1. Разглеждане на Законопроект за земеделските стопанства в Република България през 2020 г., № 902-01-4, внесен от Министерския съвет на 31 януари 2019 г. за първо гласуване.
2. Разглеждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по Земеделието и храните





П Р О Т О К О Л
№ 50


На 7 февруари 2019 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по Земеделието и храните при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Разглеждане на Законопроект за земеделските стопанства в Република България през 2020 г., № 902-01-4, внесен от Министерския съвет на 31 януари 2019 г. за първо гласуване.
2. Разглеждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по Земеделието и храните, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 10,45 ч. и ръководено от председателя на Комисията по Земеделието и храните.
* * *


ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, добър ден на всички! Имаме необходимия кворум, макар че все още нямаме материалите. (Шум и реплики.) Колеги, има предложение на 14 февруари 2019 г. Комисията да отбележи Трифон зарезан в Плевен.
Предлагам дневният ред на днешното заседание да бъде следният:
1. Разглеждане на Законопроект за земеделските стопанства в Република България през 2020 г., № 902-01-4, внесен от Министерския съвет на 31 януари 2019 г. за първо гласуване.
2. Разглеждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
Имате ли други предложения за включване на точки в дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
За – 19, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СТОПАНСТВА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2020 г., № 902-01-4, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 31 ЯНУАРИ 2019 Г. ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Заповядайте, господин Маринов, да представите Законопроекта.
НИКОЛАЙ МАРИНОВ: Госпожо Председател, първо, искам да се извиня за закъснението, защото ми бяха казали, че Комисията по земеделието и храните ще е от 11,30 ч.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, така беше, но сме в пленарно заседание. Смениха ни почивката и тя е по-рано, но ние на можем да заседаваме, ако не сме в почивка.
НИКОЛАЙ МАРИНОВ: Добре, чудесно.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да Ви представя Законопроекта за земеделските стопанства в Република България през 2020 г., който е във връзка с Регламент № 1091/ЕС от 18 юни 2018 г., с който Регламент всички държави – членки на Европейския съюз са задължени да извършват такова преброяване, за да се установи какво е състоянието на селското стопанство в съответните държави.
За България това е третото преброяване, като първото преброяване се извърши през 2003 г., второто преброяване се извърши през 2010 г., а сега е третото преброяване. Междувременно, на все три години се извършва изследване на структурата на селските стопанства, като там се обхващат около 40 хиляди стопанства, които са на базата на риск – анализ. Едновременно с това се прави още едно проучване на земеделската дейност в България, на земеделската и счетоводната информация, като проучването се извършва ежегодно.
В тази връзка и според чл. 18 от Закона за статитистиката е необходимо да се подготви и приеме от Народното събрание закон за всяко едно преброяване. На практика миналата седмица беше в Министерския съвет, а сега е на вашето внимание. Кое е интересното в Закона? Преброяването няма да започне през месец юни, а ще се извърши между 1септември тази година и 18 декември 2020 г. Преди да се извърши преброяването, ще се извърши досатъчно подготвителна работа, свързана с назначаването на централна комисия и на областни комисии. В цялата тази дейност ще бъдат включени областните управители, кметовете на общините, ще се изчистят всички тези стопанства, които са прекратили на практика дейността си.
Знаете, че при преброяването през 2003 г. имахме около 640 хил. стопанства, през 2010 г. бяха 370 хил. стопанства, а сега очакванията ни са, че стопанства, които извършват дейност и съгласно Закона са определени с над 1,7 животински единици, а в Приложение № 2 на Законопроекта – който виждам, че е пред Вас, ще видите какви са условията, при които едно стопанство се счита за стопанство, за да бъде обхваното в този обхват.
Средствата, които са за преброяването, се осигурят от Европейската комисия. След приемането на Закона за тях изготвяме един документ, едно споразумение, за да може те да го видят, като изразходваните средства са до 2 млн. евро. Българската страна участва само с 25% от средствата, като те са осигурени от Министерството на земеделието, храните и горите. Всичките процедури за изготвянето на такъв законопроект са спазени, взети са компетентни становища от всички заинтересовани страни, включително и на много асоциии, които са участвали в изготвянето на Закона. С това мисля да спра.
Ако Вие имате някакви въпроси към мен, заповядайте.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Кога казахте, че ще приключи преброяването?
