1. Разглеждане на Законопроект за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 8954-01-16, внесен от народния представител Емил Димитров и група народни представители на 7 март 2018 г. за първо гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните






П Р О Т О К О Л
№ 27

На 30 март 2018 г. се проведе заседание на Комисията по земеделието и храните при следния


ДНЕВЕН РЕД:

Точка единствена: Разглеждане на Законопроект за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 8954-01-16, внесен от народния представител Емил Димитров и група народни представители на 7 март 2018 г. за първо гласуване.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 9,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Десислава Танева.


* * *

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, след изразените становища на неправителствения сектор в сектор „Земеделие“ във връзка с представения Законопроект, поискахме от председателя на Народното събрание да разпредели Законопроекта за разглеждане и на нашата Комисия, тъй като предложеният законопроект касае земеделския сектор. В тази връзка получихме разпореждане, с което ни бе разпределен Законът в петък сутринта и в първия възможен момент свикахме това заседание.
Благодаря на всички, които днес са тук и на проявилите интерес неправителствени организации.
Съгласно процедурата по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, първо, по така обявения предварително дневен ред, има ли други предложения?
Ако няма други предложения, моля да гласуваме дневния ред.
Който е „за“, моля да гласува.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Приема се така предложеният дневен ред.

Преминаваме към единствената точка:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА АДМИНИСТРАТИВНО РЕГУЛИРАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИ ЕДЙНОСТИ, СВЪРЗАНИ С НЕФТ И ПРОДУКТИ ОТ НЕФТЕН ПРОИЗХОД, № 854-01-16, внесен от народния представител Емил Симеонов и група народни представители, на 7 март 2018 г. – за първо гласуване.
Преди да дам думата на вносителя, на представител на вносителите искам да обявя, разбира се, за стенограмата присъствието на министъра на земеделието, храните и горите – господин Румен Порожанов, на неправителствени организации, които по списък ще бъдат записани в протокола: Националната асоциация на зърнопроизводителите, Асоциацията на земеделските производители в България, Националния съюз на кооперациите в България, отзад виждам и други представители на неправителствения сектор.
Давам думата на представителя на вносителите господин Емил Симеонов – заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, драги гости! Малко ме изненадахте с тази извънредна Комисия. Радвам се, че успях да се организирам и да дойда навреме. Аз вчера като получих sms-а помислих, че има война, после видях, че е Земеделската комисия и се успокоих. Правилникът го позволява. Не възразявам, идвам с радост. Всъщност, никъде в Правилника не пише, че „приятелски огън“ или „бламирането на преговори“, където и да е било, биха могли да бъдат забранени.
Конкретно по Законопроекта – тт 20 години в България имаме проблеми с горивата. Имаме възможност на безконтролен внос, безконтролна преработка, излишъци, внасяне на горива със сяра и реализация на пазара. Това е организирана схема, която продължава години. Нашата Комисия си постави за цел да проследи този път. Бяха направени изслушвания на сектори, най-важното от които беше на господин Главния прокурор на Република България, който разказа за целия път, каза къде са слабостите при пристанищата – липсата на измерителни уреди, слабостите по данъчните складове и рафинериите, където има възможност от двойни резервоари и опасност за смесване.
Ако прочетете стенограмите с изказване на Главния прокурор, аз не искам да ги цитирам дословно, но той проследи и пътя с камионите, подмяната на сертификати или задействани документи, с които може два пъти до реализацията на бензиностанциите, където, разбира се, имаше двойни резервоари, включително и нерегистрирани бензиностанции из цялата страна. Той самият каза: „Понятие „ведомствени бензиностанции“ няма“. Самият той определи системата като организирана престъпна група, тъй като са свързани много лица, организации и най-вече органи на изпълнителната власт, на контролни, правораздавателни и правоприлагащи.
Във връзка с цялата тази ситуация господин премиерът на Република България миналата година – месец юли направи серия от изказвания, в които каза, че това ще бъде основен приоритет във връзка с Европредседателството, във връзка с огромните загуби и възможността България да събере тези пари, които на практика са най-големите, тъй като проблемът с цигарите беше ограничен, с алкохола също донякъде е решен и то на максимална степен.
Най-големият приходоизточник са горивата.
Със своя заповед той възложи на икономическия министър да създаде Междуведомствена работна група, която да изготви доклад, да включи заинтересованите ведомства, след което да бъде докладвано и съответно представено за одобрение при него.
Междуведомствената работна група е създадена със Заповед, № Р-16-129, от 2 октомври 2017 г. Всички заявили желание за участие ведомства са участвали, разисквали са. Има доклад по темата, който е приложен заедно с всички документи за четене в нашата Комисия на всички заинтересовани лица. На гърба на доклада са се подписали всички представителства на министерствата, които са имали отношение, след което във връзка с технологичния процес – да може този закон да влезе по-скоро, за да може от календара на следващата година и бюджетна да влезе в сила, поне седем, осем месеца заинтересованите страни да имат възможност да се подготвят и да влязат в съответствие с този закон, ако влязат в тези шест месеца, или осем месеца или както се прецени после, срокове.
Законопроектът беше припознат от мен и беше внесен. Благодаря на 32 души - един от тях се отказа, затова че подкрепиха нашите усилия от всички парламентарни групи. После някои решиха, че вече няма да го подкрепят и Законопроектът беше внесен.
На първото заседание когато го представих в нашата Комисия казах, че Законопроектът няма претенции да е изцяло съвършен. По него може да има корекции. Очертах и областите, по които може да има корекции – обеми на резервоари, при бутилките втечнен газ, начинът на контрол на земеделските производители, възможността от депозит и обезпечения, дали да им подарим удостоверенията, образно казано, на хората при извършване на нарушения да ги санкционираме при първо, второ или при трето, или още първият път с огромен размер, или да ги накараме да внесат депозити, с които да гарантират дейността си.
По всички тези спорни въпроси в Комисията се обърнах към присъстващите и казах, че съм отворен за всякакви разговори и ако има разумни постъпили предложения, които се споделят с виждането на колегите от Комисията, те ще бъдат включени в доклада за първо четене, за да е ясно, че ги има в стенограмата и ще ги има като един ясен ангажимент за провеждане на разговори между първо и второ четене, където биха могли съгласно законодателната програма да намерят място едни такива предложения, защото преди първо няма как. Но изразяването им в Комисията, отразяването им в стенограмата и, разбира се, декларирането по време на доклада, помолих колегите да ми разрешат докладът да бъде малко по-дълъг, ако има такива постъпили предложения.
Устно има много предложения. На практика имаме много ултиматуми. Разговорите продължават. Няма крайна позиция към този момент. Не сме си променяли мнението относно точките, по които може да има сближаване или промяна. Редица отрасли, вие казахте касаят земеделския сектор, но то касае и транспорта, касае и строителството, химическата промишленост, всички ползват горива.
Имаше ултиматуми от страна на строителите, от страна на транспортните работници – „Ако ще има особени, специални или екстрени правила за някои, ние ги искаме и за нас“ , тоест създава се конфликт. Неправителствени организации дойдоха, съюзи на транспортни работници и така нататък във всичките браншове.
Конкретно това, което касае Земеделската комисия. До този момент има изведнъж изявено желание да участва самото Земеделско министерство. Все още не знаем коя точно от структурите и с кои точно фондове, но при всички случаи за обмена на информация е добре, след като дадени данни за земеделски производители, за обработваеми, право на ползване на декари машини, субсидии, обеми се съхранява в дадено министерство, хубаво е по електронен път да могат да бъдат ползвани от всички помежду им, които са заинтересовани.
