Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по труда, социалната и демографската политика
Комисия по труда, социалната и демографската политика
04/11/2020 първо гласуване
Д О К Л А Д
ОТНОСНО: Проект за решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2019 г., № 002-00-28, внесен от Министерски съвет на 15.10.2020 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 04 ноември 2020 г., разгледа и обсъди проект за решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2020 г., № 002-00-28, внесен от Министерски съвет на 15.10.2020 г.
На заседанието присъства г-н Николай Павлов – зам.-министър на младежта и спорта, който представи Годишния доклад за младежта за 2019 г.
Г-н Павлов посочи, че информацията в Годишния доклад за младежта е съобразена с основните приоритети на политиката за младите хора в страната, залегнали в Националната стратегия за младежта (2010-2020) - насърчаване на икономическата активност и кариерното развитие на младите хора, подобряване на достъпа до информация и качествени услуги, насърчаване на здравословния начин на живот, превенция на социалното изключване на млади хора в неравностойно положение, развитие на младежкото доброволчество, повишаване на гражданската активност, развитие на младите хора в малките населени места и селските райони, развитие на международния и междукултурния диалог и повишаване на ролята на младите хора в превенцията на престъпността.
Според информацията в доклада, броят на младите хора в страната на възраст от 15 до 29 г. към 31.12.2019 г. е 1 042 915 души от които 642 912 живеят в градовете, а 251 331 - в селата. Целевата прогноза на НСИ показва, че подобно на тенденцията в ЕС, в периода до 2021 г. броят на младите хора ще намалява, като особено рязко това ще се отрази на възрастовите групи 15-19 г. и 20-24 г.
Докладът отчита, че броят на регистрираните безработни младежи до 29 г. през 2019 г. е 23 998 средногодишно, с 2 787 по-малко в сравнение 2018 г. Тенденция на намаление бележи и броят на регистрираните безработни младежи до 24 г. – от 10 023 през 2018 г. на 9 231 средногодишно през 2019 г.
Към края на м. декември 2019 г. общият брой на социалните услуги в общността за деца и пълнолетни, включително от резидентен тип, е 1 189, с общ капацитет 24 746 места. От тях подходящи за деца и млади хора на възраст от 18 до 25 г. са 763, с капацитет 15 839.
Данните в доклада отчита, че българските младежи нямат сериозни социални дефицити, като 75% от младите хора посочват, че са напълно удолетворени или по-скоро удовлетворени от начина си на живот. Младежите, които са в тежко социално положение са най-вече част от етническите малцинства, което се оказва основният фактор за ниският им социален статус.
Половината от младите хора (51%) не познават гражданските си права, а трудовите – малко под половината (46%). Най-големи дялове на запознатост на гражданските и трудовите права се регистрират след висшистите.
Младите хора в България са в голяма степен оптимисти, но все още е голям делът на младежите, които не проявяват интерес към политиката. Отчита се ниска ангажираност на младите българи в подобен тип дейност – членове на политическа партия; на асоциация, неправителствена организация или друг тип организация; членове на професионална организация.
Очертава се необходимост от подобряване координацията между институциите за повишаване ефективността от мерките за ранно кариерно ориентиране, както и инвестиране в подходящи форми на обучение за придобиване на професионални умения и ключови компетенции и развиване на предприемачески дух.
В заключение г-н Павлов каза, че младите хора в България, като своите връстници в Европа, са изправени пред безброй предизвикателства свързани с тяхното образование, реализация, качество на живот и т.н. Групата на младите хора е една от най-динамичните поради бързия преход от една роля в друга – средно образование, висше образование, работа, семейство и т.н. Това предполага ясен анализ и дефиниране на ясно постижими цели спрямо всяка една от определените групи, които влизат в общата съвкупност като млади. Данните еднозначно показват, че нюансите сред младежите налагат задължителна гъвкавост в планираните дейности и мерки.
