1. Разглеждане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.;
2. Блицконтрол.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните



П Р О Т О К О Л
№ 9

На 13 септември 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.;
2. Блицконтрол.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,07 ч. и ръководено от заместник-председателя на Комисията господин Димитър Гечев.

* * *
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Дами и господа заместник-министри, гости, имаме необходимия кворум, можем да започнем днешното заседание на Комисията по земеделието и храните. Имаме предложен дневен ред от 2 точки.
Първата е разглеждане на Годишния доклад за състоянието на Националната сигурност на Република България през 2016 година, № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29-ти август 2017 година.
Втора точка е блицконтрол.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Имам предложение за добавяне на точка в дневния ред: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча да стане т. втора преди блицконтрола.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Уважаеми господин Сабанов, не са изтекли 24 ч. от раздаването, тъй че не можем да го включим в дневния ред и нямаме разпореждане на практика, така че няма как да го включим.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Мисля, че не е проблем.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Моля, който е за така предложения дневен ред, да гласува – без тази точка. За 10, въздържали се 10. Не се приема.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Няма време за другата седмица. Няма никакво време. Можем да отложим тази комисия за утре.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Ще подложа на прегласуване дневния ред, изчетен от мен. За 10, въздържали се 10.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедурно предложение, колеги.
Нека да направим така: днес да разгледаме този законопроект, а утре да направим една извънредна комисия, на която да разгледаме предложението на колегите от Патриотичния фронт, хем да не нарушаваме Правилника, защото наистина по чл. 78, ал. 1 трябва да има 24 часа, ние нямаме раздадени материали. Да бъдем разумни, днес да свършим работата, за която сме се събрали, а утре примерно в почивката в 11,30 да направим едно извънредно заседание, естествено, че всички искаме да се случи това, което предлагате, защото е разумно.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Моля, който е „за“ да гласува. За 20.
Подлагам на ново гласуване днешния дневен ред с предложението на госпожа Караянчева. Единодушно „за“. Благодаря.
Уважаеми колеги, наши гости днес са: от Министерството на земеделието, храните и горите господин Румен Порожанов, господин Цветан Димитров – заместник-министър, господин Атанас Добрев – заместник-министър, госпожа Лозана Василева заместник-министър, госпожа Вергиния Кръстева – заместник-министър, Васил Николов –председател на ССА, Елина Христова – младши експерт в Дирекция ВОП в Министерство на земеделието храните и горите. Това е по точка втора, а по точка първа от Министерския съвет при нас е господин Георги Кръстев – секретар на Съвета на сигурността, който ще ни представи доклада на Комисията.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: На Вашето внимание представям Годишен доклад за състоянието на Националната сигурност на Република България през 2016 година. Докладът е раздаден, виждам, че е направена и извадка, която касае компетенциите и сферите на дейност на Вашата комисия, затова съвсем накратко ще Ви запозная, че докладът е изготвен от работна група, създадена със Заповед на министър-председателя № 64 от 22 март 2017 г. Работната група в състав представители на Министерство на външните работи на вътрешните работи, и на службите за разузнаване и сигурност обработи материали, получени от всички министерства и редица ведомства и състави този проект. Докладът следваше да изчака решението за оттегляне на Доклада за отбраната и въоръжените сили и неговото преработване. Докладът е изготвен в съответствие с разпоредбите на Стратегията за Национална сигурност от 2011 година и на Закона за управление и функциониране на системата за защита на Националната сигурност от 2015 година.
Разглежда всички аспекти на Националната сигурност, като в първия раздел са представени оценки за състоянието на средата на сигурност, във втората са представени действията на съответните министерства и ведомства и в края са дадени прогнози за развитие, които, разбира се, визират 2017 година, но не се изчерпват с нея. Бих искал да отбележа, че при все че докладът включва оценки и становища, информация от министерства и ведомства, той не представлява и целта ни е да не бъде отчет на администрацията за дейността, а да представи цялостната държавна политика по съответните направления на Националната сигурност.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Уважаеми колеги, давам Ви думата за въпроси относно доклада.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря за възможността точно сектор „Земеделие и гори“ да бъде така изваден от контекста на големия материал, който се обсъжда в почти всички комисии. Засегнати са много аспекти в сектора „Земи“, най-вече пък „Земеделие“, най-вече пък „Гори,“ мисля че някъде горите преобладават, сякаш в сектор „Земеделие“ всичко е точно и няма абсолютно никаква никакъв принос като цяло за сигурността в страната. Така че тоя баланс не знам как е получен, най-вероятно получавайки материали от различни ведомства донякъде е събран механично, но горите натежават като проблематика и като проблеми, които са поставени, а също така и превенцията на пожари и всички останали дейности, свързани по прилагането на Закона за горите.
Моят въпрос е конкретен. Имам два въпроса, единият е с рисковете в земеделието. Аз виждам, че рисковете в земеделието едва ли не се отнасят само за безопасност на храните, обаче са много повече и не виждам мястото на Селскостопанската академия, защото тя винаги в нейното съществуване, откакто е създадена, е една от структурите, които осъществяват превенция на риска. Ако имате каквото и да е било, ситуация, свързана с радиация, замърсявания на почвите, това е институцията, която трябва да направи необходимите изследвания и анализи и да каже това може, това не може. Съгласете се, че ако имате замърсяване на почвите, няма кой друг да направи експертиза, научна оценка, да даде препоръки, които съответно трябва да изпълняват всички земеделски стопани в условията именно на някакви възникнали рискове или кризи. Или пък е събития, които се случват от гледна точка на промяна на климатичния фактор, пак отново трябва да има тази експертиза, независимо от това как ще се провежда оттук нататък държавната политика, но без тази основа няма абсолютно никаква възможност да реагират държавните институции. Преди имаше едни центрове, които трябваше веднага да реагират при такива ситуации в рамките на 24 часа и имаше планове, които и Министерството на земеделието и храните, съответно специализирана дирекция, трябваше да изпълнява.
