П Р О Т О К О Л

№ 3

от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 7 юни 2017 г.

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-1, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 20 април 2017 г. – обсъждане за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Отчет за дейността на Икономическия и социален съвет за 2016 г., № 756 32-1, внесен от Икономическия и социален съвет на 25 май 2017 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда, социалната и демографска политика, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.

* * *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги. Имаме необходимия кворум, откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографска политика.
Дневния ред за днешното заседание е:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографска политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-1, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 20 април 2017 г. – обсъждане за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Отчет за дейността на Икономическия и социален съвет за 2016 г., № 756-32-1, внесен от Икономическия и социален съвет на 25 май 2017 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен така предложения дневен ред, моля да гласува.
Дневният ред е приет.

Гости на днешното заседание са: господин Бисер Петков – министър на труда и социалната политика; Зорница Русинова – заместник-министър на труда и социалната политика; Султанка Петрова – заместник-министър на труда и социалната политика; Антоанета Ганчева – съветник на министъра на труда и социалната политика; Теменужка Златанова – началник отдел в дирекция „Стратегическо планиране и демографска политика“; Мишел Гутсузян – Пресцентър на МТСП.

Преминаваме към първа точка от дневния ред.
Преди това искам да Ви прочета, колеги, понеже е първият блиц контрол в рамките на този парламент, чл. 29 от нашия Правилник, който урежда процедурата по провеждане на блиц контрола, а именно:
„Чл. 29. (1) В началото на заседанията на постоянните комисии, (а не както преди, преди беше в края на заседанията), всяка първа сряда или четвъртък на месеца ресорните министри се явяват пред съответните комисии и отговарят на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията на самото заседание. Отправените въпроси следва да се отнасят до конкретни политики и не могат да съдържат искания за предоставяне на подробни числови данни.
(2) Право на по два актуални устни въпроса има член на Комисията от всяка парламентарна група, а народните представители, нечленуващи в парламентарна група, имат право на още два въпроса.
(3) Ресорният министър, към когото е отправен въпросът, отговаря веднага след задаването му. В случай на отсъствие на министъра по уважителни причини, Комисията, съгласувано с него, определя заседанието, на което ще отговаря на актуални устни въпроси.
(4) Редът за задаване на актуални устни въпроси по ал. 1 се определя съобразно числеността на парламентарните групи по низходящ ред, като последен в реда е народен представител, нечленуващ в парламентарна група. Задаването на вторите въпроси е по същия ред, след изчерпване на процедурата по зададените първи въпроси.
(5) Времето на изложение на въпроса е до две минути, отговорът на министъра е до три минути, народният представител задава въпроса и има право на реплика до две минути, а министърът на дуплика също до две минути.“
Това е процедурата.

Преминаваме към въпросите.
Право на първи въпрос имат колегите от парламентарната група на ГЕРБ.
Госпожа Ангелова, заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, заместник-министри, колеги, гости! В условията на глобална икономика, образованието и квалификацията на работната сила са неразривно свързани. С течение на времето структурата на заетостта ще е доста по-различна. Ще се търсят повече хора с добра квалификация и образование, добре подготвен и обучени кадри.
Във връзка с това моят въпрос е какви операции по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ се предвижда да се отворят в подкрепа и развитието на квалификацията на работната сила у нас.
В предния програмен период голям интерес и успех имаха операциите „Аз мога“ и „Аз мога повече“, които бяха насочени към придобиване на нови или разширяване на придобити знания и умения чрез придобиване на квалификация и ключови компетентности от работещите лица. Предвижда ли се някакво надграждане в тази посока? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Господин Министър, имате право на отговор в рамките на три минути.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Ангелова, уважаеми колеги и гости на днешното заседание! Искам да благодаря специално на госпожа Ангелова за този въпрос, който ми дава възможност да запозная членовете на Социалната комисия с бъдещите операции, които предвиждаме по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ за повишаване квалификацията. Ще представя една операция, която предстои да стартира съвсем скоро – следващата седмица, на 15 юни, и това е операцията „Ваучери за заетост на заети лица“, като това е една операция, която може да се приеме, че е продължение на споменатите по въпроса на госпожа Ангелова операции от предходния програмен период, които се радваха на интерес, на популярност, и които дадоха съответните очаквани резултати.
По-конкретно предстоящата операция е насочена към лица със степен на образование „средно”, или по-ниско, тоест като бенефициенти на тази операция не могат да участват лица с висше образование. Тя е насочена към по-ниско образованите групи – работещи лица, като целта е съответно да предостави професионално обучение или да развие техните компетенции, като параметрите на тази мярка са най-общо 50 милиона – сума, която ще бъде насочена за обучение. Индикатор в очакванията са и тя да обхване и 54 хиляди заети лица, като съответно, според техните потребности и заявено желание, те ще минат различен срок на обучение, като обучението се предвижда да бъде само в редовна форма, тоест не дистанционно, за да ангажира в по-голяма степен лицата.
Другото, което е различно в тазгодишната програма в сравнение с осъществените през предходния програмен период, е това, че, за да се завиши интересът на участниците в Програмата се предвижда 85% от разходите да се финансират от Оперативната програма „Развитие на човешки ресурси“ и 15% да бъде за сметка на обучаваното лице. За да има интерес и ангажираност към съответното обучение, съответно обучителите са организации, които са акредитирани и са посочени на страницата на Агенцията по заетостта, които могат да осъществяват професионално обучение. Лицата ще избират измежду тези лица кой да предостави съответното обучение и това, което имаме като амбиция, заедно с колегите от Агенция по заетостта за тазгодишната Програма, е да се създаде една много по-добра организация по приемане на заявления, тяхното своевременно разглеждане и съответно решенията по тях, като за целта Агенцията по заетостта разработва съответно електронна услуга, която да позволи съответно електронна регистрация на заявлението от лица, които имат интерес за участие в Програмата. Тази възможност, всъщност тази електронна услуга е процес на тестване, така че тя до 15 юни трябва да е готова, да влезе в действие, което се надяваме да облекчи процеса по съответно подаване на заявления. Същевременно ще се запази и възможността да се подават заявления на хартиен носител, подаването ще бъде ограничено в рамките на работното време, така че да се не създава предимство за едните или другите категории лица. Отчита се, че става дума за по-ниско образовани заети лица, които невинаги ще могат да се възползват от тази услуга. Целта е да се създаде една добра организация и е възможност съответно да се подават, приемат – своевременно отработва заявления, и от осъществяването на Програмата, която е с тригодишен хоризонт, с тригодишен срок – до 2019 г., да се постигнат очакваните резултати. А те са: повишаване на квалификацията на професионалните умения и компетенции на заети лица, които обаче са със сравнително ниска степен на образование. Отново подчертавам, Програмата е насочена към заети лица със степен на образование до „средно”.
