1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 002 -01-70, внесен от Министерски съвет на 7 декември 2020 г. (второ гласуване)
2. Разглеждане и гласуване на нов проект на доклад за второ гласуване на Законопроект за виното и спиртните напитки, № 002-01-44, внесен от Министерски съвет на 11 септември 2020 г., с отразени бележки на Европейската комисия.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните






П Р О Т О К О Л
№ 101


На 21 януари 2021 г., четвъртък, Народно събрание – площад „Княз Александър I“ № 1, зала 142, се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 002 -01-70, внесен от Министерски съвет на 7 декември 2020 г. (второ гласуване)
2. Разглеждане и гласуване на нов проект на доклад за второ гласуване на Законопроект за виното и спиртните напитки, № 002-01-44, внесен от Министерски съвет на 11 септември 2020 г., с отразени бележки на Европейската комисия.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по земеделието и храните, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Мария Белова.

* * *

ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Добър ден, уважаеми колеги!
Имаме кворум и откривам заседанието на Комисията по земеделието и храните.
Дневният ред е следният:
1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 002-01-70, внесен от Министерския съвет на 7 декември 2020 г. (второ гласуване).
2. Разглеждане и гласуване на нов проект на доклад за второ гласуване на Законопроект за виното и спиртните напитки, № 002-01-44, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2020 г., с отразени бележки на Европейската комисия.
Колеги, имате ли други предложения относно дневния ред?
Заповядайте, госпожо Таскова.
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги и гости! Преди да подложите на гласуване дневния ред бих искала да попитам по т. 1 дали се получи нотификацията от Европейската комисия, която очаквахме, и дали съответно са отразени бележките в Доклада на второ четене? Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Госпожо Таскова, както добре знаете, нотификацията се извършва от Министерството на икономиката чрез Министерството на земеделието, храните и горите. Затова ще помоля госпожа Василева да отговори на поставения от Вас въпрос. В Комисията по земеделието и храните няма постъпило писмо от Европейската комисия.
Заповядайте, госпожо Василева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Да, както каза госпожа Белова, нотификацията е изпратена към Европейската комисия чрез Министерството на икономиката, но към настоящия момент все още нямаме получен отговор от Европейската комисия. Очакваме това да се случи всеки момент, буквално до няколко дни. Въпрос на дни е да получим тази нотификация.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, госпожо Василева.
Заповядайте, госпожо Таскова.
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Госпожо Председател, тъй като Законопроектът действително разглежда изключително важни текстове, както се вижда и от обществения интерес, смятам, че след като имаме уверението, че до няколко дни очакваме нотификацията, би следвало да отложим разглеждането на точката, защото трябва да се съобразим с бележките по Доклада.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Да Ви разбирам, че правите предложение за отлагане на точката от дневния ред.
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Да, ако може да подложите на гласуване обратно предложение по дневния ред. Да бъде отложена точката, след получаване на нотификацията и след съответно отразяване на всички бележки по Доклада.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, колеги и гости на днешното заседание на Комисията по земеделие! Аз правя обратно становище предвид големия интерес към този закон. Може би да го гледаме на две заседания, но не и да се отложи. Има тук хора, които са дошли от далече. Така или иначе няма да разхождаме хората всяка седмица да идват до София. Има хора от Бургас, които си имат и други неща, не само това, което е по Закона. Така че предлагам да си остане точката в дневния ред, да я разглеждаме. Така или иначе едва ли ще стигнем до края, това е дълъг и тежък закон, ще има доста дебати, така че това е моето предложение.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Сабанов.
Господин Абазов, преди да Ви дам думата, ако може аз да се изкажа. И моето мнение е подобно на това на господин Сабанов. Тук има гости не само от Бургас, а от Варна и Русе. Смятам, че дължим на тези хора поне да чуем тяхното мнение относно Законопроекта. Принципно сте права, че все още нямаме нотификация, но предвид и обществения интерес, предвид това, че доста хора са тук, смятам, че трябва да ги изслушаме.
Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря госпожо Председател.
Уважаеми колеги, аз подкрепям становището на колежката Таскова. Мисля, че е време да сложим край на тази порочна практика, въпреки че сме в края на мандата, да приемаме закони, които не са получили нотификация от Европейския съюз.
Най-красноречивият пример е втора точка от днешния дневен ред – Закон за виното, който ще го гледаме за втори път, тъй като тогава пак бързахме да приемем Закона. Нотификацията дойде след приемането на Закона и ето днес е факт: втора точка от днешното заседание е отново разглеждане на Закона за виното, който вече го приехме само заради това, че са дошли забележките на Комисията със съответната нотификация.
Така и така са дошли хората от бранша, аз подкрепям и Вашето предложение да им дадем думата всеки да си каже становището, възражения по предложения законопроект, които да бъдат взети предвид. Или да бъдат отразени днешните коментари за следващо заседание след нотификацията, където вече се събират и становищата на бранша, и становището на Комисията чрез нотификацията на едно следващо заседание всеобхватно, глобално да подложим този законопроект за едно истинско разглеждане в Комисията. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Абазов.
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Госпожо Председател, действително, както и аз започнах с моето встъпление, голям е общественият интерес и наистина всички тези хора не би следвало да бъдат подлагани отново на пътуване предвид и ситуацията, в която се намираме. Затова аз смятам, че предложението на господин Абазов е разумно. Нека да направим по-скоро сега точката да премине като изслушване, а не като разглеждане на Законопроекта, защото разглеждането на Законопроекта всъщност представлява неговото гласуване, а неговото гласуване означава, че го приемаме във вида, в който е в момента, без да се съобразим с бележките, които евентуално ще постъпят от Европейската комисия. Затова предлагам на колегите народни представители да приемем промяна на първа точка от дневния ред и тя да премине като изслушване на представители на неправителствени и браншови организации в областта на рибарството и аквакултурите.
По този начин – с цялото ми уважение към нашите гости, ще разберем тяхното мнение по Законопроекта, но в същото време ще си дадем и една седмица възможност да разгледаме съответната нотификация, която очакваме. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, госпожо Таскова.
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги и гости, ние от БСП ще подкрепим предложението на господин Абазов, но също възразяваме и е крайно време тази порочна практика да се внася законопроект за второ четене преди да имаме нотификация от Европейската комисия. Ние това нещо за пореден път, разбирам да е за първи, но за пореден път това нещо го играем. Докога това нещо от страна на Вас, управляващите: ние ще внасяме Законопроект преди нотификацията? Представете си, че по всички тези предложения, които сега ще обсъждаме, Европейската комисия има друго мнение?
Ние отново влизаме в едни дебати, едни дискусии, разкарваме хората, те предлагат нещо и Комисията обаче има друго виждане. Нека да разглеждаме Законопроекта, когато имаме нотификацията, пак казвам, не е за първи път и Вие много добре го знаете. Защо трябваше сега да губим десет, петнадесет минути за тези разговори?
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Георгиев, това ни основно работата.
Колеги, други изказвания?
Госпожо Таскова, само ще Ви помоля да формулирате ясно Вашето предложение за дневен ред, така че да го подложа на гласуване.
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагам от дневния ред точка първа, да бъде променена по следния начин: Изслушване на представителите на неправителствени и браншови организации в областта на рибарството и аквакултурите.
По т. 2 нямам предложения за промяна.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, госпожо Таскова.
Предвид изказванията на колегите от различните парламентарните групи, от името на парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим това Ваше предложение, ще изслушаме бранша и се надявам следващата седмица, когато сме получили нотификацията и разглеждаме въпросния законопроект, наистина всички народни представители да сме убедени как гласуваме и че с предложения законопроект на Министерския съвет наистина се уреждат важни отношения, които са от изключително значение за много брой хора, да гласуваме наистина неполитически, а експертно.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред от госпожа Таскова.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 19, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението на госпожа Таскова се приема.