Един въпрос, който е важен за всички земеделски стопани, това е въпросът с обратното начисляване на ДДС, тоест за зърнени технически култури, тук пише, че това води до прекратяване на злоупотребите с ДДС, до по-сериозен контрол, с което съм съгласна, съгласни сме всички, но той може да се прилага в ограничен период от време, не съм много сигурна дали до края на 2017 до 2018 година беше удължен. На повечето страни членки от Европейския съюз не се даде възможност да увеличат срока, защото се приема като временна мярка. Въпросът ми е работи ли се по този въпрос, има ли въобще виждане да се продължи в тази посока, която беше добър опит в страната да се пресекат измамите с ефективни фирми и източване на ДДС, особено за сектор зърнопроизводство и технически култури.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Ще започна отзад напред. Само с едно изречение: в този доклад са посочени преките и косвени щети за животновъдите, само с едно изречение. Не мисля, че толкова кратко с две три думички би могло да се изтъкнат всички проблеми на нашите животновъди. Този сектор по моя лична оценка е доста по-назад и от сектора „Растениевъдство“, и от сектор „Гори“. От него може да дойде по-висока принадена стойност, тъй като повечето от производствата в този сектор водят до преработени продукти, които дават тази висока принадена стойност.
Бих искал да разбера как нашата държава – с органите, които действат в нея, ще можем да защитим интереса на нашите животновъди относно вкарване и нерегламентирани контакти с външни доставчици на животни, които са обременени с болести и дали само едно Ветеринарно свидетелство в рамките на Европейския съюз е достатъчно, за да може да гарантира качеството на животните, които се внасят, защото видяхме какво се случи тази зима. Всички знаят, особено господин Димитров, откъде бяха и произтекоха проблемите пред нашите птицевъди.
Абсолютно сме наясно какво се е случило, няма смисъл да го казваме. Ясно е каква беше картинката и колко загуби понесоха нашите птицевъди.
Второто изречение, само с две думи, неразрешени препарати за растителна защита. Мисля, че е много повърхностно казано, защото тук проблемът е огромен, тъй като използването на такива препарати води до трайно увреждане на земята, а тя е национално богатство, вещ с особена стойност и трябва да бъде опазвана, а не да бъде разхищавана и ресурсът да бъде унищожен за идните поколения. Знаете много добре всички на тази маса проблемите с нерегламентирани внос от Турция. По мои данни само една от фирмите, базирана в района на Ямбол, за 46 милиона има внесени препарати за растителна защита в опаковки от туби от 25 литра, на които пише „Дестилирана вода“. И всичко преминава безконтролно през границата. Тези препарати се разнасят с микробуси в цялата страна, даваш си писмена заявка. Ако искате и не вярвате, мога от телефона си да дам писмена заявка и вдругиден в съответната база да отиде нерегистриран препарат за растителна защита, колкото тона поискате.
Не е проблемът Турция, тя е страна, близка до нас и там препаратът си е регистриран, няма никакъв проблем. Говорим за нерегламентиран внос и с химически съставки, които са забранени на територията на Европейския съюз. Бих искал да разбера кой тук ще защити националния интерес, къде е ролята отново на нашия ветеринарен институт във връзка с първия ми въпрос, къде са органите, които ще осъществяват контрола по места в страната при използването на такива препарати за пътеки, какви ще бъдат санкциите, за кого ще бъдат те ¬– и за вносителя, и за този който използва тези нерегламентирани препарати и как Министерството ще пресече тази практика?
И последното, която бих искал да кажа, във връзка със заобикалянето на законовите разпоредби относно Закона за собствеността и ползване на земеделските земи, където наистина е заложена тази бомба от предното правителство с отмяната на изискването за скици и преотдаването на земеделски имоти съгласно едни вратички в законодателството в Закона за задълженията и договорите да бъдат преотдавани чужди имоти без да си собственик. Знам, че Министерството е реагирало абсолютно адекватно, искам да благодаря на министъра. Абсолютно адекватна реакция. Но защо трябваше да се стигне дотам министърът да действа на пожар? Той се справи блестящо с тази ситуация, задействаха се на пожар службите и тези договори не бяха вписани. Ами ако Министърът беше проспал това нещо и не беше действал адекватно? Вчера съм запознат с договор за 350 декара, 82 наследници, единият от които притежаваше 1,28 декара и е сключил шест поредни договора за три години един след друг, влачейки се, нотариално заверени, и после умрял. В момента този договор посмъртно не може да бъде развален. 18-годишна обремененост на земята на тези 82 собственика! Примерите са огромни и много, които достигат до мен и всичко е като писмени материали.
Много добре знаем защо беше направено това нещо – във връзка с белите петна, във връзка с това, че хората малко нехаят за собствеността си, че ги няма в страната и се използва тази дупка в законодателството, но адекватната реакция на Министерството, колкото и да променим законите, ако на места службите не си вършат работа, господин министър, знаете, че Вие не можете да бъдете пожарникарят. Аз ще Ви изляза защо, ще изляза малко от темата и ще Ви кажа защо службите не си вършат работа, не търсят тези неща. Нека да не казваме така, защото това са сериозни проблеми, господа. Не може един човек, който е назначен с 450 лв. заплата в общинската служба, да го караш да работи качествено... Повече няма да говоря, защото на всеки му е ясно за какво става въпрос.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Ще вържа доклада с днешната точка първа от дневния ред на Народното събрание. Ние от БСП предложихме промени в Закона за храните като елемент на Националната сигурност и защитата на родното производство. Когато дадох за пример един френския фермер със субсидия 5 евро, а за нашия е едно евро, нали се сещате, че няма как нашият земеделски производител да е защитен. Той е вече не е конкурентоспособен, още на входа е фалирал, ако може така да се каже. Затова каква е Вашата позиция? В доклада не видях някъде да има разписана тази част, тъй като казвате тук 2 милиарда лева са усвоени за директните плащания, но дали имаме ние някакъв анализ на риска дали всяко евро е постъпило по предназначение и каква е ролята в защитата на нашите земеделски производители спрямо европейските? По този елемент на Националната сигурност дали Министерството има политика като виждане, която да доведе до новото обсъждане на ОСП и защита на националните интереси?
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Мога да се огранича, разбира се, от гледна точка на професионалната си компетентност само по общите въпроси, които бяха поставени от гледна точка подготовката на доклада и отразяването на научната експертиза. Както Ви казах, ние използваме ресурса на Министерствата и ведомствата и разчитаме на техните материали, обобщаваме ги с оглед общия контекст на доклада и той преминава в процедури на съгласуване, включително и за междуведомствено съгласуване по смисъла на устройствения правилник на Министерския съвет. Тези дискусии, които се водят при разглеждането на доклада в комисиите, са особено полезни, защото ние ги вземаме като ориентир за подготовката не само на следващия доклад, но и на други материали, които се подготвят в рамките на Съвета по сигурността. Така че не мога да кажа изрично как е била отразена експертизата на Селскостопанската академия, но ще вземем повод, за да отразим по-ясно в следващи разработки научната експертиза като цяло както на Българската академия на науките, така и на Селскостопанската академия и на отделни институти.
