1. Блиц контрол.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, 802-01-21, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2018 г. за първо гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните





П Р О Т О К О Л
№ 38


На 11 юли 2018 г., сряда, от 15,00 ч. се състоя редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Блиц контрол.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, 802-01-21, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2018 г. за първо гласуване.

Списък на присъствалите гости и народни представители, членове на Комисията по земеделието и храните, се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по земеделието и храните госпожа Десислава Танева.

* * *

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, добър ден на всички!
Имаме кворум. Откривам днешното редовно заседание на Комисията по земеделие и храни със следния предварително обявен дневен ред:
1. Блиц контрол.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 802-01-21, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2018 г. за първо гласуване.
Колеги, други предложения по дневния ред има ли? Ако няма, който е съгласен с предварително обявения дневен ред, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Благодаря.
Дневният ред се приема се единодушно.

Преминаваме към точка първа:
БЛИЦ КОНТРОЛ.
На днешното заседание присъства министърът на земеделието, храните и горите заедно с неговия екип.
Знаете какъв е регламентът – по два въпроса от парламентарна група.
Започваме с най-голямата парламентарна група – ГЕРБ.
Давам думата на себе си за въпрос от името на парламентарната група.
Моля, господин Министър, да бъдем информирани за ситуацията във връзка с откритите огнища на чума по дребните преживни животни в Бургаски избирателен район. Да ни информирате за мерките, които предприема Министерството, и за ситуацията, каквато е в момента. Благодаря.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Добър ден и от мен.
Първо, извинявам се за това, че закъснях съвсем малко.
Чумата по овцете – в течение сте, че първо възникна едно огнище в ямболското село Воден и малко след това в село Кости в Бургас. В резултат на тежка болест – не съм специалист ветеринар, за да вляза в детайли, но тежка болест, изключително заразна при допир на животните, съгласно изискванията в трикилометровия обхват бяха евтаназирани стадата, които бяха част от заболелите животни. Общо около 1800 животни са евтаназирани. По-лошата новина е, че, продължавайки с пробите, които взимахме, до петък имахме 700 проби допълнително след извършването на тези дейности, но от понеделник имаме вече още три положителни. Три положителни проби в три села към границата, които са границата в Ямболско – под Воден, Шарково и още две, не ги помня точно като имена.
Направих специално проучване, специален съветник съм си взел по въпросите – един от водещите ветеринарни специалисти, за съжаление, и по африканската чума – и там работим активно по превенции. Направихме и специален чек в лабораторията за изследванията, които са направени, за начина по който са направени, за да се потвърди наистина, че това е чумата, която е по овцете. Да, това е така.
Имаше доста съмнения, които бяха изразени, включително и от коментари в медии или в нещо друго.
Разбира се, потвържденията са от френската лаборатория, която потвърждава тези изследвания – контролната лаборатория, която потвърждава, което, за съжаление, означава, че ще трябва да бъдат – не мога да Ви кажа броят на животните в момента – ще трябва да бъдат предприети действия за тези овце, които са в тези три села в подобен район. Тези овцевъди ще бъдат обезщетени. Средствата за това са – ползваме възстановени средствата, които са ни от Европейската комисия, свързани с обезщетения, които бяха направени по други болести преди няколко месеца. На този етап ще направим оценки за животни, които са под селекционен и, разбира се, нормални животни като оценката на стойността на едно животно няма да бъде такава, че да ощети стопаните. Разбира се, няма да има и кой знае каква разлика между двете, но така или иначе и едните, и другите имат разлика като стойност, като единица животни.
Отделно от това правим анализ да обезщетим и седем общини – пет от тях в Бургас, две от тях в Ямбол. Хубавото е, че няма да се разширят общините от трите нови населени места, но останалите животни в тези общини имат ограничения за реализация на своята продукция. Направихме анализ за компенсиране – първоначалният анализ ни беше върху 20 литра на животно – говорим за овце, което да бъде компенсирано при цена около 1,20 лв. за нереализирано количество. В момента правим нови анализи. Доста срещи имахме с различни овцевъдни организации. И миналия четвъртък, и вчера имах дълга среща. Ще Ви запозная и с дългата ми среща от вчера, защото хората просто си имат някакви определени техни си цели, те нямат нищо общо с нещо смислено. Въпросът е в това, че ще направим още веднъж преоценка от гледна точка за нормално, справедливо обезщетение. Разбира се, всяко едно стадо, всяко едно животно е в различна степен на своята лактация, но не можем да анализираме в подобен детайл. Обезщетенията ще бъдат на животно, на мляко, което така или иначе не може да бъде предадено на мандрите. Мандрите имат техническа възможност да бъде предадено. Самата преработвателна фабрика трябва да сложи щемпел. Хората са прави: кой ще купи сиренето с този щемпел, че то е от мляко?
Разбирате че това е обезщетение, което ще бъде направено по Де минимис – говоря за обезщетението за млякото. Обезщетението за животните ще бъде направено по друг ред и, разбира се, ще бъде отново заявено за възстановяване на между 50 и 70% от разходите пред Европейската комисия.
