Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Комисия по земеделието и храните
Комисия по земеделието и храните
21/06/2018
    Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 854-01-57, внесен от народния представител Йордан Апостолов и група народни представители на 20 юни 2018 г. за първо гласуване.
    ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Комисия по земеделието и храните





    ПРОТОКОЛ
    № 35

    На 21 юни 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

    ДНЕВЕН РЕД:

    1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 854-01-57, внесен от народния представител Йордан Апостолов и група народни представители на 20 юни 2018 г. за първо гласуване.

    Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
    Заседанието беше открито в 15.01 ч. и ръководено от заместник-председателя на Комисията господин Димитър Гечев.

    * * *

    ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Имаме кворум, откривам днешното заседание.
    Дневният ред ни е предложен с точка единствена: (чете дневния ред.).
    Моля да гласуваме така предложения дневен ред.
    За – 11, против – 9, въздържали се – няма.
    Дневният ред се приема.
    На днешното заседание от Министерството на земеделието, храните и горите присъстват: Юлиан Марков, Слави Кралев, Цветана Беломачева и Михаела Велинова.
    Кой ще представи Законопроекта?
    Заповядайте, господин Апостолов.
    ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Здравейте, уважаеми колеги! Виждам, че има някакви реакции по така внесените промени, тъй като вчера гласувахме в залата Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, но по настояване на МЗХГ се наложи да бъде вкаран и този Законопроект. Имаше два начина това да бъде направено – единият през Преходни и заключителни разпоредби на Закона за КТИ, но за да не правим и утвърждаваме порочната практика всичко да се приема чрез Преходни и заключителни разпоредби на други закони, се взе решение, което не е само мое, да бъде направено като отделен ЗИД. По законосъобразност, не по целесъобразност това е допустимо. Няма значение от приказките, които чух преди заседанието. Нямам интерес от тези текстове, нито съм заинтересован, за да бъда обвиняван защо толкова бързо са били наложени. Това е единствено по искане на министър Порожанов и на директора на дирекция „Морко дело и рибарство“ господин Марков.
    Всеки е чел мотивите, затова предлагам абсолютно акуратно и точно представителите на Министерството да изразят и ни убедят в това, което ни предложиха, на което станахме вносители аз и група народни представители. Така ще може, ако има въпроси: какво, защо, кога, по какъв начин, по кое време, да обяснят проблема, за да не останат спекулации на тази тема.
    Уважаеми господин Председател, ще помоля да поканите екипа на Министерството, за да представи нещата.
    ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Заповядайте да представите нещата от Министерството.
    МИХАЕЛА ВЕЛИНОВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Първо, искам да Ви благодаря за предоставената възможност да изразя експертното си мнение по предложения Законопроект.
    Общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури представляват политиката на Европейския съюз за управление на пазара на тези продукти. Това е един от стълбовете на Общата политика в областта на рибарството. На европейско ниво тази реформирана Обща организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури е установена с Регламент 1379 от 2013 г. С него се определят и Общите условия за признаване на организации на производителите, асоциации на организации на производителите и междубраншови организации. Тези организации играят много съществена роля както при прилагане на Общата организация на пазарите, така и при изпълнение на Общата политика в областта на рибарството. Това е причината да бъдат създадени инструменти за тяхното подпомагане по линия на Европейския фонд за морско дело и рибарство чрез Програмата за морско дело и рибарство. Чрез тази програма се подпомага както тяхното създаване, така и изпълнението на плановете за производство и предлагане на пазара на продукти от риболов и аквакултури.
    В действащия в момента Закон за рибарството и аквакултурите (ЗРА) не е регламентирането признаването на организации на производителите, асоциации на организации на производителите и междубраншови организации по смисъла, който се влага в Регламент 1379. Настоящите разпоредби в ЗРА не са съобразени с реформираната Обща организация на пазарите, препращат към отменено европейско законодателство и не кореспондират с установените европейски изисквания за признаване.
    В тази връзка бих искала да изразя принципната си подкрепа по предложението на господин Апостолов относно необходимостта от промяна в ЗРА, така че да се създадат условия за признаване на тези организации.
    Същевременно обаче бих искала да насоча вниманието Ви към обхвата на определението за „земеделски продукти“ в т. 6, § 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, тъй като в обхвата на това определение влизат и продуктите от риболов. Ако искате, мога да Ви прочета самото определение, но мисля, че не е необходимо.
