Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 002 01 65, внесен от Министерския съвет на 10 ноември 2020 г. – за първо гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните





П Р О Т О К О Л
№ 97


На 11 ноември 2020 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 002 01 65, внесен от Министерския съвет на 10 ноември 2020 г. – за първо гласуване.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по земеделието и храните, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 13,05 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Мария Белова.

* * *

ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Добър ден, уважаеми колеги!
Благодаря за бързата организация във връзка с промяна на часа.
Имаме кворум и откривам заседанието на Комисията по земеделието и храните.
Колеги, получили сте съобщение за проекта на дневен ред и материали за днешното заседание.
Проектът на дневния ред е следният:
1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 002 01 65, внесен от Министерския съвет на 10 ноември 2020 г. – за първо гласуване.

Ако няма други предложения относно дневния ред, който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Гост на днешното заседание е госпожа Лилия Стоянова – началник-отдел в дирекция „Поземлени отношения и комасация“ в Министерството на земеделието, храните и горите.
Добре дошли!

Преминаваме към точка единствена от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ, № 002-01-65.
Внесен от Министерския съвет на 10 ноември 2020 г. – за първо гласуване.
Госпожо Стоянова, давам Ви думата за представяне на Законопроекта.
Заповядайте.
ЛИЛИЯ СТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! С този проект, с който предлагаме изменения в Закона за подпомагане на земеделските производители и в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, съвсем накратко ще направя едно разяснение относно мотивацията за тези предложения.
За частта на Проекта, засягаща разпоредби от Закона за подпомагане на земеделските производители, промените, които се предлагат, могат да бъдат обособени в две групи предимно.
На първо място, с предлаганите текстове целим изясняване и детайлизиране на отделни аспекти от системата за идентификация на земеделските парцели, което изясняване се налага от натрупаната вече практика, включително и съдебна практика. С тези изменения се цели да се избегнат тълкувания на отделни разпоредби, които сега, в момента, действат в ЗПЗП, от една страна, и от друга страна, по-голямата част от измененията в този проект касаят прецизиране, детайлизиране и изясняване на технически параметри, свързани със системата за идентификация на земеделските парцели.
Създава се и възможност да се въвеждат географски пространствени и регистрови данни в СИЗП, като по този начин ние смятаме, че от една страна, ще бъде улеснена и обогатена информацията, и по-точна информация ще се регистрира в СИЗП. От друга страна, смятаме, че това ще бъде единствено от полза на ползвателите на това подпомагане, защото, когато имаме ясно разписани правила, детайли и законова рамка, то ползването на услугата ще бъде безалтернативно. Това е в общи линии.
Само още едно допълнение да кажа. В Проекта предлагаме и срокът по чл. 47а да се удължи до 2023 г. Тук ще поясня, че това ще даде възможност почти до края на 2023 г. да се изплащат подпомаганията под формата на de minimis. Това е за частта на ЗПЗП.
В Преходни и заключителни разпоредби в § 12 в този проект е предложено изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, и то касае изцяло земите, които са от остатъчния поземлен фонд, така нареченият чл. 19. На 22 декември 2020 г. изтича 5-годишната забрана общините да се разпореждат с тези земи, но за съжаление, поземлената реституция все още не е приключила. Това е проблем принципно. Както сме написали в мотивите си, проблемът е идентифициран и от Европейския съд. Имаме съдебни решения, които осъждат държавата за неприключила реституция, и в този смисъл се налага да се предложи нов 5-годишен период, в който на общините да не им бъде разрешавано да разпореждат, да продават тези земи, именно с цел да бъдат гарантирани правата на бившите собственици и възстановяването на собствеността им върху земеделски земи.
Животът обаче не спира. Общините си имат техни действия. Те развиват територията си и в този смисъл освен досега съществуващите възможности за различни действия за разпореждане с тези земи за инфраструктурни проекти, по Закона за подземните богатства, наскоро вкараното изменение по Закона за енергетиката – това са всички обекти, който правят изключение от тази забрана. В този текст се предлагат още две разрешения, в които общините ще могат да ползват земи от този фонд. Това е, когато разширяват урбанизираните си територии и когато имат инвестиции с клас А.
