1. Представяне на Законопроект за поземлените отношения и опазването на земеделските земи от Министерството на земеделието, храните и горите.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните






П Р О Т О К О Л
№ 41

На 10 октомври, сряда, 2018 г. от 14,30 ч. се състоя редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне на Законопроект за поземлените отношения и опазването на земеделските земи от Министерството на земеделието, храните и горите.
Списък на присъствалите гости и народни представители, членове на Комисията по земеделието и храните се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по земеделието и храните госпожа Десислава Танева.

* * *

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум и заседанието на Комисията по земеделието и храните може да започне.
Преди да преминем към дневния ред, господин Апостолов искаше да направи изявление.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Добър ден на всички! Благодаря, колеги!
Уважаема госпожо Председател, преди да започнем днешното заседание, бих искал да споделя нещо с членовете на Комисията. Виждам, че има и широк кръг представители от Министерството на земеделието, храните и горите.
Сигурен съм, че всички колеги от Комисията ще подкрепят мнението ми. Това е градивна критика към Министерството на земеделието, храните и горите. Министърът е в Саудитска Арабия, заместник-министърът е на „Златна есен“ в Москва, а нито един член от Комисията по земеделието и храните не е с тези делегации. Призивът ми към Министерството е да помисли дали не е редно в други такива събития да участват и представители на Комисията.
Миналата седмица имахме среща с представители на Руската дума и те зададоха въпроса защо на нито една от срещите, които са провеждали с изпълнителната власт, не е имало представители на парламента на Република България. Виждате, че тази практика продължава. Две значими изложения са без представители от парламента. Мисля, че колегите ще се солидализират с моето мнение. Бих приканил отново Министерството да помисли каква политика оттук нататък ще води относно тази тема. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Обратно становище има ли?
Ако няма, да приемем, че имаме единодушие по тази тема.
Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред по предложение на господин Абазов на заседанието миналата седмица имаме една-единствена точка в дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПОЗЕМЛЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ И ОПАЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ
Уважаеми колеги, има ли предложения по дневния ред? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
Приема се единодушно.
Гости на днешното ни заседание са заместник-министър Вергиния Кръстева, заедно с целия екип, който работи по Законопроекта. Представени са браншови организации и други граждани, проявили интерес към обсъждането.
Всички сте наясно, че Законопроектът ще ни бъде представен във вида, в който беше качен за обществено обсъждане. Ако колегите преценят, могат да представят и най-често срещаните бележки и предложения по този законопроект. Законопроектът все още не е приет от Министерския съвет и в този смисъл бележките и предложенията, които направим в процеса на представянето, могат да бъдат взети под внимание от Министерството на земеделието, храните и горите за окончателната редакция на Закона, какъвто ще влезе в пленарната зала и гласуван на министерски съвет. Мисля, че това е добра практика и бихме избегнали различията и многото корекции, които обикновено стават между първо и второ четене.
Сигурна съм, че няма да има проблем да се направи и второ такова обсъждане, ако се наложи. Това искам да кажа и да се движим в тази посока.
По точката от дневния ред давам думата на заместник-министър Виргиния Кръстева, а екипът да прецени по какъв начин ще представи Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВИРГИНИЯ КРЪСТЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Днес ще Ви направим кратко представяне на Законопроекта, който е във връзка с решение на Народното събрание.
Законопроектът е изготвен в резултат на направен преди това анализ на материята, уреждаща поземлените отношения. Знаете, анализът беше внесен в Народното събрание в края на месец декември, след което имахме десетмесечен срок за изготвянето му.
Предлагам моите колеги да представят основните моменти, предвидени в Закона – темата с ползването на земеделските земи, управлението на Държавния поземлен фонд и опазването на земеделските земи. Считаме, че сме отразили различни противоречия в различни закони. В резултат на анализа, който беше направен, сме установили, че има процедури, които не работят достатъчно добре и има какво да се прецизира по тях. Постарали сме се да уредим и тази материя.
Разбира се, имаме и няколко нови момента. Например в Законопроекта е предвиден отделен търг за млади земеделски стопани. Това го направихме във връзка с призива на комисар Хоган, който каза, че сектор „Земеделие“ е застаряващ не само в България, а и в цяла Европа. Във връзка с бъдещата обща селскостопанска политика от съществено значение е да се предвидят различни процедури, които да дадат предимство и земеделието да стане интересен сектор за младите хора, така че те да видят смисъл да работят и да се развиват в него.
Други теми, които сме засегнали. По отношение на ползването имаме разписани варианти със споразуменията за комасирано ползване, в които се предвижда, както е и до момента, доброволно и служебно споразумение. Новите моменти ще бъдат представени от колегите.
По отношение на пасищата – общински и държавен поземлен фонд, също сме направили корекции. Има засегнат момент и при белите петна в пасищата, стопанските дворове, както и опазването на земеделските земи.
Предлагам колегите да вземат отношение.
Колежката Лилия Стоянова ще разкаже по-детайлно за отделните процедури.
ЛИЛИЯ СТОЯНОВА: Добър ден на всички!
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Ще Ви занимая с частта от Законопроекта, свързана с ползването на земеделските земи. Бих искала да направя увод по отразяването на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи в този законопроект.
След реституцията на всичките земи в страната, вече 27 години, чрез изменение и допълнение в този закон се регламентира и друга материя, различна от реституционната, свързана с ползването на земеделските земи. Доста изменения има през годините и на практика Закона за собствеността и ползването на земеделските земи регламентира две съвсем различни процедури – реституционната и процедури по ползването и управлението на земеделските земи. На практика това доведе до положение, в което този закон, първо, е много голям, претрупан, има несвързани помежду си части, третират се различни материи.
Когато започнахме работа върху новия законопроект, предложихме да разделим тези материи и в новия законопроект да влезе само частта с ползването на земеделските земи, а реституционната част да си остане в действащ Закон за собствеността и ползването на земеделските земи – дали ще остане с това име, е въпрос на бъдещо решение.
Ще приключа с реституционната част, като в Преходни и заключителни разпоредби на този законопроект предлагаме стегната процедура, чрез която да се приключат нещата с реституцията върху земеделските земи. Предлагаме да се даде двугодишен срок, който подлежи на обсъждане и на промяна, в който собствениците с невъзстановено право на собственост на имота да идентифицират имотните си граници, да си получат решенията и ако след този срок все още има собственици, които не са идентифицирали имотите си, не могат да посочат имотните граници, да се разработи процедура, в която всички невъзстановени имоти, да бъдат възстановени чрез изработването на план, като се използват земите от остатъчния поземлен фонд.
