1. Новия закон за храните и промените в подзаконовите нормативни актове, свързани с производството и търговията с храни;
2. Подзаконовите нормативни актове, свързани със здравословното хранене и защита на здравето на подрастващото поколение:
- Наредба за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училища и детски заведения;
- Наредба за условията и реда за прилагане на схема за предоставяне на плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти в учебните заведения.
3. Разработване и реализиране на цялостна комуникационна стратегия за промотиране на българските храни и напитки съвместно с браншовите организации.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните




П Р О Т О К О Л
№ 5


На 27 юни 2017 г., се проведе извънредно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Новия закон за храните и промените в подзаконовите нормативни актове, свързани с производството и търговията с храни;
2. Подзаконовите нормативни актове, свързани със здравословното хранене и защита на здравето на подрастващото поколение:
- Наредба за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училища и детски заведения;
- Наредба за условията и реда за прилагане на схема за предоставяне на плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти в учебните заведения.
3. Разработване и реализиране на цялостна комуникационна стратегия за промотиране на българските храни и напитки съвместно с браншовите организации.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Десислава Танева.

* * *

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми представители на браншовите организации, искам да обявя, че кворумът е налице на Комисията по земеделие и храни към Четиридесет и четвъртото народно събрание и то може да започне.
Благодаря на всички присъстващи от неправителствените организации и, разбира се, за тяхната инициатива да проведем това заседание на Комисията по земеделие и храни. То беше поискано с писмо до Комисията от девет браншови организации: Съюз по хранителна индустрия; Асоциация на месопреработвателите; Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите; Национална асоциация на млекопреработвателите; Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци; Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България; Съюз на пивоварите в България; Сдружение на производителите на растителни масла в България, и Съюза на българските мелничари. Днешният ден и час беше удобен за всички представители, за да го проведем.
Дневният ред, който беше поискан от неправителствения сектор, и съгласно който, разбира се, се обяви при свикването на това заседание, е следният:
Точка първа: Новият закон за храните и промените в подзаконовите нормативни актове, свързани с производството и търговията с храни.
Тук, на днешното заседание присъстват представители на Министерството на земеделието, храните и горите и изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните. Целият екип, част от ръководството на Българска агенция по безопасност на храните. Мисля, че не е необходимо сега да губя време и по протокола да изчета 20 имена. Лора Пастухова и Ася Стоянова познавате отдавна като хора, които отдавна работят със законодателството в областта на храните.
Точка втора: Подзаконовите нормативни актове, свързани със здравословното хранене и защита на здравето на подрастващото поколение:
- Наредба за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училища и детски заведения;
- Наредба за условията и реда за прилагане на схема за предоставяне на плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти в учебните заведения.
Точка трета: Разработване и реализиране на цялостна комуникационна стратегия за промотиране на българските храни и напитки съвместно с браншовите организации.
Както вече съобщих, това е предложеният дневен ред, който бе предложен от неправителствения сектор. В това писмо неправителственият сектор по тези три точки иска да изрази своето мнение и предложение към народните представители за евентуални промени за подобряване на законовата и подзаконовата нормативна уредба.
В хода на заседанието по всяка от тези точки, за да има все пак определен ред, всяка от неправителствените организации, която желае да зададе въпроси, в съответната точка ще може да ги зададе към представителите на изпълнителната власт, също така към присъстващите народни представители по съответната тема да даде своите предложения.
Аз благодаря също за инициативата на неправителствения сектор, защото Министерството на земеделието, храните и горите от миналата седмица качи на сайта за обществено обсъждане новия Закон за храните, който се върна след нотификация на Европейската комисия и бе коригиран в Министерството на земеделието, храните и горите по бележките от тази нотификация. Сега започна да тече срока на това обществено обсъждане, има може би още 25 дни. Парламентът ще е във ваканция август месец, когато вероятно ще се приеме от Министерския съвет. Така че мисля, че днешното заседание е в добър момент – тогава, когато и Вашите предложения, които ще чуем в хода на това заседание, ще могат да се дебатират и евентуално да бъдат подготвени за допълнения в хода на общественото обсъждане по реда за приемане на нормативните актове.
По изложението, което направих във връзка с дневния ред, инициативата и реда за провеждане на заседание, има ли?
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
За протокола Румен Георгиев от парламентарната група на „БСП за България“.
Имам едно питане. По първа, втора и трета точка – Закона за храните, подзаконовите нормативни актове и комуникационната стратегия, имаме ли представители на вносителите и, ако е възможно, в рамките на няколко минути все пак да направят едно кратко резюме, за да може след това и въпросите, и самият разговор да бъде по-конструктивен. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Георгиев, както вече обясних в началото този дневен ред беше поискан от неправителствения сектор. Ние по точка едно можем да дадем думата на Министерство на земеделието, храните и горите за презентация на Законопроекта, който е качен на strategy.bg за обществено обсъждане. А по останалите точки няма какво да презентираме, тъй като двете наредби са действащи и от Секретариата Ви ги изпратиха по мейла. Те не са нови, неправителственият сектор има бележки и предложения за подобрение и иска да ги изслуша. Също така трета точка е тяхна, няма законов или подзаконов нормативен акт, пред който е изготвен, а бизнесът ще представи визията си.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Само едно допълнение, тъй като аз и на първото заседание още казах, че са кратки сроковете за материалите, които ни се изпращат. Това беше вчера и ние не сме имали възможност да се запознаем, затова направих предложение все пак да има едно кратко въвеждане.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Законът е качен в петък вечерта – вторият вариант след Нотификацията, а другите две наредби не са нови, те са доста отдавна.
Други въпроси има ли?
Ако няма, който е съгласен по така представения дневен ред да протече днешното заседание на Комисията по земеделие и храни, моля да гласува. Благодаря.
Приемаме единодушно дневния ред.

Преминаваме към точка първа:
НОВИЯТ ЗАКОН ЗА ХРАНИТЕ И ПРОМЕНИТЕ В ПОДЗАКОНОВИТЕ НОРМАТИВНИ АКТОВЕ, СВЪРЗАНИ С ПРОИЗВОДСТВОТО И ТЪРГОВИЯТА С ХРАНИ.
По искане на господин Георгиев, преди да дадем думата на неправителствения сектор за въпроси и предложения, ще дам думата на Министерството на земеделието и храните. Кой ще представи от Вас?
Лора Пастухова ще представи основните моменти на Закона, който е качен на strategy.bg в петък след отразяване на бележките, получени от Европейската комисия.
Заповядайте, госпожо Пастухова.
ЛОРА ПАСТУХОВА: Добър ден на всички. Доктор Лора Пастухова – директор на дирекция „Политики по хранителната верига“ в Министерство на земеделието и храните.
Ще се спра на основните моменти, които са фиксирани в новия Закон за храните. Подробно може да се запознаете с него, както каза госпожа Танева, в петък го качихме на сайта на Министерство на земеделието и на портала strategy.bg, откъдето също може да бъде прегледан и да се входират коментарите към него.
С новия Закон за храните се определят компетентните органи, които ще извършват официален контрол, Българска агенция по безопасност на храните и регионалните здравни инспекции към Министерството на здравеопазването. Определят се условията и редът за извършаване на хранително банкиране и даренията с храни; регистрацията на превозни средства за хляб, брашно и сладкарски изделия; определят се процедурите по регистрация и одобрение на обектите за производство и търговия с храни; условията и редът за пускане на пазара за първи път на храни със специално предназначение и хранителните добавки. Определени са за първи път изискванията за търговия на храни от разстояние – интернет търговията е регламентирана, тъй като до този момент нямаше такива регулации.
Проектът предвижда въвеждане на процедури за регистрация и одобрение на обекти за производство, преработка и дистрибуция на храни. Определят се и условията за въвеждане в Европейския съюз износ на храни. Не на последно място са завишени санкциите, които са разписани в Закона, тъй като сега разписаните санкции са незначителни, не са възпиращи и водят до нарушения – хората, които злоупотребяват, си ги плащат и продължават, както се казва, „санкциите са възпиращи“ вече.
В общи линии се опростява правната рамка в новия Закон за храните, както каза госпожа Танева нотифициран е проектът, получихме бележките. Бележките бяха по-скоро технически, неправителственият сектор беше поканен да бъдат разгледани бележките, отразихме ги и вече новият Закон с отразените бележки отново беше изпратен за нотификация към Европейската комисия. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, предлагам да дадем думата на неправителствения сектор за предложения и това, което има да каже към народните представители, към вносителя въпроси и тогава да дадем думата на народните представители.
Госпожо Кукушева, заповядайте.
Уважаеми колеги, извинявам се само да допълня. Моля, всеки да се представя заради стенограмата, която се води и заради записа.