    В тази връзка бих искала да Ви предложа да обмислите възможността наредбата, с която се определят условията и редът за признаване на организации на производителите, асоциации на организации на производителите и междубраншови организации да бъде определена с този Закон за прилагане на Общата организация на земеделските продукти. В самия ЗРА да бъде направена препратка към него. По този начин всички условия и ред за признаване на организации в сектор „Земеделие“ ще бъдат съсредоточени на едно място, което безспорно ще бъде улеснение за всички желаещи признаване. Благодаря Ви з авниманието
    ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
    Колеги, някой иска ли думата за изказване?
    БЮРХАН АБАЗОВ: Уважаеми колеги, искам да обясня защо гласувах против дневния ред. Това, което се случва днес, аз поне съм тук от няколко парламента, не се е случвало в нито една от комисиите по земеделие досега. Опитвам се да се изкажа по-меко за безобразията, които правите!
    Половината от мотивите ми ще бъдат процедурни, половината от мотивите ми ще бъдат по същество.
    Въпросният ЗИД е входиран в 11,20 ч. вчера. Бога ми! Колеги, тогава още не бяхме гласували предишния ЗИД на ЗРА! Има ли в новата българска история, в парламентарния ни живот случай, в който преди да е гласуван един закон, в парламента да се вкарва друг ЗИД на същия закон?! Първо безобразие – няма такъв случай!
    Второ, същият Законопроект е разпределен за следващия ден, сиреч за днес. Как е разпределен, как са уведомени членовете на Комисията? По мейл. Мейлът е пуснат в 16,30 ч. с уговорката Комисията да се състои в 15,00 ч. на следващия ден. Няма и 24 часа. Няма такъв случай в историята на парламентаризма в България!
    Обръщам се не към вносителя, а към председателя на Комисията. Кога е разпределен този Законопроект не мога да сметна. Разпределен е за 8 секунди след постъпването си в Деловодството на Народно събрание. Колеги, има законопроекти от нашата и от другите парламентарни групи, които отлежават по осем месеца до една година. Този Законопроект със светкавична скорост е разпределен за 8 секунди, със светкавична скорост е насрочена КЗХ за следващия ден – преди изтичане на 24-те часа и у мен възниква логичният въпрос: защо е това бързане?! Защо е това бързане със светкавична скорост да върви този ЗИД?! По-късно ще отговоря на този въпрос.
    При условие че колегите от Министерството и от ИАРА до голяма степен участваха в ЗИД-а, който вчера гласувахме, те не знаеха ли това нещо вчера?! Това нещо вчера ли възникна, колеги от Министерството? Това вчера ли възникна след гласуването на предишния ЗИД, преди 11,20 ч. ли възникна във Вашата глава, че има такъв пропуск?! Вие откога знаете това? Откакто имахте разговор с Комисията преди няколко месеца. Защо, когато предлагахте вчерашните текстове, не предложихте това вчера!?
    КЗХ, колега, не е орган, който да изкупува грешките на Министерството. Затова бях против. Това е по процедурата.
    По същество. Предлаганите текстове не решават никакъв проблем. И по досегашните текстове на ЗРА няма пречка да се учредяват такива организации – първо.
    Второ, Регламентът от 2013 г. пет години не е имплантиран в българското законодателство? Не вярвам! Аз лично съм прилагал тази програма и Рибарската агенция ми е била подопечна два мандата. Лично аз досега не бях срещал случай, в който да има законова пречка да се учредяват такива организации.
    Няма становище на ИАРА, на Министерството – няма, становище на Фонд „Земеделие“ – прилагащия орган рибарската част – няма.
    Сега идвам на въпроса: защо е това уникално бързане от вчера за днес? За другата седмица късно ли ще е? След един месец късно ли ще е?
    Отговорът е един: корпоративни интереси. Много държа да се запише. Колеги, исках този разговор да не се състои, но с приемането на дневния ред ме провокирате да казвам нещата. Като правя анализ на законодателството, което ГЕРБ предлага, в 99 на сто от случаите текстовете са свързани с корпоративни интереси. Ако някой реши да ми опонира, другия път ще му дам списък, ще дам списък на всеки, който поиска, как всеки текст, който предлагате, чий интерес обслужва. Ще се въздържа да кажа и името – чий интерес обслужва.
    Искате ли от днес да позная как ще изглежда наредбата, за която говорим?!
