Относно: Законопроект за виното и спиртните напитки, № 002-01-44, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2020 г., приет на първо гласуване на 21 октомври 2020 г.

---

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ



РАБОТЕН ДОКЛАД

Относно: Законопроект за виното и спиртните напитки, № 002-01-44, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2020 г., приет на първо гласуване на 21 октомври 2020 г.


Проект
Второ гласуване



ЗАКОН
за виното и спиртните напитки


Глава първа
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 1. Този закон урежда условията и реда за производството, получаването, преработката, етикетирането, търговията и контрола на гроздето, предназначено за производство на вино, лозаро-винарски продукти, ароматизирани лозаро-винарски продукти, плодови вина, продукти на основата на плодови вина, оцет, етилов алкохол от земеделски произход и дестилати, и на спиртни напитки, както и управлението и контрола на лозаро-винарския потенциал.


Глава втора
ОРГАНИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

Чл. 2. (1) Министърът на земеделието, храните и горите осъществява държавната политика в лозаро-винарския сектор, както и по отношение на производството на плодови вина, продукти на основата на плодови вина и оцет.
(2) Министърът на икономиката осъществява държавната политика по отношение на производството и търговията с етилов алкохол от земеделски произход, дестилати от земеделски произход, на спиртните напитки и търговията с лозаро-винарските продукти, ароматизираните лозаро-винарски продукти, плодовите вина, продуктите на основата на плодови вина и оцета.
(3) Контролът за спазване изискванията на закона по отношение на лозовите насаждения и производството на лозаро-винарските продукти, ароматизираните лозаро-винарски продукти, плодовите вина, продуктите на основата на плодови вина и оцета се упражнява от Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ) към министъра на земеделието, храните и горите.
(4) Изпълнителната агенция по лозата и виното
е юридическо лице със седалище в гр. София, чийто ръководител
е второстепенен разпоредител с бюджет. Финансирането на дейността на ИАЛВ се осъществява съгласно Закона за публичните финанси.
(5) Устройството, структурата, организацията и дейността на ИАЛВ се уреждат с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
(6) Изпълнителният директор на ИАЛВ утвърждава
със заповед образци на документи по този закон, когато с нормативен акт не е предвиден друг ред. Заповедите и документите, както и указанията за тяхното попълване или заверяване се публикуват на интернет страницата на ИАЛВ в срок до 24 часа от утвърждаването им.
(7) Изпълнителният директор на ИАЛВ утвърждава със заповед условия и ред за подаване на документите по ал. 6 в електронен вид, когато това е приложимо.
(8) Изпълнителната агенция по лозата и виното подпомага контрола, свързан с прилагането на мерките за подпомагане на лозаро-винарския сектор, включени в Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор.
(9) Изпълнителната агенция по лозата и виното заверява документа по чл. 12, параграф 1, буква „б“ от Делегиран регламент (ЕС) № 2018/273 на Комисията от 11 декември 2017 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на схемата за разрешаване на лозови насаждения, лозарския регистър, придружаващите документи и сертифицирането, входящия и изходящ регистър, задължителните декларации, уведомленията и публикуването на подадената в тях информация, както и за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на съответните проверки и санкции, за изменение на регламенти (ЕО) № 555/2008, (ЕО) № 606/2009 и (ЕО) № 607/2009 на Комисията и за отмяна на Регламент (ЕО) № 436/2009 на Комисията и на Делегиран регламент (ЕС) 2015/560 на Комисията (ОВ, L 58 от 28.02.2018 г.), наричан по-нататък „Делегиран регламент (ЕС) № 2018/273”, предназначен за износ в трети страни, когато държавата вносител е въвела такова изискване. Заверяването се извършва след заплащане на такса съгласно тарифата по чл. 3. Условията и редът за заверяване се определят по реда на ал. 6.

Предложение на нар. пр. Мария Белова и група народни представители:
В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „производството“ се добавя „и търговията“.
2. В ал. 2 думите „на спиртните напитки и търговията с лозаро-винарските продукти, ароматизираните лозаро-винарски продукти, плодовите вина, продуктите на основата на плодови вина и оцета“ се заменят с „и на спиртните напитки“.
3. В ал. 3 думите „производството на“ се заличават.


Предложение на нар. пр. проф. Светла Бъчварова и група народни представители:
В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „сектор“ се поставя нова запетая и се добавя „с изключение на търговията на вино и други лозаро-винарски продукти“.
2. В ал. 2 думите „произход, на спиртните напитки и“ се заменят с „произход, спиртни напитки, както и по отношение на“.


Чл. 3. За извършваните по реда на този закон услуги по чл. 2, ал. 9, чл. 25, ал. 1, чл. 26, чл. 30, ал. 6, чл. 31, ал. 3, чл. 37, ал. 7, чл. 63, ал. 9, чл. 121, ал. 5, т. 1 и чл. 129, ал. 1 ИАЛВ събира такси в размер, определен с тарифа, приета от Министерския съвет.

Предложение на нар. пр. Мария Белова и група народни представители:
В чл. 3 думите „чл. 121, ал. 5, т. 1 и чл. 129, ал. 1“ се заменят с „и чл. 121, ал. 5, т. 1“.


Глава трета
ПРОИЗВОДСТВЕН ПОТЕНЦИАЛ

Раздел I
Общи разпоредби

Чл. 4. (1) Производствен потенциал включва реално засадените площи с винени лозя, неупражнените от производителите разрешения за ново засаждане и презасаждане на винени сортове лози и подлежащите на преобразуване права на засаждане, предоставени на производителите, подходящи за производство на:
1. вина със защитено наименование на произход (ЗНП);
2. вина със защитено географско указание (ЗГУ);
3. сортови вина без ЗНП/ЗГУ;
4. вина без ЗНП/ЗГУ.
(2) Изпълнителната агенция по лозата и виното е компетентната администрация, чиито служители упражняват контрол върху извършването на засаждане и изкореняване на лозя.
(3) Забранява се създаване на насаждения с винени сортове лози без издадено разрешение. Производителите са длъжни да изкореняват за своя сметка площите, засадени с лозя без разрешение.
(4) Когато длъжностните лица от ИАЛВ установят наличието на лозя, които са засадени без разрешение, със заповед на изпълнителния директор се определя срок 4 месеца на производителя да извърши изкореняването. Заповедта се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) Когато производителят не изкорени насажденията в срока по ал. 4, ИАЛВ осигурява тяхното принудително изкореняване, като направените разходи са за сметка на производителя.
(6) Когато производителят не изпълни задълженията си по ал. 3 или 4, се налагат санкциите по чл. 64 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.).
(7) Производител, стопанисващ незаконни лозови насаждения и площи, засадени с лозя без разрешение, не получава подпомагане за тях по схеми и мерки, финансирани от държавния бюджет и от фондовете на Европейския съюз (ЕС).
(8) Изпълнителната агенция по лозата и виното съобщава на Европейската комисия (ЕК) до 1 март всяка година общия размер на площите, за които е установено, че са засадени след 1 януари 2016 г. с лозя без разрешение, както и размера на площите, изкоренени по реда на ал. 3 и 4.


Раздел II
Класифициране на винени сортове лози и общи изисквания за издаване на разрешения за засаждане на лозя

Чл. 5. (1) За засаждане, презасаждане или присаждане за целите на винопроизводството могат да се използват само класифицирани винени сортове лози.
(2) Министърът на земеделието, храните и горите издава наредба за класифицирането на винените сортове лози.
(3) Забранява се засаждането, презасаждането или присаждането с некласифицирани винени сортове лози. Некласифицираните винени сортове лози подлежат на изкореняване при условията на чл. 4, ал. 4 и 5.
(4) Забраната по ал. 3 не се прилага за некласифицирани винени сортове лози, чиято продукция е предназначена само за консумация в домакинствата на винопроизводителите.
(5) При заличаване на винен сорт лоза по реда на наредбата по ал. 2 изкореняването на засадените със сорта площи се извършва в срок до 15 винарски години, следващи годината на заличаването. Когато преди изтичане на този срок виненият сорт лоза отново бъде включен в списък на класифицираните винени сортове лози и изкореняването още не е извършено, изкореняване не се извършва.
(6) За производство на продуктите по приложение VІІ, част ІІ към Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (ОВ, L 347 от 20 декември 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1308/2013”, предназначени за предлагане на пазара, се използват само класифицирани винени сортове лози съгласно ал. 1.

Чл. 6. (1) Изпълнителният директор на ИАЛВ издава разрешения за нови насаждения, за презасаждане и за преобразуването на права на презасаждане на винени сортове лози само на вписани в регистъра по чл. 19, ал. 1 (лозарския регистър) производители с регистрирани лозарски стопанства на територията на лозарския район, в който се намират заявените имоти. За получаване на разрешение се подава заявление по образец до териториалното звено (ТЗ) на ИАЛВ по местонахождение на заявените площи. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор.
(2) Към заявленията по ал. 1 се прилагат документи, доказващи правното основание за ползване на заявените площи и когато в съответните землища няма влязла в сила кадастрална карта и актуални скици на имотите, издадени не по-рано от 6 месеца преди датата на подаване.
(3) Когато документите по ал. 2 са предоставяни на ИАЛВ в хода на други административни производства или са достъпни в публични регистри, заявителят следва да посочи това обстоятелство, а документите не се представят повторно.
(4) Териториалното звено на ИАЛВ извършва административна проверка на предоставените документи в срок до 10 работни дни от подаване на заявлението по ал. 1 и при установяване на непълноти и/или нередовности в заявлението и/или в приложените към него документи писмено уведомява заявителя, който в срок до 10 работни дни представя изисканите документи или писмени обяснения.
(5) Когато заявителят не отстрани непълнотите и/или нередовностите в срока по ал. 4, производството по разглеждане на документите се прекратява със заповед на изпълнителния директор на ИАЛВ. Заповедта се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(6) След извършване на административна проверка на предоставените документи по ал. 2 и/или 4 ТЗ на ИАЛВ може да извърши и проверка на място за установяване наличието или липсата на трайни насаждения върху заявената за засаждане площ и наличие на обекти от инфраструктурата, които не позволяват извършване на заявените дейности, в срок до 7 работни дни.
(7) Ръководителят на ТЗ на ИАЛВ изготвя предложение за издаване на разрешение или отказ в срок 3 работни дни след приключване на проверката/проверките и изпраща разрешението или отказа заедно с административната преписка в Централното управление (ЦУ) на ИАЛВ.
(8) Длъжностни лица от ЦУ на ИАЛВ извършват проверка дали заявителите са вписани в лозарския регистър по чл. 19, ал. 1 с регистрирани лозарски стопанства на територията на лозарския район, в който се намират заявените площи, и дали заявените за засаждане площи ще се засаждат със сортове, класифицирани съгласно чл. 81, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, в срок 7 работни дни от получаване на документите по ал. 7.
(9) На основание на предложението по ал. 7 на ръководителя на ТЗ на ИАЛВ и проверката по ал. 8 в ЦУ на ИАЛВ изпълнителният директор на ИАЛВ издава:
1. заявения вид разрешение, което съдържа:
а) уникален идентификационен номер на производителя, на който се предоставя разрешението;
б) идентификационен номер на лозарското стопанство на производителя, в което ще се извърши засаждането;
в) данни за имота или имотите, за които се предоставя разрешението - ЕКАТТЕ на землището на населеното място, номер на имота или имотите, размер на площта и правно основание за ползване;
г) сортове лози, които ще се засаждат;
д) срок;
е) други данни;
2. заповед за отказ, която се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(10) Производителят подава в съответното ТЗ на ИАЛВ уведомление по образец, утвърден от изпълнителния директор на ИАЛВ, в срок до 30 дни от приключване на засаждането по издадено разрешение, но не по-късно от 31 август на съответната винарска година.
(11) Съответното ТЗ на ИАЛВ извършва проверка на място на засадените имоти с цел установяване на реално засадената площ в срок до 10 работни дни от получаване на уведомлението по ал. 10.
(12) Длъжностни лица от ИАЛВ отразяват засаждането в лозарския регистър по чл. 19, ал. 1, уведомяват производителя и изпращат актуална справка на лозарското стопанство в срок до 15 работни дни от извършване на проверката по ал. 11.
(13) Условията и редът за издаване на разрешения за нови насаждения, за презасаждане/присаждане и за преобразуването на права на презасаждане се определят с наредбата по чл. 5, ал. 2.

Чл. 7. (1) Разрешения за лозови насаждения, за засаждането или презасаждането на лозя не се издават за площи:
1. предназначени за експериментални цели;
2. предназначени за отглеждане на лозов посадъчен материал;
3. от които се произвеждат вино или лозаро-винарски продукти, предназначени за консумация само в домакинството на производителя или от организации, които не извършват търговска дейност и произвеждат вино само за вътрешна консумация;
4. които се презасаждат от производител, на когото са отчуждени имоти за държавна или общинска нужда, които са били засадени с лозя.
(2) Производителите, които извършват дейности по ал. 1, т. 1 и 2, уведомяват ИАЛВ за площите и за срока на експеримента и за периода на производство на посадъчен материал.
(3) Изключенията по ал. 1, т. 1-3 се прилагат, когато производителят не предлага на пазара вино или други лозаро-винарски продукти, а за случаите по ал. 1, т. 3, когато стопанисваните от лицата площи с лозови насаждения общо не превишават 0,1 ха.
(4) След приключване на експеримента и периода на производство на посадъчен материал производителят, след получаване на разрешение за засаждане, може да предлага продуктите, произведени от площите по ал. 1, т. 1 и 2 на пазара.
(5) В случаите по ал. 1, т. 4 производителят има право да засади нова площ, от която чистата получена реколта не трябва да надвишава 105 на сто от реколтата, получена от отчуждената площ.
(6) Засаждането или презасаждането на площи с винени лозя се извършва по ред, определен с наредбата по чл. 5, ал. 2.


Раздел III
Специфични изисквания за издаване на разрешения за нови насаждения

Чл. 8. (1) Всяка година в срок до 1 май изпълнителният директор на ИАЛВ със заповед определя срока за подаване на заявления за издаване на разрешения за нови лозови насаждения, който не може да бъде по-кратък от 30 дни. При подаване на заявления лицата, които не са вписани в лозарския регистър по чл. 19, ал. 1, едновременно подават и заявление за регистрация като гроздопроизводители по реда на чл. 19.
(2) Заповедта по ал. 1 съдържа информация за определения по ал. 3 или чл. 9, ал. 1 размер на площта, допустима за създаване на нови лозови насаждения за съответната година.
(3) Разрешенията за нови насаждения се издават всяка година за площ в размер 1 на сто от общата площ на засадените лозя в страната към 31 юли на предходната година.
(4) Документите, доказващи правното основание за ползване на площите, които се прилагат към заявлението по чл. 6, ал. 1, следва да са за срок не по-малко от 3 винарски години, следващи годината на подаване на заявлението, и да съдържат изричното съгласие на собственика на имота за създаване на лозови насаждения.
(5) Разрешенията за нови насаждения се издават не
по-късно от 1 август на текущата година и са със срок на валидност 3 години считано от датата на издаването им.

Чл. 9. (1) Всяка година в срок до 1 март министърът на земеделието, храните и горите по предложение на изпълнителния директор на ИАЛВ може да издаде заповед за:
1. ограничаване на площта по чл. 8, ал. 3, и/или
2. прилагане на критерии за допустимост и/или на критерии за приоритет по чл. 64, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 1308/2013.
(2) С прилагането на критерии за допустимост може да се ограничи издаването на разрешения на регионално равнище и/или за площи, които отговарят на изискванията за производство на вина със защитено наименование за произход, на вина със защитено географско указание или за площи без географско указание.
(3) Ограниченията по ал. 1 допринасят за организираното нарастване на размера на лозовите насаждения и се обосновават с необходимостта да се избегне риска от:
1. прекомерно предлагане на лозаро-винарски продукти предвид пазарните перспективи за тях, като ограниченията не трябва да надхвърлят необходимото за постигане на тази цел, и/или
2. значително обезценяване на определено защитено наименование за произход или защитено географско указание.
(4) При издаване на заповедта по ал. 1 се вземат предвид препоръките на браншовите организации и на организациите и групите на производители в лозаро-винарския сектор. Заповедта се публикува на интернет страниците на Министерството на земеделието, храните и горите и ИАЛВ и се съобщава на ЕК.

Чл. 10. (1) Когато общият размер на площите, допустими за създаване на нови лозови насаждения, за съответната година не надвишава площта по чл. 8, ал. 3 или по чл. 9, ал. 1, т. 1, за всички заявления, отговарящи на условията за издаване на разрешение, се издават разрешения за нови насаждения.
(2) Когато общият размер на площите, допустими за създаване на нови лозови насаждения, за съответната година надвишава площта по чл. 8, ал. 3 или по чл. 9, ал. 1, т. 1, разрешения се издават при пропорционално разпределение между всички заявители, отговарящи на условията за издаване на разрешение, въз основа на размера на площите, за които са поискали разрешение, или се прилагат критериите по чл. 9,
ал. 1, т. 2.
(3) Когато предоставеното разрешение на заявител е
по-малко от 50 на сто от заявената площ, той може да се откаже от него с подаване на заявление по образец, утвърден от изпълнителния директор на ИАЛВ, в срок до един месец от датата, на която е бил уведомен за издадено разрешение, без да му бъдат налагани санкции. Отказаната площ от заявителите се добавя през следващата година към площта по чл. 8, ал. 1.


Раздел IV
Специфични изисквания за издаване на разрешения за презасаждане и присаждане

Чл. 11. (1) Заявленията за издаване на разрешения за презасаждане и присаждане се подават целогодишно в една от следните форми:
1. заявление за разрешение за презасаждане след изкореняване на лозовите насаждения от определена площ;
2. заявление за разрешение за презасаждане с отложено изкореняване на лозовите насаждения от определена площ от производител, който се ангажира да извърши изкореняването;
3. заявление за присаждане на лозовите насаждения на определена площ.
(2) Документите, доказващи правното основание за ползване на площите под наем или аренда, които се прилагат към заявлението по ал. 1, следва да са за срок не по-малко от 5 винарски години, следващи годината на подаване на заявлението, и да съдържат изричното съгласие на собственика на имота за създаване/присаждане на лозови насаждения.
(3) Заявления по ал. 1, т. 1 могат да се подават в периода от приключване на изкореняването до края на втората винарска година, след годината на регистрирания край на изкореняването на насажденията.

Чл. 12. (1) С подаване на заявление по чл. 11, ал. 1, т. 2 заявителят се задължава да извърши изкореняване на посочените площи с лозови насаждения най-късно до края на четвъртата година от датата, на която са били засадени нови лозя. Към заявлението по чл. 11, ал. 1, т. 2 производителят прилага банкова гаранция по образец за извършване на изкореняването в полза на ИАЛВ, за срок 3 години, на стойност 1500 лв. на хектар.
(2) Производителят подава в съответното ТЗ на ИАЛВ по местонахождението на подлежащите на изкореняване площи уведомление по образец, утвърден от изпълнителния директор на ИАЛВ, за намерение за изкореняване най-малко 30 дни преди началото на изкореняването. Документите, доказващи правното основание за ползване на площите към уведомлението, следва да са със срок, не по-малък от края на винарската година, в която е подадено уведомлението, а когато площите се ползват под наем или аренда, да съдържат изричното съгласие на собственика на имота за изкореняването на лозовите насаждения.
(3) Териториалното звено на ИАЛВ извършва административна проверка на документите в срок 10 работни дни от подаване на заявлението по чл. 11, ал. 1 и при установяване на непълноти и/или нередовности в заявлението и/или в приложените към него документи писмено уведомява заявителя, който в срок до 10 работни дни представя изисканите документи или писмени обяснения.
(4) След приключване на проверката по ал. 3 ТЗ на ИАЛВ извършва проверка на място за установяване на действителното агротехническо състояние на лозовите насаждения и за измерване на ефективно засадената площ с винени лозя, като уведомява писмено заявителя за измерената ефективно засадена площ в 3-дневен срок. Производителят може да започне да изкоренява след получаване на уведомлението от ИАЛВ.
(5) Изкореняването се извършва в рамките на винарската година, следваща винарската година, в която е подадено уведомлението.
(6) При изкореняване производителят е длъжен да отстрани напълно всички надземни части на лозовите насаждения, корените им, както и да почисти площта от всички растителни остатъци и елементи на подпорната конструкция.
(7) Производителят подава в съответното ТЗ на ИАЛВ по местонахождението на изкоренените площи уведомление за край на изкореняването по образец не по-късно от 30 дни след приключване на изкореняването.
(8) Териториалното звено на ИАЛВ извършва проверка на място на изкоренените площи в срок до 7 работни дни от подаване на уведомлението по ал. 7.
(9) Когато при проверката по ал. 8 се установи неизпълнение на изискванията по ал. 6, ТЗ на ИАЛВ издава задължителни предписания със срок за изпълнение.
(10) Длъжностни лица от ИАЛВ отразяват изкореняването в лозарския регистър по чл. 19, ал. 1, уведомяват производителя и изпращат актуална справка на лозарското стопанство в срок 15 дни от извършване на проверката по ал. 8 или от изпълнение на предписанията.
(11) Гаранцията по ал. 1 се освобождава в срок до 45 дни от датата на уведомлението за изкореняване на лозови насаждения до съответното ТЗ на ИАЛВ. Когато изкореняването не бъде извършено в срока по ал. 1, ИАЛВ уведомява производителя за неизпълнението, усвоява гаранцията по ал. 4 и прилага чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1308/2013.

Чл. 13. (1) По подадени заявления за издаване на разрешения за презасаждане ТЗ на ИАЛВ може да извърши проверка на място на заявените за засаждане площи.
(2) След приключване на проверката по ал. 1 ръководителят на ТЗ на ИАЛВ изготвя предложение и с административната преписка го изпраща в ЦУ на ИАЛВ.
(3) В ЦУ на ИАЛВ в срок 7 дни от постъпването на документите по ал. 2 се извършва проверка, при която се установява дали:
1. искането за презасаждане е за същото стопанство на заявителя, в което ще се извърши или е извършено изкореняването;
2. изкореняваните лозови насаждения са плододаващи;
3. презасаждането няма да доведе до значително обезценяване на определено ЗНП или ЗГУ.
(4) Изпълнителният директор на ИАЛВ издава разрешение за презасаждане и присаждане в срок до 14 дни от извършване на проверката по ал. 3.

