1. Изслушване на розопроизводители и розопреработватели относно проблеми в сектора;
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерски съвет на 11 юли 2019 г.
3. Изслушване на свиневъди относно проблемите, свързани с африканската чума при свинете.
4. Блицконтрол.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните





П Р О Т О К О Л
№ 63


На 17 юли 2019 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Изслушване на розопроизводители и розопреработватели относно проблеми в сектора;
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерски съвет на 11 юли 2019 г.
3. Изслушване на свиневъди относно проблемите, свързани с африканската чума при свинете.
4. Блицконтрол.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по земеделието и храните, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Мария Белова.

* * *

ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Уважаеми дами, добър ден!
Имаме кворум и откривам заседанието на Комисията по земеделието и храните.
Колеги, получили сте съобщение с дневния ред и материали за днешното заседание. Обявеният проект за дневен ред е следният:
1. Изслушване на розопроизводители и розопреработватели относно проблеми в сектора.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерски съвет на 11 юли 2019 г.
Колеги, съгласно чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и чл. 5 от Вътрешните правила за работа на Комисията, всяка първа сряда от месеца, министърът на земеделието, храните и горите отговаря на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията. Тъй като в началото на месеца госпожа Танева беше възпрепятствана да вземе участие, предлагам днес да включим като допълнителна точка в дневния ред:
3. Отговор на министъра на земеделието, храните и горите на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията.
Имайки предвид и ситуацията с африканската чума по свинете, смятам, че моментът е много подходящ, освен блицконтрола, да изслушаме и Министерството и Агенцията по храните във връзка с мерките, които са предприети.
4. Изслушване на свиневъди във връзка с африканската чума при свинете.
Господин Сабанов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Предлагам трета точка да бъде изслушване на свинепроизводителите, които са тук. Те ще дойдат от другата среща, заедно с министър Танева. Да изслушаме тези, които са тук като точка трета, за да можем да ги освободим, че някои идват от далеч. Точка четвърта да бъде блицконтрол, където ние ще си зададем въпросите към министър Танева. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Сабанов.
Колеги, други предложения по дневния ред?
Ако няма, предлагам да гласуваме предложения от мен дневен ред с допълнението на господин Сабанов.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Колеги, във връзка с ангажираността на господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурност към Министерския съвет, който е докладчик по точката за Годишния доклад за сигурността, и следва да представи доклада в още шест комисии, предлагам да започнем с изслушване на розопроизводителите когато господин Кръстев дойде в Комисията, да прекъснем, за да можем да изслушаме доклада по националната сигурност, да го гласуваме и след това да продължим дискусията с розопроизводителите.
Надявам се да няма против.
Който е за това предложение – да прекъснем изслушването на розопроизводителите при пристигането на господин Кръстев, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Гости на днешното заседание на Комисията:
От Министерството на земеделието чакаме министър Танева, заместник-министър Чавдар Маринов, господин Георги Георгиев – директор на Център за оценка на риска по хранителната верига“, господин Слави Кралев – директор на дирекция „Растениевъдство и биологично производство“, господин Васил Ризов – директор на дирекция „Сигурност“ – изпълнителен директор на Агенцията по храните, който ще дойде заедно с министър Танева, господин Мирослав Маринов – изпълнителен директор на ИАГ, който също ще се присъедини малко по-късно.
Присъстват още: Гергана Андреева, Веселин Ганчев, Веселина Ралчева, Зара Клисурова, Таня Китик, Росица Веселинова, Венелин Георгиев, Георги Тодоров, Корнелия Николаева, Галя Михайлова, Петър Симеонов, Весела Тракийска, Румен Караманов, Венцислав Славов, Ивайло Йорданов, Румяна Михайлова, Димитър Михайлов, Вихрен Димитров, Лефер Лефтеров.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА РОЗОПРОИЗВОДИТЕЛИ И РОЗОПРЕРАБОТВАТЕЛИ ОТНОСНО ПРОБЛЕМИ В СЕКТОРА.
Правим това изслушване във връзка с изтичането на срока между първо и второ четене на приетия Законопроект за маслодайната роза. При среща с розопроизводители и розопреработватели доста от нас, като членове на Комисията по земеделието и храните, сме правили среща с Вас – хората от този сектор. Тези срещи проведохме към края на май, Вашата кампания беше в ход, наближаваше краят й и всички изразихте становище, че е по-добре да направим допълнителна среща, съвместно с Министерството на земеделието, храните и горите, на която да обсъдим така предложения и гласуван на първо четене в Комисията по земеделието и храните Законопроект и да стигнем до консенсус, да приемем работещ закон, така че да бъде в полза на Вас – производителите и преработвателите.
Господин Абазов – член на Комисията по земеделието и храните, също има виждане за развитието на темата „рози“, ще помоля и той да го сподели.
Първо, ще дам думата на господин Чавдар Маринов, който е ресорният заместник-министър, който отговаря за Вашия бранш, да се представи и хората, които не сте контактували още с него, да се запознаете. На него разчитаме да бъде като един добър арбитър в разговорите, които ще проведем. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЧАВДАР МАРИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Здравейте всички! Казвам се Чавдар Маринов. Заместник-министър съм в Министерството на земеделието, храните и горите. В моите ресори и в обхвата на моята работа попадат растениевъдството, биологичното производство, пазарните мерки и организациите на производители на плодове и зеленчуци.
Още от началото на моето назначаване бях широко афиширан по медиите, че основен мой ресор е розопроизводството, което е така. Присъствал съм на почти всички събития, организирани както от розопроизводители, така и розопреработватели. Дори миналата седмица в петък открихме нова розоварна в района на Павел баня.
Общо взето състоянието на сектора наистина буди малко тревога във връзка с нарастването на площите, с напрежението, което възниква между производители и преработватели. Именно това беше целта да се направи закон, който да урегулира тези взаимоотношения чрез система от договори и пунктове, използване на качествен посадъчен материал. В крайна сметка розата е традиция и емблема на нашата страна и аз подкрепям и пряко участвам във всяка една инициатива.
С повечето производители и преработватели, както казах, съм говорил по места, но с радост ще чуя и от госпожа Андреева, и от другите колеги да представят своите виждания, очаквания към нас и въобще как оценяват проекта на закона и с дебати да продължим обсъждането. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Маринов.
Ще помоля представителите на розопроизводители и розопреработватели да вземат думата.
ГЕРГАНА АНДРЕЕВА: Добър ден, уважаеми дами и господа!
Благодаря за предоставената възможност, госпожо Председател.
Казвам се Гергана Андреева – изпълнителен директор на Българска национална асоциация „Етерични масла, парфюмерия и козметика“.
Бих искала да изкажа благодарност на Министерството на земеделието, храните и горите за това, че съвместно събра професионалисти в една работна група, която подготви този законопроект, който на първо четене бе приет от Народното събрание.
Бих искала да обърна внимание, че в тази работна група участваха изключително и само специалисти, представители както на Института по сортоизпитване и пробация, така и на Института на етеричните масла и розата в Казанлък, розопроизводители, розопреработватели и представители на Министерството.
Този законопроект включи в себе си проблемите и решаване на проблемите, изказани от всички позиции, от всички гледни точки. И в този си формат, в това си съдържание и в този си вид, този законопроект категорично би изпълнил целта, която всички ние имаме, а именно: регулация на сектора, на индустрията. Години наред този сектор беше без регулация и това доведе до ескалиране на проблемите на отделните етапи – на производство, на преработка и на търговия. Когато има регулация, когато има процедури, когато има ясни взаимоотношения между отделните етапи в една индустрия, има и добри резултати за държавата.
Държа да изкажа мнението на бранша, а именно: Закон за маслодайната роза е закон, който трябва и задължително да остане Закон за маслодайната роза, защото тази култура е идентична, уникална и няма общо с другите етерични масла, където също би имало коментари, идеи и предложения за поставяне на регулиране на тези култури.
С това ще приключа на този етап. Напълно подкрепяме така изготвения Законопроект, гласуван и на първо четене. Внесли сме като становище допълнително няколко акцента, които са чисто технически и трябва да се изчистят. Имате го предоставен писмено.
Това, което мога да кажа като заключение, е, че съжалявам, че за настоящата кампания не успя този закон да бъде приет и да даде резултати, защото всичко иска време. Всички – и розопроизводители, и розопреработватели, и най-вече клиентите ни, имат нужда от ясен сигнал и ясни гаранции за това какво се случва. Особено клиентите на международните пазари. Това е много сериозен проблем и ние трябва да си помогнем на нас самите, за да можем да реализираме това, което сме произвели.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря.
Заповядайте.
ЗАРА КЛИСУРОВА: Уважаеми дами и господа, уважаема госпожо Председател! Казвам се Зара Клисурова и съм председател на Националния съюз на производителите на етерично-маслени култури.
Положението с маслодайната роза не е толкова розово. Затова именно е тази среща днес. Да, последните две години не са добри за сектор розопроизводство по отношение на финансовите приходи на розопроизводителите, а предполагам, че проблемите са и на розопреработвателите. Миналата година възникна именно тази необходимост – този закон да бъде внесен и да стане закон, който ще регулира и контролира този важен за страната ни сектор. Знаете, че символът на България е маслодайната роза и без такъв закон съответно няма да има стимул за тези хора, които отглеждат в градините си красивата си и ароматна маслодайна роза.
Аз също бях в комисията, но бих искала да кажа, че имаме някои предложения за промени. Ще започна от момента на регистрацията.
В поземлените комисии ние трикратно правим едни регистрации и там ясно се вижда регистрацията на площите с розите. Необходимо ли е отново пререгистрация и описание на тези площи? Мисля, че това преповтаряне би трябвало да излезе от закона.
Аз съм съгласна с регистрацията на всички хора, които се занимават в сектора – хора, които с един декар, или с два, допълват своите финансови приходи на семейството, но те не са равнопоставени на средните и едри производители. Именно затова нашето предложение, обсъждайки с розопроизводителите, е, че да, регистрация трябва да има, за да може да е ясен броят декари в страната ни, но спрямо тези хора, на които това са допълнителни доходи, съответно задълженията по държавното осигуряване нашето предложение е да бъде в рамките на месеците, когато са приходите на тези розопроизводителите, тъй като всички знаем, че те в останалото време са хора, които си отчитат по фондовете на държавата.
Ние виждаме, че с този закон се получава стройно регулиране на целия процес от разсадопроизводството, което е необходимо, за да може да се получат качествени градини и съответно качествени крайни продукти, необходимо е да има регулация както на разсадо-посадъчния материал, така агротехниката, а също така и на контрола на насажденията. А
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Извинявайте, госпожо Клисурова, пропуснах да Ви кажа, че по процедура времето за изказване е три минути.
ЗАРА КЛИСУРОВА: Добре, ще съблюда. Само накратко ще кажа какви са предложенията ми.
Нещо, което искам да се промени, е в частта където хора, които не са сключили договори с розопреработватели, да бъдат санкционирани. Тази година фактът беше, че голяма част от розопреработвателите не можеха да поемат капацитета на розите и отказаха. В такъв случай този розопроизводител не бива да бъде санкциониран. Значи трябва да има в скоба: при тази ситуация той не подлежи на санкции.
Дотук с промените в закона.
Аз ще Ви запозная накратко с проблемите. Споделих ги с господин Маринов и смятам, че съвместно ще търсим разрешения. С това ще приключа.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Много Ви благодаря.
Други изказвания от гостите?
Заповядайте.
ВЕСЕЛА ТРАКИЙСКА: Добър ден, дами и господа! Казвам се Весела Тракийска и съм заместник-председател на Професионална асоциация на розопроизводителите. Ние сме нова асоциация.
По отношение на Закона за маслодайната роза, нашата асоциация счита, че е абсолютно адекватен. На 26 юни имахме среща с министъра на земеделието и храните по отношение на проблемите в нашия сектор и тя пое ангажимент към нас по няколко точки, като главна и основна задача беше едно адекватно субсидиране на розопроизводителите. Очакваме от нея отговор по отношение на това, тъй като по този начин ще бъде и в подкрепа на преработвателите, тъй като техните проблеми са и наши проблеми. Ние сме в очакване на нейния отговор.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Мисля, че господин Маринов може да Ви отговори.
ВЕСЕЛА ТРАКИЙСКА: Благодаря и аз.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Преди да отговори господин Маринов, други изказвания?
Заповядайте.
ВЕСЕЛИНА РАЛЧЕВА: Здравейте и от мен! Веселина Ралчева съм – също от Асоциация „Парфюмерия, козметика и етерични масла“, също така и производител и преработвател на биологична маслодайна роза.
Понеже тук колегата попита колко души са в асоциацията на госпожата, бих искала да кажа, че около 1000 хектара се гледат като биологични рози в страната. Просто за информация. Те, за разлика от другите биологични култури, спадат всяка година предвид много трудности в този специфичен сектор.
Бих искала също да кажа няколко думи по отношение на Закона за маслодайната роза.
Аз също присъствах в работната група, която го разработи. Смятам, че е наложително спешното приемане на този закон, тъй като в сектора възникнаха доста сътресения, но най-притеснителното е възникването на напрежение и съмнение в крайния продукт, което България не може да си позволи, предвид факта, не само, че розата е емблема на страната, а че България е най-големият производител и доскоро еталон за качество на розовото масло. Въпреки че аз самата съм за по-малко регулации в сектора, смятам, че в този случай е действително наложително страната да защити националния си интерес и да приеме максимално бързо този закон, разбира се, като се съобрази с всички открити от розопроизводителите проблеми, ако има такива, тъй като закон все пак по-трудно се променя. Не бива да се успокояваме, че кампанията мина и следващата е чак след една година, тъй като всеки закон има необходимост от време, от доработване, тъй като в Закона има предвидени и наредби. Затова е добре в момента, докато все още кампанията е прясна и всички могат да намерят евентуалните пропуски в този закон, да се разгледат всички предложения и максимално бързо законът да бъде приет. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Заповядайте.