    Наредбата ще е същата, както Наредбата за училищния плод и училищното мляко – отсега се подписвам. По тези причини бях против – това нещо да не влиза в дневния ред сега, по този начин, за да може всички тези неща да се изговорят, да се изчистят и да не водим този разговор.
    Знам, пак ще си го приемете, но това ще стои като петно върху българския парламентаризъм. Мен другите комисии не ме интересуват, но в Земеделската комисия да се получават такива неща, колеги, аз лично трудно го приемам и не бих искал да е така. Има законови и легални начини всички тези неща да се получават. Това форсиране, това – от днес за утре, това газене на всички срокове просто буди недоумение, на което аз имам отговор.
    Ако не престанем с този подход, това клеймо, това мислене, което витае във въздуха, ще остане.
    Нима не беше така със Закона за социалното подпомагане, Закона за европейските фондове, с Наредбата за училищния плод и училищното мляко?! Мога да изброя още 100 закона.
    Молбата ми е: колеги, престанете, недейте по този начин! Това хвърля петно върху цялата Комисия!
    ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин Абазов.
    Други изказвания?
    Заповядайте.
    СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Председател, гости, колеги! Няма да повтарям това, което каза господин Абазов, но се солидаризирам с неговото становище, първо, че подобни припрени действия в никакъв случай не водят до ясни мотиви за какво е необходимо бързането; и второ, до качествено законодателство.
    Наистина: вчера на обяд свършихме ЗРА, днес се предлагат нови промени.
    Ще задам няколко въпроса към вносителите, които са изключително важни. Така предложен, Законът казва, че ще се направи наредба. Освен че ще е наредба, нищо друго не се знае – какво ще има в нея и какво няма да има.
    Първи въпрос: тази наредба няма ли да има конструкция, ако е толкова важно да описваме начините, по които ще се създават организации на производителите? Според мен в чл. 10 на ЗРА са описани изискванията за създаване на организации на производителите: учредителен акт, вътрешни правила – както при останалите организации на производители в земеделието. Там наредба няма. А тук какво правим? – ще пишем наредба точно за тези, които искат да станат организации на производителите. Това можете да го видите в чл. 10 на действащия закон. Там има условия и параметри, които казват какъв е редът и начинът. Защо досега не са се създавали организации на производителите, сигурно може да отговори господин Кралев – той е в тази тема, в тази сфера, нямал е интерес, както и преди нямаше интерес по отношение организациите на производителите в земеделието. Но сега пък има интерес. Това са неща във времето, но според мен законодателство има.
    Второ, пред мен е Регламент 1379 от 2013 г. Ще го препишете ли този регламент? Той се прилага пряко и щом е така: пише какви са организациите, какви са целите, мотивите, за какво могат да кандидатстват, какви дейности да изпълняват, в наредбата какво ще напишете?! Ако кажете, че примерно в наредбата ще напишете, че няма да изисквате да са юридически лица, няма да го разбера – няма го в Регламента, но в наредбата можете да го напишете. Тук пише, че трябва да са тип юридически лица. Трябва да ми отговорите. В наредбата може би ще пише обратното, защото не виждам друг смисъл от наредба, освен ако тя не променя Закона. Вие казвате: „наредба“, как това ще отпадне в Закона, не знам?
    Въпрос към господин Кралев. Има проект, който е на публично обсъждане – Законопроект по Общата организация на пазарите. Вие казахте, че тук не му е мястото и трябва да отиде в другия Законопроект. Така ли е? Правилно ли съм Ви разбрала, нещо такова беше. Не по ЗРА, а…
    МИХАЕЛА ВЕЛИНОВА: …по самата наредба.
    СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: То целият закон е наредбата, то в целия закон няма друго, освен че ще има наредба.
    И какво? Защо е пак това бързане? Идва законът, минал е през Министерския съвет, съответно ние се запознаем със Законопроекта, между първо и второ четене нещата да се прецизират по начин, по който да се даде възможност наистина да се обхванат всички въпроси, които според Вас не са решени – или в Регламента, или в Закона.
    Обръщам се към председателя на Комисията. Нещата в законодателството вървят по абсолютно неравностоен начин. Има законопроекти, в които се описва температура 18⁰С, изкуствено осветление, естествено осветление, за да се направи наредба, а тук казваме, че ще има наредба, за която няма нито един параметър. Дори не е разписана конструкцията на наредбата. Както казва господин Абазов, пак ще дойдем до училищния плод и мляко, където наредбата може да бъде така, може да бъде иначе, може да бъде трето и четвърто, но е наредба на Министерския съвет и съответно законодателите нямат никаква възможност да вкарат в някакви граници и параметри изискванията кой може и кой не може да бъде доставчик.