Чл. 14. Разрешенията за презасаждане и присаждане са валидни за срок 3 години от датата на издаването им, като разрешенията за презасаждане се издават за площ, която не надвишава изкоренената.


Раздел V
Специфични изисквания за преобразуване на права за презасаждане в разрешения

Чл. 15. (1) Валидните права за презасаждане, които са предоставени на производителите до 31 декември 2015 г., но още не са използвани, могат да бъдат упражнени след 1 януари 2016 г. само след като бъдат преобразувани в разрешения за същото лозарско стопанство, за което са предоставени правата.
(2) Производители, притежаващи неизползвани права по ал. 1, могат да подадат заявление по образец за преобразуване на предоставените права на презасаждане или на части от тях в разрешения. Заявленията се подават до 31 декември 2020 г., но не по-късно от 3 месеца преди изтичането на правата по ал. 1.
(3) Към заявлението по ал. 2 гроздопроизводителите прилагат документи по чл. 6, ал. 2, които преминават през административна проверка и проверка на място. След приключване на проверката/проверките ръководителят на ТЗ на ИАЛВ изготвя предложение за издаване на разрешение или отказ в срок 3 работни дни, което се изпраща заедно с административната преписка в ЦУ на ИАЛВ.
(4) В ЦУ на ИАЛВ се извършва проверка, при която се установява дали са налице валидни и неизползвани права за презасаждане за същото стопанство, за което са предоставени правата, в срок 7 дни от постъпване на документите по ал. 3.
(5) Изпълнителният директор на ИАЛВ издава разрешение за преобразуване или отказ в срок до 14 дни от извършване на проверката по ал. 4.

Чл. 16. (1) Разрешенията, издадени по реда на чл. 15, имат същия срок на валидност като преобразувните права, но не по-дълъг от 31 декември 2023 г.
(2) Площите, за които са издадени разрешенията по чл. 15, не са част от площта по чл. 8, ал. 1.
(3) Когато разрешенията по чл. 15, ал. 5 са издадени чрез преобразуване на права за презасаждане, произлизащи от изкореняване на лозя в същото стопанство, производителят има право да получи подпомагане за тях по Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор до края на периода на валидността им.


Раздел VI
Използване на разрешенията за лозови насаждения

Чл. 17. (1) Издадените по реда на тази глава разрешения не могат да се прехвърлят на други лица. Те могат да бъдат придобити въз основа на правоприемство в следните случаи:
1. за физически лица – по наследство, включително по завещание, и чрез делба на наследство;
2. за юридически лица – при промяна на наименованието, промяна на правната форма и при преобразуване чрез сливане, вливане, разделяне, отделяне.
(2) След подаване на заявление от притежателите на разрешения за нови насаждения или за презасаждане, включително издадените чрез преобразуване на права за презасаждане, изпълнителният директор на ИАЛВ им предоставя право лозята да бъдат засадени в същото стопанство, на имоти, различни от тези, за които е било издадено разрешението, при условие че новата площ има същия размер и без да се променя срокът на валидност на издаденото разрешение.
(3) Заявлението се подава и разглежда по реда за издаване на съответния вид разрешение, а производството приключва с издаване от изпълнителния директор на ИАЛВ на разрешение за засаждане или заповед за отказ.

Чл. 18. Притежателите на разрешения за засаждане, за презасаждане или за преобразуване на права на презасаждане са длъжни да декларират в ИАЛВ в срок до 30 дни от възникване на обстоятелството:
1. всяко изменение на собствеността или ползването на лозовия масив;
2. промяна в предварително заявения сорт за засаждане или присаждане.


Раздел VII
Лозарски регистър

Чл. 19. (1) Изпълнителната агенция по лозата и виното поддържа Електронен публичен лозарски регистър на интернет страницата си при спазване на изискванията на Закона за електронното управление и Закона за защита на личните данни, който съдържа информацията съгласно приложения III и IV към Делегиран регламент (ЕС) № 2018/273, и списък на лицата, които водят производствения процес и извършват вписвания в регистрите.
(2) В лозарския регистър по ал. 1 се вписват:
1. гроздопроизводители – лица по чл. 20, ал. 1 с управляваните от тях лозарски стопанства;
2. винопроизводители – лица по чл. 21, ал. 1 с управляваните от тях производствени обекти, и
3. оцетопроизводители – лица по чл. 22, ал. 1 с управляваните от тях производствени обекти.
(3) За вписване в лозарския регистър по ал. 1 лицата по ал. 2 подават заявление по образец до ТЗ на ИАЛВ по местонахождение на лозарските имоти или производствените обекти. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. Към заявлението:
1. гроздопроизводителите прилагат документи, удостоверяващи правното основание за ползване на имотите;
2. винопроизводителите и оцетопроизводителите прилагат документи, удостоверяващи наличието на въведен в експлоатация обект/обекти за производство със съответното технологично оборудване, технолог/технолози, извършващ/извършващи вписванията в производствените дневници на предприятието, и категориите на произвежданите в обекта лозаро-винарски продукти.
(4) При установяване на непълноти и/или неточности в подадените документи съответното ТЗ на ИАЛВ в 7-дневен срок писмено уведомява заявителя за отстраняването им.
(5) Заявителят отстранява допуснатите непълноти и/или неточности в 14-дневен срок след получаване на уведомлението по ал. 4.
(6) Когато заявителят не отстрани непълнотите и/или нередовностите в срока по ал. 5, производството по разглеждане на документите се прекратява със заповед на изпълнителния директор на ИАЛВ. Заповедта се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(7) Длъжностни лица на ТЗ на ИАЛВ могат да извършват проверка на място на заявените за регистрация имоти за установяване на агротехническото състояние и реално засадената площ с винени лозя в срок до 7 работни дни от извършване на административната проверка или от отстраняване на нередовностите,
(8) Длъжностни лица на ТЗ на ИАЛВ извършват проверка на място на заявения за регистрация обект за производство в срок до 7 работни дни от извършване на административната проверка или от отстраняване на нередовностите.
(9) Ръководителят на ТЗ на ИАЛВ изготвя предложение за вписване в лозарския регистър по ал. 1 или за отказ след приключване на проверката/проверките, в срок 3 работни дни, което се изпраща заедно с административната преписка в ЦУ на ИАЛВ.
(10) В ЦУ на ИАЛВ се извършва проверка дали са изпълнени условията за вписване в лозарския регистър по ал. 1 в срок до 7 работни дни от получаване на документите по ал. 9. Изпълнителният директор на ИАЛВ разпорежда вписване в лозарския регистър по ал. 1 на заявителя заедно с всички или част от заявените имоти и производствени обекти или отказва вписването. За вписването се издава удостоверение за регистрация и се изпраща актуална справка за данните, вписани в регистъра по ал. 1.
(11) При регистрацията производителите по ал. 2 получават уникален идентификационен номер (УИН), който се състои от осем цифри и съдържа код за вида производител, данни за годината на вписване и пореден номер на вписването.
(12) Лозарският регистър по ал. 1 се поддържа по начин, позволяващ съвместно функциониране или обмен на данни с Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).
(13) Винопроизводителите и оцетопроизводителите, които не са осигурили достъп на служители на ИАЛВ до регистрираните по реда на този закон производствени обекти за срок повече от
24 месеца от изпращане на уведомление за извършване на проверка от ИАЛВ, се заличават служебно от лозарския регистър по ал. 1 с мотивирана заповед на изпълнителния директор на ИАЛВ.
(14) Условията и редът за водене и съдържанието на лозарския регистър по ал. 1 се уреждат с наредба на министъра на земеделието, храните и горите.

Чл. 20. (1) В лозарския регистър по чл. 19, ал. 1 като гроздопроизводител се вписва лице, което отговаря на едно или повече от следните изисквания:
1. придобива или ползва площ от най-малко 0,1 хектара, засадена с винени сортове лози, които не са изоставени лозови насаждения;
2. е подало заявление за получаване на разрешение за нови насаждения.
(2) При регистрацията гроздопроизводителят освен УИН получава и идентификационен номер (ИН) на лозарско стопанство.
(3) Идентификационният номер на лозарското стопанство се състои от 11 цифри, като първата идентифицира лозарския район, втората – номера на териториалното звено на ИАЛВ по местонахождение на лозарското стопанство, от трета до седма – ЕКАТТЕ на населеното място, в чието землище се намират лозарските парцели, и от осма до единадесета – поредния номер на вписването в землището.
(4) Гроздопроизводителите регистрират лозарско стопанство във всеки от посочените в приложение № 1 лозарски райони по местонахождение на стопанисваните от тях имоти. Регистрация на лозарско стопанство на регистриран гроздопроизводител в друг лозарски район се извършва по реда на чл. 25, ал. 2.

Чл. 21. (1) В лозарския регистър по чл. 19, ал. 1 като винопроизводител се вписват юридически лица и еднолични търговци, които произвеждат един или повече от продуктите по приложение № VІІ, част II към Регламент (ЕС) № 1308/2013, ароматизирани лозаро-винарски продукти по глава II, чл. 3 от Регламент (ЕС) № 251/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за определяне, описание, представяне, етикетиране и правна закрила на географските указания на ароматизирани лозаро-винарски продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета (ОВ, L 84/14 от 20 март 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 251/2014”, плодови вина и продукти на основата на плодови вина, предназначени за пазара.
(2) В един производствен обект се регистрира само един винопроизводител.
(3) В лозарския регистър по чл. 19, ал. 1 се вписват
най-малко следните данни:
1. идентификация на обектите за производство, складиране и съхранение на продуктите по ал. 1;
2. производствен и съдов капацитет;
3. произвеждани категории продукти по ал. 1;
4. списъци на лицата, които водят производствения процес и извършват вписвания в дневниците по реда на този закон;
5. задължителните декларации за производство и декларации за стокови запаси.

Чл. 22. (1) В лозарския регистър по чл. 19, ал. 1 като оцетопроизводители се вписват с производствените обекти юридически лица и еднолични търговци, които произвеждат оцет, предназначен за пазара.
(2) В лозарския регистър по чл. 19, ал. 1 се вписват
най-малко следните данни:
1. идентификация на обектите за производство, складиране и съхранение на оцет;
2. производствен и съдов капацитет;
3. произвежданите видове оцет;
4. списъци на лицата, които водят производствения процес и извършват вписвания в дневниците по реда на този закон.
(3) В един производствен обект се регистрира само един оцетопроизводител.

Чл. 23. (1) Лицата, вписани в лозарския регистър по чл. 19, ал. 1, са длъжни да предоставят на ИАЛВ информация за всички настъпили промени във вписаните обстоятелства.
(2) Изпълнителната агенция по лозата и виното извършва:
1. проверка за съответствие между информацията от досието на гроздопроизводителя и фактическото състояние на лозарското стопанство най-малко веднъж на 5 години;
2. проверка на производствените обекти на регистрираните вино- и оцетопроизводители за установяване наличието на съответствие между информацията от досиетата им, информацията от дневниците, декларациите и фактическото състояние на обекта и наличностите в него най-малко веднъж годишно.


Раздел VIII
Промени в данните в лозарския регистър

Чл. 24. (1) Длъжностни лица от ИАЛВ отразяват в лозарския регистър по чл. 19, ал. 1 настъпилите промени в структурата на лозарските стопанства по отношение на гроздопроизводителите и промените в заявените обстоятелства за винопроизводителите и оцетопроизводителите.
(2) За промени в структурата на лозарско стопанство се смятат следните действия:
1. включване и/или отделяне на лозарски имот от едно лозарско стопанство в друго, както и промяна на начина на стопанисване на лозарските имоти;
2. разделяне на лозарски имот, при което от първоначалния имот се образуват два или повече самостоятелни имота, и/или обединяване на лозарски имоти, при което от два или повече съседни имота се образува нов имот.
(3) Изпълнителният директор на ИАЛВ може да издава заповед за актуализация на лозарския регистър по чл. 19, ал. 1 при постъпили предложения от ръководителя на ТЗ на ИАЛВ след извършени проверки на място.
(4) Лозарско стопанство, за което се установи, че се състои само от изоставени лозови насаждения, се заличава от лозарския регистър по чл. 19, ал. 1 със заповед на изпълнителния директор на ИАЛВ.
(5) Заличаване на обект на винопроизводител се извършва след извършване на проверка на място и след установяване на съответствие на посочените данни в производствените дневници с действителното състояние или липса на продукти по чл. 21, ал. 1. При установено съответствие и когато производственият обект е единствен, производителят се заличава от лозарския регистър по чл. 19, ал. 1, а когато същият производител притежава и други обекти - от регистъра се заличава само обектът, за който са установени съответствия.
(6) За всяка промяна в обстоятелствата на регистрираните лица се изпращат актуализирани справки, а удостроверенията се преиздават.

Чл. 25. (1) Гроздопроизводителят подава пред съответното териториално звено на ИАЛВ заявление по образец за промяна в структурата на всяко лозарско стопанство, придружено с документите, посочени в него, и прилага документ за платена такса за разглеждане на заявлението съгласно тарифата по чл. 3 в срок до 90 дни от настъпване на промяна на данните по чл. 24, ал. 2. Заявлението се разглежда в сроковете и по реда на чл. 19, ал. 3-10.
(2) Когато производител, който няма регистрирано лозарско стопанство в съответен лозарски район, придобие лозарски имот в него, заяви имоти за презасаждане в него или в случаите по чл. 24, ал. 2, на производителя се регистрира лозарско стопанство в този район.
(3) Имотите, за които в производството по разглеждане на заявлението по ал. 1 се установи наличие на изоставени лозови насаждения, не се вписват или съответно се отписват от лозарското стопанство на заявителя.

Предложение от нар. пр. Валери Симеонов и група народни представители:
В чл. 25 се създават алинеи 4, 5, 6 и 7 :
„(4) Ежегодно в срок до 30 юни на текущата година гроздопроизводителите с регистрирани лозарски стопанства, могат да подадат заявление за намерение да произведат за своя сметка вино от собствено винено грозде, с цел предлагане на пазара. Произведеното количество вино за предлагане на пазара не може да е повече от 100 хектолитра за съответната година.
(5) Заявлението се вписва като промяна в обстоятелствата и
съдържа следната задължителна информация:
1. точен адрес на производствения обект за производство на вино в домашни условия;
2. площ и сортов състав на лозарското стопанство, както и количеството вино, което ще бъде произведено;
3. идентификация на помещенията за производство и
съхранение на произведеното количество вино;
4. производствен и съдов капацитет;
5. произвеждани категории вина — вина без защитено
наименование за произход и защитено географско указание
или сортови вина без вина без защитено наименование за
произход и защитено географско указание.
(6) Заявлението се подава в териториалното звено на ИАЛВ по
местонахождение на лозарското стопанство.
(7) В срок от 10 дни ИАЛВ извършва проверка на място за съответствие между информацията в заявлението и фактическото състояние. При установени несъответствия дава указания и срок за тяхното отстраняване. Изпълнителният директор на ИАЛВ със заповед разпорежда вписването на заявлението по партидата на лозарското стопанство на заявителя.“

Чл. 26. Винопроизводителите и оцетопроизводителите подават пред съответното ТЗ на ИАЛВ заявление по образец за промяна във вписаните в лозарския регистър по чл. 19, ал. 1 обстоятелства, придружено с документите, посочени в него, и прилагат документ за платена такса за разглеждане на заявлението съгласно тарифата по чл. 3 в срок до 30 дни от настъпване на промяна в данните по чл. 21, ал. 3 и по чл. 22, ал. 2. Заявлението се разглежда в сроковете и по реда на чл. 19, ал. 3-10.



Глава четвърта
КАТЕГОРИИ ЛОЗАРО-ВИНАРСКИ ПРОДУКТИ И АРОМАТИЗИРАНИ ЛОЗАРО-ВИНАРСКИ ПРОДУКТИ И ВИДОВЕ ОЦЕТ. НАИМЕНОВАНИЯ ЗА ПРОИЗХОД, ГЕОГРАФСКИ УКАЗАНИЯ И ТРАДИЦИОННИ НАИМЕНОВАНИЯ


Чл. 27. (1) Категориите лозаро-винарски продукти се определят съгласно приложение № VІІ, Част ІІ към Регламент (ЕС) № 1308/2013.
(2) Типът на вината в зависимост от съдържанието на остатъчна захар се определя съгласно приложение № III към Делегиран регламент (ЕС) № 2019/33 на Комисията от 17 октомври 2018 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на заявленията за предоставяне на закрила на наименования за произход, географски указания и традиционни наименования в лозаро-винарския сектор, процедурата за предявяване на възражения, ограниченията на употребата, измененията на спецификациите на продуктите, отмяната на закрилата и етикетирането и представянето (OB, L 9/2 от 11 януари 2019 г., наричан по-нататък „Делегиран регламент (ЕС) № 2019/33”.
(3) Категориите ароматизирани лозаро-винарски продукти се определят съгласно глава II, чл. 3 от Регламент (ЕС)
№ 251/2014.
(4) Видовете оцет в зависимост от суровините са:
1. винен оцет;
2. плодов оцет;
3. алкохолен оцет;
4. балсамов оцет;
5. ароматизиран оцет.

Чл. 28. (1) Вината могат да бъдат обозначавани като:
1. вина със защитено наименование на произход (ЗНП);
2. вина със защитено географско указание (ЗГУ);
3. сортови вина без ЗНП и ЗГУ;
4. вина без ЗНП и ЗГУ.
(2) Вината и останалите лозаро-винарски продукти могат да бъдат обозначавани със ЗНП и със ЗГУ при условията, определени в Дял ІІ, глава І, Раздел 2, Подраздел 2 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, в глава IІ от Делегиран регламент (ЕО) № 2019/33 и глава II от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2019/34 на Комисията от 17 октомври 2018 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на заявленията за предоставяне на закрила на наименования за произход, географски указания и традиционни наименования в лозаро-винарския сектор, процедурата за предявяване на възражения, измененията на спецификациите на продуктите, регистъра на защитените наименования, отмяната на закрилата и използването на символи, и на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на подходяща система за проверки (OB, L 9/46 от 11 януари 2019 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) № 2019/34”.
(3) Продуктите по ал. 1, т. 1 и 2 могат да бъдат обозначавани с традиционни наименования при спазване на условията и реда за предоставяне на правна закрила по Дял ІІ, глава І, Раздел 2, Подраздел 3 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, и в глава IІI от Делегиран регламент (ЕС) № 2019/33 и глава III от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2019/34.

Чл. 29. (1) Продуктите по чл. 27, ал. 3 могат да придобият правна закрила за географско указание след подаване на заявление по реда на глава III от Регламент (ЕС) № 251/2014 и след преминаване на предварителна национална процедура по реда на чл. 13 от Регламент (ЕС) № 251/2014 г.
(2) Продуктите по чл. 28, ал. 2 могат да придобият правна закрила за защитено наименование за произход или защитено географско указание след подаване на заявление по реда на
чл. 94-99 от Регламент (ЕС) 1308/2013.

Чл. 30. (1) Заявленията по 29, ал. 2 могат да се подават от групи производители, определени в чл. 95 от Регламент (ЕС) 1308/2013, както и от организациите по чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2.
(2) Заявленията по чл. 29, ал. 1 могат да се подават от групи производители, определени в чл. 12 от Регламент (ЕС)
№ 251/2014, както и от организациите по чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2.
(3) Индивидуални производители могат да подават заявление по чл. 29, ал. 1 и 2 за предоставяне на правна закрила и вписване в регистъра на ЕК на ЗНП или ЗГУ при спазване на условията на чл. 3 от Делегиран регламент (ЕС) № 2019/33.
(4) Групите производители по ал. 1 и 2 могат да бъдат организация по чл. 144, дружество по Търговския закон или по Закона за задълженията и договорите, кооперация по Закона за кооперациите или сдружение по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които осъществяват дейност по производство на вино в района, за който се иска правна закрила. Групата производители не може да се учреди като еднолично търговско дружество. В групата производители могат да членуват и други заинтересовани лица, които не са производители.
(5) Групата производители, която не е юридическо лице, подава заявлението за вписване или за изменение на вписването чрез специално упълномощен представител, с нотариално заверени подписи на упълномощителите.
(6) Заявленията по ал. 1 и 2 се подават в ИАЛВ лично, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор и след заплащане на такса, определена в тарифата по чл. 3, и преминават през предварителна национална процедура, като се разглеждат от комисия, определена със заповед на министъра на земеделието, храните и горите.
(7) На основание на заключенията на комисията по ал. 6 министърът на земеделието, храните и горите издава акт за утвърждаване или заповед за отказ да бъде утвърдено вино със ЗНП/ЗГУ или ароматизиран продукт с географско указание. Актът за утвърждаване се обнародва в „Държавен вестник“. Заповедта за отказ се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(8) Заявленията по чл. 29, за които е издаден акт за утвърждаване по ал. 7, се изпращат на ЕК за разглеждане съгласно чл. 97 от Регламент (ЕС) 1308/2013.

