Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Комисия по земеделието и храните
Комисия по земеделието и храните
06/11/2019
    1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 902-01-50, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2019 г. – за първо гласуване;
    2. Разглеждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2019 г. – за първо гласуване;
    3. Изслушване на министъра на земеделието, храните и горите на основание чл. 29 от ПОДНС;
    4. Представяне на общата селскостопанска политика за периода 2021 – 2027 г.
    ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Комисия по земеделието и храните




    ПРОТОКОЛ
    № 70


    На 6 ноември 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

    ДНЕВЕН РЕД:

    1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 902-01-50, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2019 г. – за първо гласуване;
    2. Разглеждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2019 г. – за първо гласуване;
    3. Изслушване на министъра на земеделието, храните и горите на основание чл. 29 от ПОДНС;
    4. Представяне на общата селскостопанска политика за периода 2021 – 2027 г.

    Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по земеделието и храните, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
    Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията по земеделието и храните Мария Белова.
    * * *


    ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по земеделието и храните.
    Колеги, получили сте съобщение за дневния ред и материални за днешното заседание. Обявеният Проект за дневен ред е следния:
    1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 902-01-50, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2019 г. – за първо гласуване;
    2. Разглеждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2019 г. – за първо гласуване;
    3. Изслушване на министъра на земеделието, храните и горите на основание чл. 29 от ПОДНС;
    4. Представяне на общата селскостопанска политика за периода 2021 – 2027 г.
    Колеги, предвид промяната в часа на заседанието, предлагам да променим първоначално обявеният дневен ред така:
    1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 902-01-50, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2019 г. – за първо гласуване;
    2. Представяне на общата селскостопанска политика за периода 2021 – 2027 г.;
    3. Разглеждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. – за първо гласуване;
    4. Изслушване на министъра на земеделието, храните и горите на основание чл. 29 от ПОДНС.
    Колеги, има ли обратно предложение?.
    Заповядайте, господин Гечев.
    ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, предлагам блиц контролът да остане за другата седмица поради натовареност на Програмата, ако нямат нищо напротив колегите.
    ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Колеги, предлагам на гласуване дневния ред от първа до трета точка. Който е съгласен, моля да гласува.
    За – 19, против и въздържали се няма.
    Дневният ред е приет.
    Гости на днешното заседание са: доктор Лозана Василева – заместник-министър на земеделието, храните и горите; госпожа Вергиния Кръстева – заместник-министър на земеделието, господин Василев Грудев – изпълнителен директор на ДФЗ; Ивайло Симеонов – директор на Дирекция „Обща политика в областта на рибарството“, Ваня Иванова – главен експерт в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури; Диана Филева – главен юрисконсулт в Дирекция „Правни дейности и законодателство на ЕС“; Десислава Стоянова – директор на Дирекция „Финанси и управление на собствеността“ в Министерството на земеделието, храните и горите; Марина Стоименова – началник отдел в Дирекция „Финанси и управление на собствеността“ в МЗХГ; Иван Капитанов – заместник изпълнителен директор на ДФЗ; Анелия Викторова – директор на Дирекция „Финанси“, в ДФЗ; Елена Иванова – директор на Дирекция „Развитие на селските райони“, МЗХГ; Петя Петкова – директор на Дирекция „Политики по агрохранителната верига“; професор Паскал Желязков – изпълнителен директор на БАБХ; Цвятко Александров – заместник-изпълнителен директор на БАБХ; Радиха Христова – главен специалист в БАБХ; Мария Христова – съветник на министъра на земеделието, храните и горите. От Министерството на финансите очакваме Росица Велкова – заместник-министър на финансите, Петър Киров – държавен експерт в дирекция в „Държавни разходи“. И от Федерацията на независимите синдикати от земеделието – Светла Василева, председател на Федерацията на независимите синдикати от земеделието към КНСБ.
    Добре дошли на гостите!

    Преминаваме към първа точка:
    РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ, № 902-01-50, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 7 ОКТОМВРИ 2019 Г. – ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
    Давам думата на доктор Лозана Василева за представяне на Законопроекта от името на вносителите.
    ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
    Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители. Благодаря за възможността да представя пред Вас Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите. Промените в Закона са необходими и наложителни във връзка с осъществяването от страна на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури дейности по управлението на Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство“ 2007 – 2013 г. съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона рибарството и аквакултурите. Тези функции са част от мерките, с които гарантират правилното функциониране на системите за управление и контрол на ОП.
    Изпълнителната агенция, респективно изпълнителният директор в качеството си на ръководител на структурата, е компетентният орган по установяване на нередности по Програмата. Администрирането на нередностите е свързано с определяне на вида на нарушението и определяне на финансовото му изражение.
    Със Законопроекта се правят изменения и допълнения в чл. 6 от Закона за рибарството и аквакултурите. С новата алинея 3 Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултура (ИАРА) се определя като отговорната администрация за събирането на недължимото платените или надплатени суми по проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и на глобите и имуществените санкции, предвидени в други нормативни актове на ЕС.
    С новата ал. 4 се потвърждава правомощието на изпълнителния директор на Агенцията да издава решения за финансови корекции по чл. 70, ал. 1 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове за възстановяване на безвъзмездната финансова помощ, получена поради нарушение от ползвателите по мерките от Програмата.
    Приемането на текста е необходимо поради противоречива съдебна практика, от която следва правомощието на изпълнителния директор на ИАРА да издава решения за финансови корекции, да се уреди изрично в специалния закон. В този смисъл е и препратката в параграф 2 от Преходните и заключителните разпоредби. С ал. 5 се дава възможност на изпълнителния директор на ИАРА извън основанията по ал. 4 да издава актове за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК за възстановяване на безвъзмездната финансова помощ, получена поради нарушение. С ал. 6 се създава правно основание изпълнителният директор на ИАРА да одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ОП, като се отчитат естеството и сериозността на допуснатото нарушение на приложимото право на ЕС, българското законодателство и сключения договор.
    Тези правила не са правно основание за издаване на решенията за налагане на финансова корекция, тъй като такива се издават и в момента. С правилата ще се определи само размерът на финансовите корекции и каква сума следва да се събере с акта за установяване на публично държавно вземане с цел публичност и прозрачност. И за да достигнат до възможно най-широк кръг адресати заповедта и правилата се предвиждат да се обнародват в „Държавен вестник“. Нито една от разпоредбите няма обратно действие и новите текстове ще се прилагат занапред и за ползватели на безвъзмездна финансова помощ, чийто проекти все още са в период на мониторинг. Към момента се извършва мониторинг на общо 247 договора на 176 бенефициента, които подлежат на административни проверки през следващите години. По Проекта на Закона на изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите са проведени обществените консултации – чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове, документите по Проекта на решение на МС са съгласувани по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на МС и на неговата администрация без забележки. Направените коментари и предложения от Дирекция „Правна“ на МС и на МФ са взети предвид, включително проведохме среща и с Националната агенция по приходите за уточняване на практичното прилагане на разпоредбите.
    Предвид изложеното предлагам на Комисията да разгледа и одобри предложения Законопроект. Благодаря.
    ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Колеги, откривам дебата. Имате думата за изказвания.
    СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
    Уважаема госпожо Председател, уважаеми гости, колеги! Това е втори опит да се промени Закона за рибарството и аквакултурите в частта корекции на актове, които са издадени на бенефициенти във връзка с рибарската програма. За разлика от предходния Закон, който беше внесен, сега има някакви разчети, но въпреки това остават много неясноти защо го правим? Защо в мотивите е записано, че с новата ал. 4 се потвърждават правомощията, което за мен означава, че изпълнителният директор на Агенцията и сега има правомощия, но ние ги потвърждаваме защото някой не е разбрал или се тълкува по различен начин – това в мотивите излиза като очеваден факт, че и сега изпълнителният директор има и прави финансови корекции, но те общо взето не се реализират поради това, че се обжалват в съда.
    Другата неяснота е тези финансови корекции дали ще засегнат бизнес плановете, защото бизнес планът, както и по Селската програма, когато променяхме Закона в тази си част има 10-годишен период за изпълнение на бизнес плана с индикатор за 10 години този бизнес план да достигне показателите. Сега, ще има ли финансови корекции за това, че бизнес планът на четвъртата или петата година – петата година е периодът, в който съответно има мониторинг, ще бъде основание да се налагат финансови корекции или направи изискуема цялата субсидия. Това са въпроси, на които аз не намирам отговор точно в този кратък запис в Закона. Той е прекалено общ. Казвате, че ще има заповед. Заповедта ще е методика ли? Как ще изглежда това, защото преди говорихме в Програмата за развитие на селските райони ще има методика, която ще се публикува в „Държавен вестник“. Тук говорите за заповед. Тази заповед как ще отрази абсолютно всички варианти, които съответно касаят тези финансови корекции.
    Връщането към 2007 – 2013 г., при условие че и тогава контролната среда е била сравнително адекватна на ЕК, ми се струва, че пак няма да се постигнат желаните резултати, най-малко, че наистина в периода на миналия програмен период ние казваме по този начин, че не сме се справили с контролната среда в първия програмен период, което не е много добър знак за страната ни затова как сме оценявали проектите и как след това сме ги контролирали. И преди, когато разглеждахме Закона, ами искате Вие да имате поглед върху това как се изпълняват проектите, ами, направете периода 3 години, изчислете показателите за 3 години. Като не са достигнати критериите, съответно субсидията може да бъде изискуема. Но ние сме за 10-годишен период и така е прието и утвърдено от ЕК.
    Ще се въздържим от подкрепата на този законопроект най-малкото, че с това няма да се решат въпросите, които Вие искате тези 7 милиона да бъдат възстановени под някаква форма. Не това е начинът, а по-скоро трябва да се гледа напред и да не се допускат такива грешки в този и следващия Програмен период. Благодаря.
    ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, професор Бъчварова.
    Госпожо Василева, ще вземете ли отношение?
    ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Да, благодаря.
    Най-напред защо го правим. Както споменах в изложението си има противоречива съдебна практика и затова е необходимо изрично в специалния Закон – в Закона за рибарството и аквакултурите да препотвърдим това правомощие. Да, в ЗУСЕСИФ, в чл. 70, ал. 1 е основание за налагане на финансова корекция и на база на този член изпълнителният директор и до момента е издавал такива финансови корекции, но има противоречива съдебна практика и затова и затова предлагаме, за да се избегнат тези различни резултати от съдебните спорове, изрично, аналогично, както го направихме в Закона за подпомагане на земеделските производители и по Програмата за развитие на селските райони – там в специализирания Закон по същия начин го уредихме, и по същия начин аналогично да го уредим и в Закона за рибарството и аквакултурите. Само да обърна внимание, че по регламент мониторингът е 5-годишен период от датата на сключване на договора по старата Оперативна програма, не 10 години. Така че наложените корекции до момента са извършени на база на това основание. Това, което предлагаме е, от тук нататък Законът да важи занапред само за оставащите проекти, които са в период на мониторинг и само за тях ще имаме по конкретно уточнена делегация.
    Относно заповедта, пак аналогично с Програмата, ще имаме заповед за утвърждаване на правилата за налагане и по-точно в частта определяне на размера на самата санкция, тоест тези правила няма да са основание за налагане, а в тези правила ще се определя как да бъде формиран размерът на санкцията. Заповедта и правилата ще бъдат подложени на публично обществено обсъждане, ще бъдат видими за всички, това е една и от целите ни – да има прозрачност и публичност, след което ще бъдат публикувани в „Държавен вестник“.
