1. Изслушване на гроздопроизводители и преработватели.
2. Обсъждане на предложение на народния представител Петър Петров относно статута и функциите на Държавен фонд „Земеделие“, № 954-00-96.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните





П Р О Т О К О Л
№ 81


На 26 февруари 2020 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделие и храни при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на гроздопроизводители и преработватели.
2. Обсъждане на предложение на народния представител Петър Петров относно статута и функциите на Държавен фонд „Земеделие“, № 954-00-96.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по земеделието и храните и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 12,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Мария Белова.

* * *

ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Добър ден, уважаеми колеги! Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по земеделието и храните.
Проект на дневния ред:
1. Изслушване на гроздопроизводители и преработватели.
2. Обсъждане на предложение на народния представител Петър Петров относно статута и функциите на Държавен фонд „Земеделие“, № 954-00-96.
Други предложения по предложения дневен ред има ли? Ако няма, моля да гласуваме.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
1. Изслушване на гроздопроизводители и преработватели.
Представителите на гроздопроизводителите и преработвателите – имате думата за представяне на своите виждания за проблемите в сектора и за възможностите за тяхното решаване.
Заповядайте.
РОСИЦА СИМЕОНОВА: Добър ден. Позволявам си да вземата първа думата, а после сигурно колегите ще продължат, защото проблемите в последните години доста наболяха. Ние проведохме няколко срещи в нашия регион. За съжаление, не се стигна до някакви конкретни решения. Знам, че в нашия сектор има Лозаро-винарска програма, която обаче е свързана с инвестиции, със създаване на нови лозя, но тя не подпомага пряко лозарството. Проблемите при нас са огромни. Задълбочават се от няколко години.
Първият е свързан с това, че себестойността с всяка година се качва. До момента смея да твърдя, че стига почти 600 лв., не почти, около 600 лв. на декар. Това е породено от факта, че работната ръка рязко намаля по населените места. Изключително много пари се дават за транспорт. Изключително много пари се дават и за надници. Лозарството е един изключително трудоемък сектор, в който се заети най-много работници, най-много. За отглеждането при нас на единица продукция – 50% от разходите бих могла да твърдя на 100%, защото с това се занимавам са осигуровки и труд работна ръка.
От две години в нашия район остава доста места вече необработваеми. Старите лозя започнаха да ги коренят. Около пет хиляди декара в момента се коренят на територията на Бургаски окръг. Изкоренени са и ги превръщат, разбира се, в ниви.
Знаем, че лозарството заема малък сегмент от селското стопанство. Той дава работа на изключително много хора. Нашият апел е по някакъв начин Вие не сте ни чували, нито като организация, като бранш не сте ни чували, сигурно последните години. Не сте ни чували, защото до преди няколко години сме нямали проблеми. В момента проблемът е толкова голям, че е опрял до кокал. Изключително голям.
Нашето конкретно предложение е на първо място да се създаде Консултативен съвет към Министерството, където да има наши представители.
На второ място да имаме субсидии, които да са съизмерими със субсидиите на съседни до нас страни. Не е тайна за всички, че от Румъния гроздопроизводителите имат субсидия, която е около 180 евро. По някакви стълбове на декар, говорим не на хектар. Гърция също получават. Даже можем да посочим и Румъния. (Реплики.)
Цифрите на декар за Гърция – варираща, е субсидията за всяка година, но не по-малка от 260 евро на декар. Имаме данни от 2012 г., където субсидията е 265, нашата е 15 евро на декар. Ние вземаме, колкото в лозарството се вземат, толкова субсидии на декар, колкото например на ливади или на угар. Ние не сме приоритетна култура. Инвестиционната програма, която в сектор лозарство и винарство дава много възможности за създаване на капково напояване, за създаване на мелиоративни съоръжения, за преструктуриране. Тоест, ако не харесаме един сорт да си създадем друг. Добре, ние участвахме в тези програми. Сега, какво ще правим? Трябва да ги кореним ли тези лозя? Какво да правим, наистина? Нашата продукция се купува на някакви жълти стотинки, които не покриват себестойността. Това са нашите проблеми.
Основните две искания са за Консултативен съвет и за субсидия в лозарството, която да е или да е във вид на обвързано подпомагане. На реално обработваеми декари. Това искаме. Не на пустеещи декари.
Може би колегите ще ме допълнят. Извинявайте, първа се включих. В поотдалечен район съм, но това са нашите проблеми.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря.
МЛАДЕН ВЪРБАНОВ: Искам да допълня следното: не може да няма проблеми в лозарския сектор, тъй като ако погледнете статистиката на Европейския съюз, там, в пицата на структура на културите – култура „Лозя“ отсъства, нула, зиро. Няма нищо свързано с лозята. Е, как да има отношение ръководството на държавата към лозарския сектор? Вие не знаете, какво се случва. От години лозарския сектор с някои други по-дребни -въдства като копривното производство бяха локомотива на икономиката на селата. Те бяха тези, които изравняваха качеството на живота с този в градовете. Идете сега да видите какво има в селата? Нито лозя, нито други -въдства, които даваха хляб.
Да, вярно всичките полета са изорани и засети, изработени. Чест и почитания на колегите от полевъдния сектор. Получават хората субсидии. Няма лошо, нека, завоювали са си. Ние като структура лозарска, лозаро-винарска имаме голямата задача и възможности да задържим това население в селата с оглед да си завъдим население. То вече няма и население. Голямо социално значение има лозата, господа народни представители. Не само като поминък, ами има и друго значение – голяма индустриална култура. Най-дългата вертикална интеграция в страната, свързана с едно глупаво грозде, така да се каже.
Заводи за оборудване, заводи за машини, до последната кръчма. Огромна верига, хранят се над 250 – 300 хиляди човека на гърба на лозето. Какво е отношението към това? Петнадесет евро на декар. Каза госпожа Симеонова, какво става със съседите?
От стожер на населението, тя изчезна като -въдство. От 2 милиона и половина преди 35 – 40, хайде 50 години да го сложим, защото аз от толкова горе-долу съм в производството, сега сме 600 официално. Много ме съмнява, не ги виждам тези декари къде са?
Много изоставени лозя. Хайде, разбирам като лозарски потенциал – да, да, имаме лице пред европейците, да увеличаваме потенциал. Съгласете се това, което е останало, то просто създава проблеми. Ние произвеждаме излишно грозде, тъй като нашето грозде става много скъпо и непродаваемо. Винзаводите са затапени със скъпо производство, вносно субсидирано вино, Nоn-пара, както се вика лев-лев и 1,50 литър се продава, и се бутилира тук. Внос на промишлено грозде от съседните страни на по 25 – 30 стотинки от няколко години.
Искам специално да поздравя, господин Коев, поздрави от лозарите, господин Коев, от Поморие затова, че направихте тази година нещо и криво-ляво макар, и със загуби минус 200 – 300 лв. на декар все пак се освободихте от тази годишната реколта. Тъй като винзаводите са затапени и нямат възможност да изкупят реколтата. Това е голата истина.
В тази връзка това излишно грозде, трябва да намери, някъде пара. Къде отива той? В свободния пазар, господа. Свободния пазар, не е сив. Донякъде и сив, който продава без фактура ми у сив. На мен ми е бял пазара. Не е, толкова, колкото се говори. Хвърлят се едни балони в средствата за масова информация, че със стотици хиляди тонове продава промишлено грозде на свободния пазар и създава голяма конкуренция на белия пазар. Тоест на светлия пазар. Не е така. По наша група преценка с наши колеги не са повече от 15 хиляди тона годишно и то заедно с това, което се внася през границата. Не повече. Бъде сигурни, че е толкова.
Много настояваме, сега се готви закон пак за промяна на виното, там да не затапите свободния пазар. Няма да говоря за свободата на конкуренцията. Това е една възможност за лозарите и за винарите да се отърват от излишното грозде. Мисля, че съм ясен.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте.
ЙОРДАН ЧОРБАДЖИЙСКИ: Здравейте. Благодаря за поканата, дами и господа народни представители, госпожо Заместник-министър, господин Коев.
Проблемът е доста сериозен. Хем сме гроздопроизводители, хем сме винопроизводители и така нататък. Проблемът е много сериозен поради няколко факта. Себестойността, първото, което ни е много висока на произведеното грозде.
Вторият момент – нелегалното производство, пазарите и всички селски паланки са залети с вино и ракия. Не говоря за хората, които са си направили по 30 литра ракия или вино, а има едни тъмни субекти, които правят тонове и заливат пазарите.
От там нататък, какво се случва? Гроздето ни е скъпо. Заводите са ни пълни с продукция. Няма на кой да продаваме. Външните пазари са ни много трудни поради простата причина, че големите държави Франция, Италия, Испания и нашите съседни са с много по-големи субсидии. Предлагат ни вино от всички европейски държави. Дори от Чили на 30 – 35 евро цента наливно, което ни да го вземем и бутилираме. Затова според нас най-важното, което трябва да направим, за да съществува този бранш и да си върнем традициите, които имаме във винарския бранш – подпомагане на гроздопроизводителите, по-висока субсидия, намаляване цената на гроздето, да ни падне на нас себестойността като производители, да може да продаваме свободно, а не да ни заливат румънците.
Ето миналата година маса български производители си купиха гроздето от Румъния на 25 евро цента, докарано до България. Как да процедираме, ние? (Реплики.)
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Друг? Заповядайте.
МИЛКО ЯНЕВ: Произвеждам лозов посадъчен материал. Имам и грозде за продаване на пазара. Представлявам Пловдивския регион на производителите на винено грозде.
Искам да Ви дам няколко цифри, за да се ориентирате за ситуацията. България, благодарение на Изпълнителната агенция по лозата и виното членува в една организация, която се нарича ОIV – Световната организация по лозята и виното. Там имаме подадени – 640 хиляди декара винени лозя. Около 120 – 130 хиляди декара не се обработват. Като цяло в България плододаващите лозя – старите, и новосъздадените са около 350 хиляди декара. Това са лозя, които дават винено грозде.
Статистиката показва, че нашите лозя съгласно данните, които дава Изпълнителната агенция чрез ОIV се колебаят, някъде, около 650 до 700 кг от декар, е добивът от лозята – плододаващите.
Нашето искане е, да се обсъди проблемът, свързан със субсидирането, именно на тези плододаващи – 350 хиляди декара. От тях, около стотина хиляди декара, са новосъздадени лозя още от програмите САПАРД, след това програмите, свързани с влизането ни в Европейския съюз и останалите около 280 хиляди декара лозя са лозя, които са стари, които са над 60 години, но все още са в плододаване. Това е нашето искане, което ние Ви молим да поставите на обсъждане, защото тук вече се завъртяха едни цифри от порядъка на 180 – 190 евро.
Конкуренцията от страни – Гърция има, около 1 милион 200 хиляди декара лозя, от които, около 200 хиляди са десертните,
Румъния – винените лозя са 1 милион 900 хиляди декара. Те произвеждат огромно количество вино. Успяват да го продават, изнасят и наливно вино, защото имат голяма субсидия на декар. Те са реалните конкуренти на гроздопроизводителите в България. Друга страна, която е реален конкурент на българските гроздопроизводители е Македония.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Македония няма субсидии – те как са ни конкуренти – Европейски, Национални плащания, така ли?