ВЕСЕЛИН ГАНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Веселин Ганчев – розопроизводител и розопреработвател.
Покрай Закона, който коментираме в момента, изпускаме един много съществен въпрос, който не е пряко описан и свързан със закона, но е неразривно свързан – проблемът с работната ръка. Всички усилия на земеделците, които полагат през годината, в един момент опират до нормалното набиране на работна ръка по време на розобера, което с всяка изминала година става все по-голям проблем.
Искам да обърна внимание на Вас – да се намери механизъм от страна на държавата, по който тези хора, които получават помощи като социално слаби, по някакъв начин да бъдат активизирани и да бъдат принудени да положат малко труд, за да помогнат на земеделските стопани, защото колкото и килограма да даде едно насаждение от един декар, когато няма кой да го обере, трудът на земеделеца отива на вятъра.
Това е, което искам аз да Ви кажа, като проблем.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Ако няма други изказвания от гостите, ще помоля господин Маринов да отговори на поставените въпроси във връзка със субсидирането, след което ще дам думата на колегите народни представители.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЧАВДАР МАРИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Във връзка с поставения въпрос за проведена среща с госпожа Танева и обсъждане на възможността за допълнително осигуряване на субсидии във връзка с розопроизводството мога да Ви кажа дотук какво сме задействали като първоначални стъпки.
Стремим се и считаме, че е необходимо да бъдат предвидени зимни пръскания за розопроизводителите. Изготвили сме писмо до Агенцията по храните. Очакваме техния отговор. Разбира се, с уговорката, че тук не става въпрос за икономически важни вредители, тъй като основните неприятели по розата основно е ръждата, но въпреки всичко считаме, че можем да намерим общ език и да бъде допусната държавна помощ, да бъде разширен обхватът на зимните пръскания.
Също сме направили и постъпки по отношение на помощта за акциза, за газьола, да Ви бъде допусната такава в размер колкото на овощните насаждения, ако не ме лъже паметта 157 лв. беше ставката за овощните насаждения. Той е на база процент и се изплаща, като крайна стойност е 13,54 лв. на декар. Общата ставка е 157 лв.
Отделно искам да Ви обърна внимание, че имате възможност да създавате така наречените групи и организации на производители. Изцяло в розопроизводството се наблюдава изключително ниска степен на организираност. Само една група на производители е създадена. Има различни мерки и механизми, по които можете да получавате подпомагане. Водили сме няколко пъти разговори с госпожа Танева за ново отваряне на мярка 9, което да подпомага производителите на групи и организации в розопроизводството, но на този етап ма само една група на производители. Там плащането е петгодишно на база оборот, намаляващо, като се започва от 10, през половин процент ежегодно намалява до пет години подпомагане.
Главно Ваше искане – в момента текат Областни консултативни съвети по земеделие в цялата страна. Протоколите веднага идват при нас, виждаме, че се интересувате от обвързано подпомагане. Искам да Ви напомня, че на този етап обвързаното подпомагане е предвидено само за плодове и зеленчуци и това е необходимо да бъде въведено, но то би могло да стане за следващия програмен период. Искам да сме коректни и това да е ясно.
Общо взето това са схемите, по които предвиждаме подпомагане. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря на господин Маринов.
Имате думата.
ГЕРГАНА АНДРЕЕВА: Бих искала да продължа това, което каза господин Маринов. Именно с регулацията, с публичните регистри и с регистрацията на всички субекти в тази индустрия, ще се гарантират и някои права и субсидии за стопаните. Така е, защото, ако ти си регистриран, тогава ще имаш право да получиш de minimis; ако си регистриран, ще имаш право и на минимални помощи; ако си регистриран, при форсмажорни обстоятелства, каквито имаше и тази кампания, а именно градушки и други порои, които се случиха, ти ще получиш възможност за помощ.
Ние категорично, както казаха и колегите, те са и розопроизводители и розопреработватели, всички правим един краен продукт, всички страни имаме една обща цел.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте.
ВЕСЕЛИНА РАЛЧЕВА: Също искаме да попитаме, госпожа Танева пое ангажимент за de minimis тази година за маслодайна роза, дали е мислено по този въпрос и дали имате отговор? Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Маринов, много кратък отговор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЧАВДАР МАРИНОВ: Да Ви кажа – изненадвате ме с този въпрос, не съм запознат. Искам да напомня, че миналата година получихте de minimis. Ще говоря с госпожа Танева, но мисля, че…
ВЕСЕЛИНА РАЛЧЕВА: Говорихме с нея по този въпрос и тя обеща, че ще провери дали е възможно тази година да получим пак de minimis, тъй като годината беше изключително утежнена.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Да, господин Маринов няма информация.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЧАВДАР МАРИНОВ: Още днес ще го проверя.
ВЕСЕЛИНА РАЛЧЕВА: Благодаря. Ще очакваме отговор.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Имате думата за изказвания, уважаеми колеги народни представители.
Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, гости! Предложеният Законопроект е една първа крачка за решаването на проблема, който наистина го има, но, за съжаление, е само една първа крачка и само един първи опит. По същество не знам доколко той ще реши основните проблеми в този вид.
За съжаление, емблемата на България – българската роза, към днешна дата не се подпомага нито с европейски средства, нито с национални средства. Може би това е една от малкото култури, които са емблематични за нашата страна, но към днешна дата не получават нито по линията на държавната помощ от националните средства, нито по европейските.
Законопроектът, който е предложен, има хубави неща, но голяма част от тях са съпътстващи, допълнителни, подпомагащи, но не и такива мерки, които бъркат в сърцевината на проблема. Да, ще направим регистър на розопроизводителите, на изкупвачите на рози, на розопреработвателите, ще включим Агенцията за посадъчен материал, сортове, ще следим за качеството – прекрасно. Всичко това е много хубаво, но не може да отговори на въпроса: и какво от това? В един момент имаме няколко регистъра, които досега ги нямахме – да, прекрасно, всичко излиза на светло, знае се кои са розопроизводителите, знаят се кои са изкупвачите, знаят се кои са преработвателите, но при една критична ситуация, в резултат на която се породи идеята за този законопроект, така предложеният законопроект отново не решава проблема.
Едно от хубавите неща в този законопроект, са единствено договорите, които се предлагат. Това е една първа, много важна крачка, хубава. Отварям скоба – неотдавна имаше проблем с изкупуването на тютюна. Знаете, че държавата даде de minimis на всички тютюнопроизводители, които бяха пострадали от неизпълнените договори с „Михайлидис“. Извинявайте, тютюнопроизводителите също имаха договори с „Михайлидис“. „Михайлидис“ плати ли им на тях, при условие че имаха договори? Не! Вие, като имате договори, днес при критична ситуация ще Ви се плати ли? Не, няма да Ви се плати! Напротив, този законопроект на Вас – розопроизводителите, Ви вменява една камара ангажименти, една камара регистрации, ходения по служби по няколко пъти, в резултат на което всичко излиза наяве, прозрачно, перфектно, но това решава един статистически проблем.
Да, всичко е в списъци, в регистри, знае се и когато условията са добри – законът работи. Но при критична ситуация, в която складовете на розопреработвателите са пълни с розово масло, непродадено от миналата година, и когато започва новата изкупна кампания, съвсем естествено те отбягват да купуват, съвсем естествено отбягват да дадат цените, които Вие искате. Питам: този закон решава ли този проблем? Това е сърцевината на проблема.
Искам да предложа между първо и второ четене, ако ще удължим още малко срока, да поработим в това направление – да решим проблема на розопроизводителите, защото малката страна, ощетената страна в тази ситуация са те. Хубаво е, не е лошо, първата крачка е направена, но нека, като ще правим първата крачка, да не е полукрачка, нека да е цяла, за да може тези розопроизводители при следващ срив на цените и при следващо сътресение на цените да не се озоват отново пред вратите на Министерството на земеделието.
А това, което имам аз като предложение, госпожо Председател, което направих и в залата, е да разширим обхвата на Закона и освен розите, той да обхваща и други етерично-маслени култури. Конкретния ми повод да направя такова предложение е неимоверното разрастване на площите с лавандула. Лавандулата вече се сее в райони, които не са типични за тази култура и при едни проби, взети от французите от лавандула, която е произведена в Добруджа, естествено той няма да я хареса, няма да отговаря на качествените показатели и отново производители на лавандула ще се окажат пред вратите на Министерството ли?
Предложението ми е, така и така ще отлагаме Закона във времето, защото тази кампания вече мина, да разширим обхвата на закона и освен розата да включим и другите етерично-маслени култури, с което да придадем някаква по-голяма обхватност, а не за всяка култура, при всяко сътресение на цените да предлагаме закон, който не решава пазарната ситуация в страната. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря.
Заповядайте.
ПЕТЪР СИМЕОНОВ: Казвам се Петър Симеонов и съм член на Управителния съвет на розопроизводителите, район след Казанлък – гр. Гурково.
Имам един въпрос към заместник-министъра. Въпросът ми е такъв: някой знае ли от кой регион до кой регион се обработва маслодайна роза? Защо се получи свръхпроизводство? Това искам да попитам.
Госпожо Председател, Вие, доколкото знам, сте от район Сливен. Откога в Ямбол има насаждения от маслодайна роза? От преди пет години. Или в Шивачево, или в Твърдица, или в Сливен?
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Ние сме долината на прасковите.
ПЕТЪР СИМЕОНОВ: Именно. Защо не се районира от кой район до кой район може да се произвежда маслодайна роза.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: В § 1 на Преходните и заключителни разпоредби… Може би господин Маринов може да отговори, че в Министерството на земеделието, храните и горите има процедура, по която се определя масив или населено място, може би не съм точна, дали е подходящ за рози. И смятам, че не можем да говорим за райониране, а по-скоро за почвени показатели.
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Има европейски регламент, който казва, че българско розово масло може да бъде произвеждано в еди-кои си региони. Това е публикувано в официалната страница на Европейската комисия.
РЕПЛИКА: Тогава защо се произвежда и на други места?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Защото няма да пише „българско розово масло“, ще пише „розово масло“ и пак ще може да се предлага на пазара, с което избягвате това райониране, което е записано в този сертификат, което е защитено географско наименование.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, професор Бъчварова.
Заповядайте.
ВЕСЕЛИН ГАНЧЕВ: Колеги, причина за всичко това, което се случва с розите и с лавандулата е чисто икономическият принцип. Преди четири години цената на розовия цвят беше 5 лв., хората решиха, че с три декара градини ще живеят цял живот или цяла година без да правят нищо друго, насяха се градини. Получи се свръх производство, поради което миналата година цената падна. Ние миналата година работихме свръх капацитета си, съкращавахме си технологичния процес с цел да можем да поемем цвета на хората, с които имаме уговорка. Същото се случва и в Добрич с лавандулата. Кажете ми коя земеделска култура изкарва по 3000 лв. от декар, както те вадиха в Добруджа? Лавандуловото масло се купуваше по 200-250 лв. В Северна България вадеха по 25 кг. Даже 6000 лв., ако трябва да смятаме, от декар. Естествено, търсене и предлагане – пазарен принцип.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря.
Само ще Ви помоля да не превръщаме заседанието в говорилня.
Заповядайте, госпожо.
ГЕРГАНА АНДРЕЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Допълвам колегата. Свръх производството се получи вследствие на много нови насаждения, които са засяти с роза Сентифолия, роза Радуга, които нямат нищо общо като сортова чистота с роза Дамасцена мил, от която се произвежда по рецептура и по стандарт българско розово масло.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
ЗАРА КЛИСУРОВА: Само едно предложение. Тъй като три години подред има неплатен цвят на розопроизводителите, некоректните розопреработватели – отнемане на лиценз. Мисля, че в закона трябва да влезе. Не може три години да не си получаваме парите за розите.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
ПЕТЪР СИМЕОНОВ: Аз съм съгласен с господин Абазов, ние сме за законопроекта за розата, но няма кой да го контролира. Първо. Няма как общинските служби по земеделие да контролират през май месец розопроизводителите. Тогава става очертаване. Най-големият наплив на земеделски производители е през месец май. Няма как общинската служба да дойде да контролира от колко часа до колко часа да береш розов цвят.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря.
Уважаеми колеги, други изказвания?
Заповядайте, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, скъпи гости! Сами разбирате, че няма как да ограничим някой да произвежда нещо в държавата. Всеки си знае, казахте за лавандулата, че е в Североизточна България и в Добружда. Има търсене, има предлагане. Това е пазарен принцип на всичко, както и на розата, разбира се. В момента, в който едната година цената се качи, всеки започва да си мисли, че от това ще живее, както каза и господинът. Започват да се сеят. Същото ще се случи и с лавандулата рано или късно. Аз съм от Силистра, Североизточна България, баш Добруджа, като гледам с какви темпове се засажда лавандула, просто до една-две години и този бранш ще потъне. Това е нормално. Няма как Народното събрание чрез законопроект да направи регулация: цената е Х лв. Няма как да го направим. Това е пазарен принцип, пазарна икономика и така ще бъде. Няма как държавата да каже: вече ще купувате на 5 лв. Това е положението – цената определя търговецът и пазара, който има. Всеки търговец има конкуренция. И другите търговци имат конкуренция. Не може безкрайно да расте цената, още повече, когато има свръх производство, съответно цената отива надолу.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Аз съм от Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове и искам да изкажа моето положително отношение към комисията, която отделя време да се занимава с един от важните отрасли в българското земеделие.
Искам да се представя, че седем години съм произвеждал биологично сертифицирани етерични масла в много по-малки мащаби и по тази причина искам да обърна внимание, че при тогавашните ми усилия се сблъсках с това как френски фирми са нахълтали в нашия пазар, когото са питали и как са питали, за да изнасят, без България да печели абсолютно нищо, базови масла във Франция. Това защо не го коментирате? Как става така, че ние допускаме външни, преки конкуренти на нашия пазар?
