Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по земеделието и храните
Комисия по земеделието и храните
1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, № 902-01-31, внесен от Министерския съвет на 17 юни 2019 г. – за първо гласуване.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
П Р О Т О К О Л
№ 59
На 19 юни 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, № 902-01-31, внесен от Министерския съвет на 17 юни 2019 г. – за първо гласуване.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по земеделието и храните, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 12,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Мария Белова.
* * *
ПРЕДС.МАРИЯ БЕЛОВА: Уважаеми колеги, добър ден!
Имаме кворум и откривам заседанието на Комисията по земеделието и храните.
Получили сте съобщение с дневния ред и материали за днешното заседание.
Дневният ред е следният:
1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, № 902-01-31, внесен от Министерския съвет на 17 юни 2019 г. – за първо гласуване.
Има ли други предложения? Няма.
Който е съгласен с предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Гост на днешното заседание е госпожа Бистра Павловска – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС), която ще ни представи Законопроекта.
Преминаваме към първа точка, единствена от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОСЕВНИЯ И ПОСАДЪЧНИЯ МАТЕРИАЛ, № 902-01-31, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 17 ЮНИ 2019 Г. – ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Давам думата на госпожа Павловска да представи Законопроекта.
БИСТРА ПАВЛОВСКА, изпълнителен директор на ИАСАС: Добър ден на всички!
Това, което искам да Ви представя, няма да бъде изчитане на целите точки от Закона, защото промените, които се предлагат, могат да бъдат обобщени като такива, които дават възможност на заявителя за каквато и да е административна услуга по Закона по посевния и посадъчния материал да има 10-дневен срок, в който да отстрани нередности по заявлението. Десетдневният срок е от 10 работни дни, тоест реално той има и повече време.
Където е било необходимо, са създадени текстове, които да дадат възможност за такова отстраняване на нередности в заявлението, защото Законът е приет през 2003 г. и логиката в този момент не изисква такива срокове да бъдат изрично разписани в него. Прецизирани са някои срокове, като срокът за вписване на сорта в Официалната сортова листа, направени са технически корекции, където е необходимо са заменени думи от единствено в множествено число. Също така в Закона е разписано, че Агенцията информира заявителя за резултата от договора по сортоизпитване в рамките на 15 дни, тоест 15 дни след като е издадена заповедта на министъра за признаване на сорта за вписване в Сортовата листа – списък А или Б, заявителят се уведомява писмено.
Отстранено е техническо несъответствие по отношение на тарифата за таксите, тъй като в съществуващия, действащия в момента Закон, е предвидена тарифа, която е отпаднала, и е заменена с действащата такава.
В края на Закона са направени промени, свързани с отстраняване на несъответствия – редактирани са текстовете, внесени от държави-членки на Европейския съюз. Всички знаем, че в Европейския съюз имаме свободно движение на стоки и услуги и този внос се отнася само за трети страни, като този текст е прецизиран и е свързан с изискванията за еквивалентност на Европейската комисия.
В последната част на Закона са уточнени издаването на международните документи ISTA и OECD сертификати и е отстранено техническо несъответствие по отношение на предишна промяна в Закона, свързана с производители, заготвители и търговци на посевен и посадъчен материал. Това са промените в най-общ порядък.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Павловска.
Колеги, откривам дебата. Имате думата за изказвания.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Този Закон е много известен, след като в последната промяна имаше 12 промени на други закони за посевния и посадъчен материал и затова малко със страх подходих, когато видях, че има предложение за промяна. Добро впечатление прави, че всичко е съсредоточено само за посевния и посадъчен материал, като се съгласявам с доста от промените, които са предложени.
Молбата ми е да коментираме два въпроса, ако може да се разяснят малко по-подробно. Говорим за вноса от трети страни на посадъчен материал основно. Каква е промяната спрямо сега действия режим, защото аз съм свидетел, че от трети страни можеше да се внася посадъчен материал, даже се реализираха и проекти по Програмата за развитие на селските райони и с вноса на такъв материал от трети страни, накрая, доколкото виждам, колегите, които са получили един посадъчен материал, сорт еди какво си, се оказва нещо съвсем различно на база документи, които съответната страна издава.
