1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 854-01-29, внесен от Иван Миховски и група народни представители на 27 април 2018 г. за първо гласуване;
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-11, внесен от Красимир Богданов и група народни представители на 21 февруари 2018 г. за първо гласуване;
3. Изслушване на тема: „Изкупната цена на розовия цвят в кампания 2018 година“.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните






П Р О Т О К О Л
№ 31

На 16 май 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 854-01-29, внесен от Иван Миховски и група народни представители на 27 април 2018 г. за първо гласуване;
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-11, внесен от Красимир Богданов и група народни представители на 21 февруари 2018 г. за първо гласуване;
3. Изслушване на тема: „Изкупната цена на розовия цвят в кампания 2018 година“.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Десислава Танева.
* * *

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, добър ден на всички! Имаме кворум и мога да открия днешното заседание.
Предварително обявеният дневен ред на днешното редовно заседание е:
1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 854-01-29, внесен от Иван Миховски и група народни представители на 27 април 2018 г. за първо гласуване;
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-11, внесен от Красимир Богданов и група народни представители на 21 февруари 2018 г. за първо гласуване;
3. Изслушване на тема: „Изкупната цена на розовия цвят в кампания 2018 година“.
Това изслушване е поискано от различни общини и на розопроизводители.
Уважаеми колеги, други предложения по дневния ред има ли?
Заповядайте.
ЙОРДАН МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Във връзка с приемането на наредбата за училищен плод и мляко, предлагам да вземем решение дали днес или следващата седмица да изслушаме министъра, тъй като имаше доста голямо напрежение, имаше протестиращи от тази наредба – да чуем и да се запознаем с наредбата, и да направим дискусия по нея.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: За днешната наредба, която е приета на Министерския съвет?
ЙОРДАН МЛАДЕНОВ: За днешната наредба, която е приета, да.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря за предложението.
Съгласно Правилника аз смятам, че няма нужда да гласуваме такова решение, а ще поканим министъра, че е постъпило искане от групата. (Реплика извън микрофоните.)
Добре, ще уведомим и поканим министъра на заседание по предложената от Вас тема.
Предложения по дневния ред има ли?
Ако няма, моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува:
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приемаме предварително обявения дневен ред.

Преминаваме към точка първа:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ, № 854-01-29, ВНЕСЕН ОТ ИВАН МИХОВСКИ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 27 АПРИЛ 2018 Г. ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Уважаеми колеги, искам да обявя, че на днешното заседание на Комисията по земеделието и храните присъства заместник-министърът на земеделието, храните и горите господин Атанас Добрев; Ивайло Симеонов – директор на дирекция „Обща политика в областта на хидромелиорациите и рибарството“; Галин Николов – изпълнителен директор на ИАРА; Христо Рангелов – старши юрисконсулт в дирекция „Правна“.
От Министерството на вътрешните работи: старши комисар константин Димитров; Биляна Стойкова – старши юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност и Право на Европейския съюз“ в Дирекция „Правно-нормативна дейност“.
Също така на заседанието трябва да присъстват и колеги от неправителствения сектор, които са заявили участие на днешното заседание.
По точка първа от дневния ред давам думата за представяне на Законопроекта на някои от вносителите.
Кой ще представи Законопроекта?
Господин Вълков, заповядайте.
ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми гости, дами и господа! От името на моите колеги ще представя промените, които предлагаме в Закона за рибарството и аквакултурите, които са в няколко направления.
Едно от направленията е относно любителския риболов. Предлагаме във връзка с продадените риболовни билети да се отчисляват част от средствата за допълнително зарибяване на водните басейни, както и да се извършва допълнителен курс или обучение на тези, които взимат тези билети. Начинът, по който сме го представили, може би ще претърпи някаква промяна, но така или иначе смятаме, че в тази насока трябва да има нещо, с което любителите риболовци да бъдат запознати с целия риболовен процес, защото мислим, че в тази насока има пропуски.
Другото направление, това е увеличаване на правомощията на служителите на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Направили сме запитване до Агенцията и за последните две години сме получили писмо, в което има десетки случай на нападение над служители над Изпълнителна агенция рибарство и аквакултури, унищожено е имущество на Агенцията, както и на лично имущество над служители на Агенцията при изпълнение на служебните им задължения. Не е нужно, мисля, да Ви казвам местата, където това е направено – това е из цяла България, като започнем от Монтана, Стара Загора, Пловдивско, Кърджали, а преди два месеца беше извършен и побой над служител на Изпълнителна агенция рибарство и аквакултури в района на бургаските езера – Мандренското езеро. Така че случаите са многобройни и смятаме, че служителите трябва да имат повече права.
В това писмо, което сме поискали като статистика от страна на Изпълнителната агенция, сме установили, че има административни актове 3406 броя, а 2700 наказателни постановления, като над 2200 вече са влезли в сила. Което означава, че изключително висок е броят на нарушенията, които се извършват в този сектор и смятаме, че са изключително ниски глобите, както и наказанията, поради което идва и третата група предложения, които сме направили, което касае Наказателния кодекс, тоест да има наказания за определени случаи – тогава, когато се лови риба с взривни вещества, с упойващи вещества, с отровни вещества или по електрически път.
Описали сме ги точно по какъв начин става това нещо, както и улова с мрежи от лица, които нямат издаден документ за стопански риболов. Това е в общи линии. Всички тези промени сме направили на базата на близо едногодишно обсъждане с неправителствени организации – над 20 на брой, с Изпълнителна агенция рибарство и аквакултури и със съответната водена кореспонденция. Имаме направена и предварителна оценка на въздействието, която е положителна.
Готови сме да отговаряме на въпроси, както и смятаме, че ако бъде приет Законопроекта на първо четене – между първо и второ могат да бъдат направени съответно предложения и поправки на така направените текстове. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Искам да информирам народните представители също така, че в Комисията по земеделието и храните постъпиха писмени становища от три министерства – Министерството на земеделието, храните и горите, Министерството на правосъдието и Министерството на вътрешните работи. Трите становища са за принципна подкрепа на законопроектите като в част от становищата има предложения за прецизиране на някои текстове. Всеки може да се запознае с тях. Аз мисля, че ги получихте по имейл.
Уважаеми колеги народни представители, представители на министерствата или неправителствения сектор! Моля, имате ли въпроси към вносителите, към Комисията или изразени становища?