    Казахте: дали ще бъде засегнати и в изпълнението на целите в бизнес плана? Да. И до момента, ако има неизпълнение в различен процент на бизнес плана, има различен процент санкция. Занапред тези правила, които ще бъдат отново утвърдени от изпълнителния директор ИАРА, ще включват различна степен на санкция в зависимост от различната степен на изпълнение на бизнес плана, но за периода от 5 години от датата на сключване на договора. Благодаря Ви.
    ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
    Заповядайте.
    РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
    Уважаеми колеги и гости! Мен това, което ме притесняваше в ал. 6 заместник-министър Василева отговори, че ще бъде обсъждана публично тази наредба, тази методика, която изпълнителният директор одобрява със заповед, тъй като ние и професор Бъчварова – това, което каза, доста сме критикували административния капацитет на Агенцията по рибарство и аквакултури – имаше няколко законопроекти, които минаха, и това ме притесняваше – дали имат този административен и правен капацитет, без да се съгласува, разбира се, с Министерството. Мен това лично ме притеснява. Някак си стоят отделени, без съгласуване. Аз лично, ако бях на мястото на Министъра, бих искал да се съгласуват. Министерството имат този административен и правен капацитет, за да може все пак да носи и отговорност, тъй като, ако стане някакъв гаф, ясно е, че ще уволним изпълнителния директор на Агенцията, но знаете, че в държавата се хвърля върху министъра, че не е упражнил контрол. И може би някъде, ако има в Закона, че се съгласува с Министерството, с министъра, може би поне аз лично ще бъда по-спокоен. И затова, както каза и професор Бъчварова, ние ще се въздържим. Даваме много правомощия на Агенцията, а смятам, че те нямат административен и правен капацитет това нещо да го правят. Благодаря.
    ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Георгиев.
    Заповядайте, госпожо Василева.
    ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
    Делегацията, Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури да е управляващ орган по старата Оперативна програма по сектор „Рибарство“ е направена в чл. 6, ал. 1 от Закона, тоест законодателят е упълномощил изпълнителния директор на ИАРА да бъде управляващият орган. Така че те като такъв управляват старата Програма и имат достатъчен капацитет. Даже в момента сме на етап предварително приключване на Програмата.
    Както знаете за настоящия Програмен период управляващият орган е министърът на земеделието, храните и горите, който е делегирал на заместник-министъра управлението на управляващия орган на настоящата Програма.
    ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, госпожо Василева.
    Заповядайте, господин Абазов.
    БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря, госпожо Председател.
    Уважаеми колеги, този законопроект се предлага за втори път. Първият път беше предложен от колеги – народни представители. Тогава гласувах против. Сега как ще гласувам ще обявя накрая на изказването си.
    Разликата каква е, ще кажете, между първото и второто внасяне на Законопроекта? Разликата е, че тогава, когато ние първия път имахме въпроси колко бенефициенти засяга, колко проекти засяга, колко съдебни дела са водени, за какви несъбрани пари става дума, нямаше отговор, защото беше внесено от колеги – народни представители, които нямат ангажимента, и имат, но не бяха се постарали да дадат цялостната информация.
    Сега този път, когато законопроектът се предлага от МС, единственото хубаво нещо е, че поне има яснота, информация колко проекта се засягат, колко бенефициента, за какви съдебни дела, за какви пари става въпрос и така нататък. Разбирам, че внасянето на такъв законопроект е продиктувано, първо, от яростните критики на ЕК при одита, които, ако четем между редовете, въпросните 7 милиона несъбрани дори са ги отписали, та в резултат на тези критики Вие предлагате един такъв механизъм, който, както каза професор Бъчварова, такива правомощия и досега е имал директорът на Агенцията по рибарство, но тъй като те са по един ред, който в съдебната система, както каза заместник-министърката, има разнородна практика, което на български се превежда „губим всички дела“, с идеята да престанем да губим дела и изпълнителният директор на Агенцията по рибарство и аквакултури ще се произнася на друго основание, в което лошо няма. На директора на Агенцията по рибарство с този законопроект се дават свръхправомощия, свръхотговорности, които аз лично не знам дали той е в състояние да изпълни – това е за стария период, а в същото време за новия период от Агенцията се изземват права и одитът се изтегля в другата Агенция.
    Въпросът е дали да се доверим на тези мерки, които Вие предлагате, с идеята да се подобри и събираемостта, защото директорът на Агенцията по рибарство ще има правомощия да издава актове за финансови корекции, актове по ДОПК, да пише правилата, по които ще се осъществява това. Накратко седи въпросът дали да се довери на новите мерки с идеята, че те ще допринесат за по-доброто прилагане на Програмата както за стария период, който приключваме, така и за новия.
    Аз лично ще дам един кредит на доверие, но ще следя с особено внимание приложението след тези изменения и ако това не подобри приложението на Програмата по рибарство и аквакултури, аз ще бъда най големият критик на следващото внасяне на каквито и да е законопроекти. Благодаря.
    ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Абазов.
    Заповядайте, господин Апостолов.
    ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Добър ден на всички! Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи зам.-министри, шефове на агенции, колеги! Бих искал да кажа, че наистина този път това, което ни се предлага, е значително по-балансиран вариант от това, което беше предложено предходния път. Няма да повтарям думите на господин Абазов. Само имам един апел: моля Ви, като изготвите тези правила, които ще публикувате – и хората от ИАРА, и Вие като делегирани с правата да управлявате тази програма, госпожо Заместник-министър, да имате предвид, че са неравнопоставени субектите и участниците в тези процедури. Защо е така? Неравнопоставени са, защото по Програмата за селските райони се изисква спазване на бизнес плана на 50% и тогава, ако не е спазен на 50%, започва налагане на финансови корекции. Тук, в Рибарската програма, която е значително един много по-тежък бранш от земеделието, защото, освен че са навън, има и други ресурси, които свършват – и кислород, и високи температури на водите, няма да влизаме в подробности, а тези производители са изложени на много по-голям риск отколкото земеделските производители. В същото време за неизпълнение на Програмата на 100% знам, че има намаляне оттам насетне надолу, но ето я неравнопоставеността – на едните се изисква 100%, на другите се изисква 50%. В крайна сметка едните и другите са бенефициенти.
    От другата страна, пак по другата Програмата по спазването, е 5 години след получаване на субсидията, след изплащане на субсидията. Тук е 5 години след подписване на договора, което е по-благоприятен вариант, така че кантар наистина не може да има. Но, моля Ви, обърнете внимание тези правила да бъдат ясни, точно и да отчитат спецификата на този труден бранш, защото излезе Доклада на ФАО и там отново добивът на риба в Световния океан е намалял спрямо предходната година с още 19,7%, почти с още 20%, което означава, че след известно време – имаше една мъдра мисъл на един биолог, който казваше: „нека да оставим на нашите деца океани, морета и реки, в които поне да плува нещо“, защото към този момент с това хищническо използване на този ресурс не се знае какво ще плува след известно време. И тук идва това, което се прави по тези програми: развитие чрез методи с висока принадена стойност, за увеличаване на популации и добив на риба и рибни продукти, но нека към тези бенефициенти да подхождаме с еднакъв аршин и да може да бъдат поставени на едно ниво с другите. Така че моля тези правила внимателно да ги прегледате, да ги съгласувате с различните асоциации, браншови съюзи, за да може в крайна сметка да имаме един устойчив отрасъл, защото да не стане така след още 2 години, независимо, че тук приемаме едни правила кой какво ще налага, да няма на кого да ги налагаме, да няма живи бенефициенти. Благодаря.
    ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Апостолов.
    Колеги, ако няма други изказвания, предлагам да преминем към гласуване. Който е съгласен с така предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарство и акквакултури, № 902 01-50, внесе от Министерския съвет на 7 октомври 2019 г., за първо гласуване, моля да гласува.
    За – 12, против няма, въздържали се – 6.
    Законопроектът се приема се. Благодаря Ви.

    Преминаваме към следващата точка от Дневния ред:
    ПРЕДСТАВЯНЕ НА ОБЩАТА СЕЛСКОСТОПАНСКА ПОЛИТИКА ЗА ПЕРИОДА 2021 – 2027 Г.
    Колеги, имате раздадена презентация. Давам думата на госпожа Мария Христова, за да я представи.
    Заповядайте, госпожо Христова. (Презентация чрез мултимедия.)
    МАРИЯ ХРИСТОВА: Здравейте на всички. На първо място да се представя. Съветник съм на министъра на земеделието и координатор в новата Координационна група в рамките на Министерството за новата ОСП.
    Темите са доста. Ще се опитам да минем всички, тъй като се задават много въпроси по отношение на това докъде са преговорите в момента в Брюксел, къде е България в преговорите, какво се предвижда в новото ОСП и на какъв етап е България за следващия Програмен период и за подготовката.
    Накратко ще минем кой взима решенията за новата ОСП? Във взимането на решения участват трите институции: ЕК, Парламентът и Съветът. Комисията предложи рамката за ОСП през 2018 г. Към момента знаете, че в ЕП наскоро беше сформирана новата Комисия по земеделие и беше взето решение да се продължи работата по Доклада, който беше предложен април 2019 г. в ЕП. Това означава, че за ЕП предстои предлагане на ограничен брой изменения в текстовете и следващата година очакваме окончателната позиция на Парламента. Само да напомня, че Парламентът взима решение за ОСП от предходния Програмен период, когато се включва като съзаконодателен орган заедно със Съвета. Така че за състоянието на дебата в парламента предстоят предложения за изменение на Доклада. Очакваме позицията на Парламента следващата година.
    По отношение на Съвета, където и МЗ има основно участие в преговорите, бяха постигнати доста промени, беше постигнат напредък. В момента сме на етап Финландско председателство, то приключва в края на годината. Това, което заявиха финландците, беше, че искат да се постигне споразумение по многогодишната финансова рамка до края на годината. Стана ясно обаче след срещата на лидерите на 17-и, че компромис няма да има до края на годината, така че очакваме многогодишната финансова рамка да бъде приета най-рано месец февруари.
    Защо е важна многогодишната финансова рамка за ОСП? Тя очертава бюджета за следващия Програмен период и колко от него ще бъде заделен за ОСП. Това, което за нас в момента е ясно от проследяване на преговорите е, че държавите-членки ще държат на баланс между дела за ОСП и дела за кохезия, така че независимо колко ще са вноските на държавите-членки, това, което имаме като очакване, е, че ще има достатъчен баланс между двете основни политики за Съюза.
    Имате го и на презентацията – това е общо опростеният вариант на това как се взимат решенията за ОСП. След като Парламентът излезе с позиция и Съветът има окончателна позиция, очакваме това да стане следващата година или по време на Хърватското или Германското председателство, трите институции ще проведат триалог, тоест ще има тристранни преговори за окончателното приемане рамката за ОСП. Нашите очаквания са, че това ще стане в края на следващата година. Приемането на многогодишната финансова рамка ще даде тласък на преговорите, защото когато се знаят финансите, ще се очертаят и земеделските теми.
    Така изглеждат преговорите в Съвета. Искам ясно да подчертая, че темите са разделени на две: финансови и земеделски. Финансови теми са сближаването, възможността за прехвърляне на средства между стълбовете, финансовата дисциплина. Земеделски теми са директните плащания, развитие на селските райони, какво да се включва в Стратегическия план, каква ще е новата система за мониторинг. Така че тези теми се разглеждат в различни формати. Те са взаимносвързани, тоест решенията за финансовите въпроси до голямата степен определят и земеделските теми. Финансовите въпроси се разглеждат от външните министри и правителствените ръководители, докато земеделските теми са обект на дискусии в рамките на Съвета на министрите на земеделие и Специалния комитет по селско стопанство. Това са форматите под Съвета на министрите по земеделие. Това, което очакваме в Съвета, е приемането на многогодишната финансова рамка да даде тласък на развитие на преговорите и постигането на компромис по земеделските теми. Това няма да се случи година, очакваме да се случи в края на следващата година.