Преминаваме към точка първа от току-що приетия дневен ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА БРАНША В ОБЛАСТТА НА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ.
Колеги, гости имате думата по точка първа.
ДИМИТЪР ЯНЧЕВ (Рибарско сдружение „Морски сговор“): Това е Сдружението на рибарите от Ченгене скеле.
Уважаеми дами и господа! Развълнувам съм, защо трябва да Ви предам в рамките на няколко минути всичко онова, което се е случвало почти 15 години. Затова ще си позволя малко телеграфен стил, ако после имате въпроси ще отговарям.
Защо се появи това рибарско селище, тъй наречено незаконно? През далечната 1972 г., тогавашния Градски народен съвет, разпореди построяването на лесовозен кей, който тогава се наричаше „Западен мол“. Там беше пристанището на повече от хиляда домуващи лодки на град Бургас. За какво става въпрос? Лесовозният кей трябваше да обслужва дървения материал, който се сечеше от България в СССР, Коми. Започна едно насилствено извеждане на всички съдове от града. Вървяха насипните работи и който не си преместеше лодката, тя оставаше под насипа – имаме и такива случаи. Една от големите грешки на соца е в сърцето на Бургас да се строи пристанище, в съседство с него – насипни товари. Всичко това при преобладаващи източни ветрове. Може да си представите какво дишат хората в центъра на Бургас.
Мястото на лодките, на яхтклубовете беше точно там – колоритът и красотата на един морски град. Естествено, че никой от нас, слагам и себе си в това число, защото точно тогава бях закотвил първата си лодка, не искаше да се отдели от Бургас. Това означаваше огромни трудности, за които по-късно ще Ви разкажа, да се отделиш от мястото, където можеш да обслужваш лодката си, да съхраняваш инвентара си, да проведеш ремонти. Представяте си за какво става въпрос.
Със съгласие на Градския народен съвет – тогавашното „Рибно стопанство“, Главна инспекция по рибарство тогава, бяха изкопани два канала, много точно се изразявам, където бяха захвърлени тези хиляда лодки. Захвърлени, казвам, защо? Нито път, нито ток, нито вода, а за транспорт да не говорим. Тогава, ако един рибар имаше колело, беше богат човек. Това е на 15 км за най-малкия ремонт трябва да свалиш детайла и една дупчица да се пробие, трябва да се ходи до Бургас.
Имахме много обещания, че ще случи рибарско селище. Има генплан от 1984 г., с който разполагам, но то така и не се случи. Вместо това, където трябваше да бъде разположено рибарското селище, беше изтеглен кораб на Организацията за съдействие на отбраната и се направи Централна водолазна школа.
След като хората от рибарското селище разбраха, че никакви обещания няма да бъдат изпълнени, започна стихийно да възниква това рибарско селище. Запретнаха ръкави хората, направиха водоснабдяване, път. Нека да Ви опиша, най-близката автобусна спирка е на километър и половина от рибарското селище. Вървеше се през лонгозна гора, периодически наводнена, хората правеха специални пътечки, за да могат да стигнат до лодките. Голям проблем беше това, че когато трябва да излезеш на море, първият автобус беше в пет часа, а ти в пет часа трябваше да си на мястото на риболова.
Оттам нататък ни чакаха и едни други соц грешки – опашката, съответният граничар, подписи, печати, докато влезеш и излезеш, денят ти е загубен. Това е, как да Ви кажа, естествена реакция, за да възникне това селище. Трябва да се подслониш, излизаш мокър, оборудване, мрежи, инструменти, всичко трябва да се съхрани, и съответно то започна да си възниква.
Имаше и други безумни идеи на тогавашния Градски народен съвет – да се построи общо помещение, в което да разположат рибарите, всеки да си има легло, шкафче, с гребла, с горива. Представяте ли си хиляда души, а те бяха и повече, защото обикновено в онези времена една лодка е на двама души, сега е малко по-различно. Хиляда души да живеят – това е един полк, да живеят заедно с мръсните ботуши, гумираните дрехи, с инвентара.
И лека-полека възникна това селище, което вече придоби даже много красив вид. Това е основната причина. Неправилно някои казват: „заграбили“. Нас ни изгониха, най-позорно ни изгониха от родния ни град, нищо не сме заграбили. Причината да сме тук е да поискаме Вашето съдействие, за да може тази земя да бъде закупена, урегулирана, сега ще стигна и дотам, но да бъде предоставена, за да престанат тези клевети: хората заграбили, живеят си там като че ли е някаква Ривиера, а всъщност това си е доста тежък труд.
В последните десет години градът ни се отвори към рибарското селище. Какво постигнахме за тези десет години?
На първо място, влезе в сила Общ устройствен план, публикуван в „Държавен вестник“, и теренът е отреден именно за рибарски дейности. Имаме влязъл в сила Подробен устройствен план, който също е влязъл в сила и публикуван. Има влязло в сила Решение на Общинския съвет за селищно образувание, влязло в сила. Има Решение на Общинския съвет за именуване на улиците на селищното образувание, които сега са с красивите рибарски имена на ветровете.
Другото, което доста успешно се развива, е, че кандидатствахме преди осем години и вече рибарското селище е вписано – спечели на регионално ниво, спечели на национално ниво, и е вписано в листата за нематериално културно наследство. Последната комисия беше месец август миналата година и с решението на тази комисия вече кандидатстваме в ЮНЕСКО. Ние сме носители на награди, живо човешко съкровище, съответно връчени от Министерството на културата. Даже започнахме и инициатива по-миналата година за Синьо морско училище „Инеада“ да кандидатстваме за европейски средства за Синьото морско училище, с което да обучим децата си не на някакви лъскави спортове и якове, а да оцеляват край брега на морето. Даже сега, месец октомври, имах среща с кмета на Инеада, което той препотвърди, и сега ще кандидатстваме през новия програмен период. Преди три месеца регистрирахме и читалище и имаме уверението на заместник-кмета, че в многофункционалната зала на новоизграждащият се етнографски комплекс ще бъде предоставено читалището на рибарското селище.
Като естествено допълнение, общината изгражда етнографски комплекс с демонстрационни къщички, и с всичко свързано там ще бъде демонстрирано. Искам да Ви кажа, че колкото и добър да бъде този етнографски комплекс, той ще бъде хербарий. Ако рибарското селище го няма – то е истинското, живото. Напоследък наблюдаваме страшен интерес от цялата страна, просто такъв наплив на хора, които искат нещо истинско. На хората им е омръзнало лъскавите марини, където даже и не са желани там, със съответните входове.
В това селище живее една самоорганизирала се общност. Вие сами можете да си представите какво значи електрификация и водоснабдяване на доброволни начала на едно селище от около 500 къщи. Това си е жесток труд и много сериозни усилия. Освен това си имаме пожарна група – лодка, на която е монтирана противопожарна уредба с помпи и каквото е необходимо за гасене на пожари. Проведени са инструктажи с пожарна команда. Имаме си осигурена медицинска и стоматологична помощ. Някой може да си помислят, че преувеличавам, но стоматологичната помощ е организирана с бус, за която сме извели захранване, има пейка за изчакване, телефон на зъболекаря и ако някой изпитва нужда звъни. Пристига бусът, включва се токът. В буса има и малък рентген.
Другият момент, който трябва да откроим, е, че в това селище лодките имат известна миграция, но около хиляда лодки домуват, това е почти половината от риболовния флот на България. Тук трябва да отбележим, че няма възможност никъде другаде в Бургаския залив да бъдат поставени тези лодки. Причините са много – защитени акватории, „Натура“, ако щете, навигационни опасности и така нататък. Това ще изправи община Бургас пред много сериозен проблем, ако ние в най-близко бъдеще не решим проблемите на това селище.
