1. Разглеждане на Законопроект за маслодайната роза, № 902-01-20, внесен от Министерския съвет на 16 април 2019 г. – за първо гласуване;
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 954-01-23, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 12 април 2019 г. – за първо гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните





П Р О Т О К О Л
№ 56


На 18 април 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на Законопроект за маслодайната роза, № 902-01-20, внесен от Министерския съвет на 16 април 2019 г. – за първо гласуване;
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 954-01-23, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 12 април 2019 г. – за първо гласуване.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по земеделието и храните, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Десислава Танева.

* * *

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги народни представители, в обявения час за редовно заседание на Комисията по земеделието и храните имаме кворум и мога да открия заседанието.
Съгласно предварително обявения дневен ред днешното заседание следва да се проведе при следния дневен ред: (Изчита дневния ред.)
Уважаеми колеги, има ли предложения по дневния ред? Няма.
Моля да гласуваме.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.

По точка първа:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА МАСЛОДАЙНАТА РОЗА, № 902-01-20, внесен от Министерския съвет на 16 април 2019 г. – за първо гласуване, присъстват: от Министерството на земеделието, храните и горите – госпожа Вергиния Кръстева – заместник-министър на земеделието, храните и горите, госпожа Елеонора Куцарова – главен експерт в дирекция „Растениевъдство и биологично производство“, госпожа Диана Филева – главен юрисконсулт в дирекция „Правна“; от Българска национална асоциация „Етерични масла, парфюмерия и козметика“ присъствие е заявила госпожа Гергана Андреева.
За представянето на Законопроекта давам думата на госпожа Вергиния Кръстева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ КРЪСТЕВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Приемането на Закона за маслодайната роза произтича от необходимостта от регулиране и уреждане на обществените отношения в сектора на розопроизводството и розопреработването. Целта е да се регулират случилите се в последните години промени относно създаването на насаждения с маслодайна роза, за които се използва посадъчен материал с неустановен и разнороден сортов състав, а оттам и различните стопански качества.
От друга страна, засилената конкуренция от страни като Афганистан, Турция, Иран и Китай отново налага намесата на държавата, за да защити своите розопроизводители и преработватели. С оглед постигане на пълна проследимост по веригата от производство, преработка до получаване на крайните продукти е предвидено създаване на регулация при създаването на нови насаждения; създаване и поддържане на публичен електронен регистър, в който ще се вписват всички розопроизводители, розопреработватели, също така и обектите за производство на продукти от маслодайна роза; въвеждане на задължителни изисквания при производство, изкупуване, преработка и етикетиране на продукти от розов цвят; договорните отношения също ще бъдат вписани; сключените договори ще бъдат регистрирани, както и въвеждането на задължителни изисквания при производство и етикетиране на продукт със защитено географско указание, а именно „Българско розово масло“.
Предвиден е и контрол върху дейността на розопроизводителите и розопреработвателите, контрол върху дейността на обектите, в които се произвеждат продукти от маслодайна роза. Определени са и контролните органи и техните правомощия – това са Институтът по розата, общинските служби, Българската агенция по безопасност на храните, Министерство на здравеопазването с неговите районни здравни инспекции, както и Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС). Считаме, че чрез този закон ще бъде постигнат баланс в тези отношения и ще бъдат регулирани в полза на производители и преработватели. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря на госпожа Кръстева.
Уважаеми колеги, има ли въпроси към вносителя? Изказвания, становища?
Заповядайте.
РОСЕН ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Заместник-министър и експерти! Имам питане първо относно гаранцията за изкупуването на произведения цвят, като ангажимент на държавата, на асоциации или на групи производители. Знаете, че миналата година имаше оплаквания и сериозни бунтове по места за закъснялото изкупуване и други проблеми, които биха могли да се повторят. Би ли могло с някакви регулативни мерки това да бъде избегнато?
По-основният въпрос е в Допълнителните разпоредби – т. 1 „защитено географско указание“. Притеснително за мен и колегите от „Обединени патриоти“ е районирането. В него има упоменати места, които са традиционни: общините Брезово, Калояново, Сопот, Стамболийски, Съединение, Хисаря, Братя Даскалови – Старозагорско, Гурково, Казанлък, Мъглиж, Николаево – всички те са от Старозагорско, но има и упоменати други, например Брацигово, Пазарджик, общините Ихтиман, Копривщица и Мирково, най-вече Ихтиман. Защо е точно това регламентиране на регионален принцип? Кое обуславя това предложение за решение в Законопроекта? Има и други райони в Предбалкана с подходящ вид почви. Няма ли това да създаде неравенство по географски принцип на производители? Има ли причина за тази дискриминация на чисто географски принцип?
Както всички знаем, качеството на всяко едно земеделско производство зависи от почвения състав, чистотата на културата; а когато става въпрос за масово производство, да бъде качествено и да бъде сертифицирано. Как можем да го разграничим на географски принцип? Това са питанията ми.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожа Кръстева ще Ви отговори.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ КРЪСТЕВА: Благодаря Ви за тези въпроси.
