1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-82, внесен от Валентин Касабов и гр.н.п. на 30 ноември 2017 г. за първо гласуване;
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-11, внесен от Красимир Богданов и гр.н.п. на 21 февруари 2018 г. за първо гласуване;
3. Разглеждане на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 753-07-14/03.11.2017 г., изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, въз основа на приетите на първо гласуване на 19 октомври 2017 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 754-01-52, внесен от нар. пр. Йордан Апостолов и група народни представители на 5.09.2017 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 754-01-63, внесен от нар. пр. Запрян Янков и група народни представители на 27.09.2017 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните






П Р О Т О К О Л
№ 29

На 2 май 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-82, внесен от Валентин Касабов и гр.н.п. на 30 ноември 2017 г. за първо гласуване;
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-11, внесен от Красимир Богданов и гр.н.п. на 21 февруари 2018 г. за първо гласуване;
3. Разглеждане на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 753-07-14/03.11.2017 г., изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, въз основа на приетите на първо гласуване на 19 октомври 2017 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 754-01-52, внесен от нар. пр. Йордан Апостолов и група народни представители на 5.09.2017 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 754-01-63, внесен от нар. пр. Запрян Янков и група народни представители на 27.09.2017 г.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Десислава Танева.

* * *

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, добър ден на всички! Имаме кворум и мога да обявя заседанието за открито.
Предварително обявеният дневен ред на днешното редовно заседание е: (Чете дневния ред.)
Уважаеми колеги, други предложения по дневния ред има ли?
Професор Бъчварова, имате ли?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: На първо четене днес мина този Закон.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, днес беше приет единият Законопроект.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: На господин Касабов беше приет.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Предлагате да отпадне.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да отпадне, защото няма никакъв смисъл.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре. Да, така е.
Постъпи предложение на професор Бъчварова точка едно да бъде заличена и точка втора да стане точка първа, точка трета да стане точка втора.
Други предложения има ли?
Ако няма, който е за така предложения дневен ред с предложението на професор Бъчварова, моля да гласува.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Първа точка от гласувания дневен ред е:
Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-11, внесен от Красимир Богданов и гр.н.п. на 21 февруари 2018 г. за първо гласуване.
Може би преди това трябваше да обявя кои са гостите на днешното заседание. Съгласно заявеното участие присъства заместник-министъра на земеделието, храните и горите госпожа Вергиния Кръстева. По настоящата точка, на която сме – т. 1 по актуалния дневен ред, господин Ивайло Сименов – директор на дирекция „Обща политика в областта на хидромелиорациите и рибарството“, господин Иво Папазов, господин Христо Рангелов, госпожа Лилия Стоянова – началник отдел в дирекция „Поземлени отношения и комасация“. Също така присъстват представители на неправителствения сектор от Асоциацията по коневъдство, Националната асоциация на зърнопроизводителите и Сдружение с нестопанска цел „Да си върнем заграбената земя“.
Уважаеми колеги, по настоящата т. 1 в петък бе входиран нов законопроект, който касае същите изменения, какъвто разглеждания в настоящата т. 1. Тъй като този законопроект трябва всеки момент да бъде разпределен на Комисията, ако те бъдат приети ние ще направим общ текст, така че предлагам точка първа да я отложим, за да разгледаме и двата законопроекта, касаещи едни и същи текстове едновременно.
Други предложения има ли? (Реплики извън микрофоните.)
Да, измененията са в абсолютно един и същи член – 238 в Наказателния кодекс. По-добре да ги гледаме заедно, защото ще изслушаме пак същия дебат.
Който е за приемане на направеното от мен процедурно предложение, моля да гласува.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.




Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ОБЩ ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ, № 753-07-14/03.11.2017 Г.
Уважаеми колеги, както и колеги от неправителствения сектор, на сайта бе качен, а на Вас и изпратен работния доклад, който ще разглеждаме на днешното заседание.
Има ли процедурни предложения по Законопроекта, или да преминаваме съгласно работния доклад към изчитането на параграфите и съответно техния дебат и гласуване?
Ако няма, преминаваме към гласуване на работния доклад:
„Доклад относно Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 753-07-14/03.11.2017 г., изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, въз основа на приетите на първо гласуване на 19 октомври 2017 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 754-01-52, внесен от нар. пр. Йордан Апостолов и група народни представители на 5.09.2017 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 754-01-63, внесен от нар. пр. Запрян Янков и група народни представители на 27.09.2017 г. – второ гласуване.
Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.“
Предлагам да подкрепим текста на вносителя за наименованието на Закона.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Този работен доклад по изрично желание на отделните вносители и политически сили беше направен във варианти и на практика чисто физически обединихме приетите на първо четене законопроекти. Затова и в този вид е докладът.
След дебатите, които се получиха, предлагаме следната редакция на § 1:
„§ 1. Създават се нов чл. 4а и чл. 4б:
„Чл. 4а. (1) Земеделска земя може да се отдава под наем от:
1. собственика или от упълномощено от него лице;
2. лице, което притежава права върху земеделската земя, включващи в съдържанието си правомощие да ползва или да управлява земята, предоставено от собственик или от упълномощено от него лице;
3. съсобственик или съсобственици на земеделска земя, или от упълномощено от тях лице.
(2) Договор за наем на земеделска земя със срок до една година се сключва от съсобственик или съсобственици на земеделска земя, притежаващи повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот или от упълномощено от тях лице. В тези случаи отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността.
(3) Упълномощаването за сключване на договор за наем на земеделска земя трябва да бъде с изрично пълномощно с нотариално удостоверяване на съдържанието и подписите на упълномощителите.
(4) Независимо от договореното от страните по договор за наем на земеделска земя, наемателят може да пренаеме земята или част от нея след получаване на изрично писмено съгласие от наемодателя.
Чл. 4б. (1) Договорите за наем на земеделска земя със срок по-дълъг от една година, както и споразуменията за тяхното изменение или прекратяване се сключват в писмена форма с нотариално удостоверяване на съдържанието и подписите на страните, извършени едновременно.
(2) В хода на нотариалното производство нотариусът извършва проверка за спазване на изискванията на чл. 4а и прилага към нотариалното дело скици на имотите, предмет на договора. Скиците могат да бъдат заявени за получаване от нотариуса чрез отдалечен достъп до информационната система на кадастъра и имотния регистър или да бъдат предоставени от страна в нотариалното производство. Когато за съответното землище няма влезли в сила кадастрална карта и кадастрални регистри, към нотариалното дело се прилагат скици на имотите, издадени от съответната общинска служба по земеделие по местонахождение на имотите.
(3) Договорите за наем на земеделска земя със срок по-дълъг от една година, както и споразуменията за тяхното изменение или прекратяване, сключени в писмена форма с нотариално удостоверяване на съдържанието и подписите на страните, се вписват в съответната служба по вписванията по местонахождение на имотите. Към актовете, подлежащи на вписване се прилагат издадените по реда на ал. 2 скици на имотите. Вписването се разпорежда от съдията по вписванията, при спазване на изискванията на чл. 4а. За вписването се заплаща такса, определена с тарифата по чл. 1 от Закона за държавните такси.“
Колеги, тази редакция предлагаме след направените дебати и получени становища.
Въпроси или становища има ли?
Господин Апостолов, заповядайте.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Бих искал да попитам дали в изречение второ на чл. 4б, където пише „скиците могат да бъдат заявени за получаване…“, дали думата „могат“ да я заменим със „следва“, защото при „могат“ нотариусите могат и да откажат и да карат собственика на земята сам да ги осигури, а при „следва“ е задължително…
Както преценим тук съвместно, но „могат“ е доста отворено.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Напълно съм съгласна с направеното предложение за редакция – вместо „могат“, с какво да заменим…?
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: „задължително“ или „следва“.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Скиците се заявяват за получаване от нотариуса… (Реплики извън микрофоните.)
Гледаме чл. 4б, ал. 2, изречение второ. Предлагаме редакция, вместо тази в болдвания текст – „Скиците се заявяват за получаване от нотариуса чрез отдалечен достъп…“ и после слагаме „или могат да бъдат“
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Не „могат“, а „трябва“.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: „…или се предоставят от страна в нотариалното производство“.
Тук искахме да уредим хипотезите, когато тази система не работи в някои общини, които са вече на кадастър.
Чета отново изречението:
„Скиците се заявяват за получаване от нотариуса чрез отдалечен достъп до информационната система на кадастъра и имотния регистър или се предоставят от страна в нотариалното производство.“
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Да, но тук отново им даваме възможност да поискат от собствениците да носят скици, защото има „или се предоставят от страна в нотариалното производство“, а страна в нотариалното производство е и собственикът на земята. Тоест нотариусът може да му каже на база…
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: А какво предлагаш?
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Според мен трябва да отпадне, защото позовавайки се на това „или“ нотариусът ще му каже: донеси ми скица. (Изказване на народния представител Бюрхан Абазов извън микрофоните.)
Добре, аз нямам нищо против, но реално така ще се получи, че нотариусите, позовавайки се на това нещо, винаги ще казват: донеси ми скица. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ: Ако така се съгласяваме и за този параграф, госпожо Председател, мисля, че подобен текст, мястото му е систематично подходящо да се пренесе и в § 11, ал. 3, където има същия текст за арендите.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Ние, когато стигнем дотам, ще го сложим. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Тогава да преминаваме към гласуване като в чл. 4б, ал. 2, изречение второ става:
„Скиците се заявяват за получаване от нотариуса чрез отдалечен достъп до информационната система на кадастъра и имотния регистър или се предоставят от страна в нотариалното производство.“ (Реплики извън микрофоните.)
…„или при невъзможност могат да се предоставят…“?! (Реплики извън микрофоните.)
За стенограмата да кажа пак изречението:
„Скиците се заявяват за получаване от нотариуса чрез отдалечен достъп до информационната система на кадастъра и имотния регистър или се предоставят от страна в нотариалното производство.“
Бележка по тази редакция?
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Дали не следва да допълним „при невъзможност“.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Дали следва да го направим със следната редакция – ще Ви изчета втори вариант:
„Скиците се заявяват за получаване…“ (Реплики извън микрофоните.)
Последно?!
Оставяме го така.
Тогава, уважаеми колеги, моля да гласуваме текста на § 1 с редакцията, която направихме в дебата.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към § 2.