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Уважаеми колеги, госпожо Председател! Аз бих искал да изслушаме и господин Николов, защото би могъл да внесе още допълнителна яснота, за да може да се появят евентуално въпроси, като по принцип заявяваме, че това нещо е полезно, трябва да се подкрепи и ще го подкрепим, но нека да изслушаме господин Николов.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре.
Господин Николов – изпълнителният директор на Агенцията по рибарство и аквакултури, заповядайте.
ГАЛИН НИКОЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Заместник-министър! Принципно ние подкрепяме така предложените промени в Закона. Само искам да допълня това, което каза господин Вълков, по отношение на битите инспектори. Последният случай е набит наш инспектор на Батак – за един ден два пъти бият един и същи човек, който е – нямам думи как да го изразя.
Другото нещо, което искам да допълня е по отношение на издадените административно-наказателни нарушения. В момента те са 3406. Ако тези промени бъдат гласувани и влязат в Закона за рибарство и аквакултури, според мен те ще се увеличат, а оттам ще се увеличат и тези, които са влезли в сила. Оттам ще се увеличат и приходите в държавата.
Мога много да говоря и да кажа какви са проблемите в Агенцията, но мисля, че това е една добра стъпка и първата стъпка, която бихме направили, за да се случат нещата в Агенцията, за да могат служителите да работят добре, лесно и да не отиват на работа на война. Ако имате други въпроси към мен, аз съм готов да отговарям.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Николов.
Колеги, въпроси или други становища?
Професор Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, аз имам няколко въпроса предвид факта, че този Закон е един от тежките и на практика предложенията по Закона за рибарство и аквакултури донякъде допълва Преходните и заключителни разпоредби в Наказателния кодекс, който пък и обект на другия закон, тоест те са като скачени съдове, тъй като единият е внесен по-рано, вторият доразписва някои хипотези, които в Наказателния кодекс се утежняват изключително много вече тези нарушения, но по самия Закон за рибарство и аквакултури ми се струва доста описателно. Ако мога да получа отговор по § 1, ал. 2 – които желаят да се сдобият с билет за любителски риболов, полагат еднократни тестови изпити.
Това просто така казано нищо не означава и нищо не може да доведе до някаква процедура, която ще се спазва – кой ще го прави, как ще го прави, защото от тук нататък, ако я няма тази правоспособност, всички наказания вървят в посока за санкции.
В ал. 5, пак на § 5, сега се казва, че мерките за опазване, възстановяване и възпроизводство се осъществява поетапно със заповед на изпълнителния директор. Защо трябва да пишем пак Закона – това е една обща тема, какви заповеди ще издава изпълнителния директор и на базата на какво предложение. Защото, съгласете се сега, Главна дирекция иска от изпълнителния, изпълнителният разпорежда със заповед – въобще заповедите какво правят в закона и как така мерките за опазването ще бъдат поетапно осъществявани със заповед?
Следващо, казва се, че няма някакви финансови ангажименти, но тук се казва, че пет на сто от оставащите в тяхна полза приходи ще бъдат свързани и предоставени за зарибяване на обектите. Това също система на какъв контрол ще бъде и какво представлява като очакван финансов ресурс? Ако е възможно да получим отговори на тези въпроси, поради факта наистина, че доста трудно може да се разбере смисълът на промяната в Закона.
Може би най-неясното ми е: забранява се риболовът с риболовни мрежени уреди. Тоест, ако имаме мрежа, може да бъдем санкционирани. По-нататък санкциите са доста сериозни. Тази мрежа, ако се пренася, транспортира и така нататък, също пак има санкция. Така е записано поне, че се забранява продажба, пренасяне и превозване. Тоест, ако превозваш нещо, ти пак си в обект на санкциите. Това също, ако може някак си да се разгадае какъв е смисълът. Аз разбирам да Ви хванат с мрежа или мрежови уред и да те санкционират, но затова, че превозваш мрежата, в някакъв момент ставаш нарушител и то с доста сериозни санкции.
Тук санкциите не мога много да ги коментирам, но ми се виждат изключително тежки. Ако става въпрос, както в другия, нула цяло нула един процента, че са нарушителите, за тия нула, нула един процента влизаме в едни хипотези, в които хващаме абсолютно всички, които под някаква форма се занимават с това хоби, да го кажем, или с тази дейност. Мога и да не съм права, затова очаквам и от вносителите отговори по тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Първо, заместник-министър Добрев иска да вземе думата, после думата ще вземе господин Галин Николов и вносителите също.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ДОБРЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема професор Бъчварова, в § 1, т. 2 Министерство на земеделието по принцип принципно подкрепя целия Законопроект и ние също имаме мотиви за изменение, тоест за така наречените изпити при издаване на риболовните билети, които не сме съгласни и по някакъв друг вид да се проведе информационна кампания към любителите-риболовци, тоест да не затрудняваме техния начин. Ако искате, мога да Ви го зачета, но мисля, че становището го има всеки един.
За останалите точки господин Галин Николов ще вземе отношение, но по принцип рестрикцията – не казвам дали е само по Закона за рибарството и аквакултурите, знаете по Закона за горите, Закона за лова и опазване на дивеча, Закона за опазване на селскостопанското имущество, явно ще трябва да има по-тежки санкции, защото никой няма респект от длъжностните лица.
Виждате, че имаме ежедневно нападения – дали са върху служители, в случая на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, или ще са служители по горите или така нататък, затова може би виждам в тези законопроекти все пак да се даде по-голяма власт на служителите, в случая на Изпълнителната агенция, за да може да има респект обществото или тепърва тези, които имат такива мисли да нарушават законите. Господин Николов ще обясни по-нататък.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, господин Николов.
ГАЛИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви.
Аз също принципно подкрепям отпадането на провеждането на курсове, тъй като това би затруднило работата на служителите на ИАРА.
По отношение на втория въпрос: каква част от билетите ще отидат за зарибяване и как това ще стане? Предложението е 5% от сумата, оставаща от билета, продаван от сдружението, да отиде пряко за зарибяване. Зарибяването става по наредба, според която на всяко зарибяване трябва да присъстват органи на местната власт, органи на Изпълнителната агенция по рибарство, органи на Агенцията по безопасност на храните, които да удостоверят, че това зарибяване е направено правилно, с всички необходими документи. Пет на сто от сумата изглежда малко, но реално с тази сума бихме могли да зарибяваме поетапно почти всички язовири в цялата страна. Не мога да се ангажирам с точната цифра в момента, но в момента има около 100 сдружения, които издават любителски билети. Обща сума на всички любителски билети, които се издават от Агенцията са горе-долу около 2 милиона и 100 хиляди. Пет процента от два милиона ще отида да зарибяване, което не е малка сума. В зависимост от това как се прави зарибяването – дали е с личинки, дали е със зарибителен материал, може да постигнем добри резултати.
