Разглеждане на Законопроект за виното и спиртните напитки, № 002-01-44, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2020 г. – за първо гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните




П Р О Т О К О Л

№ 93

На 24 септември 2020 г., четвъртък, от 12,30 ч. се проведе заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Разглеждане на Законопроект за виното и спиртните напитки, № 002-01-44, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2020 г. – за първо гласуване.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от госпожа Мария Белова – председател на Комисията по земеделието и храните.

* * *

ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Добър ден, уважаеми колеги! Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по земеделието и храните.
Получили сте съобщение с дневния ред и материали за днешното заседание.
Дневният ред е следният:
Разглеждане на Законопроект за виното и спиртните напитки, № 002-01-44, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2020 г. – за първо гласуване.
Колеги, имате ли други предложения по дневния ред? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Гости на днешното заседание са:
- от Министерството на земеделието, храните и горите: доктор Лозана Василева – заместник-министър, Красимир Коев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ), Ирина Лазарова – директор на дирекция „Пазарни мерки и организации на производители“, Калина Тутева – държавен експерт в дирекция „Пазарни мерки и организации на производители“, Диана Филева – главен юрисконсулт, дирекция „Правни дейности и законодателство на Европейския съюз“, и Милена Кирилова – главен юрисконсулт, дирекция „Правни дейности и законодателство на Европейския съюз“;
- от Националната лозаро-винарска камара: Мирослав Каракашев – експерт;
- от Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки (AПВТСН – спиритс България): Ралица Скорчева-Славова – председател;
- от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО): Анна Танова-Атанасова – изпълнителен директор, и Ева Петрова – правен съветник.
Добре дошли на гостите!

Преминаваме към точка единствена от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ВИНОТО И СПИРТНИТЕ НАПИТКИ, № 002-01-44, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 11 СЕПТЕМВРИ 2020 Г. – ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Давам думата на доктор Василева за представяне на Законопроекта.
Заповядайте, госпожо Василева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлаганият Проект на закон за виното и спиртните напитки отменя досега действащия закон и ще регулира по нов начин обществените отношения, свързани с условията и реда за производството, получаването, преработката, етикетирането, търговията и контрола на гроздето, предназначено за производство на вино, вината, продуктите, получени от грозде и вино, плодовите вина, оцета, етиловия алкохол и дестилатите от земеделски произход, на спиртните напитки, както и управлението и контрола на лозаро-винарския потенциал. Приемането на нов закон е породено от необходимостта да се гарантира провеждането на политика в лозаро-винарския сектор и в областта на спиртните напитки. Тази промяна е свързана и с необходимостта от изпълнение на препоръки от страна на Европейската комисия по отношение на конкретни разпоредби, които водят до разминаване между действащото право на Европейския съюз и Закона. В хода на дискусията и комуникацията с Европейската комисия и след направен анализ на отправените бележки страната ни е поела ангажимент да подготви нов законопроект, който представяме.
Новият закон урежда прилагането на техническите регламенти. В днешния ден е изпратена нотификация пред Европейската комисия с така предложения проект на закон. Това се извършва от страна на Министерството на икономиката – те извършват нотификацията.
С приемането на новия Закон за виното и спиртните напитки се очаква да бъдат постигнати следните цели: създаване на ясни, прости и ефикасни правила, осигуряващи баланс между търсенето и предлагането в лозаро-винарския сектор; ограничаване на нарастването на броя на новите лозови насаждения; актуализиране на методите за лабораторни анализи; предотвратяване на нелоялни практики; постигане на прозрачност и конкуренция на пазара при производството на спиртни напитки, гроздо- и винопроизводството.
Министърът на земеделието, храните и горите осъществява държавната политика в лозаро-винарския сектор и по отношение на производството на плодови вина и оцет. Контролът за спазване на изискванията на Закона по отношение на лозовите насаждения и производството на лозаро-винарски продукти, плодови вина и оцет се упражнява от Изпълнителната агенция по лозата и виното. Министърът на икономиката осъществява държавната политика по отношение на производството и търговията на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати от земеделски произход и на спиртни напитки и търговията с лозаро-винарски продукти, плодови вина и оцет.
Регламентирано е ограничаване на нарастването на броя на новите лозови насаждения посредством предпазен механизъм, основан на задължение за ежегодно предоставяне на разрешения за нови насаждения в размер до 1% от засадените с лозя площи към 31 юли на предходната година. Този период на действие на този режим е от 1 януари 2016 г., който се прилага, и ще продължи до 31 декември 2030 г.
В Закона са уредени условията и редът за издаване на разрешение за засаждане на нови насаждения и за презасаждане на територията на страната. Продуктите от лозаро-винарския сектор следва да се произвеждат в съответствие с определени правила относно енологичните практики и ограничения, които да гарантират общественото здраве и очакванията на потребителите по отношение на качеството и производствените методи.
В текста на новия закон са уредени правилата за производство, техническите определения, означението, представянето и етикетирането на гроздето, предназначено за производство на вино, лозаро-винарските продукти, ароматизираните лозаро-винарски продукти, плодовите вина, продуктите на основата на плодови вина, оцета, етиловия алкохол от земеделски произход, дестилати от земеделски произход и спиртни напитки. Тези правила са изцяло хармонизирани с изискванията в релевантното европейско законодателство.
