Изслушване на земеделските производители от районите на Добрич, Силистра, Варна, Шумен и Бургас.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните





ПРОТОКОЛ
№ 92

На 9 септември 2020 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния



ДНЕВЕН РЕД:


1. Изслушване на земеделските производители от районите на Добрич, Силистра, Варна, Шумен и Бургас.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по земеделието и храните, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията Мария Белова.

* * *

ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Преди да дойдат колегите, само искам да Ви уведомя, че имаме нов член в Комисията по земеделието и храните – господин Кърчев. Добре дошъл! Надявам се да работим ползотворно с Вас и се надяваме като екип да Ви допаднем.
БОРИС КЪРЧЕВ: Здравейте от мен. Познаваме се с всички. Народен представител от Казанлък съм. Надявам се наистина да съм полезен в Комисията за краткото време, което ни остава да работим и пълноценен за региона си.
Благодаря за представянето. За съжаление, днес имам по чл. 83 във Вътрешна вал представяне на Законопроект, така че трябва да напусна. Съвсем за кратко съм тук – само да се запознаем, но предполагам, че на следващата комисия ще бъда ползотворно тук.
Благодаря. Лека работа и ползотворна Комисия.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Вече започваме официално. Добър ден, колеги! Добър ден, уважаеми гости! Добре дошли! Имаме кворум и откривам заседанието на Комисията по земеделието и храните. Проект на дневния ред – точка единствена: Изслушване на земеделските производители от районите на Добрич, Силистра, Варна, Шумен и Бургас.
Имате ли други предложения относно Дневния ред? Ако няма други предложения, който е съгласен с предложения Дневен ред, моля да гласува.
За – 20, против – няма, въздържали се – няма.
Дневния ред е приет.
Гости не днешното заседание са: от Министерството на земеделието, храните и горите – д-р Лозана Василева, заместник-министър, господин Петър Кировски, директор на дирекция „Растениевъдство“ в МЗХГ; представители на земеделските производители: Андрей Валентинов Василев, Милен Райчев Георгиев, Спиридон Атанасов Спиридонов, Александър Пеев Александров, Георги Енчев Димитров, Румен Гочев Тенев, Селим Смаил Иса, Екатерина Маринова Кишишева, Радостин Проданов Кишишев, Илия Янчев Проданов, Николай Киров Киров, Теодор Иванов Тодоров.
Добре дошъл още веднъж на гостите. Само ще Ви помоля, когато взимате думата по време на изслушването, да се представяте за протокола.

Преминаваме към точка единствена:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ ОТ РАЙОНИТЕ НА ДОБРИЧ, СИЛИСТРА, ВАРНА, ШУМЕН И БУРГАС.
Представители на земеделските производители, имате думата за представяне на Вашите виждания за проблемите, които Ви вълнуват и за възможностите за тяхното решаване.
Господин Апостолов, заповядайте да представите гостите на днешното заседание.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Добър ден, колеги! Първо искам да благодаря на ръководството на нашата комисия. Тя, както винаги, блестящо се справя – цялата ни Комисия ведно с ръководството, по всички наболели земеделски теми и наистина сме пример за една от Комисиите, които работим консенсусно в този парламент.
Уважаеми колеги, гости! Пределно ясно е, че тази година беше изключително тежка за земеделските производители от различни области, с изключително ниски добиви, които са получени на определени места. Както онзи ден показаха климатичната карта на България, България вече е разделена по оста Запад-Изток, тоест Север-Юг, но частта в Западна България беше с нормални валежи, даже над нормалните. Имаме изключителни добиви за някои области, които в продължение на десетки години въобще не са се случвали. В Монтанско, Видин има добиви над 700 кг, в Ловешко има добиви над 750 кг от есенни култури, но, за съжаление, Източната част на страната, части от Русенско, Силистра, Разград, Варна и надолу в Южна България – Карнобат, Айтос, Бургас бяха жестоко ударени земеделските производители.
Бих могъл само за кратко да представя абсолютно официални данни, които за няколко от общините в Добричка област. Например, община Балчик за 2019 г. добиви за пшеница – 580 кг, тази година – 163 кг. Това са официални данни, които са подадени справки в МЗХГ. Община Каварна – 550 кг средни добиви за предходната година, за тази година – 170 кг. При слънчоглед – 140 тази година, предна година – 360 и т.н. Тази справка може да бъде предоставена съвсем официално.
Наистина климатичните условия показаха своята истинска сила в тази тежка година и производителите са поставени в невъзможност да извършват основни стопански мероприятия, включително твърдя, предполагам, че те ще потвърдят със свои думи, че е поставена под угроза и самата сеитбена кампания. Няма да говорим за изгубените доходи в земеделието, това е ясно на всички. Няма да казваме как се отразява това на БВП и с колко процента участва земеделското производство. Няма да говорим за износа. Не политизираме тук, в тази комисия, дебата за зърното и хляба, защото нашата комисия, както в началото казах, не се събира тук, за да политиканства и никой не искам да излиза от тази зала с такива впечатления, че ние говорим, че няма да бъде осигурен зърнения баланс. Това може да се говори на някои други места или отсреща на площада да се говори по тези теми.
Тук искаме съвсем професионално, пред абсолютно всички Вас, достойни члена на тази комисия, този път да направим нещо, което е малко по-различно, уважаема госпожо Председател. Много пъти сме имали изслушване на земеделски производители от други области – и овощари, и зеленчукари, и в областта на лозарството, които са били гости на тази комисия и ние сме се вслушвали в техните проблеми, но много рядко не сме стигали до решения.
Бих искал, след като изслушаме производителите, да се обединим върху едно мое предложение, което правя сега съвсем официално: Комисията да излезе с решение, което да стане решение на НС – да, това е практика, госпожо Председател, проверено е юридически, съществува тази форма, тоест в нашия правилник има такава форма, че Комисията може да излезе с Проекторешение, което да бъде подложено на гласуване и в пленарна зала и да се оформи решение на НС за спешно подпомагане на земеделски производители с площи до 10 хиляди декара – говорим за подпомагане в есенната кампания, установени добиви, примерно три пъти по-ниски от нормалните, и да им бъдат подсигурени средства за есенната кампания не под формата на кредити, а под формата на субсидия, след като, естествено, се вземат данните от НМИ за справка „валежи“ и температури. Тоест да има ясни и точки критерии, или както каза господин Абазов, да има ясна схема на подпомагане, което е решение как изпълнителната власт ще се го направи. Това си е проблем на изпълнителната власт. Защото това нещо, уважаеми колеги, в съседна Румъния беше направено още на 1 юли 2020 г.
Така че нека да дадем думата на хората, които са дошли. Даже в момента ще Ви кажа, че не се е случвало в близките 40-50 години да влизат в царевични посеви с адаптери за прибиране на пшеница, защото нямат какво да реколтират то тези площи, тоест площите са нулеви. И при приблизително клонящи към нула, не казвам нулеви, добиви от пшеници, защото средната статистика може да показва някакви добиви на фона на някои стопанства и микрорайони, които са регистрирали добиви, но повечето от колегите тук ще Ви кажат, че добивите в стопанствата са между 50 и 150 кг пшеница, при нулеви добиви, регистрирани в царевични насаждения, с един слънчоглед, който е дал два пъти и половина по-ниско от нормалното, хората годината няма да я вържат. И ако ние не искаме тези производители на фалират, пак казвам, не се политиканства на тази маса, това са реалните неща, даже някои от тях вече са фалирали. Много добре те знаят какви задължения влачат от 2017 г. за торове и препарати, защото и 2018 г. и 2019 г. също бяха неблагоприятни. Така че някои от тях наистина вече са фалирали фактически, само не са го обявили. Нека да им дадем думата, може би могат да начертаят някое „по-розово“ бъдеще, надявам се.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Апостолов. Преди да попитам дали други колеги искат думата, ще изразя и нашата позиция. Напълно Ви подкрепям в това, което казвате и всички ние, останалите членове на Комисия по земеделието и храните, при срещите ни със земеделски производители винаги сме изразявали подкрепата, предвид и ситуацията тази година. Само не искам да създаваме грешно впечатление, че ние законодателно бихме могли – не знам и колегите, като професор Бъчварова от няколко народни събрания, като господин Абазов, експертите – освен внасян Законопроект за изменение на Закона за държавните бюджет друго не виждам как ние бихме могли с решение на НС да гласуваме обезщетение, парична сума за изплащане. (Реплики.) Не знам дали това ни е в правомощията.
