Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по земеделието и храните
Комисия по земеделието и храните
03/02/2021
1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 102-01-8, внесен от Министерския съвет на 29 януари 2021 г. – първо гласуване.
2. Разглеждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2021 г.,№ 102-03-2, внесен от Министерския съвет на 21 януари 2021г.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
ПРОТОКОЛ
№ 103
На 3 февруари 2021 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните.
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 102-01-8, внесен от Министерския съвет на 29 януари 2021 г. – първо гласуване.
2. Разглеждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2021 г.,№ 102-03-2, внесен от Министерския съвет на 21 януари 2021г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по земеделието и храните, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 13,15 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Мария Белова.
* * *
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Добър ден, уважаеми колеги! Имаме кворум. Откривам заседанието на КЗХ.
Колеги, получили сте съобщение за дневния ред и материали за днешното заседание.
Дневният ред е следният:
1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 102-01-8, внесен от Министерския съвет на 29 януари 2021 г. – първо гласуване.
2. Разглеждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2021 г.,№ 102-03-2, внесен от Министерския съвет на 21 януари 2021г.
Колеги, ако нямате други предложения относно дневния ред, моля да гласуваме.
За – 20, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Гости на днешното заседание са:
по точка 1: от КЗК – Георгица Стоянова, член на КЗК, Стамен Гърбелов, директор на дирекция „Нелоялна конкуренция и злоупотреба с по-силна позиция при договарянето“; от МИ – Силвана Любенова, директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“; от МЗХГ – Ирина Лазарова, директор на дирекция ПМОП, МЗХГ, Весела Цветкова, началник отдел в дирекция ПМОП, Ива Янчева, главен експерт в дирекция ПАВ, МЗХГ; госпожа Жана Великова – изпълнителен директор на „Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България“, Яна Иванова – изпълнителен директор на сдружението „Храни и напитки България“.
по точка 2: Ерол Фаик – началник отдел в дирекция ЕКМО, МЗХГ, инж. Долорес Белоречка – началник отдел в ИАГ.
Добри дошли на гостите!
Господин Апостолов, заповядайте.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Уважаеми колеги, във връзка с разразилото се политиканстване в Комисията, което не се беше случвало през тези 4 години – тук винаги сме взимали консенсусни решения, свързани с това да бъдем помощници на целия бранш, няма да правим предложения, само и само, за да не се политиканства на наш гръб. Но искам да кажа на колегите, че това, което трябваше да свършим за бизнеса, той ще го оцени за Вас, колеги, на изборите. Вас ще Ви оцени! Защото чрез това, че не можем да премахнем прословутия чл. 9 от ЗПЗП, свързани с тази наредба за свързаност, от тези над 90 хиляди земеделски стопани ще бъдете достойно оценени, така, както заслужавате.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Апостолов.
Да разбирам, че няма да правите предложения.
Професоре, заповядайте.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз разбирам притесненията за наредбата, разбирам и трудностите, с които се сблъсква МЗХГ – за кой ли път да излезе с читав документ по тази тема, която е изключително важна, но на мен ми се струва, че всяко нещо може да бъде предлагано в рамките на разумните срокове между първо и второ четене, защото тази наредба не се е появила сега. Тя съществува от доста време. Първи опит – неуспешен, втори – още по-неуспешен и накрая да я махнем, но виждате ли, в движение. Мисля, че не е сериозно, най-малкото, трябваше да бъде и предложение на Министерството – да си признае, че не могат по никаква форма да предложат читав документ, който да е работещ. Като не могат, най-лесно е тук да се съберем и да кажем: отказваме се въобще да има наредба. Факт е, че Фонд „Земеделие“ има методика за оценка на свързаност. Така е станало, че в Закона има наредба. Ако трябва да се махне, моля да се спазват процедурите. Обвиненията да са към нас…Просто не виждам абсолютно никакво основание в тази посока, още повече че нашите предложения никога не са се приемали, както се вижда, по Законите.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, професор Бъчварова.
Благодаря, господин Апостолов.
Да, професор Бъчварова е права, че въпреки че всички сме убедени в правотата на искането на бранша и сме се опитвали да им помогнем, заради процедури нямаме тази възможност, господин Апостолов. Имайки предвид и забележките на колегите от опозицията, които наистина са коректни, че нарушихме Правилника в предходната комисия с единствената цел да бъдем максимално полезни на бранша, но и Вие сте прав това, че може би ще тежи на всички нас, които заради процедурни правила не можем да помогнем на бранша и те ще бъдат пострадали независимо дали ние като Комисия или държавната администрация сме закъснели за грешките.
Колеги, да преминем нататък.
Съгласно установената практика материалите за днешното заседание са Ви изпратени на електронната поща и са Ви раздадени на хартиен носител.
Преминаваме към точка първа:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА, № 102-01-8, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 29 ЯНУАРИ 2021 Г. – ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Колеги от КЗК кой ще представи мотивите за внасяне на Законопроекта, или от МИ?
Заповядайте, госпожо Любенова.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! На Вашето внимание е представен ЗИД на Закона за защита на конкуренцията. Той е разработен от колегите от КЗК и целта му е да приведе Националното законодателство в съответствие с изискванията на две европейски директиви, а именно Директива 2019/1 за предоставяне на правомощия на органите по конкуренция на държавите членки, и Директива 2019/633 относно нелоялните търговски практики в отношенията между стопанските субекти във веригата за доставка на селскостопански хранителни продукти.
Първата Директива предвижда приемането на разпоредби в Националното законодателство, които целят да гарантират, че националните органи по конкуренция разполагат с основните минимални правомощия за разследване и за вземане на решения. Тези правомощия се хармонизират на ниво ЕС и също така включват правилата и програмите за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, приложими в държавите членки, чрез въвеждане на общи правила и процедури и засилено сътрудничество между националните органи по конкуренция на държавите членки при тяхното прилагане. Директивата предвижда също разширяване на сътрудничеството и взаимопомощта между националните органи по конкуренция при разследвания на едно и също нарушение в различни юрисдикции в ЕС.
Директива 2019/633 за първи път на ниво ЕС установява хармонизирана защита на доставчиците на хранителни и селскостопански стоки, като регламентира минимален списък на забранени нелоялни търговски практики между купувачите и доставчиците във веригата за доставка на храни, както и минимални правила за прилагане на забраната и механизми за координация между националните прилагащи органи.
Директивата изрично изброява нелоялни практики, обект на абсолютна забрана, като например: плащане от купувач на доставчик по-късно от 30 дни; при доставка на нетрайни продукти; откъс от купувача на поръчка за нетрайни продукти с кратко предизвестие, което на практика не дава възможност за друга реализация, и други.
Директивата определя и практики, които са забранени, освен ако не са договорени с ясни и недвусмислени условия при сключване на договора за доставка. Такива са например: връщането от купувача на непродадени или похабени продукти на доставчика; заплащане от доставчика на такса на купувача за складиране, излагане или включване в продуктовата гама на неговите хранителни продукти, и други.
Въвеждат се критерии за приложимост на материално-правните разпоредби, основани на оборота на купувача и продавача. В Директивата е посочена също минимален набор от правомощия на правоприлагащите органи за какъвто в България се предлага да бъде определена КЗК.
В заключение искам да кажа, че с приемането на този законопроект ще се осигури необходимата Национална правна рамка за въвеждане и прилагане на разпоредбите на посочените директиви и наред с това с предложените допълнителни изменения се въвеждат някои добри европейски практики, усъвършенстват се законовите разпоредби, отстраняват се празноти в законовите процедури, с което ще се гарантира правна сигурност за страните в производствата относно техните права.
