1. БЛИЦ - контрол;
2. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия № 802-01-6, внесен от Министерския съвет на 23 януари 2018 г. – за второ гласуване;
3. Разглеждане на становище по получените от Конституционния съд на 24 януари 2018 г. преписи от Искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на параграф 15 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, на чл. 37и, с изключение на алинея първа, последно изречение, на ал.2, на ал. 3, на ал. 4, последно изречение, на ал. 5 и на ал. 15, на чл. 37м и на чл. 42 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /обн. ДВ бр. 17 от 1991 г., посл. изм. и доп. бр. 58 от 2017 г./ и на Определение на Конституционния съд от 23 януари 2018 г., с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 11/2017 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните






П Р О Т О К О Л
№ 25

На 21 февруари 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Блицконтрол.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия, № 802-01-6, внесен от Министерския съвет на 23 януари 2018 г. – за второ гласуване.
3. Разглеждане на становище по получените от Конституционния съд на 24 януари 2018 г. преписи от Искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на параграф 15 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, на чл. 37и, с изключение на алинея първа, последно изречение, на ал. 2, на ал. 3, на ал. 4, последно изречение, на ал. 5 и на ал. 15, на чл. 37м и на чл. 42 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /обн. ДВ бр. 17 от 1991 г., посл. изм. и доп. бр. 58 от 2017 г./ и на Определение на Конституционния съд от 23 януари 2018 г., с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 11/2017 г.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Десислава Танева.

* * *

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Откривам редовното заседание на Комисията по земеделието и храните – имаме кворум.
Предварително обявеният дневен ред е следният: (Чете дневния ред.)
Последната точка трета е включена, тъй като има срок за произнасяне на Комисията по земеделието и храните до 24 януари.
Уважаеми колеги, имате ли предложения по така прочетения дневен ред? Няма.
Моля да гласуваме така прочетения дневен ред.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
БЛИЦКОНТРОЛ.
Тук е министърът на земеделието, храните и горите и неговият екип.
Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание всяка парламентарна група има право на два въпроса, като се започва от най-голямата.
От Политическа партия ГЕРБ има ли въпроси към министъра? Няма.
От Политическа партия „БСП за България“ има ли въпроси?
Професор Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, господин Министър, колеги! Моят първи въпрос е свързан с очакваното отваряне на мярка 7.2 „Общински мерки“, за които има публикуван Проект на насоки за прилагането на мярката. Доколкото виждам от проекта на насоки, разнообразието от дейности, които ще се подпомагат, е голямо. От тях четири са свързани с училищната инфраструктура.
Моят първи въпрос във връзка с мярка7.2 е: има ли съгласуване с Министерството на образованието и науката по отношение на приоритетите и за кои общини? Доколкото знам, Министерството на образованието и науката трябва да подаде критериите за приоритет на общините и съответно за инвестицията.
Вторият въпрос е малко по-общ. По първия прием има подписани договори. Все още не са проведени обществените поръчки. Индикативният размер на средствата, които ще се отпускат, няма ли да се окаже доста по-голям в резултат на това, че обществените поръки не са проведени. При обществените поръчки правилото в повечето случаи е за редуциране на субсидията по общинските мерки. Дали ще има промяна в числата, които са дадени като индикативни по седма мярка?
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Добър ден и от мен.
Благодаря за въпросите.
Аз ще отговоря на втория въпрос, може би госпожа Василева ще ме допълни.
По отношение на сегашния прием – и колегата Стоилов попита последния път как приключват договорите. Вчера подписахме заповедта за допълнителния бюджет за еднаквите точки по останалите пет направления без водите. Ще се финализират договорите по останалите пет направления с последните точки. При Лозана Василева има справки. Тя може после допълнително да даде числата.