Остава отворен въпросът – щом желае Земеделското министерство, да си прецени точно коя структура и с кой масив данни да бъде включено и как да бъде полезно за системата. Могли са да го заявят през целия период от септември до момента. Не е късно, нищо не е загубено.
Трима министри засега са изявили някакво особено мнение или различно, включително единият е точно министърът, под чието ръководство е работила Междуведомствената работна група. Досега не съм имал възможност да го питам: „С какво не одобрява подписания от него Законопроект?“. Останах с впечатление, че става въпрос за някакво обществено обсъждане. Чудно защо не е изпълнил указанията на премиера от месец юли и да го постави в едномесечен срок за обсъждане. Така или иначе, не е загубено време, има възможност.
Законопроектът повдига много въпроси, дава и много отговори. До сега – шест години, седем, е правен. Винаги са се занимавали поне трима министри и поне един вицепремиер. Сега много повече хора са се ангажирали и много повече хора са „за“. Тези, които имат някакви обструкции, разбира се, по съответния ред пред своя ръководител – премиерът – ще си ги обяснят и ще ги изчистят.
Имахме среща с господин Премиера. Не мога да коментирам нищо, тъй като така беше зададено като формат, тъй като нищо не е договорено, докато всичко не е договорено. Той постави определени приоритети, където може да се сближим. Приоритетите в 99% съвпадат с тези, които и аз заявих още на първото заседание, в смисъл казах, че подлежат на дискусии, не са непреодолима бариера.
По указание на премиера вчера се проведоха, една при него, и една среща в Земеделското министерство. Водят се разговори с различни браншове и с различни представители. Някои имат правомощие да разговарят, други нямат. Съществува опасност, разбира се, дори когато се стигне до сближаване на позициите, така както премиерът изрази увереност и желание да се случи и даде насоки, изведнъж тези организации да се подменят от други организации, които ултимативно, нали..., всъщност всички разговори непрекъснато се въртят в кръг и да започнат от нулата, но това е нещо, което мога само да гадая. Като цяло съм отворен за разговори и смятам, че имаме голяма възможност да сближим позициите. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, уважаеми господин Симеонов.
Само искам да Ви уверя, че неправителствените организации от земеделския сектор, които са представени на днешното заседание са най-сериозните и представителни организации в сектора и с тях се води и се е водила комуникация назад в годините, независимо от политическия мандат на Министерството на земеделието и храните или на Народното събрание по всички нормативни и законодателни дейности, които е имало съответно в изпълнителната или законодателна власт. Така че притеснения по този повод за разговорите и обществения дебат с неправителствения сектор в земеделието не трябва да се притеснявате, че има.
Уважаеми колеги, моля, който иска да изрази становище да зададе въпроси на вносителите или друго, има думата.
Кажете, господин Симеонов.
ЕМИЛ СИМЕОНОВ: Ако може Димитров, защото никой не знае кой е Симеонов.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ами, така е записано.
ЕМИЛ СИМЕОНОВ: Добре, не възразявам, не ми пречи, просто за стенограмата не знаят кой е.
Аз нямам притеснения относно легитимността на неправителствения сектор, нито пък съм орган, който ще оспорва или ще изразява становища различни от общоприетите, както не съм изразявал и за другите сектори – било строителство, било транспорт, било химическа индустрия и така нататък. Аз ги приемам такива, каквито са. Други регистрират, друг ги прави такива, каквито са. Притесненията са, че някои от тях имат мандат да разговарят или да преговарят и да достигат до съгласие, други поради собствени си причини – по-голям е форматът, по друг начин взимат решенията, определен човек няма възможността през гърба на другите да го вземе, защото това ще го постави в неблагоприятна светлина, за което аз, разбира се, проявявам разбиране.
Казах, че ние на този етап не можем да проведем разговора от начало до край, независимо от моето желание и желанието на премиера по технологични причини, които са извън нас, но не са свързани с недоверието ни към тези институции, а към невъзможността те в момента дори и да имат съгласие за дадена тема или да нямат, да не могат да го изразят. Затова казах, че малко действаме ултимативно.
Някои от тях имат изразено становище и не са в състояние да изразят лично мнение, а казват: „Аз трябва да го сведа до колегите и да вземем колективно решение“. Не съм поставял под съмнение тези организации, нито пък съм отказал да разговарям.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Повярвайте, каквото е необходимо формално, ще го изпълнят неправителствените организации, за да се убедите в легитимността на изразяваните позиции. Това е моята практика от последните седем, осем години в обществено-политическия живот.
Колеги, имате думата за изказвания. Няма изказвания и въпроси?
Господин Апостолов, заповядайте.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Добро утро на всички! Госпожо Председател, госпожо Министър, господин Димитров! През тези две седмици присъствах на всички комисии и се изприказваха много приказки и колегите са ги чували. Искам да Ви попитам конкретно по някои текстове на Закона и след като получа отговори, си запазвам правото да задам допълнителни въпроси, защото досега бяхме обвинявани, така че се приказват празни приказки, а не се коментират текстове от самия закон.
Съгласно разпоредбите на този закон в чл. 2, земеделските производители след дълги разговори, между другото, тъй като в чл. 2, ал. 3 те не са записани като такива, се оказа че дейността на земеделските производители попада в ал. 3 „съхраняване на нефт и продукти от нефтен произход извън данъчни складове“ и те трябва да бъдат приравнявани към оператори и търговци на дребно. Бих искал да попитам: какъв търговец на дребно е земеделският производител, защото търговията на дребно е икономическа дейност. Земеделският производител с това гориво, което закупува и за това гориво, за което е заплатил дължимия ДДС и акциз и го използва единствено и само за собствени нужди, а в голяма степен количествата гориво, за които се признава акциз, който се възстановява в края на годината даже не стига – защото ставките, които са определени от Министерството на земеделието по схемите за подпомагане на акциз, са недостатъчни като литри и в някои години, когато се налагат по-тежки обработки, тези количества гориво не стигат и се налага да се купуват и допълнително такива. Но няма значение, в Закона е регламентирано какво получават земеделските производители.
Бих искал да ми обясните: каква е икономическата дейност на земеделския производител в светлината на неговата основна производствена дейност, а тя е по кода за класификация на икономическите дейности, производство на селскостопанска продукция в непреработен вид. Под този икономически код всички земеделски производители осъществяват своята дейност. Тези земеделски производители по данни на Министерството на земеделието са над 100 хиляди регистрирани земеделски производителя на територията на страната.
Мисля, че около 8500 от тях кандидатстват по схемите за подпомагане за акциз и възстановяване на акциз – поне такива са данните, които видяхме, правилно ли е колеги? (Реплики.) Така, а другите не се възползват от това си право, но това е тяхно право.
Достатъчно дълго говорихме какво прави земеделският производител. Ако все още на някой не му ясно, мисля че земеделските производители, сега предстои една тежка пролетна кампания, биха могли да поканят Ваши представители да видят какво означава в едно землище, където работят над 10 – средно, земеделски производителя, а има землища, където работят и по 50 такива, да излязат 200 трактора и те да си заявят цистерни с горива и да отиде някой да ги зарежда на съответна точка на полето.
Но да се върнем конкретно на Закона. Законът казва, че чл. 9 „обезпечение се дължи“, за да бъде обезпечено изпълнението на „непогасени изискуеми задължения“. Аз разбирам обезпечението в тази му връзка и мисля, че в Закона то много правилно е написано, господин Димитров, и мисля, че наистина трябва да бъде така. Това е за хора, които са на сянка, на тъмно, на сиво, на черно, и от които държавата не може да вземе абсолютно нищо и задължително е да има такива обезпечителни мерки, за да може държавата после да си прибере дължимото.