„§ 2. В чл. 5 ал. 3 се изменя така:
„(3) За удостоверяване на съдържанието и подписите на страните по договори за аренда и договори за наем на земеделски земи се събира нотариална такса, независимо от материалния интерес или изразходваното време в размер, определен с тарифата по чл. 85, ал. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност. При едновременно удостоверяване на съдържанието и подписите на страните таксата се събира еднократно.“
Има ли въпроси?
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Днес тук възникна само един технически въпрос от страна на нотариусите. Изречението започва така: За удостоверяване на съдържанието и подписите на страните по договори…“, а те желаеха да има задължително, че това е в писмена форма. Макар че подпис няма как да положиш, ако не е в писмена форма. Разбирате ли?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Какво предлагаш?
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: За удостоверяването на съдържанието и подписите на страните по договори – нотариусите казват: при удостоверяване на съдържанието никъде не сме задължени да бъде в писмена форма, защото могат да ти прочетат договора. (Реплики извън микрофоните.)
Правим предложения за редакции с оглед на комуникацията, която колеги са имали с нотариусите.
„§ 2. В чл. 5 ал. 3 се изменя така:
„(3) За удостоверяване на съдържанието и подписите на страните по писмените договори за аренда и за наем на земеделски земи се събира нотариална такса, независимо…“ и така нататък, остава същия текст.
„Договори“ – едното го махам, защото се повтаря, няма смисъл. (Реплики извън микрофоните.)
Устните договори ги има, само че трябва да отговарят на тези условия, които току-що гласувахме в предходния параграф. И не само това, трябва да има съсобственици 25 на сто… (Реплики извън микрофоните.)
Добре, гласуваме параграфа.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Тук по работния доклад има предложение на народния представител Бюрхан Абазов и група народни представители. Ще го дебатираме и изчетем – в § 7, където е отразен като систематично място на предложение.
По § 3 на вносител – няма предложения.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
По § 4 тук има постъпили няколко предложения.
Професор Бъчварова, обръщам внимание, че съгласно редакцията, за която сме комуникирали, Вашият текст да отпадне, не се приема, така че ще помоля да уточним тук какво правим, да не го четем после.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: По принцип и предишните предложения, понеже ме забравихте, че имам неприети предложения, ги оттеглям, защото ние имахме съвсем друга идея.
Знаете, че внесохме промяна в Закона за собствеността и не се прие. Там ставаше въпрос за регистри, информационни, на собственици и от тук нататък идеята за това как трябва да изглежда този регистър и как да бъде управляван – не се възприе.
Тъй като вече Законът върви в някаква посока, в която са описани процедурите доста подробно, затова и това предложение, а и предишните, ги оттегляме.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря за разбирането.
За стенограмата: не са подкрепени, тоест оттеглени, по § 1 предложението по т. 1, т. 2, буква „а“ – тук са ми изнесени, които вече минаха.
Отиваме на § 4.
„§ 4. В чл. 37б се създават ал. 5, 6 и 7:
„(5) В общинската служба по земеделие се регистрират само договори за наем на земеделска земя, сключени при спазване на изискванията на чл. 4а и 4б, както и договори за аренда, сключени при спазване изискванията на този закон и на Закона за арендата в земеделието.
(6) Когато за един и същ имот са представени за регистриране повече от един договор за наем или за аренда на земеделска земя, в общинската служба по земеделие се регистрира:
а) договорът, вписан в службата по вписвания с най-ранна дата;
б) вписаният договор – при представяне за регистриране на вписан и невписан договор.
(7) Министърът на земеделието, храните и горите утвърждава правила за регистрация на договорите за наем и за аренда на земеделска земя в общинските служби по земеделие.“
Колеги, имате ли въпроси по редакцията. Тук правихме доста промени.
Може би Ви прави впечатление, че на това заседание изчитам всичко по повод на това, че Законопроектът претърпя много комуникации и в момента, в който някой прецени, че можем да преминем както обикновено – само по представяне и по работен доклад да гласуваме, може да го направи като процедура, но първите текстове на практика са най-съществени от промените, които правим и за да не сбъркаме нещо, ги изчитам и последно да дебатираме по тях.
По представения § 4 – като редакция, има ли въпроси или предложения.
Ако няма, моля, който е съгласен с така прочетената редакция за § 4, да гласува.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
По § 5:
„Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.“
Който е „за“, моля да гласува.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението.
По § 6:
„Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В чл. 37ж, ал. 8 думите „ще заяви“ се заменят с „няма да заявява“.“
Това е за улеснение на администрацията.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема единодушно.
Предложение на народния представител Бюрхан Абазов и група народни представители, което Комисията предлагаме по принцип да подкрепи и ще изчета следния работен текст. Той е много дълъг.
Господин Абазов, ще се съгласите ли да не го изчета, а да го гласуваме по направената редакция, освен ако няма други предложения.
Мисля, че колегите от министерството, експертите, са го разработили много подробен, не е нужно изменение на правилник, за да започне да се изпълнява.
Колеги, има ли въпроси по § 7?
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Толкова е подробен този текст, че въобще според мен няма да сработи.
Първо, още в чл. 37и, ал. 1 се казва, че може да се учреди право, значи може и да не се учреди право и всичко това отпада. То е толкова пожелателно, че няма как да стане – може да учреди право на използване на пасища, мери и ливади. (Реплики извън микрофоните.)
Може да се учреди право, но това означава, че може и да не се учреди право, тоест в самото начало на процеса кметът може да каже, че аз не искам да учредявам право и да предоставям такава възможност.
След това: три километра от съседни пчелини. Това означава, че в едно населено място най-много един човек може да излезе извън населеното място в едно село.
РЕПЛИКА: Това е по Закона за пчеларството.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Третото нещо. Ние променихме Закона, мисля пак, за собствеността, когато казахме, че общинските съвети ще имат наредби, при което ще определят колко животни могат да имат в даден животновъден обект, като най-много се дебатираше пчелите колко са. От този запис, господин Абазов, означава, че всички общински съвети ще решат да си изкарат пчелините, когато са над десет пчелина в населеното място, защото се дава такава възможност да се учреди някакво право за десет години и съответно това право да бъде реализирано на общински мери пасища или на държавни такива. Има сериозен проблем с тази наредба по приемането от общинските съвети и ми се струва, че така записано… – защо десет? – над десет, под десет, записваме, че има такава възможност и да се преценява вече в наредбата дали ще бъдат 30, 40 ,100. Тук става въпрос за площи от 30 квадрата до декар. Един пчелин със сто кошера може да има един декар максимум по този норматив. (Реплики.)
Цялото това усилие се прави, като аз лично се притеснявам, че всички, които имат над десет кошера, под някаква форма ще ги изкарат извън населените места, което създава проблем. В много от селата има пчелини с 20, 30 и досега това общо взето беше… (Реплики.)
Защо трябва да пишем „десет“, за да ориентираме, първо.
Второ, с това „може“ може общината или кмета да решат, че въобще този въпрос за тях не е важен, защото най-вече става въпрос за общински мери и пасища, които са в повече и има възможност да се реализира цялата тази процедура.
Помислете, но така ми се струва, че това нещо е прекалено подробно разписано, първо, е неработещо, много документи се изискват. (Реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Кой ще отговори?
Заповядайте.
МАГДАЛЕНА ДАКОВА (законодателен референт в Комисията): По отношение на „може“ процедурата така е разписана, че дава възможност за отказ – за постановяване на отказ, това е в ал. 8, така че наистина е възможност. Никой не ограничава органа да прецени, че няма да учреди правото. Така че няма как да е задължение.
А в чл. 12 на Закона за пчеларството всъщност е разпоредбата, около която върви разговора. Зачитам: „За учредяване право на ползване върху земеделски земи върху горски територии държавна собственост, за устройване на постоянни пчелини с над десет пчелни семейства – тук е фиксирано – се прилагат разпоредбите на Закона за горите, Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост.“ Тук ЗСПЗЗ изобщо го няма.
Затова по-надолу в текста Комисията предлагаме да направим една промяна в Закона за пчеларството, за да добавим и реда по ЗСПЗЗ, за да се стиковат нещата, но бройката на пчелните семейства е тук – така е и в горите, така е и в държавна и общинска собственост. Трябва да променим основен принцип и подход в пчеларството, но това вече е по-сериозна промяна.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това е сериозна тема за специалисти. Въпреки това, то и сега може, но не става. Ние като го запишем в Закона за собствеността пак…
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Сега може за горските територии, само за горите има ред.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Общинският съвет може да си направи някакъв ред.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Абазов, заповядайте.
БЮРХАН АБАЗОВ: Признавам, идеята за този текст не е моя. Идеята за този текст възникна след като група пчелари, които протестираха пред Министерството на земеделието зимата, дойдоха при мен и заявиха, че след среща с представители на Министерството им е било ясно казано, че с пари, с допълнително финансово подпомагане, не може да им се помогне на пчеларите по пчеларската програма. Идеята беше да се облекчат поне чисто законодателно. Тогава ми оставиха една папка с документи, които поредица от решения на общинския съвет в Две могили, Русенско, където общинският съвет единодушно гласува „за“ да се отдаде част от общинската мера за нуждите на пчелари от района и всички те са връщани от областния управител на Русе с мотив – колизия между Закона за пчеларството и Закона за земеделските земи. И по тази причина с един и същи мотив всички решения на общинските съвети, с които те са взели подобно решение и имат волята да дадат, се връщат от областните управители.
Така че идеята е тази колизия да се премахне, за да могат всички общински съвети, които имат волята да дадат на местните пчелари една част от тяхната мера и пасище, да могат да помогнат на местните пчелари. Общо взето това беше идеята.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, има ли други въпроси?
Ако няма, на практика няма нови предложения, предлагам да гласуваме § 7 за нов чл. 37п така, както Ви го представих.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Уважаеми колеги, позволете ми по реда на чл. 83 от Правилника да направя едно ново предложение, тъй като то постъпи и в хода на преди да започнем заседание от една от асоциациите на животновъдите. Става въпрос за чл. 37м. Сега ще Ви го изчета, за да може всичко да е съвсем ясно.