Уредени са и изискванията към вината със защитено наименование на произход, със защитено географско указание, сортовите вина без ЗНП и ЗГУ и вината без ЗНП и ЗГУ, както и редът за предоставяне на правна закрила.
Законопроектът регулира статута на лицата, които произвеждат и предлагат винено грозде и лозаро-винарски продукти, както и плодови вина и оцет. Уредени са техните задължения, свързани с ежегодното подаване на декларации и водените от тях дневници.
В Закона се уреждат и условията и редът за признаването на браншови организации на производителите. За целите на българските производители и потребители съобразно наложените добри традиционни практики този закон установява и специфични определения и изисквания за ракия, мастика, както и дестилатите за тяхното производство.
Изпълнителната агенция по лозата и виното поддържа публичен лозарски регистър на интернет страницата си. В Министерството на икономиката се води регистър на производителите на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки. Контролът върху производството им се осъществява от длъжностни лица, оправомощени от министъра на икономиката.
В Законопроекта са определени контролните органи, техните правомощия, както и административнонаказателните разпоредби и са предвидени санкции за нарушителите.
Със Законопроекта не се транспонират актове на институции на Европейския съюз, поради което не е изготвена и приложена таблица за съответствието с правото на Европейския съюз.
По Проекта на закона за виното и спиртните напитки са проведени обществени консултации съгласно Закона за нормативните актове. Документите са съгласувани по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет. Приет е от Министерския съвет, като всички направени целесъобразни бележки и предложения са отразени в така предложения законопроект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Колеги, откривам дебата.
Имате думата за изказвания. Заповядайте.
Колеги, няма изказвания? Ако няма, да поканим гостите, ако искат, да вземат отношение по Законопроекта.
Първо да изслушаме Вас. Заповядайте, господин Каракашев.
МИРОСЛАВ КАРАКАШЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на изпълнителната власт и на администрацията, уважаеми колеги! Тук съм в качеството си на експерт към Националната лозаро-винарска камара. Ние изпратихме нашето становище вчера на вниманието на председателите на парламентарните комисии, които разглеждат Законопроекта за виното и спиртните напитки. На този етап имаме общи бележки, които сме формулирали в това становище.
От формално естество една сериозна забележка относно периодите (винаги в годината, когато било изпълнителна, било законодателна власт предвижда разглеждането на този важен продуктов закон за един важен за българската икономика сектор, обществените обсъждания на Законопроекта през 2018-а и 2019 г., както и сега разглеждането от Народното събрание) – винаги съвпадат с разгара на гроздоберната кампания. Период, в който всички хора, ангажирани в сектора – лозари, агрономи, технолози и главни технолози, ръководители на предприятия, в момента са в предприятията и тези, които биха могли експертно по конкретни текстове, касаещи най-вече производството на лозаро-винарски продукти, на етилов алкохол, да вземат отношение, са затруднени.
Това е призив – в бъдеще, ако може, подобни нормативни уредби да се разглеждат в един по-спокоен сезон, например януари – февруари – март, на годината. Това е една обща забележка, поради което и становището, което сме изпратили от Националната лозаро-винарска камара, го определяме като първо по този законопроект, като си позволяваме на по-късен етап да дадем и по-конкретно становище по отделни текстове.
Другата формална забележка, която имаме относно Законопроекта, и виждаме, че днес е направен опит тя да бъде санирана – един недостатък е, че Законопроектът не беше нотифициран до вчера по съответния ред до Европейската комисия и другите държави членки. Обръщаме внимание, че в системата TRIS на Европейската комисия този законопроект е нотифициран по реда на Директива 2015/1535 едва днес! Съгласно изискванията на европейското законодателство по отношение на техническите регламенти и услугите на информационното общество е задължително този текст в качеството му на проект да бъде на вниманието на Европейската комисия и останалите държави членки в продължение на поне три месеца, преди да се превърне в окончателен законов акт.
Казваме това, защото досегашният Закон за виното и спиртните напитки, който беше приет през 2012 г., днес се изменя с този нов закон и една от основните причини за това беше, че предишният, действащият закон не беше нотифициран по надлежния ред тогава, а тогава приложимата Директива беше 9834. Просто това е като едно опасение, че ако се приеме в много кратки срокове този нов закон, преди да изтекат поне тези три формални месеца като срок, Република България рискува отново да бъде поставена в положение да отговаря на Европейската комисия в рамките на процедура за нарушение на правото на Европейския съюз.
По съществото на Законопроекта. На този етап имаме две основни забележки. Първата забележка е свързана с прехвърлянето на определени компетенции, свързани с контрола конкретно в лозаро-винарския сектор, търговията на лозаро-винарски продукти, от Изпълнителната агенция по лозата и виното към Министерството на земеделието, храните и горите, както е към настоящия момент и както е било през последното повече от десетилетие, към Министерството на икономиката. Говоря за контрола върху търговията на лозаро-винарски продукти.
В мотивите към Законопроекта няма достатъчно ясни аргументи, които да обуславят прехвърлянето на компетенции. Ние считаме, че това ще застраши сектора с оглед на съображенията, които имаме, че може би в първите, да не кажа, години тази нова функция, която ще се поеме от Министерството на икономиката, ако бъде прието това нещо, без те да имат необходимия експертен, административен, структурен капацитет да осъществяват такава дейност, просто контролът в тази област ще куца.