Аз ще Ви кажа защо става така. Става така, не че държавата я няма, държавата си е на място, няма ги производителите. Производителите ги няма. Защото ако те наистина мислеха сериозно за това, щяха да почерпят опита, защото аз съм проверявал какъв е опитът в другите страни. Вие трябваше досега 20 пъти да настоявате, да искате, да тропате по вратата на Министерството да се приеме Закон за браншовите организации в България, защото не е работа на България, не е работа на държавата и на общинските служби да следят какво става. Работа със собствени лаборатории е на съответната браншова организация, която при еди-какви си условия допуска други да влязат в нея. Който иска извън нея, да си прави каквото иска. Но Законът трябваше отдавна да регламентира това. И пак повтарям – Вие сте допуснали пряко чужди фирми, които могат да Ви подбият цената както си искат. Те са тук и имат само едно стопанство – между Казанлък и Змеьови, 5 хил. дка с рози.
Мисля, че проблемът е в самите нас и стига с тази държава. Държава няма. Има производители, които трябва да се хванат за ръце и да слушат ей такива мъдри съвети, като господин Абазов, дето ги дава, че трябва да бъдете част от нещо по-голямо, а не да се делите сега.
Веднъж на 10 години, горе-долу на 8, цената на маточината достига долната граница на най-лошото розово масло, ама през другото време не можеш да я продадеш и за 500 евро. Така че и при Вас това, което искате да правите, да вкарате в закон търговски положения кой какво кога ще плаща и ще купува, моля Ви се, организирайте се сами, тръгвайте и започвайте да тропате и да искате да има Закон за браншовите организации. Нищо друго няма да Ви реши въпроса.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Петров.
Господинът искаше де репликира господин Сабанов.
ПЕТЪР СИМЕОНОВ: Само искам да отговоря на господина – може ли държавата да регулира това, което става извън района на Розовата долина, да не се води розово масло.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: А какво да се води?
РЕПЛИКА: Розов продукт.
ПЕТЪР СИМЕОНОВ: Със същото качество ли е, господине, розовото масло? Преработвателите са тук. Лавандулата със същото качество ли е?
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: За всяко качество има различна цена, нали така?
ПЕТЪР СИМЕОНОВ: Няма такава работа.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Професор Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, гости! Имаше предложен и приет Закон за българската роза. Имаше време, в което ние трябваше да даваме нашите предложения. Ние сме ги направили. Аз не знам дали сте запознати. Приемам, че трябва да има регистър, но не по начина, по който беше формулирано с решението на Министерския съвет, защото това е изключителна административна тежест, която, в края на краищата няма да окаже абсолютно никакво влияние върху пазара, по-скоро ще изисква свръх усилия. Има, освен това, и административни санкции. И пак ще останат хора, които няма да се регистрират, ще отглеждат роза, но така или иначе пазарът ще стане сив, нелегален и така нататък, защото те не са регистрирани. Господин Абазов може да се сети по Закона за тютюна колко са регистрираните тютюнопроизводители. От 20 хил. тона тютюн сега сме на 6-7 хиляди, регистрирани с договорите. Другото количество тютюн предполагам, че пак се произвежда, но то просто не е в този сектор, който е видимият. Така че това е една тема, която по време и на приемането на закона трябва да дискутираме, за да има ефект от нея.
Хубаво е това, че имаме заместник-министър, който отговаря и се е ангажирал с тези проблеми, но ако няма програма, която розопроизводството, отговарящо на стандарта българско розово масло, както е защитено в Европейската комисия като защитено географско наименование, няма кой да контролира, ние ще изпаднем в положение, че тези, които произвеждат наистина по стандарт българско розово масло, трябва да се конкурират с хора, които произвеждат само розово масло или нещо различно от българското розово масло. Тук е ролята на държавата. И съответно оттук нататък да има програма, която да казва… Не да се молим всяка година дали ще има или няма да има de minimis, дали ще плащаме пръсканията, защото и там има препарати за растителна защита, и както овошките, както и всичко останало е необходимо да има правила, че те винаги влизат в тази система, без да коментират всяка година, че това е необходимо като подкрепа за розите.
Това трябва да бъде част от една програма, която Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие“ може да я разгледа и да го подкрепи по начин, по който наистина да има проследимост и предвидимост в политиката по отношение на розопроизводството.
И още нещо – някак си оставам с впечатление, че се използва много лежерно терминът: ние имахме свръх производство на розов цвят, но то беше свръх производство, защото имахме големи запаси при розопреработвателите. Това беше миналата година. Ама кой ги е оценил тези запаси? Ние нямаме баланс на розовото масло въобще. И отделно от това – не се знае колко се внася розово масло в България от трети страни. Задавах въпрос на министъра на икономиката. Отговорът, който получих, е, че са етерични масла, като розата няма отделен код даже, розовото масло. Чаках от НСИ една година отговор, защото щяха да направят необходимата справка, пак няма. Аз оставам с впечатление, че е възможно българското розово масло да се смесва с някакво, което не е с такива качества, но от това ние губим като продукт, който има висока стойност.
Това са неща в регулирането, в икономическата политика, която също трябва да бъде в посоката да се гарантира, че българското розово масло е българско розово масло и си заслужава тази цена, която в Европа и в другите страни я приемат и плащат с удоволствие, стига да отговаря на тези стандарти, за които става въпрос.
Затова по-скоро Министерството на земеделието, храните и горите трябва да работи с Министерството на икономиката в посока да има по-сериозен контрол при вноса и при крайния продукт, който се предлага на пазара. Не може да стане само със закона, който ние предлагаме. (Реплики от розопроизводителите.) Посадъчният материал също. При тютюна е абсолютно същото. И оттам идва гръцкия тютюн, който е с по-високи добиви, предпочита се, обаче не е същото като краен продукт, който се произвежда. Същото е и за розите.
Смятам, че този разговор е полезен, но когато разглеждаме Законопроекта с предложенията, може би на ниво работна група с министерствата трябва да бъдат малко по-сериозни анализите в тази посока.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, професор Бъчварова.
Заповядайте, господин Апостолов.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Уважаема госпожо Председател, колеги, гости! Много неща се изговориха, темата е доста широка, не бихме могли при днешния дневен ред да кажем всичко, защото има проблеми и в друг сектор, не по-малко важни от Вашите.
Бих искал само да вметна на представителите на Министерството, няма да допълвам колегите, тъй като съм съгласен с повечето от казаното от тях, че според мен в този закон се прокрадват интереси повече на розопреработватели, отколкото защита на интересите на розопроизводителите. Според мен този закон беше подхвърлен от розопреработвателите и малко бяха неглижирани тези, които са в основата, тоест тези, които произвеждат цвета. И не мога да се съглася, защото тук някои Ваши колеги изказаха мнение, че само сорта „Дамасцена“ трябва да бъде включен, защото Вие много добре знаете, че има още много други сортове, които са признати – „Свежен“, „Елейна“, даже и „Радуга“. Това са официално признати сортове. А розопреработвателите, подхвърляйки така темата с роза „Дамасцена“, те го правят нарочно. Вие много добре знаете, кажете си истината. Просто рандемана при „Радуга“ е с около 20% по-висок и те не искат да преработват по-дълго време в казаните си тази суровина. Иначе качеството на маслото е абсолютно същото.
Няма нужда да ми правите физиономии, защото мога да Ви изкарам сертификати на „Радуга“ и на „Дамасцена“ и анализите в лабораторията в Габрово са едни и същи по качествени показатели. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря на господин Апостолов.
Заповядайте.
ВЕСЕЛИН ГАНЧЕВ: ДА отговоря на господина. Завършил съм Висшия институт по хранително-вкусова промишлено, специалност „Етерични масла, парфюмерия и козметика“. Роза „Радуга“ никога не е влизала в състава на българското розово масло. При дестилационния процес на роза „Радуга“ се отделя голямо количество фенил-етилов алкохол, който пречи за отделянето на розовото масло.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Зависи.
ВЕСЕЛИН ГАНЧЕВ: Няма „зависи“. Не зависи от нищо.
Сортът, от който се прави българското розово масло е роза „Дамасцена“. Тези, които Вие цитирахте „Юбилейна“ и така нататък, са подсортове. Основният сорт е роза „Дамасцена мил“.
А що се отнася до това, че ние лобираме да си направим някакъв си наш закон, абсолютно Ви оборвам, поради простата причина че при нас доходът е на 100% на светло, тъй като ние работим с фирми от чужбина и парите пристигат 100% по банков път, само че понякога имаме проблем с отчитане на разхода. Затова настояваме всички хора, които се занимават с розопроизводство, да бъдат вкарани в регистър и всеки по веригата да си плати неговия си данък, който си дължи. Както ние плащаме данъци, така и розопроизводителите също да си платят данъците. Защото досега се изкупува много розов цвят, който не се отчита с документи. Гарантирам Ви това нещо.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте.
ГЕРГАНА АНДРЕЕВА: Благодаря.
Бих искала да допълня колегата по отношение на рецептурата на българското розово масло. Много Ви моля, не ние сме го измислили, това е продукт с 300-годишна традиция. Неслучайно е единственият продукт, освен горнооряховския суджук, който е защитил географско указание в европейския регистър, което отне дълги години като доказателство. Има технологични карти, има технологични схеми, има сорт маслодайна роза, от което се произвежда розово масло с определени показатели, което всъщност се купува от чуждите клиенти, което в крайна сметка е най-важното. Ако нямаме краен потребител, който да купи един продукт, тогава назад всички по веригата просто ще останат с празни ръце.
И понеже се засегна въпроса с посадъчния материал, бих искала да Ви обърна внимание, че миналата седмица браншът отправи официално запитване до Министерския съвет, включително и Министерството на икономиката и ресорните министерства за категорична защита и то на държавно ниво за забрана за износа за посадъчен материал, защото по официален път чрез ръководители, търговско-икономически служби и други официални посещения на президента и така нататък, са договорени износ на посадъчен материал за Китай. Това е антинационална политика, която се води и то на много високо ниво. Затова ние сме сезирали и сме обърнали внимание.
Бих искала също така да подкрепя професор Бъчварова за това, че категорично е необходима статистика, но статистиката стъпва на информация, на данни, които идват от областните земеделски служби, от Агенция „Митници“ за внос или износ на масло, на краен продукт. С господин Маринов сме разговаряли, че това, което в момента е на сайта на Министерството, не отговаря на това, което реално е положението по отношение на официалната статистика и разминаването й с реалната такава.
Бих искала да използвам възможността и да отговаря на господина да отговоря какво всъщност ще се случи с този закон. Имайки регулация, ще гарантираме правата и задълженията на розопроизводителите, преработвателите, търговците и в крайна сметка позицията си на международния пазар. Това е продукт, който генерира 30 млн. евро и държавата печели от това, включително се осигуряват данъци, генерира се брутен вътрешен продукт. И земеделските стопани, които са в тези, иначе бедни райони, имат и поминък.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте.
РОСИЦА ВЕСЕЛИНОВА: В заключение, участието на държавата, протекции от страна на държавата за външни пазари, защото, ако погледнем нещата не отвътре навън, а отвън навътре, тогава и законът няма да има такава важност, ако имаме добри външни пазари. За мен трябва да се погледнат нещата вече отвън навътре.
И съдействие под всякаква форма – изложения, срещи.
Ако имаме външния пазар, няма да имаме свръхпроизводство. Действително трябва да започнем отвън навътре. Ако държавата не приеме розопроизводството като своя политика, ние няма да намерим решение на проблема.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Смятам, че държавата е предприела мерки. Още повече, че за първи път имаме ресорен заместник-министър, който да отговаря за този сектор.
Господин Маринов, само ще Ви помоля господин Сабанов от десетина минути иска думата, да го изслушаме и след това Вие.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Тази дискусия няма да приключи дотук и аз предлагам да прекратим дебата и в работна група, когато се гледа Законът, вече с конкретни предложения всички тези хора и от асоциациите и всички, които са обвързани с този сектор, да дадат конкретни предложения.
Така че сега в момента ще си говорим, така или иначе трябва да направим една среща в работна група, където да се работи, защото тук всеки ще си каже болката. Това, разбира се, е хубаво нещо, надявам се, че ще Ви олекне, но реално в работната група, където ще се обсъжда Законът между първо и второ четене, там реално ще бъдат направени промените. И тогава трябва да бъдете наистина готови с този член и тази алинея, която искате да се смени. Това е.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Сабанов.
Да обърна внимание само на Вас и на останалите колеги, срокът за предложения между първо и второ четене е изтекъл на 3 юни. Единствено професор Бъчварова е внесла предложение между първо и второ четене, така че за нас като Комисия единственият вариант, който ни остава, е да гледаме Закона на второ четене, да го приемем или да го отхвърлим и да работим по друг закон.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Не е вярно. Всички народни представители, когато се гледа в Комисия, по чл. 83 могат да предлагат. Така че могат да се припознаят част от текстовете или текстове, които предлагат от асоциациите и от хората, свързани с бранша, и да бъдат вкарани техните предложения. Нормално е, хората не знаят, не следят като нас от кога до кога е срокът между първо и второ четене, а те не могат да внасят сами по себе си, трябва да намерят пак народен представител.
Така че тази среща беше полезна, хубаво е да си кажем, да се видим и те да се свържат с когото преценят от народните представители или с Вас като председател да Ви предоставят и всеки от нас може да предложи нещо от техните предложения.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Разбрах Ви. Благодаря.
В заключение само давам думата на господин Маринов за две минути.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЧАВДАР МАРИНОВ: Благодаря Ви.