Това е първият ми въпрос – да ни обясните каква е промяната за внос на посадъчен материал от трети страни и това съответствие с европейския еквивалент какво означава? Защото това ще се изисква.
С колегите коментирахме, че едните етикети се заменят с други – „ISTA оранжев сертификат” – дали това някъде е обяснено все пак, в Допълнителни разпоредби – какво означава? В нашия закон би следвало да бъде отразено под някаква форма това понятие, то е в кавички най-малкото.
Например в § 12 се казва: „…трябва да са” се добавя „етикетирани с официални…” и единият сертификат се заменя с „ISTA оранжев сертификат”. Би следвало според мен да имаме идея за какво става въпрос, като се има предвид, че не сме тесни специалисти. Тези, които се занимават с това – да.
Това са ми въпросите.
Иначе Законопроектът решава доста въпроси. Явно, че имате проблеми по отношение на издадени актове, по отношение отнемане на разрешителни за физически лица, които осъществяват съответната дейност и прецизирането със срокове и ангажименти е в положителна посока. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, професор Бъчварова.
ЙОРДАН МЛАДЕНОВ: Госпожо Председател.
Бих искал да допълня колежката – можете ли да кажете абревиатурата „OECD сертификат” и „ISTA” какво означават?
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Госпожо Павловска.
БИСТРА ПАВЛОВСКА: Благодаря Ви за това, че така внимателно сте се запознали с текста.
Настоящият текст за внос от трети страни е прецизиран като е предвидено изискване за еквивалентност по правилата на Европейската комисия. Правила за еквивалентност при семената съществуват от доста отдавна, те работят много добре. Това са процедури на Комисията, която на място извършва проверка за съответствие на законодателството и на практиките в съответната държава, а съответната държава трябва да е подала заявление за такава еквивалентност.
Последно миналата година се присъединиха към този списък Молдова и Бразилия. Комисията смята, че практиките в тези държави са еднакви с тези, които са в Европейския съюз, и заради това е наречено „Правило за еквивалентност”.
В момента в много напреднала фаза е процедурата и за еквивалентност при посадъчния материал. Очаква се едно от първите неща, които новата комисията ще включи в работната си програма, да бъде документът за еквивалентност при посадъчния материал. Това ще даде възможност да се внася материал само от държави и производители, които отговарят на европейските условия, за да се избегне този риск за крайния клиент, да се избегне фитосанитарен риск също така и не на последно място и възможни случаи на измами.
Думите, за които има въпрос, абревиатурите ISTA и OECD, съжалявам, че са изписани по този начин, специално OECD би следвало да бъде като ОИСР. Дефинициите са дадени в края, в Преходни и заключителни разпоредби на действия закон. Те са си стари, не са променяни. Може би е редно да бъде променена само абревиатурата така, както се изписва на български, на ОИСР, което означава Организация за икономическо сътрудничество и развитие.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Имам следния въпрос: в мотивите е записано, че с Проекта се предлага сортоизпитването на овощни видове растения да бъде само за различимост, хомогенност и стабилност, както е по европейското законодателство. Европейският съюз не изисква опити за биологични и стопански качества за овощни видове растения. Ако остане досегашният текст, българските заявители ще бъдат поставени при по-тежки условия, отколкото конкурентите им от Европейския съюз.
Моят въпрос е следният: дали няма да отидем в другата крайност – наши традиционни овощни видове и сортове някак си да не бъдат защитени, да стане по-либерален самият начин и на търговия, и на сортоизпитване, и нашите традиционни овощни сортове и видове, пак казвам, да не бъдат защитени, както беше досега? Защото, все пак, това е наше национално богатство.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте.
БИСТРА ПАВЛОВСКА: Благодаря Ви за този въпрос.
Сортоизпитването за различимост, хомогенност и стабилност е задължително. С това изпитване се установява дали сортът е нов, дали се различава от всички досега съществуващи сортове по някакъв признак, поне един. Сортоизпитването за биологични и стопански качества – ние сме имали такова сортоизпитване в миналото, в момента заявителите се въздържат от искане за сортоизпитване за биологични и стопански качества, защото това им оскъпява изключително много заявката. Ако отпадне това изпитване, то няма никаква връзка с правната закрила на сортовете, тя се извършва по реда на Закона за правна закрила на новите сортове растения и породи животни, и за тази правна закрила се изисква само изпитване за различимост, хомогенност и стабилност. Възможностите за закрила в никой случай няма да бъдат нарушени, те ще продължават да бъдат защитени по начина, по който са в момента.