Темата е доста деликатна, но не искам да влизам в момента, за да не създам допълнително напрежение от гледна точка на по-дълготрайно решение на въпроса дали не трябва да се сложи определен тип ваксина. Но е доста, доста сложно.
В конкретния случай първоначално имахме решение за ограничение, за реализация от двете области – Ямбол и Бургас, но впоследствие, след комуникация с Комисията, те са се съгласили да се ограничат в конкретни общини, за да не попаднат абсолютно всички, защото изчисленията, които правихме за компенсиране, вече отиваха доста, доста нагоре. Това е ситуацията.
Няколко думи за причините.
Най-различни могат да бъдат причините. Не е някаква тайна, че в южната ни съседка тази болест върлува. Тя не е обявена официално в европейската част, но съмненията са, че има и джамбазлък – разнасяне на животни. Много ясно е, че там животните са с много по-ниска стойност и нищо чудно да имаме и нелегално внесени животни от там, или допир до видове животни. Говорих с хора, които са на място. Там има едно място, където няма ограда, което е с възможност за съвместно пасене на тези животни, съвместен водопой. Разбира се, очакваме генетичните проби, които трябва да бъдат направени в чужбина, за да видим точно кой вид е тази чума по овцете, защото те са три или четири вида, за да можем да търсим малко повече източника на заразата.
Лоша година се очертава във ветеринарен план. Не е някаква тайна, че темата с птичия грип стои пред България. Много срещи имах и с ветеринарите, и с птичарите, и с пилчарите. Вие също знаете, че имахме по Ваша инициатива среща през миналата година в парламента – парламентарна комисия по този въпрос.
Одобрил съм мерки на Агенцията, които да бъдат изключително рестриктивни. Отварям темата настрани, но е хубаво да ги знаете тези неща – които да бъдат изключително рестриктивни за ферми, където има открити антитела – говоря за птичия грип, особено когато не са ги обявили. Тези, които не отговарят на биоизискванията, тези, които имат антитела – там ще се спре зареждането на нови стада птици.
Не мога да не отворя и темата за африканската чума по свинете. До миналата година последните огнища бяха на унгарско румънската граница, говоря от румънската част. От тази година обаче има навлизане на африканската чума по свинете вече по молдовската граница отсам и тя в момента е до областта Тулча. Мисля, че има и малко на запад. (Реплики встрани от микрофоните.)
Не, в Констанца бях на среща министъра в четвъртък. Той ми каза, че в Констанца няма. Но те не са отговорни за – Министерството на земеделието не е ресорно на ветеринарите.
Имаме одобрен доклад от правителството. Два вида мерки сме направили. Специална комисия имаме от много време, включително и анализ на икономическите загуби, които биха се понесли от подобно заболяване, тъй като – знаете, свиневъдството е индустриален бранш, с модерни ферми.
Една от мерките е засилване на биосигурността, за която самите свиневъди са достатъчно загрижени и под съдействието и съветите на – както техните частни, така и ветеринарните лекари на БАБХ, извършват всички мерки за биосигурност.
Другите мерки са свързани с работата по границата. Правителството даде съгласие да бъде отпуснат специален транш, аз дори го поисках по една нова методология, описвайки всички превантивни мерки, които трябва да правим. Те се намират във финансовата обосновка, те са свързани и с контрола по контролно-граничните пунктове. Един от източниците на зараза това е внасянето на храни, и то особено на прясно преработени свински колбаси или със свинско месо вътре и, разбира се, свинско месо, което не е в обработен вид.
Много е голям туристическият трафик в момента както от Украйна, така и от Румъния и Молдова. Туристически е сезонът, което е по-големия риск, отколкото да влезе по друга линия, като другият източник, знаете, е чрез дивите прасета.
Аз благодаря на Комисията, това беше и в нашия доклад, лично Министерският съвет при представянето обърна внимание на тази мярка, че е добре да се даде тази възможност тази година да се направи малко по-рано обстрел, не само подборен, но и групов лов на намаляване на популацията на дивите прасета, където самата популация съвсем не е малка и с приплодите от тази година тя ще бъде доста голяма.
Знам, че това не е лесно начинание, но това е мярка, която е приложена в абсолютно всички страни, където е птичият грип. За лошо, както се казва, ние не можем да компенсираме така, както са компенсирани в Чехия и Германия обстрела на тези животни. Това, което възнамеряваме е – вече имаме и изчистена част от полуосите, в контакт сме с Гранична полиция да направим електропастир по сухопътната граница – усилен електропастир. С колко жици ще бъде, Наско – с две, с три? (Реплика.) С две дебели. Поне да бъде някаква превенция на свободно движещи се диви животни, в конкретния случай за прасета.
Аз го казвах и по медиите, знаете, дивото прасе няма проблем да си преплува Дунава, както си иска. Но не можем, поне сухопътната граница, а то и географски съвпада с движението на болестта.
