1.Разглеждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г. за първо гласуване;
2. Разглеждане на проекта на общ законопроект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи:
- № 754-01-52, внесен от Йордан Апостолов и гр.н.п. на 05.09.2017 г. и
- № 754-01-63, внесен от Запрян Янков и гр.н.п. на 27.09.2017 г.,
Проектът е изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните






П Р О Т О К О Л
№ 14

На 1 ноември 2017 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г.
2. Разглеждане на Проекта за общ Законопроект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 754-01-52, внесен от Йордан Апостолов и група народни представители на 5 септември 2017 г., и № 754-01- 63, внесен от Запрян Янков и група народни представители на 27 септември 2017 г.
Проектът е изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от заместник-председателя на Комисията господин Димитър Гечев.

* * *


ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Добър ден, колеги! Имаме кворум.
Предлагам следния дневен ред за днешното заседание, а като първа точка: разглеждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., и като втора точка: разглеждане на Проекта за общ Законопроект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 754-01-52, внесен от Йордан Апостолов и група народни представители на 5 септември 2017 г., и № 754-01- 63, внесен от Запрян Янков и група народни представители на 27 септември 2017 г. Проектът е изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от правилника за организацията и дейността на Народното събрание, така че подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
Да колега, заповядайте.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ: Господин Председател, искам да попитам, а съгласно Правилника на Народното събрание всяко първо заседание от месеца на Комисията трябва да има блицконтрол. Втори месец това го няма. Питам защо?
РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Извинявам се, че се намесвам, но аз мисля, че съм на билцконтрол на всяко заседание. Кога беше последния блицконтрол? Беше преди две заседание. Как втори месец да няма блицконтрол?
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ: Точно, първата седмица на октомври нямаше, а сега първата седмица на ноември пак няма.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Мисля, че не e проблем. Ще помоля за спокойствие. Мисля, че не е проблем да го направим. И ще направим блицконтрол, но сега трябва да приемем бюджета и така предложения дневен ред. (Реплики.) Предложение по дневния ред ли правите?
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ: Не, просто задавам въпроса защо няма? (Реплики.)
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Аз мисля, че на последните две заседания, не сме имали блицконтрол, така че ще направим. Не е проблем.
Заповядайте.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Колеги, хайде да се съсредоточим върху дневния ред, добре ще е да го уточним. Вижте колко външни хора има. Има доста по-сериозна тема.
Мисля, че и предната седмица бяхме на един вид блицконтрол в Комисията за срещата в Министерството. Дайте да се съсредоточим върху нещата, за които днес сме се събрали. Предлагам да гласуваме дневния ред и да продължим напред, и да не дъвчем тази тема като дъвка.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Напълно Ви подкрепям господин Апостолов, така че подлагам на гласуване така предложения дневен ред. Mоля Ви да гласувате.
Гласували 18 народни представители: за – 18, против – няма, въздържали се – няма.
Приет е дневният ред.
Гости на днешното заседание от Министерството на земеделието, храните и горите по точка първа са: господин Румен Порожанов – министър на земеделието, храните и горите, господин Атанас Кацарчев – началник на кабинет в Министерство на земеделието, храните и горите, Мария Тренова – началник отдел на дирекция в Министерството на земеделието, храните и горите; от Фонд „Земеделие“ – Иванка Багданова и Десислава Войчева; по точка 2 – Зорница Трифонова, Лиляна Стоянова от Конфедерацията на независимия синдикат в България; от Министерството на финансите – Петър Киров и Ивелина Йоргова; от Националната асоциация на зърнопроизводителите; от Асоциацията на международните отношения; Национален съюз на гражданските експерти; Движение „Защита на гражданите“ и още доста гости.

Продължаваме по дневния ред.
Да, господин Адамов.
АЛТИМИР АДАМОВ: Аз Ви благодаря, господин Председател.
Ще Ви помоля да ме извините, но понеже имам Правна комисия и искам да се впиша в протокола, да делегирам гласа си на Вас и Вие да гласувате вместо мен на предстоящото заседание.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин Адамов.
Предлагам да започнем с представяне на макрорамката на бюджета, като го направят от Министерството на финансите господин Петър Киров и Ивелина Йоргова.
Заповядайте.
ИВЕЛИНА ЙОРГОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Имам удоволствието да Ви представя макроикономическите показатели и допусканията, при които е разработен проектът на Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г.
Основните приоритети на бюджет 2018 г. са: продължаване на реформите в сектор Образование и подобряване качеството на образованието; поддържане на модерни и боеспособни въоръжени сили, и създаване на условия за мотивация и професионален подбор на кадрите, необходими за изпълнението на политиките в областта на отбраната и сигурността.
В областта на социалната политика се предвижда: увеличение на някои видове обезщетения за отглеждане на малко дете от една до две годишна възраст, за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца, увеличение на минималния дневен размер на паричното обезщетение за безработица, продължаване на финансирането за социалните услуги „личен асистент“, „социален асистент“ и „домашен помощник“.
В областта на здравеопазването – за контрол и ефективност на разходите в системата на здравното осигуряване, за осигуряване на качеството на лечението и достъп до медицинската помощ, са предвидени допълнителни разходи в размер на 400 млн. лв. по бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Обезпечаване на успешното провеждане на председателството на Съвета на Европейския съюз през първата половина на 2018 г. Основен приоритет за провежданата фискална политика и продължаване усилията в подкрепа на запазване на икономическата и финансова стабилност е създаване на условия за икономически растеж в съответствие с заложените приоритети, цели и мерки в Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017 – 2021 г., и продължаването на фискалната консолидация.
Очакванията за реалния растеж на брутния вътрешен продукт през 2018 г. са да достигне 3,9% и да се запази на относително стабилни нива през прогнозния период. Вътрешното търсене ще остане водещо за повишението на брутния вътрешен продукт, както по линия на потреблението, така и на инвестициите.
Брутният вътрешен продукт (БВП) се очаква да възлезе през 2018 г. на 105 млрд. 609 млн. лв., като прогнозата за 2017 г. е 99 млрд. 624 млн. лв. Очаква се средногодишната инфлация през 2018 г. да бъде 1,4%, а в периода 2019 – 2020 г. да се ускори до нива от 1,7% – 1,8%. Продължава низходящият тренд в нивото на безработицата и понижение до 6,2% през 2018 г., при очаквано ниво от 6,5% за 2017 г.
Ускоряването на икономическата активност през 2019 – 2020 г. би имало положителен ефект върху заетостта и очакваното ниво на безработица, съответно 5,9% и 5,6%. Целите за дефицита по консолидираната фискална програма за 2018 г. са в размер на 1% от БВП. Планираният дефицит по КФП за 2019 г. и 2020 г. е съответно на нива минус 0,5% и 0% от БВП. Дефицитът на начислената основа на сектор „Държавно управление“ за 2018 г. се очаква да бъде 0%.
Провежданата данъчна политика през периода 2018 – 2020 г. е насочена към запазване на ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези на данъчиците върху доходите на физическите лица, поддържане на устойчиво ниво на бюджетните приходи при запазване на тежестта на данъчното облагане, повишаване на събираемостта и намаляването на дела на сенчестта икономика чрез стимулиране на доброволното изпълнение, борба с данъчните измами и укриването на данъците, както и намаляване административната тежест, и разходите за бизнеса и гражданите.
Основните промени в данъчната политка включват: поетапно увеличаване на акцизната ставка на цигарите и времеви график за достигане на минималните нива на облагане; намаляване на административната тежест чрез предоставяне на информация от НАП по служебен път в електронен формат.
По отношение на социално и здравноосигурителната политика през 2018 г. се предвижда запазване на размерите и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете ДОО и здравно осигуряване, като се повишава размерът на ДОО за фонд „Пенсии“ с 1% с цел намаляване на недостига на средства по бюджета и субсидирането му от държавния бюджет.
Увеличаването на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица за 2018 г. е в размер на 510 лв., а за 2019 г. – 560 лв., а 2020 г. – 610 лв. Отпада скалата за определяне на деферинцирани минимални осигурителни доходи съобразно облагаемия доход. Промяната в механизма ще доведе до облекчаване на този вид доходи, както за НАП, така и за задължените лица. Увеличението на минималния месечен размер на осигурителния доход на земеделските стопани и тютюнопроизводители от 300 лв. на 480 лв. от началото на 2018 г.
По отношение на образованието за 2018 г. са предвидени допълнителни средства в размер на 330 млн. лв. за осигуряване на целогодишно увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал. За периода 2018 – 2021 г. е предвидено поетапно удвояване на средствата за възнаграждение на педагогическите специалисти.