По отношение изкупуването на розов цвят – това са договорни отношения, записани в Закона. Създава се регистър. Всеки розопреработвател има задължение да представи заявление за вписване в регистъра сключените договори за изкупуване на розов цвят. Това гарантира качеството, когато един розопроизводител произвежда качествен розов цвят от съответни сортове, а не внесени от държавите, които споменах. Целта на всички упоменати в Закона регистри е проследяването на посадъчния материал до завършването на крайния продукт. Да се гарантира, че това са българските сортове, с които сме известни по цял свят с нашето розово масло. Това по първия въпрос.
По втория въпрос – говорите за Допълнителната разпоредба. Мисля, че тук има неразбиране. Със Закона в никакъв случай не казваме, че рози ще се отглеждат само в цитираните територии. Това е така нареченото „защитено географско указание“. Какво означава то? Някога – през 2012 г., група производители решават, че искат да защитят това, все едно да защитим марка или продукта българско розово масло.
РЕПЛИКА: Или карловска луканка.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ КРЪСТЕВА: Примерно.
Те подават заявление, това е Сдружение „Българско розово масло“. Има тежка процедура, при която се комуникира с Европейската комисия. Прави се предварително проучване на районите – климат, ветрове, почви и всякакви доказателства защо от тази територия става това масло, което има известните в света качества. Това е направено още в далечната 2012 г. Качва се за обществено обсъждане. Всеки има право да даде мотиви „за“ и „против“ в периода на обсъждане. След това се комуникира с Европейската комисия и се доказва. Самото име „защитено географско указание“ означава, че ние говорим за географски условия и за точно определено качество на продукт в тези географски условия.
Това обаче не означава, че няма розово масло от други територии на нашата страна. Ако искаме на етикета да сложим „защитено географско указание“, то тогава вървим по тези разпоредби. Оттам нататък на територията на цялата страна може да се отглеждат рози и от тях да се произвежда масло. Благодаря.
РОСЕН ИВАНОВ: Имам подвъпрос: това означава ли, че розово масло, произведено в друг географски регион на територията на Република България, няма да има името „българско розово масло“? След като е произведено на територията на Република България, какво ще бъде основанието, за да не се нарича „българско розово масло“, ако отговаря на стандартите и качеството на продукта?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ КРЪСТЕВА: На „защитеното географско указание“ „Българско розово масло“, произведено извън тези общини, не може да бъде записано, но може да бъде записано „Розово масло от България“.
РОСЕН ИВАНОВ: Ние с колегите от „Обединени патриоти“ смятаме, че това е разпоредба, един Законопроект, който видимо ще дискриминира регионите и вероятно ще се въздържим от гласуване на първо четене. Ще предложим изменения при приемането между първо и второ четене.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ КРЪСТЕВА: Вие, разбира се, имате право да правите, каквото решите. Защитеното географско указание се вписва по точно определени правила, които са регулирани с регламент на Европейската комисия. Защитено географско указание ние не можем да го променяме, защото е вписано в регистрите на Европейския съюз по този начин още в предходни години, както казах. Изменение е почти невъзможно, защото е защитено с климатични условия и с точно определено качество. Това по никакъв начин не ограничава отглеждането и производството на розово масло в другите краища на държавата.
РОСЕН ИВАНОВ: Ние не сме сигурни, че това нещо не може да се промени, защото законите се променят, за да са адаптивни към обстоятелствата и времената, за да се използват пълноценно. Ако има настъпили нови условия и някой изпреварващо се е включил в някакъв регламент, не сме сигурни дали това отговаря на всички засегнати страни или на интересите на всички производители.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Думата поиска госпожата от неправителствения сектор. Заповядайте.
ГЕРГАНА АНДРЕЕВА: Добър ден.
Уважаема госпожо Председател, благодаря за предоставената възможност.
Бих искала също да внеса допълнително разяснение във връзка със защитеното географско указание „Българско розово масло“. Регистрацията на защитеното географско указание се извършва по регламент на Европейския съюз. Това е следствие на десетгодишен труд на тези производители. Единственото друго защитеното географско указание е „Горнооряховският суджук“. Второто защитеното географско указание беше „Българското розово масло“. Мога да Ви уверя, понеже съм пряк участник в процеса, че процедурата е изключително сложна и доказателствена. Всичко се подава в Европейската комисия, нищо не се случва на национален принцип. Изискват се исторически данни за доказване, че точно на тези райони и тези територии е отглеждана маслодайно роза примерно преди 18. век, историческа справка, снимков материал, участия в изложения, органо-лептични анализи, физико-химични анализи. Всъщност ние направихме всичко възможно никой, който няма такъв доказателствен материал, съответно да не бъде взето под внимание неговото желание да бъде включено неговото производство в това защитеното географско указание.
От страна на Министерството на земеделието, храните и горите също реагираха съвсем положително на всички райони, които се опитахме да включим. За нас беше важно защитеното географско указание не да бъде само за един или друг добавена стойност, а напротив – да бъде национален продукт. Никого не сме ограничили. Напротив, направихме всичко възможно да включим всички заявени от колеги претенции, че те трябва да се включат в тази територия.