Но, аз не виждам един земеделски производител да е на тъмно, на черно или на сиво, защото един земеделски производител със своята техника и стопански сгради, и инвентар, които притежава, това са регистрирани машини в службите по КТИ и съответно, ако той има нарушение и извършва някоя нерегламентирана дейност по продажби на горива, от него може да бъде взето всичко и по всяко време, за разлика от тези бензиностанции, които между другото господин Златев много добре визира в югозападната част на България и аз си направих труда да отида и проверя, и наистина открих 17 такива обекта по пътя посока Кулата Но видите ли след проверка в кадастъра се оказа, че 15 от тези обекта са закупени обекти на бивши бензиностанции от територията на стопански дворове, тоест това че има такива нерегламентирани търговски обекти и се намират според господин Златев на територията на земеделски стопанства, това просто не е вярно, извършена е разделяне на един стопански двор. В този стопански двор има няколко субекта осъществяващи своята дейност и след като е останал свободен имот, парцел от стопанския двор той е продаден на лице, което не се занимава със земеделска дейност и това лице, след като го купило, може да прави каквото поиска, естествено в рамките на Закона. Дали го прави в рамките на Закона или не, земеделските производители или продавачите на този имот няма как да носят отговорност, но този пример, просто не беше правилен.
И продължаваме напред в Закона. Виждам в „Преходни и заключителни разпоредби“, където продажбата на нефт и нефтопродукти за крайни потребители и бензиностанции, земеделските производители отново са наредени в тази точка и е упоменато в т. 6 на „Допълнителните разпоредби“ § 1, чета дословно: „бензиностанция, трайно прикрепен към недвижим имот обект, отговарящ на изискванията на устройството на територията“. Тук, лично на мен, като строител с 25-годишна практиката, като един от хората, който е подготвял ЗУТ преди доста години, на мен ми стана ясно за какво става въпрос. Какви са тези „изискванията на устройството на територията“? Не мога, бих искал да ми обясните, след като на този закон Вие сте вносител, да ми обясните за какво става въпрос. И тъй като предполагам, че ще кажете, че това е техническо несъвършенство на тази редакция, бих искал да запитам: известно ли Ви е, ако земеделските производители бъдат приравнени, независимо и след текстовете, които евентуално да говорим, какво би означавало за тях една процедура по узаконяване на резервоарите и съоръженията в техните стопански дворове? И, за да не бъда голословен, аз съм си направил една такава извадка и мога да Ви кажа следното:
Първо, за всеки обект бензиностанция – обект първа категория, буква „в“ от Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за класификацията на строежите в България. След като е обект от първа категория за него, независимо дали има една колонка с 2 000 литра цистерна или 1 000 литра, няма значение. Защо на обект за зареждане на горива – бензиностанция, независимо за какви нужди, попадайки под този член, че това е строеж първа категория, за този обект следва да бъде проведена процедура по преценка на ОВОС или ОВОС, това е по решение на съответните регионални инспекторати на поделенията на Министерството на екологията. Какво означава провеждане на тази процедура? Това означава, че трябва да се съгласуват наново подробните устройствени планове на териториите в които е разположен този обект. И видите ли, според една друга Наредба № 18-ПХ за пожарна безопасност, там се казва, че до съоръжения зареждащи гориво трябва да има отстояние не по-малко от 150 метра, тоест ние се намесваме в рамките на един съществуващ стопански двор, който е застроен преди 30-40 години, когато той е бил обособяван, наследен в последствие от земеделски производители, независимо от тяхната форма на управление кооперации и частни арендатори и сдружения, и така нататък. По принцип 80% от тези площадки са в съществуващи дворове, и останалите 20 са новоизградени бази, които имат подробни устройствени планове. Първо, голяма част от селскостопанските дворове се намират извън регулация или с проблеми в това, че една част от тях попадат в регулацията на населеното място, мога да Ви покажа стотици примери, където една черта минава през средата на двора, половината двор е в регулация, а другата половина е извън регулация и къде се намира този обект на зареждане, откъде трябва да пазиш тези 150 метра, и дали трябва да си развалиш половината складове, защото отивайки на преценка ти си длъжен да спазващ тези изисквания на 150 метра да няма нищо околовръст, и представи си около този обект имаш складове, които са застроени при предишни регламентации, уредени от Закона, дали не трябва да си събориш половината постройки в стопанския двор, за да може да минеш тази тежка процедура.
И като пари само да Ви кажа. Колко е началната такса в РИОСВ – 570 лв. за преценка, от там нататък 2000 лв. за доклад, от там нататък 3 600 лв. за приемателна комисия на обект първа категория, от там нататък 10 хил. лв. за проектиране на такъв обект от първа категория и така, така, така, накрая стигаме до една цифра от 21 700 лв., която всеки един земеделски производител трябва да осигури. И Вие може да ми кажете, че на фона на това, че се разкарваме с комбайни от 500 хил. лв. тази сума няма никакво значение за нас, но ние се стремим производството от земеделството да бъде с ниска себестойност, да бъдем конкурентни на пазара, особено след това, което ще се случи и след една-две години Украйна и Русия, които ще ни залеят, и ние отново трябва да сваляме цените и да се борим да цепим всяка стотинка.
Бих искал да чуя Вашия отговор, а пък оттам нататък имам още по притеснителни неща, но ще искам и колегите дали ще вземат отношение да не бъда сам.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Димитров, ще отговорите ли?
Заповядайте, за отговор. (Реплики.)
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Само да ми кажете колко минути, за да знам формата на предаването, защото ние правим предаване в момента за телевизията, и затова да знам в кои минути да се побера преди рекламите? (Реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Нека да не влизаме в пред диалог, господин Димитров, много моля за сериозно отношение.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Свикнал съм с колегата Байрактаров, от миналия парламент, който правеше това, няма проблем да се впиша във формата.
Създал ЗУТ, строител, земеделец, телевизионен водещ, депутат, аз не мога да се меря, трудно ми е, ако трябва правим телевизионно предаване.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Няма да Ви ограничаваме във времето, по принцип по Правилник е три минути за изказване.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: По същество ли се изказа колегата? Затова питам и аз. Съгласно Наредба № 1-З/1971 г. поправки в нея 2010, 2013, 2014 г., Раздел ХIХ на състава на пожароопасните обекти до 400 кубика вместимост резервоари 170 метра, 1985 г. за подземните. Надявам се не говорим за такива резервоари, а за резервоари 20 – 30 – 50 кубика. Може да спорим по наредбите, не съм аз ги издал, но и те не са съотносими, просто са пълнеж между две реклами.
Конкретно по въпросите. Недостатъчните литри, никой не си е поставил за цел да определя литрите, има методика, има учебници, има цяла земеделска комисия, която се занимава с това, ние се занимаваме с движението и продажбата, разходването на горива – дотам. Разбира се, че има и отрасли свързани с тъмен, сив, черен сектор, няма да ги коментираме, обикновено е така. Когато кажеш крайния, той казва къде е вносът на пристанището. Когато кажеш вноса на пристанището, ама извинявайте, къде е търговията. Когато кажеш и срещу двамата, ама защо държавната администрация не работи. Според обстановката може да обвиняваме, който искаме. Недостатъчните литри нямат отношение. Аз лично съм убеден, че земеделците, които получават тези литри, изразявам лична позиция, си ги ползват по предназначение. Убеден съм, че и горивата, които искат, за да зареждат своите скъпи комбайни, ги искат със сертификат, най-малкото, защото ремонтът на един комбайн или застраховката, или гаранцията не се ползва, ако е ползвано некачествено гориво. Така че убеден съм, че ако имаш нов комбайн, съвременна техника, тя е със съответния клас, няма да си позволиш и даже ще се притесняваш от качеството на горивото, което получаваш.