По отношение на отбраната и сигурността за периода 2018 – 2021 г. са предвидени по 100 млн. лв. годишно за увеличаване на възнагражденията на личния състав в системата на Министерството на отбраната и по 55 млн. лв. годишно за увеличаване на средствата за персонал в системата на МВР.
Увеличаването на заплатите в бюджетната сфера е общо с планиран ефект от 542 млн. лв. за 2018 г., като при разглеждания период се очаква намаление на държавния дълг. Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2018 – 2020 г., съотношението държавен дълг към прогнозния брутен вътрешен продукт се очаква да бъде около 22,3% през 2018 г. и да достигне до 20% от прогнозния брутен вътрешен продукт към края на 2020 г. През периода 2018 – 2020 г. дълговото финансиране на бюджета под формата на държавни ценни книжа се очаква да бъде в рамките на 1 млрд. - 1 млрд. 200 млн. лв. годишно.
Приходите, помощите и даренията по КФП за 2018 г. възлизат на 38 млрд. 223 млн. 900 хил. лв. – при очакван ръст за 2018 г., спрямо очакваното изпълнение на приходите за 2017 г., и са резултат от мерките за повишаване на събираемостта на данъчните приходи и промените в социално-осигурителната политика.
Разходите по КФП за 2018 г. и вноската в бюджета на Европейския съюз са в размер на 309 млрд. 323 млн. 900 хил. лв., а в това число вноската в общия бюджет на Европейския съюз е в размер на 1 млрд. 133 млн. 900 хил. лв. Общо разходите и вноската в бюджета на Европейския съюз, като дял от брутния вътрешен продукт за 2018 г., са 37,2%, като за периода 2019 – 2020 г. се предвижда намаление до 35,5% от брутния вътрешен продукт през 2020 г.
Запазват се очакванията за намаляване на разходите по националния бюджет чрез оптимизиране на разходите на бюджетните организации и повишаването на ефективността на публичните разходи в отделните сектори, и засилване на техния принос за повишаване на икономическия растеж.
Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2018 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2017 г. в размер на 4,5 млрд. лв.
Разходите по основните функции на КФП за 2018 г., като процент от брутния вътрешен продукт, се разпределят, както следва: социално осигуряване, подпомагане и грижи – 12,4% от брутния вътрешен продукт; икономически дейности и услуги – 5,6%; здравеопазване – 4,5%; отбрана и сигурност – 4,2%; образование – 3,6%; жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда – 2,2%; общи държавни служби – 2,3%; почивно дело, култура, религиозни дейности – 0,6%; разходи, некласифицирани в другите функции – 0,7%.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Йоргова.
Предлагам от Министерство на земеделието, храните и горите да обявят това, което се отнася до Комисията по земеделието, храните и горите, и до бюджета на Република България.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Колегите от Министерството на финансите представиха основната макрорамка и приоритетите по бюджета, който е заложен за 2018 г. Моето скромно мнение като служител, който много дълго е работил в Министерство на финансите, е, че бюджетът като цяло е много добре структуриран. Самата макрорамка е много добре аналитично подготвена от гледна точка на параметрите, които са заложени.
Разбира се, акцентът, който беше елемент на дебат – да има ли дефицит, или да няма дефицит, тъй като единият процент дефицит, който е заложен, дава около 1 милиард допълнителни възможности за изразходване на средства, е, че в средносрочната прогноза в 2019 г. става на половин процент, а в 2020 г. се преминава на балансиран бюджет. Това дава възможност за по-добрата събираемост на приходите и, разбира се, едно добро управление на разходите.
Преминавайки към добро управление на разходите, ще Ви запозная с основните параметри по бюджета на Министерството на земеделието, а след това заместник-директорът на Фонд „Земеделие“ – госпожа Багдатова, с новите параметри по бюджета на разплащателна агенция. Може би преди въпросите ще помоля началника на кабинета на Министерството на земеделието – господин Кацарчев, да Ви покаже на таблото какво смятаме да правим с приходите и структурните финансово-търговски, и всякакви взаимоотношения в Селскостопанска академия.
Селскостопанската академия винаги е едно от разковничетата защо пак не стигат парите, пак не са достатъчни заплатите за младите научни работници и така нататък. Затова, за да се случат нещата там, трябва да има ясен финансово-търговски научен модел, който да заинтересува всички структури в Селскостопанска академия, и да работят така, че да бъде тя по-ефективна. Ще си позволя да започна с основните параметри по Закона за бюджета на МЗХГ. Значете, че този материал го имате, а аз ще си позволя да го зачета.
Министерството осъществява държавната политика в областта на земеделието, селските райони, горите, риболова и аквакултурите. Неговата дейност е насочена към: повишаване на конкурентоспособността и разширяване на експертния капацитет на българското селско стопанство при спазване на строги стандарти за опазване на околната среда; осъществяване на единен контрол по хранителната верига за осигуряване на безопасност на храните и хуманно отношение към животните; разнообразяване на икономиката и подобряване условията на живот в селските райони; създаване на условия за устойчиво развитие на рибарския и горските сектори.
Държавната политика в секторите „Земеделие“, „Храни“, „Аграрна наука“, „Развитие на селските райони“, „Рибарство и аквакултури“ и „Горско стопанство“ се провежда посредством структурите от системата на Министерството, а именно: централна администрация, изпълнителни агенции, областни дирекции на земеделие – 28 в цялата страна, включващи в състава си общинските служби по земеделие.
През 2018 г. Министерството ще работи в три областни политики, съставени от комплексен набор от 16 бюджетни програми, съобразени с управленските приоритети на страната и националните интереси в отрасъла, и представени в програмния и ориентиран към резултати бюджет за 2018 г. Планираните приходи в Проектобюджета на Министерството са в размер на 156,6 млн. лв. Същите са намалени спрямо тези за 2016 г. с 2,4 млн. лв. Намалението се дължи на отпаднали приходоизточници от държавни такси за дейности, които са прехвърлени към Агенцията по геодезия, картография и кадастър към МРРБ.
Проектът на Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г. на Министерството, разходната рамка, която е предвидена, е в размер на 210,08 млн. лв. Разходите са разпределени в области на политики, както следва: политика в областта на земеделието и селски райони – 158,33 млн. лв.; политика в областта на рибарството и аквакултурите – 5,9 млн. лв.; политика в областта на съхраняването и увеличаването на горите и дивеча – 25,5 млн. лв.; бюджетна програма администрация – 20,4 млн. лв., или общо – 210,08 млн. лв.
Разходната страна на Проектобюджета на МЗХ за 2018 г. е разпределена по основни показатели, както следва: разходи за персонал за 2018 г. са предвидени в размер на 116,06 млн. лв.; средствата за персонал в проектобюджета на МЗХ за 2018 г. са увеличени спрямо настоящата година с 2,5 млн. лв. Предвиденият ръст на разходите за персонал произтича от представянето в Проектозакона за държавния бюджет политика по доходите и осигуряването, а именно увеличение на минималната работна заплата и осигурителната вноска за фонд „Пенсии“.
Предвидените в Проектозакона за държавния бюджет разходи за издръжка и други текущи разходи са в размер на 86,3 млн. лв. В това число 17 млн. лв. са за извършване на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите, възложена на „Напоителни системи“. Разчетената издръжка е задоволителна и обезпечава в основна степен изпълнението на заложените цели по области на политики и по бюджетни програми, които изпълнява Министерството. В представеното пред Комисията становище сме посочили кои структури и дейности не са изцяло обезпечени финансово през рамката на Проектобюджета за 2018 г.
Капиталовите разходи са в размер на 7,8 млн. лв. и са на нивата от 2017 г. Следва да се има предвид, че предвиденият финансов ресурс е недостатъчен за осъществяване на инвестиционната програма на Министерството и 43-те броя второстепенни разпоредители с бюджет в системата.
Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет. Разчетеното с Проектозакона за държавния бюджет на Република България за 2018 г. бюджетно взаимоотношение с централния бюджет е в размер на 64,8 млн. лв. Това е трансферът на разликата между собствените приходи и разходите, които са заложени. Посредством него и чрез разчетените по бюджета собствени приходи ще се финансират утвърдените разходи по Закона за бюджета, и трансферите по сметките за средствата от Европейския съюз на Министерството.
В заключение информирам, че Министерството на земеделието, храните и горите независимо от недостига на средства, което е хронично за всеки един бюджет и всяка една структура, административна, е приело Проектобюджета, одобрен от Министерския съвет.