НИКОЛАЙ МАРИНОВ: Преброяването ще приключи на 18 декември 2020 г., в край на 2020 г. Ако предварително подготвим един софтуер, с който да локаризираме стопанствата, което е и изискването на Регламент № 1091/ЕС, означава, че ще направим едно пробно преброяване между 1 септември и 18 декември 2019 г., за да може да изчистим всички тези неща, които считаме или да добавим, или да извадим от въпросниците. Давам Ви гаранция, че ще Ви държим постоянно в течение за всяка една стъпка. (Реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате ли други въпроси към вносителя?
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Имам два въпроса и едно становище. Първо, въпросът ми е за алинеи 1 и 3. Защо вътре липсва земеделската техника? Защо за обект, който съответно е там и това, което ще се събира, липсва земеделската техника? Според мен това е нещо, което е изключително важно, предвид факта, че е непонятно как едно стопанство без техника може да бъде отчетено и как за него ще бъде регистрирана точната информация.
Второ, в предишните преброявания и особено това от 2010 г., то водещото по отношение на обектите е националната статистика, която я подаваме. Доколкото виждам, статистиката изчезва и на практика в момента има около 150 – 160 хил. земеделски стопанства, който ще бъдат наблюдавани,.
НИКОЛАЙ МАРИНОВ: Мисля, че са около 150 – 160 хиляди стопанства.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да, така пише във финансовата обосновка. Мисля, че по отношение на обектите водеща ще бъде агростатистиката, според данните. Не видях никъде във финансовата обосновка колко ще са контрольорите. Анкетьорите ги има и са около 2500, но тези, които ще контролират, ги няма като число. В Законопроекта пише, че трябва да има и контрольори.
НИКОЛАЙ МАРИНОВ: В Законопроекта пише, че те са „до 2500“. Може дори да не са 2500 анкетьорите.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: За мен е ясно, но въпросът е, че анкетьорите не влизат в тази част от Законопроекта.
Трето е становището ми по отношение на Допълнителната разпоредба и какво е „земеделски стопанин“ и „земеделско стопанство“. За земеделския стопанин, както сте го записали, това означава, че може да е и собственик, и наемател в едно стопанство. Той ще бъде обект на наблюдение, защото земеделският стопанин трябва за своя сметка да извършва дейност, носи юридическа и икономическа отговорност, и поема риск. Горе е записано, че това е собственик, наемател и ползвател. Това значи, че едно и също лице може да участва два или три пъти по начина, по който е описано. Ако аз съм собственик, то този, който е наемател, как ще се лигитимира? Няма как да се легитимиран така, както е записано.
В случая един стопанин може да има няколко земеделски стопанства, а това също не е обявено. Ако едно лице е собственик, наемател и ползвател, аз предполагам, че това ще създаде изключително големи проблеми за идентификацията на стопанина и на стопанството. Смятам, че между първо и второ четене това трябва да бъде регламентирано. Каква е причината де влезе в Законопроекта?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, господин Маринов.
НИКОЛАЙ МАРИНОВ: Първо, всички сме нясно със съществуващото положениев в момента в България за дадено стопанство. Собственикът на дадено стопанство е или юридическо, или физическо лице, той се явява и като собственик, и като наемател, и като арендатор на земята, но ние наблюдаваме стопанството. (Реплики.) Примерно стопанинът Иван Петров може да има 5 хил. дка собствена земя и още 50 дка наета земя, или арендована. Как да го наречем този човек?
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Ако те са в една и съща фирма, няма да има проблеми, защото ако имаш собствена земя и си я дал под наем, няма да имаш проблеми. (Реплики.)
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Значи, че от стопанина вървим към стопанството. Логиката е, че стопанинът, когато е или, или, то…
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Той може да бъде или, или. Ако се гледа личната земя и после бъде наета друга земя?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Той трябва да бъде или юридическо, или физическо лице. Защо тогава вкарваме собственик, наемател или ползвател? Ако собственикът и наемателят са едно и също лице, два пъти ли ще ги преброявате? (Реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Може ли да си дам думата, защото виждам, че стана дебат? Смятам, че трябва да сме наясно какво целим с дадените определения в допълнителната разпоредба и каква е целта на Закона.
Уважаеми господин Маринов, като представител на вносителя, този закон има за цел да преброи земелеските стопанства. Имате ли забележки към определението „земеделско стопанство“ в Допълнителните разпоредби в точка 4?