Вие много правилно казахте, че ние като Комисия, независимо, че сме от различни политически сили, не сме изваждали на преден план политическата принадлежност, а винаги сме работили експертно и в опит за подкрепа на земеделския бранш. Това ще го проверим. Но, ако колегите и те искат да вземат думата как конкретно би могло да стане това и как може да вземем такова решение, ще се радвам, ако може да помогнат.
Други изказвания от страна на народните представители, или след като чуем земеделските производители?
Уважаеми земеделски производители, заповядайте.
Водим диалог, така че смятам, че всички сме от едната страна и можем да си кажем нещата такива, каквито са. Всички сме наясно със ситуацията.
Заповядайте, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Госпожо Председател, уважаеми колеги! Понеже съм и от двете страни – не виждам от някой от Силистра, поне не, които познавам, и като земеделец от Силистра, и като член на Комисията, потвърждавам всичко, което господин Апостолов каза и което, предполагам, че и колегите земеделци ще кажат, че липсата на валежи доведоха до безкрайно ниски добиви. В същото време всички мероприятия, като торене, пръскане и така нататък бяха извършени, а това натовари изключително много земеделците и наистина трудно ще преживеят тази година някои от тях.
По какъв начин ще бъде предоставена помощта, защото за нея няма съмнение, че трябва да има помощ за всичките райони, както и колегата каза, където трайно беше без дъжд, където всеки може да докаже това колко добив е получил от всяка една култура и какви загуби е понесъл. Мисля, че когато имаме желание, ще намерим начини да помогнем на хората, когато нямаме желание, госпожо Председател, в лицето на Министерството, ще намерим причини. Сигурен съм, че при наличието на желание от страна на Министерството ще се намерят и пари, и начини, по които да бъдат преведени и дадени на тези хора.
Ще припомня леко назад проблем за тютюнопроизводителите, който стои от доста години. Миналата година господин Борисов отиде и изведнъж се намериха едни пари, при положение че две седмици по-рано на господин Порожанов му бях задавал въпроса откъде може да се дадат пари на тези тютюнопроизводители. Да, дадоха им се пари, така че съм сигурен, че дори и без да има нужда земеделците да изваждат техниката по пътната мрежа на България, да блокират кръстовищата, мисля, че е редно да им помогнем. И пак казвам, когато една институция като Министерството на земеделието има желание, ще намери начини.
Разбира се, ние като Комисия, като народни представители, ще подкрепим всяко едно предложение, което да бъде заложено за увеличението на бюджета, например в де минимис, или в някоя друга програма, която може да разплаща такива проблемни суми. Така че наистина ще призова и колегите земеделци да си кажат по райони кой какво е очаквал, какво е получил като добив, защото не навсякъде са толкова ниски добивите, но въпреки това, че не са ниски, загубите са големи. Ще ги помоля да не се притесняват, тук сме все от този бранш, така че няма от какво да се притеснявате. Кажете си всичко.
НИКОЛАЙ КИРОВ: Здравейте на всички. Приятно ми е. От Бургаския регион съм. Както Председателя на Комисията каза, аз се престраших да проговоря първи. Вижте какво, аз съм един от старите земеделски производители – от 1984 г. съм в земеделието, преди беше ТКЗС, АПК-та и от 2000 г. съм арендатор. Да Ви кажа, наистина такова нещо не вярвах, че може да се случи. Не вярвах! Аз специално в моите блокове ще говоря като потърпевш. Жънех рапица по 30 кг, тя абортира, тя въобще не се разви, остана на 30 сантиметра височина. Пшеница жънех по 130 кг. Комбайните се движеха, и ако Вие сте присъствали на жътва, шумът на комбайна, когато е празна, си личи – трака, вървеше като косачка. Просто чистехме полетата от плявата.
За радост падна няколко дена хубав дъжд, в края на месец май-юни и слънчогледът много добре тръгна в нашия регион, но беше дотук. Очаквахме от 80 до 120 кг слънчоглед. Рентите се запазват същите. Хората казват: предните години, като изкарвахме повече, не давахте повече, ние си искаме рентите. Действително положението на много от колегите – и аз в това число, е тежко.
Какво може да се направи? Да, знаем, че тук може да искаме да дадем някакви предложения, но все пак силата и желанието е общо както на изпълнителната власт, така и на законодателната власт, да решим да решим по някакъв начин, ако можем, да помогнем. Например, както казахте, има помощ от де минимус. Нека да се провери по какъв начин може да се помогне с някаква минимална сума, която се полага.
Другото нещо, в нашия регион имаше предложение за наемите, които са на Държавния поземлен фонд. Ако могат да се намалят, защото Вие знаете, че там са доста големи. Доколкото чувам в Добричкия регион над 100 лв и повече са наемите на търгове, когато се явяват колегите, защото – донякъде и ние сме виновни, че на самите търгове се наддаваме един-друг, цените, наемите са доста високи.
Другото нещо, което може да се направи. Не знам как е, но миналата година бяхме по-добре, но тази година имаме преотстъпен данък-печалба. Трябва да реализираме, да закупим техника или да направим инвестиция, в двойния размер на печалбата, която сме имали от миналата година – Вие знаете това. Ако примерно това нещо тази година може да не се изпълнява, да отпадне като ангажимент, също ще бъде някаква глътка въздух. Знаете колко проверки ни правеха данъчните, защото някои път накрая на годината сме имали по 10 лв. или 20 лв. данъци. Например, аз и с господин Горанов много пъти съм спорил по тази тема, накрая на годината имаме 10 лв. или 20 лв. данък и данъчните искаха целият преотстъпен данък да го връщаме. Ако може това нещо да се замрази за тази година също ще бъде от полза. И всичко, каквото може по някакъв начин да се помогне, ще е от полза.
Вижте какво, в регионите, в селата, в които работим, сме може би единствените, които се грижат и зимно време за хората. Аз поддържам пътищата зимно време в Сунгурларския район. Мога да Ви кажа, че ако не са нашите машини, има момента, когато не може да се занесе хляб на хората по селата. Ние сме земеделците, ние сме хората, които в регионите помагаме на хората.
В тази суша земята е като камък. За да погреба човек, аз пращам багер без пари. Какво да правя?! Идва и кметът и казва: не може да се копае. Ние сме хората в районите. Ако примерно се провалим, фалираме по някакъв начин – да, всеки се бори, никой не е казал, че няма да се бори, но ако фалираме, тежко ще бъде положението и на много хора покрай нас. Не го казвам с някаква заплаха, но това е реалността.
Колкото до стачките, до протестите, Вие знаете, че в това отношение можем да ги правим. Лично съм бил тук първи, когато доведох от Бургас тракторите – господин Абазов знае, в София, на паветата – господин Борисов тогава беше кмет. Докарахме над 1500 машини от цялата страна. Но не е това начинът. Ние вече сме хора в 21-ви век, трябва да говорим по друг начин, ако можем да си помагаме. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Киров.
Други изказвания?
Заповядайте.
ТЕОДОР ИВАНОВ: От Карнобат съм. Искам само да продължа темата понеже всичко, което се дотук, е вярно. Наистина в някои микрорайони несъмнено има малко по-добри резултати, които пак не са добри, но на фона на това са добре. Но има региони, които са по-големи, където наистина добивите отиват под 100 килограма – говоря за Карнобатска община – 100 кг пшеница, по 50 до 80 кг слънчоглед, царевица – няма да Ви говоря, тя вече е прибрана. Чухте за рапицата, потвърждавам думите на Киров – съседи сме в поземлище и много добре виждаме какво се произвежда – точно такива са резултатите. Не сме лоши производители, това него Ви го гарантирам, защото и такива думи чувам. Когато отиваме в банките, казват: Вие сте слаби земеделци, затова направихте така. И банките в момента не дават кредити. Не знам дали това трябва да го говоря тук, но банките не дават кредити.
При нас имаме двама човека, които вече са си продали бизнеса, поради невъзможност да работят. Третият е в преговори да го продава. Ако това е пътят, мисля, че скоро в нашия регион няма да има земеделие. Не мисля, че тези, които ги купуват, едва ли и те ще преуспеят при тези положения, които са създадени с почвените и климатичните условите, с липсата на вода – нямаме напоителни системи в нашия регион, не можем да разчитаме на никакви напоявания. Мисля, че това, което държавата – говоря в глобален мащаб, може да направи, е да мисли наистина за напояване. Нашият регион такова нещо не е чувал – такава дума, и не знам как изобщо ще стане.
Другият вариант е – за момента, което трябва да се спаси, ако държавата наистина по някакъв начин може да гарантира пред банките за кредити. Не се дават кредити, казват: Вие сте неблагоприятен отрасъл и кредити няма да има. Не знам Киров дали няма да потвърди думите ми, или ще каже, че не е така, но това е положението. Напълно подкрепям това, което е казал дотук. Нищо розово не се очертава. Гледам прогнозите, които са, във времето. Предстои да се сее рапица – тя даже трябваше да е засята, но никой не я е сял, което е основна култура при нас. Ако и ние не засеем и не стане, значи сме година напред сме на минус. Така че, ако трябва да очерним картината, имаме много начини още да я очерним. Въпросът е, че това, което го говоря, е реалност.
Като говорим за социални придобивки, ние в Карнобат само земеделци издържаме футболния отбор. Може би се налага да преустанови дейността. Като социални дейности изпълняваме каквото ни е като ангажимент. Сега например на Общинския съвет в Карнобат предложихме да се разсрочат наемите върху общинските пътища и каналите. Абсолютно ни беше отказано. Никой не съдейства, никой не вярва, че наистина има проблем. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Пак ще си позволя да взема отношение, защото приемам това изслушване не толкова протоколно, колкото работно. Напълно сте прав във връзка с напояването. Добре си спомням 2015 г., когато законодателно – господин Абазов, сещате се – ударно променяхме Закона за сдруженията за напояване именно с цел нашите земеделци да имат облекчен режим, в който да учредяват такива сдружения за напояване. (Реплики.)
Професор Бъчварова, облекчихме много условия. Да, и това, че Вие сте от Карнобат общо взето сме от един край – аз съм от Сливен, и от 2015 г. се опитвам чисто административно да обяснявам на колегите-земеделци, че наистина бъдещето е в тези сдружения за напояване, още повече че – госпожо Василева, Вие ще ме допълните – за големия ресурс, с който разполагаме за кандидатстване за Програма във връзка с изграждането на напоителните съоръжения, но все още моето лично убеждение, че земеделците бягат от тази тема, а тази година е ясно доказателство, че вече ще работим при такива условия, предвид и климатичните промени, все по-трудно ще става без напояване.
Наистина се надявам и Вие като водещи земеделци във всеки един район, да помислите върху темата за напояване и за темата за сдруженията за напояване, защото смятам, че там законодателно сме осигурили облекчен режим, работещ Закон, който много лесно може да се прилага, съответно по Европейските програми има достатъчно средства за изграждане на такива напоителни съоръжения. Смятам, че в Северна България все повече земеделци се възползват от това, докато при нас тази тема изобщо не се коментира – това между другото.
Други изказвания?
Заповядайте.
СПИРИДОН СПИРИДОНОВ: От регион Добрич съм. Ще гледам да не се повтарям с колегите – болката е обща. Малко ми е срам да се оплаквам, защото не мога да приема насериозно това, което се получи, пък камо ли да повярват хората, които стоят отстрани, и да им обясняваш какви са добивите и въобще какви са резултатите.
Образно мога да Ви кажа примерно, че с едни 10 хиляди декара, ако около два милиона и половина е оборота за година, тази година ще е петстотин хиляди лева. Това се очертава.
Другото, за което искам да Ви информирам. Всичките мерки, които са пуснати по пандемия тази година, при нас не може да се закачим на нито една мярка. Наскоро ми подхвърлиха, че може да се кандидатства за около 300 000 лв. с 3-годишен гратисен период. Проверихме в банките. От вратата ни връщат.
Имам и други дейности, но не съм намерил възможност да кандидатствам не само в земеделието.
Понеже набързо организирахме тази среща, мога да Ви кажа, че за два дни събрахме 400 подписа, което ми говори, че колегите са доста притеснени. За да се постигне този голям ефект с подписи, явно, че нещата са зле.
Другият въпрос, който ги вълнува хората в нашия бранш, е, че има може би около 50-60%, които са сключили твърда рента. Няма да е коментираме колко е – 50, 70, 100 – няма значение, и хората се притесняват, че в края на годината, като дойде време за плащане на ренти – едва ли някой ще извади пари да плаща, ще се стигне до дела. (Реплики.). Ако наистина стане така, не знам как ще се спасяват. Някои от Вас може би ще каже: Ами, Вие давате по 120 лв. рента за държавни земи, като играете по търгове. Ами, когато полето ти е 500 или 1000 декара, и в средата има едни 30-40 декара даваш мило и драго да не допуснеш някой вътре да ти развали всичко. Трябва да го пазиш с пръскане, да му осигуряваш пътища. Това е причината, а не лакомията да вземеш 30 декара и да се направиш на важен.
Молбата ми е по административен път да се види какво може да се направи. Колкото и да е малка помощта, добре е дошла за нас. Разбирането също е от значение, че имаме едни хора зад гърба си. Това е, което искам да кажа, засега.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Други изказвания?
Заповядайте.
ИЛИЯ ПРОДАНОВ: Здравейте на всички. Земеделски производител съм от Бургаски регион. Това, което искам да допълня към думите на колегите, е, че есенната кампания вече върви и по време на разговори с мои колеги това, което чувам, 90% от тях няма да торят наесен, просто защото нямат пари. Може би тук е мястото държавата да се намеси и да помогне, защото миналата година е минала – по нея нищо не може да се направи, но ако не наторим, ще изгубим и следващата. Мисля си, че държавата може да направи по този въпрос чисто финансово. Изслушването е ясно, всеки представя картината, тя вече от толкова време се говори, но каквото и да си говорим, на нас ни трябват пари. Това е истината. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ: От Добрич съм. Само искам да допълня към колегите, освен че няма с какво да наторят колегите, няма и с какво да засеят. Ожънаха 50 кг, кой можа я почисти, защото няма пари да се купят хубави семена, и ще засее с това. Това, като го засеем, няма да жънем, или ще жънем нещо, което е по-малко от тази година. След като не торим, няма да инвестираме и в препарати. Значи „Златна Добруджа“ ще стане по-бетер и от пустиня. Имам колеги, които нямат пари, ако не вали, да не сеят пролетта. Това е, което исках да кажа.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Уважаеми колеги, ако искате Вие да вземете отношение.
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз ще взема малко по-късно отношение, но все пак МЗХГ има ли нещо, което да предложи, да чуем те как виждат ситуацията.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Затова сме ги поканили.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Предполагам, че имат някакви идеи, възможности, които са обсъждали. Добре е да ги чуем.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте, господин Кировски, за информация, предвид ситуацията, по данни на МЗХГ каква е ситуацията в страната.
ПЕТЪР КИРОВСКИ: Здравейте, отново! Абсолютно ще потвърдя цифрите съвсем накратко, които Вие представихте, без да ви отегчавам с цифри. Кампанията на пшеницата приключи преди една седмица и на най-високите полета в Северна България средно за страната – средният добив за цялата страна, е 393 кг на декар. За Добрич – 178 кг на декар осреднен за цялата област. Цифрите, които Вие споменахте, изказвайки се, се доближават средно до тази цифра. При ечемика е малко по-добре – говоря за област Добрич – 303 кг е средният добив, за страната е 406 кг. Рапицата – 225 кг среден добив, но на фона на това, че площите с рапица са доста по-малко и производството по-малко. За област Добрич, тъй като чух, че има доста представители от там, само да Ви кажа, средният добив, който е записан тук е 202 кг. (Реплики.)
За рапицата говоря. Съвсем накратко за хода на жътвата на пролетниците. Към момента – данните са от онзи ден, прибрани са малко повече от 50% от площите слънчоглед в страната. за момента средният добив за страната е 184 кг. Връщам се отново на Добрич, където средният добив към момента е 155 кг. Прибрани са около 60% и малко над 60% от площите, които трябва да се приберат. Царевицата е доста по-назад, нормално. За страната към момента средният добив е 417 кг, за област Добрич – с едва 16% прибрани площи, средният добив е под 300 кг – 293 кг.
Това са данните по отношение на официалната статистика, която ние имаме. На мен поне това, което ми прави впечатление и виждам, е, че цифрите са осреднени. Не отивам на ниво област, за да дам съответно за областите. Цифрите са тези. Това е по отношение на производството.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Един въпрос: тези данни ги вземате от Областна служба „Земеделие“ на база….? (Реплики.)
ПЕТЪР КИРОВСКИ: Тази информация я получаваме всеки ден от ОСЗ-та и ни я представят късно вечерта за всеки един ден, като база данни. Приключваме да отчитаме, когато удари 1005, тоест видим, че навсякъде всичко е приключило. Това са текущи оперативни данни.
Какво е обикновено моето впечатление? Оперативните данни до известна степен в крайна сметка се различават от окончателните данни, които ще дойдат малко по-късно. Тогава всички земеделски производители ще трябва да декларират какво са произвели по съответната култура, за да го попълним и да го съберем като информация.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Кировски.
Господин Сабанов, нещо искате?
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Така по-може да се съглася, защото например не се сещам скоро да съм давал данни за нещо. Не вярвам и повечето от колегите да дават данни. (Реплики.)
