Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Комисия по труда, социалната и демографската политика
Комисия по труда, социалната и демографската политика
07/11/2019 първо гласуване

    ДОКЛАД
    за първо гласуване на Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г., № 902-01-55, внесен от Министерски съвет на 31.10.2019 г.
    Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 7 ноември 2019 г., съвместно с Комисията по бюджет и финанси и Комисията по здравеопазване разгледа и обсъди Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г.
    На заседанието присъстваха Владислав Горанов, министър на финансите, Зорница Русинова, заместник министър на труда и социалната политика, Ивайло Иванов и Весела Караиванова, управител и подуправител на Националния осигурителен институт, Председателят на Фискалния съвет на България проф. Борис Грозданов, експерти от министерства, представители на работодателски, синдикални и пенсионерски организации.
    Законопроектът бе представен от управителят на Националния осигурителен институт господин Ивайло Иванов.
    Проектобюджетът е разгледан и утвърден от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт на 23 октомври 2019 г. На 30 октомври 2019 г. се е състояло обсъждането му в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
    Проектът на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. е съобразен с основните допускания по средносрочната бюджетна прогноза за периода 2020-2022 г. и указания на министъра на финансите, във връзка със заключителния етап на бюджетната процедура за 2020 г.
    Разчетите по приходната част на проекта на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. са съгласувани с Националната агенция за приходите по отношение задължителните осигурителни вноски (включващи и тези по реда на чл.159 от Закона за публичните финанси), както и за други приходи събирани от Националната агенция за приходите.
    І. Параметри на проекта на Консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2020 г.
    1. Основни социалноосигурителни показатели:
    - средногодишен брой осигурени лица 2 796.3 хил;
    - среден осигурителен доход, (за определяне на процента по чл. 100 от КСО) 1 063,00 лв;
    - брой безработни лица с право на обезщетение 66,7 хил.;
    - средномесечен брой пенсионери 2 137.8 хил.
    2. Политики по приходите:
    - Запазва се размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии" и фонд „Пенсии за лицата по чл. 69" на ДОО на нивото от 2019 г. Запазват се и размерите на осигурителните вноски за другите фондове на ДОО, а също и съотношенията между осигурителите и осигурените лица;
    - За 2020 г. не са договорени минимални осигурителни доходи (МОД) по икономически дейности и квалификационни групи професии. Без налагане на административно увеличение на МОД и при планирано увеличение на минималната работна заплата с 8,9 на сто средното увеличение на МОД през 2020 г. е около 5,4 на сто;
    - Увеличава се минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 560 лв. на 610 лв.;
    - Увеличава се минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 400 лв. на 610 лв.;
    - Запазва се максималният осигурителен доход за всички осигурени лица на 3 000 лв.;
    - За 2020 г. не се внасят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите", като се запазва разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР) относно максималния месечен размер на гарантираното вземане, който не може да бъде по-малък от 2,5 минимални работни заплати;
    - Определят се за приход в бюджета на НОИ 81 000 лв. от приходите на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите" - за дейностите по чл. 13 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР).