По отношение на превозването и продажбата на мрежени уреди голям процент от издадените актове и съответно издадените по-късно наказателни постановления падат в различните съдилища точно поради причината, че в сега действащия закон е записано, че стопански риболов се извършва само в река Дунав и Черно море. По смисъла на този закон всички наказателни не падат, тъй като във вътрешността няма стопански риболов. По тази причина ние искаме да бъде наказуемо и пренасянето на мрежи.
За продажбата може би трябва да се прецизира по някакъв начин, защото трудно бихме ограничили самата продажба, а пренасянето искаме също лекичко да се прецизира, но хората, които имат разрешително за стопански риболов и тези които имат регистрация по чл. 25, спокойно да могат да пренасят и да притежават мрежени уреди. Ние вадим ежедневно около два километра мрежи само от езерата Мандра и Вая в Бургаска област. Ако трябва да обърна това каква вреда нанася на рибния ресурс – е в огромни количества, а това само по себе си вреди и се води като нелоялна конкуренция на сектор „Рибарство и аквакултура“ по отношение на това, че се продава, първо, риба с по-ниско качество и на по-ниска цена, без да влизат приходи в държавната хазна.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: От вносителите, господин Вълков, ще допълни ли?
Заповядайте.
ИВАН ВЪЛКОВ: Бих дал няколко пояснения относно въпросите, които са актуални въпроси на госпожа Бъчварова. Това бяха въпросите на всички обсъждания, които се задаваха, по отношение на курсовете, които се предлагат. Предполагам, че там ще има преосмисляне на тази политика, най-вероятно ще има кампания, която трябва да се направи, тъй като много се усложнява дейността на това кой трябва да го прави това нещо, по какъв начин ще става и как ще се санкционира. Вероятно ще бъде оттеглено и ще бъде предложено като някаква информационна кампания, като парите за тази информационна кампания, тоест средствата бъдат набиране по същия начин, по който сме предложили за зарибяването на язовирите.
От срещите, които сме правили с неправителствените организации, с тези клубове и рибарски сдружения, по техните данни, около 100 хиляди годишно сме направили сметка, че са 5% от общата дейност от продажбата на риболовните билети. Колко точно е към настоящия момент не мога да кажа. Действително нямаме точна статистика, но това е все пак въз основа на данните на тези сдруженията, тъй като те водят някаква отчетност. На едното от събиранията бяха дадени такива данни.
По отношение на превоза, на това дали мрежите ще се превозват, дали са сложени във водата, или са хванати хората в момента на изтеглянето им заедно с рибата. Наистина в тези текстове трябва да има някакво допълнително прецизиране, тъй като е възможно в тези текстове да влязат и хора, които не са извършили сериозни нарушения и на практика това нещо в съда не знам как ще може да мине. Но така или иначе ние сме го предложили, защото това е един от най-големите проблеми. Само за две години и шест месеца мисля, че имаме 456 хил. 563 метра. Това е официално по данни на ИАРА за последните две години и половина. Разбирате ли, че това са 456 км мрежи, които са иззети незаконно. Сами разбирате, че не е ефективно законодателството и не е както трябва направено. Само този факт е достатъчен, за да преосмислим политиката си в тази насока и затова сме предложили такива драстични мерки.
Между първо и второ четене приемаме всякакви предложения, ако Законопроектът бъде приет и да бъдат направени такива предложения, че наистина да имаме някаква диференциация на съответните наказание, както и има едно предложение, което е дадено в едно от становищата на Министерството на земеделието и храните, както и Изпълнителната агенция, което, смятам, че е добро, защото наказанията, които се предлагат са освен административни – пробация, и съответно затвор примерно до съответен период от време, като затворът – това може да е третата страница, като е последна, след като два пъти или три пъти вече лицето, или съответните лица са били заловени да извършват подобни нарушения. Така че можем да преосмислим тези текстове и да бъде направено наистина едно качествено законодателство в тази насока. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря за отговорите.
Заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Аз имам реплика към господин Николов.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин заместник-министър, колеги! Моята реплика е свързана с изказването на господин Николов, тъй като считам, че ние като законодателен орган не може да боравим с „около“. Той изнесе, че има около 100 организации, които издават билети, около приходите. Мисля, че ние като народни представители добре е да боравим с конкретни данни. Аз предполагам, че има някакъв регистър на тези организации, които издават тези билети. Предполагам, че трябва да имаме и точни данни, защото ние пак казваме, че около 5% са еди-каква си сума. Нека да не боравим с „около“, тъй като за да направим един работещ законопроект, ясно е, че трябва да има някакви санкции. Тоест безотговорността, която е в сектор „Рибарство“ се вижда всеки ден, почти всяка седмица има по новините един такъв случай.
Второ, господин Николов, започнахте с това, че ще се увеличат приходите в държавата с този законопроект. Нека с този законопроект да не считаме, че ще увеличим приходите в държавата, а да решим някакви проблеми. Нека това да не бъде изведено на първа линия – ще увеличим приходите в държавата.
Молбата ми е, ако може за следващото заседание да имаме конкретни данни, ако сега нямате. Но по принцип, госпожо Председател, хубаво е, когато имаме такива законопроекти, Министерството на земеделието, предлагам, че в статистиката имат, а и в Агенцията по рибарство тези данни, или пък по други законопроекти, да ни се даде една таблица и мисля, че никой от нас, много бързо ще си направим сметката, няма да борави с „около 5%“ или шест. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Георгиев.
Аз ще се опитам да направя дуплика на Вашата реплика. Надявам се, че господин Николов няма нищо против – до утре ще Ви предостави конкретни данни. Но и господин Николов, който говори малко визионерски като мащаб на цифрите, за които питахте, но вносителите сте се подготвили точно и казаха същите цифри. Така че колебания по отношение на сумата, която би се получила от тези 5%, мисля, че не следва да имате, тъй като и двамата от различни източници казаха един и същ порядък.