По отношение на водите, продължаваме да водим… Дал съм указания на фонда. Вчера имахме последна среща по темата има ли държавна помощ по тези проекти, или не. Върви принципно запитване към комисията, което бави вече повече от 4 месеца техния отговор. Според нас няма подобна държавна помощ и е съвсем безсмислено да се изпълняват проекти, примерно със съфинансиране от общините 25%, които няма как да съфинансират примерно половин милион. Не това обаче е основният аргумент. Обследвали сме темата дали има държавна помощ при ВиК-тата. Според нас няма. Дали сме указания на фонда да стартира приключването на тези договори, защото там има над 40 договора. Те са обработени на 99%, но не са финализирани.
Темата с договарянето в момента, ние договаряме в рамките на определени по всяка мярка бюджети. По мярка 4.1, а също и по други мерки стартирахме наддоговаряне под условие. Темата с наддоговарянето е много важна и е елемент от менажирането на управлението на цялата програма.
Да, предишния път не загубихме средства, защото имахме наддоговорени доста от мерките. Това даде възможност комисията, благодарение на Министерството и на нашата комуникация в рамките на приключването да има мобилност – там, където имаме излишък от пари или недостиг, да можем да ги разпределим, така че да усвоим най-ефективно бюджета. Разбира се, разликите отидоха в 214 мярка, където тя можеше да поеме дори повече от това, което й платихме.
Появи се проблем, който индикирахме и може би ще трябва да му търсим решение. Той е в това, че с новия закон сложихме текст, който казва, че се ограничават промени във всякакви наредби. Вече минаваме на насоки. По сегашни приеми, включително и по МИГ-овете, където имаме вече договорени 90 млн., плюс 30 млн. за управление – 120 млн. евро, би било добре да направим наддоговаряне, още повече че многофондовите МИГ-ове в другите оперативни програми имат пари, които чакат, а ние ще трябва да ги ориентираме ще наддоговаряме ли, за да си направят бюджетите и да си договорят тези многофондови, или не. Имаме доброто желание и на базата на един анализ спокойно можем да договорим минимум 5%., да не кажа и повече. Наддоговарянето наистина е много важно. Въпросът е, че в настоящата нормативна уредба някъде имаме опции, на повечето места нямаме. За МИГ-овете искам да проуча опцията, тъй като там има постановление на МС. В момента съм възложил на юристите дали чрез постановлението, което ни възлага тази дейност, да се наддоговаря, можем да го направим.
Управлението и наддоговарянето наистина е много важно. Първо, имаме готови проекти, включително и за МИГ-овете, има очаквания, включително и за частните мерки, които са изключително важни за самия сектор.
Не Ви отговорих много конкретно, но ситуацията за наддоговарянето като цяло е много комплицирана. С насоките, всяка насока, която ще излъчваме нататък, в правото на министъра е да взема това решение. Наредбите, които се застопориха, и старите приеми вече създават такова ограничение.
По отношение на новия прием излязоха насоките. Те вече са в по-кратки срокове, което е добре. Мина общественото обсъждане. Оказа се, че трябва да направим 7 насоки за седемте направления, а не една. Това ще оправим много бързо, отново ще ги качим за около една седмица. Още днес ще ги качим, защото такива бяха указанията, така било по останалите оперативни програми – от указанията на Томислав Дончев и екипа му. Те казаха, че не може да бъде в една насока, може би е технически пропуск, но това е решимо, не е нещо драматично. В рамките на новия прием по мярка 7.2 искам да отворя една скоба, че цялостното разпределение на тези 100 млн. евро, включително и там, където намалихме таваните на проектите – за улиците, това е съгласувано със Сдружението на общините в България в много срещи с тях. Мина се и през ТРГ-та, през мониторингов комитет, за да може да бъдат договорени повече проекти.
Госпожа Василева, ако можете да дадете пояснения по критериите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Добър ден, уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Господин Министър, бих могла да допълня във връзка с бюджета, че ЗУСЕСИФ позволява увеличаване на бюджета на по-късен етап. Ако имаме свободни средства, би могло бюджетът по заповедта да бъде увеличен, ако има освобождаване на средства. ЗУСЕСИФ позволява това.
