Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите № 954-01-3, внесен от н.п. Иван Вълков и гр. н. п. на 25 януари 2019 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните


ДОКЛАД

за първо гласуване

НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите № 954-01-3, внесен от н.п. Иван Вълков и гр. н. п. на 25 януари 2019 г.

Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 30 януари 2019 г., на което обсъди цитирания законопроект.
В заседанието на комисията взеха участие от Министерството на земеделието, храните и горите – Ивайло Симеонов – директор на дирекция „Обща политика в областта на хидромелиорациите и рибарството“ и Юлиян Марков – директор на дирекция „Морско дело и рибарство“. От Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури – Галин Николов – изпълнителен директор. Присъстваха също представители на браншови организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от н.п. Адриан Райков, който обясни, че предложенията са направени във връзка с настоятелните искания на браншовите организации в сектора.
Със законопроекта се предлага да не се заплаща такса за замърсяване от дифузни източници за аквакултури в съоръжения, включително при биологично отглеждане, както и такса за водовземане от воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности. Съответно се предлага да отпадне задължението за монтиране на измервателни устройства, които отчитат обема на отнетата вода, при водовземане от повърхностен воден обект с цел аквакултури и свързаните с тях дейности, когато водите се връщат в първоначалния водоизточник или в неговия водосбор. За отнет при водовземането обем на водата, ще се счита обемът, посочен в издаденото разрешително.
Министерството на земеделието, храните и горите подкрепя по принцип законопроекта. Счита, че направените предложения са обосновани, че тяхното приемане ще позволи по-ефективно провеждане на политиката в областта на аквакултурите и ще премахне една сериозна финансова и административна тежест върху малките рибопроизводители, които са около 80 процента от общо регистрираните.
От Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури отбелязват, че в редица европейски и съседни държави не се заплаща за използването на вода за аквакултурна дейност.
По законопроекта е постъпило становище на Сдружение „Балканка", в което се възразява срещу приемането на промените, тъй като по начина, по който са предложени, те противоречат на националното и на европейското законодателство. Според тях, таксите за замърсяване следва да бъдат диференцирани в зависимост от нивото на замърсяване при различните видове производство на риба, тъй като е недопустимо всички производители да бъдат освободени от тяхното заплащане. Считат, че освобождаването на рибопроизводителите от такса за водовземане и отпадането на тяхното задължение да монтират измервателни устройства би довело до неограничено и безконтролно ползване на водата, несъобразено с разполагаемите водни ресурси. Напомнят, че водите на реките са публична държавна собственост и за тяхното ползване следва да се плаща. Освен това, по този начин един кръг стопански субекти ще бъдат поставени в привилегировано положение спрямо останалите ползватели на водни ресурси, което представлява нерегламентирана държавна помощ.
По законопроекта са постъпили становища от Асоциацията на индустриалния капитал, от Националната асоциация по рибарство и аквакултури в България „НАРибА-БГ“, от Националната асоциация на рибопроизводителите и от Национално признатата организация на производителите на рибни продукти – БГ ФИШ, които подкрепят законопроекта и настояват за неговото приемане. Според представените аргументи, предложението за отпадане на таксите е свързано със съществуващата неравнопоставеност между рибопроизводителите с разрешителни за ползване на воден обект по чл. 46, използващи плаващи съоръжения в язовири, от които не се изисква заплащане на такси и тези, с разрешителни за водовземане по чл. 44, които следва да заплащат такси, въпреки че и двата вида разрешителни са за един и същ вид дейности. Освен това, за разлика от отглеждането в плаващи съоръжения в язовири, при проточното рибопроизводство не просто липсва замърсяване, но и дори се наблюдава положителен екологичен ефект. В този смисъл е несправедливо тези стопанства да заплащат такса за замърсяване. Същевременно, с предложенията не е изключена възможността за осъществяване на контрол от компетентните органи за наличие на евентуално замърсяване и за предприемане на действия както за неговото предотвратяване, така и за санкциониране на водоползватели, причинили такова, включително чрез отнемане на разрешителното.
Мотивите на бранша по отношение измервателните устройства, които определят обема на отнетата при водовземането вода, са свързани основно с липсата на техническа възможност за тяхното монтиране при повечето рибни стопанства. Разположението на стопанствата и честото изместване на точката на водовземане при промяна на коритото и дълбочината на реките, в зависимост от климатичните условия, допълнително възпрепятстват правилното монтиране, функциониране и отчитане на устройствата. Особено при липсата на нормативна уредба за вида и изискванията към тях, и за начина, по който се монтират и отчитат. Освен това, в условията на проточност измерената вода многократно би надвишила използвания обем, който всъщност е равен на вместимостта на басейните, тъй като водата преминава през тях и през съоръженията на стопанствата и се връща обратно във водоизточника в същия обем, като оказва минимално въздействие на водните тела.
В последвалата дискусия от парламентарната група на Обединени патриоти заявиха, че ще подкрепят законопроекта и ще направят предложения между първо и второ гласуване на законопроекта.
От парламентарната група на Движението за права и свободи изразиха съгласие с мотивите на вносителите и принципна подкрепа за законопроекта, предвид необходимостта да бъдат защитени рибопроизводителите. Същевременно настояха внимателно да бъдат преценени екологичните аспекти от прилагането на предложените промени. Отбелязаха, че не бива да се допуска неравнопоставено положение както между отделните производители на риба, в зависимост от начина на производство, така и спрямо останалите ползватели на вода от водни обекти. Настояха за ясен финансов разчет за икономическия ефект от прилагането на законопроекта.
От парламентарната група на БСП за България заявиха принципна подкрепа за законопроекта, като настояха за прецизиране на текстовете. По отношение на таксата за замърсяване отбелязаха, че от научна гледна точка производството на риба по принцип не замърсява водните източници и препоръчаха при обсъждането да бъде взето предвид становището на Селскостопанската академия и на другите висши училища, в които има необходимите специалисти. Заявиха, че са напълно съгласни при установено от контролните органи замърсяване, отговорните да бъдат санкционирани. По отношение на измервателните устройства отбелязаха, че независимо дали по разрешително или по отчетени количества, производителите винаги заплащат за използваната вода и е въпрос на преценка какъв да бъде механизмът.

В заключение, след проведената дискусия, Комисията по земеделието и храните с 17 гласа “за”, 0 гласа “против” и 1 глас “въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите № 954-01-3, внесен от н.п. Иван Вълков и гр.н.п. на 25 януари 2019 г.


ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИМИТЪР ГЕЧЕВ