Ще възникнат и много ситуации, при които ще има колизия между компетенции, защото ако в Законопроекта се предвижда да се запази контролът върху производството на лозаро-винарски продукти на ниво Изпълнителна агенция по лозата и виното, а контролът върху търговията да мине към Министерството на икономиката, ще възникнат ситуации, при които за едно и също неправомерно действие от страна на производител примерно ще трябва да се намесват последователно две отделни институции и няма да е ясно от кой момент нататък коя ще е компетентна, примерно Министерството на икономиката.
Давам конкретен пример: производство на оцет, той също представлява лозаро-винарски продукт. В рамките на контрол на производството от страна на Изпълнителната агенция по лозата и виното се констатират нарушения по отношение на разрешените енологични практики. Установява се, че в това предприятие са произведени огромни количества от негоден продукт, който не отговаря на нормативната уредба. Установява се и готова продукция в самото предприятие. Установява се, че тази готова продукция е налична при дистрибутор. Какво ще констатира Изпълнителната агенция по лозата и виното и какво ще трябва да констатира впоследствие Министерството на икономиката, при условие че ще е много по-лесно в една такава ситуация, както и понастоящем, Изпълнителната агенция по лозата и виното да вземе едновременно необходимите мерки както по отношение на нарушаване правилата, свързани с производството и енологичните практики, така и по отношение на разпространението впоследствие на този продукт, с цел опазване на общественото здраве например?
Това е сериозна наша бележка и смятаме, че тя може да бъде взета предвид между първо и второ четене на Законопроекта.
Иначе, най-общо – ние подкрепяме принципно Законопроекта като такъв. В голяма степен той препраща към европейската нормативна уредба относно енологични практики и правила, свързани с търговията. Така че не бихме могли да имаме забележки в тази област.
Имаме една друга бележка, която ще формулираме в следващо становище. Още веднъж Ви казвам, периодът е такъв, че не бихме могли да дадем много подробни становища по Законопроекта. Смятаме, че този законопроект може да си постави една по-амбициозна цел относно ясното разграничаване на правомощията и представителността на професионалните организации в лозаро-винарския бранш – по-ясни правила относно компетенциите, от една страна, на Националната лозаро-винарска камара и от друга страна, на регионалните лозаро-винарски камари, защото сегашният закон позволява примерно по един и същи въпрос да няма съгласуваност. Самият закон, действащият, в Проекта също остава това положение – да няма съгласуваност във важни становища от национален характер между това, което казват някои регионални лозаро-винарски камари, и онова, което би могла да каже Националната камара. Това е в общи линии.
Като цяло ние подкрепяме този законопроект, като се надяваме да бъдат взети предвид нашите бележки – принципи, които правим днес, и такива, които ще формулираме съвсем скоро, може би в рамките на следващата седмица по повод на по-нататъшното му разглеждане. Това не е моя работа, разбира се, не е и на Камарата, но би било позитивно, ако някой народен представител възприеме нашите предложения, които ще формулираме на по-късен етап, а съответно Вие, като председател на Комисията, да се възползвате от възможностите на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и да се удължи срокът за внасяне на предложения между първо и второ четене на Законопроекта в рамките на пленарната зала. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Каракашев.
Преди да дам думата на представителите на вносителите, искам да Ви обърна внимание – надявам се да не приемате периодите на разглеждане на конкретния законопроект като субективно отношение към бранша. Напротив, доктор Василева, преди да ѝ дам думата, ми обърна внимание, че през 2018-а и 2019-а два пъти е подлаган на обществено обсъждане. Осъзнаваме, че има и промяна в ръководството на Вашата асоциация и може би Ви трябва още време да се запознаете със Законопроекта. Така или иначе ще се възползваме от възможността за максимален срок между първо и второ гласуване, за да може по-голяма част от народните представители да си внесат предложенията.
Заповядайте.
МИРОСЛАВ КАРАКАШЕВ: Не го приемайте като реплика – просто искам да кажа като констатация: през 2018-а и 2019 г., ако погледнете кога е проведено общественото обсъждане на предишните версии на този законопроект, ще видите, че то е в периода средата на август – септември месец, точно когато е разгарът на гроздоберната кампания. Това казах и в началото на своето изказване – и през 2018-а, и през 2019 г. браншът беше принуден в спешен порядък да изготвя становища, и то в период, когато всичките експерти са ангажирани в гроздоберната кампания и във винарските предприятия. Това беше обща констатация.
Иначе, независимо от това, че може да има промяна в ръководството на Националната лозаро-винарска камара, членовете на Камарата не са се променили – това са повечето предприятия с традиции, така че и експертите към тях следят много внимателно развитието на нормативната уредба в областта.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Василева. (Реплика при изключени микрофони.) 2018-а е март.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Само да направя уточнение – през март месец 2018-а е бил за едномесечно обсъждане и през август месец 2019 г. също за едномесечно обсъждане. Целта ни беше – беше включено в програмата за 2019-а – да бъде разгледан от Народното събрание. Затова се съобразявахме с тези срокове. Идеята беше до края на годината да бъде внесен и одобрен от Народното събрание, но в процеса на обществено и на междуведомствено обсъждане имаше доста бележки от страна на различни министерства, така че се постарахме да отразим оценка за въздействието. Беше дълъг процесът по съгласуване, но искам да Ви уверя, че сме спазили процедурата. Законът беше одобрен от Министерския съвет, веднага беше изпратен на Министерството на икономиката за нотифициране и както стана ясно в днешния ден, той е нотифициран, така че със сигурност няма риск да се открие процедура от страна на Европейската комисия в тази връзка.