Искам да отбележа, че всяка формулировка в доклада представлява отправна точка за задълбочен анализ на съответния проблем или възможностите за неговото решение. Разбирате, че ние сме ограничени от гледна точка на обема на материала, тъй като не бихме могли детайлно да разгледаме даже в по-общ вид, по-разгърнато отделните проблеми, тъй като щеше да се получи изключително обемен. Поради това на тези изслушвания съм много радостен, че присъства ръководният екип на Министерството на земеделието на храните и горите. При представянето могат да бъдат зададени специфични въпроси и да се отговори, да се вземе предвид при работата по следващите доклади.
Бих помолил да ме освободите от заседанието, тъй като трябва да отида след това в Комисията по образованието и тъй като останалите въпроси вече касаят специфичната експертиза на Министерството на земеделието, храните и горите.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Други въпроси имате ли към господин Кръстев, за да го освободим?
А други изказвания има ли?
БЮРХАН АБАЗОВ: Взимам повод от това, което каза господин Кръстев, че той не на всички въпроси може да отговори, но по процедура стана ясно, че това, което чуе тук и в другите комисии, ще намери място в другия доклад и в анализа, който ще се направи след това.
Искам да маркирам една друга релация – земеделие, национална сигурност, Агенция „Митници“. Дълбоко съм убеден, че каквито и усилия да положи Министерството на земеделието, и 100% да плати всички европейски субсидии и всички държавни помощи, доходността на нашия земеделец не се гарантира от субсидиите, независимо по какво направление, а от продажната цена на продадената продукция. Дълбоко съм убеден и мога да убедя всеки, че двама корумпирани митничари навръх Великден могат да провалят цели сектори в българското земеделие като оранжерийното зеленчукопроизводство. И не само това, а чрез неработенето на тази агенция и нерегламентирания внос на плодове, зеленчуци, меса, тютюн и тютюневи изделия, абсолютно поставя под заплаха Националната сигурност на страната чрез нашите земеделски производители. Накратко, искам да отправя послание чрез колегата, който е представител на Министерския съвет, до Агенция „Митници“, че Агенция Митници, колеги, е един много решаващ фактор в тази верига, която осигурява доходността на нашите земеделци и всякакви усилия да положи министерството, много малък е процентът на обща доходност, която получава всеки земеделски производител, спрямо реализацията на продукцията. За каква реализация на продукцията говорим, когато на Великден двама митничари пуснат по 4 тира с 80 тона и на „Слатина“ и на „Дружба“ като се паркират 80 тона зеленчуци и се продават без внесени мита, акцизи, такси и така нататък, нашите зеленчукопроизводители, които са горили тонове мазут през зимата и се осигурявали 40 градуса разлика на 4 милиметра стъкло от двете страни, са обречени на фалит. Това ми е посланието и молбата чрез господин Петков това да стигне и да намери място в този анализ и в този доклад, защото не може да се изключи тази организация от всичките ни усилия за пътеки, които полагаме заедно с Министерството да държим на крака и да помагаме на нашите земеделски производители
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Бих искал да направя коментар по изказванията, които изключително високо ценя във всяко едно направление.
Първо ми позволете, отправих една покана, но искам и сега да го направя, освен чисто формалните срещи, които Министерството има с Комисията, нашата визия на екипа е да се виждаме и да работим пълноценно, като на нито един въпрос не сме обидени или сърдити, точно обратното. Всеки един въпрос дори и през пленарна зала, понякога ни светва допълнителна лампичка, когато можем да направим някое колективно действие или нещо друго. Същият е дебатът и в Комисията.
Имам една покана към Вас за неформална среща в Министерството на кафе да си поговорим свободно, да Ви кажем ние какво правим, Вие какво мислите, без този официален характер. И винаги сме отворени за подобна среща на месечна база или както се уточним с председателя на Комисията. Подобно нещо бяхме инициирали за утре за 15 часа, но Вие преценете и ако желаете, утре до 15 часа заповядайте да изпием по едно кафе, да поговорим по много интересни теми, да Ви кажем ние какво правим, Вие какво мислите, формалната част с дебата, с политиката в изказванията няма да избяга.
По отношение на обратното начисляване на ДДС, професор Бъчварова спомена, това е изключително ефективен механизъм, който се подкрепя от бранша и нетният ефект за бюджета е между 300 и 400 милиона лева, ако не се лъжа. Лично ще проверя с министър на финансите докъде е случат и каква е опцията за удължаване, но браншът поиска това удължаване от гледна точка именно на прекратяване на спекулациите. Дори, както знаете и от други браншове, също искат да се инициира подобна инициатива за обратно начисляване на ДДС. Така че ще чекираме тази тема и ще Ви информираме за това кога изтича и какви са опциите за удължаване.
Може би по въпросите на господин Апостолов, които и в трите направления, животновъдните и гарантирането на вноса, нередовния внос, тук Цветан Димитров ще каже малко по експертно от мен. Безспорно е, че в подобен доклад не може да бъде разписано всичко това, което Вие казвате. Може би този задълбочен анализ на рисковете в секторите трябва да го натиснем във въпросния Аграрен доклад. Аграрният доклад, който е годишен и който в последно време се е формализирал, както се казва. сменяме числата, сменяме годините, има какво да се пожелае. Да, Аграрният доклад мисля, че стига до ниво на Министерския съвет, той не се одобрява от парламента или нещо друго, но по никакъв начин в своята активна работа, както парламентът, така и Правителството и Министерството не са подценявали работата с нито един от секторите. Всеки един от секторите има своите проблеми, има своите възможности за въздействие от гледна точка на финансиране, от гледна точка на контрол и така наречена политика или както и да я наричаме.
Така че в конкретния случай за животновъдството Вие сте в течение, че той може би е най чувствителният сектор и то дори в един бранш в млечното говедовъдство има чувствителни ферми и не толкова чувствителни. Така че там имаме основен проблем с малките ферми от гледна точка на достигане на изискванията за качество на производствената среда, качеството на млякото, защото N на брой години се прави дерогация, но вече имаме натиск от гледна точка на това, че тези малки ферми трябва да влязат в критериите и изискванията за производство на чисто хигиенните изисквания за производство. В дебат сме с бранша, става дума и за инвестиции, но истината е, че продължавайки десетки години да подпомагаме фермите непрекъснато, знаете, че имаме едни кредити и ги разсрочваме, това по никакъв начин не амбицира един или друг да си приведе в съответствие по-малките ферми. Тези, които са големите, които са гръбнакът, смятам, че са на едно доста конкурентно ниво в момента както на българския пазар, така и на Европейския. Дори в момента има недостиг на млякото. И такъв се очертава и ще се очертава не само за България.