Това е накратко. Мотивите към Законопроекта са доста подробни, но мисля, че няма нужда да повтарям всичко. Това беше в резюме. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Колеги, откривам дебата. Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми гости! Аз само искам да кажа за мотивите: да изразя моето лично мнение, че така подробно разписани мотивите ми става ясно за какво става въпрос. Казвам го, защото на миналата комисия, и поминалата при два от законопроектите мотивите не бяха пълни, на даваха яснота и въобще се разминаваха с предложенията по Законопроекта, затова поздравявам за мотивите.
Едно питане: освен тези два регламента, има ли и нещо българско, което вмъкваме между редовете – наше си подобрение, в самия Законопроект?
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Георгиев.
СТАМЕН ГЪРБЕЛОВ: Във връзката с Директивата и предоставената възможност на страните членки да предприемат по-строги мерки за защита, има допълнително въведени както абсолютни, така и условни забрани с цел по-голяма защита на доставчиците, които са обект на защита на самата Директива. Ако искате, мога да Ви изброя тестовете, които са различни от Директивата, и са допълнително предложени в Законопроекта – става въпрос за абсолютните забрани: новият чл. 37б, освен изброените забрани в Директивата, са предложили забрана или ограничаване от купувач на доставчика по договора да предлага или закупува стоки или услуги на или от трети лица. Това са нерядко срещани практики в отношенията между доставчик и купувач – когато купувачът забравяне на доставчика да предлага стоките на други лица, различни от неговите.
Друга допълнителна забрана – цитирам какво е поведението, което е прието като нарушение: забрана, ограничаване или налагане на санкции от купувача на доставчика по договора за предоставяне на същите или по-добри търговски условия на трети лица.
Трето предложение: като нарушение да бъде прието едностранно и неоснователно прекратяване на договора от купувача или прекратяване без предизвестие в разумен срок, достатъчен за доставчика да покрие инвестиционните си разходи и с оглед предишните търговски отношение на страните по договора.
Това са три абсолютно забрани, допълнително предложени, извън текстовете на Директивата от страна на КЗК.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Това означава, че ние даваме още по-голяма защита на нашите производители, така ли?
СТАМЕН ГЪРБЕЛОВ: Да, да. И производители, и доставчици.
Продължавам с допълнително предложените забрани, които са вече условни, тоест, ако не са изрично договорени писмено в договора или в допълнително споразумение между купувача и доставчика: таксуване на доставчика от купувача с плащане за оборудване или поддържане на помещение за използване на продажба на продуктите; искане от купувача за заплащане от доставчика на транспортни и/или логистични разходи. Имайте предвид, че това е условна забрана, ако това не е предварително или впоследствие договорено, съгласувано между двете страни в отношенията.
Последната условна забрана, която в хода на изработване на проекта и съгласуване с Министерството и получените становища от абсолютна беше пренесена в условните, е: искане от купувача за намаление на цените на продуктите със задна дата, пряко или чрез предлагане на необосновани отстъпки, бонуси и такси, или предоставяне на услуги. Това също е условна забрана в хипотезата, че не е изрично договорено между страните в отношението – доставчик и купувач.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, професор Бъчварова.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, гости! Моят колега зададе един такъв въпрос, извън директивите: какво друго се предлага в Законопроекта? За това нямаше информация както при представянето, така и във Вашия отговор, тъй като в края на краищата Вие прилагате Директива, приета 2019 г. Искам да припомня, че БСП не веднъж е предлагала промяна в Закона за храните, в Закона за конкуренцията точно в тази посока – за нелоялни търговски практики. Те бяха отхвърлени, но след като ЕК така или иначе 2019 г. прие Директива в тази посока и оцени изключително трудното положение, в което се намират тези, които произвеждат, спрямо силата на търговските вериги, виждаме в законодателството и в Закона за защита на конкуренцията, че това е приложено.
Но в Законопроекта има редица други неща, които са извън обхвата на директивите – структурата на Комисията, нейната мандатност – това са неща, които се предлагат и съответно там обосновка няма. Даже в мотивите не е обосновано точно по какви причини това трябва да се случи.
Другото нещо, което мен лично ме притеснява – не знам КЗК с какъв персонал разполага, но това, което се предвижда тя да прави, ми се струва огромно като работа и като ангажименти, които трябва да поеме. Тоест освен тези членове, които са в Комисията, надолу как ще работи тази комисия с тези нови ангажименти, които има? Ако имате информация самата Комисия колко, например, картелни споразумения е установила в България, колко наложени акта има, колко от тях са минали пред съда, за да си направи сметка, че при една такава Директива, в която трябва да се обхванат всички земеделски продукти до крайния потребител, тоест чрез доставчиците, какъв ще бъде обемът на работа? Това е един въпрос, който лично мен ме интересува, защото можем да си запишем в Закона 100 неща. Например КЗК си избира кое да гледа и кое да не гледа като нелоялни търговски практики означава, че няма да бъде обхванат целия процес.
Директивата не съм чела и може би трябва да го направя, защото Вие казвате абсолютно забрани, така ли е?
СТАМЕН ГЪРБЕЛОВ: Да.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Значи, абсолютни и условни. Условните забрани ги изреждате, но антипод на абсолютни/относителни забрани. Вие не казвате дали ще ги вкарате тези условни забрани в обем, който да отговаря на българската пазарна инфраструктура и проблемите, които съществува. Те по принцип са изброени като такива. Ще има договори. Вие ще следите договорите в тях да няма клаузи за абсолютните забрани. Другите – условните, ако са договорени, те не са обект на Вашето разследване. Ще има ли примерни договори, в които да се казва: този договор за сключване, който е за бързо развалящи се стоки и т.н., задължително в този договор трябва да присъства еди какво, за да не се появят нелоялни търговски практики. Как ще оценявате въобще тези договори? Вие ще имате изключителен достъп, доколкото разбирам. Но в края на краищата, когато земеделският стопанин се е съгласил по принуда да сключи този договор, включително и анекси и условни забрани, той се е съгласил по принуда. Той не го е направил, защото някой го защитава или защото му създава възможности да се договаря. Силната страна си остава при такава препоръчителна мярка, че в договора, ако аз съм съгласен, могат например продукцията ми да не ми я платят, ако не я реализирам.
Системата в България на земеделско производство до веригите е изключително сложна. Има изключително голям брой земеделски стопани и една директива, приложена за български условия, която за Франция и Германия ще бъде много добра, но за България изключително труда да бъде приложена за всеки един доставчик, ми се струва, че ще бъде в полето пак на ощетените земеделски стопани, а не на тези, които договарят условията.
Много ми се ще да ме оборите и в работата си, която тепърва, предполагам, предстои като методика, начин на работа, – така или иначе това е нещо ново, да направите необходимите наистина всеки един, който е засегнат под някаква форма, да има възможността да докаже своята правота, да бъде защитен и съответно да има възможност това монополно положение – аз го наричам монополно, картелно, на силната страна да бъде минимализирано така, че не чрез съда да отиваме да си доказваме правотата, а Комисията да е тази, която да спира именно такива нелоялни търговски практики.
Ние няма да подкрепим Законопроекта въпреки добре приложената Директива като цяло именно поради другите обстоятелства, които в Законопроекта съществуват, но въпреки това считаме, че в тази посока трябва да се работи, и дали този законопроект ще бъде достатъчен, за да направим това, което всички очакват, за българските производители. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, професор Бъчварова.
Искате ли да вземе отношение?
Заповядайте.
