Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по земеделието и храните
Комисия по земеделието и храните
12/02/2020
1. Изслушване на министъра на земеделието, храните и горите на основание чл. 29 от ПОДНС;
2. Разглеждане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесена от Министерския съвет на 27 януари 2020 г.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
П Р О Т О К О Л
№ 80
На 12 февруари 2020 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Изслушване на министъра на земеделието, храните и горите на основание чл. 29 от ПОДНС;
2. Разглеждане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесена от Министерския съвет на 27 януари 2020 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по земеделието и храните, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Мария Белова.
* * *
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Добър ден! Имаме кворум, откривам заседанието на Комисията по земеделието и храните.
Колеги, получили сте съобщение с проект на дневния ред, както следва:
1. Изслушване на министъра на земеделието, храните и горите на основание чл. 29 от ПОДНС;
2. Разглеждане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесена от Министерски съвет на 27 януари 2020 г.
Други предложения по дневния ред? Ако няма, моля да гласуваме.
За – 19, против и въздържали се няма. Дневният ред се приема.
Гости на днешното заседание са: от Министерството на земеделието, храните и горите госпожа Десислава Танева – министър на земеделието, храните и горите, госпожа Елена Иванова – директор на дирекция „Развитие на селските райони“, д-р Петя Петкова – директор на дирекция „Политики по агрохранителната верига“ и по т. 2 господин Ерол Фаик – началник на отдел в Министерството на земеделието, храните и горите, и госпожа инж. Деница Пандева – главен експерт в Изпълнителната агенция по горите. Добре дошли!
Преминаваме към първа точка:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПОДНС.
Съгласно процедурата по чл. 29 от Правилника всяка парламентарно представена група има право на два въпроса. Колеги, запознати сте с процедурата.
Започваме с най-голямата парламентарна група – ГЕРБ, с първия кръг от въпроси.
Колеги, кой ще зададе въпрос от групата? Заповядайте, госпожо Димова.
ИРЕНА ДИМОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми Госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Моят въпрос към Вас е следният. Ако може да ни представите и да ни кажете как върви дебатът за новата обща селскостопанска политика и кои са новите моменти в нея. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, госпожо Димова.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Уважаеми народни представители, добър ден и от мен.
По темата дебат за новата обща селскостопанска политика – от последната ни среща с Вас какви са промените или докъде сме стигнали и напреднали. В национален план бяха представени слот анализът за околна среда и климат с изпълнител и автор Аграрен университет – Пловдив. Върви комуникацията и бележките по него от неправителствен сектор и от Министерството на околната среда и водите. При представянето му те имаха бележки по отношение на зони за Натура и други ограничения, свързани с опазването на флората и фауната.
Бе представен също така и последният слот анализ – социално-икономическият, изготвен от Университета за национално и световно стопанство. Всички тези слот анализи, между другото, са качени на страницата на Министерството на земеделието, храните и горите в частта, която е само за дебата за ОСП. Много интересен анализ, между другото, с много добри данни. Там също в момента сме в процедура за отразяване на бележки, постъпили от заинтересовани страни.
По първия слот анализ за селското стопанство, изготвен от Института по аграрна икономика, сме на практика на втората част от него, с което приключваме идентифициране на нуждите. Март месец на практика ще сме приключили изцяло с него и с идентифицираните нужди. В подобен порядък ще приключим и с останалите два анализа, които в момента са на етап комуникация със заинтересовани страни и отразяване на бележки. Какво следва оттук насетне по нашия план – ако март приключим с идентифициране на нуждите на първия, на вторите анализи малко по-късно, средата на годината, работна група в Министерството на земеделието, която в момента е координационно звено по дебата за ОСП, ще започне да изготвя Националния стратегически план. Нашата цел е в края на годината да представим пред Европейската комисия първия вариант на Националния стратегически план, а това, между другото, сме го поели и официално като ангажимент в хода на комуникацията с Европейската комисия по повод Шестата нотификация на Програмата за развитие на селските райони, която все още очакваме. Всичко това би било възможно, финалът на този наш план би бил възможен с условието, че в средата на годината имаме приключен дебат на ниво Европейски парламент и комисия за приемането на многогодишната финансова рамка, регламентът за това, който ще определи и таваните на плащанията, как ще се формира, разбира се, и самият таван, ще приключи работата по приемането на регламентите, касаещи земеделието, ще знаем и финалните условия за обвързаната подкрепа, и финала на дебата дали ще имаме право да прилагаме преходната национална помощ – тема, която България е повдигнала, подкрепена от още десет страни, и продължаваме, разбира се, дебата и събирането на подкрепата.
Всичко в крайна сметка тръгва от приемането на Многогодишната финансова рамка. България продължава да отстоява позициите си на съответните нива на дебат по отношение на силен бюджет за ОСП, по-силна външна конвергенция от настоящата, която е предложена на ниво Съвет на земеделските министри, обвързана подкрепа, национална преходна помощ, казвам го, като изключване на малките фермери от условността – това са основните на практика искания, които имаме, и сме ги обосновавали и мотивирали мисля достатъчно добре. България е инициатор на дебата за Националната преходна помощ. Мога да кажа, че това го правим координирано и с нашите депутати в Европейския парламент. Госпожа Атидже Алиева е член в Комисията по селските райони, като докладчикът е от нейната партия, които също поставиха темата за помощта в проекта за преходен регламент за 2021 г., засега той е само за една година. Надявам се, че по-нататъшните усилия също биха дали резултат. Разбира се, ние го искаме и с актуализиране на датата.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, госпожо Министър.
Заповядайте, господин Стоилов.
ГЕОРГИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Госпожо Министър, колеги! Нашият въпрос е свързан с кампаниите за директни плащания. Първата част от въпроса е с графиците за изплащане на средства по схемите и мерките за кампания 2019 г., как върви графикът, спазва ли се, очакват ли се някакви забавяния в плащанията.
И втората част от въпроса е свързан с предстоящата кампания 2020 година – очаква ли се поне тази година да имаме една кампания без проблеми, имам предвид забавяния, удължаване на сроковете, забавяния в приемането на документи, вероятно вървят или предстои да вървят обучения на общинските служби, на областните дирекции по земеделие? Всичко подготвено ли е за предстоящата кампания? Благодаря.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря за въпроса.
По първата част: на сайта на Държавен фонд „Земеделие“ и на Министерството е публикуван индикативният график за директни плащания по мерките, по които предстоят, защото част от плащанията бяха направени в 2019 г. Към момента спазваме този график, той може да се види, за да не го отварям сега и да го прочитам. Това, което мога да индикирам като евентуален проблем или възможно забавяне, което зависи изцяло от операторите, това са плащанията за биологичното производство. Тези плащания ще бъдат извършени по новия биорегистър – сега след 14 февруари очакваме всички биологични производители, те трябва да получат електронно писмо за потвърждение на данните в профила си. Обръщам наистина сериозно внимание върху това, трябва да потвърдят, да прегледат профила си, дали са пълни данните, защото по тези данни ще бъде извършено плащането.
Разбира се, ние сме отворени като плащане, което за първи път ще мине по новия биорегистър, към дебат, оправяне на всички проблеми. Ние самите също ще направим проверка с обратна връзка с дебат с бранша дали техните членове са проверили профилите си, проверили ли са базата данни дали е пълна, защото всяка непълнота на съответния профил ще се отрази на плащането им. Ако всички си свършат задълженията в срок, включително операторите, включително надзорните лица за попълването на този регистър, няма да има забавяне. Ако се получат проблеми с базата данни, забавяне, съответно би имало и забавяне за плащанията. Ние сме в постоянна комуникация с неправителствения сектор в тази сфера по биопроизводството и всички в детайли са наясно ежедневно какво се случва по тази тема. От няколко месеца е темата по отношение на попълването на базата данни в биорегистъра, това го извършват надзорните лица. За съжаление, както винаги, за последния момент, когато може да си свърши това, те си оставиха работата. Ние сме направили всичко възможно да ги облекчим, и надявам се, операторите да си проверят наистина много отговорно попълнените данни в тези профили, за да си получат коректно плащанията. Това е единствената мярка, по която ще плащаме за първи път наново, по която все още върви дебатът, все още има теми, които ще приключат. Това зависи вече само от операторите. Иначе като система всичко е готово.
По втората част от въпроса Ви – директни плащания 2020 г. Промените в нея са минимални, те са поискани от самите земеделски производители, срокът на задържане на междинните култури. След като получихме искане от бранша, направихме анкета от областните дирекции по земеделие сред земеделските производители, над 85% от анкетираните потвърдиха разумността на поисканата промяна и поискаха тази промяна, ние я направихме.
А извън това другата новост, да маркирам като нови моменти, които са предмет на шеста нотификация – мярка 11 – възможността за нов прием. Ние очакваме, разбира се, шестата нотификацията. Там имаше тема с условията за новия прием по мярка 11, тя е съгласувана с Комитета по наблюдение по искане на неправителствения сектор до 50 хектара пълна ставка, над 50 хектара – 5%. Очакваме нотификация. В окончателен вид приемът ща бъде по условия, каквито нотификацията и одобрението от комисията каже.
Вторият момент е Мярка 13. Очакването на одобрението, предефинирането на необлагодетелстваните райони – 13.2 и 13.3, които имат промени. Също очакваме нотификацията и одобрението за новия Необлагодетелстван район 3, който го предложихме, разбира се и по практики на други страни, и в опит да минимизираме обхвата на отпадналите землища от НР 2. Това са промените.
За техническата готовност – тя е обичайна, като всяка кампания. По същия начин, естествено, мога да кажа, че трудностите са и обичайните при този начин на заявяване. Министерството на земеделието, храните и горите е приключило процедура по Закона за обществените поръчки, между другото пусната преди моя мандат в момента, настоящия, и има сключен договор за изграждане на Географска информационна система. За съжаление, срокът на изработка е не за 2021 г., а за 2022 година. Надявам се, ако има такава възможност, все пък аз не съм такова техническо експертно лице, за да обясня с технически термини да обясня нашето искане, но колегите, екипът в Министерството, който работи по изпълнение на този договор водят разговори с изпълнителя дали би било възможно изпълнението и ходът на изпълнението ще покаже да се заявява в тази система по-рано от предвидения срок по договора. Но по договор той е 2 години.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Имате право на реплика, господин Стоилов.
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря.