    За да не вземам втори път думата, ще кажа, че ние няма да подкрепим Законопроекта. Първо, така предложен, мотивите не са много сериозни. За мен това, че досега няма организации на производителите, не е виновен Законът. Някъде другаде трябва да се търси причината и проблемът, но не в законодателството. Няма нужда от такъв законопроект – това е становището ни. С колегите днес няколко пъти обсъждахме това, което се предлага. Благодаря.
    ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, госпожо Бъчварова.
    Заповядайте.
    ИРЕНА ДИМОВА: Благодаря, господин Председател.
    Тъй като чухме какво казаха господин Абазов и професор Бъчварова, моето предложение е следното: за да няма неизяснени неща и да се навяват мисли за корпоративни интереси, правя предложение да се отложи първото гласуване на предложения ни ЗИД.
    ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
    Предлагам да чуем изказванията и становището на Министерството, да продължим с изказванията и с отговорите, но да отложим гласуването на въпросния Законопроект за следващото заседание на Комисията. (Шум и реплики.)
    Моля да гласуваме това предложение –за отлагане гласуването на ЗИД на ЗРА, № 854-01-57.
    За – 17, против – 1, въздържали се – 2.
    Предложението се приема.
    Продължаваме с изказванията.
    Заповядайте, колега.
    РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
    Уважаеми колеги, ако не беше толкова прибързана процедурата, може би нямаше да водим този разговор. Може би трябваше по-елегантно да се направи това нещо – да се изчака една седмица, да се вкара след това. Колеги, сега сами си създавате проблем.
    Интересува ме какво е мнението по този Законопроект на председателя на нашата комисия – титуляра – Десислава Танева.
    Какво налага тази бърза смяна? Дали това е някаква пречка за България – дали някаква наказателна клауза е имало спрямо нас или Вие смятате, че ще има? Има ли такива разговори, че се бърза?
    На следващо място, досега пречка ли е било за изпълнението на Програмата в сферата на рибарството и аквакултурите неналичието на тези асоциации и организации? Сега чрез тази наредба и ЗИД ние ще ги имплантираме ли в Регламента? Колко асоциации и браншови организации има в момента в България по ЗРА? Според Вас ще се създадат ли нови асоциации и организации, които няма да имат нищо общо? Дали няма да създадем поредния скандал и пречки, тъй като има информация от миналата година за някои асоциации, които се включиха в информационна кампания по новата Обща селскостопанска политика, които се наричат асоциации, организации, браншови организации, но може би част от тях не са и стъпвали на полето, може да са само в офис, но са доста активни в публичното пространство. Дали няма да се получи нещо такова? Имате ли такава информация? Дали бързането не е, за да се създадат такива организации?!
    Пак казвам: за мен е важно да чуя мнението на Десислава Танева по този въпрос. Благодаря.
    ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
    Към госпожа Танева може да се обърнете на следващото заседание, когато да зададете въпроса си лично.

    Има ли други въпроси, колеги, и тогава да дадем думата на Министерството?
    ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин Председател,, уважаеми колеги! Аз ще обърна внимание на първото гласуване, което направихме днес в нашата комисия, а именно гласуването за приемането на дневния ред. Мисля, че извършихме грубо нарушение на Правилника за организацията и дейността на КЗХ. В този правилник е записано, че не можем да гледаме законопроекти по един и същи закон в рамките на 24 часа. Няма да цитирам казаното от колегата Абазов – кога е входиран, представен на народното представителство и колко време е изтекло от този час.
    Второто нещо, на което искам да обърна внимание и да поставя въпрос към колегите от Министерството, е следният. Говорим за създаване на наредба. Така ще вземем решение и ще дадем възможност Министерството, респективно министърът да създаде такава. Тази наредба ще бъде ли предоставена предварително на браншовите организации да се запознаят с нея и да дадат своите становища? Какво гласуваме днес ние? Дайте предварително този проект. Нека те го видят, да изразят своите становища, да бъдат представени на народните представители, те да се запознаят с тях и тогава да гласуваме ЗИД-а. Благодаря.
    ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря.
    Други изказвания от колегите?
    Заповядайте.
    ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ: Колеги, във Вътрешните правила за работа на Комисията, в чл. 11 е записано, не помня коя подточка, че задължително, когато проектът се внесе от народен представител, трябва да има становище на Министерския съвет, на Министерството, на засегнатите организации. Такива няма. Просто искам да Ви обърна внимание, че правим нарушение след нарушение. Искате да приемем закон в нарушение на всички правила, които сме гласували. Това за мен е неприемливо и затова искам да кажа и да се запише в протокола, че така Комисията ни олеква отвсякъде.
    Ако Вие от ГЕРБ искате така да си работите, работете си, ние от БСП категорично сме против това нещо.
    ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми колега.
    Мисля, че от Министерството тук има хора, които ще дадат становище.
    Заповядайте, госпожо Димова.
    ИРЕНА ДИМОВА: Разбирам цялата ситуация. Аз, като съвносител, също нося своята отговорност. Понеже не бях в началото на изложението, да кажа, че това наистина е по молба на Министерството. Не можем да отговорим какво налага тази спешност. Както видяхте, предложих да отложим гласуването, но да се знае, че е по молба на Министерството.
    ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, госпожо Димова.
    Заповядайте, колега.
    НИКОЛАЙ БОШКИЛОВ: Тъй като отхвърлихме първата и единствена точка от дневния ред, мисля, че не бихме могли да продължим дебатите. Нека колегите от Министерството следващия път да ни представят в писмена форма своите становища, за да можем да се запознаем предварително с тях.
    Предлагам да прекратим заседанието. (Шум и реплики.)
    ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
    Щом така и така са тук хората от Министерството, нека им дадем думата да ги чуем.
    НИКОЛАЙ БОШКИЛОВ (говори при изключени микрофони): Моля да гласуваме предложението.
    ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: За прекратяване на заседанието.
    Колеги, подлагам на гласуване направеното предложение за прекратяване на заседанието и представяне становището на Министерството.
    За – 9, против – няма, въздържали се – 11.
    Предложението не се приема.
    Други изказвания от колегите? Няма.
    Давам думата на представителите на Министерството, да отговорят на зададените въпроси.
    ЮЛИАН МАРКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Искам накратко да Ви запозная с проблемите на Програмата за морско дело и рибарство и рамката за изпълнение до края на 2018 г. В рамката за изпълнение до края на 2018 г. по пети приоритет са заложени най-малко две признати организации на производителите на риба и рибни продукти, които обаче трябва да са признати по съответния ред, да е докладвано до Комисията и те да отговарят на изискванията, заложени в Регламента от 2013 г. Сега действащата правна уредба не позволява. Организациите по сега действащия закон нямат нищо общо.
    Обърнете внимание: Наредба № 41 от 2006 г. е още преди да влезем в Европейския съюз. Това изключително силно ме притеснява като директор, защото и онзи ден в Министерския съвет се постави въпросът, че по приоритети, по които не са изпълнени целите, директно средствата се съкращават – първо резервът, след това се спират плащанията по тези приоритети. Към момента тези организации няма как да бъдат признати и не само няма как, аз няма как да открия мярката за подпомагане 5.3 и 5.1, която е за планове и маркетинг, предлагани от организации на производителите. Загубихме буквално средствата по мярка 5.2 – казвам го в аванс, защото това е мярка за складиране от организациите на производителите, на която крайният срок за изпълнение е 31 декември 2018 г. Това са на практика мотивите ни да бързаме изключително много, като се извинявам за процедурните проблеми, които сме създали.
    Да кажа какво е направено до момента. В предложението на страницата на Министерството, в изменението на Закона за Общата организация на пазарите, тези изменения ги има, те са обсъдени с бранша, коментирани са с всички техни представители и единодушното мнение е, че има необходимост спешно, буквално от днес да се измени законодателството в държавата, така че да се установи национална законова рамка, с която напълно да отговорим на Регламент 1379, съответно да открием мярката и всички организации да кандидатстват.
    Тук категорично искам да отговоря, че не ме интересуват нито корпоративни интереси, нито знам кой ще кандидатства, изобщо не сме правили такова проучване.
    В момента има само три асоциации, които не отговарят категорично на изискванията, заложени в Регламент 1379. Там е посочено, че това трябва да бъдат организации на производителите, асоциации на организациите на производителите и браншови организации. Такова нещо в досега действащата нормативна уредба няма, общо взето, няма как да бъдат съотнесени.