Второ, по отношение на информацията. Господин Георгиев, благодаря за това предложение, но аз ще го допълня като вътрешно решение как да процедираме. Тъй като всеки народен представител, вземайки решение дали да подкрепи, или не даден текст в законопроект, изхожда от негов начин на мислене, логика. Данните са различни видове, ще помоля всеки от народните представители, който по дадени законопроекти има необходимост от данни, моля да ги пусне на имейла до Комисията и ние ще ги препратим до Министерството или съответната агенция, която да ги даде точно. Мисля, че така е най-добре, за да бъде по-ефективна работата. Така че нищо против да задавате Вашите данни и това, което искате да получите.
Колеги, други въпроси има ли?
Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, колеги! Вземам думата не за въпрос, а да изразява становище. Нямам въпроси към вносителите.
Аз ще подкрепя този законопроект в неговата идея и в неговата философия, в принципа който е заложен в Законопроекта. Безспорно съществуват редица проблеми в сектора, които търпят бързо разрешаване. Също безспорно мотивите на вносителите са абсолютно прави. Споделям всичко в техните мотиви, но се запознах със становищата, които са дали трите министерства – на Земеделието, на Вътрешните работи, на Правосъдието и на касационния съд.
Освен че подкрепям по принцип Законопроекта, който има нужда от такава промяна в Закона за рибарство и аквакултури, молбата ми към вносителите е много сериозно да се запознае с всички становища, защото лично аз като се запознах с тях намирам доста основания и сериозни мотиви на всички ведомства, които са изразили становище, в които те са прави. Действително текстовете търпят много корекции и много редакции, за да бъдат наистина действащи.
Молбата ми е, не знам в какъв порядък, за следващо заседание или за първо четене, всичко това, което са изразили колегите от другите министерства, както по отношение на функциите на служителите на ИАРА да действат като полиция – по принцип дали процесът е наказателен или административен и ред други неща, които, както и някои от колегите изразиха притеснения, та молбата ми е, освен че по принцип подкрепяме, всичко това, което са изразили колегите, по някакъв начин да намерим място в текстовете, за да могат да станат наистина работещи и да не са в противоречие с други действащи такива нормативни документи. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Абазов.
Аз се присъединявам към Вашето мнение. Вие нали казахте, че и за първо четене подкрепяте в като философия и като принципи. Мисля, че можем да удължим срока между първо и второ четене, за да се направят съответните редакции, съобразявайки се със становищата на изпълнителната власт.
Колеги, други становища или въпроси има ли? Ако няма, закривам дебата по точка първа и преминаваме към гласуване.
Моля, който е „за“ приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 854-01-29, внесен от Иван Миховски и група народни представители на 27 април 2018 г. за първо гласуване, да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Законопроектът се приема за първо гласуване.

Преминаваме към точка втора:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, № 854-01-11, ВНЕСЕН ОТ КРАСИМИР БОГДАНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 21 ФЕВРУАРИ 2018 Г. ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Уважаеми колеги, някои от вносителите ще представи ли Законопроекта.
Заповядайте.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател!
Уважаеми членове на Комисията, уважаеми господин Заместник министър, гости! Нашите предложения за промени в Наказателния кодекс кореспондират пряко със Законопроекта, който току-що беше гласуван от Комисията по земеделие. Той е свързан с вредите от бракониерския риболов. Смятам, че те са безспорни и ако ми позволите да не преповтарям цифрите и данни, с които и ние разполагаме като мотиви към нашия законопроект, определено има нужда от промени в Наказателния кодекс и ние затова ги предлагаме.
На първо място, към момента бракониерският риболов е криминализиран в Наказателния кодекс, но някои от положенията, с които практически се сблъскват представителите на ИАРА и рибоопазващите организации не намират достатъчно сериозна подкрепа от Наказателния кодекс към този момент. Затова ние сме предложили промяна в чл. 238, ал. 1, тъй като в Наказателния кодекс са криминализирани случаите при извършено престъпление, но по никакъв начин не се засягат случаите при опит за извършване на престъпления.
Аз мога да дам конкретни примери в много от случаите, когато са заловени бракониери, които се готвят да извършват такова престъпление – например с акумулатори, кабели или отровни вещества на самия водоем, но все още не са уловили или не са убили риба и други водни организми, те не носят наказателна отговорност, за това, което са готови, или за което са се подготвили да извършат.
По същия начин бракониерството с мрежи не е отразено в сега действащия Наказателен кодекс. Там са посочени само взривни, отровни и зашеметяващи вещества и средства, но по данните, които преди малко чухме от страна на Министерството и на Изпълнителната агенция, много ясно видяхме, че огромният процент от престъпления се извършват именно с мрежов риболов.
Ние предлагаме също така да отпаднат маловажните случаи и тук вероятно биха възникнали въпроси дали има такива маловажни случаи. Държа да напомня, че става въпрос за риболов с взривни, отровни и зашеметяващи вещества. Ние по никакъв не засягаме тези риболовци, които извършват нарушаване на Закона чрез риболов с въдица, с ръце или с нещо друго, но когато извършва с такива действия, които посочих по-горе – нерегламентиран риболов, това не може да бъде маловажен случай.
Следващата част от нашето предложение касае минималните наказания, които засяга Законът. Към момента минималната финансова санкция е 100 лв. За мен и за моите колеги изглежда прекалено занижена тази санкция – сто лева в днешно време наистина не са никаква санкция. Затова ние предлагаме двойно завишаване на минимума. И отделно от това, постановката за повторяемост за рецидив при извършване на такова престъпление, предлагаме също там да бъдат завишени санкциите, тъй като в момента в Наказателния кодекс не са предвидени такива. Там има само за извършено престъпление, но при повторяемост съвсем нормално и логично смятам, че трябва да бъдат завишени тези санкции поне в двойна степен от това, което се предвижда за единично престъпление.
Това са нашите мотиви, като се надяваме на подкрепата на Комисията. Имаме оценка за въздействието, имаме становища на различните заинтересовани страни. Същевременно с това сме готови да обсъдим и да коментираме, ако бъде прието днес нашето предложение и между двете четения да направим съответни промени, които касаят предложенията за промени в Наказателния кодекс. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Колеги, въпроси или становища към представения Законопроект има ли?
Професор Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Хубаво е, че се гледат двата законопроекта, защото все пак трябва да се избере санкцията такава, каквато е в единия и в другия законопроект, тоест коя е дисциплиниращата и коя съответно ще има възможност да доведе до подобряване ситуацията от гледна точка на бракониерите и проблемите с тях. Въпреки че, както виждам от мотивите, те са в такова голямо количество, но създават проблеми в определени райони.
