1. Изслушване на министъра на земеделието, храните и горите на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните





П Р О Т О К О Л
№ 71


На 13 ноември 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Изслушване на министъра на земеделието, храните и горите на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по земеделието и храните, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,50 ч. и ръководено от председателя на Комисията Мария Белова.

* * *

ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Добър ден, колеги! Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по земеделието и храните.
Колеги, получи сте съобщение с Проект на дневен ред, както следва: Точна единствена. Изслушване на министъра на земеделието, храните и горите на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Има ли други предложения? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
19 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“.
Дневният ред е приет.

Добре дошли на гостите!

Преминаваме към първа точка:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Съгласно процедурата по чл. 29 от Правилника всяка парламентарна представена група има право на два въпроса.
Колеги, запознати сте с процедурата. Започваме с най-голямата парламентарна група ГЕРБ с първия кръг от въпроси.
Кой ще зададе въпроса към Министъра?
Заповядайте, заповядайте господин Мацурев.
АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, био сигурността е система за превенция, съдържаща набор от мерки във фермата, които имат за цел да предпазят стопанствата от навлизане и разпространяване на болести, вредители. Раното откриване и незабавното докладване на вредители или болести увеличава шансовете за навременна реакция и ефикасно ликвидиране на проблема. Затова нашият въпрос към Вас, госпожо Министър, е свързан именно с това: ще има ли подпомагане специално за био сигурността на ферми, свързани с чумата по свинете? Благодаря Ви.
МИНИНСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добър ден на всички! Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Предполагам, че Вие сте се информирали от публичната комуникация, която направихме след приключването на Комитета по наблюдение на 8 ноември. Очакваме до седмица да изпратим шестата нотификация на Програмата за развитие на селските райони. И, да, в тази връзка ние планираме отварянето на две мерки. Едната е изцяло нова – мярка 5, която сега разписваме и която е предмет на въпросната нотификация, и мярка 4.1 за подкрепа на био сигурността в животновъдните ферми. Всичко това го правим така, както го анонсирахме в хода на най-голямата криза с епизоотията африканска чума по свинете лятото. То ще подкрепи фермерите да изпълнят и актуализираните изисквания по отношение на био сигурността във фермите, които са имплементирани в предложените промени в Законодателството, в Закона за ветеринарно-медицинската дейност, който е предмет на обществено обсъждане, Наредба № 44 – всички те, след съответни комуникации с неправителствения сектор, са качени за обществено обсъждане и аз се надявам, че месец януари, а може и в края на месец декември – не знам кога приключва, Народното събрание ще започне работа по промените със Закона на ветеринарно-медицинската дейност. Те са насочени и имат основно за цел два аспекта: подкрепа на Агенцията по храните, и промени във ветеринарно-медицинското обслужване, превенция и контрол, и изискванията за био сигурността във фермите.
Ние наистина бихме апелирали във възможно добър срок да приключим дебатите и финалното приемане на този законопроект.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Министър, за отговора.
Колеги от „БСП за България“?
Заповядайте.
ГЕОРГИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Госпожо Министър, гости, колеги народни представители! Нашият първи въпрос е свързан със сегашните мерки и контролът, който се прилага от Министерството във връзка със засилващите се фалшиви био продукти на пазара. Даже в МЗХГ има сигнали относно от това, че доста от проверките на сертифициращи фирми показват използването на много не разрешение препарати. Какви по-засилени мерки ще има в бъдеще относно това? Благодаря.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Мога да обобщя, че след месец юни-юли, ние работим по един екшън план по отношение на изпълнение на препоръката на различни органи, национални и европейски, относно биологичното производство в България, който съдържа различни мерки. Една от мерките е завишен контрол на надзорните лица и на операторите. В тази връзка наистина бяха и все още продължават, макар и към финала си, извършени значително по-голям на брой проверки на оператори. Факт е, че в различни оператори бяха открити недопустими като съдържание и като вид за биологичен начин на производство остатъци от различни препарати. Всичко, което е приключено като процедура, е предоставено на ДФЗ за спиране на подпомагането и отнемане на съответните сертификати. Когато финално приключим, мисля, че се чакат още няколко случая, ние ще изнесен публична информация за броя на операторите, извършените проверки, в колко от тях са установени такива нарушения.