Само за информация на народните представители – тогава, през 2014 г., когато е била открита тази процедура, е приключена, като имаме официално писмо, че Европейската комисия закрива процедурата без санкция. Сега е изпратено за нотификация вече новото предложение.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте, господин Коев.
КРАСИМИР КОЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми колеги! Аз съм благодарен на представителите на Националната лозаро-винарска камара за това, което са изчели, и решили, че е по-разумен вариантът режимът на контрол по отношение на предлагането на лозаро-винарските продукти да остане там, където досега е бил – в компетенциите на Изпълнителната агенция по лозата и виното.
По принцип една промяна в тази посока се прави – аз така поне разсъждавам, можете да ме оборите, когато през някакъв период от време – 3, 5, 10 години, контролът показва слабости, показва невъзможност да се справи със ситуацията, допускат се да се проврат нерегламентирано произведени или пък нездравословни продукти до магазинната мрежа, което по една или друга причина може да навреди на здравето на потребителите, които посягат към тези напитки. При положение че Изпълнителната агенция по лозата и виното е държавен контролен орган, в нейния състав са и две, забележете, нотифицирани от Европейската комисия лаборатории, признати в над 170 държави в целия свят! Като анализ и документи, които те гарантират, когато българско вино стъпи на тази територия – с тези документи се доказва истинността на проведените анализи и че продуктът е изключително в рамките на европейските изисквания по отношение на физико-химичните показатели, тоест няма да навреди на здравето на потребителите в страната България и във всички останали страни, където българското вино присъства. Проследимостта на гроздето от лозето през винарското предприятие до щанда или пък до ресторанта е лесен и бърз процес за хора професионалисти, които до този момент са се занимавали с тази проверка. Защото при проверка в обратния ред – да речем, магазин, ресторант или някакъв друг обект, в който се предлага напитката, тази компетенция на Агенцията става светкавично по отношение на уточняване на партиди – производствен процес, кой го е произвел, къде го е произвел, от кой сорт го е произвел. Агенцията има структури в цялата страна и се скъсява максимално – в рамките на час, до два часа ние осъществяваме целия този контрол от – до, дали това, което се предлага в ресторанта или в магазина, действително е със съдържанието и е от производителя, от който е написано на етикета, че е излязло.
Немалко са случаите, в които имаме изключително големи разминавания. Комисията за защита на потребителите е изключително уважаван контролен орган не само от нас – в цялата страна. Давам пример: техни инспектори посещават даден търговски обект или питейно заведение и какво правят – проверяват документацията, с която е влязло съответното вино в този обект, вземат проби за анализ и се предоставят на Националния институт за изследване на вино, спиртни напитки и етерични масла – търговско дружество към министъра на икономиката, за проверка. Излиза някакъв анализ – този анализ сам по себе си може да бъде в рамките на абсолютно всички допустими стойности. Но немалко са случаите, в които имаме продукт, в който има влагане на неразрешени енологични продукти – захарта е най-елементарното, понякога има влагане на оцветители, на други субстанции – по някакъв начин да се придаде на виното било плътност, било характер, било по-високо алкохолно съдържание.
Когато имаш лаборатория, която е призната не само в страната като контролен орган – и в целия свят, и абсолютно всичките методи за анализ – проверяват и хващат всеки един продукт дали е фалшив, дали е натурален, смятам, че в крайна сметка държавният контролен орган е точно за това – да извършва този контрол, да стои зад всеки един издаден протокол и съответното административнонаказателно производство да бъде издържано. Нямаме загубено нито едно дело в съд, ако някой е тръгнал да жали това, че ние сме го глобили неправомерно. Защо? Защото в крайна сметка ти не излизаш с внушения, а излизаш само с фактология, правиш проследяемост на цялата верига. По този начин до потребителите винаги стигат качествени продукти.
Ако имате някакви други въпроси, ще отговоря. Благодаря, че ме изслушахте – дано не съм Ви досадил.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Коев, аз имам въпрос към Вас. Искате да кажете, че по така внесения текст към Министерството на икономиката ще се създаде търговско дружество – него го има, но има ли експертния капацитет – технолози, без да съм специалист? Във Вашата агенция няма ли лаборатория, която да прави тези проби? Това търговско дружество към Министерството на икономиката къде ще носи пробите? Лично аз не намирам смисъл в дейността на това търговско дружество. Каква е идеята?
КРАСИМИР КОЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Не искам сега да правя дисекция каква е функцията на търговското дружество. Търговското дружество – Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки, навремето беше второстепенен разпоредител към министъра на икономиката, впоследствие бе преобразувано на търговско дружество. Искам да бъда ясен – аз бях директор на този Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки; аз бях човекът, който преобразува този институт като второстепенен разпоредител в търговско дружество, за да може това търговско дружество да оцелее. Защо да оцелее? Защото беше позиционирано навремето в сградата и двора на Софийската цигарена фабрика – всъщност имотите бяха на Националния институт, Цигарената фабрика плащаше наеми. Дейността на Института беше за физико-химичен контрол. Знаете, че на този терен вече не съществува Цигарена фабрика, сградата беше продадена и впоследствие други неща се случиха. В момента Националният институт за изследване на вино и спиртни напитки по смисъла на Търговския закон си е едно дружество, което си извършва анализите, както всички останали дружества, които ги има във всички производствени предприятия – търговски дружества, лаборатории, които извършват своя анализ.