Разбира се, има и разходи за предварителни диагностикуми, които трябва да се закупят от Агенцията по храните, облекла, изграждане на площадки, когато имаме обстрел на популацията на дива свиня и така нататък. Тази болест, както знаете, тя стартира от Грузия този път, премина през Армения, Азербайджан, от Беларус се разпространи миналата година и премина много бързо през трите балтийски държави, след това влезе в Полша, в Чехия, като в Чехия успяха да овладеят положението, в Унгария успяха, независимо че имат огнища. В Германия все още няма. Там също много превантивни действия започнаха от миналата година, включително с информационни компании, които ние също ще направим. Разбира се, не е нужно да Ви казвам колко са притеснени дори и датчаните. Датчаните, където производството на свинско месо е едно от водещите в икономиката на тази много развита държава.
Така, че очаква ни тежка от ветеринарна гледна точка година. Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Министър.
Колеги, преминаваме към групата на БСП.
Господин Георгиев, заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Първият въпрос на парламентарната група на БСП е свързан с проблема наскоро с розопроизводителите. Както е известно, според Регламента „Омнибус“ всяка една държава може да предоговори финансовите условия по обвързаната подкрепа.
На миналия блиц контрол отговорихте на колега, който зададе такъв въпрос, че ще направите анализ. Има ли такъв анализ и какво е решението на Министерството на земеделието, храните и горите по този въпрос? Благодаря.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Мога да Ви дам само предварителна информация, тъй като в момента работим по целия анализ – до 1 август трябва да го внесем. В момента много активно работим по актуализиране на параметрите в сектор „Животновъдство”.
По отношение на розопроизводството.
За да бъде в обвързана подкрепа, едно производство като изискване трябва да бъде намаляващо във времето, в годините. Сектор „Розопроизводство“ е точно обратното. Той в последните години, с нарастване на площите – средно казвам по 10%, едната беше 14%, последните 3-4 години не отговаря пряко на това изискване. Това би бил един от формалните проблеми. Това е възпиращото.
Иначе е добре, макар и символично да има обвързано производство, за да ангажира – това е искането и на преработвателите в розовия сектор, да има легитимация на производителите. Легитимация, а обвързаното производство създава легитимация и осветяване на бизнеса.
Вчера, само допълвам, имахме публично обсъждане на Законопроекта, който се изготвя, в Казанлък. Той се изготвя от работна група, която от преди месец е назначена. Тя имаше три заседания в Министерството и вчера направихме първото, а в групата са производители, преработватели, от местните власти, експерти на Министерството, от Института по розата – доста сериозна група, която смятам, че работи доста активно. На база на последните публични обсъждания очакваме окончателен вариант, който, ще комуникирам с премиера и, както с част от Вас сме разговаряли, за да не се бави, да мине в директна законодателна инициатива. Но нека това да го преценим още веднъж.
Това е първоначалното, което мога да споделя в момента по отношение на обвързаното производство. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. От групата на „Обединени патриоти“ – господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаема госпожо Председател, благодаря.
Уважаеми господин Министър, господин Заместник министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е относно африканската чума и действията на Министерството, тъй като аз съм от Силистренския избирателен район. На КПП-Силистра не се прави нищо освен БАБХ са сложили една кошница за изхвърляне на отпадък. Този кошница стои празна, откакто е сложена. Първо, дали Министерството има разговори с Гранична полиция, дори и с тези, които са на терен.
Второ. На всяко едно ГКПП има локва, която е била за обеззаразяване на камионите навремето, защото освен храната, всички знаем, че с камион по гумата винаги може да бъде пренесена тази зараза и през гранично-пропускателния пункт, без да има нужда дивото прасе да влиза през границата.
В тази връзка имам множество сигнали. Най-заинтересованите от контрола на границата са свинепроизводителите. Именно те ми казаха, че в петък ще имате среща, която сега е отменена, нямам идея дали е така – дали ще имате среща в петък с асоциациите, но те правят клипчета по тези контролно-пропускателни пунктове, с които да покажат, че нищо не се прави по случая, освен чисто хартия и чисто приказки по медиите, нищо не се случва на терен. Изключваме БАБХ, първо, разбира се, че няма такъв ресурс от хора да го изпълнят. Не знам обаче с митниците и с другите органи – Граничната полиция, дали е говорено и дали им се е обърнало внимание, или министър Радев примерно да завиши остротата на действията. В смисъл да може да вършат нещо тези хора. На всички ни е ясно, че тези хора не са от най-работливите за такава част от дейностите, които трябва да изпълняват.
В тази връзка какво се случва?
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви, господин Сабанов. Разбрах Ви много добре.
Аз не знам за подобна среща, за която казвате. Може някой да е насрочвал подобна среща, но аз не знам. В петък основно ще бъдем в парламента. Знаете, че ще има дебат. Ние, министрите, ще присъстваме, след това сигурно ще трябва да отговарям на парламентарен контрол, тъй като ми е ред.
