1. Изслушване на представители от Национална гражданска инициатива „За забрана на отглеждането, умъртвяването и търговията с животни с цел добив на ценни кожи на територията на Република България“.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните





П Р О Т О К О Л
№ 61


На 3 юли 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на представители от Национална гражданска инициатива „За забрана на отглеждането, умъртвяването и търговията с животни с цел добив на ценни кожи на територията на Република България“.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по земеделието и храните, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,36 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Мария Белова.

* * *

ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Откривам заседанието на Комисията по земеделието и храните.
Колеги, получили сте съобщение за дневния ред и материали за днешното заседание, проекта на дневния ред, който беше предварително обявен с две точки, но тъй като днес в пленарната зала приехме на първо гласуване ЗИД на Закона за водите № 954-01-45, внесен от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители на 21 юни 2019 г., предлагам да гласуваме дневен ред за настоящето заседание с точка единствена:
1. Изслушване на представители на Национална гражданска инициатива „За забрана на отглеждането, умъртвяването и търговията с животни с цел добив на ценни кожи на територията на Република България“ и съответно заинтересованите страни.
Други предложения по представения дневен ред имате ли?
Моля, гласувайте предложения дневен ред. За 20, против и въздържали се няма. Дневният ред е приет.
Гости на днешното заседание са: госпожа Деница Динчева – началник отдел в дирекция „Животновъдство“ в Министерството на земеделието, храните и горите, д-р Едита Хюсеин – главен експерт в дирекция „Животновъдство“ в Министерството за земеделието, храните и горите, д-р Димитър Беровски – главен експерт в дирекция „Политики по агрохранителната верига“ в Министерството на земеделието, храните и горите, д-р Дамян Миков – директор на Областна дирекция по безопасност на храните – Стара Загора.
От Националната гражданска инициатива присъстват госпожа Петя Алтимирска – председател на Инициативния комитет, господин Георги Челебиев, господин Стефан Димитров, госпожа Людмила Кривошиева, господин Деян Каменов, госпожа Яна Грозева. От Съюза на норковъдите присъстват госпожа Стойка Денчева и господин Евгени Райчев.

Преминаваме към точка единствена от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛИ ОТ НАЦИОНАЛНА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА „ЗА ЗАБРАНА НА ОТГЛЕЖДАНЕТО УМЪРТВЯВАНЕТО И ТЪРГОВИЯТА ЖИВОТНИ С ЦЕЛ ДОБИВ НА ЦЕННИ КОЖИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ“.
Колеги, бих желала да Ви припомня, че на 22 юни 2018 година инициативен комитет е внесъл Национална гражданска инициатива, с която предлага въвеждането на забрана за отглеждането, умъртвяването и търговията с животни с цел добив на ценни кожи на територията на Република България. На свое заседание, проведено на 19 септември 2018 година, Комисията по земеделието и храните е обсъдила инициативата и единодушно е решила, че приема за сведение предложенията на Националната гражданска инициатива и е препоръчала на народните представители, които споделят направените предложения, да се възползват от правото си на законодателна инициатива и да ги внесат като законопроект, който да бъде обсъден по същество от Народното събрание. В резултат от проведеното в Комисията представяне е изготвен доклад, който е внесен в деловодството и предоставен на всички 240 народни представители.
А сега давам думата на представителите на Националната гражданска инициатива да ни запознаят с промените, които са направили в своята инициатива. Заповядайте, госпожо Алтимирска.
ПЕТЯ АЛТИМИРСКА: Добър ден, госпожо Председател, дами и господа народни представители! Благодаря Ви най-напред, че ни приехте на това изслушване. То е изключително важно за нас, тъй като вече повече от година чакаме нещо да се случи във връзка с подписката, която беше внесена миналата година, 51 000 граждани са се подписали под това искане и считаме, че е изключително важно то да бъде отчетено като обществен интерес. Това е и нашата причина да сме тук.
Законопроектът, който внесохме миналата година на 22 юни, представляваше промяна на Закона за ветеринарномедицинската дейност и по-точно чл. 139, в който се включва забрана за отглеждането. Всички Вие сте получили, предполагам, самия законопроект, включва се забрана за отглеждането, развъждането и умъртвяването на животни с цел добив на ценни кожи. Това е промяна на ал. 1 и се създава нова точка 14а. Умишлено изпратихме по-рано законопроекта, за да може, ако има някакви питания специално по законопроекта, да ги отправите към нас, или аргументи срещу този законопроект, разбира се, защото до този момент нямаме никаква обратна връзка от страна на народните представители или по-скоро на заинтересувани или такива, които не приемат това предложение.
Предложението ни беше продиктувано от факта, че в България от няколко години се развива бизнес, който в много други страни вече се отхвърля морално. Този бизнес е нов за България, този бизнес обаче на много други места в Европа има вече традиция от повече от 70 години. Въпреки това много от страните, които упражняват и в момента, забраняват това да се случва. Фермите за ценни кожи намаляват прогресивно и това може да се види дори от статистиките на алианса, който обединява европейски производители на ценни кожи.
Това, което искаме да отбележим, и е много важно да се знае, е ролята ни в качеството… Ние сме само пет човека тук, между другото двама от гостите, които трябваше да дойдат, не са тук, нямаха възможност да дойдат, но факт е, че изключително голяма част от хората чакат с нетърпение тази промяна да се случи и е много трудно да им обясним защо тя не се е случва. Проучване на общественото мнение може да видите в папките, които сме раздали, има социологическо изследване и проучване, което показва, че 75% от българските граждани не одобряват убиването на животни само и единствено за техните кожи, защото този бизнес използва единствено кожите. Той не използва труповете, те се изгарят на екарисажи, няма други вторични продукти, доколкото знаем. 75% от хората не одобряват това, 65,6% от запитаните искат забрана, тоест те са съгласни за тази драстична мярка, не за по-високи изисквания, не за регулации, а за забрана. Каква е причината тези хора да искат забрана и дали може би част от това крайно мнение на хората всъщност не е продиктувано от въобще невъзможността да се понесе такава жестокост в днешно време? Това вече е въпрос, който можем всички ние да разглеждаме.
Това, което е важно да отбележим, е, че ние предлагаме на Вашето внимание този законопроект за да бъде внесен, не за да бъде гласуван сега и да бъде приет, искаме от Вас просто да отчетете общественото мнение и да се внесе този законопроект, защото все пак хората, които се интересуват от това нещо, са изключително много. Във варианта, в който го предлагаме, считам, че е абсолютно приемлив, още повече че миналата седмица, доколкото разбрахме, беше отворен Законът за ветеринарномедицинската дейност заради предложените увеличения на глобите за стопаните на кучета.
