Изслушване на информация от Министерството на земеделието, храните и горите, проведено на основание член 113, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

---

ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Г-ЖА ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА


ДОКЛАД
НА
КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

Относно: Изслушване на информация от Министерството на земеделието, храните и горите, проведено на основание член 113, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Комисията по земеделието и храните проведe заседание на 22 май 2018 г., на което изслуша информация относно:
- проблемите, свързани с ниските изкупни цени на розовия цвят;
- измененията в Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – схема „Училищен плод“ и схема „Училищно мляко“, приета с Постановление № 251 на Министерския съвет от 2016 г.

В работата на комисията взеха участие – от Министерството на земеделието, храните и горите – Румен Порожанов - министър, Цветан Димитров – заместник-министър и експерти. Присъства още г-жа Мая Манолова – омбудсман, кметове на общини, представители на заинтересовани браншови организации.
По точка първа информацията беше представена от министър Порожанов. Според него, проблемът с ниските изкупни цени на розовия цвят се дължат на наслагването на различни обстоятелства. От една страна, предвид пазарната атрактивност на розопроизводството, през последните две години има ръст на насажденията с 22%, дори без да бъдат включени площите, в които пълното плододаване ще настъпи през следващите години. В момента има около 41 000 декара насаждения от рози, обработвани от регистрирани земеделски стопани, но има и доста площи, обработвани от нерегистрирани производители. Службите на министерството активно регистрират тези лица, като в последствие те ще могат да се регистрират и като производители.
През настоящата година, в резултат на добрите климатични условия, освен че има изключително добра реколта на рози, липсва баланс във времето на нейния цъфтеж и плододаването е настъпило почти едновременно. Това създава изключително голям натиск, предвид необходимостта този цвят да бъде обран, предаден и преработен от дестилериите в рамките на същия ден, за да не загуби своите маслодайни качества. От друга страна, дневният капацитет на дестилериите за обработка на изкупеното количество цвят е недостатъчен. Тяхната практика е да сключват договори с традиционни производители, ползващи сертифициран посадъчен материал от българска маслодайна роза, като тези договори на практика покриват капацитета им за преработка. Съответно, основният проблем е с производителите без договори, за които в предходните години е имало пазар, предвид дефицита на розов цвят.
Всички изброени обстоятелства са довели както до невъзможност да бъде изкупена и преработена цялата реколта, така и до намаляване на изкупните цени спрямо предходни години.
По отношение на предприетите мерки министърът подчерта, че министерството не може да определя изкупни цени, но че е отправил призив към преработвателите да изкупуват розовия цвят на цени, покриващи неговата себестойност, с включена поне минимална печалба за стопаните. Обясни, че в момента дестилериите работят на максимални обороти, като изпълняват договорите си основно с регистрирани производители. Изкупуват максималното количество цвят, надвишавайки производствените си капацитети, като са поели ангажимент да продължат да го правят, въпреки финансовите загуби, които търпят. Припомни, че в част от дестилериите все още са налични значителни количества нереализирано розово масло от предходната година.
Пое ангажимент след края на кампанията и необходимия анализ на възможностите, регистрираните земеделски стопани да бъдат подпомогнати на декар регистрирани площи с държавна помощ “де минимис”. Заяви, че за следващ период би могло да се мисли и за обвързана с производството подкрепа.
Според него, изводът от ситуацията е, че целият бранш има нужда от регулация, тъй като подобен проблем би могъл да възникне и с производството на други етеричномаслени култури като лавандулата. В тази връзка, министерството обмисля изработването на законопроект, който да регулира отношенията по цялата веригата от производството до преработката. Законопроектът следва да регламентира договорните отношения между производителите и дестилериите, да гарантира, че насажденията ще бъдат единствено от сертифициран посадъчен материал от българска маслодайна роза, както и да разграничи коректните дестилерии от тези, които работят с вносна суровина. Отбеляза, че страната ни все още държи едно от първите места по качество на розовото масло, но на пазара се появяват сериозни конкуренти като Афганистан, Турция и Иран и затова следва да бъдат предприети необходимите мерки за гарантиране качеството на розовото масло.
В последвалата дискусия, омбудсманът г-жа Мая Манолова благодари на министерството за бързата реакция и за решението за подкрепа на розопроизводителите с държавна помощ “де минимис”, но отбеляза, че според изчисленията помощта ще се равнява на около 30 стотинки на декар, което е крайно недостатъчно. Подчерта, че освен ниската изкупна цена, розопроизводителите имат сериозен проблем и с договорите, сключени с дестилериите, в които липсват фиксирани цени. Призова розопроизводителите да се регистрират като земеделски стопани в спешен порядък, за да могат да се възползват от помощите на земеделското министерство. Посъветва ги да започнат да се организират в сдружения, за да защитават правата и интересите си колективно. Заяви намерението си да сигнализира Комисията за защита на конкуренцията, предвид съществуващите подозрения за картелно споразумение за изкупната цена на розовия цвят, както и Националната агенция по приходите, която да провери дестилериите, изкупуващи цвят под неговата себестойност от 2 лв.
Представителите на розопроизводителите и на общините също благодариха за навременната реакция на Министерството на земеделието, храните и горите. Призоваха държавата да предприеме действия за преодоляване на дисбаланса между добива от засадените площи и капацитета на дестилериите и за регулиране на сектора. Според тях следва да бъде подкрепено изграждането на нови дестилерии и намирането на нови пазари за розовото масло, за да могат производителите да реализират добивите си от розов цвят.