Стъкмистиката е ясна и най-вероятно затова тези данни, които са за всички на тази маса, които се занимават със земеделие, им се сториха доста странни. Много завишени. (Реплики.). Много оптимистична прогноза на база средно в страната и например добив с 20 – 30 кг надолу е просто смешно.
ТЕОДОР ИВАНОВ: Искам да кажа, че данните може и така да излизат наистина, но ние говорим за нашите микро райони, където няма нищо. Наистина в Западна България може да се изкарали тройни добиви, ни ние казваме при нас, какво е изкарано. Не знам за България. Ние не спорим за зърнения баланс в края на краищата. Може би нещата там са съвсем други. Отклоняваме темата сега в България какво е. Ние говорим за нашите райони – Източна България. Това е, че няма нищо.
Мисля, че госпожа Танева идва в Бургас. Тя е от Сливен и много добре знае, какво е. Тя, ако не знае в Сливен какво е изкарано, аз ли да й обяснявам?! Сливен е най-зле от всички, а от тях не виждам никой. Тези, които са най-зле ги няма. (Реплики.).
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Аз съм от Сливен.
ТЕОДОР ИВАНОВ: Вие сте от Сливен, значи трябва да знаете, какво става в Сливен.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Да, знам. Знам, че колегите са зле.
ТЕОДОР ИВАНОВ: Така че не знам, какво трябва да обясняваме. (Реплики.)
С колегите, защото са на 50 км от мен, постоянно комуникирам. Те са най-зле. Тези, които сме тук, сме цвете пред тях, а тях ги няма.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Карнобат сте по-зле от нас. Сливен, Ямбол – ние си говорихме с господин Абазов, че ние сме …
ТЕОДОР ИВАНОВ: Да кажем, че сме на едно ниво.
Не знам там как се изкривяват данните, но от Сливен наистина трябваше да бъдат тук и те.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Вие сме ги поканили на тази среща, но чакайте не Ви каним ние. Вие поискахте. Принципно каним всички представителни организации от всички райони. В случая това изслушване беше по Ваша инициатива. Не знам как е станала организацията и как сте се разбрали кой да присъства, но общо взето приехме всички, които изявиха желание.
Не съм комуникирала с колегите – земеделци в Сливен. Не съм ги канила, защото тази среща не е наша инициатива. Смятам, че хората, които сте били инициатори, е било редно да поканите и хората от Сливен.
БОРИС КЪРЧЕВ: Ние в момента не сме представители на браншови организации. Ние в момента сме представители на земеделски производители.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: В тази комисия никога не сме делили желаещите да присъстват – дали са организации, дали са малки земеделски производители или големи. Отговарям на господина защо няма хора от Сливен. Чувствам се леко обидена, че не сте поканили като инициатори и наши представители.
Други изказвания – заповядайте.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Уважаема госпожо Председател, предлагам да затворим този кръг, защото дали добивът е 80 кг или 160 кг няма абсолютно никакво значение. Нека да продължим напред. Въодушевиха се колегите, не са съгласни с добивите. Вярно е, че е така. Добрият диалог в тази комисия нека да продължи, нека да чуем тук някой доайени, представители на Министерството на земеделието, защото има какво да се коментира и по техните неща, а времето напредва. Така или иначе добивите са ниски. Знаем го всички.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Апостолов.
Никой не оспорва ситуацията. Професор Бъчварова, заповядайте Вие за изказване. След това е господин Абазов. Ще дам думата и на госпожа Василева от Министерството.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, гости! Ще започна от това, за което преди малко стана въпрос – за отчетността на Министерството на земеделието, храните и горите – оперативна информация, която се събира или не се събира, или се задават въпроси по телефона. Нейната достоверност е някакъв ориентир, но не е точна от гледна точка на реалната ситуация в страната.
Освен това искам да обърна внимание, че до миналата година Министерството на земеделието публикуваше оперативната информация с приложения по области какви са добивите и производството. Тази година тази информация изчезна и ние сега трябва да гадаем. Тя не фигурира въобще в публичното пространство. Може би трябва да ни обясните защо това се е случило. (Реплики.) Не, няма го по области. (Реплики.)

Нека да не спорим. Отворете оперативната информация и намерете приложението по области. Ако го намерите, ще си оттегля думите, но няма защо да спорите, защото съм един от хората, които всяка седмица гледат какво се публикува в Министерството – зърнен баланс, и всичко това, което ме интересува и мен.
Така или иначе вече три или четири месеца сушата е факт. Този факт трябваше да бъде регистриран и управляван под някаква форма от гледна точка на мерки, предложения, които биха могли да бъдат предложени, така че да се минимизират не само рисковете, но и загубите. Защото тезата, че имаме достатъчно в зърнения баланс, не е в посока да се решават проблемите на тези, които имат такива. Тези области, които са засегнати, или общините, са някъде… – около 3 милиона декара е пшеницата. Представете си следващата година – говорим за 2020 – 2021 г., при условие че няма възможност да бъдат засети тези декари, ние се изправяме следващата година пред площи от порядъка на 7 – 8 милиона декара. Рискът си е риск от гледна точка на климата – какво се случва?
Така че първият въпрос, който е с изключително голяма тежест, важност и трябва да бъде решен е, как осигуряваме есенната сеитба по общини, които са засегнати от сушата? Как реализираме и по-какъв начин осигуряваме средства, за да бъде тя осъществена? Защото следващата година завъртането на колелото в тази посока и стигането все по-надолу и надолу, ще създаде изключително голям проблем. Каза се: гредите не са решение на въпроса. Те не са решение на въпроса още повече поради това, че добив – себестойност – цена, на никъде не излиза.
Това е само на минус. Цената така или иначе няма някакви тенденции. Като гледам тя няма възможност да покрие тези разходи, които са направени, на фона на тези добиви. Тоест мерките, които следват в много бърз порядък от Министерството, е оттук нататък да мисли как осъществява и как подпомага есенната сеитба?
Отделно от това имаме загуба на доход. Възможности и мерки Министерството знае, че съществуват и особено в ситуацията, в която 2020 г. мина под егидата на COVID кризата. Виждаме, че ЕК има желание, възможности много бързо да реагира на предложения, които дали ще бъдат свързани с преотстъпения данък, дали ще бъдат по отношение на това например да не се дължи наемна цена за Държавния поземлен фонд… Вие казахте 50% ... (Реплики.) Вижте това е Държавен поземлен фонд. При условие че имаме някаква рискова ситуация, то може да еднократно това да бъде също решение, което да бъде част от всичките мерки, които се вземат.
Нашето предложение по-скоро като Комисия, което можем да направим към Министерството, е да помолим в рамките на няколко дни, до другата седмица, да ни предложат пакет от мерки, които касаят именно общините, които са засегнати, с данни от НИМХ по общини – паднали валежи, средни температури. Рисковите са първа, втора, трета, пета, шеста община. Няма смисъл да гледаме добивите, дали са 80. При условие че има такава климатична картина, Ви е ясно, че няма как да получите нещо, което да бъде нормалното за региона.
И пакет от мерки, който да каже, какво правим за есенната сеитба и как подпомагаме доходите през тази година затова, че те са загубени? Има експерти в Министерството, има опит. С господин Абазов сме имали такива препятствия при нас – особено 2007 г. Тогава пък цената беше златна. Цяла Европа беше … (Реплики.) Цената беше 500 кг, а добивът 180… (Реплики.)
Въпросът е, че тогава за първи път се направи държавна помощ – 100% пропаднали, но в случая това може да работи за пропадналите площи, но за тези с ниските добиви няма възможности. (Реплики.) Като гледам цената, няма тенденции да тръгне нагоре, така, както очаквате. (Реплики.)
Моето предложение е наистина в кратки срокове – ако е възможно, да направим следващата седмица дискусии по това какви мерки могат да се вземат? Кои са свързани с финансов ресурс? Какъв е този финансов ресурс? Да се направи оценка по общини. Всеки един земеделец – реално смятаме – аз съм получил 80, Вие – 40 или 50. В тази община има кризисна ситуация, има форсмажорни обстоятелства. Такива са възможностите и това е подпомагането. Това е възможният начин, при който да се реагира в ситуация до няколко месеца.
Такова предложение правя в Комисията – да направим изслушване следващата седмица с конкретни мерки, за да може да се види какви са възможности и как те могат да бъдат реализирани? А могат при желание. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, професор Бъчварова.
Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми колеги земеделци! Искам да започна от последната тема, за която говорихме – за представителността.