Освен това, искам да подчертая, че изборът на тези оператори беше направен от така наречените най-рискови, като вид култура, примерно рапица и като обем най-големите, тоест бе извършена на база на извадка, която е твърде голяма и затова бяхме упрекване от надзорните лица и в най-рисковия сегмент. На нас ни предстои Одит от ЕК на тема „Биологично производство“, който ще стартира на 19 ноември и ще приключи на 27 ноември. Резултатът от този одит на практика предопределя как ще подкрепяме биологичното производство следващата година. На 8 ноември в Комитета по наблюдение ние в шестата нотификация предлагаме прехвърляне на 14 млн. евро в мярка 11, включително и отваряне на нови приеми. Условията за тези нови приеми ще ги определим с тематична работна група с бранша, тоест то зависи от тях, но всичко това ще стане възможно, ако Одитът, който сега предстои месец ноември, приключи успешно.
Считаме, че сме финала на изпълнение на почти всички препоръки, и екшън плана, и се надяваме той да мине успешно. Разбира се, предстои в крайна сметка огромната работа да спечелиш доверието на потребителя в качеството и в това, че е биологичен продуктът, който купуваме, произведен от българските производители. Не смятам, че ние трябва от установени няколко случая в култури, които са рискови, и обеми, да правим изводи за твърде многообразното производство с биологично направление. Също така мога да обявя за мярка 10, с изключение на едно направление, ние сме осигурили ресурс за компенсаторните плащания за шеста година. Тъй като са свързани производителите, е добре да Ви информирам, като леко отклонение от конкретния въпрос, за проверките на биологичните производители и надзорни органи. Ще бъдат проверени и две контролиращи лица от ЕК и оператори по техен избор. Контролиращите лица следва да разберат, че без да се прилагат и работят съответните системи, няма как да се подкрепя биологичното производство, тъй като някои от тях наистина имаха значителни възражения по повод завишените проверки.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Господин Стоилов, имате право на реплика. Нямате.
Колеги от ОП?
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаеми госпожо Министър, уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Преди доста време коментирахме Закона за трюфела и последните ни уговорки с Вас, госпожо Министър, бяха да бъдат включени тези текстове, които регулират тази дейност на различни хора, които се занимават, в Наредба. Докъде е стигнала Наредбата – знам, че сте правили среща с трюфелджиите, докъде и стигнал процесът и дали има някаква дата за приемането на тази наредба, обсъждане? Благодаря.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Сабанов.
Мога да отговоря, че има действаща работна група за промяна в Наредбата, която урежда регулацията за добива на не дървесни горски продукти, в която ще бъдат предложение текстове, които уреждат и добива на трюфели. На практика тази дейност в момента е извън всякаква регулация.
За срока, в който трябва да приключи работната група, ако Виржиния Хубчева може да бъде конкретна, вчера с ресорния заместник-министър говорихме на тази тема, че тази наредба трябва да приключи до края на ноември. Възложена е тази дейност. Правят се комуникации, както и актуализиране по принцип на регулацията на дейността в горите.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Колегите от ДПС?
Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! Моят въпрос е свързан с прилагането на Програмата по морско дело и рибарство. Знаете, че за всички проекти, които са одобрени, в определен времеви сегмент, след като не е подадено заявление или заплащане, те подлежат автоматично на сторниране от страна на ЕК. Тъй като сме към края на 2019 г. бихте ли ни казали какви мерки предприемаме Министерството във връзка с намаляването на риска от сторнирането на тези пари по Програмата „Рибарство“. Така или иначе ще има някаква загуба, поне да я минимализираме.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Абазов, за въпроса. Въпреки че тук няма никой от експертите в този ресор, темата наистина е много сериозна и ще Ви отговаря съвсем конкретно. Миналата година е факт, че по Рибарската програма бяха отчислени средства и то сериозни на фона бюджета на Програмата. Ние не можем да кажем, че всичко върви по мед и масло поради много проблеми – и кадрови, и планирането на Програмата, отварянето на мерките. Каква е ситуацията към момента? Извършени разплащания по правилото N+3 към дата преди два дни – 47%. Планиране на подаване на заявки за плащане, по правилото N+3 – 113%. Извън тези 113%, по който план вървим за заявки за плащане до края на ноември, за да може декември да бъдат разплатени, предвиждаме и ако има някакви корекции, тоест да не загубим средства, имаме и допълнителни резерви по повод на правила, които можем да приложим за отчитане на изпълнение по процедури, по които има съответни съдебни дела и затова не можем да ги приключим. Така че работим и с резерви върху този 113% план по правилото N+3, по който работим. Надявам се, че няма да повторим със сигурност случая от миналата година. В това Ви уверявам. Днес е 13-и ноември, на 1-ви декември ще Ви информирам писмено за размера на всички постъпили заявки, а тогава и разплащането ще е повече от 47%.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря.