Ще отбележа, че България има такъв ангажимент и по Протокол 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи да довърши реституционната реформа в страната, тоест собствеността да бъде възстановена без никакви уговорки. Това е другата цел, която смятаме, че трябва да се изпълни и предлагаме начин за това. Това сме изписали в Преходни и заключителни разпоредби на предлагания Законопроект.
Действително Законопроектът беше обявен за обществено обсъждане, мина на първо междуведомствено съгласуване, получихме становища от ведомства, институции, неправителствени организации в портала за обществено обсъждане. Вече сме напреднали в работата си по този законопроект, като сме разгледали и отразили становищата на ведомствата.
В частта „ползване“ материята е разделена главно на три части: актове за ползване и тяхната регистрация от общинската служба по „Земеделие“. Забележете, че не говорим само за договори, тъй като имаме и много други актове, които регламентират права на ползване върху земеделски земи.
Втората част е обща част, която дава условията за споразуменията за ползване и, третата част – специалните части, разделящи споразумения за ползване на обработваеми земи и трайни насаждения и споразумения за ползване на пасища, мери и ливади.
Опитали сме се да направим облекчени, кратки, по-ясни процедури – говоря за участниците в тези процедури, като същевременно сме се стремили да бъдат уредени и необходимите актове, които уреждат въпросното ползване.
В част „Регистрация на актове за ползване на земеделските земи“ сме описали какви актове е възможно да бъдат извадени като ползване на земеделски земи и тяхната регистрация. Ще отбележа, че в част „Регистрация“ сме запазили положението, което е в сега съществуващия ред в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вероятно си спомняте последните изменения, които касаят новите чл. 4а, чл. 4б и чл. 4в от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, с разликата, че не е застъпена хипотезата при регистрация на актовете за ползване, когато имаме два вписани договора за ползване, общинската служба да регистрира първия по време. Това е така, поради факта че когато имаме съсобственост, договорите за наем се сключват от 25+1 съсобственици, а в Закона за арендата са включени 50+1 от съсобствениците. По този повод няма как първият по време да е пръв по право, регистриран в общинската служба по земеделие именно поради обстоятелството, че в Закона за собствеността един имот се управлява от 50+1 от съсобствениците. Няма как договор, сключен за наем с 25% от съсобствениците, да противостои на договор с 50% от съсобствениците по Закона за арендата. Считаме, че това няма как да бъде вписано в този законопроект. Това е разликата с досега действащата норма в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
В раздела „договори за ползване“ изцяло сме запазили сега съществуващите регламенти в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които, както казах, бяха последните изменения на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Новото е, че договорът за съвместно обработване по Закона за кооперациите, когато се сключва такъв договор със съсобственици, те също трябва да са 25 на сто от съсобствениците, какъвто е договорът за наем. Това е в част „договори“ и тяхната регистрация.
В общата част на създаването на масиви за ползване сме въвели ново понятие „парцел на земеделските земи“, което определя индивидуалното ползване на всеки един участник в споразумението. Досега нямаше такова понятие. Говореше се само за масиви и нещата се объркваха с масивите на ползване на един участник и общите масиви, които се определят за споразумение. Това сме го въвели за по-голяма яснота. Въвели сме норма, че ползвателите, които са получили по заповед в споразумение площи, трябва да се грижат за тях. Имотите трябва да се ползват по предназначение, да не се увреждат и така нататък, което е задължително и основополагащо изискване.
По отношение на така наречените бели петна. Няма да използвам официалния термин, тъй като той е два реда. В Законопроекта предвиждаме заповедта, с която се одобрява споразумението или разпределението, да влезе в сила след заплащането на имотите, предоставени за ползване на отделните участници. Срокът за плащане на тези бели петна отново е тримесечен, какъвто си е и в момента.
Предвидили сме и кратка процедура за случаите, в които след тримесечния срок, все пак не се извършва плащане за предоставените бели петна. Смятаме, че тези разпоредби са в защита на собствениците на имоти, независимо че те нито са подавали декларация, нито са сключили договор, нито правят нещо с тези имоти. Все пак фактът, че ги предоставяме по административен ред за ползване, трябва да има защита и сигурност, че ще се ползват по предназначение, имотите ще се пазят и за тях ще бъде извършено плащане. Това беше стремежът ни, когато разработвахме тези разпоредби.
Направили сме промени в дефиницията за средното годишно рентно плащане. Сега действащата дефиниция гласи следното: размерът на средното годишно рентно плащане се определя от поне половината вписани и регистрирани в общинската служба договори за ползване. Тенденцията обаче е да се сключват и регистрират все повече и повече едногодишни договори, чиято стойност по сега действащата дефиниция не влиза при определянето размера на средното годишно рентно плащане. Затова сме запазили комисията, която събира и анализира данните и определя плащането, но то ще се определя вече на база всички договори, регистрирани в общинската служба по земеделие. Смятаме, че по този начин ще се избегнат съществуващи аномалии.
Запазили сме мерките по отношение на площи, включени в „Агроекология и климат“. Това са общите положения в споразуменията за ползване.
Следва раздел, който урежда процедурата за споразуменията за ползване за обработваеми земи и трайни насаждения. Тук имаме доста нови неща, като започваме с това, че сме заложили най-простата хипотеза – или се прави доброволно споразумение, прието и подписано от всички участници, или се прилага разпределение. В предварителните данни и материали на участниците се представя и проект на разпределение, като сме променили дефиницията за изготвяне на разпределение. Сега действащата дефиниция е изградена по следния начин: в масива се настанява ползвателят, който преобладава в масива. Изменението, което предлагаме в дефиницията, е: при разпределение всеки ползвател се настанява в масива, в който преобладава неговото ползване, независимо дали в масива като цяло този ползвател преобладава. Това се наложи, защото дребните и средните ползватели не преобладават в нито един масив. Едрите ползватели преобладават навсякъде, в резултат на което, се стига до там, че средните и дребните ползватели са изтиквани дори от масивите, в които те имат регистрирано правно основание, в резултат на което те не подписват доброволното споразумение, започват конфликти в групата и накрая не се постига доброволно споразумение.
Отварям скоба, тъй като имаме и такова становище от една от големите браншови организации – премахнали сме възможността, която сега съществува в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, че когато споразумението трябва да се подпише от участниците в него, ако те не постигнат съгласие за площ, която е не повече от една трета от площта на споразумението, за тази площ се прави служебно разпределение.