МАРИЯНА КУКУШЕВА: Фактът, че сме тук и Вие приехте да организирате тази съвместна среща, в рамките на редовното заседание на Комисията по земеделие, храни и гори говори, че ние вървим по пътя на приемане на един законопроект, който за първи път в съвременната история на България беше изработен абсолютно демократично, в съгласие и заедно с представители на всички браншове в хранително-вкусовата и питейна промишленост, съвместно с експертите от Министерство на земеделие и храните, както и съвместно с експертите от Агенция по контрол и безопасност на храните. Това е един законопроект, от който ние – бизнесът, се нуждаем изключително много, но най-вече от този законопроект се нуждае българският потребител, защото в центъра на действието на Закона за храните е заложено здравето на българския потребител.
За Ваше сведение сега действащият Закон за храните е приет миналия век и той по никакъв начин не реферира към европейското законодателство, което не стои на масата, за да бъде осъждано, а просто се прилага изцяло.
С оглед на това, което постигнахме и стигнахме дотук като бизнес – хлебарите и сладкарите на България, очакваме да има абсолютно национално единение по въпроса: трябва ли да бъде приет този Закон за храните? Още повече в навечерието на нашето европейско председателство, не искам да си представям какво би могло да се случи, ако не разберем важността на този Закон, защото храната би могла да служи и като източник на провеждане на терористични акции.
Какво е важно за нас в този законопроект? Предполагам, че всички колеги тук присъстващи, с които сме работили съвместно, ще изкажат своите забележки, своите акценти, своята надежда защо е важен този Закон. Законът за храните първо е част от законодателството за национална сигурност. Второ е част от законодателството, касаещо борба със сивата икономика. Трето е част от определяне правила за развитие на нашия конкурентен пазар.
Първият акцент в Закона за храните можете да приемете, че е регистрация на всички оператори в сферата на храните, независимо дали те са производители, търговци, дистрибутори. В момента настоящото законодателство прави регистрацията абсолютно доброволна и спира контролът до там, че това е частна собственост и не може да санкционира нарушителя. При изключителни случаи сигурно това може да се случи, но само при изключителни случаи, когато има някакъв голям инцидент.
С оглед на това настоящият проектозакон, който предлагаме, реферира към наказателните санкции на регламентите, които в момента категорично твърдим, че не са приложими по нашата нормативна наредба. Даже и очакването, че има двоен стандарт в храните – истината е една нарушителите едва ли могат да бъдат наказани, за това че са подвели потребителя. Не съществува нормативна база това да бъде приложено.
Важната част за нас като бизнес е регистрационен режим на превозните средства за храни от неживотински произход, защото в сферата на производството на брашно, хляб и тестени изделия сивия сектор по средносрочна прогноза на Финансовото министерство е 36,6%. Истината е, че реално, той е 50%. На около милиард лева оборот от белия бизнес в брашна, сами можете да предположите при 50%, че този 1 млрд. лв. се върти в сивия сектор и никой не може да го санкционира.
Регистърът на дистрибуторите на хляб е изключително важен, защото хлябът веднъж произведен в N-та точка на България трябва да стигне по определен път до търговската мрежа и никой на пътя няма право да санкционира превозвачите.
Ще спра дотук, за да може другите акценти да бъдат изложени от колегите и още веднъж повтарям: бих се гордяла с всички Вас и аз и моите колеги – хлебари и сладкари на България, ако има национално единение и отговорност по въпроса за приемането на този Законопроект в центъра, на който е заложено здравето и на Вашите деца, и на Вашите родители, и на Вас самите и на нас самите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря и аз, госпожо Кукушева.
Колеги, други изказвания?
Госпожа Величкова, заповядайте.
Напомням само – представяне за стенограмата.
ЖАНА ВЕЛИЧКОВА: Добър ден, казвам се Жана Величкова и съм изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Днес съм тук, за да изразя огромното безпокойство и разочарование на нашия сектор. Не споря с думите на своята колежка, че Законопроектът се опита да бъде разработен при пълен консенсус и отчитане на мнението на заинтересованите страни и отговорната индустрия, което във финалния му вариант не е факт за нашия сектор.
Със Законопроекта, въпреки обявената цел, че се цели постигане на коректно транспониране на европейското право, на отстраняване на проблемите съществуващи в хранителния сектор, в сектор „Бутилирани натурални води – минерални и изворни“ това не е факт. Създадените процедури не отчитат гласа на българския бизнес. Те са изключително общо написани, без конкретика и специфика и най-важното – по никакъв начин не въвеждат устойчивото прилагане в България на принципа: „едно находище, един оператор, един бранд“ – изключително важен, и прилаган като единствен в цяла Европа модел, гарантиращ стриктното спазване на европейското право, обезпечаване интересите на държавата, даващ възможност за развитие на бизнеса и защитаващ интересите на потребителите.
Освен, че гласът на нашата индустрия – само бих искала да отбележа, че ние представляваме над 70% от пазара на безалкохолни напитки и бутилирани води член на трите европейски браншови организации – в сектора не са отчетени и коментарите на Европейската комисия. Предоставени са редица писмени становища, всъщност и по нотифицирания акт, мисля че глава „Бутилирани и натурални минерални, изворни и трапезни води“ е единствената, в която Европейската комисия не е отправила никакви забележки.
Ние сме изключително изненадани и разочаровани, че в последствие разделът на законодателството в нашия сектор е подменен по начин, по който отново се прехвърля решаването на проблемите ни за после или решаването на проблемите ни във вторичното законодателство, каквито са наредбите по неговото прилагане.
Силно сме обезпокоени, че има тенденция да се въведе модел на множествена експлоатация върху който да паразитира бизнес интерес спрямо почтения труд на инвеститорите, които са вложили огромна сума, не само за да разработят находището, не само за да създадат подходящата за бутилиране инфраструктура, но и да развият и да изградят позитивна репутация на своя бранд.
Представете си ние се борим не за финансиране, ние се борим за правдиви и ясни правила, които са спазвани в цяла Европа. Ако си мислите, че някой може да отиде във Франция и да поиска разрешително да бутилира „Евиан“, дали френската държава ще позволи това да се случи втори, трети бутилировач наготово да се възползва от бранд, изградил своята успешна история на база на 150-годишна устойчива работа?! Затова е и нашият апел към Вас. Ние ще представим в рамките на общественото обсъждане своята мотивирана позиция, която сме представили на вниманието на госпожа Танева, нееднократно в ролята ѝ на министър на земеделието и храните.
Продължаваме да оставаме с впечатление, че има възможност да получим подкрепата в рамките на междуведомственото съгласуване, но ако това не стане факт, апелираме силно за Вашата подкрепа да бъдат решени устойчиво проблемите на нашата индустрия и да не бъдем прехвърляни от един акт на друг.
Безспорно това, което каза колежката, е факт. В Закона има много неща, които са важни за здравето на потребителя, важни са за ефективното прилагане на европейското право, дават най-високи стандарти за работа и затова като цяло ние подкрепяме Законопроекта, но пледираме в нашия сектор да бъдат разрешени проблемите. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, госпожо Величкова за направеното предложение.
Госпожа Чамова, само да вметна, когато приключим с неправителствения сектор, думата ще имат и народните представители. Ще помоля вносителят да се подготви по направените бележки или въпроси, да се отговори на двете страни.
Госпожа Чамова, заповядайте.
СВЕТЛА ЧАМОВА: Председател съм на Съюза по хранителна промишленост. Понеже съм и изпълнителен директор на Асоциацията на месопреработвателите, председателят е тук, но аз като жена, ще взема думата и ще приключа от името на двете организации.
Първо, много благодарим за срещата. Имахме преди две седмици една кръгла на маса, на която присъства по-голямата част от неправителственият сектор и бяхме поканили госпожа Танева. Кръглата маса беше на тема „Информиран или манипулиран е българският потребител“. От самата кръгла маса излязоха доста интересни неща, едно от които беше и предложението на госпожа Танева за повече сертифицирани продукти. За съжаление, повечето хора ги приеха директно като български стандарт, като БДС както беше едно време. След това, мислейки, даже и разговарях с госпожа Танева, стигнахме до извода, че правилният вариант е един текст, който падна от Закона за храните – през 1999 г., беше част от Закона, чл. 4, впоследствие той падна от Закона, не знам защо. Този текст тогава даваше права неправителствият сектор да предлага продукти и храни с определени минимални изисквания към тях.
Защо казвам това? Казвам го от гледна точка на това, че в много търговски трикове напоследък се ползват и за да може да си продават продуктите, най-често може да срещнем името „вегетарианско пиле“, „веганска луканка“ или „вегетариански салам Камчия“, като законово няма начин да бъдат глобени, а това са трикове, които им позволяват да продават тези продукти.
