1. Блицконтрол.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните






П Р О Т О К О Л
№ 26

На 7 март 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Блицконтрол.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Десислава Танева.

* * *

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Кворум имаме и официално откривам редовното заседание на Комисията по земеделието и храните.
Министърът на земеделието, храните и горите ми се обади преди малко да ме уведоми, че има проблем с пристигането и моли да бъде извинен и да дойде дори и утре ако народното представителство реши или в следващите дни когато го поканим.
Уважаеми колеги, в тази връзка първа точка няма как да се проведе – блицконтрол на министъра.
От Министерството на земеделието, храните и горите тук е заместник-министърът Атанас Добрев. Той има добрата воля ако има въпрос по неговата тема да Ви отговори, ако не трябва да закрия Комисията. Ваша е думата.
Заместник-министър Цветан Димитров бил на Консултативен съвет на тютюна, който продължава и към момента.
Доктор Лозана Василева е в Търново и госпожа Вергиния Кръстева се очаква да дойде, но заради плащанията тя също била на Консултативния съвет.
Има ли въпроси – по принцип по процедурата?
Господин Добрев няма да идва на следващия блицконтрол.
Ако имате въпроси по горите?
Ние от ГЕРБ нямаме.
Заповядайте професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник-министър, колеги! Моят въпрос е свързан, въобще, с контрола по отношение на провеждане на търговете. Има две условия записани в Закона. Едното е пожелателно – за да се осъществява по-добър контрол по отношение на добива на дървесината, трябва да се осъществят сертификати на дървесината, както на ниво горски предприятия, така също и на фирмите, които осъществяват тази дейност. Опитах се да намеря някаква информация на страниците на Изпълнителната агенция по горите, въобще тази дейност осъществява ли се, прави ли се такава сертификация? Защото по този начин се решава един сравнително важен въпрос по отношение на това кой се занимава с дърводобив, как се наемат работниците, заплаща ли се и гарантира ли се качеството на дървесината? Знам, че много от фирмите, например ИКЕА е фирма която иска сертифицирана дървесина за да може да търгува и осъществява своята дейност в България. Пак във връзка с възможностите, които се дават за провеждането на търгове ние получихме едно писмо за така наречените „електронни търгове“, които се провеждат. Има изключително много проблеми по отношение на това как се осъществява достъпът на фирмите да могат да участват в тази електронна търговия. Конкретният ми въпрос е: от всяка точка ли фирмите могат да кандидатстват или да участват в търга, защото както разбирам от писмото, ние трябва да отидем на едно място, но представете си ако това място няма интернет както се оказва в писмото за фирмите, които са участвали в северозападното предприятие, на практика остава една или две фирми или само една. Тук по-скоро ме интересува този механизъм за достъпа на фирмите до електронни търгове – интернет, който ако е на една определена точка се създават проблеми, а не от мястото от което фирмата работи. Това са ми въпросите, провокирани от материала, който ни беше изпратен. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ДОБРЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В този ред на мисли първо, искам да дам малко фактология относно електронните търгове. Специално достигната приходна част от електронните търгове е над 750 хил. лв ако не се лъжа, защото точно цифрите ги нямам пред мен, за югозападното държавно предприятие, тоест има доста по-висока доходност и мисля, че в 21-ви век интернет се играят търговете на места, където има достъпен интернет. Ако някой влезе в някой чукар и играе от гората в някои места където няма достъп до интернет това е друго. Има си интернет. Също получих това писмо.
Утре щяло да има протест, но специално за този район приходната част е много по-голяма , което е абсолютно в интерес на държавата. .