Както каза и заместник-министър Кръстева, защитеното географско указание, както и горнооряховският суджук или други защитени географски указания са бранд. Това не означава, че на територията на страната, например в Северна България, в Кюстендил, Петрич, Добрич, Варна не може да се гледат розови насаждения. Ако там се отглежда маслодайна роза със съответен сертифициран посадъчен материал, ако бъдат изпълнени агротехническите условия за тяхното отглеждане, така че полученият цвят да отговаря на условията и да има качествен краен продукт, да има наблизо дестилерия, защото максималното разстояние от розовия цвят до дестилерията трябва да бъде 50 км, защото иначе започва ферментационен процес, и накрая ще се получи крайният продукт българско розово масло, което да отговаря на съответните физико-химични и органо-лептични качества.
РОСЕН ИВАНОВ: Важен е крайният продукт. Производителят отговаря за качеството на произведената от него стока и дали ще я пласира на пазара.
ГЕРГАНА АНДРЕЕВА: Точно така. Това казвам: ако той произведе качествено розово масло, той слага етикет: „Розово масло от България“ и няма никакъв дискриминационен елемент.
По отношение на защитеното географско указание процедурата е на ниво Европейския съюз, не на ниво държава.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Реплика.
РОСЕН ИВАНОВ: Уважавам Вашия дългогодишен, както казахте десетгодишен или повече труд за доказването и регистрирането на търговска национална марка, а не корпоративна марка. Съмнявам се обаче във Вашите пророчески възможности – дали сте Нострадамус или баба Ванга, за да знаете бъдещите намерения на българския бизнес – дали ще развива един или друг вид земеделие. Съмнявам се откровено в това, което казвате.
Призовавам и колегите да бъдем максимално внимателни при изписването на законодателната норма, защото когато държавата се намеси в определен бизнес, обикновено се създава възможност за монополи. Нека оставим това на бизнеса.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Има ли други изказвания?
Ще си позволя аз да взема думата.
Господин Иванов, без да правя дебат по Допълнителната разпоредба, § 1, т. 1, искам само да поясня какво искаха да кажат колегите.
На практика в т. 3 – Допълнителни разпоредби по § 1, и следващите са дадени определения. Маслодайна роза може да се отглежда навсякъде.
Колегите искаха да обяснят, че по т. 1 има описано определение на „защитеното географско указание“ „Българско розово масло“ с процедура от 2012 г., описана и вписана в регистрите на Европейската комисия по начина, описан в т. 1.
Ако българският законодател промени тази т. 1, тя няма да може да се прилага, тъй като регистърът, който вписва създадените защитени географски указания, се подчинява на правилата на цитирания регламент. В този регистър ще остане определението, което е в момента.
Ако Вие искате в защитеното географско указание да разширите обхвата, трябва да проверите за процедура по този регламент, която трябва да премине пак по същия ред – с обществено обсъждане, за да се промени. Това искаха да кажат колегите. В никакъв случай не искаха да кажат, че някой няма право. Това е процедура, която не се урежда от настоящия Законопроект, не се урежда от кой да е друг закон в българското право, а се урежда по Регламент 1020 от 2014 г., както даде пример госпожата с други географски указания.
Затова моят съвет към Вас е следният. По отношение на т. 1 за районите моля Ваши експерти да проверят процедурата за разширяване на този обхват в Регламента, защото българското законодателство не го урежда нито с предложения Законопроект, нито имаме национална процедура, която да променя критериите или обхвата на вече вписани и защитени географски указания.
Само ще дам пример, че наскоро се вписа странджанският манов мед. Това също е процедура, започната преди четири години от Сдружението на производителите на манов мед от Странджа. Единственото, което българската администрация прави в лицето на Министерството на земеделието, храните и горите, е да ги подкрепя чисто административно пред Европейската комисия.
Исках да изясним тази тема, за да не остане впечатление, че някой иска да дава монопол на когото и да е. Вписването на защитено географско указание не се инициира от държавата, а само се подпомага като инициатива на сдружение на производителите.
Има и други регистри – защитена храна с традиционни специфични качества. Това е казано в Регламента, да не го цитирам. Исках само да поясня.
В общ план и принцип смятам, че Законопроектът трябва да се приеме. Първо, той урежда обществени отношения. Пазарният интерес през последните години направи така, че се получиха дисбаланси, това повлия върху качеството на произвеждания розов цвят, оттам – на продукцията, оттам – върху крайната цена. Нормално е и беше комуникирано със сектора, че държавата ще предложи правила за регулация на обществените отношения по начин, по който да си задържим традиционното качество. Мисля, че са намерени добри норми по отношение на посадъчния материал, както и производителите да имат устойчивост в дохода, който получават. Той зависи и от качеството на продукцията.
В този смисъл бих казала, че Законопроектът трябва да се подкрепи. Той е навременен с оглед на идващата кампания.
РОСЕН ИВАНОВ: С всичко казано съм съгласен, госпожо Председател и колеги. Вникнали сме добре в материята на предложеното. Запознати сме, че става единствено след регистрация в европейските структури, но трябва да направим всичко възможно това да се случи.
Беше неподходящ примерът със странджанския манов мед, защото там е упоменат географски регион, точно специфичен, а тук пише „Българско розово масло“, което означава да се защитят всички розови масла, произведени на територията на Република България – „Българско розово масло“.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожата обясни в исторически план данните, които са дали.
Колеги, други изказвания има ли? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване Законопроект за маслодайната роза, № 902-01-20, внесен от Министерския съвет на 16 април 2019 г., за първо гласуване.
За – 9, против – няма, въздържали се – 3.
Законопроектът се приема на първо гласуване.