Движението в Европейския съюз, включително и на посадъчен материал, е свободно. Нашите производители са поставени в известен смисъл под пресата на един по-добре организиран внос и може би не толкова, че сортовете са по-добри – е трудно да се каже дали една ябълка е по-хубава от една круша, но по-добрият маркетинг на чуждите сортове може би играе лоша услуга на българските производители.
Схемите обаче за промотиране на българските продукти, специално овощарството, е приоритет на Министерството и мисля, че там ще има решение в тази посока. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря за отговора.
Точно това, с което и Вие завършихте: ние тук, като най-важната Комисия в държавата, която отговаря за законодателството и за защита на националните интереси в сферата – в случая говорим за овощарството, сме длъжни тези маркетингови конкурентни способи, които българският производител – да се опитаме да защитим националното ни богатство, това, което имаме. Да не допускаме заради някаква конкурентност, заради европейските директиви, правила, свободната търговия, традиционни наши сортове – не говорим само за сферата на овощарството, но и при животновъдството, при други растения, да се опитаме максимално, чрез Министерството на земеделието да намерим такъв механизъм, който да гарантира запазването на традиционните сортове. Да не стане така, че хубавите ябълки, круши, кайсии, праскови – традиционни български сортове, в един момент, заради това че е по-изгодно или пък има предимство от страна на френски, белгийски, да забравим за традиционните български сортове и да отидем в другата крайност, а след това да се чудим, защото има и такъв вариант – да внасяме наши сортове от Франция примерно.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте.
БИСТРА ПАВЛОВСКА: Това, за което Вие говорите, за сортовете, които са застрашени от изчезване (реплики), но имат стопанска стойност, Селскостопанската академия преди около три години представи на Министерството списък и по него тези производители на такъв материал получават допълнително плащане. Това е мярка в посока запазване на сортовете. В този списък има и доста овощни култури. Той не е само растения. От семената имаме включени в Европейския каталог сортове, които са за консервация, и те също са обект на особен интерес от производителите в страната. Не бих казала, че е направено всичко в посоката, но не малко вече е в действие.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, госпожо Павловска.
Заповядайте.
РОСЕН ИВАНОВ: Аз също искам да взема отношение по този въпрос и да изразя моите притеснения относно либерализирането на вноса на продукти от Европейския съюз и от трети страни, защото занижените критерии при вноса – при тях е по-либерално, това освобождава едни средства, с които могат да направят по-добър маркетинг, докато утежняването на нашите критерии за нашите разсадни материали лишава нашите производители от това да стъпят на един регламентиран европейски пазар.
Бих искал да знам какви мерки ще се вземат, за да има реципрочност в действията към нашите и към европейския пазар?
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте.
БИСТРА ПАВЛОВСКА: Тази мярка, която се прилага в Закона за отпадане на изискването за биологични и стопански качества е точно в тази посока – да постави при едни и същи условия българските и производителите, които са им конкуренти, от държавите-членки на Европейския съюз.
Маркетинговите стратегии са си на самите фирми. Тази категория, която е най-ниската категория на овощния посадъчен материал – САС материалът, така се нарича в европейското законодателство, и съответства на стандарт, на категория, това се произвежда под контрола и отговорността на производителя и той е отговорен за всеки един етап от производството, заготовката и етикетирането.
За съжаление, в България дори научните институти редуцираха силно обема на сертифицирания материал, който произвеждаха, а това е материалът, който носи качеството. С новия закон за Селскостопанската академия, който вече не е нов, но даването на финансова свобода на Академията, очакваме да има по-добри резултати в тази посока, да са ориентирани към високите категории материал, включително в Законопроекта за българската маслодайна роза, който вероятно ще влезе скоро, предвижда използване само на сертифициран материал. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: И аз Ви благодаря.
Колеги, ако няма повече изказвания, предлагам да преминем към гласуване. Няма.
Който е съгласен с така предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, № 902-01-31, внесен от Министерския съвет на 17 юни 2019 г. – за първо гласуване, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря Ви.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.