По отношение на въпроса с нивата на субсидиране това, което Вие го знаете, ние имаме одобрен пакет по Гаранционния фонд, който е достигнал своя таван от 800 милиона евро през 2015 година и той ще продължи за финансиране до 2020 година. Направленията ги знаете, най различни направления на финансиране – директни, преразпределителни, зелени, обвързани с производството. В рамките на това разпределение много от тях са предварително зададени параметри в самия регламент, както са дадени. Но в рамките на това разпределение е търсен балансът, винаги има недоволни сектори. Това го показа и дебатът, който имахме и който приключи вчера с една много добра, изчистена и позитивна позиция на бранша, който се обедини по новата обща селскостопанска политика. Може би отделно ще Ви запозная с това нещо, защото темата е по-дълга.
Разбира се, едно от основните неща, които и браншът, и ние като екип на Министерството, разбира се, и Вие като водеща част от управлението в тази държава, е в рамките на новото многогодишно финансово споразумение. В момента, в който бъдат определени параметрите на Гаранционния фонд за развитие на селските райони и се структурират бюджетите по страни, това е искане на всички източно и централно европейски страни, намаляване на дисбаланса на финансирането със старите страни членки.
Тука моментът е много тънък, защото реално база данни за това какво е финансирането в една страна или в друга, колегата дава пример за едно евро и за 5 евро, може да е на декар или на фирма, не знам, имате нещо предвид, не искам да споря за това нещо, сигурно нямаме диспропорция 1 към 5. Знаете, че има и доста компенсиращи възможности, така че с удоволствие бих Ви запознал с това, което като обобщена позиция ще дойде от сектора от всички големи водещи асоциации, което те направиха на един тримесечен вътрешен дебат с анализ на останалите страни членки. Разбира се, ние ги подпомагахме също с информация, и те направиха една много добра балансирана позиция. Тя ще ни бъде връчена официално.
Разбира се, ние от наша страна като министерство, това е в отговор на господин Абазов от онзиден, някъде до средата на октомври трябва да бъдем готови с позицията на Министерството по новата обща селскостопанска политика, преди да излезе съобщението на комисаря в края на месец ноември, след което вече ще тръгнат насоките и това, което ще послужи вече за подготовка на самото законодателство по общата селскостопанска политика – списването на регламентите, Гаранционен фонд, финансови инструменти, руъл дивелъпмънт, пазарни мерки. Това са четирите основни документа, може да има и пети, това е вече въпрос на Комисията.
Така че темата с изчистване на дисбаланса във финансирането на фермерите в страните-членки е основна тема. Не е някаква тайна, че и себестойността на една продукция в България и в Германия, и в други, не е толкова драстична, но като тръгнете дори от горивата, осигуровките, препаратите, независимо че вече достигнахме средноевропейски цени в едно или друго направление, но сте абсолютно прави, не искам да споря с Вас и нашата цел е съвместно да се опитаме в рамките на разпределението на пакетите по страни членки, когато това стане, това ще е един дълъг процес в рамките на 2018-2019 година. Многогодишното финансово споразумение, това се официализира вече, ще излезе през месец юни следващата година. Беше отложено заради Брекзита.
Много са дълги темите, ще помоля заместник министър Цветан Димитров да направи коментар по контролните функции, които са свързани с животновъдството, с препаратите за растителна защита и други.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Това, на което господин Апостолов е наблегнал, което се изказа, се крие в тази точка управление на рисковете в земеделието. Вероятно това е решение на авторите да го представят по този начин, но всъщност нещата идват от 2016 година, когато е разработена Програмата за управление на рисковете и кризите в земеделието. На човек, като прочете тази програма, ще му стане ясно каква е всъщност политиката и в животновъдството и в растениевъдството. Неслучайно миналата година, ако си спомняте, Вие приехте един нов закон за Центъра за управление на риска по хранителната верига. Именно това е новата политика, залегнала в тази стратегия, че вече решенията на политическо ниво се взимат на базата на научна експертиза, помните професор Бъчварова, с нея поне спорехме миналата година по този въпрос, и след това вече тези решения, взети на съответното политическо ниво, Агенцията по храните ги изпълнява. Какво изпълнява - имунопрофилактична програма за предпазване на животните от болестите, трансгранични и така нататък. Към тази година имунопрофилактичната програма е изпълнена вече на около 50%. В други години до това време изпълнявахме обикновено до 10% максимум, тоест тази година отчитаме едно добро изпълнение. Но тези мерки въпреки всичко са един динамичен процес. Затова винаги го свързвам с Центъра за оценка на риска и с оценка на риска, защото в момента имаме една болест, която идва от Север, африканската чума по свинете. В момента разработваме стратегия за опазване на генетичните ресурси, защото това изисква транспортни коридори, опазване на Дунава, вече е тази болест е в Румъния, запазване на нашите животни в Шумен, Варна, Добрич, където минават камионите, източнобалканската свиня, защото в противен случай ще загубим тези животни.
В момента разработваме стратегия за консервиране на генетичен материал, запазване на животни, един вид като във военновременна ситуация. Така че промяната наистина вероятно ще има загуби, ако възникне такъв епизод, но знаете, че от друга страна държавата има механизми по линия на държавните помощи, с които да обезщетява тези загуби и досега поне сме ги обезщетявали на цени, които винаги са удовлетворявали земеделците.
Като заключение само искам да кажа, че материалът, който са направили колегите от Министерския съвет, е в доста добър вид. Той описва всичките политики, за които има някакви рискове, които представляват Националната сигурност. Политиката по хранителна безопасност на населението – това е може би най-важната, политиката по доходи на селското население, политиката по предпазване на потребителите, за безопасност на храните и политиката в горския и рибния сектор. Мисля, че всичко е намерило своето място. Може би ако тази наша програма, която ние сме приели още миналата година в Министерството, беше разписана по-широко, не знам дали е нужно, тя е от петнайсетина страници, може би тогава нямаше половината въпроси просто да ги задавате.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Аз не чух нищо за препаратите за растителна защита, които господин Апостолов постави като въпрос и за нелегален внос от Турция. Помислих, че Вие ще го коментирате, нали така каза министърът.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Препаратите за растителна защита – това е процес, който се следи на две нива. Едното ниво е съответните органи на Министерството на вътрешните работи и вече след като преодолеят това ниво, тогава идва вече ролята, както каза господин Абазов, на Министерството на земеделието, така че трудно мога да поема отговорност за действия и неща, които са извън нашата структура.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Благодаря за отговора и на министъра, и на Вас, господин Цветанов. За препаратите знам, че не можете да дадете отговор, защото това наистина е в приоритетите на Агенция „Митници“, както каза и господин Абазов. Ако там на браздата има кой да спазва законовите разпоредби, всичко ще е точно. Просто ние трябва да помислим ако трябва да се променя – законова база в Закона за използване на препаратите, да се сложат санкции за хора, които използват такива препарати, да бъдат отнемани субсидии, защото тровим българската земя в крайна сметка.