Готов съм да отговоря на допълнителни въпроси, ако има. Опасявам се да не изляза от регламентираното време. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожо Ангелова, имате право на реплика в рамките на две минути.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, бяхте изключително изчерпателен. Това, което казахте е една добра новина за заетите лица. Те, както казах аз, и Вие, очакват тази Програма, защото по този начин те могат да повишат своята квалификация, обучение и да станат конкурентоспособни на пазара на труда. Също така тази Програма се очаква и от самите работодатели, защото те действително имат нужда от добре подготвени кадри. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Господин Министър, имате право на дуплика. Ако искате може и да не се възползвате, няма проблем.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Само бих добавил, че – тук е и заместник-министър Русинова, която е ресорен заместник-министър по европейските фондове, програми и проекти, че на 9 юни предстои Комитет по наблюдение на Оперативната програма, в която ще бъдат разгледани нови операции, нови мерки, които ще бъдат предложени занапред. Това е като бъдещо развитие по Оперативната програма.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Преминаваме към колегите от „БСП за България“.
Господин Гьоков, заповядайте, в рамките на две минути да зададете Вашия въпрос.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, заместник-министри, колеги народни представители и гости! Напоследък Националният съвет за тристранно сътрудничество разгледа няколко случая, два от които с особена важност, тоест с огромни резерви одобри и двата случая, или както щете да го наречем. Единият е за увеличаването на минималната пенсия, другият е за ТЕЛК-овете, за Наредбата за медицинската експертиза. Двоумях кой от двата въпроса да задам на господин министъра, но се спрях на ТЕЛК-овете като по-пресен въпрос, въпреки че той не касае пряко Социалното министерство, но има отношение към трудовата експертиза. Специалисти-експерти считат, че след като Върховния административен съд отмени някои текстове в Наредбата за медицинската експертиза, са създали правен вакуум и ТЕЛК-овете блокираха на практика, въпреки че практически блокираха, но теоретично можеха да продължат работата си. Разбира се, този въпрос всъщност Наредбата за медицинската експертиза, която де факто преповтаря текстовете на предходната досега действаща, която беше отменена, части от нея, от Върховния административен съд, с консенсус, ще кажа, е одобрена за сега, и в момента е в Министерския съвет за одобрение.
Според мен и според групата „БСП за България“, приемането на Наредбата в този й вид ще затвърди порочните практики в медицинската експертиза и няма да доведе до така желаната, поне от единия коалиционен партньор, заявена публично, политика за преразглеждане на така наречените инвалидни пенсии.
Според нас са необходими концептуални промени в системата. Най-малкото, което може да се направи, в случая Вие като министър или Министерският съвет като одобряване на Наредбата е, за да не продължи това блокиране на работата на ТЕЛК-овете, е да се приеме Наредбата с определен срок на действие до приемането на изцяло нови, концептуално нови правила.
В тази връзка, господин Министър, въпросите са няколко, те се свеждат до едно и също: смятате ли, че по този начин се решават проблемите, които съществуват като цяло със системата на ТЕЛК-овете? Какви ще са Вашите последващи действия в краткосрочен план до края на тази година и в дългосрочен план до края на мандата, когато и да бъде той, включително и в контекста на анонсираното преразглеждане на така наречените инвалидни пенсии.
И ако трябва да разширя въпроса, по-общо да го направя, господин Министър, така ли ще продължава да действа трудовата експертиза, експертизата на трудоспособността – в цялост, или ще действате в посока на коренната й промяна? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков, въпреки че вносител на Наредбата е министърът на здравеопазването, има отношение и министърът на труда и социалната политика към проблематиката като цяло, концептуално, а не конкретно за Наредбата.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Гьоков, колеги и гости! Наистина последните няколко седмици общественото внимание беше насочено към Наредбата за медицинска експертиза, част от текстовете на която бяха отменени от Върховния административен съд (ВАС), който създаде затруднения в работата на ТЕЛК-овите състави и наложи спешни действия по приемане на текстове от тази Наредба. Затова усилията на Министерството на здравеопазването – основно като министерство, което подготви и внася тази Наредба, бяха насочени и са насочени към спешно приемане на Наредбата по начин, по който не би била оспорвана, защото ще припомня, че се оспорват текстове, приети в Наредбата за медицинската експертиза през 2010 г. През 2016 г. се оспорват и съответно ВАС отменя част от текстовете, свързани със срока на вида и степента на увреждане на трайно загубената работоспособност, и съответно някои от отправните точки за установяване на процентите на загубена работоспособност. Така че действията в краткосрочен план бяха именно и са в посока на бързо приемане на действащата Наредба, като надявам се, че това ще стане утре, на заседание на Министерския съвет. Вчера всички тези обстоятелства бяха коментирани от членовете на Националния съвет за тристранно сътрудничество, както и господин Гьоков спомена, беше поставен въпросът, че да, тази Наредба е нужна в момента, макар и да няма промяна в нейните текстове, да затвърди сегашната практика на медицинската експертиза, но какво ще се направи в посока на нейната промяна?