Имаме много сериозна подкрепа от културната общественост, включително и от културната общественост в София. Ако е необходимо, ще Ви предоставя документи и подписки. Преди десет години се изгради Комитет за защита на рибарското селище начело със Стефан Диомов и Тони Димитров, участват и бургаските художници – Живко Иванов, имаме и много сериозна подкрепа от Сдружението на бургазлии, живеещи в София, което е юридическо лице, и множество културни прояви. Например при нас редовно се изнасят концерти – ансамбъл „Странджа“, „Сезони“, правим фотоизложби на снимките на Стефан Диомов, при нас се провежда семинар на фотографии в България – една неправителствена организация.
Вторият момент е, че самите хора са жадни, склонни да запазят културната самобитност, имаме насоченост към изяви на маринисти. Тепърва предстои и в новата функционална зала, и в малкия амфитеатър, който вече е почти завършен, да се правят литературни четения. В многофункционалната зала да се излага постоянно действаща изложба на художници маринисти, като ние поемаме ангажимента да им осигурим откупуване на платната, литературни четения и така нататък.
„Морски сговор“ е насочен не само към тези неща, с които Ви занимавам толкова време, ние сме съпричастни и към развитието на нашето морско училище – бившият Техникум по рибарство, даже наш представител на Управителния съвет на „Морски сговор“ сме го дали временно за заместник-директор на това училище. Тук е моментът да Ви представя капитан далечно плаване Пламен Симеонов. Може би той ще каже няколко думи по визията на „Морски сговор“, не само към рибарското селище, а и към развитието на…
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Колеги, моля за тишина.
ДИМИТЪР ЯНЧЕВ: …този отрасъл и поминък. Има много голямо бъдеще. Това ще бъде една украса не само за Бургас, а и за цялата страна. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Янчев.
Заповядайте, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Янчев! Понеже в публичното пространство тръгна точно поради тази тема, че едва ли не този текст ще оправи сараите на Доган на „Росенец“, темата беше подхваната както от Христо Иванов, така и от бившия лидер на мнозинството от ГЕРБ в парламента Цветан Цветанов, така че искам само с две думи да кажете „да“ или „не“. На всички ни стана ясно, че не става въпрос за „Росенец“, а става въпрос…
ДИМИТЪР ЯНЧЕВ: Ще ми позволите малко повече, може би трябват по-компетентни хора от мен, но нека да Ви го кажа така. До сараите на Доган, аз Ви прочетох, че има влязъл в сила Общ устройствен план, Подробен устройствен план – и забележете – селищно образувание. Това са трите главни условия, за които ние искаме да бъде извършено. Хайде да го кажа грубо, узаконяване на това селище, а сараите на Доган не попадат в тази територия.
Изрично е указано. Там умишлено Христо Иванов заобикаля правната стойност. Разполагаме със скици на община Бургас и в момента мога да Ви предоставя, госпожо Белова, ще ги оставя, за да е ясно на всички, че в района има две селищни образувания, от които едното е на 3 км от Ахмед Доган, а другото е на 10 км от Ахмед Доган.
Другият момент, който ми се иска да подчертая, е, че не е коректно от хора като Христо Иванов. Ако бяха дошли, по всяка вероятно щяхме да ги осветлим, но да набъркват в личните си амбиции, да си правят PR една общност, която няма нищо общо с цялата схема...
И вторият момент, подозирам, че Христо Иванов готви – това беше някакво малко отмъщение за рибарското селище, което се превръща в голямо, когато той дебаркира на този бряг, той дойде в рибарското селище и поиска всичките лодки да излязат и да блокираме сараите на Доган. Ние изрично му заявихме, че не се занимаваме с политика. Ние се занимаваме с море, не сме политическа партия и няма да го подкрепим. Сега това ни се връща, което никак не е красиво, не е почтено политици да трупат PR точки на гърба на една изстрадала общност, каквато е нашата.
По всяка вероятност „Морски сговор“ ще излезе с открито писмо по повод на тези неща, ще го придружим с материали. Всичко това е много некоректно, да не употребявам някой наш моряшки израз. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Преди да продължим с другите изказвания – гост е министър Димитров.
Господин Димитров, предполагам, че искате да изразите становище относно внесените предложения от народни представители за изменение в Закона за водите?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! По обясними причини, по едно и също време вървят две комисии. Трябва да бъда и на двете, за да не излезе, че се отнасям неуважително към който и да било от законопроектите.
Позволете ми съвсем набързо ще се изкажа и аз по три от внесените предложения, за да може Вие, когато дойде време да гласувате, да ги вземете предвид. Поканил съм с мен и заместник-министър Тодорова, има и от Националната служба. Те ще останат, ако има въпроси, ще Ви отговорят.
Едната тема е язовир „Овчарица“ да бъде елемент от националната сигурност и да бъде включен в списъка с национално значимите язовири. Всичките язовири на енергетиката са в този списък с 52-та национално значими. Този е на Марица-изток 2 и няма как да не бъде там. Какво имам предвид? За да го разберете чисто схематично, няма скрит подтекст.
Язовир „Копринка“ дава вода на язовир „Жребчево“. Язовир „Жребчево“ дава вода на три окръга – Ямбол, Сливен, Елхово, на Нова Загора, оросява терасата за питейно-битови цели, но на Ханово е заградено с един шлюз и оттам захранва язовир „Овчарица“. Язовир „Овчарица“ в случая е паразитен язовир, но той е охладителя на ТЕЦ 2, най-големият, от който зависи националната сигурност.
Това лято, когато нямаше вода, ние придвижвахме от единия в другия, от другия натам по реката, за да може да го захраним. Защо казвам, че няма подтекст? Без този язовир централата спира. Това е Вашата кола да няма радиатори, да няма охлаждане. Абсолютно същото е. Как е направен навремето? Затова „Розов кладенец“ е в списъка, който е за другите три централи, а този е изпуснат.
Имате огромен рудник, изведена е водата отстрани, за да не влиза в рудника и да не го удави. До рудника е направен ТЕЦ. ТЕЦ-ът трябва да се охлажда – направен е язовир. Язовир в равното с пет стени, но той е необходим, както са казанчетата на леките коли – минимум, максимум. Този язовир не може да прелива, защото ще залее рудника. На този язовир не може да му падне нивото, защото бреговите помпени станции не могат да поемат вода и да охлаждат. И в двата случая ни оставя без енергетика, така че на този язовир естественото място е там. Най-малкото, за да може ние тази година – това, което правим вече, ще придвижим от язовир „Копринка“ 30% от водния ресурс в „Жребчево“, за да го пазим за август месец, когато е най-топло времето, там водата се изпарява, за да можем да подсигурим енергетиката.
В потвърждение на всичко, защото има и стенограма, искам да кажа: няма скрит подтекст – риби в този язовир, въпреки че там се отглежда риба, тя не пречи на язовира. Ще Ви кажа защо? То е на минимум, максимум не можем да си позволим да прелее, не можем да си позволим да падне по-ниско. В случая рибите нямат никакво значение. Водата влиза, загрява се, минава през топлото езеро и отива в края на язовира и отново – вече охладена, идва, за да завърти този цикъл. Точно както един радиатор на лека кола.
В нито един момент рибите конкретно в този язовир не пречат. В други пречат. Там някакво отношение, там са си, там ще си останат и на никого не пречат. Те са в един ръкав в топлото езеро. Този ръкав ще бъде пълен, докогато и всички останали. Така че това е елемент от националната сигурност. Помолил съм да го включите, за да може, първо, да го контролираме ежедневно, после да подсигурим вода за него, подсигуряваме вода за енергетиката. Аналогично е, както е с „Розов кладенец“.
Второ, сложили сме за квотите. Искам да Ви кажа, че България е издействала програма преди години за 100 милиона за всички общини – фините прахови частици. В момента сме в наказателна процедура, всеки момент очакваме и съдебни решения. По-добре би било ние с така направеното предложение да можем да преведем пари на община Горна Оряховица, която е изключена от Програмата неправомерно, тя трябва да участва, и да развържем цялата Програма. В противен случай ние ще имаме един изтекъл период.