(закрито – 13,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БЕЛОВА
Стенограф:
Маргарита Крачунова
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
П Р О Т О К О Л
№ 59
На 19 юни 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, № 902-01-31, внесен от Министерския съвет на 17 юни 2019 г. – за първо гласуване.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по земеделието и храните, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 12,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Мария Белова.
* * *
ПРЕДС.МАРИЯ БЕЛОВА: Уважаеми колеги, добър ден!
Имаме кворум и откривам заседанието на Комисията по земеделието и храните.
Получили сте съобщение с дневния ред и материали за днешното заседание.
Дневният ред е следният:
1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, № 902-01-31, внесен от Министерския съвет на 17 юни 2019 г. – за първо гласуване.
Има ли други предложения? Няма.
Който е съгласен с предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Гост на днешното заседание е госпожа Бистра Павловска – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС), която ще ни представи Законопроекта.
Преминаваме към първа точка, единствена от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОСЕВНИЯ И ПОСАДЪЧНИЯ МАТЕРИАЛ, № 902-01-31, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 17 ЮНИ 2019 Г. – ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Давам думата на госпожа Павловска да представи Законопроекта.
БИСТРА ПАВЛОВСКА, изпълнителен директор на ИАСАС: Добър ден на всички!
Това, което искам да Ви представя, няма да бъде изчитане на целите точки от Закона, защото промените, които се предлагат, могат да бъдат обобщени като такива, които дават възможност на заявителя за каквато и да е административна услуга по Закона по посевния и посадъчния материал да има 10-дневен срок, в който да отстрани нередности по заявлението. Десетдневният срок е от 10 работни дни, тоест реално той има и повече време.
Където е било необходимо, са създадени текстове, които да дадат възможност за такова отстраняване на нередности в заявлението, защото Законът е приет през 2003 г. и логиката в този момент не изисква такива срокове да бъдат изрично разписани в него. Прецизирани са някои срокове, като срокът за вписване на сорта в Официалната сортова листа, направени са технически корекции, където е необходимо са заменени думи от единствено в множествено число. Също така в Закона е разписано, че Агенцията информира заявителя за резултата от договора по сортоизпитване в рамките на 15 дни, тоест 15 дни след като е издадена заповедта на министъра за признаване на сорта за вписване в Сортовата листа – списък А или Б, заявителят се уведомява писмено.
Отстранено е техническо несъответствие по отношение на тарифата за таксите, тъй като в съществуващия, действащия в момента Закон, е предвидена тарифа, която е отпаднала, и е заменена с действащата такава.
В края на Закона са направени промени, свързани с отстраняване на несъответствия – редактирани са текстовете, внесени от държави-членки на Европейския съюз. Всички знаем, че в Европейския съюз имаме свободно движение на стоки и услуги и този внос се отнася само за трети страни, като този текст е прецизиран и е свързан с изискванията за еквивалентност на Европейската комисия.
В последната част на Закона са уточнени издаването на международните документи ISTA и OECD сертификати и е отстранено техническо несъответствие по отношение на предишна промяна в Закона, свързана с производители, заготвители и търговци на посевен и посадъчен материал. Това са промените в най-общ порядък.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Павловска.
Колеги, откривам дебата. Имате думата за изказвания.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Този Закон е много известен, след като в последната промяна имаше 12 промени на други закони за посевния и посадъчен материал и затова малко със страх подходих, когато видях, че има предложение за промяна. Добро впечатление прави, че всичко е съсредоточено само за посевния и посадъчен материал, като се съгласявам с доста от промените, които са предложени.
Молбата ми е да коментираме два въпроса, ако може да се разяснят малко по-подробно. Говорим за вноса от трети страни на посадъчен материал основно. Каква е промяната спрямо сега действия режим, защото аз съм свидетел, че от трети страни можеше да се внася посадъчен материал, даже се реализираха и проекти по Програмата за развитие на селските райони и с вноса на такъв материал от трети страни, накрая, доколкото виждам, колегите, които са получили един посадъчен материал, сорт еди какво си, се оказва нещо съвсем различно на база документи, които съответната страна издава.
Това е първият ми въпрос – да ни обясните каква е промяната за внос на посадъчен материал от трети страни и това съответствие с европейския еквивалент какво означава? Защото това ще се изисква.