Във връзка с последното изказване от бранша, което чухме, да погледнем нещата отвън навътре – абсолютно сме съгласни и с това Ваше мнение, дори можем да се ангажираме да изработим една експортна стратегия. Не е проблем също да разработим и баланс по отношение на розовото масло. Още повече, аз Ви споменах и на Вас, че преди малко проведох разговор със земеделското аташе във Франция, ще Ви предоставя контакти и съответно с Германия ще задействаме тази инициатива, за която говорихме, както и темата за изложенията и панаирите, за които има държавни помощи, съответно трябва да участвате и Вие. Така че, ангажиментът на държавата към розопроизводителите, ние сме насреща и винаги сме в подкрепа на земеделските производители.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Маринов.
Уважаеми гости, благодаря Ви за присъствието.
Надявам се срещата за нас беше полезна, надявам се и за Вас.
Това, което мога да Ви уверя, е, че Комисията по земеделието и храните възможно най-бързо ще разгледа на второ четене Законопроекта. На това заседание също ще бъдете поканени да присъствате, където конкретно ще коментираме всеки един текст.
Господин Маринов, Вие и Вашият екип, също Ви каним да присъствате, така че наистина да приемем текстове, които максимално да покриват исканията на целия бранш. Ще бъдете уведомени своевременно, да стигнем до консенсус и да внесем един добър Закон в Народното събрание, който да бъде в помощ на бранша.
Още веднъж Ви благодаря!

Уважаеми колеги, преминаваме към точка втора от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2018 Г., № 902 00-19, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 11 ЮЛИ 2019 Г.
Гост на днешното заседание, който ще е и докладчик по тази точка е господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет.
Заповядайте, господин Кръстев.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа членове на Комисията по земеделието и храните! В изпълнение на т. 3 от Решение № 401 на Министерския съвет от тази година представям на Вашето внимание…
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Уважаеми гости, уважаеми колеги, моля за малко ред в залата, ако може!
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ:…прие одобрения от правителството по т. 1 от същото Решение, Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г.
Проектът на доклада беше изготвен от работна група, създадена със Заповед № 17 от 8 февруари 2019 г. на министър-председателя, в съответствие с разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност и във връзка с т. 185 от Актуализираната Стратегия за национална сигурност.
В подготовката на Доклада бяха включени и представители на всички министерства, на службите за сигурност и за обществен ред, на редица други ведомства, а също така и на Българската академия на науките. Проектът на доклад бе обсъден от Съвета по сигурността към Министерския съвет на заседание на 12 юни 2019 г., на което бележки и предложения направиха представителите на Президента на републиката. Тези бележки бяха отразени в последващия вариант, който беше представен на правителството за одобряване.
Структурата на Годишния доклад е традиционна. Тя следва структурата и акцентите в Актуализираната Стратегия за национална сигурност. Структурата е всъщност аналогична и на годишните доклади от предходни периоди.
Характерно за Годишния доклад за състоянието на националната сигурност през 2018 г. е значителното по обем представяне на дейностите, резултатите и постиженията от първото Българско председателство на Съвета на Европейския съюз. Огромната по обем и голяма като значение дейност даде основание да бъдат включени редица текстове, поради което самият обем на Доклада за 2018 г. е много по-голям от предишните доклади. Работната група счете, че дейността, която беше осъществена, и постигането на целите на първото председателство на Съвета на Европейския съюз от нашата страна са достатъчно основание да бъдат отразени широко съответните дейности, като резултатите са обособени в отделните подраздели към основните раздели, които са характерни за Годишния доклад.
След тази така оживена и наситена дискусия по предишната точка, аз исках да отбележа, че в Доклада за 2018 г. са визирани и някои констатации и са посочени и дейности на основни структури в самото Министерство на земеделието, храните и горите и структури към Министерството във връзка с проблеми, визирани през 2018 г. или определени от обществото като особено значими, като пожарите, градушките и, разбира се, заразите, които бяха регистрирани и срещу които се противодействаше по някои от домашните животни в отделни региони на страната.
Аз бих искал да приключа тук с общото представяне и, ако има въпроси, доколкото ми е възможно, да отговоря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Кръстев.
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси към докладчика.
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми гости, колеги! Аз наред със задаването на въпроси ще изразя отношение, за да не вземам два пъти думата.
Това е стандартен доклад, който ми се струва, че каквито и обсъждания да правим, той си върви като стандартен. Тоест няма абсолютно никаква промяна в това, което преди година е констатирано под някаква форма се е показало, че има разбиране по темите, които са поставени, но те не са отразени.
Само три-четири неща.
Оценка на риска. Внасяте ново понятие в световната икономика – хранителна сигурност. Такова понятие съществува в някои документи на Европейската комисия, но в никакъв случай това не е продоволствена сигурност, безопасност на храните. Моля да го коригирате, защото в края на краищата този доклад предполагам, че се чете от Европейската комисия какво правите.
Хранителна сигурност означава устойчиво земеделие, малки ферми, поддръжка, глад и така нататък.
Съвсем отделна тема е безопасност на храните и тя не влиза тук.
Липсват почвите. И миналата година обясних – може би почвите са един сериозен проблем, тъй като замърсяването им води до замърсяване на продукцията, до всичко останало, което достига до масата на крайния потребител. Няма ред за почвите.
Селскостопанска академия все едно не съществува. БАН. Извинявайте, БАН – земеделие, храни, гори няма абсолютно никакво отношение. Но Селскостопанска академия, която има ангажименти за националната сигурност, почви, води и така нататък не фигурира в този доклад, няма абсолютно никакви анализи.
Липсва превенцията. Вие оценявате риска и политиките. Например сега – проблемът с чумата. В този доклад трябва да има според мен при политиките каква превенция ние ще имаме при епизоотични обстановки, при използването на фалшиви препарати за растителна защита. Преди една седмица излезе материал колко тона препарати за растителна защита са внесени в България нелегално и в това проучване е участвала Агенцията по храните. Тук въобще го няма. Аз между другото съм чувала, че от Турция идват препарати за растителна защита, които даже са вредни, забранени в Европейския съюз. Тук няма такъв коментар.
Балансът не е спазен, ако го гледаме на килограм. Половината от материала за земеделието, половината е за горите. При горите имаме едни пожари, но в земеделието имаме хиляди рискове и ми се струва, че това преписано от аграрния доклад на Министерството на земеделието. Няма абсолютно никаква разработка в посоката, в която Вие искате, а предполагам искате, но това Ви предлагат в краен случай и го слагате като някаква кръпка, която не кореспондира като цяло с необходимостта от такъв доклад и анализите, които трябва да се правят оттук нататък. Затова ние няма да го подкрепим.
Но молбата ми е все пак наистина професионално и включването на научната общност да бъде част от следващите доклади, защото този така или иначе е внесен за обсъждане. Едва ли нещо ще може да се промени в посоката, в която говоря. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, професор Бъчварова.
Други изказвания?
Ако няма други изказвания преминаваме към гласуване.
Заповядайте, господни Кръстев, докато изчакваме колегите.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Аз, първо, искам да Ви благодаря за бележките. Тъй като си спомням, че за Селскостопанска академия стана въпрос и миналата година вероятно трябва да се обърнем конкретно към тях, а не само към Българската академия на науките, доколкото те са и институционално разделени. Благодаря, отчитам го, ще имаме грижата.
Искам да отбележа само и благодаря на колегата от Министерството на земеделието, храните и горите. Действително този доклад е обобщаващ и се базира на редица доклади, които всяко министерство и ведомство прави в съответствие със законови или други нормативни изисквания. Тук ние можем да дадем само в най концентриран израз, поради което може би изглеждат недостатъчно някои констатации. Това, което казахте, за разпространението на лицензирани, забранени в ЕС препарати за растителна защита, е отразено на страница 14, точно преди Раздел „Външна среда на сигурност“.
С колегите ще прегледаме внимателно стенограмата от тази комисия, както стенограмите и от другите комисии, но бих искал да помоля за разбиране, че в този доклад редица проблеми са само маркирани, тъй като са разгледани подробно в други доклади. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Кръстев.
Колеги, преминаваме към гласуване.
Моля, който е съгласен да подкрепим Годишният доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г. и да предложим на Народното събрание да приеме Проекта за решение за приемане на доклада да гласува.
За – 12, против – 6, въздържали се – 2.
С този резултат от гласуването нашата Комисия подкрепя Годишния доклад.
Благодаря на господин Кръстев, който представи Доклада.
Лека работа!

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА СВИНЕВЪДИ ОТНОСНО ПРОБЛЕМИТЕ, СВЪРЗАНИ С АФРИКАНСКАТА ЧУМА ПРИ СВИНЕТЕ.
Уважаеми гости, моля заповядайте.
Уважаеми господин Маринов, господин Илиев, уважаема госпожо Министър, добре дошли!
Имате думата за изказвания.
Заповядайте.
РУМЕН КАРАМАНОВ: Обезпокоени сме от това, което се случва в момента в държавата. Притеснени сме от това, че индустриалният бизнес е поставен пред много голям риск и много голяма опасност, от това, че заболяването се разпространява много бързо в страната. Притесняваме се от това да не влезе в промишлена ферма, защото тогава нещата ще станат много зле.
За Ваша информация, ние вече стигнахме над 80% ръст за последните четири години, милион и половина свине в България. При консумация 250 хиляди тона, ние така го знаем, свинско месо, което влиза за месопреработвателната промишленост, ние задоволяваме някъде около 40% от него. Това обърнато в живи тегла на прасетата е някъде около 3 милиона животни и малко над 3 милиона, което говори какво участие имаме ние. Един процент е някъде участието на така наречения заден двор, който ни застрашава.
Много хора погрешно разбират понятието „заден двор“, в смисъл, че тези животни дори нямат и кочини, където да ги държат. Те се разкарват безконтролно из къра по селата, особено в отдалечените райони, където Агенцията няма абсолютно никаква представа какво става там, а няма и да има, затова защото няма кой да им каже какво има и тя не е в състояние и няма необходимия човешки ресурс да седи и да дебне къде колко прасета има. Има държавни институции и местната власт, които също трябва да бъдат намесени в схемата за намаляване и за предотвратяване на разпространението, като най-важно място в това имат кметовете и кметските наместници. Те по закон са длъжни да правят преброяване, да уведомяват съответните ветеринарни органи и да се вземат съответно решения да се отиде на места да се видят тези животни здрави ли са, болни ли са, стават ли, не стават ли, да се маркират и да се регистрират.
Много голяма част от свинете, които се отглеждат в задния двор, са с неизяснен произход, което ги прави незаконни. Тук грешна е позицията за това, че ние нарушаваме едва ли не да тръгнем да борим един процент и си правим някакъв PR и да можем да махнем една конкуренция. Той не може да бъде конкуренция на индустриалния сектор. Това е грешно схващане. Грешно е схващането и на медиите, че ние унищожаваме една традиция, не. Нека всички, които отглеждат, да се подчиняваме на едни и същи правила и на едни същи закони и всички да отговаряме на мерките за биосигурност и на хуманно отношение на животните и мерки за безопасност в регистрираните животновъдни обекти.
Тук имаме две неща. Регистрирани животновъден обект с номер и регистрирани с ушна марка животни, които да се отглеждат в тях. Всичко, което не отговаря на тези изисквания, е незаконно.
В исканията ни това, което се разпространява в пространството, да се обезщетяват тези стопани, на които се унищожават прасетата, които са попаднали в засегнатите зони, няма как да стане, защото то е незаконно и финансовият министър с право отказва да финансира това нещо.
Наредба № 44, която е от 2006 г. тогава, когато е правена, никой не си е и помислил, че това екзотично заболяване африканска чума ще влезе в Българя и ще ни създава проблеми. Както виждаме то влезе в Чехия, в Полша, в Унгария, в републиките в Русия и така нататък. Чехите се справиха успешно с това нещо, защото влязоха в тази кризисна ситуация, в която бяха и в която и ние сме в момента, влязоха и си решиха проблема. Ние вместо да се учим от грешките на Румъния, където Румъния не виждам кога ще се оправи, защото проблемът е там, че много голяма част от свиневъдството на Румъния се намира в селските дворове, вместо да се учим от техните грешки, ние ги повтаряме. Тук трябва да се включи абсолютно целият държавен ресурс – МВР, армия, всичко, да се завардят пътища и да не се разпространява заболяването. Виждате тук за 10 дни от Плевенско, до Никопол, където беше заболяването, то се пръсна из цялата страна. Те се разнасят животните да ги спасят, да не унищожат и ги разсейват из държавата. И пламна всичко.
Тук основно е човешкият фактор, няма друга причина – човешкият фактор, човека. Няма как Агенцията да влезе да му бръкне в хладилника, или да му влезе в двора и да му гръмне прасетата, или да ги унищожат, или там каквото ги правят. Няма как да стане това нещо без полиция, няма как да стане без такова решение. Ние в момента сме в криза и трябва да действаме в криза. Даже криза е меко казано, военно положение. Така стоят нещата, ако трябва да се справим.
Може да се решат нещата, стига да има решение – аз така, както чух от предишното изказване преди малко, като бяхме в парламента, министър Танева каза, че вече се мобилизира армия, мобилизира се полиция, което нас ни радва и това значи, че Агенцията по храните и техните ветеринарни специалисти могат да действат по правилата, по закона да решат проблема. Няма друго спасение, няма друго излизане.
Тук не говорим за една традиция. Искам да ме разберете правилно: едно прасе, отглеждано на село, ако те не го хранят с хранителните отпадъци, така наричания болашик, кухненски отпадъци и други, то няма как да стане по себестойност евтино тогава, когато дойде времето да го колят. Ако те го отглеждат по правилата така, както е писано в закона, тоест да го хранят с фураж, както ние го правим, това прасе струва много скъпо. Той дава 150 лв. минимум да го купи и 150 лв. не му стигат, едно прасе е някъде около 300 лв. на сто и няколко килограма.