Така че смятаме, че изключително удачно е в този случай да се предложи тази поправка. Документите, които показват колко е огромно негативното въздействие на този бизнес, са изключително много, една част от тях сме изпратили на електронните Ви пощи, друга част са синтезирани в тези папки. Аз само ще изброя част от тях, които са основно национални.
Започвам със становищата, които са чисто научни, има няколко становища на БАН, едното е на природонаучния музей, всъщност те дават 2 становища, те касаят конкретно вида американска норка и това доколко този вид е опасен за биоразнообразието. И другото научно становище на БАН е на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания, което също оценява риска от този неместен вид с инвазивен характер за българската природа.
Друго становище, което е изключително важно, е това на Центъра за оценка на риска по хранителната верига. Това научно становище е създадено в 2017 година и беше представено на кръгла маса. В него изключително изчерпателно са описани негативните въздействия. Голяма част от тях включват и здравето на хората. Може би в папките си най-отгоре някъде ще видите една страничка, в която са синтезирани само заболяванията, които се пренасят от американските норки конкретно. Говорим за норките специално, защото единствено този вид в момента се отглежда в България и той никак не е безопасен, той не е местен вид, той е чужд вид, внесен специално за кожи. В България такъв вид в природата не съществува. Самият факт, че тези ферми започват, стартират и развиват дейност, означава, че застрашават българското биоразнообразие чрез създаване на нови популации от един нов и неизследван до момента за България специално вид. За Европа има много, изключително много факти и научни доклади, които показват, че американската норка е инвазивен вид, с инвазивен характер и въздейства негативно. На местата, където това е научно доказано и е прието като национална политика, забраните за американската норка са факт единствено по причина заплаха за природата.
Освен заплахата за биоразнообразието и заплахата за замърсяването също така, защото тези ферми имат изключително висок процент на отпадъци, може да прочетете, в папките има специално една страничка конкретно касаеща замърсяването, в нея дори има снимки, които са направени в близост до една от фермите в България, вижда се заблатяване, виждат се изхвърлени боклуци и фекалии от фермата. Това се случва и на много други места в Европа, но ето че го има и у нас. Какво се случва оттук насетне, дали контролът е достатъчен за да се спре това, ние не знаем, но не искаме да разчитаме толкова на контрола, а предлагаме директно да се приеме забраната, защото с една такава забрана ще се решат много проблеми, включително и финансови за държавния бюджет, за разходите. Всички ние плащаме данъци и не бихме искали с тези данъци да покриваме разходите за овладяване на популацията на норките, за нови научни изследвания, които трябва да се правят тепърва в тази област, защото те трябва да се направят, за овладяване на замърсяванията и други. Също така за потенциални заболявания, които биха могли да се разпространят. Има изключително много факти и данни, които бихме могли да предоставим на абсолютно всеки, който се интересува от тази тема в повече.
Други две не по-малко важни научни становища, е становището на ESENIAS, което е Европейска програма за инвазивните видове на Югоизточна Европа. Тя е научна програма и е създадена конкретно за да изследва инвазивните видове. Това становище също казва колко е опасна американската норка. Тези становища са предоставени на Министерството на земеделието и храните, също на Министерството на околната среда и водите. Те са запознати с тях.
Научните становища са изключително много и от други международни източници и програми, но ние няма сега да наблягаме на тях, основно на националните. Важни са другите две становища от миналата година на Министерството на земеделието и Министерството на околната среда. Предполагам, че би трябвало да сте се запознали с тях още миналата година. Там също са дадени изключително много факти.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Госпожо Алтимирска, само да Ви помоля да се ориентирате към завършек на процедурата, която е пет минути. Надхвърлихме я. Вие ни изпратихте наистина много обемна информация, затова и отложихме самото изслушване, за да можем всички да се запознаем по-обстойно с темата, колегите са запознати още през 2018 година, така че да Ви помоля да завършите, ако имате още нещо да добавите.
ПЕТЯ АЛТИМИРСКА: Бих искала да предоставите всъщност думата на колегите ми, тъй като аз в резюме казах много неща, но това, което не засегнах, е влиянието върху местните общности, върху хората, които живеят в близост до тези ферми, те всъщност са също част от жертвите на този бизнес. Така че може би съвсем накратко колегата…
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви. По процедура от между 2 и 5 минути е максималното време, през което може да има изказвания.
ГЕОРГИ ЧЕЛЕБИЕВ: Здравейте, аз съм част от Инициативния комитет на Гражданската инициатива „За забрана на ценните кожи в България. Преди Гражданската инициатива започнахме да документираме какво се случва около тези ферми тук, в България. Нещата, колкото и да са тъжни, не ни изненадват изобщо. Това са неща, които се случват около всяка една европейска ферма.
Става въпрос за множество избягали животни, които, документирани или не, са факт, две от тях дори може да видите в Софийския зоопарк в момента. Тези избягали животни всъщност представляват огромен риск за местното население, затова особено в село Маджерито хората вече не се притесняват да говорят отворено за това. Документирали сме го многократно. Проблемите са, че тези животни и американската норка конкретно убиват свръх своите нужди и когато избягат, те убиват, докато имат възможност. Затова нередки са случаите, в които има цял избит курник от едно единствено избягало животно.
Искам да напомня, че капацитетът на тази ферма е над 130 000 животни в момента. Такива набези почти ежедневно се случват там. Миналата година документирахме дори набези върху по-едри животни, върху новородено конче. Има множество убити агнета. И за да вкарам малко в контекст нещата, това са животни, на които хората наистина разчитат за прехраната си, и изведнъж губят един от основните си начини за справяне с живота.
И тази ферма до село Маджерито, ако не се лъжа, може да ме поправят представителите на норковъдите в България, е сертифицирана по един етикет Welfare, който се счита за изключително хуманен с по-висока, по-контролирана ферма, но факт е, че тези живот продължават да бягат. Искам да напомня, че тези животни не представляват риск само за домашните животни на местните хора, но и за дивите популации в околността и не само, защото реално почти няма хищници, които да се справят с тях. Придвижват се изключително бързо в българската природа и тепърва предстои да разберем дори в момента докъде са стигнали такива диви популации.
Освен домашните животни тези ферми имат огромно влияние върху ежедневието на хората, като дори малки неща, които ни се струват на нас малки, като миризмата от такава ферма, се оказват нещо абсолютно непосилно за справяне там, като по-миналата година при първите ни срещи с хората един дядо в прав текст ни каза, че роднините му, които го посещават, не искат да слязат от колата именно заради тази миризма. Тази миризма всъщност означава, че в едно такова топло лято не може да си отвориш прозореца, не може да си простреш прането, не може да изпиеш кафе на верандата си. Това е проблем, който е много трудно решим с контрол, дори е невъзможен за решаване с контрол и тези хора попадат в една безизходна ситуация, защото в цяла Европа е така. Тук също, ако се направят нужните изследвания, съм сигурен, че ще покажат същото, цените на имотите падат и тези хора са заклещени в една такава ситуация, в която не могат да водят нормален живот, но не могат и да избягат от живота, който водят.