Това е съвсем накратко за Проекта и мотивите, заради които Министерството подготви този проект. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Колеги, откривам дебата.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Стоянова, запознахме се с мотивите на Законопроекта. Както Вие казахте, промените, касаещи Закона за подпомагане на земеделските производители, касаят технически подробности. В един законопроект технически подробности могат да бъдат всеки един друг подзаконов нормативен акт, но не изписани в Закона, така както се предлагат в момента. И възраженията ми в тази посока са, че в мотивите се казва, че ще интегрирате системата на информационните потоци. Аз не знам досега как работите без интегрирана система, при условие че за да се осъществяват плащанията, всичките информационни потоци трябва под някаква форма да са интегрирани, а тук в мотивите се пише за интегриране на данни от различни информационни системи. Това Ви е основен мотив в промяната на Закона. Възраженията ми са именно в тази посока: защо и какво техническите параметри ще доведат до интегриране на системи, които трябва да са интегрирани, и то много отдавна?
Безплатни източници на информация – предполагам, че всякакви източници на информация се използват.
Възражения имаме и по отношение на това кое е правно основание. В Законопроекта се казва, че когато не са изплатени задълженията към държавен поземлен фонд, вече и общинския поземлен фонд, съответно това не се счита за правно основание. Тук обаче липсва една огромна група, която е на собствениците на земеделски земи. Не навсякъде, но има райони в страната, в които рента не се плаща с години. Въпреки възраженията, въпреки желанието на собствениците да прекратят договори за неплащане, правните основания си остават, или те се преместват на съседно лице и така нататък. Има една доста сериозна ощетена група от собственици на земеделски земи, на които им се ползва имотът, но нямат възможността икономически да го реализират, защото просто рентата не е платена, и това според мен е един пропуск в Законопроекта.
Тук има една много обтекаема фраза. Вярно е, че е на първо четене, но Вие цитирате Регламента, който казва как се плаща на единица площ. В този регламент се казва, че изискването е ползваната площ да е на разположение и казвате: това е въведено заради съдебни практики. Но пак никой не обяснява какво значи имотът да е на разположение, защото знам казуса, в който бяха санкционирани 100 земеделски стопани заради това, че имотът го има правното основание, но считахте, че не е на разположение. Говоря за Министерството на земеделието, не в лично качество. Една такава заповед има. Тя не може и да бъде оспорвана за липсата на неплащане, защото няма отказ. Няма отказ, защото никъде не пише какво означава това понятие от Европейския регламент тази земя да е на разположение на земеделския стопанин, а се оказва изключително важен казус, който оттук нататък може да реши и много проблеми, но може да създаде и нови.
Законът за собствеността и ползването на земеделските земи, да, вярно е, че има забрана за продажба на земеделски земи по чл. 19. Причината, когато въведохте, за което поздравления, този 5 годишен мораториум за продажба, беше, че още в момента, в който се прехвърлиха земите от остатъчния фонд, някои общини се възползваха и продадоха почти цялата земя, която имаха. Сега този срок се удължава, но вратата се отваря за изключенията, при които може да се продава, включително и за групиране на земите, които казвате като казус. Това означава ли обаче, че те като се групират, все пак остава нещо в остатъчния фонд? Това не ми е ясно много, когато се прави такъв тип комасация.
