Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по земеделието и храните
Комисия по земеделието и храните
11/12/2019
1. Разглеждане на Законопроект за допълнение на Закона за публичните предприятия, № 954-01-82, внесен от Мария Белова и група народни представители на 22 ноември 2019 г. – първо гласуване.
2. Проект на решение за изменение на Решение на Народното събрание от 19 септември 2017 г. във връзка с разискванията по питането на народните представители Светла Бъчварова и Георги Гьоков към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов относно политиката на Министерството на земеделието, храните и горите за създаване на ред в поземлените отношения (Дв., бр. 77 от 2017 г.) и Решение на Народното събрание от 27 февруари 2019 г. (ДВ., бр. 19 от 2019 г.).
3. Разглеждане на Законопроект за маслодайната роза, № 902-01-20, внесен от Министерския съвет на 16 април 2019 г. –второ гласуване.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ПРОТОКОЛ
№ 74
На 11 декември 2019 г. от 14,30 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Законопроект за допълнение на Закона за публичните предприятия, № 954-01-82, внесен от Мария Белова и група народни представители на 22 ноември 2019 г. – първо гласуване.
2. Проект на решение за изменение на Решение на Народното събрание от 19 септември 2017 г. във връзка с разискванията по питането на народните представители Светла Бъчварова и Георги Гьоков към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов относно политиката на Министерството на земеделието, храните и горите за създаване на ред в поземлените отношения (Дв., бр. 77 от 2017 г.) и Решение на Народното събрание от 27 февруари 2019 г. (ДВ., бр. 19 от 2019 г.).
3. Разглеждане на Законопроект за маслодайната роза, № 902-01-20, внесен от Министерския съвет на 16 април 2019 г. –второ гласуване.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по земеделието, храните и горите, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от заместник-председателя на Комисията по земеделието, храните и горите господин Димитър Гечев.
* * *
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Добър ден, колеги!
Имаме кворум – откривам днешното заседание, което ще протече при следния
Дневен ред:
1. Разглеждане на Законопроект за допълнение на Закона за публичните предприятия, № 954-01-82, внесен от Мария Белова и група народни представители на 22 ноември 2019 г. – първо гласуване.
2. Проект на решение за изменение на Решение на Народното събрание от 19 септември 2017 г. във връзка с разисквания по питането на народните представители Светла Бъчварова и Георги Гьоков към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов относно политиката на Министерството на земеделието, храните и горите за създаване на ред в поземлените отношения (Дв., бр. 77 от 2017 г.) , изменено с Решение на Народното събрание от 12 октомври 2018 г.и Решение на Народното събрание от 27 февруари 2019 г. (ДВ., бр. 19 от 2019 г.).
3. Разглеждане на Законопроект за маслодайната роза, № 902-01-20, внесен от Министерския съвет на 16 април 2019 г. – второ гласуване.
Предложения по дневния ред?
Ако ми позволите, аз ще направя предложение: тъй като не сме водеща комисия, ще Ви предложа първа точка да отпадне от днешния дневен ред; точка втора да стане първа; точка трета – втора.
Който е съгласен с направеното от мен предложение, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към първа точка:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 19 СЕПТЕМВРИ 2017 Г. ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗИСКВАНИЯ ПО ПИТАНЕТО НА НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ СВЕТЛА БЪЧВАРОВА И ГЕОРГИ ГЬОКОВ КЪМ МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ РУМЕН ПОРОЖАНОВ ОТНОСНО ПОЛИТИКАТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА РЕД В ПОЗЕМЛЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ (ДВ., БР. 77 ОТ 2017 Г.) , ИЗМЕНЕНО С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 12 ОКТОМВРИ 2018 Г. И РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 27 ФЕВРУАРИ 2019 Г. (ДВ., БР. 19 ОТ 2019 Г.).
Давам думата на вносителите да представят Проекта на решение.
Господин Мацурев, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър, колеги! Припомням, че във връзка с разискванията по питане на народните представители Светла Бъчварова и Георги Гьоков към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов относно политиката на Министерството на земеделието, храните и горите за създаване на ред в поземлените отношения с Решение на Народното събрание от 19 септември 2017 г. на министъра е възложено в срок до 31 декември 2017 г. да внесе в Народното събрание доклад, който включва анализ на нормативната регулация на обществените отношения в земеползването и Стратегия за управление и развитие на поземлената собственост в България.
Със същото решение е възложено на министъра да внесе в Народното събрание Проект на единен законодателен акт, уреждащ обществените отношения в земеползването в срок от 10 месеца след приемане на доклада. Впоследствие цитираното решение е изменено като двукратно е удължаван срокът за изготвянето на единен законодателен акт и е възложено на министъра след провеждане на необходимото обществено обсъждане да внесе Законопроекта в Министерския съвет.
Настоящият Проект на решение е изготвен във връзка с Доклад на министъра на земеделието, храните и горите, който е внесен, разгледан и одобрен на оперативно съвещание на Министерския съвет, проведено на 4 декември 2019 г.
От Доклада става ясно, че подготовката за новия програмен период 2021 – 2027 г., изисква преразглеждане на националното законодателство с цел съобразяването му със специфичните цели на Нова обща селскостопанска политика. В Доклада се предлага да бъде удължен с най-малко една година срокът за внасяне в Министерския съвет на Проект на единен законодателен акт, уреждащ обществените отношения в земеползването в България.
В тази връзка е внесен и настоящият Проект на решение, който предвижда след необходимото обществено обсъждане министърът на земеделието, храните и горите да внесе в Министерския съвет Проект на законодателен акт, уреждащ обществените отношения в земеползването в България, който да е изготвен на базата на вече представен анализ на нормативната регулация на обществените отношения в земеползването и Стратегия за управление и развитие на поземлената собственост в България, и който да бъде съобразен с изискванията на Новата обща селскостопанска политика.
Колеги, разполагате с мотивите на вносителите, в които детайлно са изложени аргументите за предлагане на настоящата промяна на Решението. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин Мацурев.
Откривам разискванията.
Изказвания?
Заповядайте, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми колеги!
Не виждам защо отново бягаме от отговорност да уредим тези отношения, толкова дълго чакани от земеделските производители. Отлагахме веднъж, отлагаме втори път. Ще отлагаме, докога? Ако ще се отлага така – хубаво, тогава да правим промени, които са нужни в отделните закони, които съществуват в момента. Ние обаче не правим такива, поради факта че има Закон, който обединява и четирите. В крайна сметка, ако трябва да гласуваме „против“ и въобще да няма такъв закон. Не виждам иначе смисъл.
Ще чакаме новата Обща селскостопанска политика?! Ще чакаме третото пришествие ли? Какво ще чакаме? Докога смятате, че ще продължаваме с това отлагане? Именно този закон беше основна тема на министъра на земеделието, храните и горите – най-важното, което ще се случи през този мандат, и в крайна сметка няма да се случи в този мандат. Важното за мандата ще го оставим за следващия мандат?!
Две години говорим със земеделците – аз съм от Силистренски избирателен район, говорим как ще има промени, как ще се урегулират отношенията, как всичко ще влезе в ритъм и няма да има противоречия между тях. Всичко ще бъде урегулирано с този закон, така наречен мега закон, който обединява всички, и в крайна сметка пак ще го отлагаме.
Ясно, че предложението е съгласувано с Министерството и някой от Министерството да каже какво налага отново да го отлагаме и докога? Новото ОСП сигурно ще е след две години.
Най-важният закон на Министерството няма да е приет в този мандат. Най-важният! Това го коментираха от Министерството – както предишното ръководство, в лицето на министър Порожанов, така и госпожа Танева. Ако може Министерството да обясни защо стигаме до този вариант – отново да го отложим. Да, ясно е, че ще има проблеми. Няма закон, който при изготвянето му, особено при такова голямо обединение да не възникнат проблеми. Нали затова сме тук – да седнем, да работим и да го изчистим. Проблеми ще има винаги. Какъвто и да го приемем, пак ще има проблеми. Не може да удовлетворим абсолютно всички, всеки да е щастлив, но трябва да има рамка, с която всеки да се съобразява. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин Сабанов.
Отношение иска да вземе госпожа Кръстева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ КРЪСТЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители!
