1. Изслушване на производителите и преработвателите на лавандула относно промяна в Наредба № 2 от 23 юли 2014 г. за класификация на отпадъците.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––






ПРОТОКОЛ
№ 76

На 18 декември 2019 г. от 14,30 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на производителите и преработвателите на лавандула относно промяна в Наредба № 2 от 23 юли 2014 г. за класификация на отпадъците.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по земеделието, храните и горите, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията по земеделието, храните и горите госпожа Мария Белова.

* * *
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Добър ден, уважаеми колеги!
Имаме кворум – откривам заседанието на Комисията по земеделието и храните.
Колеги, получили сте дневния ред, който е с единствена точка, изслушване на производителите и преработвателите на лавандула относно промяна в Наредба № 2 от 23 юли 2014 г. за класификация на отпадъците.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред да гласува.
За – 20, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.
Гости на днешното заседание са производители и преработватели на лавандула: Атанас Атанасов, Диан Димитров, Веселин Стойчев, Йордан Георгиев, Любомир Вълканов и Таня Аптиева.
Добре дошли!
Само преди да Ви дам думата, колеги, тази тема не е в ресора на нашата комисия, но по искане на производителите и преработвателите на лавандула считам, че е редно да ги изслушаме и, ако някой народен представител прояви законодателна инициатива, съответно по указания ред да внесе законопроект или предложение за изменение на закон. Виждам, че се касае за подзаконов нормативен акт на Министерството на околната среда и водите, но всеки един от нас има право на законодателна инициатива.
Така че още веднъж добре дошли!
Преди да дам думата на гостите, заповядайте, господин Апостолов.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Добър ден.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Днес няма да мога да опонирам достатъчно добре заради гласа си, но преди да започнем по същество, да поздравим нашия колега Сабанов със слуката, която е имал. Дано оттук нататък все така да му върви!
Какво искам да кажа? Надявам се отново професионализмът в тази комисия да надделее, госпожо Председател. След разговорите, които проведохме днес в 13,00 ч. в Министерството на околната среда и водите, аз не излязох оттам обнадежден, защото се оказва, че Наредба № 2 не може да бъде променена и Министерството на околната среда и водите хвърлиха топката в Министерството на земеделието, храните и горите и това означава, че това става наша тема.
Оказа се, след срещата със заместник-министър Живков и целия екип на дирекция „Отпадъци“ в Министерството на околната среда и водите, че тази наредба № 2 е спусната едва ли не от Европейския съюз с точната класификация, незнайно защо, за тези остатъци от растителни суровини, които в никакъв случай не бих могъл да нарека отпадъци. Това не важи само за лавандулата, а важи за всички остатъци от етерично маслени култури, които са подлежали на водопарна дестилация в дестилационни апарати.
Становището, което се оформи след тази среща беше, че ресорното Министерство на земеделието, храните и горите трябва да изрази своето становище относно това дали този остатък е годен да бъде върнат и оползотворяван в почвата, което да е подкрепено със съответните анализи, проби и достатъчно количества научни трудове по темата и, ако има такова становище, пак казвам, на ресорното Земеделско министерство, едва тогава Министерството на околната среда и водите няма да променя Наредбата, а може би чрез промяна на законодателната част, ще даде друг начин и способ, в които ние вече трябва да решим какво и как да направим, за да могат производителите да работят спокойно.
Фактическата обстановка, колеги, съвсем накратко е следната: тези остатъци, които са от изваряването, към този момент регионалните служби на РИОСВ по места класифицират като отпадъци и или налагат глоби на собствениците на дестилерии, или трябва да бъдат извозвани на регионални депа. Тук виждаме два проблема: извозването до регионални депа означава разходи и допълнително количество вредни емисии. От една страна, извозваш суровина, която е годна за последваща обработка, а, от друга страна, вече масово има оплакване от съответните общини, че клетките започват да се запълват с растителни остатъци, които са годни за употреба.
След тази среща в Министерството на околната среда и водите възникнаха още въпроси, тъй като Наредбата не класифицира като отпадък суровините, подложени на изгаряне, за да се получи енергия – примерно от слама, от слънчогледови люспи и така нататък. Тази суровина, която е абсолютно стерилна и прави остатъка абсолютно стерилен, защото методът за водопарна дестилация се провежда при минимална температура от 160 градуса и в нея няма нито плевелни семена, нито каквито и да било остатъци от пестициди и от влагането на препарати за растителна защита.
За разлика от това по нивите могат да се хвърлят какви ли не „други чудеса“, ще го кажа в кавички, но не и годен растителен остатък.
Затова се надявам, госпожо Председател, тук след това изслушване като Комисия да се консолидираме около мнението и да начертаем някакъв път за движение напред. Както казах, след днешната среща се оказва, че това вече е топка в нашето поле и да видим как след Нова година бихме могли да започнем и до началото на сезона да сме приключили тази инициатива, защото сезонът за някои от маслата започва още в месец май и глобите валят върху производителите, включително с риск от затваряне на дестилационните съоръжения.