Аз не съм против вегетарианците, правилно ме разберете, но след като са такива, и след като могат да измислят луканка с домати, да прилича на луканка, или салам „Камчия“ – вегетариански, мисля, че е редно да измислят и собствено име. Не е хубаво да се плагиатстват имената. И точно заради това ние предлагаме да бъде върнат в Закона този член от предишният Закон за храните, който Ви казвам, че повече от 15 години не действа, да влезе в Глава първа – „Обща“ и той да гласи: „Изискванията към състава, характеристиките, наименованията на групи храни или за конкретни храни или стоки, имитиращи храни, предназначени за човешка консумация, се определят с наредба на Министерския съвет“.
Такива наредби има за млякото и за други продукти, но за тях има европейски документи, има директиви, които те съответно ги имплементират като наредби.
Не казвам за другите, тук ще кажа от името на месото и месните продукти: за тях няма такива минимални изисквания. Такива минимални изисквания има в много държави. Нито Франция, нито Германия, нито Австрия са страни, които не държат на техните продукти, и такива кодекси и разпоредби има в тези държави. Тоест, като се каже „кремвирш“ да се знае какво е минималното количество състав... Казвам го съвсем условно. Това е едното ни предложение.
Другото предложение се отнася до Закона за храните, сега действащия Закон. На предпоследното заседание аз предложих да падне един член, защото той е дискриминационен. Дотолкова е дискриминационен, че дава определение само за един вид продукт, който не е предварително опакован. По-точно казано – има един чл. 44 в Регламент 1169 от Закона във връзка с етикирането на храните, който казва, че: „за продукти, за които няма предварително определени изисквания, трябва да се направи национално законодателство“.
Доколкото знам Министерството на земеделието работи върху национални мерки, създаване на наредба за националните мерки за различните групи продукти. И по неясни причини – охлювите, жабите, рибите, пилетата, са изкарани от Закона. Те ще влязат, разбира се, в наредбата. Изведнъж влиза само свинското месо. На това, ако не му казваме „лобиране“, не знам как му казваме. Смятам, че този текст трябва да си влезе в наредбата, както за всички останали продукти. Не сме против него, но да си влезе, където му е мястото, а не да седи в Закона.
Това е в общи линии. Няма да влизам в подробности. Становище по качения Закон ние сме подготвили и вече сме предали в Министерството на земеделието. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, госпожа Чамова.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА: Адвокат Анели Чобанова – от името на Асоциация за подкрепа на децата и Конфедерация защита от дискриминация.
Имаме определени въпроси към Законопроекта, който е поместен на сайта на Министерския съвет. Те касаят както чл. 18, ал. 1, т. 1, така и чл. 82 от Законопроекта. Вие няколко пъти казахте „закон“, но той най-вероятно още не е закон, което е успокоително все още.
В тази връзка започвам от чл. 18, ал. 1, т. 1. Както се изрази предишната госпожа, аз ще повторя тук. Става въпрос според нас или за грешка или за лобизъм. Защо? Защото текстът, който е записан в т. 1 на Законопроекта в 18.1 гласи следното: „Министърът на здравеопазването, министърът на околната среда и водите, съгласувано с министъра на земеделието, храните и горите, определят с наредби: първо, специфичните изисквания към материалите и предметите, различни от пластмаси, предназначени за контакт с храни“. Защо повдигаме този въпрос?
Неслучайно, тъй като неотдавна, дори съвсем наскоро, избухна скандалът с искането за промяна на Българския държавен стандарт в частта „Опаковки на българското кисело мляко“ по БДС.
В тази връзка искаме да обърнем внимание, че, първо, пластмасите са именно тези материали, които са най-застрашаващи околната среда и това е ноторен факт. Не само са застрашаващи околната среда, а могат да бъдат застрашаващи и човешкото здраве. Както разбрахме тук, основната идея и цел на този Законопроект е именно да се опази човешкото здраве. След като то се изключва от обхвата на контрола на министъра на здравеопазването, министъра на околната среда и министъра на земеделието, храните и горите, кой ще го контролира тогава? Това, първо. Плюс това в Наредба № 2, която касае точно пластмасовите изделия, там изцяло е транспонирана Директивата, която касае този вид материал за опаковка.
Като юрист бих искала да обърна внимание в тази връзка на следното: тъй като аз се занимавам изключително с право на Европейския съюз, правото на Европейския съюз се състои от първично и вторично право, като първичното е Договорът за Европейския съюз.
Вторичното право се състои от регламенти и директиви. Регламентите са тези правни актове, които имат пряко приложение, независимо какво гласи националната нормативна уредба. И ако разпоредба или нормативен акт от националното ни право, било то наше или чуждо, противоречи на регламент, се прилага директно регламентът. Такова е положението и в настоящия момент, тъй като имаме вече действащ Регламент 1935 от 2004 г. на Европейския парламент и Съвета, с който се уреждат генерално въпросите за опаковането на храни, които контактуват със своите опаковки. В този Регламент още в преамбюла се казва, че основен приоритет е опазването на човешкото здраве и защита на правата на потребителите. Оттам насетне всички опаковки попадат под обхвата на този Регламент. И заради това аз като юрист отсега Ви казвам, че, ако този текст стане факт, той ще бъде нищожен – спрямо Регламента, тъй като Регламентът ще се прилага независимо дали го има, или го няма в нашия национален закон. По-хубаво е да не се излагаме, а да го махнем отсега.
За всяка опаковка между другото си има директива и отделно транспониране. Ако има нещо недотранспонирано това е друг въпрос. Но е хубаво в мотивите вместо да се правят такива витиевати и общи изрази, от които не става ясно кое точно е недоизкусурено в нашето национално право, да се посочи къде, какво точно се транспонира в момента с този нов Закон.
И завършвам с обръщане на внимание към чл. 82, който регламентира ГМО-тата. Обръщам се с тревога към народните представители: още от 2012 г. в нашето общество битува едно недоволство от въвеждането на генно-модифицираните храни в бита ни. Генно-модифицираните храни и тяхното въвеждане е чисто търговски интерес, тъй като се знае, че генно-модифицираната храна или въобще генно-модифицираните организми са по-бързо растящи, по-устойчиви и така нататък. Тоест тук търговският интерес е водещият. Но дали потребителският интерес и здравето на хората, които употребяват такива храни – вече сами си отговорете, но то е и доказано от науката.
В тази връзка ние ще си дадем становището в писмен вид. Все още не сме изготвили, но ще го дадем и молим да бъде съобразено. И сме готови, тъй като този път не бяхме викани на общественото обсъждане в Министерския съвет и в Министерство на земеделието и храните, сме готови по всяко време да участваме в подобни дебати. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря и аз.
Заповядайте.
ПЕТЬО ХАДЖИЕВ: Благодаря, госпожо Председател. Професор Хаджиев – председател на Движение за защита на гражданите и държавата, от 1 декември 2016 г. институцията за директно упражняване на властта от народа.
Преди три-четири години бях на един конгрес по здравословното хранене в Ню Йорк. Присъстваха делегации от почти всички държави в света. И там от председателстващия чувам следните изумителни думи: „Храните, произведени на цялата територия на земното кълбо имат една функция – да хранят организма. Само храните произвеждани на територията на България имат две функции – едната да хранят организма, другата да бранят, тоест да защитават организма от болести.“
Ако ние бяхме малко по интелигентна нация отколкото доказваме, че сме в момента, това щяхме да го превърнем в огромна трилионна индустрия – единствените производители на здраве защитаващи храни в света. Оттам в нас, в Движението, които чертаем доктрините за развитието на страната в различните области, се зароди идеята като предлагаме в бъдеще и ще изискваме от Народното събрание създаването на закони за, първо, въвеждането на два световни стандарта, които ще започнат от България. Единият е НPD стандарт, другият е НPF. Единият означава „хелп протекшън дринк“ и другият „хелп протекшън фууд“. И както други държави от Европейския съюз издават сертификати, от които печелят милиарди – ИСО 2001, ХАСЕП и така нататък, България ще бъде държавата, която ще издава за всички производители на храни в света стандартите HPD и HPF.
Второто ни предложение е да се подготви и да се приеме закон за създаване на Фууд вали. Вие знаете, че всички технологични разработки и развитието на технологиите в света стават в Силикон вали в Калифорния. Там, в Калифорния, на мен ми задават въпроса: понеже всички знаем качеството на българските храни и нивото на българската селскостопанска наука, защо Вие на базата на нещо, което само Вие го имате в света, говоря за Селскостопанска академия, не изградите Фууд вали – такава технологична долина, в която хранителните стоки, фармацевтичните и козметичните стоки да се развиват от науката до производството, тоест коренно преустройство на цялото ни селскостопанско производство?!