МИЛКО ЯНЕВ: Не зная. Това е информацията, която имаме. (Реплики.)
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Аз само ще Ви помоля, когато посочвате данни, все пак да казвате и откъде са тези данни. После ще дам думата и на господин Коев, да видим с какви официални данни разполагаме. (Реплики.)
Добре, извинявайте. Това е само като въпрос.
МИЛКО ЯНЕВ: Македонците имат плододаващи винени лозя, които се запазиха по линия на приватизацията заедно с петте – шестте съществуващи предприятия, които имат както десертни, така и винени лозя.
Македонците имат около 30-35 хиляди декара плододаващи лозя. Това е всичкото, с което разполага Македония. Така че оттам – от Гърция, от Румъния, а по всяка вероятност и от Сърбия, защото Сърбия в рамките на изминалите 10 години – от 20 хиляди декара винени лозя, вече има 100. И там също има субсидия, която субсидия е сериозна.
ПРЕДС.МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Само преди да дам думата на следващия желаещ, да Ви запозная, че съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, изказванията са в рамките на две минути. Нали няма проблем да бъдат удължени, но все пак да се съобразяваме и с Правилника. Благодаря Ви.
Други изказвания?
От гостите?
Заповядайте.
МИЛКО ЯНЕВ: Искам да Ви кажа: в момента тече подготовка дейности в лозята за новата реколта. Абсолютно нямаме никакви оборотни средства. Нашето грозде не е платено още от миналата година, от гроздобера. Винпромите нямат пари да ни платят. Това трябва да го знаете и хората бягат. Аз няма какво повече да кажа: нямаме оборотни средства.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания, колеги?
Има ли още от гостите?
Заповядайте.
КОСТА КОСТОВ: Сандански - председател на Регионалната камара и гроздо-, и винопроизводител. Аз съм съгласен с всичко, казано дотук.
Искам да Ви кажа, че миналата година беше преломна за лозаро-винарския сектор. От миналата година, нещата тотално вървят надолу. Миналата година се сблъскахме с най-скъпите надници за бране на грозде, с най-скъпия транспорт, с извозването, с хората. От по четири пет села се събират групи, да идват и да берат грозде. Това също натоварва. Приблизително около 20 стотинки излезе брането на грозде, на собствениците на грозде на килограм, само за бране – да не говорим за транспорт, да не говорим за техниката, която е вътре в лозето, и това е механизирано бране със саморазтоварващи се лодки.
Да не говорим, че тази година ни натоварват с още по-скъпи неща, всичко е по-скъпо: горива, енергия, работна сила, минимални работни, препарати, тол такси – какво ли да не кажем вече. Всичко се събира и това едва ли ще издържим тази година, ако няма някаква сериозна помощ от държавата.
Може догодина, наесен, да се окажем, че няма какво да правим, защото нашите хора вече усетиха, че ние имаме проблеми с брането. Всяка година, всеки ден ни натоварват с допълнителни искания за по-високи цени на бране на грозде. Всичко това отива в края на краищата в една продукция, наречена грозде, която е вече неконкурентна нито като грозде, нито като вино. Това е.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Пред ме е сайтът на Европейската комисия и искам все пак, като вземаме решение да имаме предвид това. Точно това наблюдавам – за 2018 г., Европейският съюз е произвел 16 млн. тона вино, като е отговорен за 60% от глобалната консумация на вино – ние се намираме в най-големия пазар на вино и произвежда 65 % от виното в света. Седемдесет процента от продукцията на целия свят, която се изнася е в рамките на Европейския съюз. Ето това исках само да допълня.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Петров.
Господин Коев, ще Ви помоля да вземете отношение.
КРАСИМИР КОЕВ: Уважаеми колеги! Аз ако може да внеса малко яснота, първо, по цифри, които са актуални и реални.
Значи, лозовите насаждения в България са 600 хиляди, действително работещи и плододаващи, декари лозя. На тази база от тези декари, Европейската комисия определя колко да бъдат средствата за България за Националната програма за развитие на лозаро-винарския сектор. Те са в размер на 133,8 млн. евро за този програмен период, който започна миналата година – 2019 г., и ще продължи до 2023 г. Няма как да са 350 хил. декара, а ние да пишем 600, защото те в крайна сметка, ни дават средства за 600. Изначално има едни неща, които се проверяват от Европейската комисия много по-задълбочено и много по-стриктно ни следят колко са ни декарите, за да могат да ни отпуснат точно толкова средства. Те не са балами да ни дават повече пари. Затова ще помоля, да няма внушения – да има факти.
Що се касае за изказването на госпожа Симеонова като първа и дама, миналата година имаше две срещи в Бургаския регион с гроздо- и винопроиводители по същите тези теми. Впоследствие се очертаха тук едни, в писмо от Южното Черноморие искания, които държавата смятам, че изпълни своевременно, защото госпожа Симеонова каза, че нямало решение. Техните предложения бяха да бъде включена мярката „Събиране на реколта на зелено“, която, госпожо Симеонова, вече е включена в Националната програма и в Наредбата, и вече има индикативен срок кога ще бъде отворена, за да се възползват хората. И втората мярка „Преструктуриране и конверсия на лозята“ – да се спре временно, има подмярка „Конверсия на сортовия състав на насажденията“, ето тук искам на това да обърна внимание и „Промяна на местонахожденията на лозята“. Ето тези 5000 декара, които визирате, че се изкореняват, това са стари лозови насаждения, които ние като държавен орган не изпълнявахме буквата на Закона точно мотамо, а просто ги запазихме в една служебна регистрация – България, да не си загуби лозарския потенциал. Тоест да си останат като лозя в регистрите и един ден когато е необходимо това нещо, някой да ги изкорени и на друго местонахождение, да си засади нови такива лозя, но България да не губи проценти, защото ще загуби и пари.
Разбирате ли, това беше един вид грижа на държавата , за да не се случи това нещо. И това го направихме.
Мярката „Събиране на зелено“ вече сме я включили. Други искания от Южно Черноморие няма като писмо, което да не сме изпълнили.
По отношение на съседните нам държави – извинявайте, ние не можем да накараме съседите, да си изкоренят лозята, или да сложим някакви големи стени, за да може да влиза грозде или вино оттам. Но, въпреки това, през 2019 г., след срещи в Бургаския регион, нито едно грозде, ще го повторя, нито едно зрънце не влезе от Румъния. След срещата съм ангажирал ДАНС, митници, НАП, Полиция, БАБХ, всичките като обезумели бяхме по всичките пунктове, връщали сме бусове и камиони от пунктовете. Не е влязло едно зрънце в България! (Реплики.) Благодаря.
Едно зрънце не е влязло, макар че това е свободен пазар, това е Европейски съюз и може да влиза грозде по всяко време.
Що касае Македония. (Реплики.) Македония, Сърбия, няма как от Сърбия – започвам отзад напред – няма как от Сърбия да влиза грозде, при положение че те купуват наше наливно вино, което впоследствие бутилират и изпращат на руския пазар, защото с Русия те имат нула мито. Няма нонсенс е това нещо просто.
Второ, когато влезе грозде или вино от такава държава, гроздето влиза, задължително се задържа 30% от фактурната стойност и аз не я освобождавам до момента, до който не ми покажат наистина, че това грозде е дестилирано до високоалкохолна напитка.
Що касае виното – също има 30% задържане на стойност, фактурна. Ще го кажа директно: седем процента само от всички 100% съм ги върнал, 93% съм ги задържал. Все ще им намеря някакъв кусур, за да се откажат да вкарват вино, съжалявам, че го правя, но защитавам родното производство. Може да си навлека някакви неприятности с румънците, имах даже вече преди две години такива, но в крайна сметка им спираме гроздето. Искаме им сертификат за произход – документ, който съществува само в България. Никъде другаде го няма в Европейския съюз и на тази база го връщам. Но ние не можем да говорим, че те ни подбиват, няма как да се случи това нещо.
Най-големият проблем в България, в лозарството, спрямо всички останали държави, за които говорим, е, ниските добиви, които ние получаваме на нашите лозя. Италия, Испания, Унгария даже, Хърватия даже, вече изкарват по тон и половина, два – два и половина на декар килограма грозде. Ние вадим 500 – 800 килограма. Ние копаем и орем един декар, те същото, същите разходи са при тях, същите разходи са при нас, само че неговата себестойност на гроздето излиза четири – пет пъти по ниска. Естествено, че ще продава на по-ниски цени и грозде, и вино. Това е големия проблем.
И второ, Бургаският регион специално, защо аз не можах да … Имаше един голям оператор, който изкупуваше гроздето там на целия регион, от две години операторът си прибира само неговото грозде и то със затруднение. Оттам се получава проблемът с прибирането на гроздето в Бургас. Единственият проблем на хората от Бургаския регион, а може би и от другите региони е, ниската изкупна цена.
Що касае Програмата – дава възможности, подпомага. Ето сега, върви в момента, открит прием за промоциите – 80% субсидия. Няма един проект някой да пуснат да рекламира виното навън?! Предстоив Дюселдорф – най-голямото винено изложение – пет фирми са се записали?! Ами ние не се рекламираме бе хора, как да се изнася виното?! (Реплики.) Осемдесет процента го плащаме ние?! Петдесет процента европейски средства – тридесет процента национално съфинансиране. Благодаря, ако имате въпроси, ще отговоря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Коев, аз имам един въпрос, във връзка със субсидирането, защото това, което каза браншът, го коментирахме, тъй като ние имахме предходна среща преди изслушването в Комисията, но след срещата с тях направих проверка и официалните данни не съответстват на това, че в Румъния субсидията на декар е по-висока, отколкото получават нашите гроздопроизводители. Можете ли да ми ги кажете конкретно?
КРАСИМИР КОЕВ: Веднага, даже ще пусна листа да го видят. Абсолютно на целия Европейски съюз субсидиите на хектар е тука. България получава 233 евро – това е 2018 г.; 2014 – 2020 г. България получава 218 евро на хектар. Румъния получава 182 евро на хектар, те са доста под нас. Ще пусна и писмата, които са от румънските власти в лозаро-винарския бранш. Няма допълнително субсидиране нито на грозде, нито на вино, в целия Европейски съюз, на немците също. Сега ще Ви го пусна, за да не съм голословен.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Господин Чорбаджийски мисля, че искаше думата.
Заповядайте.
ЙОРДАН ЧОРБАДЖИЙСКИ: Господин Коев, понеже усетих, че имате предвид нас като един голям производител, който не е изкупувал гроздето или сме занижавали цените.
КРАСИМИР КОЕВ: Карнобат, имах предвид, господин Чорбаджийски.
ЙОРДАН ЧОРБАДЖИЙСКИ: Окей, аз усетих. Само ще Ви кажа, господин Коев, че миналата година на нашите дългогодишни партньори от кооперациите сме изкупили виното, тоест гроздето, извинявам се, и освен това сме кандидатствали по програма в инвестиции, да закупим още 25 броя осемдесеттонни резервоара, за да можем да приберем и тази година гроздето на нашите дългогодишни партньори.