И сега всички общини, които са извървели процедурите, а то, Министерството, в това отношение меките мерки са приети, общините трябва да прилагат мерки. Има осигурени средства около 100 милиона за общини, една община е изпусната. В момента, ако тръгнем на процедура отначало – обществени поръчки и така нататък, програмният период е приключил. Тези пари ги губим. Мисля, че няма да е редно за никой, най-малкото го дължим на обществото, което иска чист въздух.
В случая с тази мярка, и затова сме я сложили, защото е последният възможен срок, искаме да осигурим средствата за Горна Оряховица с разрешение, разбира се, на Министерския съвет и тук няма политика кой кмет какъв е. Горна Оряховица е изпусната и трябва да ѝ осигурим парите. Ще осигурим възможност тези 100 милиона всички общини в България, които са ги спечелили, да си ги усвоят.
Третата мярка е за чл. 15а – пак за национално значимите язовири. Навсякъде, ако имате познати по ВиК, ще Ви кажат, че повърхностните води започват леко да пресъхват и започва да няма вода. Рано или късно тези, които са близко около тези 52 национално значими язовири, ще се закачат за тях, за да имат за питейни цели, защото все пак първо е човекът – нямате съмнение. Не може да сложим и риби в тях, разберете, те ще пречат. Най-малкото започваш да пускаш ВЕЦ-а за ток и изведнъж чакай, спри го, че ще те съдим, че ни е умряла рибата. Те нямат място там. Те имат във всичките други 6 хиляди язовира, където искат, в кариери, в каквото искат. Там, ако ги сложим, ще стане това, което стана това лято с „Копринка“ – дайте да дадем за „Жребчево“, защото Ямбол, Сливен, Елхово останаха без вода сондажите. А хората не могат да не пият, за да оросяваме. Дайте за екология, дайте за ТЕЦ 2 да има – и за там, дайте да има и за резерватите, пуснете за Стара Загора. И накрая, ами защо не остана вода в язовир „Копринка“? Е, не може едни 100 лв. да ги разделиш на три по петдесет. Не може да имаш един ресурс от 100 милиона, да имаш нужда 150 да похарчиш и те накрая да останат…
Молбата ми е, когато накрая взимате решение, защото е Ваше право, ако толкова държите да направите една скрита концесия на тези язовири, дайте я само за земеделска, та да може още това лято като дойдат от една страна тези с ориза, другите с царевицата, третите за напояване, четвъртите за оросяване, петите за питейно-битово и аз Ви кажа: айде, сега се разберете с рибарите. И като се види, че това нещо не работи и не е редно, поне да го направим само с тези язовири.
Има 6 хиляди, нека да бъдат в тях, да не бъдат в национално значимите. Все пак пръв е човекът или е първа рибата? Аз мисля, че трябва да гледаме хората. Рано или късно – след две-три години, тук дебатът ще бъде как така да направим язовирите, че да имат пречиствателни станции, да се закачат за питейно-битови. Тогава проблемът с тези риби ще бъде изключително огромен. Направили са инвестиции, влезли са вътре и сега частни сдружения да контролират национално значим държавен язовир не е редна тази скрита концесия. Но каквото решите, това ще направим. Да е жив и здрав следващият министър!
Лятото, като започнат отвсякъде да искат, а той да каже: имам само толкова, как да дам на всички? Това лято се случи с два язовира, следващото лято ще видите. Сега при последното наводнение, което беше, огромният дъжд и ние сега, извинявайте, но те са три язовири, каскада, направени на Арда, за да укротят тази Луда Арда, нали? Да не изпускаме първия, че имало риба във втория, да не изпускаме втория, че имало риба в третия, да не изпускаме третия, че може да наводним Турция.
Извинявайте, ние с рибата ли да се занимаваме или да регулираме потока? Тези язовири за ток ли са направени или за електроенергия? Или са направени някой да се намести наготово в тях. Ако аз дойда на който и да е в апартамента и се настаня в някоя от стаите му, означава ли, че имам права върху целия апартамент и мога да казвам Вие кога да идвате вкъщи или да не идвате?
Точно това правим. Подлагаме на подчинен режим язовири, които са за напояване, язовири, които са за енергетика. Може от днешна гледна точка да излиза добре, гласоподаватели и така нататък. Ще дойде време да се включваме и тогава проблемите ще са дългогодишни. Давам само два примера – язовир „Копринка“ и примерно „Жребчево“. Тази година извадихме от язовир „Жребчево“ да дадем на Сливен да има вода да пие и рибарите дойдоха да се карат с мен. Добре, аз на Сливен, Ямбол, Елхово и Нова Загора ли да дам вода за пиене, или да угаждам на рибарите?
Извинявайте. Аз мисля, че хората са преди всичко, но това е язовир „Копринка“ и примерно „Кърджали“. Кажете ми, тези два язовира са създадени риби ли да се гледат в тях, или единият да захрани още два язовира и енергетиката, а другият да е част от каскада надолу? И изведнъж идва един и ми вика: няма да ми го сваляш, няма да ми пускаш, променя ми се температурата на рибата. Тези язовири не са построени, за да се подарят на някой, който и да е и аз да бях собственик.
Затова казвам за язовир „Овчарица“: не съществува проблем с рибите, нека да го има в стенограмата, а за останалите, ако не можете да откажете, да не са в тези 52, което е държавническо решение. Дайте ги на земеделците. Това лято ще има сериозни – дай на тези, дай на тези, ама защо няма за другите. Защото тази година, ако аз дадох на всички и не влизах в спорове, следващата година ще кажат: моля министърът на земеделието да каже на кой от Вас тримата щом дойде, аз ще му дам. Тогава ще видите каква ще е битката, ама не може нали ти я даваш. Голяма грешка ще е.
Извинявам се, че бях дълъг. Моля Ви да подкрепите това, което прецените. Изключително прав е този човек от Ченгене скеле. Сега 1000 души да ги оставим без жилища, затова, защото някой си си мислил нещо, не би било редно. Ние от МОСВ също сме полагали усилия да ги водоснабдим и други неща заедно с кмета, негова е била инициативата – на Бургас. Те са местният колорит. Завърших. Извинявам се, че бях дълъг.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Продължаваме по изказванията.
Заповядайте, уважаеми гости.
Заповядайте, господин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (Българска федерация по риболовни спортове): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми доцент Николов! Аз изслушах внимателно и колегите от бранша, там ние не бихме искали да имаме отношение. Принципно нашето становище и това, което сме говорили с госпожа Танева, която лично ме покани в една работна група в Поморие, когато се обсъждаше Законопроектът, участвах само с поканата. Дадохме си нашите предложения, след което някой тури точка и въобще нито се обадиха, нито попитаха: Вие съгласни ли сте, не сте ли, текстове…
Тук господин министърът излезе, съжалявам, разбрах, че част от предложенията за любителския риболов са от МОСВ, които не са съгласни. В частта за любителския риболов има няколко текста, които са нонсенс.
Първият текст е, не зная кой е вносителят, когато един воден обект се отдава за любителски риболов, там се определя зона за свободен риболов. Ерго, ако доцент Николов ни определи в един язовир зоната като сдружение, аз съм я наел за любителски риболов, да управлявам рибния ресурс там, някой по някакъв начин ще определи разграничителната линия със свободната. На нас ще ни бъде вменено да управляваме рибния ресурс, да поддържаме биоразнообразието, да зарибяваме, да почистваме околната среда.
Този, който ще дойде с билета за любителски риболов, той не плаща нищо. Той плаща годишна държавна такса 25 лв., ако има годишен билет и не го интересува дали ще си изхвърли там шишето от минералната вода, дали ще почисти след себе си. Това е един от проблемите, който на практика ще стане така.
