Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на селскостопанското имущество, № 754-01-44, внесен от Александър Мацурев на 12 юли 2017 г. за първо гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните


П Р О Т О К О Л
№ 8

На 26 юли 2017 г. се проведе заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на селскостопанското имущество, № 754-01-44, внесен от Александър Мацурев на 12 юли 2017 г. за първо гласуване.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,15 ч. и ръководено от председателя на Комисията Десислава Танева

* * *

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Имаме кворум. Откривам заседанието.
Съображения по дневния ред? Няма.
Който е съгласен с дневния ред, моля да гласува. „За“ – 20, против и въздържали се – няма. Приема се.
Давам думата на г-н Мацурев по

ПЪРВА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ: Предлагам Ви Законопроект за допълнение на селскостопанското имущество. Мотивите за промяна на този закон са произтекли, че в момента посочената разпоредба изисква служителите от общинската администрация да издирват прекия извършител на деянието, който в повечето случаи няма как да бъде открит. Животните се пускат на паша в ранните сутрешни часове и биват оставяни без надзор до прибирането им.
Реално няма как да се докаже кое е лицето, пуснало животните. Лицето, което ги прибира, може да не е лицето, което ги е пуснало. Случаите да се посочи конкретно лицето, пуснало животните, са изключително редки. Нарушителите на практика остават ненаказани. Остава се с впечатлението за липса на контрол и адекватна обществена реакция.
Собствениците на селскостопански животни не са мотивирани да осъществяват ефективен контрол върху пастирите, тъй като не носят административно-наказателна отговорност.
Предлагам да се въведат промени в Закона, като се предвиди санкция за собствениците на животни, преки нарушители.
В предложения законопроект е предвидена санкция не само на собствениците на животни като физически лица, но и на еднолични търговци и юридически лица. Всичко това ще допринесе за по-ефективно извършване на контролна дейност от служителите на общинските администрации, ще има по-добра възможност за реализирането на административно-наказателна отговорност за собственика на животните. Очаква се той да оказва контрол и да не допуска извършване на нарушения от пастирите.
С предложените изменения и допълнения ще бъдат удовлетворени очакванията на лицата, занимаващи се със селскостопанска дейност. Държавата и общината ще вземат мерки за опазване на селскостопанското имущество и санкциониране на нарушителите.
Това ще има положителен ефект и върху общинските бюджети.
Има приложена оценка за оценка на въздействието на законопроекта.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Има ли съображения?
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Моля да се добави „и МПС“. Това трябва да важи и за моторни превозни средства. Основният проблем идва от дърварите. Камионите с дърва правят огромни поразии. Ако държавата или общината заведат дело срещу нарушителите, тогава лесно и земеделските производители могат също да заведат дело за щетите, които са им нанесени.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ако законопроектът бъде подкрепен, през септември може да влезе на първо четене в залата.Ще има достатъчно време за предложения между първо и второ четене, та текстът да има реална превенция против нарушенията.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: В нашата група направихме сериозно обсъждане с поставянето на редица въпроси, които сякаш създават повече проблеми, отколкото ще решат.
Въпросът е сериозен и трябва да намери своето решение. Въпросът е по-сериозен в Южна България, където има площи, през които преминават животни, унищожават имуществото. Пасищно животновъдство има в малките населени места. Глобата е една за всички случаи 300 лв., независимо от броя на животните, а не за броя на собствениците, които имат по едно-две животни.
В чл. 41а се казва, че се отнемат в полза на държавата вещите, животните и превозните средства, с които се нарушават разпоредбите на чл. 40, ал. 1, т. 2. Излиза, че хем ще го глобим, хем ще му вземем и животните.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА:Тази разпоредба не действа.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Но стои в закона като опция. Трябва да се прецизира целият законопроект. А как глобите ще бъдат дадени на тези, които трябва да получат обезщетения? Не е ясно.
В законопроекта има текст, че когато има неизвестен извършител, не се дължат обезщетения. Значи вече няма да има неизвестни извършители. Трябва да се направи сериозен анализ между първо и второ четене, за да се избегнат проблеми, свързани с тази разпоредба. Трябва да има справедливост и за двете страни.
БЮРХАН АБАЗОВ: Съгласен съм с предложението на вносителя. Посегателството върху земеделско имущество и продукция е сериозен въпрос навсякъде. Разгледах законопроекта цялостно. Апелът ми към вносителя е да положи още малко усилия, за да се изчистят архаизмите, с които изобилства законът. В него се говори за „народен съвет“, за „национален аграрно-промишлен комплекс“, за НАПС.
Другото е по същество – да предложим текстове, които да свършат работа.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Бихме подкрепили такова предложение, като дадем по-дълъг срок за предложения между първо и второ четене.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Трябва доста да се поработи между първо и второ четене.
Притеснява ме становището от Националното сдружение на общините. Очаквах от тях да ни дадат предложения от практиката, а те ни дават едно изречение – че нямат допълнителни бележки и конкретни предложения. Молбата ми е да поискаме второ становище от тях.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ние не задължаваме никого да ни праща становища.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Така е, но трябва да стъпим на практиката, а не после кметовете да ни се чудят какво сме приели.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре, ще поискаме такова становище, но това становище ние не сме го искали, те са го дали.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Колегата каза това, което аз исках да кажа. Трябва да променим изцяло старото. Нека сега да гласуваме предложения законопроект на първо четене.
Предлагам в ранна есен да се заемем с тази промяна, защото посегателството е много сериозно. Пример – само през тази зима едно мое поле от 800 дка рапица е унищожено от дървари. Трябва да направим закона така, че да има наказание за всички, които причиняват такива вреди, и то умишлено.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, приема се. Мисля, че през септември ще направим такава група.
Други предложения има ли? Не виждам.
Предлагам да гласуваме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на селскостопанското имущество, № 754-01-44, за подкрепа за първо четене.
Който е съгласен, моля да гласува.
„За“ – 20, против и въздържали се – няма. Приема се.
Това беше добър завършек на нашата комисия в края на сесията.
През септември ще направим група, за да изчистим нещата. Всяка от групите да внесе належащото по районите.
Закривам днешното заседание.
(Закрито в 15,50 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Десислава Танева/
Стенограф:
/Карамфил Матев/