Не го задавам случайно въпроса, госпожо Министър, защото тази практика се повтаря от година – в края на годината да сторнират пари по Рибарската програма. Днес – 13-и ноември, по моя информация сумата, която ще бъде сторнирана от Програмата към края на 2019 г. е 7 млн. евро, което е една голяма цифра на фона на общия размер на бюджета на Програмата. На 100 милиона общ бюджет 7 милиона само за тази година…(Реплики извън микрофона.) Така че, ако нещо се направи…(Реплики извън микрофона.)
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Тя не е в следствие на работата на тази година. Тази година по правилото N+3 за 2019 г. Ви обясних в какъв график работим. За да не повторим този случая, за който Вие казвата.
БЮРХАН АБАЗОВ: Дано да е по-малко от миналата година. (Реплики извън микрофона.)
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Взели сме всички мерки.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Тъй като госпожа Таскова я няма, преминаваме към втори кръг от въпроси.
Групата на ГЕРБ – няма втори въпрос.
Колеги, от „БСП за България“?
Заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, колеги! Моят въпрос е въобще за политиката, свързана с обезвреждането на страничните животински отпадъци. По време на пика на чумата по-голяма част от животните, май всичките, бяха загробвани. За всички останали случай се използваха договори с инсинератори. Двата екарисажи, които имаха проблеми – така или иначе те си възстановиха чрез съда възможността да работят, също бяха… Не знам, Вие ще кажете, имат ли договори, включени ли са в цялостната система, тъй като това са европейски изисквания, които следва изпълнява страната по отношение на обезвреждане на тези отпадъци и тяхното след това складиране. Каква е визията на Министерството по отношение тази политика?
Имам един допълнителен въпрос. Той е свързан с финансирането на четири общини в Програмата за „Развитие на селските райони“ – 2007-2013 г., които бяха с проекции за над 1 млн. лв., които трябваше да изградят площадки, след това имаха възможност за закупуване на съоръжения, транспортни средства, но те под никаква форма не са включени в тази възможност и система да осъществяват тази дейност, при което, ако направите сигурно справка, ще видите тези съоръжения не работят, тъй като общините не могат да ги издържат, нямат никаква възможност да ги натоварват. По-конкретният въпрос в тази посока е: все пак ще се предвиди, дали чрез Закона за ветеринарно-медицинската дейност да бъдат включени, дали чрез обществените поръчки, които се провеждат, да могат да бъдат използвани по начин, по който да се реализират проектите, защото в противен случай те наистина седят като едни паметници, които няма как да бъдат натоварени под никаква форма в своята дейност. Благодаря Ви.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: После ще дам думата на Елена Иванова, ако иска да ме допълни. Започвам отзад-напред с Вашия въпрос.
По отношение на общините с такива площадки, финансирани по Програмата на първия програмен период. Това е пример за…не знам каква дума да намеря… за едни пари, които ще отчетем усвоени и които няма да имат абсолютно никакъв ефект. Кметовете са идвали при мен за това, че няма какво да правят тези площадки, че няма как да издържат тези площадки. Съоръженията не работят и това, което е направено тогава по Програмата, просто даже се чудя с каква идея е направено и е без всякакво покритие като система, като модел за работа и прочие. Пак казвам, пример за неправилно изхарчени средства които ще отчетем като усвоени и че няма загубим. Никой не иска тези площадки. Разговорите винаги са били много. Просто пример за неефективни мерки за нещо, което някой е смятал на времето да направи.
По отношение за епизоотията и за това, което се случи със засегнатите свине – общо 140 хиляди на брой. Екарисажи не са използвани. Инсинератори не са използвани поради няколко причини: първо, мнението на Центъра за оценка на риска, че всяко разкарване на такава заразена маса крие риск от заразяване по пътната артерия и после при прибирането на СЖП-тата от други обекти.