Госпожо Министър, искам да задам един въпрос, който е важен и реших да го задам по този начин в Комисията, защото той касае и много от останалите народни представители. Става въпрос за начина на регистрация и пререгистрация на земеделските производители – тези, които имат да изпълняват проекти. Аз имам вече достатъчно опит с трима земеделски производители от община Павел баня, от земеделски производител в община Търговище. Сега от пет месеца се занимавам със земеделски производител от община Сандански, където съм ходил няколко пъти, за да ги агитирам да започват да се занимават с плодове и зеленчуци. И в случая един от тези хора, който се е хванал на моите убеждения, ето го сега, той е там – доктор Панчев, станете, доктор Панчев, да Ви видят. Доктор Панчев в момента е изправен пред дилемата да си загуби къщата, да загуби много пари заради това, за което е въпросът, който искам да поставя за случаите в общините, които казах: Павел баня и в Търговище. Той се състои в следното. Нашите служби – както Министерството, така и държавен фонд „Земеделие“ си изпълняват стриктно задачите по закон и както трябва и ако някой не се е регистрирал в срока, който е даден, след това възможността още да направи нещо, се започва събиране на средствата, особено ако е по инвестиционна мярка, както е в случая – 4.1.
В случаите когато обаче служители са допуснали грешка, а аз говоря точно за такива случаи, и в трите случая е така, когато служителите са допуснали грешка, тогава отново става плащане от страна на земеделските производители. В Павел баня даже уволниха служителката, която е направила грешката, но загубата остана за земеделските производители. В случая също в Петрич и Сандански служители са допуснали грешка и аз затова моля да извикате съответно човек от Благоевград, който да ми докладва начина, по който е извършена тази грешка и в момента става така, че земеделският производител ще трябва да плаща.
Моят въпрос е към Вас дали Вие ще извършите промяна в наредбата, която да даде възможност на добросъвестните земеделски производители, които по собствена вина или по вина най-вече на служители, не са регистрирани, не са пререгистрирани, но всичко са си извършвали както трябва, проверките, които показват, че те са добросъвестни изпълнители на всичките си ангажименти, те да бъдат наказвани по някакъв начин, разбира се, защото са немарливи, но не и да се прекъсва проектът им и да се нарушават основните регламенти на Европейската комисия – да се стимулира малкото и средно земеделско производство, защото по този начин ние с нашите строги наредби правим така, че разрушаваме вече изградени проекти, както е на доктор Панчев. Проектът е изграден, направена е образцова градина, и той сега трябва да я прекрати, трябва да я остави да потъне в треви и той да си загуби дома и така нататък заради това, че служители в Петрич и в Сандански са допуснали грешки, които сега те отричат.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Петров.
Преди да дам думата на министъра се надявам, да не очаквате, че тя като разследващ орган ще провери, още повече, че имаме трудово законодателство и всеки един служител, независимо на каква позиция е, трябва да спазва трудовото законодателство, има си дисциплинарни производства, и при положение че даден служител е нарушил това законодателство, съответно си поема случая, аз не знам министърът дали би могла да отговори конкретно за служител на общинска служба Сандански…
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Да, това го знам. Въпросът ми е дали тя смята, госпожа министърът, за нужно да се направи съответната поправка и съвестните и добросъвестни земеделски производители да не бъдат наказани с най-голямата строгост, след като проверката доказва, че по незнание или по грешка на служител те са продължили и са си изпълнявали всички задължения съгласно договора, който имат, разбирате ли? Сега няма такова нещо. Сега нищо че градината му е образцова, плащай 300 хил. лв. и си заминавай. Това е.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Ако тази грешка е установена в съдебно решение…
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Казвам, че случаят не е един, случаите са няколко и няма ли по съдебно решение…
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добросъвестността и ползването на правата на тази основа е общ принцип в правото и в този ред на мисли нормативна промяна изрично в тази посока изобщо не е необходима. Доктор Панчев мисля че беше, тук е госпожа Елена Иванова директор на дирекция „Развитие на селските райони“, тъй като разбирам, че случаят е по мярка 4.1, конкретно ще изследва казуса, но сме имали такива казуси, когато е безусловна добросъвестността на земеделските стопани, те са се ползвали от правата по договора и по Програмата за развитие на селските райони, които са имали. По-скоро по-често срещаният случай е в заявленията по директни плащания, когато са обвинявани служители на службите, че не са чекнати определени схеми. Но земеделският служител върши тази дейност в подкрепа на земеделския стопанин, той подава заявлението, той поне следва да го прочете внимателно, защото земеделският служител няма как да знае в детайли вида на стопанството и винаги сме имали много запитвания в тази посока. На това заявление е лично волеизявление и не може да стъпим върху твърдението на който и да било, че някой е допуснал грешка, защото на практика тази работа е работа на земеделския производител. Нещо повече, в тази кампания ще може да се чертае и да се заявява подпомагане от вкъщи, електронно.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Това е друго.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Така че е въпрос на техническа компетенция и ниво на тази компетенция земеделските производители да се възползват от тази възможност. Благодаря
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, госпожо Министър.
Колеги от групата на ДПС?
Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря.
Госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! Моят въпрос всъщност е продиктуван от множество сигнали, които получавам от земеделски производители, които са сериозно притеснени от промяната в Наредба 6 от 2015, която касае прилагане на Мярка 13 – необлагодетелствани райони. Всъщност Вие в отговора на предния въпрос започнахте отговор и на моя въпрос, който аз искам да задам. Промяната е сериозна, но мисля, че касае изключването на 250 броя землища, където са основно дребни малки земеделски производители, които ще бъдат лишени от компенсационното плащане около 70 евро на хектар, и което много силно ги притеснява.
Моят въпрос е какви мерки предприема Министерството в посока така че да минимализира промяната в тази наредба, която касае толкова голям брой землища и толкова хиляди броя земеделски производители. Поне част от тези землища да останат в обхвата на необлагодетелстваните райони, за да могат част от хората да продължат да получават компенсационно плащане, дори и не в този размер, който е, но все пак някакъв.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Абазов.
Ще се опитам да отговоря по-пространно на въпроса, няма да се вместя в трите минути, защото искам той да стане достатъчно ясен – защо за България беше в неин интерес да изпълни задължението си по регламент и да предефинира обхвата на необлагодетелстваните райони. Ние по на практика дерогация пак в този регламент можехме и да не предефинираме този обхват като ползваме намалената дерогация за втора година, което щеше да е последна година, 70 евро на хектар не е плащането, и 2019 година заявлението, защото ние сме в хипотезата на дерогация още от 2019 г., тъй като срокът на практика за предефиниране на този обхват трябваше да е края на 2018 г. и 2019 кампанията да влезе. Но пак поради обществената неприемливост на това предефиниране България се възползва от възможността по регламента за дерогация и с изменение на Наредба 6 от февруари 2019 г. за кампания 2019 г. плащането стана по единна ставка от 30 евро на хектар без ставка за целия размер стопанства. Веднага казвам, че тази дерогация е в ущърб на малките и средните и в полза на едрите стопанства и годишният бюджет беше по-голям, отколкото преди възползването на дерогацията, защото получаваш 300 евро на хектар.
Възможността за кампания 2020 г. ако България не изпълни това задължение по регламент, е да ползва последна, втора година, като дерогация, като ставката все още за втора година дерогация е спорна дали 15 или 25 пак по същия начин на всеки заявен хектар, пак в ущърб на малките и средните. Опитвам се наистина логически да обясня всички хипотези, предефинирането, изпълнението ни на задълженията по регламент води и до възможността да продължим изобщо плащанията по необлагодетелстваните райони в преходния регламент и за следващия програмен период. Ако ние не предефинираме обхвата, тази подкрепа няма да може да я продължим в новия програмен период. Тук е разковничето, че ако ние не предефинираме обхват, няма да имаме възможност след тази година – последна дерогация, да я продължим изобщо. Затова за нас беше особено важно за да може да продължи помощта, да изпълним задължението си по регламент, който, пак казвам, на практика важи от първи януари 2019 г. за страната членка.
И продължавам как бе направено това предефиниране. То беше направено в комбинация по критерии, които пак са в приложението към този регламент, който задължава страната членка да извърши това предефиниране, направено от института „Пушкаров“ и екип от специалисти за това кои землища по тези нови критерии на Комисията попадат в такива необлагодетелствани райони. Тези критерии не са определени от Министерството с национално решение, те са описани в приложение към регламента. По това предефиниране отпаднаха около наистина 30% от землищата. По списъка с тези критерии екипът от Селскостопанската академия, от нашите експерти, комбинира критерии, така че от отпадналите да могат около 70 землища да влязат в нов Необлагодетелстван район 3, направен и предложен само с цел да минимизираме това намаление в полза на земеделските производители, разбира се, с други ставки на компенсаторните плащания, но много близки до НР 2. И всичко това сме го предложили за нотификация в Шестата нотификация на Комисията и на практика от нейното одобрение зависи, разбира се, и дали ще може да се възползваме от тази възможност да кандидатстваме по предефинирани райони, респективно в 2021 г., евентуално и 2022 г. като преходна, да имаме възможността да продължим изобщо Мярка 13. В това беше смисълът, извън, разбира се, общото задължение извън това, че когато си с ясно дефиниран обхват и изпълняваш условията на регламента, на практика това подкрепя основно малки и средни стопанства. Това е на практика ситуацията с предефинирането на обхвата по Мярка 13 – изпълнението на страната ни на задължения по регламент. Очакваме приключването на Шеста нотификация и се надяваме, тъй като предварително този обхват се съгласува с JRC, нямаме проблем там с комуникацията, разбира се, надяваме се на одобрението в срок, за да можем да започнем кампанията с предефиниран обхват на необлагодетелстваните райони и с плащане на ставката, която си беше както преди.
За подкрепа на стопаните, които са изключени, ние водим разговори за тези, които отпадат, да се ползват от дерогационното плащане. Приключването на нотификацията ще покаже дали това ще е възможно. Но сме поискали това точно с цел да не усетят такава разлика.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, госпожо Министър.
Колегите от ВОЛЯ отсъстват.
Преминаваме към втория кръг от въпроси. Колеги от групата на ГЕРБ, имаме ли въпроси? Не.
Преминаваме към колегите от БСП.
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги, аз искам да се върна отново към темата за директните плащания и работата, въобще функционирането на ИСАК 2019 година, както и колегата Петров каза, аз поне имам изключително много възражения за коректността на данните и допускането на плащания на редица бенефициенти, които се натъкват на проблеми, които досега не са имали. Примерите са много, например разминаване на кадастъра с това, което е посочено в картата за възстановена собственост, номерата на имотите, при което се налага да има комисия, която да установи правните основания, да установи, че наистина това е техническа грешка, която се е получила при кадастъра, но системата не я е възприела и по този начин се забавя изплащането на сумите при споразуменията, при оттеглянето на площите, които са заявени, но до първи декември имат право да бъдат оттеглени. Също някаква невероятна битка това да се случи в рамките, в които е предвидено в наредбите.
Сега за 2020 година виждам, че ще има и нови слоеве, тоест имаме един слой със съответно парцелите, но ще имаме за опожарени площи – стърнищата, които няма да бъдат допустими. Тук може би малко разяснение трябва да има само в стърнищата ли ще бъдат тези, които ще се наблюдават, или например в много от случаите ливадите и пасищата също са обект на такава интервенция, само и само да бъдат почиствани в натура разораните площи и така нататък. Проблемите са изключително много и те като касаят много земеделски стопани, които не могат да си получат плащанията именно заради факта, че в ИСАК не могат да работят всички системи едновременно, те не си кореспондират помежду си, не се актуализират, се създават изключително много препятствия за навременното получаване на средства. Сигурно всички тези случаи, които съм имам пред себе си за разрешение, ще се решат в някакъв момент, но това изисква изключително много време.
Друг случай – допустим/недопустим слой. Аз не мога да си представя как един парцел, който е бил в допустимия слой една година, в другата година става недопустим. И такива случаи има, без абсолютно никакви обяснения или възможности да се коригира под някаква форма и по начин ситуацията за всеки един земеделски стопанин. Така че ИСАК е система, но без нейното непрекъснато актуализиране във всяка една посока се създава усещането, че наистина тези грешки водят до санкции, които впоследствие се оказват фатални за някои земеделски стопани от гледна точка на това, че са ползвали кредити, че са инвестирали, а ненавременното получаване на средства ги затруднява тези действия да бъдат след това реализирани в сроковете, които се изискват. Дано бях ясна, но за 2019 г. наистина има изключително много случаи, в които има претенции по отношение на допустимостта на плащане и съответно тези плащания да се осъществят в срок. Скоро чух, че например правните основания не кореспондират, в Министерството на земеделието системата не кореспондира с тяхното положение, то е в Държавен фонд „Земеделие“, тоест правното основание го има, но във фонд „Земеделие“ трябва да се види географски дали е…
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Естествено.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Ама нали всички тези системи създават проблеми, това искам да…
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз Ви разбирам, госпожо Бъчварова, много сте коректна, но всеки, който кандидатства да получава подкрепа за земеделски площи, за поддържане в добро земеделско състояние, нали много добре разбира, че трябва това да са площи, които той поддържа, полага усилия, а не площи, за които някой някъде му е дал правно основание, а той чрез служителя е видял в системата, че има неочертани в добро земеделско състояние. Това са различни хипотези. Аз затова казвам, че изграждането и внедряването на Географската информационна система ще бъде на практика качествената промяна по отношение на администрирането на този процес, но към момента, независимо наистина от обичайните трудности, с които се срещаме във всяка кампания, напротив, последните няколко години се предприеха различни решения, така че сведоха грешките до много по-малко и засегнатите фермери са много по-малко на брой, отколкото преди 2015 – 2016 г. и в никакъв случай не са в повече. В последните две години наистина имаше точно такива земеделски производители, които ползваха правно основание различно от площите, които на практика бяха очертали за подпомагане, и някои от които бяха на 500 км от това правно основание. Няма какво да се заблуждаваме, че говорим за умисъл с цел получаване на субсидии и те безспорно няма как да не бъдат изключени от това подпомагане.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: За случая, за който говорите, съм наясно, но говоря за друг случай, в който картата за възстановена собственост, сключен договор с общината, в който Вие имате идентификация на имот, отива в кадастъра, но там кадастъра имат друга идентификация на същия имот, при което се казва, че съответният земеделски стопани няма правно основание и започва една битка за това, че имотът е един и същ, но промяната в номерата в кадастъра не дава възможност на системата да идентифицира, че говорим за един и същи имот с правно основание и затова, доколкото знам, има комисия в Министерството, която разглежда такива случаи – защо КВС с кадастъра не могат да си говорят едновременно и да си разпознават парцелите и имотите, за да няма такъв проблем, който явно не е единствен.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това е обичаен проблем. Разбира се, че има комисия, защото тези казуси изобщо не са рядко срещани, те се разглеждат един по един. Нещо повече, процесът на преминаване на КВС в кадастъра не е приключен, той приключва, между другото. Все пак колегите насмогнаха. На всеки е общоизвестен фактът за грешките, които имаха, в момента се изправят и грешките. Всеки такъв казус се разглежда. Пак казвам, Географската информационна система ще промени качествено този процес, но към момента няма друг вариант, по който това да се оправя.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, госпожо Министър.
Колеги от Обединени патриоти – заповядайте.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Уважаема госпожо Председател, госпожо Министър, колеги! Живеем в динамични времена, госпожо Министър, виждате, че сме заринати всеки ден от различни климатични проблеми, болести. И моят въпрос в тази връзка, за да не разводняваме как живеем, е как чрез взаимодействие чрез Министерството и земеделски производители в крайна сметка ще може да бъде създадена система, чрез която чрез отчисления от земеделските производители и производителите, които се занимават с животни, да могат да бъдат възмездявани при такива форсмажорни обстоятелства или епизотии, които възникват, като въпросът ми не е в този дух, който се коментира в обществото – хората да не плащат. Напротив, браншът има ясна позиция, че е съпричастен към плащанията, които следва да бъдат правени, и отчисляване в такъв фонд, който би трябвало държавата да създаде, и мисля, че сега е времето – и самото време като метеорология, и като климатични промени, този въпрос да бъде сложен на масата, за да може да влязат в крайна сметка застраховките, да се отчисляват средства от земеделските производители. Даже примерно, доколкото знам, срещите в Аржентина са били в тази насока, ако трябва първоначално да се пробва доброволно застраховане, да се види, че това нещо работи, защото земеделските производители в отчаянието си и срещите, които са имали със застрахователните компании в момента, именно това ги е отблъсквало и това е тяхното нежелание да говорят на тема застраховки, тъй като много добре Ви е известно, че застрахователните компании прибират само обезщетенията, тоест прибират само своята вноска от производителя, а когато дойде време за обезщетение, бягат по всякакъв начин от отговорност, тоест прибирайки премията в джоба си, те после не са съпричастни към тези събития, за които са застраховани лицата. И мисля, че сега е времето тази тема да се разглежда и наистина докато има някакво съгласие между производители, докато ни натискат и някакви такива външни фактори като метеорологични условия, които според мен няма да се подобрят в близко време, това да се дискутира, да може, да се знае, че за да получиш трябва да платиш. Това е истината, която ние твърдо трябва да кажем на земеделските производители, а не да им сваляме звезди от небето, защото ако те не са разбрали, че ако не са съпричастни към една такава система… Време е сега да го да го разберат. За да получиш трябва да дадеш и да участваш в тази система. Благодаря Ви.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря за въпроса или предложението, господин Апостолов. Аз напълно споделям предложението, този начин на разсъждения. Ние наистина сме крайно притиснати от времената, от климатичните промени, за създаване на подобни механизми.
Вие говорите за фонд „Епизоотии“ примерно. Да, така е. Мисля, че наистина е време да сложим това на дебати как да го направим, какви възможности можем да използваме. Мога да представя тема, по която имаме значително по-голяма яснота, и която предстои да Ви представим като законодателно решение, което изчистихме наистина след едно проучване на практики в доста страни, включително и първоначално винаги сме започвали със срещи със застрахователните компании, включително и в Министерството. Всички условия, които те предоставиха за участие в такива механизми, за съжаление бяха толкова високи, че биха били тотално неприемливи от земеделските стопани, и ние прекратихме разговорите като видяхме, че изобщо не се разбира каквато и да е възможност, че подобни схеми биха били в техен интерес, защото може да ползваме и други инструменти за обезщетение. Но не получихме никакво разбиране.
Тук народните представители си спомнят, че миналата година мисля, че беше, може би пролетта, отложихме за гласуване един законопроект на Министерския съвет за противоградовата защита, където имаше вменено задължение всеки земеделски производител на декар задължително да плаща такса, мисля че беше 75 стотинки, срещу което ще получава национална противоградова защита, а при щета ще бъде компенсиран. Спомняте си, може би, как ни бяха раздадени протестни декларации със стачна готовност на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Ние продължихме разговорите след това, като със застрахователите не можахме до никакъв консенсус да достигнем или някакво разбиране. Проучвайки опита на другите страни в момента работим и ще Ви предложим проект за създаване на взаимоспомагателен фонд за компенсиране на щети от климатични изменения, като ще започнем с градушката, към разплащателна агенция, който ще бъде акредитиран, и в който участието на всеки земеделски стопанин ще бъде доброволно, като вноските ще бъдат в порядъка на внесения законопроект, дори по-ниски, в тези порядъци примерно са и в Унгария, там са малко по-високи, бих казала, с около 30%. Новото е, че ще разграничим вида земеделско производство между зърнопроизводство, трайни насаждения и зеленчуци, предвид разликата в разходите в декар, доброволно участие, като доброволността ще е включително и за обема производство. Един земеделски производител може да реши да участва с част от земите, които работи, предвид районите, в които са.
А какво ще получи срещу това земеделският производител, какво е различното? Национална противоградова защита – първо, която включва освен разширения обхват на защита на териториите с изграждането на новите командни пунктове със защита с ракети, те са основно в Южна България, функционират още от миналата година; второ, възможност за противоградова защита по самолетен способ, като очакваме в близките дни, може би до месец-два, само административна процедура за пускане в експлоатация на радара за това в Шумен, с което ще покрием и горе територията. Разбира се, средствата за опериране на тези системи не са набрани, защото няма такъв обект, който да функционира. Независимо от това планираме пролетта по възможност и на нашия бюджет в район, който е в Северна България с висок интензитет на тези процеси, да направим демонстрационно покритие, за да видят земеделските производители, че в крайна сметка това е един много ефективен метод.