СТАМЕН ГЪРБЕЛОВ: Във връзка със становището на проф. Бъчварова – ние сме действали в рамките на Закона, така, както ни е предоставена възможност за транспонираме. Позволили сме си да се възползваме от тази възможност да предложим по-строги мерки, които са в ущърб на купувачите. Директивата е предназначена да защитава производители и доставчици. Практиката в Комисията, която имаме до момента – както в антитръсната, така и в нелоялната конкуренцията – има някои неща, с които може би не сте запозната, за санкциите за правомощията, за това кои лица могат да инициират производство, включително и Комисията може да се самосезира, което не подлежи на обжалване. Има един широк диапазон от доставчици, като организация, сдружения, техни представители, които могат да ни сезират и ние сме длъжни в определен срок – по всяка една постъпила жалба, да вземем отношение и да представим на жалбоподателя възможностите, които стоят пред него – дали и как ще протече процедурата. Всичко това е направено в интерес на доставчиците и производителите, които защитават Директивата и затова сме предложили по-строги мерки.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Колеги, други изказвания?
ГЕОРГИЦА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Госпожи и господа народни представители! Първо, да обърна внимание, че целта на Директива 633 е защита на земеделското производство, като такова, което се характеризира като един вносител на несигурен отрасъл – несигурен отрасъл, защото е зависимо от биологичните процеси и метеорологичните условия. Тази несигурност се увеличава и от нетрайността на селскостопанската продукция – няма смисъл да обяснявам точно в тази комисия. Именно затова Директива е насочена към тази защита.
Другата защита, която се дава от Директивата, е на доставчиците на такива хранителни и селскостопански продукти. Изцяло сме се водили от целта на Директивата и нашата цел при транспонирането с добавените нови абсолютни и относителни забрана е именно да доведем тази цел до успешно реализиране.
Относно останалите въпроси, които постави проф. Бъчварова, разбира се, има и други съпътстващи промени в Закона за защита на конкуренцията, които са свързани с прилагането на директиви и такива, които са свързани с трудности, които сме срещали в практиката по правоприлагане Но може би се търсеше така една друга промяна, на която не е обърната внимание в кратките мотиви, в краткото резюме, а именно: увеличаване на мандата на членовете на КЗК. Да изложа няколко мотива в тази посока: транспонирането на разпоредбите на Директива 1/2019 и Директива 633/2019 г. води до пряко разширяване правомощията на Комисията и до необходимост от изграждане на нов институционален опит. На Комисията са възложени изцяло нови допълнителни функции за засилено международно сътрудничество, което е свързано с дейността на други ведомства по конкуренция от държави – членки на Съюза.
От съществена важност при изпълнението на новите задължения е да се използва натрупания институционален опит и капацитет до момента, за да избегне затрудняване на дейността на други европейски ведомства. По този начин ще бъде осигурено прецизно изпълнение на задълженията за сътрудничество. Освен това се постига приемственост и стабилност в отношенията и се предлага удължаване продължителността на мандата. Подобна правна възможност не е чужда в другите европейски органи по конкуренция. Има държави, в които те се избират за неопределен срок, тоест пожизнено. Като пример мога да дам Германия, Полша, отскоро и Румъния. По-важното е, че приемането на директивите съвпада с изтичането на мандата на КЗК. С приемането и транспонирането им в нашето законодателство се въвеждат изключително много нови правила за работа и е добре натрупаният институционален опит в тази специфична материя да бъде използван за непродължителен период от време, така щото да бъде натрупана практика и да може този опит да се използва и от следващите наследници на КЗК.
Имам подготвена статистика, макар че Отчетът ни за дейността ще постъпи в Народното събрание. Все пак, очаквайки такива въпроси, мога да Ви запозная в общи линии с обема ни на работа.
Освен работата по транспонирането на двете директиви, през 2020 г. са образувани общо 906 производства пред Комисията спрямо почти същия брой през 2019 г., въпреки пандемията. Комисията организира и проведе заседание от разстояние, в резултат на което обемът от свършената работа по никакъв начин не се различава от предходната година. Постановени са 1054 решения, с което се достига обичайния минимум на поставените актове през последните години. Тенденцията е Комисията да се произнася ежегодно с над 1000 решения.
По отделни дейност могат да се отчетат следните резултати: 2020 г. са образувани 50 производства по нелоялна конкуренция и злоупотреба с по-силна позиция при договарянето, като по тях са постановени 45 решения. С това се запазват нивата на образувани преписки и постановени актове през 2019 г. През 2020 г. – образувани 32 производства по концентрации, приключени с 33 решения. Постановени са 15 решения по застъпничество за конкуренция, с които се произнесе КЗК по съответствието на нормативните актове с правилата за конкуренция. Над 90% от решенията по ЗОП са влезли в сила като не обжалвани или потвърдени от ВАС. Приблизително същият брой са влезлите в сила актове, постановени по реда на Закона за защита на конкуренцията.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Господин Абазов, имате думата за изказване.
БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, гости! Въпреки големите цифри, които казаха колегите от Комисията – за разгледани случаи, за произнасяне с решения, сигурно е вярно, но аз контактувам, а и всички Вие от Комисията, с много земеделски производители, които работят с веригите. Уважаеми колеги от Комисията, българският земеделски производител се чувства не защитен, въпреки дейността Ви досега, въпреки правилата, по които сте работили досега, въпреки хилядата решения. Общото чувство на земеделския производител, малкото от тях, които работят с веригите, е че той не е достатъчно защитен. Много се надявам тези предложения, които правите днес, да засилят ролята на Комисията и нашият производител да е защитен в отношенията си с веригите.
Преди малко няколко пъти споменахте думичката сигурност. Да, земеделското производство е несигурен фактор, но тук не говорим за биологичната част, тук говорим сигурността в отношенията на земеделския производител с купувачите. Няма го усещането, че земеделският производител има някаква закрила, има някаква защита, има някакъв орган, който при спор с веригите може да се намеси. Такова е общото чувство. Защото никой досега при среща със земеделските производители не е споменал за някакво знаково дело, за някакво знаково Ваше решение, с което примерно Вие сте защитили земеделския производител „хикс“ и сте санкционирали веригата.
Половината от Вашите решения се обжалват, другата половина – не знам с какво решение са се произнесли, в чия полза. Общото ми чувство от контактите ми със земеделските производители е, че малко рядко са решенията, които защитават земеделския производител, и това е така, защото Комисията започва да работи, влиза във функцията си, след като е подписан договора между страните. Те в договора вече са си изпекли нещата, уважаеми колеги от КЗХ. Това, за което говорят колегите за абсолютни условни забрани досега е било така, примерно, и след въвеждането на тези новости аз съм абсолютно сигурен, че всичките тези абсолютни забрани ще се преместят в частта условни забрани, защото те ще си впишат в договорите.
Аз се удивлявам на фантазията на веригите как могат да измислят всякакви поводи, които да ги включват в договорите със земеделските производители, примерно от рода на: ще си намалиш още цената, ако искаш да продаваш на този щанд; ще намалиш още, ако искаш да ги продавам на средното ниво, а не на долното или на горното; на еди коя си дата веригата има рожден ден и една седмица ще подаваш с 50 на сто по-ниски цени. Мен какво ме бърка Вашият рожден ден?! Не еди коя си дата веригата има юбилей, ще продаваш една седмица с 50 на сто намаление – ами хубаво, имайте си юбилей. Живи и здрави да сте! Защо това трябва да се прехвърля на земеделския производител?! И върхът на условията: ще дадеш толкова пари. Хора, Вие имате на мен да ми давате пари, пък искате пари от мен?! Ще дадеш толкова пари, защото веригата открива 115-ия си магазин еди къде си. Ама живи и здрави, откривайте си 130 магазина, ако искате. Аз не съм Ви ортак на Вас. Защо мен ме включвате във Вашите изисквания, когато ще строите още един магазин, и искате пари на този, който зарежда магазина под предлог: ами ще имаш още една точка на продажби! Щури неща! Но това вече е в договора! И колегите от конкуренцията просто не могат да мръднат, защото той вече е в другата половина – на условните.