Целта на Закона е да преброим земеделските стопанства. Земеделското стопанство е отделна техническа, икономическа, която има единно управление на земеделската земя, която произвежда селскостопанска продукция, нали така? Да, ясно е, че едно стопанство, което извърша дейност като единна икономическа единица, може да е юридическо или физическо лице, и дотук нямаме бележки. Каква информация се събира за стопанството? В точка втора има лични данни за стопанина и за управителя на земеделското стопанство.
Отиваме в точка трета. Какво означава „земеделски стопанин“ или „стопанин“? Според мен трябва да има едно определение и примерно да има лични данни за земеделския стопанин, а управителят да е отделно. Смятам, че това, което е написано тук, няма смисъл – земеделски стопанин или стопанин. В целия закон трябва да се използва една дефиниция, която е или „земеделски стопанин“, или „стопанин“. Смятам, че „земеделски стопанин“ е по-правилната дефиниция.
Това, което професор Бъчварова каза като бележки, ще създаде нееднозначно тълкуване, когато започнете да го описвате в анкетните карти. Защо? Защото земеделският стопанин е лицето, което управлява стопанската единица, то е физическото лице, от името на което се извършва дейността. Той подава данъчната декларация на физическото лице ЕПТА, ЕАД, ООД и това е земеделският стопанин. Това е лицето, под която и да е правна форма, което извършва дейността. Отделно от това то може да бъде и собственик, и наемател, и арендатор на земеделската земя, а това е съсвем друг елемент от характеристиката на една икономическа единица, която е земеделско стопанство.
Така и така ще правим преброяване, то това е изключително добра възможност тук да съберем данни и за собственността – колко се е концентрирала, за разпределението на видовете земеделски стопани като форма на управление.
Тук имаме два варианта, за да избегнем това различно тълкувание и моето предложение е да увеличим информацията, събирана за стопанствата и за собственността на земята (реплики), и тогава да търсим допълнителни форми. Тук определението за „земеделски стопанин“ може да претърпи корекция.
Професор Бъчварова, ясно ли разбирам вашите забележки? (Реплики.) Да, това имам предвид. В анкетната карта на едно земеделско стопанство, което е преброено, Вие ще имате данни за дадено земеделско стопанство, което управлява 25 хил. дка земя, от които 10 хил. дка са негова собственост, а 15 хил. дка са наети от еди-кое си лице, но това вече са различни неща. Това трябва да го прецизирате.
НИКОЛАЙ МАРИНОВ: Да, това ще бъде направено. (Реплики.)
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Дали земята ще бъде собственост? (Реплики.)
НИКОЛАЙ МАРИНОВ: В анкетата няма това от кое лице е – от Петканчо, от Иванчо, от Драганчо и колко договора има.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Има ли го в описанието? Къде ще бъде?
НИКОЛАЙ МАРИНОВ: Законопроектът обхваща всичко това. Това ще бъде в стопанството.
Ще Ви кажа, че ако отворите отзад на страница 8.38, ще видите, че това сме го правили и в предходните години, а ще се направи и сега. (Реплики.)
Ако направим този анализ, ще видите, както е в Добричкия регион, че собствената земя намалява, а се увеличава арендованата и наетата земя, защото собствениците са физически лица и ги отдават на фирмите под аренда.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Да, защото те са собственици на земята, като физически лица, и ги отдават на фирмите под аренда. (Реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, разбирам Ви. Смятам, че Вие може да допълните и за тази земя.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Казвам, че всички тези неща се наблюдават.
НИКОЛАЙ МАРИНОВ: Сами разбирате, че това преброяване в България не го правим просто ей така, защото ни се иска да се направи преброяване.
Ние ще го направим, защото е създаден специален регламент за това преброяване. Затова ние използваме, първо, всички тези показатели, които те искат да са обхванати в преброяването, а едновременно с това сме вкарали и допълнителни неща за нуждите на българската статистика.
Ако законодателят реши, че трябва да обхванем и техниката, не виждам никакви пречки.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз мисля, че е добре да я обхванем.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Как така ще има преброяване, а няма да включим техниката? Това е задължително. Иначе какво правим? (Реплики.)