    Къде сме ние в преговорния процес? България във всички формати заявява категорична позиция за запазване на бюджета за ОСП. Това, което е предложено от Комисията, е вноските на държавите-членки да са 1,11% от БНД (Брутния национален доход), докато знаете нетните донори – държавите-членки, които внасят повече, са против и държат на това вноските да са по-ниски, тоест да се ограничат до 1% от БНД.
    По отношение на сближаването, така наречената конвергенция, се предвижда в следващия Програмен период. Разликата между настоящите директни плащания в България и 90% от средното ниво в ЕС е да се съкрати и да се намали тази разлика с 50% за шест години. Така или иначе България категорично заявява позиция за по-амбициозни нива на сближаване, тъй като знаете разликите в директните плащания не са мало, особено съседни държави.
    По отношение на обвързаната подкрепа. Тя е изключително важен инструмент за България, тъй като България е на второ място по заетост в ЕС в сектор „Земеделие“, като секторите „Животновъдство“ и „Плодове и зеленчуци“, които се подпомагат с обвързана подкрепа, осигуряват 40% от заетостта в сектора. Предложеното от Комисията е 10% обвързана подкрепа плюс 2% за протеинови култури. Така постигнахме частичен успех в Румънското председателство, като се включи текст за увеличаване на процента обвързана подкрепа. Така или иначе, пак подчертавам, това е въпрос на преговори в Съвета със законодателния орган и Парламентът, така че не може да считаме успеха за окончателен. Преговорите продължават и ще бъдат ясни в по-голяма степен, след приемането на бюджета. Има държави-членки, които са против този тип подкрепа, така че това ще стане ясно в по-нататъшен етап.
    По отношение на националната преходна помощ. Комисията в предложението категорично изисква тя да не бъде продължена, тоест да не бъде включена в регламента. Имаме пак успех отново в Румънското председателство. Беше включен текст за националната преходна помощ, но има много държави-членки, които не реагират добре за нейното продължаване, а тя е важен инструмент за България. На следващо място. Комисията предлага задължителни тавани за всички държави-членки, определени в регламента. България заема позицията по-скоро да се определят на национално ниво с оглед спецификите на всяка държава-членка и възможността държавите-членки да имат гъвкавост, да не се налага общ шаблон. Това е за преговорния процес. Отново, като обобщение: многогодишната финансова рамка очакваме в началото на следващата година, което ще определи и напредъка в преговорите по земеделските теми – дали ще има обвързана подкрепа, националната преходна помощ, доколко ще са гъвкави таваните.
    Бих искала да кажа няколко акцента в новото ОСП. Това, което се предвижда, е държавите-членки да изготвят стратегически план. Новото в този Програмен период е, че се включва първи и втори стълб в един общ стратегически план. Това, което Комисията държи, е да се постигат резултати на годишна база. Какво означава това? В момента Програмата за развитие на селските райони се отчита в средата и в края на Програмния период. Това, което се предвижда в Комисията, е годишно отчитане на постигнатите резултати с финансирането по двата стълба. Двата стълба, когато са обединени в общ стратегически план, ще постигне по голям синхрон в политиките. Реформата, ако трябва да обобщим, за ОСП този Програмен период, е акцентът към околна среда и климат. Това ще бъде постигнато по два начина: това, което се предвижда в новата ОСП, е да има повече за зелени мерки. На първо място, знаете, кръстосаното съответствие и зелените плащания, които са в сегашния Програмен период, ще продължат да важат и в следващия, но ще бъдат като по високи изисквания, тоест премахват се зелените плащания и те ще бъдат задължителни за изпълнение като изисквания от всички бенефициенти. Това, което е ново в ОСП, е нова еко схема в първи стълб. Тя ще бъде задължителна за държавите-членки и доброволна за бенефициентите. Еко схемата ще бъде едногодишен ангажимент – плащане на площ, като изискването за еко схемата е тя да надгражда, тоест да включва по-високи изисквания от тези, които са в условността или кръстосаното съответствие. Това основно акцентът в рамките на първи стълб. Иначе базовата подкрепа се запазва. Фокусът на директните плащания ще бъде към малките и средните стопанства, тъй като ще има гъвкавост на държавата-членка да определи допълнително преразпределително плащане на площ.
    Предвижда се също така гарантиран бюджет за младите фермери и плащанията за дребните фермери. За обвързаната подкрепа – тя се запазва, въпросът е какъв ще бъде нейният размер. Той ще бъде ясен, след като се постигне компромис по многогодишната финансова рамка, тъй като това е финансов въпрос. Това е общо взето по директните плащания.
    По развитие на селските райони в голяма степен няма големи промени. Това, което е като реформа в новата ОСП, е, че вместо да има 70 мерки и подмерки, които са разписани от Комисията и задължават държавата-членка да ги разпише по предложения модел, сега се предлагат осем допустими групи интервенции. Тоест това дава повече свобода на държавата-членка в рамките на тези осем групи да разпише тези интервенции, които в най-голяма степен обслужват нуждите на сектора. Това ще стане ясно, след като са готови и анализите, и идентификация на нуждите – етапи, които са част от стратегическото планиране за новия Програмен период.
    Тук подчертавам, че по предложението на Комисията е включен нов елемент – управление на риска. Това е елемент, който задължава държавата-членка да предвиди мерки как ще се справя с риска в рамките на втори стълб, тоест финансирането по развитие на Селските райони. Това, което също така е ново, е акцентът към младите. Ще има възможност за по-високи нива на подкрепа на стартовата помощ за развитие на бизнес в селските райони.
    На следваща място акцент е включването на елемента за модернизация, както и една система за знание и иновации. Трябва да бъде разработена система, в която браншът да има повече информация за това какво се случва като иновации, да има повече информация и знания какво правят институтите и университетите, какви проекти имат те и така тази система да заработи в следващия Програмен период, за да може да е по-достъпно за българските земеделски производители по-добрите практики за производство, за оптимизация, за внедряване на иновации.
    По заповед на министър Танева беше създадена Координационната група – така изглежда тя в момента. Ръководител на Координационната група е заместник-министър Вергиния Кръстева, аз съм координатор в рамките на работната група. В нея участват директорите на основните дирекции – развитие на селските райони, директни плащания, ресорните растениевъдство и животновъдство, Европейска координация, стратегическо планиране, като основната идея на тази работна група е да придвижи целия процес по стратегическо планиране с преглед на всички елементи и анализи по рамката, която Комисията залага. Ползваме помощта и на постоянното представителство в Брюксел, чиято основна роля е преговорният процес, тоест ясно да се отстояват позициите на България по предложените текстове. Така че работата предстои.
    Тук съм се опитала да обобщя как изглежда стратегическият план. Има вече темплейт на Комисията. В регламента изрично се описват какво се иска от държавата-членка като елементи в рамките на стратегическия план. Първият елемент е слот анализите. В България имаме три слот анализа: анализът за селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост. Той беше разработен от Института по Аграрна икономика. Вече сме на финален етап на слота. Беше представен пред заинтересованите страни и браншови организации. Направихме и двустранни срещи, след като публикувахме анализа на сайта на Министерството и очакваме неговото финализиране най-скоро.
    По отношение на анализа за околна среда и климат. Той се разработва от Аграрния университет в Пловдив. Вчера ни предоставиха анализа, така че предстои неговото коментиране вътре в Координационната група.
    По отношение на третия анализ. Тук искам само да спомена: на 3 декември организираме кръгла маса по повод представяне на слот анализа за околна среда и климат. На това събитие ще развием една много важна тема. Тя е за добрите практики в земеделието, тоест тези практики, които браншови организации могат да представят, за да обсъдим с оглед по високата амбиция за околна среда и включването на еко схема в първи стълб. Така че бих искала да използвам момента да Ви поканя на събитието. Важно е, и ако мога да отправя апел, да разкажете на Вашите избиратели или браншови организации, с които имате връзка, и те също да се включат, тъй като това е много важно и би било основа за стратегическото планиране особено за целите за околна среда и климат.
    Третият анализ е селските райони. Той следва да покаже какво е развитието на селските райони. Изготвя се от УНСС. Вече представиха предварителен вариант, тоест имаме по трите анализа представени варианти в Министерството. До края на годината очакваме да сме готови с всички слот анализи, като вече имаме предвид и втория етап от стратегическо планиране „Оценка на нуждите“. Какво означава това? На база анализите се вижда състоянието на сектора и се оценяват нуждите там, където имат нужда да бъдат адресирани, тоест какви са потребностите на сектора, които сектори са в неравностойно положение и не се развиват добре. Така че след приключване на „Оценката на нуждите“, ще пристъпим към следващия етап – Интервенционна стратегия. Това е какви мерки ще заложим в стратегическия план?
    Интервенционната стратегия включва и много важен елемент – финансовия план, като имаме дизайна на мерките, като програмираме мерките какви финансови средства ще бъдат отделени за тях. Пак подчертавам, Комисията много държи на резултати, така че годишното отчитане е предвидено в предложението на Комисията. Това, което очакваме все пак, е да видим и крайния вариант, след като приключат преговорите. След като обсъдихме на какъв етап сме, какво сме предвидили още? Ще бъдат провеждани срещи с браншовите организации. Имаме вече информационен портал на сайта, където се качва цялата информация от преговорния процес – презентациите, които ще правим, и материалите, които изготвяме, за разясняване на това какво ще е новото в ОСП и какво се предвижда. Имаме вече и драфт на мобилното приложение, което ще цели да разяснява повече новините за ОСП – кога ще е приета многогодишната финансова рамка, ще качваме материали, разяснения, така че другата седмица очакваме да пуснем и мобилното приложение. Имаме си и комуникация с имейл, така че всички заинтересовани страни и браншът могат да ни пишат с въпроси, становища, искания – всичко, което те считат за важно. Това е от мен..
    Бих искала да дам думата на заместник-министър Вергиния Кръстева да се включи. Благодаря за вниманието
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ КРЪСТЕВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Считам, че госпожа Христова беше достатъчно изчерпателна. Ако все пак има някакви въпроси, разбира се, можем да ги коментираме.
    Исках само да допълня, че на 3 декември – тя направи анонс, ще правим представяне на слот анализа, свързан с околна среда и климат, следобед предвиждаме нещо като кръгла маса за комуникиране на добри практики, които нашите земеделци вече прилагат или имат предложения за нови такива. До края на седмицата или в началото на другата ще качим разяснение на портала, за който тя вече спомена. Ще качим подробна информация какво е това условност, защото прави впечатление, че е трудна за разбиране, и предложение от страна на нашата координационна група вътре в Министерството за евентуални практики, които могат да бъдат използвани в следващия Програмен период. Това е едното, което исках да допълня.
    И другото, като че ли не я чух, че каза, вчера беше предложен в Специалния комитет по селско стопанство преходният регламент. В момента предложението е за една година, за да се гарантират плащанията на европейските фермери за 2021 г., докато държавите-членки имат възможност да подготвят Интервенционната стратегия и самият стратегически план. Там в момента не се предвижда продължаване на преходната национална помощ. Нашата помощ е твърдо „за“ продължаваме на преходната национална помощ. Тя е изразена и вчера на Специалния комитет и ще бъде изразена от министър Танева на предстоящия Съвет на министрите по земеделие. Това исках да допълня. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Много Ви благодарим, госпожо Христова. Надяваме се да ни я изпратите и по мейлите, за да може колегите да се запознаят.