Те ще получат обезщетение, ако имат щети въпреки противоградовата защита, разбира се, че има, и ако на държавната помощ сега е само при 100% компенсиране, тук имаме възможност съгласно регламента, ще допълня защо съгласно европейския регламент, на 30% щета да бъде компенсиран земеделският производител. Тази компенсация в условията на такъв функциониращ фонд може да бъде получена чрез мярка по Програмата за развитие на селските райони и управление на риска, от която мярка ние нямаме усвоен и един евроцент, защото нямаме годен субект за това, сега ще имаме такъв, като условието е да има финансово участие на държава и земеделски производител. Държавата ще участва, като двете държавни помощи, които към момента се прилагат за застраховка в размер за милион и половина, и за компенсиране при 100% пропаднали площи в размер на 4 милиона лева, ще отиват в този фонд и от тази помощ ще се ползват само земеделските производители, които с доброволни вноски участват в този фонд. Смятаме, че това е едно справедливо решение и то може да се надгражда.
Само за пример Ви давам Унгария, тъй като там имаше екипи, които посетиха експертите, начина на функциониране на системата… Те са започнали преди повече от 10 години за градушките, в момента се правят разработки вече за сушата. Но това е повече от 10 години работа, като този фонд на практика обхваща почти всички земеделски производители в Унгария, той става задължителен след няколко години работа на доброволен принцип. Всичко предстои да видим как ще го надградим самите ние. Но на фона на всички промени, на които сме свидетели, на фона на целите на новата обща селскостопанска политика, на инструментите за управление на риска и финансиране, които можем да ползваме с европейски средства, смятам, че това просто сме длъжни да го направим и обстоятелствата просто ни го казват това от ясно по-ясно. Може да проучим темата с фонд в животновъдството, дали на този принцип, дали по направление в този обхват да работи и да го направим по същия начин. Това ще направи компенсациите по-справедливи, по-лесни и по-щадящи самия национален бюджет.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, госпожо Министър.
Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ: Уважаема госпожо Министър, моят въпрос е всъщност продължение на въпроса на колежката Димова, свързан със стратегическия план.
Стратегическите планове, които всяка една страна членка трябва да изработи, всъщност дебатите с бранша, обсъждането с бранша, браншовите организации, започнаха твърде отдавна – слот с анализите, целите и приоритетите, които се залагаха при изработването на стратегическите планове досега, образно казано бяха по приоритетите и целите от Комисията Юнкер. Декември месец след като Европейският съюз обяви Зеления пакт, се внесоха доста различия, доста промени, в резултат на което цялостната политика много ще се промени.
Накратко моят въпрос е как Министерството на земеделието „ъпдейтва“ стратегическия план, който е изработен по едни стари правила, а сега Зеленият пакт налага едни съвсем различни правила, тъй като срокът, в който трябва да представим този стратегически план, е примерно есента на 2020, девет месеца имаме, осем месеца.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря за въпроса, много логичен въпрос. Това никога не са го коментирали в детайли, така че точно ще внесем яснота. На практика става въпрос за обявената от председателя на комисията Урсула фон дер Лайен „Зелена сделка“. Земеделието на практика влиза със стратегията „От фермата до трапезата“. Тази стратегия е част от тази Зелена сделка.
В същото време целите на комисията за новата ОСП, включително по-високите амбициозни зелени цели, бяха анонсирани преди това, беше анонсиран и предложен проект за бюджет на Общата селскостопанска политика за изпълнение на тези цели, има увеличени проценти за това по отношение на зелените плащания и техния начин на прилагане. Това са детайли. Ние очакваме пролетта на тази година по отношение на зелената сделка да бъдат анонсирани и представени в много по-голяма конкретика какво ще включва тя, защото за нея има отделно бюджетиране, тоест този Зелен пакт, който беше анонсиран, ще се доразработи в детайли. За него бе обявено и финансиране, тоест бюджетът на ОСП, така както в момента е обявен и така както той ще бъде приключен според политическата сделка, той ще постига целите, които бяха обявени за новата обща селскостопанска политика. Зелената сделка, стратегията за постигането на целите на стратегията „От фермата до трапезата“ са обект наистина на допълнително представяне и, надявам се, на финансиране, което ще стане ясно от представянето март месец. Това бе анонсирано.
Разбира се, в хода на подготовката на националния стратегически план, повярвайте, заедно с бизнеса наистина търсим в детайли онези зелени практики, нови технологии, щадящи околната среда, които вече са изпитани от български земеделци, които могат да постигнат синергичен ефект, по-висок доход и доход на земеделските производители, и постигане на екологични цели. Защото в това се крие разковничето новият стратегически план да бъде по-успешен от досегашното прилагане на зелените мерки в досегашните програмни периоди, защото знаем, че част от скандалите дори ако речете, бяха свързани именно с мерки по Втора ос, тъй наречената Втора ос.
Сега само за предефинирането на обхвата на НР-тата да кажа, че да, ние сме в шеста нотификация, с JRS си комуникираме за обхвата, но чисто процедурно тези необлагодетелствани райони ще се подадат за отделна като процедура нотификация след одобрението на тази Шеста. Казвам го като детайл от тази комуникация с Комисията, тя на практика не касае земеделските производители.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, госпожо Министър, за днешното изслушване.
Има ли други въпроси?
Заповядайте, професор Бъчварова. Ще го компенсираме на следващия блицконтрол.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не, това не е въпрос, по-скоро искам да обърна внимание върху един факт, който мен лично ме стресира. Става въпрос за Зърнения бюлетин, който Министерството на земеделието, храните и горите публикува всяка седмица по отношение на запасите в страната, внос и износ. Това, което ми прави впечатление, което поне в последните десет години не съм виждала, е, че вносът на слънчоглед увеличава износа.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Нормално…
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не, не, никога не е било. Повярвайте ми, никога не е било ние да внасяме слънчоглед в такива количества, както в момента е отразено в тази оперативна информация на Министерството, при условие, че имаме близо милион и половина запаси, два милиона, нелогично е това нещо да се случва при нас. Откъде се внася, как се внася? Може би Министерството на икономиката да даде информацията кои са страните, от които се внасят и каква е логиката на този внос, но по този начин…
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Ще ти отговоря директно.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Няма какво да ми отговаряш, аз ти казвам, че от 10 години няма такъв внос никога.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Госпожо Бъчварова, това е така, защото в България се бели слънчоглед и вносът за това слънчогледово семе влиза, за да бъде обелено и изнесено като суровина, което дава едно огромно увеличение на брутния вътрешен продукт, защото влиза като слънчогледово семе, а излиза като обелен продукт на три пъти по-висока цена.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: И износът е 160 хиляди…
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Беленото семе не влиза в черния маслодаен… (Реплики.)
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Професор Бъчварова, възможно е да получавате тази информация, защото в предния си мандат го въведох като практика – да се информирате, и се радвам, че никой не я прекрати след мен. (Реплики.) Ами да, те Ви обясниха. Господин Апостолов директно и горещо обясни от бизнеса.
Искам само да кажа, че България в световен мащаб е наистина в топ износителите и търговците на зърна, на черния маслодаен слънчоглед е четвърта! Повод за притеснение няма. Знаете как се определят цените. Тук всички сме твърде отдавна в сектора, смятам да не минаваме на плоскостта дали е осигурен зърненият баланс, че това е нонсенс въпрос, толкова любим иначе.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Колеги, ако нямате други въпроси, преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ 2020 г., № 002-00-3, внесена от Министерския съвет на 27 януари 2020 г.
Давам думата на господин Ерол Фаик да представи програмата.
ЕРОЛ ФАИК: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Знаете, че с реформата на многогодишната финансова рамка започват реформи, били те законодателни или не, във всички политики на Съюза. Един от знаковите европейски и национални приоритети е реформата на общата селскостопанска политика след 2020 г. Каза Ви вече министър Танева за приоритета на България във връзка с по-високия процент обвързана подкрепа, ако може да запазим максимални нива минимум 18 плюс две за протеинови култури, както и Преходната национална помощ да бъде отново включена в новите регламенти, да може тя да се прилага и след 2020 г.
По отношение на секторните интервенции България счита, че е необходимо да бъде запазен бюджетът на Съюза за училищната схема предвид заложените цели на схемата за насърчаване на здравословното хранене на децата и високия обществен интерес към нея.
Относно това да няма спиране на плащанията понеже реформата тече, текуща е, на ОСП, за да няма спиране на плащанията 2021 г. Европейската комисия предложи преходен регламент, в който ние също призоваваме да се включи преходната национална помощ като възможност за прилагане.
По отношение на горското стопанство липсва единна политика на Европейския съюз. В тази връзка приоритет за България е да бъде сформирана обща позиция на Европейския съюз, преговорния процес за приемане на правно обвързващо споразумение за горите в Европа. Подписването на споразумението би подобрило опазването на горите и устойчивото използване на техните ресурси чрез прилагане на общи принципи, формулирани в съответните национални политики на държавите членки.
Също така ще продължим да участваме активно в дискусиите по разработването на стратегията на ЕС за горите след 2020 г., която ще зададе последователна рамка за по-добър и ефективен отговор на новите предизвикателства пред горите и горския сектор.
По отношение на областта на рибарството за нас е важно да запазим квотата за калкан и цаца. Тази година при калкана има увеличение от 32 процента спрямо 2019 г., цацата запазва нивата си, които са малко над 8000 тона. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Фаик.
Колеги, знаете, че годишната програма се изготвя в изпълнение на задълженията на Министерския съвет да информира предварително Народното събрание относно своето участие в разработването и приемането на актове на Европейския съюз и относно българските позиции при обсъждането на приоритетните за държавата въпроси. Трябва да гледаме Приложение 1 и 3, тъй като Приложение 4 е за оттегляне. Предполагам, че сте ги видели, предполагам, че сте се запознали с годишната програма. Обръщам внимание, че Комисията би могла да предложи включването на незаконодателна инициатива по Приложение 1 – „Нова инициатива“, нова стратегия на Европейския съюз за горите.
В тази връзка Ви предлагам следното становище за гласуване: Комисията по земеделието и храните:
1. Подкрепя Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесена от Министерския съвет на 27 януари 2020 г.
2. Предлага в Годишната работна програма Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2020 г. да бъде включена незаконодателна инициатива – нова стратегия на Европейския съюз за горите от Приложение 1 „Нови инициативи“.
Моля, гласувайте.