Това, което заявих и вчера, мога да го потвърдя и пред Вас, че съвместно с министъра на здравеопазването сме уточнили бъдещите действия по отношение на реформа в областта на медицинската експертиза на работоспособността. Те предвиждат разработване на концепция за промени. Ще се използва всичко, което към момента има като натрупвания в двете министерства. Срокът за тази концепция, за нейната готовност и оповестяване ще бъде началото на есента, ще се обсъжда, разбира се, концепцията, Националният съвет за тристранно сътрудничество също пожела тя да бъде представена, ще бъде обсъждана и с други заинтересовани организации. Мястото, където тя също трябва да бъде обсъждана в съответния формат, е Националния съвет за медицинска експертиза, който съществува, и след това, след като бъде одобрена тази концепция, ще се пристъпи към разработване на съответните нормативни промени, които ще реализират концепцията на законово и подзаконово ниво. Това е, което предвиждаме.
Мисля, че настоящото правителство в приоритети за управление ясно е заявило намерението си за реформа в медицинската експертиза на работоспособността. Това е целта, защото всички не са удовлетворени от действащата система на медицинска експертиза, но са различни вижданията за това как да бъде реформирана тази система, за да се избегнат голяма част от недостатъците и съответно общественото недоверие към тази система и към резултатите, които тя дава. По този начин ще се решат и проблемите, доколкото съществуват и по отношение на инвалидните пенсии, които се отпускат на база на установената вид и степен на увреждане, респективно трайно загубена работоспособност, защото, както нееднократно сме посочвали, експертизата на работоспособността е важна, отправна, изходна част от всяка пенсионна схема, която се базира на инвалидност на загубена работоспособност. Така че това е безспорен приоритет, заявен е, ще работим за неговата реализация във възможно най-кратки срокове, отчитайки, разбира се, всички разумни предложения, които ще дойдат от заинтересованите страни, защото тук позиции имат и организациите на хората с увреждания, и работещите в системата на ТЕЛК и много други. Ние ще направим необходимото, за да чуем тези позиции, да предложим една концепция. Надявам се тя да намери като цяло подкрепа. Не съм наивен да смятам, че няма да има и много сериозна съпротива срещу всяко нещо, което ще се предложи, защото в случая, отново подчертавам, нещо, което съм казвал, целта не е да се отнемат права, а този публичен ресурс, който е насочен в тази система, да бъде разпределен по-справедливо спрямо хората, които имат реални потребности, реални нужди да го получат. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Гьоков, имате право на реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Министър, аз съм доволен от отговора и в посоката, в която разсъждавате. Дай Боже, всичко което казвате, да се случи и то в сроковете да се случи. Аз не разбрах дали в началото на есента ще имаме готовност с края, като крайни резултати, или ще започне тогава стартът въобще на дебатите по въпроса. Но това не е от такова съществено значение, защото Вие правилно казахте, че никой не е удовлетворен от сега съществуващата система за трудова експертиза – нито тези, които я прилагат, нито тези, които я ползват, се възползват от нея. Има изключително много проблеми с нея и като че ли проблемите с медицинската част на тази експертиза са много по-малко и са по-разрешими, докато моето впечатление е, че трудовата част от експертизата, трудовото освидетелстване е с по-големите проблеми и именно затова задавам въпроса към Вас. Също съм доволен от това, че казвате, че подходът няма да бъде за отнемане на права.
Най-голямото опасение на хората с увреждания – тези, които ги касае пряко тази медицинска трудова експертиза,
най-много се притесняват от това. Разбира се, съм далеч от мисълта, че трябва да угаждаме на всички, но хората, които ползват системата на ТЕЛК-овете, наистина трябва да остава у тях усещане за справедливост, а не както е сега, че едни групи са ощетени за сметка на други. И за мен много важно е подходът, който ще се прилага нататък, е да се диференцира трудовата експертиза, защото в медицинската е ясно – там, да речем, трудоспособността дали ще я оценяваме като загубена трудоспособност, или останала трудоспособност, там е ясно. По някаква формула ще въведем механично – и какво, ще изчисляваме някакви проценти? Но хората с един и същ процент трудоспособност или нетрудоспособност се нуждаят от различни услуги, които стоят зад този процент, и имат различна възможност за друга реализация въобще в обществото и в трудовата заетост.
Благодаря Ви за отговора. С внимание ще следим септември месец, есента, какво се случва. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Господин Министър имате право на дуплика в рамките на две минути. Благодаря.
Колегите от „Обединени патриоти” – д-р Поповски. Заповядайте.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Моят въпрос е накратко да набележите основните насоки за преодоляване на демографската криза. Все пак и времето е малко – основните аспекти да споменете пред аудиторията. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря. Господин Министър – право на отговор. Макар че това е концептуален въпрос. Заповядайте.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Поповски!
Дами и господа, наистина е много важен въпросът, свързан с мерките и политиките, които Министерството и правителството като цяло, тук приобщавам към момента, защото смятам, това е абсолютен приоритет, и да се предложат и реализират такива мерки и политики, които да неутрализират, да омекотят неблагоприятните ефекти от демографската криза. Тенденциите са тревожни и няма основание да считаме, че без решителни, радикални действия, този процес, тази катастрофа, ще спре. Защото актуалните данни на статистиката показват, че тези тенденции продължават да се влошават. Населението на България в края на миналата година вече застрашително се приближава към 7 млн. души. Съответно териториалната разпределеност на това население се отличава с огромни дисбаланси, в следствие на урбанизацията. Много неблагоприятна структура на населението по възраст. Възрастта на българското население е третата най-висока в Европейския съюз след тази на Германия и Италия. Както съм имал възможност да кажа, сравнявайки се с други държави, защото това е общоевропейски проблем, не само български, за разлика от другите европейци, които забогатяха преди да остареят, ние всъщност остаряхме преди да забогатеем от гледна точка на нацията, като цяло. Всичко това създава огромни проблеми за социалните системи, системите, за които ние отговаряме общо, като цяло.