Както и Вие, господин Сабанов, казахте, този закон е изключително важен, тъй като засяга интереси не само на собственици, на ползватели. Известно е, че има над един милион – по стари данни, собственици и съсобственици на земеделски земи. Известен е и фактът, че има такива, които са в големите градове и не се интересуват от собствеността си, и такива, които са в чужбина. Тъй като земеделската земя е особена вещ, с особен статут, държавата се опитва да гарантира правилното ползване, устойчивото ползване на земеделската земя. Именно поради този факт, мисля, че с последния Проект се опитахме да защитим интереса и на собствениците. Всички знаем, че има договори, които са безкрайни, или за 100 години, 60 години и така нататък. Опитахме се да регулираме този процес с предлагане на максимални дати за договорите за аренда и въпреки това становищата, които постъпват, са пак в посока, че това непрекъснато отлагане за срок от шест месеца не е достатъчно за такъв огромен нормативен акт. Знаете, че в него са няколко закона, отделно Законът за опазване на селскостопанското имущество, който отдавна е морално остарял. По него също има обструкции – да се създаде нова структура, която да не се вменява на кметовете и на общините, а тази функция да бъде поета от държавата. Тоест в Закона са застъпени много теми, които браншът не харесва.
Друга тема, която Ви е представена в мотивите, е Общата селскостопанска политика. Законодателството се забави на ниво Европейски съюз. Отделно в новата Обща селскостопанска политика се говори за специфични цели, свързани с околна среда, климат, приемствеността на поколенията също така е акцент в новата Обща селскостопанска политика. Ние смятаме, че при изготвянето на стратегическия план трябва да се направи преглед и на националното законодателство, когато излезе – очаква се това да е следващата година, разбира се, нищо не е окончателно, докато не се реши. Такива са в момента сроковете: средата на другата година да има европейско законодателство и следва да се направи преглед как да бъде адаптирано националното законодателство. Именно по тази причина предлагаме отлагането да бъде с минимум една година. Шест месеца наистина не са достатъчни.
Всички заинтересовани страни апелират за открито, по-задълбочено обществено обсъждане, тоест срок от един месец, в който да се качи за обществено обсъждане, е крайно недостатъчен. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, госпожо Кръстева.
Други изказвания?
Заповядайте.
МИРОСЛАВ КАРАКАШЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на Министерството на земеделието, храните и горите!
Асоциацията на собствениците на земеделски земи представи становище по публикувания за обществено обсъждане Законопроект с новото име „Закон за земята“. По него имаме няколко основни забележки.
Първо, това е поредният Законопроект, представен за обществено обсъждане, който не отговаря на причините, поради които беше взето решението на Народното събрание преди повече от две години за промяна на законодателството, касаещо поземлените отношения. В тази връзка препращаме и на Вас като народни представители, и на Министерството на земеделието, храните и горите да се запознаят с мотивите, които обуславят приемането на това решение, с което сега се предлага да се промени за пореден път.
Второто нещо е, когато се изготвя изцяло нов закон в съответствие със Закона за нормативните актове, се отменят стари. Това може да се случи съгласно Закона за нормативните актове, само когато има съществени промени в съществуващото законодателство.
Проектът, който беше предложен за обществено обсъждане, не отговаря и на тези изисквания в Закона за нормативните актове, защото по същество той запазва сегашното положение в урегулирането на собствеността и поземлените отношения в земеделската собственост. Ограничителният срок, който се предлага по отношение на договорите за аренда, не приемаме като сериозен аргумент, защото не се решават проблемите с фалшивите договори, с неспазването на правото на собственост, което е скрепено съгласно чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България. Ако досега примерно собствениците са били лъгани с договори за 50 години, сега се предлага собствениците да бъдат лъгани с договори за 10 години. Очевидно това не е задоволително като предложение.
Имаме и редица други бележки, които сме посочили в становището до Министерството на земеделието, храните и горите. Предполагам, че Вие може също да се запознаете с тях. Основното е, че земята има особен статут. Този особен статут на земята като особена вещ, да кажем, че този статут е скрепен с Конституцията на Република България, но този текст не създава права. Има едно право и то е правото на собственост и защитата на неприкосновената частна собственост, както е гарантирано по Конституция. Тя не създава други права. Конституцията не гарантира нито право на получаване на земеделски субсидии, което е важно, нито някакви други специфични права, свързани със земята. Да, тя просто ѝ определя особен статут като някакъв инструмент за производство.
Много важно е това, което се предлага като текст – да не противоречи на Закона за задължения и договорите. Закон, който е доста устойчив във времето и практически се прилага вече близо век. Последната му редакция е от 1956 г. с много малки промени. Има Закон за собствеността и там не би трябвало да има противоречия спрямо този закон. Тоест на много неща не отговаряха досегашните проекти на законодателството в тази област, които бяха предлагани от Министерството на земеделието, храните и горите.
Защо има нужда от дебат? Точно преди девет месеца в зала „Запад“ в Народното събрание беше заседанието на Комисията по земеделието и храните. Беше взето решение за поредно отлагане на срока, в който да се внесе този законопроект. Тогава ние призовахме да се направи работна група в Министерството на земеделието, храните и горите, в която да участват не само представители на Министерството и представители на заинтересованите браншови организации, а да бъдат привлечени конституционалисти, нотариуси, представители от службите по геодезия, картография и кадастър, от Изпълнителната агенция по горите, защото наистина темата е много важна, много съществена. Създаде се такава работна група, която се събра само веднъж в рамките на Министерството на земеделието, храните и горите. Бяха представени по едно становище от заинтересованите страни, след това излезе заповед, с която тази работна група беше прекратена.
Изготвянето на поредния законопроект остана в ръцете на експертите от администрацията към Министерството на земеделието, храните и горите. Ние зачитаме експертизата на хората, които работят в Министерството, но това са и хората, които прилагат сегашното положение в законодателството, които в голяма степен са и негови автори, и някак си те може би по навик не предлагат нещо, което е ново или някакъв нов път на развитие на поземлените отношения. Хубаво е да бъде по-широк кръгът на лицата, които участват в тези обществени обсъждания и въобще в работна група, която би изготвила такъв законопроект.
Последното, наистина е много удачно: първо, да се види какви ще бъдат резултатите. Както знаете, Вие сте приели нов закон за преброяване в земеделието. Неговото прилагане ще започне от началото на следващата календарна година. Резултатите от това преброяване ще бъдат много съществени и те ще демонстрират много ясно в каква посока се е развило въобще българското земеделие в рамките на сега действащата нормативна уредба. Загадки за това как се развива има и в така наречения слот анализ за състоянието на българското земеделие, изготвен от Института по аграрна икономика към Селскостопанската академия по повод на бъдещото изготвяне на стратегическия план на Република България във връзка с прилагането на бъдещата селскостопанска политика. Там нещата са изключително ясно казани: в българското земеделие и в момента жизнеспособните стопанства са такива, които са рентабилни единствено по отношение единица труд. Единствените жизнеспособни стопанства в България са, които обработват около 10 хиляди дка земя на едно стопанство с житни технически култури. Ако вземем предвид обстоятелството, че в България има 52 млн. дка земя със земеделско предназначение, от които около 35 млн. дка обработваема земеделска земя – разделете 35 млн. дка на стопанства по 10 хиляди дка. Това са 3500 земеделски стопани. Сегашното положение на българското поземлено законодателство, каквото се е развило през последните десет – петнадесет години, е довело до това, че в България в бъдеще вероятно ще останат не повече от 3500 земеделски стопанства. Това са данни на база на обективни статистически данни и критерии. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря.
Заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми заместник-министри, колеги, гости! Съгласен съм, че трябва да има още една година обществено обсъждане.
Ще се спра на един момент относно философията на целия Законопроект. В съпътстващите го материали не са намерели място важни регламенти от Резолюцията на Европейския парламент, приета на 27 април 2017 г. Тя се отнася за актуалното състояние на концентрацията на земеделски земи и как се улеснява достъпът на земеделски стопани до земята. Затова и не съм съгласен с колега, който говори преди мен.
Ще се спра на два момента: европейското земеделие се основава на фамилното ползване на земята – ние вървим в друга посока, и фундаментът на поземлените отношения, и размерът на собствеността. При нас тя е взела застрашителни размери. Европейският парламент препоръчва тя да се ограничи и създаде възможност на повече хора да имат достъп до земята.
Във връзка с това, което каза заместник-министърът – знаете, във фокуса на новата Обща селскостопанска политика е малкият фермер, обновлението по отношение на фермерите, което е от първостепенно значение. Там ще бъдат заделени огромни средства. Безспорно това, което се цитира за големите земеделски фермери по данни на Евростат, сме дали така наречените агроолигарси. Знаете, че в България най-големият поне официално се води за милион и триста хиляди, говори се, че имаме и с два милиона и триста хиляди.