За – 19, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Колеги, поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
(Закрито в 15,42 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Белова
Стенограф:
Антон Лазаров
2. Разглеждане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесена от Министерския съвет на 27 януари 2020 г.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
П Р О Т О К О Л
№ 80
На 12 февруари 2020 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Изслушване на министъра на земеделието, храните и горите на основание чл. 29 от ПОДНС;
2. Разглеждане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесена от Министерския съвет на 27 януари 2020 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по земеделието и храните, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Мария Белова.
* * *
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Добър ден! Имаме кворум, откривам заседанието на Комисията по земеделието и храните.
Колеги, получили сте съобщение с проект на дневния ред, както следва:
1. Изслушване на министъра на земеделието, храните и горите на основание чл. 29 от ПОДНС;
2. Разглеждане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесена от Министерски съвет на 27 януари 2020 г.
Други предложения по дневния ред? Ако няма, моля да гласуваме.
За – 19, против и въздържали се няма. Дневният ред се приема.
Гости на днешното заседание са: от Министерството на земеделието, храните и горите госпожа Десислава Танева – министър на земеделието, храните и горите, госпожа Елена Иванова – директор на дирекция „Развитие на селските райони“, д-р Петя Петкова – директор на дирекция „Политики по агрохранителната верига“ и по т. 2 господин Ерол Фаик – началник на отдел в Министерството на земеделието, храните и горите, и госпожа инж. Деница Пандева – главен експерт в Изпълнителната агенция по горите. Добре дошли!
Преминаваме към първа точка:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПОДНС.
Съгласно процедурата по чл. 29 от Правилника всяка парламентарно представена група има право на два въпроса. Колеги, запознати сте с процедурата.
Започваме с най-голямата парламентарна група – ГЕРБ, с първия кръг от въпроси.
Колеги, кой ще зададе въпрос от групата? Заповядайте, госпожо Димова.
ИРЕНА ДИМОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми Госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Моят въпрос към Вас е следният. Ако може да ни представите и да ни кажете как върви дебатът за новата обща селскостопанска политика и кои са новите моменти в нея. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, госпожо Димова.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Уважаеми народни представители, добър ден и от мен.
По темата дебат за новата обща селскостопанска политика – от последната ни среща с Вас какви са промените или докъде сме стигнали и напреднали. В национален план бяха представени слот анализът за околна среда и климат с изпълнител и автор Аграрен университет – Пловдив. Върви комуникацията и бележките по него от неправителствен сектор и от Министерството на околната среда и водите. При представянето му те имаха бележки по отношение на зони за Натура и други ограничения, свързани с опазването на флората и фауната.
Бе представен също така и последният слот анализ – социално-икономическият, изготвен от Университета за национално и световно стопанство. Всички тези слот анализи, между другото, са качени на страницата на Министерството на земеделието, храните и горите в частта, която е само за дебата за ОСП. Много интересен анализ, между другото, с много добри данни. Там също в момента сме в процедура за отразяване на бележки, постъпили от заинтересовани страни.
По първия слот анализ за селското стопанство, изготвен от Института по аграрна икономика, сме на практика на втората част от него, с което приключваме идентифициране на нуждите. Март месец на практика ще сме приключили изцяло с него и с идентифицираните нужди. В подобен порядък ще приключим и с останалите два анализа, които в момента са на етап комуникация със заинтересовани страни и отразяване на бележки. Какво следва оттук насетне по нашия план – ако март приключим с идентифициране на нуждите на първия, на вторите анализи малко по-късно, средата на годината, работна група в Министерството на земеделието, която в момента е координационно звено по дебата за ОСП, ще започне да изготвя Националния стратегически план. Нашата цел е в края на годината да представим пред Европейската комисия първия вариант на Националния стратегически план, а това, между другото, сме го поели и официално като ангажимент в хода на комуникацията с Европейската комисия по повод Шестата нотификация на Програмата за развитие на селските райони, която все още очакваме. Всичко това би било възможно, финалът на този наш план би бил възможен с условието, че в средата на годината имаме приключен дебат на ниво Европейски парламент и комисия за приемането на многогодишната финансова рамка, регламентът за това, който ще определи и таваните на плащанията, как ще се формира, разбира се, и самият таван, ще приключи работата по приемането на регламентите, касаещи земеделието, ще знаем и финалните условия за обвързаната подкрепа, и финала на дебата дали ще имаме право да прилагаме преходната национална помощ – тема, която България е повдигнала, подкрепена от още десет страни, и продължаваме, разбира се, дебата и събирането на подкрепата.
Всичко в крайна сметка тръгва от приемането на Многогодишната финансова рамка. България продължава да отстоява позициите си на съответните нива на дебат по отношение на силен бюджет за ОСП, по-силна външна конвергенция от настоящата, която е предложена на ниво Съвет на земеделските министри, обвързана подкрепа, национална преходна помощ, казвам го, като изключване на малките фермери от условността – това са основните на практика искания, които имаме, и сме ги обосновавали и мотивирали мисля достатъчно добре. България е инициатор на дебата за Националната преходна помощ. Мога да кажа, че това го правим координирано и с нашите депутати в Европейския парламент. Госпожа Атидже Алиева е член в Комисията по селските райони, като докладчикът е от нейната партия, които също поставиха темата за помощта в проекта за преходен регламент за 2021 г., засега той е само за една година. Надявам се, че по-нататъшните усилия също биха дали резултат. Разбира се, ние го искаме и с актуализиране на датата.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, госпожо Министър.
Заповядайте, господин Стоилов.
ГЕОРГИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Госпожо Министър, колеги! Нашият въпрос е свързан с кампаниите за директни плащания. Първата част от въпроса е с графиците за изплащане на средства по схемите и мерките за кампания 2019 г., как върви графикът, спазва ли се, очакват ли се някакви забавяния в плащанията.
И втората част от въпроса е свързан с предстоящата кампания 2020 година – очаква ли се поне тази година да имаме една кампания без проблеми, имам предвид забавяния, удължаване на сроковете, забавяния в приемането на документи, вероятно вървят или предстои да вървят обучения на общинските служби, на областните дирекции по земеделие? Всичко подготвено ли е за предстоящата кампания? Благодаря.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря за въпроса.
По първата част: на сайта на Държавен фонд „Земеделие“ и на Министерството е публикуван индикативният график за директни плащания по мерките, по които предстоят, защото част от плащанията бяха направени в 2019 г. Към момента спазваме този график, той може да се види, за да не го отварям сега и да го прочитам. Това, което мога да индикирам като евентуален проблем или възможно забавяне, което зависи изцяло от операторите, това са плащанията за биологичното производство. Тези плащания ще бъдат извършени по новия биорегистър – сега след 14 февруари очакваме всички биологични производители, те трябва да получат електронно писмо за потвърждение на данните в профила си. Обръщам наистина сериозно внимание върху това, трябва да потвърдят, да прегледат профила си, дали са пълни данните, защото по тези данни ще бъде извършено плащането.
Разбира се, ние сме отворени като плащане, което за първи път ще мине по новия биорегистър, към дебат, оправяне на всички проблеми. Ние самите също ще направим проверка с обратна връзка с дебат с бранша дали техните членове са проверили профилите си, проверили ли са базата данни дали е пълна, защото всяка непълнота на съответния профил ще се отрази на плащането им. Ако всички си свършат задълженията в срок, включително операторите, включително надзорните лица за попълването на този регистър, няма да има забавяне. Ако се получат проблеми с базата данни, забавяне, съответно би имало и забавяне за плащанията. Ние сме в постоянна комуникация с неправителствения сектор в тази сфера по биопроизводството и всички в детайли са наясно ежедневно какво се случва по тази тема. От няколко месеца е темата по отношение на попълването на базата данни в биорегистъра, това го извършват надзорните лица. За съжаление, както винаги, за последния момент, когато може да си свърши това, те си оставиха работата. Ние сме направили всичко възможно да ги облекчим, и надявам се, операторите да си проверят наистина много отговорно попълнените данни в тези профили, за да си получат коректно плащанията. Това е единствената мярка, по която ще плащаме за първи път наново, по която все още върви дебатът, все още има теми, които ще приключат. Това зависи вече само от операторите. Иначе като система всичко е готово.
По втората част от въпроса Ви – директни плащания 2020 г. Промените в нея са минимални, те са поискани от самите земеделски производители, срокът на задържане на междинните култури. След като получихме искане от бранша, направихме анкета от областните дирекции по земеделие сред земеделските производители, над 85% от анкетираните потвърдиха разумността на поисканата промяна и поискаха тази промяна, ние я направихме.
А извън това другата новост, да маркирам като нови моменти, които са предмет на шеста нотификация – мярка 11 – възможността за нов прием. Ние очакваме, разбира се, шестата нотификацията. Там имаше тема с условията за новия прием по мярка 11, тя е съгласувана с Комитета по наблюдение по искане на неправителствения сектор до 50 хектара пълна ставка, над 50 хектара – 5%. Очакваме нотификация. В окончателен вид приемът ща бъде по условия, каквито нотификацията и одобрението от комисията каже.
Вторият момент е Мярка 13. Очакването на одобрението, предефинирането на необлагодетелстваните райони – 13.2 и 13.3, които имат промени. Също очакваме нотификацията и одобрението за новия Необлагодетелстван район 3, който го предложихме, разбира се и по практики на други страни, и в опит да минимизираме обхвата на отпадналите землища от НР 2. Това са промените.
За техническата готовност – тя е обичайна, като всяка кампания. По същия начин, естествено, мога да кажа, че трудностите са и обичайните при този начин на заявяване. Министерството на земеделието, храните и горите е приключило процедура по Закона за обществените поръчки, между другото пусната преди моя мандат в момента, настоящия, и има сключен договор за изграждане на Географска информационна система. За съжаление, срокът на изработка е не за 2021 г., а за 2022 година. Надявам се, ако има такава възможност, все пък аз не съм такова техническо експертно лице, за да обясня с технически термини да обясня нашето искане, но колегите, екипът в Министерството, който работи по изпълнение на този договор водят разговори с изпълнителя дали би било възможно изпълнението и ходът на изпълнението ще покаже да се заявява в тази система по-рано от предвидения срок по договора. Но по договор той е 2 години.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Имате право на реплика, господин Стоилов.
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря.
