1. Разглеждане на Проект за решение за изменение на Решение на Народното събрание от 19 септември 2017 г. във връзка с разискванията по питането на народните представители Светла Бъчварова и Георги Гьоков към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов относно политиката на Министерството на земеделието, храните и горите за създаване на ред в поземлените отношения (ДВ, бр. 77 от 2017 г.), изменено с Решение на Народното събрание от 12 октомври 2018 г. (ДВ, бр. 85 от 2018 г.)

---

П Р О Т О К О Л
№ 51


На 26 февруари 2019 г., вторник, Народно събрание, зала „Запад“, се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Точка единствена. Разглеждане на Проект за решение за изменение на Решение на Народното събрание от 19 септември 2017 г. във връзка с разискванията по питането на народните представители Светла Бъчварова и Георги Гьоков към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов относно политиката на Министерството на земеделието, храните и горите за създаване на ред в поземлените отношения (ДВ, бр. 77 от 2017 г.), изменено с Решение на Народното събрание от 12 октомври 2018 г. (ДВ, бр. 85 от 2018 г.)
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по Земеделието и храните, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,00 ч. и се ръководеше от председателя на Комисията по земеделието и храните Десислава Танева.

* * *

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и мога да открия днешното заседание на Комисията по земеделието и храните.
Съгласно предварително обявения дневен ред точка първа и единствена е:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 19 СЕПТЕМВРИ 2017 Г. ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗИСКВАНИЯТА ПО ПИТАНЕТО НА НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ СВЕТЛА БЪЧВАРОВА И ГЕОРГИ ГЬОКОВ КЪМ МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ РУМЕН ПОРОЖАНОВ ОТНОСНО ПОЛИТИКАТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА РЕД В ПОЗЕМЛЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ (ДВ, БР. 77 ОТ 2017 Г.), ИЗМЕНЕНО С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 12 ОКТОМВРИ 2018 Г. (ДВ, БР. 85 ОТ 2018 Г.)
Въпроси към предварително определения дневен ред или други предложения има ли?
Ако няма, който е съгласен с обявения дневен ред, моля да гласува:
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно от присъстващите.
По единствената точка от днешния дневен ред присъстват – от Министерство на земеделието, храните и горите: госпожа Вержиния Кръстева – ресорен заместник-министър, господин Петър Вутов – директор на дирекция „Поземлени отношения и комасация“, госпожа Лилия Стоянова – началник-отдел в същата дирекция, и госпожа Диана Филева – главен юрисконсулт в дирекция „Правна“; представители на неправителствени организации: от Националната асоциация на зърнопроизводителите Костадин Костадинов, и Даниела Димитрова, както и господин Каракашев от Асоциацията на собствениците на земеделски земи в България.
Уважаеми народни представители, материалите са Ви раздадени. Във връзка с предходно прието наше решение мога да бъда подробна в хронологията по отношение на това как се стигна до Решението от 19 септември 2017 г. – по повод на едно питане от колеги, които в момента отсъстват, защото политическото решение на БСП е да не участва в работата на Народното събрание към момента, но е без значение. Има процедура и Правилник и ние трябва да спазваме сроковете.
Решението от 19 септември 2017 г. е във връзка с това питане. В края на месец февруари изтича срокът, в който трябваше да бъде представен съответен Законопроект в Министерския съвет. От блицконтрола, на който участва министърът на земеделието, храните и горите, а и в работата на нашата Комисия бяхме информирани за хода на работата по тази точка. В последния блицконтрол министърът публично анонсира по повод постъпили становища на браншови организации по така изготвения Законопроект, че ще е необходимо още време, така че да могат браншовите организации да постигнат консенсус по определени теми. Съобразяваме се с тези становища и сме представили предложение: „срокът от 28 февруари“ да се замени с „31 декември“. Мисля, че това е най-резонното решение предвид обществения дебат, който се получи последно по така предложения Законопроект.
