ДОКЛАД

за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 754-01-40, внесен от Диана Йорданова, Павел Шопов, Светлана Ангелова, Драгомир Стойнов, Крум Зарков, Дора Христова, Албена Найденова, Хасан Адемов, Александър Сабанов и Елхан Кълков на 06.07.2017 г.

---

Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 19 юли 2017 г. разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Диана Йорданова и група народни представители от всички парламентарни групи.

На заседанието присъстваха заместник-министърът на труда и социалната политика господин, Ивайло Иванов, госпожа Мая Манолова, Омбудсман на Републка България, Калина Петкова – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“ в Министерството на труда и социалната политика, Даниела Белчина, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“ в Министерството на правосъдието, Димитър Бранков, заместник-председател на УС на БСК, Ивелин Желязков, директор „Тристранно сътрудничество“ в АИКБ, Васил Тодоров, главен секретар на БТПП и представители на национално представителни синдикални организации.

Законопроектът беше представен от господин Хасан Адемов. В изложението си той подчерта, че основната цел на законопроекта, изготвен от представители на всички парламентарни групи, вследствие на работата им във временната комисия по установяване на случаите със неизплатените заплати на работниците и служителите е да се осигури допълнителна защита на правата на работниците и служителите, когато работодателите не им изплащат трудовите възнаграждения и обезщетения.

С предвидените в Кодекса на труда изменения се цели да се засилят контролните функции на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда". На агенцията се предоставят правомощия да извършва проверки по повод изплащането на трудови възнаграждения и обезщетения и след прекратяване на трудовите правоотношения и да дава задължителни предписания в тази насока. Изрично се регламентиране срокът, в който работодателят е задължен да изплати обезщетенията, дължими на работниците и служителите му, като се дължи и законната лихва при неизпълнение.

С предложеното изменение в Гражданския процесуален кодекс се предвижда възможността работниците и служителите да искат по - бързото издаване на заповед за незабавно изпълнение, въз основа на влезли в сила предписания на

Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда“. Така работещите ще бъдат улеснени да търсят съответните начислени и неизплатени възнаграждения и обезщетения, които работодателят им дължи. Освен това няма да се налага да водят съдебни дела за установяване на основанието и размера на дължимите суми.

Със законопроекта се предлага работодатели, които дължат възнаграждения и обезщетения на работниците си, да не могат да участват в процедури по обществени поръчки като изпълнители и подизпълнители.

Законопроектът предоставя допълнителни възможности за работещите да получат вземанията си за трудови възнаграждения и обезщетения от Фонда за гарантиране на вземанията на работници и служители. Гарантираните вземания ще бъдат отпускани на работниците и служителите в тримесечен срок от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност.

Според вносителите основната цел на предложението за промяна на Търговския закон е насочена към защитата интересите на кредиторите и контрагентите на дружеството с ограничена отговорност в случаите, когато след вписано в търговския регистър освобождаване на управителя, съответно управителите, дружеството остава без управител и не назначава такъв. Срещу такова дружество не може ефективно да започне производство, както по гражданско правен ред, така и по административно правен ред, поради невъзможността на същото да бъде извършвано връчване на съобщения и други актове.

В Комисията бяха получени и предоставени на вносителите на законопроекта и членовете на Комисията становища от Министерството на труда и социалната политика, Министерство на правосъдието, Българска стопанска камара, Българска търговско-промишлена палата, Съюза за стопанска инициатива, Конфедерацията на независимите синдикати в България и Протокол от заседанието на Комисията по трудово законодателство към Националния съвет за тристранно сътрудничество от 14.07.2017г. относно обсъждания законопроект.

Министерството но труда и социалната политика подкрепя направените предложения за изменения и допълнения в Кодекса на труда, тъй като с тях се гарантира по-добра защита на работниците и служителите и се създава по-голяма правна сигурност при осъществяване на контрол върху задължения на работодателите след прекратяване на трудовите правоотношения.

Във връзка с предложението за нова ал. 3 в чл. 228 от Кодекса на труда, в която се предвижда краен срок за изплащане на обезщетенията, следва да се има предвид, че разпоредбата не би била приложима спрямо обезщетението за оставане без работа, тъй като задължението за работодателя възниква от момента на предявяване на искането и удостоверяване на обстоятелствата от страна на работника или служителя. Също така, срокът, за който се изплаща обезщетението за оставане без работа може да бъде по-дълъг от един месец (определен с акт на Министерския съвет, индивидуален или колективен трудов договор), което обстоятелството ще направи разпоредбата неприложима. Освен това, с разпоредбата се създава възможност с колективен трудов договор да се договаря друг срок за изплащане на обезщетенията, т.е. допуска се и договаряне на по-дълъг срок. Това от своя страна противоречи на принципа, че с колективен трудов договор могат да се договаря по-благоприятни условия за работника или служителя.