Последно изречение, извън темата за земеделските производители. Не съм много сигурен регламентите, които ги спрягате тук, дали точно те Ви дават право да удължавате мандата на Комисията. Под благовидния предлог на регламенти, директиви и институционален опит, ами дайте тогава всички комисии да ги правим до живот, защото се трупа много опит и няма нужда сега, когато се сменят правителствата, да се сменят и комисиите. Мисля, че няма регламент в Европа, който казва в 28-ата страна на Съюза: удължете мандата на еди коя си Комисия с 2 години.
И последно. Тези правомощия на КЗК като претърсва домове на изпълнителни директори, на фирми, които Вие проверявате, извинявайте, ама това са вече полицейски, дансаджийски и някакви други прийоми, които са неприсъщи за Комисията. Но усещам тенденцията – не отдавна пак някакъв подобен закон мина – пак в някаква подобна Комисия дадоха правомощия за полицейски действия вътре в домовете на хората. В домовете на хората ще влиза КЗК и ще проверява за документи, които се съхраняват там?! Това ли е работа на КЗК или на някакви си други силови структури и това има ли го в някакъв регламент, на който Вие се позовавате?! Далеч съм от мисълта, че в Европа може да пишат регламент, освен 101 силови органи, и по сигурността, и КЗК може да влиза в домовете на хората. Не в офисите, в домовете! Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Абазов.
И аз ако мога да взема отношение по казаното от Вас: напълно сте прав за това, че българските земеделски производители наистина са в неизгодна позиция, когато договарят с търговските вериги, но все пак да не забравяме, че това са търговски сделки и страните са свободни да договарят помежду си и няма как държавен орган да регулира – колегите от КЗК да ме поправят, ако може. Но на мен ми е интересно: можете ли да ни дадете информация имали подадени сигнали от земеделски производители до КЗК за неспазване или предоставяне на условия от търговските вериги? Имате ли такава информация – чисто информативно, защото аз смятам, че тук в предложението и в мотивите, които посочвате, дори и тези условни ограничения, като таксуване от купувача, заплащане на транспортни разходи, намаление на цените със задни дати – това са мерки, които наистина ще помогнат на земеделските производители. Друг е въпросът, че те, подписвайки договора, се съгласяват с това да избегнат тези условни изисквания, които им се налагат от веригите, но ми е интересно дали има български земеделски производители, които да са сезирали Вашата институция, че дадена търговска верига или даден купувач – дали търговска верига или голям купувач, нарушава конкуренцията, или злоупотребява? Чисто информативно.
СТАМЕН ГЪРБЕЛОВ: И към момента действа забраната за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне, която е приета 2015 г. Имаме приблизително около 30-35 казуса. Само три от тях са свързани с хранителните вериги. Няма нито един директен производител или доставчик на земеделска продукция. Били са свързани с хранителни напитки, ваучери или някакви други стоки, но не и конкретно със земеделска продукция. Имали сме производства между конкуренти в частта на лоялна конкуренция – земеделски производители, не е едно и две, но там характерът на защитата е друг. Не става въпрос за отношения между доставчик и купувач, а между конкуренти. Това мога да Ви кажа.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви за информацията.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте, господин Янков.
ЗАПРЯН ЯНКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, анализът на някои от текстовете, които директно въвеждат разпоредбите на двете европейски директиви ме карат да считам, че те ще позволят да се постигне по-голяма ефективност във вземането на решенията от КЗК. Един от тези случай ще бъде, като се отстрани възможността нарушителите, които желаят да избягват наказания, или от заплащане, може да търпят имуществена санкция. Считам, че това ще накара предприятията да бъдат по-предпазливи в своето поведение и да прекратят поведението, с което ощетяват или увреждат техните клиенти и конкуренти.
Някои от новите законодателни предложения касаят независимостта и безпристрастността на антимонополния орган, поради което ги подкрепям изцяло.
Разширяването правомощията на КЗК за разследване и санкциониране на нарушенията на антитръстовите правила, както на правилата по отношение на нелоялни търговски практики по веригата за доставка на селскостопански и хранителни стоки, осигуряването на допълнителни гаранции за независимостта при функционирането и прилагането от КЗК, ще доведат до по-засилено и по-ефективно правоприлагане на разпоредбите на ЗЗК.
Считам, че е особено важно и предложението за създаването на новата Глава VIIб от ЗЗК, където производителите на селскостопански стоки и храни са особено уязвими от нелоялни търговски практики, които се прилагат, тъй като в основната част са малките и средните предприятия и като такива те нямат възможността да си противопоставят на силата на купувача при преговорите при договори за доставка с местни и международни вериги, каквато практика има в страната, за търговия на такъв вид стоки.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Янков.
Други изказвания? Ако няма, предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен с предложения ЗИД на Закона за защита на конкуренцията, № 102-01-8, внесен от Министерския съвет на 29 януари 2021 г . – за първо гласуване, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Законопроектът е приет.
Благодаря на гостите от МИ и КЗК.
Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ 2021 Г.,№ 102-03-2, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 21 ЯНУАРИ 2021 Г.
Напомням, че по Правилник КЗХ следва да обсъди програмата, внесена от МС, и евентуално да я подкрепи, като не може да прави промени в нея. Докладът няма да се разглежда в пленарната зала. Комисията следва чрез Председателя на Народното събрание да изплати до КЕВКЕФ предложение кои инициативи от Приложение № 1 „Нови инициативи към работната програма на ЕК за 2021 г.“ да бъдат включени в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС за 2021 г.
От Приложение № 1 интерес биха могли да представляват точка 3: „Пакет за биологично разнообразие и нетоксичната околна среда“, буква а и б, а именно: буква а – „Незаконодателна инициатива, план за действие за развитие на биологичното производство по пътя към 2030 г.“; буква б – „Законодателна инициатива, свеждане до минимум на риска от обезлесяване и деградация на горите, свързан с продукти, пуснати на пазара на ЕС“, както и точка 43 – „Дългосрочна визия за селските райони“.
Комисията би могла да предложи включването на тези 3 точки в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС за 2021 г.
Има ли изказвания по предложението във връзка с Програмата?
Госпожо Велчева, нали всички колеги имат Приложение №1, откъдето е видно, че сме включили всички точки, които касаят сектор „Земеделие“? (Реплика извън микрофона.)
Изказвания? Няма.
Колеги, ако няма изказвания, предлагам следното становище за гласуване: КЗХ, точка 1, подкрепя Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решение на ЕС през 2021 г., № 102-0-32, внесена от Министерския съвет на 21 януари 2021 г., точка 2: в кръга на своята компетентност и на основание чл. 118, ал. 2 от ПОДНС предлага на в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС за 2021 г. да бъдат включени: „Незаконодателна инициатива. План за действие за развитие на биологичното производство: по пътя към 2030“, по точка 3, буква 3 от Приложение №1: „Нови инициативи. Законодателна инициатива свеждане до минимум на риска от обезлесяване и деградация на горите, свързан с продукти, пуснати на пазара на ЕС“, по точка 3, буква б от Приложение № 1: „Нови инициативи, незаконодателна инициатива по точка 43 – „Дългосрочна визия за селските райони“.
Който е съгласен с таза предложеното становище на Комисията, моля да гласува.
За – 19, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се.
Колеги, поради изчерпване на дневния ред закриван днешното заседание. Благодаря Ви.