С това завършвам. Обръщам се с апел към Народното събрание в лицето на председателя на Комисията по храните и „защита на човешкото здраве“, предлагам да се преименува Комисията, за практическо въвеждане в живота на нашите предложения.
Благодаря много, госпожо Танева, за Вашето внимание.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря и аз.
Колеги, други изказвания от неправителствения сектор?
Въпроси от народните представители?
Ако няма и от тях, давам думата по направените и отправените въпроси, предложения и бележки – по това, което можем и имаме готовност вносителят да отговори в момента.
ЛОРА ПАСТУХОВА: Благодаря, госпожо Танева.
Ще започна по реда на изказванията.
Госпожа Жана Величкова във връзка с проблемите, които има в нейния сектор – да, запознати сме. Както каза, тя ще входира нейните предложения в хода на общественото обсъждане очакваме да получим и други становища и предложения. Знаем, че проблемите са доста сериозни в техния сектор и сме готови да направим още допълнителни срещи, за да се изчистят текстовете така, че да бъдат работещи за всички, които ще направят своите предложения и становища, които ще бъдат входирани.
Към госпожа Чамова, тя току-що ми предостави тяхното становище. Да, има резон в нещата, на които обърна внимание. Също ще ги отразим и ще ги разгледаме в хода на общественото обсъждане.
Да, и за новостта от последната кръгла маса. Вие сте го разписали тук, нали госпожо? Да.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, то постъпи и при мен.
Ако имате готовност от правна гледна точка да изкажете мнение относно правната допустимост на това предложение, ще е добре, за да имат и народните представители визия дали може да се работи в тази посока.
ЛОРА ПАСТУХОВА: Нека Правна дирекция се запознаят по-подробно с материала.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА: Ще излезем с официално становище.
ЛОРА ПАСТУХОВА: Благодаря.
На госпожата, която повдигна въпроса за материалите и предметите за контакт с храни, искам да отбележа, че текстът беше съгласуван на европейско ниво. Имаше леки технически корекции, които нанесохме. Текстовете не изключват контрола, който трябва да упражнява Министерството на здравеопазването и тук не се транспонират директиви, тук директно се говори за регламентите, в които трябва да се извършва контрола и да се осъществява.
Въпросът за ГМО, също текстовете са изцяло уповаващи се на Регламента. Там е описано и как се случва процедурата на европейско ниво. Никъде не говори за пускане на пазара на ГМО храни в страната и всякакви такива спекулации са излишни.
Ако господинът има някакви конкретни предложения, нека да ги входира писмено, за да ги разгледаме по-подробно. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядай, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Към д-р Пастухова. Не разбрах, защо в чл. 18, т. 1 и 2 се изключват пластмасите от обхвата на закрила?
АСЯ СТОЯНОВА (МЗХ): Ася Стоянова – директор на дирекция „Правно обслужване“ в Министерството на земеделието.
Пластмасите са регламентирани в европейското законодателство достатъчно обширно с регламент и не сме си позволили да разписваме национални мерки, защото съответно не ни е позволено да го правим. Тук визираме само какви национални мерки могат да се разпишат. Така че ние, нито изключваме контрола на някои от органите, които в момента го вършат – официалният контрол, нито въвеждаме някакви нови разпоредби. Явно самият текст е тежък за четене и разбиране, но този текст така е нотифициран пред Комисията и е съгласуван с нейните бележки. Тоест, ако някой има конкретни писмени предложения към нас по материята, тук активно са участвали колегите от МОСВ, също и от здравеопазването.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, госпожо Чобанова.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА: Искам само да направя едно възражение. Благодаря.
Не само пластмасовите опаковки са регламентирани с регламент и всички други опаковки, но те не са изключени от обхвата на контрола на министерствата, които са описани в чл. 18. Така че всяка опаковка си има, тоест всеки материал за опаковка си има регламент, който го…
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Нека да направя едно предложение.
Разбирам, че Вашата теза е опасението, че пластмасовите опаковки са изключени от контрол с този текст. Нали така?
АНЕЛИ ЧОБАНОВА: Ако ми дадете възможност, да поясня още нещо. Освен че пластмасовите опаковки са изключени от контрола, аз се опасявам, че тук става въпрос за една взаимна обвързаност. Неслучайно споменах преди малко неотдавнашния скандал, с искането за промяна постъпило точно от Министерството на земеделието, храните и горите, за промяна на Българския държавен стандарт в частта „Полимерни опаковки“ за българското кисело мляко. То после беше оттеглено, след като стана скандал.
Сега се опасявам, че чрез това въвеждане в Закона, това е лобистки текст, който цели именно дерогация на Българския държавен стандарт, след като беше неуспешен опитът за промяната на БДС в т. 8.1 „Опаковки“.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Законът няма как да дерогира приетия стандарт, но както и да е – това е друга тема.
Искам да продължа мисълта на Вашето предложение или опасение, че пластмасата се изключва от контрола, а вносителят претендира, че има действащ регламент, който се предлага пряко. А и Вие в експозето си като правист уточнихте, че регламентите се предлагат пряко, ако не пречи, няма проблем, това изрично да се включи като контрол в Закона и това предполагам Вие ще го приемете? Нали така?
АНЕЛИ ЧОБАНОВА: Ние сме го приели, защото има противоречие и с „Преходните и заключителните разпоредби“ в самия Закон. Тоест има „биене“, ако трябва жаргонно да се определи.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Е, те ще се синхронизират.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА: „Биене“ между една и друга норма в този Законопроект, същият, който обсъждаме днес. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Разбирам, но за се да потвърди тезата на вносителя, че пластмасовата опаковка остава в обхвата на контрола, този текст може да се допълни и ще се синхронизира с разпоредба, независимо в кой раздел е така, че да няма опасения, че някой вид опаковка е оставена извън контрол. Затова са темата и срещата, и вносителят е тук за да отрази бележките.
Други въпроси по точка първа има ли? Ако няма по точка първа, я затваряме като приключваме с това, че предложенията, които бяха постъпили, от стенограмата ще излязат също така.
Вносителят в лицето на Министерство на земеделието, храните и горите ще вземе отношение изрично по тях, а в хода на общественото обсъждане всеки, разбира се, може да го внесе по официален ред.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ПОДЗАКОНОВИТЕ НОРМАТИВНИ АКТОВЕ, СВЪРЗАНИ СЪС ЗДРАВОСЛОВНОТО ХРАНЕНЕ И ЗАЩИТА НА ЗДРАВЕТО НА ПОДРАСТВАЩОТО ПОКОЛЕНИЕ И ДВЕТЕ НАРЕДБИ, КОИТО СА ЦИТИРАНИ ОТ БРАНША.
Слушаме неправителствения сектор за бележки и предложения.
Госпожа Кукушева, заповядайте.
МАРИАНА КУКУШЕВА: Благодаря, госпожо Танева.
Повече няма да се представям, нали?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: За съжаление, трябва да се представиш.
МАРИАНА КУКУШЕВА Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите: Наредба 9 касае училищното и предучилищното хранене, и в философията на тази Наредба е залегнало децата ни да се изхранват с храните, които имат гарантирано качество, като единствени стандарти, приложими в хранителната промишленост, гарантиращи качеството. Това са стандартите по БДС или така наречените браншови утвърдени стандарти. Специално хлебопроизводителите, имаме утвърден стандарт „България“, който е стъпил върху стандартите за бял, типов и Добруджа хляб от преди 1989 г. В момента предстои да разширим гамата със стандарт за пълнозърнест хляб. Просто Наредбата за здравословно хранене го изисква. Така че това лято ще свършим тази работа с инспекторите от Агенция по храните.
Това, което искам да споделя в момента е: ние сме изключително доволни от това, че утвърден стандарт „България“, става разпознаваем печат на бранша, за абсолютно качество и проследимост назад по веригата.
Между другото, до мен е госпожа Влахова, която е председател на Съюза на мелничарите, тъй като хлябът е произведен по утвърден стандарт „България“, а стандартът касае и суровината, брашното в случая.
Какво е важно за нас да споделя, обаче тук? Благодаря за факта, че госпожа Цвета Караянчева също присъства в качеството си на заместник-председател на Народно събрание. Имаме проблем на места. И проблемът е следният. Немалко общини нямат административния капацитет да са запознати с изискванията по тази Наредба за доставчиците на храни, заради което допускаме, че се получават практики, които не са похвални. Тоест, доставчиците не са ползватели на съответните утвърдени и браншови стандарти.