Ако позволите сега, госпожа Багдатова, да Ви представи за държавен фонд „Земеделие“.
ИВАНКА БАГДАТОВА: Държавен фонд „Земеделие“ е създаден със Закона за подпомагане на земеделските производители и е единствената кредитирана разплащателна агенция в Република България в областта на земеделието. Организацията на Фонда е регламентирана в устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“, Осъществява се от 28 структури и областни структури, и централно управление. Фондът прилага дейностите по ПРСР – договорирана оторизация, както и Европейския фонд за гарантиране на земеделието. Много добре всички от Вас са запознати с директни плащания, пазарни мерки и ПРСР, като цяло.
Текущите разходи, които са предвидени в Проектобюджета за 2018 г. са в размер на 367 млн.; капиталовите разходи са 16 млн.; трансферите между бюджета и бюджетните организации, и централния бюджет са в размер на 401 милиона; за сметките от Европейския съюз, за ПРСР са предвидени за 2018 г. 967 милиона. В областта на рибарството са предвидени 38 милиона, за пазарните мерки 145 млн., и за директни плащания – 1 млрд. 551 млн. лв. Като цяло Фонд „Земеделие“ го подкрепя и няма забележки по така предложения Проектобюджет.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Давам думата на господин Кацарчев.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа, аз бих искал да Ви покажа нагледно някои неща.(Господин Атанас Кацарчев става и отива да чертае на дъската.)
Бих искал да Ви кажа, че има два елемента на дейността, а търговско-маркетингова част няма собствени приходи, които да изглеждат реални, и трябва да се положат усилия в тази посока. Двата елемента трябва да гарантират обезпечаването на научната и научно-приложната дейност.
Селскостопанска академия представлява централна структура с две подструктури – научни институти и опитни станции. Опитните станции са 19 на брой търговски дружества. В някои от тях имаме много малък брой работещи, но всички те имат началник, главен счетоводител и личен състав – ТРЗ или УЧР, в зависимост от това как ще си ги кръсти. За да се оптимизира цялата структура, трябва да минем през някои от елементите.
В бюджетно-финансово отношение идеята е Селскостопанската академия да стане автономна по отношение на приходната си част и разходната си част, по подобие на Българската академия на науките. Там е специален режимът. В момента се наблюдава тенденция при Селскостопанската академия, в която част от приходите се отчитат по един по-особен начин.
Търговско-маркетинговата част включва два елемента по отношение на дейността на Селскостопанска академия. Единият елемент е приходи от продажби на продукция, свързана с авторско и патентно право – собственост на Селскостопанска академия, което в момента се реализира чрез договори на съответните научни институти, в които няма нито един специалист от това право – авторско и патентно. Това означава, че Селскостопанска академия не е защитена като интереси по отношение на реализацията на търговската част и на това, което са произвели на пазара.
Вторият елемент включва европейски програми и това са права. Селскостопанската академия до момента не се е възползвала и от двата си елемента – институции и опитни станции, – да кандидатства където и да било. Причините няма нужда да ги търсим.
Каква е идеята за преструктуриране? Както казахме, първата основна точка е да получат автономност по отношение на приходната си част. Разликата, а по-скоро бюджетната част, която се изразява в трансфера от държавата – в случая първостепенен разпоредител, към Министерството на земеделието, храните и горите за покриване на размера на разходите за заплати, включително осигуровки. В това ще се изразява бюджетното взаимоотношение при новата система, а Селскостопанската академия се явява в качеството си на второстепенен разпоредител в системата на Министерството на земеделието, храните и горите.
От другата страна стоят опитните станции, които са търговски дружества. Не е необходимо да бъдат 19, а е достатъчно едно, в което да влизат всички активи и съответно пасиви. Първо, това оптимизира административната част на всичките опитни станции и това ще даде възможност за по-добро управление по отношение на кандидатстването по европрограми, защото няма забрана и те са допустими бенифициенти. Тази част е преструктурирана.
Тук се появяват два вида отношения. По отношение на търговците, тъй като опитните станции всъщност правят опитите, свързани с приложната наука на Селскостопанска академия плюс производство, което касае масово производство за продажба на съответното нещо, което е разработено в Селскостопанска академия – вид, сорт, култури и така нататък.
Втората част, както казахме, е кандидатстване по европрограми по отношение на техника, лаборатории и каквото е необходимо за съответното изпитание. В тази си част, която касае науката и приложната наука, благодарение на бюджетно-финансовите отношения, тя гарантира щатни заплати. От тук нататък дейността на ССА как се развива?
В момента Селскостопанската академия я помолихме и те направиха един анализ, при което има готов проект на унифициран договор за ройл, и така всички институти ще прилагат една и съща схема. Отделно от това ще се вкарва двоен подпис – подписва съответният ръководител на институт и ръководителят на ССА, с цел да е ясно какво се случва в системата. Това ще гарантира увеличение на приходите от продажбата на търговската продукция след това. Тези договори масово се сключват с частни фирми, които също произвеждат промишлени количества от съответните сортове, както и разработки, свързани с опитните станции.
Вторият елемент за приложна наука е наука с европрограми. Над 500 милиона са наличните в Министерството на образованието програми, по които съответните институти могат да кандидатстват. В момента три имат добри продажби, а останалите са под черта, тоест имат отрицателен баланс.
Как да се разпредели приходът, така че ССА да продължи да поддържа и другата наука? Вариантите са разпределени съответно в съотношение между съответния институт, произвел продукта, и шапката Селскостопанска. Това на български как е? Ако сложим съотношение 50 – 75%, постъпващи в научния институт, съответно от 50 – 30%, постъпващи в Селскостопанска академия, то това ще позволи на Селскостопанска академия да балансира водещите и неводещите институти, като не допуска намаление на научната дейност на тези, които не могат в момента да изкарат пазарна продукция, от една страна.
От втора страна, Селскостопанската академия вече има наблюдение върху цялата дейност, която се случва в научните институти. Схемата изисква от една до две години плюс промени в Закона за ССА, за да се гарантира, че това трябва да сработи и да тръгне. Няма специалисти по отношение, както казах, по патентно право, няма специалисти, които са по проектите. Това е задвижено като процес по отношение на търговско-маркетинговата част, а остава да задвижим бюджетно-финансовите отношения.
Недостигът на пари в Селскостопанска академия е по отношение на заплатите. Селскостопанска академия не си позволява да харчи парите за щяло и нещяло, а този ресурс трябва да има ясно целеви характер и трябва да се определи колко процента отиват за възнаграждения, допълнителни, колко процента за инвестиции и колко процента за наука. По този начин „шапката“ няма да си позволи да харчи пари за излишни мерки, например за луксозни коли. Това е предложението на Министерството на земеделието, храните и горите, започнали сме го, изчисляваме го и ще предложим на Народното събрание варианти. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, господин Кацарчев.
Давам думата за изказвания на колегите, който желаят.
Господин Апостолов, заповядайте.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Благодаря за представянето и визуализирането, което направи господин Кацарчев. Това е наистина революционен модел във връзка с ръководеното на Селскостопанска академия. За краткото време, в което Министерството има нов екип, най-сетне има проумяване, че трябва да се излезе на абсолютно пазарни принципи, на пазарна рамка, за да може тази Академия в крайна сметка да съществува. Това, господин Кацарчев, лекичко го отбеляза – за преразпределение между водещи и неводещи институти.
Господин Кацарчев, бих искал само да отбележа това, че в този пазарен свят, в който ние живеем, може да се даде време, но съвсем кратко време. Тези, които не могат да изкарат добър продукт, да наложат чрез получаване на „ройлти“ това, което са разработили, и то да слезе до обикновения земеделски производител или съответния потребител, то тези звена трябва да бъдат преструктурирани, а не да продължават да получават такава издръжка.
Всичко е много добре в този модел, а ние с колегите бихме могли и трябва да го подкрепим, като при всички положения ще има една доработка. Виждам, че има един-два момента, които в една по-сериозна дискусия бихме могли да предложим и да допълним, за да се задвижи тази тромава машина. Все пак благодаря, че екипът се е заел с амбициозната задача да извърши и да започне тези промени.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, господин Апостолов.
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател!
Господин Министър, уважаеми колеги, гости! Разрешете ми, първо, да се обърна с няколко въпроса по отношение на бюджета – макрорамката, а също така и на бюджета на Министерството на земеделието, а също така и на Селскостопанската академия и на това, което ни беше представено.