Но по отношение на спиртните напитки ние нямаме претенции – до този момент те винаги са ги извършвали, Комисията за защита на потребителите винаги се е съобразявала с техните анализи. Досега в Закона беше написано: по отношение на виното и лозаро-винарските продукти отговаря министърът на земеделието, храните и горите, по отношение на спиртните напитки и етиловия алкохол – министърът на икономиката. С предложената поправка, както каза и господин Каракашев, всичко отива в Комисията за защита на потребителите, която да предоставя на този Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки всички проби за анализ. Комисията като структура е перфектна и си върши перфектно работата – ние нямаме забележки към тях.
Позволете ми да се усъмня първо във възможността, знаейки в момента състоянието какво е, на хилядите проби, които трябва да се анализират, ядрено-магнитния резонанс, който всяка година се предоставя на Европейската комисия в Института им по здравеопазване, и пазенето на хората да не пият някаква напитка, която да бъде с продукти, които са забранени от производство. Двете лаборатории на Изпълнителната агенция, повтарям, това е държавният контрол – ние не събираме такси печалба, махнали сме абсолютно всички такси, които трябва да бъдат утежняващи на бранша за това нещо, винарските предприятия се увеличават, партидите им се увеличават – всичкото това с две лаборатории, работим на максимален капацитет, дори в събота и неделя, но се справяме!
Не зная как една лаборатория, която е на едно-единствено място, със 7 или 10, няма значение, лаборанти, позиционирана само в град София, може да осъществява този физико-химичен процес. Дори да предположим, че се справи, документът, който те издават въз основа на техните изследвания, не е с официален характер. Тоест той е с официален характер дотолкова, че е акредитиран от Българската служба за акредитация, но няма…
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Още повече не намирам логика. Колкото повече ми говорите, още повече не намирам логиката тези проби да минат към някакво търговско дружество. При положение че браншът също, доколкото разбрах, казвате, че е по-логично Изпълнителната агенция да го прави – съжалявам, че нямаме представител на Икономиката, не намирам идеята.
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Една процедура искам да направя. Сега обсъждаме неща, за които отговор трябва да даде представител на Министерството на икономиката. Народни представители и гостите от Министерството на земеделието какво обсъждаме тук, без да има представител на Икономиката?
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Обсъждаме Законопроекта на първо гласуване, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Или извикайте такъв, или да прекратим – няма смисъл. Делегираме неща, които виждаме, че няма как да ги изпълняват или ще се затрудняват, и въпреки всичко, продължаваме с някакви…
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: В момента разискваме Законопроекта на първо четене – като цяло го разглеждаме, а вече в детайли за второ гласуване ще има представители на ниво заместник-министър и експерти от Министерството на икономиката. Тогава ще си зададем конкретно въпросите по дадения текст.
Заповядайте, господин Каракашев.
МИРОСЛАВ КАРАКАШЕВ: Извинявам се, че отново вземам думата, но аз съм бил и чиновник – работил съм в министерство и знам, че когато се разглежда законопроект, представителите на съответната администрация трябва задължително да присъстват. Ние сме тук…
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Поканени са – не присъстват.
МИРОСЛАВ КАРАКАШЕВ: Потенциално ако контролът върху търговията премине към Министерството на икономиката, се предполага, макар че самият текст не е много ясно написан, че този контрол ще се извършва към второстепенен разпоредител с бюджет към Министерството на икономиката, визирайки Комисията за защита на потребителите. Комисията за защита на потребителите, както знаете, се занимава с контрол от детски играчки през прежда до туристически услуги например. Допълнително вменяване на правомощия по контрол на вино, лозаро-винарски продукти по принцип, едва ли ще подобри качеството на услугата по контрол, която осъществява Комисията за защита на потребителите.
Действително понастоящем те осъществяват контрол, свързан с търговията на спиртни напитки. Това, което мога да Ви кажа от опит, тук е и госпожа Ралица Скорчева от Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки – този контрол се осъществява до степен да проверят дали посоченото алкохолно съдържание на спиртната напитка отговаря на действителното, тоест нещо, което с един обикновен спиртомер всеки може да провери. Има си други методи, естествено.
Действително онова, което осъществяват лабораториите към Изпълнителната агенция по лозата и виното, е много по-задълбочен анализ върху един продукт, с много по-широка палитра от сертифицирани методи за изпитване на продуктите, които гарантират, че съдържанието на бутилката, която ще бъде взета от тезгяха в магазина, ще бъде проверено в най-малки детайли – доколко отговаря и на самите разрешени енологични практики за производство.
Не сме сигурни, че въобще Националният институт като търговско дружество – друг е въпросът дали търговско дружество може да осъществява съществена част от контрол, който би трябвало да се осъществява от един публичен орган, тук не бихме могли да влезем в тази полемика. Потвърждавам онова, което каза господин Коев, и това е обезпокоително за бранша, че един контрол, на който ние държим, защото примерно ако при спиртните напитки има по-сериозни проблеми относно контрола с нелегални продукти, които стигат по някакъв начин до търговската мрежа, по отношение на виното специално и лозаро-винарските продукти там проблемите са значително по-малко относно това, което се предлага в търговската мрежа. Считаме, че това е вследствие на експертизата, опита, техническите и административни възможности, които са изградени в продължение на десетилетия на ниво Изпълнителна агенция по лозата и виното. Отгоре на това имат и териториални поделения, които функционират. Действително те могат да проследят на базата на текущия контрол, който правят в лозарските стопанства, в производствата и във веригата, когато има проблем, в рамките на часове.
