Заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред

---

П Р О Т О К О Л
№ 2


На 20 януари 2021 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, № 154-01-1, внесен от Пламен Нунев и група народни представители на 14 януари 2021 г. – първо гласуване.
2. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Пламен Нунев.

* * *


ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Добър ден, колеги!
Имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Изпратили сме на вниманието Ви дневния ред:
„1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, № 154-01-1, внесен от Пламен Нунев и група народни представители на 14 януари 2021 г. – първо гласуване.
2. Разни.“
Други предложения по дневния ред? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Гости по точка първа от дневния ред са:
- от Министерството на вътрешните работи: старши комисар Тодор Гребенаров – заместник-директор на Главна дирекция „Национална полиция“, комисар Веселин Младенов – началник отдел „Охранителна полиция“ в Главна дирекция „Национална полиция“, и главен инспектор Борислав Ботев – началник сектор „Частна охранителна дейност“ в Главна дирекция „Национална полиция“;
- от Националната асоциация на фирмите за търговска сигурност и охрана гости са: господин Александър Митев – председател на Управителния съвет на НАФТСО и АЛИАНС; господин Радослав Христов – главен секретар на НАФТСО и АЛИАНС, и Наталия Кацарова – юрист;
- участва и сътрудник на Комисията – Димитър Йорданов.