Миналата година с колегата Бюрхан Абазов бяхме на междупарламентарна сесия в Загреб. Тогава председателството беше в Австрия и председателят на Комисията по земеделие на Австрия ръководеше заседанието. Той каза, че е крупен земеделски производител, който гледа седемстотин дка земя. Седемстотин дка е паркингът на един от нашите големи, крупни земеделски производители. Това, което наистина се залага в новата Обща селскостопанска политика е именно обновлението. А обновление няма как да правим, когато в България държат не в една област землището, но в четири поредни области, така че по тези въпроси може би имаме огромни различия. Но все пак това са европейските насоки, които се дават, затова считам, че на Закона трябва да му бъде дадено време и все пак общественото обсъждане върви в тази посока.
Пак по данни на Института за икономически изследвания, откакто България е член на Европейския съюз поради модела на монокултурното свръхедро земеделско производство за сметка на модела на традиционното българско производство, България е загубила над 10 милиарда лева добавена стойност и над 500 хиляди работни места, разбира се, условно, целогодишно заети. Това са данните, това са фактите, така че по тази тема наистина трябва да има широк обществен дебат и най-вече да се съобразим и с европейските принципи. На базата на новата Обща селскостопанска политика ще бъде и самото финансиране и ние няма как да приемем закон, в който да бъде водещо крупното уедряване на земята, защото ще се разминем с европейските принципи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми заместник-министри, колеги! Определено не му върви на този законопроект. Доколкото имам спомен, тази идея възникна, когато министър беше Десислава Танева, след това минаха още министри, сега Десислава Танева е пак министър, и пак се занимаваме с тази тема. Това са много години работа по тази тема и стигаме до поредното отлагане на този законопроект.
Не съм против отлагането, първо да кажа отговора, пък след това ще продължа. Не съм против отлагането, по-добре да отложим, отколкото да сътворим друга глупост, която да обърка още повече обърканите поземлени общини в страната.
Притеснява ме срокът, който е зададен в Проекторешението. Досега отлагахме с определен срок, сега сте написали „до приемането на новата Обща селскостопанска политика“. Кое считаме за прием на новата Обща селскостопанска политика? Коя е тази дата? Кое е това събитие, с което ще се счете, че новата Обща селскостопанска политика е приета? Решението на Комисията? Решението на Съвета? Решението на Европейския парламент? Връщам се назад.
Между другото, следя дебата по Законопроекта много задълбочено, следя и становищата на различните групи, които дават становища и предложения по Законопроекта. Нормално е да стигнем до такава ситуация, защото интересите са много големи, хората, които участват в този процес, са много на брой – близо 2 милиона собственици и още толкова хиляди ползватели, браншови организации, засегнати страни. Глобален е въпросът, така че е нормално да е така.
Естествено, всеки си защитава интереса, всяка браншова организация, собствениците, ползвателите, малките, големите по различен начин и така нататък. Това не е притеснително, това е нормално. Не е нормално обаче и е притеснително, когато в цялата тази дълга процедура по обсъждане на този законопроект, някъде като линия не върви идеята на Министерството, идеята на държавата. Защото в групата заинтересовани лица, наред с изброените от мен структури, хора и организации, държавата също е субект на интереси, първо, като собственик на голяма част от земята и, второ, като държавна политика. Всяка група си брани интересите. Добре, но в това дълго обсъждане години наред не само сега, и преди, не виждам отношението на държавната политика по отношение на поземлените отношения.
Уважаеми колеги, пълен консенсус няма да може да постигнете. При наличието на толкова много хора, интереси, групи и структури абсурд е да има пълен консенсус. Тук ще има налагане на позицията на държавата, в която държавата трябва да каже: това е нашата воля за развитието на поземлените отношения за следващите петдесет години. Такава еволя, такава позиция, такава визия в този голям спор между различните групи аз не виждам. И от там идваме пак до същия момент: няма консенсус, не могат да се разберат. Ами няма да се разберат. Няма да се разберат, защото пълен консенсус няма да има, ще трябва да има налагане на държавната политика. Да се каже: „Ние мислим, че това е разумно за развитието на нашия земеделски сектор, в частност на поземлените отношения и по този начин ще вървим“. Защото обясненията от рода: дайте да видим какви ще са позициите в новата Обща селскостопанска политика и съобразно тях ние да направим нашия закон за поземлените отношения не звучи сериозно. Нали сте съгласни, че останалите 28 държави няма да си променят националното законодателство, защото Общата селскостопанска политика в един период от време имала не знам какви позиции. Общата селскостопанска политика има позиции, но те, предполагам, ще са в сферата на климата, на зелените политики.
Какво е общото между климатичните промени и земеделието, между зелените политики в Общата селскостопанска политика и конкретните поземлени отношения, наемни арендатори, собственици и така нататък?
Приключвам. Аз съм склонен да отложим още малко във времето, но според мен крайната дата на отлагане не бива да е някакво имагинерно, неясно събития кога и под каква форма, а по-скоро коя стопанска година ще се прилага този законопроект? По-скоро датата, до която искаме да отложим, да продължат дебатите и разискванията с всички заинтересовани страни, да е свързана с от коя стопанска година започваме да прилагаме този законопроект. В земеделието 31 декември и 1 януари не са дати, в земеделието дати са началото и края на стопанската година. Професор Бъчварова подсказа – 1 октомври.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, господин Абазов.
Господин Сабанов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Като цяло до тук изказалите се споделиха едно и също мнение, че законът така или иначе трябва да бъде отложен. От групата на „Обединени патриоти“ също ще подкрепим отлагането поради една проста, елементарна, но за нас много важна причина. С това отлагаме и дълго коментираното в медийното пространство закупуване на българска земя от чужденци. С отлагането на този закон отлагаме и закупуването, така наречената промяна за закупуване на земята от чужди граждани.
Надявам се, че подкрепяйки този законопроект, Министерството или група народни представители от ГЕРБ като проводник на идеите на Министерството, защото голяма част от законопроектите се внасят по този начин, за да може по-бързо да минават през комисии и през Народното събрание, ще внесат нещо подобно в отделен текст. Ако отложим този Законопроект, както и господин Абазов каза, за неопределен период от време – дали ще са шест, осем или, когато и да се приеме новата Обща селскостопанска политика, съгласен съм, нека да бъде някаква дата. В тази дата обаче, в това време хората, които очаквате да работят и да дават становища, ще спрат да ги дават, защото знаят, че щом срокът се удължава, може да си починат малко. Ако има строго определен срок, всеки си прави сметката, че гони срокове.
Ние ще подкрепим този законопроект единствено и само, защото се отлага и продажбата на българска земя на чужди граждани. В тази връзка може би трябва да пуснете на всички заинтересовани лица още веднъж, навреме да се коментират и по-често да се правят работни групи, да бъдат уведомявани народните представители чрез Комисията и, разбира се, да бъдат канени на тези работни групи, за да можем да получаваме и ние някаква информация накъде вървят нещата с този закон. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, господин Сабанов.
Други изказвания?
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Председател, колеги, уважаеми гости!
Може би трябва да се върнем в дебата през 2017 г., когато беше направено това предложение. Кратко и ясно беше казано да се въведе ред в поземлените отношенията.
Причината: първо, многото промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. По няколко пъти в годината – дали са 50, 60, не знам някой брои ли колко са тези промени? Става така, че има кръпка върху кръпка по отношение на този закон.
Схематичният закон за арендата, който е бил писан някога много набързо, но той е толкова схематичен, че създава много повече проблеми отколкото да реши арендните отношения и въобще да създаде предпоставка за арендни отношения в България, които да са нормални. И Законът за опазване на селскостопанското имущество, който пък е от не знам си коя година, който на практика не действа под никаква форма, защото на практика никой няма ангажименти по опазване на имуществото, а най-малко това е Министерството на земеделието, храните и горите.
От тук трябваше да се започнат разсъжденията какъв законопроект ни е необходим, тоест не да обединяваме механично или да търсим някакви варианти за компромиси, а да създадем на едно по-високо ниво регулации, които да стабилизират тези поземлени отношения по отношение на договорите, но при задължителното условие, че собственикът е водещ и той е този, който трябва да бъде защитаван. Това е правило, заложено в Закона, и по начина, по който се променя Законът в последните години, и на практика в последните може би десет и повече години собственикът изчезна някъде и акцентът е все повече върху стопанисването на земята.