Ние не разбираме и не намираме аргументите. В мотивите към Законопроекта би трябвало да са описани аргументи защо нещо се прехвърля като функция от една администрация към друга със съответните разчети – това не го виждаме и нас ни притеснява този подход. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Каракашев.
Други изказвания?
Заповядайте.
ЕВА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Вчера вечерта ние изпратихме нашето становище, което е малко встрани от Вашата дискусия и е съвсем кратичко – свързано е с две административнонаказателни разпоредби, които предвиждат санкции за рекламиране на вино и лозаро-винарски продукти, при които не са спазени определени производствени изисквания.
Тъй като дейността по рекламиране е доста мащабна и включва както производителите, които при нас са рекламодатели, така и рекламни агенции, и медиите. Ние имаме опасения, че запазването на разпоредбата в този вид може да доведе до санкции за медиите, за доставчиците на рекламни услуги най-общо.
Всъщност ние нямаме каквато и да е възможност да влияем върху производствената дейност – нито имаме експертните познания, нито контрола, нито по какъвто и да е начин сме обвързани с тази производствена дейност, за да носим отговорност.
Още в рамките на общественото обсъждане представихме кратко становище по тези два текста и няколко други, които съдържаха сходни разпоредби. В справката за получените становища беше посочено, че позицията ни се приема. Въпреки това, тези два текста останаха – не знам дали става въпрос за някакъв пропуск или има друга причина за това. Общо взето нашето настояване е да бъде изяснено в Закона, че санкция за рекламиране, ако изобщо бъде запазена, се налага на производителите, тъй като доставчиците на рекламни услуги нямат възможност да участват в този…
Тук искам да уточня, че това за нас не означава да избягаме от отговорност за излъчената от нас реклама, тъй като има редица разпоредби на Закона за здравето и на Закона за радиото и телевизията, които вменяват доста задължения на операторите във връзка с рекламирането на спиртни и изобщо на алкохолни напитки, включително бира и вино. Така че за тях ние носим административнонаказателна отговорност, която ще бъде запазена, включително при въвеждане на тези промени, които предлагаме. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Коев.
КРАСИМИР КОЕВ: Много кратка реплика с пример. Ако си спомняте, преди три-четири години на нашия пазар влезе една напитка – испанско синьо вино. Вносителят на тази напитка беше дал абсолютно всичките документи на рекламната агенция – в случая ставаше въпрос за изработката на билбордове, на които да бъде рекламиран този продукт. Изрично във всички документи, както и на всяка бутилчица от вносните, ако сте забелязали, имаше едно малко етикетче, което описва страна – произход, каква е напитката и така нататък. Навсякъде пишеше: „Ароматизирана напитка на основата на вино, оцветена с индиго“ – индигото е натурален продукт.
Понеже на рекламната агенция, за да изпъкне, не ѝ се е сторило: „Ароматизирана напитка“, пък какво е това сега – ни риба, ни рак, директно – „Синьо вино от Испания“. Ето това подвежда потребителите!
От тази гледна точка дадох пример за какво става въпрос. Тук производителят си е спазил абсолютно всичко, пишейки го на етикета на испански и на английски. Нашият вносител по същия начин си го е спазил – в документа, с който отива в рекламната агенция, навсякъде пише: „Араматизирана напитка“. Вече този, който го изготвя това всичкото нещо, понеже му казват: „Рекламирайки го така, какво ще постигнеш като ефект“, дай ще пишем: „Синьо вино“! И бум. Това е цялата работа.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте. Въпреки че тази дискусия – когато разглеждаме Законопроекта на второ гласуване, но все пак изкажете се.
ЕВА ПЕТРОВА: Искам да обърна внимание, че всъщност тук не става въпрос за санкция. Така както е формулирана, не е отразяване на предоставената информация, а за нарушаване на изискванията, които са при производството, върху които медиите нямат абсолютно никаква възможност да влияят. В технологичния процес те нямат никакво участие.
Само да отбележа още един път, че имаше още четири такива разпоредби при общественото обсъждане, които отпаднаха. Там санкцията за реклама отпадна. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, професоре.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Колеги, уважаеми гости, госпожо Заместник-министър! Нов законопроект – оставам с впечатлението, че той не е съгласуван на ниво Министерски съвет, щом в момента ние дискутираме теми, които са в противоречие – между това, което Министерството на икономиката иска, и онова, което Министерството на земеделието отстоява. В Министерския съвет така или иначе този законопроект е приет. Или Министерството на земеделието там не е успяло да защити своите тези и в края на краищата се е достигнало до такава парадоксална ситуация, в която трябва да решим някакъв спор на ниво Комисия?