Чл. 31. (1) Група от производители, съответно индивидуален производител, които имат правен интерес, могат да подадат в ИАЛВ заявление за изменение на спецификация на ЗНП или на ЗГУ, вписано в Европейския регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания, съгласно глава II, Раздел 3 на Делегиран регламент (ЕС) № 2019/33/, глава 2, Раздел 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2019/34 и чл. 24 от Регламент (ЕС) № 251/2014 и преминават предварителна национална процедура.
(2) Измененията на продуктовата спецификация се разделят на две категории съгласно чл. 14 от Делегиран регламент (ЕО) № 2019/33:
1. стандартни изменения (включително временни);
2. изменения на равнището на ЕС.
(3) Заявлението по ал. 1 се подава в ИАЛВ след заплащане на такса, определена в тарифата по чл. 3, и се разглежда от комисията по чл. 30, ал. 6.
(4) Министърът на земеделието, храните и горите на основание на заключението на комисията по чл. 30, ал. 6 издава акт за изменение на утвърдено вино със ЗНП/ЗГУ или заповед за отказ да бъде утвърдено изменението. Заповедта за отказ се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Актът за утвърждаване се обнародва в „Държавен вестник” и се съобщава на ЕК не по-късно от един месец от датата на обнародването му.
(5) Заявленията за изменение на равнището на ЕС се изпращат на ЕК за разглеждане по реда на чл. 15 от Делегиран регламент (ЕС) № 2019/33.
(6) Приложимостта на измененията по ал. 2, т. 1 на територията на Република България и съответно на територията на Съюза е съгласно чл. 17 от Делегиран регламент (ЕС) № 2019/33.

Чл. 32. (1) Контролът върху производството и спазването на спецификациите на вина със ЗНП и ЗГУ и ароматизирани напитки със ЗГУ се упражнява от ИАЛВ.
(2) Всяка година производителите на вина със ЗНП и ЗГУ и ароматизирани напитки със ЗГУ представят проби от партидите от продукта от последната реколта за извършване на органолептична оценка от Регионалната лозаро-винарска камара и аналитично изследване от лаборатория на ИАЛВ по следните показатели, определени като минимум: плътност/относителна плътност, общ сух екстракт, беззахарен екстракт, захар, обща киселинност, летливи киселини, серен диоксид, действително и общо алкохолно съдържание и рН.
(3) При проверка на съответствието на вина със ЗНП и ЗГУ и ароматизирани напитки със ЗГУ със спецификацията, ИАЛВ извършва проверки на помещенията на производителите, за да се установи спазването на условията, посочени в спецификацията на виното и продуктите, на всички етапи от производствения процес. Проверките се извършват въз основа на план за проверки, който се изготвя предварително.
(4) Вина със ЗНП и ЗГУ и ароматизирани напитки със ЗГУ, които не отговарят на условията на спецификацията, могат да бъдат предлагани на пазара, но без съответното наименование за произход или географско указание, при условие че останалите правни изисквания към тях са изпълнени.
(5) Изпълнителната агенция по лозата и виното издава контролен номер за означаване на вино със ЗНП, произведено в определен район.

Чл. 33. Министърът на земеделието, храните и горите издава наредба за:
1. условията и реда за подаване и разглеждане на заявленията по чл. 29;
2. изискванията към състава на Комисията по чл. 30, ал. 6;
3. условията и реда за разглеждане на заявления по
чл. 31;
4. издаване на контролни номера за означаване на вино със ЗНП, произведено в определен район.

Чл. 34. Вината, получени от винени сортове лози от вида „Vitis vinifera”, които не притежават характеристиките на вината по чл. 28, ал. 2, попадат в категорията - вина без ЗНП и ЗГУ.

Чл. 35. Сортово вино без ЗНП и ЗГУ е вино, което:
1. е получено от винени сортове лози от вида „Vitis vinifera”;
2. не отговаря на условията за производство на вина със ЗНП и ЗГУ, и
3. се обозначава при спазване условията на чл. 50 от Делегиран регламент (ЕС) № 2019/33.

Чл. 36. (1) Производителите са длъжни да съхраняват на територията на производствения обект за срок 5 години считано от годината на производство досие на всяко сортово вино без ЗНП и ЗГУ, което съдържа следните документи:
1. сертификати за произход на виненото грозде, от което е произведено съответното вино;
2. протокол за вземане от производителя на средна проба от оформена партида сортово вино без ЗНП и ЗГУ, преди предлагането му на пазара;
3. протокол от изпитване, издаден от лаборатория по
чл. 121, ал. 3, за извършен физико-химичен анализ на партидите сортови вина без ЗНП и ЗГУ по следните показатели, определени като минимум: плътност/относителна плътност, общ сух екстракт, беззахарен екстракт, захар, обща киселинност, летливи киселини, серен диоксид, действително и общо алкохолно съдържание, рН и посочени показатели в спецификацията по т. 1;
4. препис-извлечение от протокол за извършен органолептичен анализ на сортово вино без ЗНП и ЗГУ преди предлагането му на пазара, издаден от дегустационни комисии по чл. 154, ал. 1.
(2) Производителите са длъжни да извършват физико-химични изпитвания в акредитирана лаборатория по показателите по ал. 1, т. 3 на произведените партиди вина без ЗНП и ЗГУ, преди предлагането им на пазара.
(3) Длъжностни лица на ИАЛВ извършват системен контрол чрез документални проверки и проверки на място по спазване на изискванията за производство на сортови вина.


Глава пета
ПРОИЗВОДСТВО НА ЛОЗАРО-ВИНАРСКИ ПРОДУКТИ, АРОМАТИЗИРАНИ ЛОЗАРО-ВИНАРСКИ ПРОДУКТИ, ПЛОДОВИ ВИНА, ПРОДУКТИ НА ОСНОВАТА НА ПЛОДОВИ ВИНА И ОЦЕТ

Раздел I
Общи разпоредби

Чл. 37. (1) Производството и предлагането на винено грозде се извършва от физически лица, еднолични търговци и юридически лица, които са вписани като гроздопроизводители.
(2) Производството и/или предлагането на лозаро-винарски продукти, ароматизирани лозаро-винарски продукти, плодови вина, продукти на основата на плодови вина и оцет се извършва от еднолични търговци и юридически лица, които са вписани в регистъра по чл. 19, ал. 1 за съответната дейност.
(3) Условията и редът за производството, етикетирането, предлагането и контрола на плодово вино, продукти на основата на плодово вино и оцет се уреждат с наредба на министъра на земеделието, храните и горите.
(4) Условията и редът за извеждането под наблюдение на вторичните продукти от винопроизводството се уреждат със заповед на изпълнителния директор на ИАЛВ в съответствие с изискванията на Делегиран регламент (ЕС) № 2019/934 на Комисията от 12 март 2019 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на лозарските райони, където алкохолното съдържание може да бъде увеличено, разрешените енологични практики и ограниченията, приложими към производството и съхраняването на лозаро-винарските продукти, минималния съдържим процент алкохол във вторичните продукти и тяхното отстраняване, както и публикуването на досиетата на OIV (ОВ, L 149 от 07 юни 2019 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 2019/934” и Регламент (ЕС) № 1308/2013.
(5) Количеството алкохол, съдържащо се във вторичните продукти, трябва да бъде не по-малко от 10% по отношение на алкохолния обем, съдържащ се в произведеното вино.
(6) Производителите декларират количествата вторични продукти, изведени под наблюдение, най-късно до 15 юли на съответната лозарска година.
(7) Изведените под наблюдение вторични продукти – денатурирани винени утайки и предназначени за дестилация джибри се анализират в лабораториите по чл. 121, ал. 3 след заплащане на такса съгласно тарифата по чл. 3.
(8) Когато анализът по ал. 7 установи, че определеното в ал. 5 количество алкохол в декларираните количества вторични продукти, изведени под наблюдение, не е достигнато, винопроизводителят е длъжен да предаде такова количество вино за дестилация или за производство на оцет в срок до 1 юли на съответната лозарска година, за да се гарантира достигането на количеството алкохол по ал. 5.


Раздел II
Декларации

Чл. 38. (1) Гроздопроизводителите ежегодно до 15 януари подават пред съответното ТЗ на ИАЛВ декларация по образец за реколтата от грозде за текущата винарска година съгласно Делегиран регламент (ЕС) № 2018/273 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/274 на Комисията от 11 декември 2017 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на схемата за разрешаване на лозови насаждения, сертифицирането, входящия и изходящия регистър, задължителните декларации и уведомления и за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на съответните проверки и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/561 на Комисията (ОВ, L 58 от 28.02.2018 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) № 2018/274”.
(2) Гроздопроизводителите не подават декларация по
ал. 1, когато:
1. продукцията от грозде е изцяло предназначена за консумация в непреработен вид, за сушене или за директна преработка в гроздов сок;
2. стопанствата включват по-малко от 0,1 хектара лозарска площ, реколтата от които няма да бъде обект на търговия;
3. стопанствата включват по-малко от 0,1 хектара лозарска площ и предават цялата получена реколта на кооперация.

Предложение от нар. пр. Валери Симеонов и група народни представители:
В чл. 38 се създава ал. 3:
„(3) „Гроздопроизводителите, подали заявление по реда на чл. 25, ал. 4, в срок до 1 декември на текущата винарска година, подават декларация за реално произведеното количество вино, като в срок до 31 януари на същата винарска година заплащат такса в териториалното звено на ИАЛВ за право на продажба на декларираното от тях количество вино. Размерът на таксата се определя от ИАЛВ и не може да бъде повече от 20% от пазарната цена на виненото грозде от предишната земеделска година.“


Чл. 39. (1) Винопроизводителите и оцетопроизводи-телите, които са произвели от реколтата на текущата винарска година вино и/или гроздова мъст, ежегодно до 15 януари подават пред ТЗ на ИАЛВ декларация за производство съгласно Делегиран регламент (ЕС) № 2018/273 и Регламент за изпълнение (ЕС) № 2018/274 по образец.
(2) Винопроизводители и оцетопроизводители не подават декларация по ал. 1, когато получават в своите производствени съоръжения чрез винификация на собствени или закупени продукти количество вино, по-малко от 10 хектолитра, което не е или няма да бъде обект на търговия.
(3) Лицата, които са преработили и/или търгували винено грозде и/или гроздова мъст, подават пред ТЗ на ИАЛВ декларация за преработка и/или търговия по образец.
(4) Производители, които са членове на кооперация, задължена да подава декларация, и предават своята продукция от грозде на тази кооперация, не подават декларации по ал. 3, но запазват правото си да получават чрез винификация за семейна консумация количество вино, по-малко от 10 хектолитра.

Чл. 40. Едноличните търговци и юридическите лица, включително кооперациите, различни от крайните потребители и търговците, подават в ИАЛВ ежегодно до 10 септември декларация по образец за стоковите запаси от гроздова мъст, концентрирана гроздова мъст, ректифицирана концентрирана гроздова мъст и вино, които съхраняват към 31 юли на текущата година, съгласно Делегиран регламент (ЕС) № 2018/273 и Регламент за изпълнение (ЕС) № 2018/274.


Раздел III
Дневници

Чл. 41. (1) Винопроизводителите и оцетопроизводителите са длъжни да водят дневници (входящ и изходящ регистър съгласно Регламент (ЕС) № 1308/2013) за продуктите, суровините и енологичните манипулации в съответствие с изискванията на Делегиран регламент (ЕС) № 2018/273 и на Регламент за изпълнение (ЕС) № 2018/274.
(2) Дневници се водят поотделно за всеки производствен обект.
(3) Вписванията на лозаро-винарските продукти, суровините и енологичните манипулации се извършват в дневници с номера от 1 до 3, както следва:
1. в дневник № 1 се вписват постъпилите грозде, плодове и други суровини и материали, предназначени за ферментация, и получените след ферментацията продукти;
2. в дневник № 2 се вписват съхраняваните количества небутилирани вина и определените в чл. 29 от Делегиран регламент (ЕС) № 2018/273 енологични практики и процесите на преработване и обработка;
3. в дневник № 3 се вписва завършеното бутилиране, съхраняваните количества бутилирани продукти и реализираната продукция.
(4) Дневниците по ал. 1 са по образци съгласно приложение № 2.
(5) Начинът на водене на дневниците по ал. 1 се определя със заповед на изпълнителния директор на ИАЛВ.

Предложение от нар. пр. Валери Симеонов и група народни представители:
В чл. 41 се създава ал. 6:
„(6) Гроздопроизводителите подали заявление по реда на чл. 25, ал. 4 са длъжни да водят дневници по ал. 3, т. 1,2 и 3."

Чл. 42. (1) Вписванията в дневниците по чл. 41, ал. 1 се правят само от упълномощени от регистрираните винопроизводители технолози, вписани в регистъра по чл. 19, ал. 1.
(2) Вписванията в дневниците се извършват за всеки отделен продукт, суровина и енологична манипулация в хронологична последователност, по незаличим начин, без оставяне на празни полета и страници.

Предложение от нар. пр. Валери Симеонов и група народни представители:
В чл. 42 се създава ал. 3:
„(3) Вписванията в дневниците по реда на чл. 41, ал. 6 се извършват лично от гроздопроизводителите.“.

Чл. 43. Регистрираните производители водят дневниците по чл. 41, ал. 1 на хартиен носител или в електронен вид, при условие че:
1. дневниците на хартиен носител са с последователна номерация и с трайно прикрепени страници;
2. дневниците, водени в електронен вид, са създадени чрез компютризирана система, в съответствие с изискванията на чл. 42 и при условие че данните, които трябва да бъдат записани, са предвидени в системата, като за извършване на вписване в тях се използва подходяща счетоводна система.

Чл. 44. Дневниците по чл. 41 се приключват ежегодно към 31 юли и се предоставят за заверка от ТЗ на ИАЛВ едновременно с декларацията по чл. 40, ал. 1.

Чл. 45. (1) Регистрираните производители съхраняват за срок 10 винарски години от датата на приключването им дневниците на територията на производствения обект, за който се водят, или при невъзможност – в седалището на предприятието.
(2) След заличаване на винопроизводител от лозарския регистър по чл. 19, ал. 1 винопроизводителят се задължава да съхранява дневниците за срок 10 винарски години от датата на приключването им и декларира мястото на съхранение на дневниците.
(3) При заличаване на производител от Търговския регистър към Агенцията по вписванията без правоприемник дневниците се предават за съхранение в ИАЛВ.

Чл. 46. (1) Максимално допустимите проценти на загубите при различните манипулации или на промяна в категорията на продукта се определят по нормите за пределните размери на естествените фири съгласно приложение № 3.
(2) Допустимите размери на загуби при съхранение и транспорт на продукти под режим отложено плащане на акциз се определят с наредбите по чл. 25, ал. 2 и 4 от Закона за акцизите и данъчните складове.

Чл. 47. Данните в дневниците по чл. 41 се вписват в сроковете по чл. 20 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2018/274.


Раздел IV
Разрешени енологични практики и ограничения

Чл. 48. (1) Приложимите към производството и съхраняването на продуктите по приложение № VІІ, част II към Регламент (ЕС) № 1308/2013 г. разрешени енологични практики съгласно чл. 80 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 г., условията за прилагането им и граничните стойности при употребата им, както и спецификациите за чистотата и идентичността на веществата, използвани в енологичните практики, се определят съгласно Делегиран регламент (ЕС) № 2019/934.
(2) Разрешените енологични практики и ограничения по
ал. 1 не се прилагат за производство на гроздов сок, концентриран гроздов сок, плодово вино, продукти на основата на плодово вино и оцет.
(3) Вина могат да се получават чрез смесване и купажиране в съответствие с чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) № 2019/934.

Чл. 49. (1) Ароматизираните лозаро-винарски продукти се произвеждат при спазване изискванията на Регламент (ЕС) № 251/2014.
(2) За производството на ароматизирани лозаро-винарски продукти се използват продуктите по приложение № VІІ, част II към Регламент (ЕС) № 1308/2013 г., произведени при спазване на изискванията на чл. 48, ал. 1.
Чл. 50. (1) Когато климатичните условия налагат, изпълнителният директор на ИАЛВ или оправомощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед разрешава повишаване на естественото алкохолно съдържание по обем за прясното грозде, гроздовата мъст, гроздовата мъст в процес на ферментация, младото вино в процес на ферментация и виното, получено от винени сортове лози, подходящи за производството на вина в съответствие с чл. 28.
(2) Производителите подават в ТЗ на ИАЛВ заявление по образец в срок до 24 часа преди извършване на дейности по ал. 1, както и за повишаване или намаляване на киселинно съдържание и посочват датата и началния час на извършването.
(3) При невъзможност за осъществяване на заявената манипулация производителят уведомява ТЗ на ИАЛВ за настъпилата промяна в срок до 24 часа.
(4) Производителят подава в съответното ТЗ на ИАЛВ декларация по образец за извършена манипулация в срок до 3 работни дни след извършване на манипулация по ал. 1, както и при повишаване или намаляване на киселинно съдържание.

Чл. 51. (1) Производителите, желаещи да експериментират прилагането на нови енологични практики, подават в ИАЛВ заявление по образец, придружено от документите, посочени в него.
(2) Заявлението по ал. 1 се разглежда от експертен съвет, определен със заповед на изпълнителния директор на ИАЛВ, в който участват и представители на висшите училища и научните институти, занимаващи се с изследвания на лозаро-винарски продукти, в срок до 20 работни дни от подаването му. Със заповедта се определят правила за работата и работна програма на експертния съвет и тя се публикува на интернет страницата на ИАЛВ.
(3) Експертният съвет писмено уведомява заявителя за установени нередовности в срок до 5 работни дни от разглеждане на заявлението и представените документи и определя срок за отстраняването им, който не може да бъде по-кратък от 10 дни. При неотстраняване на нередовностите в определения срок производството по разглеждане на заявлението се прекратява със заповед на изпълнителния директор на ИАЛВ. Заповедта се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(4) Експертният съвет изготвя предложение до изпълнителния директор на ИАЛВ за разрешаване на експеримента или отказ в срок до 5 работни дни от изтичането на срока по ал. 3.
(5) Изпълнителният директор на ИАЛВ въз основа на предложението на експертния съвет издава заповед, с която:
1. разрешава експеримента и определя неговото начало;
2. отказва извършване на експеримента.
(6) Заповедта по ал. 5 се съобщава на производителя и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(7) Изпълнителният директор на ИАЛВ предоставя информация за началото на експеримента и условията за извършването му в Министерството на земеделието, храните и горите.
(8) Министърът на земеделието, храните и горите изпраща информацията по ал. 7 на ЕК и останалите държави - членки на ЕС, по реда на чл. 4 от Регламент (ЕС) № 2019/934.

Чл. 52. (1) Вината, получени в резултат на експеримент, подлежат на:
1. физикохимичен и микробиологичен анализ от лабораториите по чл. 121, ал. 1;
2. органолептична оценка от Централната дегустационна комисия.
(2) Вземането на проби от вината по ал. 1 се извършва при условията и по реда, определени с наредбата по чл. 124, т. 1.
(3) Процедурата и критериите за оценка на резултатите от експеримента се определят с наредбата по чл. 33.

Чл. 53. (1) Резултатите от експеримента се отчитат от производителите пред експертния съвет, който оценява експеримента и изготвя предложение до изпълнителния директор на ИАЛВ за приключване, продължаване или прекратяване на експеримента в срок до 10 работни дни от отчитането на резултатите.
(2) Изпълнителният директор на ИАЛВ въз основа на предложението по ал. 1 издава заповед за приключване, продължаване или предсрочно прекратяване на експеримента.
(3) Заповедта по ал. 2 се съобщава на производителите и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(4) Изпълнителният директор на ИАЛВ предоставя информация за приключване, продължаване или предсрочно прекратяване на експеримента в Министерството на земеделието, храните и горите.
(5) Министърът на земеделието, храните и горите изпраща информацията по ал. 4 на ЕК и на останалите държави - членки на ЕС, по реда на чл. 4 от Регламент (ЕС) № 2019/934.


Раздел V
Условия и ред за преработка и унищожаване на лозаро-винарските продукти, ароматизираните лозаро-винарски продукти, плодовите вина, продуктите на основата на плодови вина и оцета

Чл. 54. Лозаро-винарските продукти, ароматизираните лозаро-винарски продукти, плодовите вина, продуктите на основата на плодови вина и оцета, произведени чрез различни от разрешените енологични практики и/или в нарушение на ограниченията за производството и съхраняването им, подлежат на преработка, унищожаване или денатуриране.

Чл. 55. (1) Изпълнителният директор на ИАЛВ може да разреши със заповед продуктите по чл. 54 да бъдат преработени в дестилерии, предприятия за производство на оцет или в предприятия, използващи ги за индустриални цели.
(2) При изчерпване на възможностите за преработка, включително когато продуктите по чл. 54 не са безопасни, те се отнемат в полза на държавата и се унищожават.
(3) За унищожаването на отнети в полза на държавата продукти изпълнителният директор на ИАЛВ издава заповед, която съдържа:
1. основание за унищожаването;
2. описание на продуктите, подлежащи на унищожаване;
3. срок и начин на унищожаване при спазване на Закона за управление на отпадъците и подзаконовите нормативни актове по прилагането му;
4. състав на комисията, която да извърши унищожаването или под контрола на която ще се извърши унищожаването.
(4) Копие на заповедта по ал. 1 се изпраща за сведение в Териториалната дирекция на Агенция „Митници" по местонахождение на данъчния склад или обекта на регистрираното лице.
(5) За действията по унищожаването се съставя протокол, копие от който се изпраща в Териториалната дирекция на Агенция „Митници" по местонахождение на данъчния склад или обекта на регистрираното лице.

Чл. 56. (1) За транспортирането на продуктите по чл. 54 с цел преработка изпълнителният директор на ИАЛВ издава заповед, която съдържа:
1. основание за преработката;
2. описание на продуктите, подлежащи на транспортиране с цел преработка;
3. срок и начин на транспортиране;
4. наименование на дестилерията или предприятието, в което ще се извърши преработката на продуктите.
(2) За транспортирането на продуктите с цел преработка териториалното звено на ИАЛВ съставя протокол, който съдържа:
1. основание, дата и място на съставяне;
2. трите имена и длъжност на лицата, транспортирали продуктите;
3. трите имена и длъжност на служителите на териториалното звено на ИАЛВ, присъствали на транспортирането;
4. трите имена и длъжност на представителите на дестилерията или предприятието, приели продуктите за преработка;
5. вид, количество и описание на транспортираните продукти;
6. място, начин, дата и час, в който е извършено транспортирането.
(3) Протоколът се съставя в три екземпляра - един за ИАЛВ, един за производителя или търговеца и един за дестилерията или предприятието, приели продуктите, и се подписва от лицата по ал. 2, т. 2-4.