Преди години аз всъщност съм един от хората, който не знам, може би тук господин Абазов повече от мен да има стаж в Закона за рибарството и аквакултурите, но от 1999 г. се занимавам с този законопроект до ден днешен, и вероятно ще продължавам още да се занимавам с него. Това на практика ще блокира желанието определени организации и клубове да кандидатстват за такива водоеми. Няма луд човек, който ще отиде да го наеме, да получи всичките задължения и да пусне хората до него. Тя рибата, като я зарибим, да не би да стои на едно място?! Котви ще слагаме, да речем на шараните… Смешно, нали?! Това е един от нонсенсите в Закона.
Другият, не знам чие предложение е, в чл. 15а да се премахне възможността сдружения да стопанисват част от реките и старите речни корита. В цяла Западна Европа е подобна практиката – Италия, Швейцария, Словения, Словакия, все страни – членки на Европейския съюз. Аз мога да представя снимков материал да видите как тези хора си стопанисват реките и как там любителите риболовци се наслаждават на улова и на добрата околна среда.
И третият проблем, който се явява, е, липсата към този момент на създаването на един национален фонд, който да зарибява. В Агенцията преди години бяхме включили един член, мисля, че чл. 52, господин Николов, беше, където за около 2 – 3 години събраха към 2,5 милиона от таксите. Министър Найденов си ги прибра в Земеделието и така и не стигнаха до ИАРА. А преди това ИАРА правеше обществени поръчки, с които зарибяваше пъстърва, шаран, видове местни риби и така нататък.
Сега гледам, че в началото на Законопроекта на Министерския съвет в чл. 1 още липсва в текста, тоест държавата се отдръпва от този момент да зарибява. Или ако зарибява, тя ще получи някакви минимални средства по чл. 53, които Агенцията по рибарство ще трябва да определи със заповед на министъра в кой водоем да бъдат зарибени. И те в никакъв случай няма да стигнат и няма да поддържат биоразнообразието от видове риба, които са местни, не говорим за чужди видове риба. В България има достатъчно рибно богатство по отношение на избор.
Така че аз се обръщам към всички народни представители, нека да се прецизира този текст – господин Апостолов го е внесъл, волята е Ваша и моята молба към Вас е: не допускайте чиновникът да наруши Вашата воля. Защото, когато вкарвахме, мисля че беше в Тридесет и деветото народно събрание, този текст да се взимат водоеми от сдруженията по чл. 11, от неправителствени организации, от риболовни клубове, знаете ли какво направи господин чиновникът? Направи една Наредба № 22 и в тази Наредба № 22 въобще не спомена името, реките, речните корита и каза: Вашето сдружение, господин Димитров, ако искате да наемете един водоем, трябва да имате 500 члена с годишен билет за любителски риболов. И, естествено, волята на народното представителство беше бламирано по този административен начин, да го наречем.
Сега с тези постулати тук за зони със свободен риболов се получава абсолютно същото. Аз Ви гарантирам, че ако остане този текст нито един риболовен клуб или сдружение няма да се обърне към ИАРА и да поиска да му бъде предоставено управлението на рибните ресурси, то няма никакъв смисъл просто да се случи това. И още редица неща има, но да не Ви занимавам днес. Ние ще подготвим едно наше становище във връзка с изказването и на колегите.
Принципно смятам, че трябва може би да бъде разделен този закон на две, да се изготви вероятно от следващото Народно събрание един закон за любителския риболов, който няма да е много голям, и там всички тези неща да бъдат окомплектовани с пълна яснота. Защото сега тук непрекъснато се караме с бранша, свидетели сме – браншът иска едно, аквакултурите искат друго, определят се такси, смесват се тук държавната и общинската собственост. С този закон се определя примерно общината, която има общински воден обект, и го отдава под аренда, задължително трябва да има държавен билет. И аз питам защо? Нали водоемът е общинска собственост? Има Закон за общинската собственост, има Закон за местното самоуправление и местната администрация, има решение на общинския съвет, само че държавата му вменява, и още в чл. 1 трябва да се добави чий е ресурсът. Не е казано.
По презумпция назад се разбира, че ресурсът е държавна собственост. Никъде не е казано чий е рибният ресурс? Ясно трябва да бъде казано според мен и според нашата федерация: рибният ресурс е собственост на държавата, общините, физически и юридически лица по смисъла на чл. 3, които по правото на някакъв договор, или други, са ползватели на този водоем и на този ресурс. Благодаря Ви за вниманието. Пожелавам Ви успешна работа.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте.
ДАНИЕЛ ТОШКОВ (Главен секретар на Съюза на ловците и риболовците в България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители членове на Комисията, уважаема госпожо Заместник-министър! Пред Вас съм, за да Ви представя нашите предложения, които така или иначе не намериха място в диалогов режим в становището на Министерството на земеделието и храните. Нашите предложения сме ги входирали пред Министерството още през месец септември.
Аз искам да се присъединя към становището на преждеговорившия господин Валентин Симов от Федерацията по риболовни спортове, с която ние работим много добре, но има и няколко нюанса в тяхната и в нашата работа. Докато те в тяхната федерация се стремят към високо спортно майсторство и съответно участие по различните риболовни дисциплини в състезания както национални, така и международни, призванието на Съюза на ловците и риболовците е към развитието на спортния риболов, към възпитанието на младото поколение в устойчиво ползване на рибните ресурси. В тази връзка ще маркирам основните наши предложения, които са по Закона за изменение и допълнение на Закона за рибарство и аквакултури.
На първо място, ние също се присъединяваме към становището на другите неправителствени организации и сме против свободните зони в язовирите за любителски риболов. Мотивите бяха изложени и от други колеги.
Аз искам да наблегна на това, което е наше предложение, за отделяне на 30% от таксите за билетите за любителски риболов във фонд, който да се използва за зарибяване, тъй като рибният ресурс е едно национално богатство, което е изчерпаемо и ако не връщаме в природата това, което сме взели, дори повече от това, което годишно се ползва чрез любителския риболов, ние ще стигнем до момента, в който няма да можем да учим младото поколение в любов към природата, в упражняване на риболовния спорт.
Само една кратка справка ще Ви направя по аналогия със Закона за лова и опазване на дивеча. През 2001 г. бяха приети промени, с което се създаде такъв фонд с отчисления от излетните бележки за групов и индивидуален лов. И за този период, чрез Националната програма за разселване на дивеч в природата са пуснати 2 милиона 90 хиляди броя птици за обогатяване на дивечовото разнообразие. Затова ние настояваме тези 30% да бъдат в отделен фонд, който да се управлява от Агенцията по рибарство и аквакултури и там е мястото за диалог, за взаимопомощ между държавния орган и неправителствените организации като членове на такъв консултативен орган, който ще предлага изразходването на средствата от този специализиран фонд.
Също така бих искал да добавя, че в Консултативния съвет към министъра на земеделието, който в Проекта за изменение на Закона ние предлагаме, освен неправителствени организации, които се занимават с риболовен спорт, да бъдат и такива, които развиват като нас любителски риболов и се стараят съвсем безкористно да подпомагат работата с подрастващото поколение във възпитаване на едно поведение, което е щадящо природата и развиване на любителския риболов. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Заповядайте.
ПЕТЪР ЯНЕВ (Представител на риболовно сдружение „Олимпик“ – Пловдивq подкрепено от други любителски клубове в страната): Уважаеми народни представители! Идваме пред Вас с нашето предложение относно най-вече чл. 15а. Тук ние се разграничаваме като любители риболовци от Федерацията за риболовни спортове и така нататък. Ние не се занимаваме със спорт, ние сме си любителите риболовци, които посещаваме водоемите в страната. Обръщам се към Вас с една единствена молба. Останаха ни единствените 52 водоема свободни за достъп, свободни, които можем да си посещаваме и не са арендувани по една или друга причина, наречена стопанисване и така нататък от сдружение. Тоест не ни се налага допълнителна такса върху това да упражняваме хобито си на тези 52 значими големи водоеми.
Както видях в предложенията – предлага се билет и за Черноморието. Макар и 1% от риболовците да извършват риболов от брега на морето, на тях също ще им наложим билет. Тоест още една такса. Всички 52 язовира и всичките останали, които са над 6000, да се дадат в ръцете на сдружения, които ги стопанисват, а те стопанисват публично-обществен ресурс. Реално върху тях ще ни се наложи такса.
В Закона не е описано какъв е размерът на тази такса и утре ние любителите риболовци можем да се събудим с такса от 100 – 200 лв. на даден водоем, защото това се гласува на тяхното Общо събрание. Тези сдружения, които ще вземат водоемите за стопанисване, реално те стават по един начин и собственик на публично-държавния ресурс. Къде тогава, както и колегите казват, и реки, стари речни корита ще влязат в обхват, къде ще упражняваме хобито си като любителски риболов? Подчертавам любителски, не спортен риболов и така нататък.
Заради това моля чл. 15, ал. 1 да остане непроменен, за да можем да имаме наистина любителите риболовци къде да посещаваме свободно, без да ни се налагат допълнителни такси и ограничения, защото вече имаме такъв пример. Имаме го примера от язовир „Сопот“. На любител риболовец му беше отказана карта, която му позволява да извършва риболова от Сдружението, тъй като е нарушил техните правила, които естествено са в разрез със ЗРА. Тоест те налагат собствени правила, които естествено не влизат под обхвата на Закона, и всеки може да си ги третира, както си иска. Това е антисоциално, особено в условията на тези тежки времена, а следващата рецесия не се знае докъде ще достигне. Налагаме още едно бреме, още един хомот върху риболовците любители. Достатъчно язовири мисля, че има дадени за аквакултури, за спортен риболов и така нататък, където може да се налагат всичките тези желания в предложенията. Нека 52-та язовира да си останат свободни. Защото, както разбрахме вече, има изказвания, отпуснати процедури – ще забраним джетове, ще забраним лодки, ще забраним… Де факто те определят правилата, което е абсурдно, според мен. В публично-държавен ресурс по Конституция всеки има право на достъп до него, респективно ние затова си плащаме и риболовната такса. Друг е моментът, че тази риболовна такса – тук изказвам лично мнение, от доста години не е променяна, не е актуализирана и така нататък.
Процентите, които се отделят за зарибяване, са твърде малки. Говорим, че в момента са около 5% от 25 лв. Не достигат за закупуването на една рибка. Същевременно българският риболовец срещу 25 лв. годишен риболовен билет има достъп до ресурс от 3 кг на ден. Три килограма по средна цена 15 лв., тоест 5 лв. на килограм риба. Това е, което мога да Ви кажа. За другото всеки може да си направи сметка.
В досега съществуващия Закон няма нормативна уредба колко и по-какъв начин да се контролира уловът, който се задържа от риболовеца. Защото е записано 3 кг на ден, но например риболовецът е останал на излет пет дни, това дава ли му право с натрупване в края на излета да си тръгне с около 50 кг риба? Мисля, че това нещо ще доведе до обезрибяването на водоемите ни, които така или иначе в днешно време, тъй като държавата е абдикирала, тоест не се занимава със зарибяването, а тези зарибявания, които се извършват и в значимите водоеми, големите, са единствено и само на плещите на доброволци.
Събираме парички от всички нас, ние като Сдружение организираме доставянето на рибния ресурс и така нататък, и така нататък до неговото пускане и облагородяването отново на водоема. Всичко това е на нашите плещи, на доброволците. Затова ще Ви помоля наистина, ако има възможност, и Вашето мнение да е това да остане последният бастион на любителя риболовец. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Имам един въпрос: Вие предлагате…
ПЕТЪР ЯНЕВ: В чл.15, ал. 1 да не бъде променяна и да остане в този текст. (Реплики.)
ВАЛЕНТИН СИМОВ: Искам да кажа, първо, каква е демокрацията в Българската федерация по риболовни спортове. Клуб „Олимпик“ е член на нашата Федерация и ние досега не сме му казали една думичка за неговото становище, които те са внесли в Министерството на земеделието. Проблемът ще бъде по друг начин. То противоречи на нашето, но ние нито сме ги наказали, нито сме им казали нещо – нищо. Това е един пример на демокрация. Нека народните представители да не остават с убеждението, че всички реки в България и речни корита ще бъдат взети. Това няма шанс, това няма как да стане. Има Изпълнителна агенция, има министър, който разписва. Ще бъдат взети определени участъци, където ще се поддържа околната среда, ще се поддържа биоразнообразието. Това исках да кажа като реплика към колегата, да не манипулира.
ГЕНАДИ АЛТЪНОВ: Благодаря за възможността, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, госпожо Заместник-министър! Представител съм на Риболовно сдружение „Фил Старт“–Асеновград, излизам тук, за да изкажа своето становище. Нашето становище е в подкрепа на становището на риболовните клубове от област Пловдив. Нашата подкрепа се изразява в следното, че ние искаме да се запази настоящия текст в ЗИД на ЗРА относно чл. 15а, т. 1, чрез препратката към Закона за водите комплексните и значими язовири да бъдат изключени от възможността за стопанисване от риболовни клубове, сдружения, организации и така нататък.
Част от мотивите бяха изразени от господин Петър Янев. В допълнение на тях бил искал да изкажа това, че ако те не бъдат изключени правителството на Република България ще проведе една антисоциална политика по отношение на любителите риболовци. Защото тези сдружения и организации след като им бъде възложена заповедта за управление на публична държавна собственост в случая рибния ресурс те започват налагат такси, те започват да налагат ограничения на любителите риболовци.
Ние вече един път сме си платили таксата и сме си спазили задължението да спазваме Закона за рибарство и аквакултури, и какво излиза, че ще ни се налага още една такса над любителския риболовен билет да плащаме, която такса изобщо не е ясно как самите сдружения си решават между тях. Всяко сдружение може да каже за този язовир – 100 лв., за другия язовир – 200 лв., за този – 25 лв., за другия – без пари.
Тази антисоциална политика ще бъде проведена над деца –любители риболовци, над хора с увреждания – любители риболовци, над пенсионери, които също са любители риболовци. По статистики на ИАРА за 2019 г. това са над 60 хиляди любители риболовци. Над 60 хиляди! Останаха в България единствените свободни зони за любителски риболов от комплексните и значими язовири, реките и старите речни корита. Всичко друго е отдадено на земеделци, отдадено на производители за аквакултури, отдадено за платен спортен риболов.
Това, което ние искаме и което казваме: тези язовири да бъдат изключени от възможността за възлагане на рибния ресурс за управление от други сдружения и така нататък. В тези язовири в момента се провежда политика по възстановяване на рибния ресурс. В Закона е предвидена възможност минимум 5% от любителския риболовен билет да се връща под формата на зарибителни кампании в тези язовири. Тоест в тези язовири вече има държавна политика по възстановяване на рибния ресурс, които отчисления са от нашия риболовен билет. Ако тези язовири, този рибен ресурс, тези риби, които може да се каже ние сме ги пуснали, бъдат дадени на различни организации, които да ни налагат такси това си е една антисоциална политика, откъдето и да погледнете.
Има семейства, в които любителите риболовци са повече от един човек – един, двама, трима. Ами колко трябва да извади от семейния си бюджет това семейство, за да плати под формата, един път, за държавна такса за любителски билет и, втори път, за такса към конкретното сдружение. На фона на скромните доходи на нашия стандарт, знаете България на кое място е по стандарт в Европейския съюз, къде сме ние.
На фона на тази съдебна система, която ние любителите риболовци нищо не можем, даже, където се казва, да кажем гък на тези организации, къде отиват нашите права? Няма ги, нямаме стандарти, нямаме възможност да плащаме допълнително. За нас добър стопанин това е държавата. Държавната политика в момента се осъществява добре според нас в лицето на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултура, Изпълнителната агенция по горите и смятаме, че това е правилния начин – държавата да контролира тези рибни ресурси, а не частни организации, които да ни налагат такси, да ни налагат допълнителни ограничения. Влизаме в конфликти с тях, влизаме в конфликти, които са много деликатни, от различно естество. Това е един голям проблем. Ако предложенията на групата народни представители от ГЕРБ и от БСП бъде уважено, това означава, че ще бъде проведена една антисоциална политика. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (Сдружение „Черноморски изгрев“): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Сдружение „Черноморски изгрев“, което сдружение е единствената призната организация на производители в България и най-голямата риболовна асоциация във водите на Черно море на Европейския съюз. Имаме 51 големи кораба и се занимаваме само с риболов.
Няколко коментара по Закона. Благодаря за възможността да кажем общото ни становище, въпреки че нямахме такава подготовка и очаквахме да гледаме текст по текст. Ще помоля още сега, ако има възможност да присъстваме на заседанието, когато се гледат текст по текст, защото като цяло е свършена огромна работа и то е видимо, но има дребни неща, които са пропуснати и ще се случи така, че примерно един герим, съвсем кратък коментар правя, който е написан в допълнителните разпоредби на Закона, може да спре улова на акула в Черно море. Дребни неща, обаче по-добре да присъстваме.
Иначе около основната идея, което колегите говориха от Ченгене скеле със сигурност те имат своите легитимни очаквания и права и ние подкрепяме усилията този проблем да бъде решен. Както и колегата каза, много е добре да не бъде политизиран и да не се правят опити и от едната, и от другата страна рибарите да взимат отношение по текстове, които трябва да бъдат обяснявани от политици. И сякаш имаше такъв привкус и при колегите, някак си страна се взима по този въпрос, а пък не е добре. Ние също сме на тази позиция и изразяваме професионални позиции, а пък работата на политиците е да ги защитават.
И второто нещо, на което искам да обърна внимание. Знаете, опазването на морските биологични ресурси попада в изключителната компетентност на Европейския съюз съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз. Има един проблем, който всяка година се появява, и той е така нареченият тежки нарушения по Регламент № 1005. Обръщам внимание, знам, че е малко късно, минали са предложения, депутатите са направили, Комисията е излязла със становище, обаче обръщам внимание дали не е моментът, има ли възможност да се помисли за допълнителни текстове, които класифицират тежки нарушения, колеги?
В настоящия момент Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, водена от идеята да свърши най-добре работата си, прилага еднакъв аршин по Регламент № 1005 и за тях „Тежко нарушение“ е всичко, абсолютно всичко. Дали съм изтралил или съм извадил два тона калкан незаконно, или съм се отклонил от тримилната зона за малко и съм излязъл, без да пусна трала, едно и също е за тях, това е тежко нарушение. Ако така прилагат, ще вкарат половината ни кораби в черния списък на Европейския съюз и ние няма да имаме риболов. Това е предложението: да помислим дали не можем да класифицираме, следвайки принципа законоустановеност на нарушенията, да посочим в нашия Закон кое е „тежко нарушение“ по Регламент № 1005, който реферира към националното законодателство. Благодаря за вниманието. (Реплики.)
Сега го забелязвам, защото преди месец имаше поредна вълна от подобни актове и затова го казвам.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Това би могло да се случи между първо и второ, което е добре за последващите изменения на Закона.
Заповядайте.
ИВАН ПАНДЪКОВ (председател на Сдружение „Балканка): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Тъй като беше засегната темата за отдаването, за стопанисването на язовири, които са включени в Приложение № 1 на Закона за водите, както и реки и стари речни корита, ние от Сдружение „Балканка“ сме изцяло сдружение на любители риболовци и при нас има включени и представители на научните среди. Ние напълно заставаме зад предложенията, които изказаха, и представителите на риболовни клубове от град Пловдив.
За нас, първо, по отношение на язовирите. Управлението на комплексните язовири и в момента е изключително затруднено, както каза и господин министърът, и намесването на още интереси само ще влоши нещата по отношение на управлението, взимането на решенията, раздаването на концесии и така нататък за тези язовири. Знаете всички кризи, които съществуват в страната – прехвърляния на води от едни басейни в други, всичко това и сега е сложно, камо ли, ако започне да се мисли наистина на един такъв водоем като водоем, в който да се лови риба целенасочено и той да се зарибява и да се спазват всички интереси на всички страни. Това е почти невъзможно.
Нещо, което също така искам да отбележа, е, че голяма част от тези язовири – всъщност те всички са публична държавна собственост, рибният ресурс в тях е публична държавна собственост, а всички организации, които радеят за тези язовири или участъци от реки, всички те имат апетити към точно конкретен водоем, към точно конкретна река, към точно конкретен участък. И за съжаление, от нашия опит досега в случаите, когато са правени опити за отдаване на стопанисване на дадени участъци от реки и на язовири, ние забелязваме грубо нарушение по отношение на Закона за биологичното разнообразие и Закона за водите.
За съжаление, голяма част от организациите в бранша се ръководят предимно от някакви свои лични разбирания и изцяло, да речем, Закона за рибарството и аквакултурите, но за нас все пак Законът за рибарството и аквакултурите трябва да регламентира ползването на един природен ресурс, който обаче е подчинен и на много по-строги закони, тъй като голяма част от рибите – някои от тях, са включени в приложението на Закона за биологичното разнообразие.
За съжаление, има видове, които са неместни и така нататък, а в същото време се предлага да се зарибява с видове, които са неместни, които са неместни за страната, и това трябва да се подкрепя. Ние се противопоставяме срещу начините, по които се зарибява, срещу начините, по които се опитва да се ползва ресурсът и се мисли за това и следвайки, и водени единствено от принципа на предпазливостта, който е основен принцип в подобни случаи, ние заставаме против стопанисването на всички диви водоеми и реки, стари корита и за комплексните язовири, както казахме, там нещата са вече по-сериозни.
Да не забравяме, че тези големи язовири поради естеството, че те например трудно замръзват зимно време, а зимно време много често те са дом на много от зимуващите птици в България – нещо, което малко от рибарите ще се замислят, но аз лично като любител орнитолог съм забелязал, че по-голяма част от тези язовири, които започнаха да се развиват като риболовни язовири, те се популяризират, започват да щурмуват лодки навсякъде в язовира целогодишно и, за съжаление, популациите на птици изчезват. Тези водоеми спират да бъдат предпочитани. А нашата страна се явява на пътя на основната миграция на голяма част от птиците, както може би знаете, съответно не бива да се пренебрегва и факта, че голяма част от тези язовири са включени в зони по Натура за защита по Директивата за птиците. А за съжаление, никой ни мисли за това, че трябва да се оцени и някакво въздействие в тази посока. По отношение на чл. 15а толкова.
Искам да призова обаче към още нещо. Както и сега действащия закон, така и новопредложените промени имат определени слабости по отношение на кореспондирането си с някои от политиките, заложени в Закона за биологичното разнообразие – нещо, което ние сме го изложили в нашето становище. Например има определен брой видове риби, които са включени в Приложение № 2, включително и Приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие, които, за съжаление, в момента съгласно Закона за рибарството и аквакултурите попадат под разпоредбите на общото ползване, тоест разрешение е по три килограма риба примерно от маришката мряна, която е вид от Приложение № 2, три килограма риба от рибки, които са по около 100 г, означава една кофа видове риби от защитен вид. Това е нещото, по което и Министерството на околната среда трябва да вземе отношение. Ние сме предложили специално за видовете, които са включени в приложението на Закона за биологичното разнообразие, но не са в Приложение № 3, където са защитените видове, застрашени от изчезване, както и в Червената книга нормата да бъде намалена на килограм и половина, за да не се стига до тази злоупотреба да се трупат кофи и количества със защитени видове риби.