Относно съгласуваността с Министерството на образованието и науката, както и първия прием, се работеше по утвърдена от МОН методология за списъка с училищата. Така ще бъде и по втория прием. Мисля, че в понеделник в МОН са утвърдили списъка, официално е качен на тяхната интернет страница и е публично достъпен. В момента колегите в Министерството сортират списъка, за да извадят само училищата на територията на селски райони и списъкът също ще бъде публикуван заедно с утвърждаване на насоките преди началото на приема. Ще има прозрачност и яснота, така както е било и по първия прием.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: От групата на „Обединени патриоти“ има ли въпрос към министъра? Не.
Господин Абазов в момента излезе.
Политическа партия „Воля“ я няма.
Минаваме отново на Политическа партия ГЕРБ – въпроси? Няма.
От Политическа партия „БСП за България“?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Вторият важен въпрос, който касае голям брой от земеделските стопани, е Наредба № 3, чието публично обсъждане, доколкото видях, е приключило. Прочетох на страниците на Министерството за приети предложения и за други, които съответно не са приети.
Притесненията по Наредба 3 са в няколко насоки.
Първо, облекчаване на изискванията към угарите, което означава, че имаме много по-малки изисквания към сегашната наредба от досега действащата и по класическото понятие какво е „угар“, как се използва това понятие.
Второто са ставките и предложенията, особено за месодайното говедовъдство. Приемаме, че е необходимо животновъдството да излезе в светлата част, затова търсим реализация на млякото. При месодайното говедовъдство обаче няма абсолютно никакви изисквания. Прочетох доклад от Института по икономика, който казва, че през 2017 г. броят на месодайните животни се е увеличил с 16% спрямо 2016 г., но в същото време брутната продукция от тези животни е намаляла с 9%. Не се ли притеснявате, че при такива разнопосочни изисквания, които не са приети като предложения в съгласуването, броят на месодайните животни ще се увеличи, а пък броят на млекодайните животни драстично ще намалее. Има обективни причини, трябва да се изследват, процесът не е еднозначен.
Пак във връзка с наредбата ми направи впечатление въпросът за изкуствените условия. Не се приема предложение на тези, които са го дали. Примерно Вие имате фирма и тя се занимава с овощарство. Купувате обаче цяла фирма, която не попада в ликвидация и не си продава активите. Дали това са изкуствено създадени условия при този казус? Ние написахме, че трябва да има такава наредба, но би следвало тя да изследва абсолютно всички възможни варианти, за които няма да има изкуствено създадени условия. Как това ще бъде коментирано, ако се случи в действителния живот, което явно е факт?
Коментирам неприети неща от направените предложения. Иска ми се, тъй като обясненията са много мъгляви – регламенти, регламенти, пък и по ставките, 19-а може да ги смени. Защо 19-а, като може и 18-а, ако има някъде изкривявания при плащанията, доколкото Регламентът Омнибус, за който се задават въпроси, го имаше и тази година. Имаше някаква несъразмерност: селекция животни, съответно месодайни и млекодайни животни и т.н.
Молбата ми е: ако може тези казуси да се обясняват по-подробно. Ако е възможно, тук да се коментира в посоките, които са проблемни.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви. Казахте много неща от действителния живот, обобщени в един въпрос, от една наредба в друга, и от наредбата няколко въпроса.
Бих помолил госпожа Кръстева да отговори, и професор Николов да се включи, тъй като това беше дебат и от животновъдите от декември.
Ще помоля, говорейки за Наредба 3, тъй като сме имали разговори с господин Абазов, да споменем и това, което облекчихме леко като условия за доказване на предадената продукция. Това беше една от основните идеи за променяне на самата наредба.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ КРЪСТЕВА: Какво промени Наредба 3? За новата кампания няма кой знае какви съществени изменения. Наложените изменения вътре са, първо, това, което каза министър Порожанов във връзка с прецизиране на текстовете и облекчаване на условията за доказване на условията за реализация на мляко, тъй като там има различни n на брой изисквания – за първи изкупвач, за директни продажби. Тук правя важното уточнение, че е прецизиран текстът по отношение записването им в наредба, но реализацията на мляко следва да се осъществява по секторното законодателство, тоест при спазване на Закона за храните, на Наредба № 26, на Закона за прилагане на общата организация за пазара на земеделски продукти на Европейския съюз и изобщо на цялото законодателство.