За съжаление, сте прав, че не във всички ГКПП-та се извършват тези дейности. Вече са закупени и сложени фризерите. Това е от миналата седмица. Фризерите, където да се изхвърлят хранителните продукти.
Пръскането трябва да бъде не с гьоловете, а с тези пръскачки с дезинфектанти, които обливат губите на колите. Лично преди 10 дни изпратих нашите служби, на общинската служба по земеделието, да видят как си вършат работата ветеринарните. Констатацията е сходна с Вашата.
Знаете, че в някои от пунктовете и в Русе, да, имаше и репортаж, не смятам, че е само с репортажа, но това е тема, по която сте абсолютно прав. Трябва да има – първо, физическа проверка на автомобилите, което е много трудно. Нали разбирате, физическата проверка на автомобилите, които са свързани в момента с този поток, който идва от сръбската граница към нашата североизточна съседка, колко трудно би могъл да бъде проверен. Или как бихме могли на тези хора да им кажем: „Не, не спирайте, не вадете дисагите и не обядвайте.“ За съжаление, рисковете са много.
По отношение на контакта с Гранична полиция, той е извършен както чрез началника ми на кабинета, така и чрез БАБХ. Предстои ни нарочна среща с господин Радев по темата.
С Гранична полиция стиковахме и цялата тази организация, която е по поставянето на трасето за електропастира. Макар че ние стартирахме предварително разходите за закупуване на едно или на друго, но затягането на контрола по пунктовете – и тук въпросът е дали БАБХ може сама да се справи, но нека в момента да не влизам в този детайл.
В момента и в Силистра, по-скоро Добрич, имаме четири огнища на птичи грип. Силистра и Добрич са най-рискови от гледна точка на африканската чума, така че явно трябва да се укрепи капацитетът там. Наличието на хора по границата за извършването на тези проверки трябва да бъдат както и с Гранична, така и с Митниците. Те не могат сами да го направят, по-скоро трябва да бъдат по-отговорни именно в дезинфекцията, която трябва да се извърши. Абсолютно прав сте, че към този момент има пропуски, които трябва да изчистим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: В момента трафикът на туристи от Румъния,, особено към България, е засилен към морето, но не трябва да забравяме, че трябва да се вземат по-спешни мерки, тъй като съвсем скоро идва великото преселение на южните ни съседи, в смисъл на хората от южната ни съседка, които ще минат от Германия през Румъния. (Шум и реплики.) То започна, да. Тръгна лека полека, но сега към 15-ти ще е страшно, пътят минава през цяла Румъния. Всички го знаем, така че имаме още по-голям проблем и още повече, че няма да е само от Румъния, може да е от Унгария, от Полша, от Чехия, от всякъде може да дойде това нещо. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: От „Воля“ въпрос към министъра имате ли? Нямате.
От ГЕРБ – втори въпрос има ли? Няма.
От БСП – втори въпрос?
Професор Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Аз имам два въпроса и се чудя от кой да започна. Важни са. По-добре е тук да се отговори, отколкото в парламентарния контрол.
Използвам, че господин Добрев е тук.
Искам един коментар във връзка с публикувания на 4 юли доклад на WWF относно състоянието на горския сектор – незаконната сеч. Този доклад направих си труда да го погледна, той е с доста сериозна информация, предполагам че тя е и от Изпълнителната агенция по горите, аграрния доклад до 2013 – 2017 г.
Първо, Министерството ще има ли някакъв коментар върху това, което е изложено, защото изводът, който се налага там, е, че незаконната сеч е с една трета повече, отколкото законната сеч. През последните години няма промяна в картината по отношение на това какъв е обемът на незаконната сеч и има редица препоръки. Част от тях са също законодателни, които касаят Закона за горите, но препоръките към прилагането на Закона са свързани например с повишаване прозрачността и конкуренцията в процеса на договориране и осъществяване на дърводобива, ограничаване на добива на корен, което се оказва един сериозен проблем при търговията с дървесина, изгражданете на единна електронна система, инвентаризация и така нататък.
Това е доклад, който има своето обществено значение от гледна точка на факта, че се провеждат такива изследвания и такива доклади вече поне от 5-6 години, и ми се иска да чуя каква ще бъде реакцията на Министерството, на Изпълнителната агенция по горите във връзка с тези констатации. Те са важни и все пак е необходимо, когато има такива анализи, достатъчно сериозни, с реакцията си да се направи необходимото, за да се опровергае, или да се припознаят някои от мерките, които се предлагат. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Добрев ще отговори.
АТАНАС ДОБРЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаема Професор Бъчварова, уважаеми дами и господа Народни представители! В интерес на истината с внимание проследихме цялата тази пресконференция и доклада на WWF.