В първия законопроект, който гледахме, Наказателният кодекс, по принцип наказанията са доста по-големи и те са въобще не само за повторно извършване на дадено нарушение, но и за случаи, в които са описани подробно. Мисля, че ги има в Наказателния кодекс и досега, докато тук се казва, че само при повторно нарушение, което вероятно е проблемът. Защото някой, който втори, трети или четвърти път не може да бъде санкциониран под никаква форма, трябва да се вземат някакви мерки. Това е все пак рецидив, който трябва да има възможности за решение. Тук се казва „лишаване от свобода до две години и глоба от 500 до 2000 лв.“. В другия законопроект „три години и 15 до 20 хил. лв.“. Ако се върви в посока, че двата законопроекта ще се обединят, все пак тези крайни… (Реплика от залата.)
Те са различни, но и тук имаме Наказателния кодекс.
РЕПЛИКА: Философията е еднаква.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Философията е еднаква. Аз не знам как… (Реплики извън микрофоните).
Ако може, все пак, и по процедура. Как ги приемаме тези? Тези ще се обединят ли, при условие че ние имаме едни и същи промени в Наказателния кодекс?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По процедурата. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Заповядайте, вносителят иска да отговори.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз приемам, че при проблем, който е свързан с това, че не могат да не бъдат осъществени санкции на тези, които вършат нарушение – първи път имаме административна, втори, трети и така нататък път вече се върви в друга посока, но двата законопроекта, мен ме притеснява това, че решават по различен начин един и същи въпрос. Затова, ако не могат да се обединят, не знам как биха могли да се стиковат тези два законопроекта в тази си част, ако може.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Вносителят иска да направи реплика или да отговори.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаема госпожо Бъчварова, двата законопроекта не са синхронизирани и не са обсъждани съвместно към момента. Нашият законопроект беше първи като внесен такъв и към момента се запознаваме със Законопроекта, който беше разглеждан преди малко.
Но аз затова казах в края на моето изложение, че определено има нужда от такова синхронизиране и възможността, която дава процедурата – между двете четения да се направят тези промени и в Закона за рибарство и аквакултури, които да кореспондират и да има съответните санкции в Наказателния кодекс. Мисля, че това е нещо, което е задължително да го направим.
Ние не можем да предвидим в два различни закона различни наказания за едни и същи извършени деяния. Затова пред Комисията поемам ангажимента и отговорността да разгледаме заедно с вносителите на другия законопроект това, което те предлагат и да излезем с общо становище, тъй като е необходимо да има такъв синхрон между двата закона.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз също ще го потвърдя. Дори на днешното заседание двата законопроекта, тъй като касаят една и съща тематика, независимо че са различни, ги разглеждаме в едно заседание, именно с идеята на първо гласуване те да се подкрепят като принцип, като философия и в цялост, а за второ четене съответно двата законопроекта – двата отделни вида закон – едното е Наказателен кодекс, другото за ИАРА, да вървят съвсем отделно закон по закон и да бъдат обединени в частта, в които касаят еднакви текстове, а от там насетне е воля на всеки народен представител между първо и второ четене да избере какво той смята и предложи между първо и второ четене. Надявам се с консенсус на второ четене да приемем окончателните текстове. Важното е, че идеята и философията и на двете групи вносители е в една и съща посока. Те са на първо гласуване на днешното заседание.
Колеги, други въпроси и становища има ли?
Закривам дискусията.
Преминаваме към гласуване.
Който е „за” приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-11, внесен от Красимир Богданов и група народни представители на 21 февруари 2018 г. за първо гласуване, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се Законопроектът за първо гласуване.

Преминаваме към точка трета:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ТЕМА: „ИЗКУПНАТА ЦЕНА НА РОЗОВИЯ ЦВЯТ В КАМПАНИЯ 2018 г.“.
Да заповядат гостите по тази точка.
СТОЙНО ЧАЧОВ (кмет на община Стрелча): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми дами и господа депутати! Искам, първо, да благодаря, госпожо Председател, че реагирахте толкова скорострелно и ни включихте в дневния ред на Вашата комисия. Ще бъда кратък, но съдържателен.
В събота гражданите на община Стрелча излязоха на протест, предвид ниската изкупна цена на розовия цвят. Какво се случва, с две думи? Цената, която определиха на петия ден розоизкупвачите, така да ги нарека, е 2,50, която пуснаха в публичното пространство. За справка, вече седми-осми ден се предава този розов цвят, като цената продължава да е само и единствено 2,50, но само в публичното пространство, като нито един от розопроизводителите не е получил нито една стотинка.
За справка само, искам да Ви кажа какво се случи в предходните години като изкупна цена и като цена на розово масло на килограм.
Две хиляди и тринадесета – пет години назад, средна цена 2,92; 2014 г. – 2,45; 2015 г. – 3,34; 2016 г. – 4,58; 2017 г. – около 4,50, като цената варираше и до пет-шест лева.
За справка, изкупната цена на розовото масло: 2013 г. – 6 хил. евро на килограм розово масло; 2014 г. – 7 хил. евро; 2015 г. – 8,300; 2016 г. – 10 хиляди; 2017 г. – 11-12 хил. евро за конвенционно розово масло.
Какво означава това? Цената на розовото масло на пазара се вдига, изкупната цена се намалява, даже не се плащат на хората.
Преди пет години, когато се намали цената на розата драстично и стигна до 1,80 – 2 лв., около 40% от насажденията бяха изоставени от хората. Даже, както се казва, нямаше и желание някой, който да ги открадне, този цвят капеше.
При положение че това е нашият символ – розата, при положение че това за град Стрелча е над 90% от поминъка на населението и хората разчитат на това нещо, те са готови да се вдигат на бунтове, да хвърлят розовото масло, както навремето млекопроизводителите хвърляха млякото и така нататък. Не преувеличавам, това е самата истина. Чакат с нетърпение нашата среща.
Какво може да направи държавата и как може да се застъпи за тези хора да продължат да работят, да задържат поминъка си, да изкарват прехраната си, защото наистина има семейства, които буквално се издържат целогодишно от розите и отглеждането на така наречения наш символ на България? Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: За да приключим, казахте, че имате искания – какви са те, да чуем?
СТОЙНО ЧАЧОВ: Ако може държавата по някакъв начин да се застъпи за розопроизводителите, било то със субсидия, дотация на килограм розов цвят или евентуално на декар насаждения, тоест да бъде в помощ.