От гледна точка на това, че ние нямаме в момента предложен Законопроект, поради това че е оттеглен, не ни остава нищо друго освен да подкрепим отлагането, но трябва да бъде казано категорично и ясно докога ще отлагаме предложени Закон за земеделските земи или както по друг начин може да бъде кръстен. Отлагането означава, че ще се работи през това време; през това време всеки един ще види себе си в Законопроекта по начин, по който да му бъдат защитени интересите. Това са икономически интереси. Според мен само Министерството на земеделието не може да си свърши работата, групата трябва да е много по-широка и от други министерства.
Вие в някакъв момент казвате: „Ние решихме, че Законът за арендата няма да действа, арендните договори приключват“. Вие не може да го решите, има други закони, които казват, че това няма как да стане. Тоест помощта трябва да бъде и от останалите министерства, за да се направи рамка, една правна регулация, която да защитава всеки един във всеки един момент. Преди да бъде създаден Законът за собствеността и ползване на земеделските земи, винаги съм считала, че трябва да има два закона – Закон за собствеността и Закон за стопанисване на земеделските земи, защото по този начин всеки си знае правата, задълженията и отговорностите. Така или иначе прието е в едно да бъдат и собственост, и стопанисване. Това е тема, която също може да се дискутира, тя може да е малко по-научна или по-абстрактна, но е тема, която може да бъде поставена като вариант за разсъждение.
Нямаме друг избор освен да подкрепим, но както каза и господин Абазов, ми се ще да бъде свързано с определен срок, още повече че Общата селскостопанска политика няма никакво отношение върху поземлените отношения на нито една страна. Всяка държава си решава начина, по който си урежда поземлените отношения, горския фонд или каквото искате друго. ОСП е вариант на подпомагане на тези, които стопанисват земята, това е Общата селскостопанска политика. Връзването с ОСП малко трудно може да бъде разбрано и въобще да бъде коментирано по начин, по който да бъде и срок за отлагане или за решение на това какъв законопроект искаме и как ще бъде реализиран в бъдеще. Не ни оставяте много шансове освен да го подкрепим, но все пак въпросът остава открит. Мерси.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, професор Бъчварова.
МАДЛЕН КИРЧЕВА: Добър ден! Казвам се Мадлен Кирчева и съм от Сдружение „Защита на гражданите и държавата“.
Най-напред искам да обърна внимание върху това, че в този посочен срок от 5 ноември до 5 декември обществено обсъждане изобщо не се е състояло. Това че ние пишем по някакви платформи, ние, гражданите, си пишем, но нямаме обсъждане лице в лице, очи в очи. В никакъв случай няма да приемем такова ново обществено обсъждане.
Следващото, което ще кажа, е, че този закон дословно преписва в първите си членове текста на чл. 22 от Конституцията, който пък текст беше продиктуван от Американската търговска камара в България през 2004 г. на председателя на Комисията по промяна на Конституцията госпожа Камелия Касабова и беше приет безкритично. Той влезе в чл. 22 на българската Конституция и разреши всеки, който, както си поиска, да купува българска земя. Вярно, Вие, днес присъстващите 15 години по-късно от различен състав, нямате пръст в тази работа, но през 2013 г. беше поискано от 171 народни представители да се удължи мораториумът върху продажбата на българска земя на чужденци.
Конституционният съд каза: „Ама, това не го разрешава Европейският договор с Европейския съюз“.
И аз Ви задавам на Вас, господа депутати – депутати ще Ви наричам, не народни представители, защото по най-важните въпроси не се допитахте до народната воля: трябва ли да продаваме земята си на чужденци? А ако това го иска Европейският съюз, госпожа Меглена Кунева нищо не каза по въпроса, та трябваше да бъдем питани искаме ли да влизаме в Европейския съюз, след като абсолютно коректно бъдем информирани какво ни чака там.
Връщам се отново към Закона, който е изработен. Нуждаем се от нов закон с нова философия, защото в този закон няма философия и няма народополезни цели нито за собствениците – аз моля да бъда слушана, на земеделските земи, нито за българската държава в областта на икономиката, на селското стопанство. Докога ще бъдат ликвидирани български селскостопански производители така, както бяха ликвидирани собствениците на стада от кози и овце миналата година в българския Югоизток и земята вече се изкупува с подставени лица от бургаска фирма, от някой си Юрий. А тази година, ползвайки методите на Гьобелс, от способите на психическо въздействие…
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Ще Ви помоля наистина да отиваме към приключване.
МАДЛЕН КИРЧЕВА: Завършвам. През медиите цялото население беше ежедневно облъчвано с твърденията на кого ли не, включително и на министър Танева, че на територията на България има заболяване от чума по свинете.
Господа, в заключение Ви казвам, аз съм икономист и логиката на пазарната икономика е следната: унищожи конкурента си, за да заемеш мястото му на пазара и да печелиш ти вместо него. Днес свинското месо е с тридесет и няколко процента по-скъпо, защото е внасяно отвън. По цялата верига от свинекомплекса в Русенско, който има собствено предприятие за преработване на месо, до магазините в София всичко е унищожено като икономика. Затова, отново поставям въпроса: какви цели ще вложите Вие – от Министерството, какви цели ще вложите Вие – депутатите, в един нов закон за поземлените отношения?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Други изказвания?
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Ще бъда много кратка, също съм представител на гражданите. Тъй като госпожа Кирчева спомена за въпросното писмо от Американската търговска камара и, тъй като времето от 2004 г. досега е доста, просто искам само за протокола, ако някой не се е запознал с това писмо, то е с вх. № 439-00-139 от 19 ноември 2004 г., тогава е внесено, а иначе самото писмо е от 18 ноември предния ден и е подписано от тогавашния президент на Американската търговска камара в България Кенет Лефковиц и изпълнителният директор Валентин Георгиев.
Поради това молбата на гражданите е за периода, който ще бъде определен за обсъждания – дали ще е шест месеца, или една година, нека наистина да имате предвид ключовия момент – датата, когато външно беше наредено как да бъде променен чл. 22, ал. 1 от Конституцията на Република България, под външен натиск! Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Други изказвания? Няма.
Във връзка с изказванията на госпожа Бъчварова, господин Сабанов имате ли някакви предложения за времето, което казахте? Нещо по-конкретно.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Една година е срокът. Мисля, че една година срок е приемлив, ако Министерството няма против. Конкретен текст трябва да има.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Това Ви питах: имате ли някакви предложения?
От Министерството – заповядайте, госпожо Кръстева.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ КРЪСТЕВА: По решение на Министерския съвет сме предложили поне една година. Изтъкнах мотиви, че е свързано и с приемането на европейското законодателство. На въпросите какъв е срокът и кое се счита за прието европейско законодателство, това е обнародването на регламента в „Държавен вестник“, след като е минало триото: съвет, парламент и комисия. Кога обаче ще е тази дата, аз не мога да Ви кажа. (Реплики.)
Виждате, че дебатът на ниво Европейски съюз се бави, така че едва ли аз съм човекът, който може да определи точна дата.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Колеги, предлагам да гласуваме Законопроекта във вида, в който е посочен, с изяснението, което направи заместник-министър Кръстева.
Ако някой от Вас има точни и конкретни предложения, слушам. (Реплики.)
Предлагам да преминем към гласуване.
Който е за приемане на Проекторешението, предложено от народния представител Мария Белова и група народни представители, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 8.
Приема се предложението.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА МАСЛОДАЙНАТА РОЗА, № 902-01-20, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 16 АПРИЛ 2019 Г.
Припомням Ви, че на 20 ноември 2019 г. започнахме разглеждането на второ гласуване на Законопроекта за маслодайната роза.
Заповядайте, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожо и господин заместник-министри, уважаеми колеги! Тъй като повечето текстове са консенсусни, предлагам да ги гласуваме анблок, до края.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Изпреварихте ме с предложението.
Ако госпожа Бъчварова не възразява, ще предложа неподкрепените й предложения да се гласуват анблок.
Колеги, предлагам всичките предложения на госпожа Бъчварова да бъдат гласувани анблок.
Който е за, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване неподкрепените предложения на професор Бъчварова.
За – 7, против – няма, въздържали се – 12.
Приема се.
Гласуваме предложенията, подкрепени от работната група.
Който е за, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приемат се.