Как се практикува сега? Постига се споразумение между участници, чиито площи правят две трети от площта на масивите. Подписват споразумението и има един, двама средни и дребни, които не подписват споразумението, но тяхната площ е до една трета. Подписвайки непълно доброволното споразумение, участниците казват: „Ето, това е нашето споразумение. То е доброволно и има две трети, регистрирайте ни го“. Какво става с останалата една трета не се знае. Практически те или искат да излязат от споразумението в реални граници, което не прави услуга на никого, защото да излезеш в реални граници в края на процедурата, означава да се взриви принципно споразумението, или се съгласяват под натиск да отидат някъде, където те нямат интереси. Дори в момента при нас има такъв случай – човек, чиито имоти са в средата на масивите за ползване, категорично е изразил желание да стои в реални граници и никой не е в състояние да го накара да влезе в споразумение. Искам да кажа, че конфликтите не правят услуга на никого.
Предложили сме да има предварителен проект на разпределение на принципа, за който споменах: всеки ползвател да се настани в масива, в който преобладава неговото ползване. Имаме становища от асоциации, които са изразили опасения, че това няма да е добре, тъй като някои ползватели могат да си харесат мястото по разпределението и да не подпишат доброволното споразумение.
Предлагаме проект на разпределение, което да влезе с предварителните материали към ползвателите, като на практика им печели още един месец. Ако не се постигне споразумение, сега този един месец може да се използва, за да се увеличи времето, в което те да могат да се споразумяват. В тази процедура много подробно сме разписали, че предварителните регистри, които се правят, се предоставят на хората, те могат да си чистят застъпени имоти, технически грешки и така нататък. Има десет дни за чистене на тези грешки и на 15 август вече окончателните данни да бъдат предоставени, за да може да се започва самото споразумение. Посочили сме имоти, които принципно не могат да се включват в масиви за ползване, тоест тези, които са посочени за обработване в реални граници. Тук сме въвели нов текст: имоти, за които собствениците им не са подали декларации по реда, за да кажат, че ще ги обработват в реални граници, но администрацията има данни, че тези имоти се обработват в реалните им граници. Също така сме дали право тези имоти, независимо че няма подадена декларация, да не бъдат включвани в масивите за споразумения. Имаме райони в страната – Кърджали, Смолян, Хасково, в които хората не знаят и изпускат тези срокове. Тези имоти се обработват лично, но собствениците не подават декларации и в един момент разбират, че идва някой друг, настанява се и започва да им обработва земите, но вече е много късно да направят каквото и да е. Тук сме дали възможност, когато има данни за такива имоти, независимо че не са подадени декларации, те да се изключат от масивите за ползване.
Какво се случва след предадените данни и материали? Участниците започват да си правят доброволното разпределение, но тук отбелязвам, че няма изискването две трети и една трета. В предвидения срок, а той е до 15 септември, в общинската служба по земеделие се представя проект на доброволно споразумение, който обаче не е подписан от всички участници в него. Вариантът, който сме предложили в Законопроекта, е следният: ако споразумението не е подписано от всички участници, влиза в сила разпределението. Имаме становища от браншовите организации, че имат резерви към този вариант дори една от организациите се беше изразила, че подписването на споразумението от всички участници е химера, което не е далеч от истината. Има и такива, но не са много.
Това е най-простото положение, което сме дали в Законопроекта. В интерес на истината искахме да провокираме бранша, за да има дискусия точно по този въпрос. Смятам, че целта е постигната и ще имаме допълнителни разговори точно в тази част от Законопроекта.
Другото ново, са сумите, които се изплащат за имотите бели петна. Ползвателите изплащат на 100% определените им суми, но предлагаме собствениците да получат 80% от сумата. Другите 20% да бъдат задържани за държавния бюджет. Искам да Ви кажа, че, на първо място, собствениците са хора, които не разчитат на доходи от тези имоти, не се грижат за тях, тоест администрацията поема грижата за тяхното добро управление, и има доста разходи по това администриране.
В много райони от страната размерът на средното годишно плащане е много по-висок от сумите, които се предлагат при договори. За съжаление, много собственици отказват да сключват договори, очакват администрацията да им управлява имотите и накрая те отиват и си взимат сума по-голяма от тази, която им се предлага от наемателите в даденото землище. Считаме, че трябва да бъде стимулирано сключването на договори, а не увеличаването на масата на бели петна. Колкото повече бели петна има в едно землище, толкова по-трудно се прави споразумение, толкова по-трудно се управляват имотите. Това е предложението, което, между другото, се адмирира от браншовите организации.
Предложили сме изменение на процедурата, по която полски пътища, които не се използват като такива, могат да бъдат включвани в масиви за ползване. Изменението се състои в това, че кметът на общината след решение на общинския съвет изразява принципно съгласие за цена, на която иска да предостави пътищата, а процедирането да се извършва от специализираната администрация на Министерството на земеделието, храните и горите, за да не се губи време. Това е за облекчаване на процедурата.
Съвсем накратко ще спомена за споразумението за пасища, мери и ливади. В сега действащата норма в тези споразумения могат да участват само собственици на животновъдни обекти с пасищно селскостопански животни. Ние предлагаме да влизат и собственици на пасища, мери и ливади, които не са животновъди, но с изричната регламентация в Законопроекта, че собствениците, които не са животновъди, на тях не могат да им се придават бели петна, тоест могат да влизат в споразумение, но те ще излязат от него с точно толкова площ, с колкото са влезли. Мотивът ни за това е следният: тъй като в момента има забрана тези лица да влизат, техните имоти стоят като дупки в споразуменията. По този начин ще се увеличи площта на масивите за ползване и животновъдите и тези собственици при добро желание могат да се уредят в индивидуалното си ползване така, че да има по-малко разпокъсване и да им се оформят по-големи масиви. В общественото обсъждане имаше мнения: сега пак ли ще правите крачка назад, ще връщате… Не е връщане на старото положение. Пак казвам, всичко подлежи на обсъждане, на дискусия. Това е проект.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа, това са накратко най-съществените неща, които сме направили в част „Ползване на земеделските земи“. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Илчева.
ЕЛИЗАБЕТ ИЛЧЕВА: Ще Ви представя новите положения, въведени в Законопроекта, относно земите от Държавния поземлен фонд и земите в стопанските дворове.
Преценено е, че доста от процедурите в годините са надграждани и сме счели, че всичко, което към момента работи добре, е целесъобразно да се запази. Сега земите от Държавния поземлен фонд и земите в стопанските дворове вървят в поредност и тези, които ги прилагат и се възползват от тях, по-лесно ще се ориентират в материята.