Това за което апелирам към всички Вас, присъстващи депутати по места, тъй като Вие сте избраници на народа, и така или иначе сте от избирателни райони. Обърнете внимание на кметовете по места да търсят съответния официален документ, който издава всяка една браншова организация, предоставяща стандарта, успоредно с Агенция по контрол и безопасност на храните, защото трябва да споделим: Регистърът на ползвателите на стандарта на Агенция за контрол и безопасност на храните е неактуален, там има изписани много фирми, които реално не са ползватели на стандарта. И в този случай, какво се получава? – Изтичане на публичните средства на българския данъкоплатец в сивия сектор. Защото единствено и само фирми, които работят на светло, могат да станат ползватели на стандарта. По никакъв друг начин не може да се регистрира фирма, като ползвател на определен стандарт.
Затова апелът ми е: моля, апелирайте! Това е изключително добра практика. Фактът, че на места има нарушения, срещаме даже в медиите, когато, включително в телевизионни репортажи, специално ние, хлебарите виждаме и разпознаваме хляб, който несъответства на утвърдения браншови стандарт.
А местните представители на детски градини и училища, твърдят, че: „Какво му е на хляба, много си е хубав!“.
Да, да, хлябът си е хубав, само, че зад този хляб не стоят платените данъци към държавния бюджет, не стоят осветените работни места, включително не стои, хасеп системата, включително не стои контролът на Агенция по храните. Благодаря, Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Колеги, други изказвания? Госпожа Божинова, заповядайте.
АНТОАНЕТА БОЖИНОВА: Антоанета Божинова – Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци.
Благодаря за предоставената възможност да изкажем нашето предложение във връзка с прилагане на Наредбата – по-известна като „Училищен плод“. Няколко пъти сме правили мотивирани предложения за промяна в Наредбата, включително с Асоциация на безалкохолните напитки, за да се включи като възможност, по-скоро да се разшири обхватът на продуктите, които са разрешени за ползване като училищен плод с добавяне на плодови сокове и нектари.
По Наредбата за изискванията към плодови сокове и нектари много ясно е описано какви трябва да бъдат качествата, и съответно не виждам никаква причина, вместо целогодишно да се дават по някакво парче банан или съответно портокал, на моменти да бъдат включени и тези продукти. Надявам се, че ще бъде разгледан този въпрос, отново ще входираме нашето предложение, въпреки че няколко пъти сме го давали и ще се радваме на въпроси, ако има във връзка с това. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря за предложението.
После представители на Министерството, отново по направените предложения, ще помоля да дадат първи коментар относно правната допустимост.
Други изказвания?
Господин Присадашки, после и Вие.
СИМЕОН ПРИСАДАШКИ: Симеон Присадашки – Асоциация на млекопреработвателите в България и на животновъдите в България.
По въпроса за Наредбата за училищно мляко. В частта си за нашия сектор – „Млечни продукти“, трябва да се направят промени в Правилата за кандидатстване, тъй като по наше усмотрение, всеобщата практика е тези Правила да бъдат заобикаляни по най-елементарния начин.
Госпожа Кукушева спомена, че тук трябва да се обърне голямо внимание на общинските служби, тъй като тази програма минава изключително през общините. (Реплики.) Говорим за училищно мляко и млечни продукти за училищата. Изпълнението минава през общините и ние ще внесем писмено конкретните случаи, с които сме се сблъскали, защото те не са един и два.
Беше вписано, че при кандидатстването фирмите производители на млечни продукти, ще имат предимство пред останалите търговци при кандидатстване за доставки. Това правило се заобикаля много елементарно от изпълнителите, тъй като всеки си тълкува по различен начин Наредбата. Тук трябва да се конкретизира.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, може би трябва да има текст, по кой нормативен акт се провежда процедурата.
СИМЕОН ПРИСАДАШКИ: Да, да има нормативен акт за конкурсите за изпълнение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Присадашки.
Заповядайте.
ТОДОР БОЗВЕЛИЕВ: Тодор Бозвелиев – Национална асоциация на млекопреработвателите.
Подкрепям казаното от колегата, като подход към решаване на тези проблеми, но искам да повдигна въпроса на малко по-високо ниво с подзаконовата нормативна уредба в сектора.
Ние смятаме, че е назрял моментът да бъде направен един преглед на цялата подзаконова база, която регламентира дейността в сектор „Млекопреработка“, изброили сме – надявам се д-р Дамян Илиев да ме подкрепи, около 18 наредби в действие за сектора, при това повечето от тях са създадени адхок за решаване на някакъв проблем и в момента са действащи само някои от членовете на заключителните им разпоредби – но са необходими да действат.
Мислим, че прегледът на тази база би допринесъл по някакъв начин в един или по-малко, или повече – два, или повече документи, да се синтезират тези разпоредби. Дори сме лансирали идеята за Закон за млякото, който в момента не е тема на днешната ни среща.
Очаквах колегата, тъй като се представи и, като представител на животновъдите – там, пък, нещата броихме някъде до към 28 наредби и стигнахме до извода, че повечето ферми имат по-малко крави, отколкото наредби, които трябва да спазват. Смятаме, че там по същата причина трябва да се извърши такъв преглед, анализ на действащо законодателство и отново някакъв синтез да се подходи. Пак смятаме, че най-добрият начин е със Закон за млякото с отделни части.
В тази връзка смятаме, че съществува обществена необходимост, всички, които се занимават с управлението на тези процеси, в това число и Комисията, на която благодаря, че ми даде възможност да ни чуе мнението, да гледаме на сектора, като един. Тоест, производство, преработка и търговия с мляко и млечни продукти, като един сектор, и съответно всички подходи, всички мерки, които се взимат в резултат на стратегията, политиката на която те ще се полагат, да бъдат интегрирани и съгласувани. Само тогава можем да имаме резултат такъв, какъвто всички, вярвам, бихме желали.
И в заключение. Понеже не сложихме регламент за изказване, аз злоупотребявам. В момента, много е наболяла темата с Наредба № 2 за реда за изкупуване на млякото – става въпрос за много сигнали, които стигат както от млекопроизводители, така и от млекопреработватели. Нашето становище – няма да влизам в технологични и технически детайли на Наредбата – че духът на Наредбата е правилен, трябва да се вземат мерки за подобряване качеството на произвежданото сурово мляко. Може би трябва да обсъдим в някакъв кръг от заинтересовани страни методиката, по която това да се случи. Вероятно има доста идеи в Агенцията за безопасност на храните в тази посока, най-вече въз основа оценка на риска, но ние също имаме нашите становища и смятаме, че могат да се променят някои неща, така че Наредбата наистина да заработи и да постигне това, което тя цели. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Бозвелиев за предложението.
Други изказвания?
Госпожа Чамова, заповядайте.
СВЕТЛА ЧАМОВА: Благодаря.
Светла Чамова и ще говоря от името, като изпълнителен директор на Асоциация на месопреработвателите този път.
Искам да спомена, че става дума за обществените поръчки, които трябва да отговарят на изискванията на Наредба № 9 на Министерство на земеделието и храните. Има несъответствие между Наредба № 9 на Земеделието и Наредба № 6 на Министерството на здравеопазването.
Несъответствията, които съществуват, са проблем, който ни беше подсказан от контролните органи, по-точно от инспекторите, отивайки да проверяват какво се случва на място. И във връзка с което миналата година ноември месец Експертният съвет на Асоциация на месопреработвателите направи една съвместна среща между Министерство на земеделието и храните – тук присъства госпожа Пастухова, Министерството на здравеопазването – отсъства госпожа Микушинска – националният консултант по хранене, от Агенцията по храните – присъства д-р Камен Николов, който е и хуманен лекар, заради това беше по-подходящ, и ние, като представители на Асоциация на месопреработвателите.
Най-основният проблем, който съществуваше беше свързан – те са много проблеми, и там на това заседание се взеха решения точно кои членове и кои точки трябва да бъдат променени в Наредба № 9 на Министерството на земеделието, и точно кои трябва да бъдат променени в Наредба № 6 на Министерството на здравеопазването.
Давам Ви само един пример. За да кандидатстваш по обществена поръчка, трябва да снабдяваш с продукти по утвърден стандарт „Стара планина“. Процентът на сол в стандарта е 2%. Министерството на земеделието казва, че максималното количество за детско хранене трябва да даде процента на сол едно цяло и половина. Един пример.
Нещата трябва да се синхронизират по някакъв начин. (Реплики.) Да, добре – Министерството на здравеопазването.
Това е нещо, да, вярно е, че ние направихме тази среща и се взеха решения точно преди падането на правителството. След това нямаше кой да... Всичко ми е ясно, но е крайно време тези несъответствия да се изчистят, защото обществените поръчки ще вървят и ще продължават да не се изпълняват както трябва. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря за въпроса.