Второ, поради изричното настояване на всяка браншова организация да не се ползват инсинераторите поради риск от разнасяне на заразата. Никога е стоял въпросът, освен по медиите, за ползването на тези средства за унищожаване на засегнатите свине. Нещо повече. Справката за всички страни – членки на ЕС, 11 на брой, в които имаше практика за унищожаване на засегнати животни. При такива обеми винаги става със загробване. Разбира се, то е по определен ред и по съгласуване с Министерството на околната среда. В момента започва мониторинг върху тези площи, върху които бяха извършени тези дейности по отношение на това да няма замърсяване и този мониторинг следва да го извършват общините, на чиято територия са площадките за загробване, контролира се от РИОСВ. Това даже сме го комуникирали с министъра на околната среда, защото и за това има методика, по която се прави – колко сонди, на каква дълбочина се бият и през колко време трябва да става. Но никога не е стоял въпросът по време на чумата как трябва да унищожаваме засегнатите свине. Никога. Нещо повече. Във всяко населено място, всеки кмет на населено място, всяка ферма изрично трябваше да има – нещо, в което не бяха изрядни, това е една от причините за поправки, които ще видите и които сме предложили в Закона за ветеринарномедицинската дейност. Всяко досие трябваше да съдържа този терен, идентифициран, със съответните разрешителни през РИОСВ и Басейнова дирекция. А не, когато избухнаха лятото огнищата, тогава се мина тази процедура. Защото сега, като тръгнем по пропуските, то във всяко звено има, но казвам, че това е ред, който е абсолютно определен. Там, където огнищата бяха близо до Варна – спомням си, че имаше едно, и по повод на това, че имаше наистина много малко разстояние и в това разстояние не се съдържаха такива животновъдни обекти, които можеха да бъдат разпространители, тогава само за едното огнище имаше такава възможност, но хората избраха пак загробването поради цената. Това е темата по отношение на унищожаването на засегнатите животни. Никога не е било вероятно да се ползват инсинератори поради тези рискове по мнението на абсолютно всички засегнати браншови организации и Центъра за оценка на риска.
Трето, по отношение на политиката. В крайна сметка тази дейност е задължение на фермерите. Това трябва да е ясно. В момента съществува държавна помощ, която сме нотифицирали и държавата подкрепя унищожаването на страничните животински продукти, благодарение на тази нотифицирана помощ. До кога ЕК ще смята за допустимо да позволява това, аз не мога да отговаря на този въпрос. Но за големите обекти – сега в мерките ще отворим специална мярка 5, ние сме допуснали да подкрепим всички дейности, които самите фермери – големи, индустриални, могат и искат да подкрепят за унищожаване, защото това е една от най-сигурните мерки за био сигурност, между другото, да унищожават тези СЖП-та на място, защото има различни технологии и ние ще подкрепим такива инвестиции. Това е нашата политика.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Благодаря за отговора. Не оспорвах кризата с чумата и начина, по който беше реализирано загробването. По скоро акцентът на въпроса ми беше в бъдеще как – не при кризи, а при нормални ситуации, в които всеки един животновъден обект има такива остатъци и те трябва да по някакъв начин да бъдат придвижвани, съответно изгаряни или каквото и да е било друго, се вижда тази политика в бъдеще. Вие казвате мярка 5, но все пак държавата също има своите ангажименти по прилагането на тази политика. Не знам с какъв бюджет смятате тази мярка да стартирате, за да могат например поне големите индустриални ферми да имат възможност да реализират, защото всичко е въпрос на някаква преценка, на някаква икономическа обосновка, която…
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Абсолютно. И бюджетите са направени според разходите на животинска единица.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Затова включих и въпроса с общините. Поставен ми е въпросът. Няма да скрия, че такъв въпрос ми е поставен в Тервел, бях тогава и депутат в Добричка област. В Тервел например задаваха въпроса могат ли да дават по някаква форма под наем. Но се оказа, че и това не е възможно да се случи. Говоря за периода преди две години. Разходите и загубите на общината бяха значителни, а имаха желание да работят, имаха желание и да…(Реплики извън микрофона.)
Факт е, че проектите са приключили, платени, те не са малки. (Реплики извън микрофона.) Трябва да се използват, все пак да се търсят начини.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Проблемите им са заложени в начина, по който е направена мярката тогава. Това е истината. И сега, когато изтече този мониторингов период, те ще могат да оперират, въпросът е да се намери желаещ оператор. (Реплики.)
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Колеги, заповядайте.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Добър ден на всички! Уважаема госпожо Министър, госпожо Председател, колеги! Искам преди да задам своя въпрос, да благодаря за предходния отговор, който бе доста точен от страна на Министъра, че наистина този тип инсинератори, съоръжения за обезвреждане на животински отпадъци, естествено, че не могат да се ползват при едри преживни животни, каквито са и свинете. Те са предвидени в голямата си част за птици. Решенията бяха взимани адекватно, вярно и на място. Да се надяваме, че и бъдещият мониторинг ще бъде ясен и точен, за да не допускаме замърсяване.