Ще спомена и много неблагоприятни съотношения, които се формират и задълбочават. Коефициентът на демографска зависимост, тоест лицата, които са в зависима възраст – под 15 и над 65 години, спрямо лицата, които са в трудоспособна възраст, непрекъснато се влошава. Коефициентът на система зависимост, който се отчита в пенсионната система по данни на Актюерския доклад за 2015 г. – 77%, тоест 77 пенсионери по трудова дейност се издържат от 100 работещи, 100 контрибутори в системата. Прогнозите са, че 2050 г. този процент ще бъде 86 на 100, а някъде 2060 г. съответно вероятно ще вървим към изравняване на броя на пенсионери и съответно броя на осигурени лица.
Всичко това на практика чертае много неблагоприятна картина и ако не се предприемат комплексни действия, хоризонтални политики, тези тенденции ще продължат.
Господин Председател, ако позволите, ще се възползвам от присъствието на ресорния заместник-министър, който отговаря за демографската политика – госпожа Султанка Петрова, да предложа, тя да продължи отговора със съответно конкретните мерки. Ако не мога де възползват от тази възможност, това, което ще кажа, е, че мерките, които сме предложили в управленската програма и политиките, управленската програма, която се разработва от правителството и надявам се, че в скоро време ще бъде оповестена, са свързани с политики, които да насърчават раждаемостта, с цел съответно да повишим броя на децата на семейството, който сега е едно и две. Смитам, че широко поставената цел и тридетния модел на семейството е трудно постижима цел, но увеличаване на броя на децата в семействата е нещо, което трябва да бъде постигнато.
Други политики са свързани със съответно политики към хората, които са от уязвимите слоеве на населението. Целта е да се намали коефициентът на смъртност, който също е много висок. Тук, разбира се, здравната система има водеща роля към намаляване на коефициента на смъртност, който също води до намаляване на населението в България. Политики, които да намалят емиграционния поток, тоест излизането от България на хора в работоспособна възраст, хора с професии, с добра квалификация, които намаляват качеството на работната сила, не само качеството, но и количеството на работна сила. Явно е, че в България вече има недостиг от работна сила, недостиг не само от квалифицирана работна сила, но и от ниско квалифицирана. Факт е, че всъщност за този туристически сезон има такова търсене на сезонна заетост и сезонна работна ръка от държави като Украйна, Молдова, и така нататък показва това. Това безспорно са комплексни мерки, хоризонтални политики, които като цел трябва да постигат забавяне и спиране на неблагоприятните тенденции. Мисля, че това е целта, която настоящото правителство трябва да си постави и съответно да изпълни, за да може и наистина проблемите – застаряването на населението и демографската катастрофа, в която всъщност сме, които рефлектират върху всички социални системи, върху икономиката в страната, в дългосрочен план това ще доведе до забавяне темповете на икономически растеж неминуемо, да бъдат адресирани чрез ефективни мерки и демографски политики. Това е накратко.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Имате право на реплика, господин Поповски – в рамките на две минути.
КОСТАДИН ПОПОВСКИ: Благодаря Ви.
Една малка реплика.
Пожелавам Ви в някои от мерките да съобразите това, което са направили примерно Франция – правителството на ген. Дьо Гол преди 50 години, стимулиране на грамотната раждаемост. Защото ние знаем къде са проблемите и трябва горе-долу да ги кажем с истинските имена.
А пък за тези хора с трудовата заетост, говоря за неквалифицирания труд, знаем, че повечето от тях са с инвалидни пенсии и това е част от причината да не искат да работят. Така че нещата са взаимно свързани. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря. Дуплика, господин Министър? Не искате да ползвате.
От ДПС, аз ще задам един въпрос, който е зададен преди няколко дена при среща с избиратели. Един много конкретен въпрос.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Става въпрос за млада жена, която е в отпуск по майчинство, получава обезщетение за майчинство, отговаря на условията за получавана на такъв тип обезщетение, но в същия момент, тя е сключила договор с Фонд „Земеделие“ по Оперативната програма „Развитие на селските райони“. Става въпрос за програмата „Млад фермер“ поне, доколкото аз съм информиран за тази Програма. Тя е в продължение на пет години и тези хора получават авансово плащане в началото на изпълнение на проекта и накрая на самия проект, получават останалата сума, която е предвидена в проекта. Понеже принципите на осигуряването са такива, когато получаваш обезщетение, което на практика представлява заместващ доход на доходите от труд, оказа се, че нейното обезщетение за майчинство е прекъснато за това, че получава доходи. Не е такава практиката обаче при едноличните търговски и при участниците в управителни съвети на фирми.
Въпросът, който задавам – аз знам отговора, но трябва да го чуят и колегите, е свързан с това могат ли да се намерят начини, понеже този доход, който тя получава по линия на Оперативната програма не е регулярен ежемесечен доход, тя задава въпроса: „Добре де, тези, които получават пенсии и работят, защо получават пенсия и заплата?“ Нали? От тази гледна точка, ако може господин Министър, да отговорите на въпроса на осигуреното лице в случая.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще се опитам да отговоря, макар че въпросът е експертен и наистина се страхувам да не допусна грешка, но все пак ще кажа това, което знам и мисля по въпроса, макар и да не мога да вляза в детайли в съответния казус, защото този казус предполага да има пълна информация, за да се даде адекватен отговор.
Да, всъщност право на отпуск и респективно обезщетение за бременност и раждане имат лицата, които са осигурени към момента на настъпване на този „благоприятен риск”, както го наричаме, и съответно отговарят на изискванията за съответния период на осигуряване – 12 месеца. Добре известно е как се изчислява и размерът на обезщетението, което се изплаща в продължение на четиристотин и петнадесет дни – 45 дни преди раждането и 360 дни съответно след.