Ако имате някакви въпроси – виждате, че от Министерството всички колеги, ангажирани с Проекта, са тук, да ги зададете, ако не, ще гласуваме решение.
Въпроси има ли?
Господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми колеги! Все пак мисля, че е редно да дадем думата на неправителствените организации да си кажат и тяхната ...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Те имат право винаги да я вземат.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Казахте, че после минаваме към гласуване, което вече ще обезмисли тяхното присъствие.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Сабанов, никой никого не задължава. Всеки от тях има право и да присъства, и да вземе отношение.
Господин Петров, заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Аз искам да припомня на народните представители, че когато в залата за пореден път се обсъждаше вземането на решение от Народното събрание за отлагане създаването на Закон за поземлените отношения, за собствеността и ползване казах, че този срок, който се слага, няма да бъде спазен, а ще бъде удължаван. Сега искам най-отговорно да заявя, че срокът от 31 декември 2019 г. няма да бъде спазен.
Искам да припомня на членовете на Комисията по земеделието и храните, че приемането на този закон беше предхождано от една значителна по обем работа, като в първия си вариант той беше замислен като кодекс, който да урежда всички взаимоотношения. Натовари се една специализирана организация от специалисти експерти, която да разработи и да предложи основата, така да се каже, на този закон и искам да Ви припомня, че това нещо стана преди три години. В края на 2016 г. експертната комисия беше готова. Тя предложи поради стеклите се обстоятелства разглеждането и изобщо приемането на Закона да отиде за следващия мандат.
Това, което става, според мен е неизпълнение на решение на Народното събрание. Неизпълнение, подчертавам, на решение! Мотивите, които са изказани от Министерството, ми изглеждат като на ученик, който е направил непростима беля и пред Учителския съвет обяснява същите неща, каквито ни обяснява Министерството. Министерството е нещо много сериозно, с много голям капацитет и смятам, независимо че не съм член на Комисията по земеделието и храните, да предложа, ако това е възможно, да бъде отложено вземането на този въпрос до връщането на опозицията в залата. Защото, това че 28 февруари е в други ден и няма време, не оправдава неизпълнение на решение на Народното събрание. Трябва да има наказание, а не да има някакви… шест месеца, пък сега виждам – една година! Какви са тези изобщо… Аз го виждам като подигравка към нас народните представители, които бяхме убеждавани, че в края на месец юни – защото имаше такова предложение, ние не го гласувахме в залата, народните представители се възпротивиха, решението беше в края на месец юни 2018 г. да ни бъде представен готов Законът. Хайде, гласувахме отлагане още четири-пет месеца, за да стане. Сега ни се обяснява, че е имало някакви други настъпили непредвидени обстоятелства.
Моля да разгледате и това решение: да бъде отложено гласуването, а пък да се търси отговорност от тези, които не изпълниха решение на Народното събрание. Като коалиция това ни поставя в много тежко положение. Какво ще кажа аз сега като отида на събранията пред съответните земеделски производители – тези, които са дали земята си под аренда, или пък тези, които не знаят какво да правят със заробващи договори, които са подписани? Какво да им обясним? Да им обясним, че след една година господин Министърът ще им каже: „Хайде другата година, защото сега имаме избори, едно, друго и не можахме да се подготвим пак“.
Моля да внесете предложението: да бъде отложено докато партията на работниците и селяните, и на олигарсите в България се върне и вземе участие в обсъждането на този въпрос – казвам за БСП.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Като гласуваме накрая, разбира се, ще подложа Вашето предложение, но бих казала, че все пак с това предложение за решение на колегите народни представители за удължаване на срока, изпълняваме ангажименти към представителите точно на земеделските производители – времето да се удължи, за да се изчистят всички недоразумения и несъгласия по представения Законопроект. Само го казвам.
Колеги, други изказвания има ли?
Господин Абазов, заповядайте.
БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, колеги! В историята на този законопроект аз не искам да се връщам, защото всички знаем каква сага беше. Още от времената, госпожо Председател, когато Вие бяхте министър и го замисляхте като кодекс, едва ли не като мегазакон, минахме през всякакви перипетии и отлагания – от 2015 г., 2016 г., че до ден днешен.