Министерството после ще отговори, след като е имало среща и решения трябва да има, и последващи действия.
Други изказвания от неправителствения сектор?
Ако няма, да преминем към отговор на поставените от Вас въпроси в рамките на точка 2. Според мен на първите въпроси господин Слави Кралев може би ще отговори.
СЛАВИ КРАЛЕВ: Да, благодаря.
За протокола: Слави Кралев – Министерство на земеделието и храните.
Госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Основната цел на схемите „училищен плод“ и „училищно мляко“ е формулирана в законодателството на Европейския съюз и е в две насоки: създаване на навици за здравословно хранене на децата, които след това да останат през целия живот, и другата, вторичната цел е повишаване консумацията на плодове и зеленчуци, респективно на мляко. Изхождайки от тези цели от самото стартиране на схемата „училищен плод“ в България се раздават само пресни плодове и зеленчуци.
Да, получавали сме вече предложението за включване на сокове и нектари, като опция. Има държави, особено по-северните, които нямат толкова богат избор на плодове и зеленчуци, както у нас, които дават на децата си сокове и нектари. Становището, поне на този етап и на Министерството на земеделието и храните, особено на Министерството на здравеопазването, което е така да се каже съвносител на тази Наредба – Наредбата на Министерския съвет, е, че при нашите условия е най-добре наистина да запазим приоритета на пресните плодове и зеленчуци, особено като имаме предвид качествата и в някои случаи съдържанието на произвежданите нектари и сокове.
Тук веднага знам, че колегите ще възразят и почти ще ме убедят колко са качествени и добри тези сокове и нектари.
Разбира се, въпросът е дискусионен. Ще го вземем предвид, отново ще го обсъдим. Сега е в процес на подготовка една нова Стратегия, която обхваща схемите „училищен плод“ и „училищно мляко“. Стратегията вече е обща за двете схеми. Тя е за шестгодишен период и в този смисъл можем да обсъдим и това предложение в един малко по-друг аспект – аспектът на популяризиране продуктите на земеделието, където примерно можем да даваме и пчелен мед, можем да даваме и други продукти. Всичко това ще се дискутира и няма да игнорираме проблема.
Колкото до правилата за кандидатстване – да, те бяха обект на дълги дискусии. Госпожа Танева си спомня – доста тежки. Напълно съм съгласен, че трябва да се усъвършенстват. Когато приключим с тазгодишния прием, веднага ще предприемем мерки за тяхното изясняване и усъвършенстване и все повече ще вървим към ясни и прозрачни правила, които или са по Закона за обществените поръчки, или са аналогични правила на този Закон. Това според мен е правилното и безпристрастно решение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, благодаря.
Давам думата на останалите колеги по отношение на предложенията на господин Тодор Бозвелиев и на госпожа Чамова.
За несъответствието в Наредба № 2 за условията и реда за изкупуване на млякото кой ще отговори?
Доктор Илиев, някой от Агенцията по храните?
ДАМЯН ИЛИЕВ: Наредбата беше създадена във връзка с един екшън план за контрол на качеството на млякото, който се наложи да направим след като мина една мисия, чието заключение беше, че контролът на млякото не е ефикасен и че България подлежи на санкция, която горе долу звучеше така: да бъде изключена от пазара за мляко в Европа.
Единственият начин, защото повече не може да се дават дерогации – дотогава три дерогации бяха давани за качеството на млякото, беше да се опитаме да предложим на Европейския съюз нещо различно, което не беше предлагано досега. Те приеха една форма на екшън план за контрол на млякото.
След консултации с тях и заедно горе-долу направихме този екшън план, той беше приет и утвърден от министър Танева в това време. Започнахме проверките за контрола на млякото миналата година някъде февруари месец ли беше, някъде там. Започнахме от големите ферми, големите производители. Сега сме на ниво на такива до десет крави.
Дотук нещата дават картина, която сега няма да съобщя, но Ви казвам, че наистина поради най-различни причини и основната – нежелание да се спазват разпоредбите в България. Има претенции към наредбата. Винаги се казва, че наредбата е на Агенцията. Агенцията е контролен орган като катаджиите и наредбите се правят от други. Ние само я изпълняваме. Няма да се съгласим да не я изпълняваме, докато не се промени. Това е коментарът ми тук.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: За несъответствията между Наредба № 9 и Наредба № 6 какво е свършено и какво се планира да се свърши?
ЛОРА ПАСТУХОВА: Благодаря.
Да, присъствах на тази среща, за която каза д-р Чамова. Необходима е актуализация на цялата подзаконова нормативна уредба. В новия Закон за храните сме заложили, че този срок е 6 месеца и се надявам Законът за храните по-бързо да се приеме, за да започнем актуализация на цялата подзаконова нормативна уредба, както ще се направи преглед и на въпросната наредба с представители на Министерството на здравеопазването, тъй като те имат по-специфични...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Според мен няма нужда да чакате Закона за храните. Ако има несъответствие, което цитира госпожа Чамова, има срещи, приели сте какво трябва да се промени и това може много бързо да стане, и то по действащи нормативи, които не касаят новия Закон.
ЛОРА ПАСТУХОВА: Ще запознаем ръководството и ще предприемем мерки и действия.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожа Божинова.
АНТОАНЕТА БОЖИНОВА: Благодаря.
Съжалявам, че ще се върнем отново на въпроса по повод изказването на държавния служител, който се съмнява в качеството на произвеждани в България сокове от плодове и зеленчуци. Това навежда на мисълта: къде е Агенцията, която е разрешила да се правят такива?
Другото, за мен е много неприемливо да се говори, че качествата на плодови сокове са минимални и съответно не могат да бъдат предложени на децата за ползване.
Нека стъпим на научни факти и да говорим дали е по-подходяща една ябълка докарана отнякъде, защото, за съжаление, в България количествата не стигат за целогодишно обезпечаване на училищен плод, съответно съхранявана при такива условия, че да разреши да се запази свежият й вид, да бъде предлагана на децата, ако се докаже с изследване, че един плодов сок, направен по всичките изисквания на наредбата, не носи достатъчно витамини, не носи достатъчно минерали и не е подходящ за децата. Това за мен е много важно и искрено се учудвам как може в Комисията по земеделие да се коментира, че качеството на произвежданите в България продукти не съответстват или се съмняват в техните свойства. (Реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: В никакъв случай нямаше такава реплика.
Госпожа Величкова, заповядайте.
ЖАНА ВЕЛИЧКОВА: Като пряко заинтересована страна, представляваща сектора „производство на сокове и нектари“ и член на Европейската асоциация на производителите на сокове и нектари, бих искала наистина да апелирам за по-сериозно разглеждане на поставения от нас въпрос. Да, наистина има държави, които дългогодишно прилагат схемата и позволяват в рамките на училищното предоставяне на плод да бъдат включени висококачествени премиум продукти, каквито представляват 100-процентовите плодови сокове.
Бих искала да кажа, че нашата категория е оценена като подходяща и плодовите сокове и нектари са включени в наредбите на Министерството на здравеопазването за хранене на подрастващи и деца, тоест те са напълно съответстващи.
Не само това. Господин Слави Кралев отбеляза: Европейската комисия също прави ревизия на двете схеми и ги събира в една цялостна стратегия. Именно поради тази ревизия в документите вече е написано, че: „чаша сок е една от петте порции плодове и зеленчуци на ден и е напълно допустима“. Ние апелираме да се постигне втората основна цел, която господин Кралев каза, а именно повишаване консумацията на плодове и зеленчуци, която завоалира ефекта, който прави общата селскостопанска политика в Европа.
Все още не можем да си обясним защо трябва да подкрепяме консумацията на плодове, които растат на километри и през океани, а в България не можем да подкрепим консумацията на нектар от кайсии и праскови, отгледани в България, произведени и оставящи добавена стойност. Ние така сме отгледани като деца мисля, че сме пълноценни граждани на Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Господин Георгиев, заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Считам, че са прави двете асоциации. Смятам, че колегата от Министерството на земеделието изказа теза, която не защитава българските производители.
Плодовете: ябълки, банани, портокали понякога са със съмнително качество. Тук упреците са към Агенцията по храните. Трябва да сме по-големи защитници на българското производство и в тези наредби нека да се съобразяваме с Европейския съюз, но първо да си гледаме България.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Други народни представители искат ли думата?
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Във връзка с Наредбата за млякото, говоря за „училищно мляко“ към господина от Асоциацията. Проблемът какъв е? Проблемът е, че Ваши членове участват в тази схема и Вие много добре го знаете. (Реплики от Симеон Присадашки.)
Заобикаля се, да.