Сега към моя въпрос: в пресата се появиха доста съобщения за над 800 животни, които са евтанизирани с една нова болест в северната част на Румъния – болест на скрейпи. Това е болест на лудата овца. Над 800 животни до момента има евтанизирани, като разпространението, поне така се твърди в изданията, които тиражират тези данни. Има лекция, изнесена от един румънски професор в института в Тимишоара, че се придвижва с около 10-12 км на месец на юг. Какви мерки взима в тази насока нашата държава, за да не останем отново изненадани от нещо, което би могло да почука в следващата година на нашата граница, не Дай си Боже да дойде при нас? Втората част на въпроса е: обезпечени ли са с ресурси Националната лаборатория във връзка с апаратура, консумативи, за да може диагностицирането, не само на тази болест, а и на всички други, които се повяват на фона на тази напрегната обстановка, която е в района, да могат да бъдат обезпечени с достатъчен финансов ресурс за извършване на точен и надлежен анализ.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Сега Петя Петкова, ако може, да отговори за болестта, която цитирате, в Румъния и дали е отразена в системата, а аз ще отговоря на останалата част от въпроса – по отношение на обезпечеността на Националната лаборатория.
Аз мисля, че във втората половина на тази година ние закупихме допълнителна апаратура. Ловният сезон се откри на 5 октомври. Към днешна дата или към вчерашна има над 13 хиляди диви свинеQ на практика депопулирани, отстреляни, хванати и така нататък. Организацията по отношение на излизането на пробите от дивите свине за АЧС върви почти в ритъм, извън някои случаи на загубване по трасето до лабораторията, но успяваме на седмичен период, до следващия ловен излет, да излязат пробите.
В този смисъл смея да твърдя, че в това отношение организацията е укрепена и ние нямаме притеснения по отношение на тази обезпеченост.
По отношение на болестите – то мога и за шарана да Ви кажа каква болест има. След като АЧС излезе, при мен дойде изпълнителният директор на Агенцията по рибите и ми казва: „Ох, ако знаете как съм притеснен, в Румъния, в Унгария зарибителният материал за шарани има тъй наречената…“ – сега може да я сбъркам, което е като чумата – „..няма никаква превенция, профилактика. Това, ако се случи?“. Казвам му: „Ами то сега така за всеки вид животни може да излезе.“
Истината е, че трябва различно ниво на превенция, профилактика, надзор и контрол и в тази посока са промените, които сме предложили в Закона за ветеринарномедицинската дейност. Затова Ви казах, че ние се надяваме до февруари да ги приключим в Народното събрание финално, за да можем да се подготвим за следващия сезон. Готвим промени и в самата структура на Агенция по безопасност на храните, по отношение на ветеринарните специалисти. Тоест всичко, което се отглежда, всеки вид животно, дали за лични цели, или с търговска цел, в малки ферми, индустриално, да бъде регистрирано и да бъде с ветеринарно обслужване – нещо, което не беше така лятото.
Ако Петя Петкова има да ме допълни по отношение на конкретната болест, сега да вземе думата, аз за това не мога да дам информация.
ПЕТЯ ПЕТКОВА: Здравейте и от мен.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Може би на народните представители да кажа, че Петя Петкова е директор на дирекция „Политики по агрохранителната верига“, на мястото на госпожа Лора Джупарова, която премина в биологичното производство. И така Петя пое ангажимента по отношение на хранителния пакет закони, ветеринарномедицински. Идва от Българската агенция по безопасност на храните.
ПЕТЯ ПЕТКОВА: Благодаря, госпожо Министър, госпожо Председател, уважаеми народни представители! Съвсем накратко ще допълня информацията, която Ви предостави министър Танева.
Скрейпи заболяването подлежи на ежегоден мониторинг по програма, която е утвърдена от Европейската комисия. Програмата ежегодно подлежи на мониторинг от страна както на Българската агенция по безопасност на храните, така и от представителите на Европейската комисия. Само преди една седмица приключи мониторинга на заболяването TSE, което включва и лудата крава при едрите преживни животни, а скрейпи е при дребни преживни животни. Така че това заболяване подлежи на сериозен мониторинг.
Агенцията разполага с три лаборатории – една държавна референтна лаборатория и две регионални лаборатории в Търново и в Стара Загора. Лабораториите подлежат на ринг тестове както от страна на Европейската референтна лаборатория, така и от страна на съответно регионалните лаборатории от Националната референтна лаборатория.