Тази традиция може да се спази тогава, когато дойде времето по Коледа, да дойде да си купи прасе, има си цени такива, каквито са към момента, купува си го, коли си го, прави си традицията, каквато е тя и си решава проблема. Но не може животни да се отглеждат безконтролно и две-три животни да решават съдбата на една индустрия, която вкарва над 100 милиона данъци в държавата, в бюджета. Не може да се решава една индустрия, която е инвестирала приблизително над 3 милиарда пари, които в отговор на биосигурност, в отговор на хуманно отношение в същото време в отговор на конкурентоспособност.
Трябва да Ви кажа, че българското свиневъдство инвестира страшно много пари в технологии, в нови породи, във всичко онова, което да участва нормално и конкурентно на външните пазари. Сега пак ни отрязаха. Таман бяхме пробили някъде да продаваме животни и да изнасяме от България, ето на, ние сме порязани и не можем да изнесем едно прасе за това, защото има чума в България.
Нека това, което се взима като решение в зона от няколко километра – 10 или 30 километра, няма значение, ние не сме съгласни с това нещо. Не може прасета да се отглеждат незаконно на територията на страната. Разбираме, че има кметски избори, разбираме, че кметът трябва да си пази стола, на който е седнал, защото му харесва, разбираме, че има и други избори и да не станем лоши за това, че да не дръпнем избиратели от нас, но тук политиката не трябва да я има.
Аз извадих един закон, който ще оставя до го прочетете, който е от 1920 г., в който ние не откриваме нови неща, който вътре казва кой е имал най-голям приоритет и това са кметовете. Кметът трябва да преброи колко животни са влезли в рамките на месеца, да го съобщи на съответните ветеринарни служби – областна, регионална или там, където се намира най-близо, и то тогава е било с глашатаи. Ние живеем в друго време, ние живеем във време, когато комуникацията може да го реши за нула време това нещо – да стане, да се реши и да се вземат съответните мерки.
Тук трябва да се мобилизират всички структури, държавата трябва да излезе, тук трябва да се вземе решение на ниво Министерски съвет, защото ние действаме в ситуация на криза. И няма какво да мислим – дават по телевизията двама човека, а снощи ще му заколят двете прасета и това е големият проблем, защото той получава 300 лв. пенсия. Ами да секнем да работим, да секнат да работят и другите сектори, пенсията му от 300 ще стане на 200 лв., нали трябва да има в бюджета постъпления.
Ние подпомагаме също и общините. Всяка община си има определени тарифи, по които плащаме и си плащаме там данъците.
Не може нещо, което да няма никаква инвестиция, да има нула инвестиции или нещо пет дъски и десет пирона и той да решава това, което ние сме направили в продължение на толкова много време в отговор на това. Имаме интерес да увеличаваме обемите. В края на краищата ние живеем в тази държава, ние имаме пазар, който пазар може да го покрием. Дай боже, да го покрием и повече, държавата има интерес. Не може да оголим пазара и да финансираме със заплати, които бизнесът дава. Не говоря само за бизнеса в селското стопанство. Тук трябва да се погледне държавнически на нещата. Има го социалния момент, но ние сме много притеснени и тук трябва да се действа много бързо. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря.
Други изказвания?
ВЕНЦИСЛАВ СЛАВОВ: Здравейте и от мен.
Венцислав Славов се казвам. Управител съм на групата от фирми, която мога да твърдя, че е най-големият производител на живи прасета в България. Моето семейство вече 20 години успешно вървим по трудния път на това производство. Да си индустриалец, и да си бизнесмен за съжаление вече стана мръсна дума, а хората не си дават сметка зад това, което сме постигнали колко стрес и колко усилия ни е коствало на нас.
В момента при нас работят повече от 500 човека, съответно 500 семейства. Няма да бъда многословен, ще бъда кратък. Аз вчера това, което исках, го казах на пресконференцията в БТА. Искам в конкретика да кажа някои неща, за които просто моля всички институции да помогнат.
Първо, искам да кажа, че индустриалните ферми в България имат една от най-добрите биосигурности не само в Европа, а и в света. Може да Ви звучи смешно, но това е така, защото в много страни, където няма заболявания, там вратите са отворени, няма такива огради, както при нас, няма такива филтри, няма такива изисквания. При нас – и това ще го видите може би и довечера, защото в момента правят един репортаж точно за биосигурността. Биосигурността е коварна и желязна. Затова трябва на нас да ни се разреши дори, ако в близост до нашите обекти има огнище на чума, ние да продължим да вършим нашата работа. Защо? Защото свиневъдството и една свинеферма е лимитирана откъм места. Ние днес раждаме и трябва и да продаваме животни. Ние нямаме някакви безгранични помещения, в които можем да си държим животните. Ако ние бъдем блокирани, дори и няколко дни да не можем да си реализираме прасетата на пазара, става ад. Тези прасета трябва да бъдат трепани на място, да ги слагаме на едни огромни камари и да стане екологична катастрофа. Това е първото нещо и много важно – да имаме право да продаваме животни, да не се спира това право, дори и да има чума близо до нас.
Второто нещо, което искам да набележа. Това, ако се случи, което се случи в Китай – милиони майки бяха заклани, в едни дупки ги заравят, избити бях всъщност, живи заровени, ако това се случи при нас, това ще бъде една национална катастрофа и за икономиката на страната – екологична. Икономична катастрофа, за която моите деца ще четат след време в учебниците. Аз това Ви го гарантирам.
На трето място, трябва да се обсъдят и обезщетенията, които ние ще получим, не дай си боже, евентуално, ако някой от нас бъде засегнат. С какво държавата ще помогне и как ние ще можем да рестартираме една ферма, която сме градили с години? Колко пари ще бъдат нужни, колко време и кой ще ни помогне?
Това са трите основни неща и може би ще трябва да кажа и нещо друго, с което днес се запознах – една Директива от 2002 г. на Европейския съюз, тя е от 27 юни, която дава възможност на държавите да приложат правилата от чл. 6, т. 1 и т. 2. Там се казва, че ако избухне чума в голям индустриален обект, в който свинете се отглеждат в няколко помещения, тя ни дава право това помещение или тази сграда да бъде запечатана и другите сгради могат да функционират нормално при определени естествено условия за биосигурност и други изисквания, които има. В Наредба № 102 от 2018 г., която е наша, в чл. 5 се дава същата тази възможност.
Така че това е, което исках да кажа, кратко, точно и ясно. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодарим Ви.
Други изказвания?
Заповядайте.
ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо Министър, уважаема госпожо Председател, всички гости!
Казвам се Ивайло Йорданов – също съм колега на Венцислав, два свинекомплекса в Силистренско.
Също искам да отнеса въпроса за това какво се случва, как ще бъде регламентирано избиването на дивите прасета, за които ще давате по 150 лв. на бройка? Защото в момента ловците бият, крият, никой не показва, никой не пуска проби, месото се разнася из цяла България и както е тръгнало най-много да стане още по-страшно.
Четох в медиите, в интернет, че сте правили среща с Вашия чешкия колега в Чехия – там в 20-километровите заразени зони влизат единствено армия, избиват животните и ги заравят по надлежния начин. В 20-километрова зона, където има регистрирано огнище на африканска чума по дива свиня, в никакъв случай не трябва да допускате да има разрешителни за отстрел на животни, защото оттам 20, 30, 40, 50 и цяла България ще пламне и оттатък Балкана. Щом вече има в Търговище, значи има и в Стара планина. От днес има и в Търговище.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте.
ЛЕФТЕР ЛЕФТЕРОВ: Госпожо Министър, госпожо Председател, уважаеми депутати и гости! Лефтер Лефтеров от „Биляна“, с Българско Сливово. В момента в 10-километрова зона от огнище, което се намира в село Ореш.
Да Ви кажа какво се случва, когато това нещо влезе в близост до голямата ферма? Допуска се една основна грешка – то се знае, че има чума, пуска се кръвна проба, която се предполага, че е положителна, но действията започват след излизането на пробата. В този момент, в този промеждутък от няколко дена, докато излезе пробата, ден-два-три, там започва едно бясно движение на животни, клане на прасета, мъкнене на меса, придвижване на малки прасета по незнайни пътеки – незнайно къде и как. В този момент ние фиксираме едно огнище, че то съществува и с нашето изследване го разпръскваме в цялата държава в неясни посоки накъде. И в следващия момент, освен тези прасета, които са потенциални носители на заболяването, които остават живи и са опасни за други прасета, които контактуват с тях, се появяват едни фризери с месо, които са също с месо, което е фифти-фифти дали е здраво или болно, оттук тръгват едни суджуци, които могат да стигнат и до целия Европейски съюз, защото знаете, че който има свиня си прави суджук и се хвали с него и съответно го подарява, продава и го яде, и го мъкне навсякъде.
В този случай според мен трябва в момента, в който има съмнение за огнище, моментално всичко трябва да бъде завардено, както се случва впоследствие, след като излезе положителната проба, за да не може това движение да се осъществи. Но, превантивните мерки да бъдат наистина превантивни, а не постфактум. Случва се, органите на БАБХ отиват на другия ден и там от 100 прасета – колко има – две, три, пет, или хващат вечерта един от собствениците на обекта да мъкне свиня-майка и нерез в някакъв бус някъде да ги кара – това го има като случки.
Относно опита ми с тези села, които са около нас и в тях има прасета, които, разбира се, са нерегистрирани, аз успях да купя прасетата на съседното село, което е в трикилометровата ми зона. Това ми струва към 50 – 60 хил. лв. С активното съдействие на кмета, разбира се, който прие нещата много сериозно, разбрахме се с хората, платих им по 250 лв. на прасе и 500 лв. на свиня-майка, защото имаше и майки, и нерези имаше. След като платих тези пари, договорите, които сключихме, ги завери кметът, защото той има нотариални правомощия, и въпреки всичко сега като стана това нещо в Плевенска област, намерихме още две прасета, на друг, който не беше сключил договор с нас.
Така че ние, все пак като собственици, можем да дадем някакъв финансов ресурс на тези, които са най-близо до нас, но въпреки всичко ние не можем да ги задължим, защото те примерно са 200 души в селото или 500, ние сме дали на 100 души пари, другите решават, че ще гледат. Ако не се вземат мерки от държавата, няма как да се случи. Или просто трябва да разрешите, че примерно, ако в трикилометровата зона на ферма, която наистина има много висока биосигурност, има такова прасе, не я колете тази ферма и тогава няма да има никакъв проблем. Защото, примерно, при нас са 20 хиляди животни, само да ги заровим ни трябва 40 декара място, плюс найлони, с които трябва да се завият, плюс 250 хил. лв. за инжекции, за да се избият и прочие – трапове, земи, работна ръка и така нататък.
Това е, което исках да кажа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Аз благодаря за това, че организирате тази среща, защото е изключително важна и на България, в момента, ѝ е нужно извънредно законодателство. В тази връзка, аз не чух от изказващите се, може би защото закъснях, за това как Вие смятате да работите с Българската агенция за безопасност на храните? Как заедно смятате да се справите с този изключително труден въпрос? Готвите ли се изобщо за извънредни мерки? Защото, струва ми се, че болестите, които бяха станали политически въпрос миналото лято, станаха само по причина на това, че самите животновъди небяха достатъчно дисциплинирани и не помагаха достатъчно на държавните органи.
Освен това, къде са тук кметовете? Аз не чух никакви приказки за кметове – нито за общински, нито за селски. Пред мен е една наредба, която сега ми дадоха – от 2020 г., в която се казва, че отговорен за разпространение на болестта не се държи съответно собственикът, а се държи кметът – и е писано точно колко му се взема от заплатата.
В тази наредба е записано изрично, че в тази обстановка, нашата, която е в момента, не се допуска никакво движение на животни и аз се учудвам, че Вие настоявате затова, след като има приети норми няма как да изкарвате животни и да искате да продавате животни. Разберете, че наистина е извънредна ситуацията.
Аз Ви умолявам да имате доверие на Дамян Илиев, който е човек с изключително дълъг опит, който се справи с изключително тежки проблеми в България. Спазвайте и искайте от кметовете, искайте от местната власт да си изпълняват точно задълженията.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Петров.
Явно зададохте въпроси към гостите ни. Заповядайте.
РУМЯНА МИХАЙЛОВА: Аз съм от Асоциация на свиневъдите в България.
Първо, не мислих да почна по този начин, но господина провокира тези мои мисли.
Какво значи една индустриална ферма да спре да продава? Примерно една индустриална ферма, която съдържа 1400 майки, всяка седмица за опрасване качва 42 майки, всяка седмица отбива 440 подрастващи животни и всяка седмица продава по 1200 до 1300 угоени животни. Това е непрекъснат процес – 365 дни в годината, и ако някой може да ми отговори как този процес може да бъде прекъснат, освен да се убият бременните майки от първия ден до деня на раждането, което е някъде около четири-пет месеца, тогава вече може да станем наясно как тези промишлени предприятия ще спрат или ще си пуснат животните по поля и гори.
Това е, което искам да кажа като чисто технологичен проблем, който е невъзможно да бъде решен.
Другото, което може много рестриктивно да прозвучи – аз 44 години работя животновъдство в селското стопанство. В момента колеги се изказаха – това е военно положение. Един бранш на два континента е изправен пред глобално унищожение. България е една мъничка страна, но тя е с основно производство на свинско месо, което е основна храна на голяма част от населението в България.
Аз мисля, това е лично мое мнение, но мисля че много от моите колеги ще ме подкрепят. Абсолютно не трябва да се допуска никакво прасе в заден двор, всички прасета трябва да бъдат унищожени, държавата да намери начин, по някакъв начин, колко, не знам, пари, да бъдат обезщетени тези хора – дали са регистрирани или нерегистрирани, само това е начинът. Защото ние виждаме, колегите казаха, нощно време се движат прасета – кое болно, кое здраво, никой не знае. Унищожете тези прасете и осигурете пари, не са чак толкова много, не знам колко, но мога да бъдат унищожени и тогава промишлените ферми ще бъдат спасени.