Обаче, само да Ви кажа господин Коев, че по програмата, по която ние кандидатстваме, тази година няма да можем да кандидатстваме, защото ще се отвори на 16 март, а преди 16 март ние трябва да сме я завършили, а няма как. Вие сте много отдавна в бранша и знаете 25 резервоара, които са поръчани, защото договорът ни е подписан на 22 октомври 2019 г., няма компания в света, която може да ни ги произведе и да ни ги докара, и да ги монтира, и така нататък. Благодаря.
КРАСИМИР КОЕВ: Благодаря Ви много, господин Чорбаджийски, имах предвид Карнобат, че малко излезе от свободния пазар и това, което казахте, наистина е точно така.
Сега, обръщам Ви внимание за следното: Постоянната работна група, която е за програмите, средствата към всяка една програма, както и сроковете за отваряне на всеки един прием, се приема с болшинство, представено от бранша. До Вас е господин Пламен Ангелов – председател на Националната лозаро-винарска камара. Всичките тези индикативни графици – първо, ги обсъждаме с бранша. Когато те ги одобрят, ние тогава съобразяваме дали има възможност Държавен фонд земеделие точно в този период да му се натрупат 3 – 4 приема или не, за да не е блокиран приема, и тогава пускаме програмите.
Но държавата никога не е взела еднолично решение кога да отвори, за да затрудни максимално производството и внедряването на какъвто и да е било съд или съоръжение. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Коев.
Заповядайте.
ПЛАМЕН АНГЕЛОВ : Госпожо Белова, добър ден.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Коев, уважаема госпожо Кръстева, уважаеми заместник-министър Василева!
ВИНИС – Сливен е най-старото предприятия, преработващо в тази държава. Давам го за пример, за да знаете, че аз разглеждам днешната среща и проблемите от гледната точка от лозето до крайната точка шелф, търговска верига, магазин, ресторант, където ние продаваме.
Какво представлява този бизнес? Някой решава да създава лозови масиви, при положение да речем, че Държавен фонд „Земеделие“ не съществува. Ако Вие решите да създадете лозе и да правите вино, имате една инвестиция първоначална, едни четири години стоите и чакате и нищо не правите, докато Ви излезе продукцията. И в момента, в който Ви излезе продукцията и Вие създадете, продукт – вино, решавате, че трябва да има някаква добавена стойност, нали така? Всички храним семейството, тук, на масата. В момента, в който ти решиш, имаш себестойност, независимо от гроздобера на кампанията, каква е: слаба, добра, лоша, всеки един като мениджър на преработващо предприятие или, главата колко му струва, на колко продава и какво остава за него.
Преработвателят, който в 90% от случаите, ако е голяма компания, има собствени лозови насаждения, които са в отделни юридически лица, съответно той има себестойност пълна, пряка и непряка на гроздето си и много добре знае в неговия бизнес колко му струва килограмът грозде в зависимост от дъжд, слънце, тероар през годината, колко пъти е рязано, колко пъти е пръскано.
В България реалността – ако някой тук си мисли нещо друго, много се лъже, реалността е следната. Едно вино масово продавано, защото над 85% от вината, които се продават в България са бег-ин-бокс вино. Това, което виждате всички на пазара с бутилковото продаване в стъкло е маркетинг на всеки добър производител, но на цялата планета, парите се правят от бигкойн – така наречените наливни вина, които вървят между държави и бег-ин-бокс продажбите. На едно вино, за да продаваш в „Кауфланд“, „Лидъл“, „Била“, „Метро“, които всяка година вдигат от два до три процента търговските отстъпки, които искат от нас, тоест аз в момента няма какво да крия от Вас, един винопроизводител да отиде и да продава в търговска верига литър вино, или продукт вино, или каквото и да е било, получава следния разговор: “Добър ден, две хиляди лева на позиция, входна такса първи разход. Втори разход: искаме 40 – 45% търговска отстъпка“.
Уважаеми народни представители, можем да го сметнем всички много бързо. На 40 – 45% първоначална търговска отстъпка за „добър ден“. Никой не ти приема ангажимент за количества, никой не ти гарантира, че ще работиш с него цяла година и няма ли да работиш с него цяла година. По средата на годината от търговската верига ти се обажда и ти казва: съжалявам, обаче това вино според нашите разбирания, без да ти дават обяснения защо не върви, вземайте си го и излиза от търговската верига. Ти вече си дал едни 2500 – 3000 лв. на точка на продажба, тоест ти на едно вино си набил дотук в буквалния смисъл на един-единствен продукт, каквато и да му е цената, едни 30 – 40 хил. лв., играеш с 40 – 45% търговска отстъпка и накрая на годината, когато държавата между първо и 14-то число – защото държавата между първо и 14-то число тя ми е съдружника на 50% в бизнеса – дайте да не си правим други самозалъгвания, ДДС аз слагам върху акциз и върху акциза слагам ДДС и имаме данък върху данък. Добавените стойности, пряка себестойност, непряка себестойност, банкови лихви, с които работят – нали в тази държава всички работим с пари от банките, не ги печатам в двора. Накрая на годината като осъзнаеш и грозния факт, че ти нямаш търговска структура, защото нямаш финансовата възможност да поддържаш търговски представители, които ако отидеш в която и да е било дистрибуторска компания в България голяма, те ще ти кажат: 50% търговска отстъпка искаме и това е техният разход, за да ти разпространяваме твоя продукт и когато няколко гроздари, които са решили да стават и винари, успоредно изкарат две – три години на български пазар, защото за външни, моите уважения, забравете ги.
С господин Коев много пъти сме гледали данни, много пъти съм обикалял света, както и той, както и колегите от Министерството на земеделието, България е напълно неконкурентоспособна, на която и да е друга държава в момента на тема „вино“. Имахме един руски пазар, който стоеше на иконом сегментите – господин Коев може да Ви каже от колко години не сме изнесли една-две бутилки оттам. Сърбия и Русия си станаха някакви добри приятелски държави, не ме интересува, както и да е, това, ако е вярно, аз нямам данни, не се съмнявам в думите на господин Коев.
Да продължа, в този момент, в който ти работиш две-три години в този сектор, пак казвам, ако господин Груев – Държавен фонд „Земеделие“, госпожа Кръстева, не съществуват, говорим. Како правиш ти със собствени финансови средства, които получаваш от банка или имаш под дюшека, или мама и тате са ти помогнали.? Разбирате, колеги, че ти си си загубил едни три години от живота и няколко стотици хиляди лева. Разполагаш с едни до 300 декара лозя, които ти си ги направил по програмите. В един момент обаче ти става много весело, защото ти виждаш, че всяка година 450, 470, 500 лв. започва да ти струва себестойност на декар, защото първо, хора няма, плащаш на циганите да гледат 30, 35, 40 лв. тази година, токът ми миналата година – аз съм купувал ток на 76 лв., в момента купувам на 160 лв. Минимална работна заплата скочи, осигуровки скачат, преки разходи скачат, така. Аз продавам – ето Ви пример, че си говорим, дайте да си говорим с конкретика: „Сливенска перла“ – 12,90 продукт или ракия, или на някой колега виното за 7,00 лв. Ами, хайде, 7,00 лв. най-масовият сегмент в тази държава да си направи бързо сметката: 40% от 7,00 лв. за добър ден, ама тези 7,00 лв. са бруто с ДДС, разделяш на 1,20, махаш 45% и изведнъж се оказваш на около 2,50, в които 2,50 ти се чудиш тъпанар ли си, какъв си, че изобщо си тръгнал да се занимаваш с този бизнес. Защото в момента, в който решаваш да не продаваш в търговската верига, там няма разговор на тема условия. (Реплики.) „Кауфланд“ с милиард 700 милиона оборот и в „Кауфланд“ ти казват: слушай какво, ако ти не ми дадеш 20 хиляди бутилки, които аз съм си харесал тази година, аз не ти обещавам дали ще ги продам и не ми дадеш 45%, 47%, 48%, 49%. Доктор Василева, всички знаем търговските вериги какво правят в тази държава. (Реплики.) Само да довърша. Съответно работиш една-две години, за да храниш търговската верига и фалираш и затваряш. Ако решиш да се правиш на много добър производител и да не работиш с търговските вериги – обръщам точка 2 – работиш свободен пазар, тоест, ти си търсиш ресторанти, заведения къде да продаваш, имаш търговски представители и така нататък. Повярвайте ми, не познавам някой да си продава продукцията на 100% по този начин.
Съответно накрая на годината за собственика на лозето, или за собственика на избата, стоят на масата няколко въпроса. Аз защо да продължавам да гледам лозя, при положение че преките ми разходи скачат, субсидията – тук на споря на дребно в момента, колко е, къде е, каква е. Ние имаме едни 30 лв. на декар, извън Националната програма – поправете ме, госпожо Кръстева, ако бъркам, нали са 30 лв. на декар…
РЕПЛИКА – 15 евро.
ПЛАМЕН АНГЕЛОВ: …15 евро, дотам, с това разполагаме. Съответно, когато погледнем цялата икономическа сметка, колеги, не за лозаря – за преработвателя, изобщо няма финансов смисъл да съществува на тази плоскост и си избира някакъв друг сектор, да работи, защото всичко е сбъркано отдолу. Вие ми говорите преди малко, че е нямало кой да отиде на провейн ProWein.
Колеги, Вие разбирате ли всички тук адекватно на масата, че в тази държава има три или четири производителя с маркетинг бюджет? Всичко друго оцелява от днес до утре, от ДДС до осигуровка, от кредит до кредит, от заплата до заплата, от резитба до пръскане, от пръскане до прибиране и да се молиш кой да ти го купи и какво да го направи. Това е реалността.
Нали, не сме се събрали тук да си губим времето и да си говорим сладки приказки?
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Да, така е.
ПЛАМЕН АНГЕЛОВ: Госпожа Кръстеваq и всички знаят – говорите за европейски програми.
Господин Груев, моите уважения, аз го казвам и продължавам да го поддържам: промоциите в трети страни за мен не работят. Поне това, което показва назад в историята ние сме напълно непознати като държава, като производители, за съжаление, все повече навън, брандът България, който продава виното, продава бранда на държавата, не продава съответната изба. В Китай нямат идея коя изба къде съществува, те знаят България, втората държава, която ги е признала като Китайска Народна Република – комунистическа, съответно обичат ни, уважават ни и кой където може продава.
Да не говорим, че ние като държава, изобщо да се съберем абсолютно всички, не можем да захраним две провинции.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Аз само да кажа, че всички на тази маса смятам, че сме адекватни, всички осъзнаваме макар и не в детайли, че Вие имате проблем като бранш и очакваме тук, освен това, че много Ви благодарим, че ни запознахте в детайли и това е проблем с търговските вериги не само във виното, а и във всички други продукти, но очакваме от Вас предложения, визия за развитие на Вашия сектор, за да видим, Вие обяснихте, няма как да бъдете освободени от данъци, поне не е тази Комисията, която ще реши това, но очакваме и от Вас предложения. До момента само разбрах, че искате Консултативен съвет към Министерството.
След малко ще дам думата на заместник-министър Василева, която ще ни даде насоки дали Министерството ще създаде такъв консултативен съвет.