Чл. 57. (1) Продуктите по чл. 54 се денатурират с натриев хлорид в количество 8 грама на литър.
(2) Изпълнителният директор на ИАЛВ със заповед разрешава на производителите или търговците:
1. да извършат денатуриране на продуктите по чл. 54;
2. да съхраняват денатурираните продукти до транспортирането им.

Чл. 58. (1) Заповедта по чл. 55, ал. 1 съдържа:
1. основание за денатурирането;
2. описание на продуктите, подлежащи на денатуриране;
3. срок за извършване на денатурирането;
4. състав на комисията, която ще контролира денатурирането, и правилата за нейната работа.
(2) Денатурирането се извършва от упълномощени представители на производителя или търговеца в присъствието на комисията по ал. 1, т. 4.
(3) За денатурирането на продуктите се съставя протокол, който съдържа:
1. основание, дата и място на съставяне;
2. трите имена и длъжност на лицата, извършили денатурирането;
3. трите имена и длъжност на лицата от комисията, присъствали на денатурирането;
4. вид, количество и описание на денатурираните продукти;
5. място, дата и час, в който е извършено денатурирането.
(4) Протоколът се съставя в два екземпляра – един за ИАЛВ и един за производителя или търговеца, и се подписва от лицата по ал. 3, т. 2 и 3.

Чл. 59. Разходите по денатурирането, транспортирането, преработката и унищожаването на продуктите по чл. 54 са за сметка на производителя или търговеца.


Глава шеста
ЕТИКЕТИРАНЕ И ПРЕДСТАВЯНЕ НА ЛОЗАРО-ВИНАРСКИ ПРОДУКТИ, АРОМАТИЗИРАНИ ЛОЗАРО-ВИНАРСКИ ПРОДУКТИ, ПЛОДОВИ ВИНА, ПРОДУКТИ НА ОСНОВАТА НА ПЛОДОВИ ВИНА И ОЦЕТ

Чл. 60. (1) Етикетирането и представянето на продуктите по приложение № VІІ, част II към Регламент (ЕС) № 1308/2013 се извършват съгласно Раздел 3, глава I, Дял II, част II от Регламент (ЕС) № 1308/2013 и по глава IV на Делегиран регламент (ЕС) № 2019/33 при спазване на ограниченията по чл. 78 от Регламент (ЕС) № 1308/2013.
(2) Върху етикетите на лозаро-винарските продукти, предназначени за пазара, задължителните данни съгласно чл. 119 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 и незадължителните данни по чл. 120 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 се изписват на един или повече от официалните езици на ЕС.
(3) При предлагане на българския пазар на лозаро-винарски продукти – внос от трети страни или произведени в ЕС, етикетирането на които е извършено на език, различен от български, се прилагат изискванията на чл. 9 от Закона за защита на потребителите.
(4) Правилата за етикетирането и представянето се прилагат и за вината, които са бутилирани или пакетирани, но все още не са предложени на пазара или не са изнесени.
(5) Правилата за етикетирането и представянето се прилагат и когато се поставят знаци и надписи върху съдовете, в които се съхраняват продуктите по приложение VІІ, част ІІ към Регламент (ЕС) № 1308/2013, и върху запушалките, етикетите и опаковките.
(6) Етикетирането не е задължително за:
1. грозде, превозвано от лозови насаждения до място за винификация или преработка;
2. вина за семейна консумация в количество, ненадвишаващо 10 хектолитра на домакинство;
3. ракии за семейна консумация.
(7) Разрешава се използването на думата „вино“, придружена от името на плод под формата на съставно наименование, с оглед на предлагането на пазара на плодови вина. При етикетиране на плодово вино се прилага ал. 1.
(8) Представянето и етикетирането на продукти на основата на плодови вина и оцет се извършва съгласно Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ, L 304/18 от
22 ноември 2011 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1169/2011”.
(9) Представянето и етикетирането на ароматизирани лозаро-винарски продукти се извършва съгласно Регламент (ЕС) № 251/2014.
(10) Данните, използвани при етикетирането на лозаро-винарските продукти, ароматизираните лозаро-винарски продукти, плодовите вина, продуктите на основата на плодови вина и оцета, не трябва да въвеждат в заблуждение потребителите относно:
1. характера, естеството и свойствата на продукта, тяхното съдържание, включително действителното алкохолно съдържание, цвета, произхода, качеството, сорта грозде, вида плод, реколтата и действителния обем на съда;
2. физическите или юридическите лица, които са участвали при производството и/или при първоначалното пускане в обращение на продуктите.
(11) Когато лозаро-винарските продукти са предназначени за износ и когато законодателството на съответната трета държава го изисква, могат да се използват данни и начин на представяне, които не отговарят на част II, Дял II, глава I, Раздел 2, Подраздел 3 и Раздел 3 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, при спазване разпоредбите на ал. 10.

Предложение от нар. пр. Валери Симеонов и група народни представители:
В чл. 60 се създава нова алинея 11:
„(11) Правилата за етикетиране и представяне по тази глава се прилагат и за произведените от гроздопроизводителите, подали заявление по чл.25, ал.4, вина, предназначени за предлагане на пазара.“
Съществуващата ал. 11 се преномерира на ал.12.


Глава седма
ПРЕВОЗ НА ЛОЗАРО-ВИНАРСКИ ПРОДУКТИ
Раздел I
Придружителни документи

Чл. 61. (1) За превоз на лозаро-винарски продукти на територията на страната или на друга държава - членка на ЕС, производителите и търговците, включително вносителите, съставят придружителен документ, при условията и по реда на глава IV от Делегиран регламент (ЕС) № 2018/273. Не се съставя придружителен документ при превоз на лозаро-винарски продукти в случаите по чл. 9 от Делегиран регламент (ЕС) № 2018/273.
(2) Придружителният документ по ал. 1 се съставя по образец на хартиен носител или в електронен вид, като съдържанието на електронните придружителни документи и на документите на хартиен носител трябва да е идентично.
(3) Всеки придружителен документ се състои от три еднообразни екземпляра. Първият екземпляр на придружителния документ остава при изпращача, вторият – в ИАЛВ, а третият екземпляр съпровожда превозвания продукт при транспортирането му и се предава на получателя.
(4) В придружителните документи по ал. 1 се посочват задължителните данни по чл. 60, ал. 2. Данните, вписани в придружителните документи, трябва да са идентични с данните, вписани в дневниците по чл. 41, ал. 1.


(5) При превоз на винено грозде, гроздова мъст, концентрирана гроздова мъст и концентрирана и ректифицирана гроздова мъст на територията на страната и на територията на държава - членка на ЕС, придружителният документ се заверява от ТЗ на ИАЛВ.
(6) Дубликат на придружителен документ не се издава. Върху невалиден документ се изписва думата „анулирано” и се поставя дата, подпис и печат на изпращача.
(7) Оригиналите на придружителните документи или техни копия се съхраняват от издателите и получателите на стоката и са на разположение на контролните органи за срок 5 години. Изпълнителната агенция по лозата и виното води регистър на придружителните документи.

Чл. 62. (1) При превоз на продуктите по глава пета, които са акцизни стоки по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове под режим отложено плащане на акциз (РОПА) на територията на страната или от и до територията на друга държава - членка на ЕС, се издава електронен административен документ (е-АД) по реда на Закона за акцизите и данъчните складове и не се съставя придружителен документ по чл. 61, ал. 1.
(2) При превоз на освободени за потребление продукти по глава пета, които са акцизни стоки по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, за придружителен документ се признава:
1. акцизен данъчен документ по чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове - когато превозът е на територията на страната;
2. опростен придружителен документ по чл. 76а, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове – когато превозът е до територията на друга държава - членка на ЕС;
3. опростен придружителен документ по чл. 76в, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове – при превоз на вино, освободено за потребление на територията на друга държава – членка на ЕС, до територията на страната.
(3) За опростен придружителен документ по ал. 2, т. 2 и 3 се признава и търговски документ (фактура, документ за доставка, транспортен документ и др.), при условие че този търговски документ съдържа реквизитите на опростения придружителен документ и тези реквизити отговарят по съдържание и номер на реквизитите в опростения придружителен документ.
(4) Извеждането на виното, което не е освободено за потребление от обекти за винопроизводство на малки винопроизводители по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, до лицензиран складодържател, регистриран получател или временно регистриран получател в друга държава - членка на ЕС, до лицензиран складодържател на територията на страната, както и при внасяне се извършва с документа по чл. 61, ал. 2.


Раздел II
Специално обезпечение в лозаро-винарския сектор

Чл. 63. (1) При подаване на митническата декларация за допускане за свободно обращение на продукти по приложение VIII, част II, Раздел Б, т. 5 към Регламент (ЕС) № 1308/2013 вносителят предоставя обезпечение в полза на Агенция „Митници" в съответствие с чл. 186 от Закона за митниците в размер 30 на сто от митническата стойност на съответната пратка.
(2) Не се изисква представяне на обезпечението по ал. 1 при допускане за свободно обращение на вино, което е бутилирано в съдове с обем до 5 литра и етикетирано по начин, указващ, че продуктът е с произход от трета страна.
(3) При подаване на декларацията по ал. 1 вносителят посочва мястото, където ще съхраняват, складират, обработват, преработват, бутилират или етикетират внесените продукти, и декларира писмено, че няма да ги преработва в продукти по приложение № VІІ, част II към Регламент (ЕС) № 1308/2013 или да ги добавя към такива продукти на митническата територия на ЕС.
(4) В срок до 24 часа от вдигането на стоките за режим допускане за свободно обращение Агенция „Митници“ изпраща информация за данните по ал. 3 на ИАЛВ.
(5) Изпълнителната агенция по лозата и виното представя в Агенция „Митници“ писмено становище за спазването от вносителя на ограниченията по Приложение VІІІ, част ІІ, Раздел Б, т. 5 към Регламент (ЕС) № 1308/2013, а когато продуктите са употребени за производството на вино, че то е с етикет, указващ неговия действителен произход, в срок до 12 месеца от вдигането на стоките по ал. 4.
(6) Обезпечението по ал. 1 се освобождава след представяне на положително становище по ал. 5.
(7) При мотивирано искане на вносителя и след положително писмено становище на ИАЛВ срокът по ал. 5 може да бъде удължен еднократно от митническите органи с 6 месеца.
(8) Когато в срока по ал. 5 или 7 вносителят не представи становище от ИАЛВ по ал. 5, обезпечението не се освобождава, а продуктите се преработват или унищожават по реда на Раздел V.
(9) Условията и редът за издаване на писмено становище от ИАЛВ по ал. 5 и 7 се определят със заповед на изпълнителния директор на ИАЛВ. За издаване на становището се заплаща такса съгласно тарифата по чл. 3.


Глава осма
СПИРТНИ НАПИТКИ
Раздел I
Категории спиртни напитки

Чл. 64. Спиртните напитки се определят, произвеждат и предлагат за продажба с търговски наименования (официални наименования), класифицирани в категории, съгласно Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета (ОВ, L 39 от 13 февруари 2008 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 110/2008”.

Чл. 65. (1) Техническите определения и изисквания за категориите спиртни напитки, етилов алкохол от земеделски произход, дестилат от земеделски произход, както и основните понятия при производството на продуктите (видовете суровини и технологични операции и практики) са определени в Регламент (ЕО) № 110/2008.
(2) При производството на спиртни напитки не се разрешава влагането на етилов алкохол от неземеделски произход (синтетичен спирт).
(3) Етиловият алкохол, използван при производството на спиртни напитки и на всичките им съставки за разтварянето на оцветителите, ароматните вещества или другите разрешени добавки при производството на спиртни напитки, трябва да бъде със земеделски произход и да е предназначен за хранителни цели.

Чл. 66. (1) За консумация се предлагат само безопасни спиртни напитки, които отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 110/2008 и на този закон.
(2) Наименованията на спиртните напитки по чл. 65, ал. 1 могат да се използват за тяхното означаване и търговско представяне само когато напитките напълно отговарят на съответните изисквания за съответната категория.
(3) Напитките, произведени в Република България, които не отговарят на определените категории по чл. 65, ал. 1, могат да бъдат предлагани на пазара и да носят означението „спиртна напитка“, при условие че съставът и технологията за производството им е одобрена от министъра на икономиката или от оправомощени от него длъжностни лица.
(4) За напитки с означението „спиртни напитки“, предлагани за консумация в търговската мрежа, не се разрешава означаване с допълнителни думи или изрази, като „род“, „вид“, „тип“, „метод“, „имитация“, „стил“, „марка“, „с вкус на“, „с аромат на“ или други сходни наименования.
(5) Наименованията на спиртните напитки могат да бъдат допълнени с географско указание, при условие че фазата на производството, при която спиртните напитки получават своите специфични или окончателни характеристики и свойства, се извършва в съответния географски район.

Чл. 67. (1) Традиционни български спиртни напитки и продукти са напитки и продукти, произвеждани в Република България по специална технология в места или региони, придали им специфични характеристики и свойства. Традиционни български спиртни напитки и продукти са: винена, гроздова, джиброва и плодова ракия, ракия от плодови джибри, анасонова спиртна напитка „Мастика“, мента, винен, зърнен и плодов дестилат.
(2) Като „винена ракия“ се означава винена дестилатна спиртна напитка с минимално алкохолно съдържание 37,5 обемни процента, която е:
1. получена чрез дестилация до 86 обемни процента на вино, подсилено вино или чрез редестилация до 86 обемни процента на винен дестилат;
2. със съдържание на летливи вещества, равно или по-голямо на 125 грама на хектолитър, при 100 обемни процента алкохол;
3. с максимално съдържание на метилов алкохол 200 грама на хектолитър при 100 обемни процента алкохол;
4. със специфични органолептични характеристики.
(3) Когато е отлежала, винената ракия може да продължи да се предлага с наименованието „винена ракия“, при условие че е отлежала в дъбови съдове в продължение най-малко на една година или в продължение най-малко на 6 месеца в дъбови бъчви с вместимост, по-малка от 1000 литра.
(4) Като „гроздова ракия“ се означава винена дестилатна спиртна напитка с минимално алкохолно съдържание 40 обемни процента, която:
1. е получена чрез единична или двойна дестилация до
65 обемни процента на вино, получено от грозде, като виното, получено от 100 килограма грозде, не може да надвишава 75 литра, и
2. по състав и органолептични характеристики отговаря на изискванията за производство на винена ракия.
(5) Когато е отлежала, гроздовата ракия може да продължи да се предлага с наименованието „гроздова ракия“, при условие че е отлежала в дървени съдове в продължение най-малко на една година или в продължение най-малко на 6 месеца в дървени бъчви с вместимост, по-малка от 1000 литра.
(6) Като „джиброва ракия“ (ракия от гроздови джибри) се означава дестилатна спиртна напитка от гроздови джибри с минимално алкохолно съдържание 37,5 обемни процента, която:
1. е получена от ферментирали и дестилирани гроздови джибри или директно чрез водна пара, или след добавяне на вода;
2. количеството винени утайки, добавено към гроздовите джибри, не надвишава 25 кг на 100 кг използвани гроздови джибри;
3. количеството алкохол, извлечено от винените утайки, не превишава 35 на сто от общото алкохолно съдържание в крайния продукт;
4. дестилацията е извършена в присъствието на самите джибри до 86 обемни процента;
5. е извършена редестилация до 86 обемни процента;
6. има съдържание на летливи субстанции, равно или по-голямо от 140 грама на хектолитър при 100 обемни процента алкохол, и с максимално съдържание на метилов алкохол 1000 грама на хектолитър при 100 обемни процента алкохол.
(7) Като „плодова ракия“ се означава плодова дестилатна спиртна напитка с минимално алкохолно съдържание 37,5 обемни процента, която е:
1. получена изключително чрез дестилация до 86 обемни процента на ферментирал месест плод или мъст на месест плод в присъствието или не на костилките от плода;
2. със съдържание на летливи субстанции, равно или
по-голямо от 200 грама на хектолитър, при 100 обемни процента алкохол;
3. с максимално съдържание на метилов алкохол до
1000 грама на хектолитър при 100 обемни процента алкохол;
4. със съдържание на циановодородна киселина не
по-високо от 7 грама на хектолитър, при 100 обемни процента алкохол за плодова ракия, произведена от плодове с костилки;
5. със специфични органолептични характеристики.
(8) Плодовата ракия може да носи наименованието „ракия“, допълнено с името на плода, като например: „сливова ракия“ (от сорта „Prunus domestica), „кайсиева ракия“ (от сорта „Armeniaca vulgaris“), ракия от праскови, ябълки, круши, смокини, мирабели, цитрусови плодове или от друг плод, когато е произведена изключително само от посочения вид плод.
(9) Крушовата ракия може да носи наименованието „Вилямова“ („Williams“), когато е произведена само от круши от сорта „Williams“.
(10) Плодова ракия по ал. 7 е и спиртната напитка, получена от два или повече вида плод или зеленчук, когато са ферментирали и дестилирани заедно.
(11) Като „ракия от плодови джибри“ се означава дестилатна спиртна напитка от плодови джибри с минимално алкохолно съдържание 37,5 обемни процента, която е:
1. получена чрез ферментация и дестилация до 86 обемни процента на плодови джибри;
2. с максимално съдържание на метилов алкохол
1500 грама на хектолитър при 100 обемни процента алкохол;
3. със специфични органолептични характеристики.
(12) Като „Мастика“ се означава анасонова спиртна напитка със специфични органолептични характеристики, с минимално алкохолно съдържание 47 обемни процента, която е получена чрез ароматизиране на етилов алкохол от земеделски произход с анетол, изолиран чрез ректификация на етерични масла от звездовиден анасон (Illicium verum), зелен анасон (Pimpinella anissum), резене (Foeniculum vulgare) или от друго растение, което съдържа същия основен ароматен компонент в количество, не по-малко от 2,5 грама на литър, захар, не по-малко от 40 грама на литър, с добавяне или без добавяне на дъвково масло и/или ароматен дестилат.
(13) Като „мента“ (ментовка) се означава спиртна
напитка – ликьор със специфични органолептични характеристики, с минимално алкохолно съдържание 25 обемни процента, която е получена чрез ароматизиране на етилов алкохол от земеделски произход с ментово масло със съдържание, не по-малко от 0,2 грама на литър, и със съдържание на захар в крайния продукт, не по-малко от 130 грама на литър.
(14) Като „винен дестилат“ се означава алкохолна течност, притежаваща показателите съгласно приложение № 4, която е получена чрез единична и/или двойна дестилация до 86 обемни процента на ферментирали:
1. вино;
2. вино, подсилено вино или комбинации от тях, или
3. виноматериали.
(15) Като „зърнен дестилат“ се означава алкохолна течност, притежаваща показателите съгласно приложение № 4, която е получена чрез единична и/или двойна дестилация до
95 обемни процента на озахарена чрез ензими мъст от зърнени култури или продукти от тях, ферментирали под въздействието на дрожди.
(16) Като „плодов дестилат“ се означава алкохолна течност, притежаваща показателите съгласно приложение № 4, която е получена чрез единична и/или двойна дестилация до 86 обемни процента на ферментирали един или повече видове месест плод или мъст от него.
(17) Основните физико-химични показатели на традиционните български спиртни напитки и продукти по ал. 2, 4, 6, 7, 11, 14, 15 и 16 са определени съгласно приложение № 4.
(18) За винена, гроздова, джиброва ракия и бренди регионалните лозаро-винарски камари издават сертификат за автентичност.


Раздел II
Производство на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки. Технологични практики и правила относно предлагането им на пазара

Чл. 68. Производителите и търговците на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки са длъжни:
1. да осигуряват безопасността на продуктите;
2. да прилагат добри практики на всички етапи от производството на продуктите, тяхната дистрибуция и предлагане на пазара.

Чл. 69. (1) Лицата по чл. 68 въвеждат и прилагат система за анализ на опасността и критични контролни точки (НАССР) или процедури в съответствие с принципите й, когато цялостното внедряване на системата е неприложимо.
(2) Лицата по чл. 68 извършват преглед на системата по ал. 1 и я актуализират в случаите на извършени промени в продукта, процеса на производство, преработка и дистрибуция като цяло или в който и да е негов етап.

Чл. 70. На пазара се предлагат само безопасни спиртни напитки и продукти, които отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 110/2008, на този закон и на техническите спецификации на производителите.

Чл. 71. При производството, съхранението, превоза и предлагането на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки се разрешава използването на съдове и съоръжения, изработени или вътрешно покрити само с материали, разрешени за контакт с хранителни продукти.

Чл. 72. Етилов алкохол от земеделски произход и дестилат от земеделски произход могат да се произвеждат от:
1. зърнени продукти;
2. продукти на мелничарската промишленост;
3. малц, нишестени продукти, глутен, инулин;
4. цвеклова захар, тръстикова захар, захар на кристали;
5. други захари, захарни сиропи, изкуствен мед (смесен или не с естествен), карамел;
6. меласи, обезцветени или не;
7. ароматизирани или оцветени захари, сиропи, меласи, но невключващи плодови сокове, съдържащи добавена захар в каквото и да е количество;
8. зеленчуци за ядене и някои корени и грудки;
9. плодове за ядене и кори от цитрусови плодове.

Чл. 73. При производството на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки са разрешени технологични практики съгласно посочените в Регламент (ЕО) № 110/2008 и допълнени с изброените в приложение № 5.

Чл. 74. (1) При производството на спиртни напитки могат да се използват:
1. добавки в храните, при условия и по ред, определени в Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно добавките в храните (ОВ, L 354 от 31 декември 2008 г.);
2. само естествени ароматични вещества и ароматични препарати, освен когато изрично е предвидено друго в Регламент (ЕО) № 1334/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно ароматизантите и определени хранителни съставки с ароматични свойства за влагане във или върху храни и за изменение на Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета, регламенти (ЕО) № 2232/96 и (ЕО) № 110/2008 и Директива 2000/13/ЕО, наричан по-нататък „Регламент (ЕО)
№ 1334/2008” (ОВ, L 354/34 от 31 декември 2008 г.).
(2) Не могат да се използват ароматични вещества при производството на следните ликьори:
1. плодови ликьори: касис, череша, вишна, малина, черница, боровинка, цитрусови плодове, дива къпина, арктическа къпина, червена боровинка, блатна боровинка, морски зърнастец, ананас;
2. ликьори от растения: роза, мента, тинтява, анасоново семе, алпийски пелин, билки.