Ясно ни е, че няма как, по никакъв начин да се задържи бизнесът, да увеличи изкупната си цена. Това е категорично и не подлежи на коментар, но, ако може държавата по някакъв начин, както се застъпва за тютюнопроизводителите, земеделците, така да се застъпи и за розопроизводителите – да дотира или на килограм, или на декар. Това е като предложение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Представете се и Вие за стенограмата.
ЧЕРНЬО ДОХЧЕВ: Представлявам розопроизводители от Чирпанския край. Самият аз гледам около 60 декара рози. Тук колегата спомена цена 2,50. В момента цената „Българска роза“ – Казанлък е 1,80 и то, ако Ви вземат цвета. Ние от тези 1,80 дължим на работниците 1 лв. Много добре знаете, но ако не знаете, да Ви кажа, че трудът при розата е изключително ръчен. Почти целият труд, който се полага за тези растения, е ръчен. Ние работим с един контингент, който е ниско образован. Този контингент не отстъпва от цената за бране. Имаме два варианта: или цветът да отпадне през деня – това значи няколко хиляди лева да паднат на земята, или да се принудим да печелим по-малко от самите работници.
Лично аз като производител и човек, свързан с практиката, смятам, че трябва да има реакция в краткосрочен план и в дългосрочен план. Неслучайно колегата отбеляза, че розата е символ на България. Не трябва да стигаме до този проблем, който се получи с млякото, понеже освен рози гледаме овце. Когато стане проблемът, ние да тръгваме да го решаваме.
В дългосрочен план според мен, трябва да се изработи някакъв закон. Това е култура, която е лицето на България. Ако тя изчезне, ще трябва да промените логото на туризма. Сещате се, то е роза. А ние сме на изчезване при тази цена – 1,80. От там нататък, трябва да се въведе някаква регулация в този вид бизнес.
Предложението ми сутринта към Ваши колеги беше, първо, проверка и контрол на качеството на розовото масло. Има много случаи, където се смесва българско розово масло с турско. Това се прави с цел по-голяма печалба. Все пак ще е неправилно, ако прехвърлим изцяло проблемът на розоварните. Това няма да е решение на въпроса. Миналата година потривахме ръце на 5 – 6 лв. килото, сега се вайкаме, защото го купуват на 1,80. Аз съм убеден, че освен картелно споразумение, което го има, има и непродадено розово масло, защото тази цена не може да расте до безкрайност. Там също трябва да се предвидят някакви улеснения за тези, които продават това, което ние произвеждаме. Не можем само тях да виним затова, което се е случило.
Трябва като краткосрочен план може би някакъв de minimis. Също не би било зле розата – професор Бъчварова предложи днес сутринта на срещата да влезе в обвързаните култури, което също не е зле. Ние трябва да запазим това изконно нещо за България.
В дългосрочен план, естествено, е приемане на закон, защото сме на път да го загубим този бранш. Лично аз Ви казвам, че миналата година късните априлските снегове ми унищожиха първа и втора пъпка. Тази година – при цена 1,80, аз губя около лев на килограм, като си приспадна обработки, химикали, труд, копане, защото е изцяло ръчно. Още една такава година, аз тези рози ще ги изора и няма да съм само аз. Това е. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте.
ИГНАТ ПЕНЕВ ИГНАТОВ (село Медово, околия Чирпанска): Над 30 години се занимавам с тази култура. Искам да кажа следното, че ние ежедневно сме крадени. Само един малък пример. Къде в света кантарите се гледат само от една страна? Досега, ако отидете, във всяко село има не по един, днеска го казах, по два кантара. Защо? Защото едно време франко производителят се приемаше продукцията. Оттук почва голямата работа трагедия. Никога нашата цена, която е афиширана, не ни е давана.
Едно просто примерче. В чували се бере розовият цвят. Всеки чувал тежи точно 100 грама. Претеглете и ще видите... Днес хиляди чували има оборот. Това как се нарича, уважаеми дами и господа? Пладнешка кражба.
Как може още януари месец аз да науча, че те се събират и казват, че тази година розовият цвят ще бъде по 2 лв. Това ли е българската пазарна икономика? Кипя от яд. Казвам Ви, аз съм накарал много бедни семейства да подхванат този бизнес, а сега не мога да ги гледам в очите. Моите са 10 декара, аз съм вече на 77 години. Дошъл съм тук да защитавам чужди интереси. Не чужди, на колегите си. Ако не се намесите, следва същата работа като като с памука. Имаме Институт в нашия край по памука. Къде се сее памука? И същата работа ще стане и с тази култура, която има над 200 годишна история.
Днес аз дадох пример. През 1912 г., през военните години – до 1918, 1919 г. българската роза е била 86 хил. 644 декара. Защо го казвам? Защото те се оправдават, видите ли сега, розите са много, имаме много цвят и ние не можем да си реализираме розовото масло. Има митници. Проверете ги какво изнасят и какво внасят и ще видите тогава – едно дете може да изчисли как сме ограбени.
Как ще отидем утре, какво ще кажем на хората? Като отдолу ромите – циганите, ни натискат и искат един лев и нещо, и ще кажете, че ще имаме на 80 стотинки някакъв кяр ли? Пет литирания и един литър фоликул струва 44 лв. Торове и всичко расте нагоре и никой не ни помага и ние сега ще носим… Отдолу ни натискат берачите, отгоре ония, които всеки ден – и в момента като говоря, ни крадат. Аз го заявявам. Хайде да ме дадат под съд, да видим, няма ли да докажа, че е кражба. Като претеглим чувалите и ще се отсъди кой е прав.
Извинявайте, че така емоционално говоря, обаче то не може. Запомнете, ще загубим тази ценна култура, която няма аналог в света. Не само тук месят розовото масло, а турците нелегално купуват, че и тяхното омисат и го продават с българските качества. Защото при нас има и съчетание не само на сорта, а има съчетание на почва, на въздух, ако щете и на традиция, на работа. Всичко това е на 200 години. Знаете, през тридесетте години, немците какво направиха? Даваха пари да се изкоренят розовите масиви. Дават ти за един декар ей толкова лева – изкорени го, за да могат да върнат техните синтетични парфюми. Но селянинът какво прави? Един декар изкорени и с него засади четири. Хем вземе парите и така спасиха розата! Извинявам се за емоционалността. Извинете ме, моля Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Няма нищо. Благодаря.
Колеги, някакви становища?