    3. Политики по разходите:
    - Повишават се изискуемите възраст и осигурителен стаж при пенсиониране за работещите при условията на трета категория труд и минималната възраст за пенсиониране на лицата по чл. 69, чл. 69а и чл. 696 от Кодекса за социално осигуряване;
    - Процентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула се запазва на достигнатото през 2019 г. ниво от 1,2 на сто;
    - От 1 юли 2020 г. пенсиите, отпуснати до 31 декември 2019 г. вкл., се увеличават с 6,7 на сто - процент, определен по чл.100 от КСО;
    - Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от Кодекса за социално осигуряване и размерът на социалната пенсия за старост, както и размерите на свързаните с тях пенсии и добавки се увеличават от 1 юли с процента, определен по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване;
    - Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на 1 200 лв. (40 на сто от размера на максималния осигурителен доход за същата календарна година - 3 000 лв.);
    - Запазват се минималният и максималният дневен размер на обезщетението за безработица, съответно - 9,00 лв. и 74,29 лв.;
    - Запазват се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане - 410 дни, и размерът на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст - 380 лв.;
    - И през 2020 г. продължава да действа въведената през 2017 г. възможност за майките (осиновителките), които имат право да ползват отпуска при бременност и раждане до навършване на едногодишна възраст на детето, но не го използват, да се върнат на работа и да получават обезщетение от Държавното обществено осигуряване в размер 50 на сто от полагащото им се обезщетение при бременност и раждане;
    - Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване - първите три работни дни от временната неработоспособност се изплащат от осигурителя, а от 4-ия ден на настъпване на неработоспособността - от Държавното обществено осигуряване;
    - Запазва се периодът, доходът за който се взема предвид при изчисляване размерите на краткосрочните обезщетения при временна неработоспособност - 18 календарни месеца, а при бременност и раждане, и безработица - 24 месеца;
    - Запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице -540 лв.;
    - Определя се максимален размер на гарантираните вземания - 1 525 лв.
    ІІ. Приходи и разходи на проекта на проекта на Консолидирания проект на държавното обществено осигуряване за 2020 г.
    Към края на годината се очаква приходите (без трансферите) да бъдат 7 664,3 млн. лв. и изпълнението спрямо плана да бъде с 136,2 млн. лв. повече (1,8 на сто). Разходите (без трансферите) за 2019 г. се очаква да бъдат 11 609,5 млн. лв., с 1,2 на сто по-малко от планираните или 142,9 млн. лв. икономия. Очакваните трансфери за 2019 г. са в размер 4 099,1 млн. лв., което е със 125,2 млн. лв. по-малко съгласно промените на §7, ал. 1 и ал. 4 от Закона за хората с увреждания.
    Очакваният излишък по Консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване (КБДОО) за 2019 г. е в размер на 153,9 млн. лв.
    1. Приходите на КБДОО са, както следва:
    2019 г. - 7 528,0 млн. лв. ЗБДОО,
    2019 г. - 7 664,3 млн. лв. очаквано,
    2020 г. - 8 143,2 млн. лв. проект.
    Общият размер на приходите и получените трансфери за 2020 г. е 12 455,7 млн. лв., в т. ч. получените трансфери от централния/държавния бюджет - 4 312,5 млн. лв. (за пенсии, добавки и обезщетения, финансирани от държавния бюджет - 178,2 млн. лв. и за покриване на недостига от средства - 4 134,3 млн. лв.)
    2. Разходите по КБДОО са:
    2019 г. - 11 752,3 млн. лв. ЗБДОО,
    2019 г. - 11 609,5 млн. лв. очаквано,
    2020 г. - 12 448,3 млн. лв. проект.
    Общият размер на разходите за пенсии, краткосрочни обезщетения, службите по социално осигуряване и предоставените трансфери за 2020 г. е 12 455,7 млн. лв., в т. ч. предоставени трансфери в размер на 7 400,0 хил. лв, от които 3 150,0 хил. лв. за Министерство на здравеопазването, 4 000,0 хил. лв. за Министерството на труда и социалната политика и 250,0 хил. лв. за Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
    ІІІ. Разходи по отделните социално осигурителни програми.