Първо, по представянето на бюджета от Министерството на финансите ние приехме една стратегия за развитие на българската наука. Там има ангажименти, които с бюджета трябва да бъдат поети, за да могат да се реализират научните направления и иновации в България. По мой спомен са около 170 милиона. Къде са те? Има ли ги в бюджета? Това ми е въпросът към Вас. Защото, ако приемаме стратегии без съответно те да са отразени по някакъв начин, то просто стратегията е някакъв документ, който е с пожелателен характер.
Въпросът ми към Министерството на финансите или може би към Земеделието е: кой установи и как установи, че от 300 лв. на 480 лв. трябва да бъде осигуряването на земеделските стопани? Какви разчети са правени? Разликата е драстична. Дали е участвало Министерството в разчети, които показват доходност на земеделските стопанства, до каква площ? Как въобще това число се е появило? Наистина две-три години е 300 лева, а сега тази разлика прави сериозно впечатление, защото от 900 лв. става на 1800 лв. за годишното осигуряване на земеделските стопани. Има ли информация за това? Знаете, че се увеличава и фонд „Пенсии“, а също така и държавното обществено осигуряване с 1%.
По отношение на Министерството на земеделието знам, че всяка година второстепенните разпоредители си представят своите проекти за бюджети, а общо взето втора или трета година числата стоят едни и същи по отношение на Селскостопанска академия, по отношение на борбата с градушките. Няма корекция на фонд „Работна заплата“, в който от 2008 г. няма промяна, и някакви 5% имаше, но потънаха в общите. Тези прогнози, които се правят и се искат от второстепенните, имат ли някаква система на координация, която все пак при защитата на бюджета да може да се показват нужди, трябва да бъдат подплатени с бюджета, за да могат да се реализират. За Селскостопанската академия може би трябва да се изкажа отделно, защото някак си логично, добре звучи, какво липсва, но зад това, което ни се представя, има неща, които не са ясни и не са точни.
За какво става въпрос? Първо, Вие ще осигурявате като автономен бюджет това, което е добро за фонд „Работна заплата“. Ако е 560 средна работна заплата в Академията, просто недейте, не виждам как млади учени ще дойдат, а пък старите намаляват.
Коя е базата за фонд „Работна заплата“ за заетите в науката?
Казвате, че няма роялти, няма патентно. Извинявайте, обаче на Селскостопанската академия всички сортове са защитени в патенти, има договори лицензионни. Друг е въпросът, че в Законът за семената и посадъчния материал, който сега ще гледаме, не се плаща роялти. Сключват се договори и насрещната страна не е задължена да си плати роялтито върху площите, които използват тези семена.
Институтът в Генерал Тошево има лицензионен договор с Франция за хибриди слънчоглед и получава всяка година половин милион на базата на това, че тези хибриди слънчоглед се отглеждат във Франция, а не само хибрида като такъв, а на база на площите, които заемат и получава това роялти в началото на година – февруари, март. Но в България такава законова постановка няма, категорична съм. Вие ми говорите, че сме взели 100 тона семена, или 20 тона семена, а говорите ли колко са площите със сенола, като на тях се разпределя роялтито, а не само за високите категории. Така че отделно международните договори и договори с други академии – аз не знам откъде Ви е тази информация, са 85 в отчета на ССА, и това го пише за 2016 г., а за 2017 г. ще го видите.
Имаше Оперативна програма „Наука за интелигентен растеж“, имаше приемна, предложения, Академията участваше с център за върхови постижения, но всичко се провали. Кой е виновен? Обяснете ми, защото по правило Академията има изключително и много добро участие във всички международни и научни институти. Така че вземете тази справка, поискайте колко проекта са изпълнени. Финансиранията на тези проекти ги има, но няма фонд „Работна заплата“. Може да си купите някое лабораторно оборудване, може да отидете четири пъти до Италия, но там няма заплащане на труда на тези, които изпълняват проекта, и такива са правилата включително и в нашата оперативна програма.
Разбирате добре, че се работи, че има идеи, но трябва да се влезе в дълбочина в цялата нормативна уредба, която касае именно иновациите, а именно защитата на интелектуалната собственост да бъде реализирана и в останалите закони, които действат в страната. В противен случай няма да постигнем до това европейско ниво, но като цяло финансирането на Академията от 43 милиона таван разходи и 15 милиона собствени приходи, сега сме на 25 милиона и в това число 8 милиона собствени приходи – субсидията се намалява два пъти и половина, а собствените приходи трябва да ги увеличаваме. Не се връзват нещата като цяло.
Има много проблеми, а автономният бюджет е една от възможностите да се реализират политики, но трябва да има достатъчно сериозно мотивиран и висок трансфер, за да може системата да се завърти и собствените приходи да се показват. В действителност те са повече, но разходният таван ограничава тяхното реализиране, по начина по който е записано в Закона за бюджета.
Мисля, че все пак обсъждаме бюджета и, ако може, по въпроса.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Към Министерството на финансите, така че госпожа Йоргова, или колегата й?
Заповядайте, госпожо Йоргова.
ИВЕЛИНА ЙОРГОВА: Аз, за съжаление, като експерт в дирекция „Държавни разходи“ не съм чела въпросната Стратегия. Предполагам, че колегите, които отговарят за образованието, са се запознали с нея. Можем да го проверим и да дадем отговор. По принцип разходите са съобразени с възможностите на държавния бюджет и макроикономическите допускания в средносрочен план, а това са приоритетите и така са разпределени средствата.
Относно минималния месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани ние лично нямаме информация дали са извършвани някакви разчети и ще се обърнем към дирекция „Данъчна политика“, която предполагам, че е наясно с въпроса.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
От Министерството на земеделието и храните – господин Кацарчев. Мисля, че Вие ще отговорите на въпроса за ССА.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители!
Госпожо Бъчварова, Вие сте доста наясно със Селскостопанска академия и част от нещата, които казахте, не са верни. Те договор имат, но приходи нямат. Патентното право и всички авторски възнаграждения се реализират през договори, законите в България са абсолютно достатъчни и няма нужда в някой закон да копираме още един път кой какви права има, и как са защитени.
Въпросът е, че Селскостопанска академия няма знания в тази посока по отношение реализацията на техните права, тоест идеята е те да стъпят върху действащото законодателство, което е абсолютно достатъчно, от една страна. От втора страна, ако те станат автономен бюджет, част от регулациите, които касаят стандартните системи, падат, тоест те могат да си допълват заплатите с допълнителни материални възнаграждения. Смисълът е, когато някой изкарва продукт и получава приход, да има възможност да качи възнаграждението си под друга форма.
По отношение на кандидатстването – да, видяхме колко пъти се кандидатства, а въпросът е, че не влиза достатъчно ресурс, базите не изглеждат достатъчно добре, няма нова техника, лабораториите изглеждат ужасно. Къде са кандидатствали?! То не се вижда наяве. Ако има резултат, той трябва да е видим. Повечето инвестиции касаят материални вещи, така че в случая цялостната концепцията е да ги освободим по някакъв начин, като насърчим обаче работата, а не да омързеливим работата посредством твърда субсидия. Поне това е идеята.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Госпожа Бъчварова, разбира се, според мен е доста права в много от нещата.
Нарочно дадохме акцент на Селскостопанска академия, защото е едно от звената, в което не достигат парите. Вие може би давате данни от по-предходни години, когато е бил над 40 милиона бюджета, но лично аз нямам тази справка пред себе си. Сигурно е било така. Спрямо миналата година нямаме изменение и отново сме в дефицит, отново младите научни работници казват: ние сега защо стоим за тези ниски заплати? Но те стоят.
Въпросът с автономния бюджет е приходите да започнат да влизат и да има стимули да влязат вътре. Автономният бюджет е един инструмент и вече е малко по-ясна регулация вътре в рамките на тази сложна структура – Селскостопанска академия. В момента Вие много добре знаете, че всички институти бяха абсолютно самостоятелни. Всеки прави каквото прецени, че е правилно – дали е най-правилно, или не, и няма никаква единна консолидирана политика, или частична, по един проект с европейско финансиране или някакво друго. Вместо да се обединят усилията за кандидатстване от два или три института, които имат този капацитет, те се конкурират помежду си.