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Въпросът е дали от едно определено място можеш да участваш, което ти е казано, защото в писмото е написано, че Вие отивате на едно определено място откъдето можете да участвате, тоест интернета е на три точка в една стая. Така го разбрах или от всяко едно място, където има интернет това е проблемът, който е поставен в писмото ако внимателно сте го прочели. Не е от мястото където Ви е фирмата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ДОБРЕВ: Не, аз от всяко едно място където има интернет, затова е електронен търг за да е улеснение за хората, не да има тълпи пред горските и всеки да казва аз давам, аз не давам. Относно контрола специално и охраната на нашата държавна гора, искам да Ви споделя че миналата година сме направили, говоря по данни на предприятията и Изпълнителната агенция по горите, над триста и осемдесет хиляди проверки, като има закононарушения, актове, както си е по Закона за горите. Тази година също продължаваме в тази насока и вчера имахме заседание с директорите на предприятията и изпълнителният директор на Агенцията ще започнем и ще наблегнем на една петгодишна рамка за развитие на горския сектор в частта лесовъдство – залесяване на поразените територии, които бяха от корояд и от пожарища, разбира се. Към средата на годината ще дадат една средносрочна картина на състоянието на тези оголени площи, къде има повече естествено възстановяване на гората, като всичко да се инвентаризира и провери. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги?
Господин Абазов, заповядайте.
БЮРХАН АБАЗОВ: Да дам още малко разяснения или въпроси както искате го приемете. Неотдавна имах писмен въпрос към министър Порожанов на същата тема. Лично присъствах на един електронен търг в североизточното държавно предприятие. Мислех, си, че проблемът е само в габровското предприятие. Лично присъствах и видях как попълват квадратчета, как подават цени и как работи системата. Пред мен системата се срина три пъти и въпросният човек, който има дърводобивно предприятие и редовно играе на вашите търгове не можа да участва. Системата блокира, взе да писука, да дава заето, започнаха да звънят на компютърни специалисти в Габрово и с една дума нищо не се получи. Това беше поводът да задам писмен въпрос към министъра на тази тема – как се провеждат електронните търгове в държавните горски предприятия? До днес си мислех, че това е може би локален проблем в това държавно предприятие – габровското. След като получихме този сигнал за югозападното започвам да разбирам, че има и в други предприятия подобен проблем. Чух и от други предприятия все още официално не са пуснали жалба.
Господин Заместник-министър, умолявам да разберете, че проблемът е сериозен защото започва да се пише от няколко държавни предприятия от различни части от страната. Апелът ми е да обърнете внимание на този софтуерен продукт, защото жалбите за тези търгове са групирани общо взето в две групи. Първата група са чисто технически, както разказах за липсата на интернет, за разпадане на връзката, за невъзможността да поеме определен брой участници в процедурата. Това не е проблем да се усъвършенства, да се надстрои самият софтуер. Другата група проблеми, които изказват участниците в тези процедури са правилата по Наредбата по която се провеждат тези търгове. Молбата ми също е да се направи преглед на тази наредба, нещо може ли да се прецизира да се промени, да се облекчи? Защото по техни думи не казвам, че е така не съм се занимавал, не са равностойни двете страни в този търговски процес купувач продавач на дървесина. Всички тези еднородни сигнали ми говорят, че има такъв проблем. Молбата на всички ни е да обърнете внимание на чисто техническата част. Може ли нещо да се подобри в софтуера и в правната част? В наредбата може ли нещо да се подобри? Все си мисля, че тези жалби, сигнали като зачестят показват, че наистина има някакъв проблем.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Абазов.
Други въпроси?
Господин Георгиев, заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан с плана за управление на Природен парк „Витоша“, тъй като знаем стария план от 2004 – 2015 г. е изтекъл и вече трета година новият план не се приема. Въпросът ми е на какъв етап е планът за управление с неговото приемане? Дирекция Природен парк „Витоша“ доколкото знам е от 20 души. Времената са други и навремето е била от 400 човека. Бюджетът също доколкото имам информация е недостатъчен. Ако може малко повече информация и в тази връзка – дали ще има увеличение на бюджета за 2018 г. на Природен парк „Витоша“, тъй като наскоро имаше фирми, без да споменавам имена започнаха да осиновяват, както при – екопътеки, да спонсорират. Това не е лошо, но Министерството трябва да си влезе в ролята и Природен парк „Витоша“, който е на 15 минути от центъра на София, знаем такава столица с планина на близо почти няма не само в Европа. По време на приемните, тъй като съм народен представител от София, хората софиянци смятам, че умишлено се забавя развитието на Природен парк „Витоша“ и планът не се приема тъй като той е основният документ, върху който трябва да се надграждат и дейностите и развитието на самия природен парк. В хората остава усещането, че умишлено за сметка на други курорти както в България и извън България това нещо не се прави. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Георгиев.