Но, Ви моля и за конкретни предложения и виждания, защото и моят извод, който си направих като народен представител – член на Комисията по земеделие е, че основният проблем е липсата на комуникация и липсата на точни данни и най-вече липсата на представителност на този бранш, който ясно да изрази позицията на бранша и съответно да даде предложения и визия за развитието на този сектор. Благодаря Ви.
ПЛАМЕН АНГЕЛОВ: Госпожо Белова, само ако позволите, първо, искам да се извиня, ако съм вкарал малко повече емоция в изявлението си. Ние имаме удоволствието да имаме отговор на нашата покана.
Благодаря Ви, доктор Василева, за срещата през следващата седмица. Като Национална лозаро-винарска камара ние сме се подготвили, госпожо Белова, определили сме проблемите, ще предложим на доктор Василева и на Министерството на земеделието конкретни мерки, според нас как може да бъде подобрено състоянието на лозаро-винарския сектор. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Други изказвания има ли?
Заповядайте, господин Костов.
КОСТА КОСТОВ: Мисля, че започнахме да изместваме темата. Нашите хора тук около мен сме дошли и искаме помощ, за да си отгледаме лозята тази година. Това е нашето желание. Всичко друго се върти около това как да си изработим лозята, как да стигнем до виното и това е – тук искаме помощ от държавата.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: По поставеният въпрос от господин Костов, давам думата на господин Грудев какви са националните възможности …
КОСТА КОСТОВ: Ние не говорим за инвестиции, говорим за субсидии за отглеждане.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Разбрахме за субсидии.
ВАСИЛ ГРУДЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги, гости! Хубаво е да се върнем, както казвате, малко на темата, която Вие бяхте поставили за днешната среща.
Аз знам за двете – първата е за структуриране на така неречен Консултативен съвет към Министерството на земеделието и храните – тук, заместник-министърът ще Ви каже какво смята Министерството. Аз мисля, че има действаща работна група „Вино“, която поне аз не виждам проблем да бъде разширена, както във функциите си да изпълнява и консултативни дейности, така и в обхвата на нейните членове. Това ми се струва нещо абсолютно работимо, адекватно и елемент, който ще добави представителност на политическите решения, които ще се вземат за бранша. Така че мисля си, че по тази тема първата част от днешния разговор, че може да имаме едно наистина позитивно и ползотворно решение от днешната среща.
Втората тема – така наречените субсидии. Аз се радвам, че в хода на дебата, днес, все пак успяхме да изместим темата с това, че субсидиите са виновни за лошото състояние на сектора в страната поради нелоялна конкуренция отнякъде другаде, дължаща се на някакво свръх субсидиране. Мисля си, че Вие разбрахте, а и съвсем официално ще Ви кажа, тук аз много се радвам, че господин Петров е отворил страницата и на Европейската комисия с всички данни и искам да Ви кажа, че в България секторът, да, той е кумулативен, лозаро-винарският сектор, той съществува заедно, така е. С тази специфична програма за подпомагане, която е заедно с пчеларския сектор, единствената специфична програма, извън двата стълба на подпомагане – директни плащания и Програма за развитие на селските райони, лозаро-винарският сектор е един от най-добре субсидираните в страната. Това, не се изненадвайте, не се изненадвайте, давам Ви съвсем конкретен пример. Целият сектор плодове на база на директни плащания и обвързана подкрепа, която получава от общия пакет от първи стълб годишно получава 39 млн. лв. Това е целият сектор „Плодове“ с абсолютно всички плодове вътре. (Шум и реплики.)
ПРЕДС.МАРИЯ БЕЛОВА: Моля, само да изслушаме господин Грудев и после да задаваме въпроси, защото така не се чува изобщо.
ВАСИЛ ГРУДЕВ: Момент! Не ме разбирайте погрешно, аз не казвам, че това субсидиране е достатъчно или, че кой знае колко е голямо. Казвам, само че на база на европейските дадености, ние сме в страните с високо подпомагане на сектора – говоря за производство. Това са числата. Аз в предходните няколко месеца така започнах да чувам и индиректно предложение от Вас не може ли сектора да бъде вкаран в обвързаната подкрепа? Чул съм го от Вас и неслучайно ви казвам, че в цялата обвързана подкрепа на целия сектор „Плодове“ общият бюджет е 39 милиона лева на година, което е по-малко от парите, които се взимат на годишна база в лозаро-винарския сектор. Нямам нищо против, това са напълно работими неща. Да бъдат извадени гроздопроизводителите от специфичната програма и да бъдат сложени за подпомагане в обвързаната подкрепа, където ще се конкурират заедно с другите сектори в плодове за тези 39 милиона лева, и чистата математика понеже аз поне обичам така с математика да се занимавам, ми се струва, че тя ще ни избяга и няма да има ефект от тази работа, но не ме разбирайте погрешно? Не казвам, че субсидиите са достатъчни! Не, не са, наистина не са! Но особената проблематика не е субсидирането, а е цялата икономическа дейност, свързана със сектора. Затова моля Ви, недейте да се мъчите посредством тематика със субсидирането да вкарваме така чужд елемент в сектора, който не е верен, той го няма. Нямаме тема с липсата на субсидиране спрямо това, което се случва в другите сектори – „Плодове и зеленчуци“ и спрямо това, което се случва в Европейския съюз. Това е по темата за подпомагането. Проста математика – вкарваме гроздопроизводството в обвързаната подкрепа, още един сектор в плодовете, делим на 39 милиона лева , колко ще се получи – не знам. Но знам, че тази цялата сума ще дойде в пъти, пъти по-малко от средствата, които са заделени единствено и само за гроздопроизводителите в Програмата.
Господин Коев Ви каза. Направихме усилия. Имаше Ваши официални запитвания. Ето, от тази година, имаме нови мерки. Събиране на реколта на зелено, дай боже, да не я активираме (Реплики.)
ЙОРДАН ЧОРБАДЖИЙСКИ: Неработеща програма.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Извинявайте, изчаквайте изказващия се и тогава може да вземете думата. Иначе става една говорилня. Извинявайте господин Чорбаджийски.
ВАСИЛ ГРУДЕВ: Застраховане на реколтата отново вкарана като мярка тази година – нали застраховане на реколтата, тоест специално за гроздопроизводителите преструктуриране и конверсия. Съгласен съм с Вас трябва да поговорим доста за преструктурирането и конверсията, защото икономически погледнато, може би това което трябваше да преструктурирахме вече го направихме и Вие питате сега какво да правя: да изкореняваме ли или пак да преструктурираме – това е въпрос на друг дебат, но моля Ви да не вкарваме темата с субсидирането, защото тя не е меродавна в случая.
Благодаря!
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Преди да дам думата на господин Чорбаджийски. Заповядайте, народните представители – господин Апостолов.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Уважаеми производители и винопроизводители. От това, което каза господин Грудев, аз разбрах ясно следното надявам се и Вие да сте го разбрали.
Ако излезете извън специфичната подкрепа, която в момента е 27 милиона евро за целия Ваш сектор, за сравнение по данни на Европейската комисия, които сме отворили тук Гърция с 24 милиона, Румъния е също по-назад от нас. Румъния на база площ е с 48, но там площите са съвсем различни, Вие ще отидете да се конкурирате в националните програми „Плодове и зеленчуци“ и Вашите декари 650 хиляди добавени към плодове и зеленчуци и, получавайки хикс нови декара 39 милиона, нали толкова, 39 милиона е националната помощ за плодове и зеленчуци ще бъде разделена на тези 650 хиляди Ваши декара плюс хикс, хикс-то декара от плодове и зеленчуци и Вие ще получите много по-малка подкрепа.
Също така не съм съгласен с тук добре изложената теза за търговски вериги. Вижте какво, колега! Хайде, на нас, да не ни го обяснявате, защото аз съм ви колега. На мен не ми, обяснявайте за търговски вериги, защото на мен ми иска 55% търговската верига не 45%, входът ми е 5 хиляди лева не 2 хиляди лева. Значи във всяка една държава мога да Ви дам данни от Германия, между 45 и 50% искат търговската верига (Реплики).
Добре, явно сте ходили повече, имате повече договори сключени сигурно го разбирате. Аз не казвам, че е правилно? Нека да се разграничим от това – дали е правилно, или не . Но този проблем го имат всички Вие не може да го правите, като специфичен Ваш, тоест и един кренвирш да занесеш, и една круша да не занесеш, и една слива всеки един от доставчиците го има този проблем, а не само доставчикът на вино, така че не може да го изтъквате като нали Ваш проблем. Това е проблем на всички доставчици за веригите, тоест те са…(реплики) …то е държавен, доставен е поставени са при еднакви условия, тоест Вие нямате утежняващи условия на входа на веригата спрямо други доставчици.
Искам много правилно да ме разберете, така че не го изтъквайте като проблем на бранша, защото той е проблем на всички браншове, които са във веригите – абсолютно всички. Друг е въпросът, за който Вие коментирате да не би, когато зърно производителите произвеждаща по 500 килограма пшеница от декар да бяха доволни? Не бяха доволни и те работеха под себестойност, и продаваха по себестойност, и плащаха по 80 – 100 лева ренти на декар, но си подобриха производството със същите субсидии, с които Вие получавате даже получавате по-малко, като зърнопроизводители.
РЕПЛИКА: Има специфична програма.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Няма специфична програма като Вашата, имат едни нормални субсидии, които получават около 30 лева на декар, но вече се борят за 800 – 900 килограма средни добиви, тоест те са си вдигнали своето производство на друго качествено ниво. Значи следователно и Вие трябва да помислите дали не може да го вдигнете на такова ниво, защото, да, да не ме гледайте учудващо, аз съм завършил достатъчно добри специалности и можем да спорим колко получават в Италия от декар и колко получават в България от един декар и колко получавам аз от декар, защото и това мога да Ви кажа, защото получавам 1300 килограма десертно грозде от декар (Реплики и шум) .
Няма значение (смях), а винено получавам 900 килограма, колега, 900 килограма на декар. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Така , обръщам се с голяма молба към гостите и от части към колегите! (Шум и реплики.)
Все пак се води стенограма, ако искате да продължим изслушването, моля да се изслушваме и когато някой вземе думата поне да не се създава суматоха. Всеки има право да вземе думата, но да се изчакваме.
Господин Чорбаджийски, три пъти се опитвам да Ви дам думата, но съгласно Правилника първо, трябва да я дам на госпожата до Вас, тъй като тя е народен представител и след това Ви гарантирам, че Вие ще се изкажете.
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател
Уважаема госпожо Заместник министър, господин Коев, гости, народни представители и браншови организации! Надявам се да не пропускам някой.
Колеги, аз съм убедена, че представителите на различните асоциации не са дошли да изискват от нас урок по мениджмънт. Действително те са споделиха много проблеми, които срещат. Мисля, че наистина не е идеята на това изслушване да им даваме съвети как да управляват бизнеса си, или как да регулират отношенията си със своите работници. По-скоро, ако наистина има нещо притеснително, притеснителното е, че колега от управляващата коалиция така приема спокойно факта, че явно чуждестранни вериги си позволяват да извиват по този начин ръцете на български фирми производители и преработватели, което според мен, колкото и субсидия да се отпуска, ако тя ще бъде наливана в тези големи търговски вериги е абсолютно безумие и наистина трябва да обърнем внимание на този проблем. Може би от Министерството сте наясно със съществуването му.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Госпожо Таскова, само ще Ви поправя, че ние като членове на Комисията по земеделието и храните сме запознати със стремежа на Министерството и на държавата и затова бързаме със законодателството, свързано с агрохранителната верига точно за да можем да минимизираме тези несправедливости. И това е дебат, който се води от 2 – 3 години. Живот и здраве дано ние, да бъдем Комисията, която ще приемем законодателните актове, свързани в тази насока.