Биосигурност може да има само в промишлените ферми, никъде на друго място. А спиране на производство в промишлена ферма – това е гибел. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания от гостите?
Заповядайте.
ВЕНЦИСЛАВ СЛАВОВ: Мога да прозвуча малко крайно, но много се радвам, че господинът зададе този въпрос.
Няма как бизнесът активно да участва в работата на държавата, защото ние не сме нито защитени от закона, ние не сме нито полиция, ние не сме нито ДАНС, не сме нито жандармерия или не сме БАБХ, или каквато и да е друга организация. Но, въпреки това, каквото трябва ние ще го направим.
С господин Илиев работим много сериозно от дълги години на тази тема. Винаги, когато Агенцията е искала нещо от нас и ние, бизнесът сме можели да помогнем, сме го правили. Но, Вие не сте прав в това да кажете, че индустриалните ферми трябва да спрат работата си, защото ще Ви поканя в нашата ферма, където имаме 70 хиляди животни, да дойдете заедно, да копаем дупки и да се спасяваме както можем. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания от гостите?
Колеги народни представители, ако някой иска да вземе думата? Ако не, господин Илиев, госпожо Министър?
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, отново добър ден на всички и на тези, които за първи път се виждаме в днешния ден!
Нашият екип е в състав, освен мен, доктор Дамян Илиев – директор на Българската агенция по безопасност на храните; Мирослав Маринов – директор на Изпълнителна агенция по горите и професор Георгиев, който е директор на Центъра за оценка на риска.
В 13,30 ч., по покана на Българската социалистическа партия, бяхме в тяхната парламентарна група и отговорихме на тези въпроси. Сега ще отговорим и на други, които допълнително са възникнали. Аз, разбира се, ще дам думата на съответните експерти по отношение на мерките и промените във връзка с развитието на епизиоотична обстановка. Искам кажа само няколко принципни неща.
Първо, днес имахме национална епизиоотична комисия и по повод на прилаганите досега мерки, и проблемите, които се появиха по прилагането им и по наше искане ще получим подкрепа от Военното министерство, в частта „Военна полиция“, МВР и Пожарната, които и до момента подкрепят нашите действия. Министерството на транспорта ще издаде заповед по повод събиране на отпадъците, дезинфекция по пристанища, летища и аерогари. Искам само да допълня, че днес излезе информация, че в Северна Ирландия е установено наличие на вирус в хранителен продукт, попаднал на летището, така че това е един от безспорно рисковите потоци и в областните епизиоотични щабове ще участват техни представители, които са в Дунавските области, както и Черноморските.
Следваща стъпка в Министерството на околната среда и водите – до края на деня ще издаде съответни указания по повод депопулацията на дивата свиня, относно националните паркове, които до този момент бяха извън обхвата на прилаганите мерки.
Изпълнителната агенция по горите днес взе решение, утре имаме съвещание с Националния ловно-рибарски съюз по повод мерките за депопулация на дива свиня и правилата, при които ще се извършва отстрела, финансовото стимулиране и Заповедта за ограничен достъп в горските територии, които са в обхвата на 10 километровата зона около огнищата или индустриалните ферми.
По предложение на Центъра за оценка на риска и професор Георгиев, към всички тези лица Вие може да задавате конкретни въпроси, за чисти 20-километрови охранителни зони около свинекомплекси и регистрирани огнища, областните управители ще издадат съответните заповеди.
Първият разговор, който имахме на обяд в групата на БСП, от свиневъди получих информация за слаба работа – примерно на Разградския епизиоотичен щаб. Като се прибера в Министерството ще проведа съответните разговори, ако трябва ще пратим подкрепление от София.
Утре, екип от професори с тази насоченост от Центъра за оценка на риска, ще тръгнат по регионите с цел разясняване на ситуацията, и най-вече контрол по отношение на начина на изпълнение на прилаганите до момента мерки.
Истината е, че прилагането невинаги става лесно, защото сме поискали допълнителна помощ от МВР и от „Военна полиция“ – надяваме се да я получим.
Безспорно, най-неприятното в обществен план, разбира се, е реакцията на всички стопани, които имат лични стопанства, без мерки за биосигурност, но, ако има споделена социална и обществена отговорност, мисля че това заедно можем да го преодолеем.
Искам да благодаря и да поздравя колегата свиневъд за това, че ни е помогнал на практика изключително много като в рисковата зона, около Вас сте изкупили животните от личните стопанства и за нас са останали много малко ангажименти, които е много по-лесно да изпълним.
Започнахме информационна кампания по националните медии, какво представлява АЧС и как се разпространява с идеята да намалим напрежението, да обясним и да бъдем разбрани в действията си по отношение на практика на прочистване на териториите и контрола.
Оценяваме като не дотам добре функциониращо прилагането на мярката за контрола във и от определените рискови зони след откриване на огнището, където са открити и съответно нерегламентирани пренасяния на меса по багажниците на колите. Заради това сме поискали допълнителна чисто физическа подкрепа за този контрол. Той ще стане на всяко превозно средство от силовите министерства. Днес получихме уверение, че ще я получим.
Мога да кажа, бях на Съвет на министрите вчера, там се срещнахме с чешкия министър. Той обясни при тях как са се справили със ситуацията. На практика АЧС е в цяла Европа, в две трети от целия свят. Тук професор Георгиев, доктор Илиев много по-добре от мен могат да Ви кажат тези данни.
Единствената страна, която към момента, казвам към момента, защото Чехия е под надзор, но последните шест месеца няма регистрирано огнище, е Чехия. Там са ограничили болестта до ниво дива свиня, чрез депопулация на дивата свиня, използвайки пак силите на силовите министерства. Разбира се, не са оставили лични стопанства, без мерки за биосигурност. Това са направили там и размерът на тези лични стопанства е бил значително по-малък.
Искам да кажа, че в хода на нашата работа по прилагането на мерките мога да кажа, че съм с чудесни впечатления от областния управител на Русе. Един смел ръководител на Областна епизоотична комисия. Мисля, че е добре справящ се. Пак казвам за Разград ще имаме допълнителен разговор. Щом като свиневъди се оплакват, че им се вижда вяло прилагането на мерките, значи сигурно е такова.
В Плевен, независимо от напрегнатата ситуация, моите впечатления също са добри. Пак казвам, имаме необходимост, първо, от обществена подкрепа за тези мерки, от обществена солидарност в прилагането на тези мерки и разбиране. Разбира се, от чисто физическа подкрепа за това. Мисля, че ние ще я получим вследствие на днешния национален щаб.
Да дам думата на доктор Илиев и на Мирослав Маринов по отношение на конкретиката.
Мога да дам няколко цифри от статистиката за сектор „Свиневъдство“. По официални данни за 2018 г. брутната продукция от подотрасъл „Свиневъдство“ се равнява на 248,4 млн. лв. Продажбите на свинско месо за 2017 г. се равняват на 563 млн. 253 хил. лв., без ДДС.
За 2018 г. производството ни се равнява на 82 хил. 316 тона от общо вътрешно потребление 198 хил. 289 тона. Или близо 40% от местното потребление на свинско месо се задоволява от местната индустрия.
Абсолютно искам да Ви уверя, че всички разбираме, че нашата отговорност е да запазим тази индустрия. Вие може да ни помогнете в прилагането на тези мерки като давам колегата, който току-що разказа, какво е направил. Сам си е договорил в тази най-рискова зона на практика да остане, без лични стопанства заден двор. Бих помолила в аспекта на подкрепата, от която се нуждаем като власт, която прилага най-пряко мерките, другите да последват Вашия пример. Да, ние по препоръка на Центъра за оценка на риска ще сведем до областните управители искането, предложението 20 километровите зони да останат, без лични стопанства без мерки за биосигурност. Надявам се, че с Ваша помощ това ще бъде свършено.
В горите от утре ще бъдат въведени променени условия за депопулацията на дивата свиня и нови рестриктивни мерки на практика за преминаване през територии, които попадат в тези рискови зони.
По отношение на финансирането на тези мерки, Министерският съвет взе второ решение. С постановление на Министерския съвет бяха отпуснати 3,7 млн. лв., финансиращи Българската агенция по безопасност на храните. Отделно от това чакаме рефинансиране в размер на 2 млн. 400 хил. лв. от мерките, които се приложени миналата година.
В този смисъл към настоящия момент финансирането на прилагането на мерките е осигурено. Предвид спецификата на ситуацията, многото лични стопанства, принципно ограничения човешки ресурс в Агенцията по храните, която е пряко в районите с такива огнища, ние преди всичко имаме най-много нужда от физическа подкрепа на терен, за да може да са ефективни мерките по отношение на забраните за търговия на меса, животни и храни от и в инфектираните и рискови зони. Физическа необходимост. Парите в настоящия момент са осигурени, но човешкият ни ресурс е недостатъчен.
Давам пример с кмет на населено място, който е отказал хората, които полагат труд по временната заетост или някой от тях подпирайки се на метлите няколко часа на ден, да участват в евтаназирането на лични стопанства и тяхното загробване. Това е неразбиране, това пречи на нашия процес, защото ако ние имаме нужда от нещо най-много, това е физическо присъствие на хора за контрол, за мероприятията по евтаназиране, където се налага, по загробване, по всички тези неща, които изискват физически усилия.
Надявам се, че съвместно, даже ще предложа на всеки областен епизоотичен щаб всички комплекси, които са територията на областта, Вие да участвате в тях. Моля Ви, да приложите модела на Вашия колега, защото това все пак би ни улеснило като власти, значително, тъй като това е най-много ни затруднява. Областният управител на Разград ще го пратим на обучение в Русе, за да види как се прави. Сега в лично качество ги запознах като тръгнахме да правим щабове.
Утре във Велико Търново има събиране на Националното сдружение на общините. Там също ще изпратим колеги от Центъра за оценка на риска да поговорят с кметовете относно необходимостта от съпричастност, съдействие за прилагане на нашите мерки. Надявам се и в медиен план, ние да получим тази подкрепа, защото без нея трудно бихме провели тези мерки. Това е от мен. Сега давам думата на доктор Илиев, след това на Мирослав Маринов и професор Георгиев, ако иска да допълни нещо.
ДАМЯН ИЛИЕВ: Госпожо Министър, това е трета среща за деня и аз по-малко имам какво да добавя.
Надали е необходимо да Ви съобщавам подробности по заболяването, какво става по света. Ще Ви кажа един факт, това което се каза за Ирландия, да го допълня с това, че на английско летище е хванато месо с вирус от Китай.
По повод една забележка, че се бавят мерките при съмнение, днес съм говорил с кмета на Търговище, защото те вече са в този казус просто не бях подписал заповедта, защото физически не можех да я подпиша. Подписах я днес следобед, но съм казал на всички: при съмнение да се прилагат мерките все едно, че има заболяване. Никакви други условия не трябва. Всичко това трябва да се прави сега и веднага. Имаше колебания в цялата страна при случаите, когато се обявяваха огнища в началото. Има области, на които нищо не им се е случвало от години наред и нямат психическа подготовка да работят всичките тези неща, които са изключително остри. Ясно е така. Комуникацията им с другите структури е слаба, умуват. Въобще мисля, че тези работи преодоляват в ход.
Нещо, по което ще коментирам с министър Танева и с Агенцията по горите. На мен ми се струва, че мерките по лова в 20 километровите зони, около индустриални ферми, около огнища, около оградените ловни стопанства, трябва да са малко по-различни, защото това чакане на проби не ми харесва въобще. Даже и да дойде резултата днес и веднага, винаги сме късно. Винаги сме късно с мерките. Затова ще предложа една друга схема за лова особено в тези райони. Те са професионалисти, ако я приемат мисля, че ще донесе добър резултат.
Ако имате, някакви въпроси още към мен, готов съм да отговарям.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, за да не се разпокъсва разговорът в изказванията, ние ще се опитваме на всичко, което представите като проблеми да дадем отговор на наши решения, които от днес или от утре ще влязат в сила, промените. Тогава ще продължим разговора. Смятам, че така е по-редно, за да не се повтаряме.
МИРОСЛАВ МАРИНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, представители на бранша! Агенцията по горите не бяха след проблема, Агенцията по горите е взела доста превантивни мерки. Част от тях са разрешаването на груповия лов през лятото на 2018 г., намаляване цената на разрешителното за индивидуален лов от 30 на един лев, отмяната придружителя, който беше по Закон, оградата – лоша или хубава, която се изгради в сухопътната ни граница с Република Румъния.
Разбира се, българският ловец откликна по-различен начин на нашия апел и не взе активно участие в борбата с африканската чума по свинете и намаляване популацията на дивата свиня.
Индивидуалният лов на дива свиня на много места се прие нетрадиционен. Хората наистина не бяха подготвени по места психологически. Те изгубиха доверие в някои от нашите структури. Всяко наше предложение се приемаше на нож.
През миналата седмица Министерството на земеделието, храните и горите издаде заповед, в която се опреди финансово стимулиране – 50 лв. за отстрел на дива свиня, отстранена индивидуално. От места ловците реагираха и се оказа, че 50 лв. са една малка сума, която по никакъв начин няма да стимулира.
В тази връзка се взе следното решение, за да може по някакъв начин да реагираме, още повече да ги мотивираме, а те са длъжни като ловци и като български граждани да реагират в тази кризисна ситуация. Отстрел по индивидуален начин, без гонки и кучета, 20 километровата зона, около констатирани огнища и случая на африканска чума, регистрирани ферми и огради за дивеч – приход 50 лв., женска дива свиня над 2 години – 150 лв., останалите видове дива свиня – 100 лв. Отстрелът ще се извършва от стопанисващи дивеча с активно участие на горските служители.