„Чл. 37м:
Кметът на община, съответно директорът на областна дирекция „Земеделие“ ежегодно извършва проверки за спазване на условията по чл. 37а, ал. 4 – като тук предлагам след ал. 4 да се допълни „и ал. 7 и ал. 9“, това е предложението и продължавам да чета стария текст – по сключените договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния общински поземлен фонд.“
За какво става въпрос? Кметовете в момента извършват проверки за правомерното разпределение на постоянно затревени площи като изискват справка от БАБХ и следят дали отговаря съотношението животни къмто ползван поземлен фонд в общината. Само че по ал. 4 е само за съответната община, но както знаете в ал. 7 и в ал. 9 допуснахме, когато няма достатъчно такъв фонд, а в съседни общини има, да се разпределя до съседните общини. Тук това допълнение се прави с целта тази проверка да обхваща и ако има терени от съседни общини, така че да е справедливо за всеки бенефициент изпълнението на целия чл. 37и в трите алинеи, където е указан реда и правата за разпределение на такъв фонд.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Благодаря за разбирането.
Продължаваме по доклада.
Параграф 7 по работния доклад.
Предложение от професор Светла Бъчварова този параграф да отпадне, което не се подкрепя, но Вие ще видите сега какво ще предложим по доклада. Предлагаме да подкрепим принципно текста на вносителя със следната редакция на § 7 на вносител, който става § 9 вече. Зачитам:
„В Допълнителните разпоредби § 2в се изменя така:
„§ 2в. По смисъла на този закон:
1. „Пасищни селскостопански животни“ са:
а) едрите и дребни преживни селскостопански животни;
б) конете под селекционен контрол, с които работи развъдна организация, получила разрешение за извършване на развъдна дейност по реда на Закона за животновъдството, с изключение на конете с предназначение „за спорт“.
2. „Животновъден обект“ е обект, регистриран по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност, в който постоянно се отглеждат пасищни селскостопански животни, с изключение на регистрирани обекти върху имоти с начин на трайно ползване пасища и мери.“
Колеги, имате ли въпроси към редакцията?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: За какъв брой животни става въпрос – под селекционен контрол или които са извън селекционен контрол?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заместник-министър Вергиния Кръстева ще даде информация.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ КРЪСТЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! От дирекция „Животновъдство“ са ми представили такава справка. Преди сме разисквали, че общия брой регистрирани коне са 28 500, а под селекционен контрол са 9384 – общата бройка е 28 500, от тях под селекция 9384. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря за информацията.
Ще си оттегля предложението, само че ако вървим в тази посока – кой трябва да е под селекционен контрол и кой да не е под селекционен, смятайте, че всички ще станат под селекционен следващата година. Гарантирам Ви го.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Вече работи ДНК-лаборатория и мисля, че ако проследим движението на данните, ще можем да възложим контрол.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Тя ще бъде само за говедата. Следващите две години говедата ще ги приоритизираме, но за една година – не знам някой знае ли как ще стане, но за една година всички могат да минат под селекционен контрол. Така стана с овцевъдството, затова и със ставката знаете какво стана. Защото не се прави разлика между контролирани животни и животни под селекционен контрол и всички стават селектирани животни. Ако видите всякакви породи, те изглеждат еднакво и всички са под селекция. Затова може би Министерството на земеделието трябва тази ДНК-лаборатория да не бъде през две години, вървим по категория животни, а да започне да работи за всички категории животни, за да сме сигурни, че селекцията наистина е на ниво.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Абсолютно сте права. Аз затова казах, че тази лаборатория вече може да работи от тази година и мисля, че е въпрос на контрола върху тази дейност.
Тук искам да обърна внимание, че има и ново условие за регистриран животновъден обект, което досега също не го е имало, без пасища и мери, така че каква е целта наистина и съседните имоти, в землищата, където има такива обекти, да отговарят на животновъден обект и да се опазва продукцията на хората, които се занимават със земеделие.
Други въпроси има ли?
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ: Така предложено това нещо излиза, че конете, които не са под селекционен контрол не са пасищни животни, така ли?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не, те са пасищни, само че няма да се възползват от това право в Закона за разпределение на поземлен фонд.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ: Защото има и магарета, еднокопитни…
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не, ние ги изключихме, колега, още преди две години от Закона.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ: …едри и дребни преживни животни. Нищо! Точка. И започваме с конете, което за мен е несправедливо и аз ще гласувам „против“.
Също, „животновъден обект“ е обект, регистриран по Закона за ветеринарно-медицинската дейност, в който постоянно се отглеждат пасищни селскостопански животни. А другите животни? Ако регистрираме животновъден обект с други животни, ние си противоречим.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това е за целите на правото на разпределение, то е в контекста на това право.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ: В контекста, но в този закон, както е записано „животновъден обект“, противоречим си. Той е обект, в който се отглеждат животни. Разбирате ли?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз Ви разбирам, само че това искам да Ви обясня, че тази редакция и тези текстове са във връзка с правото на разпределение на поземлен фонд в категория животни като това е вид подкрепа за категории животни, които дават съответния доход и изхранване на населението. Това е смисълът. Затова конете със спортна насоченост са изрично изключени. Затова искаме регистрации, за да не стимулираме сивия сектор и така нататък, още доводи може да кажем.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ: Можем, но не сме прави. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Въпрос на преценка е с този инструмент коя категория животни да бъде подкрепен. Тази тема наистина е въпрос на политическа визия за категорията животни, които трябва да се подкрепят.
Колеги, има ли други предложения?
Заповядайте.
От неправителствена организация.
ГЬОКА ХАДЖИПЕТРОВ (председател на Асоциация за отглеждане на порода коне – Арабска шагия): Първият въпрос е: какво ще стане с тези хора, които са сключили вече договори и ползват тази земя? Защото 28-те хиляди коня са законни и под контрол. Всички те са чипирани, знаят се, ще влязат в хранителната верига. Нашата молба е, че те се нуждаят от тези пасища не по-малко от другите. Лично в село Калековец, в Пловдив, където няма големи земи, нямам никакъв конфликт с хората, които гледат крави и овце, по отношение ползването на пасищата. Ние сме си ги разпределили по сега действащата наредба. Какво ще правя аз с моите законни коне и колегите, които вече имат десетгодишен договор за ползване на пасищата? Нашата молба е всички чипирани животни, тези, които за тях се плаща – ние плащаме на лекари, на работници, на животновъдни обекти данъци, тази поправка я приемаме с удоволствие, че трябва всичко да е под контрол, но, смятаме, че заслужаваме тази опция: всички чипирани животни, за да не се случва и това, което Вашият казва, да се измислят начини, за да се фалшифицира и изкриви това нещо в бъдеще.
Наредбата досега работи добре и много точно принуди всички да си чипират животните.Голяма част вече са в редовен режим. Така че тази опция за нас е необходима и молим да се съобразите с нашата молба. Вие сте хората, които ще решат този въпрос, но аз Ви уверявам, че няма конфликти, освен на определени места, където пък не се спазват други разпоредби и конете, които пречат, могат да бъдат вкарани лесно в животновъдния обект, както ги задължавате вече и което е редно според мен. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Колеги, други предложения по така прочетената редакция, има ли? (Реплика: Имаме реплика.)
Да, заповядайте.
Вие не сте ли от една и съща Асоциация? (Реплика: Не.)
Извинявам се, защото ми е записана една Асоциация.
КРАСИМИР КАМЕНОВ (председател на Асоциация по коневъдство, КИП): Уважаема госпожо Министър, уважаема госпожо Председател, уважаеми депутати! Конфликтът между конете и всички останали животновъди в България се дължи на мен и на господин Зоров, защото имаме съседни животновъдни обекти. Той прави всячески възможно да изхвърли нашия животновъден обект в близост от неговия. Ако заличите конете като пасищни животни, това ще е някакъв абсурд.
Виждам, че има някакво разбиране, за което Ви благодаря, но ако останат само конете под селекционен контрол, по никакъв начин няма да решим проблема с останалите коне – 28 хиляди. Всички тези, които имат коне са били наели и преди да влезе Закона, са стопанисвали същите тези пасищни мери и ливади и след това са купили животни. Аз лично гледам коне от 1983 г., строя едно месопреработвателно за конско месо, което в края на годината ще бъде в хранителната верига. Не може по този начин да ограничавате другите коне.
Моля за Вашето разбиране, да си останат всичките коне поне до 2020 г. – до новия програмен период, тогава вече да се разглеждат като коне за месо. Една обвързана подкрепа на целия коневъден сектор – всички да доказват начина, по който издържат стопанството си и с какъв брутен продукт допринасят изобщо към държавата, ще бъде много по-разумно решение, отколкото да заличите миксовите породи и конете, които не са под селекционен контрол. Тези проверки, които са назначени сега на всичките коняри, са много добре, за да видим колко са и какво се случва, но лишавайки от правото си конете, които не са под селекционен контрол да не наемат такива пасищни мери и ливади, за мен не е приемливо. Лично аз не съм наел никакви пасищни мери и ливади от община Враца, наел съм едни 1000 дка, които 90 дка се подпомагат, а плащам на 1000 дка, което е кощунство. Биосертифицирал съм си конете, искам да отида в европейския пазар и в хранителната верига. По този начин лишавате целия коневъден сектор. Нека си има такива проверки, нека да минат под обвързана подкрепа, но дайте възможност на тези, които гледат реално, да продължават в тази посока. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Има ли други изказвания?
Заповядайте.
ИЛИЯ КАМЕНОВ (Асоциация по коневъдство, КИП): Госпожо Министър, госпожо Председател, дами и господа народни представители! Отглеждаме коне от 1983 г. Брат ми сподели откъде произлиза спорът. Нашата амбиция е да развиваме местните породи коне, имаме и селектирани, които са под селекционен контрол – говорим за българските, плевенска, дунавска и каракачанска порода. По този начин, по който се отнасяте с коневъдите в последните месеци, ги обричате на гибел, буквално. Всички злоупотребяват, казват, да, конярите са най-лоши, те само усвояват едни средства, не влагат нищо. Но, виждате, наказателните проверки, които сега се случиха, защо не се проверяват и другите животновъди, да кажем – козарите, овчарите, краварите.
Ние настояваме да си останат абсолютно всички коне, които са регистрирани, чипирани и са в системата на БАБХ – да могат да си стопанисват пасищата, които са наети от 2010 г. Вложени са много труд, много средства, за да са приведени в това състояние. Обричате ни буквално на гибел! Къде да закараме конете да пашуват?! Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
По-нататък в края на доклада има параграф, който урежда правото на продължаване ползването на такъв фонд, когато има поети дългосрочни ангажименти в обхвата на настоящия програмен период, тъй като в началото беше зададен въпрос.