Между другото, вече е приет закон за розата. Този отпадък, който е остатък от изваряването на розовия цвят също е класифициран като отпадък и не може да бъде внасян в полетата, а там говорим за доста килограми. При тези 50 хил. дка розови насаждения, средно по 500 кг розов цвят на декар, всеки може да сметне какви количества суровина следва да бъде извозвана. Не дай си боже, да влезем в темата „лавандула“, която също е десетки хиляди декара, а суровината е над 600 – 700 кг маса на дка. Това е, което имах да кажа.
Надявам се, че от тази комисия отново ще произлязат верните решения, защото от други институции днес не забелязах това да се случва.
Предлагам да дадем думата на хората от бизнеса в бранша и те да заявят своите виждания, с които да ни запознаят, за да можем в крайна сметка да формираме някакво решение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Апостолов.
Заповядайте. Ще помоля само да се представяте за протокола.
ТАНЯ АПТИЕВА: Ръководител производство съм на една от дестилериите в България. Работила съм на няколко места в същата област като едно от тях е Институтът на розата в град Казанлък.
Нашият представител за Добричка област – господин Апостолов, се е запознал много добре с материала, който предварително предоставихме, и нямам кой знае колко подробности да добавя към това, освен да Ви кажа, че генерирането на тревни суровини, които се изваряват в цялата страна, са в огромни количества. Само в Северна България са около 80 – 90 хил. дка, което е огромно количество – цяла планина. Ако ние продължаваме да го генерираме като отпадък, рискуваме да ходим по отпадък.
Нашата молба и надежда са да ни помогнете да докажем, че това е една полезна вторична суровина, която можем да използваме в нашите земеделски земи като: олекотяване на почвата, аериране на почвата, обогатяване, запазване на хумусния слой, който почти вече е износен.
Много неща сме събрали като доказателства. Това са проучвания и опити на професор Георгиев и неговата група от Института по хранителни технология – Пловдив, опити на Института по розата – Казанлък, които са към Стопанската Академия. Също така предоставихме материал за изследване на една лаборатория в Англия – YaraMila, която ни предостави обратен отговор със съдържанието на вещества в така наречения по Наредбата отпадък. На този вторичен продукт, който ние искаме да използваме за обогатяване на почвата, като изберем такъв вариант, че да не натоварваме фермерите и производителите на етерични масла с допълнителни инвестиции, това може да стане много, много лесно. Според нас суровината трябва да се върне там откъдето е дошла – тоест на полето.
Господин Апостолов спомена и това е истина, че това е стерилна суровина. Тя не съдържа плевелни семена, не съдържа вредни вещества, не съдържа разтворители, а е чиста растителна суровина, която можем да използваме.
Много се надяваме да ни помогнете да докажем на Министерството на околната среда и водите, че това никак не е вредно, а напротив – много е полезно. Целият свят работи в тази насока да се използват разградимите биологични суровини за полезни неща, а не за тор – да се класифицират като отпадък. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
ЛЮБОМИР ВЪЛКАНОВ: Господа народни представители, казвам се Любомир Вълканов и съм преработвател от Южна България.
Както каза госпожа Аптиева, това е нашият основен проблем, че местните служби на РИОКОС ни глобяват затова, че депонираме този остатък на наши земи, не ни разрешават да го депонираме върху земеделска земя, заради забраната от замърсяване на подпочвените води. Тоест ние сме в патова ситуация, в която трябва да намерим някакъв изход.
Този сектор беше приоритетен за финансиране от Европейския съюз, а сега вече ние имаме този проблем – имаме предприятията, и трябва да изчистим цялото производство. Ако можем да извадим това от Наредбата, ще сме много доволни – както ние, така и всички около нас. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Колеги, някой от Вас иска ли да вземе думата ?
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, гости! Учудвам се, че толкова късно ни запознавате с този проблем, защото това си е чиста органика. Ние нали сме склонни да внасяме да горим италиански отпадъци, а за това, което е чиста органика, сме склонни да Ви наказваме като за отпадък и боклук, което според мен отново говори за неадекватното поведение на Министерството на околната среда и водите.
Много бих искал, ако имате информация, да ни кажете как е в Холандия или в някои западни държави (реплика), или във Франция, за да стъпим на опита. Това може и умишлено да се прави в България, за да се пречи на нашите земеделски производители в тази сфера, но, ако имате информация, моля да ни запознаете как е във Франция, защото виждам, че Вие сте специалист. Моля, съвсем накратко, защото считам, че нашата комисия трябва се включи в този процес. Благодаря.
ТАНЯ АПТИЕВА: Подготвили сме становищата на: наши български учени; на френския опит; становище на Института по етерични масла в град Казанлък; на професор Баева и доктор Станев; анализът на YaraMila, изследванията на професор Георгиев; препоръки за полезността. Всичко сме предоставили в тази папка, която ще Ви оставим. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Други изказвания?
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, гости! От гледна точка на това, че въпросът касае и научни изследвания в България, Вие имате такова становище, но то не е облечено като научно становище, защото е на базата на събрана информация от различни източници и на Института по розата и етерично маслените култури. По-скоро Институтът „Пушкаров“ е този, който може да каже и да направи анализ, тъй като все пак се касае за почвеното плодородие. Компостирането е ясно – може да се компостира, но изисква време, изисква усилие, изисква разходи. Вашата идея по скоро е, ако не е отпадък, да се влага директно в почвата. Нали така?