Новите моменти, които са въведени в управлението и разпореждането със земите от ДПФ, е, че е уреден специален режим както за земите от Държавния поземлен фонд, така и за земите от общинския поземлен фонд, като всички възможности, които се предоставят за земите от Държавния поземлен фонд, са предоставени и за земите от общинския поземлен фонд. Уреден е статутът на земеделските земи от двата фонда, предназначението им, предоставянето им за ползване без търг, с търг и всички други възможности, които е възможно да се приложат и за земите от общинския поземлен фонд, са предоставени с този законопроект.
Въведени са в търговете минимални и максимални срокове за отдаване на земите за ползване и от двата фонда, като минималният срок е определен в Закона за арендата – петгодишен, но е въведен максимален десетгодишен срок за договорите, които се предоставят за ползване на земеделски земи за отглеждане на едногодишни полски култури и 30-годишен срок в зависимост от периода на преобладаване на насажденията за земите, които се предоставят за отглеждане на трайни насаждения. Насаждения, за които в наредбата за базисните цени на трайните насаждения, е предвиден по-дълъг срок на плододаване, е предвидена възможност те да бъдат анексиране след изтичане на този срок по пазарни цени.
Променен е срокът, в който министърът на земеделието, храните и горите всяка година открива тръжната процедура за съответната стопанска година – досега беше 31 март, сега е предложено това да бъде 15 февруари, тъй като се забавят търговете, сключването на договори и това възпрепятства включването на тези договори в споразумение за ползване по масиви.
В търговете, както каза и госпожа Кръстева, е въведена възможност за отдаване на земи по отделен списък на млади земеделски стопани до 40 години. Те ще участват в същия търг, на който ще участват и всички други, но по отделен списък. Знаете, че тези списъци се предлагат от областните дирекции и министъра специално за младите земеделски стопани по утвърдена от него методика, която ще бъде изработена, и ще определя кои от предложените земи могат да бъдат предоставени на млади фермери. Предвидено е преди да се предложат списъците от областните дирекции, да се проведе анкета на място, за да се прецени какви са интересите, за какви земи, за какъв вид насаждения, за да се предвидят имоти точно за такова разпореждане.
В процедурата за отдаване на земите под наем и аренда е предвидено да отпадне конкурсната процедура. За земите от общинския поземлен фонд не знам дали се провежда, но за земите от Държавния поземлен фонд поне от 15 години такава процедура не е провеждана. Считаме, че много по-ясни са правилата при тръжните процедури, докато при конкурса се определят по критерии, определени от министъра или от кмета на съответната община. Може да се счете, че те не са толкова ясни и прозрачни, както тръжните условия. Затова сме предложили земите от държавния и общинския поземлен фонд да се отдават за ползване само чрез търг.
Разписана е и възможност за замяна на земи от Държавния поземлен фонд със земи от общинския поземлен фонд, тъй като такава възможност съществува в Закона за държавната собственост и в Закона за общинската собственост – замяна между община и държава, но до момента не беше предвидена във възможните хипотези, които не са прилагани от 2009 г. В много случаи на общините се налага да ползват за определено общинско мероприятие земи от Държавния поземлен фонд и в тези случаи прилагаме процедурата по реда на Закона за държавната собственост – безвъзмездно прехвърляне от ведомство на община.
С възможността за замени между двата фонда ще се съхрани и ресурсът на Държавния поземлен фонд, който ще се използва за други цели, предвидени в Закона. Това е само в случаите, когато се налага реализиране на социално-икономически проекти на общината и няма друг подходящ имот за реализирането им.
През 2014 г. бе въведена възможност за продажба на земи от Държавния поземлен фонд освен с поименни компенсационни бонове и с всички видове компесаторни инструменти – компесаторни записи и жилищни компесаторни записи. Наредбата, по която тези търгове се провеждаха, регламентираше само реда и условията за продажба чрез поименни компенсационни бонове. С новия законопроект се предлага Наредба 16 от 2000 г., която не е актуална към момента, не включва всички видове компесаторни инструменти, да бъде отменена, като работещите процедури от нея са разписани в новия законопроект.
Относно разпределението на пасищата, мерите и ливадите. Въвели сме изменение, с което е променено съществуващото положение – първо да се отдават земите от общинския поземлен фонд в землището, където е регистриран животновъдният обект, при недостиг да се разпределят в съседни землища на това землище и едва след това, при поискване на лицата, да се додават земи от Държавния поземлен фонд. В тази насока има доста възражения. Животновъдите предпочитат първо да им бъдат разпределени земите в землището, където им е животновъдният обект и след това да отиват на съседни землища. Така Държавният поземлен фонд ще се управлява по-ефективно, защото към момента служи само за додаване, и дори и на търговете, които след разпределението са за една година, няма интерес към едногодишни договори. Земите пустеят, захрастяват се, стават гори. Затова сме предложили да се разпределят първо земите от общинския поземлен фонд в землището, където е животновъдният обект, след това земи от Държавния поземлен фонд, като лицата посочват в заявлението си още първоначално, че при недостиг желаят да им бъдат разпределени земи от Държавния поземлен фонд в същото землище, след това от съседно землище.
Дадена е възможност тези, които до момента са ползвали земи от Държавния поземлен фонд – и в сега разписаната процедура има такава възможност, ако желаят, тези земи може отново да им бъдат предоставени, предвид че те са вложили ресурс да ги почистят и да ги поддържат. Към момента те трябваше да преминат през общинска процедура и след това през държавна. Затова е дадена възможност, ако имат желание и животните им отговарят на площта, да не минават през общинско разпределение, да отиват направо към разпределение на земите от Държавния поземлен фонд, към другата комисия.
Относно стопанските дворове. Там също процедурите са прецизирани, систематизирани, разписани са някои технически подробности за изработване на планове на новообразувани имоти. Същественото, което сме въвели, е, че бившите стопански дворове – оказа се, че и към момента съществуват като сграден фонд, съществуваше възможност областният управител да свиква общо събрание на правоимащите, и да доразпределя. На практика обаче се установява, че това не се случва. Затова сме предвидили комисия, назначена от кмета, която ще включва представители на областна дирекция, областна управа, на общината, да извърши документална и теренна проверка на това неразпределено имущество и то да бъде предадено за собственост и управление на общините, като сме разписали, че в двугодишен срок нямат право да се разпореждат с него. Предвиден е двугодишен срок за регистрация на собствениците на сгради в стопанските дворове. Към момента нямаме информация кои са тези собственици. Те се появяват в момента, когато подадат заявление за придобиване на собствеността. Има разрушени сгради, а не се знае имат ли собственик. Затова сме дали този двугодишен срок, в който всички собственици на сгради и съоръжения в стопанските дворове да регистрират собствеността си в съответната действаща карта в землището. След регистрацията, ако в този двугодишен срок, за определени сгради няма регистрация и при теренна проверка се установи, че няма и сграда на терена, за тези имоти да се направят планове на новообразувани имоти в зависимост от територията и с тях да може да се разпорежда министърът по съответния ред.