В дискусията взеха участие народните представители Весела Лечева, Виолета Желева и Галя Желязкова.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: 12 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“,
Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме проект за решение за приемане на Годишния доклад за младежта за 2019 г., № 002-00-28, внесен от Министерски съвет на 15.10.2020 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д-Р ХАСАН АДЕМОВ
ОТНОСНО: Проект за решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2019 г., № 002-00-28, внесен от Министерски съвет на 15.10.2020 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 04 ноември 2020 г., разгледа и обсъди проект за решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2020 г., № 002-00-28, внесен от Министерски съвет на 15.10.2020 г.
На заседанието присъства г-н Николай Павлов – зам.-министър на младежта и спорта, който представи Годишния доклад за младежта за 2019 г.
Г-н Павлов посочи, че информацията в Годишния доклад за младежта е съобразена с основните приоритети на политиката за младите хора в страната, залегнали в Националната стратегия за младежта (2010-2020) - насърчаване на икономическата активност и кариерното развитие на младите хора, подобряване на достъпа до информация и качествени услуги, насърчаване на здравословния начин на живот, превенция на социалното изключване на млади хора в неравностойно положение, развитие на младежкото доброволчество, повишаване на гражданската активност, развитие на младите хора в малките населени места и селските райони, развитие на международния и междукултурния диалог и повишаване на ролята на младите хора в превенцията на престъпността.
Според информацията в доклада, броят на младите хора в страната на възраст от 15 до 29 г. към 31.12.2019 г. е 1 042 915 души от които 642 912 живеят в градовете, а 251 331 - в селата. Целевата прогноза на НСИ показва, че подобно на тенденцията в ЕС, в периода до 2021 г. броят на младите хора ще намалява, като особено рязко това ще се отрази на възрастовите групи 15-19 г. и 20-24 г.
Докладът отчита, че броят на регистрираните безработни младежи до 29 г. през 2019 г. е 23 998 средногодишно, с 2 787 по-малко в сравнение 2018 г. Тенденция на намаление бележи и броят на регистрираните безработни младежи до 24 г. – от 10 023 през 2018 г. на 9 231 средногодишно през 2019 г.
Към края на м. декември 2019 г. общият брой на социалните услуги в общността за деца и пълнолетни, включително от резидентен тип, е 1 189, с общ капацитет 24 746 места. От тях подходящи за деца и млади хора на възраст от 18 до 25 г. са 763, с капацитет 15 839.
Данните в доклада отчита, че българските младежи нямат сериозни социални дефицити, като 75% от младите хора посочват, че са напълно удолетворени или по-скоро удовлетворени от начина си на живот. Младежите, които са в тежко социално положение са най-вече част от етническите малцинства, което се оказва основният фактор за ниският им социален статус.
Половината от младите хора (51%) не познават гражданските си права, а трудовите – малко под половината (46%). Най-големи дялове на запознатост на гражданските и трудовите права се регистрират след висшистите.
Младите хора в България са в голяма степен оптимисти, но все още е голям делът на младежите, които не проявяват интерес към политиката. Отчита се ниска ангажираност на младите българи в подобен тип дейност – членове на политическа партия; на асоциация, неправителствена организация или друг тип организация; членове на професионална организация.
Очертава се необходимост от подобряване координацията между институциите за повишаване ефективността от мерките за ранно кариерно ориентиране, както и инвестиране в подходящи форми на обучение за придобиване на професионални умения и ключови компетенции и развиване на предприемачески дух.
В заключение г-н Павлов каза, че младите хора в България, като своите връстници в Европа, са изправени пред безброй предизвикателства свързани с тяхното образование, реализация, качество на живот и т.н. Групата на младите хора е една от най-динамичните поради бързия преход от една роля в друга – средно образование, висше образование, работа, семейство и т.н. Това предполага ясен анализ и дефиниране на ясно постижими цели спрямо всяка една от определените групи, които влизат в общата съвкупност като млади. Данните еднозначно показват, че нюансите сред младежите налагат задължителна гъвкавост в планираните дейности и мерки.
В дискусията взеха участие народните представители Весела Лечева, Виолета Желева и Галя Желязкова.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: 12 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“,
Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме проект за решение за приемане на Годишния доклад за младежта за 2019 г., № 002-00-28, внесен от Министерски съвет на 15.10.2020 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д-Р ХАСАН АДЕМОВ