Вземах думата не да се връщам към историята, така или иначе ще дадем възможност да продължат обсъжданията и дебатите с браншовите организации, а по-скоро когато или допреди да се роди в окончателен вид толкова мечтания и желан Закон, на мен ми се иска да направя едно обръщение, един призив както към колегите народни представители, така и към колегите от Министерството. Защото в този вид, в който сега е представен, Законопроектът се мъчи да се намери баланс между отделните субекти, които са участници в този процес. Именно затова искаме да удължим още веднъж срока, за да може участниците в процеса да намерят някакъв баланс. Вътрешно съм убеден, че такъв баланс няма да се намери. Това Ваше изявление, че Законът ще се придвижи едва когато има пълен консенсус според мен е някаква илюзия, защото такъв пълен консенсус между участници в процеса, които са коренно противоположни, имат коренно различни интереси, баланс едва ли ще се постигне.
Изказването ми, между другото, е за друго, не е за баланса. Балансът съм сигурен, че няма да се постигне. Защото, първо, участниците са много, с коренно противоположни интереси, с коренно противоположни възможности, но дано балансът да е по-справедлив, защото почти сигурен съм, че изцяло справедливо решение няма да се постигне.
Думата ми е за друго като казах призив: в сегашния вариант никъде в целия Законопроект не се вижда като нишка каква е нашата идея? Каква е нашата идея като държавници, като какво земеделие искаме да развиваме ние след 2020 г.? Дали този вид земеделие, който е сега, всички знаем какъв вид е сега, или искаме да развиваме някакъв вид друго земеделие? Защото големината на собствеността и на ползването всъщност определят вида земеделие. Да не забравяме, че има изрично решение на Европейския парламент, ако не се лъжа от 24 април 2017 г., за свръхконцентрацията на земя в определени страни от Източния блок, от бившите соцстрани, между които България е на първо място.
Според мен лично в този закон освен балансът между участниците в процеса трябва като нишка да върви и идеята на държавата като стратегически план какъв вид земеделие искаме да развиваме – дали този вид земеделие, в който 2% от земеделските производители и управляват, и притежават, и обработват 80 на сто от земята, или пò фермерско, пò семейно и пò друг вид земеделие като основополагащо? Идеята ми е, освен че браншът вътре помежду си ще се разбере по някакъв начин – доколко, не знам, по-скоро ние като държавници, като управленци, като хора, които мислим дългосрочно, защото този законопроект, този нов закон, който искаме да създадем, той всъщност преминава прага на един друг качествено различен етап от развитието на българското земеделие – това е етапът след неговата реституция, българското земеделие и то пречупено през новата ОСП даже. Така че моят призив е към всички колеги, и към Министерството, изключая бранша, в бранша ще се разберат – те са хора практици, ние като държавници, като стратегическа визия, защото този законопроект трябва да е визионерски, ние какво целим като държава в дългосрочен план, като стратегическо развитие? Иска ми се да видя тези неща като нишка в новия закон, за да може оттук нататък да вървим по избрания път и всеки да знае, че това е избраният път, а не обратният, за да можем на следващата поправка на Закона отново да променяме посока. Ние не бива да променяме посока, ние може само да шлифоваме детайлите. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Абазов.
Колеги, други изказвания?
Господин Каракашев, заповядайте.
МИРОСЛАВ КАРАКАШЕВ (Представител на Българската асоциация на собственици на земеделски земи): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! По отношение на Проекта на решение, който е представен на Вашето внимание, на първо място, желаем да направим едно уточнение във връзка с мотивите към него. Там изрично е посочено, че между браншовите и заинтересованите организации по отношение на Законопроекта, има абсолютно съгласие с оглед на това, че трябва да бъде удължен срокът за представяне на този законопроект, както е посочено в решението, което трябва да гледате в момента.