Имах точно такъв случай. Млекопроизводител от Силистра – аз съм от избирателен район Силистра – отива и си подава документите в училище, в което вече има избран, но не млекопроизводител, а търговец на млечни продукти. Той е избран по много интересна схема: с отказ от един млекопроизводител. (Реплики.) Според мен проблемът не е в това как ще стане това нещо, а всеки един млекопроизводител да може да участва и да му бъдат приети документите. (Реплики.)
Какво правят училищата? Вземат трите оферти, избират един, имат два отказа, съответно избират някой. (Реплики.) Приемът на документи да не зависи от директорите на училищата. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Абсолютно същото предложи господин Присадашки.
Колеги народни представители, имате ли други въпроси?
Искам да дам думата на себе си относно поставените теми и да изразя становище.
Ако започнем първо с въпросите касаещи двете наредби за прилагането на „Училищен плод“ и „Училищно мляко“ и изготвената шестгодишна стратегия във връзка с обединяването на регламентите, принципно подкрепям направените предложения. Смятам, че трябва да се работи в тази посока съвсем професионално. Специалистите по хранене към Министерството на здравеопазването мисля, че могат също да дадат компетентно, експертно мнение относно полезните качества и свойства на плодовите сокове и нектари.
Тогава, когато няма сезонни плодове не е ли по-добре да се ползват като част от разнообразието по тези схеми не само защото други държави ги ползват, не само защото за подкрепа на българското производство, а защото в крайна сметка целта на този регламент е и да се създадат здравословни хранителни навици в подрастващото поколение, а и защото най-вече това осигурява разнообразна храна от плод и зеленчук със съответните качества. Аз смятам, че всичко това експертите по хранене съвсем професионално могат да го дадат. Разбира се, битката пчелният мед да се включи в тази програма е отдавна. Смятам, че няма да има колега, който да не подкрепи включването на пчелния мед в тази програма.
Втората промяна, по която за мен трябва да се работи, е наистина в двете посоки да се работи веднага, за да може от следващата година да стане – за процедурите. Те на практика в момента се заобикалят и е трудно да кажем, че са публични и гарантират прозрачност и равнопоставеност на всички участници. В този смисъл трябва спешно да се направят измененията в тази наредба. На практика няма друга процедура за каквото и да е, която да се провежда по реда на тази наредба за „Училищен плод“ и „Училищно мляко“.
Надявам се, че Министерството ще го направи.
Това исках да кажа, другото в хода на дискусията го казахме.
Предлагам с това да приключим дебата по т. 2.

Преминаваме към точка трета, поискана от неправителствения сектор:
РАЗРАБОТВАНЕ И РЕАЛИЗИРАНЕ НА ЦЯЛОСТНА КОМУНИКАЦИОННА СТРАТЕГИЯ ЗА ПРОМОТИРАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ХРАНИ И НАПИТКИ, СЪВМЕСТНО С БРАНШОВИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ.
Неправителственият сектор има думата.
Заповядайте, Ивана Радомирова.
ИВАНА РАДОМИРОВА: Ивана Радомирова от Съюза на пивоварите в България.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Говоря от името на хранително-вкусовата и питейна индустрия и на колегите, които в момента сме тук.
Току-що приключилите коментари на днешното заседание за пореден път показаха колко е важно всички да бъдем обединени и да имаме действителна дългосрочна визия в насърчаването и подкрепата не само хранително-вкусовата и питейна индустрия, но също така и да убедим българския потребител да избира българските храни.
Всъщност това няма да стане с административни мерки, няма да стане със специални законодателни инициативи, няма да стане, ако, от една страна, ние не сме изключително отговорни като производители, като цялостен бизнес и, от друга страна, ако нямаме подкрепата на изпълнителната и законодателната власт. Разбира се, това не е в полето на законодателната власт, защото няма как да стане със съответни законопроекти. Ние желаем обаче да имаме политическата воля и подкрепа на всички политически сили, защото е изключително важно да имаме идеята в подкрепа на българските производители като кауза, като национална кауза. Това не може да стане, ако всички не работим заедно.
Няма да се спирам в детайли на различните непрестанни пиар акции, а може би някои са съвсем спонтанни и се провеждат периодично срещу всички категории храни и напитки.
От друга страна, в никакъв случай не искаме да има голословни твърдения. Това, което ние правим и коментираме, трябва да бъде подкрепено с изключително ясни изследвания, научни факти, така че се иска активиране и насърчаване на научната общност и научните изследвания.
За целта обсъждаме различни варианти как да се реализира тази идея, която не е само наша. Имахме възможността да я коментираме и с госпожа Десислава Танева, когато беше министър на земеделието и храните, и на последната кръгла маса, за която преди малко стана дума, и колегите коментираха по отношение на митовете и неприятните кампании, които периодично се подемат.
Ето защо ние считаме, че трябва да се направи една дългосрочна програма в подкрепа на българските храни. Тази програма, разбира се, трябва да има своята комуникационна част, комуникационна стратегия нека да я наречем, план за действие и прочие.
Най-важното е ние всички да бъдем обединени около тази идея. Във връзка с това считаме, че може би като най-прагматичен подход и като първа стъпка би било да се създаде работна група, която най-естествено е да бъде към Министерството на земеделието, храните и горите, работната група, в която да има представителство и на бизнеса, и на научните среди. Представете си да следваме формата по изработване Закона за храните, само че може би не чак толкова голяма, разбира се, да се опитаме да създадем и този проект.
Ще спра дотук, защото няма да скрия, че самата концепция, самата реализация на нас също все още не ни е съвсем ясна. Това, в което сме сигурни, е, че трябва да се направи много мащабно национално изследване – количествено и качествено, за да видим какви са нагласите на българския потребител. Да видим всъщност кои са бариерите, да видим какво трябва да преодолеем, защото най-трудно се печели доверие и най-лесно се губи.
Няма повече да се разпростирам в детайлите. Искахме просто да Ви запознаем с нашето виждане и да потърсим Вашата политическа подкрепа не само като народни представители, но и като българи, защото съм убедена, че няма никакъв смисъл да говорим за ползите от едно такова начинание. На всеки един човек те са ясни не само заради икономическия принос, който ще бъде, разбира се, насърчен, и ще има много ползи за всички заинтересовани страни, включително и за фиска, но и затова, че просто това би било полезно за всеки.
Може би колегите ще ме допълнят. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, госпожо Радомирова.
Други?
Господин Присадашки.
СИМЕОН ПРИСАДАШКИ: От Асоциацията на млекопреработвателите – за протокола.
Като асоциация твърдо заставаме зад идеята, която каза колежката, за съставяне на работна група, която да направи задълбочен анализ какво е необходимо и как да се случи за промотирането на нашите хранителни продукти. В последните две-три години има похвална инициатива на Българската национална телевизия в тази сфера. Мисля, че това трябва да бъде продължено. В нашия бранш периодично се получават ситуации, най-вече в медийното пространство, както беше случаят преди един месец със стандарта по БДС, преди това беше с други неща. Искаме задълбочен анализ как да се промени нагласата в обществото, че българските преработватели едва ли не работят срещу народа.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Госпожо Кукушева, заповядайте.
МАРИАНА КУКУШЕВА: Благодаря, госпожо Танева.
Мариана Кукушева – Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите.
Уважаема госпожо Танева, уважаема госпожо Караянчева, не познавам останалите лично! Обръщаме се към Вас днес с тази тема и презентация на комуникационна стратегия не защото всеки един отделен бранш при нас не изпълнява такава. Идеята е да има национална комуникационна стратегия, за да можем с нея като официална стратегия и посока на държавата в един достатъчно дълъг период от време – поне петгодишен, да може тя да влезе в училищата, да влезе в детските градини, да възпитаме потребителите, техния кулинарен вкус, да търсят вкуса на традиционните за България храни, да търсят качеството, за да може по този начин, израствайки заедно и с техните родители, растейки и институциите – законодателна и изпълнителна власт, и браншовете като цяло, развивайки икономиката на страната, ако не днес, ако не след пет години, след 20 години, да се знае какво ще бъде потреблението в страната.
В противен случай, към настоящия момент ние работим почти на тъмно, защото епизодичните кампании, които всички ние сформираме, допринасят за търсене на определен продукт от дадена продуктова гама, но не като цяло на търсене на традиционния вкус за България и защо той трябва да бъде предпочитан.
Какво търсим от Вас? Търсим политическата Ви воля и разбиране, за да намерим начина нещата да се случат. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря Ви.
Госпожа Чолакова от Съюза на производителите на растителни масла.
МАРИАНА ЧОЛАКОВА: Мариана Чолакова – Сдружение на производителите на растителни масла в България.
Уважаеми дами и господа, искам да обърна внимание на едно много важно обстоятелство, което наложи нашето предложение днес.