По точка втора информацията беше представена от заместник-министър Цветан Димитров. Той припомни, че съобразно европейското законодателство, схемите за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - схема "Училищен плод" и схема „Училищно мляко", се прилагат в България като обединена схема за предлагане на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в детските градини и училищата. Целта на схемата е насърчаване на здравословното хранене на децата, подобряване на хранителните им навици и увеличаване на възможностите за пазарна реализация на мляко, млечни продукти, плодове и зеленчуци в страната.
Наредбата въвежда принципа за приоритет на производителите на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти, при избор на заявители по схемата. Практиката по приема на заявления за участие в схемата е показала, че е целесъобразно въвеждането на правила, според които учебното заведение е длъжно да разгледа не само предложенията от заявители, които то е поканило, а всички постъпили предложения от заявители. Това се прави с оглед спазване на правилата за конкуренция на свободния пазар, намаляване на съдебните спорове и разширяване възможността за достъп до схемата на повече производители. По този начин, освен че ще се даде възможност за участие в схемата и на производители, ще се сведе до минимум възможността учебни заведения да останат без заявител.
За постигане на заложените по схемата за предоставяне на мляко и млечни продукти цели, като допустими продукти в наредбата отпадат млеката с добавена захар, оцветители и ароматизатори, каквито са и препоръките на Световната здравна организация. Дава се приоритет на млякото за пиене, като се определя минимален брой доставки на мляко за пиене месечно по схема „Училищно мляко".
Съгласно европейската регламентация и с оглед изграждането на здравословни хранителни навици у децата, с наредбата се дава възможност за включване и на пчелни продукти, в допълнение към основните продукти.
От списъка на плодовете и зеленчуците, които могат да се предоставят по схемата, отпадат грейпфрут и киви, предвид слабият интерес на учебните заведения към тези плодове и трудностите на децата при тяхното консумиране.
Намаляват се счетоводните документи, които се изискват от заявителите за получаване на плащане, което допринася за намаляване на административната тежест, както за бенефициентите, така и за държавната администрация.
Предвидено е да се прилагат правилата на Закона за обществените поръчки, в случаите когато учебното заведение само се снабдява с продуктите по схемите, като ги закупува директно от производител или търговец.
В изпълнение на препоръка на Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от Европейските земеделски фондове" е предвидено изплащането на финансова помощ за доставка на продукти да се осъществява на база фиксирани цени, вместо на пределни такива.
В последвалата дискусия министър Порожанов припомни, че възможността производителите да кандидатстват по схемата е съществувала, но са били отменени от служебното правителство. Подчерта, че схемата работи добре и няма съществени забележки към нейното изпълнение. Според статистиката, по отношение на доставките на плодовете и зеленчуците, от 255 заявители по схемата, 199 са търговци, обслужващи 93,64 % от децата, обхванати по схемата, докато производителите са едва четирима и обслужват 3,97 % от децата. По отношение на доставките на мляко и млечни продукти от 184 заявители по схемата, 160 са търговци, като те обслужват 90,37 % от децата, а производителите са 8 и обслужват 9,1 % от децата.
Според министъра, европейското законодателство дава ясен приоритет на късите вериги на доставки и възможността производителите да продават директно на пазара, както и на справедливото разпределение на добавената стойност по хранителната верига. В тази връзка, предстои и обсъждането на изрична директива, а водещи европейски страни вече са въвели правила в този смисъл.
В последвалата дискусия, от неправителствените организации на производителите изразиха безусловната си подкрепа за измененията в наредбата. Отбелязаха, че целта на промените не е да бъдат дискриминирани търговците, а да се даде възможност за участие по схемата на производителите, което напълно съответства на европейската политика за стимулиране на производителите и на късите вериги на доставки. Отбелязаха, че производителите най-пълно могат да гарантират качеството на продуктите, които произвеждат.
От името на доставчиците от Асоциация за здравословно хранене на децата също бяха изтъкнати редица аргументи. Те заявиха, че не са против подпомагането на производителите, че подкрепят българското производство и правото на българските производители да защитят интересите си. Според тях, обаче, предложените промени ще доведат до фалит множество фирми, които в момента успешно работят по програмата, изпълняват всички изисквания и се грижат за здравословното изхранване на децата. Изразиха несъгласие с предложението програмата да започва от 1 октомври и настояха тя да продължи да стартира на 15 септември. Изтъкнаха, че трябва да се вземе предвид проблема с обслужването на отдалечените райони и малките населени места, където заради малкия брой деца, разходите за транспорт на продуктите е голям. Отбелязаха опасността тези райони да останат без доставки, предвид липсата на капацитет от страна на производителите да поемат тези дестинации. Предложиха наредбата да бъде спряна, да бъдат проведени допълнителни консултации със заинтересованите страни и едва тогава да се предприемат стъпки по нови промени. Настояха за гратисен период, в който да имат възможност желаещите фирми да се регистрират като производители, за да могат да продължат да участват по програмата. Настояха и за работна среща с министерството, на която да бъдат обсъдени проблемите.
В заключение, председателят на комисията Десислава Танева заяви, че по никакъв начин промените в наредбата не създават монопол на производителите и припомни цитираните от министъра статистически данни относно броя на обхванатите по схемата учебни заведения и деца, според които участието на търговците е над 90 %. Изрази пълната си подкрепа за политиката по скъсяване на веригите за доставки и за справедливо разпределение на добавената стойност по хранителната верига, в подкрепа на българските производители и на местната икономика.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА