Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Комисия по земеделието и храните
Комисия по земеделието и храните
18/03/2020
    Разглеждане на Законопроект за управление на агрохранителната верига, № 002-01-10, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2020 г. – за второ гласуване.
    ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Комисия по земеделието и храните







    П Р О Т О К О Л
    № 82

    На 18 март 2020 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния


    Д Н Е В Е Н Р Е Д:


    Разглеждане на Законопроект за управление на агрохранителната верига, № 002-01-10, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2020 г. – за второ гласуване.

    Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по земеделието и храните, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.

    Заседанието беше открито в 12,15 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Мария Белова.

    * * *
    ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Добър ден, уважаеми колеги!
    Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по земеделието и храните.
    Колеги, получили сте съобщение с дневния ред и материали за днешното заседание.
    Дневният ред е следния:
    Разглеждане на Законопроект за управление на агрохранителната верига, № 002-01-10, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2020 г. – за второ гласуване.
    Има ли други предложения относно дневния ред? Няма.
    Моля да гласуваме.
    За – 18, против и въздържали се – няма.
    Дневният ред се приема.
    Гости на днешното заседание са: доцент доктор Янко Иванов – заместник-министър на земеделието, храните и горите; доктор Петя Петкова – директор на дирекция „Политики по агрохранителната верига“; доктор Димитър Димитров – държавен експерт в дирекция „Политики по агрохранителната верига“; доктор Илиян Костов – заместник изпълнителен директор на Центъра за оценка на риска по хранителната верига; и госпожа Пенка Манева – началник отдел в дирекция ЗХОЖКФ („Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите“) на Българската агенция по безопасност на храните.
    Добре дошли на гостите!

    Преминаваме към точка единствена:
    РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА АГРОХРАНИТЕЛНАТА ВЕРИГА, № 002-01-10. ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 3 ФЕВРУАРИ 2020 Г. – ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ.
    В срока между първо и второ гласуване са внесени три предложения за промени, които са отразени в работния доклад.
    Колеги, съгласно установената практика Ви е изпратен работен доклад на електронната поща и Ви е раздаден на хартиен носител. В тази връзка Ви предлагам да не чета текста на всяко предложение и редакция, да гласуваме само спорните предложения и анблок останалата част на Законопроекта.
    Имате ли възражения по предложението ми, или други предложения?
    Моля да гласуваме.
    За – 18, против и въздържали се – няма.
    Предложението се приема.
    По чл. 9 е постъпило предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители.
    Професор Бъчварова, ще представите ли предложението си?
    СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Предложението, което сме направили с моите колеги, предлага Комисията за защита на потребителите към Министерството на икономиката да отпадне от обхвата на органите на държавен контрол или контрол по агрохранителната верига. Причините са най-малко две.
    Първо, Комисията за защита на потребителите е оторизирана съгласно Закона за защита на потребителите да се занимава единствено с нелоялни търговски практики и да постановява посредничество между търговци на дребно и потребители, като за това се занимава не само с хранителни стоки, но и с всички останали. От тази гледна точка, има специален закон, който описва правомощията на Комисията.
    Второто съображение, свързано в тази посока, е, че дублирането на функции или дублирането в законови текстове на едно и също предложение, създава доста неясноти какво точно се очаква във всеки един от тези контролни органи.
    Ако Министерството може да обясни в Закона точно къде са разписани правомощията на тази комисия, защото аз не ги открих, освен нелоялните търговски практики.
    Трето, самата комисия няма абсолютно никакви правомощия по отношение на санкции и по отношение на установяването на каквито и да било нарушения. Ако например в магазинната мрежа има вино, спиртни напитки, които несъответстват етикетите на това, което е написано и цената, те се изпращат в Агенцията по лозата и виното, тя съответно прави лабораторните анализи, тя санкционира и връчва актовете. От тази гледна точка, въпросът е: защо и какво налага толкова много институции да се вкарат в този закон? Вкарването им в Закона ще доведе до един хаос и дублиране, което според нас е излишно на този етап.
    По същия начин можем да разсъждаваме и за Изпълнителната агенция по лозата и виното, защото те си имат специализиран закон какво правят, как правят и в момента, в който четох за Комисията за защита на потребителя също възниква и в тази агенция, която има точно такива контролни функции и е оторизирана чрез специален закон.
    ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, професор Бъчварова.
    Колеги от Министерството, ще вземете ли отношение?
    СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз прочетох становището, благодаря. Подготвила съм се, видях какво е храни, видях какво е... въобще тълкуванията са малко насила извадени от контекста.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: Ще помоля доктор Димитров да...
    ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (държавен експерт в дирекция „Политики по агрохранителната верига“): Благодаря.
    Добър ден! Министерството на земеделието, храните и горите е направило писмен отговор по така зададените въпроси. Това, което бих казал съвсем прагматично, е как стоят нещата с Комисията за защита на потребителите. Към този контролен орган е спазен абсолютно същият принцип, който е към всички други органи, които имат отношение по хранителната верига. Тоест както за другите специализирани контролни органи, които имат общи правомощия по Закона за управление на агрохранителната верига, но същевременно правомощията и инструментите за действие по специалните закони не стават, по същия начин е по отношение на Комисията за защита на потребителите, тоест няма никакъв принципно по-различен подход.
    Кое е обаче по-особеното при Комисията за защита на потребителите? Получава се така, че на практика в момента в страната единственият контролен орган, който има правомощия по закон да извършва контрол на спиртните напитки в обектите за търговия на дребно – това е много важен момент – в обектите за търговия на дребно, е единствено и само Комисията за защита на потребителите.
    Министерството на икономиката има отношение към производството на спиртните напитки, тоест това, което се случва в пердприятието, лицензирането на производството в предприятието, производствения процес.
    Агенцията за лозата и виното – тя има своите правомощия по Закона за виното и спиртните напитки, но само по отношение на виното, оцета и другите неща, които са в аспекта най-вече на винарската индустрия, докато единствено и само Комисията за защита на потребителите е органът, който може да извършва каквито и да са контролни дейности в обектите за търговия на дребно.
    Ако ние не ги включим в Закона за агрохранителната верига ще се окаже, че един от елементите на агрохранителната верига, а именно спиртните напитки като част от голямата част на храните и на един от етапите – дистрибуцията, предлагането на потребителя на крайния етап на агрохранителната верига, ще остане изключен от инструментите на този закон, който има някакъв вид рамков характер. Затова според нас не бива да се изключва Комисията за защита на потребителите, за да може и на общите принципи на Закона за агрохранителната верига да се подчинява както контролът върху спиртните напитки в търговията на дребно, така и на финалния етап на разпространението на този вид храна. Това е, накратко казано.
    ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
    Заповядайте.
    СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Една реплика. Просто не ме убедихте. Това, че някой трябва да сравнява цените и нелоялните търговски практики, не означава, че Вие имате контрол по хранителната верига и то само на спиртните напитки. Нали сме наясно, че по същия начин – хайде, тютюнът е изключен от храните, че те наблюдават цените, едва ли не трябва да ги вкараме някъде в Закона за тютюна и тютюневите изделия, примерно, че наблюдават цените. Цените се наблюдават и от много структури. Агенцията е тази, която е оторизирана да осъществява действителния контрол за съдържанието на алкохол, за отклонения от стандартите и така нататък.
    Оставам си на нашето мнение, че вкарването на много институции пречи. Имате закон, който казва точно какво прави. В този закон Вие нищо не казвате какво ще прави Комисията. Ако тепърва го дописвате, което няма как да стане, защо го вкарвате?!
    Ако ми намерите кой член от Закона казва какво ще прави тази комисия, освен че е сложена в началото?!
    ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Димитров.
    ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (държавен експерт в дирекция „Политики по агрохранителната верига“): Какво ще прави Комисията за защита на потребителите по смисъла на Закона за агрохранителната верига? Тя ще прави всички онези общи изисквания за контрол, които са валидни за всички останали контролни органи. Тоест, това е основният смисъл, Комисията за защита на потребителите да бъде в този закон, за да може тя да си служи с инструментите на този закон и да се превърне в един от органите, които са отговорни по новия регламент за официалния контрол.
    Освен това искам да Ви прочета съвсем накратко по Закона за защита на потребителите какво точно прави Комисията по отношение на спиртните напитки. Съвсем кратко е и то не се свежда само до цените и нелоялните търговски практики.
    Чета: „Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката, контролът се извършва с цел защита на потребителите срещу рисковото придобиване на продукти, които не съответстват на установените изисквания.“ Имат се предвид всички изисквания по отношение на спиртните напитки.
    „За целите на контрола длъжностните лица от Комисията за защита на потребителите извършват проверка по документи и по партидни номера за установяване на произхода на продуктите, както и проверки на място в търговските обекти за продажба на бутилирани спиртни напитки, съгласно Закона за защита на потребителите.“ Тоест, всички аспекти, свързани със спиртните напитки, в това число състав, в това число етикетиране на етап разпространение в търговската мрежа на дребно, са в компетенция към момента на Комисията за защита на потребителя.
    СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не сме на едно мнение. Аз все пак няма повече какви аргументи да извадя. Четете Закона, не го разбирате въобще, нямате представа какво прави тази комисия. Съжалявам, но може би трябваше да се обърнете преди това точно с въпроси и да направите срещи. Това, което четете и го тълкувате, просто не е вярно. (Реплика.) Извинявай, това, че гледаш етикета (реплика), това, че сравняваш етикета, а след това Агенцията по лозата казва 40 градуса ли е, или 42 градуса… На етикета пише 40 градуса алкохол. Комисията няма правомощия да изследва какво е съдържанието. Тя е една пощенска кутия, която трябва да го предостави в Агенцията по лозата и виното, за да се установи дали съдържанието на етикета съответства на това, което се предлага на пазара. Може да обиждам, не обиждам, но наистина тълкуванията са прекалено широки, за да ги възприема по начина, по който се представят.
    ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, професор Бъчварова.
    Заповядайте, господин Йорданов.
    ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ: В продължение на това, което каза колежката Бъчварова, бих искал да попитам конкретно в случая и по въпроса, който постави за спиртните напитки, какви функции тогава ще изпълнява Агенция „Митници“, която е ангажирана персонално с проверка на всички търговски обекти на дребно за всички акцизни стоки, в това число и алкохолните напитки? Те проверяват дали имат поставен правилно етикет, дали имат бандерол, и всички атрибути на подобен тип продукция.
    ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Митниците в крайна сметка проверяват спиртните напитки именно в качеството им на акцизна стока, а не от гледна точка на това, че са част от агрохранителната верига, не, това, че те са част от храните. Спиртните напитки са част от един от елементите на агрохранителната верига, тоест голямата група на храните, част от тях са спиртните напитки. Тоест от гледна точка на законодателството, свързано с агрохранителната верига и към момента единственият контролен орган е КЗП. Само тя има право да извършва контрола в търговските обекти на дребно. Няма друг орган, в това число Агенцията за лозята и виното също не може да отиде и да извърши проверка в търговската мрежа за търговия на дребно по отношение на спиртна напитка. За вино – да, за оцет – да, но не и за концентрираната спиртна напитка.
    ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ: Уверявам Ви, че Агенция „Митници“ извършва такива проверки по обектите за търговия на дребно със спиртни напитки! Имат право да влязат във всеки един обект, при всеки един търговец, да проверят дали спиртната напитка има поставен бандерол. Категорично съм убеден в това, което Ви казвам.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: Освен това тук говорим и за двойния стандарт, виждате че потребителите са много сериозно ангажирани, когато става въпрос за съответствие не само на стоката с етикета, ангажименти и когато проверяваме дали тази стока е същата, която се продава и в Германия и в другите държави, така че…
    ИЛИЯН КОСТОВ (заместник-изпълнителен директор на Центъра за оценка на риска по хранителната верига): Това са две различни неща. Едното е акциз, другото е безопасност на храните. Ще си позволя да дам такъв пример с хай куалити бийф. Това е месо, което подлежи на два режима. Единият е ветеринарният режим за хигиената и безопасността, другият режим е митническият, който включва дали наистина това е хай куалити бийф, защото там имаме различни митнически тарифи.
    Така че дайте да не бъркаме двата режима. И тук имаме два органа, едните са митниците, другите са ветеринарите, едните дават гаранции по отношение на санитарната годност на това месо, а в другия случай митниците казват: да, това е хай куалити бийф.
    По отношение на алкохола имаме същите неща. Едното е акцизът и права е госпожата, като казва, че митниците имат право да влизат и да гледат, но те гледат дали има акциз и дали има бандерол тази стока.
    А по отношение на етикета – съгласно изискванията не само на Регламента за официален контрол, а и Регламента за етикетирането на храните, в това число, както казва и уважаваният колега Димитров и алкохолът, и то спиртните напитки, компетентният орган какво прави? Първата му задача е да види дали има съответствие върху етикета и всички атрибути, които трябва да съдържа този етикет. А следващите, последващите така наречени контроли, които се правят със вземане на проби, той може да ги прати където иска, може и в Агенцията по лозата и виното, може и в официална лаборатория. Едното не е вързано с другото. Благодаря за вниманието.
    СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Санкция кой може да прилага? Кой може да санкционира? Агенцията по лозата и виното санкционира на база…
    ИЛИЯН КОСТОВ: Ама тя не прави проверка на малките производители!
    СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Оставете проверките, кой прави санкциите?
    ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: КЗП контролира и той санкционира…
    СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Нали това е официалният контрол – санкция. Кой санкционира – Агенцията.
    РЕПЛИКА: КЗП.
    СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не е вярно, просто не сте в течение. Агенцията по лозата и виното е тази, която санкционира. (Реплики.)
    Аз казах, че е пощенска кутия по отношение на това нещо да бъде установено дали е извън стандарта на етикета написано, или… Няма смисъл просто. Повярвайте ми, имам някаква експертиза, затова споря.
    ИЛИЯН КОСТОВ: Сигурно е така.
    СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да и по Закона за защита на потребителите също.
    ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Ако разрешите още съвсем малко за санкциите. Както и в момента в Закона за защита на потребителите е разписан целият санкционен инструмент на Комисията за защита на потребителите за нещата, за които отговаря, а КЗП, когато е включена в Закона за агрохранителната верига ще може да си служи с целия инструментариум за административно наказателната дейност и по Закона за агрохранителната верига, тоест ще бъде голяма загуба за контрола, за сигурността на пазара, ако един толкова важен сегмент, за който знаете, че дори са ставали някога много неприятни проблеми, ако един от тези контролни органи бъде извън инструментите на Закона за хранителната верига. Мисля, че това не допринася в никакъв случай за по-голямата сигурност на потребителя.
    ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Други изказвания?
    Ако няма други изказвания, моля, гласувайте направеното предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители.
    За – 6, против няма, въздържали се – 12.
    Предложението не се приема.
    По чл. 18 е постъпило предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители.
    Ще представите ли… То е същото като…
    СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Просто приемете същото гласуване.
    ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Моля, гласувайте предложението на професор Бъчварова по чл. 18.
    За – 6, против няма, въздържали се – 12.
    Предложението не се приема.
    СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Може ли малко дебат по темата, свързан с Глава VІІ – Финансиране на дейностите, свързани с официалния контрол по агрохранителната верига. Съгласно предложението се казва, че средствата за покриване на разходите за извършване на официалния контрол ще се изпълняват от конкретната администрация. Само че аз нямам спомен, особено в бюджета на БАБХ и в другите второстепенни разпоредители с бюджетни кредити, да е предвидена такава възможност или такова финансиране, европейският регламент по принцип казва, че държавата членка трябва да гарантира подходящи финансови средства. БАБХ със сигурност нямат средства, защото 10 милиона прехвърлихме за заплати в крачка между първо и второ четене на бюджета. Останалите всички структури, които са ангажирани със Закона, направен ли е въобще анализ Бюджет 2020 г., имат ли възможност те да финансират тези дейности, тоест не бизнесът да го прави, а да го прави този, който осъществява официалния контрол? Важно е, защото иначе само ще си запишем нещо, което съответно при невъзможност да бъде изпълнявано, на практика ще има проблеми при прилагането на Закона.
    ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Госпожо Петкова, може ли да отговорите.
    СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Със сигурност по време на бюджета не беше коментиран такъв въпрос и такава опция.
    ПЕТЯ ПЕТКОВА (директор на дирекция „Политики по агрохранителната верига“): Това, което можем да добавим като дебат и информация по този въпрос е, както виждате, във разписания чл. 70, ал. 1, това е планираният официален контрол, той се включва като част от единния многогодишен контролен план. Всяка една структура при правене на разчета за всяка година е предвидила колко са плановите проверки и съответно какви средства са необходими за осъществяването на този планов контрол. Така че при разчета на всяко едно ведомство при изготвяне на плановия контрол, са предвидени тези средства, знаете, че този многогодишен план се изпраща и в Комисията, елемент е от официалния контрол, който е част от регламента за официалния контрол. При разчета за финансовите средства и бюджетните години всяко едно ведомство следва да го включи.
    СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Добре, дайте ми пример, защото ал. 3 казва: размерът на таксите става на база на ценоразписа.
    ПЕТЯ ПЕТКОВА: Тъй като в ал. 2 виждате други дейности, изключения на плановия контрол, се заплащат от бизнес оператора. А именно тези дейности като размер на такси са включени и са визирани в ал. 3. Така че това са в случай на констатирано несъответствие, когато трябва официалният контрол да отиде да провери втори път обекта, тогава е за сметка на бизнесоператора, а това не е сметка на съответния бюджет, тъй като това не са планови дейности съгласно смисъла на Единния многогодишен план и на Регламента за официалния контрол.
    СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Официално планиран и други официални пише! Няма значение, просто не са планирани.
    ПЕТЯ ПЕТКОВА: Да, това не са планираните дейности, а това са поради една или друга вина на бизнес оператора при констатиране на несъответствия, тъй като при една проверка се дава предписание в повече случаи, за да се провери дали предписанията са изпълнени, И се прави последваща проверка.
    СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: По друг начин се разбира, защото ал. 1 „и други официални“…
    ПЕТЯ ПЕТКОВА: Може да го вържем с ал. 2, да, за да бъде ясно и да няма…
    СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Трябва да кажете как ще звучи, защото по този начин написано има друг смисъл.
    ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте, госпожо Манева.
    Ще направя една редакционна поправка.
    ПЕНКА МАНЕВА (началник отдел в дирекция ЗХОЖКФ на БАБХ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги! В допълнение на това, което каза доктор Петкова, е абсолютно вярно, че плановият контрол е разписан в Единния многогодишен национален контролен план, както в проверките, така и в пробите, но всичко е планово. А в някои от секторите, какъвто е например секторът на фуражите, вземането на планираните проби, които са разписани, съгласно и стария регламент, и новият регламент не внася различно условие, се заплащат от бизнесоператорите единствено и само цената на анализите. Така че в тази връзка когато говорим за планиран официален контрол, тук не трябва да разбираме стойността на извършваните анализи, а запланираният контрол в сектора на фуражите. Това е предвидено в Закона за фуражите в чл. 50а, ал. 4 и тези средства към настоящия момент не са предвидени в бюджета за 2020 г.
    Иначе по отношение на ал. 2 и ал. 3 Приложение № 4 да допълня на Регламент 625, това са задължителни такси, които се събират по време на планиран официален контрол, те са задължителни за всичките 28 държави членки на ЕС, те са въведени в тарифата, която е изготвена и приета от МС и която и понастоящем БАБХ прилага, но цените на пробите се заплащат съгласно ценоразписите на съответната лаборатория. Дали ще бъде лаборатория на официалния контрол – това е едната страна, или тъй като нямаме лаборатории, които да извършват всички планирани анализи, ползваме външни лаборатории съгласно направен подбор и тогава се използват ценоразписите на тези външни лаборатории. Благодаря Ви.
    ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
    МАГДАЛЕНА ДАКОВА (законодателен референт): „Размерът на таксите за дейностите по ал. 2 се определя в съответствие с Приложение 4 на Регламент ЕС 2017/625, тарифите и/или ценоразписите, определени в съответните нормативни актове по чл. 12-18.“
    ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Професор Бъчварова, съгласна ли сте такава да бъде редакцията?
    Първо подлагам на гласуване редакционното предложение на професор Бъчварова на чл. 71, който става чл. 70. (Реплики: „Всички сме за“.)
    Подлагам на гласуване целия текст на чл. 71, който става чл. 70.
    За – 18, против и въздържали се няма.
    Предложението се приема.
    Професоре, друго имате ли?
    СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не.
    ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Моля, гласувайте така представения Проект на Доклад на Законопроект за управление на агрохранителната верига, № 002012, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2020 г. за второ гласуване.
    За – 12, против няма, въздържали се 6.
    Колеги, с това приехме Законопроекта.
    Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.



    (Закрито в 12,42 ч.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    Мария Белова
    Стенограф:
    Галина Мартинова
    Форма за търсене
    Ключова дума