Мисля, че с това се изчерпват новите моменти и съществуващите процедури, като някои от тях са прецизирани, пренаписани, но като смисъл, като съдържание нямат съществени промени.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: За последната част – Зорница Жекова, главен експерт в дирекция „Поземлени отношения и комасация“.
ЗОРНИЦА ЖЕКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Ще Ви представя третата част „Опазване на земеделските земи и промяна“. В новия законопроект се предвижда изцяло да бъде отменен Законът за опазване на земеделските земи, като две от процедурите ще бъдат включени в Правилника, а всички части на „Промяна и предназначение“ влизат в новия законопроект.
По-важните моменти, които са включени и на които бих искала да обърна внимание са: строителство и земеделски земи без промяна на предназначение. Предвидено е, ако в земеделската земя има извършено строителство, без да е налице разрешение по Закона за опазване на земеделските земи, било по Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата, лицето да бъде лишено от възможността за извършване на строителство без промяна на предназначението. Нашата идея е, че не може изначално нарушение на закона да бъде легализирано чрез становище на Областна дирекция „Земеделие“ независимо от наличието на разрешение за строеж, издадено от компетентните органи.
Друга важна промяна е, че строителство в земеделски земи без промяна на предназначение няма да може да бъде извършвано в имоти с начин на трайно ползване, пасища, мери и ливади, които са включени в постоянно затревени площи. Това не означава тотална забрана за строителство в тези имоти, но това може да стане само след надлежно издадено решение от комисиите за промяна на предназначение. Целта е все пак да е минато производството, в което искаме становище по Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие, предвид особената важност на тези имоти и тяхното специфично предназначение.
Друга важна промяна е свързана с едно противоречие, което съществуваше в Закона за собствеността и ползване на земеделските земи и в Закона за опазване на земеделските земи, и беше свързано с обектите, които могат да се изграждат върху имоти публична общинска собственост. Кръгът на обектите беше разширен в Закона за собствеността и ползване на земеделските земи, а с приемането на § 6а в Закона за опазване на земеделските земи те бяха редуцирани до четири. Възприели сме този подход предвид факта, че част от обектите, разписани в Закона за собствеността и ползване на земеделските земи, могат да придобият характеристиките на тези, които сме предложили в § 6а.
Важна промяна, която предлагаме, е свързана със сроковете на валидност на решенията за промяна на предназначение. Предлагаме да отпадне тригодишният срок, в който заинтересованите лица трябваше да поискат издаване на разрешение за строеж. В сега действащото законодателство при постановяване на решението за промяна на предназначение и неговото влизане в сила заинтересованите лица трябваше да спазят два срока – тригодишният, в който да поискат издаване на разрешение за строеж, и шестгодишен, за да започне изграждането на обекта. Ние считаме, че това е допълнителна тежест за лицата и не е необходимо те да ни доказват на два пъти спазването на тези срокове, а е необходимо и достатъчно в шестгодишен срок от влизането в сила на решението те да започнат изграждането на обекта.
Предвид възприетия поход в Закона за устройството на територията по отношение на срока на валидност на разрешението за строеж предлагаме заинтересованите лица да имат възможност за еднократно удължаване на срока на решението за промяна на предназначението. В тримесечен срок от изтичане на този шестгодишен срок, заинтересованото лице може да поиска неговото удължаване. Предлагаме удължаването да бъде за три години, тоест половината от срока срещу заплащане на половината от таксата. Тоест максималният срок на решението за промяна на предназначение може да бъде девет години. Нашето предложението е свързано със случаи от практиката, в които дадено лице не може да реализира инвестиционното си намерение не само поради липса на финансови средства – най-често срещаният случай, но и в много случаи поради съдебни дела, свързани със собствеността на имота. Считаме, че това е добро разрешение. Все пак срокът е тримесечен след изтичане на шестте години, тоест показва най-малко заинтересованост от страна на лицето, провело процедурата, че има сериозни инвестиционни намерения и в същото време не погазваме Конституцията, която казва, че промяна на предназначението се допуска само по изключение и при доказана нужда.
Във връзка отново със сроковете на валидност на решенията предлагаме да се въведе изричен документ, който да доказва спазване на този шестгодишен срок по отношение на лицата, които са променили предназначението за осъществяване на концесионен договор. В много случаи при концесиите нямаме строителство, тоест те не могат да ни дадат документите по чл. 157 от Закона за устройство на територията – протокол за откриване на строителна площадка, линия и ниво, което автоматично означава, че тяхното решение губи правно действие, а реално те реализират дейности по концесионния договор.
Във връзка с направени забележки от други администрации и възприетия модел за намаляване на административната тежест предлагаме този документ да бъде отчет по извършване на дейностите по работния проект, но той ще бъде предоставен служебно на Министерството на земеделието, храните и горите от Министерството на енергетиката. До този момент в българското законодателство не съществуваше такава процедура, затова предлагаме изцяло нова процедура – промяна на предназначението на неземеделска земя в земеделска. Говоря за случаите, в които земята не е с променено предназначение, тя е с неземеделско ползване, но на практика се използва за земеделски нужди. Имаме такива случаи, пропуск е в законодателството – няма развита такава процедура. Предлагаме тази процедура да бъде безвъзмездна, да се осъществява само и единствено от Комисията за земеделските земи към Министерството на земеделието, храните и горите, като целта е да се стимулират заинтересованите лица, които действително използват земята за земеделски нужди, и тя да си бъде с определения начин на трайно ползване.
По отношение на административно-наказателните разпоредби. В момента са съчетани административно-наказателните разпоредби и от Закона за опазване на земеделските земи и Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Предвидено е във връзка със започнат законопроект, който не успя да бъде довършен и предвид възложения ни от Народното събрание Законопроект, който в момента Ви представяме, нова хипотеза – да се наказват лицата, които палят огън и извършват огневи работи в земеделски земи. Санкциите не са завишавани или понижавани с изключение на един-единствен случай. В сега действащото законодателство при палене на стърнище е предвидена санкция от 1500 до 6 000 лв. Ние предлагаме тя да бъде унифицирана с останалите видове санкции – в размер от 500 до 5000 лв., именно за да има равнопоставеност. Считаме, че 5000 лв. не е нисък праг на определяне на наказанието и в крайна сметка наказанията се определят по Закона за административните нарушения и наказания, където има разписани правила точно как се определя конкретният размер на конкретното наказание. Това е в общи линии.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря на екипа на Министерството за представянето на Законопроекта.