Условието, което сме задали в момента, е провеждането на единна научна производствена Академия. Именно за автономният бюджет имахме доста тежки разговори с Министерство на финансите, за да достигнем до една такава визия, а е добре това нещо да се приложи. Тези производствени помощни станции, опитни по някакъв начин също акумулират приходи. Въпросът е дали не се оставят приходите само за сметка на научните звена и дали не се изчерпва самата бюджетна приходна част от приходи, които излизат, както от частно консултиране на нашите добре образовани научни светила към частния бизнес, или респективно това да минава през тези станции? Да, отново ще имаме хроничен недостиг, ако не се направи нещо. Да, резоннно е всички образовани, млади или нетолкова млади и опитни научни работници да кажат: ние какво получаваме тук? Абсолютно резонен въпрос.
Подобен модел сме разработили за Агенцията за борбата с градушките. Тук вече моделът ще включва и другите източници на финансиране: потребителите на услугата и застрахователните дружества, защото не може само държавата да плаща. Имаме дефицити в момента и в двете структури. Били сме тези дни на разговори в Министерство на финансите, за да видим кой е подходящият финансов модел за тях, как да се случи това нещо и съвсем скоро ще го направим като публично обсъждане. Да, звената в момента са неосигурени, но моята позиция и на Министерския съвет беше, че в края на краищата всеки министър има един бюджет.
Този бюджет е инструмент и всеки министър с екипа си трябва да менажира този бюджет, а не да казваме: това не ми стига, друго не ми стига – седем милиона и половина са много малко капиталови разходи. Тази година основно капиталовите разходи отидоха на 100% за изграждането на новите площадки за градушките, за един-два радара, за площадки и всъщност сме били в дефицит. Догодина, живот и здраве, поне за мен основен приоритет ще бъдат лабораториите на Агенцията по храните, за да могат да бъдат модернизирани, защото проблемът с храните и проблемите с болестите в животновъдството са много сериозни и ние трябва да имаме адекватен отговор на това нещо.
Разбира се, всеки би се зарадвал да има комфорт, да правим кръпки какви ли не, но това е една огромна структура. Имаме областни дирекции навсякъде и общински земеделски служби. Областните дирекции не са само на службите по земеделие, а те са и на фонд „Земеделие“. Но те са с отделен бюджет, така че въпросът е как ще менажираме този бюджет. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Други колеги за изказвания?
Заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър!
Пред мен е писмото, което Вие сте адресирали до Комисията и в т. 4 обръщате внимание във връзка с предложената бюджетна рамка на Министерството за недостиг на финансови обезпечени дейности. Аз горе-долу грубо ги сметнах и това са около 45 млн.лв. и притеснителното е, че Вие засегнахте и темата с градушките, системата за борба с градушките, разходите за ракети, недостиг от почти 18 млн. лв. Знаем, че тук за персонал заплатите са доста ниски и са около 4 млн. лв. Притеснителното е също, че има недостиг от пет милиона и половина за извършване на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите – също един проблем от обществено значение.
Мисълта ми е, че Вашето предложение е тези средства да бъдат отпуснати за Министерството, но ако не бъдат отпуснати, има ли опасност от компрометиране? Ние знаем, че има опасност. Вашето мнение какво е? Ние като Комисия все пак искаме да знаем как може да съдействаме съответно, за да няма проблеми след това. Завършвам.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви. Давам думата на господин Порожанов.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Аз Ви благодаря за това изказване и тези въпроси.
Това сме заявили като искане за разходи. По-лесната тема: вредното въздействие върху водите, а 17 милиона са заложени, а толкова бяха и тази година. Знаете, че те се отчитат на база на документи в следващата година, а следващата година ще имаме един недостиг от това, което е извършено – малко под един милион. Това, което наистина е изключително важно, а именно в ремонти диги и укрепване на съоръжения, сме го заявили с тези пет милиона повече. Това безспорно по някакъв начин ще редуцира цялостното извършване на тези дейности.
Аз бих бил благодарен, ако се направи едно предложение от Комисията по земеделие към Бюджетната комисия, при възможност да се търси ресурс да бъде отделен допълнителен ресурс за една или друга дейност. Знаем всички, че не работим по първи бюджет. Това е едно доста трудно упражнение, но всяко едно мотивирано предложение следва да бъде разгледано, обосновано прието, или отхвърлено. Така че неслучайно и другата тема за преструктуриране е именно с борбата с градушките, за да можем да търсим оптимизация.
За съжаление, особено Селскостопанска академия с автономния бюджет това трябва да заработи от 1 януари и тук вече трябва да си имаме доста активна комуникация и с ръководството на ССА, и с ръководството на институтите. Аз се срещах веднъж с тях преди месец, правихме един доста сериозен разговор. Мисля, че бях разбран много добре именно в посоката, която говоря с Вас или което беше представено от господин Кацарчев. Има много детайли, госпожа Бъчварова е абсолютно права. Много детайли, които трябва да бъдат уточнени, защото някои от тях са свързани с нормативни промени, други са елемент на мениджърски решения.
Затова аз бих бил благодарен, ако се направят предложения в рамките на конкретни пера, които да се предложи на Бюджетна комисия до финансирането. Но това, което бих заявил и съм го поел като ангажимент с ясното съзнание, е, че ние ще менажираме този бюджет. Всеки месец ние имаме някаква тема или с наводнения, или с някакво друго бедствие.
Превенцията е много по-добре да се направи навреме, за да се минимизират разходите по отстраняване на щетите и компенсиране на щетите. В момента, само за информация, сме създали комисии в Бургаско, където ще бъдат направени огледи, където има и лозови реколти, които не са били обрани, които са с щети, а и ще видим за други стопани, за да можем догодина при оценката на тези щети да ги компенсираме съгласно нотифицираната държавна помощ. Превенцията е винаги по-добра, но, за съжаление, една превенция особено в такива разходоемки дейности като инвестиции в подобни съоръжения, изискват много пари. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Да, господин Апостолов, заповядайте.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Господин Министър, благодаря за това, което казахте.
Като казахте „а“, аз бих искал да кажа „б“ и това е относно Агенцията с градушките. Хайде да не си правим илюзии тук от професионална гледна точка, а колеги, които са опитни в бранша, има тук и външните организации нека да чуят, че лично според мен и Министерството, и екипа трябва да го поставят като въпрос. Държавата би трябвало да се деангажира с този проблем и този проблем да се прехвърли на хората, и да се заплаща от хората, които имат нужда.
Много добре ни е известно как в Западна Европа, че който иска да си пази реколтата, си плаща съответната вноска. Може да звучи много революционно и много хора в момента искат да „рипнат“ срещу тази теза, но тази вратичка ще се отвори и трябва да се гледа, така че е по-разумно да го мислим още от сега.
Знам, че ще си навлека може би някакъв гняв от някои от присъстващите, но някой трябва да каже и лошата новина. Според мен всеки от земеделските стопани трябва да поеме своята отговорност за защита на това, което произвежда, и държавата да освободи ресурс частично или в течение на годините въобще, но това нещо трябва да се случи.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин Апостолов.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви, това е тема, която коментирахме и предния път.
Моделът, който залагаме с ангажирането на производителите, ангажирането на застрахователите, оттеглянето на държавата, ще бъде лош знак. Но държавата не може да покрива всичко и на всяка цена, особено ако желаем, държавата да бъде покрита с градозащитни действия не само на тези около 40%, които са в момента. С новите площадки, колко станаха, господин Кацарчев? Четиридесет и малко отгоре.
Предполагам, че ще имаме възможност до две седмици да представим новия модел, който включва това нещо. Казахме Ви какво е в Австрия, а онзи ден колегите бяха там. В Австрия обаче застраховането е задължително за всеки земеделски производител и подобни действия се покриват от фонд, който се покрива от задължителните застраховки. В България проблемът е – коментирахме и с журналисти след предното заседание, и с част от Вас, че все още трябва да се укрепи доверието между бизнеса и застрахователните компании. Защото, за съжаление, в практиката, която се води дори и да имаш застраховка, започва една мъка по плащането на застрахователното събитие – обезщетението.
Затова ние за първоначалния модел не бихме искали да предложим подобно нещо – ще е много революционно, и няма да бъде прието задължително застраховане на всички земеделци. Там е, който иска да получава субсидии, то да си застрахова земята, стадата и така нататък. В България застраховаме само инвестициите по ПРСР. Това го знаете и особено тези, които са за петгодишен период на мониторинг, така че те са задължителни, а и тези застраховки се наблюдават.
Затова съм абсолютно съгласен с Вас, но държавата трябва да остане като гарант, като инвеститор, ако щете в рамките на инвестиции, които трябва да се направят в този аспект, но услугата трябва да си намери плащане и от получателя. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Други колеги?