Освен това в хода на предварителните консултации по ЗИД на ЗРА бяха внесени към Министерство на земеделието и храните предложения от научните среди, чрез които беше направена пълна актуализация на Приложение № 2 към ЗРА. Това е приложението, в което се разпорежда какви са минималните размери за задържане при улов на определени видове риба – нещо, което ние напълно подкрепихме. Но там има видове, които бяха включени, например един местен вид пъстърва салмо абракс, който е характерен за реките, отичащи към Черно море и в Странджа например, този вид беше включен в Приложение № 2, но не беше включен в Приложение № 1, където пък са разпоредбите за сроковете за забрана.
Това е един пропуск, който според нас е много лесно отстраним, но не знам защо до този момент не се случва.
Какво друго да кажа?
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Моля, да се ориентирате към приключване, защото по Правилника е две минути. Дадох Ви прекалено...
ИВАН ПАНДЪКОВ: Това са най-важните неща.
Законът за биологичното разнообразие трябва да кореспондира със ЗРА, а не да има противопоставяния. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Предполагам, че няма други изказвания.
Благодаря на гостите и на представителите на Министерството на околната среда и водите по точка първа.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА НОВ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ВИНОТО И СПИРТНИТЕ НАПИТКИ, № 002-01-44, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 11 СЕПТЕМВРИ .2020 Г., С ОТРАЗЕНИ БЕЛЕЖКИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ.
Колеги, повторното разглеждане на Доклада за второ гласуване на Законопроекта за виното и спиртните напитки, както казахме и в началото се налага във връзка с получените бележки от Европейската комисия.
На 8 януари 2021 г. получихме писмо № 04-01-200 от 7 януари 2021 г. от Министерството на земеделието, храните и горите, с което ни информират за приключилата процедура по нотификация на новия Законопроект за виното и спиртните напитки. Към писмото на Министерството на земеделието, храните и горите е приложено и писмото от Министерството на икономиката, в което са предложени конкретни редакции на съответните членове, по които Европейската комисия е дала бележки. Тези писма са Ви изпратени на електронните пощи, имате ги и на хартиен носител пред Вас. Бележките на Европейската комисия са само четири и касаят чл. 65, 72, 115 и Приложение № 12. Предложените от Министерството на икономиката редакции са в областта на спиртните напитки, съгласувани са от Министерството на земеделието, храните и горите и са отразени в Доклада, който в момента е пред Вас, а имате изпратен и по пощите.
Докладът, този, който приехме на второ гласуване, на 10 декември 2020 г., но с редакциите, предложени от Министерството на икономиката по съответните членове, във връзка с отразяване на бележките на Европейската комисия. В тази връзка предложението, което правя пред колегите народни представители, е да не чета целия Законопроект, а да гласуваме анблок предложените редакции и свързаните с тях промени.
Има ли други предложения?
Ако няма, който е съгласен да гласуваме анблок редакциите на членовете във връзка с отразяване на бележките от нотификацията, моля да гласува.
За – 20, против и въздържал се – няма.
Приема се.
Първата промяна е свързана с отпадане на ал. 2 и 3 от чл. 65, с което чл. 65 остава с разпоредба без алинеи.
Втората промяна е свързана с отпадането на чл. 72 по вносител. В тази връзка е направена преномерация на следващия чл. 73 по вносител, който става чл. 72.
С оглед запазване на съществуващата по-нататък номерация, чл. 74 по вносител е разделен, като първата алинея става чл. 73, а втората алинея – чл. 74.
Следващата промяна е свързана с отразяване на бележката на Европейската комисия по ал. 2 на чл. 115, като е заимствана редакцията, предложена от Министерството на икономиката.
Следващата промяна е в Приложение № 5 към чл. 73, продиктувана от преномерирането на членовете заради отпадането на чл. 72, като сега става Приложение № 5 към чл. 72.
Последната промяна е свързана с препоръка на Европейската комисия за отпадане на Приложение № 12 към чл. 115, ал. 2.
Експертите да направят необходимите правно-технически редакции по проекта на Доклада.
Изказвания има ли по така направените предложения?
Изказвания?
МИРОСЛАВ КАРАКАШЕВ (Национална лозаро-винарска камара): Уважаема госпожо Белова, благодаря, че ми давате думата.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на Министерството на икономиката, на Земеделието, храните и горите, на Изпълнителна агенция по лозата и виното! За първи път, много често съм присъствал на заседания на комисии на първо или второ четене, на четене на законопроекти, но за първи път съм в позиция и като експерт, който се запознава на момента с промени при повторно второ четене на Законопроект и чисто юридически за мен това е проблем, защото смятам, че е в нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в случай, в който се правят промени, след като вече е минал на второ четене в Комисия един текст, ние не знаем кои са вносителите, какви са мотивите предварително, чак сега се запознаваме с тях. В чл. 85 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се предвижда в тези ситуации какво може да се направи, след като един законопроект е минал на първо четене, именно с решение на Народното събрание евентуално да се върне обратно на вносителя, но с решение на Народното събрание. В случая дори не бихме могли да дадем и експертно становище, което представлява бранша, поради простата причина, че не сме запознати с тези промени.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Тук нямаме вносител, имаме забележки на Европейската комисия.
МИРОСЛАВ КАРАКАШЕВ: Направихме всичко възможно, включително и с официални писма до Европейската комисия. Тъй като знаем, че становището на Европейската комисия по подобен вид процедури за нотификация е конфиденциално, но при поискване от заинтересовани страни го предоставят. Досега не са ни го предоставили, не сме получили официална информация. Разбрахме едва онзи ден, когато беше оповестено на сайта на Народното събрание, че ще има заседание на Комисията днес. Същевременно не беше качена никъде информация за това какви са всъщност бележките на Европейската комисия и не бихме могли да дадем точно конкретно, експертно становище.
И последното нещо, което ще кажа, е, че все пак, следейки системата за нотификация на Европейската комисия, срокът е удължен от края на месец декември 2020 г., ако не се лъжа, до 25 март 2021 г. Тоест съгласно и европейското законодателство и установената практика на Съда на Европейския съюз относно прилагането преди на Директивата, сега нова директива, относно нотификация на техническите регламенти, приемането на нормативен акт преди приключване на процедурата за нотификация, тоест в конкретния случай – 25 или 28 март 2021 г., този нормативен акт, който ще бъде приет, нормативен акт, няма да бъде противопоставим спрямо гражданите и организациите на територията на страната и на Европейския съюз и всяка една национална юрисдикция при евентуален спор ще може съвсем спокойно, това е установена съдебна практика на Съда на Европейския съюз, да не прилага въпросните законови разпоредби спрямо лица и организации. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Каракашев.
Който е съгласен с така прочетените предложения, моля да гласува.
За – 20, против и въздържал се – няма.
Приемат се.
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, гости! Когато приемахме на второ четене новия Закон за виното и спиртните напитки беше направено едно предложение от народния представител Валери Симеонов, което беше прието от Комисията на второ четене, като имаше отрицателно становище на Министерството на финансите – категорично „против“. В стенограмата е записано, че Министерството на финансите ще предложи ново становище, различно от това, което тогава беше съответно депозирано, и досега нямаме такава информация.
Но това становище на Министерството на финансите според мен трябва да ни обърне сериозно внимание за целесъобразността и въобще законността на това, което беше прието тогава. Още повече че касае наистина все пак стоки, които са акцизни, които са със специален статут и наблюдение. От тази гледна точка, моля все пак наистина да се направи необходимото дали се поддържа това становище тогава, когато беше внесено официално в Комисията, ще има ли друго и въобще какви ще са мотивите за това другото, ако ги има въобще?
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Права сте, професор Бъчварова. Лично съм разговаряла с министър Ананиев. Очакваме второ становище от Министерството на финансите, допълващо. Да, министър Ананиев е с коронавирус. Надявахме се да го получим в днешната Комисия, но така или иначе държим комуникация с Министерството и се надявам скоро да го получим.
Колеги, с това приехме на второ гласуване Законопроекта за виното и спиртните напитки, № 002-01-44, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2020 г.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам днешното заседание.

(Закрито в 16,10 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Мария Белова


Стенограф:

Любка Самодумова