Чл. 75. (1) Продажбата на наливни (небутилирани) спиртни напитки и опаковането (бутилирането) и продажбата на спиртни напитки в пластмасови опаковки се извършва съобразно изискванията и по реда на чл. 101 от Закона за акцизите и данъчните складове.
(2) Забранява се предлагането на пазара на винени ракии, гроздови ракии, джиброви ракии и бренди, произведени в Република България, които не притежават сертификат за автентичност.
(3) Всяка партида от етилов алкохол от земеделски произход, дестилат от земеделски произход и спиртни напитки, произведени в Република България, се придружава от протокол за изпитване за основните физико-химични показатели по приложение № 4 и приложение I към Регламент (ЕО) № 110/2008, издаден от акредитирана лаборатория.


Раздел III
Регистриране на производителите на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки. Технически спецификации

Чл. 76. (1) Производство на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки с цел продажба се извършва от търговци, регистрирани по Търговския закон, Закона за кооперациите или по законодателството на държава – членка на ЕС, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и на юридически лица, създадени въз основа на нормативен акт, които са вписани в Регистъра на производителите на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки.
(2) В Министерството на икономиката се води Регистър на производителите на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки.
(3) Регистърът по ал. 2 се води по образец съгласно приложение № 6. Регистърът е публичен, поддържа се в електронен вид и се публикува на интернет страницата на Министерството на икономиката.
(4) При вписване в Регистъра по ал. 2 на производителите на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки се издава удостоверение от министъра на икономиката или от оправомощен от него заместник-министър.
(5) Удостоверението по ал. 4 съдържа: номер и датата на регистрация; наименование (фирма); седалище и адрес на управление на заявителя; единен идентификационен код (ЕИК); местонахождение на инсталираните производствени мощности; описание на производствените мощности; списък на произвежданите напитки и продукти; трите имена на лицето/лицата, представляващо производителя; трите имена на лицата, които водят производствения процес и правят вписвания в дневниците по чл. 92, ал. 1.
(6) В един производствен обект производство може да извършва само едно регистрирано лице.

Чл. 77. Производителите на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки, предназначени за продажба, се регистрират в Министерството на икономиката, като подават заявление за регистрация, в което е посочен ЕИК или данни за търговска регистрация по националното им законодателство с приложен документ, който я удостоверява и отразява лицето, което представлява търговеца. Към заявлението се прилагат:



1. техническа справка за откритите и закритите производствени обекти или складове с посочена квадратура и местонахождението им, пълно описание на технологичното оборудване, включително съдовете и техния обем;
2. номер и дата на разрешение за ползване, издадено от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, или оригинал или нотариално заверено копие на документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация, издаден по реда на Закона за устройство на територията;
3. техническа спецификация за производство на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати или спиртни напитки – два екземпляра;
4. декларация от производителя за извършване на производство съгласно изискванията на този закон по образец съгласно приложение № 7;
5. списък с трите имена на лицата, които водят производствения процес и извършват вписвания в дневниците по чл. 92;
6. документ за платена такса за вписване в Регистъра по чл. 76, ал. 2 в размер, определен с Тарифата за таксите, които се събират в системата на Министерството на икономиката по Закона за държавните такси.

Чл. 78. (1) Длъжностни лица, оправомощени от министъра на икономиката, извършват проверка на приложените документи в срок до 3 работни дни от получаване на заявлението по чл. 77.
(2) Длъжностните лица по ал. 1 писмено уведомяват заявителя за отстраняване на установени нередовности по представените документи в срок до 3 работни дни от приключване на проверката по ал. 1. Заявителят може да отстрани нередовностите в срок до 10 работни дни от получаване на уведомлението.
(3) Когато нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 2, производството по разглеждане на подаденото заявление се прекратява.

Чл. 79. (1) Длъжностни лица от Министерството на икономиката извършват проверка на място на производствените обекти в срок до 10 работни дни от приключване на проверката по чл. 78, ал. 1 или от датата на отстраняване на нередовностите по чл. 78, ал. 2.
(2) Длъжностните лица по ал. 1 изготвят доклад за резултатите от проверката и предлагат на министъра на икономиката или на оправомощен от него заместник-министър да издаде удостоверение за вписване в Регистъра по чл. 76, ал. 2, съответно мотивирана заповед за отказ, в срок до 10 работни дни от приключване на проверката по ал. 1.
(3) Удостоверението за вписване по ал. 2 се връчва на производителя или на упълномощен негов представител. Удостоверението за вписване по ал. 2 може да се изпрати на производителя чрез лицензиран пощенски оператор, като разходите са за сметка на производителя.
(4) При изгубване, кражба или унищожаване на удостоверението за вписване в регистъра по чл. 76, ал. 2 производителят подава заявление до министъра на икономиката за издаване на дубликат.

Чл. 80. (1) Министърът на икономиката или оправомощен от него заместник-министър отказва с мотивирана заповед вписване в Регистъра по чл. 76, ал. 2:
1. при нередовности в представените документи, които не са отстранени в срока по чл. 78, ал. 2;
2. когато заявлението е подадено преди изтичането на
12 месеца от влизането в сила на заповедта за заличаване от регистъра по чл. 83, ал. 1, т. 4, буква „б“ или т. 5 или преди осигуряването на необходимите условия в случаите по чл. 83, ал. 1, т. 4, буква „а“, освен когато заповедта за заличаване е била отменена от съда като незаконосъобразна;
3. когато при извършената проверка е установено, че заявителят не разполага с необходимите технологични възможности за производство на заявените напитки и/или продукти.
(2) Заповедта по ал. 1 се съобщава на производителя по ал. 1 и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 81. Възникналите права по вписаната регистрация не могат да се прехвърлят и преотстъпват освен при преобразуване на търговско дружество по реда на Търговския закон.

Чл. 82. (1) При промяна на обстоятелствата по чл. 76,
ал. 5 и чл. 77, в 14-дневен срок от настъпването им производителят подава заявление до министъра на икономиката и прилага документите, удостоверяващи промяната, и документ за платена такса за разглеждане на заявлението съгласно Тарифата за таксите по чл. 77, т. 6 за вписване на промяната.
(2) При промяна на заявените обстоятелства в удостоверението за регистрация се вписват актуализираните данни за производителя, като към датата на издаване на удостоверението се вписват и датите на измененията и/или допълненията към удостоверението.
(3) Вписването или отказът да се впишат променените обстоятелства се извършва при условията и по реда на чл. 77-80, като проверка на място в производствените обекти се извършва само при промяна в техническата справка за откритите и закритите производствени обекти или складове по чл. 77, т. 1.

Чл. 83. (1) Министърът на икономиката или оправомощен от него заместник-министър издава заповед за заличаване от регистъра по чл. 76, ал. 2:
1. по молба на производителя;
2. при обявяване в ликвидация, в несъстоятелност или при заличаване на търговеца от търговския регистър;
3. при смърт на физическото лице – търговец;
4. при установяване с влязъл в сила акт на контролен орган, че:
а) производителят не може да осигури необходимите технологични и санитарно-хигиенни условия за производство на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки;
б) е налице спиране на производството от производителя за период 12 месеца;
5. при предлагане на пазара на спиртни напитки и продукти, които не отговарят на изискванията на този закон и на техническите спецификации на производителите или на спиртни напитки с географско указание в нарушение на изискванията на чл. 100, за което на нарушителя са наложени две или повече административни наказания с влезли в сила наказателни постановления.
(2) Определените длъжностни лица от Министерството на икономиката изготвят доклад и предлагат на министъра на икономиката или на оправомощен от него заместник-министър да издаде заповед за заличаване от регистъра по чл. 76, ал. 2 на производител на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки в срок до 14 дни от настъпване на обстоятелствата по ал. 1.
(3) Министърът на икономиката или оправомощен от него заместник-министър издава заповед за заличаване от регистъра по чл. 76, ал. 2 в срок до 14 дни от получаване на предложението по ал. 2.
(4) В заповедта по ал. 3 се включва разпореждане за предварителното й изпълнение, когато това се налага с цел осигуряване на живота и здравето на гражданите, както и че от закъснението на изпълнението на заповедта може да последва значителна или труднопоправима вреда.
(5) Заповедта по ал. 3 се съобщава на производителя или търговеца по ал. 1 и може да бъде обжалвана по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 84. Производител, който е заличен от Регистъра по
чл. 76, ал. 2 при условията на чл. 83, ал. 1, т. 4, буква „б“ или т. 5, може да подаде заявление за вписване в Регистъра по чл. 76, ал. 2 не по-рано от 12 месеца от влизането в сила на заповедта за заличаване от Регистъра по чл. 76, ал. 2, а в случаите по чл. 83, ал. 1, т. 4, буква „а“ – след осигуряване на необходимите условия.

Чл. 85. (1) Спазването на технологичните изисквания при производството на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки се установява със заверяване на техническа спецификация за производство за съответния продукт.
(2) Заверяването на техническата спецификация се извършва чрез проверка и съгласуване на съдържанието й с полагане на подпис, дата и номер от длъжностни лица, оправомощени от министъра на икономиката.
(3) За получаване на заверката по ал. 1 производителите представят в Министерството на икономиката изготвена съобразно утвърден от министъра образец техническа спецификация за производството на етилов алкохол от земеделски произход, дестилат или спиртна напитка в два екземпляра.
(4) При нередовности по представената техническа спецификация длъжностните лица по ал. 2 в срок до 10 дни уведомяват заявителя с указания за отстраняването им в срок, не по-дълъг от един месец от получаването на уведомлението.
(5) При неотстраняване на нередовности в срока по ал. 4 техническата спецификация се оставя без разглеждане.
(6) Длъжностните лица заверяват два оригинални екземпляра от техническата спецификация по ал. 1 в срок до 10 работни дни от постъпването и/или от отстраняването на нередовностите по ал. 4.
(7) Изменения и допълнения на техническите спецификации се правят по реда на ал. 1-6.


Раздел IV
Регистър на лицата, които извършват дейности с дестилационни съоръжения за производство на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки

Чл. 86. (1) В Министерството на икономиката се води публичен Електронен регистър на лицата, които извършват внос, въвеждане на територията на страната, производство, продажба, предоставяне или предлагане на дестилационни съоръжения за производство на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки.
(2) Редът и начинът за водене на регистъра по ал. 1 се определят с наредба на министъра на икономиката.
(3) Лицата, вписани в регистъра по ал. 1, могат да продават или предоставят дестилационни съоръжения за производство на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки на лица, регистрирани по Търговския закон, Закона за кооперациите или по законодателството на държава - членка на ЕС, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и юридически лица, създадени въз основа на нормативен акт.
(4) Лицата, които са вписани в регистъра по чл. 76, ал. 2, могат да търгуват с дестилационни съоръжения за производство на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки, като уведомяват за това Министерството на икономиката.
(5) Редът за уведомяване по ал. 4 се определя с наредбата по ал. 2.
(6) Не подлежат на регистрация по ал. 1 митническите органи, които се разпореждат с отнети в полза на държавата дестилационни съоръжения за производство на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки съгласно Закона за акцизите и данъчните складове.
(7) В регистъра по ал. 1 се вписват и лицата, придобили дестилационни съоръжения за производство на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки:
1. след проведена публична продан;
2. от лице, което е извършвало дейност с дестилационните съоръжения като лицензиран складодържател или регистрирано лице по чл. 57, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове.

Чл. 87. (1) Лицата подават заявление до Министерството на икономиката за вписване в Регистъра по чл. 86, ал. 1, преди да започнат да извършват дейностите по чл. 86, ал. 1.
(2) Министърът на икономиката или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверение за регистрация на лицата и вписването им в Регистъра по чл. 86, ал. 1 в 14-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 1.

Чл. 88. (1) Лицата по чл. 86, ал. 1:
1. водят отчетност, позволяваща установяването на лицето, което е получило дестилационното съоръжение за производството на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки;
2. предоставят информация на Министерството на икономиката за лицата, получили дестилационното съоръжение, включваща най-малко – пълно наименование, единен идентификационен код от Търговския регистър или код по БУЛСТАТ, в срок до 14-о число на месеца, следващ месеца, в който са се разпоредили с дестилационното съоръжение.
(2) При поискване или по собствена инициатива Министерството на икономиката предоставя на Агенция „Митници“ информацията по ал. 1, т. 2, както и информация за установените случаи на дейности с дестилационни съоръжения, извършвани от лица, които не са вписани в регистъра по чл. 86, ал. 1.


Раздел V
Декларации

Чл. 89. Ежегодно в срок до 31 януари регистрираните производители на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки представят в Министерството на икономиката декларация по образец съгласно приложение № 8 за произведените, наличните и реализираните през предходната година количества и асортименти етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки.

Чл. 90. Декларация по приложение № 8 подават и получателите на внесените в страната етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки в срока по чл. 89.

Чл. 91. (1) Производителите на етилов алкохол от земеделски произход представят в Министерството на икономиката всяка година в срок до 31 януари справки за произведените и реализираните количества етилов алкохол за предходната година.
(2) Данните в справките по ал. 1 се попълват в хектолитри чист алкохол (100 обемни процента).


Раздел VI
Дневници

Чл. 92. (1) Регистрираните производители на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки водят дневници по образци съгласно приложение № 9, в които вписват данни, позволяващи да се определят и контролират автентичността, произходът, категорията на стоките и извършените производствени манипулации.
(2) Дневниците по ал. 1 се водят в електронен вид чрез унифициран софтуер или на хартиен носител.
(3) Дневниците по ал. 1 се заверяват в Министерството на икономиката преди извършване на вписване в тях. За дневниците, водени в електронен вид, Министерството на икономиката одобрява електронния им формат.
(4) Дневниците се водят поотделно за всеки производствен обект и подобект.
(5) Вписвания в дневниците могат да правят само лица, вписани в удостоверението за регистрация по чл. 76, ал. 4.
(6) Приетите суровини и материали за преработка, завършените технологични практики и производствени манипулации, вложените суровини и материали, бутилираната и реализираната крайна за производителя продукция се вписват в дневниците до 24 часа от извършването им, като се записва датата, на която действително са приети суровините и извършени манипулациите.
(7) Дневниците се приключват ежегодно на 31 декември след пълна инвентаризация на продукцията и се представят ежегодно до 15 март на следващата година в Министерството на икономиката за проверка.
(8) Дневниците се съхраняват на територията на производствения обект и се намират непрекъснато на разположение на контролните органи.
(9) Дневниците се съхраняват от регистрираните лица за срок 5 години.
(10) Начинът на водене на дневниците по ал. 1 се определя с наредба на министъра на икономиката.

Чл. 93. В дневник № 1 се вписват постъпилите грозде, плодове, зърнени култури, други суровини и материали за ферментация и технологични цели и получените след ферментацията продукти.

Чл. 94. В дневник № 2 се вписват извършените производствени манипулации.

Чл. 95. В дневник № 3 се вписват продуктите за дестилация и/или ректификация, както и получените дестилати и/или етилов алкохол от земеделски произход.

Чл. 96. В дневник № 4 се вписва заприходената за реализация продукция с точното търговско наименование на продуктите.


Раздел VII
Преработка на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки, които не отговарят на изискванията на закона

Чл. 97. Преработката на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки, които не отговарят на изискванията на закона, е разрешена. Тази преработка се извършва с цел последваща реализация на продуктите като годен краен продукт или тяхното оползотворяване по друг подходящ начин.

Чл. 98. Допустимите размери на загуби при манипулации на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки се определят съгласно приложение № 10.

Чл. 99. Допустимите размери на загуби при съхранение и транспорт на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки под режим отложено плащане на акциз се определят с наредбата на министъра на финансите по чл. 25, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове.


Раздел VIII
Производство на спиртни напитки с географско указание

Чл. 100. (1) Производството на спиртни напитки с географско указание се извършва:
1. при спазване на правилата за производство съгласно този закон и на Регламент (ЕС) 2019/787 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година за определението, описанието, представянето и етикетирането на спиртни напитки, за използването на наименованията на спиртните напитки при представянето и етикетирането на други храни, за защитата на географските указания на спиртни напитки, за използването на етилов алкохол и дестилати от земеделски произход в алкохолните напитки и за отмяна на Регламент (ЕС) № 110/2008 (ОВ, L 130 от 17 май 2019 г.);
2. в географски район, където те получават своите специфични или окончателни характеристики и свойства;
3. след утвърждаване със заповед на министъра на икономиката съгласно приложение № 11.
(2) За утвърждаване на спиртни напитки с географско указание производителят или производителите на спиртни напитки подават заявление до министъра на икономиката.
(3) Заявлението по ал. 2 съдържа данни за заявителя или заявителите (наименование на търговеца, седалище и адрес на управление, ЕИК) и към него се прилагат:
1. топографска карта на географския район в мащаб
1:25 000, на която се нанасят границите на общините, на чиято територия се добиват суровини за производството на спиртната напитка с географско указание; на картата се означават наименованията на местностите и местонахождението и границите на насажденията;
2. почвена скица на географския район в мащаб 1:25 000 с означаване на видовете почви;
3. справка за площите, засадени с плододаващи лозя или овощни култури;
4. справка за сортовия състав на плодовете и сортовата структура на засадените площи по т. 3;
5. справка за характеристиките на гроздето или
плодовете – захарно съдържание, киселинност, механичен състав и други;
6. описание на автентична или традиционна технология за производството на спиртната напитка с географско указание – бране, сортиране и подбор на суровината, начин на транспортиране, преработка, метод на ферментация, вид и обем на съдовете за ферментация, метод на дестилация, начин на съхраняване, методи за обработка и други; описание на органолептичните характеристики, които отличават напитката от другите спиртни напитки от същата категория;
7. справка и документи за връзката между произвежданата спиртна напитка, нейното качество, известност или други специфични характеристики и географския й произход;
8. протокол за изпитване за основните физико-химични показатели съгласно нормативните изисквания за съответния продукт, издадено от акредитирана лаборатория;
9. протокол на регионалната дегустационна комисия за извършен органолептичен анализ и оценка;
10. копие от сертификат за автентичност;
11. декларация за верността на обстоятелствата по
т. 3-7;
12. документ за платена държавна такса съгласно Тарифата за таксите, които се събират в системата на Министерството на икономиката по Закона за държавните такси.

Чл. 101. (1) Заявлението и документите по чл. 100, ал. 2 и 3 се разглеждат от постояннодействаща комисия, определена със заповед на министъра на икономиката, в срок до 30 дни от постъпване на документите.
(2) В постояннодействащата комисия по ал. 1 участват представители на Министерството на икономиката – експерти в областта на производството и/или контрола на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки и експерт по обща търговска политика на ЕС; представител на Патентното ведомство на Република България – експерт в областта на закрилата на марките и географските означения; представител на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката - експерт по проверки с правна сложност в областта на търговията със спиртни напитки; представител на „Национален институт за изследване на вино, спиртни напитки и етерични масла“ ЕООД – експерт по научноизследователски и приложни проекти в областта на производството на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки или експерт по методи за изпитване на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки. В заседанията на комисията могат да участват и представители на ИАЛВ и различни неправителствени организации със съвещателен глас.
(3) Заседанията на комисията по ал. 1 се смятат за редовни, когато присъстват най-малко две трети от състава й.
(4) Решенията на комисията се вземат с мнозинство две трети от присъстващите на заседанието членове с право на глас.
(5) Комисията приема правила за своята работа, които се утвърждават със заповед на министъра на икономиката.

Чл. 102. В срок до 7 дни от разглеждането на заявлението и представените документи по реда на чл. 101 комисията писмено уведомява заявителя за установени нередовности, като определя срок за отстраняването им. При неотстраняване на нередовностите в срок от 10 работни дни заявлението и представените документи се оставят без разглеждане.

Чл. 103. (1) След разглеждането на заявлението и представените документи по реда на чл. 101 или след отстраняване на нередовностите по чл. 102 министърът на икономиката публикува на интернет страницата на Министерството на икономиката и в два централни ежедневника информация за постъпилото по чл. 100, ал. 2 заявление. Информацията съдържа най-малко следните данни: наименование на географското указание; категория съгласно Регламент (ЕО) № 110/2008; наименование (фирма), седалище и адрес на управление на заявителя; размер на площите, засадени с плододаващи лозя или овощни култури; сортов състав на плодовете; граници на географския район и дата на публикуване, от която започва да тече 30-дневен срок за представяне на възражения и предложения.
(2) Постъпилите в определения срок възражения и предложения по ал. 1 се разглеждат от комисията по чл. 101, ал. 1 по ред, определен с правилата за работата й.

Чл. 104. По решение на комисията може да се извърши и проверка на място за установяване на обстоятелствата по чл. 100, ал. 3.

Чл. 105. В срок до два месеца от изтичането на определения срок по чл. 103, ал. 1 комисията разглежда представените документи, възражения и предложения и изготвя предложение до министъра на икономиката за:
1. утвърждаване на спиртна напитка с географско указание, или
2. постановяване на отказ – при основателни възражения по чл. 103 или недоказване на изискванията по чл. 100, ал. 1.

Чл. 106. (1) В срок до 14 дни от получаване на предложението по чл. 105 министърът на икономиката утвърждава спиртната напитка с географско указание или отказва утвърждаването с мотивирана заповед.
(2) Утвърждаването се извършва със заповед по образец съгласно приложение № 11, обнародва се в „Държавен вестник“ и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(3) Изменения и допълнения в заповедта по ал. 2 се извършват по реда на чл. 101-106.
(4) Заповедта за отказ по ал. 1 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 107. Производителят или производителите на спиртна напитка с географско указание подават заявление до министъра на икономиката за вписване в регистъра по чл. 76, ал. 2 и в удостоверението за регистрация на спиртна напитка с географско указание. Към заявлението се прилага документ за платена държавна такса, определена с тарифата за таксите, които се събират в системата на Министерството на икономиката по Закона за държавните такси, за вписване на географско указание в удостоверението.