Във връзка с неблагоприятните ефекти, с 90 стотинки по евтино, ще ти съсипе техника за хиляди. Това, че от това гориво не се злоупотребява, аз нямам съмнения. Дори да икономиса някой на фона на общата картина, това е нищожно малко и не представлява опасност. Опасността са литрите, които отгоре се купуват и като при същите обекти се разходват. Опасността е, че там може вече да отидат и други количества, които евентуално, не за земеделието, а за един вид дублираща бензиностанция на търговската мрежа, могат да се разходват. Именно там е насочен контролът, не към това, което те ще си похарчат на комбайни, трактори или еди какво си, той е на достатъчно ниска цена и държавата полага огромни усилия тя да може да бъде запазена, макар и само за тези осем хиляди, другите решават да не се възползват, тяхно право, но ние говорим за движението на горивата, повтарям думите на господин главния прокурор, от складовете на едро до крайния потребител. Едната част са гражданските бензиностанции за търговски цели, другата са тези, които са за лични цели – земеделски цели, но имаме и много случаи, когато собствеността така е смесена, понякога има виртуална граница, че не можеш да разбереш в този стопански двор, тази колонка чия е, за кого работи. Между другото секторът когато дойде каза: „Има и хора, които имат по много малко декари и почти никакви камиони, но са земеделски производители и сериозно търгуват. Ние не искаме да ни оприличавате с тях, искаме да се разграничим от тях, включително по отношение на санкциите казаха: ние искаме всеки, който наруши, да си носи отговорност, и затова искаме ясни правила, да е ясно, че ние не сме търговски обект, но ако някой си позволи – било от нас, било някой, който се припознава като някой от наруши, да има максимални санкции.“
Фалшивите бензиностанции – да ги отричаме, че ги има, мисля, че ще е смешно. Има ги! Да обясняваме, че само защото е в двора до земеделец, това също е ненужно. Да коментирам заварено положение, когато е в Наказателния кодекс и процес, се знае, когато влиза в друга норма, ползва се по-благоприятната за дееца. В случая, ако досега е било глоба, а сега е затвор, в момента те съдят, ами ще си остане глобата. Ако е обратното, обаче, досега е било е затвор, но новата норма е глоба, по-благоприятното за дееца е пак глоба. Така е възприето. В другата част на правото не е точно така, но ние разсъждаваме върху завареното положение. Животът не е това, което ни се иска от днес нататък на един чист лист, а насложени отношения, разделяния, приватизации, продажби през годините.
Ние се опитваме към така завареното положение към днес да въведем Закон, който е много закъснял, много належащ и без който се получават големи щети за държавата.
Виртуалната граница, да, съществува. Фалшиви бензиностанции уж на земеделци, а някакви хора, които в земеделския двор продават съществува. Съществуват общи резервоари, в които няколко собственика било по роднинска линия помежду си всеки регистриран сипва после, когато го разходват не е ясно моето разходват на другия ли разходват. По документи тримата са го сложили там, но в момента в който се разходва това продажба ли е на съседа, който в момента няма пари или си взима неговото не може да се отграничи.
Животът в земеделието е по-различен от бензиноколонката, поради което там има специфични особености, с които трябва да се съобразим. Завареното положение е нещо много сериозно, трябва да го уредим.
По отношение на зареждането и в момента зареждането …
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Господин Димитров, ако обичате по Закона, каквито въпроси бяха зададени по Закона, нямаме време за пледоарии тук.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, извинявам се.
Продължавайте, господин Димитров. (Реплики.)
ДИМИТРОВ: Свършило е предаването. Благодаря.
Каза землище, зареждане, обезпечение, тъмно сиво, черно, ДДС. Да карам по тях, така ли?
Зареждането става от бази на едро към потребителя. Гражданските бензиностанции са търговци на едро, другият потребител няма да спорим какъв процент са земеделските бензиностанции. Това, което е акцизното се разбрахме, че към него претенции нямаме, но имаме претенции към допълнителните количества или изобщо към количества, които отиват там, но са предназначени за продажба.
Целта на Закона е да разграничи, че земеделският производител не се занимава с продажби, но ако се занимава ще носи санкция, а всички други, благодарение на този закон ще бъдат разграничени от земеделците и когато се установи, че нямат удостоверение, че не са земеделски производители или, че каквито и да са се занимават с продажби, а не са бензиностанция – гражданска, предназначена за търговски цели да носят отговорност. Това е!
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Апостолов реплика имате ли? И професор Бъчварова искахте да зададете въпроса?
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Няма нужда. Виждам, че колегата не отговори, независимо че, аз вкарах доста неща от Закона и между тях естествено, за да се обоснова дадох примери не чух никъде защо трябва да се дават обезпечения от 20 хил. лв., след като имаме достатъчно всички земеделци активи, с които могат да бъдат запорирани при евентуални нарушения. Не чух от това изречение в „Преходни и заключителни“ за устройството на територията, там където текста не беше ясен. Не можах да разбера извършва ме ли икономическа дейност земеделските производители. Това бяха конкретните казуси по Закона. Естествено, аз вмъкнах и някои модели от практиката. Единственото, за което благодаря на господин Димитров, което каза една негова реплика: че да, ние земеделците сме нещо по-различно от другите.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: И моля Ви не цитирайте отменени разпоредби, това което цитирахте за 170 метра е отменено с Наредба7, където пише 150. Не цитирайте отменени разпоредби.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Професор Бъчварова имате думата.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Господин Министър, колеги! Моят въпрос е свързан с това, че темата има предистория. Тази предистория беше и в предходното Народното събрание, при което съответно в резултат на добра координация с земеделския сектор и Министерството на финансите се постигна компромис по отношение на нормативната уредба и действащата тогава наредба. Това сякаш не е оценено в този законопроект и аз останах с впечатление, че той едва ли не поставя въпроса за първи път и досега ние нямаме абсолютно никакви крачки в тази посока – секторът да бъде на светло и да създаде предпоставки наистина да бъде по начин изразходвано горивото, който всеки един български гражданин е заинтересован да се случва.
Направена ли е оценка на сега действащата наредба и нейното приложение? Считате ли, че със Закон, Вие можете да осъществявате контрол при условие, че контролът така или иначе има своите проекции в и сега действащото законодателство? Освен, че утежнявате ситуацията по начин, по който въпросите са много повече, отколкото съответно Вие, както разбирам и отговорите, които давате са малко така встрани от същината на проблема, който възниква в земеделския сектор. Така или иначе земеделието е потребител, но той не е търговец, той е индустриален потребител и като такъв не може да бъде под никаква форма класифициран като търговец на дребно, както в Законопроекта се прави. Смятам, че това е доста сериозна разлика – едното от другото и не би следвало да се подхожда по начин, по който Вие в Законопроекта считате, че по този начин контрола ще бъде повсеместен и ще създаде предпоставки сивият сектор да излезе.