Но тук възниква един въпрос. По Закона за опазване на земеделските земи Вие, за да решите въпроса, свързан с инфраструктурни обекти, разширяването им, линейни обекти и така нататък, сте казали, че трябва да има смяна на предназначението на земеделските земи. Сега тук казвате, че тези земи могат да се продават, ако са от остатъчния фонд. Кое след кое ще следва? Първо ще смените предназначението и после ще продавате като такава земя, или първо ще имаме намерение, ще купим земята, пък после може комисията например да каже: много е голям размерът на земята? Комисията, която решава за смяната на предназначението, се ограничават до 20, 30 дка – нещо такова е максимумът. Но ако правите един обект, който е линеен или който е с фотоволтаици, се изискват размери от 200, 300, може и 1000 дка да бъдат. Тук на мен не ми е ясно каква ще е процедурата? Имате инвестиционно намерение, съответно имате комисия, която сменя предназначението, и тогава има възможност да се купи тази земя, или обратното – може да се достигне до това, че тя да увисне в някакъв момент, закупена е като комасиран обект, който ни интересува, но инвестицията в някакъв момент да забуксува и на практика да не се случи промяна на предназначението, което означава не се случва и самата инвестиция или самата идея, за която е направена цялата тази процедура. Това е и въпрос, и констатация, която ми се струва трудно обоснована, без координация между двата закона. Тази идея да бъде реализирана в някакъв вид, но при спазване на изискванията. Наистина да бъде в услуга на населението, на общината на населеното място, а не заради някакви частни интереси, които могат да се появят, и Ви гарантирам, че сигурно има такива земи, които ще бъдат обект и ще представляват интерес в тази посока.
От тази гледна точка ние ще се въздържим да подкрепим Законопроекта. Ако се върви по-нататък в посока, в която съответно да се дават предложения между първо и второ четене, ако тези въпроси не са изяснени, не се предложи да бъдат доразписани, ми се струва, че Законопроектът няма да изиграе своята роля и ще създаде доста сериозни проблеми, ако няма отговор на част от въпросите, които ние имаме. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, професор Бъчварова.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ЛИЛИЯ СТОЯНОВА: По отношение на забележката дали Системата за идентификация на земеделските парцели досега не е работила, не, няма такова нещо, тя си работи в пълна сила. Тя е доста добре окомплектована от информация и непрекъснато се попълва и обновява.
Аз от изказването на госпожа Бъчварова се насочвам към § 11, Допълнителната разпоредба, където са посочени други източници на попълване на информация в Системата за идентификация. Да, това са нови източници, които все по-широко се използват, включително и в съдебната практика. С тази допълнителна разпоредба на практика ние включваме в законовата рамка информация от такива източници, за да бъдем напълно коректни както в съдебни производства, така и при проверки, и при обосновка във взаимоотношенията с ползвателите на тази система, така че всичко това, което досега е направено, работи. То продължава да си работи в същия маниер, просто разширяваме обхвата на възможните източници на информация.
По отношение на бележката във връзка с неизплатени наеми и ренти по частни договори, тук въпросът е по-скоро правен, в правната сфера. Бих искала да отбележа, че това са наистина частноправни отношения и няма как Министерството да потвърждава неплащането на рента между наемател и наемодател примерно. Нали разбирате, че всеки може да пусне някаква молба: този не ми плаща рентата! Само че в законодателството има доста добре уредена материя и в самия договор също така материята е уредена какво се случва, когато не се изпълняват задълженията по договор. Може да се помисли в тази посока, но е много трудно да се поеме ангажимент държавата да бъде такъв посредник и да отказва заплащания по директните плащания, тъй като това са две съвсем различни неща. Ангажименти по частен договор и подпомагане по директни плащания са две абсолютно различни неща и не могат да се уреждат в някакъв момент в една тема – да бъдат вкарани тези две неща.
По темата за чл. 19 и новите възможности, които ще имат общините да оперират с такива земи, по-скоро опасенията, че има неяснота при промяна на предназначението, когато вероятно визирате инвестиции с клас А. До момента земи от чл. 19 също се процедират при промяна на предназначението за инфраструктурни обекти от национално значение. На практика тази разпоредба казва: да, за такива инвестиции могат да се заемат земи от чл. 19, извършва се промяната на предназначението в зависимост от проекта, който върви, и в тази промяна на предназначението са включени земи по чл. 19.
Това е, но аз ще поема ангажимент още веднъж да обсъдим с колегите това, което казвате, ако действително има такава неяснота, и при необходимост нещо можем да направим в тази посока.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Задължително, госпожо Стоянова. Смятам, че професор Бъчварова беше права. Коментирайте, между първо и второ гласуване да внесем корекция в текста, така че да става ясно.