(Закрито в 14,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БЕЛОВА
Стенограф:
Теодора Енчева
2. Разглеждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2021 г.,№ 102-03-2, внесен от Министерския съвет на 21 януари 2021г.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
ПРОТОКОЛ
№ 103
На 3 февруари 2021 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните.
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 102-01-8, внесен от Министерския съвет на 29 януари 2021 г. – първо гласуване.
2. Разглеждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2021 г.,№ 102-03-2, внесен от Министерския съвет на 21 януари 2021г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по земеделието и храните, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 13,15 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Мария Белова.
* * *
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Добър ден, уважаеми колеги! Имаме кворум. Откривам заседанието на КЗХ.
Колеги, получили сте съобщение за дневния ред и материали за днешното заседание.
Дневният ред е следният:
1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 102-01-8, внесен от Министерския съвет на 29 януари 2021 г. – първо гласуване.
2. Разглеждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2021 г.,№ 102-03-2, внесен от Министерския съвет на 21 януари 2021г.
Колеги, ако нямате други предложения относно дневния ред, моля да гласуваме.
За – 20, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Гости на днешното заседание са:
по точка 1: от КЗК – Георгица Стоянова, член на КЗК, Стамен Гърбелов, директор на дирекция „Нелоялна конкуренция и злоупотреба с по-силна позиция при договарянето“; от МИ – Силвана Любенова, директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“; от МЗХГ – Ирина Лазарова, директор на дирекция ПМОП, МЗХГ, Весела Цветкова, началник отдел в дирекция ПМОП, Ива Янчева, главен експерт в дирекция ПАВ, МЗХГ; госпожа Жана Великова – изпълнителен директор на „Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България“, Яна Иванова – изпълнителен директор на сдружението „Храни и напитки България“.
по точка 2: Ерол Фаик – началник отдел в дирекция ЕКМО, МЗХГ, инж. Долорес Белоречка – началник отдел в ИАГ.
Добри дошли на гостите!
Господин Апостолов, заповядайте.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Уважаеми колеги, във връзка с разразилото се политиканстване в Комисията, което не се беше случвало през тези 4 години – тук винаги сме взимали консенсусни решения, свързани с това да бъдем помощници на целия бранш, няма да правим предложения, само и само, за да не се политиканства на наш гръб. Но искам да кажа на колегите, че това, което трябваше да свършим за бизнеса, той ще го оцени за Вас, колеги, на изборите. Вас ще Ви оцени! Защото чрез това, че не можем да премахнем прословутия чл. 9 от ЗПЗП, свързани с тази наредба за свързаност, от тези над 90 хиляди земеделски стопани ще бъдете достойно оценени, така, както заслужавате.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Апостолов.
Да разбирам, че няма да правите предложения.
Професоре, заповядайте.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз разбирам притесненията за наредбата, разбирам и трудностите, с които се сблъсква МЗХГ – за кой ли път да излезе с читав документ по тази тема, която е изключително важна, но на мен ми се струва, че всяко нещо може да бъде предлагано в рамките на разумните срокове между първо и второ четене, защото тази наредба не се е появила сега. Тя съществува от доста време. Първи опит – неуспешен, втори – още по-неуспешен и накрая да я махнем, но виждате ли, в движение. Мисля, че не е сериозно, най-малкото, трябваше да бъде и предложение на Министерството – да си признае, че не могат по никаква форма да предложат читав документ, който да е работещ. Като не могат, най-лесно е тук да се съберем и да кажем: отказваме се въобще да има наредба. Факт е, че Фонд „Земеделие“ има методика за оценка на свързаност. Така е станало, че в Закона има наредба. Ако трябва да се махне, моля да се спазват процедурите. Обвиненията да са към нас…Просто не виждам абсолютно никакво основание в тази посока, още повече че нашите предложения никога не са се приемали, както се вижда, по Законите.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, професор Бъчварова.
Благодаря, господин Апостолов.
Да, професор Бъчварова е права, че въпреки че всички сме убедени в правотата на искането на бранша и сме се опитвали да им помогнем, заради процедури нямаме тази възможност, господин Апостолов. Имайки предвид и забележките на колегите от опозицията, които наистина са коректни, че нарушихме Правилника в предходната комисия с единствената цел да бъдем максимално полезни на бранша, но и Вие сте прав това, че може би ще тежи на всички нас, които заради процедурни правила не можем да помогнем на бранша и те ще бъдат пострадали независимо дали ние като Комисия или държавната администрация сме закъснели за грешките.
Колеги, да преминем нататък.
Съгласно установената практика материалите за днешното заседание са Ви изпратени на електронната поща и са Ви раздадени на хартиен носител.
Преминаваме към точка първа:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА, № 102-01-8, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 29 ЯНУАРИ 2021 Г. – ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Колеги от КЗК кой ще представи мотивите за внасяне на Законопроекта, или от МИ?
Заповядайте, госпожо Любенова.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! На Вашето внимание е представен ЗИД на Закона за защита на конкуренцията. Той е разработен от колегите от КЗК и целта му е да приведе Националното законодателство в съответствие с изискванията на две европейски директиви, а именно Директива 2019/1 за предоставяне на правомощия на органите по конкуренция на държавите членки, и Директива 2019/633 относно нелоялните търговски практики в отношенията между стопанските субекти във веригата за доставка на селскостопански хранителни продукти.
Първата Директива предвижда приемането на разпоредби в Националното законодателство, които целят да гарантират, че националните органи по конкуренция разполагат с основните минимални правомощия за разследване и за вземане на решения. Тези правомощия се хармонизират на ниво ЕС и също така включват правилата и програмите за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, приложими в държавите членки, чрез въвеждане на общи правила и процедури и засилено сътрудничество между националните органи по конкуренция на държавите членки при тяхното прилагане. Директивата предвижда също разширяване на сътрудничеството и взаимопомощта между националните органи по конкуренция при разследвания на едно и също нарушение в различни юрисдикции в ЕС.
Директива 2019/633 за първи път на ниво ЕС установява хармонизирана защита на доставчиците на хранителни и селскостопански стоки, като регламентира минимален списък на забранени нелоялни търговски практики между купувачите и доставчиците във веригата за доставка на храни, както и минимални правила за прилагане на забраната и механизми за координация между националните прилагащи органи.
Директивата изрично изброява нелоялни практики, обект на абсолютна забрана, като например: плащане от купувач на доставчик по-късно от 30 дни; при доставка на нетрайни продукти; откъс от купувача на поръчка за нетрайни продукти с кратко предизвестие, което на практика не дава възможност за друга реализация, и други.
Директивата определя и практики, които са забранени, освен ако не са договорени с ясни и недвусмислени условия при сключване на договора за доставка. Такива са например: връщането от купувача на непродадени или похабени продукти на доставчика; заплащане от доставчика на такса на купувача за складиране, излагане или включване в продуктовата гама на неговите хранителни продукти, и други.
Въвеждат се критерии за приложимост на материално-правните разпоредби, основани на оборота на купувача и продавача. В Директивата е посочена също минимален набор от правомощия на правоприлагащите органи за какъвто в България се предлага да бъде определена КЗК.
В заключение искам да кажа, че с приемането на този законопроект ще се осигури необходимата Национална правна рамка за въвеждане и прилагане на разпоредбите на посочените директиви и наред с това с предложените допълнителни изменения се въвеждат някои добри европейски практики, усъвършенстват се законовите разпоредби, отстраняват се празноти в законовите процедури, с което ще се гарантира правна сигурност за страните в производствата относно техните права.