И освен хората от Националната гражданска инициатива има един куп хора от местни общности, които също биха искали тази забрана да стане факт. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Други изказвания има ли от представителите на Гражданската инициатива? Заповядайте.
СТЕФАН ДИМИТРОВ: Аз съм Стефан Димитров, също от Гражданската инициатива. Само исках да разкажа повече за забраните, които вече са факт в Европа. Към момента 12 европейски държави са приели забрани на фермите за ценни кожи, като тенденцията започва през 2000 година с Великобритания, която приема първата такава забрана, те са последвани от Австрия 2004 година и в последващите години множество държави приемат същите забрани, особено 2012 година през декември месец тогава в Холандия, която е вторият най-голям производител на ценни кожи от норки в Европа. Те също приемат такава забрана. И в последните години това са: през 2017-а Чешката република приема такава забрана, 2018 Белгия Люксембург и тази година преди по-малко от месец Норвегия прие поредната такава забрана. Отделно Словения, Хърватска, Босна и Херцеговина, Сърбия, Македония и с всяка изминала година все повече се забранява този бизнес в Европа.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
От Асоциацията на норковъдите? Заповядайте и двамата да чуем, с молба да се представите преди да започнете изложението.
ЕВГЕНИЙ РАЙЧЕВ: Господа народни представители уважаеми членове на неправителствени организации, много ми напомняте за моите студенти. Преподаватели съм в Аграрния факултет на Тракийския университет и преподавам точно това – развъждане на животни с ценни кожи, освен това и орнитология, териология и екология на дивеча. Доцент съм в Аграрния факултет.
Съвсем накратко ще засегна проблемите, които току-що преекспонираха представителите на неправителствените организации. Инвазивен вид – американската норка не е включена в списъка с инвазивни видове в Европа, Регламент на Европейския съюз от 2014 година. Тя не е вписана и в инвазивните видове за България, които са 119 вида. Отнася се за един средноразмерен мустелид, това е от семейство Порови, клетъчната им форма, да не забравяме, че става въпрос точно за клетъчната форма, клетъчната популация, а не за Дивата американска норка, е резултат от 130-140 годишна селекция и се счита за животно по пътя на одомашняването.
Това, което трябва да се поправи в наредбата, е, че тя не е дивеч, а тя е животно по пътя на одомашняването. Избягалите от фермите животни трудно се приспособяват. Възможно е, но трудно се приспособяват към естествени условия. За да се случи това, са необходими няколко фактора: подходящи климатични условия, наличие на пространствена и хранителна ниша, липса на конкуренти, както и липса на хищници, които да я атакуват. Като специалист по средноразмерните и дребните хищници считам, че в България няма условия за нейното развитие поради следните няколко причини.
Първо, липса на достатъчно естествени местообитания, плитки водоеми със сладка вода, такива, които изобилстват в западноевропейските страни, особено в Скандинавието.
Второ, силното присъствие на видрата. Поради бурното развитие на аквакултурата през последните години, тя е четири пъти по-едра от норката, физически я унищожава както във водна среда, така и на брега. В научната литература съществуват препоръки за интродукция на видрата като средство за борба с американската норка – професор Макдонълд. Преди малко Вие искахте да споменете някои чуждестранни учени. Хищниците, които я унищожават на сушата, са лисицата и язовецът, и основно чакалът, както и едрите грабливи птици. Пресата на лова в България е толкова силна, че само тя е достатъчна за ликвидиране на евентуално избягали животни.
Американската норка като полуводно животно не влиза в конкурентни взаимоотношения нито за местообитание, нито за храна с местните видове от семейство Порови. Такива са степният пор, пъстрият пор и златката, които са застрашени и са със строго специфични хабитатни ниши, различни от тези на норката. При закриването на норкофермата в Перущица, може би някои хора помнят, 11 000 норки имаше там по времето на социализма, малката популация от избягали норки просъществува две-три години. Този неволно случил се експеримент доказва, че американската норка не може да се превърне в инвазивен вид за България. Тя е чуждоземен, но не е инвазивен вид.
По отношение на зоонозите и тяхното разпространение. Американската норка, както всеки един бозайник, се заразява и боледува от същите болести, от които страдат сродните видове и всички останали хищници. Заболяванията по норката не са нещо ново и са известни още в началото на опитомяването ѝ. В сравнение с дивите популации, тези, които са поставени в клетки, са обект на профилактика и се ваксинират срещу най-опасните заболявания: вирусна пневмония, вирусен гастроентерит, ботулизъм. В България реален риск от разпространението на зоонози съществува по-скоро от местните диви популации на Канидите – семейство Кучета, това са чакал, лисица, някои мустелиди като язовеца, той разпространява туберкулозата, както и скитащи кучета и котки. Усилията в борбата с разпространението на зоонози е редно да бъдат насочени към тях, а не към вид, който, първо, е подложен на профилактична програма, и, второ, евентуално „ще избяга“ и евентуално ще разнесе, ще разпространи зараза.
Превенцията срещу избягали норки – това е един проблем наистина, който съществува в Западна Европа, и там е решен по следния начин. Норкофермите се ограждат с ламаринена ограда, която е вкопана на 30-40 см в почвата. Това е достатъчно, за да не избягат животни от фермата. Това, което обичат да правят екстремните природозащитници, е да пускат именно в Западна Европа, да освобождават норките. Именно така те водят до нежелани екологични последствия.
Отглеждането на животни с ценни кожи се възприема най-вече от младите хора като част от обществото ни, като нещо жестоко, като нещо, което изключва хуманното отношение към животните. Такава тенденция се наблюдава и спрямо свиневъдството, птицевъдството, говедовъдство и други отрасли. Ако се допитаме обаче до по-възрастните хора, до фермерите, до специалистите по животновъдство, по ветеринарна медицина, ще открием по-различно отношение. Този факт подлага на съмнение допитванията, които правят неправителствените природозащитни организации, по-скоро не допитвания, а събиране на подписи, като те избирателно анкетират млади хора, незапознати с фермерството, такива, които нямат отношение към животновъдството. В този смисъл се съмнявам, че резултатите от подобни „проучвания“, както и събраните 51 000 подписа реално отразяват отношението на обществото към отглеждането на норки.