Чл. 108. (1) Заявлението и документите за всяка утвърдена спиртна напитка с географско указание се съхраняват в Министерството на икономиката.
(2) Министърът на икономиката е националният компетентен орган по прилагането на Регламент (ЕС) 2019/787 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година за определението, описанието, представянето и етикетирането на спиртни напитки, за използването на наименованията на спиртните напитки при представянето и етикетирането на други храни, за защитата на географските указания на спиртни напитки, за използването на етилов алкохол и дестилати от земеделски произход в алкохолните напитки и за отмяна на Регламент (ЕС) № 110/2008.

Раздел IХ
Описание, представяне, етикетиране и предлагане на пазара на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки

Чл. 109. (1) Правилата за описанието, представянето, етикетирането и предлагането на пазара на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки целят да защитят интересите на производителите и потребителите, доброто функциониране на пазара и стимулирането на производството на качествени продукти.
(2) Правилата за описанието, представянето, етикетирането и предлагането на пазара на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки се прилагат и при извършване на вписвания в дневниците по чл. 92, ал. 1, включително когато се поставят знаци и надписи на съдовете, в които се съхраняват, на затварящите устройства, етикетите и опаковките.
(3) При описанието, представянето и етикетирането на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки се използват един или повече от официалните езици на ЕС по начин, позволяващ на крайния потребител да разбере всеки елемент от информацията, освен когато тя не се предоставя на потребителя с други средства.
(4) Когато етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки произхождат от трети държави, за описанието, представянето, етикетирането и предлагането им на пазара може да се използва официалният език на третата държава, в която са произведени, когато данните са предоставени и на някой от официалните езици на ЕС по начин, позволяващ на крайния потребител да разбере всеки елемент от информацията.
(5) Когато етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки са произведени в държава - членка на ЕС, и са предназначени за износ, данните, използвани за описанието, представянето, етикетирането и предлагането им на пазара могат да бъдат посочени и на език, различен от официалните езици на ЕС.

Чл. 110. (1) Данните (индикациите), които се използват за описание, представяне, етикетиране и предлагане на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки, не трябва да въвеждат в заблуждение потребителите относно:
1. характера, естеството и свойствата на напитката или продукта, тяхното съдържание, включително действителното алкохолно съдържание, цвета, произхода, качеството, сорта грозде или име на плода или суровината, реколтата, действителния обем на съда;
2. търговците, които са участвали при производството или в търговското разпространяване на напитките и продуктите.
(2) Данните, използвани за означаване и търговско представяне, не трябва да въвеждат в заблуждение потребителите и когато:
1. са преведени и е посочен действителният произход на напитките и продуктите, или
2. са придружени от думи като „род“, „тип“, „метод“, „имитация“, „марка“, „стил“ или други сходни наименования.

Чл. 111. (1) Не е разрешено предлагането на пазара на спиртни напитки и продукти, които не са означени в съответствие с изискванията на Регламент (EO) № 110/2008 и на този закон.
(2) Напитките и продуктите, които са предназначени за износ, могат да бъдат означени по начин, различен от установения в закона, при условие че законодателството на държавата на вносителя го допуска.

Чл. 112. (1) При етикетиране на спиртна напитка, произведена в Република България и предназначена за българския пазар, в съответствие с определените права в чл. 6 от Регламент (EO) № 110/2008 се вписват и на български език следните задължителни данни:
1. търговско наименование на напитката;
2. номинален обем;
3. знак „e“ – количеството на напитката отговаря точно на посоченото в етикета;
4. действително алкохолно съдържание на напитката;
5. номер и/или дата на производствената партида, като пред тях се поставя знак „L“;
6. номер на техническата спецификация на напитката;
7. наименование (фирма) и седалище на производителя;
8. наименование (фирма) и седалище на бутилиращото предприятие, когато напитката е бутилирана или налята в съдове с вместимост 60 л и по-малко;
9. номер на удостоверението за регистрация на производителя;
10. за спиртна напитка „водка“, произведена от суровини от земеделски произход, различни от зърнени култури и/или картофи, се изписва наименованието на суровината /суровините/, от които е произведена; с оглед на добрата практика за информиране на потребителите, при означаването на спиртните напитки се препоръчва, в случаи на използването на два или повече вида етилов алкохол и/или дестилат от земеделски произход, да се изписва тяхното съдържание в низходящ ред съобразно количеството, вложено в производството;
11. за спиртните напитки по чл. 66, ал. 3 се вписват използваните суровини и добавки при производството на
напитката – суровина, използвана при производството на етилов алкохол и/или дестилат от земеделски произход и съдържанието на етилов алкохол и/или дестилат от земеделски произход в проценти; при използването на два или повече етилови алкохола и/или дестилата със земеделски произход се изписва тяхното съдържание в низходящ ред съобразно количеството, вложено в производството.
(2) При етикетиране на спиртна напитка, която не е произведена в Република България, но е предназначена за българския пазар, задължителните данни се вписват на български език върху етикет, отговарящ на изискванията по чл. 9 от Закона за защита на потребителите.
(3) При етикетирането на спиртна напитка могат да бъдат вписани и следните (незадължителни) данни:
1. име на географския район, където напитката е произведена;
2. име на плода или на плодовете или наименование на суровината, от които е произведена напитката;
3. търговска марка;
4. препоръки за ползване на напитката;
5. медали и отличия;
6. начин на съзряване и стареене на напитката;
7. начин на производство;
8. кратност на дестилацията;
9. информация за историята на напитката и на производственото предприятие;
10. данни за лицата, участвали в търговския оборот на напитката;
11. хранителната стойност.

Чл. 113. Задължителните и незадължителните данни се групират в един или повече етикети, прикрепени, залепени върху съда или изписани директно върху него, и се представят с ясни, четливи и незаличими букви.

Чл. 114. Не са данни за описание и търговско представяне знаците или маркировките, които:
1. са предвидени в нормативните актове, свързани с данъчното облагане;
2. указват производителя на съда и обема на съда;
3. се използват за контрол на напълването или бутилирането;
4. се използват за идентификация на продукта чрез цифров код или чрез машинночетим символ.

Чл. 115. (1) Търговското наименование на спиртната напитка се определя съобразно категориите, определени в Регламент (EO) № 110/2008.
(2) Търговското наименование на спиртна напитка може да бъде допълнено с географско указание, при условие че фазата на производство от добиването на суровината до получаването на специфичните или окончателните характеристики и свойства на спиртната напитка се извършва в посочения географски район и при условията на чл. 100-106. Търговското наименование на спиртна напитка може да бъде допълнено с географско указание за съответните напитки по приложение № 12 (или със символа на ЕС за спиртна напитка с географско указание).

Чл. 116. При етикетирането на ракия или бренди може да се вписват допълнителни специфични традиционни наименования:
1. „отлежала“ – за ракия, съзрявала в дървени бъчви не по-малко от 6 месеца;
2. „стара“ – за ракия, съзрявала в дървени бъчви не
по-малко от три години, или „старо“ или бренди, съзрявало в дъбови бъчви не по-малко от три години;
3. „специална“ или „специално“ – за ракия или бренди, произведени по традиционна технология или от специални сортове грозде или плодове;
4. „резерва“ – за ракия, произведена от дестилати, съзрявали в дървени бъчви, като средната възраст на купажа е не по-малка от 5 години, или за бренди, произведено от дестилати, съзрявали в дъбови бъчви, като средната възраст на купажа е не по-малка от 5 години;
5. „специална резерва“ – за ракия, произведена от дестилати, съзрявали в дървени бъчви, като средната възраст на купажа е не по-малка от 10 години, или за бренди, произведено от дестилати, съзрявали в дъбови бъчви, като средната възраст на купажа е не по-малка от 10 години.

Чл. 117. При предлагане на пазара на гроздова, винена и джиброва ракия и бренди, произведени в Република България, продуктът се придружава със сертификат за автентичност, издаден от съответната регионална лозаро-винарска камара.

Чл. 118. Сертификатът за автентичност се издава от регионалната лозаро-винарска камара, в чийто териториален обхват е извършено производството.


Раздел X
Условия за внос и предлагане на пазара на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки от трети държави

Чл. 119. (1) Внасяните от трети държави с цел предлагане на пазара етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки трябва да са в съответствие с изискванията за производство и търговско предлагане в държавата на произход, което се установява с атестация, издадена от официален орган в държавата на произход. Продуктите, предназначени за пряка консумация, трябва да са придружени и от протокол от изпитване, издаден от оторизиран орган в държавата на произход или от лаборатория по чл. 121, ал. 4. Документът за атестация и протоколът от изпитване се представят в оригинал или заверено копие от органа или лабораторията, които са създали документа.
(2) Министърът на икономиката или оправомощен от него заместник-министър със заповед определя официалните органи по ал. 1. Списък на определените със заповедта органи се публикува на интернет страницата на Министерството на икономиката и съобщение за това се обнародва в „Държавен вестник“.
(3) Списъкът по ал. 2 може да бъде допълван след официално уведомление от посолството (търговското представителство) на съответната държава.
(4) При подаване на митническата декларация за допускане за свободно обращение на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки вносителят предоставя пред митническите органи документите по ал. 1. Документите по ал. 1 се представят за всяка производствена партида етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки.

Раздел XI
Складиране и движение на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки

Чл. 120. Складирането и движението на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки се извършват съобразно изискванията и по реда на Закона за акцизите и данъчните складове.


Глава девета
ЛАБОРАТОРИИ И МЕТОДИ ЗА ИЗПИТВАНЕ
Раздел I
Изпитвателни лаборатории

Чл. 121. (1) Физичните, химичните и микробиологичните изпитвания, предвидени в Регламент (EO) № 110/2008 и Регламент (ЕС) № 1308/2013 или в този закон за продуктите по чл. 1, се извършват от лаборатории, акредитирани съгласно изискванията на стандарт БДС EN ISO/IEC 17025.
(2) Лабораториите по ал. 1, които извършват физични, химични и микробиологични изпитвания, за целите на контрола се определят от:
1. министъра на земеделието, храните и горите – за изпитване на лозаро-винарски продукти, ароматизирани лозаро-винарски продукти, плодови вина, продукти на основата на плодови вина и оцет;
2. министъра на икономиката – за изпитване на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати, спиртни напитки и лозаро-винарски продукти, ароматизирани лозаро-винарски продукти, както и на плодови вина, продукти на основата на плодови вина и оцет от търговските обекти и заведенията за обществено хранене.
(3) Изпитванията на лозаро-винарски продукти, ароматизирани лозаро-винарски продукти, плодови вина, продукти на основата на плодови вина и оцет се извършват от лаборатории, определени със заповед на министъра на земеделието, храните и горите или на оправомощен от него заместник-министър за:
1. утвърждаване на произведените партиди със ЗНП или ЗГУ по чл. 28, ал. 1, т. 1 и 2 и сортовите вина без ЗНП и ЗГУ по чл. 28, ал. 1, т. 3;
2. сертифициране на партиди вина за износ в трети страни.
(4) Изпитванията на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки за реализация на пазара в Република България, страните от ЕС извън Република България, износ в трети страни и утвърждаване на географско указание по чл. 100, ал. 3, т. 8 се извършват от лаборатории, определени със заповед на министъра на икономиката.
(5) Извършването на физико-химични и микробиологични изпитвания на продукти в лабораториите по ал. 2, 3 и 4 се заплаща, както следва:
1. по такси, определени по тарифата по чл. 3 – за лабораториите по ал. 2, т. 1;
2. по цени, определени от ръководителя на лабораторията – за лабораториите по ал. 2, т. 2, ал. 3 и 4.
(6) Определените по реда на ал. 2, т. 2 лаборатория и по ал. 4 лаборатории се обявяват на интернет страницата на Министерството на икономиката.

Предложение на нар. пр. Мария Белова и група народни представители:
В чл. 121 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 2 думите „спиртни напитки и лозаро-винарски продукти, ароматизирани лозаро-винарски продукти, както и на плодови вина, продукти на основата на плодови вина и оцет от търговските обекти и заведенията за обществено хранене“ се заменят с „и спиртни напитки“.
2. В ал. 3 думите „лаборатории, определени със заповед на министъра на земеделието, храните и горите или на оправомощен от него заместник-министър“ се заменят с „лабораториите на ИАЛВ“.
3. В ал. 5:
а) в т. 1 накрая се добавя „и ал. 3“;
б) в т. 2 думите „ал. 3 и 4“ се заменят с „и ал. 4“.

Раздел II
Методи за изпитване

Чл. 122. (1) Методите за изпитване за определяне на физични, химични, микробиологични и органолептични характеристики на продуктите по чл. 1 се определят съгласно
чл. 80, ал. 5 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 и се прилагат с цел да се установи дали тези продукти са в съответствие с:
1. хигиенните и здравни стандарти, както и със стандартите за защита на здравето на животните, растенията и човека;
2. разрешените енологични практики;
3. спецификациите на вината със ЗНП/ЗГУ и сортовите вина;
4. пазарните/продуктовите стандарти;
5. приетите гранични стойности в действащото законодателство на ЕС и Република България.
(2) Когато липсват методи и правила съгласно чл. 80, ал. 5 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, се прилагат методи, определени в национални или международни стандарти или в действащо законодателство.

Чл. 123. Органолептична оценка се извършва от дегустационни комисии по чл. 154, ал. 1.

Чл. 124. Условията и редът за вземане на проби от лозаро-винарски продукти, етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки се определят с наредби на:
1. министъра на земеделието, храните и горите – за проби от обекти за производство на лозаро-винарски продукти;
2. министъра на икономиката – за проби от обекти за производство, търговия и заведения за обществено хранене - за етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки, както и за проби от обекти за търговия и заведения за обществено хранене - за лозаро-винарски продукти.

Предложение на нар. пр. Мария Белова и група народни представители:
Член 124 се изменя така:
„Чл. 124. Условията и редът за вземане на проби от лозаро-винарски продукти, етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки се определят с наредби на:
1. министъра на земеделието, храните и горите – за лозаро-винарски продукти;
2. министъра на икономиката – за етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки.“


Глава десета
КОНТРОЛ
Раздел I
Контрол върху производството на лозаро-винарски продукти, ароматизирани лозаро-винарски продукти, плодови вина, продукти на основата на плодови вина и оцет

Предложение на нар. пр. Мария Белова и група народни представители:
В глава десета Контрол, в наименованието на подразделението на Раздел I след думата „производството“ се добавя „и търговията“.


Предложение на нар. пр. проф. Светла Бъчварова и група народни представители:
В наименованието на раздел І в Глава десета след думата „производството“ се добавя „и търговията“.

Чл. 125. (1) Изпълнителната агенция по лозата и виното упражнява контрол по спазване изискванията на закона по отношение на производствения потенциал, гроздето, предназначено за производство на вино, производството и преработката на лозаро-винарски продукти, ароматизирани лозаро-винарски продукти, както и на плодови вина, продукти на основата на плодови вина и оцет, включително извеждането под наблюдение на вторичните продукти от винопроизводство.
(2) Проверките на производството на продуктите по ал. 1 се извършват от длъжностни лица, оправомощени от изпълнителния директор на ИАЛВ. При упражняване на контролните си правомощия длъжностните лица имат право на свободен достъп до:
1. лозовите насаждения;
2. обектите за производство и съхранение на продуктите по ал. 1;
3. транспортните средства, превозващи продукти по ал. 1;
4. дневниците по чл. 41, ал. 1, счетоводните и други документи, необходими за целите на проверката, като могат да изискват заверени копия от тях.
(3) При осъществяване на проверките по ал. 2 длъжностните лица от ИАЛВ се легитимират със служебна карта и могат да изискват съдействие от други органи на изпълнителната власт.
(4) Министърът на земеделието, храните и горите със заповед утвърждава образец на служебната карта по ал. 3.

Предложение на нар. пр. Мария Белова и група народни представители:
В чл. 125:
1. В ал. 1 думите „и преработката на лозаро-винарски продукти“ се заменят с „преработката и търговията на лозаро-винарски продукти“.
2. В ал. 2:
а) в текста преди т. 1 думата „производството“ се заменя с „производството и търговията“;
б) в т. 2 думите „и съхранение“ се заменят със „съхранение и търговия“.

Предложение на нар. пр. проф. Светла Бъчварова и група народни представители:
В чл. 125 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „производството и преработката“ се заменят с „производството, преработката и търговията“.
2. В ал. 2:
а) в изречение първо след думата „производството“ се добавя „и търговията“.
б) в т. 2 думите „производство и съхранение“ се заменят с „производство, съхранение и търговия“.


Чл. 126. (1) При осъществяване на контролните си правомощия длъжностните лица по чл. 125, ал. 2:
1. извършват документни проверки и проверки на място;
2. вземат безвъзмездно проби от продукти по чл. 125, ал. 1 за физико-химичен и микробиологичен анализ и органолептична оценка;
3. дават задължителни предписания и определят срок за изпълнението им;
4. съставят актове за установяване на административни нарушения;
5. могат да съставят актове за установяване на административно нарушение и при възпрепятстване на предоставянето на проби по т. 2 или при неизпълнение на задължителните предписания в срока по т. 3;
6. при неизпълнение на задължителните предписания предлагат на изпълнителния директор на ИАЛВ да издаде заповед за спиране експлоатацията на обект за производство или на части от него или за спиране на определена дейност в обекта, или запечатване на съд/съдове, за чието съдържание е установено нарушение;
7. пазят производствената и търговската тайна и не разгласяват данни от извършените проверки;
8. уведомяват съответния специализиран орган за контрол, когато е налице нарушение на друг нормативен акт.
(2) Когато по искане на трети лица изпълнителният директор на ИАЛВ е командировал длъжностни лица от ИАЛВ със специфични знания, всички направени разходи са за сметка на третите лица.

Чл. 127. (1) Нарушенията на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му по отношение на производствения потенциал, гроздето, предназначено за производство на вино, производството и преработката на лозаро-винарски продукти, ароматизирани лозаро-винарски продукти, както и на плодовите вина, продукти на основата на плодови вина и оцета се установяват с актове, издадени от длъжностните лица, оправомощени от изпълнителния директор на ИАЛВ.
(2) Наказателните постановления за нарушенията по ал. 1 се издават от изпълнителния директор на ИАЛВ или от оправомощени от него длъжностни лица.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Предложение на нар. пр. Мария Белова и група народни представители:
В чл. 127, ал. 1 думите „и преработката“ се заменят с „преработката и търговията“.



Предложение на нар. пр. проф. Светла Бъчварова и група народни представители:
В чл. 127, ал. 1 думите „производството и преработката“ се заменят с „производството, преработката и търговията“.

Чл. 128. (1) При осъществяване на контролните си функции ИАЛВ си взаимодейства с други органи на изпълнителната власт в рамките на тяхната компетентност.
(2) Изпълнителната агенция по лозата и виното взаимодейства с Българската агенция по безопасност на храните при упражняване на контрола върху предприятията, произвеждащи оцет, и контрола върху етикетирането на оцета, съгласно този закон и Закона за храните.
(3) При необходимост от провеждане на съвместни проверки изпълнителният директор на ИАЛВ писмено уведомява органа по ал. 1 за вида на исканото съдействие. В уведомлението се посочват обектът на проверката, нейният вид и продължителност.
(4) Изпълнителният директор на ИАЛВ може да изиска от органа по ал. 1 предварителна информация във връзка с проверката, която се предоставя в срок до 7 работни дни от постъпване на искането.
(5) При извършване на проверка от друг контролен орган ИАЛВ предоставя информация от неговата компетентност в срок до 7 работни дни от постъпване на искането.
(6) При установяване на нарушение по закона при извършване на проверка по ал. 4 съответният контролен орган уведомява ИАЛВ в срок до 10 работни дни за предприемане на необходимите действия.

Чл. 129. (1) За целите на контрола в съответствие с изискванията на глава VI, Раздел II от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2018/274 ИАЛВ осигурява вземане на 30 проби от грозде за изотопен анализ, както и тяхната обработка и преработка във вино и анализиране от лаборатория в съответствие с изискванията на чл. 27 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2018/274, след заплащане на такса съгласно тарифата по чл. 3.
(2) Резултатите от пробите се въвеждат в аналитичната база данни на Европейския референтен център за контрол в лозаро-винарския сектор („ЕРЦ-КЛВС“).

Предложение на нар. пр. Мария Белова и група народни представители:
В чл. 129, ал. 1 думите „след заплащане на такса съгласно тарифата по чл. 3“ се заличават.


Раздел II
Контрол върху производството и търговията на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки и търговията с лозаро-винарски продукти, ароматизирани лозаро-винарски продукти, плодови вина, продукти на основата на плодови вина и оцет

Предложение на нар. пр. Мария Белова и група народни представители:
В глава десета Контрол, в наименованието на подразделението на Раздел II думите „и търговията с лозаро-винарски продукти, ароматизирани лозаро-винарски продукти, плодови вина, продукти на основата на плодови вина и оцет“ се заличават.


Предложение на нар. пр. проф. Светла Бъчварова и група народни представители:
В наименованието на Раздел ІІ в Глава десета думите „и търговията с лозаро-винарски продукти, ароматизирани лозаро-винарски продукти, плодови вина, продукти на основата на плодови вина и оцет“ – отпадат.

Чл. 130. Министърът на икономиката осъществява контрол по спазване изискванията на закона по отношение на производството и търговията на етиловия алкохол от земеделски произход, дестилатите и спиртните напитки.