Имаше проблеми в последните месеци относно обезпечеността на диагностика в Държавната референтна лаборатория и затова част от пробите се изследваха в частна лаборатория, която е акредитирана за целта. Така че държавата изпълнява ангажимента си да изследва всички проби и до момента няма положителни резултати. Но лабораториите са оборудвани, съгласно изискванията, и съответно се взимат необходимият брой проби.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Петкова.
Господин Абазов, заповядайте за реплика.
БЮРХАН АБАЗОВ: Госпожо Председател, госпожо Министър! Имам въпрос и той е свързан с така желаното от нашите земеделски производители – схема за обвързаност с производството, подпомагане.
Моят въпрос конкретно е: предприема ли Министерството мерки, с които да завиши контрола по тази мярка? Тъй като знаете, че досегашният начин на контрол с представяне на фактури, кантарни товарителници и някакви други касови бележки за продадена продукция, нещо не дава резултат. Миналата година, знаете, бяхме европейски шампиони по площи с тикви, тази година има вероятност да сме европейски шампиони по картофи и моркови, защото по данни на Асоциацията на картофопроизводителите, истинските, реални площи в България за тази година са около 40 хиляди декара, а заявленията за подпомагане са 92 хиляди декара. Другият критерий, който също показва голямо разминаване е, че за 2017 г. площите са 50 хиляди декара, за тази година са 100, а добивите са едни и същи.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Абазов, ще Ви отговоря на въпроса.
Част от данните, тиквите – да, така беше 2015 г. и 2016 г., като бях за първи път министър, аз ги изключих от обхвата на обвързаната…(Реплики.)
БЮРХАН АБАЗОВ: Тогава имахме картофи.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: …, както и орехите. На картофите също им мина модата и за мое учудване през последния сезон картофите имат даже леко намаление, най-голямо увеличение, мисля че имат доматите на семка, краставиците…
БЮРХАН АБАЗОВ: Морковите.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не, морковите не са толкова, краставиците, още една култура беше, но няма такива флуктуации, както имаше при тиквата, далеч сме от ония рекорди 2015 г. Флуктуациите са на практика анализа – това се случва най вече при зеленчукопроизводството – анализът показва за три четири години назад, че 10% от площите със зеленчуци варират всяка година с различна култура. Това предполага извода, че 10% от площите не го правят като бизнес за зеленчуците, а за субсидии се ориентират според високата субсидия. Така и не се разбра, че субсидията се определя по общ бюджет, който е стационарен и нотифициран и се разделя на площите – те затова всяка година варират площите.
Сега, това което направихме за тази година – ние завишихме двойно проверките. Или от този сектор 40% от площите бяха проверени на място, като резултатите показват по отношение на някои култури наистина драстични злоупотреби – те се цитираха в публичното пространство, няма да кажа нещо ново. Разбира се, те ще бъдат лишени от подпомагане. Не бяха намерени на някои площи остатъци от краставици, остатъци от домати. Да, тези площи ще бъдат лишени, но най-важното е, че извадката, толкова завишена, 40% при това, беше пак направена от най-рисковия сегмент – големи площи, култури, които всяка година варират и близо 20% на практика се оказаха, че няма данни за добивите, че наистина са изкарани такива, каквито се казват.
Колежката даже може да Ви даде, сега ѝ казах таблицата с конкретни цифри.
Мерките, които предприехме, ние го анонсирахме предварително, са точно тези проверки – те са, пак казвам, 40% се направиха. Близо два месеца с екипи. Извън това, някои документи, които ще изискваме, които са тъй наречените по-либерални, с комуникация, разбира се, с бранша също взехме решение да отпаднат и някъде коригирахме и добивите.
Това можем да направим.
Анализът показва, също така, че обвързаната подкрепа и в зеленчуците, и в трайните насаждения, там няма такива цифри като злоупотреба. Там единственото, което сме намерили, е градини в неплододаване, но пак така по рискове, много по-малък процент като нарушение, отколкото при зеленчуците. Пак казвам, там е по лесно, защото са едногодишни култури.