Само едно нещо искам да вметна във връзка в този професионален форум. Имайте предвид, госпожи и господа от Министерството от изпълнителната власт, не знам дали сте информирани, че в България вече има нападнати хиляди декари площи от царевица от царевичен стъблопробивач. Това също е въпрос, който е свързан с националната сигурност. Може да се окаже, че след няколко години в България няма да можем да отглеждаме царевица, а в същото време заводът в Разград си вдига капацитета три пъти, за да поеме обработката на българска царевица. В района на Плевен, лично вчера съм бил, на поле от 4800 декара, което е ад, всичко е на земята.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Да, действително, прав сте, но имаме ежемесечен мониторинг върху болестите по растенията, тоест Министърът и политическият кабинет ежемесечно получаваме справка от Агенцията по храните, съответно от областните дирекции в това отношение. Но тук, както Вие казахте, че препаратите унищожават българската земя, унищожават флората, растенията, растенията, пчели и така нататък, много е тънък балансът, който трябва да се постигне между прилагането на препаратите за растителна защита и болестите по растенията. Знаете позицията на България, че ние сме „за“, по принцип това не е от вчера, от години назад, че ние сме за минимална употреба на тези препарати, веднага след като се появи не само тази болест по царевицата, веднага се появиха искания от земеделските производители, основно зърнопроизводителите, за нови препарати, които да бъдат разрешени и вложени в производството, в технологичния цикъл. Много е трудно да се направи балансът, експертизата докъде защитаваме земеделското производство и откъде нататък започваме да вредим на здравето на хората, на растенията и на животните. Така че действително в този процес има известно забавяне, но предпочитаме да се забавим, но Центърът за оценка на риска, съответно от НДВИ да ни дадат такава експертиза, че да вземем най-вярното решение, тоест най-малко да навредим на хора, животни и природа.
АПОСТОЛ ЙОРДАНОВ: Господин Димитров, не мога да се съглася с Вас, защото не говорим за болест. Това е вредител. Царевичният стъблопробивач е вредител, не е болест. Отделно това този вредител няма никакви препарати, с които да бъде третиран, абсолютно никакви, те са забранени, много добре ми е известно и се появява болестта от неспазване на сеитбооборота. Така че основата е неспазване на сеитбооборота. Както Сърбия не го спазваше и сееше години наред царевица върху царевица, болестта премина в Западна България, оттам неспазване на сеитбооборот, в момента в Централна България. Така че това е пак в прерогатива на Министерството. Да се гледат тези анкетни карти, правят ли се заявления от земеделските производители спазва ли се, взимат ли се пари по директни плащания за спазване на сеитбообороти, получават се субсидии, някой ходи ли, гледа ли ги, контролира ли ги и така нататък. Темата е много обширна и аз благодаря на министъра, че ни кани на такава среща. Молбата ми е ако може малко по-късно, лично аз ще дойда, защото в 14,30 имаме Бюджетна комисия, после мога да се присъединя на тази среща. Наистина тук на тази маса разговорът върви по друг начин, отколкото бихме могли да си ги кажем професионално нещата, защото има какво да си кажем.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Ако нямате други въпроси, предлагам да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване Годишния доклад за състоянието на Националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29-ти август 2017 г. Моля, гласувайте. (Реплики.) За 9, въздържали се 8. Докладът се приема се.

Преминаваме към втора точка: БЛИЦ КОНТРОЛ.
Първи по ред са представителите на ГЕРБ.
АНДРИАН РАЙКОВ: В края на месец юни беше проведено извънредно заседание на комисията по искане на браншовите организации във връзка с новия закон за храните. От тогава минаха около два месеца и малко повече. Доколкото имам спомен тогава новият закон беше върнат от първа нотификация от Европейската комисия. Въпросът ми е на какъв етап към момента е този е нов Закон за храните?
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Както знаете, Законът формално не е изтеглен, работи се наново, но беше базата, върху която се работеше, тъй като тогава не беше съгласуван с Европейската комисия и по-точно не бяха отразени бележки на Европейската комисия върху предния драфт, бяха отразени, изпратихме го на Комисията с отразените бележки и нямаме обструкции от тяхна страна.
Междувременно в абсолютно публичен формат, заедно с бранша, се подготви новият законопроект, мина се по реда на публичното съгласуване и самият законопроект беше приет от Министерския съвет на вносител, тъй като имаше бележки на господин Дончев, на господин Валери Симеонов и на Министерството на здравеопазването, които не бяха отразени в проекта, който беше входиран в Министерския съвет. В момента сме направили среща с абсолютно всички, отразени са бележките на Министерския съвет, на екипа на господин Симеонов, на Министерството на околната среда и водите.