Чл. 131. (1) Контролът върху производството на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки се осъществява от длъжностни лица, оправомощени от министъра на икономиката.
(2) При осъществяване на контрола длъжностните лица:
1. извършват проверки на място на производствените обекти за установяване:
а) наличието на необходимите технологични възможности за производство на заявените напитки или продукти;
б) изправността на наличното технологично оборудване за производство на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки, включително за съответствието му с вписаното в регистъра по чл. 76, ал. 2;
2. извършват проверки относно спазването на технологичните изисквания при производството на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки;
3. извършват документални проверки и проверки на място за редовността и верността на вписванията в дневниците по чл. 92, ал. 1 и за съответствието им с придружителните документи и стоковата наличност;
4. вземат проби от етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки за физико-химичен анализ и за органолептична оценка;
5. дават задължителни предписания и определят срок за изпълнението им;
6. дават заключения по възраженията във връзка с констатираните нарушения;
7. пазят производствената и търговската тайна и не разгласяват данни от проверките;
8. уведомяват съответния специализиран орган за контрол, когато е налице нарушение на друг нормативен акт.
(3) При упражняване на контролните си правомощия длъжностните лица по ал. 1 имат право на свободен достъп до:
1. обектите за производство и съхранение на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки;
2. дневниците по чл. 92, ал. 1, счетоводните и други документи, необходими за целите на контрола, като могат да изискват заверени копия от тях.
(4) Длъжностните лица по ал. 1 могат да привличат експерти в съответната област, когато проверката е особено сложна и изисква специални знания.

Чл. 132. При осъществяване на контролните си функции по отношение на дейностите, предвидени в този закон, Министерството на икономиката си взаимодейства с Министерството на вътрешните работи, Министерството на земеделието, храните и горите, Агенция „Митници“, Министерството на здравеопазването, Комисията за защита на потребителите и с други органи на изпълнителната власт в рамките на тяхната компетентност.

Чл. 133. (1) Преди започване на проверка Министерството на икономиката писмено уведомява органите по чл. 132 за вида на изискваното съдействие.
(2) Министерството на икономиката може да изиска от съответния орган по чл. 132 информация във връзка с проверката, както и определяне на длъжностни лица, които да участват в проверката.
(3) Съответният орган по чл. 132 предоставя на Министерството на икономиката исканата информация и определя длъжностни лица за участие в проверката.
(4) Когато се налага извършването на спешни проверки, ръководителите на съответните органи оказват във възможно
най-кратък срок исканото от Министерството на икономиката съдействие.

Чл. 134. (1) Когато друг контролен орган в рамките на своите правомощия планира извършването на проверка на производители или търговци на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки, той изисква съдействие от Министерството на икономиката при необходимост. Съдействието може да бъде под формата на предоставяне на информация или участие на длъжностни лица от Министерството на икономиката при извършване на проверката.
(2) Органите по ал. 1 уведомяват Министерството на икономиката за резултатите от извършените проверки в 7-дневен срок от приключване на проверката.

Чл. 135. (1) Нарушенията на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му по отношение на производството и търговията на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки се установяват с актове, издадени от длъжностните лица по чл. 131, ал. 1.
(2) Наказателните постановления за нарушенията по ал. 1 се издават от министъра на икономиката или от оправомощени от него длъжностни лица.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 136. (1) Контролът по спазване на изискванията на закона по отношение на търговията с бутилирани спиртни напитки, лозаро-винарски продукти, ароматизирани лозаро-винарски продукти, както и на плодови вина, продукти на основата на плодови вина и оцет се извършва от Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката. Контролът се извършва с цел защита на потребителите срещу рискове от придобиване на продукти, които не съответстват на установените изисквания.
(2) За целите на контрола по ал. 1 длъжностните лица от Комисията за защита на потребителите извършват проверки по документи и по партидни номера за установяване произхода на продуктите, както и проверки на място в търговските обекти за продажба на бутилирани спиртни напитки, лозаро-винарски продукти, ароматизирани лозаро-винарски продукти, както и на плодови вина, продукти на основата на плодови вина и оцет съгласно Закона за защита на потребителите.
(3) При осъществяване на контролните си функции длъжностните лица от Комисията за защита на потребителите:
1. имат право на свободен достъп до търговските обекти и заведенията за обществено хранене, подлежащи на контрол;
2. изискват сведения и документи и получават копия от тях на хартиен носител;
3. вземат проби и мостри за лабораторни изследвания;
4. могат да привличат експерти в съответната област, когато проверката е особено сложна и изисква специални знания;
5. съставят актове за установяване на административни нарушения.

Предложение на нар. пр. Мария Белова и група народни представители:
В чл. 136:
1. ал. 1 думите „лозаро-винарски продукти, ароматизирани лозаро-винарски продукти, както и на плодови вина, продукти на основата на плодови вина и оцет“ се заличават.
2. ал. 2 думите „лозаро-винарски продукти, ароматизирани лозаро-винарски продукти, както и на плодови вина, продукти на основата на плодови вина и оцет“ се заличават.


Предложение на нар. пр. проф. Светла Бъчварова и група народни представители:
В чл. 136 в ал. 1 и ал. 2 думите „лозаро-винарски продукти, ароматизирани лозаро-винарски продукти, както и на плодови вина, продукти на основата на плодови вина и оцет“ – отпадат.

Чл. 137. (1) Когато се установи, че определен продукт или партида продукти, предлагани за продажба, не съответстват на нормативните изисквания, председателят на Комисията за защита на потребителите е длъжен съобразно условията за търговия на продукта, съответно продуктите:
1. да разпореди временно спиране продажбата на продукта за периода, необходим за извършването на проверка и оценка на съответствието на продукта с нормативните изисквания;
2. да разпореди и организира незабавно и ефективно изтегляне на продукта от пазара, както и да отправи предупреждение към потребителите за несъответствието на продукта с изискванията на закона;
3. да разпореди или координира, или, когато е необходимо, да организира съвместно с търговците и дистрибуторите изземване на продукта от потребителите и неговото унищожаване по ред и начин, определени в наредба на Министерския съвет;
4. да уведоми съответните органи за несъответствието на продукта с цел сътрудничество и взаимно информиране за резултатите от контролната дейност, както и предприемане на действия в рамките на тяхната компетентност.
(2) При установяване на съответствие на продукта с нормативните изисквания председателят на Комисията за защита на потребителите отменя приложената мярка за временно спиране на продажбата на продукта в срок до 3 дни от приключване на оценката по ал. 1, т. 1.

Чл. 138. Председателят на Комисията за защита на потребителите в изпълнение на правомощията си по този закон издава индивидуални административни актове и наказателни постановления или оправомощава длъжностни лица за издаването им.

Чл. 139. Принудителните административни мерки по
чл. 137, ал. 1 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 140. (1) При осъществяване на контролните
си функции Комисията за защита на потребителите си взаимодейства с Министерството на икономиката, Министерството на вътрешните работи, Министерство на земеделието, храните и горите, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на здравеопазването, Националната агенция за приходите и с Агенция „Митници“ в рамките на тяхната компетентност.
(2) Взаимодействието по ал. 1 се осъществява с централните и регионалните структури на органите по ал. 1.
(3) Освен от органите по ал. 1 Комисията за защита на потребителите може да поиска съдействие от всички други централни и териториални органи на изпълнителната власт и от органите на местното самоуправление.

Чл. 141. (1) Преди започване на проверка Комисията за защита на потребителите писмено уведомява органите по чл. 140 за вида на изискваното съдействие. Комисията за защита на потребителите може да изиска от съответния орган информация във връзка с проверката, както и определянето на длъжностни лица, които да участват в проверката.
(2) Съответният орган предоставя на Комисията за защита на потребителите исканата информация и определя длъжностни лица, които да участват в проверката.
(3) Когато се налага извършването на спешни проверки, ръководителите на съответните органи осигуряват във възможно най-кратък срок исканото от Комисията за защита на потребителите съдействие.

Чл. 142. (1) Когато друг контролен орган планира извършването на проверка на търговци на бутилирани спиртни напитки, лозаро-винарски продукти, ароматизирани лозаро-винарски продукти, както и на плодови вина, продукти на основата на плодови вина и оцет, при необходимост той изисква съдействие от Комисията за защита на потребителите. Съдействието може да бъде под формата на предоставяне на информация или участие на длъжностни лица от Комисията за защита на потребителите при извършване на проверката.
(2) Органите по ал. 1 уведомяват Комисията за защита на потребителите за резултатите от извършената проверка в срок до 7 работни дни от приключване на проверката.

Предложение на нар. пр. Мария Белова и група народни представители:
В чл. 142, ал. 1, думите „лозаро-винарски продукти, ароматизирани лозаро-винарски продукти, както и на плодови вина, продукти на основата на плодови вина и оцет“ се заличават.

Чл. 143. Действията и редът за транспортиране и разпореждане с отнети и изоставени в полза на държавата акцизни стоки по Закона за акцизите и данъчните складове, както и на задържаните етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки се извършват от органа, който ги е задържал, под контрола на митническите органи съобразно наредбата, издадена на основание чл. 124, ал. 4 и 8 от Закона за акцизите и данъчните складове, и в съответствие със Закона за акцизите и данъчните складове.


Глава единадесета
ОРГАНИЗАЦИИ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ И МЕЖДУПРОФЕСИОНАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ
Раздел I
Организации на производителите

Чл. 144. Организация или група на производители може да бъде събирателно дружество, дружество с ограничена отговорност или кооперация, в които членуват производители на лозаро-винарски продукти.

Чл. 145. Организациите по чл. 144 се признават от министъра на земеделието, храните и горите при условията и по реда, определени с наредбите по чл. 38а от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (ЗПООПЗПЕС) и с Регламент (ЕС) № 1308/2013.


Раздел II
Междупрофесионални организации

Чл. 146. (1) Междупрофесионални организации на производителите, преработвателите, търговците на лозаро-винарски продукти и на спиртни напитки са:
1. Националната лозаро-винарска камара (НЛВК);
2. регионалните лозаро-винарски камари (РЛВК);
3. Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки – спиритс БЪЛГАРИЯ (АПВТСН – спиритс БЪЛГАРИЯ);
4. междубраншови организации, признати при условията и по реда, определени с наредбите по чл. 38а от ЗПООПЗПЕС и с Регламент (ЕС) № 1308/2013.
(2) Организациите по ал. 1 предлагат практики за социалноотговорна консумация и предприемане на действия по ограничаване на злоупотребата с вино и спиртни напитки.

Чл. 147. (1) Националната лозаро-винарска камара е юридическо лице, регистрирано по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, със седалище – София.
(2) Националната лозаро-винарска камара приема устав за устройството и дейността си.
(3) Регионалните лозаро-винарски камари са юридически лица, които се учредяват по решение на Общото събрание на Националната лозаро-винарска камара въз основа на подадено заявление, утвърдено от председателя на НЛВК. В решението за учредяване на регионална лозаро-винарска камара се определят нейното седалище и териториален обхват.
(4) Право да ползват наименованието „Регионална лозаро-винарска камара“ имат само юридически лица, отговарящи на условията по този закон. Регионалните лозаро-винарски камари осъществяват дейността си при спазване на решенията на Общото събрание на НЛВК, като информират за дейността си Управителния съвет и Общото събрание на НЛВК.

Чл. 148. (1) Организациите по чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2 могат:
1. да участват в осъществяването на националната политика за развитие на лозарството и винарството и лозаро-винарските райони в страната;
2. да участват в разработването на проекти на нормативни актове и да изготвят становища по нормативни актове, свързани с лозаро-винарския сектор;
3. да разработват и предлагат за приемане от министъра на земеделието, храните и горите на задължителни за регистрираните винопроизводители добри практики за производство и предлагане на пазара на лозаро-винарски продукти;
4. да правят предложения за определяне на райони за производство на вино със ЗНП или ЗГУ;
5. да правят мотивирани предложения за ограничаване на засаждането на лозови насаждения или за прилагане на критерии за приоритет при предоставяне на разрешения за засаждане;
6. да защитават интересите на лозаро-винарския сектор на национално ниво;
7. да участват в разпределянето на средствата, предназначени за развитие и подпомагане на лозарството;
8. да правят мотивирани предложения за намеса на държавата на пазара на лозаро-винарски продукти;
9. да оказват съдействие и да сътрудничат на министъра на земеделието, храните и горите, на министъра на финансите, на министъра на икономиката, както и на други органи на изпълнителната власт по въпроси, свързани с развитието на лозаро-винарския сектор;
10. да подпомагат централните и териториалните органи на изпълнителната власт, както и органите на местното самоуправление при разработването на икономическата им политика и целевото финансиране на програми и проекти, включително по въпросите на благоустройството и развитието на земеделските и лозарските райони и населените места;
11. да участват в спорове по защита на качеството и произхода на вината, когато са упълномощени от своите членове;
12. да организират национални и международни конкурси за вино и спиртни напитки;
13. да организират обучения по теми, свързани с производството на лозаро-винарски продукти;
14. да изпълняват и други функции, възложени със закон или посочени в уставите им.
(2) Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки може:
1. да участва в осъществяването на националната политика за развитие на сектора на спиртните напитки в страната;
2. да участва в разработването на проекти на нормативни актове, свързани със сектора на спиртните напитки, и да изготвя становища по нормативни актове, свързани със сектора на спиртните напитки;
3. да защитава интересите на сектора на спиртните напитки на национално ниво;
4. да прави мотивирани предложения до Министерския съвет за намеса на държавата на пазара на спиртни напитки;
5. да оказва съдействие и да сътрудничи на министъра на земеделието, храните и горите, на министъра на финансите, на министъра на икономиката, както и на други органи на изпълнителната власт по въпроси, свързани с развитието на пазара на спиртни напитки;
6. да изготвя предложения за състава на регионалните дегустационни комисии за извършване на органолептична оценка на гроздови ракии и бренди при условия и по ред, определени в закона;
7. да подпомага централните и териториалните органи на изпълнителната власт, както и органите на местното самоуправление при разработването на икономическата им политика и целевото финансиране на програми и проекти, включително по въпросите на благоустройството и развитието на земеделските и лозарските райони и населените места;
8. да участва в спорове по защита на качеството и произхода на традиционните български спиртни напитки и продукти и по защитата на спиртни напитки с географско указание, когато е упълномощена от своите членове;
9. да организира национални и международни конкурси за вино и спиртни напитки;
10. да организира обучения по теми, свързани с производството на спиртни напитки;
11. да изпълнява и други функции, възложени със закон или посочени в устава й.

Чл. 149. Членове на НЛВК могат да бъдат:
1. регионалните лозаро-винарски камари;
2. производители, преработватели и търговци на лозаро-винарски продукти;
3. сдружения на производители на лозаро-винарски продукти;
4. университети и научни институти в областта на лозарството и винарството и други лица и организации, които съдействат или допринасят за развитието на лозарството и винопроизводството.

Чл. 150. Членове на АПВТСН – спиритс БЪЛГАРИЯ, могат да бъдат:

1. физически и юридически лица, които са производители, вносители/или търговци на спиртни напитки;
2. производители на зърно, плодове, грозде и продукти от тях, предназначени за производство на алкохолни напитки, както и производители и вносители на етилов алкохол от земеделски произход и дестилати;
3. научни организации, училища, специализирани лаборатории, институти и други организации и лица, които съдействат или допринасят за развитието на производството и търговията на спиртни напитки в Република България.

Чл. 151. (1) Регионалните лозаро-винарски камари издават сертификат за:
1. произход на грозде, предназначено за производство на вина със ЗНП или вина със ЗГУ, сортови вина без ЗНП и ЗГУ, вина без ЗНП и ЗГУ и за произход на вина със ЗНП или ЗГУ, копие от който предоставят на ИАЛВ в едномесечен срок от издаването му;
2. автентичност на гроздови, винени и джиброви ракии и бренди;
3. автентичност на вина със ЗНП.
(2) Формата, съдържанието, редът и таксата за издаване на сертификатите по ал. 1 се определят от Общото събрание на РЛВК.

Чл. 152. (1) Членове на регионална лозаро-винарска камара могат да бъдат:
1. собственици на лозя и маточници, които са разположени на територията на регионалната лозаро-винарска камара;
2. юридически и физически лица – производители на лозов посадъчен материал на територията на регионалната лозаро-винарска камара;
3. лица, които не попадат в кръга на лицата по т. 1 и обработват лозя, които се намират на територията на регионалната лозаро-винарска камара;
4. организации по чл. 144 и лозаро-винарски кооперации, осъществяващи дейността си на територията на регионалната лозаро-винарска камара;
5. производители на вина и лозаро-винарски продукти, които осъществяват дейността си на територията на регионалната лозаро-винарска камара;
6. търговци на вино и лозаро-винарски продукти на територията на регионалната лозаро-винарска камара;
7. лица, които съдействат или допринасят за развитието на лозарството и винопроизводството на територията на регионалната лозаро-винарска камара.
(2) Лицата по ал. 1, които притежават, обработват лозя или осъществяват дейността си на територията на повече от една регионална лозаро-винарска камара, могат да са членове на съответните РЛВК.

Чл. 153. (1) За стимулиране развитието на лозарството по предложение на регионалната лозаро-винарска камара министърът на земеделието, храните и горите – за земите от държавния поземлен фонд, и общинският съвет – за земите от общинския поземлен фонд, предоставят земи за дългосрочно ползване за лозарство при условията и по реда на чл. 24а, ал. 2 и 5 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
(2) Срокът за предоставяне на земи по ал. 1 не може да бъде по-дълъг от 10 години.
(3) Когато преди изтичането на срока по ал. 2 бъде преустановено ползването по предназначение на земите по ал. 1, те се връщат незабавно в държавния или в общинския поземлен фонд.


Глава дванадесета
ДЕГУСТАЦИОННИ КОМИСИИ

Чл. 154. (1) Дегустационните комисии извършват органолептичен анализ на продуктите по Приложение № VІІ, част ІІ към Регламент (ЕС) № 1308/2013, както и на гроздов сок, на плодови, гроздови, винени и джиброви ракии и на бренди.
(2) Дегустационните комисии по ал. 1 не извършват органолептичен анализ на гроздова мъст, частично ферментирала гроздова мъст, частично ферментирала гроздова мъст, получена от стафиди, концентрирана гроздова мъст, ректифицирана концентрирана гроздова мъст и винен оцет.
(3) Дегустационни комисии са:
1. регионални дегустационни комисии (РДК);
2. Централна арбитражна дегустационна комисия (ЦАДК).
(4) Регионалните дегустационни комисии извършват органолептичен анализ на продуктите по ал. 1 при:
1. утвърждаване на вина със ЗНП или ЗГУ и сортови вина без ЗНП и ЗГУ;
2. издаване на сертификати по чл. 67, ал. 18 и за утвърждаване на спиртни напитки с географско указание;
3. износ в трети държави и преди предлагане на пазара на вина със ЗНП или ЗГУ, сортови вина без ЗНП и ЗГУ и вина без ЗНП и ЗГУ.

(5) Централната арбитражна дегустационна комисия извършва органолептичен анализ на продуктите по ал. 1 при:
1. подаване на жалба за оспорване на дегустационна оценка на РДК;
2. искане от контролен орган за целите на контрола;
3. утвърждаване на нови винени сортове;
4. експериментално използване на нови енологични практики;
5. издадена заповед от изпълнителния директор на ИАЛВ.
(6) Устройството и дейността на РДК и ЦАДК се уреждат с наредба на министъра на земеделието, храните и горите.


Глава тринадесета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 155. (1) Когато притежател на разрешение за засаждане, за презасаждане или за преобразуване на права на засаждане или презасаждане не го използва в срока по чл. 8, ал. 5, чл. 14 или по чл. 16, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 100 до 1000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 300 до 3000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.
(3) Наказанието по ал. 1 и 2 не се налага, когато неизпълнението е до 10 на сто от площта, за която е предоставено разрешението.

Чл. 156. (1) Който произвежда, рекламира, предлага за продажба или продава, или държи с цел производство или продажба в помещения за производство, преработка, складиране, опаковане или в транспортни средства суровини и материали за производство на вина или лозаро-винарски продукти, при производството на които не са спазени изискванията на чл. 48, ал. 1 и 3, се наказва с глоба в размер от 2000 до 5000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.

Предложение на нар. пр. проф. Светла Бъчварова и група народни представители:
В чл. 156, ал. 1 думата „рекламира“ и запетаята след нея отпадат.


Чл. 157. (1) Който произвежда, рекламира, предлага за продажба или продава, или държи с цел производство или продажба в помещения за производство, преработка, складиране, опаковане или в транспортни средства суровини и материали за производство на вина, вина или лозаро-винарски продукти, при производството на които не са спазени изискванията на 48, ал. 1 и 3 по отношение на граничните стойности при употребата на разрешени енологични практики, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.

Предложение на нар. пр. проф. Светла Бъчварова и група народни представители:
В чл. 157, ал. 1 думата „рекламира“ и запетаята след нея отпадат.

Чл. 158. (1) Който превозва, продава или предлага за консумация вина/или лозаро-винарски продукти и такива продукти от внос, за които не са спазени изискванията за превозването, етикетирането и представянето им по чл. 60 и 61, или извършва други нарушения на разпоредбите на чл. 60, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв.

Чл. 159. (1) Който при етикетиране и представяне на вина или лозаро-винарски продукти използва чуждо наименование или чуждо седалище и адрес на управление на производител, бутилиращо предприятие, изба или друга стопанска единица, се наказва с глоба в размер от 3000 до 10 000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв.

Чл. 160. (1) Който наруши разпоредбите на чл. 41, 42, 44, 45 и 47 се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.

Чл. 161. (1) Който предлага за продажба или за консумация вина, лозаро-винарски продукти, плодови вина, продукти на основата на плодови вина или оцет, които са произведени в Република България и са закупени от нерегистрирани по реда на този закон производители, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.

Чл. 162. (1) Който наруши разпоредбите по чл. 5, ал. 6,
чл. 6, ал. 10, чл. 12, ал. 2 и ал. 5, чл. 18, т. 1, чл. 25, ал. 1, чл. 26, чл. 32, ал. 2, чл. 36, ал. 1 и 2, чл. 37, ал. 6 и 8, чл. 38, ал. 1, чл. 39, ал. 1 и 3, чл. 40, чл. 49, чл. 50, ал. 2-4 и чл. 127, ал. 3, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.