Госпожо Министър, искам да задам един въпрос, който е важен и реших да го задам по този начин в Комисията, защото той касае и много от останалите народни представители. Става въпрос за начина на регистрация и пререгистрация на земеделските производители – тези, които имат да изпълняват проекти. Аз имам вече достатъчно опит с трима земеделски производители от община Павел баня, от земеделски производител в община Търговище. Сега от пет месеца се занимавам със земеделски производител от община Сандански, където съм ходил няколко пъти, за да ги агитирам да започват да се занимават с плодове и зеленчуци. И в случая един от тези хора, който се е хванал на моите убеждения, ето го сега, той е там – доктор Панчев, станете, доктор Панчев, да Ви видят. Доктор Панчев в момента е изправен пред дилемата да си загуби къщата, да загуби много пари заради това, за което е въпросът, който искам да поставя за случаите в общините, които казах: Павел баня и в Търговище. Той се състои в следното. Нашите служби – както Министерството, така и държавен фонд „Земеделие“ си изпълняват стриктно задачите по закон и както трябва и ако някой не се е регистрирал в срока, който е даден, след това възможността още да направи нещо, се започва събиране на средствата, особено ако е по инвестиционна мярка, както е в случая – 4.1.
В случаите когато обаче служители са допуснали грешка, а аз говоря точно за такива случаи, и в трите случая е така, когато служителите са допуснали грешка, тогава отново става плащане от страна на земеделските производители. В Павел баня даже уволниха служителката, която е направила грешката, но загубата остана за земеделските производители. В случая също в Петрич и Сандански служители са допуснали грешка и аз затова моля да извикате съответно човек от Благоевград, който да ми докладва начина, по който е извършена тази грешка и в момента става така, че земеделският производител ще трябва да плаща.
Моят въпрос е към Вас дали Вие ще извършите промяна в наредбата, която да даде възможност на добросъвестните земеделски производители, които по собствена вина или по вина най-вече на служители, не са регистрирани, не са пререгистрирани, но всичко са си извършвали както трябва, проверките, които показват, че те са добросъвестни изпълнители на всичките си ангажименти, те да бъдат наказвани по някакъв начин, разбира се, защото са немарливи, но не и да се прекъсва проектът им и да се нарушават основните регламенти на Европейската комисия – да се стимулира малкото и средно земеделско производство, защото по този начин ние с нашите строги наредби правим така, че разрушаваме вече изградени проекти, както е на доктор Панчев. Проектът е изграден, направена е образцова градина, и той сега трябва да я прекрати, трябва да я остави да потъне в треви и той да си загуби дома и така нататък заради това, че служители в Петрич и в Сандански са допуснали грешки, които сега те отричат.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Петров.
Преди да дам думата на министъра се надявам, да не очаквате, че тя като разследващ орган ще провери, още повече, че имаме трудово законодателство и всеки един служител, независимо на каква позиция е, трябва да спазва трудовото законодателство, има си дисциплинарни производства, и при положение че даден служител е нарушил това законодателство, съответно си поема случая, аз не знам министърът дали би могла да отговори конкретно за служител на общинска служба Сандански…
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Да, това го знам. Въпросът ми е дали тя смята, госпожа министърът, за нужно да се направи съответната поправка и съвестните и добросъвестни земеделски производители да не бъдат наказани с най-голямата строгост, след като проверката доказва, че по незнание или по грешка на служител те са продължили и са си изпълнявали всички задължения съгласно договора, който имат, разбирате ли? Сега няма такова нещо. Сега нищо че градината му е образцова, плащай 300 хил. лв. и си заминавай. Това е.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Ако тази грешка е установена в съдебно решение…
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Казвам, че случаят не е един, случаите са няколко и няма ли по съдебно решение…
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добросъвестността и ползването на правата на тази основа е общ принцип в правото и в този ред на мисли нормативна промяна изрично в тази посока изобщо не е необходима. Доктор Панчев мисля че беше, тук е госпожа Елена Иванова директор на дирекция „Развитие на селските райони“, тъй като разбирам, че случаят е по мярка 4.1, конкретно ще изследва казуса, но сме имали такива казуси, когато е безусловна добросъвестността на земеделските стопани, те са се ползвали от правата по договора и по Програмата за развитие на селските райони, които са имали. По-скоро по-често срещаният случай е в заявленията по директни плащания, когато са обвинявани служители на службите, че не са чекнати определени схеми. Но земеделският служител върши тази дейност в подкрепа на земеделския стопанин, той подава заявлението, той поне следва да го прочете внимателно, защото земеделският служител няма как да знае в детайли вида на стопанството и винаги сме имали много запитвания в тази посока. На това заявление е лично волеизявление и не може да стъпим върху твърдението на който и да било, че някой е допуснал грешка, защото на практика тази работа е работа на земеделския производител. Нещо повече, в тази кампания ще може да се чертае и да се заявява подпомагане от вкъщи, електронно.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Това е друго.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Така че е въпрос на техническа компетенция и ниво на тази компетенция земеделските производители да се възползват от тази възможност. Благодаря
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, госпожо Министър.
Колеги от групата на ДПС?
Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря.
Госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! Моят въпрос всъщност е продиктуван от множество сигнали, които получавам от земеделски производители, които са сериозно притеснени от промяната в Наредба 6 от 2015, която касае прилагане на Мярка 13 – необлагодетелствани райони. Всъщност Вие в отговора на предния въпрос започнахте отговор и на моя въпрос, който аз искам да задам. Промяната е сериозна, но мисля, че касае изключването на 250 броя землища, където са основно дребни малки земеделски производители, които ще бъдат лишени от компенсационното плащане около 70 евро на хектар, и което много силно ги притеснява.
Моят въпрос е какви мерки предприема Министерството в посока така че да минимализира промяната в тази наредба, която касае толкова голям брой землища и толкова хиляди броя земеделски производители. Поне част от тези землища да останат в обхвата на необлагодетелстваните райони, за да могат част от хората да продължат да получават компенсационно плащане, дори и не в този размер, който е, но все пак някакъв.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Абазов.
Ще се опитам да отговоря по-пространно на въпроса, няма да се вместя в трите минути, защото искам той да стане достатъчно ясен – защо за България беше в неин интерес да изпълни задължението си по регламент и да предефинира обхвата на необлагодетелстваните райони. Ние по на практика дерогация пак в този регламент можехме и да не предефинираме този обхват като ползваме намалената дерогация за втора година, което щеше да е последна година, 70 евро на хектар не е плащането, и 2019 година заявлението, защото ние сме в хипотезата на дерогация още от 2019 г., тъй като срокът на практика за предефиниране на този обхват трябваше да е края на 2018 г. и 2019 кампанията да влезе. Но пак поради обществената неприемливост на това предефиниране България се възползва от възможността по регламента за дерогация и с изменение на Наредба 6 от февруари 2019 г. за кампания 2019 г. плащането стана по единна ставка от 30 евро на хектар без ставка за целия размер стопанства. Веднага казвам, че тази дерогация е в ущърб на малките и средните и в полза на едрите стопанства и годишният бюджет беше по-голям, отколкото преди възползването на дерогацията, защото получаваш 300 евро на хектар.
Възможността за кампания 2020 г. ако България не изпълни това задължение по регламент, е да ползва последна, втора година, като дерогация, като ставката все още за втора година дерогация е спорна дали 15 или 25 пак по същия начин на всеки заявен хектар, пак в ущърб на малките и средните. Опитвам се наистина логически да обясня всички хипотези, предефинирането, изпълнението ни на задълженията по регламент води и до възможността да продължим изобщо плащанията по необлагодетелстваните райони в преходния регламент и за следващия програмен период. Ако ние не предефинираме обхвата, тази подкрепа няма да може да я продължим в новия програмен период. Тук е разковничето, че ако ние не предефинираме обхват, няма да имаме възможност след тази година – последна дерогация, да я продължим изобщо. Затова за нас беше особено важно за да може да продължи помощта, да изпълним задължението си по регламент, който, пак казвам, на практика важи от първи януари 2019 г. за страната членка.
И продължавам как бе направено това предефиниране. То беше направено в комбинация по критерии, които пак са в приложението към този регламент, който задължава страната членка да извърши това предефиниране, направено от института „Пушкаров“ и екип от специалисти за това кои землища по тези нови критерии на Комисията попадат в такива необлагодетелствани райони. Тези критерии не са определени от Министерството с национално решение, те са описани в приложение към регламента. По това предефиниране отпаднаха около наистина 30% от землищата. По списъка с тези критерии екипът от Селскостопанската академия, от нашите експерти, комбинира критерии, така че от отпадналите да могат около 70 землища да влязат в нов Необлагодетелстван район 3, направен и предложен само с цел да минимизираме това намаление в полза на земеделските производители, разбира се, с други ставки на компенсаторните плащания, но много близки до НР 2. И всичко това сме го предложили за нотификация в Шестата нотификация на Комисията и на практика от нейното одобрение зависи, разбира се, и дали ще може да се възползваме от тази възможност да кандидатстваме по предефинирани райони, респективно в 2021 г., евентуално и 2022 г. като преходна, да имаме възможността да продължим изобщо Мярка 13. В това беше смисълът, извън, разбира се, общото задължение извън това, че когато си с ясно дефиниран обхват и изпълняваш условията на регламента, на практика това подкрепя основно малки и средни стопанства. Това е на практика ситуацията с предефинирането на обхвата по Мярка 13 – изпълнението на страната ни на задължения по регламент. Очакваме приключването на Шеста нотификация и се надяваме, тъй като предварително този обхват се съгласува с JRC, нямаме проблем там с комуникацията, разбира се, надяваме се на одобрението в срок, за да можем да започнем кампанията с предефиниран обхват на необлагодетелстваните райони и с плащане на ставката, която си беше както преди.
За подкрепа на стопаните, които са изключени, ние водим разговори за тези, които отпадат, да се ползват от дерогационното плащане. Приключването на нотификацията ще покаже дали това ще е възможно. Но сме поискали това точно с цел да не усетят такава разлика.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, госпожо Министър.
Колегите от ВОЛЯ отсъстват.
Преминаваме към втория кръг от въпроси. Колеги от групата на ГЕРБ, имаме ли въпроси? Не.
Преминаваме към колегите от БСП.