Другото променено в Наредбата е във връзка с влезли в сила регламенти по отношение на екологично насочените площи. Там се променят тегловни коефициенти, което дава възможност с по-малка площ да се покрие по-голяма площ от изискванията за зелените плащания.
Другото, което се променя, е по отношение на схемата за памук. Там има изискване и е установено във времето след прилагане на схемата, че масово памукът остава неприбран по полето. Записано е това изискване, тоест кандидатства се за субсидия, тя се получава, но регламентът казва, че памукът трябва да е прибран и съответно да е с добро пазарно качество, тоест да е отгледан при нормални условия. Няма изискване за реализация на памука по регламента, но има изискване за добро пазарно качество. Разписваме и това условие – че следва да се проверява дали той е прибран. Определен е срок 30 ноември да е прибран.
Другото, което се променя за новата кампания, е забраната за пръскане с препарати за растителна защита, което има отношение към зелените плащания. Всички площи, които се заявяват за директни зелени плащания, не трябва да бъдат третирани с препарати. В тази връзка това е основната ми цел – това да се качи също като информация. Ще го направим до ден-два.
В тази връзка се разработва допълнително в ИСАК заявяване за зелени плащания, за да може площите, които са азотфиксиращи и са допустими по протеинови култури, една част да отидат за покриване на зелените плащания на изискуемия минимум от 5% и ако този процент е надхвърлен, тези площи да бъдат заявени по схемата за протеинови и съответно могат да бъдат третирани с ПРЗ (продукти за растителна защита), каквато забрана няма по регламент.
Това са накратко новите неща по Наредба 3.
По отношение на Вашите въпроси, Регламент Омнибус, обнародван на 27 декември, влиза в сила от 1 януари, дава възможност за промяна на схемите за обвързано подпомагане, но когато това е нотифтицирано до 1 август, тоест до 1 август на 2018 г. и важи за кампания 2019 г. Конкретно на въпроса Ви – да, за кампания 2018 г. нямаме възможност за промяна на изискванията по схемите. Това предполагам, че отговаря и на въпроса Ви за месодайните.
Говорила съм и с бранша. Те имат различни визии. Дали ще се събираме и ще обсъждаме? Да, планът е да стартираме новата кампания, всичко да тръгне, след това можем да провеждаме срещи, да правим необходимите анализи какво след двугодишното прилагане на схемите в този им вид е довело до някакво изкривяване и съответно – има ли нужда от корекция на бюджетите по отделните схеми, изобщо – някакво подобряване.
Ставката за малките фермери може би знаете, че мина в Закона за подпомагане на земеделските производители. Това беше Ваше питане към министъра в парламента. От 2018 г. ставката за млади земеделски стопани от 25% от размера на справката по СЕПП (схема за единно плащане на площ) се вдига на 50% от ставката по СЕПП. Смятам, че това е добро.
По отношение на Наредбата за изкуствените условия, на различните срещи с бранша ни дадоха да разберем, че тя не е достатъчно ясна. Целта на наредбата беше да даде яснота на бранша на земеделските стопани какви са проверките, които се правят и какви са критериите за изкуствените условия както по директни плащания, така и по програмата. Браншът смята, че не даваме достатъчно яснота. С тях сме се разбрали, че наредбата е качена и в момента тече едномесечният срок за обсъждане. Те могат да дават своите предложения. Ако сме се отклонили от целта да се даде яснота и те да бъдат наясно какво ще се проверява, тя ще бъде коригирана. Тя все още е в срок за даване на предложения. Мисля, че е минала седмица, откакто е качена на сайта.
ВАСИЛ НИКОЛОВ (председател на Селскостопанска академия): Госпожо Председател, господин Министър! Това, което прозвуча от въпроса на професор Бъчварова, го разбрах в следния контекст. Тъй като има по-сериозни изисквания към млечните фирми и те трябва да реализират мляко, а когато към месодайните животни няма подобни изисквания, има ли опасност хората да се отказват от млечни ферми и да пишат животните като месодайни. Считам това за невъзможно, тъй като в информационната система на БАБХ един път записано животното като млечно, повече не може да бъде записано като месодайно.