Анализът на обвързаната – какво показва? – че в секторите „Плодове“ или „Трайни насаждения“ над 90% от стопанствата са малки. На практика тази подкрепа основно е за малки стопани. При зеленчукопроизводството е по-различно. Там малките стопани представляват 75% от всички. Другите са основно малки, ние защитаваме обвързаната подкрепа. В крайна сметка, системата на мониторинг в новия програмен период, който ще бъде и съвместно със снимки от системата „Коперник“ на Съюза – това също ще подобри значително контрола върху тези площи и не бива, както се казва, да развяваме бялото знаме или да се предаваме. По-добре е да се борим и с физически усилия на макс, но да запазим една подкрепа, която е жизнено важна, защото от 14 хиляди производители на плодове, над 90% са малки, и това осигурява заетостта в районите, в които има този поминък. При зеленчуците е същото – 75%.
Така че настоящата година, която идва, на практика зеленчуците ще го усетят по ставката си, защото наистина 20% е значителен процент, който ще бъде изключен от субсидиране.
Същото е и при БИО-то, което проверихме, но тези проверки на място, с тези големи извадки, безспорно ангажират много физически ресурс на системата.
Колежката, ако има да ме допълни по конкретни цифри, по култури.
АДЕЛИНА СТОЯНОВА: По отношение на площите с картофи. През 2017 г. са заявени малко над 9 хиляди хектара картофи; 2018 г. – 12 хиляди хектара картофи; 2019 г. – цифрата е обща, като картофите попадат в една обща група – картофи, лук и чесън, като общо за трите култури заявените за подпомагане площи са малко над 10 хиляди хектара. Тоест имаме значително намаляване на площите, заети с картофи, за сметка на площите, които са заети с отглеждането на домати. Това е равносметката от заявените за подпомагане площи за кампания 2019 г.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това са актуалните тенденции от кампания 2019.
БЮРХАН АБАЗОВ: Идеята ми да задам този въпрос, госпожо Министър – аз знам, че тук експертите ще ме залеят с цифри и статистики – сигурно е вярно, но по-скоро моят въпрос беше политически. Защото, както знаете, нашата партия защитава тази схема и държи тази схема да се прилага и в следващия програмен период, тъй като в предварителните дебати някои от големите страни – членки на Европейския съюз изразиха малко отрицателно становище по отношение на тази мярка – да се прилага в новия програмен период.
Не го задавам случайно въпроса, за да не стане причина ето тези изкривявания, които ги имаше, да станат причина или коз в ръцете на тези страни, които са против прилагането на тази мярка, за да не ни оборят нас, да Ви подпомогна да защитите по-лесно идеята по прилагането на обвързаното плащане. Защото при такава чувствителна ситуация страните-донори да са против, а малките страни да искат да се прилага схемата, един сигнал, един пример за опорочаване на схемата, било в България или в другите страни, които искат да прилагат схемата, би довело до там въобще да не влезе в това, което ще ни съсипе всичките усилия и целия напредък, който имаме по прилагането на тази мярка.
Като казах „вземали мерки“ – да, сигурно сме увеличили проверките, по-скоро личната ми идея беше, ако въведем не само документ, с който е осъществена продажба на реализиране на продукция произведена, а да включим примерно и документи, които са свързани с отглеждането на културата, документи за закупуване на семена, торове, горива, на нещо, което е свързано, би ни гарантирало, че наистина има производство, има налични площи и би намалило и капацитета, който ангажирате с теренните проверки.
При представяне на такъв вид документи – не на крайна реализация, а още в хода на технологията на отглеждането.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Абазов, сега, когато идва нова кампания по директни плащания, ще предложим също тези предложения. Имаше идея, при прибирането на реколтата, да се посещава от служител на Областна дирекция „Земеделие“, да се прави протокол, че физически се прибира. Само че на практика 28 хиляди са хората, които се занимават с това и физически беше невъзможно. Изключихме някои протоколи, като доказващи документи. Ти ще направиш протокол за прибиране на реколтата, ама добивът дали е такъв, в смисъл, пак за всичко има. Ето, това е нашият манталитет, само ние така всичко гледаме как да заобиколим. Така че в този смисъл, такива фактури за семена, при зеленчуците специално – да, може.
По отношение на препаратите за пръскане. Те поначало всички се възползват от държавната помощ за есенните и зимните пръскания. Те поначало си представят фактурите за препаратите за растителна защита.
Другото, което искам да кажа в първата част на въпроса Ви, за нас е много важна, за Вашата партия, за нашия кабинет също, и с програмата сме излизали на изборите. Това е основна теза, която отстоява България на формат Европейски земеделски съвет за запазване на обвързаната подкрепа.