По отношение на прекъсването на отпуска и респективно спиране на обезщетението в рамките на този период основанието би трябвало да бъде започване на работа, получаване на трудов доход, тоест трудови правоотношения. Аз не зная по Програмата, която Вие цитирате към фонд „Земеделие“ към Министерството на земеделието, какво правоотношение има тази госпожа, която е задала въпроса, но не би имало проблем да си продължава да получава обезщетението за бременност и раждане или за майчинство, както го наричаме, ако лицето всъщност получава доходи от по граждански договор, тоест по нетрудови правоотношения. Нали не бъркам, колеги? Важно е да се изясни какво е правното основание, на което получава съответно възнаграждение по Оперативната програма „Млад фермер“, което е послужило, като основание на колегите от НОИ да прекратят изплащането на обезщетението. Може би една конкретна справка по този въпрос в НОИ ще даде точен отговор на въпроса, аз само разсъждавам какво би могло да бъде.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Министър. За съжаление и аз имах някакви колебания при отговора на този въпрос, защото в детайли не ми беше обяснено точно какъв е договорът, който е сключен с Министерството на земеделието, с Оперативната програма „Развитие на селските региони“, респективно с Програмата „Млад фермер“. Тя ми каза, че това не е трудов договор, а това е договор, който е за изпълнение на проекта. Сега обаче, ако това лице е едноличен търговец, може да прехвърли управлението на фирмата на друго лице. Ако е част от управителен орган на търговско дружество, може и да делегира правата на други, които са част от управлението. Но, когато е самоосигуряващо се лице, самонаето лице, тогава, ако прехвърли на друго лице управлението на Програмата, тогава ще й спрат финансирането по линия на Програмата. Въпросът е ние от наша гледна точка, спазваме принципите на осигуряването. Така трябва да бъде, аз съм съгласен с това. Но от друга страна оказва се, че има различен режим – за еднолични търговци, за членове на управителни органи и за самонаети лица. Това е въпросът, който търси своя отговор. Аз се надявам да получа малко по-конкретна информация, за да търсим решение на този казус, защото се оказа, че действително е казус, а няма обяснение на факта, защо лица, които са еднолични търговци или участници в управление на търговски дружества, могат да делегират права, а тя не може, защото, ако делегира правата за управлението на проекта на други, тогава на нея ще й спрат финансирането по линия на проекта.
Извън всякакви правила на блиц контрола, в интерес на това да решим по някакъв начин въпроса, заповядайте госпожо Караиванова.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Вие ми се обадихте по този казус. Аз проверих в териториалните поделения лицата, на които сме отказали изплащане на обезщетение в майчинство, при положение, че имат сключен договор с оперативната програма. Колегите от Бургас изпратиха този договор. Вие знаете, че разликата между правата на лицата, които са еднолични търговски, и възможността те да прехвърлят дейността на прокуриста, е основанието ние да продължаваме да изплащаме. Гражданските договори, за които говори министърът, е по същия начин. Но при нея, тя е сключила договор с Фонд „Земеделие“, като земеделски производител да се финансира лично, в лично качество да произведе определена продукция, и да получи финансиране за плугове, фрези, с които да обработва тази продукция. Тоест личното ѝ качество на регистрация, като земеделски производител, в лично качество, и обработваемата площ, която тя е заявила и получава и субсидия, освен финансиране по друга програма, не и дават основание да получи обезщетението за майчинство.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре, благодаря.
Има и други програми, по които нещата не стоят точно по този начин, но както и да е.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Да, ако има различия, но за сега е това.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Разбирам, че ние трябва да спазваме принципите на социалното осигуряване. Няма как да получаваш обезщетение и съответно доходи. Въпросът е дали тази сума, която тя получава е доход, защото, тя не го получава всеки месец – нито почасово, нито месечно, а го получава в началото като авансово плащане и накрая, когато тази продукция е …
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Тя получава три пъти финансиране – в началото, за да закупи техника, получава за вкореняване сума, за да закупи съответните коренчета, които да засади, след това получава за пръскане, обезпаразитяване и така нататък, и накрая получава за пликоване на продукцията, която трябва да …
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре, благодаря.
Колеги от „Воля“ не виждам представители.
Започваме втория кръг от въпроси.
Заповядайте.
ИРЕНА ДИМОВА: Уважаеми господин Министър,
заместник-министри, уважаеми господин Председател! Част от нашите ангажименти за подкрепа на бизнеса и средата е да направим така, че администрацията да не пречи, а да помага. Като стимул за стопанско развитие административното облекчаване на хората, създаващи работни места, е един от начините за добра икономическа среда. Смятаме, че по-бърза и ефективна администрация ще е предпоставка за привличане на инвеститори и за предвидима и стабилна бизнес среда.
Във връзка с всичко това, което казах, въпросът ми, господин Министър, е считате ли, че е необходима промяна в трудовото законодателство, насочено към намаляване на административната тежест?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Димова.
Господин Министър, имате право на отговор в рамките на три минути.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Димова, колеги и гости!
Категорично има необходимост от промени в трудовото законодателство, насочени към намаляване на административната тежест, като аз наистина ще се съглася с позицията във въпроса на госпожа Димова, че това е един приоритет на настоящото управление да облекчава административните процедури, да намалява административната тежест. Конкретно в областта на трудовото законодателство, това което мога да споделя, е, че една от последните промени в Кодекса на труда беше насочена към намаляване административната тежест за работодателите по отношение на водене на документацията, свързана с трудовите правоотношения, по-точно възможността част от документите съответно да се водят електронно, на електронен носител, и понастоящем в Министерството на труда и социалната политика има сформирана работна група, която подготвя наредба, тъй като Кодексът на труда делегира на Министерския съвет да уточни документите, които могат да се водят на електронен носител в наредба. Тази наредба се подготвя, надявам се, че през есента тя ще бъде приета от правителство и съответно ще регламентира, ще конкретизира, кои документи могат да се водят на електронен носител, което ще облекчи безспорно работодателите. Става дума за документи като заявления и заповеди за разрешаване на отпуск, съответно заповеди за полагане на извънреден труд и други, които ще облекчат воденето на трудовите досиета, ще облекчат и работодателите в тази посока.