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги, аз искам да се върна отново към темата за директните плащания и работата, въобще функционирането на ИСАК 2019 година, както и колегата Петров каза, аз поне имам изключително много възражения за коректността на данните и допускането на плащания на редица бенефициенти, които се натъкват на проблеми, които досега не са имали. Примерите са много, например разминаване на кадастъра с това, което е посочено в картата за възстановена собственост, номерата на имотите, при което се налага да има комисия, която да установи правните основания, да установи, че наистина това е техническа грешка, която се е получила при кадастъра, но системата не я е възприела и по този начин се забавя изплащането на сумите при споразуменията, при оттеглянето на площите, които са заявени, но до първи декември имат право да бъдат оттеглени. Също някаква невероятна битка това да се случи в рамките, в които е предвидено в наредбите.
Сега за 2020 година виждам, че ще има и нови слоеве, тоест имаме един слой със съответно парцелите, но ще имаме за опожарени площи – стърнищата, които няма да бъдат допустими. Тук може би малко разяснение трябва да има само в стърнищата ли ще бъдат тези, които ще се наблюдават, или например в много от случаите ливадите и пасищата също са обект на такава интервенция, само и само да бъдат почиствани в натура разораните площи и така нататък. Проблемите са изключително много и те като касаят много земеделски стопани, които не могат да си получат плащанията именно заради факта, че в ИСАК не могат да работят всички системи едновременно, те не си кореспондират помежду си, не се актуализират, се създават изключително много препятствия за навременното получаване на средства. Сигурно всички тези случаи, които съм имам пред себе си за разрешение, ще се решат в някакъв момент, но това изисква изключително много време.
Друг случай – допустим/недопустим слой. Аз не мога да си представя как един парцел, който е бил в допустимия слой една година, в другата година става недопустим. И такива случаи има, без абсолютно никакви обяснения или възможности да се коригира под някаква форма и по начин ситуацията за всеки един земеделски стопанин. Така че ИСАК е система, но без нейното непрекъснато актуализиране във всяка една посока се създава усещането, че наистина тези грешки водят до санкции, които впоследствие се оказват фатални за някои земеделски стопани от гледна точка на това, че са ползвали кредити, че са инвестирали, а ненавременното получаване на средства ги затруднява тези действия да бъдат след това реализирани в сроковете, които се изискват. Дано бях ясна, но за 2019 г. наистина има изключително много случаи, в които има претенции по отношение на допустимостта на плащане и съответно тези плащания да се осъществят в срок. Скоро чух, че например правните основания не кореспондират, в Министерството на земеделието системата не кореспондира с тяхното положение, то е в Държавен фонд „Земеделие“, тоест правното основание го има, но във фонд „Земеделие“ трябва да се види географски дали е…
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Естествено.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Ама нали всички тези системи създават проблеми, това искам да…
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз Ви разбирам, госпожо Бъчварова, много сте коректна, но всеки, който кандидатства да получава подкрепа за земеделски площи, за поддържане в добро земеделско състояние, нали много добре разбира, че трябва това да са площи, които той поддържа, полага усилия, а не площи, за които някой някъде му е дал правно основание, а той чрез служителя е видял в системата, че има неочертани в добро земеделско състояние. Това са различни хипотези. Аз затова казвам, че изграждането и внедряването на Географската информационна система ще бъде на практика качествената промяна по отношение на администрирането на този процес, но към момента, независимо наистина от обичайните трудности, с които се срещаме във всяка кампания, напротив, последните няколко години се предприеха различни решения, така че сведоха грешките до много по-малко и засегнатите фермери са много по-малко на брой, отколкото преди 2015 – 2016 г. и в никакъв случай не са в повече. В последните две години наистина имаше точно такива земеделски производители, които ползваха правно основание различно от площите, които на практика бяха очертали за подпомагане, и някои от които бяха на 500 км от това правно основание. Няма какво да се заблуждаваме, че говорим за умисъл с цел получаване на субсидии и те безспорно няма как да не бъдат изключени от това подпомагане.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: За случая, за който говорите, съм наясно, но говоря за друг случай, в който картата за възстановена собственост, сключен договор с общината, в който Вие имате идентификация на имот, отива в кадастъра, но там кадастъра имат друга идентификация на същия имот, при което се казва, че съответният земеделски стопани няма правно основание и започва една битка за това, че имотът е един и същ, но промяната в номерата в кадастъра не дава възможност на системата да идентифицира, че говорим за един и същи имот с правно основание и затова, доколкото знам, има комисия в Министерството, която разглежда такива случаи – защо КВС с кадастъра не могат да си говорят едновременно и да си разпознават парцелите и имотите, за да няма такъв проблем, който явно не е единствен.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това е обичаен проблем. Разбира се, че има комисия, защото тези казуси изобщо не са рядко срещани, те се разглеждат един по един. Нещо повече, процесът на преминаване на КВС в кадастъра не е приключен, той приключва, между другото. Все пак колегите насмогнаха. На всеки е общоизвестен фактът за грешките, които имаха, в момента се изправят и грешките. Всеки такъв казус се разглежда. Пак казвам, Географската информационна система ще промени качествено този процес, но към момента няма друг вариант, по който това да се оправя.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, госпожо Министър.
Колеги от Обединени патриоти – заповядайте.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Уважаема госпожо Председател, госпожо Министър, колеги! Живеем в динамични времена, госпожо Министър, виждате, че сме заринати всеки ден от различни климатични проблеми, болести. И моят въпрос в тази връзка, за да не разводняваме как живеем, е как чрез взаимодействие чрез Министерството и земеделски производители в крайна сметка ще може да бъде създадена система, чрез която чрез отчисления от земеделските производители и производителите, които се занимават с животни, да могат да бъдат възмездявани при такива форсмажорни обстоятелства или епизотии, които възникват, като въпросът ми не е в този дух, който се коментира в обществото – хората да не плащат. Напротив, браншът има ясна позиция, че е съпричастен към плащанията, които следва да бъдат правени, и отчисляване в такъв фонд, който би трябвало държавата да създаде, и мисля, че сега е времето – и самото време като метеорология, и като климатични промени, този въпрос да бъде сложен на масата, за да може да влязат в крайна сметка застраховките, да се отчисляват средства от земеделските производители. Даже примерно, доколкото знам, срещите в Аржентина са били в тази насока, ако трябва първоначално да се пробва доброволно застраховане, да се види, че това нещо работи, защото земеделските производители в отчаянието си и срещите, които са имали със застрахователните компании в момента, именно това ги е отблъсквало и това е тяхното нежелание да говорят на тема застраховки, тъй като много добре Ви е известно, че застрахователните компании прибират само обезщетенията, тоест прибират само своята вноска от производителя, а когато дойде време за обезщетение, бягат по всякакъв начин от отговорност, тоест прибирайки премията в джоба си, те после не са съпричастни към тези събития, за които са застраховани лицата. И мисля, че сега е времето тази тема да се разглежда и наистина докато има някакво съгласие между производители, докато ни натискат и някакви такива външни фактори като метеорологични условия, които според мен няма да се подобрят в близко време, това да се дискутира, да може, да се знае, че за да получиш трябва да платиш. Това е истината, която ние твърдо трябва да кажем на земеделските производители, а не да им сваляме звезди от небето, защото ако те не са разбрали, че ако не са съпричастни към една такава система… Време е сега да го да го разберат. За да получиш трябва да дадеш и да участваш в тази система. Благодаря Ви.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря за въпроса или предложението, господин Апостолов. Аз напълно споделям предложението, този начин на разсъждения. Ние наистина сме крайно притиснати от времената, от климатичните промени, за създаване на подобни механизми.
Вие говорите за фонд „Епизоотии“ примерно. Да, така е. Мисля, че наистина е време да сложим това на дебати как да го направим, какви възможности можем да използваме. Мога да представя тема, по която имаме значително по-голяма яснота, и която предстои да Ви представим като законодателно решение, което изчистихме наистина след едно проучване на практики в доста страни, включително и първоначално винаги сме започвали със срещи със застрахователните компании, включително и в Министерството. Всички условия, които те предоставиха за участие в такива механизми, за съжаление бяха толкова високи, че биха били тотално неприемливи от земеделските стопани, и ние прекратихме разговорите като видяхме, че изобщо не се разбира каквато и да е възможност, че подобни схеми биха били в техен интерес, защото може да ползваме и други инструменти за обезщетение. Но не получихме никакво разбиране.
Тук народните представители си спомнят, че миналата година мисля, че беше, може би пролетта, отложихме за гласуване един законопроект на Министерския съвет за противоградовата защита, където имаше вменено задължение всеки земеделски производител на декар задължително да плаща такса, мисля че беше 75 стотинки, срещу което ще получава национална противоградова защита, а при щета ще бъде компенсиран. Спомняте си, може би, как ни бяха раздадени протестни декларации със стачна готовност на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Ние продължихме разговорите след това, като със застрахователите не можахме до никакъв консенсус да достигнем или някакво разбиране. Проучвайки опита на другите страни в момента работим и ще Ви предложим проект за създаване на взаимоспомагателен фонд за компенсиране на щети от климатични изменения, като ще започнем с градушката, към разплащателна агенция, който ще бъде акредитиран, и в който участието на всеки земеделски стопанин ще бъде доброволно, като вноските ще бъдат в порядъка на внесения законопроект, дори по-ниски, в тези порядъци примерно са и в Унгария, там са малко по-високи, бих казала, с около 30%. Новото е, че ще разграничим вида земеделско производство между зърнопроизводство, трайни насаждения и зеленчуци, предвид разликата в разходите в декар, доброволно участие, като доброволността ще е включително и за обема производство. Един земеделски производител може да реши да участва с част от земите, които работи, предвид районите, в които са.
А какво ще получи срещу това земеделският производител, какво е различното? Национална противоградова защита – първо, която включва освен разширения обхват на защита на териториите с изграждането на новите командни пунктове със защита с ракети, те са основно в Южна България, функционират още от миналата година; второ, възможност за противоградова защита по самолетен способ, като очакваме в близките дни, може би до месец-два, само административна процедура за пускане в експлоатация на радара за това в Шумен, с което ще покрием и горе територията. Разбира се, средствата за опериране на тези системи не са набрани, защото няма такъв обект, който да функционира. Независимо от това планираме пролетта по възможност и на нашия бюджет в район, който е в Северна България с висок интензитет на тези процеси, да направим демонстрационно покритие, за да видят земеделските производители, че в крайна сметка това е един много ефективен метод.