Чл. 163. (1) Производител по чл. 19, ал. 2, който не е подал заявление за вписване в регистъра по чл. 19, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.

Чл. 164. Който не окаже съдействие при осъществяване на контролните правомощия по чл. 126, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.

Чл. 165. Който произвежда, предлага за продажба или продава етилов алкохол и дестилати, предназначени за производството на спиртни напитки, и спиртни напитки, като нарушава разпоредбите на чл. 65, 66 и 70 или правилата за означаване на спиртните напитки и продукти по чл. 67, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 30 000 лв.

Чл. 166. Който произвежда, предлага за продажба или продава спиртни напитки с търговски наименования, класифицирани в категории, които не отговарят на Регламент (EO) № 110/2008, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 30 000 лв.

Чл. 167. Който предлага за продажба или продава спиртни напитки в нарушение на чл. 75, ал. 2 и 3, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 30 000 лв.

Чл. 168. (1) Който произвежда етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки, без да е вписан в регистъра по чл. 76, ал. 2, или извършва производството в нарушение на чл. 76, ал. 6, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 30 000 лв.
(2) Който не изпълни задължение да се впише в регистъра по чл. 86, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до
5000 лв.

Чл. 169. Който не изпълни задължение по чл. 88, ал. 1, се наказва с имуществена санкция в размер от 200 до 1000 лв.

Чл. 170. Който в срока по чл. 82, ал. 1 не заяви промени във вписаните в удостоверението по чл. 76, ал. 4 обстоятелства, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.

Чл. 171. (1) Който произвежда етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки без заверена техническа спецификация по чл. 85, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.
(2) Който произвежда спиртни напитки и продукти, които
не отговарят на изискванията на техническите спецификации по
чл. 85, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до
30 000 лв.

Чл. 172. Който не изпълни задължението си за подаване в срок на декларация или справка по чл. 89, 90 или 91, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.

Чл. 173. (1) Който не води дневници по чл. 92, ал. 1 и 6 или извършва вписвания в дневници, които не са заверени от Министерството на икономиката по реда на чл. 92, ал. 3, или не ги представя за проверка в срока по чл. 92, ал. 7, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.
(2) Който вписва неверни данни в дневниците, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв.

Чл. 174. (1) Който произвежда спиртни напитки с географско указание в нарушение на разпоредбите на чл. 100,
ал. 1, т. 3, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 30 000 лв.
(2) Който произвежда спиртни напитки с географско указание в нарушение на разпоредбите на чл. 100, ал. 1, т. 1 и/или 2, се наказва с имуществена санкция в размер от 30 000 до 100 000 лв.

Чл. 175. (1) Който произвежда, предлага за продажба или продава спиртни напитки в нарушение на разпоредбите за описание, представяне, етикетиране и предлагане на спиртни напитки в чл. 109-114, чл. 115, ал. 1 и чл. 117, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 30 000 лв.
(2) Който произвежда спиртни напитки в нарушение на разпоредбите за описание, представяне, етикетиране и предлагане на спиртни напитки в чл. 115, ал. 2 и чл. 116, се наказва с имуществена санкция в размер от 30 000 до 50 000 лв.

Чл. 176. Който при означаването на спиртните напитки използва чуждо наименование или чуждо седалище и адрес на управление на производител, бутилиращо предприятие, изба или друга стопанска единица, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв.

Чл. 177. Който подправя данни върху етикетите на спиртните напитки и продуктите по чл. 64 и 67, търговските книжа и амбалажа, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв.

Чл. 178. (1) Който използва търговска марка, знаци или други означения върху етикетите, опаковката, амбалажа на спиртните напитки, от които се създава представа за продукт, произведен в Република България, а са означени с неистински произход, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 30 000 лв.
(2) Който използва търговска марка, знаци или други означения върху етикетите, опаковката, амбалажа на спиртните напитки, от които се създава представа за продукт, произведен в ЕС или в трети страни, а са означени с неистински произход, се наказва с имуществена санкция в размер от 30 000 до 100 000 лв.

Чл. 179. Който предлага за продажба или за консумация етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки, които са закупени от невписани в регистъра по чл. 76, ал. 2 производители, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.

Чл. 180. Който произвежда, разпространява, продава, влага или предлага за консумация оцет в нарушение на този закон, се наказва с глоба в размер от 500 лв. до 2000 лв. – за физическите лица, съответно с имуществена санкция в размер от 2000 лв. до 10 000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.

Чл. 181. (1) При повторно извършване на нарушенията по чл. 155-180 глобите или имуществените санкции са в двоен размер.
(2) Повторно е нарушението, когато е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.

Чл. 182. (1) За други нарушения на закона и на подзаконовите актове по прилагането му се налага глоба от 500 до 1000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или от едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 6000 лв.

Чл. 183. Стоките – предмет на нарушенията, материалите и съоръженията, послужили за извършването на нарушенията по чл. 155-180, се отнемат в полза на държавата.

Чл. 184. При налагане на административно наказание за нарушение на чл. 26, чл. 37, чл. 48, ал. 1, чл. 49, чл. 50, ал. 2-4,
чл. 54 и чл. 60 ИАЛВ прилага и принудителни административни мерки по Закона за управление на агрохранителната верига при необходимост.


ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Алкохолно съдържание“ е съдържанието съгласно
т. 13-19, Част ІV от Приложение ІІ към Регламент (ЕС)
№ 1308/2013.
2. „Ароматизанти“ са продукти съгласно чл. 3, параграф 2, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 1334/2008.
3. „Ароматично вещество“ е вещество съгласно чл. 3, параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 1334/2008.
4. „Безопасни“ са вината, продуктите от грозде и вино и спиртните напитки, които не съдържат или съдържат в рамките на регламентираните норми физични или химични, или биологични, или радиологични замърсители или добавки, в резултат на което при нормална и правилна консумация не могат да причинят токсични, канцерогенни, мутагенни, алергични или други увреждания на човешкото здраве.
5. „Бутилиращо предприятие“ е физическо или юридическо лице или група от тези лица, които извършват поставяне на съответния продукт в съдове с търговска цел за своя сметка лично или чрез други лица.
6. „Винарска година“ е периодът от 1 август на текущата година до 31 юли на следващата година.
7. „Винопроизводство“ („Винификация“) е преработката на прясно грозде, смачкано или не, на гроздова мъст, на частично ферментирала гроздова мъст, на гроздов сок или на млади вина в процес на ферментация във вино чрез пълна или частична алкохолна ферментация.
8. „Винени утайки“ са продукти съгласно т. 8, Част ІV от Приложение ІІ към Регламент (ЕС) № 1308/2013.
9. „Винени лозя“ е поземлен имот с определени граници, засаден с трайни лозови насаждения от винени сортове, намиращи се или не в плододаване.
10. „Винени сортове лозя“ са лозя, чието грозде е предназначено за преработка във вино или сок.
11. „Винено грозде“ е плодът на винени сортове лози.
12. „Вино“ е продукт съгласно Приложение № VІІ, Част ІІ,
т. 1 към Регламент (ЕС) № 1308/2013.
13. „Виноматериали“ са вина, които не са преминали процес на стабилизация.
14. „Винопроизводител“ е производител на един или повече от продуктите по Приложение № VІІ, част II от Регламент (ЕС) № 1308/2013, ароматизирани лозаро-винарски продукти, плодови вина или продукти на основата на плодови вина.
15. „Вторични продукти“ са гроздовите джибри и винените утайки.
16. „Гроздови джибри“ са продукти съгласно т. 9, Част ІV от Приложение ІІ към Регламент (ЕС) № 1308/2013.
17. „Гроздов сок“ е продукт съгласно Приложение № VІІ, Част ІІ, т. 6 към Регламент (ЕС) № 1308/2013.
18. „Денатуриране“ е действие, при което към вторичните продукти от винопроизводството се добавя натриев хлорид или литиев хлорид, което ги прави негодни за пряка консумация.
19. „Дестилерия“ е обект, в който се извършва дестилация на алкохолсъдържащи продукти с цел получаването на дестилати.
20. „Дневник“ по глава пет, раздел III е съгласно регистъра по глава V от Регламент (ЕС) № 2018/273.
21. „Добри практики“ е системата от основни хигиенни и технологични правила за работа, които се прилагат при производството и търговията с винено грозде, вино, спиртни напитки и други продукти от грозде или вино, за да се сведе до приемлив минимум рискът от замърсяване на продуктите чрез производствена или човешка дейност.
22. „Експеримент“ е операция или операции съгласно
чл. 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 2019/934.
23. „Енологични практики“ са специфични технологични практики при производството на гроздова мъст, частично ферментирала гроздова мъст, частично ферментирала гроздова каша, прясно спиртована гроздова мъст, концентрирана гроздова мъст, ректифицирана гроздова мъст, вина, млади вина в процес на ферментация, вино, годно за производство на трапезно вино, шумящи вина и специални вина.
24. „Естествено ароматично вещество“ е вещество съгласно чл. 3, параграф 2, буква „в“ от Регламент (ЕО) № 1334/2008.
25. „Етикетиране“ е съгласно чл. 117, буква „а“ от Регламент 1308/2013.
26. „Засаждане“ е съгласно т. 2, Част ІV от Приложение ІІ към Регламент (ЕС) № 1308/2013.
27. „Защитено географско указание” е географско указание, определено в чл. 93, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕС) 1308/2013, за което е предоставена правна закрила
28. „Защитено наименование за произход“ е наименование за произход, определено в чл. 93, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) 1308/2013, за което е предоставена правна закрила.
29. „Изкореняване“ е съгласно т. 1, Част ІV от Приложение ІІ към Регламент (ЕС) № 1308/2013.
30. „Изоставено лозово насаждение“ е площ съгласно
чл. 2, параграф 1, буква „г“ от Делегиран регламент (ЕС) 2018/273.
31. „Изпращач“ е лицето, което държи на правно основание лозаро-винарски продукти, спирт, дестилати и спиртни напитки и което извършва или възлага да се извърши техният превоз.
32. „Лоза“ е растение, от което се произвежда грозде, консумирано в прясно състояние (десертни сортове лози) или преработвано във вино (винени сортове лози).
33. „Лозарски имот“ е поземлен имот с определени граници, засаден с лози, намиращи се или не в плододаване.
34. „Лозарски район“ е съвкупност от територии с еднородни и специфични природни условия, с насаждения с характерен сортов състав и технология на отглеждане и с установени лозаро-винарски традиции.
35. „Лозарско стопанство“ е стопанска и технологична единица с единно управление, намираща се на територията на един лозарски район, която се състои от лозарски имоти и в която производителят на винено грозде е собственик на лозарските имоти или ги ползва на друго правно основание.
36. „Лозаро-винарски продукти“ са продуктите, изброени по част XII от Приложение I към Регламент (ЕС) 1308/2013, с изключение на винения оцет.
37. „Лозово насаждение“ („Лозе/лозя“) е имот с определени граници, с трайно установени лозови растения с цел производство на грозде или други експериментални цели, научни изследвания или селекционна дейност.
38. „Местен винен сорт лози“ са лози, които имат първичен местен произход от дивата лоза в резултат на естествена селекция и се отглеждат само в Република България.
39. „Купажиране“ е съгласно чл. 7 от Регламент (ЕС)
№ 2019/934.
40. „Оцет“ е продукт, получен чрез оцетно-кисела ферментация или алкохолна и оцетно-кисела ферментация на вино, плодове (всяка тяхна част или сок), плодово вино и етилов алкохол от земеделски произход. В зависимост от суровините оцетът е:
а) „винен оцет“, получен изключително чрез оцетно-кисела ферментация на вино и притежаващ общо киселинно съдържание, не по-ниско от 60 грама на литър, изразено като оцетна киселина;
б) „плодов оцет“, произведен чрез оцетно-кисела ферментация на плодово вино или алкохолна и оцетно-кисела ферментация на плодове и притежаващ общо киселинно съдържание, не по-ниско от 45 грама на литър, изразено като оцетна киселина;
в) „алкохолен оцет“, произведен чрез оцетно-кисела ферментация на етилов алкохол от земеделски произход и притежаващ общо киселинно съдържание, не по-ниско от 60 грама на литър, изразено като оцетна киселина;
г) „балсамов оцет“, произведен от винен оцет с добавка на концентрирана гроздова мъст или концентрирана и ректифицирана гроздова мъст с общо киселинно съдържание, не по-ниско от
60 грама на литър, изразено като оцетна киселина;
д) „ароматизиран оцет“, произведен от винен, плодов, алкохолен оцет, зърнен с добавка на ароматни билки и/или подправки или настойки от тях, без синтетични ароматизанти и подсладители.
41. „Плодово вино“ е вино, получено в резултат на пълна или частична алкохолна ферментация на плодов сок, плодова каша, плодов концентрат, пюре от пресни или замразени плодове или смес от тях, получени от плодове, различни от грозде.
42. „Плододаващо лозово насаждение“ е лозово насаждение, което не е „изоставено лозово насаждение“ и за което е подадена декларация за реколтата от грозде за последната винарска година.
43. „Продукт, получен на основата на плодово вино“ е продукт, произведен от плодови вина чрез добавяне на вода и захари, както и плодови сокове или концентрати от плодов сок, естествени аромати, свежи билки, джинджифил, канела, карамфил, цитрусови плодове и други.
44. „Производител на плодово вино“ е лице, произвеждащо плодови вина или продукти, получени на основата на такива.
45. „Представяне“ е съгласно чл. 117, буква „б“ от Регламент 1308/2013.
46. „Презасаждане на винени лозя“ е дейност, която включва изкореняване на съществуващото лозе и засаждане на ново върху площ, еквивалентна по размер на изкоренената, със същия или различен сортов състав.
47. „Присаждане“ е дейност, чрез която се сменя сортовият състав на съществуващо лозово насаждение чрез присаждане на част от едно растение (присадник) върху съществуващо растение (подложка).
48. „Производствена партида“ е количеството напитка с общо наименование, произведено при едни и същи условия, с еднакви качествени характеристики, произведена, бутилирана или налята в съдове при практически еднакви условия, предназначена за еднократно приемане и предаване и оформена с общ протокол от изпитване.
49. „Прясно грозде“ е определено в т. 4, Част ІV от Приложение ІІ към Регламент (ЕС) № 1308/2013.
50. „Семейна консумация“ са произведените вино и ракия, които нямат търговско предназначение, получени са от собствени грозде или плодове, ограничени са по количество и са предназначени за консумация от едно домакинство.
51. „Сертификат за автентичност“ е документ, удостоверяващ съответствието на определено количество гроздова ракия или бренди с изискванията за производство и типичност на органолептичните характеристики.
52. „Сертификат за произход“ е документ, удостоверяващ произхода на определено количество грозде от определен район.
53. „Синтетичен спирт“ е течен алкохолен продукт, който не е получен чрез ферментация, дестилация и ректификация на суровини от земеделски произход, водното съдържание на продукта не е с произход от вложените суровини и
физико-химичните показатели не отговарят на определените в Приложение I към Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета (ОВ, L 39/16 от 13 февруари 2008 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО)
№ 110/2008”.
54. „Система за анализ на опасността и критични контролни точки (НАССР)“ е система от процедури, чрез които се осъществява самостоятелен контрол и се осигурява безопасността на продуктите за човешкото здраве в съответствие с изискванията на Кодекс Алиментариус.
55. „Технолог“ е инженер-бакалавър или инженер-магистър, който е завършил специалността „Технология на напитките“ или приравнени на нея специалности.
56. „Традиционно наименование“ е наименование, определено в чл. 112 от Регламент (ЕС) 1308/2013.
57. „Трета страна“ e всяка държава, която не е членка на Европейския съюз.
58. „Търговско наименование“ е наименованието, под което спиртната напитка се предлага на пазара.
59. „Частично ферментирала гроздова мъст“ е продукт съгласно т. 11, Част ІІ от Приложение № VІІ към Регламент (ЕС)
№ 1308/2013.
60. „Частично ферментирала гроздова мъст, получена от презряло грозде“ е продукт съгласно т. 12 от Приложение № VІІ, Част ІІ от Регламент (ЕС) № 1308/2013.

§ 2. Техническите определения и изисквания за етилов алкохол от земеделски произход, дестилат от земеделски произход и категориите спиртни напитки са определени в Приложение I и Приложение ІІ към Регламент (ЕО) № 110/2008 и Регламент (ЕС) 2019/787 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април
2019 година за определението, описанието, представянето и етикетирането на спиртни напитки, за използването на наименованията на спиртните напитки при представянето и етикетирането на други храни, за защитата на географските указания на спиртни напитки, за използването на етилов алкохол и дестилати от земеделски произход в алкохолните напитки и за отмяна на Регламент (ЕС) № 110/2008, след влизането му в сила.

§ 3. Този закон осигурява прилагането на:
1. Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007.
2. Делегиран регламент (ЕС) № 2018/273 на Комисията от 11 декември 2017 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на схемата за разрешаване на лозови насаждения, лозарския регистър, придружаващите документи и сертифицирането, входящия и изходящ регистър, задължителните декларации, уведомленията и публикуването на подадената в тях информация, както и за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на съответните проверки и санкции, за изменение на регламенти (ЕО) № 555/2008, (ЕО) № 606/2009 и (ЕО) № 607/2009 на Комисията и за отмяна на Регламент (ЕО) № 436/2009 на Комисията и на Делегиран регламент (ЕС) № 2015/560 на Комисията.
3. Регламент за изпълнение (ЕС) № 2018/274 на Комисията от 11 декември 2017 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на схемата за разрешаване на лозови насаждения, серифицирането, входящия и изходящи регистър, задължителните декларации и уведомления и за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на съответните проверки и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/561 на Комисията.
4. Делегиран регламент (ЕС) № 2019/33 на Комисията от
17 октомври 2018 година за допълнение на Регламент (ЕС)
№ 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на заявленията за предоставяне на закрила на наименования за произход, географски указания и традиционни наименования в лозаро-винарския сектор, процедурата за предявяване на възражения, ограниченията на употребата, измененията на спецификациите на продуктите, отмяната на закрилата и етикетирането и представянето.
5. Регламент за изпълнение (ЕС) № 2019/34 на Комисията от 17 октомври 2018 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на заявленията за предоставяне на закрила на наименования за произход, географски указания и традиционни наименования в лозаро-винарския сектор, процедурата за предявяване на възражения, измененията на спецификациите на продуктите, регистъра на защитените наименования, отмяната на закрилата и използването на символи, и на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на подходяща система за проверки.
6. Делегиран регламент (ЕС) № 2019/934 на Комисията от
12 март 2019 година за допълнение на Регламент (ЕС)
№ 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на лозарските райони, където алкохолното съдържание може да бъде увеличено, разрешените енологични практики и ограниченията, приложими към производството и съхраняването на лозаро-винарските продукти, минималния съдържим процент алкохол във вторичните продукти и тяхното отстраняване, както и публикуването на досиетата на OIV.
7. Регламент (EС) № 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (EО) № 396/2005, (EО) № 1069/2009, (EО)
№ 1107/2009, (EС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (EО) № 1/2005 и (EО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/EО, 1999/74/EО, 2007/43/EО, 2008/119/EО и 2008/120/EО на Съвета, и за отмяна на регламенти (EО)
№ 854/2004 и (EО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/EО, 96/93/EО и 97/78/EО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета.
8. Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета.
9. Регламент за изпълнение (ЕС) № 716/2013 на Комисията от 25 юли 2013 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки по отношение на производството и контрола на етилов алкохол от земеделски произход, дестилатите и спиртните напитки.
10. Регламент (ЕС) № 2019/787 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година за определението, описанието, представянето и етикетирането на спиртни напитки, за използването на наименованията на спиртните напитки при представянето и етикетирането на други храни, за защитата на географските указания на спиртни напитки, за използването на етилов алкохол и дестилати от земеделски произход в алкохолните напитки и за отмяна на Регламент (ЕС) № 110/2008, след влизането му в сила.


ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 4. (1) Този закон отменя Закона за виното и спиртните напитки (обн., ДВ, бр. 45 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 15 от 2013 г.,
бр. 26 от 2014 г.; бр. 14 и 61 от 2015 г., бр. 9 и 58 от 2017 г. и бр. 17, 77 и 98 от 2018 г.).
(2) Започналите и неприключили до влизането в сила на този закон производства по отменения Закон за виното и спиртните напитки се разглеждат по досегашния ред.

§ 5. Изпълнителната агенция по лозата и виното вписва служебно гроздопроизводителите, лозарските стопанства, винопроизводителите и оцетопроизводителите, вписани в лозарския регистър по чл. 27 от отменения Закон за виното и спиртните напитки, в лозарския регистър по чл. 19, ал. 1.

§ 6. Правата на лицата, вписани в Регистъра на производителите на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки по отменения Закон за виното и спиртните напитки, се запазват.

§ 7. (1) Подзаконовите нормативни актове по този закон се издават в 6-месечен срок от влизането му в сила.
(2) Издадените на основание на отменения Закон за виното и спиртните напитки подзаконови нормативни актове се прилагат, доколкото не противоречат на този закон.
(3) Изпълнителният директор на ИАЛВ в 6-месечен срок от влизането в сила на закона издава заповедите по чл. 2, ал. 6 и 7, чл. 41, ал. 5 и чл. 125, ал. 4.

Предложение от нар. пр. Валери Симеонов и група народни представители:
В преходните и заключителните разпоредби се създава параграф 8:
„§ 8. За производители на вино, непроизвеждащи етилов алкохол, за периода, в който е в сила разпоредбата на чл. 5 и чл. 6 от Директива 92/84/ЕИО на Съвета за нулева акцизна ставка за тихи и шумящи вина, не се прилагат:
- правилата за данъчните складове;
- правилата за движение на акцизни стоки;
- правилата за обезпечения, за документация и отчетност на акцизни стоки;
- изискванията за използване на средства за измерване и контрол и за калибриране на съдовете за производство и съхранение на вино.".

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ:
МАРИЯ БЕЛОВА