Друго нещо, което ние сме заявили в програмата на Министерския съвет – законодателната и оперативната програма за второто полугодие на тази година е Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за безопасни условия на труд. С тези промени целим да намалим административната тежест за работодателите чрез една промяна в чл. 15 на Закона, тоест отпадане на задължението работодателите ежегодно да представят в Главна инспекция по труда заявления, с които да посочват, че не са настъпили промени в условията и обстоятелствата на труда. Практиката показва, че около 160 хил. годишно заявления от този характер се подават от работодателите, защото масовият случай е да не настъпват такива промени, тъй като, ако са настъпили промени, Законът задължава работодателя да ги декларира, в случай, че не са настъпили той просто трябва да уведоми писмено. Оказва се, че това уведомление няма някаква стойност за колегите от Главна инспекция по труда, това е законово задължение, което натоварва излишно работодателите, и затова нашето предложение е в разработения Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за безопасни условия на труд е да отпадне. По този начин, считаме, че ще облекчим работодателите от едно ненужно, доказало се в практиката задължение, да уведомяват ежегодно, до края на месец април, че не са настъпили промени в условията на труд при тях.
Това е само един пример, с който илюстрирам нашето намерение да работим в посока промени в законодателството, в трудовото законодателство, които да имат за цел намаляване на административната тежест на задължените лица. Не само работодатели и работници, като в същото време ще се стремим да спазваме баланса, от една страна, облекчаване на работодателите, от друга страна, закрила и обезпечаване на правата съответно на работещите – на работниците и служителите.
Считаме, че по този начин, облекчавайки процедурите, това ще позволи да имаме по-ефективно работеща икономика, една по-ефективна държавна администрация, тъй като тези процедури затрудняват не само задължените лица, но и съответно контролните органи, които трябва да отделят ресурс – съответно човешки, финансов, за да обработват тези постъпващи документи, понякога без да е ясна каква е целта в крайна сметка. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Министър!
Госпожо Димова.
ИРЕНА ДИМОВА: Отговорът Ви напълно ме удовлетворява. Благодаря за положителното отношение. Смятам, че това са правилните стъпки. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря. Само добавям извън процедурите, че има и трета страна в този баланс, и тази трета страна се нарича европейски регламент.
Заповядайте, господин Недялков – „БСП за България”.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, уважаеми заместник-министри, гости в залата! Моят въпрос е по-тесен в сферите, които досега бяха въпросите. Това е за ниското заплащане в сферата на социалните услуги. Смятам, че то е в резултат на ограничения размер на финансовите стандарти, които така или иначе не отчитат растящите цени на храна, горива и други неща в самите социални услуги. Това от една страна. От друга, повишаването на минималната работна заплата доведе до, да го наречем „свиване на маржа”, между заплатите и заплащането на социалните работници с по-ниска квалификация и социалните работници специалисти – логопеди, терапевти, обучители. Голяма част от тези обучители в социалните услуги в дневните центрове и другите социални услуги обучават при много трудни условия потребителите на социални услуги и с много повече желание, но все повече се поражда въпросът за демотивацията от тях и за напускането на работа. Кадри, които са създавани с години, преминават на друга работа. Едно сравнение с учителите, което съм направил на терен, на базата на заплащанията, които имат, се оказва, че един специалист в социалните услуги, където дейността му е много по-затруднена, получава двойно по-малко, отколкото българския учител. Не завиждам и на учителите, но сега това е ситуацията.
Моят въпрос е – какви са намеренията на Вашия екип, за да може да бъде преодолян този проблем, който реално съществува. Аз дадох пример само в една сфера на услугите, но той почти навсякъде е такъв от години. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Министър, имате право на отговор в рамките на три минути.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Недялков, дами и господа! Не мога да отрека констатациите, които направи във въпроса си народният представител Недялков по отношение на ниското заплащане на заетите в социалните услуги. Това е така, като от това произтичат и всички неблагоприятни последствия, които Вие споменахте.
Какво планираме да направим, за да противодействаме на това?
Първо, една ревизия на стандартите, по отношение на финансирането на социалните услуги. Смятам, че в започващия през есента бюджетен цикъл бихме могли да поставим този въпрос за решаване. По-голямото и по-дългосрочното ни намерение е да предложим на правителството, а след това и на парламента, нов закон за социалните услуги, който да регламентира изцяло тази дейност, започвайки от една по-точна дефиниция за това какво е социална услуга, кои са възможните доставчици на социални услуги, как може да се осъществява публично-частното партньорство в този сектор, как да се финансират тези социални услуги като нашата амбиция е есента, тук не бих могъл да се ангажирам в един период, но работата е започнала, да се предложи за обществено обсъждане проект на закон за социалните услуги, с който ще адресираме всички проблеми в тази област. Завърших!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Имате право, господин Недялков, на реплика в рамките на две минути.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Смятам, че насоката в която имате намерение да работите, заслужава уважение и внимание и, според мен, е правилната. Правилно поставяте въпроса за доставчиците на социални услуги. Запознат съм с десетки външни доставчици на социални услуги, които си вършат много добре работата и в повечето случаи, това са неправителствени организации, които са организации на хора с увреждания или на родители на хора с увреждания, ако става дума за деца, и те си вършат много добре работата. Но тук също трябва да видим в този нов закон как да бъде регламентирано, защото, ако общината пряко е доставчик на социалната услуга, тя може да използва и общинския бюджет за допълнително дотиране на социалната услуга. Когато външният участник взима, той разчита единствено на стандарта. Мисля, че в тази насока може да се върви ползотворно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Министър, дуплика?
Заповядайте.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Господин Председател, само ще добавя, че в изпълнението на тази цел – разработка на нов закон за социални услуги, ние ще разчитаме на съвместната работа именно с общините и с неправителствените организации, които, както подчерта господин Недялков, са доставчици на социални услуги, така че, ще отчетем и техните виждания, техните предложения. Надявам се да имаме един съвременен закон за социалните услуги, който да регламентира тази област. Както е известно, сега тя е част от Закона за социалното подпомагане, където редом със социалните помощи са регламентирани и социалните услуги. Социалните услуги, както е добре известно, са основния инструмент за социално включване на всички тези уязвими социални групи, към които са адресирани. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Министър.