Да, заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Искам да върна темата на Селскостопанска академия. Няколко пъти чух автономен бюджет. Искам да Ви попитам дали са правени някакви разчети за приходите, разходите на този автономен бюджет? Ще успеят ли в такъв кратък срок да се пренастрои тази тежка структура? Това ми е основно въпроса.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Думата давам за отговор на господин Кацарчев.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Правили сме доста често срещи със Селскостопанската академия, направени са разчети в това отношение, така че колегите от Селскостопанската са наясно със ситуацията. В момента не го гласувате, а се гласува бюджета, но няма промени. Ще има други промени, които ще трябва да се гласуват. В момента се гласува държавния бюджет, а не Закона за Селскостопанската.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кацарчев.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Само да поясня. Абсолютно прав сте, че имате очаквания и съжаляваме, че не сме ги взели тези разчети. В момента това, което имахме за цел да Ви покажем, е как искаме да преборим дефицита в ССА. Този, който се влачи с години, този който се оформи за следващата година по тези параметри на бюджета. Трансферйт, който е заложен към второстепенния разпоредител, ще си остане, но автономният бюджет трябва да засили приходната част и възможност за активиране на бизнес ориентацията на хората, които работят там. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Темата все пак е бюджетът на Селскостопанска академия в момента е субсидия и собствени приходи. Трансферът не достига за фонд „Работна заплата“ на нивото, което е в момента – има недостиг. Ако в новия бюджет няма поне 7 милиона трансфер допълнително, недостигът на фонд „Работна заплата“ ще продължи да виси.
Така че автономния бюджет без трансфер, който да осигурява тези средства, означава, че просто ѝ слагаме кръста на Академията, ако е същият трансфер, който е записан в бюджета.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Господин Кацарчев.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Госпожа Бъчварова много добре го представи логически и правилно. В момента недостигът за работни заплати съгласно новия Проектобюджет е 5 милиона. Реалните приходи на Селскостопанската, съгласно това, което те имат, показва, че те могат да увеличат приходите си за другата година без да правят почти нищо с 6 милиона. (реплики.)
Много добре знаете за какво става въпрос! Гледам числата пред мен: недостиг на сесия по отношение на работни заплати 5 млн. лв.; приходи на Селскостопанската академия, заложени в бюджета – 6 милиона и нещо; реални приходи на Селскостопанската академия за догодина –12 милиона и нещо.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, господин Кацарчев.
Други колеги? Няма.
Да, господин Абазов, заповядайте.
БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! В края на краищата сме се събрали да разглеждаме бюджета целия и в частност частта му за част „Земеделие“. Ще се обърна насам, но в същото време всъщност ще говоря на колегите от финансите и на колегите от Бюджетна комисия.
Смятам да говоря от две качества. Първо, като политическа партия и да изразя отношение към този бюджет, а второ, в лично качество. Обръщам се към Вас, но в същото време нямам въпроси към Вас, господин Министър, а всъщност имам апел към колегите от Министерство на финансите, Бюджетна комисия, както и към всички колеги.
Така предложения бюджет в частта на Министерство на земеделието и въобще в сектор „Земеделие“, като направим анализ в частта капиталови разходи, обрича Министерството на застой. Първо, на фона на непрекъснато нарастващите ангажименти, функции, задължения, които произтичат, както от нашето председателство, така и от редица други фактори и запазването на същото ниво на капиталовите разходи, обрича Министерството на абсолютен застой. Това означава, че в нито един от секторите при така планувания бюджет няма да има подновяване – нито на техника, нито на консумативи, нито на каквото и да е било друго. Това е крайно неприемливо.
Ще ги нарека „трите основни язви“. Язвите в Министерството в общия сектор „Земеделие“ са много, но искам да се съсредоточа върху трите основни. Това са: напоителни системи, Агенция за борба с градушките и Селскостопанска академия. Те са трите сектора, които са хронично недофинансирани, а като гледам разпределението на средствата за следващата година, те отново ще бъдат хронично недофинасирани. Това поставя под риск функциите, които трябва да изпълняват тези три структури, което е крайно неприемливо. Говоря в политическо качество в първата си част от изказването.
В частта за увеличаване на осигуровките на земеделските производители то нашата партия категорично няма да се съгласи да се вдигнат осигуровките от 300 на 460 лв., или 480 лв.? Някои от колегите казаха, че тепърва щели да правят някакви проучвания.
Колеги, спокойно, по моя разчет стопанства, които работят около 100–110 дка житни култури, или 10–12 дка овощни култури, или 5–6 дка зеленчукови култури, или 8 до 9 дка тютюн, или до 14 – 15 крави, или 50–60 овце, ще трябва да работят само и единствено, за да си платят осигуровките.
По данни на Агростатистиката, ако погледнем разпределението на земеделските стопанства по сегменти – дребни, малки, средни и така нататък, означава, че всички наши стопанства – малки, дребни, та дори и вече средни при тези показатели, ще трябва да работят единствено, за да си платят осигуровките. Това априори означава, че всичките тези много на брой малки стопанства ще минат в сивия сектор.
В този ред на мисли нашата партия този бюджет – така предложен в частта „Земеделие“, няма да го подкрепи. Причината е, че тези чувствителни сектори, които изброих – трите хронично недофинансирани сектори, а в други също има недостиг на средства, но за разлика от тях тези трите нямат алтернативно финансиране, нямат възможност за друг вид финансиране и единствено висят на това, което на нас ни е предложено и ние трябва да го гласуваме.
Апелът ми към Министерството на финансите, към Бюджетната комисия и към всички колеги – без значение дали са управляващи, или опозиционни партии, е: моля Ви да предложим изменение в така предложения Законопроект за бюджета, с който да повишим финансирането поне на тези недофинансирани три сектора, за да може колегите от Министерството да имат екзистенц минимума, да се покрие службата, Агенцията по борба с градушките, „Напоителни системи“ по отношение на опазването вредното въздействие на водата. Това ми беше в политическо качество.
В лично качество може ли да кажа няколко думи? По отношение на трите пак отново недофинансирани сектора. Лично мое мнение е, че „Напоителни системи“ е ЕАД и трябва да съвместява две несъвместими дейности. От една страна, то си е чисто търговско дружество, което продава поливна вода и развива търговска дейност. От друга страна, са му вменени задължения да осигури предпазване от вредното въздействие на водата, сиреч да опазва живота, здравето на местните хора, на животни, на посеви и така нататък, да поддържа хиляди километра диги, съоръжения, язовири и прочие, които са две несъвместими дейности.
Ако продължава да работи под формата на този статут – ЕАД, ние няма да излезем и да разчупим шаблона, ако тези три сектора продължават да работят с този статус, какъвто е сега.
Агенцията по градушки е административна структура, която се занимава със стреляне с ракети и предпазване от градушки. Агенция, колеги, агенция! Не случайно повтарям. Трето, Селскостопанска академия, ако продължава да работи по тази схема, то също няма да излезем от този обречен кръг.
Това, което колегите предлагат, е хубава крачка, първа крачка, доусъвършенства модела, но то е в рамките на схемата без да я нарушаваме. Ако Агенцията по градушки продължава да съществува под формата на агенция, ние няма да намерим друга формула, колкото и да увеличаваме парите. Обратно „Напоителни системи“, ако продължава да е ЕАД, то няма да намерим сполучливата формула, защото се опитваме да съвместим две несъвместими дейности. Нека да го направим държавно предприятие.
Другата част, която е „опазване от вредното въздействие на водата“, е да влезе като едно държавно предприятие, да му се осигури един бюджет от държавния бюджет, да си изиграе тази роля, за която е призвана, а нашето дружество да остане едно чисто търговско дружество, което има предмет на дейност да осигурява поливна вода на земеделците или промишлена вода за промишлените предприятия. Накратко, като не осигурим пари за „Напоителни системи“ и за Агенцията по градушки, за Селскостопанската академия и не променим този начин на осигуряване на земеделските производители, то нашата партия този бюджет няма да го подкрепи.
Призовавам всички колеги да направим предложения, с които да увеличим бюджета на Министерството в тези пера – съвместно, заедно, без да се делим на такива и на онакива, за да може минимумът дейности, които сме заложили и са заложени, колегите да изпълнят, просто да са по-спокойни. Аз разбирам притеснението им, че с този бюджет, ако годината не е нормална, те просто няма как да издържат по отношение на градушки, по отношение на наводнения, по отношение на някакви природни катаклизми, не дай си, Боже, болести по животните и така нататък.