Това е накратко. Мотивите към Законопроекта са доста подробни, но мисля, че няма нужда да повтарям всичко. Това беше в резюме. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Колеги, откривам дебата. Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми гости! Аз само искам да кажа за мотивите: да изразя моето лично мнение, че така подробно разписани мотивите ми става ясно за какво става въпрос. Казвам го, защото на миналата комисия, и поминалата при два от законопроектите мотивите не бяха пълни, на даваха яснота и въобще се разминаваха с предложенията по Законопроекта, затова поздравявам за мотивите.
Едно питане: освен тези два регламента, има ли и нещо българско, което вмъкваме между редовете – наше си подобрение, в самия Законопроект?
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Георгиев.
СТАМЕН ГЪРБЕЛОВ: Във връзката с Директивата и предоставената възможност на страните членки да предприемат по-строги мерки за защита, има допълнително въведени както абсолютни, така и условни забрани с цел по-голяма защита на доставчиците, които са обект на защита на самата Директива. Ако искате, мога да Ви изброя тестовете, които са различни от Директивата, и са допълнително предложени в Законопроекта – става въпрос за абсолютните забрани: новият чл. 37б, освен изброените забрани в Директивата, са предложили забрана или ограничаване от купувач на доставчика по договора да предлага или закупува стоки или услуги на или от трети лица. Това са нерядко срещани практики в отношенията между доставчик и купувач – когато купувачът забравяне на доставчика да предлага стоките на други лица, различни от неговите.
Друга допълнителна забрана – цитирам какво е поведението, което е прието като нарушение: забрана, ограничаване или налагане на санкции от купувача на доставчика по договора за предоставяне на същите или по-добри търговски условия на трети лица.
Трето предложение: като нарушение да бъде прието едностранно и неоснователно прекратяване на договора от купувача или прекратяване без предизвестие в разумен срок, достатъчен за доставчика да покрие инвестиционните си разходи и с оглед предишните търговски отношение на страните по договора.
Това са три абсолютно забрани, допълнително предложени, извън текстовете на Директивата от страна на КЗК.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Това означава, че ние даваме още по-голяма защита на нашите производители, така ли?
СТАМЕН ГЪРБЕЛОВ: Да, да. И производители, и доставчици.
Продължавам с допълнително предложените забрани, които са вече условни, тоест, ако не са изрично договорени писмено в договора или в допълнително споразумение между купувача и доставчика: таксуване на доставчика от купувача с плащане за оборудване или поддържане на помещение за използване на продажба на продуктите; искане от купувача за заплащане от доставчика на транспортни и/или логистични разходи. Имайте предвид, че това е условна забрана, ако това не е предварително или впоследствие договорено, съгласувано между двете страни в отношенията.
Последната условна забрана, която в хода на изработване на проекта и съгласуване с Министерството и получените становища от абсолютна беше пренесена в условните, е: искане от купувача за намаление на цените на продуктите със задна дата, пряко или чрез предлагане на необосновани отстъпки, бонуси и такси, или предоставяне на услуги. Това също е условна забрана в хипотезата, че не е изрично договорено между страните в отношението – доставчик и купувач.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, професор Бъчварова.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, гости! Моят колега зададе един такъв въпрос, извън директивите: какво друго се предлага в Законопроекта? За това нямаше информация както при представянето, така и във Вашия отговор, тъй като в края на краищата Вие прилагате Директива, приета 2019 г. Искам да припомня, че БСП не веднъж е предлагала промяна в Закона за храните, в Закона за конкуренцията точно в тази посока – за нелоялни търговски практики. Те бяха отхвърлени, но след като ЕК така или иначе 2019 г. прие Директива в тази посока и оцени изключително трудното положение, в което се намират тези, които произвеждат, спрямо силата на търговските вериги, виждаме в законодателството и в Закона за защита на конкуренцията, че това е приложено.
Но в Законопроекта има редица други неща, които са извън обхвата на директивите – структурата на Комисията, нейната мандатност – това са неща, които се предлагат и съответно там обосновка няма. Даже в мотивите не е обосновано точно по какви причини това трябва да се случи.
Другото нещо, което мен лично ме притеснява – не знам КЗК с какъв персонал разполага, но това, което се предвижда тя да прави, ми се струва огромно като работа и като ангажименти, които трябва да поеме. Тоест освен тези членове, които са в Комисията, надолу как ще работи тази комисия с тези нови ангажименти, които има? Ако имате информация самата Комисия колко, например, картелни споразумения е установила в България, колко наложени акта има, колко от тях са минали пред съда, за да си направи сметка, че при една такава Директива, в която трябва да се обхванат всички земеделски продукти до крайния потребител, тоест чрез доставчиците, какъв ще бъде обемът на работа? Това е един въпрос, който лично мен ме интересува, защото можем да си запишем в Закона 100 неща. Например КЗК си избира кое да гледа и кое да не гледа като нелоялни търговски практики означава, че няма да бъде обхванат целия процес.
Директивата не съм чела и може би трябва да го направя, защото Вие казвате абсолютно забрани, така ли е?
СТАМЕН ГЪРБЕЛОВ: Да.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Значи, абсолютни и условни. Условните забрани ги изреждате, но антипод на абсолютни/относителни забрани. Вие не казвате дали ще ги вкарате тези условни забрани в обем, който да отговаря на българската пазарна инфраструктура и проблемите, които съществува. Те по принцип са изброени като такива. Ще има договори. Вие ще следите договорите в тях да няма клаузи за абсолютните забрани. Другите – условните, ако са договорени, те не са обект на Вашето разследване. Ще има ли примерни договори, в които да се казва: този договор за сключване, който е за бързо развалящи се стоки и т.н., задължително в този договор трябва да присъства еди какво, за да не се появят нелоялни търговски практики. Как ще оценявате въобще тези договори? Вие ще имате изключителен достъп, доколкото разбирам. Но в края на краищата, когато земеделският стопанин се е съгласил по принуда да сключи този договор, включително и анекси и условни забрани, той се е съгласил по принуда. Той не го е направил, защото някой го защитава или защото му създава възможности да се договаря. Силната страна си остава при такава препоръчителна мярка, че в договора, ако аз съм съгласен, могат например продукцията ми да не ми я платят, ако не я реализирам.
Системата в България на земеделско производство до веригите е изключително сложна. Има изключително голям брой земеделски стопани и една директива, приложена за български условия, която за Франция и Германия ще бъде много добра, но за България изключително труда да бъде приложена за всеки един доставчик, ми се струва, че ще бъде в полето пак на ощетените земеделски стопани, а не на тези, които договарят условията.
Много ми се ще да ме оборите и в работата си, която тепърва, предполагам, предстои като методика, начин на работа, – така или иначе това е нещо ново, да направите необходимите наистина всеки един, който е засегнат под някаква форма, да има възможността да докаже своята правота, да бъде защитен и съответно да има възможност това монополно положение – аз го наричам монополно, картелно, на силната страна да бъде минимализирано така, че не чрез съда да отиваме да си доказваме правотата, а Комисията да е тази, която да спира именно такива нелоялни търговски практики.
Ние няма да подкрепим Законопроекта въпреки добре приложената Директива като цяло именно поради другите обстоятелства, които в Законопроекта съществуват, но въпреки това считаме, че в тази посока трябва да се работи, и дали този законопроект ще бъде достатъчен, за да направим това, което всички очакват, за българските производители. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, професор Бъчварова.
Искате ли да вземе отношение?
Заповядайте.