Преди малко бяхте манипулирани за резултата от това европейско допитване в България. Френската фирма за световни пазарни проучвания и консултиране ИПСУС е провела подобно проучване през май 2018 г. В него се посочва слаба приемливост към фермите за норки, наистина е така, но по мнението на организацията и пак по нейни данни, това не означава, че ликвидирането на тези ферми се одобрява. 62 процента от анкетираните искат те да съществуват, но при приети законови разпоредби и осигуряване хуманно отношение към животните и тяхното благополучие. Ние също можем да четем английски.
По отношение на Наредба № 2, заради която сме се събрали, искам да кажа няколко думи…
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Само да Ви поправя, предмет на днешната среща е гражданската инициатива и предложения от тях законопроект. Не коментираме към момента Наредба № 2, поканили сме представители на Министерството, които после ще ни запознаят и с тяхното виждане за промени в тази наредба, така че…
ЕВГЕНИЙ РАЙЧЕВ: Ако ми разрешите след малко да взема думата, след като стане въпрос за наредбата, мога да се включа. Там има няколко наистина съществени грешки, които трябва да се оправят. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте от Асоциацията на норковъдите.
СТОЙКА ДЕНЧЕВА: Казвам се Стойка Денчева и съм представител на норковъдите в България.
Първо искам да благодаря също на народните представители и на Комисията, която ни позволи да присъстваме на тази среща, на която получаваме обвинения и искания за забрана на норките в България. Най-после ние имаме също възможност да си кажем нашите мнения и съображения относно отглеждането на американската норка специално в България.
В течение на годините и особено в последно време, борбата за забрана за отглеждане на норките в България се превърна от една борба за защита на животните и тяхното хуманно отношение, в борба с бизнеса. Какво имам предвид? Под лозунгите от рода на „Да забраним норките още днес, още утре, завинаги“ защитниците на природата, радетелите на защитниците за природата, както и тези представители на всички неправителствени организации, се опитват да съберат мнението на българския народ под една форма: видите ли, всичко е грешно, всичко това, което се прави по отглеждането на норките в България, е незаконно и всичко това трябва да бъде премахнато. Под тези лозунги се развяват всякакви петиции, пущат се всевъзможни публикации в медиите. Под тези лозунги природозащитниците се опитват да докажат, че българският народ е за закриване на фермите за отглеждане на американска норка в България. Правят се протести, правят се митинги и аз затова искам да Ви предоставя две снимки само от последния митинг.
Уважаеми господа, това е снимка от последния Ви митинг – 11 човека, които протестират. Това ли е мнението на България?
И в тази връзка искам да Ви задам още няколко въпроса: кой от Вас досега повдигна въпроса и искаше да разбере с какво се изхранва норката? Такъв въпрос не съществува от Ваша страна, защото отговорът на този въпрос не обслужва Вашите интереси, той обслужва националните интереси, не нашите, госпожо Алтимирска, не нашите! Защото норките се хранят и всички Вие знаете много добре, макар че го премълчавате, с отпадъци от производството на храни за човешка консумация! В една птицекланица Вие знаете ли, че днес тези отпадъци възлизат на 15 тона? 15 тона! Сами можете да изчислите в годишен разрез колко са те. И задавате ли си въпроса как ще се оползотворяват тези отпадъци, ако не са норките, които ги изяждат? Този въпрос Вие винаги го подминавате, защото не е във Ваш интерес.
Искам да Ви кажа, че от животинските отпадъци, от така наречените странични животински отпадъци, които се получават при производството на птиче месо примерно, представляват животински протеин, който след обработка се превръща в трупно брашно. Никой от Вас, нито от нас, нито пък Вие искате и Вашите деца тепърва да ядат храни местно производство, които са хранени по неправилен начин с животински протеин. Всички искаме – и ние, и децата ни, да се хранят здравословно, но трябва да направим и нещо в тази посока, не е желателно само да искаме. Хуманното отношение за отглеждане на животните изисква животинският протеин да се замени с растителен протеин. Това е бъдещето и ненапразно Европейският съюз забрани употребата на трупното брашно, което се получава именно от тези отпадъци в целия Европейски съюз, забрани го за употреба в храните на животни, които се консумират от хората.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Ако може да се ориентирате към приключване.
СТОЙКА ДЕНЧЕВА: Моля?
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Ако може да се ориентирате към приключване на изложението си!
СТОЙКА ДЕНЧЕВА: Тъй като много се спекулира с това как се отглеждат норките, аз бих искала да кажа и да разкажа как се отглеждат те, защото за норки се говори, не знам дали имате достатъчно време, ако ми отделите пет минути, бих могла да кажа, че отглеждането на норки, разкриването на фермите е процедура, която е мината по всички параграфи на Закона за опазване на околната среда. Всяко едно инвестиционно намерение, Вие много добре знаете, минава през РИОСВ. В процедурата по одобряването на това инвестиционно намерение на публично обсъждане бяха поставени намеренията за отглеждане на норки. В законоустановения срок нито едно физическо, нито юридическо лице, нито една неправителствена организация не даде отрицателен отговор. Нямаше никакъв сигнал в РИОСВ и сега изведнъж решаваме, че норките трябва да се забранят. Въз основа на тези решения от РИОСВ норковъдите са регистрирани по Закона за ветеринарномедицинската дейност по чл. 137, което значи, че изцяло отговарят на всички изисквания по сега съществуващата Наредба № 2 за пернат и космат дивеч.
Освен това Вие споменахте преди малко, че фирмите са сертифицирани от европейска сертификационна фирма, която се казва Welfare (реплики). Много Ви, моля аз Ви слушах внимателно!
Тя е одобрена от Европейския съюз, тя не е частна фирма, в нея участват 7 института от различни страни в Европа, които са разработили тази програма, която следи благосъстоянието на животните във фермите, позовавайки се на 30 годишен опит назад във времето. В тази сертификационна програма Вие не знаете за какво става въпрос! Вие просто не знаете за какво става въпрос! Това, което се прави при нас като проверки от всички видове инстанции, каквито са направени по фермите – за четири години близо 50 такива проверки, няма нищо общо с мерките, които прави фирмата. Тя наблюдава благосъстоянието, наблюдава всеки, наблюдава поведението на животните, наблюдава начина, по който се отнасят към животните. Тя стои по 20 дни три пъти в годината за да запише всяко едно действие на тези, които отглеждат норките, и да го предаде на органите в Брюксел.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Денчева.
РЕПЛИКА: Искам само да…
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Извинявайте, трябва да Ви дам думата, не сме съдебно заседание с реплика – дуплика.
Имате ли още нещо да допълните?
СТОЙКА ДЕНЧЕВА: Исках само да кажа, че след като такъв брой учени от толкова много страни в България са дали сертификат на тези ферми, значи не бива да се омаловажава техният труд! И не може неправителствени организации, които са с образования далеч по-различни от тези, които участват в сертифициращата фирма, да дават оценка и да бъдат критерии за закриване на фирмите в България!