НИКОЛАЙ МАРИНОВ: Не виждам никакви пречки.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Смятам, че техниката трябва да я има, защото ще ни даде доста информация.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, това нещо би ни дало добра информация, а също така и за програмата. (Реплики.)
Добре, това ще го допълним в Законопроекта между първо и второ четене.
Колеги, изяснихме тези теми, които са за корекциа на някои определения и допълнения, които ще се направят между първо и второ четене.
Други въпроси имате ли?
Господин Абазов, заповядайте.
БЮРХАН АБАЗОВ: Колко ще струва това преброяване?
НИКОЛАЙ МАРИНОВ: Предвижда се да струва до 6 млн. лв. В предходните години и в 2003 г. е било около 5 млн. 400 хил. лв., като не се предвиждат повече средства от тези, които са били за 2003 г. и 2010 г. Освен това 75% от тези средства се осигуряват от Европейския съюз, а 25% от средствата се осигуряват от българската държава. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Идеално е, че ще се преброи всичко, което не трябва. (Реплики.)
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Смятам, че за техниката е добре да се сложи годината на производство и тогава ще получим доста информация. (Реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, имате ли други въпроси и предложения? Ако няма, закривам дебата по точка първа и ще преминем към гласуване.
Който е за приемане на първо четене на Законопроект за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2020 г., № 902-01-4, внесен от Министерския съвет на 31 януари 2019 г., моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Уважаеми колеги, втората точка от дневния ред е:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ 2019 г., № 902-00-3.
Внесена е от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
От Министерството на земеделието, храните и горите тук е Цветелина Кацарска – главен експерт в дирекция ЕКМО, за да представи Програмата в частта й за земеделието.
ЦВЕТЕЛИНА КАЦАРСКА: Добър ден, уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Най-общото е, че от Министерството на земеделието, храните и горите бяха подадени предложения за включване в Годишната програма за 2019 г. в три основни области.
На първо място, най-приоритетната тема като цяло – на ниво Европейски съюз и на национално ниво, е реформата на общата селскостопанска политика след 2020 г.
На второ място, в областта на горското стопанство бе подадено предложение, което е свързано с подновяване на преговорите по правно-обвързващото споразумение за горите в Европа. Това е процес от почти десетилетие, който вече е в ход и е във връзка с липсата на обща политика в тази област.
На трето място, в областта на рибарството от съществено значение за България е определянето на възможностите за риболов в Черно море до 2020 г.
Също така има едно досие за контрол в рибарството и трябва да има за цел по-ефективното осъществяване на контрол във връзка с реформираната обща политика в областта на рибарството. Това е в най-общи линии.
Искам само да кажа, както знаете, чо в момента текат – по законодателния пакет за общата селскостопанска политика, много интензивни преговори на техническо ниво, в работни групи, в специалния комитет по селското стопанство, но все още няма реална яснота до края на тази календарна година докъде ще са стигнали преговорите в Съвета и в парламента. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, някакви въпроси имате ли?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не беше ли редно да се приеме още в предходната година, защото касае 2019 г.? Има ли някаква причина за забавянето?
ЦВЕТЕЛИНА КАЦАРСКА: Ще ви кажа, че през месец декември се подаваха предложенията от ресорните министерства. Като цяло Годишната програмата беше одобрена на заседание на Съвета по европейските въпроси на 21 януари тази година, след което още същата сряда бе одобрена и от Министерския съвет. Винаги са били такива сроковете.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Гечев.
ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Аз имам един въпрос: дали това е становището на Министерството на земеделието, храните и горите, или не е?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това е Годишната програма на Министерския съвет. (Реплика.)
Тя е направена от Министерския съвет и е съгласно Европейската директива.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Добре, а защо не сте ни запознали по-рано с това нещо? В момента дали е само за наша информация?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това е процедурата, която трябва да я минем. Тя е само за информация, за гласуване на Годишната програма в комисиите.
На практика това е планът на Европейската комисия за законодателството. Ето това е процедурата, а ние не можем да избягаме от нея. (Шум и реплики.) Добре, колеги.
Подлагам на гласуване Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г., и по точка втора да не правим предложения за включване на Годишната програма по въпросите на Европейския съюз за 2019 г. в работата на Народното събрание. (Шум и реплики.)
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против няма, въздържали се – 6.
Приема се.
Закривам заседанието на Комисията по земеделието и храните.

(Закрито в 11,16 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Танева



Стенограф:
Мария Петрова