Единствената тема, по която нямаме разбиране с Министерството на здравеопазването, е, че те искат минералните води и водите да преминат и да станат елемент на този закон, поради което ние сме категорично против, тъй като цялата експертиза, лаборатории са към Министерството на здравеопазването. Не е редно изведнъж, все пак има теми с води, изведнъж в най-различни селища и така нататък, това нещо да дойде при нас, да го сложим в БАБХ, малко са му проблемите на БАБХ, сега да сложим и водите там. Аз лично съм имала разговори с министър-председателя. В момента сме изчистили Законопроекта, без да сме отразили бележките на министъра за опазването и ще си направим разговор в този формат. Предполагам, че веднага след празниците и още другата седмица ще го входираме в парламента.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Втори поред са от парламентарната група на БСП.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: И докладът на Европейската сметна палата, и на много от държавите членки на Запад отчитат като грешна изминалата селскостопанска политика. Това е факт, тъй като самите те признават, че голяма част от субсидиите се концентрират в малка част фермери. При нас бяха преди два месеца от немския бундестаг от Комисията по храни, същото, потвърдиха, че трябва се промени това нещо. Самите те казаха, че затова правят и тези срещи, трябва да се промени този подход. В тази връзка каква ще бъде нашата позиция? Ясно е, че ние още нямаме официална позиция, но каква ще бъде нашата позиция по отношение на тези проблеми, дали ще защитим дребните или отново ще сме за запазване на същата схема на финансиране и отново парите да се концентрират в малка част от земеделските производители. В същото време и самият Вие знаете, че 15% от земеделската продукция в България е българска, 75 е внос. Все пак сумите, които са влезли за 10-годишни период, и е добре да се направи един такъв анализ, Вие поехте ангажимент в петък, че ще изготвите такъв анализ на 10-годишното ни членство във връзка с ОСП, за да видим дали всяко евро е отишло по предназначение и каква ще бъде Вашата позиция като министър по тази тема. Все пак предстои европейското председателство, дали Вие ще вземете отношение, ще засегнете тази тема, дали се предвижда това нещо в програмата. Ако може да ни осведомите по тази тема.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Искам да Ви кажа, че ми е изключително трудно да отговарям на Вашите въпроси, господин Георгиев, защото не съм съгласен с абсолютно нищо от това, което казвате. Като започнем от едно към пет, като няма такова съотношение, а Вие, говорейки ги тези неща, ги насаждате на земеделците, на този, на онзи, на шести, на седми. Знаете, че на големите земеделски производители им е наложен таван на плащанията. Този таван е възприет от България и до 300000 евро е таванът на плащанията по директните плащания на всеки земеделски производител. За малките земеделски производители има допълнителен стимул за преразпределителното плащане, което е до 30 хектара. Реално плащането е не на бенефициента, то е плащането на дейността, която се извършва. Единият извършва на повече декари, друг на по-малко. По същия начин е за животните. Така че това, което Вие в момента го казвате, мога да Ви кажа, че никъде в дебати и на съвети на министри не е поставяно по този начин като въпрос. Парите отиват при големите, а малките са необлагодетелствани. Точно обратното, и в настоящата селскостопанска политика малките също имат своите привилегии.
Съвсем отделен е въпросът, че в рамките на националните схеми, които се дофинансират, като тръгнете в различните нотифицирани, обвързаното производство и така нататък, те получават непрекъснато допълнителни… Знаете ли в животновъдството колко натрупвания на плащания има? Както се казва, извинявам се за израза, една овца има поне по пет направления плащания. Въобще не съм съгласен с това, което казвате. Европейската сметна палата какво е казала? Това е моят отговор.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Наред са Обединените патриоти.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Моят въпрос е във връзка с разпространението на африканската чума, той по-скоро е към господин Цветан Димитров. Какви са опасностите от разпространението в България и какви са начините за спиране на това нещо?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Както Ви казах, има изготвен план за действие. В момента се доразвива с оглед на някои от елементите, които Ви казах, например опазване на генетичните ресурси. В момента провеждаме срещи с ловците, с горските, за да може мерките да са комплексни. Основно търсим зони за биосигурност на големите комплекси. Свиневъдството, знаете, е един от най-концентрираните сектори. Там де факто 50-60 свинеферми произвеждат близо 90% от месото. Затова мисля, че държавата може да се справи, да защити тези свинеферми. Лошото, особено в Североизточна България, където, пак казвам, това е трафикът на камионите, на животновозите, които вървят надолу към Азия, в момента предстои едно съвещание с румънския министър. Министър Порожанов ще участва в него. Една от точките е точно с румънските колеги, техните и нашите мерки по отношение на движение на животните, по отношение на ситуацията по река Дунав, по отношение на дивите свине, знаете, че това е един от проблемите, може би ловците ще бъдат радостни, че вече близо 90 хиляди са дивите свине и може би ще трябва леко да се поразредят.
Така че мерките са основно тези. Засега следим ситуацията. Буквално всеки ден имаме анализ на Центъра за оценка на риска на това как се движи болестта. За Ваше сведение ще ви Кажа, че например модуларният дерматит се движеше с около 150 километра на месец. Тази болест се движи малко по-бавно, с около 15 до 20 км на месец, но въпреки всичко стига от Литва вече в северна Румъния. Знаем как румънците са си предизвикали тази болест сами с камиони за фураж, с екарисажни коли и така нататък. Ние също имахме отрицателен пример миналата година от птичия грип с екарисажите камиони. Мисля да се поучим най-после от собствените си грешки. Мисля, че работим комплексно и да не дава господ да ни сполети това.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Ред е на колегите от ДПС.
БЮРХАН АБАЗОВ: Моят въпрос ще бъде точно в концепцията на блиц-контрола, на който въпрос може да се отговори само с да и не. Господин министър, при встъпването си в длъжност Вие и Вашият екип обявихте, че един от големите Ви приоритети ще бъде поливното земеделие. В същото време има изработена една стратегия от Световната банка, която струва 3 милиона лева. тя е изработена, парите са платени. Въпросът ми е ще използвате ли тази стратегия от Световната банка, която струва 3 милиона, за стабилизиране на държавното предприятие „Напоителни системи“ ЕАД?
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Не. Това ми е отговорът.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: От „Воля“?
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Моят въпрос е кое налага и на база на какъв анализ се взе решение за последващо увеличаване на бюджета по мерките от програмата за развитие на селските райони, а не се осигуряват средства за нов прием, например?
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Може ли да конкретизирате, извинявам се?
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Кое налага да се вземе решение да се увеличи бюджетът по Мярка 4.2, а не да се отвори нов прием?
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Новият прием ще бъде отворен. В момента приключваме с наредбата, с публичното обсъждане. Има доста бележки, които трябва да бъдат отразени. Може би самата заповед ще излезе в края на месец септември и около 20-25-и ще стартира приемът по Мярка 4.2, който ще бъде от три месеца съгласно изискванията на ЗУСЕСИФ.
Така че нов прием ще има с остатъчния бюджет. А вече в рамките на нотификацията, която ще изпратим, и комуникацията с комисията за прехвърлянето средствата по 4.2, отново искам да кажа, че Мярка 4.2 за нас е най-ефективната мярка от гледна точка на създаване на инвестиции и принадена стойност в Земеделието. Да, онзи ден ние дебатирахме най различни виждания дали да се дадат по МиГ-овете, дали да се дадат за биологичното производство, или за други производства. Поне нашата оценка е, че е в Мярка 4.2 е най-ефективно инвестирането по Програма за развитие на селските райони. Освен това има и неизпълнение на индикаторите по самата мярка 4.2.
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Разбирам, че в момента няма такова решение за увеличаване на бюджета, това ли имате предвид?
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Самият мониторингов комитет е взел подобно решение по предложението, което е направено от Министерството. Ние ще го изпратим като уведомление към Комисията.