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Да, благодаря…
СТОЙКА ДЕНЧЕВА: Аз пледирам да не се разглежда едностранно само с еднопосочен поглед съществуването на норкофермите. Нека уважаемата комисия да прецени плюсовете и минусите и тогава да се решава дали трябва да бъдат закрити или трябва да работят тепърва. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Денчева.
Опитали сме се на днешното заседание в Комисията по земеделие и храни да поканим всички заинтересувани страни, затова тук присъстват и контролните органи, които осъществяват контрол на фермите за норки. Така че ще помоля и господин Миков от Областната дирекция по земеделие и храни като представител на Българската агенция по безопасност на храните да вземе отношение по темата.
А към господина от Гражданската инициатива: според мен за да може ние, народните представители, да формираме по-ясно мнение и становище по дадения законопроект и по темата отглеждането на норки в България, е по-добре да изслушаме и държавните органи и след това ще Ви дам възможност, тъй като от Асоциацията на норковъдите директно се обърнаха към Вас с конкретен въпрос, Вие да им отговорите, както и господин доцентът, който искаше да допълни по наредба № 2.
Заповядайте, господин Миков.
ДАМЯН МИКОВ: Здравейте и от мен. Аз ще бъда абсолютно кратък, защото в днешния ден и в тази ситуация съм служител на държавата и работя като всеки държавен служител по закон. Това, което сме правили като проверки, като констатации, като действия спрямо тази ферма, е във връзка с действащото национално и европейско законодателство.
Няма да взимам мнение по въпроса дали трябва или не трябва да се ограничи отглеждането, да се забрани даден бизнес или отглеждането на даден вид животни. Само мога да отбележа, че са правени множество проверки в тези ферми, последната проверка беше в достатъчно голям форум, за да бъде обективен като представителен такъв, и докладът, който говори за състоянието на обекта. Така че когато законодателят приеме някакви законодателни промени, ние като държавен орган ще се съобразим с тях.
Когато има възможност да бъдат отглеждани определен вид животни при определени условия, също няма как ние като проверяваща институция да не приемаме и да не се ръководим по тези правила. Така че в тази връзка мисля, че фермата за норки в Стара Загора, защото нея познавам и нея съм проверявал, в състоянието, в което е в момента, отговаря на всички критерии по законодателството – национално и европейско. Това че във времето в наредбата, която регулира този начин на отглеждане на такъв вид животни, има пропуски и е несъвършена, именно със започването на този процес на отглеждането на тези животни самите ние инициирахме промяна на тази наредба, за да бъде възможно прилагането на адекватни критерии, защото ние като орган, пак казвам, се ръководим единствено по законови норми. В тази връзка това мога да кажа.
Пак казвам, не мога и няма да взема отношение по това дали трябва или не трябва да се отглеждат норки. Ние работим по закон.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Миков.
Въпреки че всички знаете, че наредбата е подзаконов нормативен акт и ние като Комисия по земеделието и храните нямаме отношение при разглеждането на подзаконови нормативни актове, които се обявяват, има си достатъчно време за обществено обсъждане, все пак ще помоля и госпожа Динчева – началник отдел в Дирекция „Животновъдство“ да вземе отношение по темата и, ако може, да ни предостави допълнителна информация.
ДЕНИЦА ДИНЧЕВА: Добър ден и от мен! Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Всъщност Министерството на земеделието и храните сме запознати изцяло с исканията на неправителствените организации. Споменатата вече от госпожа Алтимирска кръгла маса всъщност беше по инициатива на Министерството и беше организирана от Центъра за оценка на риска. Там, в това становище, което коментирахте Вие, имаше няколко препоръки, а именно да се изготви изменение и допълнение на въпросната Наредба № 2, както и да се изготви Национална програма във връзка със заболяванията, които също споменахте във Вашето изказване. Беше веднага създадена, разбира се, работна група с широк състав, в която са включени всички представители на неправителствените организации, които те излъчиха като членове за тази група. Идеята беше да се разпишат по-високи и по-строги изисквания в нея, както и да се нанесат някои корекции, които в миналото при създаването на наредбата са били допуснати и не могат, разбира се, да останат в този вид. Още утре дори има среща работната група, на която ще дискутираме отново всички предложения. Всички предложения, които са дали неправителствените организации, ще бъдат предоставени на работната група и ще се коментират текстовете.
Само искам да добавя във връзка със законопроекта, който сте внесли за разглеждане. Преди протеста, който беше на инициативния комитет, ние проведохме среща с госпожа Алтимирска в Министерството и поехме ангажимент, тъй като, както всички знаете, на предишното заседание доцент Иванов – заместник-министърът, съобщи, че ще има цялостна промяна на Закона за ветеринарномедицинската дейност и всъщност ние предложихме текстовете в това предложение да бъдат внесени в работната група, която ще работи по новия Закон за ветеринарномедицинската дейност, за да се стигне до консенсус, както и, разбира се, да поканим в работната група и представители на неправителствените организации. Тоест искам да кажа, че работим активно по ангажиментите, които сме поели във връзка със становището на Центъра за оценка на риска, които бяха в резултат от Кръглата маса, и считам, че сме в постоянен диалог с неправителствените организации.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Динчева.
Ако позволите колеги, въпреки че, както казах и преди малко, наредбата е подзаконов нормативен акт, но госпожо Денчева, ако искате да чуем доцента, който коментира наредбата преди да дам думата на гражданската инициатива.
Заповядайте с Вашите забележки, предполагам, че Вие сте включени в работната група или в участие в кръглите маси. (Реплика.) Тоест всеки желаещ може. Благодаря.
ЕВГЕНИЙ РАЙЧЕВ: Съвсем кратко. Още в заглавието на Наредбата „Условия за отглеждане на космат и пернат дивеч в животновъдни обекти и животни с ценни кожи“. Нататък не е нужно по мое мнение, изказвам лично моето си мнение, „съобразени с неговите физиологични и поведенчески особености“, остава и да не са съобразени.
По-надолу: трябва да се има предвид в тази наредба, че норките, които се отглеждат в клетки, не са диви животни. Във всеки учебник, било то руски, датски, норвежки, където и да погледнете, там пише: те са продукт на селекция от страна на човешката дейност и не са диви животни. Ако ги пишем като диви животни, това изпада в конфликт със Закона за лова и опазване на дивеча, където е записано какво е дивеч: всички бозайници и птици, обитаващи временно или постоянно територията на България на свобода в диво състояние. Ние нямаме право да улавяме диви животни и да ги слагаме в клетки. Това ще е следващото противоречие евентуално, за което ще се хванат природозащитниците.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Може ли да направя едно предложение? Госпожа Динчева предложи, тъй като явно забележките са Ви много конкретни и касаят конкретни текстове и ще е в полза и на работната група, да Ви поканят на тяхното събиране, на което да коментирате, защото до момента коментирахте две точки, които госпожа Динчева каза, че вече са коментирани в работната група и имат предложения, както и с природозащитниците, така че в работната група да коментирате вече в детайли самата наредба.