ЙОРДАН МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо Председател, аз искам да попитам Министерство на земеделието има ли становище и, ако има, да чуем първо него. Знае ли за тези проблеми на розопроизводителите, набелязало ли е мерки, които да вземе, за да вземем после и ние участие, защото Вие сте ги поканили, включили сте ги в дневния ред, така че Министерството би трябвало да има някаква подготовка. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ДОБРЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тепърва Министерството на земеделието, храните и горите ще прецизира тази ситуация и ще излезем с вариант, който ще е пазарно ориентиран. Това мога да изкоментирам към момента.
В момента анализират изкупните цени и ще предложим някакъв вариант за решение. Това е в общи линии, което мога да допълня към момента, тъй като и на нас ни дойде доста бързо в последния момент и точно с това се занимават колегите. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други предложения има ли? Професор Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Все пак мисля, че и Комисията може да излезе с предложения, от които Министерството да направи необходимите анализи и да види какви са възможностите.
Аз трябва да Ви кажа, че наблюдавайки тази година ситуацията на този пазар, ми направи впечатление още че преди месец започна да излиза една информация, която казваше колко ще е добра реколтата. Още не беше почнала изкупната кампания и се говореше за 2,50 цена.
Това не са случайни неща, които тръгват под някаква форма в медийното пространство и подготвят почвата наистина на много добра реколта, както сега, между другото, същото е и с пшеницата. Значи, страшна ще ни е реколтата, което означава, познайте каква ще е пазарната цена на пшеницата. Това са номера, които се правят не за първи път в България.
От тази гледна точка дали има картел, или не, може би е един от въпросите, който трябва да се види, щом всички изведнъж решиха, че 2,50 – цената е тази, която трябва да бъде, независимо от това дали е в Стрелча, дали е в Казанлък, дали е в Чирпан. Значи има някакво единодействие в тази посока и това няма да бъде първия случай, в който КЗК има възможности да разследва дали има картел при изкупуването на розовия цвят.
Освен това съществуват възможности в Министерството на земеделието, които и при други случаи, когато е имало кризи, те са реагирали. Надявам се, сега в някакъв спешен порядък да се направи необходимото, да се види поне de minimis, който има възможност всеки един земеделски стопанин да получава или направления, в които има криза. Какви са възможностите да бъде реализирано чрез съответно решение на управителния съвет, защото наистина ситуацията такава, каквато е в момента. Предполага наистина, особено малките и средните, това ще бъде естествен процес – да се откажат да направят необходимото въобще, да се отдръпнат от отглеждането на рози, което пък следващата година може да доведе до точно обратното състояние на пазара, когато има недостиг.
Аз си спомням един разговор, беше подчертано, който имахме с представители на Министерството на земеделието, с този регламент „Омнибус“, който дава възможност до края на месец юни държавата съответно да предложи възможности за обвързаната подкрепа – каква да бъде и как да бъде. Не съм сигурна дали могат да бъдат включени и нови култури, но все пак това е въпрос, който трябва да бъде изследван и при възможност като трайни насаждения – и има такива финансови ресурси, да бъде реализирано в Министерството, защото това е времето, в което може да се случи промяната. След това вече няма да има такава възможност поне до 2020 г.
Струва ми се, че Комисията би могла да разисква тези въпроси. От нас зависи ние да ги поставим, а не да ги решим на практика, но все пак е нещо, което е важно представителите на този бизнес да имат като възможности от тук нататък за реализация на доходи, които са в полза и във възможности да продължат своята работа, а не да я прекратят. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Аз предполагам, че това, което и заместник-министър Добрев каза, че Министерството ще вземат отношение, но ние като Комисия може да препоръчаме на министъра още утре да се направи тристранна среща между производителите, кметове, където има като местна администрацияq с изкупвателите – тези, които изкупуват, да се поканят и медии, да се вдигне по-голям шум, за да се види защо сме решили да изкупуваме на 2,50, на 2,00 лв.
Мисля, че при една такава среща публична при министъра и с участието и на доста медии да се включат в този разговор, мисля, че може да се постигне и някакъв натиск към тези изкупватели, защото, ясно ни е, че това си е картел, разбра ли са се – тази година ще е 2,50. Тук мисля, че спор няма. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други становища? Заповядайте.
ЙОРДАН МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги! Аз мисля, че трябва да се обединим по предложението на професор Бъчварова, за това да видим държавата и Министерство на земеделието с какво може да помогне на тези земеделски производители. Защото дали има картел, или няма картел, има други комисии, които трябва да си влязат в техните роли и те да вземат отношение. Има Комисия за защита на конкуренцията, на потребителите, на всички.
Нашата роля е ние като Комисия по земеделието, храните и горите, като Министерството, да видим с какво можем да подпомогнем тези земеделски култури. Има около 30 хил. декара рози в нашата страна, не са кой знае колко много. Както чухме и от розопроизводителите, от кмета, това е култура, която е на изчезване и ние трябва да направим всичко възможно и да можем да я запазим. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Колеги, други предложения има ли?
Да, заповядайте.
СТОЙНО ЧАЧОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, към Вас ми е въпросът! Може ли Министерството на земеделието да се ангажира с конкретни срокове и действия? Ако може, разбира се, по възможно най-бързия начин, защото хората чакат да получат конкретна информация от срещата ми с Вас днес.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ДОБРЕВ: Срещата днес е с Комисията по земеделие и я правите с народните представители. С Министерството в момента – сезирано е, обясних Ви, проверява. Министерството не е регулатор на пазара – нито може да определя цени, нито може... Има други механизми, искам да се види. В момента това проверяват – колко е добива, да речем за тази година, защото както се анонсираше, очакваха се рекордни добиви. Дали е така фактическата, реалната обстановка? В момента това всичко се проверява и ще се излезе с решение по казуса.
Нищо друго не мога да кажа, защото това е буквално преди
2-3 часа информация. В момента работят и не мога да Ви изкажа окончателно становище по въпроса.
СТОЙНО ЧАЧОВ: Напълно Ви разбирам, господин Министър.
Точно така е, но ако може да се ангажирате, пак казвам, колкото и трудно и невъзможно, с някакви срокове, защото ние наистина трябва да обясним какво се случва и да нахвърлим на хората, за да не се стига до протести.
Пак Ви казвам, в Стрелча протестите се случиха буквално за часове. Хората излязоха – над 150 човека в дъжда, в събота. Седми ден, да не кажа може би осми или девети, се изкупува розовият цвят и никой не е получил една стотинка. Никога в годините не е било това. Записва се на един хвърчащ лист: днес – 50 кг и 500 г – 2,50. А след като приключи кампанията, тази фирма може да плати и по 1,50?! Гражданите по никакъв начин не са застраховани с абсолютно нищо. Розовите насаждения и цвета се бере около 25 – 30 дни. Ние навлизаме в пика и наистина е възможно нещата да ескалират.