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Само едно уточнение на база на отговорите, за които благодаря.
Не е заяждане, но още в първото изречение в мотивите, втория абзац казва, че с тази промяна ще се създадат предпоставки за интегриране на различни информационни системи. Който е писал мотивите, не е чел Закона и затова не знае, че системата е интегрирана. Сега, че ще вкарваме някакви, които ще ги опишем някъде, това е друга тема. (Реплика.) Говорим за частните договори.
По-скоро тук идеята е: подадено е правно основание за ползване на земите, но не е платена рентата. Да има процедура, при която собственикът на земеделска земя в момента, в който в общинска служба например подаде възражение: не ми е платен наемът по договора, да не се счита това за правно основание, защото договорите могат да се развалят във времето сравнително дълго, но тази година не е платено, следващата се подава. В момента, в който собственикът иска да развали договора, но той не е финализиран, в общинската служба е получена тази информация, правното основание да отпадне, защото тази земя на практика не се ползва по начина, по който е разписано в този договор.
В Търговище има доста случаи на неплатени арендни договори, при което собствениците искат да ги развалят и имат възможността, но знаете, че там процедурата е дълга. През това време две години този ползвател си взема субсидията. Когато съдът излезе с решение, се прехвърля на брат му или на някой друг и пак продължават по същия ред, и има собственици с по пет, шест години без да им е платено абсолютно нищо. Там има и доста проблеми, свързани с нотариусите как заверяват договорите, поне мен са ме алармирали. И там нищо не може да стане. Човекът не е присъствал, но е подписал аренден договор, нотариално заверен. Такива сигнали има, няма как да се проверяват.
Факт е, че ако се разпише процедурата, че собственици, които не са получили, и подадат заявление в общинската служба за това, че не са им изплатени, или да се направи проверка, или под някаква форма този арендатор и ползвател да бъде надлежно контролиран. Да има някаква равнопоставеност.
ЛИЛИЯ СТОЯНОВА: Да, ако говорим по тази тема, не трябва да забравяме, че повечето имоти са собственост на наследници на починалия. Какво виждаме в практиката? Договорът е едногодишен, тъй като над 80% са едногодишни договори, в момента се сключва. Там няма изискване за квота – един съсобственик, един наследник сключва договора. Той взема парите по него, прибира си ги в джобчето и изобщо не информира другите. На практика се получава така, че голямата част не знаят, че парите са платени – или нямат връзка, или не си говорят, и сега ако те кажат: ами спрете му на този подпомагането, защото не си е платил договора, а той всъщност го е платил, тук отиваме в отношенията между съсобствениците. Това го казвам не за да противостоя, а да кажа, че материята е доста сложна. Точно в тази част наистина е доста сложна материята.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Да, госпожо Стоянова, напълно сте права, но може би е права професор Бъчварова, че трябва да помислим за норма, която наистина да защитава и физическите лица, подобно както за земите от държавен поземлен фонд. 90% от случаите са така, както Вие казвате. Единият сънаследник получава цялата сума, въпреки че в Закона за собствеността имаме изричен текст – чл. 33, мисля, че между съсобствениците отношенията се уреждат съгласно Закона за собствеността, но практиката показва: един получава целия размер на рентното плащане. И ако арендаторът удостовери, че е изплатил, дали с разписка, в повечето случаи е така, че за този номер на имот Х е изплатил на човека Y, който е един от сънаследниците, съответно да му бъде признато правното основание.
Професор Бъчварова, мисля, че…
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Горе-долу.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Горе-долу това е компромисният вариант, върху който може да помислим наистина.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да говорим тогава за вписаните договори и арендните, колкото и процента да са, и когато собственикът казва, че не е платено по този договор, най-малкото това възражение да генерира проверка за съответния наемател. Защото арендният договор е толкова години, колкото са си го подписали. Трудно се разваля. Не получават рента, но си продължава ползването на земята.
По принцип едногодишните договори, това постепенно трябва някак си да се урегулира, така че да има поглед върху нещата, но просто някаква процедура. Ако трябва в Правилника за прилагане на Закона за собствеността да се каже, но общинските служби трябва да имат възможност да направят контрола, ако има възражение от някой собственик.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, професор Бъчварова.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Йорданов.
ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволявам си в този дух да продължа дискусията, и то точно по § 8, който касае правното основание и сключването на договорите. Пред нас стои една хипотеза, която е облечена само за държавен поземлен фонд и общински поземлен фонд и сключените договори.
За да има правно основание да бъде регистриран един имот за субсидиране, трябва да бъде представен съответният договор. Договорите са два вида. Едните се сключват по Закона за задълженията и договорите, а другите – по Закона за арендата. Това са наемните едногодишни и многогодишни наемни, както и арендните договори. В тази хипотеза изключваме възможността на голяма част на частните собственици, които да имат право на съдебна защита в един последващ съдебен процес. Казвам го, защото, ако ние възприемем нормата, която е посочена тук в тези мотиви, това означава, че за едните ще има съдебен процес, а за другите пак ще има съдебен процес, но при него ще има предварително изпълнение. Ако законодателно въведем подобна норма в закон, той ще бъде задължителен. Значи за общините, за държавен фонд и за държавата ще бъде задължителен, няма да има правно основание, а за останалите, които са частни лица, при подаване на жалба в съответния съд независимо от наемател, наемодател или арендатор, арендодател, едните ще имат хипотеза да жалят, и другите ще имат хипотеза да жалят, обаче при тях ще има предварително изпълнение. Това категорично противоречи на правото – противоречи на ЗЗД, противоречи и на Закона за арендата.
Казвам го от юридическа гледна точка, от правна гледна точка и смятам, че тук има сериозен дисбаланс при налагането на санкция на земеделски производители, които ползват държавен и общински поземлен фонд, и земеделски производители, които сключват договори с частни наемодатели, или собственици на земеделска земя. Няма как да лишим от правно основание земеделски производител, който конкретно е сключил договор примерно с държавен поземлен фонд. В диаметрална противоположност изпадаме, ако тук не бъдат включени всички субекти на правото, които имат право да сключват договори за наем, аренда и прочее. Мисля, че юристите могат да кажат точно, конкретно, но аз съм убеден, че за договори, които не се сключват по Закона за арендата, а са основани на Закона за задълженията и договорите, тук има сериозно противоречие и трябва да се мисли за някаква промяна. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Йорданов.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател
Уважаеми колеги! Проблемът идва от това, че няколко години, може би шест, седем, се въртим около приемането на, първо беше Кодекс за земята, след това, знаете, на 5 декември беше внесен и изтеглен Законът за земеделските земи, тоест ние нямаме законодателство. Нямаме законодателство, тоест нямаме политика. А Вие знаете, многократно нашата парламентарна група сме казвали, че Резолюцията, която е приета от Европейския парламент от 27 април 2017 г., не се разглежда на този етап, не се вписва и Министерството някак си я подминават, а тя е направена за България и още няколко бивши соцстрани, в които размерът на земята, окрупняването е взел застрашителни размери. Там цитират, че самата политика и философията придобиват латиноамериканския вариант, цитират се Колумбия, Бразилия, тоест основното, а Вие знаете, че земеделската земя е основно национално благо.
Ако тук заимстваме европейския опит, знаете, още през 1967 г. Германският федерален съд какво е казал – че търговията със земеделски земи не може да бъде същата, като с останалите активи. Знаете примера във Франция за така наречените дружества САФЕР. Там и един метър земеделска земя не може да бъде продаден без да бъде съгласувано с държавата. Това са основополагащи принципи, които, ако ние ги имахме, може би нямаше да водим този разговор.
И стигаме вече до казуса с договорите. Вижте, Вие знаете, че половината от европейския бюджет, европейските средства в земеделието са публични средства и на Запад много ясно са казали, че за да искаш европейски средства, трябва да отговаряш на определени условия. Тоест там държавата е казала следното, в много държави: имаш типов договор, по тези арендни отношения държавата предоставя типовия договор, и когато заявяваш европейски средства, ти вече отговаряш и няма: ама договор, ама частноправни. Там няма такова нещо. По този начин се изсветлява, тоест частноправните въпроси липсват, защото това са публични средства. Съгласете се, няма как да се раздават публични средства с частноправни.