    Това е анализирано в Министерството, поставен е въпросът, качен е за публично обсъждане този закон и сега последно, за което се извиняваме, че го предлагаме така бързо, истината е, че когато на 30-ти приключи публичното обсъждане на Законопроекта за Общата организация на пазарите, това означава най-ранно приемане на измененията в този закон през септември-октомври. Съгласно ЗУСЕСИФ аз трябва да подготвя, да мине на публично обсъждане и да открия мярката за подпомагане, но ще са необходими минимум 15-20 дни. Оттам насетне има три месеца прием на проектни предложения и ето, стана 31 декември 2018 г. Категорично няма как!
    Ако трябва да бъда конкретен: или трябва да променим националното законодателство по възможно най-бързия начин, не коментирам как, казвам „по възможно най-бързия начин“, моля да прецените кой е най-удачният, най-бързият начин да бъде изменен по този начин ЗРА, съответно да се обсъди с бранша, да се публикува за публично обсъждане с бранша в рамките на месец и да се приеме наредба, която отговаря изцяло на интересите на бранша, на представителите на всички парламентарни групи. Категорично заявявам: въобще няма и намеци за някакви корпоративни интереси. Това е единственото, което ме е мотивирало като директор на дирекцията да правя и невъзможното, за да може по някакъв начин да изпълним изискванията на рамката за изпълнение и съответно приоритет пет. Имайте предвид, че това е един от най-важните приоритети на тази програма, защото в него е и преработката. Заложени са 4 показателя. Единият е финансовият показател – 10 млн. евро до края на годината; другият показател е 10 проекта по мярка 5.3, два от които са организации на производителите и един план за изпълнени е по мярка 5.1. Тези показатели не ги ли изпълним, както е последното указание от Комисията, поне три от тях на 85%,; ако не са изпълнени поне на 65%, както пише в последния гайданс от вчера, това се смята за провал и съответно прелокиране на средствата от тази приоритетна ос.
    Извинявам се за начина, по който се мъчим да влезем в законовата рамка, така че да можем да си изпълним програмата. Другото означава, че започваме да губим сериозни средства и ще създадем сериозен проблем на бранша. От друга страна, не си изпълняваме ангажиментите, които сме поели с одобрението на тази програма. Съответно имиджът на България пред Европейската комисия, и в частност пред Главна дирекция „Морско дело и рибарство“, ще бъде изключително застрашен.
    ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря.
    Заповядайте.
    РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Мисля, че нещата горе-долу се изясниха. Ако това, което казахте, го бяхте написали, нямаше да стигнем до този момент.
    Второ, ненапразно зададох въпроса за Десислава Танева. Господин Марков, доколкото разбирам, Вие сте отскоро директор. Тоест дотук нищо не е било направено. При управлението на министър Десислава Танева всичко това е без…
    ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Колега, ще Ви помоля: без упреци! Щом не присъстват хората – без упреци!
    РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Аз говоря с факти. Нали това представиха от Министерството. Нека си кажем истината в очите.
    Сега бързаме заради несвършена работа – това е истината. (Шум и реплики.) А от 2006 г. досега? (Шум и реплики.)
    ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Моля да не влизаме в пряк диалог.
    Мисля, че направихме грешка, като не дадохме първо думата на господин Марков. Него имах предвид, като дадох думата да се изкажете от Министерството. Трябваше с това да започнем, но…
    СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това обаче пак не отговори на въпроса: каква ще е тази наредба? Какво ще има в нея? В чл. 10 пише, че трябва да има учредителен акт, че трябва да има Вътрешен правилник за организацията на производители. Какво ще е по-различно от тази наредба? Старата ще отпадне ли?
    Предполагам, че на второ четене ще предложите целият текст да отпадне, защото отиваме към наредба, тоест още по-голяма промяна на ЗРА. Аз така го разбирам – щом това не е вярно.
    Говорите за Регламента. И аз го чета, но той казва какви са целите Ви, как се постигат, какво се подпомага, но начина за подпомагане на производителите го хвърляте в наредба без една думичка. Е, така не става! Няма как да се случи. Трябва да има аналогия на организации на производителите в земеделието с организации на производители в рибарството, защото, ако има разлика, не знам тогава как ще обяснявате разликата.
    СЛАВИ КРАЛЕВ (говори на изключени микрофони): Ако ми дадете думата, ще обясня.
    ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
    Господин Кралев, заповядайте.
    СЛАВИ КРАЛЕВ: Благодаря, господин Председател.