С БСП приключихме с въпросите. „Обединени патриоти“ – втори кръг въпроси? Не.
От ДПС.
Господин Министър, много кратък въпрос.
От началото на 2014 г., в програмния период 2014 – 2015 г., Министерството на труда и социалната политика администрира и новата Оперативна програма „Подпомагане на най-бедните европейски граждани“. В тази връзка докъде стигнаха дейностите по изпълнение на мерките по Програмата? Знаете, че имаше обжалване на обществени поръчки по отношение на хранителни продукти, на доставка на хранителни продукти, изобщо докъде стигна тази процедура, защото между двата мандата партньорската организация, в лицето на Българския червен кръст, раздаваше хранителните продукти или по-точно трябваше да ги раздава. Докъде стигна изобщо процедурата по изпълнението на мерките по тази Оперативна програма? Без числа, без подробности, само като принцип.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги и гости! Оперативната програма се осъществява от Агенцията за социално подпомагане като тя има, както подчерта д-р Адемов, се осъществява съвместно с Българския червен кръст. Аз поне, в краткото време, в което изпълнявам правомощията на министър, не съм уведомен и сезиран за някакви проблеми в нейното изпълнение, може би защото самата Програма се осъществява в една от структурите към Министерството на труда и социалната политика, както споменах – Агенцията за социално подпомагане. Ангажирам се да проуча по-детайлно всъщност има ли проблеми, за които Вие споменавате в осъществяването на Програмата какво се прави за тяхното преодоляване, но аз към момента не съм официално уведомен за такива проблеми, защото подчертавам, освен Оперативна програма „Развитие на човешки ресурси“, която се управлява от Министерството на труда и социалната политика, в частност Главна дирекция „Европейски програми и фондове проекти“, съответно тази Оперативна програма е в Агенцията за социално подпомагане, така че се ангажирам да …
Моля? (Реплики.) Управляващ орган на тази Програма – точно така. Ще се поинтересувам дали има проблеми в нейната реализация и при следващ заявен интерес от Вас, ще мога да дам по-конкретен отговор.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Министър, не като реплика, само като коментар.
Там има два компонента. Единият компонент е така нареченият „топъл обяд“ за нуждаещите се. Досега Министерството на труда и социалната политика финансираше само за определен период, сега става въпрос за целогодишно подпомагане с помощта на Оперативната програма. Другият компонент, който е по-труден за изпълнение, са хранителните пакети и хранителните продукти, които се раздават. Благодаря.

Понеже не виждам колеги от парламентарната група на „Воля“, преминаваме към втора точка от дневния ред:
ЗАКОН ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.

Заповядайте, господин Гьоков – Вие ли ще представите проекта?
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря господин Председател, уважаеми господин Министър, заместник-министри, народни представители и гости!
Аз ще започна с малко мотивиране на нашия Законопроект. Никой в Комисията не може да отрече – 33% от българите изпитват тежки материални лишения. Това може да се проследи от статистиките на Националния статистически институт. И нещо по-срамно – всички ние като политическа класа, а част от нас и като управляващи вече трети мандат, създаваме впечатление, че не виждаме този проблем. Чакаме от Европейската комисия да ни го докаже в докладите си за България. Ето Ви няколко кратки цитата от последния за 2017 г. доклад: „Процентът на хората, изложени на риск от социално изключване, остава един от най-високите в Европейския съюз. Процентът достига 41% през 2015 г., което се дължи на влошаване както на паричната бедност, така и на сериозните материални лишения. Неравенствата в нивата на доходите също са много високи и нарастващи. Бедността сред възрастните хора рязко се е влошила. След продължителен спад през последните пет години процентът на риск от бедност за възрастните хора над 65 г. се увеличава рязко – до 31,7% през 2015 г. Възрастните жени са изложени на особено висок риск от бедност или социално изключване, поради ниските им пенсии”.
Ако се задълбочим много сериозно в този проблем, трябва да признаем, че около 32% от българите живеят просто в бедност, но има и една сравнително не малка част от тези хора, които живеят в екстремна бедност, която разрушава здравето и застрашава живота им. Хората попадащи в тази категория на екстремно бедни не се хранят редовно, не могат да се грижат за здравето си, живеят в лошо отоплени жилища и са в перманентно напрежение и стрес. Животът им е мизерия и бавна смърт.
На мен много ми харесаха думите, които каза министърът по повод отговора на един въпрос, че в Европа забогатяха преди да остареят, пък ние остаряхме преди да забогатеем. За съжаление, това е изключително важен факт. И като говорим за тази вопиюща бедност трябва да отбележа, че в най-голяма степен тя засяга възрастните хора – пенсионерите. Статистиката показва, че при граница на бедност за 2017 г. – 314 лв., минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 1 юли ще стане 165,25 лв., а средната пенсия за 2017 г. ще е около 341 лв. Тоест, над милион и триста хиляди пенсионери – 60% от общия брой на пенсионерите в страната, с пенсии под границата на бедността.
Е, може ли да направим минималната пенсия 180 лв., после и 200 лв., въпреки обещанията за 300 лв., но това ще породи редица други проблеми, ще взриви пенсионната система и няма да промени факта, че над милион и триста хиляди пенсионери ще си останат с пенсии под границата на бедността.