Да се върнем към темата: законопроектът, представен от гражданската инициатива. Смятам, че така ще бъдем много по-полезни сами за себе си.
Заповядайте от гражданската инициатива, господина го прекъснах преди малко, да отговорите на въпросите на госпожа Денчева.
ГЕОРГИ ЧЕЛЕБИЕВ: Искам само да напомня, че това е гражданска инициатива и ние сме тук в лицето на граждани, не природозащитници или защитници на права на животни. Това е нашето гражданско мнение.
Също така искам да коментирам някои от нещата, които бяха казани по наша линия. Едното е за социологическото проучване. Това не сме го правили ние, нито една стотинка не сме дали за него. Всъщност това социологическо проучване е проведено от NBND. Ако сте притеснен за методологията им, можете да се свържете с тях.
Да, наясно сме как се отглеждат тези животни. От 2017 година има публикувани материали конкретно от тази ферма, която е сертифицирана по всички стандарти за високо отношение, хуманно отношение към животните и така нататък. Дори в това видео се виждаха избягали животни, животни извън клетките, мъртви животни в клетките. От избягалите животни имаше видимо болни животни, в клетките беше пълно с животни, които имат заболявания и няма следи да бъдат третирани тези заболявания. Така че да, наясно сме как се гледат тези животни и това е също и наше голямо притеснение, но проблемът не е едностранен. Това е многоаспектен проблем, не засяга само животните, не засяга само местното население, не засяга само екологията и биоразнообразието на България. Това е от мен.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Алтимирска.
ПЕТЯ АЛТИМИРСКА: Накрая на представянето можете да видите един абзац, само ще го изчета, защото той е много важен: „Отчитаме нуждата от последваща работа по представения проект, въвеждането на правила за закриване на фермите, отчитане на интересите на бизнеса както и прецизиране на проекта и декларираме своята готовност за съвместна работа с всички заинтересувани и компетентни страни“. Това е, което ние искаме! Ние искаме просто да се отчете обществената нужда за това, че една голяма част от хората искат такава промяна и, ако трябва, това да се гласува от народните представители като морално-етична позиция. Но преди да се гласува, то просто трябва да бъде внесено от някой от Вас. Затова нашата среща тук, предполагам, не е с цел да обсъждаме Наредба № 2, високи изисквания и стандарти за хуманно отношение или условия или дори взаимоотношенията между неправителствени организации и бизнес – не. Нашата позиция е такава, че смятаме, че трябва това да се реши на широка кръгла маса, всеки да си каже какви аргументи има за и против. И наистина тук се съгласявам с госпожа Денчева, че трябва да има плюсове и минуси.
Досега не сме чули от страна на политиците, народните представители, нито един аргумент, защото все пак, съгласете се, че когато бизнесът говори, той преди всичко защитава интересите си, ние искаме да го чуем от неутрални хора, от хора, които са по средата, които трябва да вземат решението в интерес на обществото и затова сме тук. Отворен е Законът за ветеринарномедицинската дейност и нашият апел е просто да се предложи този текст за включване във вече отворения закон. Това е наистина.
Не искам да изпадаме в толкова много подробности, имаме много реплики да си кажем, има документи, фактите ще говорят. Това е, което ще се случи. Тепърва трябва да се случи това обсъждане дори и на ниво Народно събрание.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Алтимирска.
Заповядайте, госпожо Денчева.
СТОЙКА ДЕНЧЕВА: Преди малко чухме в изказването в началото на госпожа от Алтимирска един израз, че норката е особено опасен инвазивен вид (реплики). Много Ви моля, не заблуждавайте аудиторията! Нека всички да бъдат наясно – има европейски регламент, в Приложение № 2 на регламента има списък, в който са упоменати всички тези, които са инвазивни видове! Американската норка не съществува в този списък! Много Ви моля, не хвърляйте аудиторията в заблуждение! Не съществува! Което значи, че ние като държава членка на Европейския съюз сме длъжни да се подчиняваме на този европейски регламент.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Госпожо Алтимирска, ако имате реплика към госпожа Денчева на микрофона за протокола.
СТОЙКА ДЕНЧЕВА: Затова моля уважаемата комисия да разгледа всички документи…
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Денчева.
Колеги, ако сме чули двете страни и Министерството, имате думата за въпроси, коментари, мнения.
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаема госпожо Председател, колеги, уважаеми гости! Аз, доколкото мога да се ориентирам в противоречията между едната и другата група, вместо да ми се изяснят нещата, просто съвсем се сгъстиха като представа за това какво трябва да се прави.
Стъпвам първо на становището на Центъра за оценка на риска. Това е официална структура в Министерството на земеделието, която има научен доклад. Аз не знам този Център за оценка на риска за какво се финансира, след като те казват, че тези животни се опасни, а Вие казвате точно обратното и ме пращате в Европейската комисия, не знам си какво, не знам си що?! Центърът за оценка за риска го е казал, оттук нататък какво правите? Не можете да имате извън този Център за оценка на риска друго научно становище! Това ни е официалната структура в България.
Ветеринарномедицинската служба, гледам, че се измъква – „ние изпълняваме закон“. Ами изпълнявайте закона, не е диво животно, инвазивно било, не е селскостопанско животно, не е домашен любимец, какво е? И създаваме ферма. По тази логика можем да направим ферми от всякакви животни, които казваме, че имат някаква, виждате ли там, инвазия научна, и те стават нещо друго, различно от дивите животни. Така ще стане, разбирате ли?
Бягате по тъча от темата.
Най ми хареса становището на госпожата, която е от дирекция „Животновъдство“. Тя императивно каза, че ще има нов Закон за ветеринарномедицинската дейност, който се работи, тази тема ще се обсъжда там. Народните представители и да ги питате, ние не сме специалисти, но когато един законопроект е на Министерския съвет, тогава този законопроект се обсъжда публично от всички заинтересувани страни, всеки си казва мнението, работната група решава за, против. Вие не може да очаквате от нас по този Ваш научен спор, който върви може би с години, да имаме становище, което да бъде кристално ясно и императивно. Затова предложението е да се включите в работната група, която обсъжда законопроекта, там да представите Вашите аргументи и Министерството, когато има официални структури като ЦОР, което беше отделено от НВМС, преди това нямаше сякаш такива проблеми, наистина да направи научно становище, което да може да създаде предпоставки да се вземе правилното решение. Всичко останало е въпрос на интерпретации. Така считам аз.