Другата сряда сме инициирали среща в Министерството, по-точно в Изпълнителнато агенция по горите, където ще дойдат девет човека от WWF, които в края на пресконференцията казаха, че цифрите, които са коментирали, не са точно цифри, защото ние искаме все пак информация, ако има точни данни, за да вземем мерки. Все пак се отчита един пет годишен период, където добивът на дървесина –по памет ще говоря, е малко над 7 милиона кубика ежегодишно и те дават доста смущаваща цифра, която няма как да приемем. Независимо кой е управлявал сектор „Гори“, има официална статистика и официални данни. Откакто с министър Порожанов сме в политическия кабинет на Министерството на земеделието, храните и горите, ние точно сме взели много мерки за ограничаване и намаляване на незаконния дърводобив, в частност в целия горски фонд. Това го правим с много проверки, които непрекъснато даваме като примери и резултати, защото е ежечасно. Имаме и спец звена, които сме назначили, които правят и кръстосани проверки на проверяващите.
Да не влизам в повече подробности, но тези данни, които ги изнасят, не знам откъде са тези цифри, те не иска и да ни кажат конкретика – написали са едни цифри, но официална статистика се води само от Изпълнителната агенция по горите в последните доста години назад.
Разбира се, ние с тях ще проведем много сериозен дебат.
Мисля, че ще се обединим около една обща позиция, защото, ако има някакви негативи, разбира се, ние търсим начин, по който да се изгладят и да бъде всичко в интерес на държавата, всичко да е „на светло“, както се казва.
Това мога да допълня по тази тема. Благодаря.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Господин Добрев се изказа много интелигентно.
Знаехме, че този доклад ще излезе в сряда. С нито едно нещо не можем да се съгласим, какво остава с незаконната сеч. Незаконна сеч има! Има набези – основно, за съжаление, в определени общини, които са свързани с хора, които правят това нещо – от определени махали, да го кажа, да не влизам в детайли. Има незаконна сеч и в негорските територии, които се водят горски, но говоря не за горите, а за полските горски територии.
Има незаконна сеч и при дърводобива.
Вие казахте, че не сме реагирали. Може би меко реагирахме! Предварително ясно казах: направете контраинформация да излезе още в момента. Разбира се, много философски я бяха написали – колко проверки сме направили, колко дървесина е задържана, колко коли и т.н., но аз ще го кажа по друг начин. Хубаво е, колегите ще направят тази среща с WWF, въпросът е откъде са взели информацията? Разбирате, че да се чете един доклад, той трябва да има нещо интересно, да се представи като интересен, трябва да има нещо в него.
Въпросът е да се аргументират от двете страни. Никой не може да спре незаконния добив, но аз смятам, че на база на действията, които сме предприели – какво значи електронна система? Електронна система има, да – с Вас сме спорили по темата има ли пропуски, няма ли пропуски.
Инвентаризация. Инвентаризацията е едно много скъпо упражнение. Инвентаризация имаме. Въпросът е каква да бъде – горска ли, национална ли. Те са два вида инвентаризация. Една, която беше стартирана, тя струва милиони левове. Няма как да се случи. В момента приоритизираме разходи за по-други направления. Въпросът, който имахме от миналата седмица, по-миналата в парламентарния контрол, беше свързан с горските пътища. Да, горските пътища се финансират по определен ред.
Докладът е представен, изнесен, но определено може би не сме реагирали достатъчно ясно, че не сме съгласни с повечето от изложените неща в него. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: От „Обединени патриоти” има ли втори въпрос?
Господин Сабанов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, господин Добрев! Знам, че не е приключила още процедурата по училищно мляко, но тенденцията, която се очертава, е, че една фирма взема цяла област. Нещо, което коментирахме още в началото, когато беше приемана, всъщност, когато разглеждахме въпросната наредба в Комисията. Тогава поставихме въпроса да бъде поставено на първо място факторът „местен производител”, всмисъл в рамките на региона или областта. Сега се получава, че ямболска фирма идва в Силистра, взима всички училища, неясно как – по имейл уж са били получени, пък после се оказва, че имат и входящи номера. Чисто апаратна игра дали е на Регионалния инспекторат по образованието – някой се е свързал с тях, хванали са директорите – има някаква схема със сигурност. Няма как в един и същи ден – понеже мандри в региона се оплакват, че са ангажирали десет човека и не са видели никого, висели са пред кабинетите, където се входират тези оферти на директорите, в деловодството на всяко едно училище, и в крайна сметка се получава на другия ден, че е входирана, спечелила е фирма Х, на която и трите продукта реално са й по БДС, и така. Не случайно поставих въпроса, че не трябва да пропускаме факта, че не всички мандри, които са малки и средни, имат БДС и за трите продукта. Някои работят БДС кисело мляко, някои работят кисело мляко и сирене по БДС, но не прави кашкавал примерно. Все пак това беше нещо, което щеше да налее малко пари в местната, в регионалната икономика именно чрез тези малки и средни мандри, които все пак поддържат някакви работни места на терен, там където никой не иска да работи.
Пак казвам, че говоря за Силистра, защото това е моя избирателен район.
Има ли някакво решение. Ясно е, че е започнала процедурата, можем ли да мислим нещо за догодина да се променя? Благодаря Ви.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви и аз.