Новият момент тук е, че всички трупове на отстреляни животни ще бъдат загробвани, без да се дават на ловците. Те ще се загробват в ями, определени във всеки ден във всяко едно землище, там където е отстреляна дивата свиня. По този начин ще ограничим разпространението на болестта.
Искаме съдействие от МВР за ограничаване на достъпа от 10 километровата зона, около огнищата и регистрираните случаи на АЧС. В тази зона право на достъп ще имат само претърсващи зоната при спазване мерките за биосигурност. Абсолютно се забранява достъпа на други хора и животни. Ще се спрат всички горски и стопански дейности, включително дърводобива.
Относно Чехия, там болестта е констатирана в една долина, в която веднага са реагирали. Нормативната база е друга. Заградено е с електропастир. Използвали са отстрел нощем с термовизионни камери, със снайперисти от Министерството на вътрешните работи на Чехия. Болестта е ликвидирана само в този периметър мигновено. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Маринов.
Уважаеми гости, нека първо професор Георгиев и след това.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители, уважаеми производители на индустриално свиневъдство в България! Центърът за оценка на риска е органът, създаден да оценява и да дава предварителна информация и ние държим под око това заболяване от 2011 г. На нашия сайт вчера в 17,00 ч. е качена последната оценка на ситуацията с линк към всички предишни документи, така че който иска да си направи папка и да има цялата информация от 2011 г. насам, каквото Центърът с по-важните неща е дал, може да напише ЦОРХВ и да стигне да този информация. Това го казвам, не за да правя реклама на заведението, което управлявам, а за да кажа, че ние тези неща, които днес ги казваме, сме ги казвали, продължаваме да ги обясняваме и стигаме до извода, че обществото, както и тук се прокрадва, все още някъде има хора, които не знаят за дълбоката същност и заплаха, която ни очаква с това заболяване. Трябва да се подходи съвсем отговорно и съвсем сериозно. Това е една обща задача на всички – и на производители, и на кметове, малки фермери, които имат по едно, две, до пет и десет прасета и на ветеринарните специалисти и на останалите хората в агросектора.
При това положение, виждате колко е натегната обстановката и в съседна Румъния, колко е натегната обстановката в целия свят. Виждате колко широко се е разпространило заболяването и колко труден е този вирус за изкореняване от гледна точка на това, че той се разпространява по начини, по които човекът става неволен участник в неговото разпространение. Затова, на първо място, са мерките за биосигурност и мерките за лична хигиена и биобезопасност, които трябва да вземат. И хората, посещаващи горите, и ловците, и хората, които отглеждат животни, и тези, които колят и така нататък.
Нашите предложения, които сме направили в момента искам да кажа, че отговарят и са със съзвучие с всичките нормативни документи, които държавата ни е поела като ангажимент с хармонизирането на ветеринарното законодателство към Европейския съюз за изпълнение по отношение специално на това заболяване, на неговата директива, на нашата наредба по отношение на хуманното отношение и за ликвидиране на животните, които са в заразените зони, и по отношение опазването на страната на това заболяване.
Трябва да се обяснява и на хората. Една от основните грижи, които ще положи Центърът за оценка на риска с негови специалисти и със сформирането на един национален мозъчен тръст от хора, които преподават това заболяване – това са преподавателите от факултетите и наши специалисти, които разбират етимологичната същност на вирусното заболяване африканска чума, защото там има много неща, които трудно се разбират и трябва да бъдат сведени до знанието на хората. Един простичък пример: убиват се животните на ямата, взима се проба и пробата се занася да се изследва, а стопанинът пита: защо ми убихте животното като от пробата още не е излязъл резултатът? Той трябва да разбере, че пробата вече не важи за него – тази проба важи за нас, за ветеринарните лекари, да знаят какво е разпространението на заболяването впоследствие. На неговото животно съдбата му е решена още, когато е установен първият случай. И затова цялата трикилометрова зона се обявя за заразна зона и животните трябва да отидат там, където им е мястото.
Тези неща трябва да се казват на хората, а там е работата, че тези неща трудно стигат до обикновените хора и трябва да бъдат преведени на по-прост език. Още две думи да кажа: всичката информация и всичките предложения, които сме направили, се приемат и от бизнеса. Дано да успеем с общи усилия, и аз давам апел с дружни усилия да решим проблема.
Ако имате въпроси към мен, готов съм да отговарям.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте.
ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ: Аз искам да попитам колегата от Агенцията по храните дали е наясно какво се случва в Северна България, където беше регистриран първия случай на африканска чума покрай границата? Това за ограничаване на достъпа за дърводобив, мисля, че има други хора от нашия регион – има сериозни случаи и трябва да вземете сериозно отношение, защото при дивите прасета има сериозна смъртност, всичко се крие, всичко се знае, има снимки, не искам да изпадам в такива подробности. Малко да засилите контрола особено върху гората „Каракуз“, защото се говори за стотици умрели животни и никой не си бута пръста за тях. След като говорим за такива мерки, че ще ограничавате достъпа – там влизат дърводобиви, излизат и никой не дезинфекцира.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ще отговоря.
Благодаря за подкрепата. Това мое съмнение от известно време, че на практика, мерките, които са за издаване за прилагане от горските стопанства на практика не са прилагани. Благодаря, че имам човек, който ме подкрепи в моите съмнения. Затова мерките, които казваме за ограничението, те днес ги работиха служебно, утре сутринта имаме среща с Националния ловно-рибарски съюз. На практика от утре изобщо ще задействат – в момента не е имало никаква забрана за достъп до горите. Когато се коментираше преди десет дни всички бяха против.
ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ: Положението в гората в „Каракуз“ е трагично. Има снимки, хора имат пчелини, по двадесет, по тридесет умрели прасета. Цели стада измират, горските не ги стимулират. Лично аз съм звънял на директора на „Каракуз“ двадесет пъти по телефона, защото сме заинтересована страна. Просто не искам да говоря повече за там, Вие си проверете нещата – много са сериозни там.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря много за информацията, тя ще влезе в стенограмата и ще я дадем…
ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ: Изкарайте полиция и армия да влязат в „Каракуз“ и ако не намерят стотици трупове в момента…
И другото, което искам да Ви кажа за областните управители, понеже аз държа връзка с нашия областен управител от Силистра, също имаме много добри отношения и той казва, че няма такава законова мярка да приложи, да издаде 20-километрова зона да няма домашно прасе. Аз също приложих на колегата метода много отдавна и, се надявам, че покрай нашите животновъдни обекти няма други животни.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Има вече практика и ще се поучим от тези, където са го направили. Спокойно.
ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ: Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Аз искам да Ви кажа: „нали Ви казах 2017 г.“
В крайна сметка, госпожо Министър, първо, към Миро – Вие правите нещо, благодарение на борбата от 2017 – 2018 г. да вкараме извънреден лов в горите. През 2017 г. дойде Тома Белев,тук бяха всички, няма да казвам – част от народните представители се дръпнаха и не мина Законът. През 2017 г. можеше да се противодейства на избиването и убиването на прасетата, с лов на кучета и така нататък. Както и да е – минало-заминало.
Госпожо Министър, 2017 г. нямаше зараза в България. Ние коментирахме още не беше влязла заразата в Румъния, когато повдигнахме въпроса.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заразата е от 2013 г.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: През 2018 г., когато вече оградата започна да се строи, в самата зона е ясно.
Сега горските няма сила, която да ги накара да ходят и да заравя прасета, ако не спрете дърводобива, защото горският не го интересува нито лова на дива свиня, нито загробването на умрелите прасета.
За „Каракуз“ – аз лично съм ходил, тя гората мирише, цялата гора. Те са 60 хил. дка и смърдят на мърша. Колкото и да са виновни те са двама човека.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Сабанов.
Други изказвания?
Заповядайте
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ: Аз съм от Асоциация на свиневъдите в България.
Проследявам целия разговор, който протече и един от основните проблеми е разбирането за самия проблем. Както говорим, че трябва да има общи усилия, те не са само наши и Ваши, те са на цялото население, което хал-хабер в момента си няма за какво става въпрос. Не го интересува, защото не му е и работа, но тук смятам, че е много важно да се проведе много адекватна всеобхватна медийна кампания, в която да се разяснят наистина какви са последствията.
Другото, от разговора, което искам да спомена – да, общи усилия ще има между Вас и нас, но категорично мисля и колегите ще ме подкрепят, че не може да се разчита само на нас, че ние ще даваме пари, за да изкупуваме животните на хората в районите. Това не може да е един вид прехвърляне на отговорност. Пак казвам, категорично всичко ще съдействаме с всичко, което е възможно, но…
ВЕНЦИСЛАВ СЛАВОВ: Извинявам се. Искам само една скоба да отворя – това, което колегите казаха тук, е абсурдно, че са давали пари за незаконни прасета да купуват и те са ги оставяли. Утре ако започнем да им даваме пари те ще дойдат да ни чукат и ще кажат: аз ще си взема прасе, пак трябва да ми дадеш пари, те утре ще ме заплашат. Плюс това покрай мен има хиляда покрай него може да има за петдесет хиляди. Ето, той не ги е изкупил всички. Ние сме в Централна България –нашите два свинекомплекса са около Стара Загора. Там селата са изключително населени, ако покрай нас има два, три хиляди прасета в заден двор, нали се сещате, че това са 900 хил. лв., ако са три хиляди прасета по 300 лева, това са 900 хил. лв. Това исках да кажа.
РУМЕН КАРАМАНОВ: Колега, това работи донякъде. След като махнахме донякъде някои хора покрай нас, защото нашия свинекомплекс е наистина в село, веднага започнаха да носят други животни и спряхме да го правим още от миналата година, защото те в стремежа си да вземат пари, които им даваме, може да донесат някоя и друга болест.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колега, Вие на фона на целия общ разговор като комплекс от мерки, Вие сега се чувствате засегнати. Аз не казвам, че трябва да го правите, аз просто съм приятно изненадана от човек, който го е направил и ни помага. Като искате не помагайте, когато се справим – тогава. Никой не Ви е задължил за това, нито може да Ви задължи. Какви са тези реакции?
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ: Извинявам се и аз, ако съм Ви разбрал погрешно, но с такова впечатление останах.
ВЕНЦИСЛАВ СЛАВОВ: Това беше моя дума. Напротив, те не помагат, те пречат и според мен задълбочават проблема, защото хората, като знаят, че някой ще им дава пари за нещо, после може много лесно могат да ни извиват ръцете и да кажат: миналата година дадохте по 200 лв. и през тази година пак ще ни дадете.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колега, разбрах Ви много добре. Не давайте нищо, стойте си изолирани. Държавната власт има система от мерки, ще я приложи.
Все пак благодаря на тези, които са решили да подкрепят държавата.
ЛЕФТЕР ЛЕФТЕРОВ: Ако може и аз да кажа нещо? Парите са дадени в случая, докато се случи нещо откъм посока на държавата. То е ясно, че не може до безкрайност да се дават пари, дадени са миналата година, за да се махнат животните, но то е ясно, че те пак могат да заредят. Договорът ми е, примерно, до края на тази година. Аз не мога да им кажа: вечно няма да гледате прасета срещу 200 – 300 лева или срещу 500 лева.
Оттук нататък все пак трябва да се вземат другите мерки с някаква административна принуда.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Други изказвания от?
Заповядайте.
РАДОСТИНА ДОНЕВА: Добър ден и от мен!
Казвам се Радостина Донева и съм председател на Асоциацията за развъждане и съхранение на източнобалканската свиня.
На моето поколение ще се падне честта тази уникална българска порода да изчезне. Оттук взетите коментари и мерки от предишната среща аз оставам с впечатлението, че всички сме се примирили със ситуацията такава, каквато е: чума има на два континента – ние няма да се борим, няма да обезщетяваме никого, каквото е, такова.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Много се извинявам, но или не сте слушали дискусията или преиначавате. Никой от присъстващите не е казал: това е положението. Напротив, съвместно с Вас и с производителите търсим изход от ситуацията. Моля Ви, не преиначавайте – има стенограма, ако сте пропуснали нещо, след това я прочетете, но такива изказвания до момента лично аз не съм чула.
РАДОСТИНА ДОНЕВА: Дотук разбрахме следното: няма да обезщетяваме нерегистрирани домашни прасета, въпреки че те може би най вероятно са повече от 80% от свинете в страната.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Кой го каза това, извинявайте? Кой даде този отговор, че няма решение? Кой от присъстващите?
РАДОСТИНА ДОНЕВА: Дотук аз оставам с впечатление…
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Едно е да оставате с впечатление, друго е…
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Извинявайте, госпожо Министър.
Вие току-що казахте, че това е казано. Аз Ви питам за протокола: кой от всички присъстващи отговори, че няма да бъде изплатена държавна помощ на нерегистрираните животни?
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Кажете кой цитирате.
РАДОСТИНА ДОНЕВА: Дотук няма конкретика.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Няма зададен въпрос – няма и отговор.
Извинявайте, в заседание на Комисията по земеделието и храните. Вие, журналист ли сте?
РАДОСТИНА ДОНЕВА: Не, не съм журналист. Представих Ви се.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: От Асоциация.
РАДОСТИНА ДОНЕВА: Да.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Моля Ви, дръжте се като заинтересован в сектора. Благодаря Ви.
Продължете, просто аз Ви питах за протокола, за стенограмата да има кой е отговорил на въпроса във връзка с невъзможността на държавата за плащане на обезщетение и в какъв размер.