Искам да обърна внимание, че пак със същия спор ние приехме един много велик Закон за управление на хранителната верига. Този много велик закон разписваше кой какви отговорности има. В този закон – аз лично бях „против“ него – ние записахме какво прави Изпълнителната агенция по лозата и виното. Бях против Комисията за защита на потребителите въобще да се занимава със спиртните напитки, но тогава ми обясняваха, че нямали достъп до спиртните напитки – кой да ги анализира, затова си остана, че тази комисия ще се занимава със спиртните напитки.
Сега какво стана? Първо, за спиртните напитки Комисията така или иначе се явява пощенска кутия, а тя е пощенска кутия – взема едно шише, носи на тази лаборатория, на онази и накрая пише едни актове. Нали разбираме, че по цялата верига изкривяването ще бъде до безкрай?
Тук това е продължение на нещо, което вече противоречи на Закона за управление на хранителната верига. Затова ми се струва, че когато се внасят законопроекти, те трябва да се гледат много внимателно – дали вече не противоречат на нещо, което е прието и което е действащо.
Второто ни притеснение, което е изключително силно, е, че няма нотификация. Щом няма нотификация, как можем да сме сигурни, че това, което предлагаме, ще бъде окей по отношение на Европейската комисия? Докато не излезе нотификацията – ние даваме предложения на първо, второ четене и да стои този законопроект като второто четене на Закона за храните, не виждам абсолютно никакъв смисъл. Спомняте си, че Законът за храните седя две или три години – мина на първо четене, дадохме предложенията, забравихме за какво става въпрос и дойде на второ четене, когато се нотифицира и съответно имаше толкова промени, които бяха различни от онова, което беше на първо четене.
Ние можем да си обсъждаме Законопроекта, можем да си даваме експертни становища, но в края на краищата без нотификация този законопроект няма как по-нататък да върви.
Притеснява ни за това, че е съвсем нов закон – 80% от действащия сега Закон за виното и спиртните напитки се повтаря с този, като има лека промяна в заглавията, разделите и така нататък. Когато има промяна на закон, той, първо, по-лесно се нотифицира, тоест съответствие с Регламента от 2013 г. – може да се види къде какви забележки имаме. При нов закон винаги има много рискове той да бъде подложен отново на тотално разглеждане и да се разглежда като нов закон, който трябва да бъде нотифициран от А до Я.
От Лозаро-винарската камара казаха, че са щастливи от този законопроект – трябва да върви. Аз например видях, че част от функциите, които сега има Лозаро-винарската камара, са силно ограничени. Давам пример от сега действащия закон: регионалните камари са имали право да дават състава на регионалните дегустационни комисии – сега това изчезва в новия законопроект. (Реплики.)
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Каракашев.
МИРОСЛАВ КАРАКАШЕВ: Нищо не се променя – в тази част няма нищо ново, макар че би трябвало да има и ние това ще го формулираме. Правили сме го преди като предложение.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Може ли? След това Вие, ако искате, ми кажете.
Посочете ми в сега действащия закон какво Ви е записано и намерете в новия това, което казах – ако го намерите. Опитах се да чета внимателно и стария закон, и новия. Ако нещо не разбирам, но не го виждам в този законопроект.
По отношение на това, което колегите говорят – за Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори, същият проблем е в Закона за храните. Виждате ли, тези, които излъчват рекламата, носят отговорност за самата реклама. Аз не знам реклама да се прави от телевизиите – рекламата се прави от онзи, който произвежда! Той съответно трябва да знае технологичния процес – какво може, какво не може, и да я предостави! Законът за храните в тази си част беше приет така, че операторът, който работи, носи отговорност по същество за рекламата – вътре за текста, по отношение на това какво се предлага и по отношение на това то е истина или не е истина!
Сега отново се повтаря същият текст – тогава пак имаше такъв дебат на първо четене, беше предложено и след това беше преобразувано, че операторът, който рекламира хранителни продукти, за тяхната безопасност и достоверност – носи отговорността по същество за това, което се рекламира.
Ако е решено тук, че този, който ретлансира рекламата, носи отговорност – не знам как може да се получи. Санкциите, както виждам – дотам съм стигнала, са доста сериозни.
Ние ще се въздържим от подкрепата на този законопроект. Струва ми се, че даже и да се приеме, неговото развитие по-нататък на второ четене ще изисква доста дълъг период от време, в който нотификацията, като задължителен елемент, трябва да бъде факт и оттам нататък да се работи по окончателните текстове за второ гласуване. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, професор Бъчварова.
Заповядайте, госпожо Василева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Само да направя едно уточнение за нотификацията. Както казах, имаме одобрение от Министерския съвет. В днешния ден Министерството на икономиката е нотифицирало чрез електронната система – изпратено за нотификация и започва да тече този тримесечен срок. Нашето предложение е да не се чака този тримесечен срок, а да започне дискусията тук, в Народното събрание, за да можем да движим нещата паралелно. Ако изчакаме три месеца – да мине нотификацията, след което между първо и второ четене възникнат съществени бележки и промени, ще е наложително повторно изпращане на нотификацията, което още повече ще забави процеса. За да не се стига до това да чакаме три месеца и после пак още три месеца, предложението е нещата да се движат паралелно. И ако между първо и второ четене възникнат съществени изменения спрямо днес изпратената нотификация, ще се наложи отново да се изпрати. Така че апелирам да вървим паралелно, за да спечелим време.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги и гости! Искам да попитам представителите от Министерството на земеделието това, което и професор Бъчварова каза, че той е приет от Министерския съвет, но явно там не са се разбрали: какво е точно становището на Министерството на земеделието, храните и горите относно прехвърлянето на търговията от ИАЛВ към Икономиката? Конкретно становището на Министерството на земеделието: съгласни ли са в Министерството, пък Агенцията не е съгласна? За да можем да си изясним, тъй като все пак сме Комисия по земеделието и храните – не сме по икономика. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Госпожа Василева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Очевидно, щом е подписан от двамата министри, има съгласуване на така предложените текстове. Законопроектът е подписан от двамата министри и е внесен в Министерския съвет. (Реплики.)