    1. Пенсии
    Финансовите разчети за пенсиите през 2020 г. се основават на параметрите, заложени в есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите от октомври 2019 г. и очакваното изпълнение на разходите за пенсии на база отчета за м. юли 2019 г. При планиране на средствата за пенсии в проектобюджета на ДОО за 2020 г. са взети предвид промените в условията за пенсиониране за всички категории труд. а именно:
    - по чл. 68, ал. 1-2 на КСО - През 2020 г. необходимите условия за пенсиониране за работещите при условията на трета категория труд са 61 години и 6 месеца навършена възраст и 35 години и 10 месеца осигурителен стаж за жените и 64 години и 3 месеца навършена възраст и 38 години и 10 месеца осигурителен стаж за мъжете;
    - чл. 68, ал. 3 на КСО - През 2020 г. необходимата възраст за пенсиониране при непълен стаж е 66 години и 6 месеца, при наличие на 15 години действителен осигурителен стаж;
    - чл. 69, ал.1, 2, 3, 5, 5а и 6 на КСО - През 2020 г. необходимите условия за пенсиониране за лицата от сектор „Отбрана и сигурност" са 53 години и 6 месеца навършена възраст и 27 години осигурителен стаж и за двата пола;
    - чл. 696 (отм. § 4 от ПЗР на КСО) - През 2020 г. необходимите условия за отпускане на пенсия от ДОО за лицата, работили при условията на първа и втора категория труд, които не отговарят на условията за пенсиониране от професионален пенсионен фонд по чл. 168 на КСО или са променили осигуряването си по чл. 4в от КСО, са както следва:
    а) работа 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд;
    б) навършена възраст 49 г. и 4 м. за жените и 53 г. и 6 м. за мъжете, работещи при условията на първа категория труд, и 54 г. и 4 м. за жените и 58 г. и 6 м. за мъжете, работещи при условията на втора категория труд.
    Политиките по отношение на размерите на пенсиите за 2020 г. са следните:
    - Процентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула се запазва на достигнатото през 2019 г. ниво от 1,2 на сто;
    - От 1 юли 2020 г. пенсиите, отпуснати до 31 декември 2019 г. вкл., се увеличават с 6,7 на сто (процент, определен по чл.100 от КСО);
    - От 1 юли 2020 г. минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст се увеличава от 219,43 на 234,13 лв. (увеличение с 6,7 на сто);
    - От 1 юли 2020 г. социалната пенсия за старост се увеличава от 132,74 на 141,63 лв. (увеличение с 6,7 на сто);
    - Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на достигнатото през 2019 г. ниво от 1 200,00 лв.
    Средният брой на пенсионерите за 2020 г. се очаква да намалее до около 2 137,8 хиляди. По-малкият брой на пенсионерите се обуславя от промените в изискванията за придобиване право на пенсия според КСО.
    Средният размер на пенсията на един пенсионер през 2020 г. се предвижда да достигне 412,28 лв. като номиналното нарастване е 8,0 на сто при очакван среден размер за 2019 г. - 381,74 лв. Очаква се положителен реален ръст на пенсиите от 5,8 на сто през 2020 г., при прогнозирана стойност на средногодишната хармонизирана инфлация1 за 2020 г. от 2,1 на сто.
    Брутният коефициент на заместване на дохода за 2020 г. се очаква да бъде 38,8 на сто, а нетният коефициент се очаква да бъде 50,0 на сто.
    Планираните разходи за пенсии за 2020 г. са 10 576,6 млн. лв. В тази сума са включени разходите за пенсии от ДОО и държавния бюджет, както и добавките към пенсиите на ветераните от войните, добавките към пенсиите на репресираните лица и др. Предвидените средства за пенсии са със 729,1 млн. лв. или със 7,4 на сто повече средства за пенсии в сравнение с очакваното изпълнение на разходите за пенсии на база на отчета за месец юли 2019 г. Увеличените разходи са резултат основно на предвидени средства за:
    - целогодишното изплащане на увеличените от 1 юли 2019 г. с 5,7 на сто размери на пенсиите за трудова дейност, на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст и на социалната пенсия за старост, както и на обвързаните с тях минимални размери на пенсии и добавки - 272,3 млн. лв. допълнително;
    - осъвременяване на пенсиите с 6,7 на сто от 1 юли 2020 г., увеличаване със същия процент на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст и на социалната пенсия за старост, както и на обвързаните с тях минимални размери на пенсии и добавки - 359,5 млн. лв. допълнително;
    - целогодишното изплащане на увеличения от 1 юли 2019 г. максимален размер на получаваните една или повече пенсии - 74,8 млн. лв. допълнително;
    - въведената възможност за избор на методика за определяне на индивидуалния коефициент в периода от 2019 г. до края на 2022 г., съгласно § 22ц от ПЗР на КСО - 14,0 млн.лв. допълнително;
    - естествен ръст на разходите за пенсии, дължащ се на по-високите размери на новоотпуснатите пенсии в сравнение с размерите на прекратените, както и на изменението на някои пенсии от по-нисък в по-висок размер - 22,0 млн. лв. допълнително;
    - промяна в условията за пенсиониране на всички категории труд -намаление с около 13,5 млн. лв.