    Колеги, имаме ли въпроси към презентацията?
    Заповядайте, господин Абазов.
    БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря.
    Имам само един уточняващ въпрос, след чийто отговор зависи дали ще имам още въпроси или не. Всичко това, което се презентира тук, е ли е в резултат на комуникация със старата Комисията, със стария Парламент, защото месец май имаше евроизбори, има нов ЕП, нова Комисия, нов Еврокомисар, друга структура в ЕП, друга структура в Комисията, други виждания на сега присъстващите партии, политики и политици. Ако това е всичко, което координирано и обсъждано със стария състав и тук няма нищо от новите представители, това означава, че всичко това ще претърпи сигурно промяна и няма да е в този вид, предполагам. Защото идеите на сега намиращите се там фактори мисля, че са малко по-различни. С една дума: тук има ли нещо ново от новата Комисия, от новия парламент, от новия Еврокомисар след промените?
    МАРИЯ ХРИСТОВА: Господин Абазов, благодаря за въпроса.
    Това, което споменах и в презентацията, Докладът – този, който и Вие визирате, 2019 г., месец април, предходната Комисия прие Доклад с изменение. Новата Комисията – знаете, че тя е доста по екоориентирана, това, което са получили като указание в Комисията по земеделие в Парламента е, че ще имат право на изменения, но те ще бъдат ограничен брой, тоест ще се запази посоката. Така или иначе новите депутати искат да се запознаят по-обстойно с Доклада, тъй като имат много кратък срок да реагират с предложения за изменения, така че това, което със сигурност знаем, е, че ще имаме предложения за изменения, но те бъдат ограничен брой.
    Също така искам да кажа, че текстовете, които засягат околна среда, са изнесени в Споделена компетентност с Комисия околна среда в Парламента, тоест там инструкциите към депутатите са по-скоро ограничаване на броя предложенията за изменения. Посоката ще се запази – това, което и ние считаме, така че очакваме да видим как ще се развие и дебатът в Парламента. Пак подчертавам, двете институции, които са съзаконодателни органи – Парламентът и Съветът, действат независимо. Текстовете в Съвета и в Парламента са различни. Бих искала да кажа, че Докладът в Парламента предвижда доста изменения, така че очакваме на тристранните преговори, като се съберат трите институции, да видим посоката накъде ще върви новата ОСП. Със сигурност ще има по-висока екологична амбиция. Надявам се, че успях да отговаря на въпроса Ви.
    ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви. (Реплики.)
    Заповядайте, господин Георгиев.
    РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
    Уважаеми колеги, ние си спомняме, че в този доклад и предишният комисар по земеделие Фил Хоган, и предишната Комисия, даже нашата комисия имахме среща с част от тях, отчитаха някои от грешките на старата ОСП – това, че голяма част от средствата отиваха в малък брой земеделски производители. Затова новата програма беше съсредоточена върху малкият фермер – да бъде в центъра, около него да се развива. Това мисля, че е ясно на всички. Но това, което и господин Абазов каза, дали сега при новата ситуация това ще се запази, тъй като във Вашето изложение и представяне…Вие.. екологичните програми – да, знаем, че трябва да се постигнат три цели: икономически, екологични и социални. Само че нещо много наблягаме на екологията и да не отидем в някаква друга крайност за сметка отново на по-дребните и на тези, които произвеждат, за сметка на някакви.., знаем имаше такива схеми, които не бяха доста лицеприятни, доста средства отидоха, да не споменавам. Но да не отидем пак в другата крайност.
    Добре е ние тук като държава да имаме все пак някаква политическа визия и това нещо да се обсъжда и в Комисията по земеделие. Аз, доколкото знам, хубаво е, че Националният стратегически план този път трябва да бъде обсъден и в парламента. За първи път се дава право на държавите, парламентите, даже е и препоръчително, вече политически да се взимат решения, не толкова експертно, за да няма изкривяване, защото след това ние като обикаляме из страната, хората това ни казват: „Ето, ние произвеждаме – дребните, но до нас реално погледнато парите, средствата, не достигат.“
    В тази връзка ние имаме ли анализ, откакто сме член на ЕС, за да стъпим на някаква обективна основа. Най-малкото на базата на аграрните доклади, това, което имаме като аграрни доклади, да бъде обобщено, за да се види какъв поглед ще имаме от тук нататък – дали ще трябва да преформатираме аграрната политика на държавата. Това за мен е изключително важно. Надявам се Министерството, като най-запознати в тази част, на 3 декември, ако може, да ни представите виждането на Министерството, каква да бъде политиката. Аз не зная дали ще се запази това, което беше предвидено, 4% от първа ос, а това са много средства, да отиват за младите земеделски производители, за младите фермери. Това дали ще остане? Това са доста средства.
    Ние имаме ли анализ: колко, какви са, в каква област са нашите млади земеделски производители? Да не се окаже, че залагаме някакви големи надежди и цели, а пък нямаме такива земеделски производители.
    Другото е за знания и иновации. Тук също доста средства се залагат.
    Въпросите са сериозни, важни и ми се струва, че в стратегически план е много важно ние като държава каква политика и каква позиция ще заемем.
    Ясно е, че големите тук, Франция и Германия, каквото се разберат, това ще стане. Но е добре през Националния стратегически план да успеем да защитим нашата политика. Благодаря.
    МАРИЯ ХРИСТОВА: Благодаря за въпросите. Няколко теми се очертаха.
    По отношение на по-справедливото разпределение на средствата, първият Ви въпрос, в хода на преговорите се очертава – и в Парламента, и в Съвета, че тавани ще има. Дали те ще се определят на национално ниво или ще бъдат в Регламента, е въпрос на дебат. Все още нямаме приключване по тази тема.
    По отношение на анализа. В момента във всичките три анализа – и за околна среда, и за състоянието на селското стопанство и хранително вкусовата промишленост, ще има отделни раздели за прилагането на настоящата и предходната програма. Ще се вземат предвид резултатите, постигнати чрез финансирането и там, където такива не са постигнати, така че научените уроци ще бъдат взети предвид в анализите и в идентификация на нуждите.
    Това каква е политиката, бих искала да кажа, че политиката на Министерството на първо място е устойчивост на сектора. Да, би могло Министерството да има амбиция и за околна среда и климат, но на първо приоритетно място се поставят жизнеспособни доходи за всички сектори.
    Това, което заемаме като позиция в Съвета на министрите, е следното: ако се отделят достатъчно средства за ОСП, тогава би могло да има по-висока амбиция за околна среда и климат. Но все пак това, което оценяваме е, че приоритет са жизнеспособни доходи и конкурентоспособност на стопанствата.
    По отношение на знанията и иновациите – да, акцент са. Министерството на земеделието в следващия Програмен период ще има акцент да залага по-високи цели за модернизация както в мерките, които са известни инвестиции, така и във всички други области на развитие на селските райони чрез система за знания и иновации, тоест обединяване на бранша, на бизнеса, на институтите и университетите на едно място, за да може да се обменят добри практики. В момента тези елементи са факт, но е скъсана връзката между тях.
    Давам думата на заместник-министър Вергиния Кръстева да добави.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ КРЪСТЕВА: Исках да допълня нещо, като свидетелство за това каква е политиката на Министерството. Именно настояването за по-висок процент обвързана подкрепа, както и запазване на преходната национална помощ, са схемите, по които анализите показват, че са схеми, насочени към дребни и средни производства. Считам, че това е знак, че Министерството настоява за достойна подкрепа за този тип стопанства.
    По отношение на младите земеделски стопани бюджетът в момента ще бъде минимум 2% – казвам това, което е предложено. Това исках да допълня. Прави се анализ и на ниво министерство за резултатите от прилагане специално на схемите по директни плащания и тяхната правилна насоченост. Благодаря.
    ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Кръстева.
    Извинявайте, госпожо Таскова, грешката е при мен. Разбирам, че вие гласувате за бюджета – предложението на ВСС, с „въздържал се“, а подкрепяте бюджета със становището на Министерския съвет. Така ли да Ви разбирам?
    КРЪСТИНА ТАСКОВА: Да, уважаема госпожо Председател.
    ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря.
    КРЪСТИНА ТАСКОВА: Без да искам по никакъв начин да наруша работата на Комисията, извинявам се, че трябва да напусна заседанието. За избягване на всякакви съмнения – правилно сте разбрали моето гласуване.
    ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Да, благодаря.
    Заповядайте.
    СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаема госпожо Председател, аз имам въпрос към заместник-министър Кръстева и той е: кога ще бъде готов Стратегическият план и на кого ще го възложите, защото слот анализа на три институции е възложен, пет или шест месеца се пише, при условие че в Министерството се правят аграрни доклади, има я пълната информация и слот анализа – плюсове, минуси, се възлага навън. Но на база на този слот анализ ще се прави Стратегическия план. Има ли ориентировъчни срокове за неговото финализиране, кой ще изготвя този стратегически план?
    Само една отметка за младите стопани, тук коментирахме с господин Абазов, много е хубаво да има средства за млади фермери, обаче проблемът липса на свободна земя тези млади фермери да обработват, ще се появи следващия програмен период. Ако не сте запознати с картината в поземлените отношения и това кой, какво и как обработва, аз и сега мога да Ви кажа, че млади фермери няма да може да има, които да обработват земя, защото просто такава няма. На този етап. Белите петна те си седят… (Реплики извън микрофона.)
    По принцип аз говоря, че младият фермер е този, които иска сега да стартира бизнеса. На него му трябва земя, труд, капитал. Когато земята липсва, Вие и да му давате средства, и собственият труд да експлоатира, няма да се случи. Просто тези три фактора са водещи.
    Много ми се иска да чуя Вашата визия за Стратегическия план, а не това, което ни презентирахте – много е добре, такива са тенденциите, но когато те се прилагат за всяка една страна механизмите са специфични, защото всяка една страна е във някаква форма уникална по отношение на природни дадености, по отношение на пазари, по отношение на инфраструктура, по отношение на хранителна индустрия, достъп до пазари – всичко това, което трябва да се прецени, този Стратегически план, за да бъде един работещ документ и да може наистина да има повече плюсове за сектора като цяло. Благодаря.
    ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Госпожо Кръстева.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕГИНИЯ КРЪСТЕВА: Благодаря.
    Имаме много подробен план за действие в Министерството, защото стъпките не са само Стратегическия план. Ние, докато стигнем да разработваме Стратегически план, има много действия, които преди това трябва да се направят.
    Както и госпожа Христова каза, до края на годината очакваме завършени слот анализите с идентифициране на потребностите в тях, след което януари, февруари следващата година предвиждаме срещи с бранша за подробно дискутиране на резултатите от тези слот анализи на идентифицираните потребности и заедно да намираме решения за Интервенционната стратегия. Такъв е планът на Министерството за съвместни срещи и съвместно стигане до крайните интервенции, които ще залегнат след това в Стратегическия план.
    За да съм по-конкретна със срока, по отношение на Вашия въпрос, срокът за готов Стратегически план е края на следващата година. Това сме си поставили в момента като краен срок. Той е преди излизане на преходния регламент. Вече с появата на това законодателство ние, разбира се, знаехме, с появата на това законодателство ще се даде по-дълъг срок като възможност вероятно. Но за нас срокът, който сме си заложили, е края на 2020 г.
    По отношение на младите земеделски стопани, да, наистина, достъпът до земеделска земя за тях е силно затруднен. Затова в Проекта на закона, който вчера качихме за обществено обсъждане, Закон за земеделските земи, по-известен като Закон за земята или кодекс, вчера е качено поредното предложение за обществено обсъждане. Там сме разписали тръжна процедура за Държавен поземлен фонд с приоритет за млади земеделски стопани и понеже аз оценявам Вашите знания по темата ще се радвам ако направите коментари и в този срок, за да направим, да улесним достъпа за младите до земеделската земя. Благодаря Ви.
    ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Кръстева.
    Колеги, виждам, че няма други въпроси. Още веднъж, много Ви благодаря за презентацията.

    Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
    РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2020 Г., № 902-01-57.
    Внесен е от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. за първо гласуване.
    Давам думата на представителите на Министерството на финансите за представяне на Законопроекта от името на вносителя.
    Заповядайте.
    РОСИЦА ВЕЛКОВА: Благодаря.
    Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Министър! Съвсем накратко ще представя общата рамка на Проекта на Закон за бюджета.
    В Проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2020 г. е заложен ръст на БВП от 3,3% и той се очаква да достигне 126 млрд. 769 млн. лв. Бюджетното салдо на касова основа за трите години е 0%. На начислена основа бюджетното салдо за 2020 г. е дефицит от 0,1%. За първа година представяме балансиран бюджет.
    Консолидираният дълг на сектор „Държавно управление“ се очаква да намалее от 19,8% през 2020 г. до 18,2% през 2022 г.
    Приходите и разходите за 2020 г. възлизат в размер на 46 млрд. 826 млн. лв. и представляват 36,9% от БВП.
    Минималният размер на фискалния резерв е 4,5 млрд. лв.
    Инфлацията за 2020 г. се прогнозира в края на годината да бъде 2,3%, а средногодишната да бъде 2,1%.
    Коефициентът на безработица се очаква да се задържи около 4%.
    В Бюджет 2020 е заложена минимална работна заплата от 610 лв. Заложен е също ръст на заплатите в бюджетния сектор от 10% и ръст на заплатите на педагогическия персонал от 17%.
    Приоритет на Бюджет 2020 г. продължава да бъде сектора на образованието, като разходите за образование възлизат на 3,8% от БВП или ръст от 0,3% от БВП.
    Допълнително се предоставят средства за образование в размер на 610 млн. лв., от които 360 млн. лв. са за увеличение на заплатите на педагогическия персонал.
    Друг приоритет на Бюджет 2020 г. е секторът на здравеопазването, където са предоставят допълнително близо 500 млн. лв., от които близо 400 млн. лв. се увеличение в разходите на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Приоритет са и разходите за отбрана, които възлизат над 2 млрд. 41 млн. лв. и представляват 1,61% от брутния вътрешен продукт, които са съобразени с Националния план за достигане на разходите за отбрана до 2% през 2024 г.
    Най-голям дял в разходите са на функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи“, която представлява 11,7% от брутния вътрешен продукт и в номинал разходите възлизат на 14 млрд. 847 млн. лв.
    Разходите за група „Селско стопанство“, „Горско стопанство“, „Лов и риболов“ възлизат на милиард 655 млн. лв. или 1,3 от брутния вътрешен продукт.
    Няма да навлизам в представяне на конкретните бюджети.
    ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
    Давам думата на господин Грудев, ако иска да вземе отношение относно бюджета.
    ВАСИЛ ГРУДЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
    Уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Исках съвсем накратко и схематично да Ви кажа няколко думи относно проектобюджета на Фонд „Земеделие“ за следващата година, тъй като все пак там ще заложим основните пера, чрез които ще подпомагаме нашите земеделски производители.
    В частта „Приходи и разходи“ нямаме абсолютно нищо революционно като действия. Спазваме общата посока, например за увеличаване на разходите за персонал с 10% през следващата година. Така разходите ще нараснат към 40 млн. 458 хил. лв.
    В частта „Издръжка и капиталови разходи“ имаме леко намаление с милион и 400 хил. лв., но считаме, че ще успеем да се вмъкнем в така заложените параметри.
    По-скоро това, което искам да представя на Вашето внимание, са разходите за субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия, чрез които основно извършваме политиката си за подпомагане.
    За 2020 г. искам да представя на Вашето внимание, че запазваме рамките на одобрените разходи към настоящия бюджет, а именно 300 млн. 350 хил. лв., в които включваме най-вече следните направления:
    На първо място, схеми за преход на национална помощ. Знаете, че това са доплащанията към схемата за единно плащане на помощ, които исторически прилагаме. Колегите от Министерството на земеделието, храните и горите преди малко наблегнаха върху важността за продължаването на тяхното прилагане най-вече що се касае и до изработването на така наречените преходни регламенти. Ще си позволя една скоба. На този етап наистина официалната линия е за по-скоро изготвяне на преходен регламент за една година. По всичко личи, че преходният регламент, аз поне считам, че няма как да бъде за по-малко от две години, тъй като забавянето в целия процес е неминуемо. Имам предвид в конструкцията на изработване на регламентите – това, което и господин Абазов преди малко спомена. Тепърва трябва да видим новия парламент с каква визия ще влезе за промени, въпреки че базовото решение, с което се стартира преди един месец, е да не бъде отварян и да не се тръгва наново да се разработва цялото становище на Европейския парламент, а по-скоро да се даде възможност на представителите на Европейския парламент да извършват корекции и промени по предложените текстове.
    По схемите за предходна национална помощ, предвидените средства са в размер на 125 млн. 231 хил. лв.
    По второто перо „Държавни помощи“. Това е политиката за осъществяване на държавно подпомагане от Фонд „Земеделие“. Там предвиждаме в размер на средствата от 166 млн. 750 хил. лв. Имаме други пера, като данък върху добавената стойност за схеми и мерки за селскостопански пазарни механизми – 6,3 млн. лв., и други прогнозни средства от 2 млн. лв.
    Що се касае за прогнози, свързани със сметката за средствата от Европейския съюз на Държавен фонд „Земеделие“, там имаме пълно разбиране от страна на Министерството на финансите и заложените средства са такива, че да обезпечат изпълнението както на Бюджетната програма за развие на селските райони, така и на Бюджетната програма по селскостопански пазарни механизми, разбира се, и на директните плащания и мерки за специфично подпомагане. С други думи да имаме необходимия ресурс на 100% да обезпечим изпълнението и изплащането на субсидиите от трите европейски фонда, чрез които оперираме. Това е най-накратко. Благодаря Ви.
    ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Грудев.
    Министър Танева – за становище на Министерството.
    МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Радвам се, че отново съм тук и може да поговорим на темите по дневния ред. Разбрах, че за другата седмица, или когато Вие определите, остава блицконтрола, Тъй като се смени дневният ред. Искам само да се извиня, че няма да мога да остана до края на дебата поради поет ангажимент към Международното изложение за храни в „Интер Експо Център“.
    Вземам думата веднага да представя становището на Министерството на земеделието, храните и горите по представения ни бюджет. Министерството подкрепя така предложения бюджет. Има детайли по отношение на отделните пера. Ще дам думата на директор Дирекция „Финанси и управление на собствеността“ – Десислава Стоянова. Искам само да маркирам кои са важни за нас и ние с Министерството на финансите, както и с Комисията по финанси, ще водим дебат в парламента.
    По отношение на чл. 23 от Закона предлагаме да се увеличат разходите за персонал с 10 млн. лв. за сметка на намаление на разходите за издръжка с 8 млн. лв. и капиталовите разходи с 2 млн. лв. Това е нашето предложение, което ще отстояваме. Темата възниква от края на 2018 г., когато се подписва Национално споразумение за повишаване на доходите на населението между правителството на Република България – двата синдиката, и е поет е ангажимент за увеличение на работните заплати в структурите, работещи на терен, по-конкретно в БАБХ да бъде по-голям от 10%. Тези увеличения са направени. За да можем да направим планираното 10%-но увеличение на работните заплати, които са заложени сега в така представения Проект на бюджет, на нас тези средства са ни необходими, за да покрием вече извършено увеличение на база на споразуменията, които са направени – извършеното увеличение през 2019 г.
    Разбира се, искаме да обърнем внимание – за сведение на депутатите, по още няколко теми, които остават в същия си вид в така предложения Проект на бюджет, тъй като те зависят и от приключването на съответни законодателни реформи. Въпреки всичко, за да Ви информираме все пак ще дам думата на госпожа Стоянова да представи темите, които остават на практика за решаване, така, както са били и досега.
    За градушките сте задавали досега въпрос на колегите. Ако не, ние ще уточним темата. На практика там сме все още в дебат за точната форма. Взехме опит от Унгария, с „Финансите“ сме говорили за финансов консултант, който да ни подкрепи. Там моделът е през един взаимно спомагателен фонд към Разплащателна агенция. Пак е с вноски на производителите. Така че там темата ще е приключим, след като приключим започната законодателна реформа от предшественика ми. Няма значение, ние мислим в една и съща посока.
    Деси, заповядай да маркираш темите за информация на народните представители.
    ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Министър.
    Уважаеми дами и господа народни представители, накратко ще представя рамката на бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите. Както госпожа Танева маркира, както и господин Грудев, и госпожа Велкова, бюджетът е консервативно разработен, като за следващата година са осигурени 10% върху разчетените за 2019 г. средства за персонал, включващи възнаграждения на щатния персонал, допълнителни възнаграждения и плащания за персонал и осигурителни вноски към тях. Тоест с така разчетеното увеличение от 10 милиона е увеличена съответно и разходната рамка на бюджета, а са запазени съответно приходите на нивата, които са планирани за 2019 г.
    Следва да се отбележи, че и по повод на автономния бюджет на Селскостопанската академия е осигурен ръст на трансфера, който се получава чрез бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите с 3 млн. лв., което е свързано с политиката по доходи на правителството. Тоест е предвиден ръст за 10% увеличение на работните заплати на заетите в състава на Академията. Няма какво ново да се каже по рамката – консервативна и разработена на нивата от 2019 г.
    Запазва се размерът на субсидирането към „Напоителни системи“ за извършването на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите, което е 19 млн. лв. Издръжката е на нивата от 2019 г. Капиталовите – също, в рамките на 7 млн. 800 хил. лв.
    В тази рамка Министерството ще се справи, но няма да може да реализира амбициозни задачи, както и поетите реформи в няколко сектора – госпожа Танева рамкира. Основната реформа, която се провежда в последните години е в системата за борба с градушките. Тъй като там от момента на създаване на Агенцията през 60-те години на миналия век до ден днешен продължават проблеми с финансирането. Тоест там се търси промяна и във финансовия модел и във формата на управление, които съответно са свързани с определени действия по разширяване на градозащитната площ и така нататък.
    С финансирането на Агенцията догодина ще изпитваме трудности, които са обективно обусловени от това, че ние разширихме защитаваната територия чрез ракетни площадки с една трета. Съответно имаме назначен персонал на терен. Имаме реални интервенции. При увеличения обем на работата, съответно ние работим в параметрите на рамката от предходни бюджетни години.
    За текущата година проблемът беше решен чрез допълнително финансиране, осигурено в хода на изпълнение на бюджета. За следващата година при тази рамка, вариантът за решаване на проблема е същият.
    Госпожа Танева маркира съответно, че изпитваме недостиг в средствата за персонал, от една страна, обусловени от Споразумението между синдикатите и правителството за увеличение на доходите в Българската агенция за безопасност на храните.
    Другата част от проблема е Агенцията за борба с градушките, където реално персоналът е увеличен с една трета. Средствата за персонал съответно са нивата от предходен период.
    По отношение на текущата издръжка госпожа Велкова маркира, че очакваната инфлация около 2% и нещо съответно ще доведе до затруднения с част при запазване нивото на издръжката за текущата година на нивата от предходната, ще доведе до определени финансови трудности в структурите – говоря за комунално-битови разходи, но да кажем, че това не е в особено голям размер и е преодолим проблем.