Само да кажа, че министър Порожанов сега ми се обади, той е тръгнал на път и ще се качи на Комисия.
БСП зададе два въпроса – как ще следваме процедуратата? Господин Георгиев освен да не отговаряме на този въпрос за да имате право на един въпрос. (Разговори извън микрофон.)
По отношение на приемането на плана за управление, Вие знаете, че това се приема след съответен формат под ръководството на Министерството на околната среда. Там е процедурата.
За бюджета ако заместник-министър Добрев има да каже нещо.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ДОБРЕВ: Понеже ще обединя и отговора към господин Абазов, специално за електронните търгове сигурно ще има някои неща за подобряване. Целта на тези електронни търгове е и изсветляване малко на тази сива икономика. Тук нямаме две разнопосочни мнения. Сигурно може да има някъде проблем. Лично ще се заинтересувам за софтуерния продукт, даже ще отида и ще присъствам лично на някои от тези електронни търгове за да видя как става практически, защото теоретично ми е обяснено, че е ОК, но на практика след като от различни места от страна алармират ще отида в тези места където има проблем.
Относно бюджета на Природен парк „Витоша“ все пак той е приет и си има Закон, по който се движат бюджетите на всички дали ще са паркове, агенции, министерства, няма как да се наруши тази бюджетна рамка и той е сметнат, така че горе-долу издръжката на персонала според възможностите е достатъчна.
Относно инвестиции на хора, които искат както се изразихте осиновяване на пътеки, разбира се, Природен парк „Витоша“ е най близкото място до София и аз даже бих искал да помагам.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Регламентът е свободен. Ако някой друг има въпроси по тази тематика? Ако не министърът ще дойде всеки момент и ще започнем.
Колеги, от ГЕРБ нямаме въпроси към министъра.
От БСП има ли?
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаема госпожо Председател, господин Министър, колеги! Моят въпрос е свързан с информация, която излезе в публичното пространство и аз много се надявах заместник-министър Цветан Димитров да е тук, защото от него излезе тази информация, свързана с биологичните производители. Задавах въпрос по време на парламентарен контрол – бюджетът е в дефицит, всъщност за две години той беше изчерпан, но в последния месец има две изказвания на министър Цветан Димитров, които са свързани първо, с възможността да се прехвърлят средства през 2018 г. в биологичното производство, съответно няма усвояване и съществува такава възможност на практика да се прехвърлят средства и второто, нещо е свързано с обявяването на процедура за държавна помощ, нотифициране на държавна помощ за биологичните производители, което също прочетох в медиите на форуми в Сливен или когато са откривани мероприятия, свързани с информационните дни, които провежда Министерството на земеделието и моят въпрос е тези възможности ще се реализират ли, в какъв период от време? Въобще насоките в тази сфера, тъй като биологичните производители имат проблем с бюджета, знае се това. Благодаря.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Двете не са свързани от гледна точка на източник за финансиране. Държавната помощ, това което се обсъжда е по-скоро в контекста на растителна защита свързана с препарати и други за биологично производство, така че за да се реализира трябва да бъде нотифицирана.