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Благодаря затова, което ме информирахме. Пожелавам наистина Вие да сте председател на Комисията в този мандат това да се случи, защото натоварва бизнеса. Но идеята да моето изказване, беше по-скоро, ако може наистина да ограничим всички ние изказванията си в рамките на това да се запознаем с проблемите, тъй като членове на Комисията единственото, което можем да направим е това са законодателни предложения, а не да вземем отношение пряко в изпълнителната власт. На този етап законодателни предложения от нас не бяха искани, така че не виждам какъв е смисълът да вдигаме толкова градуса на емоцията и да даваме уроци по маркетинг на хората, които са решили да споделят проблемите си с нас. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, госпожа Таскова.
Господин Чорбаджийски с хиляди извинения. Хайде, изкажете
ЙОРДАН ЧОРБАДЖИЙСКСИ: Аз искам да кажа първо, на господин Грудев, защо ни трябва Консултативен съвет към Министерството.
Господин Грудев, преди четири години, ако си спомняте имаше мерки 4.1 и 4.2. Вие по това време бяхте заместник министър, когато по Ваше време, като заместник министър – Министерство на земеделието каза, че гроздето не е плод и че за нас тези мерки не могат да се ползват. Тогава ако си спомняте ние дадохме една пресконференция в БТА, Вие дойдохте и говорихме, че ще има мярка за винопроизводителите, специално за нас. Тази мярка дойде, както стана ясно, за което сме безкрайно благодарни – благодарим Ви. Обаче както споделих и преди малко пак някоя работна група в Министерство на земеделието пак са поканени едни хора, защото аз съм присъствал на работна група и да не се обиждат колеги, но там има хора които не са виждали пръчка, лозе или да не говориме да са влезли в гроздопеработвателно предприятие и така нататък. Затова ни е нужен този Консултативен съвет към Министерство на земеделието. Другата ми огромна молба към Вас и към Фонда и към Министерството е да не бъркаме инвестиции и субсидии. На нас ни трябва субсидия на декар – лозе. Защото сме опрени до стената и ако не се вземат някакви мерки, нашият бранш фалира и едни около 120 милиона лева на година акциз, отиват по дяволите, трябва да се компенсират от някъде. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви господин Чорбаджийски.
Заповядайте, професор Бъчварова. (реплика).
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми гости, колеги. Аз искам да се върна към наистина дебата, свързан с производството на грозде и неговото подпомагане. Защото досега чувахме, че има програми – хубаво, има програми. Всяка година даваме няколко милиона затова, за онова, за пето, за шесто, за седмо, но както казват повечето от бранша това са инвестиции, или това са участия в изложения и така нататък неща, което е в крайната финална фаза на нещо, което вече е произведено, но все пак проблемите идват от производството на грозде, преработката и реализацията. Не искам да влизам в дебата субсидиите, колко са в една, в друга страна, може би ще се уточнят данните, но държавата има и други механизми за подкрепа на производителите на грозде. Защо трябва да дойдат те? Защо трябваше да дойдат производителите на рози например за да решим, че можем да им дадем държавна помощ или национално подпомагане за пръскане на лозята, които са изключително тежък разход, те не са включени. Защо никога не се сещаме за деминимус за тях когато има проблем, както миналата година имаше проблеми. Деминимусът е нещо, което касае абсолютно всички земеделски стопани и няма значение съответно дали може да се отпуснат за тях или за друг сектор, когато има проблеми. Каза се за 2019 г има проблем. Управителният съвет да приеме решение за получаване на деминимус, който да облекчи донякъде и да създаде предпоставки за някакви такива доходи, които да им дадат възможност да продължат да работят. Когато гледахме Закона за бюджета, господин Грудев, аз Ви попитах тези 300 милиона, които имате, свързани с пръскания, с какво ли, сега виждам пак взети решения, ще Ви бъдат ли достатъчни?
Отговорът беше, че са достатъчни на този етап, но ето има отрасли цели сектори, които не са включени. Ако се налага те да бъдат подпомагани съответно трябва да бъде по друг начин да се разглежда и бюджета в тази област и управителният съвет – решения. Така че едно нещо, което може би трябва като Земеделска комисия наистина да подкрепим, това е Фонд „Земеделие“, Управителния съвет, който и госпожа Василева е член на Управителния съвет, да направят и да си помислят има ли възможност тази година да има такова специфично подпомагане с национални средства? Това да бъде една от възможните мерки, за да се компенсират тези доходи от 2019 г.
Иначе програмите са първо, за ограничен брой хора с огромен капацитет и на малките и средни гроздопроизводители и производители на вино не може да им реши въпросите.
По отношение на търговските вериги – не съм съгласна, че ние трябва да ръкопляскаме на това, което е в момента. Направихме един опит със Закона, който е за нелоялните търговски практики, той беше осакатен. Внесохме законопроект, който казва, че трябва да има българско производство на първо, на второ, на трето и така нататък, и веригите се съобразяват с квоти и казаха, че не е европейско.
Европейската комисия прие редица регламенти в тази посока, ние още не сме намерили законодателни решения. Тук упрекът не е към Министерството на земеделието, по-скоро е към Министерството на икономиката, което е водещо по отношение на това законодателство. Но, така или иначе, ако не се върви в тази посока, няма как да се случи и реализация на продукция на пазара. Трябва да има правила и тези правила не трябва да бъдат в ущърб на тези, които произвеждат и предлагат на пазара, защото в противен случай в България няма да остане никакво производство. По тази причина не може година след година да се трупат загуби и ние да очакваме, че насреща ще имаме едни земеделски производители и фермери, които ще продължат да се занимават с този бизнес. Не искам да бъда лош пророк, но това, което се случва в сектор „Животновъдство“, започва да се случва и в сектор „Растениевъдство“. Защото 20% продукция от животновъдството, от общо произведената, е катастрофа, 80% идва от растениевъдството. Но за тези трудоемки отрасли – зеленчукопроизводство, овощарство, лозарство трябва да се намери специфична подкрепа с цел наистина тези, които работят в бранша, да продължат да го правят и да имат подкрепа в тази посока.
Затова моето предложение е наистина в резултат на това, изслушване на тези проблеми, които така или иначе през 2019 г. са се появили, те и условията не бяха най-благоприятни. (Реплики.) Вие общо взето акцентирахте 2019 г., да се намерят възможности подкрепата да бъде в посоки, насоки, които да създадат през новия сезон, който идва, възможности да се продължи да се работи в тази посока.
Това ми бяха предложенията.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, професор Бъчварова.
Заповядайте, господин Ангелов.
ПЛАМЕН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин народен представител, да Ви отговоря, ако нещо не сме се разбрали един, друг. Аз не виждам Вие защо трябва да сте щастлив от факта и да ми го акцентирате, че плащате по-голяма търговска отстъпка и по-голяма входна такса от сектор „Алхокол“. (Реплики.) Може ли да не ме прекъсвате? Абсолютно всяка една асоциация, независимо, да, Вие сте прав, това не е проблем на сектор „Алкохол“, това е проблем на сектор „Месо“, „Хляб“, „Мляко“, „Зеленчуци“, „Плодове“. Положението е стряскащо във всяка една браншова организация. Продуктите са различни, договорите и натискът е абсолютно един и същ.
И само ще си позволя да Ви поправя, тъй като аз съм компания, която работи директно с „Шварц груп“ – собственикът на „Кауфланд“ и „Лидъл“, и доставям до седем „Кауфланд“ държави в Европа. Договорите, господин народен представител, в целия Европейски съюз, доскоро Словения беше последната държава, които излязоха – абсолютно цялата им браншова организация спряха доставки до търговските вериги. Всяка една друга държава се работи, в договора пише „нето, нето, нето, цена“. Не съществува такова нещо като търговска отстъпка. След като Вие работите в този бранш, Вие трябва да знаете, че търговската отстъпка е един от най-малките проблеми. Аз не си губя времето и Вашето време в момента да акцентирам върху другите, защото проблемите с наказателни стойности, наказателни фактури, неприемане на стока, те са хиляди и други, изместваме акцента. Аз исках да сложа в едно изречение – проблемът не е само в субсидиите, проблемът не е само в лозето, проблемът е в абсолютно цялата верига. И ако не се вземат мерки, просто казваме, че тази година ще останем, образно тази година, ще останем до няколко години без лозя. След няколко години ще останем и без преработвателни предприятия.
Съжалявам, че го казвам, но това е математиката и фактологията.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Ангелов.
Господин Грудев, заповядайте.
ВАСИЛ ГРУДЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател!
Само няколко уточнения. Първо, няма как категорично да се съглася, че инвестицията не е субсидия. Инвестицията е най-чиста форма на субсидия, още повече че тя допринася за повишаване на конкурентоспособността на самото предприятие. Тя се различава от чистото наливане на пари на декар именно с това, че търси ефект и носи нещо.
Що се касае за помощта, потенциалната помощ de minimis, госпожо Бъчварова, знаете, че de minimis е, свързана с криза, катастрофално събитие, настъпило в даден сектор или бранш.
За гроздопроизводството неслучайно предвидихме, защото то е позволено от програма – мярката „Събиране на зелено“. Аз пак казвам, дай боже, никога да не се налага да я отваряме тази мярка, защото тя ще означава, че имаме катастрофа в сектора спрямо изкупната цена. Така че дано да не се налага да я отваряме. De minimis е един хипотетичен съществуващ вариант, но той трябва да е обезпечен със съответната ситуация, било то на пазар, било то на конюнктура, било то на настъпило бедствие или събитие. Така че запазваме си тази възможност, но да бъде активирана така априори и по принцип, не смятам, че е адекватна политика. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Грудев! “. (Реплики.)
Само да дам думата на господин Коев.
КРАСИМИР КОЕВ: Уважаеми колеги! Когато изкоренявате едно старо лозе и засаждате едно ново на негово място по програмите, знаете, че има за две години едно изплащане така наречената загуба на доход. Това е манна небесна, директно така ще се изразя, на базата на килограмите грозде, които сте добивали до този момент за две години, умножени по една висока цена. За тази година е 60 стотинки, при положение че на пазара само елитните грозда са били на 60 стотинки. Няма кой да ми опонира, защото всичките това сте го използвали, нали така? И се получава една огромна сума, която не знам как се нарича – инвестиция ли е, субсидия ли е, или някаква компенсация, но тя е прекалено достатъчна. Към нея ако се добавят и тези 500 лева за изчистването на един декар старо лозе – 500 лева, смятам, че сумата не е никак малка.