Смятате ли, че сега действащата контролна система не е достатъчно осъществявана на теория и на практика, за да предложите този законопроект в частта си „Земеделие“? Иначе в останалата си идея, която Вие имате в Законопроекта, разбира се, тя може да бъде подкрепа, но земеделието е специфичен отрасъл. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Димитров, имате думата.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Единственото, с което този закон се допира до земеделието беше предвиденото в Законопроекта обезпечение от 20 хил. лв., ако имаш бензиностанция. Двадесет хиляди лева – еквивалента е 300 лв. на година. Всичко друго важи… и ако имаш собствен камион искаш да го регистрираш в така предложения Законопроект беше 3 хил. лв., което е 45 лв. годишно банково обезпечение гаранция Ви струва. Споделеното виждане от мен в лично качество пред съставителите на Закона, там ги има всичките ведомства беше, че за камионите е по-добре ние да им дадем удостоверението безплатно и те да могат да работят след като отговарят на всички други условия с последващи санкции.
По отношение на обезпечението за земеделците според мен не следваше да го има, защото залогът да загуби възможността да се зарежда е много по-голям, отколкото тази банкова гаранция. Всичките други неща за съхранител – 3 милиона, всичко друго не се отнася за тях.
Конкретно ние трябва да намерим текста, който има разбиране известно, но няма да коментирам в детайли да е ясно, те какъв точно обект са – земеделски, селскостопански, че не се занимават с търговия и при какви условия ще се осъществява контрола? Нищо опиращо до тяхната конкретна дейност след това какво правят.
Критичният момент е след като дойде горивото в този обект, както и да го кръстим, както и да преценим, че ще е окончателната редакция е как горивото оттам се придвижва до обекта? Имаме противопожарни изисквания надявам се европейските норми не са отменени, които на практика много ограничават възможността да се зарежда. Търсим форма с цистерна от един тон или два тона, разбира се, веднага ще стане ама защо не може да са 20. Добре, ако са 20, или 5 или 8 защо не ги регистрират, ама не може ли да не са регистрирани, обаче да карат общоопасни товари. А то има изисквания да има табела, когато стане инцидент да знаеш как да го гасиш. Така че търсим формата как от този обект, който не е промишлен, не е за търговски цели горивото да стигне до комбайна, до трактора и така нататък. Намерили сме някаква форма, но тя е много конфликтна с европейското законодателство. Работим там изцяло нататък. Спецификата на дейност, след като горивото дойде и се заприходи в този обект, който не е търговски обект, не е предназначен за търговски цели, ако случайно някой го използва има си норми, с които ще бъде санкциониран и изчистен. В момента работим по посоката от обекта до там да се стигне.
Разбира се, че можеш директно да си поръчаш, но това не винаги е удачно. Разбира се, че можеш сам с малка цистерна да си караш за някои обаче и това не е удачно. Търсим възможността обемът на цистерната и как без са имаш едно тежко законодателство за ADR, което е задължително за цяла Европа – превоз на опасни товари, опасност за останалите, хем да минаваш по пътищата, хем да се води, че не минаваш. Хем да стигнеш до обекта, но не можеш да прелетиш, все пак то се намира някъде в стопански двор.
Имаме разбиране как цистерните, които са подземните там въпросът е решен. Тези, които са на земята какво точно приемаме за трайно закрепени. Аз лично споделям виждането, че ако са фундамент – няколко бетона с три болта на тях е ясно, че е не е нещо, което всеки можеш да го местиш трайно закрепен е. Като го оповестиш в съответните регистри знаеш, че ако отидеш в село еди кое си, в стопанския двор има една цистерна или две, или три и това за мен изчиства проблема.
Спецификата на дейността – не сме се намесвали, нито в разходните норми, нито в потребностите, нито в сезонността на дейността, защото това е извън нас. Следим това, което общо взето и Главният прокурор каза движението на горивата от влизането в страната или произвеждането им до търговската мрежа и до крайния потребител в случая земеделските бензиностанции, или земеделските бази, или базите за временно съхранение. Не ползвам термин умишлено „временно съхранение“, защото кореспондира с други закони и веднага излиза, че си съхранител на данъчен склад с 3 милиона обезпечение. Нямаме това предвид.
Аналогията с бензиностанциите – всичките митове и легенди другите за висше образование тракторист не ги коментирам не им е мястото. Аналогията с бензиностанцията беше да не налагаме ограничения за тези временни бази, земеделски бази, селскостопански бази какви точно резервоари да имат, защото ако за една бензиностанция е достатъчно да кажеш: щом е бензиностанция не ни интересува една, две, три, двадесет колонки, един, два три или пет резервоара за 250 тона може да има. По същия начин да може по аналогия да не ограничаваме земеделския производител примерно колко обем цистерни да има. Може да реши, че иска да има 30 кубика, обаче като дойде друга 30 да го зареди, той трябва да е изпразнил напълно, за да зареди. Може да реши да има 50 и като е зареден един път останали са му 10, 20, ела, зареди пълно е. Някой пък може да иска да зарежда по-малко. Това е тяхно индивидуално право. Ние се опитваме да дадем параметрите, при които да работят. Не търсете конфликт, където го няма. Но не пречи за го предизвикваме. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други изказвания има ли?
Господин Абазов, заповядайте.
БЮРХАН АБАЗОВ: По процедура, госпожо Председател.
Няма да се изкажа по същество. Предлагам процедура.
Имам чувство, че всеки следващ колега, който ще говори ще говори в същия смисъл. Имам чувството, че колегата Димитров ще отговаря в същия смисъл. Колегите от бранша са изразили мнение в многото становища, които са дали. Всеки от нас може да говори по конкретни текстове, но кой знае какъв резултат мисля, че няма да постигнем.
Предлагам конструктивно предложение, за да „развържем“ нещата, защото доколкото разбрах от господин Димитров има точки на сближаване, да дадем думата на бранша и на господин министъра в срещите, които имаха при премиера и в Министерството, въпросните допирни точки доколко се доближават, има ли шанс те да се доближат или няма и спрямо този отговор и спрямо това развитие да продължим с въпросите, ако има смисъл от тях.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, добре. Благодаря.
Смятам, че няма проблем така да процедираме. Някой, ако има противно мнение? Мисля, че няма.
Тогава да дадем думата на бранша.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Госпожо Председател, господин Министър, уважаеми господа депутати! Националната асоциация настоява земеделските производители да бъдем изключени от обхвата на този закон. Ние не осъществяваме икономическа дейност – търговия с горива, ние използваме горивото за селскостопанско производство.
Много от нещата бяха казани от господин Апостолов, от професор Бъчварова да продължаваме…
Искам само едно уточнение да направя, защото се спекулира с едни данни за броя на земеделските производители, които са в страната. По справка от Държавен фонд „Земеделие“ 69 хиляди 750 броя земеделски производители. До 300 дка – 60 хиляди, плюс минус, останалите 8 500 – 9 000 производители са кандидатствали за отстъпка от акциз. Всички знаем тези, които са до 300 и под 300 дка за какво са там. Другите производители – кажете ми производител между 1000 и 1500 дка – 1500 броя. Инвестициите, които трябва да направиш за една цистерна, за да влезе в крак със Закона – нова цистерна, цена, ако искате да говоря с цифри 20 хил. лв. нивомерна система – 15 200, допълнително господин Апостолов Ви обясни другите такси. Този производител реално му е нужно около 16, говорим за 10 хиляди, за 1000 дка около 8 хиляди литра годишно. При тази отстъпка, която ползва нали разбирате, че изобщо не е икономически изгодно това нещо.