По отношение на прехвърлянето на средства поне към момента, с госпожа Танева, сме имали разговор по този въпрос, безспорно е настояването, както от Ваша страна, така и от други места, да се направи възможното за допълнителни приеми за биологични производители. Към момента по мярка 11 сме в дефицит. Всяка една мярка, която се администрира по програмата, тт гледна точка на миговете процентът на удовлетворяване на бенефициенти като процент е най-голям, тъй като имаме 64 проекта, които са одобрени, остават 25 или 26, които не са одобрени. Това изказване на господин Димитров, лично не съм го чул.
За второто съм запознат, така че не изключваме подобна мярка, която по никакъв начин не трябва да застъпва други подпомагания, които са в овощарството, за пръсканията пролет и есен, за молеца, която продължава доста дълго време. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колегите от „Обединени патриоти“?
РОСЕН ИВАНОВ: Имам един въпрос, свързан с питания на граждани и фирми, които се занимават с производството на патици, защото по последните указания са изключени за подпомагане патици и родители от Схемата за хуманно отношение към птиците, а в указания изрично е упоменато, че родителите могат да бъдат само от кокоши вид.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Преди малко ми се обади Данчо Апостолов, тъй като излизам от среща с тютюнопроизводителите, Консултативен съвет, който продължава и господин Димитров остана там. Не съм го проверил, защо пише само майки от кокоши вид. Трябва да го проверя, не мога да Ви отговоря в момента.
РОСЕН ИВАНОВ: Да, разбирам затова исках към него да го задам като ресорен министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Указанията са приети. Имам пълномощно, така че за птиците приема ще стартира съвсем скоро.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колегите от ДПС имате ли въпроси?
БЮРХАН АБАЗОВ: Въпросът ми е продиктуван от жалбата, която получихме в Комисията по земеделие от биопроизводители, от пчелари, свързан с легализирането на влизането на препарати от така наречената група на кортезоидите, които са притеснени от дерогацията която правим и легализацията на внасянето на тази група препарати от Агенцията по храните, по-специално от този съвет по растителна защита, който съществува там. Притеснението ми идва от там, че България е една от малкото страни, 2 или 3 не повече от 28-те от Европейския съюз, която прави такава дерогация. Последно на 3-ти март има официално становище на EFSA– Организацията, която е по безопасност на Европейския съюз след дълги проучвания, че тази група препарати са опасни, както за пчелите, така и за биологичното производство. Воден от техния сигнал задавам въпроса задължени ли сме ние да прави тази дерогация и да легализираме вкарването на тази група опасни препарати в нашата страна, при условие, че 25 от страните в Европейския съюз не го правят?
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви. Тук имаме две заинтересовани групи. Едната на пчеларите, другата е на зърнопроизводителите. Вчера дебатирахме след излизането на дългоочаквания доклад на EFSA, който отново е много уклончив, но все пак дава някои насоки при кои случаи има вреди върху пчелите и там са разгледани три случая. Малко са страните, които прилагат неоникотоидите, защото вредители са основно в България Румъния и Унгария. Във Франция и останалите страните не се налагат тези препарати защото подобни вредители няма. Румънците за ента година правят дерогация. Вчера обсъждахме с Центъра за анализ на риска със заместник-директора, за да бъде използвана дерогация трябва да има доказана неотложна необходимост по съответния ред за определен регион. Рисковете от погиване на посевите надхвърля 20%, говорим за царевица и за слънчоглед. Две са групите – пчеларите, те непрекъснато алармират за тази дерогация, не по малко вредят и останалите пестициди, с които се пръскат растенията, само че при останалите пръскания пчелите погиват веднага, докато при неоникотоидите въздействието върху пчелите е малко по-дългосрочно. В доклада няма никаква категоричност. Как ще се произнесе Европейската комисия? Но тя ще се произнесе след като започне обсъждането в края на месец април-май когато ще трябва да се вземе решение дали ще има дерогация тази година за определени райони или да няма. Сега, разбира се, дерогацията не се прави на икономически щети, които биха се нанесли, ако погледнем икономическите щети от погиването на посеви за тези пролетници над 20% това би било доста сериозна икономическа щета. Доказването на ползването на препарата трябва да бъде неотложна необходимост от това ползване, и че не може да бъде заменен с друг. От друга страна пчелните семейства и пчелите в България, нарастват всяка година и благодарение на това, че малко над една трета са биологични, и като такива получават и своите субсидии.