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси, становища, предложения към авторите на Законопроекта. Както казах в началото, най-доброто е, че Законопроектът все още не е влязъл в Министерския съвет и с оглед на това всеки дебат би бил полезен на авторите на Законопроекта.
Господин Абазов, заповядайте.
БЮРХАН АБАЗОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо заместник-министър, колеги от Комисията, колеги от Министерството!
Не мога да не започна с благодарности към Комисията, и към Министерството. Знаете, че това обсъждане беше по моя молба и предложение. Съвсем в телеграфен стил и в резюме всичките изменения и допълнения, които се предлагат в този голям закон, виждате, че отнеха само един час в чисто телеграфен стил. Законът е много обемист, много голям, обхваща няколко други закона. Поради тази причина не ми се искаше Комисията да изпадне в положение този обемист материал да ни се представи и да ни се каже, в рамките на седмица да дадем предложенията, което е практически невъзможно. Мисля, че след това обсъждане, всеки член на Комисията вече се ориентира в коя част да си насочи усилията, мислите, идеите, за да се съсредоточи и да даде най-добрите предложения за изменения на текстовете, които бяха предложени.
Не мога да не благодаря на колегите от Министерството. Забелязва се, че този път наистина са вложени много усилия, анализирани са всички слабости на досега действащите закони в тази част. Наистина за първи път ставам свидетел на много задълбочен анализ на действието на тези закони. Според мен наистина има някои добри предложения.
Водих си записки по кои предложения мога да взема становище.
Първата група са текстове, които са просто задължителни във връзка с изменените условия, които вече не съответстват на законодателството, което се явява остаряло.
Втората група текстове, които се предлагат, наистина са попадения и още веднъж поздравявам колегите. Много добри попадения, много добро решение на проблемите, които стояха като дупки и пропуски в законодателството.
Третата група предложения са тези, по които още малко трябва да се поработи, да се обмислят. До едно място си ги водих като конкретика, но после му изтървах края, защото са толкова много, че човек не е в състояние да ги запомни.
Примерно за младите фермери – земята, която ще получат за ползване от Държавния поземлен фонд – какви ще им бъдат предимствата, привилегиите, в какво ще бъде улеснението не можах да разбера.
Предвиждате стопански дворове и сгради, които досега не са разпоредени по някакъв начин, да ги давате на кметовете. Абсолютно сигурен съм, че кметовете няма да ги искат, защото, първо, им забранявате да се разпореждат с тях, второ, не ги обезпечавате с никакви средства, пък ги задължавате още веднъж да пазят имущество, което стои разпиляно от 25 години.
Най-накрая, ако смятате да въвеждате 20% от това, което трябва да получат собствениците за плащането на белите петна, да кръстим Агенцията за недвижими имоти Министерство на земеделието. Или ако искате, да аутсорстваме тази дейност – има доволно много агенции за недвижими имоти, които биха се занимавали с това? Според мен не е приемливо да им се удържат 20% от това, което заслужават да получат собствениците дори и да не са заинтересовани. Тук също може да се помисли.
Похвално е това, което чух и което се приближава много до идеята, която предложих в предното изменение на Закона за ползване на земеделските земи – имотите, възстановени по чл. 18ж, ал. 1, реални граници да не се включват в масивите за ползване. Това е крачка, която е направена в тази посока.
Мисля, че от ден на ден ще се убеждавате в правотата на това, което съм предложил предния път, тъй като ще се наложи да се направи усилие от страна на администрацията да идентифицира дали имотът се работи. Няма нужда и от това. Те са малки имоти, които хората си ги работят, знаят, че са си техни от години наред и в един момент заради 3 дка не си струва да отидат до общинската служба, до областната дирекция да пуснат тази декларация. В един момент идва друг, който фактически формално е прав, защото участва в споразумението.
Наистина много усилия са положени и има много конструктивни идеи, но има и още неща, които, мисля, че трябва да се доработят. Мисля, че крачката е голяма и е в правилната посока. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Абазов.
Колеги, други мнения?
Заповядайте, господин Апостолов.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Уважаема госпожо Председател, колеги, специалисти от Министерството!
Днес не е Денят на благодарността, но наистина трябва да отправим нашата благодарност и уважение към това, което сте направили, тъй като и Вие бяхте с изключително кратко време. Трудили сте се наистина. Естествено, че във всеки труд, човек като започне да се задълбочава, тръгва по някаква линия на развитие. Добри са тези обществени обсъждания, за да можем заедно, ако има някакви насоки, към които трябва да се придържаме за оправяне на някои работи, да могат да бъдат коригирани.
Ще започна малко отзад напред, но с малко по-голяма конкретика.
Първо, не съм съгласен с господин Абазов относно белите петна. Мога да дам абсолютно верен пример от Добруджа, където средното плащане заради наддаването със свръхвисоки цени на определени имоти – има цени, които са стигнали до 167 лв. на дка на търгове, средното плащане, базата се вдига много нагоре. Тогава някои умни собственици примерно имаме много лекари, адвокати от Варна, от София са си направили тази аритметика, че е по-добре да не сключват договори, защото биха получили по-голямо плащане през общината, заради това че масата е вдигната нагоре. По този начин ние вместо да стимулираме уреждането на отношенията чрез договори, където всичко е ясно и точно – всеки знае какви са неговите задължения и права, тези собственици използват несъвършенствата на закона, за да могат да извлекат максимални облаги за своите земи. Прави са в разсъжденията си, като казват, че земята е тяхна и могат да търсят най-добрия приход от нея, но не да бъде такъв, че да ощетява абсолютно всички в определени землища. Отделно от това има много собственици, за които покупката на земя е просто вид инвестиция, те не се интересуват с течение на времето от тази покупка. Те също не се интересуват от сключване на договори и се получава каша сред тези, които искат да работят. Приветствам идеята да бъде налагана такава санкция, отделно, което казаха от Министерството, че за тези земи държавата отделя ресурс за администриране на тези дейности. Нека тези хора да си търсят правото, но в крайна сметка да влизат в договорни отношения, а не да пречат на всички останали в едно землище. Това относно белите петна.