По другите точки от Закона няма смисъл да говоря. Вече на трета Комисия, ние говорим едно и също.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Извинявайте господин Костадинов, господин Абазов имаше предвид и да кажете до какво сближаване на позиции сте постигнали при преговорите, за да знаем и народните представители после какви въпроси допълнително да зададат. Ако може да изразите становище за сближаване на позиции в преговорите.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: До момента сближаване на позиции няма – няма реални резултати. И още едно нещо искам да подчертая какво сближаване на позиции? Господин Димитров оня ден каза, че мафията спечели след Икономическа комисия, когато този закон падна. Аз съм поискал вчера от него да се извини на земеделския бранш, ако вижда в нас мафията! Това е.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Извинявайте само реплика на господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ: За уточнение.
Госпожо Председател, помолих за процедура – да процедираме по този начин не в смисъл да се мотивираме и двете страни, защото и двете страни са достатъчно мотивирани. Мисля, че от страна на бранша и от страна на членовете на Комисията по земеделие може да се изтъкнат хиляди мотиви и винаги ще са прави. В същото време господин Димитров в неговите мотиви от друга гледна точка, от гледна точка на фиска, на контрабандата също е прав за себе си. Предложих процедура не да се мотивираме, колеги, един другиго кой колко е прав, а предложих да се съсредоточим, примерно върху десетте точки на сближаване, конкретно една по една и да вървим напред по коя имаме възможност за компромис, по коя нямаме.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, господин Абазов.
Господин Костадинов си каза мнението.
БЮРХАН АБАЗОВ: Ще помоля всички, които ще говорят да го говорим в този вид, за да сме си полезни един на друг, защото минаха няколко комисии и мисля, че резултатът е все един и същ.
От тези въпросни десет точки, които ги идентифицирахме, евентуално на сближаване на позиции, да вървим едно по едно по тях и да казва господин Димитров по кои може да се коментира, по кои не може и да знаем какво правим. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Гечев, заповядайте.
ЯВОР ГЕЧЕВ: Госпожо Председател, господин Министър, дами и господа народни представители, колеги! Ще кажа някои неща и по точките, и по проблемните точки. Ще кажа малко неща, но малко и от вчерашните разговори, защото продължаваме да работим. Факт е, че все още сме всички в организация на стачни действия, което значи, че финален вариант няма.
Има няколко конкретни неща по Законопроекта, които силно ме притесняват. Всичките, защото сме ги обсъждали даже не само в този формат, огромна част от земеделските организации в България. Няколко неща в Законопроекта са изконно сбъркани, които ако в процедурата, това не е вина на господин Димитров, ако в процедурата беше включена земеделска структура – Министерството на земеделието, те щяха да са ясни предварително. Но в чл. 2 на практика най-големият проблем са икономическите дейности, където има или търговия на едро, където не сме ние, или търговия на дребно, където сме сложени, ама пак не сме ние. Или търговия на дребно, където сме сложени, ама пак не сме ние, или съхранение временно на горива, които пак не сме ние. След това се появява един текст, който казва така наречените „вътрешни обекти“, които се третират като търговия на дребно. Тоест всяко зареждане на машини, макар и без цел продажба, има изричен текст в Закона, който казва, че се третира като търговия на дребно. И оттук идват големите проблеми нататък в целия закон, с едно малко изключение. Професор Бъчварова каза, че сме промишлени потребители. Не сме промишлени потребители, защото в Закона ясно казва дефиниция, че промишлените потребители са освободени от тази цялата работа, макар че ние сме горе-долу същите, не сме освободени.
Затова от тази гледна точка според нас е изконно грешно Министерството на земеделието да не участва в тези разговори, защото тези неща щяха да са изчистени. От тази гледна точка има големи проблеми в сектора и на практика всички наши членове скочиха много сериозно, защото това значи 90% затваряне на обекта минимум, което значи, че ние не можем да отговорим на ЗУТ, има определения за трайно прикрепен обект какво представлява. В дадения закон той не кореспондира с нашите неща. Тоест, така написания закон ние трябва да отговаряме на изискванията на една бензиностанция, които ние всъщност нямаме такива и не извършваме продажба на горива.
Не са коректни текстовете по отношение на това кой може да изпълнява тази дейност и при какви условия. В Закона е изпуснато на практика земеделските кооперации изобщо като икономически субекти, защото в закона третира „лица, регистрирани по Търговския закон и такива, които са регистрирани като земеделски производители по-късно и ЗП-тата също липсват. От тази гледна точка не създават данни за някакви бензиностанции, които и ние правим собствените проверки, но се оказа, че тези бензиностанции, които някои зарежда от тях не са на земеделски производители, а са точно това, което каза господин Апостолов – селскостопански дворове, останали от едно време. Затова ние искаме ясна дефиниция по отношение на това какво сме ние. Не сме бензиностанции, не сме търговци на дребно, не изпълняваме този тип икономически дейности.
Във вчерашните проведени разговори работим по конкретни текстове. Аз предложих конкретни текстове по отношение на чисто нов статут на земеделската дейност, която изпълняваме като седма точка в чл. 2, в която се казва: „Временно съхранение на собствени горива за собствени нужди“, които вече са закупили и потребяват за собствени нужди. Бяхме коментирали и другото, което е, нас ни обхваща целия закон. Моето мнение дори е, че ако имаме текст с изключване от закона, той няма да работи по този начин, по който всички си го представяме, защото в него има и транспорт, има и Преходни и заключителни разпоредби, промяна на други закони, които всъщност ще останат в сила. Транспортът бива няколко типа. Единият е от данъчният склад и търговеца на едро, който ти го доставя до твоя резервоар за временно съхранение. Да де, но в Закона след това пише, че извън прякото зареждане на тези резервоари до 20 литра – може ли да е една туба до 20 литра, представете си в кампания оран-жътва, дискование, няма значение, какво е да носиш по една туба да пълниш на полето дадената машина. Затова казвам, че не са обхванати изобщо спецификите по отношение на нашата специфична работа. Работим по конкретни текстове, но на този етап нашите членове си остават в стачна готовност докато ние не обсъдим и вземем решенията на собствените си управителни съвети, нашето решение е изключено от Закона.
Във вторник са насрочени протестни действия и ако до вторник нямаме, как да кажа, необходимите достатъчни гаранции по отношение на текстове, които ни устройват, или изключване цялостно от Закона при компромисен вариант, ние сме в стачна готовност и във вторник сме в стачка, тоест протест, който на този етап е съвсем символичен, без идване в София, но на други етапи, разберете ни и нас, но този тип дейност, която изпълняваме не касае само тези осем хиляди бензиностанции, включително всички, които са земеделски производители, защото всички ползват горива. В транспортната клауза, така както е разгледано, то касае всички. Всички трябва да минем в един или друг начин като нарушители, включително и да имаме ADR от бензиностанции.
Но, пак казвам, на трета комисия вече нещата звучат по различен начин, има диалогичност, нямаме обаче все още гаранции, но имаме идеята за конкретни текстове и така нататък. Но всяка от нашите организации има легитимни органи, които трябва да взимат решение и да Ви кажа – понеже като слушат нашите членове целия дебат през телевизията, това води до още по-голямо нажежаване на обстановката, защото те не присъстват на конкретните срещи, които казваме и след това като казваме: може да има вариант, като чуят някои история по телевизията и после ни е трудно да ги контролираме по някакъв начин, дори е невъзможно понякога. Така че работим на министъра и за становището, и домакинстването, и провеждането на срещите не само логистичната и експертната помощ и вървим в някаква насока, но пак казвам, ако в изконния модел участваше Министерството на земеделието, тези неща на практика щяха да са хванати.