РАДОСТИНА ДОНЕВА: Тази тема за африканската чума я следим от поне две години. Предложения е имало всякакви, включително от миналата година. Това, което са прилагали колегите самостоятелно и самоинициативно, да бъде държавна политика. Дори на нерегистрираните задни дворове да се изкупят и хората да бъдат обезщетени. Това е било отхвърлено от министър Горанов с аргумента: „Ние не можем да плащаме нерегистрирани прасета.“
Стигаме до ситуация, в която за момента нямаме яснота кой с какви суми ще бъде компенсиран. Дотук имаме яснота само, че се плаща на отстреляни диви свине и това е информация от днес за новите суми. До момента имахме информация, че ще се плаща по 50 лв. на отстреляно или намерено диво прасе, независимо болно ли е или не. Нали имаше спекулации дали е болно или не. Но днес сумите са променени.
Сега сме в ситуация, в която сме казали: „Ще се плаща за диви свине“, за домашни обаче в публичното пространство или поне до мен, не е стигала информация какви са обезщетенията. Аз очаквам обществена реакция: „Ама, как е възможно да плащате за дивите, а за нас не!“ Това е първото, което ще изникне като въпрос.
Ако ще се плаща за нас, говоря в момента от името на „заден двор“, какви ще са сумите? И защо, при положение че ситуацията е била такава, ние сме ги отглеждали тези животни, те са били наши, положили сме някакви усилия, сумата ще бъде равна или по-малка от тази на дивите свине. Предлагам възможни ситуации от така създалата се.
По въпроса за Източнобалканската свиня, аз се опасявам, че тя не намира достойно място при обсъждането на темата за африканската чума. Повдигали сме няколко пъти въпроса: какво се случва със стадата във Варна, които са 40% от генетичния ни ресурс. Там контролираните стада попадат в територията на горско стопанство „Шерба“, което по горскостопански план от 2016 г. не е отдало нито един отдел за паша. Тези животни в момента са във въздуха – от две години.
Сега остава неясна ситуацията какво правим със животните, които също са контролирани в 10-километровата зона около Зидарово в Бургас.
За цялата порода, изобщо мерките, свързани с нея, ситуацията е абсолютно неясна и попада в обхвата на тълкувания на местно ниво. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Доколкото Ви разбирам, искате ясен отговор от държавните органи, въпреки чумата тази порода да бъде на по-достойно място. В какъв смисъл – да бъде изключена от евтаназия ли, при наличие на чума ли, не можах да разбера?
РАДОСТИНА ДОНЕВА: Не, казвам, че при така създалата се ситуация ние трябва да имаме специфични мерки за опазване на генетичния фонд на тази уникална за страната ни порода. Това е някакъв актив, който няма да можем да оценим в парим.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Илиев, дали ще може отговорите.
ДАМЯН ИЛИЕВ: Доста работи казахте, аз съм ги слушал и друг път, но при тази ситуация и при този начин на отглеждане на тези прасета, ако не се ограничи движението им, е абсурдно да търсим някаква друга форма за опазване от чумата, специално за източнобалканските прасета. То, ако има такава форма, ние щяхме да я приложим за всичко. Защо не намерим този, лесния начин, който Вие търсите?
Не можем да си позволим компромиси – разберете, и няма да си ги позволим. Затворете ги. Те са пасищни животни, като ги затворите, веднага ми казвате: „Ама, ние не можем да ги гледаме така.“ Ами, говорете с индустрията как да ги гледате. Те знаят.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Вие искахте да споделите. Да, заповядайте.
ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ: По принцип можем да ги гледаме, обаче в Испания има подобен случай, когато е навлязла африканската чума, повечето от животните са евтаназирани. Една част, които са здрави, са отделени, затворени и гледани с биосигурност, треви са давани и така нататък, с престояла слама, за да се запази генетиката.
Ако искате да направите нещо, определете си място, заградете парцел, има си фураж, сочен, треви, те също могат да живеят в затворена среда, но в никакъв случай не могат да оцелеят, господин Илиев Ви каза, да си ходят свободно, да си пасат. Случаят е много сериозен, Вие много добре знаете. Ако имаше ваксина щеше да се приложи.
ПРЕД. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте, господин Топчиев.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ: По отношение на Източнобалканското прасе, наистина то е уникално за България. Аз си спомням на едно заседание преди година или две, точно по въпроса за африканската чува, ми беше казано, че е взет генетичен материал за запазване на тази порода. Мисля, че заместник-министър Цветан Димитров го каза по отношение на африканската чума. Така ли е?
РАДОСТИНА ДОНЕВА: Не, при вид животно свиня няма възможност да се съхранява генетичен материал.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ: Как да няма?
РАДОСТИНА ДОНЕВА: Нито яйцеклетки, нито сперма дългосрочно, така че да може да се възстанови видът.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ: Не съм сигурен.
РАДОСТИНА ДОНЕВА: Тук може би и професор Георгиев най-добре ще се произнесе по въпроса. Първо, нямаме условия за такова съхранение. Второ, не знам доколко е ефикасно.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте професор Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Уважаеми колеги, Центърът за оценка на риска още от преди две години направи, съвместно с Българската агенция по безопасност на храните стратегия – как ще се действа с тази порода, с това време. Породата трябваше, първо, генетически да се оформи нейният ген, генетичен код, за да се направи генна карта, да се знае какъв е генетичния потенциал и тя да бъде регистрирана в Комисията в Европа като автохтонна порода, която със сигурност ще има някакво друго отношение към нея, както Иберийската, както Мангалицата, както и други такива свине.
Второ, ние сме разсъждавали по няколко варианта, вариант А, вариант Б, вариант С. В един от вариантите бяхме предвидили временно затваряне на прасета в затворени помещения с осигуряване на тази биосигурност, за която се говори докато отмине бурята и въпросната чума. Едното място, което беше определено беше някъде около Шумен, може би някакви бивши конюшни или не знам какво. А другата е в „Средец“, бившата комплексна опитна станция към Селскостопанската академия.
Останалите прасета, за съжаление, които не могат да бъдат прибрани някъде на затворено място, по време на епизоотията сигурно ще последват пътя на онези прасета, когато има заразено, ще отидат. Който остане – остане.
Но най-ценните трябваше да се проверят по ген и по книга, и да се съберат и да могат да бъдат опазени. Иначе действително ще загубим породата. Друго не може
И това е вярно, че семенната течност от нерези не може да се съхранява или трудно се съхранява, и ми обясниха, че не могат да съхраняват семенен материал, нито зиготи, нито сперма от свински нерези. Това, за съжаление, беше обяснението тогава.
Иначе, действително мерките са само в затворени помещения биха могли за временно време да опазят тези прасета.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, професор Георгиев.
Доктор Илиев иска да вземе думата.
ДАМЯН ИЛИЕВ: Аз искам пак да повторя – без да се затворят тези прасете, няма какво да си говорим, защото тук сме събрали хора, които мислят, че са наясно за какво става дума. Да оставим тези прасета и да измислим някаква друга форма на биосигурност, граничи, ще употребя някоя дума и после ще съжалявам. Това не може да стане! Испанците ги затвориха и това е. Затворете ги, вземете всички мерки – за хранене, за така, така, ние ще Ви кажем какви мерки да вземете. Но, ако си мислите по друг начин да оставим тези прасета и да ги оставим там, където сте, ще ги вкараме в Шумен. Добре ли сте?! Няма никога да се съглася.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаема госпожо Председател, аз мисля, че доста обърнахме внимание на темата. Аз може ще направя предложени, ако няма горещ телефон в Министерството или в Агенцията, да бъде направен такъв, където директно да има сигнали от производители, от заинтересовани лица за такива некоректни както свинепроизводители в заден двор, така и за бракониери включително и за други такива.
Да благодарим на Министерството за това, че се отзоваха, все пак днес им беше доста натоварено. Госпожа Танева вчера се прибра от Брюксел, днес два пъти срещи. Не са приятни такива срещи, особено когато виждаш, че хората ги боли за това, което са създали през годините и е нормално, разбира се.
С това мисля да поприключим за днес.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Сабанов.
ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ: Искаме да благодарим на цялото ръководство на Министерството и на цялата комисия, на госпожа Танева, че все пак и ние виждаме, че са много изморени, но намериха сили да ни изслушат.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Ако имате друго, което можем да коментираме, ние, така или иначе, продължаваме с дневния ред.
Това, което мога да кажа за нас, като членове на Комисията по земеделието и храните – и ние ще се опитаме, всички имаме избирателни райони, по избирателните си райони да обясняваме на хората. Министерството постоянно ни изпраща информация какви действия са предприели, клипове, в които ясно се вижда до какво може да доведе тази африканска чума, ако не се предприемат необходимите мерки. Така че ние с това можем да Ви помогнем. Дори, вече имайки Ваши координати, всеки един от нас може да Ви звъни за професионално мнение, и на Вас, и на Агенцията по храните. Така че смятам, че заедно поне ще успеем да минимизираме загубите за сектора.
Да, заповядайте.
РУМЕН КАРАМАНОВ: Виждам, че има наистина изключително разбиране от Ваша страна, за което аз също искам да благодаря на всички от името на нашата асоциация. Надяваме се и стискаме палци, и пак казвам, и го казах по-рано, с каквото можем ще помогнем. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: И ние благодарим.
Ако няма други въпроси от гостите, още веднъж Ви благодарим. Лек път и със съвместни усилия ще се справим с кризисната ситуация.

Колеги, ние продължаваме със следващата точка:
БЛИЦ КОНТРОЛ.
Колеги, съгласно процедурата по чл. 29 от Правилника, всяка парламентарно представена група има право на два въпроса. Колеги, запознати сте с процедурата. Започваме с най-голямата парламентарна група.
Госпожо Министър, ние се отказваме от правото си да задаваме въпроси, тъй като нашите въпроси бяха свързани.
Господин Сабанов, колега от Вашата парламентарна група искаше блиц контрол.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Предлагам блицконтрола, точката да бъде отложена за извънредното заседание…
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Е, не, колегите от БСП имат въпроси, министърът е тук.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Протестирам, ние цял ден…
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте професор Бъчварова, БСП.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Може ли две в едно въпрос, питане.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Да.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: В Програмата за развитие на селските райони няколко пъти се отлагаше приема на Мярка 16.1, който е „Иновации в земеделието“, а също и тази, мисля, че Мярка 4.3, това са все едно два въпроса.
Ще има ли някакъв актуализиран график по тези мерки, напредна времето изключително много, особено по „Иновации“. На министър Порожанов три пъти съм задавала въпрос. Всеки път се казва: „В края на годината, в началото на следващата.“ Да не стане така, че „Иновациите“, като в Програмата в Министерството на образованието да отиде в икономиката във фонд „Иновации“. Притеснявам се, защото там правилата са съвсем различни.
И другата, тази, която е инфраструктура „Напояване“.
Ако можете да кажете с една дума – ще има ли прием и кога?
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Професор Бъчварова, първо, да започнем с мярката за иновациите 16.1.
Тази мярка във влизането ми в мандат по принцип беше готова за обявяване, но условията бяха такива, че прецених, че има риск от пренасочване на средства към консултантите, потенциал за щета. Ето защо насоките се преработват, така че да е ясно казано, че университет със съответната акредитация трябва да бъде партньор в тези групи. Надявам се, че може би до два месеца ще бъде всичко обявено, есента.
За Мярка 4.3, да, такава мярка ще има. Тя е за хидромелиорациите. С възможен бенефициент от държавата „Напоителни системи“. Те работят по проектирането. Приемът е планиран за есента и в график се движи в момента да бъде отворен. Но там няма и друг график, той си беше за есента.
„Иновациите“ ги закъсняхме. Ще го видя, но там на практика си върви процеса без да е отлаган поради някакъв принцип. От едната страна – изчистване на условията по 4,3, второ, проектирането от „Напоителни системи“.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Госпожо Бъчварова, Вие с двата въпроса приключихте. Благодарим Ви.
Колегите от „Обединени патриоти“.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Аз щях да се върна, но все пак сега се сетих, че има стенограма. Затова, в „Каракуз“ защо не се събират прасетата – като приключим най-вероятно.
Другият ми въпрос: миналата година, дали в Комисията по земеделие ли беше или писах официално писмо, за миниращия молец и за американската белокрила пеперуда. Покрай пътищата дърветата са изядени. Ако не Ви е направило впечатление, огледайте се, включително и в центъра на София, включително и около Народното събрание, включително и в горите. Тогава се прави някаква проверка, пак по същия начин, по който се прави проверка най-вероятно и на дивите прасета, които са умрели в гората. Това не днес, както миналата година го казах, тази година ще го кажа, догодина вече ще има проблеми, изсъхнали дървета и ще стане проблемът, какъвто беше е корояда. С този корояд, който сега се чудим как да го спасяваме и ще правим пак комисии, събираме се, много си говорим, но вече е свършен факт.
Сега, докато не е толкова разпространена и едната, и другата, като зараза, според мен сега трябва да се вземат мерки. Разбирам, че няма откъде постоянно да наливат пари, но в крайна сметка, трябва поне да се постави въпроса. Аз съм длъжен да го поставя, пък от там насетне, както се казва, ако може нещо да се направи.
Аз помня много добре 2017 г., когато говорихме за африканската чума, когато говорих. Някои се подхилкваха, други да кажат: „Ето такава чума няма. Тези са измислените работи.“ Дойде 2018 г., тогава малко по-така се прие. Сега, доколкото се сещам, пак имам същия законопроект, с две отрицателни становища.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря Ви, господин Сабанов. Ще проверя темата.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Абазов, от групата на ДПС, имате ли въпрос?
БЮРХАН АБАЗОВ: Господин Председател, по начина, по който включихте тази точка в дневния ред, така импровизирано и в последния момент, нямам въпроси.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: За което се извинявам, господин Абазов.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз настоях, защото не съм била на контрол този месец. Да не излезе после, че съм бягала от задълженията си.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Госпожо Таскова, от парламентарната група на ВОЛЯ.
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Госпожо Председател, нямам въпрос.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодарим Ви, госпожо Министър, бяхте твърде изчерпателна.
Колеги, закривам днешното заседание.

(Закрито в 17,40 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Белова



Стенограф:
Нина Иванова