Второ, искам да не ме разбирате погрешно, за да се отпуши този целият процес, значи някой трябва да дръпне с продажбите, тоест да се увеличат продажбите. Българските винпроми далеч не са задръстени от вино, недейте така. Значи, тази година имаме производство на 92 милиона литра – винарските предприятия, а складовите запаси на винарските предприятия са също 90 милиона сборно. Всеки месец септември ние ходим да правим физическа проверка колко са запасите. Особено пък предприятия, които имат както винопроизводство, така и дестилация и производство на спиртни напитки и ракии, смятам, че отпушването към пазарите… (Реплики.) Сега, пазарите не са само веригите, господин Ангелов, не са само веригите – 70%, на който му е лесно, защото отива на един логистичен склад и разтоварва там. Но ходенето навън, търсенето на нови пазари. Ето, даваме 80% субсидия за промоциите, досега промоцията не била работила. Добре. Ето, Вие сте ново ръководство на Камарата, и господин Чорбаджийски, и господин Ангелов, дайте новата визия на продажбите. Дайте, новата визия! Ние даваме парите, осигуряваме Ви средствата. Държавата каквото сте я помолили го е направила. Ето една Франция, една Италия – 50% дават за засаждане на новите лозя. 50% е субсидията, а при нас е 75%. Промоцията е 50%, при нас е 80%. Застраховките при нас са 80% субсидия, 80! Така че смятам, че поне сме дали възможност да се възползвате от тези средства. Вече маркетолозите, търговците в България на вино, го казвам за сто и петдесети път, са длъжници на бранша. Технолозите са ни много добри, лозарите са ни много добри, маркетолозите, търговците са гола вода. Извинявайте, че го казвам по този начин, но за да ме разберете правилно.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря.
Последно изказване по темата – господин Чорбаджийски.
ЙОРДАН ЧОРБАДЖИЙСКИ: Господин Коев, благодаря Ви за оценката, която ни дадохте като търговци. Поласкан съм. Промоциите в трети страни ще Ви кажа, че са едни туристически екскурзии за нашите търговци, защото първо, според мен трябва да е стигнала стоката там и после да си пращаме хората. А в Китай колкото и да пратим хора, знаете, че слънце няма как да изгрее. И затова Ви казахме още преди две години, че тази програма не работи, според нас. От Камарата се противопоставихме, бяхме на работна група в Министерството, когато я обсъдихме.
Относно конверсиите – миналата година, доколкото си спомням пак на работна група, бяхме в Министерството на земеделието, парите не стигнаха и програмата беше спряна, или бъркам? (Реплики.)От конверсия или от инвестиции останаха пари?
Добре. (Реплики.) Аз имам друг спомен, може и да бъркам, извинявам се. Спомням си, че от инвестиции останаха пари, а от конверсии не стигнаха парите. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте и Вие, последно изказване по темата.
ЙОРДАН ЧОРБАДЖИЙСКИ: Отговорите, които чухме от компетентните ръководители – два въпроса излизат пред мен. Първият е към господин Грудев.
Господин Грудев, виненото грозде е техническа култура. Това е стратегическа култура. Няма нищо общо с плодовете и зеленчуците, Вие ги смесвате нещата. Няма нищо общо с десертното грозде. Това е стратегическа култура – това искам да се разбере! На нея са накачени редица специализирани етажи от цялата икономика на сраната. Не само, университети, институти, земеделски училища бълват кадри да удовлетворяват тази огромна индустрия, на базата на едно винено грозде – техническа култура! Още веднъж не я, смесвайте с всички останали култури.
И второ, не исках да го казвам, но просто съм принуден. Не знам на какви принципи се направиха субсидиите в зърнопроизводството или по-точно полевъдството, така наречено на агрономски език – 30% от всички разходи покрива тази субсидия. А да видим сега при едни 600 лева, тези 15 евро, или 30 лева какъв процент са – четири процента и половина, точно толкова е помощта за тази техническа стратегическа култура, и най-вече огромна социална култура с огромно социално значение. Ами то не останаха хора в селата. Ненапразно с това започнах аз. Няма хора, просто няма хора. Минете нощно време да видите в българско село – една-две лампи тук-таме светят. Няма живи хора.
И към господин Коев, чест му прави, евала на български, дойде в Поморие, чу нашите болки и задейства веднага, първо, за това, за което Ви благодарих, и второ, че за нула време тази българска работлива администрация създаде Закона за бране на зелено.
Обаче нашите очаквания бяха много различни, господин Коев. Тази Наредба въобще няма да подейства. Абсолютно съм убеден, че няма една стотинка да отиде за това нещо. Ние очаквахме друго – подобно на французите. Идва краят на месец август виждаме, че пазарът се задънва, няма реализация. Очаквахме едно 80% от разходите да бъдат поети от тази… (Реплики)
Момент само да довърша.
Примерно около 400 лева – това са 80%, на декар разходи. Сваляме гроздето на земята и толкова. Минава вашата там госпожа Стоянова и приключваме. Обаче сега направо поздравете Вашите специалисти и Вашата администрация, така са го изпитали, тази наредба е така направена, че абсурд е някой да я изпълни. Абсурд – и срокове, и всичко. И Бай Пешо, дето има 20 декара лозе, да я изпълни. Не може да бъде. Няма да стане. Четири процента от тези 600 хиляди декара са 25 хиляди декара, само 25 хиляди декара от тези 600 хиляди. Това е неработеща Наредба, много се извинявам. Много се извинявам пак, но това е.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Да, господин Коев.
КРАСИМИР КОЕВ: С лоши чувства, нали, че само 4%. Вижте сега, да ви обясня – има пет работещи мерки. Промоции, както се очертава, парите от промоциите ще артисат. Можем да ги прехвърлим към тези 4% да станат 6%, или 7%. Тоест можем да увеличаваме бюджетите към някоя мярка, която има повече търсене.
И второ, през месец юни, ако свалите цялото грозде, ще получите 350 лева. Някакви въпроси?
ЙОРДАН ЧОРБАДЖИЙСКИ: Само, че не се знае каква ще бъде есента. Много е рано.
КРАСИМИР КОЕВ: Ама то е изчислено на база на 50% от разходите, които сте правили, и 50% от стойността на загубите, които правите като продадена продукция. То е елементарно да се изчисли. Ние го изчислихме. Ето това е. Мисля, че цената не е лоша.
ЙОРДАН ЧОРБАДЖИЙСКИ: Администрирането е много тежко. Много тежко е администрирането, разбирате ли? (Реплики.)
КРАСИМИР КОЕВ: Цената е много добра.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Искаше думата… (Реплики.)
ЙОРДАН ЧОРБАДЖИЙСКИ: Значи, това са помощи за реалния сектор, господа народни представители, помощи за реалния сектор. Те са около, тук един материал ще Ви го оставя, ще видите каква е нашата разработка – около 200 млн. лв. на тези 600, на база румънското субсидиране. Тези пари отиват в реалния сектор. Бъдете уверени, че до стотинка в рамките на една-две години ще бъдат възстановени веднага в бюджета на страната. Ще се отпуши пазарът на виното, ще се издължат междуфирмените задължения, ще се разплатят хората, ще имат възможност лозарите да направят нови лозя, да подобрят сортовете, да преместят на по-благоприятни терени, да бъдат едно полезно сътрудничество с кметствата по селата. Разбирате ли, ние сега нямаме… събрани са ни двата крака в един ботуш буквално. Това е. Ние нямаме оборотни средства за тази година. Продадохме на загуба тази, по-миналата, по-миналата, по-миналата – последните 15 години постоянно намалява, намалява, намалява рентабилността от лозарството. Аз говоря като лозар.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Господин Ангелов, искате ли още думата?
Благодаря на всички.
Уважаема госпожо Заместник-министър, давам думата на Вас. Само като народен представител към гостите – всеки един управляващ, иска да дава максимално много, но трябва да се разпростираме според бюджета и възможностите, с които разполагаме.
Госпожо Василева, знам, че сте запозната с проблемите в бранша. Лично за мен това изслушване беше полезно. Надявам се да създадете по-добра комуникация с бранша, а откъм законодателна инициатива ако нещо е необходимо, ние като Комисия декларираме, че ще бъдат приети всички законови промени, които касая бранша, които са в полза на бранша и съответно на държавата.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гроздопроизводители и преработватели! Бих искала да кажа, във връзка с искането за създаване на Консултативен съвет към министъра за сектор „Вино“, че за информация на народните представители има създадена постоянна работна група към министъра на земеделието, която се председателства от ресорния заместник-министър. Към настоящия момент аз съм председател на тази работна група, с основни задачи обсъждане и решаване на проблеми относно прилагането на Националната програма за подпомагане на лозар-винарския сектор. В нея са включени представители, както на Националната лозаро-винарска камара, така и на регионалните лозаро-винарски камари, колегите от Държавен фонд „Земеделие“ и ресорни дирекции в Министерството. Но по искане на бранша сме включвали в дневния ред, когато заседаваме и има необходимост от обсъждане на други въпроси, извън темата за програма, са били включвани в дневния ред на заседанието на постоянната работна група и не искам да се остава с впечатление, че не е имало обсъждане в Министерството на посочените теми. Министерството е отворено за разговори, както стана и господин Коев пътува по страната, и аз, и преди две седмици бяхме в Бургас, също обсъждахме темите.
На разположение сме за срещи, както стана ясно другата седмица имаме насрочена среща с Управителния съвет на Националната лозаро-винарска камара да продължим обсъждането на проблемите с бранша. Уверявам Ви, че използваме всички възможни средства, които ни се предоставят от страна на Европейския съюз, както по линия на директните плащания, така и по линия на подпомагането на лозаро-винарския сектор в програмата, да осигурим максимално повече средства за сектор „Вино“. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Ще помоля бранша, може би е добре, към господин Чорбаджийски ще се обърна, тъй като с него имаме по-голяма комуникация, и от Ваша страна следва да прецизирате представителите, които присъстват, дали на Консултативния съвет, дали на работната група. Госпожо Министър, разбирам, че ще има Консултативен съвет, към Министерството. (Реплики.)
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Да, да допълня всъщност имаме създадена постоянна работна група, така че ако смятате, че е необходимо да разширим състава моля, дайте предложения, кой представител не е включен в тази група, за да имаме максимална представителност на бранша и няма проблем ако трябва ще изменим заповедта, и изрично да посочим, че тази работна група ще заседава и по други теми. Така че това е една формалност, която ако държите ще я направим. Ще изменим заповедта, ще включим, че ще се разглеждат и други теми извън програмата. И дайте предложения кой още да включим, кой представител липсва от бранша.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Заместник-министър.
Заповядайте, господин Чорбаджийски.
ЧОРБАДЖИЙСКИ: Благодаря Ви, госпожо Заместник-министър.
Поемам ангажимент до следващата седмица – до 4-ти, като член на Управителния съвет на Националната лозаро-винарска камара, като дойдем при Вас на среща, да Ви представим група от наша страна, която искаме да участва в работна група по всякакви въпроси, за да може да имаме представителност и да знаем какви решения се взимат. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.

Колеги, преминаваме към точка втора.
На гостите по точка първа, надявам се наистина да е била полезна дискусията.
КРАСИМИР КОЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Коев, много Ви благодаря.
Обявена бе петминутна почивка.


(След почивката.)

ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: По точка втора:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ ПЕТЪР ПЕТРОВ ОТНОСНО СТАТУТА И ФУНКЦИИТЕ НА ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, № 954-00-96.