И сега пък стигаме до този момент, в който правилно ние защитаваме общинския поземлен фонд. Задължително! Защото, госпожо Председател, колеги, Вие знаете, че сега в новата Обща селскостопанска политика основно 4% от парите трябва да бъдат заделени за млади, новопостъпващи в земеделието земеделски стопани и тези средства отнякъде трябва да дойдат. Идвайки средствата обаче, когато от поземления фонд не осигурим такъв, че да може тези земеделски производители да стъпят, когато част от тези общински или държавни земи сме ги раздали вече на крупните арендатори, или пък част от тези… В Закона сега това, което Вие казвате, ще цитирам: разширяват урбанизираната си територия, тоест вместо да защитим общинския и държавния поземлен фонд, ние отново отваряме – това, което и професор Бъчварова каза – още вратички.
Аз съм съгласен със Закона за насърчаване на инвестициите за клас А. Разбира се, ние имаме нужда от големи инвеститори, да можем да привличаме, но трябва да направим така законодателството, че да оставим плодородните земи – държавни и общински, именно за тези 4%, за да може да отговорим, защото сега като заложим в Националния стратегически план, който разписвате Министерството, изведнъж може да се окаже, че сме си заложили някакви високи цели обаче нямаме земеделската земя. Идват при Вас млади земеделски стопани и казват: искаме земя, но ние какво казваме: пращаме Ви горе в чукарите. Кой ще гледа, какви култури ще отглежда?! Това е политика, която ми се иска между първо и второ четене добре да бъде обмислена – професионално, експертно, а Вие имате данните в Министерството, така че по тези въпроси да се вземе отношение.
Още едно нещо искам да кажа, свързано с постоянно затревените площи. Вие си спомняте, когато стана скандал с пчелите в Плевенско, които бяха избити. Тогава имахме сигнали, че голяма фирма от Източна България разорава именно тези постоянно затревени площи без всякакъв контрол. След това това е причината за унищожаването на пчелите. Дали в крайна сметка проверката доказа това нещо е друг въпрос. Моето питане е: Министерството има ли информация колко такива площи са разорани, колко са възстановени, защото това също е важно? Вие знаете, че около 2 милиона са тези декари от тези 50 милиона от ИЗП – от площта, която е за земеделско стопанисване. Това също е важен въпрос, който трябва да намери отговор между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Георгиев.
Тъй като не разбрах господин Георгиев, разораването на площите как влияе за умирането на пчелите? Това не ми стана ясно.
Заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Нека все пак, ако искате да кажа.
Те разораха тези площи, засадиха, безогледно торене и унищожиха. С пръскането унищожиха. Хората казваха: тук една голяма трибуквена фирма направи това нещо, засяха си и унищожиха, без да предупреждават. По Закон трябва да предупредят. Те най-нагло направиха това нещо. Това имам предвид – че с пръскания, безогледно, само и само за да могат да вземат субсидиите. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Георгиев.
ЛИЛИЯ СТОЯНОВА: Аз, за съжаление, не мога да Ви отговоря на въпроса колко досега постоянно затревени, но тази информация ще Ви я предоставим на вниманието допълнително.
В този проект точно това, между другото, е записано. Опитваме се да регламентираме точните случаи на злоупотреба с постоянно затревени площи. Освен това текстът, който предлагаме сега, би свършил много добра работа в ползу роду и в съдебни производства, защото известно е, че хората, които ги санкционираме поради такива нарушения, повечето от тях завеждат дела и при неясна нормативна уредба не се постигат добри резултати, така че това е също мотив за това предложение. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Колеги, други изказвания?
Ако няма, предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен с така предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 002-01-65, внесен от Министерския съвет на 10 ноември 2020 г. – за първо гласуване, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се.
Колеги, поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
Благодаря на присъстващите.

(Закрито в 13,43 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Белова


Стенограф:
Валентина Меченова