Нека с това да покажем една солидарност и отношение към Министерството, с което наистина ще дадем ясен знак, че не се делим на такива и на онакива, на партии, управляващи или опозиционни, а в името на това, че сме Земеделска комисия да предложим на Бюджетната комисия и на Министерство на финансите да преразгледаме тези числа. Така че в залата да се влезе и да се гласуват едни по-различни числа от тези, които се предлагат днес, за да може в края на краищата колегите от Министерството да посрещнат 2018 г. по-спокойни и да могат да си изпълняват ангажиментите. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, господин Абазов.
Да, госпожо Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги, дами и господа, гости. Ние от парламентарната група ще подкрепим бюджета. От изказванията на министъра разбрахме, че наистина той не е този бюджет, който всички бихме искали да има, но това са възможностите и макрорамката, която позволява по този начин да се направи бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите.
Аз съм съгласна с колегите за това, че в определени сектори трябва да се направят предложения за повишение може би на средствата и ние ще направим съответните предложения в тези сектори. Но аз мисля, че е хубаво, че продължаваме да говорим за реформата в Селскостопанска академия. Аз в три парламента съм в Земеделската комисия и тази тема винаги е на дневен ред, и никога не я докарваме до края, а може би вина носим и ние, че не сме я докарали до края, за да я реформираме.
Това, което предлагат от Министерството на земеделието според мен има смисъл и трябва да се подкрепи. Естествено, че всяко нещо подлежи на дебати и в дебатите излизат по-добрите предложения. Но наистина да се поддържат 19 комплексни опитни станции при положение, че те имат ресурса да произвеждат нещо, но хората, които са като административен персонал в тези опитни станции, някак си утежняват и системата, а това е най-малкото.
Това, което ми направи впечатление от изказването на господин Кацарчев, е, че има липса на разработване на проекти в Селскостопанска академия, при положение че има такъв голям ресурс, който е заложен в оперативна програма „Наука и образование“, или как беше, аз мисля, че трябва там също да потърсим ресурса. Важно е да се променят нещата в Селскостопанската академия, важно е да има контакт с бизнеса и според мен също със Селскостопанска академия, и да се види каква е точно приложната наука, за да започне да носи принадена стойност.
Хубаво е, че има средства и за подпомагане на земеделските производители и там нямаме проблеми с тази част в бюджета.
Между първо и второ четене ние ще направим предложение също, разговаряйки с Министерство на земеделието, където и те са описали в своето становище, къде са проблемните и тънките моменти, но на този етап, ние, от парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим бюджета за 2018 г.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, госпожо Караянчева.
Други колеги?
Да, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Становище на нашата парламентарна група е, че ние няма да подкрепим така предложения бюджет. Причините са: необосновано увеличаване на вноските, които земеделските стопани трябва да осигурят през 2018 г.; недофинансирането на редица структури в Министерство на земеделието, храните и горите. Вярно е, че все пак реформи са необходими, но ми се струва, че в месец ноември малко трудно могат да се реализират. Разбирам, че има визия и по борбата с градушките и със Селскостопанска академия. Добре е да продължат дебатите, но все пак за 2018 г. са необходими финансови средства, които да поддържат тези системи в състояние да изпълняват своите функции.
По проекта за бюджет становището ни е, че, от една страна, имаме увеличение като за учителските заплати, но в същото време се увеличават и пенсиите с 1%, вноските за социалното осигуряване също се увеличават. Тоест, от една страна, даваме, а от друга страна, отнемаме доста. Така че от гледна точка на този баланс, който се предлага, ми се струва, че политиката по доходите не е тази, която трябва да бъде в бюджета като цяло. Няма да подкрепим бюджета. Мерси.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, само се представете на микрофона.
СВЕТЛА ВАСИЛЕВА: Уважаеми г-н Председател, уважаеми народни представители уважаеми г-н министър! Започвам с едни въпроси, които ще бъдат кратки, защото много неща се казаха. Аз благодаря на тези депутати, които изразиха много от нашите становища и позиции и, разбира се, съчуствам на този бюджет, съчувствам на министерския екип, защото той е същият като в 2017 г.
Затова започвам, първо, с въпроса към г-жа експертката от Министерството на финансите, която прочете за инвестициите в човешкият фактор, за увеличението на заплатите в някои сектори, които ние приемаме положително, и така трябва да бъде. Но аз задавам въпрос: а този капацитет, който го има в тези структурни звена в Министерството на земеделието, като в Българската агенция по безопасност на храните, в областните дирекции земеделие, но да не ги изброявам, защото това е висококвалифициран труд, то тази година ще получат ли увеличение? Защото съгласно този бюджет те няма да получат абсолютно никакво увеличение – нито стотинка. Как се отнасяме към висококвалифицирания труд, който е в полза и услуга на земеделските производители, които са тук?
Значи в 2016 г. във всички структурни звена започна едно положително раздвижване и една по-добра политика на доходите. В 2017 г. успяхме само в две структури: Агенцията по храните и областни дирекции Земеделие, а сега в 2018 г. замръзваме отново. Да Ви кажа, че не мога да приема никаква обида, независимо какъв е научният потенциал.
До 2004 г. те получаваха на 3, на 5 или на 6 месеца заплати. След това от 2004 до 2008 г. имаха регулярно заплащане, а от 2008 г. досега са със замразени работни заплати, с хронично недофинансиране и Вие искате условията да бъдат добри, тези хора да стоят, селекционерите да не бягат! Ами, няма как да стане, когато Вие ме държите на минимума! Не може един професор да има 786 лв., а един доцент да има основна заплата 700 лв. Бягат и физици, и химици от лабораториите. Защо да работят в тази лаборатория? Няма апаратура, няма заплата, тя е на 460 лв. Естествено, че отива учителка. Така че не мога да приема никакви обиди към хората, които работят и които все още стоят в България, и все още се мъчат на тези заплати, и сме ги поставили на изпитание да оцеляват – който оцелее. Така ще бъде, но искам да ми кажете за тези инвестиции в човешкия фактор и защо за тях няма 1% увеличение.
Вторият ми въпрос е към г-н Министъра, защото той не знае как ще работи с този бюджет, а той ще се старае, но той е недостатъчен. 4,5 млн. лв. – 2,5 млн. покриват минимална работна заплата и един пункт за осигурителна вноска, а 2 млн. лв. за напоителни системи. Добре, че тук, преди няколко години се прие Законът за водите. Те и сега нямаше да ги имат тези пари, а пак щяха да бъдат в същото положение. Много съм благодарна затова, че те са отделили два милиона.
Имам въпрос за Селскостопанската академия: в какви срокове ще се движи тази реформа? Ние отдавна приветстваме, писахме становища, позиции, самостоятелното управление на финансови средства е много добре. Но вие ми казвате: същия трансфер. Ами то, какво значение има дали ще е самостоятелно управление, или не? Ще бъде същото положение. 16 млн. за фонд „Работна заплата“, а на тях им трябват поне 19 – 20 млн. лв.
Аз имам предложение и виждам, че всички партии могат да се обединят и да помогнем действително, ако искаме. Дали са революционни промени, или не са, то трябва да се направи стъпка, както за Селскостопанската академия, така и за градушките.
Вие казвате, че това е услуга в обществен интерес – едната на напоителни, и на другите, но услуга се заплаща. Не може повече всяка година ние да ги натискаме и да казваме: никакво социално напрежение, ще работите на тези минимални работни заплати. Добре, че този с министерски екип седнахме, споразумяхме се, та започна сезона. Ако няма никаква реформа през следващата година, ако няма пари да се направи тази реформа, ще бъде същото положение.
Аз питам: след като Вие, господа народни представители, приехте тази национална стратегия за развитие на научните изследвания, в която е записано по години колко трябва да се отделя от БВП – за 2018 г. е 0,38% от БВП, то къде са тези пари?! Вие ги гласувате и трябва да питате, ама ние ги чакаме и виждаме, че тях ги няма. Е, защо точно за наука да няма?
Питахме финансовия министър и каза, че трябва реалният сектор да ги изработи и тогава ще има и за нас. Според нас бюджетът е консервативен, независимо дали Вие имате съгласие. Аз предлагам да бъде увеличен бюджетът на Министерството на земеделието с 10 милиона, а от тях целево 7 милиона трябва да са за Селскостопанска академия, за да продължи поне минималното увеличение, съгласно наредбата за атестация, и през следващата година.
Ако това обаче не го разреши Бюджетната комисия, ние предлагаме: от разходите, които са 210 млн., да бъдат прехвърлени в разходи за персонал 10 млн. лв., а 116 млн. лв. да станат 126 млн., като от тези 10 млн. разходите за персонал да са 7 млн. пак целево за Селскостопанска академия. Така че Ви призовавам към едно единение, защото не можем отново да потискаме, след като 2 години даваме някакъв светъл лъч на този висококвалифициран труд. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви и аз.