Господин Петров, имате думата да представите предложението си.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря много.
Госпожо Председател, мъча се да запълня отсъствието си от тази Комисия, защото тя ми остана на сърцето, но по причини не може да имаме повече представители следващия ако гласуват повече избиратели ще имаме повече членове. Плюс това на идване насам бях нападнат отново от екип на СКАТ, бях блъскан и бутан и пак едни такива неща. Пък аз се занимавам със сериозни работи. Искам да Ви кажа, че при едни такива ненормални условия трябва да работим. Това, което предлагам според мен е…
РЕПЛИКА: От „Алфа“.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: …от „Алфа“, извинявайте за протокола. От „Алфа“ от хора, които продължиха да се държат брутално с народни представители, което е недопустимо. Аз внасям едно предложение, което изложих също и на срещата на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове в присъствието на господин Томислав Дончев. В тази връзка искам към писмото, ако е възможно то, да бъде изпратено от нашата комисия на вниманието на Министерството на земеделието, а също и на Министерството на финансите и ако е възможно, и на господин Дончев, защото той пое един ангажимент, че е разговарял с госпожа Танева затова, което поставям, да се търсят инструменти и да се реши въпроса.
Какво предлагам на вниманието на народните представители? То е най-после като човек, който идва от производството и вижда, че нещата са в много тежко състояние, защото в това министерство две години имаше един министър, който просто скова целия екип, не му даваше възможност да работи. (Реплики.) Нека да се запише, че е така. Говоря за един, който нанасяше поражения в Министерството и сега то се намира в много тежко състояние. Някои от програмите даже не могат да започнат. В тази връзка като човек, който идва от производството, казвам така: или трябва да вземем повече да свършим работата, или пък да плащаме повече на тези, които работят, защото наистина работата по обема, който е останал да се свърши е огромен.
Аз смятам, че от това няма какво да се радва опозицията, но нещата наистина стоят много критично, а пък Държавен фонд „Земеделие“ продължа да се разглежда като някаква агенция, като някаква институция, като някаква сграда с едни, които разнасят папки нагоре-надолу, което не е правилно. В своето писмо аз искам Държавен фонд „Земеделие“ най-после да бъде назован с истинското му име, а то е инвестиционна банка и то най-голямата инвестиционна банка в България, защото тя освен милиардите, които са по Стълб 1, разпределя и много милиарди по Стълб 2. В тази връзка искам с това предложение да се обърне внимание и служителите в Държавен фонд „Земеделие“ да бъдат поставени на същите основи, както са поставени служителите в останалите оперативни програми. Не може вече най-натоварените – тези, които работят и събота, и неделя на тях да са намерили някакви средства да закърпят положението, а останалите.
Представете си в един колектив, в който в съседната стая получават примерно една трета повече, казвам една трета, може да е 50 на сто повече, нямам представа, но ти не можеш да го накараш никаква работа да върши този колеги, той ще каже ти вземаш повече пари върши си работата, няма да ти помагам. От друга страна, не могат да се скарат, не можеш да накажеш хора, които ти караш да работят извънредно. Допускат се наистина грешки там и то някои от тях много сериозни, но искам наистина и народните представители ги умолявам, защото става въпрос една от програмите, няма да Ви кажа коя мярка е, която засяга почти цяла България, тя е в съвсем в началото, още няма и двуцифрово изражение на нейното изпълнение. Тя засяга всички, цялата територия на България и в края на краищата опозицията есента ще започне да казва: „некадърници Вие нищо не направихте“. Нека сега да вземем мерки. Нека да алармираме, че Държавен фонд „Земеделие“ е инвестиционна банка, трябва да бъде третиран като банка, трябва да бъде разделен. Не да гледам аз там главен специалист, къде е, той ми се връща с копия, които ходи да копира. На какво прилича това? Затова трябва да се разделят функциите, да има и технически лица, които да се знае, че работят технически, но другите, които обработват такива големи масиви от данни, от съдебни дела и то по едно време аз не можех никаква работа да свърша в Държавен фонд „Земеделие“, защото те се занимаваха само с дела. Никой не се занимава с проектите на хората.
Искам да алармирам Комисията и членовете на Комисията, затова че трябва бързо да се подходи или да се увеличи персоналът на Държавен фонд „Земеделие“, или да се увеличи заплащането и тези хора да бъдат карани да работят повече. Ето това е смисълът на моето писмо и искам подкрепа от Вас в това отношение. Искам да чуя и мнението, ако е възможно, нищо че се уморихме от предишното слушане, но искам да чуя Вашето мнение.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Петров.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Грудев.
ВАСИЛ ГРУДЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Госпожо Председател, с най-топло и искрено чувство посрещам предложението на народния представител господин Петров, защото той макар, така с частичен, казуистичен подход не винаги може би, намирайки точните причини за следствията, но посочва някои изключително важни неща.
На първо място структурата на фонд „Земеделие“ през изминалите няколко години, пак ще се върна на математика, от чисто математическо икономическа гледна точка, възнагражденията вървят назад. Вървят назад спрямо средното ниво на възнагражденията в администрацията, занимаваща се с европейски средства – нищо повече, вървят много назад спрямо тази част от администрацията, която няма и 15% от натоварването, което е натоварването на служителите на Държавен фонд „Земеделие“. Чисто бюджетният проблем е следният: Фонд „Земеделие“ е голяма структура. Като голяма структура на годишна основа фонд „Работна заплата“ е едно сериозно перо. Това сериозно перо винаги прави впечатление, когато се разглежда като макроикономически показател, но зад него се крият 2200 – 2600 души, в зависимост от това как броим с допълнителните назначения, дали ще са постановление на Министерския съвет, или ще са без тях.
Истината е, че това макрочисло ако го сравняваме като нетни числа спрямо това, което получава администрацията, занимаваща се с еврофондове в другите институции, заплащането е 18% надолу, което сравнено с натовареността на персонала, не е добър показател. Така че напълно приветствам изявлението на господин Петров. Обаче сега да си говорим празни приказки, че с магическа пръчка може да бъде увеличен фонд „Работна заплата“ на фонд „Земеделие“, няма как да се случи. Но с Вашата подкрепа в рамките на годините бихме могли да заложим едно много плавно и леко наваксване на изоставането, както наваксваме по най-различни показатели като страна членка, така може да наваксваме и във фонд „Работна заплата“.
Има една друга тема, която господин Петров започна, но аз ще Ви обясня за какво става дума. Става дума за средствата, които се получават от служителите, по така наречената техническа помощ. Техническата помощ това са средства, които осигуряват средно да го кажа по една допълнителна заплата на тримесечие на всички служители, които се занимават с управление на еврофондовете, независимо от това в коя администрацията са. Във фонд „Земеделие“ такива средства могат да получават служителите пряко ангажирани с дейността, свързани с Програмата за развитие на селските райони. Това основно са две дирекции – договаряне, и оторизация.
Господин Петров е прав, че тези две дирекции са пряко свързани – сто процента, с тази дейност. Но мигар проверките на място, които се правят от служителите на Техническия инспекторат, не проверят проекти по Програмата, или пък най-фрапиращият случай колегите от Директни плащания на площ, това е най-голямото перо, което влиза в страната като бюджетни средства. Директните плащания на площ поради структурни причини не бяха включени в техническата помощ.
Господин Петров, тук ще Ви изненадам. Аз от миналата година получих подкрепата на министър Танева и успях да включа двете звена в средствата за техническа помощ – директни плащания, и технически инспекторат. Това е една малка стъпка, затова Ви казвам, че ние революции трудно ще направим, тъй като става въпрос за бюджетни средства в крайна сметка и трябва отново да бъдем реалисти, както сме реалисти, когато си говорим за субсидирането. Но, има го като тенденция и искам да Ви уверя, че в мое лице аз ще направя всичко възможно, а искам да Ви уверя и нещо друго, имаме пълната подкрепа на министър Танева, в тази посока да използвам всички възможни и необходими средства, за да търсим балансиране в заплащането.
Като тенденция Вие сте прав, това го има. Тази тенденция е засилена през миналите няколко години като тенденция за намаляване на средната стойност на заплатата, така че наистина ще се радвам да получа Вашата подкрепа при възможност за едно така леко и плавно догонване на средствата, заложени във фонд „Работна заплата“, защото предизвикателствата са много. Аз и публично го казвах, и тук пред Вас, ще кажа, когато стъпих във Фонда, средното забавяне на обработката на проектите, беше 18 месеца.
Господин Петров, сигурен съм, той не назова темата, но предполагам, че ще е в темата за местните инициативни групи.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Да.
ВАСИЛ ГРУДЕВ: В местните инициативни групи, аз заварих нито една подписана стратегия, тоест процедурите, по които ще работят местните инициативни групи, отпушихме – 136 одобрени. В момента всички те започнаха пък да си изсипват проектите, които са насъбрали при тях, което при нас можете да си представите до какво ни води, защото канализирах някакви усилия, одобрихме плановете, стратегиите, отпушихме средствата за тяхното администриране, защото имаше неплатени средства за администрирането на местните инициативни групи от две години назад и това водеше до едно напрежение в самите, дори и в общините ще кажа, защото пък те субсидираха на местните инициативни групи като административни разходи. Това го изчистихме, но пък в момента, сме пред втори бум. Тъй като успяхме да затворим това нещо, сега имаме хиляди проекти, което изисква доста работа. Тя ще бъде и децентрализирана, но тематиката която Вие започнахте е вярна, така че радвам се, че Вие подемате този дебат и дискусия. Аз ще се радвам наистина да получим и Вашата подкрепа. Сега, дайте да не си говорим и други празни приказки.
Възможностите на Комисията, госпожо Председател, в едно такова предложение е по-скоро като принципна подкрепа, нали, дайте да си кажем истината. Но дори и тази принципна подкрепа Вие, знаете, че когато тя започне да бъде повтаряна многократно в рамките на години и бъде водена като целенасочена политика рано или късно ще доведе до добър резултат. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Грудев.
Колеги, изказвания?
Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ: Мислех си, господин Грудев, че втората част на Вашия отговор ще бъде в частта, идеята на колегата Петров, за някаква банка, доколкото разбрах, колкото и странно да звучи. Искаше ми се във втората част на Вашия отговор по-скоро да говорите за акредитация, за оторизация, за Европейска комисия, за принципала Министерството и може ли ДФЗ Разплащателна агенция да съществува под формата на банка, защото аз искрено казано, не съм чул това да е в 28-те страни?
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Абазов, аз смятам, не като говорител на господин Петров, но той го каза в смисъл такъв, че да акцентира върху важността на институцията Държавен фонд „Земеделие“. Така ли беше, господин Петров?
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Нека да не говорите от мое име. Аз казах, че по същество Държавен фонд „Земеделие“, повтарям си думите Държавен фонд „Земеделие“ е инвестиционна банка. Той работи като инвестиционна банка и съответно служителите, които работят в тази институция трябва да бъдат оценявани като такива и да бъдат изравнени с останалите управляващи органи.