Колеги, има ли други въпроси?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Колко са биологичните? (Реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не са само биологичните. И за мярка десет и мярка единадесет има. (Реплики извън микрофоните.)
За стенограмата: няма предложения за редакции.
Ако няма, тогава преминаваме към гласуване на § 8?
Да, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Беше предложено, което, мисля, че пак има смисъл. Защото Ви казах в началото, че ако вървим така при всички пасищни животни, които имат правото да получават ливади и пасища – да ги делим тези под селекция и другите, които не са под селекция, тоест няма да имат право, само за конете, мисля, че не е много справедливо и затова беше предложено, и аз също го предлагам: всички, които са регистрирани, чипирани коне, да имат право.
Другият вариант, казвам Ви, следващата година всички ще бъдат под селекционен контрол, което няма да са селектирани животни, но ще се водят на хартия. Няма смисъл от това упражнение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Професор Бъчварова, за да приключим в конкретика дебата по текста на § 8 да разбирам, че Вие имате предложение за редакция на текста на § 2в по работния доклад в т. 1, подточка „б“ – вместо „конете под селекционен контрол“ да ги заменим с „конете, регистрирани в БАБХ“. (Реплика: „Това са всички.“)
Те са всички. Тези, които са регистрирани, са чипирани. (Реплики извън микрофоните.)
„Конете, регистрирани и чипирани в Българската агенция по безопасност на храните, с изключение на конете с предназначение „за спорт“.“ Трябва да е така.
„2. „Животновъден обект“ е обект, регистриран по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност…“.
Точка 2 остава същата. (Реплики извън микрофоните.)
Уважаема колеги, има постъпила редакция от професор Бъчварова: „конете под селекционен контрол“ да се заменят с: „конете, регистрирани в Българска агенция по безопасност на храните и чипирани“. (Реплики извън микрофоните.)
Спорим за редакцията.
Заповядай, Адриане.
АДРИАН …: …В Закона за ветеринарномедицинска дейност и ще Ви зачета чл. 51, ал. 8: „Условията и редът за идентификация на еднокопитни животни се определя с регламент за изпълнение на Европейския съюз…“, така че само „официална идентификация“ е достатъчно да бъде написано. (Реплики.)
Да, „официална идентификация“.
„Официална идентификация“ – съгласно Регламент 262/…“
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Нека да го кажем за стенограмата.
„Конете с официална идентификация в Българска агенция по безопасност на храните, съгласно Регламент 2015/262.“.
Нали така? (Реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: „…с изключение на конете с предназначение „за спорт“.“
Точка 2 остава.
Колеги, професор Бъчварова, нали така? Добре.
Това е редакцията след дебата. (Реплики извън микрофоните.)
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване редакцията на § 8 по Работен доклад 9, съгласно гласуваните до момента параграфи с предложения нов текст на подточка „б“, както го прочетох последно.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Господин Абазов, това предложение, не знам дали говориха с Вас, смятаме, че не следва да се подкрепи, но смятаме, че явно има някакво объркване.
Представете предложението, за да не се разминем.
БЮРХАН АБАЗОВ: Объркване – не, госпожо Председател, има нужда от този текст. Текстът не е нов. Който знае историята на ЗСПЗЗ, знае, че 2012 г., 2015 г. такъв текст съществуваше. Този текст касае още повече земеделски производители – и то от най-дребните, малки и бедни земеделски производители, които притежават маломерни имоти, възстановени по чл. 18ж, ал. 1, сиреч в реални граници. Техните земи не са разположени в огромните масиви. Става въпрос за земи, възстановени в реални граници с трайни топографски елементи на терена и обикновено са маломерни. Включването им в масивите за ползване поражда един ангажимент в тях, който ежегодно, до определена дата, трябва да регистрират начина на ползване за стопанската година. Поради това че, първо, са неинформирани, поради характера на собствениците, второ, изключително бедни, трето, изключително маломерни имоти – не става въпрос за хиляди декари, става въпрос за възстановени в реални граници имоти от рода на няколко декара най-много, особено в планински и полупланински райони и не на последно място, ангажиментът, който им се вменява е обикновено на 50 – 100 километра, там закъдето има един автобус сутрин и един вечер и те трябва всяка година да изпълняват този ангажимент.
В края на краищата, след като работи този текст, се оказваме в ситуация, в която земеделският производител, собственикът на земеделската земя, възстановена в реални граници, притежава документ за земята си – нотариален акт, първо. Второ, работи точно това парче земя даже и преди ТКЗС. И сега, когато в един хубав ден се появи един ползвател, който обикновено е и от друго населено място, в един момент между собственика и ползвателя възниква конфликт – това парче земя от порядъка на един-два декара е работил моят дядо още преди образуването на ТКЗС, възстановено ми е точно тук, не в масив, точно в същите стари реални граници, притежавам нотариален акт, работя го от 60 – 70 години точно това парче земя и в един хубав момент идва един другоселец, който казва, че по силата на споразумението за ползване аз ще работя тази земя в тази стопанска година.
Възниква конфликт, в който преди да се прочуем, както се прочухме с конете и с много други неща по отношение на ползването на земите, предложението ми касаеше да върнем старото положение, съществувало преди, с което да ограничим или да предотвратим такъв евентуален конфликт. Тъй като включването на тези земи с нищо не бърка философията за окрупненото ползване на земеделските земи, тъй като те физически са разположени в покрайнините между канарата, чукарата, реката, гората, с трайни топографски елементи на терена, не са кой знае в какви размери, не касаят кой знае какви големи площи и по никакъв начин включването им не допринася до окрупненото ползване на земеделските земи по силата на Глава пета, както е философията, а в същото време ще реши един конфликт, който ежегодно тлее между истинските собственици на такъв род маломерни имоти с ползвателите по силата на споразумението за ползване.
Идеята ми да предложа такъв текст беше този. От тази група са много хиляди на брой земеделски собственици с маломерни имоти в планински и полупланински райони, които исторически и ментално в съзнанието си тази земя е тяхна от времето на техния прадядо, а в един хубав момент идва един и казва: аз ще работя тази земя, което поражда конфликти.
За да решим този конфликт и да се предпазим от евентуална вълна на конфликти в страната, позволих си да предложа такъв текст, който, пак повтарям, не е нов, той е съществувал до определен период от време, след което и възстановените в реални граници маломерни имоти са включени в масивите за ползване. Масивите за ползване, по силата на споразумение, никога не работят конкретно тези земи в истинските им граници. Те само взимат площта им в общия масив, но тъй като те са толкова маломерни на фона на хилядите декари, които се включват в масивите за ползване – с два-три-пет декара в повече или в по-малко, мисля, че не бърка нито една от страните. Това са моите мотиви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да дадем думата на госпожа Лилия Стоянова да изрази становище на Министерството.
Заповядайте.
ЛИЛИЯ СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, това, което изложи господин Абазов, е така. Наистина има такива случаи, но те към днешно време не са определящи в ползването.
По отношение на промяната в текста, който така преди години стоеше в Закона, инициативата за промяна на този текст първо дойде от браншовите организации, от асоциациите. Но, все пак собственици подават декларации, в който казват искат или не искат да участват в споразумение. Много от тези хора, на които са им възстановили имотите в реални граници, декларират желанието си за участие в споразумение. Тоест, ако ние кажем с един текст, че такива имоти априори се изключват, тези собственици няма какво повече да желаят. Те искат, не искат, ще си използват имотите в реални граници.
В този смисъл декларациите важат и за хората, които искат да си използват имотите в реални граници, но другото, което искам да отбележа е, че при такъв действащ текст администраторите, общинските служби трябва да селектират имотите за участие в споразумение и по начин на възстановяване. Тази информация не присъства вече, особено в кадастрална карта. Ние знаем, че производството по одобряване на кадастрални карти все повече и повече напредва и в тях информацията за начина на възстановяване на имотите изобщо я няма, тоест технически няма как общинската служба в действащи кадастрални карти да изведе имотите, които са възстановени в съществуващи или възстановими реални граници.
Тук по-скоро, за да се преодоляват такива конфликти – сега тази дейност не е за първи път, Вие най-добре знаете, че тя стартира отдавна. За да се преодоляват такива конфликти може би трябва да наблегнем повече на работата в самите землища и на някаква информационна кампания, за да могат наистина тези хора да си ползват имотите, но въвеждането на текста в Закон, в който ограничаваме реалните граници, според нас, първо, ще ограничи собственици. Второ, технически не е възможно да я изведем. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Абазов, имате ли реплика?
БЮРХАН АБАЗОВ: Имам принципно изказване, а не е за случая, а даже го свързвам с въпроса за конете. Много интересно ще Ви се стори.
Неписано правило в администрацията е – два дена и аз съм работил, всичко което затруднява администрацията, най-лесно е да се отхвърли. Неписано правило! По същия начин стои предния въпрос с конете. За да няма администрацията ангажимент с апарата да ходи и да идентифицира кои коне са чипирани и нечипирани, най-лесно беше предложението въобще да отпадне. Така, както беше първият вариант.
По същата аналогия в случая ни се предлага нещо, което администрацията трябва да свърши и е трудно, разбирам, да отпадне и по този начин въпроса е решен за администрацията обаче. За проблемите, които тлеят между хората долу, въпросът не е решен. Ако един Закон не решава такъв род обществени отношения, няма смисъл от него. Така че вместо да казваме, че е най-добре да отпадне, защото няма техническа възможност, по-добре е да измислим вариант, в който да решим тези обществени отношения, защото именно смисълът на тези поправки, които сега правим в този закон, са да решат тези обществени отношения, които възникнаха от текстове, които са неясни и които почнаха в цяла Северозападна България и в цяла България. Знаете кампанията на омбудсмана и така нататък.
В този смисъл, ако може да намерим някакво решение на този въпрос, дори да няма императивен, задължителен характер – който иска да си пуска декларация и да си участва в масивите за ползване, а този, който не иска да се възползва, това е друг въпрос. Явно, госпожо Стоянова, при Вас, са дошли другата група хора, които искат да участват в масивите за ползване, но поради маломерния характер на тези имоти и поради това, че тези имоти обикновено в 99 на сто от случаите собствениците ги работят в реални граници, там където са си под формата на задоволяване на собствени нужди, не за промишлено производство, убеден съм, че много голяма част от собствениците точно на тези имоти ги работят в реалните граници, без да участват в масиви за ползване, поради две причини, първо, че са маломерни и, второ, обикновено се намират в близост до населените места и те предпочитат да си ги работят лично, а не да ги включват в масиви за ползване. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Госпожа Стоянова иска думата.