Преминаваме към точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ.
От вносителите – давам думата да представи мотивите народният представител господин Маноил Манев.
Заповядайте.
МАНОИЛ МАНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предложените изменения в Закона за частната охранителна дейност целят преодоляване на едни практически проблеми, които възникнаха в периода на действие на Закона в последния му вид. Предлагат се да отпаднат дейностите по охрана на обекти на недвижими имоти и на селскостопанско имущество, като смятаме, че мина времето на тези отделни видове охранителна дейност. Практиката показва, че не е необходимо това да съществува в Закона. Те ще бъдат извършвани в рамките на другата охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 от Закона.
Предлага се промяна в чл. 36. Тя е свързана с транспортирането на ценни пратки и товари. Всички ние можем да я обсъждаме, да я мислим и да се изказваме по нея, но всъщност тя дава възможност екипите, които ще осъществяват този вид охрана, да ги определят ръководителите на фирмата, на тези, които са поели ангажимента, сключили са договора и така нататък. Всъщност истината е, че отговорността така или иначе си е в тяхното поле и те си отговарят на сто процента за това, което им се случва.
Всъщност целият дух на поправките на Закона – няма да продължавам, всеки от Вас има мотивите. Ако желаете, мога да се включа и по-късно, но всъщност по този закон много отдавна текат едни спорове, и ние като вносители сме съгласни, че тук трябва да се внимава много за баланса между търговска дейност и охранителната дейност.
Това все пак е една свободна търговска дейност, която трябва да бъде защитена. Свободата на търговеца, на фирмата, на управителите да вземат решения, да носят отговорност, от която никой не ги спасява, трябва да съществува и трябва да бъде обаче в рамките на баланса като една дейност, която все пак има много висок обществен резонанс и тя трябва да бъде в тази добра среда.
Предлага се още една важна промяна. Тя най-общо казано е свързана с това – за протокола ще кажа, че аз смятам, че и сегашният закон дава тази възможност, но явно за няколко години вече фирмите не могат да се разберат с проверяващите ги и контролиращи органи, че подизпълнителските договори не са забранени по сега действащия закон, но за да е спокойна атмосферата и за да се реши най-накрая този проблем, ще го разпишем подробно, така че да е абсолютно ясно и безспорно, че това може да се случва.
По тази тема искам да кажа две думи, ако ми разрешите, малко повече. Няма никакво основание да се смята, че тази промяна в разрешаването на възможността за сключване на подизпълнителски договори е във вреда на – защото вече чух такива теми, малките в кавички търговци или малките охранителни фирми. Напротив, твърдо съм убеден, че тя им дава възможност да поемат договори, да поемат работа, да имат работа. Защото вече има големи предприятия, големи фирми, големи организации, които възлагат цялостно договори по охрана.
Това, между другото, е тенденцията, която ще се развие и в бъдеще време. Ако големите фирми, които поемат централизирано охраната и сигурността на една корпорация, не могат да наемат подизпълнители, то тези малки подизпълнители в регионите направо да си тръгват, тоест те са обречени на фалити.
Това е моето твърдо вътрешно убеждение, това е и духът на промяната, която правим.
Има още една промяна, за която аз предварително Ви моля за истински дебат после – между първо и второ гласуване, и когато решим да проведем този дебат на най-високото ниво на консолидация, за да стигнем до решение. Трябва ли да се смята, че собственикът на една търговска компания, след като е реабилитиран – излежал е, минала му е присъдата, реабилитацията му е настъпила, той да не може да бъде собственик на компанията си, без да има решение на съда, който му забранява да извършва тази дейност. Няма такова решение по смисъла на Наказателния кодекс. Просто човекът е бил съден, минало е всичко и той не може да бъде собственик на компанията си. Това е сега действащото законодателство. Пак казвам, аз не съм на сто процента убеден нито в едната, нито в другата посока.
Обръщам се към всички колеги в Комисията да го обсъдим, за да можем да изградим ясно мнението си. Все пак става въпрос, пак казвам, за този баланс търговска дейност. Ние предлагаме собствениците, а не изпълнителите, не хората, които са на терен, не тези, които упражняват охранителна дейност, а собствениците при настъпила реабилитация все пак да могат да бъдат собственици на компании. На границата съм с това да смятам, че сериозно вреди сегашната ситуация на конституционни права. Но, пак казвам, това е дебат и има хора, които сигурно са на друго мнение, но това е духът на предлагания от нас Законопроект. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Манев.
Зачекнахте основни теми от промените, които предлагаме.
През месеците юни и юли с голяма част от Вас провеждахме работни групи в тази посока. Имахме много спорове. Беше ни припомняно, но аз не искам да се оправдаваме, че пандемичните условия бяха причина за забавянето.