    Разходът за пенсии през 2020 г. се очаква да бъде около 8,3 на сто от прогнозния БВП за същата година.
    2. Парични обезщетения и помощи
    За 2020 г. общият разход за парични обезщетения и помощи възлиза на 1 739,3 млн. лв., което е с 6,2 на сто повече спрямо очакваното изпълнение на база месец юли 2019 г.
    Разходите за основните групи краткосрочни обезщетения и парични помощи по КСО са:
    - обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, гледане на болен член от семейството и карантина и нетрудови злополуки - 632,8 млн. лв. Планирани са обезщетения за 18 234,1 хиляди дни при среднодневно обезщетение от 34,70 лв.;
    - обезщетения за трудова злополука и професионална болест - 12,7 млн. лв., планирани са обезщетения за 287,6 хиляди дни за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест при среднодневно обезщетение от 44,34 лв.;
    - обезщетения за бременност и раждане - 442,3 млн. лв. Планирани са обезщетения за 13 898,8 хиляди дни за временна неработоспособност поради бременност и раждане при среднодневно обезщетение от 31,83 лв.;
    - обезщетения за отглеждане на дете до двегодишна възраст - 187,7 млн. лв., планираните обезщетения за отглеждане на дете до двегодишна възраст са 10 367,4 хиляди дни при среднодневно обезщетение от 18,10 лв.;
    - обезщетения за осиновяване на дете до петгодишна възраст - 2,4 млн. лв.
    - парични обезщетения за безработица - 438,3 млн. лв., планираните обезщетения са за 66 696 правоимащи лица средно за годината, със средномесечен размер на обезщетението от 547,62 лв.
    - финансиране на дейността по профилактика и рехабилитация - 20,1 млн. лв.
    3. Дейност "Социално осигуряване"
    Планираните разходи за дейност "Социално осигуряване" са 131,1 млн. лв. Относителният дял на разходите за дейността, спрямо всички разходи на КБДОО за 2020 г. е 1,05 на сто.
    Разходите за персонал са 75,6 млн. лв. и са разработени при средносписъчен брой на наетите лица по трудови (930) и служебни (2 537) правоотношения. Разходите за административна издръжка са 45,7 млн. лв.
    Проектът на средствата за капиталови разходи за 2020 г. в размер 9,1 млн. лв. е съобразен с необходимите действия за стопанисване, управление и обновяване на материалната база.
    4. Резултати по проектите на бюджетите на отделните фондове на държавното обществено осигуряване за 2020 г.
    По проектобюджетите на отделните фондове за 2020 г. резултатите са следните:
    - Фонд "Пенсии" - недостиг от 3 918,4 млн. лв.
    - Фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" - недостиг от 147,5 млн. лв.
    - Фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност" - недостиг от 0,02 млн. лв.
    - Фонд "Трудова злополука и професионална болест" - остатък от 177,5 млн. лв.
    - Фонд "Общо заболяване и майчинство" - недостиг от 49,9 млн. лв.
    - Фонд "Безработица" - недостиг от 94,9 млн. лв.
    - Бюджет на НОИ - остатък от 4 033,2 млн. лв.
    Общият резултат по фондовете и по бюджета на НОИ се балансира на нула.
    Според Управителят на Националния осигурителен институт проектобюджетът на държавното обществено осигуряване е прагматичен, изпълним, предвидим и не носи допълнителни финансови и икономически рискове. Той е израз на последователните усилия едновременно за укрепване на финансовата стабилност на държавното обществено осигуряване и за подобряване социалната защита на осигурените лица и пенсионерите.