Нека започна оттам и след това ще си дойдем и на другия въпрос. Защото забелязвам, че тук са земеделци, които са членове на най-голямата Асоциация на земеделците в България. Най-голямата Асоциация, която реагираше много бързо и точно при всякакви други кризи досега, а точно сега, днес, на най-голямата криза за годината със сушата не реагира. Тук пред нас не е Националната асоциация на зърнопроизводителите. Защо?
РЕПЛИКА: Ще Ви кажа.
БЮРХАН АБАЗОВ: Всички Вие сте членове на тази организация.
РЕПЛИКА: Аз мога да Ви кажа.
БЮРХАН АБАЗОВ: Не, аз не искам отговор от Вас, само констатирам.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВ: За нас е важно.
БЮРХАН АБАЗОВ: Защото повдигнахте въпроса за представителността. Ако беше тук Националната асоциация на зърнопроизводителите, на която всички Вие сте членове, този въпрос нямаше да седи. Защо едните са тук, а другите ги няма, например? Защото забелязвам от много години, че тази асоциация е, първо, най-голямата.
Второ, реагира много бързо и много точно по всякакви други поводи, по незначителни от този. А този път не реагира. Затова Вие сте тук събрани по-някакъв друг принцип, а не по този официалния, който е. Приключвам с представителността.
Колеги, спор няма, че годината е лоша, спор няма, че добивите паднаха много, защото аз, като съблека това сако, мога да мина при Николай като земеделски производител. Няма нужда тук всеки от Вас да говори колко са му паднали добивите, защото и аз мога да кажа същото.
Примерно моят район е точно на границата между изключително сушавия район и не толкова – от Русе нататък, на изток, всичко друго е изсъхнало. Сега, признавам, ние сме на границата и получихме някакви добиви, с които примерно ще си избием поне разходите. От нас на запад е много по-добре, от нас на изток е трагедия. Така че всички, които говорихте колко са паднали добивите, колко е трагично състоянието, е вярно. Даже това, което не казахте, също е вярно, така че го приемаме за факт. Факт също е, че точно зърнопроизводителите не можаха да получат подпомагане по последните подпомагания за COVID, тъй като там средствата бяха за овощари, за зеленчукари, за животновъди, тъй като за зърнопроизводителите е на брой работници, а както знаете, в този сектор бройката на хората не е много голяма. Аз примерно се отказах, тъй като за 5, 6, 10, 20 човека не си струва да ходиш да кандидатстваш.
За съжаление, няма и друг способ, с който да се помогне на зърнопроизводителите, при условие че помогнахме на производителите на рози, на картофи – помогнете ми, ако изпускам някой – на животновъди, разсрочихме там някакви кредити, така че по всякакъв начин се подпомагат земеделците от другите сектори, които са в някаква криза, било природна или икономическа.
И за да не отегчавам с празни приказки, тъй като сме били в изпълнителната власт и сме свикнали да сме по-оперативни, вижте, колеги, всеки от нас чака решение. Без съмнение, чухте колегите от другите парламентарни групи, аз също казвам – аз, моята парламентарна група, също са „за“ да се подкрепи секторът, защото годината е трагична по отношение на сушата. Възниква въпросът: как? Колеги, ние сме в българския парламент, не сме в Министерството на земеделието, оттам да започна. Решенията, които се вземат тук, са в една определена плоскост; решенията, които се вземат в Министерството на земеделието, са малко по-различни. Недейте остава с очакването, че днес тук, в българския парламент, призваните да коват законите, законите – повтарям, не правилници, наредби и указания, на законите може да се формулира решение, което да реши въпроса. Но Комисията по земеделие, българският парламент според мен, госпожо Председател, ако се обединим, може да задължи Министерството на земеделието да подготви, първо, както видяхте преди малко, възникна още спор за добивите. Ако ние имаме спор за добивите, не можем да направим следващата крачка.
Второ, Министерството да определи конкретно засегнатите региони, като даже не на община, ами на землище. Колеги, за да обхванем обхвата, ние не знаем за колко земеделски стопанства става дума, ние не знаем за колко декари става дума, ние не знаем за колко спад на доходността става дума. Всички тези неща са важни, защото в края на краищата хората, които ще предложат решението – Министерството на земеделието – трябва да са абсолютно наясно с обхвата – за колко земеделци става дума, за колко хиляди, милиони декари става дума, за кои райони става дума, за колко спад на доходността. Как ще го смятаме не знам. Примерно имаме опита от „60 на 40“ – там как беше – спад на доходността 20% в сравнение с миналата година. Подсказки правя, за да формулираме горе-долу подхода. Защото, съгласете се, подходът трябва да бъде обективен, не субективен, и подходът трябва да бъде обоснован на базата на данни от Националния институт по метеорология и хидрология. Всички тези неща са много труд, много анализи, много сведения, много данни от страна на Министерството на земеделието, които трябва да излязат с ето тази обстановка и в края на краищата, след като направят тези предварителни разчети, да видим за какви пари става дума.
Като казвам за какви пари става дума, парите са два вида – едните са преки, които се дават директно, и другите са косвени, които примерно може да Ви се приспаднат, сторнират и така нататък – знаете как е, но всичко това е предложение на Министерството. След като знаем общата сума, можем да я разграничим на преки плащания, подпомагане, и косвени, защото държавата може да си позволи и варианта косвено подпомагане, което в края на краищата е пак о`кей за Вас.
Така че всички тези неща, колеги, имат нужда от много задълбочен анализ от страна на Министерството. Според мен единственото, което тук можем да родим като решение днес, е да приемем всичките тези Ваши твърдения, с които сме съгласни, и да задължим Министерството, което в много кратък срок трябва да направи тези анализи, да ги представи на едно следващо заседание на Комисията по земеделие, в резултат на което от няколкото варианта примерно, и с Ваше участие, да изберем начина.
И не на последно място, което е много важно, защото всичко това, което казах дотук, е подготовка кои ще са хората, кои ще са районите, колко пари, на какви критерии, но не без значение и основен е въпросът с колко пари разполагаме. А с колко пари разполагаме – този отговор се дава само на едно място в тази страна. Питайте колегите от „Марица изток“. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Абазов.
Госпожо Василева, дотук, преди да Ви дам думата, напълно подкрепяме предложенията на проф. Бъчварова и господин Абазов. Лично аз смятам, че за една седмица, господин Абазов, няма как Министерството – господин Кировски, ако ме изненадате, – но лично аз за себе си го виждам като най-кратък и обективен срок може би първата седмица на октомври, това са две седмици всъщност, в които Вие да подготвите подробен анализ по общини, както предложиха и зърнопроизводителите – по землища, ако можете, още по-добре – и съответно виждането на Министерството във връзка с мерките, по които могат да бъдат подпомагани земеделските производители.
На днешното изслушване отново поставят въпроса, госпожо Василева, относно търговските банки и кредитите от 300 хил. лв. Запознали сме и госпожа Стоянова, като председател на Бюджетната комисия, с този проблем, защото в преки разговори със земеделските производители разбираме, че банките са скептични относно отпускането на тези кредити с 3-годишен, мисля, че беше, гратисният период, не знам. Запознали сме госпожа Стоянова, ще Ви помоля и Вие, като Министерство, да вземете отношение и, ако е необходимо, да съгласувате и с Министерството на финансите, защото това, което разбираме ние като представители на Комисията по земеделие, е, че няма обективни пречки, по които да кандидатстват земеделските производители за тези кредити, а от друга страна, банките не ги одобряват.
Заповядайте сега, ако може накратко да ни запознаете с Вашето виждане относно тази ситуация. И пак казвам, уважаеми колеги земеделски производители, никой не оспорва, напълно Ви подкрепяме в това, че ситуацията е тежка и дали данните от добивите ще бъдат по справка на Министерството с 15 кг повече, отколкото това, което обявяват земеделските производители, смятам, че няма никакво значение. Всички сме наясно, че годината е изключително тежка и наистина не сме били може би свидетели на по-трудна година от тази.
ЗАМ.МИНИСТЪР ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми земеделски производители! Темата за неблагоприятните климатични събития, рисковете и начините на управление на тези неблагоприятни климатични събития е обект на сериозно внимание от страна на Министерството на земеделието, храните и горите, и то не от скоро. Наистина предизвикателства пред земеделието са именно промените в климата и трябва да се търсят начини и инструменти за разширяване борбата за преодоляване на тези негативни последици от тези явления.
Инструментариумът, с който разполагаме към момента, какво сме организирали в Министерството, е, от една страна, държавната помощ за компенсиране на щети от неблагоприятни климатични събития. Както стана ясно, тази държавна помощ се отпуска, когато имаме 100% напълно пропаднали площи, и през тази година предстои да бъдат обявени със заповед на Министъра такива събития за 2020 г. и на заседание на Управителен съвет на Фонда да се заделят средства на база обобщените протоколи за пропадналите площи, в това число и от сушата тази година.