Така че, първо, тук искам да дам думата на господин Гребенаров за становището на Главна дирекция „Национална полиция“ и, естествено, на неговите колеги, а след това и на другите гости, преди да пристъпим към дебата.
Заповядайте.
ТОДОР ГРЕБЕНАРОВ: Благодаря, господин Председател.
Така предложените промени ние напълно ги подкрепяме, тъй като в продължение на около година и половина, две с асоциациите на частните охранителни фирми, на консултативните срещи ние сме ги обсъждали много пъти. Имали са доста други въпроси, на които по някои сме стигали до консенсус, донякъде не сме стигали до консенсус, но изцяло подкрепяме тези промени, които се правят.
Искам да акцентирам върху една от промените, с които изключително сме съгласни. Това е за основното образование.
Какво имам предвид?
В момента има голям проблем – ние постоянно контактуваме с колеги от охранителни фирми и с колегите от страната, има голям проблем от недостиг на кадри в дадени региони.
Другото нещо, което се получава към момента, това е закрепостеното положение.
Какво имам предвид?
Дадено лице, което е с основно образование, то е на заварено положение и до живот по така действащия закон може да бъде само в тази охранителна фирма. Ако напусне тази охранителна фирма, той повече никога не може да бъде охранител. Или в малки населени места дадени фирми, които прекратяват своята дейност и човекът, който е бил на даденото място като охранител, повече не може да бъде охранител.
За подизпълнителите също сме съгласни.
Относно това, което поставихте като въпрос, за реабилитацията.
По принцип ние подкрепяме текста, който е направен. На практика се получава така, че навсякъде другаде дадено лице – юридическо или физическо, което е реабилитирано, има право на всичките облаги, включително най-елементарното нещо, това е за получаване на оръжие за самоохрана, за ловец и други неща. А тук се получава, така да се каже, един парадокс. Имали сме такива случаи – възрастни хора, които са по на 70 години, са идвали при нас да започнат като управители и юридически лица на фирми, но нямат тази възможност, тъй като през 60-те години, като 18-годишен, е направил някаква кражба и цял живот това нещо му стои в досието. Това е, което имам да кажа.
Подкрепяме изцяло всички промени.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Гребенаров.
Чухме становището на Главната дирекция „Национална полиция“.
От Националната асоциация на фирмите за търговска сигурност и охрана.
Господин Митев, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР МИТЕВ: Здравейте! Александър Митев се казвам, представлявам НАФТСО – една от големите асоциации, и едно сдружение, което направихме между всички. Ще говорим и от името на АЛИАНС.
Първо да Ви благодаря на всички за начина, по който година и половина провеждахме тези консултации, защото, благодарение и на господин Манев за инициативата сега, на Вас като председател на Вътрешната комисия, на господин Ципов, който беше в друго качество, когато го инициира, на господин Гребенаров, направихме нещо много смислено. Дебатите винаги са били страхотно консенсусни и това, което и господин Манев каза, това все пак е търговска дейност. Да, тя трябва да бъде регулирана, трябва да спазваме правила, но това е бизнесът.
Това, което направихме за година и половина всички заедно, е точно това, което ще направи и за бизнеса, и за органите, които го контролират, работата по-лесна. Бизнесът, всички знаете, не е от най-приятният, не е най-лесният, с не много големи маржове, за да създаваме излишни административни трудности, за което, пак казвам, благодаря.
Подкрепяме всичко, което сте предложили в Законопроекта за първо четене.
Пак казвам, благодарим, защото това беше резултат от работата на всички нас. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Митев.
Вашите колеги? Или Вие изразявате становището?
АЛЕКСАНДЪР МИТЕВ: Изразявам становището.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Да, благодаря.
Колеги, откривам разискванията.
Давам думата за становища, мнения по предложения Законопроект.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми гости, уважаеми колеги! Парламентарната група на БСП, участници в тази комисия, няма да подкрепят Законопроекта по няколко причини.
Ще кажа основните.
Разбира се, има текстове, които са добри, може би ще бъдат от полза. Ще се спра на някои от нещата, които ни смущават.
На първо място, не мисля, че е удачно да включваме възможността за подизпълнители. Какво имам предвид? Според мен това ще доведе до концентрация на пазара на охранителната услуга и малките фирми ще бъдат принудени, искат не искат, да се включват като подизпълнители и това ще доведе до края на тяхната дейност.
Аз контактувам с доста такива фирми, които имаме в нашия край. Сега, волю-неволю, работят по един или друг начин като подизпълнители, защото по-големите фирми успяват да вземат големи обекти и съответно те да изпаднат от пазара. Принуждават се на по-ниски цени, дъмпингови, да влизат в договорни отношения, включително в момента и в разрез със закона, само и само да получат работа и да не губят статута си.