Те ще получат обезщетение, ако имат щети въпреки противоградовата защита, разбира се, че има, и ако на държавната помощ сега е само при 100% компенсиране, тук имаме възможност съгласно регламента, ще допълня защо съгласно европейския регламент, на 30% щета да бъде компенсиран земеделският производител. Тази компенсация в условията на такъв функциониращ фонд може да бъде получена чрез мярка по Програмата за развитие на селските райони и управление на риска, от която мярка ние нямаме усвоен и един евроцент, защото нямаме годен субект за това, сега ще имаме такъв, като условието е да има финансово участие на държава и земеделски производител. Държавата ще участва, като двете държавни помощи, които към момента се прилагат за застраховка в размер за милион и половина, и за компенсиране при 100% пропаднали площи в размер на 4 милиона лева, ще отиват в този фонд и от тази помощ ще се ползват само земеделските производители, които с доброволни вноски участват в този фонд. Смятаме, че това е едно справедливо решение и то може да се надгражда.
Само за пример Ви давам Унгария, тъй като там имаше екипи, които посетиха експертите, начина на функциониране на системата… Те са започнали преди повече от 10 години за градушките, в момента се правят разработки вече за сушата. Но това е повече от 10 години работа, като този фонд на практика обхваща почти всички земеделски производители в Унгария, той става задължителен след няколко години работа на доброволен принцип. Всичко предстои да видим как ще го надградим самите ние. Но на фона на всички промени, на които сме свидетели, на фона на целите на новата обща селскостопанска политика, на инструментите за управление на риска и финансиране, които можем да ползваме с европейски средства, смятам, че това просто сме длъжни да го направим и обстоятелствата просто ни го казват това от ясно по-ясно. Може да проучим темата с фонд в животновъдството, дали на този принцип, дали по направление в този обхват да работи и да го направим по същия начин. Това ще направи компенсациите по-справедливи, по-лесни и по-щадящи самия национален бюджет.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, госпожо Министър.
Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ: Уважаема госпожо Министър, моят въпрос е всъщност продължение на въпроса на колежката Димова, свързан със стратегическия план.
Стратегическите планове, които всяка една страна членка трябва да изработи, всъщност дебатите с бранша, обсъждането с бранша, браншовите организации, започнаха твърде отдавна – слот с анализите, целите и приоритетите, които се залагаха при изработването на стратегическите планове досега, образно казано бяха по приоритетите и целите от Комисията Юнкер. Декември месец след като Европейският съюз обяви Зеления пакт, се внесоха доста различия, доста промени, в резултат на което цялостната политика много ще се промени.
Накратко моят въпрос е как Министерството на земеделието „ъпдейтва“ стратегическия план, който е изработен по едни стари правила, а сега Зеленият пакт налага едни съвсем различни правила, тъй като срокът, в който трябва да представим този стратегически план, е примерно есента на 2020, девет месеца имаме, осем месеца.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря за въпроса, много логичен въпрос. Това никога не са го коментирали в детайли, така че точно ще внесем яснота. На практика става въпрос за обявената от председателя на комисията Урсула фон дер Лайен „Зелена сделка“. Земеделието на практика влиза със стратегията „От фермата до трапезата“. Тази стратегия е част от тази Зелена сделка.
В същото време целите на комисията за новата ОСП, включително по-високите амбициозни зелени цели, бяха анонсирани преди това, беше анонсиран и предложен проект за бюджет на Общата селскостопанска политика за изпълнение на тези цели, има увеличени проценти за това по отношение на зелените плащания и техния начин на прилагане. Това са детайли. Ние очакваме пролетта на тази година по отношение на зелената сделка да бъдат анонсирани и представени в много по-голяма конкретика какво ще включва тя, защото за нея има отделно бюджетиране, тоест този Зелен пакт, който беше анонсиран, ще се доразработи в детайли. За него бе обявено и финансиране, тоест бюджетът на ОСП, така както в момента е обявен и така както той ще бъде приключен според политическата сделка, той ще постига целите, които бяха обявени за новата обща селскостопанска политика. Зелената сделка, стратегията за постигането на целите на стратегията „От фермата до трапезата“ са обект наистина на допълнително представяне и, надявам се, на финансиране, което ще стане ясно от представянето март месец. Това бе анонсирано.
Разбира се, в хода на подготовката на националния стратегически план, повярвайте, заедно с бизнеса наистина търсим в детайли онези зелени практики, нови технологии, щадящи околната среда, които вече са изпитани от български земеделци, които могат да постигнат синергичен ефект, по-висок доход и доход на земеделските производители, и постигане на екологични цели. Защото в това се крие разковничето новият стратегически план да бъде по-успешен от досегашното прилагане на зелените мерки в досегашните програмни периоди, защото знаем, че част от скандалите дори ако речете, бяха свързани именно с мерки по Втора ос, тъй наречената Втора ос.
Сега само за предефинирането на обхвата на НР-тата да кажа, че да, ние сме в шеста нотификация, с JRS си комуникираме за обхвата, но чисто процедурно тези необлагодетелствани райони ще се подадат за отделна като процедура нотификация след одобрението на тази Шеста. Казвам го като детайл от тази комуникация с Комисията, тя на практика не касае земеделските производители.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, госпожо Министър, за днешното изслушване.
Има ли други въпроси?
Заповядайте, професор Бъчварова. Ще го компенсираме на следващия блицконтрол.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не, това не е въпрос, по-скоро искам да обърна внимание върху един факт, който мен лично ме стресира. Става въпрос за Зърнения бюлетин, който Министерството на земеделието, храните и горите публикува всяка седмица по отношение на запасите в страната, внос и износ. Това, което ми прави впечатление, което поне в последните десет години не съм виждала, е, че вносът на слънчоглед увеличава износа.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Нормално…
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не, не, никога не е било. Повярвайте ми, никога не е било ние да внасяме слънчоглед в такива количества, както в момента е отразено в тази оперативна информация на Министерството, при условие, че имаме близо милион и половина запаси, два милиона, нелогично е това нещо да се случва при нас. Откъде се внася, как се внася? Може би Министерството на икономиката да даде информацията кои са страните, от които се внасят и каква е логиката на този внос, но по този начин…
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Ще ти отговоря директно.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Няма какво да ми отговаряш, аз ти казвам, че от 10 години няма такъв внос никога.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Госпожо Бъчварова, това е така, защото в България се бели слънчоглед и вносът за това слънчогледово семе влиза, за да бъде обелено и изнесено като суровина, което дава едно огромно увеличение на брутния вътрешен продукт, защото влиза като слънчогледово семе, а излиза като обелен продукт на три пъти по-висока цена.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: И износът е 160 хиляди…
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Беленото семе не влиза в черния маслодаен… (Реплики.)
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Професор Бъчварова, възможно е да получавате тази информация, защото в предния си мандат го въведох като практика – да се информирате, и се радвам, че никой не я прекрати след мен. (Реплики.) Ами да, те Ви обясниха. Господин Апостолов директно и горещо обясни от бизнеса.
Искам само да кажа, че България в световен мащаб е наистина в топ износителите и търговците на зърна, на черния маслодаен слънчоглед е четвърта! Повод за притеснение няма. Знаете как се определят цените. Тук всички сме твърде отдавна в сектора, смятам да не минаваме на плоскостта дали е осигурен зърненият баланс, че това е нонсенс въпрос, толкова любим иначе.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Колеги, ако нямате други въпроси, преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ 2020 г., № 002-00-3, внесена от Министерския съвет на 27 януари 2020 г.
Давам думата на господин Ерол Фаик да представи програмата.
ЕРОЛ ФАИК: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Знаете, че с реформата на многогодишната финансова рамка започват реформи, били те законодателни или не, във всички политики на Съюза. Един от знаковите европейски и национални приоритети е реформата на общата селскостопанска политика след 2020 г. Каза Ви вече министър Танева за приоритета на България във връзка с по-високия процент обвързана подкрепа, ако може да запазим максимални нива минимум 18 плюс две за протеинови култури, както и Преходната национална помощ да бъде отново включена в новите регламенти, да може тя да се прилага и след 2020 г.
По отношение на секторните интервенции България счита, че е необходимо да бъде запазен бюджетът на Съюза за училищната схема предвид заложените цели на схемата за насърчаване на здравословното хранене на децата и високия обществен интерес към нея.
Относно това да няма спиране на плащанията понеже реформата тече, текуща е, на ОСП, за да няма спиране на плащанията 2021 г. Европейската комисия предложи преходен регламент, в който ние също призоваваме да се включи преходната национална помощ като възможност за прилагане.
По отношение на горското стопанство липсва единна политика на Европейския съюз. В тази връзка приоритет за България е да бъде сформирана обща позиция на Европейския съюз, преговорния процес за приемане на правно обвързващо споразумение за горите в Европа. Подписването на споразумението би подобрило опазването на горите и устойчивото използване на техните ресурси чрез прилагане на общи принципи, формулирани в съответните национални политики на държавите членки.
Също така ще продължим да участваме активно в дискусиите по разработването на стратегията на ЕС за горите след 2020 г., която ще зададе последователна рамка за по-добър и ефективен отговор на новите предизвикателства пред горите и горския сектор.
По отношение на областта на рибарството за нас е важно да запазим квотата за калкан и цаца. Тази година при калкана има увеличение от 32 процента спрямо 2019 г., цацата запазва нивата си, които са малко над 8000 тона. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Фаик.
Колеги, знаете, че годишната програма се изготвя в изпълнение на задълженията на Министерския съвет да информира предварително Народното събрание относно своето участие в разработването и приемането на актове на Европейския съюз и относно българските позиции при обсъждането на приоритетните за държавата въпроси. Трябва да гледаме Приложение 1 и 3, тъй като Приложение 4 е за оттегляне. Предполагам, че сте ги видели, предполагам, че сте се запознали с годишната програма. Обръщам внимание, че Комисията би могла да предложи включването на незаконодателна инициатива по Приложение 1 – „Нова инициатива“, нова стратегия на Европейския съюз за горите.
В тази връзка Ви предлагам следното становище за гласуване: Комисията по земеделието и храните:
1. Подкрепя Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесена от Министерския съвет на 27 януари 2020 г.
2. Предлага в Годишната работна програма Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2020 г. да бъде включена незаконодателна инициатива – нова стратегия на Европейския съюз за горите от Приложение 1 „Нови инициативи“.
Моля, гласувайте.
За – 19, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Колеги, поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
(Закрито в 15,42 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Белова
Стенограф:
Антон Лазаров
