ДОКЛАД

за първо гласуване на Законопроект за изменение на Кодекса на труда, № 054-01-49, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 03.06.2020 г.

---

Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 09 септември 2020 г. разгледа и обсъди Законопроект за изменение на Кодекса на труда.
На заседанието присъстваха: Лазар Лазаров - Зам.-министър на труда и социалната политика, Калина Петкова - Директор на Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд" в Министерството на труда и социалната политика, Петя Малакова - Началник отдел „Обществено осигуряване“ в същото министерство.
Законопроектът беше представен от народния представител Милен Михов.
Предложението за промяна в Кодекса на труда предвижда в чл. 154, ал.1, думите „24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“ да се заменят с „24 май – Ден на българската писменост, просвета и култура“.
Според вносителите коректното и исторически издържано определение на празника, честван на 24 май е – Ден на българската писменост, просвета и култура. В подкрепа на своята законодателна инициатива те изтъкват няколко основни факта от историческа, културна и обществена гледна точка. На първо място празникът 24 май се разбира и чества от българското общество като ден на българската писменост. Празникът винаги е бил изява на българската национална еманципация и като основна полза от промяната в наименованието му може да се отчете историческата истина в изписването му. Нашата писменост, просвета и култура се градят върху кирилицата, която според световната историческа наука е създадена в българската държава от учениците на Кирил и Методий и оттук се разпространява в целия свят до ден днешен. Настоящата формулировка омаловажава несъмнения принос на българската средновековна култура и я превръща в част от славянските идеи и писменост. На следващо място в мотивите си вносителите изтъкват и уникалността на българската азбука, поради факта, че тя се отличава и по буквен състав, и по графично изписване от другите кирилски писмености – руска, украинска, сръбска и т.н. В заключение предложената формулировка на изписване на празника подчертава културния и национален принос на българите и отговаря на 200-годишната историческа традиция в празнуването му.
В Комисията бяха получени становища от Министерство на труда и социалната политика, Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българска академия на науките, Общото събрание на Кирило-Методиевския научен център при Българска академия на науките и Института за държавата и правото при Българска академия на науките.
Министерството на труда и социалната политика изразяват становище в рамките на своята компетентност, според което с предложеното изменение в Кодекса на труда не се предвижда промяна в броя на официалните празници. Поради тази причина със законодателната инициатива няма да се наложи промяна в трудовите правоотношения между работници и служители, като същевременно и балансът между почивни и работни дни в рамките на календарната година ще остане незасегнат.
В становищата си Института за български език при Българска академия на науките и Общото събрание на Кирило-Методиевския научен център при Българска академия на науките посочват изчерпателно аргументите, които са дали основание законопроектът да не бъде подкрепен. Становищата изразяват притесненията на посочените институции от предлаганата промяна в наименованието на празника 24 май. По думите им е необходимо внимателно да бъдат преценени всички последствия, произтичащи от направеното предложение, като за целта бъдат отчетени всички значими исторически факти. Основните им мотиви са, че мотивацията за промяна на името на празника не е издържана нито от историческа, нито от съвременна гледна точка. Премахването на израза „славянска писменост“ ще доведе до загуба на общославянската значимост на делото на братята Кирил и Методий и ролята на българската държава в това отношение.
От Института за държавата и правото към БАН взимат отношение по трудово-правната страна на инициативата, като отчитат, че исканата промяна не е свързана с разходи от публични или частни средства и не би дала отражение върху трудови или други обществени отношения.
В проведената дискусия взеха участие народните представители Милко Недялков и Александър Сиди. Милко Недялков заяви, че ще се въздържи от подкрепа, въпреки че приветства в известна степен предложената промяна, като подчерта нуждата от провеждане на широка дискусия. В отговор Александър Сиди призова Законопроектът да бъде подкрепен на първо гласуване и посочи, че по този общонационален въпрос няма нужда от дискусия извън Народното събрание.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 2 гласа „за“, без гласове „против“ и 14 гласа „въздържал се“,
Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Кодекса на труда, № 054-01-49, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 03.06.2020 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ на КТСДП:
Д-Р ХАСАН АДЕМОВ