С това приключихме и дневния ред.
Благодаря на всички.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,20 ч.)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ГЕЧЕВ
Стенограф:
Стефка Аличкова
2. Проект на решение за изменение на Решение на Народното събрание от 19 септември 2017 г. във връзка с разискванията по питането на народните представители Светла Бъчварова и Георги Гьоков към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов относно политиката на Министерството на земеделието, храните и горите за създаване на ред в поземлените отношения (Дв., бр. 77 от 2017 г.) и Решение на Народното събрание от 27 февруари 2019 г. (ДВ., бр. 19 от 2019 г.).
3. Разглеждане на Законопроект за маслодайната роза, № 902-01-20, внесен от Министерския съвет на 16 април 2019 г. –второ гласуване.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ПРОТОКОЛ
№ 74
На 11 декември 2019 г. от 14,30 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Законопроект за допълнение на Закона за публичните предприятия, № 954-01-82, внесен от Мария Белова и група народни представители на 22 ноември 2019 г. – първо гласуване.
2. Проект на решение за изменение на Решение на Народното събрание от 19 септември 2017 г. във връзка с разискванията по питането на народните представители Светла Бъчварова и Георги Гьоков към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов относно политиката на Министерството на земеделието, храните и горите за създаване на ред в поземлените отношения (Дв., бр. 77 от 2017 г.) и Решение на Народното събрание от 27 февруари 2019 г. (ДВ., бр. 19 от 2019 г.).
3. Разглеждане на Законопроект за маслодайната роза, № 902-01-20, внесен от Министерския съвет на 16 април 2019 г. –второ гласуване.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по земеделието, храните и горите, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от заместник-председателя на Комисията по земеделието, храните и горите господин Димитър Гечев.
* * *
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Добър ден, колеги!
Имаме кворум – откривам днешното заседание, което ще протече при следния
Дневен ред:
1. Разглеждане на Законопроект за допълнение на Закона за публичните предприятия, № 954-01-82, внесен от Мария Белова и група народни представители на 22 ноември 2019 г. – първо гласуване.
2. Проект на решение за изменение на Решение на Народното събрание от 19 септември 2017 г. във връзка с разисквания по питането на народните представители Светла Бъчварова и Георги Гьоков към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов относно политиката на Министерството на земеделието, храните и горите за създаване на ред в поземлените отношения (Дв., бр. 77 от 2017 г.) , изменено с Решение на Народното събрание от 12 октомври 2018 г.и Решение на Народното събрание от 27 февруари 2019 г. (ДВ., бр. 19 от 2019 г.).
3. Разглеждане на Законопроект за маслодайната роза, № 902-01-20, внесен от Министерския съвет на 16 април 2019 г. – второ гласуване.
Предложения по дневния ред?
Ако ми позволите, аз ще направя предложение: тъй като не сме водеща комисия, ще Ви предложа първа точка да отпадне от днешния дневен ред; точка втора да стане първа; точка трета – втора.
Който е съгласен с направеното от мен предложение, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към първа точка:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 19 СЕПТЕМВРИ 2017 Г. ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗИСКВАНИЯ ПО ПИТАНЕТО НА НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ СВЕТЛА БЪЧВАРОВА И ГЕОРГИ ГЬОКОВ КЪМ МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ РУМЕН ПОРОЖАНОВ ОТНОСНО ПОЛИТИКАТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА РЕД В ПОЗЕМЛЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ (ДВ., БР. 77 ОТ 2017 Г.) , ИЗМЕНЕНО С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 12 ОКТОМВРИ 2018 Г. И РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 27 ФЕВРУАРИ 2019 Г. (ДВ., БР. 19 ОТ 2019 Г.).
Давам думата на вносителите да представят Проекта на решение.
Господин Мацурев, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър, колеги! Припомням, че във връзка с разискванията по питане на народните представители Светла Бъчварова и Георги Гьоков към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов относно политиката на Министерството на земеделието, храните и горите за създаване на ред в поземлените отношения с Решение на Народното събрание от 19 септември 2017 г. на министъра е възложено в срок до 31 декември 2017 г. да внесе в Народното събрание доклад, който включва анализ на нормативната регулация на обществените отношения в земеползването и Стратегия за управление и развитие на поземлената собственост в България.
Със същото решение е възложено на министъра да внесе в Народното събрание Проект на единен законодателен акт, уреждащ обществените отношения в земеползването в срок от 10 месеца след приемане на доклада. Впоследствие цитираното решение е изменено като двукратно е удължаван срокът за изготвянето на единен законодателен акт и е възложено на министъра след провеждане на необходимото обществено обсъждане да внесе Законопроекта в Министерския съвет.
Настоящият Проект на решение е изготвен във връзка с Доклад на министъра на земеделието, храните и горите, който е внесен, разгледан и одобрен на оперативно съвещание на Министерския съвет, проведено на 4 декември 2019 г.
От Доклада става ясно, че подготовката за новия програмен период 2021 – 2027 г., изисква преразглеждане на националното законодателство с цел съобразяването му със специфичните цели на Нова обща селскостопанска политика. В Доклада се предлага да бъде удължен с най-малко една година срокът за внасяне в Министерския съвет на Проект на единен законодателен акт, уреждащ обществените отношения в земеползването в България.
В тази връзка е внесен и настоящият Проект на решение, който предвижда след необходимото обществено обсъждане министърът на земеделието, храните и горите да внесе в Министерския съвет Проект на законодателен акт, уреждащ обществените отношения в земеползването в България, който да е изготвен на базата на вече представен анализ на нормативната регулация на обществените отношения в земеползването и Стратегия за управление и развитие на поземлената собственост в България, и който да бъде съобразен с изискванията на Новата обща селскостопанска политика.
Колеги, разполагате с мотивите на вносителите, в които детайлно са изложени аргументите за предлагане на настоящата промяна на Решението. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин Мацурев.
Откривам разискванията.
Изказвания?
Заповядайте, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми колеги!
Не виждам защо отново бягаме от отговорност да уредим тези отношения, толкова дълго чакани от земеделските производители. Отлагахме веднъж, отлагаме втори път. Ще отлагаме, докога? Ако ще се отлага така – хубаво, тогава да правим промени, които са нужни в отделните закони, които съществуват в момента. Ние обаче не правим такива, поради факта че има Закон, който обединява и четирите. В крайна сметка, ако трябва да гласуваме „против“ и въобще да няма такъв закон. Не виждам иначе смисъл.
Ще чакаме новата Обща селскостопанска политика?! Ще чакаме третото пришествие ли? Какво ще чакаме? Докога смятате, че ще продължаваме с това отлагане? Именно този закон беше основна тема на министъра на земеделието, храните и горите – най-важното, което ще се случи през този мандат, и в крайна сметка няма да се случи в този мандат. Важното за мандата ще го оставим за следващия мандат?!
Две години говорим със земеделците – аз съм от Силистренски избирателен район, говорим как ще има промени, как ще се урегулират отношенията, как всичко ще влезе в ритъм и няма да има противоречия между тях. Всичко ще бъде урегулирано с този закон, така наречен мега закон, който обединява всички, и в крайна сметка пак ще го отлагаме.
Ясно, че предложението е съгласувано с Министерството и някой от Министерството да каже какво налага отново да го отлагаме и докога? Новото ОСП сигурно ще е след две години.
Най-важният закон на Министерството няма да е приет в този мандат. Най-важният! Това го коментираха от Министерството – както предишното ръководство, в лицето на министър Порожанов, така и госпожа Танева. Ако може Министерството да обясни защо стигаме до този вариант – отново да го отложим. Да, ясно е, че ще има проблеми. Няма закон, който при изготвянето му, особено при такова голямо обединение да не възникнат проблеми. Нали затова сме тук – да седнем, да работим и да го изчистим. Проблеми ще има винаги. Какъвто и да го приемем, пак ще има проблеми. Не може да удовлетворим абсолютно всички, всеки да е щастлив, но трябва да има рамка, с която всеки да се съобразява. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин Сабанов.
Отношение иска да вземе госпожа Кръстева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ КРЪСТЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители!