Другото е – Министерство на земеделието е редно не само да участва, ами да участва и в този Консултативен съвет, който е даден по Закон, защото всичката техника, която е извън пътна е с регистрация в КТИ и съответно те имат най-голямата компетентност и по тази цялата работа и по технология на придвиждане и всичко останало. Така че това можем да кажем, другото ако кажем нещо допълнително, няма да е коректно, но работим по текстове, но на този етап нямаме нито гаранциите, нито конкретните текстове, защото това, което е правено за около шест-седем месеца като Законопроект, ние трябва да го направим така, че да работи и като конкретни точни текстове. Защото законодателството знаете как се пише десет пъти по-добре от мен. Да не направим беля пък в някои от другите текстове. Това е образно казано в нещата, макар че в три комисии повтарям едно и също нещо горе-долу.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА:
Да, благодаря, Вие го казахте вече.
Госпожа Дъбнешка, ще вземете ли думата?
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА: Благодаря.
Здравейте от мен, тъй като колегите които ни виждате сме въвлечени в един и същ процес от може би две седмици насам. Няма какво по-различно да кажа или да добавя към това, което са казали те. Действително работим чисто, по какъв начин технологично да дадем предложения, така че нашият бранш и изобщо агробизнеса да покаже своето лице, че стои и подкрепя тази борба със сивата икономика. Но същевременно пък и предложения, които изчерпват и отчитат цялата наша специфика – било то по всички проблемни места, които колегите изредиха: кои сме ние като икономически субект, как транспортираме, какво съхраняваме и търгуваме или не и така нататък, както и съответните бариери, които се виждат пред земеделските производители, и не подхождат на нашия бранш, където има механизми за насърчаване, на влизане на нови играчи, млади хора даже без висше образование, каквото се изисква.
Работим и това, което виждаме от последните няколко дни е, че има диалогичност, както казаха и колегите – нормален диалог върви, така че се надяваме той да продължи и да стигнем до резултат, на какъвто всички се надяваме и преди 3 април да сме се обединили какво точно е в полза на бранша и ползва бранша, за да няма такива протестни действия на 3 април, защото в една кампания по времето на април това е последното нещо, което иска да прави един земеделски производител.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други изказвания има ли?
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Две изречения само. Господин Гечев, само трябва да се съобразим с едно, че превозът от вътрешния обект до полето, извършван по полски пътища може да се пренася в каквато искате цистерна. Но излезем ли на пътища, аз съм съгласен тук с господин Димитров, задължително цистерната трябва да отговаря на ADR, тъй като при една катастрофа, при един инцидент някой трябва да носи отговорност, така че ги разделяме на две нещата – движение по републиканска и общинска пътна мрежа, и движение по полски пътища и по нивите.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Апостолов, за уточнението.
Господин Димитров – вносителят, какво има да кажете?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Трябва да отговаря. Няколко въпроса се зададоха да бъда полезен и щом са склонни част от участващите в преговорите някои от параметрите да кажат, аз мога да ги преповтаря, защото на практика ги зададох още в първата комисия. Щом искате да си бъдем полезни, свършили сме с другите неща, нека да си бъдем полезни.
Опитваме се, господин Апостолов, започвам отзад-напред, но така или иначе не може да прелети. Тук-таме се налага да мине и по републиканската мрежа. Те и комбайните знаете, че са извън, обаче се налага от блок до блок да мине с кола отпред-отзад. Този момент ни е труден, търсим решение. И ДАИ, Автомобилна администрация, правя няколко работни групи – недейте да мислите, че аз не търся как да минем по ръба и да може и Вие да с вършите работа, а да може и да не нарушим много европейското законодателство. Защото тук всичко това е само европейско.
По реда на въпросите. За нова цистерна – колега, много надухте цифрите, но никой не иска от Вас нови цистерни, както и по нормалните бензиностанции никой не иска. Те си имат противопожарни изисквания, 70% от цистерните са стари. Щом не тече, то е като при тубата – няма нова, няма стара, има здрава и тече. Никой не иска от Вас нови цистерни и не е поставян такъв въпрос, не участвам в този разговор.
По отношение на мафията. Ние имаме в нашата Комисия един млад колега, той даже е свързан и със земеделието, който непрекъснато задава едни въпроси, които ни разсмиват всички и аз му викам: „Умнико мой!“ Ако кажа сега: имам колега депутат, който е голям умник и примерно господин Апостолов реши да се обиди, защото примерно е искал да бъде умник, или аз не съм имал предвид, че той е умник, но той може да си мечтае да иска да се обижда. Аз нямам предвид него.
Главният прокурор обясни каква е системата. От 20 години се губят пари. Обясни, че това е организирана престъпна група. Свързани са различни ведомства, различни институции, контролни органи, гранични органи, митнически, данъчни, полиция, правоприлагащи. Ами това е организираната престъпна група, свързаност на властите, тя навсякъде по света име едно наименование – мафия.
Ако някой иска да направи световен прецедент – да спре да оре, да жъне, изведнъж реши, че иска да се чувства мафиот, те са на Малдивите, те не са в ТКЗС-тата. Допирната точка е, че някой, който е от мафията, може да реши да използва част от базите, маскирани по името „земеделска“, или каквото и да е, да си реализира горива. Ако Вие решите сега точно да сте там и нещо Ви хареса, това е Ваш въпрос. Никой не се занимава с Вас, както и никой не иска да обиди господин Апостолов. Това са думи на Главния прокурор, оприличават състоянието, което се случва. Той го каза с болка, каза къде трябва да се промени Закона. Не се позовавам на него по една или друга причина, а защото той е държавното обвинение. Казвам имам умник колега, реши, че трябва да се обиди, че не съм споменал, че точно той е умника, или пък се обидил, че той е умника, а пък си е мислил – това е друга тема. Не се отнася за Вас, но не трябва ди да Ви използват.
Щом стигнахме до Законопроекта, тогава да Ви кажа параметрите, в които може да се разговаря, които още от първия момент съм искал. ЗУТ – смятам, че е много трудно, защото има необсъдени проблеми, има обекти извън населените места, дори да искаме не можем да ги узаконим. Едни хора ходиха, чертаха си карти преди години да вземат пари от Европейския съюз, сега заради тези карти не може да узаконим нищо. Бутната къщата в махала, която не е нанесена – не може да не говорим за обекти. Много от Вас вместо да си ползват земеделските дворове заради липса на охрана, си преместват базите по-близко, където да има охрана, да не му откраднат горивото. Така че този проблем със ЗУТ седи със сериозна острота. Премиерът погледна много благосклонно на идеята да помислим как тези обекти да бъдат трайно закрепени, като същевременно не карат цялата дълга процедура. Още повече, че той изрази и съмнението, че прави всичко възможно да помогне на земеделците – те винаги са специални, винаги са на ръба на Закона. Ако приложим закона трябва половината да ги закрием, но той въпреки всички гледа благосклонно на това да се намери някакво законодателно решение тези цистерни да стоят, където са, да бъдат закрепени, като разбира се, се конкретизира точното място и се впишем в изискванията.
Обезпеченията – обезпеченията, както Ви казах, аз лично не държах на тях – да отпаднат за камионите. Почти сме го решили, защото и транспортният бранш също изрази протест – 45 лв. считат, че им е много. Казах и строителният бранш – казаха, че ако Министерството, поиска. (Реплики.) Решихме, становището там е, знаете колко е труден проблема с ADR, че тези, които са с регистрираните камиони, ако си направят информационна система и вътрешно си обменят данни между КФМ дали са застраховани по надлежния ред и Агенцията „Автомобилна администрация“ че всичко му е изправно като документи, самият ADR, ако те си обменят информация, е достатъчно правно основание той да може да си кара опасните товари, достатъчно е да го покаже, ще си получи това удостоверение – два или три лева струва ламинатът там, за да работи.