По принцип от тази помощ, така е нотифицирана, имаме възможност да изплащаме обезщетението в рамките на четири години от датата на събитието. В нашия случай амбицията на министерството е, още в рамките на същата година, да бъдат изплатени тези обезщетения по държавните помощи.
От друга страна, стана въпрос за кредитите. От една страна, с решение на Управителния съвет на Фонд „Земеделие“, през месец юли се взе решение за отпускане на краткосрочни нисколихвени кредити за закупуване на минерални торове, семена и, обръщам внимание, използването на собствени семена за производство на пшеница за реколта 2021 г. Нисколихвен кредит – казах – лихвата е в размер на 2%. Увеличили сме бюджета над три пъти спрямо предходни години, осигурили сме бюджет от 15 млн. лв. и също сме повишили и ставките. Кредитът е в размер на 250 лв. на хектар, това е 80 лв. на хектар за закупуване на торове и 170 лв. за закупуване или използване на семена. В момента тече срокът за кандидатстване в областните дирекции на Държавен фонд „Земеделие“, като срокът е 16 октомври.
От друга страна, по Програмата за развитие на селските райони заделихме 20 млн. евро, които прехвърляме към Фонда на фондовете. Миналата седмица имаме подписано вече тристранно споразумение между Фонд „Земеделие“, Министерството и Фонда на фондовете за предоставянето на тези пари, които ще гарантират отпускането на нисколихвени кредити на земеделски производители чрез Фонда на фондовете. Това ще бъде както за бенефициенти по Програмата за развитие на селските райони, така и такива, които не са кандидати. В момента Фонда на фондовете стартират процедура за избор на банки, ще работят в кратки срокове, за да може възможно по-бързо тези пари да бъдат използванr за гарантиране на нисколихвени кредити в сектор „Земеделие“.
Относно мярката за напояване, както стана дума, наистина инвестициите в инфраструктурата за напояване е един от начините за справяне със сушата. През настоящия програмен период заделихме 50 млн. евро и приемът приключи. Имаме подадени проекти както от „Напоителни системи“ за възстановяване на инфраструктурата на „Напоителни системи“, така и по спомен – 7 или 8 вечеq сдружения за напояване, които кандидатстват също за модернизиране на тази инфраструктура и това се случва за първи път.
В момента сме в процес на обсъждане на бъдещия стратегически план. Какво предстои в следващия програмен период? Днес и вчера имахме заседание на Тематичната работна група – там също се идентифицира нуждата от заделяне на средства за напоителна инфраструктура. Това е идентифицирано както в рамките на стопанството, така и за базоватаq основната инфраструктура. Така че предстои да се заделят средства и в бъдещия програмен период за напояване. Наистина има законодателна сигурност за създаване на тези сдружения за напояване.
Както стана ясно за държавната помощ, която отпускаме за пропаднали площи, тя е за напълно 100% пропаднали площи. Тоест, ако имате ниски добиви, не може да се възползвате от тази помощ.
Това, върху което работим от известно време съвместно с Държавен фонд „Земеделие“ е, че предлагаме да реализираме създаването на Взаимоспомагателен фонд. Всички разбирате, че не може винаги да очакваме само и единствено държавата да се грижи за всички рискове за тежките ситуации. Европейската комисия както в настоящия програмен период, така и в следващия, осигурява възможност за разработване на мярка, така наречената мярка „Управление на риска“, чрез която ще се даде възможност да се създаде такъв фонд. В този фонд целта е, поне така е разписано в текущия регламент, както и в проекта на регламента, уреждащ стратегическия план, да се заделят европейски средства от Земеделския фонд за развитие на селските райони, да се заделят средства от държавата. В нашия случай парите, които даваме за държавната помощ, може да се влеят в този фонд и, разбира се, членска вноска от страна на земеделските производители или така да кажем самоучастие, като земеделските производители сами могат да определят с какви площи могат да влезнат в този фонд. Или съответно всяка година може да бъде гъвкава, може да се плати вноска само за определени парцели или за цялото стопанство, и тогава ще се получи наистина един сериозен финансов ресурс от Европейския фонд за развитие на селските райони, от държавата и от тези вноски и тогава ще има възможност да се получава подпомагане и обезщетение и за тези ситуации, когато има по-ниски добиви или когато имаме частично пропаднали площи, а не напълно на 100% пропаднали площи.
Предложението е този фонд да бъде изграден към Държавен фонд „Земеделие“. Там имаме достатъчно добре изграден капацитет по отношение на прием на заявления, проверки на място и управление на средства. Но тук мястото е да се каже, че следва земеделските производители също да участват, като предложението е да има диференцирани ставки, в зависимост от културите. Например за полски култури една ставка, за трайни насаждения друга, което ще се отрази съответно после и в рамките на полученото обезщетение.
Както казах, до момента не се е реализирала тази мярка, но очевидно, Вие сами казахте, последните години не е имало такава суша. Годините бяха добри – последните 6, 7, 8 години, но е време наистина да се помисли за бъдещето и едно такова инвестиране в такъв фонд – Взаимоспомагателен фонд, е решение, което се прилага и в други страни така, както се предлага от Европейската комисия. Има страни, които се възползват от такъв тип обединение на земеделските производители.
Относно подготвянето на информацията. Да, ще възложим в най-кратки срокове да съберем тази детайлна информация, която да Ви представим, както и поемам ангажимент с качването на сайта така, както всяка година качваме информация за добивите и площите, да се актуализира информацията на сайта на Чинистерството.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Господин Апостолов.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Уважаема, госпожо Заместник-министър, само да Ви кажа, че 100% пропаднали площи в област Добрич са 31 563 дка от 1 139 660 млн. засети. Това просто като информация.
Уважаеми колеги, ние чухме всички тук какво е положението. Няма да го коментирам. Ясно е. Но аз настоявам наистина тази комисия да излезе с решение за това да задължи Министерството на земеделието в срок до края на месец септември да ни представи своя план как биха могли да бъдат компенсирани земеделските производители – не с кредити, а казвам със субсидии за есенната кампания. Защото това е направено в близката нам Румъния, която също е член на Европейския съюз. Защото, както казаха и земеделските производители, има опасност силно да бъдат редуцирани площите с есенни култури и ако сега ние бихме могли да превъзмогнем зърнен дисбаланс, догодина, ако не можем да засеем нужните площи, биха могли да се получат много по-неблагоприятни събития.
Така че аз настоявам отново към уважаемите членове на Комисията да излезем с такова решение днес, задължавайки Министерството, след като предостави данни, детайлна информация как могат да бъдат обезщетени земеделските производители, да приемем и наше решение, след като се запознаем с всичко, което Министерството ще ни предложи, защото единствено по този начин, с такова решение, ние можем да влезем в актуализацията на бюджета. Ясно е, че ще има актуализация на бюджета и както много пъти се е случвало – знаете, че съм член и на Комисията по бюджет и финанси, слушаме, слушаме, слушаме и накрая, когато дойде бюджета, всеки вдига ръце, пуска се един проектобюджет на Министерски съвет, той се гласува анблок по пера и темата приключви. Когато има решение на законодателния орган, няма да може да има измъкване и при тази актуализация на бюджета ще могат да бъдат заложени конкретни парични ресурси по определени схеми, които Министерството ще разработи.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Апостолов.
Във връзка с Вашето предложение, както Вие казахте още в началото на заседанието, в тази комисия никога не сме си позволявали да политиканстваме и предвид, че тези хора са изминали повече от 500 км, за да присъстват днес и ние да ги изслушаме, смятам че трябва да бъдем напълно честни и отговорни към тях.
За да не бъда многословна и не конкретна, ще цитирам Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В чл. 88 от този правилник, който е задължителен за провеждането на пленарни заседания, на парламентарни комисии, изрично е указан редът, в който ние, като Комисия, можем да гласуваме нещо такова. Този ред, който Вие предложихте, ние нямаме юридическата, правната, техническата и каквато и да е възможност да го приложим, въпреки че смятам, че единодушно цялата комисия подкрепя това, че земеделските производители следва да бъдат подпомогнати, госпожо Василева, и ние сме убедени, че Министерството ще намерите и най-малката възможност тези хора да бъдат подпомогнати.
Връщам се на текста: „Проект за решение, декларация, обръщения могат да внасят народните представители и парламентарните групи“. Към днешния ден, на днешното заседание, в Комисията по земеделието и храните не е постъпвало нито предложение от народен представител, нито предложение от парламентарна група.
Уважаеми земеделски производители, това го чета за Вас, за да не останете с грешното впечатление, че ние в Комисията, въпреки апела на колегата ни, не искаме да вземем решение. Просто Ви казвам, че ние не сме компетентни да вземем такова решение, каквото цитира господин Апостолов, без да се отказваме от опитите, възможностите и настояването пред Министерството да се намерят средства за финансирането.