Както и Вие, господин Сабанов, казахте, този закон е изключително важен, тъй като засяга интереси не само на собственици, на ползватели. Известно е, че има над един милион – по стари данни, собственици и съсобственици на земеделски земи. Известен е и фактът, че има такива, които са в големите градове и не се интересуват от собствеността си, и такива, които са в чужбина. Тъй като земеделската земя е особена вещ, с особен статут, държавата се опитва да гарантира правилното ползване, устойчивото ползване на земеделската земя. Именно поради този факт, мисля, че с последния Проект се опитахме да защитим интереса и на собствениците. Всички знаем, че има договори, които са безкрайни, или за 100 години, 60 години и така нататък. Опитахме се да регулираме този процес с предлагане на максимални дати за договорите за аренда и въпреки това становищата, които постъпват, са пак в посока, че това непрекъснато отлагане за срок от шест месеца не е достатъчно за такъв огромен нормативен акт. Знаете, че в него са няколко закона, отделно Законът за опазване на селскостопанското имущество, който отдавна е морално остарял. По него също има обструкции – да се създаде нова структура, която да не се вменява на кметовете и на общините, а тази функция да бъде поета от държавата. Тоест в Закона са застъпени много теми, които браншът не харесва.
Друга тема, която Ви е представена в мотивите, е Общата селскостопанска политика. Законодателството се забави на ниво Европейски съюз. Отделно в новата Обща селскостопанска политика се говори за специфични цели, свързани с околна среда, климат, приемствеността на поколенията също така е акцент в новата Обща селскостопанска политика. Ние смятаме, че при изготвянето на стратегическия план трябва да се направи преглед и на националното законодателство, когато излезе – очаква се това да е следващата година, разбира се, нищо не е окончателно, докато не се реши. Такива са в момента сроковете: средата на другата година да има европейско законодателство и следва да се направи преглед как да бъде адаптирано националното законодателство. Именно по тази причина предлагаме отлагането да бъде с минимум една година. Шест месеца наистина не са достатъчни.
Всички заинтересовани страни апелират за открито, по-задълбочено обществено обсъждане, тоест срок от един месец, в който да се качи за обществено обсъждане, е крайно недостатъчен. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, госпожо Кръстева.
Други изказвания?
Заповядайте.
МИРОСЛАВ КАРАКАШЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на Министерството на земеделието, храните и горите!
Асоциацията на собствениците на земеделски земи представи становище по публикувания за обществено обсъждане Законопроект с новото име „Закон за земята“. По него имаме няколко основни забележки.
Първо, това е поредният Законопроект, представен за обществено обсъждане, който не отговаря на причините, поради които беше взето решението на Народното събрание преди повече от две години за промяна на законодателството, касаещо поземлените отношения. В тази връзка препращаме и на Вас като народни представители, и на Министерството на земеделието, храните и горите да се запознаят с мотивите, които обуславят приемането на това решение, с което сега се предлага да се промени за пореден път.
Второто нещо е, когато се изготвя изцяло нов закон в съответствие със Закона за нормативните актове, се отменят стари. Това може да се случи съгласно Закона за нормативните актове, само когато има съществени промени в съществуващото законодателство.
Проектът, който беше предложен за обществено обсъждане, не отговаря и на тези изисквания в Закона за нормативните актове, защото по същество той запазва сегашното положение в урегулирането на собствеността и поземлените отношения в земеделската собственост. Ограничителният срок, който се предлага по отношение на договорите за аренда, не приемаме като сериозен аргумент, защото не се решават проблемите с фалшивите договори, с неспазването на правото на собственост, което е скрепено съгласно чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България. Ако досега примерно собствениците са били лъгани с договори за 50 години, сега се предлага собствениците да бъдат лъгани с договори за 10 години. Очевидно това не е задоволително като предложение.
Имаме и редица други бележки, които сме посочили в становището до Министерството на земеделието, храните и горите. Предполагам, че Вие може също да се запознаете с тях. Основното е, че земята има особен статут. Този особен статут на земята като особена вещ, да кажем, че този статут е скрепен с Конституцията на Република България, но този текст не създава права. Има едно право и то е правото на собственост и защитата на неприкосновената частна собственост, както е гарантирано по Конституция. Тя не създава други права. Конституцията не гарантира нито право на получаване на земеделски субсидии, което е важно, нито някакви други специфични права, свързани със земята. Да, тя просто ѝ определя особен статут като някакъв инструмент за производство.
Много важно е това, което се предлага като текст – да не противоречи на Закона за задължения и договорите. Закон, който е доста устойчив във времето и практически се прилага вече близо век. Последната му редакция е от 1956 г. с много малки промени. Има Закон за собствеността и там не би трябвало да има противоречия спрямо този закон. Тоест на много неща не отговаряха досегашните проекти на законодателството в тази област, които бяха предлагани от Министерството на земеделието, храните и горите.
Защо има нужда от дебат? Точно преди девет месеца в зала „Запад“ в Народното събрание беше заседанието на Комисията по земеделието и храните. Беше взето решение за поредно отлагане на срока, в който да се внесе този законопроект. Тогава ние призовахме да се направи работна група в Министерството на земеделието, храните и горите, в която да участват не само представители на Министерството и представители на заинтересованите браншови организации, а да бъдат привлечени конституционалисти, нотариуси, представители от службите по геодезия, картография и кадастър, от Изпълнителната агенция по горите, защото наистина темата е много важна, много съществена. Създаде се такава работна група, която се събра само веднъж в рамките на Министерството на земеделието, храните и горите. Бяха представени по едно становище от заинтересованите страни, след това излезе заповед, с която тази работна група беше прекратена.
Изготвянето на поредния законопроект остана в ръцете на експертите от администрацията към Министерството на земеделието, храните и горите. Ние зачитаме експертизата на хората, които работят в Министерството, но това са и хората, които прилагат сегашното положение в законодателството, които в голяма степен са и негови автори, и някак си те може би по навик не предлагат нещо, което е ново или някакъв нов път на развитие на поземлените отношения. Хубаво е да бъде по-широк кръгът на лицата, които участват в тези обществени обсъждания и въобще в работна група, която би изготвила такъв законопроект.
Последното, наистина е много удачно: първо, да се види какви ще бъдат резултатите. Както знаете, Вие сте приели нов закон за преброяване в земеделието. Неговото прилагане ще започне от началото на следващата календарна година. Резултатите от това преброяване ще бъдат много съществени и те ще демонстрират много ясно в каква посока се е развило въобще българското земеделие в рамките на сега действащата нормативна уредба. Загадки за това как се развива има и в така наречения слот анализ за състоянието на българското земеделие, изготвен от Института по аграрна икономика към Селскостопанската академия по повод на бъдещото изготвяне на стратегическия план на Република България във връзка с прилагането на бъдещата селскостопанска политика. Там нещата са изключително ясно казани: в българското земеделие и в момента жизнеспособните стопанства са такива, които са рентабилни единствено по отношение единица труд. Единствените жизнеспособни стопанства в България са, които обработват около 10 хиляди дка земя на едно стопанство с житни технически култури. Ако вземем предвид обстоятелството, че в България има 52 млн. дка земя със земеделско предназначение, от които около 35 млн. дка обработваема земеделска земя – разделете 35 млн. дка на стопанства по 10 хиляди дка. Това са 3500 земеделски стопани. Сегашното положение на българското поземлено законодателство, каквото се е развило през последните десет – петнадесет години, е довело до това, че в България в бъдеще вероятно ще останат не повече от 3500 земеделски стопанства. Това са данни на база на обективни статистически данни и критерии. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря.
Заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми заместник-министри, колеги, гости! Съгласен съм, че трябва да има още една година обществено обсъждане.
Ще се спра на един момент относно философията на целия Законопроект. В съпътстващите го материали не са намерели място важни регламенти от Резолюцията на Европейския парламент, приета на 27 април 2017 г. Тя се отнася за актуалното състояние на концентрацията на земеделски земи и как се улеснява достъпът на земеделски стопани до земята. Затова и не съм съгласен с колега, който говори преди мен.
Ще се спра на два момента: европейското земеделие се основава на фамилното ползване на земята – ние вървим в друга посока, и фундаментът на поземлените отношения, и размерът на собствеността. При нас тя е взела застрашителни размери. Европейският парламент препоръчва тя да се ограничи и създаде възможност на повече хора да имат достъп до земята.
Във връзка с това, което каза заместник-министърът – знаете, във фокуса на новата Обща селскостопанска политика е малкият фермер, обновлението по отношение на фермерите, което е от първостепенно значение. Там ще бъдат заделени огромни средства. Безспорно това, което се цитира за големите земеделски фермери по данни на Евростат, сме дали така наречените агроолигарси. Знаете, че в България най-големият поне официално се води за милион и триста хиляди, говори се, че имаме и с два милиона и триста хиляди.