    Дами и господа народни представители, колеги! Ръководя дирекция „Пазарни мерки и организации на производители“. Въпреки че деветима народни представители не искат да се изкажа, така и така съм дошъл, ще кажа няколко думи.
    Звеното – моята дирекция, признава и продължава да го прави организации на производители съгласно Регламента за Общата организация на пазарите. Регламентът дава обща рамка, която няма как да се приложи директно, трябва да има национална наредба. Ние обаче имаме цели три национални наредби. По Наредба № 11 се признават организациите на производителите на плодове и зеленчуци, по Наредба № 1 – организациите на мляко, а третата – Наредба № 12 е за всички останали сектори. Резултатите предполагам, че някои от Вас ги знаят: за три години над 70 организации и групи на производители. Госпожа Бъчварова и господин Абазов имат поглед как се признават организациите на производители и мисля, че не могат да обвинят когото и да било в задкулисие, интереси и всичко останало. (Шум и реплики.)
    Как стои въпросът с рибарството? Много отдавна някога някой е написал Закон за рибарството, в който има възможност да се признават, но няма структура, която да ги признава, няма наредба и процесът не е стартирал. Има проблем с рибарската програма, който не е от вчера. Тези средства трябва да се усвоят. Затова колегите се обърнаха към мен, като човек, който е работил това нещо. Помолиха ме да се заема с признаване на организациите на производители в рибарството.
    В момента обаче правната рамка, която има, не ми позволява да го правя, защото в досегашния закон е казано, че това го прави ИАРА. Тя явно обаче няма капацитет, не може да го прави и така нататък.
    За да го поема аз в моята структура, ми трябва законово основание. Първата идея беше това законово основание да бъде Законът за Общата организация на пазарите. Разписахме го, но заради биологичното земеделие, което се оказа изключително труден проблем, Законът беше забавен и закъсня – факт.
    Каква е в момента ситуацията и какво искаме да направим заедно с колегите, съответно да им помогна?
    Подобно на тези три наредби трябва да направим и рибарска наредба. Защо отделна наредба? Защото в Регламента за рибарството има някои нюанси, свързани с организациите на производителите. Например те имат функции по управление на рибните запаси, за разлика от земеделието, където основното е да се събере продукцията и да се продаде съвместно. Тук целите са малко по-различни. Затова е необходима отделна наредба.
    Какво ще пише в нея? Уверявам Ви, същото, което пише в Наредба № 12 като изисквания. Ще пише същото, което пише в неприложения Закон за рибарството. Същите критерии и изисквания, нищо по-различно. Уверявам Ви, да, наредбата вероятно ще я пиша аз. Уверявам Ви, не знам кой има интереси от нея и не ме интересува. Интереси в Наредбата няма да има. Както и по другите три наредби, ще има процедури за прилагане, ще има контролни листове, които могат да бъдат проверени от всеки, който се интересува, тоест всеки може да дойде, да дойде и види спазена ли е процедурата, има ли попълнени чек-листи, както и всичко останало. Някои са запознати с всичко това, били са свидетели как се прави.
    Това мога да кажа от моя гледна точка. За да го направя обаче, ми трябва законово основание. Няма как въз основа на другия закон да поема и рибарството. Това е накратко.
    ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
    СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Извинявайте, но тогава в Закона трябваше да пише, че възлага, министърът на земеделието разрешава. Трябваше да промените § 3, който казва, че заявлението не е до ИАРА, а до Министерството. Вие давате друго тълкувание. Това, което каза Слави Кралев, го разбирам – да отиде в Министерството, да отиде в дирекцията. Трябваше просто да промените Закона, че заявлението се подава не в ИАРА, а в МЗХГ. По наредбата, която признава другите работи, Вие ще си ги признавате. Но Законът не е такъв, той казва нещо съвсем друго. (Шум и реплики.)
    ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Влязохме в диалог, в който не би трябвало да влизаме. Колеги, моля да престанем с прекия диалог.
    За да е всичко точно и ясно, ще се съглася с колегата от БСП, който предложи да има писмени становища от Министерството и браншовиците и чак след тези становища да преминем към гласуване на Законопроекта.
    Ако сте съгласни, предлагам да прекратим заседанието и да изчакаме писмените становища. Благодаря Ви.
    Закривам заседанието.

    (Закрито в 15,45 ч.)


    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    Димитър Гечев


    Стенограф:
    Виржиния Петрова
    Форма за търсене
    Ключова дума