СТАМЕН ГЪРБЕЛОВ: Във връзка със становището на проф. Бъчварова – ние сме действали в рамките на Закона, така, както ни е предоставена възможност за транспонираме. Позволили сме си да се възползваме от тази възможност да предложим по-строги мерки, които са в ущърб на купувачите. Директивата е предназначена да защитава производители и доставчици. Практиката в Комисията, която имаме до момента – както в антитръсната, така и в нелоялната конкуренцията – има някои неща, с които може би не сте запозната, за санкциите за правомощията, за това кои лица могат да инициират производство, включително и Комисията може да се самосезира, което не подлежи на обжалване. Има един широк диапазон от доставчици, като организация, сдружения, техни представители, които могат да ни сезират и ние сме длъжни в определен срок – по всяка една постъпила жалба, да вземем отношение и да представим на жалбоподателя възможностите, които стоят пред него – дали и как ще протече процедурата. Всичко това е направено в интерес на доставчиците и производителите, които защитават Директивата и затова сме предложили по-строги мерки.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Колеги, други изказвания?
ГЕОРГИЦА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Госпожи и господа народни представители! Първо, да обърна внимание, че целта на Директива 633 е защита на земеделското производство, като такова, което се характеризира като един вносител на несигурен отрасъл – несигурен отрасъл, защото е зависимо от биологичните процеси и метеорологичните условия. Тази несигурност се увеличава и от нетрайността на селскостопанската продукция – няма смисъл да обяснявам точно в тази комисия. Именно затова Директива е насочена към тази защита.
Другата защита, която се дава от Директивата, е на доставчиците на такива хранителни и селскостопански продукти. Изцяло сме се водили от целта на Директивата и нашата цел при транспонирането с добавените нови абсолютни и относителни забрана е именно да доведем тази цел до успешно реализиране.
Относно останалите въпроси, които постави проф. Бъчварова, разбира се, има и други съпътстващи промени в Закона за защита на конкуренцията, които са свързани с прилагането на директиви и такива, които са свързани с трудности, които сме срещали в практиката по правоприлагане Но може би се търсеше така една друга промяна, на която не е обърната внимание в кратките мотиви, в краткото резюме, а именно: увеличаване на мандата на членовете на КЗК. Да изложа няколко мотива в тази посока: транспонирането на разпоредбите на Директива 1/2019 и Директива 633/2019 г. води до пряко разширяване правомощията на Комисията и до необходимост от изграждане на нов институционален опит. На Комисията са възложени изцяло нови допълнителни функции за засилено международно сътрудничество, което е свързано с дейността на други ведомства по конкуренция от държави – членки на Съюза.
От съществена важност при изпълнението на новите задължения е да се използва натрупания институционален опит и капацитет до момента, за да избегне затрудняване на дейността на други европейски ведомства. По този начин ще бъде осигурено прецизно изпълнение на задълженията за сътрудничество. Освен това се постига приемственост и стабилност в отношенията и се предлага удължаване продължителността на мандата. Подобна правна възможност не е чужда в другите европейски органи по конкуренция. Има държави, в които те се избират за неопределен срок, тоест пожизнено. Като пример мога да дам Германия, Полша, отскоро и Румъния. По-важното е, че приемането на директивите съвпада с изтичането на мандата на КЗК. С приемането и транспонирането им в нашето законодателство се въвеждат изключително много нови правила за работа и е добре натрупаният институционален опит в тази специфична материя да бъде използван за непродължителен период от време, така щото да бъде натрупана практика и да може този опит да се използва и от следващите наследници на КЗК.
Имам подготвена статистика, макар че Отчетът ни за дейността ще постъпи в Народното събрание. Все пак, очаквайки такива въпроси, мога да Ви запозная в общи линии с обема ни на работа.
Освен работата по транспонирането на двете директиви, през 2020 г. са образувани общо 906 производства пред Комисията спрямо почти същия брой през 2019 г., въпреки пандемията. Комисията организира и проведе заседание от разстояние, в резултат на което обемът от свършената работа по никакъв начин не се различава от предходната година. Постановени са 1054 решения, с което се достига обичайния минимум на поставените актове през последните години. Тенденцията е Комисията да се произнася ежегодно с над 1000 решения.
По отделни дейност могат да се отчетат следните резултати: 2020 г. са образувани 50 производства по нелоялна конкуренция и злоупотреба с по-силна позиция при договарянето, като по тях са постановени 45 решения. С това се запазват нивата на образувани преписки и постановени актове през 2019 г. През 2020 г. – образувани 32 производства по концентрации, приключени с 33 решения. Постановени са 15 решения по застъпничество за конкуренция, с които се произнесе КЗК по съответствието на нормативните актове с правилата за конкуренция. Над 90% от решенията по ЗОП са влезли в сила като не обжалвани или потвърдени от ВАС. Приблизително същият брой са влезлите в сила актове, постановени по реда на Закона за защита на конкуренцията.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Господин Абазов, имате думата за изказване.
БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, гости! Въпреки големите цифри, които казаха колегите от Комисията – за разгледани случаи, за произнасяне с решения, сигурно е вярно, но аз контактувам, а и всички Вие от Комисията, с много земеделски производители, които работят с веригите. Уважаеми колеги от Комисията, българският земеделски производител се чувства не защитен, въпреки дейността Ви досега, въпреки правилата, по които сте работили досега, въпреки хилядата решения. Общото чувство на земеделския производител, малкото от тях, които работят с веригите, е че той не е достатъчно защитен. Много се надявам тези предложения, които правите днес, да засилят ролята на Комисията и нашият производител да е защитен в отношенията си с веригите.
Преди малко няколко пъти споменахте думичката сигурност. Да, земеделското производство е несигурен фактор, но тук не говорим за биологичната част, тук говорим сигурността в отношенията на земеделския производител с купувачите. Няма го усещането, че земеделският производител има някаква закрила, има някаква защита, има някакъв орган, който при спор с веригите може да се намеси. Такова е общото чувство. Защото никой досега при среща със земеделските производители не е споменал за някакво знаково дело, за някакво знаково Ваше решение, с което примерно Вие сте защитили земеделския производител „хикс“ и сте санкционирали веригата.
Половината от Вашите решения се обжалват, другата половина – не знам с какво решение са се произнесли, в чия полза. Общото ми чувство от контактите ми със земеделските производители е, че малко рядко са решенията, които защитават земеделския производител, и това е така, защото Комисията започва да работи, влиза във функцията си, след като е подписан договора между страните. Те в договора вече са си изпекли нещата, уважаеми колеги от КЗХ. Това, за което говорят колегите за абсолютни условни забрани досега е било така, примерно, и след въвеждането на тези новости аз съм абсолютно сигурен, че всичките тези абсолютни забрани ще се преместят в частта условни забрани, защото те ще си впишат в договорите.
Аз се удивлявам на фантазията на веригите как могат да измислят всякакви поводи, които да ги включват в договорите със земеделските производители, примерно от рода на: ще си намалиш още цената, ако искаш да продаваш на този щанд; ще намалиш още, ако искаш да ги продавам на средното ниво, а не на долното или на горното; на еди коя си дата веригата има рожден ден и една седмица ще подаваш с 50 на сто по-ниски цени. Мен какво ме бърка Вашият рожден ден?! Не еди коя си дата веригата има юбилей, ще продаваш една седмица с 50 на сто намаление – ами хубаво, имайте си юбилей. Живи и здрави да сте! Защо това трябва да се прехвърля на земеделския производител?! И върхът на условията: ще дадеш толкова пари. Хора, Вие имате на мен да ми давате пари, пък искате пари от мен?! Ще дадеш толкова пари, защото веригата открива 115-ия си магазин еди къде си. Ама живи и здрави, откривайте си 130 магазина, ако искате. Аз не съм Ви ортак на Вас. Защо мен ме включвате във Вашите изисквания, когато ще строите още един магазин, и искате пари на този, който зарежда магазина под предлог: ами ще имаш още една точка на продажби! Щури неща! Но това вече е в договора! И колегите от конкуренцията просто не могат да мръднат, защото той вече е в другата половина – на условните.