Създаде се една нова организация или асоциация, как да го нарека, на розопроизводителите, различни от тези, които се събраха в Пловдив преди три седмици. И както каза госпожата – още преди една година се знаеше, че цената ще бъде 2,50 лв. Явно доста хора сме Ванга, така да не й вдигам кокалите, но всички знаем, че информация отпреди една година, която се потвърждава след една година е ясно, че тук има нещо. Аз, естествено, няма как на сто процента да бъда сигурен.
Но пак казвам: идвам от името на едни хора, които гледат над 6 хил. декара насаждения, които със собствения си труд се издържат и това им е поминъкът и като част от тези пари те разчитат да вземат, за да си върнат борчове. Пишат на тетрадка и на книга, за съжаление, в XXI век.
Затова апелирам колкото се може – знам, че всички сте страшно ангажирани, имате ангажименти, но това наистина е голям проблем и ще стане още по-голям проблем за хората и за градовете, в които отглеждаме така наречената маслодайна роза. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря и аз за изразеното становище.
Заповядайте.
ЙОРДАН МЛАДЕНОВ: Госпожо Председател, уважаеми господин Заместник-министър! Аз предлагам да поканим министъра на следващото заседание по тези две горещи теми. Едната е за розопроизводителите, втората, както казах в началото на заседанието – наредбата, която е приета за мляко и училищен плод, следващата сряда да направим една дискусия. Има достатъчно време дотогава Министерството да си разгледа програмите, да разгледа финансите и всякакви други справки, които иска да си направи и да заповядат тук, за да можем да обсъдим тези два проблема. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това го уточнихме в началото на заседанието, че ще поканим министъра по тази тема, която предложихте.
Други изказвания по темата има ли?
Ако няма, благодарим, разбира се, за Вашия интерес да представите проблема си пред Комисията по земеделие. Наистина има такава информация.
Давам думата на себе си като завършек по тази точка.
Първо, да Ви обърна внимание, че по отношение на съмненията за картелно споразумение на изкупвачите на розов цвят следва да сезирате, така както сезирахте сега Комисията по земеделие, че съществува такъв проблем – да сезирате Комисията за защита на конкуренцията, тъй като те разследват картелните споразумения. Защото, ако само говорим, а не предприемаме никакви действия, които и в момента са допустими по закон, няма какво да направим.
Може да регистрирате също – ето Вие сте кмет на община, в която 90% поминъкът, по Ваши думи, е розовпроизводството и може да го направите това. Да сезирате НАП по отношение на законосъобразността по изкупуването на розовия цвят. Това са административните органи, които реално могат да осъществят контрол веднага, с цел предприемане на определени мерки и спиране на такива споразумения, ако, разбира се, се докажат такива.
Второто, което бих препоръчала. Има наистина асоциации на розопроизводителите. Аз мислех, че част от тези асоциации са проявили интерес към това изслушване, без значение, че няма представители на тези асоциации, проблемът със сигурност от медиите, земеделските, които следя, е същият. Но тези земеделски асоциации на производителите са и институционалният партньор в обществената комуникация с Министерство на земеделието, храните и горите по отношение на инструментариумите за подкрепа и политиките на подпомагане.
В този смисъл, Вие като представител на една общност, която е местна, следва да сте в комуникация с тези институции и заедно да проведете този институционален диалог с Министерството. Но краткосрочните мерки са първите, които казах.
За да имате наистина някакво реално очакване за някаква подкрепа, тя в никакъв случай към момента – краткосрочната, няма как да бъде решена от Комисията или Народното събрание, ние, споделяйки направеното по-рано предложение, ще се обърнем с препоръка към Министерство на земеделието, храните и горите в спешен порядък да разгледа пазарната ситуация и да реши дали ще предприеме мерки за подкрепа на розопроизводителите и в какъв вид, тъй като инструментариумът не е голям. На практика освен de minimis, Министерството към момента няма друг инструмент, с който може да има някаква подкрепа, която е краткосрочна.
Но по отношение на нелоялни търговски практики, в спешен порядък и Вие като кмет, заедно с асоциациите, каквито има на розопроизводителите – и ние сме водили такъв диалог Министерството, следва да се обърнете към административните органи, които контролират нелоялната търговска практика и то в спешен порядък.
Това предлагам, колеги. Смятам, че всички сме на едно мнение в това отношение.
Кажете.
СТОЙНО ЧАЧОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Още в петък сезирах Комисията за защита на конкуренцията.
По втория въпрос, който казахте, че трябваше тук да бъдат или да водим такъв диалог с членовете на тази асоциация – те нямат изгода!
Те как ще дойдат да обяснят защо цената е 2,50?! Разбира се, това е техният интерес.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не, не.
Има асоциации на розопроизводителите. Не е така. (Шум и реплики.)
СТОЙНО ЧАЧОВ: Добре, явно станаха много асоциации, не е една и две.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Много са, но те са били част от обществения диалог, когато са се приемали различни законодателни актове.
СТОЙНО ЧАЧОВ: Абсолютно, но те как да повлияят на бизнеса, който дава тези пари? Те няма как. Един такъв диалог…
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колега, така можем да си говорим до довечера. Аз повторих, че става въпрос за междуинституционален диалог – неправителствен сектор, изпълнителна власт, която определя, ако щете, когато се говори за стратегия и стратегически документи, които се приемат. Това би било само от полза.
СТОЙНО ЧАЧОВ: Госпожо Председател, внимателно Ви слушам, но все пак хората ме очакват да отида и да кажа какво се случва с техния поминък и с техните пари. Затова става въпрос.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да. И ние отговорихме. Както министърът, че в момента работи Министерството, така и ние като Комисия –казах Ви това, което може да направим в момента и ще направим по точка три от днешното заседание, е да направим препоръка към Министерството за вземане на спешни мерки за подкрепа на розопроизводителите. Но какви са те, това може да стане след анализ и диалог с асоциациите, които казах, или кметове със засегнатите страни.
СТОЙНО ЧАЧОВ: Разбирам, това ще им бъде предадено. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Колеги, закривам днешното заседание.

(Закрито в 15,45 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Танева





Стенограф:
Красимира Коева