Съжалявам, че Вашият дебат продължи прекалено дълго, явно не си говорите. Всяка от страните си има своите основания, чете различни източници и различна литература, но, в края на краищата, за да се вземе решението такова, каквото да е, експертното начало е най-важното. И то трябва да бъде безспорно. Всички уважаваме спора, но, в края на краищата смятам, че Министерството трябва да бъде водещо по отношение на решенията, които оттук нататък ще се вземат. До края на годината имаше обещание, че законът ще бъде готов и ще влезе, Вие още повече, някъде прочетох 2021 година казвате, че искате да влезе законът.
Така че към този момент това едва ли е някаква спешност, която може да промени Вашето отношение. Но лично аз останах с впечатлението, че сте непримирими във всяко едно отношение, може би е по-добре да видите източниците си и да говорите на един и същи език. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, професор Бъчварова.
Госпожо Денчева, заповядайте за връзка с оценка на риска.
ДЕНИЦА ДИНЧЕВА: Благодаря.
Само ще внеса едно уточнение, че научните становища, както може би и част от становището на Центъра за оценка на риска, казват, че този вид норка е с инвазивен характер, но на практика европейското законодателство го е изключило от списъка на животните, които са инвазивни, тоест те са… (Реплика.)
Точно така, отсъства от този списък, което означава, че те са разрешени за отглеждане.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Динчева.
Колеги, други коментари, мнения, становища?
Госпожо Алтимирска, въпросът ми беше първо към колегите народни представители, след това ще Ви дам думата.
Колеги, ако нямате, заповядайте госпожо Алтимирска.
ПЕТЯ АЛТИМИРСКА: Споровете между бизнес и общество няма как да бъдат изчистени, защото те защитават техните икономически интереси, а тези интереси не са в наша полза, не само в наша полза, те не са в интерес на животните. Животните, които ще бъдат убити само заради това забавяне от една година, са над 100 000. Така че това е нашата морална причина да искаме бързо да се случи.
Да, наистина имаше предложение от страна на заместник- министър Иванов за това да се включи текстът в новия Законопроект за изменение Закона за ветеринарномедицинската дейност. Доколкото разбрахме, текстовете, които ще бъдат изменени там, са около 400. То е изцяло нов проект, да, и предполагам, че Вие по-добре от нас знаете какво означава да се прави един изцяло нов закон и колко обсъждане може да има, колко време може да отнеме това.
Аз пак давам за пример как миналата седмица беше отворен Законът заради глобите. Защо не може да се включи това нещо, тази тема, не може да се включи този текст в предложение? Питам дали има някакви конкретни съображения за това, защото не за първи път се случва да се отвори закон и да се внесат няколко различни.
По отношение на това, че ние искаме наистина да сме в диалог с всички институции, ние го правим и непрекъснато работим, както виждате и в работните групи за наредбата, ще настояваме да се включи в закона този текст, но искаме да се ускорят нещата. Това е, което искаме, защото не искаме след една година отново пак да сме тук и тогава вместо 130 хил. ще са повече – 260 000 животни, които ще са убити. 2021 година беше срокът, гратисният период, който бяхме предложили, за да бъдат затворени фермите, а не да ликвидират своята дейност дотогава. Тоест забраната може да влезе по-отрано, но дотогава да е гратисният период.
Естествено, тези текстове подлежат на дискусия, на диалог дори и с бизнеса, защото това са и техни интереси, те са вложили средства, така че ние сме съгласни, че трябва да има някакво компромисно решение, но това компромисно решение трябва да дойде от страна на институциите. Затова нашето настояване, ние не за първи път внасяме, и в Министерството внесохме предложения Министерството да внесе този законопроект, това го направихме преди месец, отговорът беше „да, ще бъде включен в новия общ Закон за ветеринарномедицинската дейност, ще се разгледа и евентуално ще се включи“, не е гарантирано включен. Ние се опасяваме да не се случи същото нещо, което се случи януари месец със Закона за биоразнообразието. Там също се промениха изключително много текстове, законът трябваше да се промени почти в цялост и всъщност беше оттеглен, защото бяха атакувани изключително много текстове по същество. Така нито един от текстовете всъщност не се прие.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Алтимирска.
И аз искам да взема отношение. Както Ви каза професор Бъчварова – да, теоретично няма пречка народен представител, имайки законодателната инициатива, да предложи Вашия законопроект, ако го припознае, разбира се. Аз и на срещата, която проведохме с Вас за сформирането на днешната комисия и това изслушване, Ви казах, че сме отворени като Комисия по земеделие и храни и смятам, че и колегите, които и в 2018 година са били членове на тази комисия, са били достатъчно коректни и са се запознали с материалите и на днешното заседание изслушваме гледните точки, надявам се, на всички заинтересувани страни, както и на държавните органи, които контролират отглеждането на норките.
Вие няколко пъти споменахте бизнеса, но не само професор Бъчварова, според мен всички колеги членове на Комисията по земеделие от тази среща сме малко разконцентрирани, защото ние получихме материалите, запознахме се доколкото е възможно, имайки предвид, че ние нямаме тясна експертиза в отглеждането на животните. Лично аз се чувствам в момента доста по-притеснена, отколкото преди заседанието на Комисията, с оглед на това, че аз си представях, че това животно норка е инвазивен вид хищник, който, попадайки в природата, унищожава страшно много други животни. В момента не говоря толкова професионално. Сега от господин доцента мисля, че в Старозагорския университет, Тракийския или Пловдивския, разбирам че този вид норка е животно, което не може да живее в свободната природа. Разбирате ли, че за нас като народни представители да разпознаем даден законопроект и да бъдем вносители, следва, поне лично за мен като народен представител, да имам личната убеденост, че, внасяйки този законопроект, това, което предлагаме, е в интерес на обществото, на гражданите, на природата, на животните и така нататък. Вие няколко пъти цитирахте Закона за ветеринарномедицинската дейност – да, отворен е, но може да проверите, че нито един народен представител, независимо от коя политическа партия, член на Комисията по земеделие и храни, не е сред вносителите на този законопроект, няма как ние като комисия да ограничим народните представители, които имат законодателна инициатива, да внасят техни предложени. Това много добре го знаете.
В заключение искам да кажа, че нашата парламентарна група, и на предната среща Ви го казах, иска да се сформира тази работна група, която вече е сформирана, да чуем всички гледни точки, много трудно издирихме и Асоциацията на норковъдите, да чуем и контролните органи, да видим и европейското законодателство, и едва тогава да можем да формираме мнение.