Нещо повече, от вчера, днес, мисля и утре, ресорната по дебата за ОСП – Вергиния Кръстева, заместник-министър, с Мария Христова, тя беше тук юрист в Комисията, която сега е ръководител на координационното звено по ОСП, са в Германия на среща със заместник-министри, за да ги убеждават колко е важна за България обвързаната подкрепа. Да, Германия в момента е против, и ако тази позиция не се промени, наистина не би могло да се постигне такъв консенсус.
Отделно, анализът, който излезе, първият слот анализ от Института по аграрна икономика, приключи с всички бележки, изпрати ги, в частта „Обвързана подкрепа“ ние сме го превели на немски и сме го изпратили на германския министър на земеделието в опит да я убедим, че за нас обвързаната подкрепа – и Вие сами виждате по площите, няма изкривявания в посока увеличаване на производството, какъвто е мотивът на Германия да е против обвързаната подкрепа, тъй като при нея това е бил ефектът три програмни периода назад, когато са прилагали този метод на подкрепа.
Второ, ние сме дали ясен разрез, че тези близо 14 хиляди в трайните насаждения, близо 14 хиляди бенефициента в зеленчуците, средно 90% са малки стопанства, това, което е целта на ОСП.
Трето, това са специално трайните насаждения със затревяванията, това са въглерод, задържащи практики, което е пак една от целите на ОСП. Тоест подкрепяйки този вид стопанства, те постигат и други цели на ОСП. (Реплика.) Да, включително осигуряването на заетостта в селските райони и в това всеки може да се убеди, като отиде по районите, в които има диверсифицирано земеделие по селата, и където няма.
Но Вие сте прав, затова не сме го комуникирали и толкова гръмко резултатите от тези проверки, защото можехме съвсем детайлно. Защото всичко това се анализира и те казват: „Вие искате една подкрепа, а вижте какво се получава“.
И постоянно мислим нови и нови задължения, а хората в развитите демокрации, с три страници по философия, си го изпълняват, но ние сме друга бира – южните страни, както се казва, и при нас е малко по различно.
В крайна сметка към момента по декларацията на Румънското председателство се запазва сегашният размер на обвързаната подкрепа.
Това, което мога да Ви информирам, Вие вероятно сте се информирали, излезе Преходният регламент, едногодишният. На Съвет на министрите в понеделник и вторник – съм там, ще го дебатираме, той е за една година и единственото различно в него от сегашната практика е, че отпада националната преходна помощ.
Веднага анонсирам, че за нас това е проблем, ако за тютюна е очаквано.
Аз, между другото, в Народното събрание на дебата дойдох след среща с тютюна, с преработватели, производители. Нещо повече, заместването на Националната преходна помощ с инструмента деминимис по различни условия, можем дори да постигнем по-положителен ефект, защото те са дребни стопани, но за животновъдството, за цял таргет, овце и кози-майки без селекционен контрол, това е тема, защото там бюджетът е 35 млн. лв.
В момента сме направили една декларация, то това излезе преди две седмици, във всички страни членки, които прилагат Националната преходна помощ, да се обединим да искаме да се приложи в преходния период поне за сектори, които ще бъдат предмет на подпомагане, защото 2021 г. ще стане тогава тема.
Това е новото, което, извън общият дебат за ОСП, върви в момента. Мисля че и Вие се убедихте на предното заседание. Колегите са доста напреднали в детайла в преговорния процес. Ноември даже организираме с Аграрния университет – Пловдив експертен дебат на тема „Зелени практики“, с експерти от 12 страни – членки на Европейския съюз – вече са потвърдили. Вие също ще получите покана, когато финализираме датата, с идеята да съберем в един наръчник всички зелени практики на страните и нашите земеделци, тъй като повишената условност е едно голямо предизвикателство пред директните плащания, за да изберем това, което би било най-добре за България.
Всяка политическа подкрепа на ниво Европейски парламент, казвам го защото имате народни представители там, по отношение на обвързана подкрепа, Национална преходна в този детайл би била добра. Даже аз на страни членки – защото някои страни членки, които прилагат Национална преходна, доброволно се отказват от нея. Но при нас, примерно, е тема, защото ние сме си демаркирали категориите животни с обвързвана и Национална преходна и остава, ако 121 млн. лв. е обвързаната за категориите животни, 35 е овце, кози-майки, което се прави по Национална преходна – това е 30%, не е малко.
Предстоят преговорите – на този етап сме.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Министър, за изчерпателните отговори.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието. Благодаря Ви, колеги.

(Закрито в 15,40 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Белова


Стенограф:
Теодора Енчева