КРЪСТИНА ТАСКОВА: И ще разберем на база на какъв анализ. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Минаваме на втори кръг. Колегите от ГЕРБ? Нямат въпроси.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Искам да задам моя въпрос в сферата на горите, дейността на Изпълнителната агенция по горите и какво прави, колко проверки има и в отчета за стоте дни, обаче това, на което съм свидетел лично аз, трябва да Ви кажа, че при мен буди сериозно безпокойство. Говорим за това, която е записано в Закона, че всеки един камион, който превозва дървесина, трябва да има електронен билет. Пътувайки до Търговище почти всяка седмица, няма камион, който да има електронен билет, защото може веднага да се влезе в системата с номера на камиона, насреща и с информация: „Няма билет“ или билет е предоставен за същия този камион, но три-четири дни преди това.
За мен тази система не работи и по причина, че обхваща държавните гори, от които се добива дървесина, но общинските не касае. Миналата година зададох същия въпрос на предишния клип – как е възможно, ако имаме електронни билети, всички трябва да са с електронни билети, защото това нещо не се показва в системата? Казаха ми, че общинските гори не можем да ги обхванем, което означава, че няма въобще система за превоз на дървесината.
От тази гледна точка моят въпрос е: как ще се реши въпросът, защото един факт, само за сравнение: тъй като Европейската комисия ни наложи да имаме билети за придвижване на селскостопански животни, трябва да Ви кажа, че тази система там действа. Там няма камиони, които да не са с електронни билети, и животните, и камионите се прибират и няма никакъв компромис, никой не смее. Но при горите явно тази система не действа и възможността да се реализира по начина, по който е замислена, пак казвам, в изпълнение на Закона за горите през 2016 г., явно трябва да претърпи някаква корекция. Искам да получа отговор въобще в тази система Вие имате ли анализи, наблюдения, ще има ли реакция?
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Няма освободени от издаване на електронни билети, независимо чия собственост е гората. Нали не спорим по тази тема? Вие говорите за случаи на неизпълнение на нормативната уредба в конкретния случай. Именно затова са засилени и се правят безбройни проверки, които бяха над 60000 преди 3 седмици например. Затова всеки ден случай, включително и аз, прибирайки се, ходихме с господин Добрев под връх Ком да видим сечищата, едно, второ, трето, прибирайки се, виждаме камиона, обадихме се, има електронен билет, но ни се стори, че обемът е по-голям. Пътуваше за Благоевград, организирахме се, с два и половина кубика беше повече. Ще помоля господин Добрев Да поне коментира в подобни случаи каква е практиката, как се предотвратяват?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ДОБРЕВ: От гледна точка на засиления контрол в горите, който наистина се опитваме да го въведем не мимолетно, за кратък период от време, а да си стане начин на работа на самите горски, и относно издаването на електронните билети, искам да Ви уведомя, че със заповед и на министър Порожанов сме възложили на регионалните дирекции по горите, и на държавните предприятия да разполагат и преместваеми пунктове, да се следи издаването на тези електронни билети, понеже наистина, колкото и да контролираме, българинът е изобретателен, има начини, натъкваме се на множество изключени GPS-и и на камиони, правим непрекъснато проверки, даже докато пътуваме даваме и сигнали на нашите служители в който и район на държавата да сме. Има резултат, защото в последно време се забелязва намаляване на този вид нарушения, но наистина професор Бъчварова, права сте, винаги се опитват по всякакъв начин да не работят както трябва, ако мога да се изразя по-меко. Нашата визия е ще продължим, ще контролираме целия този процес. На този етап това е начинът на работа, няма друг.
МИНИСТЪР АТАНАС ПОРОЖАНОВ: Над 55 временни контролни пунктове са отворени на изхода и пет постоянни. Именно на излизане от планината, от зоните, в които се прави дърводобив, за контролиране на тези билети. Не искам да споря с Вас, но Вие констатирате нещо и казвате, че едва ли не всеки камион, който ходи до Търговище, го проверявате и казвате, че няма билет, някак си не ми се вярва подобно нещо.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ДОБРЕВ: Бих Ви предложил като пътувате следващия път да ни дадете сигнал и да видите, все пак имаме мобилни екипи разпределени на доста места и мисля че, може да има някой, не казвам, не съм свидетел, но все пак и органите на МВР примерно се натъкват на някои неща, на които не може нашите служители да се натъкнат. Мога да дам примери, където от МВР задържат нелегални количества дървесина, но това за жалост го има.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Репликата ми е в следната насока. Първо, самата система не работи, тоест, ако двама души едновременно влязат за електронен билет, да се провери, тя се разпада. Има проблем самата система, която е създадена, тоест тя не генерира нито справки, нито информация, нито това колко човека са влезли и са проверили. Оттам нататък и да искате, нямате информация за наличието на отклонения от това дали има или няма електронен билет. Аз ще Ви предоставя номерата на камионите и ремаркетата, на които съм се натъкнала, защото, пътувайки, вкарвам съответно информацията и няма билета. А като няма билет в реално време, той е електронен билет, никой не може да го провери. Ако го спре съответно КАТ, обикновено отговарят: билета ни след два-три часа ще го видите в системата. Абсурд. При това камионът си продължава.
Казвам Ви системата, която е създадена като такава, не генерира и няма възможност да получава и да регистрира информация от горските. Отделно пък има и камиони без…
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Информацията ни е различна, но обещавам да проверя, а Вие като буден гражданин трябваше веднага да сигнализирате на момента, защото сте съучастник на този превоз..
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: По закон пише, че трябва да се обадя на 112. Извинявайте, но не знам 112 само до мен…
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Колегите от ОП, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Само да вметна, както е казал народът, на горските заплатата им е малка, за сметка на това гората е голяма. Това в кръга на шегата, разбира се. Навсякъде, аз имам наблюдения в Силистренска област примерно, хората каквото е възможно и каквото им стига като средство и трудов и човешки ресурси, се справят колкото могат с нещата.
Въпросът ми е пак във връзка с горите. Преди няколко дни дойдоха хора да ме питат. Миналата година е имало явно и аз съм изпуснал този факт, изкупуване на горски територии от Министерство на земеделието и горите. Ще продължи ли тази практика, ще има ли такъв бюджет, ще има ли въобще осигурен и какво мисли Министерството в тази връзка?
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Знаем, че има такава нормативна възможност, знаем, че е имало определено изкупуване през миналата година. Аз лично, да Ви кажа честно, не съм убеден, че това нещо трябва да се прави. Първо, не ми е ясно на какъв принцип трябва да се прави, второ, правейки изкупуване, нашето държавно предприятие възлага една оценка, която ние плащаме, за да купим имота на Вергиния… Защо точно нейния, а не на Светла? Има много неща, които не са ми ясни в този процес.