Колеги, ако някой от Вас припознава законопроекта, знаете, всеки от нас има правото да го внесе. Отговарям Ви на въпроса и на Вашето искане днес народен представител да внесе предложения от Вас законопроект. Но смятам, че тук темата е много сериозна, не коментирам само гражданската инициатива и бизнеса, защото това са две крайно противоположни страни, и смятам, че отнема време да се стигне до консенсус, не че е невъзможно, но опасенията ми от информацията, която ни предоставят, предполагам, че и в работната група, госпожо Динчева, ще коментирате това животно какво е, какви мерки и дали има тази опасност, защото най-малкото, което е, от едната страна казват, че миризмата, която е в населеното място, е ужасна, от друга страна разбираме, че тази миризма не е над допустимите норми. Така че ние имаме много въпросителни, лично аз за себе си от днешната среща, по които трябва да се запознаваме, обучаваме и да стигнем наистина до единодушие в Комисията по земеделие и храни и след това единодушие в пленарната зала. Благодаря.
Някой друг?
Заповядайте.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Съвсем за кратко, защото много се проточи.
Първо, Вие не дадохте отговор на Асоциацията какво ще се случи, къде ще отидат тези животински отпадъци от кланиците? Рендерингите, тоест съоръженията за преработка на отпадъци в трупно брашно, са забранени. При толкова големи отпадъци, които генерират тези преработващи предприятия, те са намерили изход от тази ситуация да могат да ги оползотворят и предполагам, че е три към едно, долу-горе така си мисля, при три килограма отпадъци, така си мисля, надявам се, че съм прав в мисълта си… Значи три пъти по-голямо количество отпадъци оползотворява това животно. И като не даваме отговор на този въпрос, ние затъкваме бизнеса в неговото развитие.
Отделно от това колегите вече много пъти Ви казаха, че не бива така – с прибързани действия, законът ще бъде изцяло нов в началото на есента, имате си работна група, вкарвате си предложенията вътре, поканени бяхте съвсем официално да участвате и двете страни, защото ние не може да станем арбитри на този спор, все пак трябва да имаме компетентни становища и на едната, и на другата страна, защото тук противопоставяте Ваши мнения и ние няма как да застанем в средата и да вземем страна. Когато при нас дойде доклад, оценен от съответните специалисти, ние ще имаме информирано мнение и съответно ще вземем своето информирано решение. Така че не очаквайте от нас сега някой да го припознае това нещо.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте, госпожо Алтимирска.
ПЕТЯ АЛТИМИРСКА: Не се отговори, наистина забравих да отговоря, тъй като, ако трябваше да отговоря на всички неща, които се казаха, щеше да отнеме много време.
Наистина каквото се е правило преди 3 години с тези отпадъци, същото ще се прави и сега. Преди три години те са горени вероятно на екарисаж, защото това е един от начините да се изгарят трупни отпадъци. От друга страна – да, наистина бизнесът спестява много средства по този начин, като ги дава на хищниците, но заслужава ли си да се убиват толкова много, да страдат, защото тези животни страдат през целия си живот, който трае няколко месеца, заслужава ли си да страдат и да бъдат убивани само заради това, че те унищожават едни отпадъци?
И другото нещо, което искам да кажа, е, че има много други продукти, които могат да се използват от тези отпадъци. Много често от тях се правят кучешки храни. Няма да изпадам, не съм експерт, но съм убедена, че има хора, които вече са взели решение, не единствено в България се отглеждат пилета, пилета се отглеждат във всички страни, но в огромна част от тези страни вече няма такъв бизнес. Какво правят те с отпадъците си? Може би трябва да се поучим от това. Сигурно има доста по-устойчив начин.
От друга страна по отношение на работната група – да, ние сме поканени единствено да участваме в частта, която касае хуманното отношение, даже не сме поканени, все още не сме получили конкретна покана за участие. Казаха ни, че ще получим. Хуманното отношение към животните – в случая конкретно тази точка, не касае хуманното отношение, тя касае забрана. Така че аз се опасявам, че може да има пропуски, наистина имам сериозни опасения за забавянето.
Също искам да отбележа по отношение на становищата. До момента ние не сме получили това становище, което господин доцентът представи, за първи път чуваме тази негова позиция, че всъщност този вид няма възможност да развие популация у нас, напротив, Вие имате в мейлите cи 5 научни становища. Три от тях са на БАН, едно от тях е на ЕСЕНИАС, едно от Центъра за оценка на риска и всички те казват, че има риск и не само че казват, че има риск, а че не е изследвано, няма и програма за заразните заболявания за норките. Препоръчано е в Центъра за оценка на риска да се направи, в доклада, но тя не е съставена вече две години! Какво се случва с избягалите норки? Ние сме пускали поне сигурно над 50 сигнала за избягали норки, защото хората от Маджерито ни се обаждат на нас и ние ги пускаме, дори сме ги записали с хората, записали сме норките дори. Така че можете да видите, да се убедите сами, че тези научни данни… Българската академия на науките не е просто някакъв орган, това са двата най-компетентни по биоразнообразие института – Институтът по биоразнообразие и Природонаучния музей. Професор Спасов лично е подписал становището. Две становища има от професор Спасов, прочетете ги, аз Ви уверявам, че ще намерите изненадващи неща, наистина докладът на Центъра е доста дълъг за оценка на риска, но там са описани данните, той е предварителен. Аз съм сигурна, че в момента ако се направи този доклад, той наистина ще бъде доста по обем. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте, госпожо Денчева.
СТОЙКА ДЕНЧЕВА: След като госпожа Алтимирска е така добре запозната с начина на отглеждане и на оползотворяване на отпадъците от норките, редно би било да знае и понеже тя не знае, аз искам да Ви отговоря какво става сега с отпадъците, ако не се хранят от норките. Те отиват за преработка в трупно брашно. Това се прави от екарисажите. Екарисажите се дотират от държавата, това са държавни пари, ние като данъкоплатци също ги плащаме и след това отново се влагат хиляди левове за оползотворяването, тоест за унищожаването на така нареченото трупно брашно. Ето това става сега, ако не се отглеждат норки, това ставаше и преди това – преди 2014-та година, когато не се отглеждаха норки. Благодаря Ви.
Труповете на норките отиват в инсинератор, всички трупове на норките отиват в инсенератор. Такъв е законът…
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Денчева. Ако може да спазваме процедурата.
Колеги, други въпроси? Няма. Ако нямате други въпроси към заинтересуваните страни, поради изчерпване на дневния ред закривам днешното заседание.
Госпожо Денчева, госпожо Алтимирска, надявам се наистина в тази работна група да стигнете до консенсус, така че наистина да се предложи законопроект, който ще отговаря максимално на исканията и най-вече за запазването биоразнообразието и неунищожаването на бизнеса. Благодаря Ви.
(Закрито в 15,53 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Белова
Стенограф:
Антон Лазаров