Изразявам такова становище на база на разговорите, които съм водил с такива по-малки фирми от бранша, които искат да се запазят на пазара. Имали са досега обекти, загубили са ги, поради това че голяма фирма е сключила примерно договор с някое министерство. Досега е бил на обекти разделен определен периметър, който се охранява, голямата фирма го взема и малката фирма – навънка, ако иска да остане, иска не иска влиза като подизпълнител, защото голямата фирма го е взела.
Другото ни съображение.
Аз лично се изненадвам от становището на Министерството на вътрешните работи. Според мен е недопустимо, неприемливо лица, осъждани, защото има различни характери на присъдите, които се налагат на едно лице, да бъдат управители на фирми, които се занимават с охранителна дейност.
Да не давам примери тук – не един, не два, за такива лица от криминалния контингент, които имат охранителни фирми с недобра слава и използват други лица. Сега директно ще им се даде възможност, да не говоря конкретно с имена, но мисля, че всеки се сеща за кои лица говорим – това ще им даде възможност вече да влязат съвсем официално в този бизнес и ще отвори вратата за други още такива. Говорим за лица примерно, които са осъждани за притежание на наркотици, за побоища, за рекет, убийства. Рано или късно, в един момент те получават реабилитация. Пряко са заинтересовани – и от минали периоди са се занимавали с подобна дейност, и сега да им се даде възможност вече официално да влязат в този бизнес, мисля, че е меко казано неприемливо, и сегашната постановка на Закона е правилна.
Няма да се спирам на други неща. Мисля, че тези са най-фрапиращите, които на момента изпъкват.
Да, има неща, за които сме водили спорове в предишни изменения на Закона по отношение на лицата за образованието. Виждам, че сега ГЕРБ са узрели за тази идея. Мисля, че сме го водили този спор в едни предходни изменения на Закона. Тази част е окей, но тези неща на първо четене ни въздържат да подкрепим Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Други колеги?
Господин Митев.
АЛЕКСАНДЪР МИТЕВ: Аз искам да коментирам мотивите, които колегата изрази, най-вече за подизпълнението, тъй като освен асоциация, аз съм и управител на една от компаниите на българския пазар. Освен това като асоциация участваме в Европейската конфедерация на охранителните асоциации и това с подизпълнението е световна практика и тя не ограничава никого и не прави така, че конкуренцията да не съществува. И до момента даже най-големият процент подизпълнение е всъщност между големите фирми, а не между голяма и малка компания, като на територията на Република България няма нито една охранителна компания, която може да си позволи да осъществява охранителна дейност на територията на цялата страна. Това го няма никъде, не само в България.
Да не говорим, че подизпълнението дори – ето, ние сме като компания подизпълнител на една от най-големите американски компании, е и международна практика, тоест компания като – няма да я назовавам, си търси местен партньор, избира си го по някакви правила, защото няма как тя да развива дейност на територията на всички държави в света.
Смятам, че това не е порок на промяната в Закона, а точно обратното – ще даде възможност съвсем официално, то така или иначе се случва, тези взаимоотношения, които ние имаме в момента, да бъдат официализирани и да не се притесняваме от това. Напротив, малките компании имат бенефит от това, че ги ползват като подизпълнители. Обратното се случва – малки компании се явяват на национални конкурси, печелят ги с дъмпингови цени и след това се чудят как да изпълняват договора. Не е задушаване на малкия бизнес, а точно обратното. Има локални компании в България, които имат страхотно качество. Ще Ви кажа, че даже има такава компания в Силистра и всички големи компании използват тази компания на територията на Силистра. Правим го с удоволствие, защото човекът е местен, доказал се е, компанията му е подредена. Независимо, че ние големите сме конкуренти помежду си, ползваме един и същи подизпълнител. И това, пак казвам, не е порок.
По отношение на реабилитацията – може би няма да го коментирам, нямам представа, не съм компетентен.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Митев.
Господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Много се радвам на тона, с който тръгна разговорът ни с колегата Иванов, тоест начина и това, което каза. Пак казвам, твърдо съм убеден по темата с реабилитацията, че има нещо нечестно в цялата работа.
От друга страна обаче, познавайки вече за толкова години всичко, което се случва в българската политика и в българския парламент, и давайки си сметка, че един страхотен закон, тоест важни промени в един закон, който е свързан много, много, много с оцеляването в тази криза на компаниите и на фирмите – и в кризи услугата „охрана“ е необходима, защото има затворени обекти, защото има обекти, които не функционират и те трябва да получат услугата, за да оцелеят и те самите, и да не го възпрепятстваме. Само искам да Ви кажа колега, че за да отнема възможността да се упражнява, който и да било – без значение кой, популистки – аз мога да мисля, да говоря и с колегите, да го обмисляме това, да Ви лишим от тази възможност за популистки изказвания по темата с бандитите.