    По-сериозни проблеми с недофинансирани дейности са тези в Българската агенция по безопасност на храните. В последните години, знаете, многократно имаше различни заболявания по животните. Следваше да се предприемат много спешни мерки и така нататък. Там нашите опции за решение са подкрепата, която се получава от Европейския съюз, съответно и се дофинансират разходи, които се извършват от държавния бюджет. Тоест по-скоро в по-голямата си част се финансират от европейските програми.
    По отношение на инвестиционните разходи. В бюджета за предходните години ние направихме съответно разширяване на градозащитните територии, като се построиха нови ракетни площадки, полигони със съответните командни пунктове и така нататък. Инвестиционните ни разходи в основна степен бяха насочени в разширяване на градозащитата.
    В текущата година и за следващата през инвестиционните разходи сме извели като приоритет лабораториите към Българската агенция по безопасност на храните. Там инвестиционната ни програма е за 20 млн. лв. Естествено, при един бюджет от 7 млн. 800 хил. лв. ние няма как я реализираме в рамките на една бюджетна година. Направили сме приоритизиране на националните референтни лаборатории, в които инвестираме в момента, тъй като те са от особено значение. Намеренията са ни да продължим и в следващата година по този ред.
    Общият недостиг, който ние идентифицираме по бюджета си, е в такъв размер, че да може да реализираме съответно всичките провеждани политики по оптимален начин – 37 млн. 800 хил. лв., от които 15 млн. лв. за персонал, като те са основно насочени за преодоляване на недостига и за осигуряване на едни справедливи нива на заплащане на заетите в контролните агенции, които, знаете, отнасят доста негативи в дейността си.
    Друго перо, в което бихме искали да имаме по-голямо финансиране за обществената услуга, е за защита от вредното въздействие на водите, тъй като общо-взето там не може да се реализира в максимална степен така, както на нас ни се иска Програмата за рехабилитация на ОПВВ инфраструктурата. Съответно ни се иска да може инвестиционната програма, която сме подели в Българската агенция по безопасност на храните, да я реализираме в едни по-кратки срокове, тъй като това е свързано в сектор, в който обществото е доста чувствително, тоест лабораторни изследвания и по заболявания на животни, и по контрол на храни, следва да са максимално достоверни, качествени, бързи и навременни, свършени с адекватно оборудване съответно.
    ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
    Колеги, откривам дебата и имате думата за изказвания.
    Заповядайте, господин Апостолов.
    ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Уважаема госпожо Министър, госпожо Председател, колеги! Аз имам един призив към Министерството на финансите. Знаем негативното отношение на Министерството на финансите към земеделието, като цялост. Това негативно отношение проличава през абсолютно всички години. Много е ясно, че това е така, няма смисъл да коментираме въобще. Но, разберете, тук и министър Танева, и хората специалисти Ви казаха пряко, както казва народът: „Право куме в очи“. Ако Вие не подпомогнете дейността на Министерството във връзка с това нашите ветеринарни лекари да получат – говоря за тях, това е един фрагмент от цялостната политика на Министерството – да получат адекватно заплащане, да бъде оценен техният труд, да бъдат по фермите, а не да си стоят в кабинетите, да имат нужното оборудване, транспортни средства и абсолютно всичко, което е нужно за тяхната работа, нас ще ни следват все по-големи и по-големи загуби в земеделието, в областта на животновъдството – това, което се случи през тези години в областта. Видяхте какво ни се случи по-предната година, какво се случи и сега, колко загуби понесе страната – те можеха да бъдат минимизирани. Но това не се случи, защото няма достатъчно наброй екипи на място и не можем да се подиграваме с труда на тези ветеринарни специалисти, от които хем искаме да опазват, да правят превенция, да правят контрол, а в същото време ги караме да работят за мизерните под 800 – 900 лв., даже няма и 900 лв. за такива служители.
    Другото което, ето и Министерството Ви го каза, уважаеми представители на Министерството на финансите, това е лабораторията. Казваме членка-страна, членка на Европейския съюз, а в същото време не може държавата във Ваше лице да намери пари за една лаборатория, която бързо, точно, качествено, да няма завоалирания, дали изследванията са верни-неверни, и в същото време плащаме десетки-стотици хиляди левове на външни референтни лаборатории. Защото, ако съпоставим това, което се плаща на външните лаборатории, може да се окаже, че се дават повече пари, отколкото струва изграждането на една лаборатория тук в страната. И не мога да разбера защо Министерството на финансите неглижира тези проблеми и не се обърне към този сектор, който дава значителна част в брутния вътрешен продукт и адекватно да бъдат оценени нуждите на бранша, защото без такава лаборатория ние няма как да правим реално производство и оценка на това, което ни се е случило или това, което в превенциално отношение има като нагласи. Виждате, идват постоянно нови болести и зарази, и държавата се е дръпнала назад и е оставила този сектор, като част от структурата на Министерство на земеделието едва ли не да се оправя сам и ние говорим за някакви си смешни 20 млн. лв., които незнайно кога ще бъдат отпуснати за изграждането на една лаборатория. Докато дойде време Вие да отпуснете от Министерството на финансите тези пари, ами може да се окаже, че нашето животновъдство няма нужда и от лаборатория.
    ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Давам думата на министър Танева.
    МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Искам да направя един коментар на изказването на господин Апостолов. Независимо от трудностите, мога само да благодаря на Министерството на финансите за отминалата година във времето, в което съм била в мандат, защото по епизоотията с АЧС ние веднага стигнахме до комуникации и бяхме подкрепени да плащаме обезщетения, да поемем разходи, даже Деси Стоянова може да влезе още в детайл и да каже, че тези планове бяха одобрени от Комисията и си получихме рефинансирането за рекордно кратък срок – преди седмица.
    В този смисъл, господин Апостолов, искам да кажа, че не споделям тази оценка за отношението на „Финансите“ към Земеделието. Аз казах в какъв детайл искаме в чл. 23 да направим промяната и ще го дебатираме в това, а всичко останало, което и Деси Стоянова сподели, е предмети на приключване на законодателни реформи, по които търсим консенсус с бранша.
    Да, може и повече. Ако има воля за това, бихме се радвали. Но ние имахме и срокове към съответно пострадалите лица, две постановления имаше на Министерския съвет, и бюджетът продължава като рамка на същия принцип да работи. Няма заделени специални фондове, това искахме да кажем, и че, ако не дай се боже имаме подобни случаи, ние ще действаме на същия принцип, но за сезона, който мина, мога да кажа, че в това отношение имахме много бързо разбиране и успяхме, все пак, да се справим в кратки срокове със задълженията си като държава.
    Благодаря, успешна работа.
    ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Министър.
    Заповядайте.
    РОСЕН ИВАНОВ: Здравейте, колеги! Искам само да допълня колегата Апостолов, защото никой не споменава, че случващото се в животновъдния бранш е един приоритет, който е свързан с националната сигурност и изхранването на населението. И от тук натам споделям казаното от министъра на земеделието, че Министерството на финансите е подкрепило всички техни искания, но това са постфактум мерки – трябва да се направи и превенция на тези заболявания, да са обезпечени с лаборатория, с материали, с гориво Агенцията по храните, за да може да изпълнява пълноценно своите функции.
    ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте.
    ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Госпожо Председател, аз само ще добавя – да не тичаме след вятъра.
    РОСИЦА ВЕЛКОВА: По отношение на разходите за персонал, заплатите и възнагражденията в БАБХ, това, което искам да внеса като уточнение е, че за 2019 г. и за 2020 г. с 10% се увеличават разходите за персонал на Министерството на земеделието, храните и горите.
    Това, което се е случило през 2018 г. в БАБХ, без те имат разчет на допълнителен ресурс за увеличение, какъвто се осигурява през 2019 г. и през 2020 г., са се увеличили възнагражденията с 10% – оттам се формира този дефицит. Но няма как при едно управленско решение, което е взето на ниво второстепенен разпоредител с бюджет, което не съответства на добрите принципи за финансово управление, този дефицит да бъде компенсиран. Те са получили 10-процентно увеличение още преди всички други бюджетни служители да го получат през 2019 г.
    ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
    Други изказвания? Госпожо Бъчварова?
    СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: При обсъждане на бюджет 2019 г. отново имаше увеличение на бюджета и той беше свързан с издръжката, но не с разходи за персонал. Тогава и в зала, ако се видят протоколите, се обясняваше, че основно тези средства ще отидат в Българската агенция по безопасност на храните и то ще бъде свързано най-вече с лабораториите.
    Искам да попитам: 2019 г., имаме ли такава дейност, имаме ли средства, които са довели до това лабораториите, особено референтните лаборатории, да имат достатъчно средства или оборудване, които да отговорят на тези предизвикателства – 2019 г. е много тежка в това отношение?
    Вторият ми въпрос е свързан с това: има ли оценка на задълженията на различните системи и второстепенни разпоредители – заплати, осигуровки? Не е тайна че следя внимателно какво става в Селскостопанска академия, сега задавам и въпрос: какви са задълженията? Но те са значителни, което означава, че новият бюджет на Академията, въпреки че е завишен, все пак ще покрие задължения, които вече ги има. Тоест те трябва да бъдат – и заплати и осигуровки, които вече са реализирани през 2019 г. и на практика там няма да има някаква промяна, свързана със заплащането.
    Освен това се видя, че има страхотно голямо разминаване. Автономен бюджет, вярно, между Централно управление и всички останали институти, които работят на терен по отношение на средните работни заплати – това е коментар по-скоро.
    Трето, Държавен фонд „Земеделие“, виждам 302 милиона са държавните помощи, в това число и преходната. Това достатъчно ли е и като се има предвид, че държавните помощи са нещо, което е рутинно от гледна точка на това, че ние имаме задължение, хуманно отношение към животните, пето-шесто-седмо-осмо – колкото искате схеми, които са нотифицирани, но когато има екстрени ситуации, дали тези суми – те могат и да не се усвояват, но ще бъдат достатъчни за 2020 г., предвид факта, че и сега годината 2019 приключва общо взето в много тежка ситуация, има различни искания. Това с корекции ли става в някакъв по следващ етап или наистина с 302 милиона, които се предвиждат, няма да има проблем да се удовлетворят всички искания, най-вече за деминимис на различни групи земеделски стопани. Важно е, защото доколкото аз, и господин Абазов ще ме подкрепи вероятно, Управителният съвет в началото на годината взема и разпределя този бюджет по направление и след това при нужда той съответно не може – дали ще се прехвърлят, то ще се прехвърля, ако има нещо, ако няма нищо, не знам как ще се случи.
    Това са ми въпросите за бюджета.
    ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, професор Бъчварова.
    Заповядайте, госпожо Велкова.
    РОСИЦА ВЕЛКОВА: Аз ще взема отношение по въпроса, поставен за Селскостопанска академия.
    Просрочените задължения на Селскостопанска академия към края на септември, към трето тримесечие, възлизат на 1 млн. 838 лв., като от тях има една малка част към персонала, а другите са към трансфер за поети осигурителни вноски и данък общ доход, тоест, които са пак индиректно към персонал.
    Просрочените задължения общо взето прави впечатление, че нарастват и би следвало, след като се предприеха законодателните промени и бюджетът на Селскостопанска академия беше в много по-добър вариант и би следвало да се стабилизира, те нарастват, защото към края на 2017 г. те са били около 300 хиляди, към края на 2018 г. са били 800 хиляди. Приходите вървят добре, изпълняват се добре, очаква се изпълнение в приходите, но в разходите формират просрочени задължения.