В България стана традиция през последните няколко години да заливаме българския потребител с такива национално отговорни кампании от рода на: „избирам българското“, „подкрепям българското“, „от любов към България“, „Обичам България“. За съжаление българският потребител вече е крайно недоверчив към това, което избира да сложи на своята трапеза. Причините за това са няколко, но най-важните според нас са: първо, една много странна кампания се развива в България, в която се дискредитират основни производства на български храни. Това налага производителите да влязат в обяснителен режим, който за съжаление, не помага на българския потребител да направи своята правилна преценка. От друга страна, непрекъснато го атакуваме с такива кампании по фермерски пазари, по други национални мероприятия, в които Ути Бъчваров готви най-различни национални гозби с български храни, но никой, за съжаление, не обяснява на българския потребител защо той трябва да консумира даден вид българска храна. Тоест ние не му предоставяме необходимата информация той да направи своя информиран, интелигентен избор.
Всички, които присъстваме тук, знаем, че българинът е принуден всеки ден да прави избора: качество – цена. За съжаление, трябва да кажем, че в голямата си част българинът предпочита евтина храна, защото това са неговите финансови възможности.
Нашата основна, голяма мисия, с която се обръщаме днес към Вас, е следната: да се опитаме заедно с нашата професионална експертиза и отговорност като български производители, подкрепени от националните институции да съградим такава стратегия и да започнем бавно и последователно да обясняваме на българския потребител. Първо, трябва да му обясним какво може да прави българската хранителна индустрия и питейна индустрия. Българите не знаят какви производствени мощности има в страната, какви продукти се произвеждат, какви сертификати притежават нашите производители.
Ще репликирам сега преждеговорившия, който постави въпроса за някакви нови сертификати. Ами, уважаеми дами и господа, има български производители, които притежават от 13 до 20 сертификата и отговарят на изискванията на всички международни стандарти. Тоест българинът трябва да знае, че хранителната е оборудвана и достатъчно надеждна, за да произвежда качествени и безопасни храни.
Второ, да се обърнем към него с друга гледна точка – традиционните храни. Отказахме се от българското кисело мляко, вървим в посока да му променяме състава и да вървим посока на йогурти и други плодови млека с разни други компоненти, отговаряйки на съвременната тенденция.
Съвременната тенденция трябва да се преценява от всяка държава през призмата на собствената си национална кухня и начин на хранене. Ето това ние не правим за българския потребител.
Затова моля, наистина да ни подкрепите в това начинание и съвместно да направим, основно под егидата на държавните институции, а ние отзад да застанем и да подкрепим с каквото можем – с професионална експертиза, със специалисти, становища, да направим тази стратегия за здравето на нашите бъдещи поколения.
Това е апелът ни към Вас в този момент. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, госпожо Чолакова.
Колеги, други изказвания и допълнения?
Има ли изказвания от колегите народните представители по точката.
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги и гости! Включих се в последната дискусионна тема, свързана с комуникационната стратегия, която Вие предлагате да бъде разработена като документ, към който всички да се обединим. Вие имате такива стратегии, но факт е, че всеки един поотделно не може да се справи с предизвикателствата и конкуренцията. А конкуренцията е толкова силна на пазара на хранителни преработени продукти, че се получават ситуации, в които трябва да се защитавате и да влизате точно в този обяснителен режим, който не е полезен нито за бизнеса, нито за българския потребител.
От тази гледна точка моите адмирации по обсъжданата тема и за ангажимента, който трябва да се приеме. Дали ще го наречен „Национална комуникационна стратегия“, дали ще го наречем „Надфирмен маркетинг“ – преди няколко години това беше изключително дискутирана тема. Надфирменият маркетинг се прави от държавата. Държавата всъщност поема ангажимента да представи, да промотира, да разкаже, да обясни не само фермерския пазар. Към фермерския пазар има положително отношение, но ще е до време по простата причина, че по мое наблюдение се явяват всякакви производители. Не знам кой и как точно се контролират продуктите, които се предлагат, но не са производители в повечето случаи, а са представители на търговските вериги.
Искам да кажа, че в Селскостопанска академия има институт, който работи по тези проблеми, до 2011 г. се разработваше един проект „Балканската диета“. Изключително интересен е за района на Балканите за традиционни храни, които се произвеждат и които съответно кореспондират със сегашния начин на живот. Част от тях са изчезнали, но другата в повечето случаи е добре приета.
На базата на това изследване се показа, че България през вековете на базата на традиционни храни все пак е успявала да запази здравния статус на българина продължително време.
Четох скоро едно изследване, че глобализацията е довела до това, че ние консумираме вредни храни. Не го казвам аз, беше американско изследване. Вредните храни са безопасни, но са вредни от гледна точка на съставките си. Добре е да се върнем към нещата, които във времето в България, на Балканите са били ценни, да извадим от тях това, което е необходимо, и да го развиваме като отделна пазарна ниша. Няма да се борим с конвенционалното производство и земеделие, но можем постъпателно да работим в тази посока като идея.
Лично ние като група смятаме, че това е едно предизвикателство, което Министерството на земеделието може да поеме щафетата и да работи в тази област, а има капацитета, възможностите и потенциала. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря на професор Бъчварова.
Колеги, други изказвания има ли?
Давам думата на себе си по отношение на точка 3. Да, това е идея, която възникна в хода на дебата по Закона за храните в неговия край. Излишно е да казвам, че наистина смятам, че това е необходимо и го дължим на българския потребител и на националната си хранителна сигурност, ако мога да кажа.
Мнението ми е, че трябва да се направи такава национална комуникационна хранителна стратегия. Мястото и създаването за работна група трябва да бъде, разбира се, в органа, който е със съответен капацитет, а това е Министерството на земеделието, храните и горите, политическият орган по отношение на управлението на агрохранителната верига и заедно със съответните специалисти да бъде изготвена такава стратегия. Българският бизнес, разбира се, няма възможностите на големите и дългогодишни мултинационални компании и е лесно податлив на манипулирания избор на потребителя от различни медийни публикации, за да не използвам друга дума.
Винаги съм твърдяла, че имаме една много модернизирана, отговаряща на най-високите изисквания в Европа хранителна индустрия, но като цяло не сме успели, казвам „не сме“ в множествено число, защото съм част и от държавната власт, не сме успели да убедим в това българския потребител и общество. Това е минусът ни.
За да направим това, не можем да бъде пенкелер – специалист по всичко, както се казва, трябва да го направят хората, които знаят как се прави комуникационна стратегия, знаят инструментариума за това.
Ако питате мен, започвайки от подрастващото поколение, след това – инструментариумът на комуникационните канали с влияние в момента. Това трябва да го кажат специалистите. Капацитет за това със сигурност има политическия орган. Колегите ще предадат това наше мислене.
Искам да изкажа благодарност на всички присъстващи за това, че в почти всички изказвания нямаше политика. Напротив, в темите, които дискутирахме днес, се търсеше политическият консенсус, тъй като храните нямат цвят и окраска. Въпрос на национална отговорност и виждане е как да направим така за потребителите и производителите си, че всеки потребител да бъде значително по-добре информиран какво избира в магазините.
Присъединявам се към изказванията на част от преработвателите, че няма никакъв закон и регулация, която може да накара потребителя да го задължи да избере нещо конкретно – нито българско, нито чуждо. Потребителят прави своя избор – притиснат,разбира се, от размера на доходите си, и най-вече по това, което знае. В момента знанията се получават от агресивните рекламни кампании на малка част от продукти, които могат да си го позволят.
Смятам, че това предложение е резонно и е добре да се направи. Подкрепям тази идея и ще настояваме тя да се реализира.
Благодаря и за първия дебат по проекта, който вносителят качи по Закона за храните. Ще изчистим темите и се надявам духът за подобряване на представеното да продължи, за да можем през есента да приключим този законопроект и от 1 януари да започне да се прилага.
Работим в такъв режим. Надявам се през първата половина на месец септември или около средата пак с Вас да направим заседание за приемането му на първо четене и процедурата да стартира.
Добре е, че ще имате сега и 30 дни за общественото обсъждане. През август парламентът не работи и е месец, в който всеки може да си направи задълбочения анализ и да разработи предложенията, за да бъдем готови за това, което всички заедно ще приемем. Надявам се в политически аспект консенсусът, към който бизнесът призовава по отношение на приемането на Закона за храните, да се случи, за да може в крайна сметка да гарантираме здравето и информираността на българския потребител.
Благодаря на всички за участието. Всички становища, които ще дадем на Министерството, по въпроси, на които не можаха да отговорят, колежките ще Ви уведомят.
Пожелавам хубав ден!


(Закрито в 15,52 ч.)





ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Танева


Стенограф:
Емилия Огнянова