Становище на МЗХГ относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен на 21 февруари 2018 г. в Народното събрание, № 854-01-11, от н.п. Красимир Богданов и гр. н. п.

---

Изх. № 0201-
…………..2018 г.

ДО
Г-Н ДАНАИЛ КИРИЛОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ КЪМ 44-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ

ДО
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ КЪМ 44-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ

ОТНОСНО: Становище на Министерството на земеделието, храните и горите по Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен на 21 февруари 2018 г. в Народното събрание, № 854-01-11, от н.п. Красимир Богданов и група народни представители


УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КИРИЛОВ,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ТАНЕВА,

Министерството на земеделието, храните и горите подкрепя по принцип предложените изменения и допълнения с проекта на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от н.п. Красимир Богданов и група народни представители, № 854-01-11, на 21 февруари 2018 г. в Народното събрание, като прави следните предложения:
Предлагаме § 1 да се редактира така:
„Параграф единствен. В чл. 238 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди б. „а“ след думата „улови“ се добавя „съответно лови“;
б) буква „а“ се изменя така:
„а) в рибностопански води с взривни, отровни или зашеметяващи вещества или други средства“;
в) в текста след б. „г“ думата „сто“ се заменя с „двеста“;“
По отношение на предложението за изменение направено с § 1, т. 1 от Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, Министерството на земеделието, храните и горите обръща внимание, че думите „лови“ и „улови“ имат различен смисъл. Думата „лови“ предполага лов на риба, без краен резултат, т.е. касае самия процес на риболов, а думата „улови“ предполага наличие на уловена риба. В тази връзка, Министерството на земеделието, храните и горите счита, че е наложително в основният състав на престъплението по чл. 238 от Наказателния кодекс да фигурират както думата „лови“, така и „улови“, предполагащи две различни правни и фактически хипотези за осъществяване на престъпното деяние.
От друга страна, Министерството на земеделието, храните и горите счита, че следва да се обърне внимание на следното:
По отношение на предложената редакция на чл. 238, ал. 1, б. „а“ думите „и всякакъв вид мрежи“ следва да се отпаднат, поради следните съображения:
С чл. 36 от Закона за рибарството и аквакултурите е забранено практикуването на стопански риболов в р. Дунав и в Черно море с изчерпателно изброени видове мрежи и мрежени уреди, поради отрицателното им въздействие върху морското дъно и морската фауна.
Съгласно разпоредбите на Наредба № 37 от 2008 г. за ползването на язовирите – държавна собственост, в рибностопанско отношение и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и аквакултури в обектите – държавна собственост по чл. 3, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ДВ, бр.100 от 2008 г.), съществуват конкретни технически изисквания към мрежите, с които нормативната уредба разрешава да се извършва стопански риболов.
В този смисъл, общата формулировка, с която се ангажира наказателната отговорност на лице, което лови риба с „всякакъв вид мрежи“ обезсмисля разпоредбите на горецитираната наредба и издаването на разрешителни за стопански риболов въобще, както и необосновано лишава лицата, получили разрешително за стопански риболов от правото да извършват свободно стопанска дейност, което е гарантирано от множество международни и вътрешно – държавни актове.
Освен това, в чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 36 от Закона за рибарството и аквакултурите, за практикуване на стопански риболов в р. Дунав и в Черно море с мрежи и други мрежени уреди, когато те съдържат платна или отделни елементи от тях със стъпка на окото с размер, по-малък от определения в Наредба № 37 от 2008 г., в обектите – държавна собственост по чл. 3, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите, е предвидено наказание глоба от 1 000 до 2 000 лв.
В чл. 74, ал. 1 във връзка с чл. 35, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 6 от Закона за рибарството и аквакултурите, за практикуване на стопански и любителски риболов и на други водни организми в рибностопанските обекти по чл. 3, ал. 1 от същия закон, използвайки взривни материали, отровни и упойващи вещества, електрически ток и технически устройства и съоръжения за улов с електрически ток и лъчения, дънни тралиращи и драгиращи средства, с изключение на бийм трал и кърмаци, е предвидено наказание глоба от 4 000 до 6 000 лв., ако не подлежи на по – тежко наказание.
Такова по–тежко наказание би било ангажирането на наказателната отговорност на извършителя по реда на чл. 238 от Наказателния кодекс, като съгласно предложената му редакция, който лови риба в рибостопански води с взривни, отровни или зашеметяващи вещества и средства или всякакъв вид мрежи, в запазени места или при маловодие, в непромишлени води през размножителния период на рибата или от видове, застрашени от изчезване се наказва с лишаване от свобода до една година и с глоба от двеста до хиляда лева, както и с лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от Наказателния кодекс, а при повторно извършване на престъплението, наказанието е лишаване от свобода до две години и глоба от петстотин до две хиляди лева, както и с лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от Наказателния кодекс.

Видно от гореизложеното предложената имуществена санкция по Наказателния кодекс е по–ниска от имуществената санкция по Закона за рибарството и аквакултурите, поради което е налице несъответствие в характеристиките на наказателната и административнонаказателната отговорност, доколкото последната се ангажира в случаите на деяния, които акумулират по–ниска степен на обществена опасност и за тях не е необходимо използването на най–високата степен на държавна принуда, каквато е наказателната отговорност. От друга страна, при наличието на такова несъответствие не може да се постигне генералната превенция, уредена в чл. 36, ал. 1, т. 3 от Наказателния кодекс, т. е. няма да може да се въздейства възпитателно и предупредително върху членовете на обществото. В тази връзка, Министерството на земеделието, храните и горите счита, че е целесъобразно така възникналото несъответствие да бъде отстранено.