    В момента е възложена проверка на АДФИ в Селскостопанска академия, за да може да установи на какво точно се дължи това.
    ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Велкова.
    Заповядайте, господин Грудев, да отговорите на въпроса за Държавен фонд „Земеделие“.
    ВАСИЛ ГРУДЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
    Уважаеми професор Бъчварова, не бих коментирал темата дали тези 300 милиона са достатъчни или недостатъчни, мога само да взема отношение относно това, че са обезпечени абсолютно всички дейности в обем и мащаб такива, каквито са извършвани през настоящата година, дори и с малкото уточнение, че все пак всички си даваме сметка, че що се касае за преходната национална помощ, ние се намираме в постоянния тренд на прогресивно намаляване на преходната национална помощ и запазването на общия бюджет от тези 300 милиона ни позволява съответно да имаме и един сравнително малък, но буфер, що се отнася до покриване на евентуални извънредни ситуации.
    Тази година например, само през последните месеци, успяхме отчасти благодарение на подобни трансфери, които, разбира се, стават и с решение на Управителния съвет и с разрешението на Министерство на финансите, да покрием частично и допълнителни разходи, свързани с обезщетението на стопаните, които загубиха своите животни при различните епизодични ситуации. Така например и при необходимост за изплащане на един така сравнително нов, като схема и като бюджет деминимис за пчеларите, това ще продължи и в следващата година именно заради баланса между двете основни компоненти в това перо, прогресивното леко намаление на преходната национална помощ, защото тя е заложена като такава, и компенсирането, разбира се, отчасти чрез държавните помощи.
    Така че дали те ще бъдат достатъчни да удовлетворят всички желания на различните браншове – сигурен съм, че всички Вие знаете отговора на въпроса, няма как да се случи, няма как да бъдат удовлетворени всички искания, но можем да гарантираме стабилност и изпълнение на подпомагането, така че да имаме достатъчна гаранция за безпроблемното финансиране на сектор „Земеделие“ през следващата година. Благодаря.
    ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Грудев.
    ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА: По повод на разпределението на Рамката за 2019 г. със Закона за бюджета за 2019 г. бяха осигурени 10% ръст на персонала, които съответно при предишни разговори по бюджета на предходната година министърът заяви, че ще направи такова разпределение на тези средства, че да затвори дупките, които са се оформили в Изпълнителната агенция по борба с градушките и Българската агенция по безопасност на храните. Това обаче впоследствие стана абсолютно невъзможно, предвид факта, че подзаконовата нормативна база, която излезе във връзка с прилагането на политиката по доходите, тоест всичките специфични наредби в тази сфера, определиха тригодишното оценяване, включително и следващото ниво на оценка също да получи индексация, за да бъде съответно преодолян в размера, който е инфлацията за предходната година и съответно трябваше да се диференцират средствата и оценките на останалите служители, така че нямаше как да се направи такова преразпределение.
    Другото, което е: постановлението съответно ни задължаваше тези средства да не може да ги резервираме и преразпределяме, а да се ползват само и единствено за увеличение на заплатите. Така че този ход на министъра беше невъзможен след това при реализация, независимо от това, че той даде заявка при обсъждането на Рамката за 2019 г.
    Инвестиционните разходи за лабораториите на БАБХ съответно сме ги разпределили в нашата прогноза на три години за националните референтни лаборатории при оценка 6 милиона необходим ресурс за инвестиции, като тази година – 2019 г., сме направили инвестиции в две от лабораториите на обща стойност два милиона и половина. Планираме за следващата година да направим инвестиция също за два милиона и половина и съответно в 2020 г. да приключим.
    Сега, ако съответно имаме някакви икономии в края на годината, естествено, че ще насочим ресурса в тази посока, тоест икономии, свързани с някаква обществена поръчка, която съответно е забуксувала и не е финализирана с договори. Защото имаме готовност, там сме провели процедури по ЗОП, без осигурено финансиране, тоест имаме вече сключен договор и бихме могли да насочваме ресурса в тази посока.
    По отношение на Селскостопанска академия. На нас също ни направи впечатление това, при положение че бюджетът горе-долу е двоен спрямо рамките да предходни години защо се формират задължения. Там има едно простичко обяснение, че беше направено неколкократно увеличение на работните заплати, от една страна. Тоест в момента трансферът, който се получава от държавния бюджет, не обезпечава на 100% средствата за персонала в Академията. Иначе приходите вървят наистина добре, тоест отчитаме един ръст от около пет милиона спрямо 2017 г., където на проверка на Сметната палата поизкристализираха нещата.
    Но какво сме направили по темата? Проведохме тристранни срещи с Министерството на финансите, съответно със Селскостопанска академия и Министерството на земеделието. Отделно вътре в Министерството неколкократно се срещнахме с ръководството, като сме начертали горе-долу действия за следващата година, тоест механизмът, по който ще се разпределя трансфера от държавния бюджет между институтите. Дали сме си там съветите в реалната посока и ще го проследим като процес, като се надявам до края на годината да не се трупат още задължения и съответно да затворят една голяма част от трансфера, който дължат към нас за поети осигурителни вноски. Съответно там общо взето ние имаме механизми за действие, така че няма да допуснем да изпадат в увеличение на задълженията. С две-три думи това е.
    ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
    Заповядайте, господин Абазов.
    БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря, госпожо Председател.
    Аз въпроси няма да задавам. Накрая само ще имам един призив към Министерството. Какви въпроси да задавам, като нищо по-различно от бюджета не виждам от миналата година.
    Миналогодишният бюджет и тазгодишният е абсолютно еднакъв, с изключение на 10-процентното увеличаване на заплатите, което не е защото така е решило Министерството, а е в резултат на онзи другия договор със синдикатите и правителството. Дори и за тях имам също притеснение, защото като погледнах снощи таблицата, гледам, че и други ведомства имат даже по-голямо увеличение от 10% – по 12%, 14% и 16% нагоре, а нашите изкривявания на Министерството на земеделието са най ниските.
    В края на краищата даваме пари за заплати с едната ръка, а с другата ръка не им даваме консумативи, материално-техническо обезпечаване и очакваме по-добри резултати от работата на тези хора. Не знам това доколко ще подобри дейността на администрацията, сигурно никак, но това, което забелязвам в общата рамка на бюджета е: първо, земеделието не е приоритет на нашата държава, защото голямото пренасочване на средства виждате къде отива – отива в едни други сектори: здравеопазване, образование, нереформиране за пореден път, с повече бюджет и съответно тези пари отново ще потънат някъде в пясъка и ние ще отчетем, че тези направления са ни приоритет. Това не ме интересува, аз разсъждавам като земеделец – земеделието не е приоритет на нашето правителство. Или с други думи казано: Министерството на земеделието поръча още веднъж същото, същата манджа в същия вид, със същата големина, със същите пари.
    С риск да се повторя спрямо изказването ми за миналогодишния бюджет остават хронично недофинансирани няколко сектора в земеделието. Това са: Селскостопанска академия, Агенцията за градушките, „Напоителни системи“ и Агенцията по храните.
    Откъде да започна? От Селскостопанска академия. Решихме въпроса, като им дадохме автономия и за нас страницата е затворена. И като им дадохме автономия на бюджета, не мисля там да има някакво подобряване на заплатите на служителите или подобрение на работата на предприятията или на самата Академия от гледна точка на материално-техническо обезпечаване.
    Минавам към градушките. Агенцията по градушки е един от недофинансираните сектори от много години у нас. Тези пари, за които говорим като увеличение в този сектор, са вече похарчени. Те са похарчени от допълнителните площадки, които разкрихме тази година, които не бяха предвидени и за пореден път няма да доведат до увеличаване на парите на служителите там, за пореден път ще имаме и стачки на служителите от Агенцията по борба с градушките.
    Този разчет, който е направен пък, по никакъв начин не е обвързан с промените, които плануваме в този сектор в смисъл на ново устройство на предпазване от градушките. С този бюджет в това Министерство за тази година не могат да се правят никакви целенасочени политики и никакви реформи. Стабилни сме в бедността. Каквото сме правили миналата година, това ще правим и сега.
    В сектора „Хидромелиорации“. Въпросните 20 милиона стигат единствено само дотолкова, доколкото да предпазят от някаква голяма авария и да не причинят щети – човешки или материални. С този ресурс по никакъв начин не се правят политики в поливното земеделие, по никакъв начин се увеличават поливните площи, по никакъв начин не се реконструира каналната мрежа, а само се пазим от някаква авария, която да не убие някого. Това е екзистенц минимума, за който говорите.
    Агенцията по храните. Два милиона за лаборатории, тази година още два милиона за лаборатории. Непрекъснато ни изненадват всякакви епидемии и болести, сигурно догодина ще има пак и пак ще реагираме на пожар. И питам: какъв е смисълът, че даваме пари за лаборатории за по два милиона като не им осигуряваме диагностикуми, с които да работят тези хора? И в резултат на това нашите земеделски производители, конкретно свиневъдите, имат съмнение в заключенията, които дават нашите референтни лаборатории. Особено аз, който съм от този район, в който 80% от свиневъдството, уважаеми колеги, е ликвидирано в Русенска област. И по тези местни избори, като съм обикалял по селата, е трагедия. Това са хиляди безработни, с хиляди кредити към банки и са на улицата в резултат от затварянето на свинекомплексите.
    Така че апелът ми е към Министерството. Колеги, разбирам Вашата политическа коректност. Потиснете политическата си коректност и искайте повече пари от „Финансите“, защото с тези пари на Вас ще Ви е трудно, на земеделските производител ще им е трудно, на сектора ще му е трудно и доникъде няма да я докараме. Ако на Вас Ви е неудобно и не можете да преодолеете политическата си коректност, аз съм съгласен да направя предложение за изменение на бюджета в сектора „Земеделие“ с молба към Министерството на финансите да ми уважат предложението само и само Вие да разполагате с малко повече пари и да правите някакви политики да се подобрят условията в сектора. Благодаря.
    ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Абазов.
    Други изказвания?
    Заповядайте, госпожо Василева.
    ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
    Бих искала за Ваша информация да съобщя, че до края на годината планираме по Програма за развитие на селските райони да отворим подмярка 4.3, която е „Инвестиции в напоителна инфраструктура“, тоест търсим възможности за финансиране на „Напоителни системи“, което ще бъде допустим бенефициент по подмярката. Там сме осигурили от Финансово министерство в размер на 50 милиона евро, така че „Напоителни системи“ са в процес на разработването на проектните предложения и една голяма част от този бюджет ще бъде заделен целево за инвестиции в реконструкция и възстановяване на напоителната инфраструктура в сегашния програмен период. Благодаря.
    ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, госпожо Василева.
    Други изказвания?
    Заповядайте.
    СВЕТЛА ВАСИЛЕВА: Председател съм на Федерацията на независимите синдикати от земеделието към КНСБ.
    Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи заместник-министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз още в началото искам да благодаря на господин Апостолов, на господин Абазов, на госпожа Бъчварова, защото те казаха голяма част от това, което аз трябва да кажа. Изказаха се изключително социално, да не кажа синдикално, разбира се, защото това е една подкрепа на тези хора, които обслужват земеделската общност. Аз почти всяка година присъствам при обсъждането на бюджета на Министерството на земеделието и винаги съм започвала с това.
    Господа управляващи, много Ви моля, нека имаме едно и също отношение както към земеделската общност, така и към тези, които обслужват тази земеделска общност, защото това са контролни органи, това са научни работници, това са хората, които работят на терен. Да, и госпожа Танева ме улесни като прие това, което ние ще предложим в парламентарно представените групи с нашите конкретни предложения между първо и второ четене. Както знаете, ние всяка година правим такива срещи с прехвърлянето на десет милиона, които, разбира се, няма да са достатъчни.