Алинея 4, 2 и 3 – проектите за тези решения, за които Ви прочетох се входират в Народното събрание, председателя на Народното събрание разпределя на постоянните комисии така внесеното предложение. Постоянните комисии обсъждат проектите не по-късно от 15 дни от разпределянето им и представят на председателя на Народното събрание становищата си по тях.
Тоест, господин Апостолов, ние, за да излезем официално, писмено с такова – ние не можем да вземем решение, ние може да излезем със становище, съответно следва да имаме внесено от парламентарна група или от народен представител предложение за решение, то да ни бъде разпределено от председателя на Народното събрание, ние като Комисия да го разгледаме и да излезем със становище. Така че смятам, че съвсем без да искате въвеждаме в заблуждение нашите гости, че ние днес тук можем да излезем със решение, с което пък да задължим Министерството на земеделието и храните да изплати дадена сума. Разбирате ли, че ние нямаме правна възможност за това? Ние, освен че нямаме правна възможност, нямаме необходимата ни обективна информация да определим по какви критерии да задължим Министерството на кой колко да изплати от тези хора, дори и да кажем, че нямаме проблем с финансовия ресурс.
Колеги, тук говорим чисто експертно да намерим вариант, в който да имаме някакво решение по този проблем. И гледайки сроковете в нашия правилник, който сме задължени да спазваме – 15-дневните за това, 15 дни за онова, то общо-взето мачът е свършил.
Затова, госпожо Василева, ние Ви поставихме срок максимум две седмици, в който да ни представите тази обективна информация и на следващия блиц контрол, който ще е в първата седмица на октомври, да ни запознаете, предварително да ни изпратите тази информация, и в началото на октомври да коментираме какви мерки бихте могли да предприемете, защото Вие сте хората, които изплащате. Ние като орган не разпределяме и нямаме правна възможност, с която да Ви задължим, освен реда по чл. 78, по който да внесе някоя парламентарна група, народен представител и ние да излезем със становище, но без тази информация ние няма как да излезем. Заповядайте, господин Апостолов.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Абсолютно, госпожо Председател, не съм съгласен с Вас и съм крайно неразбран, което за пръв път се случва в тази комисия, защото аз поисках да се вземе решение от Комисия днес, с което да задължим Министерството на земеделието да ни представи детайлна информация и от тяхната призма, от тяхната гледна точка какви схеми на компенсации биха предложили. След като те ни представят тази информация – защото както каза госпожо Бъчварова и както знае уважаемия господин Абазов, такива неща са се случвали в правния мир, да ги наречем, тоест базата данни я има, и вместо ние да тръгваме да търсим и откриваме топлата вода, в двуседмичен срок Министерството да ни представи какво биха могли да предложат като компенсации, за да може нашата парламентарна група и други парламентарни групи на база на тази информация да внесат искане до председателя на Народното събрание, както така добре прочетохте чл. 78. Така че нещо не сме се разбрали.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Чак сега Ви разбрах, господин Апостолов, за едно и също ние говорим.
Заповядайте.
СПИРИДОН СПИРИДОНОВ Отново ще взема думата. Понеже се заговори за представителност, искам да отговоря на господин Абазов: днес тук сред нас освен земеделски производители, има двама представители на Управителния съвет на Националната асоциация, освен това и един заместник председател, няма да казвам кои сме. Председателят по здравословни причини не е днес тук.
Другото, което искам да кажа е, че нашата асоциация е в постоянен диалог с Министерство на земеделието. Данните, които изнасяме в момента ги изнасяме от месец април. Твърде жалко е, че в момента аз се зарадвах, при положение че госпожа Василева е тук и си мислех, че данните вече ги имат и анализът е направен. Наистина очаквах да ни се представят какви са точно данните. Много е жалко, че ги няма в момента и че тук не ни казахте кои общини, кои области реално са засегнати. Ние си ги знаем, Министерството също ги знае. Това забавяне, което ще се случи в момента, наистина не е правилно.
Другото, което е: госпожа Белова каза, че не иска да говори политически по никакви теми, но темата за напояването беше засегната и само и единствено политически. Аз лично съм засегнат от това и Ви казвам, че мярката, която се отвори по напояването, въобще нямахме достъп до нея. Госпожа Василева може да каже колко е бил бюджетът, колко беше за „Напоителни системи“ и до кои райони точно стигна, защото точно засегнатите райони, които сме тук, нямаха абсолютно никакъв достъп до средства.
Аз лично като земеделски стопанин исках да участвам по мярката, но нямаше как да се случи, дори и като сдружение. Благодаря Ви много.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Само да Ви попитам Вие имате ли регистрирано сдружение за напояване? (Реплики.)
СПИРИДОН СПИРИДОНОВ: За да кандидатствам по мярката, трябваше да подготвя цялата документация по нея. Аз лично бях на Комитет по наблюдение, когато попитах предварително: ще ни издадете ли документите, които трябва да подготвим, за да имаме ние време да го направим? Госпожа Василева тогава отговори, че всичко ще стане по надлежния ред и сроковете бяха прекалено кратки. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Без документи няма как да бъдете одобрени.
Други изказвания от страна на земеделските производители има ли?
Заповядайте.
ТЕОДОР ИВАНОВ: Искам и аз да се изкажа. Много жалко, че българската народопсихология пак се намесва. Ние винаги трябва да тръгнем от това как нищо няма да стане и после трябва да мислим как ще стане. Това го виждам в работата си, виждам го и в отношенията си с хората. първата дума е „няма да стане“.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Никой не е казал, че нищо няма да стане!
ТЕОДОР ИВАНОВ: И тук се учудвам, че в Народното събрание се говори по този начин, но както и да е. Между другото, аз от 23 години съм в земеделието по неволя, но се гордея, че се занимавам със земеделие. За първи път идваме за помощ и дано да е за последен. Аз такова отношение… Наистина очаквах, че ще има някакви готови решения, някаква информация. Министерството и парламента не знаят, че има криза в Източна България. (Реплики.) Не искам да политизирам. Аз пак подчертавам, Десислава Танева е от нашия регион, тя дойде на срещата и тя не знаеше, че има суша в нашия регион. Така че сега дайте да не политизираме, да видим какво може да се свърши, защото наистина нещата са много сериозни. Даже малко се превръщаме в говорилня, но нещата са много сериозни. Един път идваме за помощ, ако можете с нещо да помогнете кажете, ако не можете, хвърляйте ни на вятъра и толкова.
Въпросът е друг: ако искате, господин Абазов, можем да съдействаме с каквато информация ние можем да направим. Това ще го направим и то в много кратък срок, за да можем да помогнем да се свършат нещата по най-бързия начин. Колегите, надявам се, че ще реагират по същия начин и те.
Така че тази информация мисля, че не е проблем да стане по най-бързия начин и да я получите достоверно. Сега имаме спътници, има и системи за изследвания, в Карнобат има Институт по земеделие, който веднага може да Ви даде справка, така че…. (Реплики.) В Генерал Тошево също има Институт по земеделие. Така че информация, ако наистина искаме да се получи, може да се получи по най-бързия начин. Но да слушаме сега, да четем правилниците, мисля, че е малко смешно.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! Това е много модерно, да не политизираме нещата. Ние сме парламент, представящ политически партии и тук всичко се политизира и трябва да се политизира. Точно поради тази причина, за да се свърши работа, явно трябва да се политизира.
Естествено, че всички хора, които се интересуват от земеделието – а това е приоритет на госпожа Танева като министър по принцип, не знам как така не е знаела, че има….
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Сабанов, ще Ви помоля да не правите такива квалификации, независимо дали е министър, народен представител или земеделски производител. Дайте да не политизираме, както казахте.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Напротив, ще политизираме. Не може да не политизираме, защото тук сме представители на политически партии, които се занимават с политика и те политизират. Няма как да не се политизира, затова сме Народно събрание в крайна сметка. Ако искате да не политизираме, дайте да се свърши работа на хората.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Е жалко, в Народното събрание… да не коментираме „една жена каза“.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Ама то господинът е тук, не „една жена каза“. Той е присъствал лично.