В заключение аз лично и тези, които ще вземат решение от Агенцията по храните сме в доста деликатно състояние. Имаме два сектора, които са на абсолютно противоположни мнения. Затова и моите указания могат да бъдат само препоръчителни към Агенцията по храните да се направят анализите и да се види дали има доказана необходимост от ползването, и в кои райони, не поголовно в цялата страна. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря Ви.
Господин Абазов, заповядайте.
БЮРХАН АБАЗОВ: 2015 г. и 2016 г. беше така както казвате, за малко области по изключение, защото наистина е изключение от правилото, но по моя информация за миналата година това изключение важи за 23 области от 28 общо. Не говорим за никакво изключение защото 23 от 28 области са за цялата страна. Не знам доколко защото върви под егидата на контролирано ползване, не общо поголовно, под контрола на Агенцията на храните, не общо ползване както за другите препарати. Не знам Агенцията какъв капацитет има да контролира този процес? Направих си труда да вляза в протоколите на така наречения “Съвет по растително защитните препарати“ и ми направи впечатление, че в протокола от 27 февруари 2018 г. т. 3 предложение за пускане на пазара на ограничена контролирана потреба на продукт за растителна защита, съгласно еди кой си член помня, че 600 на Байер производство членовете на съвета гласуваха за отлагане на взимане на решение, което ме успокои до известна степен.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря за допълнителната информация.
БЮРХАН АБАЗОВ: Нека това да продължи и занапред за да са спокойни тези хора с пчелите и биопродуктите, защото цялата им конструкция биопроизводство внесен този продукт има полуразпад като стронция за 19 години в почвата, което тотално проваля всяка биологична идея. Като прочетох последния протокол от месец февруари малко се успокоих, но нека така да продължи.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колегите от „Воля“ имате ли въпроси?
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Нямаме въпроси.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: От ГЕРБ няма въпроси.
От БСП втори въпрос ще зададете ли?
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, моят въпрос е свързан с информационната система за управление и наблюдение ИСУН, тъй като миналата година с няколко месеца се забави индикативната програма, тогава причина която споменахте е именно въвеждането на ИСУН. Вече ИСУН е въведен. Моят въпрос е свързан с това има ли администрацията готовност, направени ли са съответните обучения, за да може с активното стартиране на приемите да няма бъг в системата и да не бъде компроментирана? Ако може след това да дадете малко разяснения във връзка с това което миналия път споменахте, че ще ни държите в течение с проблемите, свързани с нашето европредседателство в сферата на земеделието? Благодаря.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: По отношение на ИСУН Вие имате предвид администрацията да обучава тези, които ще кандидастват в ИСУН – това ли имате предвид? В администрацията, вече върви първия прием в ИСУН, съответното обучение е преминало, насоките и функционалности в ИСУН за да се стартира един прием и залагането на определените елементи от всяка една насока са съвместна работа между Разплащателна агенция и операторите на ИСУН. В момента работим до петък да се пусне първия лот по 7.2, останалите 6 лота другата седмица, тъй като се изисква технологично време. В този смисъл работата по ИСУН продължава, следващите две мерки ще бъдат младия фермер и горските мерки. Нашата амбиция е до средата на месец април да бъдат младия фермер и респективно веднага след това и горските мерки, след общинските да бъдат качени и да се работи през ИСУН. Много е дълга темата за втората част и бих помолил на отделно заседание да бъде, тъй като сани пратили доклада от представителството в Брюксел и ще помоля на отделно заседание да бъде. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря Ви.
Колегите от Обединени патриоти нямате въпроси, с което изчерпахме дневния ред.
Благодаря на министъра и на заместник-министъра.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,35 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Танева

Стенограф:
Мария Николова