ТАНЯ АПТОВА: След натревняване, да.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да. Може би в Института „Пушкаров“ – като институт по почвознание, имат изследвания и могат да Ви ги предоставят като научен проект. Мисля, че ще има по-голяма тежест, защото е специализиран институт точно в тази насока, а мисля, че имат и изследвания, а от Института по розата е написано изследвания на този, изследвания на онзи. Те могат да имат изследвания, но в края на краищата, дали има научен продукт, който да казва категорично, ясно и точно – това са различни неща. Иначе в научната литература в повечето случаи са хипотези.
ТАНЯ АПТОВА: При нас не е. При нас всичко се доказва опитно в Института.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Говоря за тези източници, които са цитирани от различни научни институти.
ТАНЯ АПТОВА: Това е друга папка, която Вие ще получите с истинските.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Ами трябваше да ги получим.
ТАНЯ АПТОВА: Ще бъде входирана и ще Ви бъде предоставена. (Реплика.)
А можем също да представим изследване и на „Пушкаров“.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Пак казвам, като Комисия, която не е ресорна по темата, няма как да излезем с официално становище. След ваканцията ще коментираме и с колегите от Комисията по околната среда и водите.
Господин Апостолов, аз съм озадачена как Министерството на околната среда и водите Ви казва, че не е техен проблем, а е на Министерството на земеделието, при положение че Наредба № 2 е конкретно на Министерството на околната среда и водите. Тя е тяхна и няма как нито ние като Комисия по земеделието, нито пък Министерството на земеделието, храните и горите може да отмени тяхна наредба, но така или иначе ще се запознаем по-детайлно, ще получим и от гостите допълнителни документи. Както каза и професор Бъчварова, за да може всеки един народен представител, независимо дали ще сме ние като Комисия или Комисията по околната среда и водите, но следва да имаме и становището на експертите от ресорното министерство, и какво казват научните среди. Според мен въпросът тепърва ще бъде отворен и наистина да стигнем до това решение, което е най-удачно, от една страна, за природата, от друга страна, за преработвателите и производителите.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Уважаема госпожо Председател, да, аз също останах изненадан, защото представителите на дирекцията в Министерството на околната среда и водите казаха, че това е Наредба с много широкообхватен механизъм за класификация на отпадъците и просто там са изброени, както се казва: „врата у поле“, доста широки понятия, и в зависимост от това дали в конкретния случай се разглеждат определени остатъци, които могат да бъдат класифицирани като отпадък или като суровина, се прави преценка в зависимост откъде произлизат те. Тъй като говорим за растителен остатък, който произлиза от земеделска дейност, те искат становище на Министерството на земеделието, храните и горите.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Би трябвало, преди да приемат Наредбата, да поискат становище от Министерството на земеделието, храните и горите, защото това… (Реплики.)
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Аз затова казах: „врата у поле“.
Съгласен съм с Вас, колеги. Може да се окаже, че когато методът не е водопарна дестилация, а е обработка с химикал, защото и такъв метод има на получаване на дестилация на масла, тогава този остатък вече наистина е отпадък, но ние говорим за това, което е прието в момента и в Закона за розата, където е казано, че етерични масла се добиват в България по стандарт само чрез метода на водопарна дестилация. Тоест няма отворена врата за другите химични методи и способи на извличане на масла.
Явно в Европа съществуват такива методи и затова, когато сме вземали наредбата от Европа, ние сме я приложили едно към едно, без да отчитаме факта, че в България този метод на водопарната дестилация е единствен. Има много химични методи – и чрез ултразвук, и чрез безоации, и чрез въглероден двуокис, има с хладилни агенти, с фреони, но това са вече други неща, за които тук не говорим. Затова винаги пренаписването от Европа довежда до казус в България, който не е съотносим към нашите производители.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Апостолов.
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Аз съжалявам, че вземам за втори път думата, но понеже съм член и на Комисията по околната среда и водите. Отново казвам: учудвам се, когато един от приоритетите на Министерството е за кръговата икономика. Според мен от Министерството са отговорили безотговорно и затова правя предложение, Вие уважаема госпожо, като председател да говорите все пак с госпожа Василева тази точка да влезе в дневния ред на Комисията по околната среда и водите, за да може да стиковаме и да видим къде са проблемите в самия процес. Това е предложението ми.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Това беше и моето предложение –ресорната комисия да го разгледа, да покани компетентни експерти от Министерството на околната среда и водите.
Що се касае до Министерството на земеделието, храните и горите, ако има касателство, ние като Комисия по земеделие съответно ще предприемем необходимите действия за пред нашето ресорно министерство.
Колеги, ако няма други изказвания, благодарим на гостите. Надяваме се възможно най-бързо да имаме решение на техния въпрос.
Поради изчерпване на дневния ред закривам настоящото заседание на Комисията по земеделието.
Още веднъж благодаря на гостите.


(Закрито в 15,00 ч.)





ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Белова



Стенограф:
Катя Данчева