ТЕОДОР ИВАНОВ: Каквото съм го казал е едно към едно, така че няма проблеми.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Така, че това не е „една жена каза“, свидетел лично го заяви в Комисията. Няма да коментираме това, въпросът е, че Министерството на земеделието би трябвало да знае всичко това, най-малкото да са готови при започване на есенната кампания за сеитба, да имат готови решения, които вече да са факт дали ще им се дадат семена, дали ще им се дадат торове, дали нещо ще им се дава. Да кажат, както са даваха на розопроизводителите, както господин Абазов каза, както дадохме на свинепроизводителите, както се даде на всички, само на зърнопроизводителите няма да се даде. Защото беше голям зор и Законът за розата, да може да се урегулират нещата, включително, когато още зърнопроизводители…, защото всички знаете, че ние сме лошите зърнопроизводители, защото караме ламбурджинита и самолети и така нататък. Когато се опре обаче до плащане на ренти, защото масовото мнение на хората, които не разбират от земеделие, е: Вие получавате субсидия. Никой не казва тази субсидия колко се добавя, за да дадеш средствата на хората, които ще я получават. Никой не пита откъде, как и по какъв начин се оправяш. От други години тази година е много лоша, но предните не бяха по-хубави.
Крепейки се на мита три хубави години, които изкарахме наистина, от там несетне всичко друго е изживяване. Държавата какво дава на зърнопроизводството – държавата, не говоря за европейските фондове и субсидиите, които са европейски. Колко пари дава държавата? (Реплики.)
Ззърнопроизводството защо е зърнопроизводство, а не зеленчукопроизводство, защото, ако е зеленчукопроизводство, всички щяхме да сме фалирали досега, нали така?
Зърнопроизводството в региони, където има големи обработваеми площи, единственият вариант да се обработват и да не бъдат оставени на произвола на съдбата и необработени, е зърнопроизводство, това е! Няма хора по селата. Всеки вика: защо не правите кайсиеви градини? Кой ще ги бере? Много са…, включително и в Народното събрание... (Реплики.) Така че дойде ред да помогнем и на този бранш.
Аз открито заявявам конфликт на интереси, разбира се, въпреки че още не се обсъждат нещата. Но аз винаги съм готов да заявя конфликт на интерес всъщност и за всеки един бранш, който има нужда от помощ в земеделието, защото ролята на държавата е не само да събира нашите данъци, когато някой, разбира се, е в тежко положение, да му помогне. Така че земеделието е хранило, храни България и ще храни България, освен ако някой не проспи някой момент и тогава ще се върнем 20 години назад, когато пустееха земите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Сабанов.
Заповядайте, господин Данев.
ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, госпожо Заместник министър! В началото на заседанието се каза, че Комисията работи добре, аз съм свидетел на това, и се учудвам, че в края на него хората, които са дошли, имат нужда от помощ, а просто виждат това и остават разочаровани. Поставете се на тяхното място, тъй като и аз точно 23 години се занимавам със земеделие. Ако съм на тяхното място и съм седнал и имам крещящата нужда от подкрепа, би трябвало тук диалогът да протече по по-различен начин. Той в началото тръгна много добре – имаше много нужни и необходими изказвания, например господин Абазов, госпожа Бъчварова. Аз мисля, че госпожо Белова това, което и Вие казвате като законност в работата на Комисията, сте права и в крайна сметка излиза така, че всички искаме, а не можем да намерим начин.
Сеитбата чука на вратата на тези хора и, ако наистина по статистика данните, в които се казва, че около три милиона декара ще имат проблеми със засяването на есенната кампания, аз мисля, че това е вече въпрос и на национална сигурност, защото, ако не успеем тази есен да осигурим ресурса за есенната кампания на тези хора или да им помогнем, ако има неблагоприятна следваща година, това нещо ще се мултиплицира и може да се очаква около 20-30% от обработваемата земя при лоши условия следващата година, да бъде в същата ситуация, каквато е тази есен.
Така че ние, приемайки даже и едно становище, заостряме вниманието на Министерството на земеделието и с оглед на това, че те също са добронамерени. Както виждате заместник-министърът говори за стратегически документи, което е добре, но в случая е нужно нещо екстрено да се реши и мисля, че Министерството ще се съобрази с нашето прието становище, с оглед и на политическата обстановка. Може даже да бъде използвана, за да постигнат целите си и тези хора наистина да видят, че от наша страна сме доброжелателни и сме намерили решение.
Така че аз апелирам да сведем до минимум административната част от нещата и по най-бързия начин, съобразно възможностите на Министерството и на експертите, да направим това, за което говорихме, и тези хора тук наистина да останат доволни от нас.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Напълно Ви подкрепям, господин Данев, и още с приключване на Комисията знаете, че протоколът ще бъде изпратен за сведение до Министерството, в което изрично ще посочим исканата информация да бъде предоставена максимално бързо и да ни изброят всички механизми и възможности за подпомагане на бранша. Това никой не го оспорва и това го правим. Още утре сутринта ще бъде в Министерството на земеделието.
Но оспорих това, защото нямаме административна възможност, правен ред, защото явно с господин Апостолов не сме се разбрали. Той искаше да вземем решение, с което да задължим Народното събрание да задължи Министерството, но нямаме такава процедура. А всичко това, което казахте, още сутринта ще бъде изпратено на Министерството. (Реплики.)
Да, господин Апостолов, но не по този ред, по който сме днес...
Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Нека да запазим още малко високо доверието в парламента в очите на тези хора, защото с последните коментари усещам, че и тяхното доверие в парламента се изчерпва.
Колеги, това е коментар от тази страна на масата на народното представителство за правната техника. Всички тези дискусии, които се развиха в последната част на нашето събиране, е чисто правна техника как да решим въпроса. Аз тук останах с убеждението, че нито един от колегите, независимо от коя партия, не каза, че ние не искаме да решим въпроса на зърнопроизводителите.
А дискусията, която се получи и породи малко напрежение, е за правната техника. Това, което предложи колегата Апостолов, е с какъв акт, с какъв документ да излезе Комисията по земеделието, за да се реши въпросът. Колегата предложи да е под формата на решение, колегите от Министерството декларираха, че ще представят тези анализи и предложения за начина за обезщетения от сушата. Така че, ако колегите от Земеделието в уречения кратък срок, както го говорихме, представят тези неща за следващото заседание на Комисията, аз мисля, че няма нужда от такова изрично решение. Ще излезе, че не си вярваме и си нямаме доверие. Ако няма да го направят, съм съгласен да има решение, но мисля, че ще го направят.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Абсолютно!
БЮРХАН АБАЗОВ: Недейте очаква колегите да са в готовност с пълен анализ за ситуацията от сушата, тъй като нещата са динамични и някои култури още на са приключили, колеги, с прибирането. Все пак есенната сеитба чука на вратата, така че, за да успокоим темпото и да отиваме към някакъв конструктивизъм в края на краищата на тази среща, Вие затова сте пропътували толкова километри, за да чуете някаква надежда, и, че все пак ще се вземе някакво решение, предлагам да дадем възможност на колегата Апостолов да си формулира точно исканията за това, което трябва да ни представят колегите от Министерството на земеделието за следващата среща.
Но нека то да не е само под формата на суха статистика и анализи, а и да е и под формата на някакви предложения било косвено, било директно плащане, подпомагане, независимо дали със способите на бюджета, дали със способите на Фонд „Земеделие“ или нещо друго, което примерно те предложат. Но на мен ми се иска лично в тази статистика и тези анализи, които ще се предложат за следващия път, да има и предложения. И през това време апелирам да държите връзка с Министерството и всякаква информация, която се иска и от Ваша страна също, да ги подпомагате, за да може следващата среща да е по-ползотворна.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Аз мисля, че няма нужда колегата Апостолов да формулира...
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: При положение, че ние ги...
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: ...ние вече уточнихме нещата, така че държавата трябва да ги подпомага във всяко едно отношение. Поеха ангажимент от Министерството, председателката каза. Ние ще следим, като опозиция, все пак стриктно това нещо да се изпълни. Това е. Колегата Апостолов какво ще обобщава.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Убедена съм, господин Георгиев.
Благодаря Ви, уважаеми гости.
Благодарим Ви, че ни запознахте с Вашите проблеми. Както видяхте, всички сме единодушни. Това, което ние като Комисия още днес, утре сутринта ще направим предвид срещата, е да уведомим официално, писмено Министерството на земеделието и храните, да поискаме в изричен срок да ни бъде представен анализа, който коментирахме – да не се връщам пак в първата част на заседанието, и виждане от тяхна страна за възможностите, начина и критерии за подпомагане на земеделските производители, засегнати от сушата. Смятам, че всички се обединяваме около това искане.
Нещо друго искаме ли от Министерството освен финансиране, подпомагане, обезщетяване?
Господин Киров от страна на земеделските производители? (Реплики.)
Всички на тази маса сме наясно, че трябва да има помощ от страна на държавата. Друг е въпросът ние да си изчистим процедурата, господин Апостолов, да не тръгваме в този ред.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.


(Закрито в 16,10. ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Белова



Стенограф:
Теодора Енчева