Що се отнася до срещите и дискусиите с бранша, има малки притеснения по отношение на месодайните животни и условията, които могат да бъдат поставени. Ако за млечните е ясно, то в групата месодайни влиза всичко, което не дава мляко – както специализираните говеда за месо, да речем Абърдин, Лимузин и т.н., така и месодайни кръстоски, така и млечни кръстоски. В тази група влизат и автохтонните породи. Там е родопското късорого говедо и българското сиво говедо. При такава голяма група, ако не се направи на по-късен етап, когато е възможна диференциация между специализирани месодайни породи, автохтонни породи и различни кръстоски, няма как да бъдат поставени еднакви условия и критерии нито по отношение на количеството на реализирано месо, нито по отношение на брой родени телета. Това е причината за тези критерии, които бяха предложени и приети от Агенцията, когато бях неин председател.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, професор Николов.
Господин Абазов, ДПС има право на два въпроса към министъра. Ако имате, можете да ги зададете. Не.
От „Обединени патриоти“ имате ли въпрос към министъра?
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Уважаеми колеги, господин Министър! Аз нямам въпрос, по-скоро една препоръка, защото тя би улеснила много системата за работа в Министерството.
Миналата седмица на Бюджетна комисия беше предложено от структурите на НАП, от Министерство на финансите, да се започне промяна на софтуерния продукт, който обслужва касовите принтери и фискалните устройства. Този нов софтуерен продукт трябва да бъде въведен до края на 2018 г. Това е революционна идея, която ние на Бюджетна комисия спряхме за този момент, за да може да се изяснят нещата.
Каква е връзката между това и Министерството на земеделието, храните и горите? В системата, разработвана в момента като софтуерен продукт, спокойно би могло да се заложи вход-изход на работещи предприятия, защото системата предполага вход-изход на търговски бази, за да се проследи какво излиза към съответния малък търговски обект. Тогава е много лесно, когато на изхода се проследи, че към фирма Хикс отиват 10 вафли, оттам нататък, дори фирмата да не ги е чукнала на касовия си апарат, при една ревизия много лесно може да се види дали вафлите са налични, или продадени. Ако ги няма в склада, значи са продадени – дължи се данък. Идентификацията става лесно, съответно – плащането на данъци.
В тази връзка, не може ли Министерството на земеделието, храните и горите да се включи в по-тясна връзка с Министерство на финансите и примерно мандри, месопреработвателни предприятия да бъдат вкарани в тази софтуерна система. Да се знае примерно, че днес чичо Хикс от село е внесъл 10 л. мляко и после няма нужда той да издава нито касова бележка, нито какъвто и да е друг документ, за да получи своите плащания, защото се знае, че това мляко е влязло при преработвателя и по този начин на преработвателя хем ще му се търси фактурата за продадено сирене, кашкавал – млечни изделия, реализирана продукция, а чичото от село ще знае колко субсидия трябва да получи.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Добра е идеята. Има и много физически лица, които реално не издават документи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ КРЪСТЕВА: За физическите лица това за млякото може би е оʼкей като предложение. Трябва да се помисли. Това, което ми хрумва на първо четене, е, първо, че има директни продажби на мляко, които не отиват директно към мандрите; има първи изкупвач, специално за млякото.
Имаме такова питане и от госпожа Менда Стоянова, провокирано мисля от Асоциацията на оранжеристите, сектор „Плодове и зеленчуци“. Там има доказване на реализация, фактури и касови бележки, но има и бележки, които не са издадени от фискално устройство. Това са всички физически лица, регистрирани като земеделски производители. Как, по какъв начин да доказват тези хора? Те доказват реализация с бележки от кочан. Тях директно ги правим недопустими за подпомагане.