Отделно от това става дума за немалко пари. В момента по-големият ни проблем, искам да използвам да Ви информирам, преди две седмици направих и така наречен „Кризисен щаб за корояда“, който включва и научната общност, освен нашите структури, директори, горски и областните управители, кметове по населени места, изчистили сме много неща, очаквах такъв въпрос даже и съм го подготвил много подробно, но утре на кафето ще Ви ги кажа. Така че в контекста на мерките, които са по корояда, направихме тези подобни срещи и проблемът ни се явява сега, което може би ще отида и на някакво законодателно предложение, как чистим частните гори, в които нашите горски държавни предприятия знаят, че това е частната гора, знаят че е на Иван, обаче Иван го няма, той е в Канада. И в един момент, онзи ден бях в Смолян на животновъден събор, те казват: Добре, защо не ги чистите, а като е пожар, влизате? Но това значи ние да влезем, да изсечем гората, има такава практика, парите от добива, който е направен, да ги заделим, да стоят по сметка – да де, но трябва да го уредим нормативно, защото ще излезе като самоуправство. Да, в случаите, когато трябва да се гледат терени, пострадали от болести.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Аз не бях наясно какъв е принципът и никой не успя да ми обясни това. Какъв е принципът под 10 декара, пък на този, пък на 20 човека…?
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Благодаря за предварителния отговор, тъй като моят въпрос щеше да бъде какви мерки взема държавата за корояда, а Министърът отговори.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Ред е на колегата от ДПС.
БЮРХАН АБАЗОВ: Пак ще започна с клише. При встъпване в длъжност на Вас и Вашия екип, господин министър, определихте, че приоритетно за подпомагане ще подлежат малките земеделски стопанства, малките преработватели, зеленчукопроизводителите, овощарите, животновъдите и биопроизводителите. Което е похвално, защото това беше политика на предното правителство и на по-предното също. За първи път в новата ни история, поне в сектор „Земеделие“, има някаква приемственост, някаква последователност, което всички ние се убеждаваме, че дава резултати. Да, наистина, при последния прием по 4.1 и 4.2 целият ресурс изключително беше насочен към тези приоритетни сектори. По моя информация почти никъде или въобще никак от ресурса не отиде при големите зърнопроизводители.
Въпросът ми е свързан с наредбата по 4.2. Ако на този принцип ще държим, мисля, че за да продължа в същата посока, притесненията ми идват от това, че във въпросната наредба точка 9 от критериите дава точки и предимство на предприятия, които са действащи, заварени, защото там става дума за работни места, сега налични и за разкриване на немалък брой работни места, което не е по силите на малките преработвателите и малките земеделски производители и още по-шокиращо е, че точки се дават на износители на земеделска продукция. Естествено, че износител на земеделска продукция не е нито малкият земеделец, нито малкият овощар, нито малкият зеленчукар или малкият биологичен производител. Имаме ли смяна на стила на подпомагане или тези критерии все още подлежат на промяна? Комитет по наблюдение ли ще има?
Защото ако останат в този си вид, променяме стила на подпомагане, правим завой от политиката, като сме си избрали последните две-три правителства, таргет групата, наш приоритет, основен за подпомагане, да бъдат въпросните стопанства и секторите, които досега бяха пренебрегнати.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Няма промяна, но ще продължа системата само с да и не.
Това, което е заложено като допълнение, е на база основно на дебатите, които бяха в така наречените тематични работни групи при списването на наредбата, в които участва целият бранш, който е ангажиран в сектора за преработка, асоциации, най-различни браншови и така нататък и на база така наречения мониторингов комитет, който се проведе септември или август. Една от причините да поискат да се заложат точки на действащи предприятия, е защото в първия прием реално се появиха страшно много новосъздадени предприятия, които създават под риск въобще изпълнението си на проектите по първия прием. Подобно положение беше по 123-а мярка, аналогичната в предходния програмен период. Тогава около 30% от договорите не се реализираха и се създаде под напрежение усвояването на програмата. Тогава вече имахме мобилност и да прехвърляме по различните оси, Комисията беше достатъчно благосклонна към нас в преговорите да го направим.
По отношение на втория критерий за износителите. Това също е предложение, което дойде от бранша. Разбира се, има и малки предприятия, които също имат възможност да си преработват, да, тук не говорим за големи, масови, агресивни преработки, но преработката може да бъде на малки предприятия, може да бъде съхранение, хладилни камери, най-различни неща. Така че по никакъв начин не се променя таргет групата от гледна точка на чувствителни сектори, по никакъв начин не се изолират малките предприятия. Разбира се, това, което беше в дебат със зърнопроизводителите, защото там са единични проектите, на които попаднах, това, което в рамките на разговорите за новото ОСП, които правихме и вчера финализирахме, още на 3 предходни срещи, че в новия програмен период, живот и здраве, ще има целеви бюджети за животновъдство, плодове и зеленчуци, зърнопроизводство и така нататък. Защото наистина чувствителни, но се изкриви малко, не може да не попаднат определени сектори. И биологичното също, което беше в рамките на приоритетите.
Така че, разбира се, има резон в това, което казвате, но не смятам, че толкова пряко трябва да се приема в този вид. Благодаря Ви.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: В един от критериите точно се изисква износ, като съответно документът, който трябва да се е приложи, особено за вътрешнообщностните доставки, се изисква да бъде предоставен от Агенция „Митници“ за такава вътрешнообщностна доставка. Обаче вътрешнообщностните доставки не се регистрират по някакъв начин със стойност под 250 хил. лв., а два процента, 250 хил. лв. за малко и средно предприятие е изключително висока стойност. Вие няма как да предоставите този документ, не знам дали е съобразено, но записано императивно, че това ще е документът, който се изисква… Едно предприятие с един милион, това е… (Реплики.)
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: … Тя не е във финален стадий, в момента е в процес на обсъждане, и като получим всички бележки, се финализира. Благодаря Ви за забележката, професор Бъчварова.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Искам да благодаря на господин министъра и на неговия екип за отговорите, които дадоха, и за посещението в Комисията. Приключихме и с блицконтрола.
За утре в 11,30 ч., понеже няма свободни зали, ще проведем заседанието в залата на ГЕРБ, ст. 19.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Утре да Ви очаквам ли в Министерството, да отложим за 16 ч.? Ако искате, да го отложим и за по-натам.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, колеги.
(Закрито в 16,30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Димитър Гечев
Стенограф:
Антон Лазаров