С колегите коментирахме, че едните етикети се заменят с други – „ISTA оранжев сертификат” – дали това някъде е обяснено все пак, в Допълнителни разпоредби – какво означава? В нашия закон би следвало да бъде отразено под някаква форма това понятие, то е в кавички най-малкото.
Например в § 12 се казва: „…трябва да са” се добавя „етикетирани с официални…” и единият сертификат се заменя с „ISTA оранжев сертификат”. Би следвало според мен да имаме идея за какво става въпрос, като се има предвид, че не сме тесни специалисти. Тези, които се занимават с това – да.
Това са ми въпросите.
Иначе Законопроектът решава доста въпроси. Явно, че имате проблеми по отношение на издадени актове, по отношение отнемане на разрешителни за физически лица, които осъществяват съответната дейност и прецизирането със срокове и ангажименти е в положителна посока. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, професор Бъчварова.
ЙОРДАН МЛАДЕНОВ: Госпожо Председател.
Бих искал да допълня колежката – можете ли да кажете абревиатурата „OECD сертификат” и „ISTA” какво означават?
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Госпожо Павловска.
БИСТРА ПАВЛОВСКА: Благодаря Ви за това, че така внимателно сте се запознали с текста.
Настоящият текст за внос от трети страни е прецизиран като е предвидено изискване за еквивалентност по правилата на Европейската комисия. Правила за еквивалентност при семената съществуват от доста отдавна, те работят много добре. Това са процедури на Комисията, която на място извършва проверка за съответствие на законодателството и на практиките в съответната държава, а съответната държава трябва да е подала заявление за такава еквивалентност.
Последно миналата година се присъединиха към този списък Молдова и Бразилия. Комисията смята, че практиките в тези държави са еднакви с тези, които са в Европейския съюз, и заради това е наречено „Правило за еквивалентност”.
В момента в много напреднала фаза е процедурата и за еквивалентност при посадъчния материал. Очаква се едно от първите неща, които новата комисията ще включи в работната си програма, да бъде документът за еквивалентност при посадъчния материал. Това ще даде възможност да се внася материал само от държави и производители, които отговарят на европейските условия, за да се избегне този риск за крайния клиент, да се избегне фитосанитарен риск също така и не на последно място и възможни случаи на измами.
Думите, за които има въпрос, абревиатурите ISTA и OECD, съжалявам, че са изписани по този начин, специално OECD би следвало да бъде като ОИСР. Дефинициите са дадени в края, в Преходни и заключителни разпоредби на действия закон. Те са си стари, не са променяни. Може би е редно да бъде променена само абревиатурата така, както се изписва на български, на ОИСР, което означава Организация за икономическо сътрудничество и развитие.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Имам следния въпрос: в мотивите е записано, че с Проекта се предлага сортоизпитването на овощни видове растения да бъде само за различимост, хомогенност и стабилност, както е по европейското законодателство. Европейският съюз не изисква опити за биологични и стопански качества за овощни видове растения. Ако остане досегашният текст, българските заявители ще бъдат поставени при по-тежки условия, отколкото конкурентите им от Европейския съюз.
Моят въпрос е следният: дали няма да отидем в другата крайност – наши традиционни овощни видове и сортове някак си да не бъдат защитени, да стане по-либерален самият начин и на търговия, и на сортоизпитване, и нашите традиционни овощни сортове и видове, пак казвам, да не бъдат защитени, както беше досега? Защото, все пак, това е наше национално богатство.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте.
БИСТРА ПАВЛОВСКА: Благодаря Ви за този въпрос.
Сортоизпитването за различимост, хомогенност и стабилност е задължително. С това изпитване се установява дали сортът е нов, дали се различава от всички досега съществуващи сортове по някакъв признак, поне един. Сортоизпитването за биологични и стопански качества – ние сме имали такова сортоизпитване в миналото, в момента заявителите се въздържат от искане за сортоизпитване за биологични и стопански качества, защото това им оскъпява изключително много заявката. Ако отпадне това изпитване, то няма никаква връзка с правната закрила на сортовете, тя се извършва по реда на Закона за правна закрила на новите сортове растения и породи животни, и за тази правна закрила се изисква само изпитване за различимост, хомогенност и стабилност. Възможностите за закрила в никой случай няма да бъдат нарушени, те ще продължават да бъдат защитени по начина, по който са в момента.