Относно двугодишния срок. Тук ще се солидализирам с колегата Абазов, тъй като достатъчно време мина, колеги от Министерството. От 1994 г., това са повече от 28 години, приключили търгове от ликвидационните съвети на имущество. Няма значение за какво е купено то – дали като строителен материал, или като сгради. Знаем, че много голяма част от тези хора, независимо, че имотите са били купени като сгради, те са съборени, за да бъде взет строителният материал. Независимо че са участвали в търговете и са ги придобили като сгради, а не като строителен материал, те спират в момента процеса за уреждане на отношенията в определени стопански дворове. Мога да Ви дам десетки примери на добре уредени стопански дворове на земеделски стопани и в средата стои една дупка с едно нищо в средата, защото някой си е купил нещо, не е отишъл да регистрира тази своя собственост, не заплаща данъци за нея, могат да му бъдат начислени данъци след регистрация, знаете, само за петгодишен период назад. Това означава, че държавата е загубила данъци за 20-годишен период назад. Не мисля, че такива собственици – мога да Ви кажа, че голяма част от тях вече ги няма на белия свят, и техните наследници дори не знаят, че техните бащи или дядовци са участвали в търгове на ликвидационни съвети, защото документите вече въобще ги няма. Такива хора не трябва да бъдат стимулирани. Този двегодишен срок е изключително голям. Който е искал да се регистрира, да се регистрира. Просто сложете точка. Знаем, че в България всичко се случва в последния момент. Когато наближи крайна дата, тогава всички започваме да се юркаме, да си вършим работа, да се оплакваме и да искаме удължаване на сроковете. Докато не се стопира, да се сложи край и да се каже: да, каквото било, било, който имал да регистрира в този над 20-годишен период, да го е регистрирал, за да тръгне процедурата и държавата да продава земята под тези съборени обекти и тя да се използва рационално и пълноценно от хора, които наистина искат да развиват своята дейност.
Ще Ви дам и пример: поради липса на терени много голяма част от земеделските стопани тръгват да правят процедури за промяна на предназначение. Тоест ние унищожаваме земеделска земя, за да могат да развиват своята дейност субектите, занимаващи се със земеделие, а в същото време на другата страна на кантара стои една маса от имоти, които са в рамките на стопански дворове, в рамките на картата на възстановената собственост и с тези имоти тези хора не могат да правят нищо там, тъй като собственикът го няма.
Това, което каза колегата Абазов: като ги прехвърлите на общините, какво ще направят общините? Две години нищо не могат да правят. Ами ако този имот е самосрутващ се, опасен за доближаване въобще до него? Общините нищо не могат да правят в този двегодишен срок, един вид Вие им прехвърляте ангажимент. Министърът отговаря за земята, кметът да се спасява със самосрутващата се сграда или с ямата на някой стар кантар, в която може да падне някой.
Бих искал да апелирам – знам, че е много тежко вземане на такова решение, но съседни нам държави – Гърция и Румъния използват контролирано опалване на стърнища, независимо какво иска Европейският съюз от нас. Спокойно може да се помисли за контролирано палене, защото, ще Ви кажа, че България стана развъдник на болести. Болести, които ги е нямало десетилетия наред, се завръщат по българските полета – нощенки, пеперуди. Принудени сме да използваме все по-голяма маса от инсектициди, фунгециди, да тровим земята и съответно продукцията и хората, която я употребяват, а в същото време държави – членки на Европейския съюз – Румъния и Гърция, имат процедури за контролирано палене, което може да бъде извършвано по моя преценка на всеки три години, тоест земеделският стопанин да няма право всяка година да прилага такива методи. На всеки три години да може да си превърти своите площи, обикновено заети с есенни култури, защото там се извършват основно дейностите по опалване на стърнища, за да може да се намали рискът от използването на такива химични продукти.
Знам, ще скочат еколози, че унищожаваме хумусния слой и така нататък. Мога да Ви кажа, че данните на Русенския университет от едно тригодишно изследване, което се проведе в над 20 области и беше докладвано преди месец, над 20 години вече не палим стърнища, но хумусният слой е намалял с 45%. Тоест нямаме процедури на опалване, но той пак си намалява. Този дебат е много тежък, но съм сигурен, че везната би наклонила в ползата от такова контролирано опалване в тригодишен срок, контролирано от органи на „Противопожарна защита“. Знаем, че всички земеделски стопанства си имат собствени цистерни, достатъчно са оборудвани и всичко, когато е направено както трябва, няма да има абсолютно никаква опасност. А пък който предизвиква пожари, да има страшни санкции. По този начин всеки ще си прави сметката какви действия извършва на своите полета или полетата на своите арендодатели.
Последното, което бих искал да кажа, е за договорите за наем – 25%. Тогава бистрихме, знаете, жестоки полемики имаше, но в момента съм заринат с писма на хора, които казват: „Да, два дни след влизане на закона нашите съсобствевници са отишли и са подписали договор – 25%. А ние със 75% стоим отвън и не можем да направим абсолютно нищо“. Къде е по-голямата тегловна маса няма да Ви казвам, всички сте учили математика. По този въпрос според мен трябва да се помисли и да се изравнят абсолютно както е в договорите за аренда – да бъде 50%, тъй като имаме абсолютна неравнопоставеност на собствениците в момента. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Апостолов.
Колеги, други становища, въпроси, мнения?
От неправителствения сектор?
Заповядайте.
МИРОСЛАВ КАРАКАШЕВ: Ние присъствахме като представители на неправителствения сектор на предходни обсъждания на представения З аконопроект – форми, организирани от самия бранш, както и от Министерството на земеделието, храните и горите.
Имаме конкретна забележка спрямо Законопроекта и тя е концептуална: говорим за Законопроект за уреждане на поземлените отношения, не за ползването и опазването, а за Законопроект за поземлените отношения. Крайъгълният камък на поземлените отношения, визирайки и арендните такива, не попада в обхвата на Законопроекта, предложен от Министерството на земеделието, храните и горите. В тази връзка Ви препращаме и към мотивите, които обуславят приемането на решението от месец септември миналата година на Народното събрание, с което се възлага на Министерството да изготви този законопроект. Ако прочетете, препращам Ви към дебатите и в залата, и в Комисията – основният въпрос, който е повдигнат, е именно неуредиците, произхождащи от сегашното положение в поземлените отношения, като в 90% от времето се говори за арендни отношения. Основната ни критика към този Законопроект е, че това не е намерило основно място в него. Разбира се, има много положителни моменти, но смятаме, че с текстовете, които са предложени, не се дават трайни решения на основни проблеми, които са визирани в самия анализ, направен от Министерството – устойчивост на поземлените отношения.