Миналата година с колегата Бюрхан Абазов бяхме на междупарламентарна сесия в Загреб. Тогава председателството беше в Австрия и председателят на Комисията по земеделие на Австрия ръководеше заседанието. Той каза, че е крупен земеделски производител, който гледа седемстотин дка земя. Седемстотин дка е паркингът на един от нашите големи, крупни земеделски производители. Това, което наистина се залага в новата Обща селскостопанска политика е именно обновлението. А обновление няма как да правим, когато в България държат не в една област землището, но в четири поредни области, така че по тези въпроси може би имаме огромни различия. Но все пак това са европейските насоки, които се дават, затова считам, че на Закона трябва да му бъде дадено време и все пак общественото обсъждане върви в тази посока.
Пак по данни на Института за икономически изследвания, откакто България е член на Европейския съюз поради модела на монокултурното свръхедро земеделско производство за сметка на модела на традиционното българско производство, България е загубила над 10 милиарда лева добавена стойност и над 500 хиляди работни места, разбира се, условно, целогодишно заети. Това са данните, това са фактите, така че по тази тема наистина трябва да има широк обществен дебат и най-вече да се съобразим и с европейските принципи. На базата на новата Обща селскостопанска политика ще бъде и самото финансиране и ние няма как да приемем закон, в който да бъде водещо крупното уедряване на земята, защото ще се разминем с европейските принципи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми заместник-министри, колеги! Определено не му върви на този законопроект. Доколкото имам спомен, тази идея възникна, когато министър беше Десислава Танева, след това минаха още министри, сега Десислава Танева е пак министър, и пак се занимаваме с тази тема. Това са много години работа по тази тема и стигаме до поредното отлагане на този законопроект.
Не съм против отлагането, първо да кажа отговора, пък след това ще продължа. Не съм против отлагането, по-добре да отложим, отколкото да сътворим друга глупост, която да обърка още повече обърканите поземлени общини в страната.
Притеснява ме срокът, който е зададен в Проекторешението. Досега отлагахме с определен срок, сега сте написали „до приемането на новата Обща селскостопанска политика“. Кое считаме за прием на новата Обща селскостопанска политика? Коя е тази дата? Кое е това събитие, с което ще се счете, че новата Обща селскостопанска политика е приета? Решението на Комисията? Решението на Съвета? Решението на Европейския парламент? Връщам се назад.
Между другото, следя дебата по Законопроекта много задълбочено, следя и становищата на различните групи, които дават становища и предложения по Законопроекта. Нормално е да стигнем до такава ситуация, защото интересите са много големи, хората, които участват в този процес, са много на брой – близо 2 милиона собственици и още толкова хиляди ползватели, браншови организации, засегнати страни. Глобален е въпросът, така че е нормално да е така.
Естествено, всеки си защитава интереса, всяка браншова организация, собствениците, ползвателите, малките, големите по различен начин и така нататък. Това не е притеснително, това е нормално. Не е нормално обаче и е притеснително, когато в цялата тази дълга процедура по обсъждане на този законопроект, някъде като линия не върви идеята на Министерството, идеята на държавата. Защото в групата заинтересовани лица, наред с изброените от мен структури, хора и организации, държавата също е субект на интереси, първо, като собственик на голяма част от земята и, второ, като държавна политика. Всяка група си брани интересите. Добре, но в това дълго обсъждане години наред не само сега, и преди, не виждам отношението на държавната политика по отношение на поземлените отношения.
Уважаеми колеги, пълен консенсус няма да може да постигнете. При наличието на толкова много хора, интереси, групи и структури абсурд е да има пълен консенсус. Тук ще има налагане на позицията на държавата, в която държавата трябва да каже: това е нашата воля за развитието на поземлените отношения за следващите петдесет години. Такава еволя, такава позиция, такава визия в този голям спор между различните групи аз не виждам. И от там идваме пак до същия момент: няма консенсус, не могат да се разберат. Ами няма да се разберат. Няма да се разберат, защото пълен консенсус няма да има, ще трябва да има налагане на държавната политика. Да се каже: „Ние мислим, че това е разумно за развитието на нашия земеделски сектор, в частност на поземлените отношения и по този начин ще вървим“. Защото обясненията от рода: дайте да видим какви ще са позициите в новата Обща селскостопанска политика и съобразно тях ние да направим нашия закон за поземлените отношения не звучи сериозно. Нали сте съгласни, че останалите 28 държави няма да си променят националното законодателство, защото Общата селскостопанска политика в един период от време имала не знам какви позиции. Общата селскостопанска политика има позиции, но те, предполагам, ще са в сферата на климата, на зелените политики.
Какво е общото между климатичните промени и земеделието, между зелените политики в Общата селскостопанска политика и конкретните поземлени отношения, наемни арендатори, собственици и така нататък?
Приключвам. Аз съм склонен да отложим още малко във времето, но според мен крайната дата на отлагане не бива да е някакво имагинерно, неясно събития кога и под каква форма, а по-скоро коя стопанска година ще се прилага този законопроект? По-скоро датата, до която искаме да отложим, да продължат дебатите и разискванията с всички заинтересовани страни, да е свързана с от коя стопанска година започваме да прилагаме този законопроект. В земеделието 31 декември и 1 януари не са дати, в земеделието дати са началото и края на стопанската година. Професор Бъчварова подсказа – 1 октомври.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, господин Абазов.
Господин Сабанов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Като цяло до тук изказалите се споделиха едно и също мнение, че законът така или иначе трябва да бъде отложен. От групата на „Обединени патриоти“ също ще подкрепим отлагането поради една проста, елементарна, но за нас много важна причина. С това отлагаме и дълго коментираното в медийното пространство закупуване на българска земя от чужденци. С отлагането на този закон отлагаме и закупуването, така наречената промяна за закупуване на земята от чужди граждани.
Надявам се, че подкрепяйки този законопроект, Министерството или група народни представители от ГЕРБ като проводник на идеите на Министерството, защото голяма част от законопроектите се внасят по този начин, за да може по-бързо да минават през комисии и през Народното събрание, ще внесат нещо подобно в отделен текст. Ако отложим този Законопроект, както и господин Абазов каза, за неопределен период от време – дали ще са шест, осем или, когато и да се приеме новата Обща селскостопанска политика, съгласен съм, нека да бъде някаква дата. В тази дата обаче, в това време хората, които очаквате да работят и да дават становища, ще спрат да ги дават, защото знаят, че щом срокът се удължава, може да си починат малко. Ако има строго определен срок, всеки си прави сметката, че гони срокове.
Ние ще подкрепим този законопроект единствено и само, защото се отлага и продажбата на българска земя на чужди граждани. В тази връзка може би трябва да пуснете на всички заинтересовани лица още веднъж, навреме да се коментират и по-често да се правят работни групи, да бъдат уведомявани народните представители чрез Комисията и, разбира се, да бъдат канени на тези работни групи, за да можем да получаваме и ние някаква информация накъде вървят нещата с този закон. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, господин Сабанов.
Други изказвания?
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Председател, колеги, уважаеми гости!
Може би трябва да се върнем в дебата през 2017 г., когато беше направено това предложение. Кратко и ясно беше казано да се въведе ред в поземлените отношенията.
Причината: първо, многото промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. По няколко пъти в годината – дали са 50, 60, не знам някой брои ли колко са тези промени? Става така, че има кръпка върху кръпка по отношение на този закон.
Схематичният закон за арендата, който е бил писан някога много набързо, но той е толкова схематичен, че създава много повече проблеми отколкото да реши арендните отношения и въобще да създаде предпоставка за арендни отношения в България, които да са нормални. И Законът за опазване на селскостопанското имущество, който пък е от не знам си коя година, който на практика не действа под никаква форма, защото на практика никой няма ангажименти по опазване на имуществото, а най-малко това е Министерството на земеделието, храните и горите.
От тук трябваше да се започнат разсъжденията какъв законопроект ни е необходим, тоест не да обединяваме механично или да търсим някакви варианти за компромиси, а да създадем на едно по-високо ниво регулации, които да стабилизират тези поземлени отношения по отношение на договорите, но при задължителното условие, че собственикът е водещ и той е този, който трябва да бъде защитаван. Това е правило, заложено в Закона, и по начина, по който се променя Законът в последните години, и на практика в последните може би десет и повече години собственикът изчезна някъде и акцентът е все повече върху стопанисването на земята.