ЛИЛИЯ СТОЯНОВА: Не съм наблегнала на проблемите на администрацията. Само исках да допълня, че близо около една трета от землищата в България са възстановени изцяло в съществуващи стари граници и такъв един текст автоматично ще свали такива землища от споразумение за ползване.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Господин Абазов, според мен, първо, в предложението пише по принцип за имоти – няма маломерни, но дори да имаше маломерни, ние в момента обаче нямаме статистика. Проблемът, който искате да решите с това правоотношене е много болезнен за дребните производители, които си работят фамилната нива от години и нямат документи за тази нива, а някой имат, но не подават декларации, че ще ги работят в реални граници. Това е проблемът. Защото, ако те подават декларации, че ще ги работят в реални граници, проблем няма да възникне, защото този имот няма да се включи в масива за ползване. С всяка година този процес се подобрява. В интерес на истината първата година, когато въведохме този начин, проблемът беше най-голям, защото никой не знаеше. Хората, започнаха да се понаучават. Въпросът е, да не приемем нещо, с което ще развалим дотук наложеното. Не знам какво наистина може да реши проблемът, така че да не пречим на философията на комасираното ползване и то регламентирано комасирано ползване. Защото, Вие ще се съгласите с мен, че назад в годините земята там, където се работеше комасирано, пак се работеше комасирано, само че бели петна не се плащаха и се работеше на правото на по-силния. Докато в последните няколко години се опитваме всички единодушно, между другото, без значение кой кога е бил опозиция и управляващ, да налагаме една философия, с която това комасирано ползване да е справедливо – и като разпределение, и като плащане на ренти.
Според мен точно в този си вид с текстът може да дръпнем крачка назад затова, че ако примерно ни остава малко да научим хората за подаване на декларации за работа в реални граници, с този текст те ще станат много повече. По-скоро някакъв друг инструмент трябва да се намери за тези хора. Това на практика са хората, които не изпълняват задължението по Закона за земята, да подадат декларации, че ще работят в реални граници. Или директорите на областни дирекции „Земеделие“ да си проверяват бенефициентите – те са регистрирани, няма тайни. (Реплики извън микрофоните.)
Аз го говоря в свободен диалог в момента. Ако имах конкретно решение, щях да го дам, но тъй като текстът в момента, когато го четох – първата ми мисъл беше, че това ще попречи на комасирането, защото най-трудно свикнаха да изпълняват задължението си да подават декларации работещите дребни стопанства в реални граници. Това е истината. В Пазарджик беше митология там зеленчукопроизводството. Не знам дали е намаляла тежестта. (Реплики извън микрофоните.) Дори и там има подобрения – да.
Нямаме и такива количествени данни. На мен много ми се иска да намерим този баланс. В момента не мога обаче да дам конкретно предложение, защото все пак ние всички с Вас сме приемали философията за комасирано ползване и не трябва в момента да рискуваме да сложим спирачка на някакъв път, в който понаучаваме бенефициентите да работят. До момента поне аз нямам данни да сме измислили някакво решение, така че да не пречим на тези хора. В смисъл, дори и неподали декларация, никой да не може да им отнеме правото.
Тук Вергиния Кръстева ми казва, че те работят в график есента да представят общия законодателен проект за земята. Предлагам все пак да оставим за там темата. Пак казвам, аз ако имах в момента някакво решение да реагираме, предполагам, че те могат да вземат и количествени данни тогава, да се подготвят с анализ по темата – от годината на въвеждане на комасираното ползване, досега как върви този процес. Защото в началото беше ад, си спомням, то нито един дребен производител не си беше дал декларация, че ще работи в реални граници, но с тази собственост на земята е трудно.
Предлагам на това да му търсим решение есента. (Реплики извън микрофоните.) Да, да го гласуваме, но да остане. Разбира се, че ще остане.
БЮРХАН АБАЗОВ: В следващия документ, който подготвя Министерството, този въпрос да намери някакво разрешение, защото аз с всичко съм съгласен, госпожо Председател, с всичко това, което казахте. Вярно е, но формално погледнато малкият земеделски производител не е прав.
В случаите, в които му отнемат земята, която е работил дядо му още, а не става въпрос за възстановена сега земя, след земеразделянето 1991 – 1994 г., става въпрос за земи, които са работени на същото място преди кооперирането от техните деди. Възниква въпросът: земята, която е работил моя дядо и когато аз съм я наследил днес с документ, с нотариален акт, идва един другоселец и казва, че по силата на това споразумение за ползване, аз ще я работя тази година. Формално погледнато едрият арендатор, в случая подписалия договора за земеползване, е прав.
За съжаление, малкият земеделски собственик не е прав, защото не е изпълнил задължението, което ние сме му вменили, което за арендатора, който подписва споразумение за ползване за хиляди декари тази година, в много землища, не е проблем, защото той поддържа екип от хора – За съжаление, в повечето случаи на наши бивши служители от нашите общински служби при него, но този с двата декара и с примитивното земеделие нито има хора да правят това задължение, което ние сме му вменили, нито знае, нито е длъжен да знае, нито може да знае, нито пък може физически да отиде с единствения автобус на 100 км в Благоевградско, защото, между другото, закрихме и много от общинските служби ги направихме само офиси и по тази причина най-близката общинска служба се оказва на 100 км и създава затруднения наистина.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Сага, когато говорите така, се сещам за някакъв вариант за решение. Ние може да отсечем за размера на стопанството, което е дребно, и да задължим администрацията по областните дирекции, общинските служби на практика те да са инициаторите да вземат на земеделеца, дребния, ще го работят ли в реални, или не, а не да чакат.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз много внимателно слушах госпожа Стоянова. Тя, каза: ние, не знаем коя собственост е възстановена в реални граници. Остава и това да не знаете. Вие го казахте, с това почнахте, че ще се затрудните. Това казахте. После казахте, една трета. (Реплики извън микрофоните.)
Кадастърът го остави. Там всичко се вля в кадастъра – какво ще стане и какво ще излезе, вече е друга тема.
Но, както казвате Вие, по-добре е да бъдат информирани по пощата или по някакъв начин, че той трябва да заяви по телефона или по друг начин, че ще си обработва земята. Всички останали, които не са потвърдили, това може да се направи сега, без да променяме и Закона. (Реплики извън микрофоните.)
Говорим наистина за малки парцели – по 700, 800 квадрата или 1, 2 дка – за такова нещо се говори, което създава проблеми. (Реплики и обсъждане извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Предлагам да приключим този дебат. Нямаме готовност за алтернативен текст. Между другото, господин Абазов, ако това, което сега говорим тук по отношение на администрацията, до залата, ако има някаква готовност за някакъв текст – ако не, го оставяме за есента с анализ на броя землищата, декларациите, защото наистина в течение на годините… (Реплики извън микрофоните.)
Приключваме дебата и го подлагам на гласуване.
Който е „за“ приемането на предложението от народния представител Бюрхан Абазов и група – в § 2ж от Допълнителните разпоредби да се добави ново изречение, така както е по доклада, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 12.
Преходни и заключителни разпоредби.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приемаме.
Тук след няколко предложения предлагаме следната редакция на § 8 по вносител, който става § 9 по доклад, и § 10 по актуален параграф в момента.
„§ 10. (1) Договор за наем на земеделска земя, сключен до датата на влизането в сила на този закон, при който не са спазени изискванията на чл. 4а и 4б, може да бъде потвърден от собственика с декларация с нотариално удостоверен подпис, придружена с копие на договора. Когато имотът е съсобствен, декларацията се подава от съсобственика или от съсобствениците, притежаващи повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот, или от лице, упълномощено от тях с нотариално заверено изрично пълномощно.
(2) Декларацията по ал. 1 се подава в общинската служба по земеделие по местонахождение на имота в едномесечен срок от влизането в сила на този закон.
(3) В случай че в срока по ал. 2 не е подадена декларация, договорът за наем на земеделска земя се заличава служебно в службата по вписванията и в съответната общинска служба по земеделие.
(4) Заличаването на вписването на договор в службата по вписванията се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, въз основа на уведомление от началника на съответната общинска служба по земеделие, придружено с копие на договора. За заличаване на вписването не се дължи такса.
(5) Заличаването на регистрирани договори в съответната общинска служба по земеделие се извършва по разпореждане на началника на общинската служба по земеделие.
(6) Когато към датата на влизането в сила на този закон договорът по ал. 1 не е регистриран в общинската служба по земеделие, същият не се регистрира до привеждането му в съответствие с изискванията на чл. 4а и 4б.“
Колеги, има ли въпроси по текста, предложения? (Реплики извън микрофоните.)
Ако няма, моля да гласуваме текста така, както го изчетох под номерация § 10.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Нов § 10, по доклада § 11, съгласно Комисията – гласуваните текстове до момента.
„§ 11. Параграф 10 се прилага и за договори за наем на земеделски земи, сключени за стопанската 2017 – 2018 година.“
Този текст е необходим във връзка с това, че точно поради такъв случай стартираха всичките инициативи. (Реплики извън микрофоните.)
Пише за стопанската, независимо кога са сключени.
Колеги, други предложения има ли?
Ако няма, който е съгласен с така прочетения текст за § 11, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Параграф 11 по работен доклад, § 12 по гласувания към момента в Комисията на днешното заседание.
„§ 12. В Закона за арендата в земеделието чл. 3 се изменя така:
„Чл. 3. (1) Договорите за аренда, както и споразуменията за тяхното изменение или прекратяване се сключват в писмена форма с нотариално удостоверяване на съдържанието и подписите на страните, извършени едновременно. В хода на нотариалното производство нотариусът извършва проверка за спазване на изискванията на ал. 4 и прилага към нотариалното дело скици на имотите, предмет на договора. Скиците се заявяват за получаване чрез отдалечен достъп до информационната система на кадастъра и имотния регистър или се предоставят от страна в нотариалното производство. Когато за съответното землище няма влезли в сила кадастрална карта и кадастрални регистри, към нотариалното дело се прилагат скици на имотите, издадени от съответната общинска служба по земеделие по местонахождение на имотите.