Минаваме към точка втора:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ, № 954-01-23, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 12 април 2019 г. – за първо гласуване.
Кой ще представи Законопроекта?
Заповядайте, господин Иванов.
РОСЕН ИВАНОВ: Ще представя Мотиви към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, предложен от Искрен Веселинов и група народни представители.
.
Законопроектът предлага да се въведат в системата на административните наказания по чл. 13 от същия закон следните два вида наказания: безвъзмезден труд в полза на обществото и задържане на територията на структурите на Министерство на вътрешните работи. Необходимостта е породена от факта, че в останалите закони, които съдържат състави на административни нарушения, като основен вид наказание е предвидено и се налага административно наказание „глоба“. Независимо от устойчивата тенденция за завишаване размерите на предвидените глоби, практиката показва също толкова устойчива тенденция за неизпълнение на това наказание. Като водеща причина за това може да се определи фактът, че при масови случаи на административни нарушения, например по Закона за горите глобата се налага на лица, които декларират липса на доходи или доходи под социалния минимум. Така при определението на размера на глобата не може да се спази изискването съответният размер да е съобразен с доходите и имуществото на наказаните лица. По тази причина, макар и наложена като наказание, глобата не може да бъде събрана, тоест наказанието не може да бъде изпълнено в целия размер.
Предлагам да подкрепите това изменение на Закона, защото е необходимо, за да могат органите на МВР, подразделенията на Министерството на земеделието, храните и горите и общините при нарушения на обществения ред да могат да въвеждат тези наказания в пълния им размер. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: И аз благодаря за представянето.
Колеги, имате ли въпроси? Няма.
Закривам дебата.
Моля да гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 954-01-23, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 12 април 2019 г. – за първо гласуване.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
С това изчерпихме дневния ред.
Закривам заседанието.
Благодаря за експедитивността. Пожелавам Ви приятен ден!

(Закрито в 14,59 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Десислава Танева


Стенограф:
Виржиния Петрова