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Колеги, въпросът е: ние на чия страна ще застанем – дали на реално работещия, в случая – Агенцията… (Реплика при изключени микрофони.)
Спорът – смятам, че имаме достатъчно време между първо и второ гласуване, защото в момента разглеждаме Закона в неговата цялост, имайки предвид, че по-голямата част от него е синхронизиране на европейското законодателство. Ще извикаме всички експерти, ангажирани в Икономиката, в Земеделието и така ще си формираме мнение конкретно за този текст.
Госпожо Василева, от това, което чух от бранша – не изразявам политическа позиция, а лична, от господин Коев, считам, че няма логика в това прехвърляне, но това е моето убеждение към момента. След като изслушаме представителите на Икономиката, може би ще си променя мнението.
Заповядайте, господин Каракашев.
МИРОСЛАВ КАРАКАШЕВ: Само за протокола да кажа – да не излезе от изказването на професор Бъчварова, че Националната лозаро-винарска камара изцяло подкрепя Законопроекта, има една балансирана позиция – считаме, че този законопроект има повече плюсове, отколкото недостатъци. Смятаме – това не сме го казали тук, защото нямаме навика да влизаме в хвалебствени слова в законодателния орган, но този законопроект като цяло решава доста проблеми от гледна точка на правната сигурност.
В действащия закон, както знаете, в почти всяка разпоредба е предвидено, че конкретни правила ще се регламентират в Правилника за прилагане на Закона за виното и спиртните напитки – такъв правилник за прилагане осем години не е приет. Съответно браншът беше принуден, когато трябваше да се спазват определени изисквания, свързани с производствения процес, енологични практики, изисквания по отношение на определените видове напитки, да се позовава директно на европейски регламенти, макар те да са с пряка приложимост, но съгласува това със становища с Изпълнителната агенция по лозата и виното, Министерството на икономиката и така нататък. Досегашният текст решава доста от тези проблеми, които бяха свързани конкретно с правната сигурност.
В този ред на мисли считаме, че тази част е позитивна.
Иначе действително има недостатъци – основните сме ги казали в това становище, принципни недостатъци. Вече конкретно по текстовете, както Ви казах, ще имаме предложения на по-късен етап.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Каракашев.
Заповядайте.
РАЛИЦА СКОРЧЕВА-СЛАВОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми депутати, дами и господа! „Спиритс България“ представлява високоалкохолните, дестилирани напитки. В голяма част от нашата работа ние се покриваме с колегите от НЛВК (Националната лозаро-винарска камара), тъй като производителите на вино в България – по-големите и повечето, произвеждат и алкохолни дестилирани напитки. Като представител на дестилираните и спиртни напитки, искам да подкрепя позицията на НЛВК – ние подкрепяме този законопроект, щастливи сме и благодарим за прозрачната комуникация, консултациите – всички групи, в които бяхме поканени да изкажем становище.
Ще има наши коментари по някои технически или терминологични…
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Между първо и второ гласуване ще имаме достатъчно време да ги обсъдим.
РАЛИЦА СКОРЧЕВА-СЛАВОВА: Разбира се.
Нещо, което искам да кажа – то ще прозвучи емоционално и може би банално: този Закон за виното и спиртните напитки регулира всички легални и прозрачни производители. Вчера излезе поредното проучване – консуматорско, което питаше хората: какви буркани с чушки затваряте? Хората отговориха – 18% произвеждат ракия. Питат ги за зимнина – те казват: 18% произвеждат ракия.
Зная, че може би това Ви е забавно, но има един още по-страшен процент – 53% от хората, отново да подчертая – питат ги за буркани, за зимнина, 53% казват: консумираме домашно произведено алкохолно питие. Между тях 60% е ракия и 39% – бяло и червено вино.
Повтарям, емоционално и може би банално, но искам и Вие, като приятели потребители, а и като професионалисти и депутати, да обърнете внимание на незаконното, нелегалното производство, защото с колегите от НЛВК, с нашите партньори от Министерството на икономиката, Финансовото министерство, всички подизпълнителни агенции работим сърцато за виното и спиртните напитки. Благодаря Ви много за вниманието.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви. Очакваме и Вашето становище.
Колеги, няма други изказвания.
Предлагам да преминем към гласуване.
Подлагам на първо гласуване предложения Законопроект за виното и спиртните напитки, № 002-01-44, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2020 г.
За – 10, против – няма, въздържали се – 11.
Не намерих логика в гласуването на колегите, и то на първо четене.
Колеги, има ли нужда от прегласуване – някой да е размислил?
Не намирам логика в начина Ви на гласуване, при положение че, както каза и браншът – дългоочакван законопроект, както каза заместник-министърът – да съкратим процедурите, и след три месеца – отново.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

(Закрито в 13,35 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Белова




Стенограф:
Райна Зарева