Следва да се има предвид и друго, че специално за директните плащания, това в голяма степен засяга тях, подпомагането е за площ, независимо че ние обвързваме схемите с реализацията – независимо дали за животни или плодове или зеленчуци, подпомагането се дава за това, че хората обработват и поддържат тази площ – това е основният принцип. Когато се мисли това, трябва да се мисли и за тези хора. От 100 хиляди бенефициенти по директни плащания голям процент са физически лица. Искаме ли те да станат недопустими по схемите за обвързано подпомагане.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, с това изчерпихме въпросите по точка първа.
Господин министърът иска да допълни нещо.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря, госпожо Председател
Малко информация. В понеделник имахме втори Съвет за годината под Българското председателство на министрите. Направихме два дебата – и януари, и февруари, абсолютно фокусирани по най-важните теми на бъдещата ОСП (обща селскостопанска политика). Много позитивно се приеха тези дебати, абсолютно отговорно, конкретно и фокусирано от всеки министър по всяка една поставена тема. Възнамеряваме да се опитаме в мартенското, ако не в мартенското, най-късно в априлското, но ще се постараем за мартенското да направим заключенията на Съвета, които да изпратим до Парламент, Европейската комисия, Съвет на премиерите – Европейския съвет. За мен би било удоволствие и чест може би на следващото заседание да Ви запозная как са минали дебатите, как се очертават нещата в една или друга посока. Това е мнението на Агрифиш съвета.
Безспорно най-голямата тема, която отново се върти, е около бюджета. Знаете, че в петък ще има първо гледане на Многогодишната финансова рамка – абсолютно работно. Излязоха три варианта в предварителен документ със запазване на бюджета, 15 % намаление, 30% намаление.
Мнението на колегите министри за това трябва или не трябва да се намалява бюджетът е безспорно. Съвсем малко са държавите, като Холандия, Дания и тук-таме епизодични изказвания, че бюджетът трябва да се намали и по директните, че въобще трябва да се намали бюджетът и да се търси по-пазарна ориентация. Това, разбира се, противоречи на цялата кохезия в Европейския съюз.
Дебатът по обвързаното производство мина много добре. Ние го поставихме така: не дали да има, а как да го надградим. В тази посока вървеше и целият дебат. Обвързаното производство в зависимост от това как ще се развие бюджетът, трябва да видим можем ли да пипнем 13-те %, зная, че и госпожа Десислава Танева имаше искане да бъдат малко по-високи тези проценти.
Има и много други теми, така че ако Вие прецените, аз ще имам готовност до десетина дни с едно обобщение, което ще представя и пред бранша, който също е доста заинтересован. С удоволствие бих дошъл на комисия, ако проявите интерес.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, нека благодарим на министъра и на неговия екип.

Преминаваме към точка втора от дневния ред.
2. РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЕЛСКОСТОПАНСКАТА АКАДЕМИЯ, № 802-01-6, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 23 ЯНУАРИ 2018 Г. – ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ.
Уважаеми колеги, работният доклад като предложение на Комисията Ви е раздаден. Бих искала сега да има представители на всички политически сили съгласно предварително водените между нас разговори.
В срока за предложения между първо и второ четене постъпиха предложения от проф. Светла Бъчварова и група народни представители от БСП за България и от народен представител от ГЕРБ. Други предложения нямаше. В хода на комуникацията между нас сме подкрепили дадените предложения и са дадени съответни редакции. Затова преди да пристъпим към гласуване, бих искала да предложа процедура за гласуване анблок на текстовете по работния доклад, тъй като на практика всички текстове са подкрепени.
Има ли обратно предложение на моята процедура? Няма.
Моля да гласуваме направеното процедурно предложение: работният доклад на Комисията да бъде гласуван анблок.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се направеното процедурно предложение.
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Искам да оттегля едно предложение по § 11а, което не е прието от Комисията, но на практика се получи объркване при изписването на текста.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Професор Бъчварова оттегля предложението по § 11а, с което на практика няма неподкрепен текст от направените предложения.
Колеги, моля да гласуваме приемането на второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанска академия, № 802-01-6, внесен от Министерския съвет на 23 януари 2018 г., приет на първо гласуване на 8 февруари 2018 г. съгласно раздадения работен доклад на Комисията.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно. Честито! (Смях, оживление.)