    В Комисията по труда, социалната и демографска политика бяха получени становищата на синдикалните и работодателските организации.
    В становищата на работодателските организации има подкрепа за експертния подход при изготвянето на проектобюджета, както и намаляването на зависимостта от финансиране от държавния бюджет и предвиденото нарастване на пенсиите с 6,7%.
    Същевременно, се изказват несъгласия и възражения срещу отказа и забавянето на необходимите реформи в пенсионно осигурителната система.
    Представителите на синдикатите принципно подкрепят законопроекта, но имат и несъгласия с някои от предлаганите политики. Синдикалните организации критикуват философията на бюджета, която според тях не предлага нови политики, мерки и решения. Според тях проектът на бюджет е обезсърчителен и недостатъчно амбициозен.
    В комисията беше получено Становище относно проектозакона на Фискалния съвет на Република България. В него се обобщава, че Фискалният съвет има положително отношение към законопроекта и одобрява предложените мерки и политики. Предложеният проект е реалистичен и покрива всички критерии за стабилност на общественото осигуряване за 2020 г.
    След представянето на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване се състоя обсъждане, в което се включиха Пламен Димитров, президент на Конфедерацията на независимите синдикати в България, Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България, Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата, Георги Русанов от Съюза на пенсионерите.
    Васил Велев подчерта, че независимо от достойнствата на проектобюджета, в него има основателни причини, заради които от неговата организация не е подкрепен, а именно: - предвиденото нарастване на МРЗ за страната от 560 на 610 лв. и свързаното увеличение на минималните осигурителни доходи, несъответсващо на ръста на производителността на труда, особено в сектора на микропредприятията, в отрасли с ниска добавена стойност и в общини с висока безработица; - липса на решителен подход за промени в медицинската експертиза на работоспособността и уврежданията, и приемане на Международната класификация на функционалността, уврежданията и човешкото здраве /ICF/ на СЗО с цел пресичане на злоупотребите с инвалидните пенсии, краткосрочните обезщетения за временна нетрудоспособност, придобиване на права за социални помощи и услуги, и скъсяване на средния ефективен трудов живот; - радикално ограничаване на злоупотребите с обезщетенията за временна нетрудоспособност; - съхраняване на режима на изплащане на обезщетенията за първите три дни от временната нетрудоспособност; - регламентиране на ясни и справедливи правила за изплащане на допълнителна пенсия от Универсалния пенсионен фонд, доколкото съответните решения ще окажат пряко съществено въздействие върху реализацията на правото за избор между УПФ и ДОО и разходите; - отказ от промени в приходната основа, инвестиционната политика и използването на средствата на т. нар. Сребърен фонд за финансиране на текущите дефицити в публичния сектор; - обвързване придобиването на пенсионни права и краткосрочни обезщетения само срещу изплатени осигурителни вноски, като следва да се отбележи отново нарастващият брой и размери на осигурителните измами чрез начисляване на осигурителни вноски на фиктивно наети лица и последващо неправомерно изтегляне на обезщетенията от ДОО и придобиване на пенсионни права.
    Пламен Димитров подчерта, че за поредна година чрез проектобюджета се очертава намаляване на дефицита, който се финансира от бюджета. Собствените приходи на осигурителната системата са надминали 65% от общите й разходи. Според него това е ефектът от реформата, която започна от 2015 г. Това е сериозно постижение, което не може да бъде ревизирано и трябва да бъде устойчиво подкрепяно и поддържано, така че осигурителната системата да бъде в максимална степен автономна.
    От КНСБ правят конкретно предложение, за въвеждане на автоматичен подход, както при планирането на приходите на ДОО, така и на разходите, стъпващи върху Швейцарското правило.
    Това би дало възможност да се избегнат противоречията между социалните партньори за ръста на максималния осигурителен доход, за това как да расте минималния осигурителен доход. Второто предложение, което правят от организацията касае максималната пенсия, а именно да се промени съотношението, което определя размера на максималната пенсия от 40 на 45% към сега действащия максимален осигурителен доход. Това би значело нов размер на максималната пенсия в размер на 1350 лв. от 1 юли, когато се актуализират пенсиите и би засегнало близо 28 000 души от ограничените в момента от тавана на пенсиите. Тази промяна ще струва на бюджета на ДОО около 27 млн. лв. Това предложение, ще засегне 27-28 000 пенсионери, които ще получат реалната си пенсия, а де факто касае 40 000 души по косвен начин.