Не се предлагат никакви варианти, механизми за трайно премахване на проблемите с белите петна, създаване на условия за трайно ползване на земята и за по-устойчиви поземлени отношения. Преди малко беше обърнато сериозно внимание на сегашните споразумения за ползване, които са едногодишни. Макар и систематично в началото на Законопроекта да е поставена темата за окрупняването на собствеността или уедряването, или комасацията, тази част систематично е сложена в началото на проекта, но не се предлага нищо ново, което да доразвие точно този начин на уреждане на поземлените отношения. Същевременно много подробно е описано как се стопанисва държавната земя. Това са нашите основни критики, иначе имаме и позитивни реакции спрямо някои текстове, които са посочени, но те са в становищата, които сме изпратили до Министерството, с които Вие ще се запознаете, когато пристигне цялостната преписка след одобрението с решение на Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Използвам случая и казаното от господин Каракашев и искам да дам думата и на себе си. Когато приемахме решението и срока за този законопроект, имах опасения, че този срок е кратък.
По отношение на представения ни Законопроект. Безспорно има добри решения. Да, със сигурност не са пълни, но по отношение на най-спорните взаимоотношения в този сектор ни бяха представени добри решения. По някои от тях мога да дам конкретно мнение.
В общ план какво смятам, че е най-добре да направим. За мен работата и посоката, намерените решения са много добри като начало. Темата е всеобхватна, много спорна и е добре, че тази работа е започната. Въпросът е да не бързаме за никъде и да бъде направено наистина задълбочено и всеобхватно.
В тази връзка първата ми бележка е по отношение на обхвата на представения ни Законопроект. Изцяло липсва частта „собственост“. В същото време знаем, че имаме и наказателна процедура. Мисля, че такъв Законопроект трябва да започва от собствеността и всички форми на уреждане на поземлените отношения. Също така липсва и арендата.
Пристигна доклад, всички народни представители го имат, за всички допустими ограничения в собствеността и търговията с поземлена собственост в Европа, които са допустими и приемливи за Европейския съюз. Мисля, че в този общ законодателен акт е мястото, в което това да се уреди трайно и сега е моментът. Няма смисъл да отлагаме, защото за този законопроект единственото ни ограничение е срокът, който самите ние приехме. Този срок не ни е обусловен от нищо друго, освен от решение на Народното събрание. В този смисъл смятам, че е добре в Законопроекта, който ни е представен, да бъде включена собствеността, ограниченията и начинът на придобиване, разпореждане, управление с тази собственост в България. В представения ни днес Законопроект наистина са намерени и предложени много добри решения за една малка част от тези отношения.
Второ, имам предложение, след собствеността да бъде включено и опазването на селскостопанското имущество. Защо? Още от месец декември, пак по предложение на господин Абазов, имаше Проект на Закон за изменение и допълнение точно по Закона за опазване на селскостопанското имущество. Ние казахме, че този закон, тъй като голяма част от нормите му, имам предвид опазването на селскостопанското имущество, на практика са неприложими поради смяната изобщо на обществените отношения и модел в България, че този закон е изгубил правното си значение, сила и както щете го наречете. В същото време има крещяща необходимост от уреждане на тези обществени отношения. Оставихме въпроса така, докато дойде ред за решаване именно на този закон. Мисля, че сега е времето да се доработи направеното предложение и Законопроектът, където в по-голямата си част нормите няма как да се приложат, да бъде заличен от правния мир. Мисля, че тук му е мястото.
Продължавам със Закона за арендата – господинът преди мен го спомена. Също така част от темите, уредени в Закона за арендата, са споменати само в разреза на споразуменията за ползване. На практика този закон е общ, той урежда целите отношения. Тук му е мястото да се актуализират, осъвременят нормите му и да станат част от този законопроект.
Същото е и за останалите закони – Закона за кооперациите и Закона за съвместно ползване. Тук има някои норми, които са включени, но те са в непълнота и в този смисъл според мен обхватът трябва да се разшири значително, като се осъвременят норми от закони, които действат на практика не в пълния си обхват поради смяна на обществените отношения.
В тази връзка поради обема на работа смятам да стигнем до споразумение с колегите от различните политически сили да удължим този срок и в разговори с Министерството по отношение на времето, което трябва, така че Законопроектът да влезе в Министерския съвет в по-голяма пълнота и оттам в Народното събрание. Пак казвам, този срок ние го гласувахме, въпреки че тогава лично аз смятах, че този срок е много кратък. В общ план искам да кажа това.
Свършена е много работа, има много добри решения, но нека да го направим в пълнота, така че да има смисъл от това, което до момента е направено, а не само в определен разрез.
Бих допълнила и по отношение на концепцията за градушките – това е част от опазване на селскостопанското имущество. Бях информирана, че Законопроект в тази посока е качен на сайта за обществено обсъждане, но тази тема пак е част от общата – опазването на селскостопанското имущество и продукция. Това също може да бъде част от обхвата на този законопроект. Моето предложение е да удължим срока, така че тези теми да бъдат включени и обхватът да бъде какъвто би следвало да бъде.
По отношение на опазването – имаше комуникация със Сдружението на общините относно мораториума върху земите, които им бяха дадени по чл. 19. Намирането на подход, на процедура по отношение на инвестиционни намерения и проекти на общините. Това също го отложихме за този законопроект и мисля, че тук също трябва да се намери решение. Посоката е добра. Трябва така да направим, че всичко да е направено професионално, а да не бързаме за никъде. Никой няма полза от това. Намерени са добри решения, добре е те да са всеобхватни. Това исках да кажа.
От Асоциацията на зърнопроизводителите, заповядайте.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Госпожо Председател, дами и господа народни представители!
Националната асоциация на зърнопроизводителите принципно подкрепя този законопроект. Ние участвахме във всички предварителни срещи и обсъждания по места. Имаме изготвени становища и очакваме предложенията ни да бъдат включени в Законопроекта. Допълнително ще ги изпратим на всички парламентарни групи – да се запознаете с тях, защото те идват от практиката.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Костадинов.
Колеги, други становища има ли?
Ако няма, да благодарим на екипа на Министерството за представянето на Законопроекта, за намерените наистина добри решения по наболели проблеми.
Да благодарим на господин Абазов, че предложи да направим това представяне.
Ще продължим работа в диалог, за да намерим процедурата, при която най-добре ще финализираме работата по Законопроекта.
Благодаря на всички.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,10 ч.)





ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА





Стенограф:
Стефка Аличкова