Последно изречение, извън темата за земеделските производители. Не съм много сигурен регламентите, които ги спрягате тук, дали точно те Ви дават право да удължавате мандата на Комисията. Под благовидния предлог на регламенти, директиви и институционален опит, ами дайте тогава всички комисии да ги правим до живот, защото се трупа много опит и няма нужда сега, когато се сменят правителствата, да се сменят и комисиите. Мисля, че няма регламент в Европа, който казва в 28-ата страна на Съюза: удължете мандата на еди коя си Комисия с 2 години.
И последно. Тези правомощия на КЗК като претърсва домове на изпълнителни директори, на фирми, които Вие проверявате, извинявайте, ама това са вече полицейски, дансаджийски и някакви други прийоми, които са неприсъщи за Комисията. Но усещам тенденцията – не отдавна пак някакъв подобен закон мина – пак в някаква подобна Комисия дадоха правомощия за полицейски действия вътре в домовете на хората. В домовете на хората ще влиза КЗК и ще проверява за документи, които се съхраняват там?! Това ли е работа на КЗК или на някакви си други силови структури и това има ли го в някакъв регламент, на който Вие се позовавате?! Далеч съм от мисълта, че в Европа може да пишат регламент, освен 101 силови органи, и по сигурността, и КЗК може да влиза в домовете на хората. Не в офисите, в домовете! Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Абазов.
И аз ако мога да взема отношение по казаното от Вас: напълно сте прав за това, че българските земеделски производители наистина са в неизгодна позиция, когато договарят с търговските вериги, но все пак да не забравяме, че това са търговски сделки и страните са свободни да договарят помежду си и няма как държавен орган да регулира – колегите от КЗК да ме поправят, ако може. Но на мен ми е интересно: можете ли да ни дадете информация имали подадени сигнали от земеделски производители до КЗК за неспазване или предоставяне на условия от търговските вериги? Имате ли такава информация – чисто информативно, защото аз смятам, че тук в предложението и в мотивите, които посочвате, дори и тези условни ограничения, като таксуване от купувача, заплащане на транспортни разходи, намаление на цените със задни дати – това са мерки, които наистина ще помогнат на земеделските производители. Друг е въпросът, че те, подписвайки договора, се съгласяват с това да избегнат тези условни изисквания, които им се налагат от веригите, но ми е интересно дали има български земеделски производители, които да са сезирали Вашата институция, че дадена търговска верига или даден купувач – дали търговска верига или голям купувач, нарушава конкуренцията, или злоупотребява? Чисто информативно.
СТАМЕН ГЪРБЕЛОВ: И към момента действа забраната за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне, която е приета 2015 г. Имаме приблизително около 30-35 казуса. Само три от тях са свързани с хранителните вериги. Няма нито един директен производител или доставчик на земеделска продукция. Били са свързани с хранителни напитки, ваучери или някакви други стоки, но не и конкретно със земеделска продукция. Имали сме производства между конкуренти в частта на лоялна конкуренция – земеделски производители, не е едно и две, но там характерът на защитата е друг. Не става въпрос за отношения между доставчик и купувач, а между конкуренти. Това мога да Ви кажа.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви за информацията.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте, господин Янков.
ЗАПРЯН ЯНКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, анализът на някои от текстовете, които директно въвеждат разпоредбите на двете европейски директиви ме карат да считам, че те ще позволят да се постигне по-голяма ефективност във вземането на решенията от КЗК. Един от тези случай ще бъде, като се отстрани възможността нарушителите, които желаят да избягват наказания, или от заплащане, може да търпят имуществена санкция. Считам, че това ще накара предприятията да бъдат по-предпазливи в своето поведение и да прекратят поведението, с което ощетяват или увреждат техните клиенти и конкуренти.
Някои от новите законодателни предложения касаят независимостта и безпристрастността на антимонополния орган, поради което ги подкрепям изцяло.
Разширяването правомощията на КЗК за разследване и санкциониране на нарушенията на антитръстовите правила, както на правилата по отношение на нелоялни търговски практики по веригата за доставка на селскостопански и хранителни стоки, осигуряването на допълнителни гаранции за независимостта при функционирането и прилагането от КЗК, ще доведат до по-засилено и по-ефективно правоприлагане на разпоредбите на ЗЗК.
Считам, че е особено важно и предложението за създаването на новата Глава VIIб от ЗЗК, където производителите на селскостопански стоки и храни са особено уязвими от нелоялни търговски практики, които се прилагат, тъй като в основната част са малките и средните предприятия и като такива те нямат възможността да си противопоставят на силата на купувача при преговорите при договори за доставка с местни и международни вериги, каквато практика има в страната, за търговия на такъв вид стоки.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Янков.
Други изказвания? Ако няма, предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен с предложения ЗИД на Закона за защита на конкуренцията, № 102-01-8, внесен от Министерския съвет на 29 януари 2021 г . – за първо гласуване, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Законопроектът е приет.
Благодаря на гостите от МИ и КЗК.
Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ 2021 Г.,№ 102-03-2, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 21 ЯНУАРИ 2021 Г.
Напомням, че по Правилник КЗХ следва да обсъди програмата, внесена от МС, и евентуално да я подкрепи, като не може да прави промени в нея. Докладът няма да се разглежда в пленарната зала. Комисията следва чрез Председателя на Народното събрание да изплати до КЕВКЕФ предложение кои инициативи от Приложение № 1 „Нови инициативи към работната програма на ЕК за 2021 г.“ да бъдат включени в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС за 2021 г.
От Приложение № 1 интерес биха могли да представляват точка 3: „Пакет за биологично разнообразие и нетоксичната околна среда“, буква а и б, а именно: буква а – „Незаконодателна инициатива, план за действие за развитие на биологичното производство по пътя към 2030 г.“; буква б – „Законодателна инициатива, свеждане до минимум на риска от обезлесяване и деградация на горите, свързан с продукти, пуснати на пазара на ЕС“, както и точка 43 – „Дългосрочна визия за селските райони“.
Комисията би могла да предложи включването на тези 3 точки в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС за 2021 г.
Има ли изказвания по предложението във връзка с Програмата?
Госпожо Велчева, нали всички колеги имат Приложение №1, откъдето е видно, че сме включили всички точки, които касаят сектор „Земеделие“? (Реплика извън микрофона.)
Изказвания? Няма.
Колеги, ако няма изказвания, предлагам следното становище за гласуване: КЗХ, точка 1, подкрепя Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решение на ЕС през 2021 г., № 102-0-32, внесена от Министерския съвет на 21 януари 2021 г., точка 2: в кръга на своята компетентност и на основание чл. 118, ал. 2 от ПОДНС предлага на в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС за 2021 г. да бъдат включени: „Незаконодателна инициатива. План за действие за развитие на биологичното производство: по пътя към 2030“, по точка 3, буква 3 от Приложение №1: „Нови инициативи. Законодателна инициатива свеждане до минимум на риска от обезлесяване и деградация на горите, свързан с продукти, пуснати на пазара на ЕС“, по точка 3, буква б от Приложение № 1: „Нови инициативи, незаконодателна инициатива по точка 43 – „Дългосрочна визия за селските райони“.
Който е съгласен с таза предложеното становище на Комисията, моля да гласува.
За – 19, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се.
Колеги, поради изчерпване на дневния ред закриван днешното заседание. Благодаря Ви.
(Закрито в 14,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БЕЛОВА
Стенограф:
Теодора Енчева