    Васил Тодоров от БТПП също направи конкретни предложения към проектобюджета, свързани с изравняването на разходите за осигуровки между работодателите и работниците и служителите и промяна на съотношението е 60 към 40. Друго предложение на организацията е за въвеждане на лична осигурителна вноска за държавните служители, което ще въведе една равнопоставеност с работници и служители в реалния сектор.
    Георги Русанов от Съюза на пенсионерите направи предложение, свързано с преизчисляването на пенсиите за пълен осигурителен стаж и възраст по пенсионния доход за 2015 г. Следващото предложение на организацията е свързано с минималната трудова пенсия, която трябва да бъде съизмерима с линията на бедността.
    В обсъждането на проектобюджета взеха участие народните представители Калин Поповски, който заяви, че групата на „Обединени патриоти“ на първо четене ще подкрепи бюджета на държавното обществено осигуряване заради добрата макрорамка, която расте спрямо миналата година; Виолета Желева, която заяви, че в проекта на бюджет на държавното обществено осигуряване за 2020 г. липсват каквито и да е ангажименти и политики, насочени към справяне със някои проблеми. Тези проблеми са: ограничаване на негативните демографски тенденции, намаляване броя на населението, увеличаване на доходите чрез заетост и по-висока производителност на труда, стабилна пенсионна система и повишаване доходите на пенсионерите, устойчиво нарастване на доходите и повишаване на жизнения стандарт , намаляване на бедността; Павел Шопов, който обяви, че депутатите от „Атака“ са внесли проектозакон за отмяна на Закона за социалните услуги. С този акт ще бъдат спестени много милиони, които могат да бъдат изразходвани за по-добра социална политика и Хасан Адемов. Той обърна внимание на това, че в НОИ работят около 3500 човека, които администрират 12 милиарда и половина лева. Тези служители трябва да бъдат стимулирани с по-голямо от 10% увеличение на заплатите. Д-р Адемов заяви, че парламентарна група на ДПС няма да подкрепи бюджета на държавното обществено осигуряване, защото с предложения проект на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване не се решава нито един от проблемите на социалното осигуряване от системните проблеми на осигурителната политика. Друга причина за неподкрепата е фактът, че всички фондове на държавното обществено осигуряване с изключение на един малък фонд „трудова злополука и професионална заболяване“, са с дефицит. На следващо място, не са видими резултати от реформата, която стартира в началото на 2016 година. Например, вследствие на тази реформа средногодишно намаление на броя на пенсионерите, очаквано през следващата година, когато става въпрос за пенсии за осигурителен стаж и възраст е с около 7000, а общия брой на новите пенсионери е около 12 хиляди. Друга слабост на проектобюджета е, че от една страна се увеличава делът на осигурителните вноски и неданъчните приходи, от друга страна се увеличават трансферът към осигурителната система. Освен това сериозния ръст на приходите от осигурителни вноски, с около 580 милиона и ръстът на разходите от 730 милиона, не дават ефект върху средния размер на пенсиите, който е около 30 лв., при минималната пенсия ръстът е с 14 лв, а социалната пенсия за старост расте с 8 лв. Д-р Адемов засегна и проблемът с дебалансирането на принципът на солидарността между различните групи осигурени лица. За пример той посочи групите на земеделските производители и осигурените лица от сектор „Сигурност“.

    След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати:
    11 гласа „за“, 8 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“ ,
    Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
    Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г., № 902-01- 55, внесен от Министерски съвет на 31.10.2019 г.



    ПРЕДСЕДАТЕЛ на КТСДП:

    Д-Р ХАСАН АДЕМОВ
    Форма за търсене
    Ключова дума