Проблемът беше производителят да кандидатства равнопоставено. Когато има производител и търговец, да си разделят доставките на 50%. Говорим за млечните продукти. Ясно е, че самите продукти ще бъдат произведени и пакетирани в съответните изискуеми малки опаковки за предоставяне на децата в производител. Изискването е да бъде по БДС. Това е открай време – за киселото мляко, за кашкавала, за сиренето те са задължени да ги предоставят, произведени по БДС. Единствено прясното мляко има достатъчно други контроли, то няма БДС.
Изискването да бъде производител по БДС стои не от промените сега, а от самото начало на това нещо. Аз лично нямам тази информация къде и как са кандидатствали в момента. Това ще стане ясно след като изтече срокът и след като бъдат одобрени съответно от училищата и фонд „Земеделие”.
Има големи доставчици и сред търговците, знаете това нещо. Имаше много големи. Стъпи се на това, че те имат голям опит. Знаете, че имахме определен спор. Намерихме някакво компромисно решение, включително и доставка, разделена на 2, но все пак 52 доставки могат да се разделят на по 26. Нормално е да си направят график, защото имаме две доставки през седмицата – както се разберат: ако иска единият да предоставя първата половина, ако иска една през седмицата за единия и други и т.н.
В конкретния случай БДС-то е водещо и след това е местният производител. БДС-то е изискуемо като изискване.
Малките производители имат и друг проблем, че трябва да доставят или да направят съответното оборудване към тяхната линия за пакетиране, защото не могат автоматично да заложат това нещо. Това обаче не е кой знае колко скъпа инвестиция. Всеки може да си направи оценка.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Ясно е, че продуктите, които трябва да бъдат доставени в училище, трябва да са по БДС. Това е ясно от самото начало. Въпросът е, че не всяка мандра – тя може да вземе от съседната мандра, която също е от един регион с тях, които правят само кашкавал примерно. Пак ще е по БДС, но няма да е произведен от първия производител, който примерно произвежда кисело мляко по БДС и сирене по БДС. Кашкавала го взема от съседната мандра, която прави само кашкавал. Това е проблемът на малките фирми, защото в условията е записано: който има повече БДС-та. Трите БДС-та ако имаш, ти печелиш. Поне така го разбирам аз като текст за наредбата. Когато имаш трите БДС-та и другата фирма също ги има, минаваме на сертификат ИССО. Там който има повече – да кажем, че е ясно в държавата кой има най-много, но това не е тема на разговора. И чак третото условие е да бъде местен, от региона. Докато при училищния плод слагаме един радиус 140 – 100 км ли беше, и реално това помага на производителите на плодове, но не се прави същото за производителите на млечни продукти. От тази гледна точка – то, тази година мина, свърши, но за догодина да знаете, че ще имаме …
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Темата за плодове и зеленчуци не е последна, защото знаете, там основно се доставя от така наречените даставчици. И утре ще имам дълга среща с производители на плодове и зененчуци. Обсъждахме го и миналата седмица на голяма среща. Там има изискване минимум 30% от доставките да са от български производители. В момента, в който видим да приключи класирането, предполагам че плодове и зеленчуци отново ще имаме преобладаващи доставчици – имаме допълнителна манипулация: пакетирани и така нататък. Имам уговорка с вицепремиера, с който работихме и по наредбата, да съберем всички по-големи доставчици и да направим ясна среща с производителите на плодове и зеленчуци. Да им кажем: тези плодове и зеленчуци може да ги взимате от тук, от тук, от тук, за да няма заобикаляне на правилото, за да може да се черпи от извора. Лично аз се надявам, че ще намерим съответния подход и в конкретния случай. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря на господин Министъра.
От ДПС няма присъстващи представители.
От „Воля” има ли въпрос? Няма.
С това изчерпахме въпросите по блиц контрола.
Да благодарим на господин Министъра.

Уважаеми колеги, преминаваме към Втора точка:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА, № 802-01-21, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 4 ЮНИ 2018 Г. ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, директор на дирекция „Екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Добър ден, дами и господа!
Проектът на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда (ЗИД на ЗООС) е разработен във връзка с изпълнение на програмата на правителството и решенията на Министерския съвет за намаляване на административната и регулаторна тежест. Основна част от Законопроекта или основната част на промените в ЗООС всъщност касаят дейността на дирекцията, която ръководя.
Самият Законопроект, предполагам всички сте запознати с него, е компилация от два законопроекта. Единият стартира миналата година в изпълнение на правителствената програма, както казах, за намаляване на регулаторната тежест. От зимата е и вторият законопроект. Обединени са в два, заради това има и две финансови обосновки, две оценки на въздействието, съответно две обществени обсъждания. Държа да подчерая, тъй като във водещата Комисия по околната среда и води, и в тези, които до момента разглеждаха Законопроекта, има много постъпили възражения по отношение на промени, може и при Вас да има, касаещи СОЗ-те в Закона за водите. Затова Министерството оттеглят тази част от предложените промени, отнасящи се конкретно до Закона за водите, които ще бъдат подложени на допълнителни консултации, експертни становища, проучване и отразяване на мнения на заинтересовани страни, асоциации и т.н.