Не съм казал, че предлагам нещо, което е утвърдено, сертифицирано от Европейската комисия да се превърне в банка. Грешно сте ме разбрали, моите уважения към Вашата компетентност, но изказвам едно така неудовлетворение от това, което каза господин Грудев. Въпреки всичко смятам, че са нужни извънредни мерки, защото ако ние загубим няколко десетки милиони да не казвам, защото могат да станат и стотици милиони евро, а дадем няколко милиона затова да се обезпечи нормалната работа на Държавен фонд „Земеделие“ мисля, че всеки икономист би възприел този начин на работа. Наистина апелирам към депутатите особено от ГЕРБ, защото Министерството на финансите е при тях и към госпожа Председател, ако трябва да се предприемат и други мерки, но Държавен фонд „Земеделие“ заради това че физически не може да свърши работа, а това е още повече демотивиращо, че вътре има хора, които получават от останалите, защото за толкова стигат парите. Не задавам въпроса като сложиш нови и нови звена на техническа помощ няма ли тази една заплата да остане на 6 месеца. Това е отделен въпрос, защото стават много хората. Искам да кажа, наистина положението там е такова, че то иска извънредни мерки. Искам деминимис. (Реплики и смях.)
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Петров.
Заповядайте, господин Георгиев:
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми гости от Министерството, колеги! Аз така се притеснявам като чета, че това писмо е от господин Петър Петров. Доколкото знам, господин Петров, Вие сте от управляващите. Някак си малко странно ми звучи целият процес в този момент, който тече. Аз очаквах това на Коалиционен съвет – да си направите това предложение, защото се притеснявам, че ако това Ваше предложение и стенограмата стигне по премиера, не Вие е спокойно, може да уволните господин Грудев и заместник-изпълнителният директор. Така както сте записали нещо излиза, че те не си вършат работата, за което аз смятам, че не е така, защото има огромна разлика, в интерес на истината след министър Порожанов, тук съм съгласен и след предишния изпълнителен директор, за напредъка в момента. Това няма как, нали, да не го отразим. Това, което Вие сте написал ми се струва, че трябваше на Коалиционен съвет да си го обсъдите.
Тук не съм съгласен с господин Грудев, тъй като Комисията може много да направи, защото първо, по тези въпроси и в тази комисия сме ги коментирали от страна на опозицията, винаги сме били конструктивни в интерес на истината за подпомагане на земеделските производители. От парламентарен контрол многократно с колегите сме задавали тези въпрос, така че тук не може да казвате, че опозицията ще се радва, че нещата не вървят. Тук не съм съгласен. (Реплики.) Да, съгласен съм, това писмо ще го използваме някой път, може би, в предизборната кампания, което сте направили, това в кръга на шегата, разбира се, но считам, че тези въпроси са важни и, че трябва Вие на Коалиционен съвет, а това което ние сме направили като Комисия, госпожо Председател, спомняте си, че винаги когато сме гледали бюджета, винаги сме питали и министрите, и в случая господин Грудев, с какво Комисията може да помогне, за да вдигнем бюджета и на Фонд „Земеделие“, и на администрацията по тези въпроси, винаги сме били конструктивни като опозиция и Комисията като цяло сме говорили на един език. За мен тези въпроси са, пак казвам, от страна на управляващите. Считам, че господин Грудев най-добре познава тези проблеми.
Убеден съм, че многократно ги е поставял. Не се и съмнявам и, пак казвам, странно ми, че това нещо го гледаме тук в нашата комисия, по този начин.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Георгиев.
Господин Петров, искаше дуплика.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Само две думи. Искам да Ви кажа, че няма нищо странно в това в компетентната комисия, човек, който не е член на тази комисия, който наблюдава еврофондовете в друга комисия да внесе писмо до председателя за нещо тревожно, което е установил, което е специфично, обсъждано е на коалиционни съвети, но няма взети решения.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Петров, ние не може да сме сигурни, че това е тема, която е обсъждана в Коалиционен съвет. Не е наша работа като членове на Комисията.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: В малката коалиция е обсъждан.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте, господин Грудев.
ВАСИЛ ГРУДЕВ: Само нещо да допълня, тъй като е редно все пак да разсеем драматизма на събитията. Нито за миналата година, нито за настоящата година Фонд „Земеделие“, представлявайки държавата ще загуби дори едно евро от Програмата за развитие на селските райони или от директните плащания.
Бъдете сигурни като ресорна комисия и бъдете уверени в това, че ние ще работим по такъв начин, че бюджетът, който имаме и по Програмата, и по директните плащания ще бъде изпълнен на сто процента. Нещо повече, миналата година мога да се похваля завършихме с преизпълнение на Програмата за развитие на селските райони, не гонихме усвояване, не гонихме така последните дни на месец декември, за да търсим изпълнение на плана за оторизацията на плащанията. Имаме една много стройна организация.
Мисля, че всички сте забелязали, що се касае и за изплащанията на средствата по Стълб 1, по Стълб 2. Заложили ли сме едни доста амбициозни графици, които пак съм сигурен, че сте забелязали, може би, от половина година изпълняваме до ден точно и когато сме публикували, кой ден какво ще платим, може да е и половин година по-рано, но го спазваме до дни. Това внася една предвидимост в средата, така че все пак да не бъдем драматични в краските, с които описваме. Говоря за макроикономическото ниво на усвояване и на изпълнение на Програмата. Бъдете уверени като ресорна комисия, че и за настоящата година няма ни най-малък риска за неизпълнение на програмите. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Грудев.
Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ: Госпожо Председател, първо, дебело искам да подчертая, че лично аз, а предполагам и Комисията твърдо подкрепяме, заплащането на служителите на Фонд „Земеделие“ на Разплащателна агенция да растат. Но мисля, че с този подход, който е избран, ние няма да постигнем целта си.
На всеки е пределно ясно, че решенията, как и колко да се повишат заплатите на служителите в структурите на Министерството на земеделието, не става с едни докладни на народни представители, внесени в Комисията по земеделие.
Да, господин Петров, ние сме за да се повишават заплатите във Фонд „Земеделие“ и Разплащателна агенция, но мисля, че не е това начинът. По-скоро това ми прилича на някакви пасове, където са уговорени – аз на теб, ти на мен, и да си кажем приказките.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА Дълбоко се съмнявам в това, господин Абазов. (Реплики.)
БЮРХАН АБАЗОВ: Приказките си ги изприказвахме, но реалностите са друго. Ще Ви помоля да отворите стенограмите от гласуването на бюджета, където да видите кой опозиционно действащ народен представител е предложил увеличаване на бюджета на Министерството на земеделието в перата – Българската агенция по безопасност на храните, Разплащателна агенция, Агенцията по градушките и Напоителни системи. Колкото и нескромно да звучи това съм аз, и това е начинът да се повиши заплащането на отделните сектори в Министерството. Така че ако искаме нещо да свършим реално, полезно, това което всички искаме мисля, че това е начинът, но не този. Това го приемам за някакъв популизъм, с което се съгласяваме в името на това, колегите от Разплащателната агенция наистина да им се повишат заплатите, защото заслужават.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Абазов.
Госпожо Таскова, заповядайте.
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Съществото на точката, процедура ли, не знам как да го кръстя, тъй като то по никакъв начин не съответства с правилника на Комисията или въобще с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
На мен лично, може би, аз съм единственият член от Комисията, който не е запозната със заплатите на служителите във Фонд „Земеделие“. Те не са публична информация, нямам достъп до нея, така че няма и как да изкажа мнение дали съм съгласна да се увеличават заплатите.
Единственото, което мога да кажа е нека ръководителите им да определят адекватни според труда на тези хора заплати. Но след като няма и конкретни предложения за някакво процентно увеличение, на кои точно специалисти, по каква точно конкретна работа, наистина уважавам труда на господин Петров и може би целта му е просто да ни запознае, че някой има повече работа и не е достатъчно оценен като заплащане, но смятам, че на този етап можем да приключим тези разисквания, защото нищо повече днес не можем да свършим – една морална подкрепа, или решаване от името на Комисията, че искаме служителите във Фонд „Земеделие“ да вземат актуални заплати според свършената си работа.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Таскова.
Ако може и аз да взема думата, за да разсея съмненията на колегите от опозицията. Според мен не е необходимо да търсим някаква конспирация по даване на пасове.
Постъпило е в Комисията по земеделие предложение от народния представител господин Петров. Лично аз му благодаря, че си е направил труда да постави пред Комисията този въпрос с ясното съзнание, че ние като Комисията не сме компетентни да променяме възнагражденията, на който и да е държавен служител, но смятам, че нямаше нищо излишно в неговото изказване и адмирирам неговата идея да ни запознае с проблема, който е в Държавен фонд „Земеделие“ и не само в него, и както каза и господин Абазов, всеки управляващ иска да дава високи заплати, но трябва да бъдем реалисти, както каза и господин Грудев и да се разпростираме според възможностите ни. Тази година има увеличение на възнагражденията в БАБХ с 10%. Догодина живот и здраве, и благодарение на отговорното поведение на господин Петров, ние като народни представители може да искаме увеличение на заплатите в Държавен фонд „Земеделие“
Смятам, че тук няма нищо лошо, а напротив чухме данни, които всички ние като народни представители и в регионите си, и в комуникацията в парламентарните групи ние може да ги представим като факти, така че, господин Петров, лично аз от името на нашата парламентарна група, и Ви благодаря за изпратеното писмо.
Да, ако Вие сте с грешното впечатление, че ние като Комисия може да приключим с даден акт, който би бил задължителен дали за Държавен фонд „Земеделие“, за Министерството на земеделието, или за правителството, знаете, че това няма как да стане, но напълно Ви подкрепям.
Господин Грудев, знам, че заплатите в Държавен фонд „Земеделие“ са по-ниски от труда, който се полага, имайки предвид, че Държавен фонд „Земеделие“ през последните години стана една от най-важните институции в страната, разпределяйки толкова много средства, които са значителен процент от икономиката. Мога да Ви благодаря, че откакто Вие управлявате видимо и това не е мое мнение, а е мнение и на бранша, с които се срещам в избирателния си район, видимо има подобрение в работата на Държавен фонд „Земеделие“.
Смятам, че ние трябва да Ви дадем кураж да работите все така добре. Държавен фонд „Земеделие“ наистина да подобрява условията на работа на своите служители, а ние като Комисия можем само когато и където е възможно и в рамките на възможното да съдействаме за получаване на по-висок бюджет на базата, на който да разпределите по-високи заплати и да запазите обучените кадри в Държавен фонд „Земеделие“, за да не отиват в частните консултантски фирми.
Господин Петров, аз малко като Ваш адвокат, но смятам, че това е било идеята на писмото, а получавайки писмо още повече от колега, народен представител, бивш член на Комисията по земеделието и храните смятам, че е много полезно, че направихме днешното изслушване.
Няма абсолютно никаква конспирация или някакъв друг сценарий. С оглед на това, уважаеми колеги, предлагам Ви предложението на господин Петров да бъде изпратено на Министерството на земеделието и храните, до ресорния вицепремиер Томислав Дончев, при формирането на новия бюджет да вземат предвид и възнагражденията в Държавен фонд „Земеделие“.
Всички бихме били щастливи те да бъдат, господин Грудев, значително по-високи. Благодаря Ви.
Колеги, поради изчерпване на дневния ред закрива днешното заседание. Благодаря Ви.


(Закрито в 16.35 ч.)


Председател:
Мария Белова

Стенограф:
Мария Николова