Уважаеми колеги, преминаваме към точка трета:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ПОЛУЧЕНИТЕ ОТ КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД НА 24 ЯНУАРИ 2018 Г. ПРЕПИСИ ОТ ИСКАНЕТО НА ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННОСТ НА ПАРАГРАФ 15 ОТ ПРЕХОДНИТЕ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИТЕ РАЗПОРЕДБИ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ, НА ЧЛ. 37И, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА АЛИНЕЯ ПЪРВА, ПОСЛЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ, НА АЛ. 2, НА АЛ. 3, НА АЛ. 4, ПОСЛЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ, НА АЛ. 5 И НА АЛ. 15, НА ЧЛ. 37М И НА ЧЛ. 42 ОТ ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ /ОБН. ДВ БР. 17 ОТ 1991 Г., ПОСЛ. ИЗМ. И ДОП. БР. 58 ОТ 2017 Г./ И НА ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД ОТ 23 ЯНУАРИ 2018 Г., С КОЕТО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ Е КОНСТИТУИРАНО КАТО СТРАНА ПО К.Д. № 11/2017 Г.
Тук ще Ви запозная с процедурата по Правилника. Процедурата, която се прилага съгласно чл. 94 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание при постъпване на определение на Конституционния съд, с което Народното събрание е конституирано като страна по конституционно дело, е следната. Има получено разпореждане от председателя на Народното събрание, с което ние трябва да вземем решение, първо, дали да предоставим становище по това конституционно дело. Съгласно чл. 94, ал. 2 от ПОДНС когато Конституционният съд е определил Народното събрание като заинтересована страна по конституционно дело за оспорването на закон или решение, водещата комисия може да приеме становище до Конституционния съд. В становището задължително се отразяват мотивите на Народното събрание за приемането на акта, оспорен пред Конституционния съд.
В раздадените документи за днешното заседание на Комисията имате приложено такова становище.
Съгласно чл. 94, ал. 3 от ПОДНС становището ще бъде изпратено на Конституционния съд от председателя на Народното събрание. Тъй като разпоредбата на чл. 94, ал. 2, изречение първо е диспозитивна по отношение приемането на становище, преди да пристъпим към разглеждането на проекта за становище по същество, този проект е в раздадените Ви документи за днешното заседание, първо следва Комисията да гласува дали да допусне приемане на становище до Конституционния съд по к.д. 11/2017 или не.
Във връзка с това, първо, правя процедурно предложение Комисията по земеделието и храните да приеме становище до Конституционния съд по к.д. № 11/2017 г., защото смятам, че ние трябва да предоставим такова становище. Неправителственият сектор е много притеснен от това конституционно дело. 2015 година изменението, което направихме, беше с пълно единодушие от политическите сили. Тази поправка е искана и в годините назад. Тук и господин Абазов, и професор Бъчварова сигурно ще потвърдят това. Затова смятам, че като водеща и ресорна комисия е редно ние да представим такова становище.
Моля да гласуваме това процедурно предложение.
За – 19, против – няма, въздържал се – 1.
С това Комисията решава да приемем становище до Конституционния съд. Срокът ни е до 24 февруари да го изпратим до Конституционния съд.
Уважаеми колеги, както казах, в приложените документи имате проект на становище на нашата комисия. Вътре в становището е имплементирано становището, което ни изпрати Министерството на земеделието, храните и горите, както и мотивите за приемането на законовата промяна през 2015 г.
Имате ли въпроси?
Ние поддържаме изменението от 2015 г. За нас то е изключително важно за подкрепата на сектор „Животновъдство“, за неговото развитие и съществуване особено в период на криза и спадане на цените, то е безусловно. Вярвам в справедливостта на Конституционния съд – в това, че делото ще бъде решено в обществен интерес.
Моля да гласуваме приемането на това становище на Комисията.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
С това изчерпихме дневния ред.
Колеги, благодаря за конструктивните разговори, които всички имахме в хода на подготовката на заседанието, и за работата днес.
Желая Ви приятен ден! (Шум и реплики.)

(Закрито в 15,45 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Танева

Стенограф:
Виржиния Петрова