(2) Договорите за аренда, както и споразуменията за тяхното изменение или прекратяване, сключени в писмена форма с нотариално удостоверяване на съдържанието и подписите на страните, се вписват в службата по вписванията и се регистрират в съответната общинска служба по земеделие. Към акта, подлежащ на вписване, се прилагат издадените по реда на ал. 1 скици на имотите.
(3) За регистрация на договорите за аренда в общинските служби по земеделие се прилагат правилата по чл. 37б, ал. 7 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
(4) Договор за аренда, както и споразумение за неговото изменение или прекратяване може да се сключи със собственик, съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или с лице, упълномощено от собственик или съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот. Упълномощаването трябва да бъде с нотариално заверено изрично пълномощно. В тези случаи отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността.
(5) Независимо от договореното от страните по договор за аренда на земеделска земя, арендаторът може да преотдаде под аренда земята или част от нея след получаване на изрично писмено съгласие от арендодателя.“
Господин Апостолов иска думата.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Тук искам да попитам защо разделяме договорите за наем от договорите за аренда, защото в предходния § 9, текстът е друг – договор за наем на земеделска земя, сключен до датата на влизане в сила на този закон, за който не са спазени изискванията на чл. 4а и 4б, следва да бъде потвърдено от собственика с декларация.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ние не ги променяме договорите за аренда. Условията за сключване остават същите.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Естествено, нищо не казвам, но тук, в ал. 5, което е последното, което четохме сега, не е ли редно, условията и в договорите за наем и в договорите за аренда да бъдат еднакви. Тоест, че ако договор за аренда, сключен до датата на влизане в тоя закон, при който не са спазени изискванията, сключени от собственик или упълномощено от него лице, същите следва да бъдат потвърдени с декларация.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Този текст не е нов, само редакцията е нова.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Говоря да се изравнят условията за под наем и под аренда.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: В какъв смисъл да се изравнят. Ние за какво да искаме препотвърждаване на договорите? (Реплики извън микрофоните.)
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Не за процентите. То е ясно, че в договора за аренда е 50%. Говорим за нещо съвсем друго. Изпуснато е според мен като текст, че при вече сключени договори за аренда, които не са сключени от собственик…
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: От собственик се сключваше, то има изричен текст и досега.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: От собственик…
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Или съсобственик.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: От собственик – при продажба на фирма, те не са сключени от собственик. Продаваш цялата фирма през договорите за аренда и прехвърляш правата на новия арендатор. Прехвърляйки фирмата ти я прехвърляш с договорите.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Но собственикът си остава същия.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Но собственикът може да не иска да бъде при новия арендатор. И тук му давахме право в договорите за наем той да препотвърди дали иска този договор да бъде продължен, или не.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, тук е същото от тук насетне. И в договорите за наем е същото.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Не е. В договорите за наем пише, че може да препотвърди и за договори, които са сключени и преди влизане в сила на този закон. Така е изречението.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ние всички договори за наем с текста, който приехме, все едно препотвърждаваме наново или няма да се препотвърдят. Тя философията е друга, защото за договорите за наем досега не е имало условие с кои да се сключат. Разбираш ли? (Реплики извън микрофоните.)
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Аз говоря за сключените преди влизането в сила… (Реплики.)
И да го сложим тук „договор за наем и за аренда“. (Реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Тази хипотеза не се урежда по никакъв начин. (Реплики извън микрофоните.)
В хипотезата, за която господин Апостолов казва, за продажба на фирма – несъотносимо е. Дори текстът сега да се приеме, собственикът е юридическо лице. Към момента материята не изследва собствеността на юридически лица, собственици или наематели на земеделски земи. Не се бъркайте. (Реплика.)
Ти казваш „фирма“. Тя винаги е юридическо лице.
РЕПЛИКА: Фирма, която припознава бизнеса си заедно със сключените договори.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Естествено. (Реплика извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Вижте сега, говорим за следния случай: фирма АБЦ ООД примерно е собственост от Ангел, Боян и Светльо, нали това ми казвате? И фирма АБЦ е наела 1000 дка и договорът е сключен – бай Иван дава под наем на АБЦ ООД, нали така? (Реплики извън микрофоните.)
Значи, ако имаме продажба на цяло предприятие, това е за съвсем друга хипотеза, която е при продажба на предприятието като съвкупност от права и задължения. Според мен въпрос на тълкуване е, дори така, както разписахме договора за наемите, че трябва да питаш наемодателя дали – трябва пак да попиташ, защото на практика тогава има правоприемство, в смисъл трябва пак да попиташ. (Реплики извън микрофоните: Няма го отразен.)
Разбрах, да. (Реплики извън микрофоните.)
В предния параграф казахме, че предходният параграф, който описва при какви условия с 25 на сто, се прилага и за договори за наем, сключени за стопанската 2017 и 2018 г. Според мен тук не следва да прилагаме и аренди, а трябва да напишем… (Реплики извън микрофоните.)
Ти искаш и за арендата да се върнем назад една година. (Реплики извън микрофоните.)
Заповядайте.
Моля да се представите за протокола.
ЕВГЕНИЯ ДИМИТРОВА (бивш служител на Министерството на земеделието по земеразделяне, агроном по професия „Трайни насаждения“): Седем години съм възстановявала земеделските земи на цялата страна и ми е ясно. Самата аз съм наследник на 200 декара земя и имам големи проблеми точно по това, което в момента дискутирате и искам да изясня нещата.
Арендодателят няма никакви права, сиреч собствениците на земеделските земи. Експерт съм по недвижимо имущество, лицензирано по Програма ФАР, като бях в Министерство на земеделието, така че фирмата арендатор сключва договор – имам документи, нося даже и в момента, петгодишен договор имам сключен с тях и едногодишни договори. С петгодишния договор си посочва офис, номер, телефон, ЕГН и така нататък, обаче плати четири години и петата година спря да плаща като направи точно това, без да уведомява собствениците. Аз съм изгоряла за една година., а други мои съселяни… Между другото, живея в София, не съм в провинцията и той е софиянец. Проверих офиса, дето ми е сключил договора и се оказа, че такъв офис няма. Подадох молба в полицията за постоянен адрес на основание чл. 83 от Наказателния кодекс – две години, и полицията го прикрива, не ми дава точния му адрес по местоживеене, за да мога да предприема някакви съдебни дела и така нататък, да го дам на прокуратура.
Какво е направила тази фирма? Синът прехвърля фирмата на майка си, без да уведомява собствениците на земеделски земи. Продължава да сключва договори втора година и накрая не плаща нито за предходната 2014 – 2015 г., нито за 2015 – 2017 г. – значи две години. Хората си губят арендните, това са много пари, без да уведомява. На мен петгодишният договор – сега от адвокатката разбирам, че не ми е прекратен, а той изтича на 2015 г., но той продължава. Вероятно той получава субсидии за тези. Собственикът прехвърля на майка си фирмата и без да уведомява, без да плаща и не можеш да му търсиш никаква отговорност. Прокуратурата е завела дело, че не е обявил фалита, но тя също цяла година бави. Изобщо собствениците не могат да си получат никакви пари. След две години отидоха да сключват с друга фирма. Плюс това на местно ниво те се подкрепят. Примерно аз не съм доволна от фирмата Х, трябва да отида във фирмата Y, но те са просто на картелна основа – започват да те третират и започват същите методи, които в предишната фирма са получили.
Мисълта ми е: аз направих постъпка и исках нотариусът, който има право да прекрати договора – нали затова има нотариална заверка, нотариусът ми отказа всякакви съдействия. Аз написах предложение да прекратя договора още последната пета година. Никакво движение, никой от никъде не правят никаква защита на земеделските стопани собственици. Така че, ако може.
Сега виждам, че включвате нотариуси. И в момента договорите дали са едногодишни и петгодишни – няма никакво значение заверката на нотариуса, защото това не гарантира. Говоря за Видинския регион специално. Плюс това съдията по вписванията, ако реши някой собственик да се жали, администраторката го извиква, той прочита за какво става въпрос и ти връща преписката, въобще не иска да я пише.
Аз понеже съм изгоряла в тези неща и съм работила в Министерството, пратих му препоръчано с обратна разписка. Същият съдия изпълнител ми отговаря обаче не с форлагето на Агенцията по вписванията, с оригиналите, а ми пише неофициално писмо и се обръща към мен.
Има нещо друго. Съдилищата заедно с нотариусите прехвърлят имоти, издават нотариални актове на тези, които са собственици и са съсобственици на имоти. Също имам конкретни случаи, но не искам да Ви занимавам сега и да Ви губя времето. Издават се нотариални актове и така нататък, вписват се, без да се уведомят другите собственици. По този начин става жестока кражба.
Ние не сме недоволни от законите, които Вие правите. Законите са перфектни,били са и ще бъдат. Обаче изпълнението от страна на институциите просто нямам думи да ги кажа. Това е прокуратура, това е съд, това е полиция. Ето пресния случай: на основание чл. 83 в срок от един месец те трябва да ми дадат адресът на фирмата. Те две години не ми дават адреса и до момента. Прокуратурата също – обявила, че фирмата има нарушение, че си е прехвърлила и не е обявила фалита си, а е прехвърлена. (Реплики извън микрофоните.)
Да, благодаря Ви. Просто искам да направите защита, защото нотариусът не защитава. Всички други неща, които Вие в момента законно ги правите е правилно, но нотариусът не взима отношение. Благодаря Ви много.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Колеги, да се върнем към дебата.
Параграф 11 по доклад, § 12 по гласуване, в Закона за арендата в земеделието. Стигнахме до това, че приемаме нова ал. 6, че ал. 5 се прилага и за стопанската 2017 – 2018 г.
Има ли други въпроси по предложенията?
Ако няма, който е „за“, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към следващия § 11 на вносител, § 12 по доклад, вече § 13 по доклад – подкрепяме текста на вносителя, както е предложен.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
По § 12 на вносител – за промени в Закона за кооперациите.
Изказвания има ли?
Първо, има предложение на професор Бъчварова.
Остава ли, професор Бъчварова? Остава.
Параграф 12 какво казва:
„В чл. 31, ал. 4, т. 3 думата „не“ се заличава.“
„Чл. 31, ал. 4, т. 3е: „Членът на кооперацията избира начина на ползване на своите земи като ги – т. 3. Предоставя за съвместно обработване на кооперацията с писмен договор, който не подлежи на нотариална заверка и вписване.“
Сега предложението е „не“ да се махне и договорът за съвместно обработване вече ще подлежи на нотариална заверка и вписване, което според мен е резонно и в духа на промените, които направихме до момента.