Движението в Европейския съюз, включително и на посадъчен материал, е свободно. Нашите производители са поставени в известен смисъл под пресата на един по-добре организиран внос и може би не толкова, че сортовете са по-добри – е трудно да се каже дали една ябълка е по-хубава от една круша, но по-добрият маркетинг на чуждите сортове може би играе лоша услуга на българските производители.
Схемите обаче за промотиране на българските продукти, специално овощарството, е приоритет на Министерството и мисля, че там ще има решение в тази посока. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря за отговора.
Точно това, с което и Вие завършихте: ние тук, като най-важната Комисия в държавата, която отговаря за законодателството и за защита на националните интереси в сферата – в случая говорим за овощарството, сме длъжни тези маркетингови конкурентни способи, които българският производител – да се опитаме да защитим националното ни богатство, това, което имаме. Да не допускаме заради някаква конкурентност, заради европейските директиви, правила, свободната търговия, традиционни наши сортове – не говорим само за сферата на овощарството, но и при животновъдството, при други растения, да се опитаме максимално, чрез Министерството на земеделието да намерим такъв механизъм, който да гарантира запазването на традиционните сортове. Да не стане така, че хубавите ябълки, круши, кайсии, праскови – традиционни български сортове, в един момент, заради това че е по-изгодно или пък има предимство от страна на френски, белгийски, да забравим за традиционните български сортове и да отидем в другата крайност, а след това да се чудим, защото има и такъв вариант – да внасяме наши сортове от Франция примерно.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте.
БИСТРА ПАВЛОВСКА: Това, за което Вие говорите, за сортовете, които са застрашени от изчезване (реплики), но имат стопанска стойност, Селскостопанската академия преди около три години представи на Министерството списък и по него тези производители на такъв материал получават допълнително плащане. Това е мярка в посока запазване на сортовете. В този списък има и доста овощни култури. Той не е само растения. От семената имаме включени в Европейския каталог сортове, които са за консервация, и те също са обект на особен интерес от производителите в страната. Не бих казала, че е направено всичко в посоката, но не малко вече е в действие.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, госпожо Павловска.
Заповядайте.
РОСЕН ИВАНОВ: Аз също искам да взема отношение по този въпрос и да изразя моите притеснения относно либерализирането на вноса на продукти от Европейския съюз и от трети страни, защото занижените критерии при вноса – при тях е по-либерално, това освобождава едни средства, с които могат да направят по-добър маркетинг, докато утежняването на нашите критерии за нашите разсадни материали лишава нашите производители от това да стъпят на един регламентиран европейски пазар.
Бих искал да знам какви мерки ще се вземат, за да има реципрочност в действията към нашите и към европейския пазар?
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте.
БИСТРА ПАВЛОВСКА: Тази мярка, която се прилага в Закона за отпадане на изискването за биологични и стопански качества е точно в тази посока – да постави при едни и същи условия българските и производителите, които са им конкуренти, от държавите-членки на Европейския съюз.
Маркетинговите стратегии са си на самите фирми. Тази категория, която е най-ниската категория на овощния посадъчен материал – САС материалът, така се нарича в европейското законодателство, и съответства на стандарт, на категория, това се произвежда под контрола и отговорността на производителя и той е отговорен за всеки един етап от производството, заготовката и етикетирането.
За съжаление, в България дори научните институти редуцираха силно обема на сертифицирания материал, който произвеждаха, а това е материалът, който носи качеството. С новия закон за Селскостопанската академия, който вече не е нов, но даването на финансова свобода на Академията, очакваме да има по-добри резултати в тази посока, да са ориентирани към високите категории материал, включително в Законопроекта за българската маслодайна роза, който вероятно ще влезе скоро, предвижда използване само на сертифициран материал. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: И аз Ви благодаря.
Колеги, ако няма повече изказвания, предлагам да преминем към гласуване. Няма.
Който е съгласен с така предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, № 902-01-31, внесен от Министерския съвет на 17 юни 2019 г. – за първо гласуване, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря Ви.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.
(закрито – 13,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БЕЛОВА
Стенограф:
Маргарита Крачунова