Други изказвания? Няма. Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г., с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2.
Уважаеми колеги, един път се гласува държавния бюджет, така че, първо, подлагам на гласуване това със становището на ВСС, а след това ще бюджетът със становището на Министерския съвет.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 20 народни представители: за – 0, против – 8, въздържали се – 12.
Не се приема. Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, 30 октомври 2017 г., със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл.2.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 20 народни представители: за – 11, против – 8, въздържали се – 1.
Приема се.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПРОЕКТА НА ОБЩ ЗАКОНОПРОЕКТ НА ПРИЕТИТЕ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ: № 754-01-52, ВНЕСЕН ОТ ЙОРДАН АПОСТОЛОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, И № 754-01-63, ВНЕСЕН ОТ ЗАПРЯН ЯНКОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 29 СЕПТЕМВРИ 2017 Г.
Уважаеми колеги, мисля да продължим. Съгласно чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание общият Законопроект се изготвя от Комисията с участието на вносителите, след което се внася в деловодството и се представя на председателя на Народното събрание. След това започва да тече срокът за внасяне на писмени предложения. Министерството на земеделието, храните и горите предоставя становища за разглеждането им на Комисията за второ гласуване.
С оглед на спазване на процедурата давам думата на вносителите. Съгласни ли сте с така предложения вариант на Законопроекта? Има ли текстове, които искате да изтеглите? Господин Апостолов – няма.
Господин Янков? Заповядайте.
ЗАПРЯН ЯНКОВ: Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми г-н Министър, уважаема госпожо зам.-министър, колеги! От така представения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделска земя от нашия доклад нямаме какво да изтегляме или променяме на този етап. Искам да го обсъдим, тъй като в различните региони или области таксите за заверка на договорите са с различна сума, която се заплаща при нотариусите. Искаме това да се уеднакви и да стане еднакво в този вариант.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, г-н Янков, и мисля, че можем да го направим между първо и второ четене. Сега разглеждаме само общия доклад и коментираме само текстове, които да се променят в момента.
Г-н Апостолов, има ли текстове, които искате да изтеглите от така предложения Законопроект?
Заповядайте.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Уважаеми колеги, аз бих предложил преди да продължим нашата работа, да изслушаме присъстващите в залата относно щекотливия въпрос за конете. Знам, че има остър сблъсък, но нека да не го пренасяме в медиите, а нека да го решим в по-компактен вид.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Г-н Апостолов, тъй като не в дневния ред на днешното заседание, да дадем думата на представители от едната страна и другата, по един човек, да изразят своето виждане, ние да си направим преценка и решение, и между първо и второ четене, да направим съответните предложения. Ще предложа да гласуваме така предложения доклад, а след това ще дадем думата на представители от двете страни.
Закривам дебатите по така предложения доклад.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника.
Гласували 20 народни представители: за – 20, против и въздържали се – няма.
Благодаря Ви, че приехме общия доклад.
Заявявам, че след като бъде докладван доклада в Народното събрание, ще предложим максималния срок. (Реплика.)
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Няма нищо организирано, но виждам, че и двете страни присъстват тук в залата. Нека и двете страни да излъчат по един представител, който кратко, ясно и точно да ни запознае, за да не го разпалваме, разбира се.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Да, в рамките на 4 – 5 минути.
Заповядайте, представете се на микрофона за стенограмата.
КРАСИМИР КАМЕНОВ: Уважаеми дами и господа, гости, животновъди, аз съм представител на асоциацията по животновъдство!
Възмутени сме от дефиницията, че конете могат да бъдат изключени, като пасищни животни, въпреки че Европейския съюз поощрява развъждането на коне и за допринасяне на биоразнообразието. Самата дефиниция „пасищни животни“ в Закона така е направена така, че няма никаква яснота. Ако не достигат пасищни мери и ливади за животновъдите, то трябва само да се отдаде обработваема зеделска земя на животните, които се отглеждат целогодишно оборно.
Секторът коневедство е едно богатство, което разполага с коне за месо, и той може много бързо да се приобщи към брутния продукт на страната. Не е нобходимо да се изпада в крайности, защото зад цялото мероприятие стоят някои хора, които искат да вземат пасищните мери. Българските породи коне са нашето богатство.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, г-жо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми г-н Председател, използвам случая, че г-н Порожанов е тук. Може ли да получим справка колко животни са регистрирани в системата и за какви пасища като декари площ се е кандидатствало?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Да, г-жо Бъчварова. Аз съм разглеждал такава справка и мога да Ви кажа, че тези, които са със издаден паспорт, са около 28 хиляди и нещо.
Давам думата на г-жа Вергиния Кръстева, зам.-министър, за да даде пояснения.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ КРЪСТЕВА: Благодаря Ви, уважаеми г-н Председател.
Тези коне, които са регистрирани и идентифицирани в система на Българската агенция по безопастност на храните, които кандидатства за пасища, мери и ливади от общински поземлен фон и държавен поземлен фонд, са 28 528 коня, като 5 509 от тях са автохтонни породи. За един кон над 6 месеца, който е равен на една животинска единица, се дават 15 дка до седма категория земя, а осма, девета и десета са 30 дка. Грубата сметка общо е 400 хил. дка. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Да, г-жо Кръстева.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ЗОРОВ: Благодаря Ви, уважаеми г-н Председател.
Това предложение, което е внесено, не е на един човек, а беше взето, още когато министър беше г-жа Десислава Танева. Тя пое ангажимент към бранша че до края на миналата година ще влезе и ще бъде прието изключването на конете от разпределението на пасищата. Но поради предсрочно прекратяване на правителството, това не можа да влезе.
Защо се налага? Аз ще кажа само няколко довода защо на конете не бива да им се разпределят пасища. Един от доводите е, че конят не създава продукт, каквто е записан в регламента. Когато е автотонен, те се ползват 200 евро на животинска единица и това е промяната в този Закон. Те са коренно различни. Хубаво е да се изнесат цифрите – ние си говорихме с госпожа Василева, но тя си тръгна от синдикатите. Една от основните цели в селските раайони е създаването на работни места. На една животинска единица сравнено между овце, крави и коне, колко са заетите и създадените работни места с осигурено плащане на осигуровки?
Сами можете да си направите изводите, особено защо не трябва да са над 7 категория. Повечето земи над седма категория са природни паркове – Рила, Пирин, Врачански балкан, Средна гора и така нататък. Добре е, че в момента Министерството на екологията и управлението на парковете не си вършат работата. Защо?!
Защото тези коне в момента са създали една среда, в която посещението на туристи е трудно – множество фекалии и унищожение на флората. Аз мога да кажа, че се намирам в един такъв парк – Врачанския, и който иска може да заповяда и да види какво е станало изчезващи видове растения.
Да не говорим за опасността особено сега, когато България е в зоната на разпространение на болестите. Доктор Илиев каза, че няма коментар и тези коне не трябва и нямат място в разпределението на пасищата, защото те са опасни и за тях. Ние поискахме да се направи… (Реплика.)
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Може ли само да се изслушваме?
ДИМИТЪР ЗОРОВ: Ние поискахме да бъде направена инвентеризация на чиповете, които са вкарани и на ушните марки в системата дали действително срещу тях има такива животни. Отговори ни се, че това не може физически да бъде осъществено, защото над 90% от конете са свободно разхождащи се, или там както се водят, и трябва всички коне в страната едновременно…(Реплика.) В това число в разговори…
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Може ли само да се изслушваме? Може ли само за спокойствие? Вас вече Ви изслушахме. (Реплика.)
ДИМИТЪР ЗОРОВ: Ние говорим за тези над 90% свободно разхождащи се. В разговори със САПИ ни казаха, че те също имат огромен проблем по магистралите и сигурно Вие сте свидетели на това. Те гонят коне по магистралите… Извинете, но аз не Ви прекъсвах.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Уважаеми г-н Зоров, мисля, че влизате в диалог.
Може ли само да се изслушваме? Може ли само за спокойствие? Вас вече Ви изслушахме. Дадох еднакво време и на двете страни. (Шум, реплики.)
Мисля, че тук не е мястото, където трябва да си водите споровете.
Прекратявам дебатите. Закривам заседанието.


(Закрито в 16, 46 ч.)


ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Димитър Гечев






Стенограф:
Мария Петрова