Няма бандит, който да има сега частна охранителна фирма, поради простата причина, че Законът не го позволява. Тези промени – за непозволяването на това, голяма част от тях сме ги правили ние, голяма част от ограниченията за криминални проявления, звената за самоохрана и така нататък, и така нататък, са резултат на този парламент и на ГЕРБ.
От друга страна, всичко, което е написано в Законопроекта, мисля, че е време да го заявим съвсем официално – то беше намекнато от всички, които говорихме първи, че всичко, което е написано в този законопроект година и половина, дума по дума, текст по текст, град по град – Стара Загора, Пловдив, София, Варна, Велико Търново, Ловеч, са градовете, в които бяха правени срещи и консултации, за да се стигне до тези текстове. Това беше с присъствието на апелативни прокурори в Пловдив, на областни управители в други градове – всичко е минало така, че да може да излезе от този закон балансиран текст.
Молбата ми е да помислим как да го направим добър, защото тези хора и от двете страни – и търговските компании, и охранителните фирми, а оттам и гражданите, се нуждаят тази услуга да е на ниво, а и да не ни упрекват, че прекалено много искаме да контролираме един бизнес. Аз съм човек с десни убеждения, колегите ми също – бизнесът трябва да оцелява по правилата, а ние трябва да правим просто правилата, а не да го контролираме. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Манев.
Други колеги?
Господин Ципов, заповядайте.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми представители на Министерството на вътрешните работи и на Асоциацията на охранителните фирми! Темата, която поставяме на обсъждане с реабилитацията, е изключително сложна и не се дискутира от вчера. Нека да Ви припомня, че в редица закони допреди десетина години, именно специални такива закони, които касаят статута на Министерството на вътрешните работи, на ДАНС, на НСО, на ДАР и всички други такива структури в сектора „Сигурност“, съществуваха ограничителни текстове, че служители не могат да бъдат лица, за които има повдигнати обвинения, което наруши в крайна сметка принципа за невиновност, прокламиран в Конституцията. Получихме включително и осъдителни решения от Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
Аз твърдя, че ще ни бъде изключително трудно да вземем решение по този въпрос, доколкото става дума за реабилитация, която е от вида на така наречената съдебна реабилитация, а не абсолютна. Навлизаме тук в едни по-специфични термини, ако мога така да се изразя, но решението, което трябва да вземем, е важно не само в аспекта, за който говори господин Манев. Все пак нека да припомним, че не става дума за тези служители в охранителните фирми, които работят охрана на обекти, охрана на лица, и така нататък, а става дума за собственици. В крайна сметка нека да си дадем ясно представата, че това може да засегне и някои случаи, в които едно лице е извършило пътно-транспортно престъпление с определени щети и затова е получило присъда, която е изтърпяна преди дълги години. В крайна сметка трябва наистина да опитаме да намерим този баланс. Аз не съм оптимист, че ще го постигнем, тъй като сме в края на мандата на това Народно събрание, но нека поне да направим такъв опит. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Ципов.
Други колеги? Не виждам.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, № 154-01-1, внесен от Пламен Нунев и група народни представители на 14 януари 2021 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 10, против – 7, въздържали се – няма.
Благодаря Ви, колеги.
На първо гласуване Законопроектът е приет.
Благодаря за участието на гостите от Министерството на вътрешните работи, от Асоциацията и Алианса.

Колеги, по точка:
РАЗНИ.
Тук има една Покана за участие на български народни представители в Осмата среща на Съвместната група за парламентарен контрол върху Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол), която ще се проведе на 1 – 2 февруари тази година, онлайн.
Четири човека от Комисията от различните групи могат да участват. Срещата ще бъде два дни – започва от 10,00 ч., до 18,00 ч. в понеделник, във вторник от 9,30 ч. до 12,00 ч.
Основното ни задължение е да слушаме. Ще има презентация на Катрин Де Бол на Европол.
Другата основна презентация ще бъде на Илва Йохансон, която е еврокомисар по вътрешните работи. Останалите говорители не са ги определили.
Ще Ви помоля – от Вашата група, ако има желаещ да участва, да се обадите – може четирима човека от Комисията, за да може да се организира преводач, място, където ще наблюдаваме Срещата. Тук ми подсказват, че трябва до утре да кажем.
Колеги, ако няма друго, закривам заседанието на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Благодаря Ви.

(Закрито в 15,05 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пламен Нунев



Стенограф:
Красимира Коева