    Понеже тук няколко пъти се спомена това споразумение, този натиск на синдикатите. Вижте, този дефицит в Министерството на земеделието, както подчертаха преждеговорившите, не се дължи на увеличението на заплатите на работещите в Агенцията по храните в 2018 г. Ами, числеността на Изпълнителна агенция за борба с градушките от 2013 г. е 593! Сега те вече са хиляда. Едва в 2019 г. се увеличиха с 200 човека и пак не са достатъчни – над 220 човека са с необезпечен финансов ресурс. Естествено, тези хора защитават и увеличават защитените територии на градозащита. Не че не искаме да направим нещо въз основа на правителствената програма, на целите на правителствената програма, искаме да приемем един законов документ, защото на финансовия министър като му казах, че тези хора са с необезпечен финансов ресурс – работещите ракетострелци и специалисти, той каза: но къде е нормативният документ? Ами, кой трябва да го направи този нормативен документ?! Рекетострелецът, специалистът, който във всичките тези години е бил на минимална работна заплата?!
    Ако Вие не знаете, средната работна заплата на работещите в Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ е 669 лв., което означава какъв процент са на минимална работна заплата? Добре. И сега ги оставяме отново с необезпечен финансов ресурс – да му мисли Министерството как ще ги оправя тези заплати.
    Започнах с Агенцията по храните. През 2016 и 2017 г. имаше – по настояване на министър, тогава мисля, че беше госпожа Танева, за прехвърляне на по 5 милиона в разходи за персонал. Тогава получиха структурни звена и Агенция по храните, те няколко бяха – гори, Агенцията по храните и може би още някое друго структурно звено, получиха увеличение на заплатите. През 2018 г. ние трябваше да замразим отново увеличението на работните заплати. Защо? Трябваше да оставим и ветеринарните доктори пак на 700-800 лв. и през 2018 г., ако помните имаше чума по дребните преживни животни.
    Кой трябва да се справи с тази ситуация? Кой? Естествено, ветеринарните доктори, които са единствените, които могат да се справят с тази ситуация. Да, имаше натиск от Синдикатите, признавам, имаше такъв натиск за увеличение на работните заплати, но аз не мога да приема един високо квалифициран специалист да бъде със 700 лв. или 800 лв. Да, сега в Агенцията по храните, отново след наш натиск и разбиране на Министерството, се повишиха заплатите и сега средната работна заплата на Агенцията по храните е 1050 лв., което също означава, че не всички ветеринарни доктори са с 1000 лв., нали? Сигурно са пак под и ние разчитаме на тях.
    Така че, докато ние вършим и искаме да направим промяна, реформа, съвсем не означава, че ракетострелецът, специалистът, ветеринарният доктор трябва да стои на замразена работна заплата, та когато стане този закон или тази промяна ние ще му дадем някакъв бюджет. Същото се получи със Селскостопанска академия. Колко години чакаха да излезе този закон – пет, шест години, най различни варианти. И ние викаме: чакайте, чакайте ще излезе Закона, така обещаха, ще се увеличат работните заплати.
    Направи се финансова обосновка за 1900 човека. Да, но в Закона се промениха, защото влязоха няколко експериментални бази и станаха 2300 човека и тази финансова обосновка за колко е? Колко? Ето, 300 човека са над тях, над определената численост, за която е направена финансова обосновка. Да, действително, дадени са 25 милиона, това е трансферът от централния бюджет, но те вече тези пари са изразходени.
    По същия начин ще стане с Изпълнителна агенция „Борба с градушките“. Колко пъти тук влиза този закон, преустановява се неговото обсъждане. Няма как да удовлетворим само земеделската общност, няма как да стане за сметка на тези дребни, защото преди малко говорихте за дребни и средни земеделци. Така е, но в повечето случаи в тези 10 години, които наблюдаваме този дефицит в бюджета на Министерството на земеделието, става за сметка на работещите на терен. Дефицитът, който е не само от Агенцията по градушките и от Българска агенция по безопасност на храните, идва още докато стана тази агенция, защото към НВМС дойдоха още три структури, отново с необезпечен финансов ресурс.
    Когато правим някакви преобразувания, трябва да погледнем и да дадем повече пари. Така че аз още веднъж казвам: бюджет 2020 г. е повторяемост на ситуация на бюджети 2017 г., 2018 г., да не почвам от 2015 г. Много правилно са Вашите послания, за което аз Ви благодаря на тези народни представители, които действително имат такова обръщение към всички Вас. Защото ние миналата година направихме тези предложения за увеличение на бюджета на Министерството на земеделието, връчихме го, с конкретни предложения, с конкретни мотиви на всички парламентарно представени групи и аз отново им благодаря на тези, които ни подкрепиха.
    Три групи ни подкрепи – БСП, ДПС, „Патриоти“, единствено не чухме решаващия глас на управляващата партия. Така е, затова Ви моля, обединете своите усилия, своите възможности и направете така, че да не бъдат с най-ниски заплати в Земеделието. Това, което Вие казахте, в това становище, което беше от КНСБ, Вие сте видели сравненията на разходи за персонал във всички министерства. Действително в Министерството на земеделието са само с 10%, в други министерства са повече. Изключвам тези, за които ние сме говорили – култура, здравеопазване, образование. Има други министерства, които са с по-висок процент на разходи за персонал.
    Завършвам с това: този дефицит в Министерството на земеделието е оправдан и нека не търсим причините в някакви мижави увеличения на хора, които заслужават много повече. Ние в следващите си срещи ще представим на всяка парламентарно представена група конкретни предложения за промени в бюджета. Ако не бъде увеличен бюджетът на Министерството, ние ще подкрепим това, което каза госпожа Танева – прехвърляне на 10 милиона от разходи в разходи за персонал, което разбира се, ще затрудни още повече Министерството, но ще удовлетвори очакванията на работещите.
    ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Василева за емоционалната реч.
    От парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ изразявам становището, че ще подкрепим предложения Законопроект, но ще имаме особено мнение относно Проектозакона за държавното обществено осигуряване и драстичното увеличаване на осигурителния праг за осигуряването на земеделските производители.
    Госпожо Велкова, подготвяме предложение между първо и второ четене и се надяваме да получим разбиране от Вас и тъй като това е важно за всички земеделски производители и малките стопани ще са изправени пред невъзможност да поемат още по-голям разход, свързан с осигуровките.
    Заповядайте, професор Бъчварова.
    СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, първо, за отговорите.
    На практика тези отговори показаха, че бюджетът, който се предлага, тръгва с дефицит още в самото начало на годината и няма да изпълни тези политики, за които претендира. Това, че ще се увеличат разходите за работна заплата и че това предложение ще бъде направено и защитавано, означава, че това ще бъда за сметка на текущата издръжка и капиталовите разходи, което според мен ще създаде изключително големи затруднения за изпълнение на определени задачи.
    Тъй като всяка една от изпълнителните агенции в Министерството на земеделието непрекъснато си увеличава ангажиментите по отношение на общата селскостопанска политика, по отношение на контролните функции, които имат. Всеки един законопроект, който минава, знаете, че ние на практика възлагаме нови и нови функции. А те се изпълняват, освен с хора, които съответно имат своята квалификация, но са необходими и средства за тяхната текуща дейност или текущи издръжки.
    Тук се каза, че „Напоителни системи“ всеки момент ще стартира тази мярка. Това го чувам, между другото, поне от две години. Струва ми се, че на приказки много добре представяме нещата, но на практика, след като отлагаме толкова време въобще да съдействаме на тази система да работи, не виждам как ще се промени ситуацията в хидромелиорациите въобще в напоителното стопанство в България. Накрая сме на Програмния период, а ние все още умуваме или правим някакви стъпки да усвоим едни средства, които ще бъдат в полза на земеделието.
    Искам, освен традиционно структури, които имат проблеми с издръжката за плащане – Агенцията по храните, Борба с градушките, Селскостопанската академия, да добавя изключително ниското заплащане, което е в поделенията на Министерството на земеделието – общински служби „Земеделие“. Там специалистите са натоварени с неимоверно много работа, но не могат да се похвалят или не могат да бъдат приоритетни от гледна точка на заплащането в тези структури, а знаете, че те са гръбнакът общо взето на цялото Министерство във всяка една дейност.
    Това също е един въпрос, който следва да намери своето решение, защото в противен случай Министерството все едно, че няма абсолютно никакъв поглед какво става по места, ако не са тези структури. Така че ние ще направим нашите предложения между първо и второ четене и те ще бъдат свързани не само с увеличение на заплащанията на труда и за персонал, но ще се опитаме да докажем и необходимостта от увеличаване на бюджета в неговата разходна част с трансфера за дейности, които са необходими, за да могат съответно структурите на Министерството да изпълняват своите ангажименти.
    Все пак се надявам наистина да успеем и след този дебат, който се провежда в Комисията по земеделие, който е полезен, който дава възможности и оптимизъм, че промяна трябва да има и тя става чрез бюджета. Всяка след това необходимост, която възникне, ако в бюджета тя не е заложена, на практика през 2020 г. няма да могат да се реализират каквито и да е било политики.
    Аз също щях да поставя въпроса за осигуровките. Радвам се, че имаме становище по отношение на минималния осигурителен праг на земеделските стопани – една изключително драстична промяна в посока на увеличаването на този праг. Миналата година имахме такъв дебат, намери се компромисно решение с увеличение, но не в размера, в който съответно беше предвидено в Закона за бюджета. Този дебат е добре да се проведе и на фона на общото състояние на сектор „Земеделие“.
    А Вие може да го видите и от отчетите на Националната статистика, която показва, че въпреки субсидиите, въпреки подкрепата, доходите в земеделието намаляват. Това е поне по последните отчетни данни на Националния статистически институт. Те трябва да се имат предвид, когато се формира съответно политиката по отношение на тези, които са заети. Говорим, че това са малки и средни стопанства, но в същото време, забележете, пак по статистика, разходите се увеличават за препарати за растителна защита, горива – 2 милиарда отиват само за тях.
    От тук нататък този земеделец, освен, че трябва да си покрива разходите, включително и Селскостопанска академия, която следва да осъществява и производство, тези издръжки, тези задължения, които те имат и се увеличават всяка година, са за сметка вече на дохода в някакъв момент. Така показват икономическите сметки и смятам, че може в тази посока да се обърне внимание върху цялостната картина и Министерството на финансите да има наистина цялостна представа, че това земеделие може да акумулира приходи, брутния вътрешен продукт да увеличава или да стои на едно ниво, но разходите, увеличавайки се с по бързи темпове, отколкото дохода на база на цени и издръжки, води до точно обратната картина. Благодаря.
    ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, професор Бъчварова.
    Други изказвания? Няма.
    Колеги, предлагам да преминем към гласуване.
    Обръщам внимание, че Законопроектът за държавния бюджет, чл. 1 и чл. 2 са дадени алтернативно в два варианта, а именно: с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2 и със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2.
    Ние следва да гласуваме два пъти.
    Първо, предлагам на гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2.
    За – няма, против – 7, въздържали се – 13.
    Предложението не се приема.
    Подлагам на гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2.
    За – 13, против – 7, въздържали се – няма.
    Законопроектът се приема.
    Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
    Благодаря Ви, колеги.
    Благодаря и на гостите от Държавен фонд „Земеделие“, от Министерството на земеделието.


    (Закрито в 14,20 ч.)


    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    Мария Белова


    Стенограф:

    Теодора Енчева
    Форма за търсене
    Ключова дума