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това е специално Закон за кооперациите. Кооперациите уж ги поддържаме и социални функции изпълняват и изведнъж казвате, че не знаете и нямате достъп до това кои са член-кооператори. Става въпрос за член-кооператори, които имат земя и тази земя е предоставена за обработка в кооперацията. Затова те получават освен рента, получават и дивиденти. И сега Вие казвате, че трябва да минат всичките кооперации… (Реплики.)
Ако вземете Закона за кооперациите отпреди 1944 г., ще видите, че кооперациите имат специални права, защото са специални субекти в правото, в Търговския закон и имат предимства пред останалите, защото те изпълняват освен производствени, и социални функции. Останаха 500 – 600 кооперации, сега ще ги накарате абсолютно всички да платят една кофа пари, за да могат да си регистрират договорите, при условие че член-кооператорите са публични, те са в съда. Тези, които са член-кооператори вземат решение кой да бъде председател, Управителен съвет избират, избират Контролен съвет. Контролният съвет е този, който съответно осъществява контрола за използването на земята. По този начин ще кажете, че кооперациите не трябва да има член-кооператори, това ще стане. И ще се съберат седем човека, които са в Управителния съвет, ще си направят кооперация и ще станат като арендаторите.
Затова аз не виждам какъв е проблемът. Администрацията не знаела становището на Министерството кой е собственикът. Ама няма такъв филм. Проверете си кои са вътре член-кооператорите. Не приемам такива становища на Министерството, които просто пак, за да си облекчат работата, трябва всичко да им е представено в документи и договори, които са нотариално заверени. Затова не го оттеглям текста и смятам, че е отстъпление от това, че имаме специален Закон за кооперациите, а тук влизат и потребителни и земеделски кооперации.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Апостолов иска думата.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Госпожо Професор, съгласен съм с Вас, че кооперациите преди 1944 г. наистина са били трудовопроизводителни кооперации, тоест хората са участвали вътре с личния си труд и са допринасяли за благосъстоянието на кооперацията.
Към този момент, както Вие казахте, има около 500 – 600 кооперации и аз мога да Ви кажа в момента, че от тези 500 – 600 кооперации – 387 са на територията на Североизточна България. И тъй като са на територията на Североизточна България в 99,5% от тези 387 кооператори – нито един от членовете не полага труд. Всичките са със сключени договори и получават само дивиденти. На всичкото отгоре тези дивиденти са необлагаеми и по този начин кооперациите влизат в нелоялна конкуренция с другите арендатори, тъй като, давайки рента и дивидент – този дивидент е необлагаем, а следва да бъде облагаем. По този начин има нелоялна конкуренция с арендатори.
Хората в тези кооперации и член-кооператори, ако извадите ЕГН-та, има ги в регистъра, както сама казахте, ще видите, че са над 60-годишни – 60, 70, 80-годишни. Нито един от тях не участва в работата на кооперацията. Председателят на кооперацията в повечето случаи командва еднолично или най-много да събира един път в месеца Управителен съвет, но в крайна сметка той пак взима решенията.
Аз не виждам защо, след като тези 387 кооперации, регистрирани на територията на Североизточна България и към този момент договорите им са такива, тоест са с нотариална заверка, за да могат да участват в програми, тъй като, ако нямате валиден седемгодишен договор, Вие не можете да участвате в европейските програми. Не виждам защо да не направим тази редакция. С нищо не накърняваме интересите на тези член-кооператори, които към този момент не извършват никаква дейност в кооперацията. Каква дейност биха извършвали те, след като в договора в Закона за кооперациите пише, че те отдават земята си за съвместно ползване. Те не отдават земята си за съвместно ползване, те я отдават по общия ред – за обработка, без те да участват в нито една от тези физически обработки, които извършва кооперацията.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други изказвания има ли?
Ние ще го гласуваме. Аз само си давам думата на себе си, професор Бъчварова.
Според мен просто трябва да има равнопоставеност на видовете договори. Както каза и господин Апостолов, на практика кооператорите участват със земя, но те не участват с личен труд и не може ние по общия ред да сме въвели такива тежки изисквания за договорите за наем за аренда, а на практика, съгласно Закона за кооперациите, тук изобщо няма гаранции по отношение на изкривяванията, които се допуснаха по общите договори и това би поставило кооперациите в привилегировано отношение на пазара.
Затова според мен тези договори трябва да бъдат изравнени така, както са по договорите за наем. Тук даже са по-добре. Може да направим, ако сме достатъчно стриктни, за съвместно обработване над една година да подлежат на заверка.
Заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Темата е изключително широка. За кооперациите в България има специален закон. Този закон не е измислен в България. Това е на база на действащата история на кооперациите поне от 200 години. Има трудовопроизводителни, има земеделски кооперации, има потребителни кооперации. Потребителните включително също имат земя, която обработват и също се занимават със земеделие.
Аз съм член-кооператор и съм влязъл в тази общност, защото освен че земята ми се обработва, в същото време получавам и доста привилегии за населеното място, в което живея. Няма село – в Русенско също може да видите, в което има кооперация, става въпрос тук за фурни, за съответни дейности, които нито кметът може да ги изпълни, нито общината. А това, че са в привилегировано положение, това не е вярно. Защо? Защото в кооперациите всичко е на светло. Заети работници, фонд „Работна заплата“, решения за това кога продават, на колко продават, количества. Има управителни и контролни съвети, които избира Общото събрание.
От тази гледна точка ние превръщаме тези кооперации в търговски дружества, но разлика има. Затова има отделен закон. Аз си държа на мнението, че ние отнемаме от кооперациите възможността те да се развиват, защото, ако трябва да се платят тези такси за заверка на договорите, те ще отидат на дъното отново.
Отделно от това, в Закона за собствеността и ползване на земеделските земи, и с това приключвам – темата наистина е сериозна и с един закон променяме още пет-шест, има още в самото начало, че ние имаме договори за съвместна дейност. Това не сте го променили – Закон за наем, аренда и съвместна дейност. В Закона за собствеността има такава опция и сега казваме, че няма да имаме за съвместна дейност, защото, виждате ли, всички трябва да станат договори за наем и аренда. Все едно, че Закон за кооперациите не съществува. Това нещо съгласувано ли е с Националния съюз на земеделските кооперации, съгласувано ли е с ЦКС? С лека ръка решаваме и променяме този закон. Извинявайте, но наистина не го разбирам като практика, която се прилага. Дебатът трябва да е много по-сериозен в тази насока.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Договорите за съвместна дейност са само по Закона за кооперациите. (Реплики извън микрофоните.)
РЕПЛИКА: Смятам, че е отпаднала функцията на съвместна дейност. Като не участват лично в процеса на кооперацията със собствена техника или с нещо, какво означава съвместно?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Те участват в управлението.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Как участват, госпожо Професор, в управлението, след като се събират веднъж на четири години само, когато трябва да се избира председателят на кооперацията. (Реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте от неправителствения сектор – от Съюза на собствениците.
МИРОСЛАВ КАРАКАШЕВ: Здравейте, казвам се Мирослав Каракашев. Говоря от името на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи. Аз мисля, че тук дебатът съвсем е изнесен. В текста, който се предлага, единственото нещо, което се предвижда, е да има прозрачност по отношение на този вид правоотношения.
По никакъв начин не се търси, поне аз от прочита, който имам, не се търси по какъв начин да се поставя въпроса – привилегиите, с които се ползват кооперациите и земеделските кооперации по принцип. Става въпрос за това да има прозрачност, всички участници в стопанския оборот – собственици, наематели, арендатори, да имат достъп до информация аджеба, извинявам се за израза, дали по отношение на този имот, който е даден от член-кооператора има някакво утежнение. Тук не става въпрос дали да се поставят под въпрос правата на член-кооператорите, но в момента положението е такова, че това какво е дадено като имущество от член-кооператора на кооперацията не фигурира никъде. То не е вписано никъде, това само в кооперацията се знае. Когато някой иска да купи имот или да продаде имот не може да получи тази информация, получава я много по-късно. Това е целта, тук по никакъв начин и единственото нещо, което се търси, е прозрачност, а не да се поставя въпрос статута на член-кооператора и земеделските кооперации по принцип. (Реплики.)
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: За какво се получава дивидент ми кажете? За какво се получава дивидент, да не спорим – за имущество. Това имущество от ликвидационните съвети е разпределено. Това имущество съществува.
РЕПЛИКА: Не е вярно. (Шум и реплики.)
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Всяко ново имущество, което се купи, отчасти е по програма и се разпределя между член-кооператорите. Извинявайте, това са елементарни неща при кооперациите. Аз претендирам за това, че не може да сменяте Закона за кооперациите, без да сте провели една среща и да поставите този въпрос, че искате по този начин да се реши.
Кажете, Законът за кооперациите го закриваме. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Как така не се… Вие сте купили един трактор, той се разпределя една двайсета, трийсета, четиридесета част на член-кооператорите. Те имат дивидент върху този актив. За земята е нещо друго, те си получават съответно рентата.
Извинявайте, но аз съм работила 10 години по въпроса за кооперациите, знам сегашното състояние и не искам да отварям темата и да продължаваме, защото смятам, че не е мястото тук да бъде обсъждан този въпрос. Въпросът е много по-широк, много по-сериозен и изисква дебат. Ако искате, гласувайте си текста, аз си държа на мнението, че както е записан Законът за кооперациите, отговаря на европейските правила за кооперативно управление на собствеността и е за дребните стопанства.
Другото нещо: защо не работят? Аз пак казвам, Законът за кооперациите да се погледне. До 1944 г. кооперацията е имала право да наема до 20% наети, другите собственици е трябвало да работят. Сега това го няма в Закона за кооперациите, в който преди четири години искахме да направим промяна, почти беше готова, не достигна време. Имаше една консолидация на всичките кооперации – как да изглежда именно този дисциплиниращ ефект. Не се направи, не достигна достатъчно физическо време този закон да бъде променян и в тази посока, но започвате със земята, защото Ви интересува земята. Това е.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други изказвания има ли?
Господин Абазов, заповядайте.
БЮРХАН АБАЗОВ: Ще се опитам да върна дебата пак в руслото на земеделската земя, защото, колеги, разглеждаме Закона за земята, а не историята на кооперативното движение.