Смятам, че също трябва да се приложи и за тези земеделски обекти – вътрешни обекти, за временно съхранение. Както решим да го формулираме, ние се обединихме около това, че ще бъде точка седма. Не че не може да префасонираме някои от другите точки, но понеже земеделците изрично държат да е ясна и да е написана, че са земеделски обекти, не се занимават с търговия, седят за временно съхранение. Нямаме предвид временно съхранение онези бази данъчните. А временно, тоест почти неограничен обем, ще се спрем на размера цистерни. Аз лично съм за по-големи да се разреши по технологични причини, но кой каквито иска.
Като сложим по-големия обем, те ако искат надолу да се редят. Срокът за привеждане сме обсъждали дали да не бъде малко по дълъг за тези, които имат по една или друга причина, независеща от тях. Знаете, че понякога имаш желание, имаш пари, имаш възможност, но не можеш да го направиш, защото трябва да минеш някаква дълга процедура. Там мислим, срокът да е малко по-голям, искаме бюджетната година да я хванем и затова премиерът настояваше сега да бъде сега Законопроекта. Зимата е седем-осем месеца – да не Ви изненада за тази година, да не правите разходи за тази година, а да имате възможност – не само Вас, а и другите отрасли, които ги касае.
Всичко свързано в тези 3 милиона, 500 хиляди, 200 хиляди и така нататък – то не важи за Вас и никога не е важало. Има разбиране да не се иска средно образование, защото някои казаха, че е трудно, изтъкнаха причини.
Обсъждаме механизма, точката на пресичане на разумния компромис и на въвеждането на Закона извън всичкото друго говорене, което медийното го оставям, е обмисляне на механизма за непосредствен контрол на обекта. Как да стане той? Дали да е контрол, който да дублира сегашния данъчен, но без всичките тези разходи – имам предвид 24 часа връзка, нивомерна система и така нататък, или да бъде на един все още го обсъждаме механизма – трябва и данъчните и митницата да се произнесат, да е нещо почти подобно на същото, но неколкократно по-евтино, имам предвид дневник за покупко-продажби и дневник за приходяване и разходване на горивата. Когато отидеш колко си получил, на колко си разходвал по дневника – 20, имаш ли 40 всичко е наред. Търсим механизма, за да не може да се заобикаля това нещо, а от друга страна да бъде по-лесно за самите, които го ползват, като разбира се, не се допускат измами. Не искаме да създадем механизъм наново да започва да се лъже. Имаме проблем с тройните цистерни. Там също донякъде сме го изчистили. Разумният компромис може да се яви там, всичко друго е преодолимо.
Има много добри предложения от различните земеделски общности, така да го кажа, за де не обидя някой. Има и ултимативни предложения, които непрекъснато каквото и да се разбере, ще стигаме до нула. Затова аз в началото си позволих да кажа – не искам да влизам в детайли, премиерът не ми е позволил. Нищо не е договорено, докато всичко не е договорено. Има разбиране, има голямо желание за положителна развръзка от страна на премиера. Направили сме срещи, господин Порожанов беше символичен домакин вчера в Министерството. Мога, член по член да Ви кажа къде какво сме се разбрали, но тъй като самата земеделска общност не е взела решение сама за себе си, а в известна степен поради независещи от нас тук причини е принудена да действа ултимативно. Аз не бих искал да дам крайно заключение. Точно така, както бях отворен на първото заседание в нашата Комисия, точно така съм отворен за сега. Всичко, което тогава бях казал, че са възможни приоритети за газовици и за останали, остават актуални и днес. Ако не си стреляме приятелски огън или умишлено не си слагаме пречки мисля, че бихме могли да стигнем до едно решение – в понеделник да се явим при премиера и да обсъдим тези детайли. Имайте предвид, че аз трябва да ги обсъдя с редица други браншове по редица техни въпроси. Това не е опит за извинение или за бягане. Конкретно по тази тема, господин премиерът, в понеделник има готовност да ни изчака. Аз имам готовност – обсъдихме реда да ми подадат, за да мога да ги видя окончателните решения. Защото ние едно си говорим, за едно си приемем становище, че е „за“, на другия ден се яви точно обратното. Готов съм за разговори.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Димитров, завършихте ли?
Господин Министър, има думата.
РУМЕН ПОРОЖАНОВ : Благодаря, госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги от бранша! Първо искам да благодаря на господин Димитров затова, че през последните дни сме в диалог, който аз не се съмнявам, че ще намери своето добро решение.
Защо земеделието не беше включено? Господин Димитров, защото темата се появи при публикуването на Закона. Не сме имали и намерение и преди това, пожелали сме сега да бъдем страна по този процес, защото при публикуването се появиха всички тези теми, които обсъждаме днес. Затова, че той е разработен много по-тясно ведомствено не сме виновни ние, не сте виновни Вие, затова трябва да намерим оптималното решение. Становището ние сме го изразили.
Какво бих искал обаче да добавя? Това, което в момента никой не засегна – секторът търси своята независимост и прилагането на режима, който е в момента, и който ние също смятаме, че дава много добри резултати от гледна точка на контрола. Санкции обаче при нарушение трябва да има много сериозно – това го дебатирахме вчера, с първа и втора вече жестока санкция от гледна точка на прекратяване на разрешението, отнемане на имущество и така нататък.
Какво бихме могли да способстваме в прилагането на контрола? И Фонд „Земеделие“, и Министерството разполагаме с информация за всеки земеделски производител какво регистрира, какво произвежда, защото те получават и съответните субсидии за тази дейност. Има нормативи, които може да ги актуализираме още веднъж за горива, които се ползват при обработка на площ и при животновъдните обекти. И неслучайно те са приравнени.
Така че ние можем да направим един алгоритъм за всеки земеделски производител какво базово при неговата дейност той следва да потребява. И тук вече трябва да гледаме разликите и нагоре и надолу. Разликите надолу ние може да ги видим още при заявяването на акцизите, когато той си заяви възстановяване на половината от количеството, което е хипотетично – това е индикатор. Това е индикатора и трябва да видим той откъде си купува другото гориво, което той е разходвал. За останалото, когато ние сме направили тези изчисления, вече на база на риска анализ на митници, или на НАП, те могат да бъдат проверени за това, аджаба защо той е потребил по-голямо количество – над еди- какъв си процент, който е рисков или не е. Така че при едно споразумение с контролиращите агенции смятаме, че може да бъде направен един алгоритъм за тази дейност.
Да, много от дребните те не заявяват, защото тях не ги и броим. Но имаме дребни, които въобще не са дребни, над 500 декара, над 1000 – те няма как да не потребяват горива.
Затова може би трябва да заложим и подобен инструментариум, който да търси превенцията и ние сме на разположение за това нещо.
Аз лично отново се надявам и апелирам, разбира се, и с помощта на Парламентарната комисия по земеделие да се намери добро решение за благоприятен изход от създалата се ситуация. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Закривам дебата. (Реплики.) След гласуването. Тогава трябва да дадем и други реплики и продължаваме дебата. Говорим едно и също два часа.
Колеги, закривам дебата.
Който е за подкрепа на Законопроекта за административно регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 854-01-16, внесен от народния представител Емил Димитров и група на 7 март 2018 г. за първо гласуване, моля да гласува.
За - няма, против - 9, въздържали се - 9.
Комисията по земеделие и храни отхвърля на първо гласуване Законопроекта за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.
Свободни сте сега да си говорите реплики.

(Закрито в 10,45 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Танева



Стенограф:
Мария Николова