За да се придържаме към обективната истина, в рамките на срещата, която се проведе в Министерството на земеделието, храните и горите, специално Българска асоциация на собствениците на земеделски земи предложи там, където има единодушие между браншовите организации, че наистина предложеният Законопроект не трябва да бъде приеман, но конкретно нашата позиция беше, че е удачно, макар че тя тук трябва да бъде представена, а не в Министерството, самото решение да бъде отменено. Защото затварянето на този важен процес по изготвяне на законодателство, касаещо поземлените отношения във времеви граници и в някакви такива ограничения, просто няма да бъде продуктивно. И ако все пак има приоритет на държавата да се решат проблемите в сектора, не е нужно това да се затваря в някакви граници, защото това е много важен Закон, който е малко под Конституцията на Република България. Той касае собствеността, отношението към собствеността и ползването, да кажем едни от устоите на всяко общество, което е решило да се развива в демократични условия и в условията на пазарна икономика. Вече не говорим за колективно начало, а за частно начало. Има частна собственост, има Конституция на Република България, която казва, че собствеността е неприкосновена и че тя се пази –.визираме частната, както и държавна собственост.
В този ред на мисли ние смятаме, че ако ще се създава нов закон, той не трябва да се съобразява дори и със следващата селскостопанска политика, а със следващите 30, 40, 50 години напред, със следващите 10 общи селскостопански политики в рамките на 7-годишни периоди, ако трябва, но да не се губи основната нишка, че все пак България е правова държава, избрала преди близо 30 години определен път на развитие, поставяйки частната собственост в основата на начина, по който функционира нашето общество, гарантирайки защитата на тези принципи. В Проекта, който беше представен за обществено обсъждане, ние видяхме сериозни отклонения от тези основни принципи на правото и на нашата държава – Конституцията на Република България.
Смятаме, че ако ще се работи в някаква посока, тук не са само браншовите организации на ползватели и на собственици, които трябва да се включат, трябва да се включат и конституционалисти, и специалисти по вещно право, и експерти по кадастър. Тоест почти всички държавни институции и академични среди, а не само бизнесът при изготвяне на такъв законопроект, който наистина да има визия за новото развитие на България и икономически, и правно в следващите десетилетия, а не просто до следващата селскостопанска политика. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря за изказаното становище.
Колеги, други мнения и становища има ли?
Господин Костадинов, заповядайте.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ (Национална асоциация на зърнопроизводителите): Госпожо Председател, госпожо Заместник-министър, госпожи и господа депутати! Ние приветстваме Проекторешението за удължаване на срока на този проектозакон. Няма да навлизам в детайли. Вече близо 6 месеца се ровим в детайлите, просто ни трябва време, за да изгладим и уточним всички проблемни моменти в този закон. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря за изказаното становище.
Колеги, други изказвания или въпроси има ли?
Ако няма, преминаваме към гласуване.
По точка единствена от нашия дневен ред постъпи едно ново предложение извън предложението по т. 1 от господин Петров, който е народен представител и аз ще го подложа на гласуване.
Господин Петров, на практика Вашето предложение беше да се отложи гласуването по това предложение до връщането на Българска социалистическа партия в пленарната зала и в работата по комисиите. Нали така?
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Точно така.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Подлагам го на гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
За – няма, против – няма, въздържали се – 12.
Предложението не се приема. Присъстващите гласуват „въздържали се“ – 12.
Който е „за“ приемане на решението съгласно раздадените материали: Решението на Народното събрание от 19 септември 2017 г. във връзка с разискванията по питането на народните представители Светла Бъчварова и Георги Гьоков към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов относно политиката на Министерството на земеделието, храните и горите за създаване на ред в поземлените отношения, изменено с Решение на Народното събрание от 12 октомври 2018 г., в т. II думите „28 февруари“ да се заменят с „31 декември“, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се решението по този проект.
Напомням, че утре отново имаме редовно заседание на Комисията по земеделието и храните.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,25 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Танева


Стенограф:
Янка Иванова