По отношение на основната част, която е предложена в ЗООС това е обединяване в едно на трите най-тежки процедури, които са по Закона. Това е процедурата по задължителна оценка на въздействието върху околната среда, процедурата по комплексно разрешително, която се отнася за предприятия, които основно касаят едрия и тежък бизнес и съответно процедурата по одобряване на Доклад за безопасност, който касае предприятия с висок рисков потенциал. Това, което представяме на Вашето внимание, е да не се провежда както до настоящия момент в три последователни процедури, всяка една от които е средно минимум до 169 – 179 дни, тоест по около половин година, а в процедурата по ОВОС в основните й етапи да влязат и съответно основните етапи да съвпаднат с тези на процедурата по издаване на комплексно разрешително и доклад за безопасност, така че с решението по ОВОС да се одобрява и доклада за безопасност, респективно да се налагат условията по комплексно разрешително, тоест с един административен акт възложителят да е провел и трите основни процедури.
По отношение на останалите промени, които касаят Закона за биологичното разнообразие, Закона за управление на дейностите по отпадъците, Закона за опазване чистотата на въздуха, те са изцяло в изпълнение на правителствената програма и касаят отпадане на тези административни документи, които могат да бъдат набавени по служебен път, така че да бъде улеснен възложителят от тази гледна точка, чисто административно да ги набави. В тази посока са направени и останалата част от промените, които се отнасят до Закона за водите. Благодаря Ви. Колегите влизат. (В залата влизат гостите от Министерството на околната среда и водите.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте, господин Живков. Току-що представиха Законопроекта, Вие ще имате честта да отговаряте на въпроси, ако има такива.
Уважаеми колеги народни представители, имате ли въпроси към вносителя на Законопроекта, както, разбира се, и да изразите становища или направите предложения.
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Първо, казвате, че оттегляте частта за водите, което не знам как ще стане – вероятно между първо и второ четене…
КРАСИМИР ЖИВКОВ: Що се касае само за санитарно-охранителните зони.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Само за зоните? Иначе другата част си остава. Значи, всичките тези 14 закона, преходни и заключителни разпоредби ще си вървят с …
КРАСИМИР ЖИВКОВ: Да. Точно така.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Освен измененията в тези от тях, които касаят само санитарно-охранителните зони, защото има такива. Примерно в горите измението е само това. За почвите има допълнително. Там е въпрос вече на дебат. Нашите закони, които са ресорни към Земеделито, в една част има само за санитарно-охранителните, но за други има и допълнителни предложения.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: И по рибите пак.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Рибарството просто е водещ закон в нашата комисия с промените.
В Закона за опазване на околната среда, това комплекно разрешително ли беше, както казахте Вие? Означава ли, че все пак не може да се провеждат процедурите една по една или всяка една от процедурите ще бъде поотделно, или тя ще бъде обща процедура? Това ли ще е единственият вариант? Това е нещото, което не разбирам – дали ще остане сегашният ред, но давате възможност за облекчение да се кандидатства и по искането на трите…
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА: Абсолютно вярно.
По искане на бизнеса, тъй като ние проведохме три много обхватни срещи с представителите на всичките бизнес асоциации в страната в продължение на повече от половин година за обсъждане на това предложение и по тяхно настояване Законопроектът предлага самият възложител да избира по кой от двата реда – по настоящия ли да продължи всяка една от тези три процедури последователно да ги провежда, или в самото начало да заявява, когато иска новата процедура, едновременно да се проведат, т.е. обща процедура. Въвеждаме това, което от 2007 г. в България се прилага по отношение на „Натура 2000”. В самото начало тя е въведена като обща процедура. Всяко решение по ОВОС завършва и с оценка за съвместимост и не се налага да се провежда самостоятелна такава. Това сега го предлагаме, но в този законопроект е по искане на възложителя. Възложителят да процени дали за него е по-удачна новата, общата процедура, или да продължи по сегашния ред.
Още веднъж да поясня, защото наистина е съвсем ново: може да се приложи единствено и само, когато едновременно е най-малко на две от трите процедури едно инвестиционно подлежащо – задължителен ОВОС с доклад за безопасност, задължителен ОВОС с комплексно разрешително или и трите – задължителен ОВОС, комплекно и доклад за безопасност.
Като се види как стартира, има много бъдеще в тази посока – да се предлагат и други облекчения. Например предложено е от една от асоциаиите, които настояват и при актуализация на комплексни разрешителни. То обаче не е резонно, защото от гледна точка на ОВОС няма задължителен ОВОС и някак си преценката не е релевантна на тежестта на комплексно разрешително. Тоест дори част от бизнеса към момента получаваме становища, че дори искат в по-разширен обхват да се предложи Законопроекта. В момента това е първата стъпка, така да кажа, но ще бъде опционална по искане на възложителя. Това е опоменато в съответния параграф в Законопроекта. Става ясно.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Апостолов, заповядайте.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Уважаема госпожо Председател, колеги! Възникват два въпроса: дали представители на Министерството биха помислили за включване на такива предложения в този ЗИД? Мисля, че са резонни и бих искал да чуя становището на Министерството.