Според мен професор Бъчварова искаше да постави въпроса по този начин. След като в досегашните параграфи в ЗСПЗЗ обхванахме регулацията на два от трите начина за разпореждане със земеделски земи, тоест наемните и арендните договори, тя постави въпроса дали тези правила, които въведохме за тези два инструмента, важат и за третия инструмент за разпореждане със земеделски земи – договорите за съвместно ползване, и с другата мисъл, която все още не е казана, но витае тук във въздуха, дали другото лято няма да осъмнем с хиляди договори за съвместна дейност в Северозападна България, с което да се прескочат отново регулациите, които въведохме в другите два инструмента. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, има ли други изказвания?
Ако няма, предлагам да преминем към гласуване.
По предложението на народния представител професор Светла Бъчварова – § 12 на вносителя да отпадне.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 12.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на вносителя по § 12, който става вече § 14.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 8.
Предложение на народния представител Бюрхан Абазов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлагаме създаването на § 14 по доклада, вече § 15.
Това е в Закона за пчеларството.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението единодушно.
Комисията предлага да се създадат § 15 и § 16 по работния доклад, или параграфи 16 и 17 към момента.
Параграф 15 по доклада, или § 16:
„§ 16. (1) Тарифите по чл. 85, ал. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност и по чл. 1 от Закона за държавните такси се привеждат в съответствие с този закон в двумесечен срок от влизането му в сила.
(2) До привеждането на тарифата по чл. 85, ал. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност в съответствие с този закон, за удостоверяване на съдържанието и подписите на страните по договори за наем и аренда на земеделска земя се събира обикновена нотариална такса в размер 10 лв. При едновременно удостоверяване на съдържанието и подписите на страните таксата се събира еднократно.
(3) До привеждането на тарифата по чл. 1 от Закона за държавните такси в съответствие с този закон, за вписване на договори за наем и аренда на земеделска земя в службите по вписванията се събира такса в размер 10 лв.“
Има ли други предложения?
Господин Апостолов, заповядайте.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Аз имам предложение нотариалната такса да бъде в размер на 10 лв. на договор, защото мога да Ви покажа договор за наем, която е написан с много едър шрифт, за да има повече страници, тъй като нотариусите събират 10 лв. на страница. Това е тяхната такса.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Предлагаш след 10 лв. и в двете алинеи да сложим „за договор“?
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Десет лева за договор, да.
Защото казват на хората, които не могат да четат, написали са го с едър шрифт, а то е, за да има повече страници. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Апостолов предложи след таксата от 10 лв. да има „за договор“. Някой против има ли на това?
Колеги, други предложения има ли по този параграф?
Ако няма, който е съгласен с допълнението, което господин Апостолов предложи, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Параграф 16 по доклад, или 17:
„Постоянно затревените площи, които са предоставени на земеделските стопани за изпълнение на многогодишен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ или по направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС) от мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., въз основа на отглежданите от тях коне, се определят за периода от обнародването на този закон до приключване на поетия ангажимент въз основа на броя на отглежданите коне към 1 февруари 2018 г., независимо дали са под селекционен контрол.“
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Тук нищо не добавяме, то е независимо.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, имате ли допълнителни въпроси? Мисля, че това Ви устройва.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно текста.
Параграф 13 на вносител, последен.
Предложение от професор Бъчварова – да отпадне.
„Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 2в, който влиза в сила от стопанската 2019 – 2020 г.“
Който е „за“, моля да гласува.
За – 20, против и въздържала си – няма.
Допълнителни предложения имате ли?
Ако нямате, закривам днешното заседание.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Има едно изслушване.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте.
АСЯ ГОЧЕВА (Национална асоциация на зърнопроизводителите): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, госпожо Заместник-министър! Макар, че гласуването премина, аз бих искала да обърна внимание на няколко важни моменти, да изостря по-точно Вашето внимание преди гласуването в зала.
Вие сте се запознали със становището на Националната асоциация. Моментите, на които ще обърна внимание, са в унисон с него. Най-напред по отношение на процента, който беше заложен – на съсобственост и съсобственост при сключването на наемните договори – 25%, така както го гласувахте. Знаете, че това ще доведе до невъзможност за сключване на договори, особено където те са най-масови – едногодишните договори по-специално, в Южна България, където се сключват и по отношение на нарастването на броя на „белите петна“.
В този смисъл ние смятаме, че ще бъде нарушен принципа на предвидимост и на прогнозируемост, ако щете дори и на устойчивост по отношение на работата на земеделските стопани.
Знаете, че голяма част от имотите в Южна България, по специално, са дребни с множество N на брой собственици, които няма да могат открити и съответно да се сключи договор с тях.
На следващо място, бих искала да обърна внимание на изискването за скици. В действителност Вие въвеждане една по облекчена процедура по отношение на кадастъра – по служебен път да се взимат от нотариуса, но въпреки всичко остава опцията, в която страните по договора да набавят тези скици, съответно общинските служби по земеделие. Това е една допълнителна и неоправдана административна и финансова тежест.
На следващо място, искам да обърна внимание, че за нас е несъстоятелно, напълно излишно, изискването допълнително да се получава потвърждението или съгласието от страна на собственика на даден имот обект на договора, предмет на договора, за това, че наемателят има право да го преотдаде. При положение че имаме клауза, застъпена в самия договор за наем, за нас е несъстоятелно и безсмислено допълнително да бъде въведена такава разпоредба, която е времеемка и струва още повече разходи на наемателите, арендодателите в случая.
И на последно място, по отношение на препотвърждаването на договорите за наем от страна на собствениците, аз бих искала да попитам: има ли някаква процедура или производство, предвидено за тези договори за наем, които са били част от споразуменията за създаване на масиви за ползване и които вече са очертани за подпомагане в настоящата кампания, текущата кампания по очертаване на площите за подпомагане, даване на заявленията за директни плащания? Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте.
Моля, представете се за протокола и кажете предложенията си.
МАРИАНА ПЕТРОВА: Пълномощник съм на Сдружение с нестопанска цел „Да си върнем заграбената земя“. Внесено е предложение с вх. № ПГ-7280011 от 6 юни 2017 г. за изменение в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи във връзка с § 22 и чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, тоест да се премахне преклузията наложена за предявявания на искове по чл. 11, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, респективно и стопанисването на тези земи от общините.
В тази връзка нашето предложение е да бъде изменен § 22 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, а именно възстановяват се правата на собствениците върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на ТКЗС или ДЗС, независимо от това дали са били включени в тях, или други образувани въз основа на тях селскостопански организации.
Алинея 2 да бъде: „Възстановяването на собствеността се извършва по реда на чл. 11, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.“
Алинея 3 – за висящи дела, отнасящи се до възстановяването на правата на собствениците върху земеделски земи се прилагат разпоредбите на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи.
Алинея 4 – изтеклата придобивна давност за имоти, правата на собствениците, върху които се възстановяват по Закона за собствеността и ползването на земеделски земи не се зачита и започва да тече от влизането в сила на настоящето изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи.
Да бъде отменено изречение второ от ал. 1 на чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, а именно искаме отмяна на следното изречение: „След влизане в сила на Плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими реални граници, земите стават общинска собственост.“
Аргументите ни да искаме това изменение и да се премахне преклузията за възстановяване правата на собствениците е именно Конституцията. Всяка конституция, и предходните, нито една от конституциите не игнорира неприкосновеността на собствеността. Тоест като е наложена тази преклузия, са лишени собствениците да упражняват своето право на собственост. Видно от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи навсякъде се говори за възстановяване правата на собствениците, тоест техните права няма да се създават сега, те просто да могат да упражняват фактическата си власт върху собствените си имоти, които притежават от своите деди и прадеди.
В тази връзка ние считаме, че разпоредбата на § 22 и разпоредбата на изречение второ от ал. 1 на чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи са противоконституционни. В тази връзка са аргумент и решение на Конституционния съд – Решение № 12 от 8 юни 1993 г. на Конституционния съд, в което се казва, че Законът за собствеността на земеделските земи възстановява правата на собствениците. Всички разпоредби от този закон се възстановяват правата на собствениците.
На следващо място, следва да се има предвид измененията на Закона за вероизповеданията. В този закон тази преклузия е премахната. Имайки предвид как се създават закони и изменят, допълват закони или отменят, този ред е уреден от Закона за нормативни актове и основният закон е Конституцията. Считаме, че с нищо по-различен не е Законът за възстановяването на земеделските земи със Закона за вероизповеданията. Не може по Закона за вероизповеданията да бъдат върнати правата на собствениците, а по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи да е налице преклузия. Двата закона са равнопоставими и така създадената преклузия в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи създава една дискриминация по отношение на едни равни по степен закони.
На следващо място, считаме, че това по никакъв начин няма да затрудни законодателният орган, защото не се иска създаване на нов закон. Такъв закон има, има и Правилник за Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, тоест следва да бъдат обмислени именно тези две разпоредби – § 22 и чл. 19, ал. 1, изречение второ.
Що се касае до нашето искане за тази отмяна, е именно, че настъпиха много обстоятелства – много от гражданите откриха свои документи в много по-късен етап след 2007 г. Като имаме предвид, че Закона за вероизповеданията е изменен и тази преклузия премахната от 2015 г., много по-късно след преклузията по Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, считаме, че е налице правното основание да се иска промяната в този закон – Закона за собствеността и ползването на земеделски земи.
Освен, че това няма затрудни, защото има законова база, считаме, че това ще създаде едно равенство между гражданите, всеки ще може да упражнява спокойно правото си на собственост. Нашите граждани вместо да ходят в чужбина ще се върнат да си работят в България, ще си създадат стопанство, икономиката ще се развие. Аз считам, че по този начин не само растениевъдство, но и животновъдство ще се развие по-добре и няма да се достига до внасяне на продукция, а напротив – ще има за изнасяне.
Що се касае до искането за отмяна на чл. 19, това е с цел да не се продават тези земи, които са останали непотърсени, защото общините поголовно продават.
В тази връзка молим да бъде уважено нашето искане, да бъде обмислено, за да се създаде равенство на всички граждани пред законите.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Ще приемем за сведение Вашето предложение и ще го представим на Комисията по правни въпроси.
Желая Ви приятен ден!
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,30 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Танева




Стенограф:
Красимира Коева