МТСП подкрепя по принцип предложението да се включат работниците и служителите към лицата, които имат право по реда на Гражданския процесуален кодекс да поискат от съда издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, но следва народните представители да имат предвид, че предложената разпоредба може да създаде проблеми при прилагането й поради невъзможността на работника или служителя да получи копие от протокола на Инспекция по труда, с който са наложени принудителните административни мерки на работодателя.

От Министерството на труда и социалната политика подкрепят предложенията за изменение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и Търговския закон.

От Министерството на правосъдието подкрепят по принцип предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, в основната му цел да се предостави допълнителна защита на правата на работниците и служителите в случаите, когато работодателите не им изплащат трудовите възнаграждения и обезщетения.

Не подкрепят направеното предложение за член 412а от Кодекса на труда, с което се предлага допълнение, съгласно което и на дружествата, създадени по реда на Закона за задълженията и договорите, да може да се налага административно наказание „имуществена санкция“. Според становището на Министерство на правосъдието, дружеството носи отговорност по Закона за задълженията и договорите и не може да бъде субект на административнонаказателна отговорност по Кодекса на труда. Освен това съгласно Закона за административните нарушения и наказания административнонаказателната отговорност е лична, а за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени.

От становищата на синдикалните организации става ясно, че КТ „Подкрепа“ подкрепят безусловно законопроекта, докато КНСБ намират, че има непрецизни и неясни текстове, които трябва да бъдат коригирани. В противен случай, те трудно биха били прилагани и няма да се постигне целта на законопроекта.

В становищата на работодателските организации има принципна подкрепа за някои от измененията и категорично неприемане на други от тях. По отношение на разширените правомощия на Инспекцията по труда всички работодателски организации смятат, че с тях се нарушават основни принципи на гражданското право. Инспекцията по труда не може да изземва компетенциите на българския съд. Тя контролира спазването на трудовото законодателство, но само докато съществува трудово правоотношение. След прекратяването му може да възникне трудов спор, като преценката на доказателствата следва да се извършва от съда, който има право да назначи съдебно-счетоводна експертиза и да събира и други доказателства.

Що се отнася до промяната в Гражданския процесуален кодекс, и работодателските и синдикалните организации я отхвърлят, защото считат, че основанието за издаване на заповед за незабавно изпълнение не трябва да бъде предписанието на Инспекцията по труда, а извлечението от ведомости за заплати.

Промяната в Търговския закон също не се подкрепя, поради разбирането, че представителната власт винаги се упражнява от правоимащо лице и тя не може да се прехвърля на съдружниците. Предложението противоречи на чл. 155, т. 3 от Търговския закон, където е уредена процедура за искане за заличаване на дружеството и на чл. 11 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс.

По Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя синдикалните организации подкрепят по принцип измененията, докато работодателските организации ги отхвърлят. Те отхвърлят категорично и предложенията за изменение на Закона за обществените поръчки.

В проведената дискусия взеха участие народните представители, Хасан Адемов, Павел Шопов, Светлана Ангелова и Георги Гьоков. Те изразиха мнението си, че постижение на този законопроект е постигнатия консенсус при изработването му. Промените, които се предлагат не са радикални, но определено ще имат дисциплиниращ ефект върху некоректните работодатели и положителен ефект за работниците и служителите, които имат очакванията да получат неизплатените си трудови възнаграждения и обезщетения. Вярно е, че проблемите, които се опитва да реши законопроекта няма да бъдат изкоренени, но се прави положителна стъпка във посока на тяхното разрешаване.

В обсъждането на законопроекта се включи и г-жа Мая Манолова, която призова народните представители да направят няколко задължителни промени при изработването на законопроекта при второто му обсъждане. Тя смята, че ако текстовете останат в този им вид, проблемът с неизплатените заплати няма да бъде отстранен.

След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 18 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“,

Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:

Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 754-01-40, внесен от Диана Йорданова, Павел Шопов, Светлана Ангелова, Драгомир Стойнов, Крум Зарков, Дора Христова, Албена Найденова, Хасан Адемов, Александър Сабанов и Елхан Кълков.


ПРЕДСЕДАТЕЛ на КТСДП:

Д-Р ХАСАН АДЕМОВ