Единият – Законът за водите, много добре знаете, колеги, че към този момент, когато има съществуващо водоземно съоръжение и се установи такова, и то не е законно, се пристъпва по сегашния Закон към неговата ликвидация. Да Ви кажа, че на терен това се случва по един елементарен начин – Вие го знаете, но ще го кажа за останалите колеги – отиват, хвърлят му две лопати пръст и с това се приключва ликвидацията на съоръжението. Не е ли редно такива съоръжения да бъдат озаконавяни? Защото съоръжения, които Вие ликвидирате, са с дълбочина повече от 1000 м. Един такъв сондаж на 1000 м. струва над 1 милн. лв.
КРАСИМИР ЖИВКОВ: Въпросът е ясен, може ли да отговорим?
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Ясен Ви е този въпрос.
Следващият ми въпрос е във връзка с Закона за рибарство и аквакултури. Тук създаваме тези проходи, но аз питам какво стана с тези устройства, за които Вие искате водомерни съоръжения, с които да измервате водата на рибарниците без тя да се отклонява?
Много добре Ви е известно също така, че рибите не пият водата, а живеят в нея. Все едно ние да си плащаме за въздуха. Тя е жизнена среда. Отделно от това много от рибите чрез поемане на тази вода, преминавайки през хрителите им, даже се получава пречистване на водата в един момент, аспект и вид.
Какво е Вашето становище по монтирането на такива измервателни съоръжения, които силно затрудняват бранша? Знаете за какво Ви питам.
Мисля, че въпросите са абсолютно ясни.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте.
КРАСИМИР ЖИВКОВ: Относно регистрирането на водоземни съоръжения по Закона за водите, които са изградени без разрешително, промяната в Закона за опазване на околната среда дава възможност тези, които са технически годни и изправни за експлоатация, да бъдат регистрирани без да има досегашнната процедура за разрушаване и ликвидиране, само срещу заплащане на такса в съответната басейнова дирекция.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Браво! Това е добра новина.
КРАСИМИР ЖИВКОВ: Това е изключително важно и е насочено към изискването на бизнеса. В Закона е отразено точно това, което казахте и коментирахте Вие.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Браво!
КРАСИМИР ЖИВКОВ: Едно изречение за водомерите и аквакултурите.
Това предложение не е от нас, а от Министерството на земеделието. Не мога да отговоря.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: (Смях.) Значи, монтирането на водомерни съоръжения, господин Живков, е по Ваше настояване.
КРАСИМИР ЖИВКОВ: Ще предоставя на нашите експерти думата.
Госпожа Илияна Тодорова, директор на дирекция „Управление на водите” в Министерството на околната среда и водите.
ИЛИЯНА ТОДОРОВА: Здравейте!
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Искам да посоча, че в моента водим и правим срещи заедно с Министерството на земеделието и с ИАРА, на които обсъждаме промяната в Закона за водите, и след като достигнем до някакви текстове, те ще бъдат коментирани и с рибопроизводителите, и съответно ще бъдат внесени.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Аз не разбрах. (Смях, шум и реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: ИАРА-та ползва няколко канала за законодателни изменени – депутати, Министерство, а сега и друго Министерство, разбираме от обясненията. (Смях, шум и реплики.)
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Искаме да бъдат премахнати тези измервателни съоръжения за рибопроизводителите. (Шум и реплики.)
ИЛИЯНА ТОДОРОВА: В момента го обсъждаме.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Ние категорично – аз изявявам тази позиция, абсолютно бизнесът е против.
Имали сме неколкократно срещи с големи рибопроизводителие, които не отклоняват вода от съответното водно тяло и обект, и няма защо те да омнтират измервателни съоръжения на този обект. Защото тази вода не изчезва. Никой не я ползва, не я отклонява на друго място, просто рибите живеят вътре в нея. Само я пречистват. (Шум и реплики.)
Знам, че има твърда позиция на част от екипа на Министерството на околната среда и водите, която защитава тезата, че тези водомерни съоръжения са задължителини за рибопроизводителите.
Бизнесът е на друга позиция. Да внимаваме какво правим! (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодарим за отговора.
Министерството на околната среда го има предвид, колежката казва.
Освен да очакваме законодателна инициатива от Министерството на туризма с предложение пак от ИАРА-та, защото можем да го свържем с развитието на алтернативния туризъм. (Смях, шум и реплики.)
Колеги, други въпроси или предложения има ли? Няма.
Закривам дебата.
Който е „за” подкрепа на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 802-01-21, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2018 г. за първо гласуване, моля да гласува.
За – 12, против – 7, въздържал се – 1.
Законопроектът се приема на второ четене.
Закривам днешното заседание.

(Закрито в 16,05 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА


Стенограф:
Маргарита Крачунова