От гледна точка на това, че ние нямаме в момента предложен Законопроект, поради това че е оттеглен, не ни остава нищо друго освен да подкрепим отлагането, но трябва да бъде казано категорично и ясно докога ще отлагаме предложени Закон за земеделските земи или както по друг начин може да бъде кръстен. Отлагането означава, че ще се работи през това време; през това време всеки един ще види себе си в Законопроекта по начин, по който да му бъдат защитени интересите. Това са икономически интереси. Според мен само Министерството на земеделието не може да си свърши работата, групата трябва да е много по-широка и от други министерства.
Вие в някакъв момент казвате: „Ние решихме, че Законът за арендата няма да действа, арендните договори приключват“. Вие не може да го решите, има други закони, които казват, че това няма как да стане. Тоест помощта трябва да бъде и от останалите министерства, за да се направи рамка, една правна регулация, която да защитава всеки един във всеки един момент. Преди да бъде създаден Законът за собствеността и ползване на земеделските земи, винаги съм считала, че трябва да има два закона – Закон за собствеността и Закон за стопанисване на земеделските земи, защото по този начин всеки си знае правата, задълженията и отговорностите. Така или иначе прието е в едно да бъдат и собственост, и стопанисване. Това е тема, която също може да се дискутира, тя може да е малко по-научна или по-абстрактна, но е тема, която може да бъде поставена като вариант за разсъждение.
Нямаме друг избор освен да подкрепим, но както каза и господин Абазов, ми се ще да бъде свързано с определен срок, още повече че Общата селскостопанска политика няма никакво отношение върху поземлените отношения на нито една страна. Всяка държава си решава начина, по който си урежда поземлените отношения, горския фонд или каквото искате друго. ОСП е вариант на подпомагане на тези, които стопанисват земята, това е Общата селскостопанска политика. Връзването с ОСП малко трудно може да бъде разбрано и въобще да бъде коментирано по начин, по който да бъде и срок за отлагане или за решение на това какъв законопроект искаме и как ще бъде реализиран в бъдеще. Не ни оставяте много шансове освен да го подкрепим, но все пак въпросът остава открит. Мерси.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, професор Бъчварова.
МАДЛЕН КИРЧЕВА: Добър ден! Казвам се Мадлен Кирчева и съм от Сдружение „Защита на гражданите и държавата“.
Най-напред искам да обърна внимание върху това, че в този посочен срок от 5 ноември до 5 декември обществено обсъждане изобщо не се е състояло. Това че ние пишем по някакви платформи, ние, гражданите, си пишем, но нямаме обсъждане лице в лице, очи в очи. В никакъв случай няма да приемем такова ново обществено обсъждане.
Следващото, което ще кажа, е, че този закон дословно преписва в първите си членове текста на чл. 22 от Конституцията, който пък текст беше продиктуван от Американската търговска камара в България през 2004 г. на председателя на Комисията по промяна на Конституцията госпожа Камелия Касабова и беше приет безкритично. Той влезе в чл. 22 на българската Конституция и разреши всеки, който, както си поиска, да купува българска земя. Вярно, Вие, днес присъстващите 15 години по-късно от различен състав, нямате пръст в тази работа, но през 2013 г. беше поискано от 171 народни представители да се удължи мораториумът върху продажбата на българска земя на чужденци.
Конституционният съд каза: „Ама, това не го разрешава Европейският договор с Европейския съюз“.
И аз Ви задавам на Вас, господа депутати – депутати ще Ви наричам, не народни представители, защото по най-важните въпроси не се допитахте до народната воля: трябва ли да продаваме земята си на чужденци? А ако това го иска Европейският съюз, госпожа Меглена Кунева нищо не каза по въпроса, та трябваше да бъдем питани искаме ли да влизаме в Европейския съюз, след като абсолютно коректно бъдем информирани какво ни чака там.
Връщам се отново към Закона, който е изработен. Нуждаем се от нов закон с нова философия, защото в този закон няма философия и няма народополезни цели нито за собствениците – аз моля да бъда слушана, на земеделските земи, нито за българската държава в областта на икономиката, на селското стопанство. Докога ще бъдат ликвидирани български селскостопански производители така, както бяха ликвидирани собствениците на стада от кози и овце миналата година в българския Югоизток и земята вече се изкупува с подставени лица от бургаска фирма, от някой си Юрий. А тази година, ползвайки методите на Гьобелс, от способите на психическо въздействие…
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Ще Ви помоля наистина да отиваме към приключване.
МАДЛЕН КИРЧЕВА: Завършвам. През медиите цялото население беше ежедневно облъчвано с твърденията на кого ли не, включително и на министър Танева, че на територията на България има заболяване от чума по свинете.
Господа, в заключение Ви казвам, аз съм икономист и логиката на пазарната икономика е следната: унищожи конкурента си, за да заемеш мястото му на пазара и да печелиш ти вместо него. Днес свинското месо е с тридесет и няколко процента по-скъпо, защото е внасяно отвън. По цялата верига от свинекомплекса в Русенско, който има собствено предприятие за преработване на месо, до магазините в София всичко е унищожено като икономика. Затова, отново поставям въпроса: какви цели ще вложите Вие – от Министерството, какви цели ще вложите Вие – депутатите, в един нов закон за поземлените отношения?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Други изказвания?
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Ще бъда много кратка, също съм представител на гражданите. Тъй като госпожа Кирчева спомена за въпросното писмо от Американската търговска камара и, тъй като времето от 2004 г. досега е доста, просто искам само за протокола, ако някой не се е запознал с това писмо, то е с вх. № 439-00-139 от 19 ноември 2004 г., тогава е внесено, а иначе самото писмо е от 18 ноември предния ден и е подписано от тогавашния президент на Американската търговска камара в България Кенет Лефковиц и изпълнителният директор Валентин Георгиев.
Поради това молбата на гражданите е за периода, който ще бъде определен за обсъждания – дали ще е шест месеца, или една година, нека наистина да имате предвид ключовия момент – датата, когато външно беше наредено как да бъде променен чл. 22, ал. 1 от Конституцията на Република България, под външен натиск! Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Други изказвания? Няма.
Във връзка с изказванията на госпожа Бъчварова, господин Сабанов имате ли някакви предложения за времето, което казахте? Нещо по-конкретно.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Една година е срокът. Мисля, че една година срок е приемлив, ако Министерството няма против. Конкретен текст трябва да има.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Това Ви питах: имате ли някакви предложения?
От Министерството – заповядайте, госпожо Кръстева.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ КРЪСТЕВА: По решение на Министерския съвет сме предложили поне една година. Изтъкнах мотиви, че е свързано и с приемането на европейското законодателство. На въпросите какъв е срокът и кое се счита за прието европейско законодателство, това е обнародването на регламента в „Държавен вестник“, след като е минало триото: съвет, парламент и комисия. Кога обаче ще е тази дата, аз не мога да Ви кажа. (Реплики.)
Виждате, че дебатът на ниво Европейски съюз се бави, така че едва ли аз съм човекът, който може да определи точна дата.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Колеги, предлагам да гласуваме Законопроекта във вида, в който е посочен, с изяснението, което направи заместник-министър Кръстева.
Ако някой от Вас има точни и конкретни предложения, слушам. (Реплики.)
Предлагам да преминем към гласуване.
Който е за приемане на Проекторешението, предложено от народния представител Мария Белова и група народни представители, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 8.
Приема се предложението.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА МАСЛОДАЙНАТА РОЗА, № 902-01-20, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 16 АПРИЛ 2019 Г.
Припомням Ви, че на 20 ноември 2019 г. започнахме разглеждането на второ гласуване на Законопроекта за маслодайната роза.
Заповядайте, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожо и господин заместник-министри, уважаеми колеги! Тъй като повечето текстове са консенсусни, предлагам да ги гласуваме анблок, до края.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Изпреварихте ме с предложението.
Ако госпожа Бъчварова не възразява, ще предложа неподкрепените й предложения да се гласуват анблок.
Колеги, предлагам всичките предложения на госпожа Бъчварова да бъдат гласувани анблок.
Който е за, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване неподкрепените предложения на професор Бъчварова.
За – 7, против – няма, въздържали се – 12.
Приема се.
Гласуваме предложенията, подкрепени от работната група.
Който е за, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приемат се.
С това приключихме и дневния ред.
Благодаря на всички.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,20 ч.)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ГЕЧЕВ
Стенограф:
Стефка Аличкова