Според средносрочната прогноза на правителството при приемане на бюджета за 2017 г. следващите три години всички останали пенсии ще растат по швейцарското правило – тоест със средно около 2,5% на година, тоест не се предвижда никаква съществена промяна в размерите им, които да решават въпроса с бедността. Време е да направим стъпки, макар и плахи, за промяна на това недопустимо отношение към пенсионерите в България и да спрем пагубната за нацията ни статистика и политики в пенсионната система, които от 2000 г. насам все са в ущърб на ползващите пенсионната система с малки изключения по време на управлението на тройната коалиция, когато имаше значително вдигане на размера на пенсиите със строго отчитане обаче на осигурителния принос. Трябва да направим радикална промяна на законовата рамка и на начина, по който действа самото законодателство и институциите, които го прилагат. Нужна е промяна и на начина и базата, по който вземаме решения и определяме приоритети.
Въпреки че положението е нетърпимо и се изискват бързи и неотложни мерки, не бива в никакъв случай да се предприемат действия, които могат да нарушат основни принципи на осигуряването, и да демотивират младите българи въобще да се осигуряват и да взривяват доверието в осигурителната система. Имам предвид договорката в управляващата коалиция за увеличаване на минималната пенсия до 180 и после до 200 лв.
Според нас, първото, което трябва да се направи, е преизчисляването на по-старите пенсии със средноосигурителен доход от някоя от по-близките години. Нашето предложение и нашите изчисления в този Законопроект, който предлагаме на Вашето внимание, е да се спрем на средноосигурителния доход за 2013 г. Това е наш принцип и сме последователни в предложенията си за решаването му. Не е популизъм, не е предизборно обещание, а реална и справедлива възможност за увеличаване на пенсиите, включително и на най-ниските – в случая минималните пенсии.
Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определят съгласно Кодекса за социално осигуряване с чл. 70 и зависят от съотношението между осигурителния доход на лицето и средния осигурителен доход на страната за последните 12 месеца преди пенсионирането и от размера на осигурителния стаж на лицето. При спазване на принципа на равнопоставеността, осигурените лица, имащи еднакъв осигурителен принос, една и съща продължителност на осигурителния стаж, еднакво съотношение между осигурителния доход на лицето и средния осигурителен доход за страната за определения период, би трябвало да получават близки по размер пенсии за осигурителен стаж и възраст. Поради това, че средният осигурителен доход за страната през годините е различен, той се увеличава постоянно, дори и при еднакъв осигурителен принос на лицата, размерът на пенсията често чувствително се различава. И не става въпрос за леки проценти разлика, а става въпрос понякога в пъти. За да се намалят тези различия, се налага периодично преизчисляване размера на старите пенсии за осигурителен стаж и възраст с актуалния среден осигурителен доход за страната.
Нашето предложение за промени в Кодекса за социално осигуряване е пенсиите за изслужено време и старост, отпуснати до 31 декември 2012 г., да се преизчислят от 1 юли 2017 г., като индивидуалният коефициент на лицето се умножи по средномесечния осигурителен доход за страната за 2013 г. Той всъщност е от 2012 г., но се ползва за определяне на пенсиите през 2013 г. и е 618,06 лв., след което размерът на пенсията се определя при условията и по реда на чл. 70, 75 и 79 от Кодекса за социално осигуряване. Разбира се, такова преизчисляване се извършва, само ако то е по-благоприятно за лицето. Последното такова преизчисляване е направено през 2007 г. и действа от 2008 г. със средноосигурителен доход за 2007 г. – 398,19 лв.
Средният осигурителен доход за 2016 г. е нараснал над два пъти в сравнение с този за 2007 г., когато е последното преизчисляване. В резултат на това за последните 10 години различията между стари и нови пенсии при еднакъв осигурителен принос на осигуреното лице стават значителни. Това обрича не малка част от българските пенсионери, въпреки своя осигурителен принос, да получават по-ниски пенсии и реално да мизерстват. Отделно това противопоставя хора със стари пенсии на новите пенсионери и демотивира работещите хора да се осигуряват на реалните доходи.
Предложеният от нашата парламентарна група Законопроект за преизчисляване на пенсията е само една от необходимите стъпки за търсене на трайно решение за адекватността размера на пенсиите. Но тя, според нас, е първата и най-важната, защото в противен случай ще задълбочи още повече проблема с един от основните принципи на осигуряването, какъвто е равнопоставеността на осигуряваните лица. Всяко отлагане на решаването за в бъдеще ще изисква огромни финансови ресурси. Не че сега са малки, но ще стават още по-големи. Не можем да си затваряме очите и да не виждаме, че неравенствата водят до огромни проблеми в цялото общество – маргинализация, екстремизъм, цели слоеве от населението биват изтласквани на ръба на обществото и по този начин вземат по-малко участие в икономическия и социален живот.
Затова от нашата парламентарна група с внасянето на този Законопроект отправяме предизвикателство на всички народни представители в тази Комисия, пък и в цялото Народно събрание, да се извисим над тясно партийните си интереси и да подкрепим този Законопроект. И без това има вече договорка в коалицията за някакво увеличаване на пенсиите.
Подкрепата на нашето предложение е по-справедливо. Подкрепяйки го, ще покажем на българите, че сме загрижени за тях. Недопустимо е в XXI в. да има пенсионери с такива нива на пенсиите като в нашата страна. Благодаря Ви за вниманието. Ако има допълнителни въпроси, ще се опитам да отговаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Колеги, в Комисията сме получили становище от Министерството на труда и социалната политика, от Министерството на финансите, от Националния осигурителен институт, от Българската търговско-промишлена палата, от Стопанската камара, от КРИБ, от АИКБ, от „Подкрепа“.
Само да уточня – съгласно нашия Правилник, по Законопроекти, които касаят трудово-осигурително отношение, ние сме задължени да искаме становище и от Националния съвет за тристранно сътрудничество. Такова становище сме искали, но за съжаление на предишното заседание този Законопроект не беше включен. (Реплики).
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Господин Председател! Само да уведомя всички, че има покана от вносителите в понеделник, в 10,30 ч., за представяне на Законопроекта към един от Съветите на националния съвет за…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Министър, имате думата. Вашето становище сме го чели. Ще Ви помоля в резюме от становището, което сте представили.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Гьоков, уважаеми дами и господа! Министерството на труда и социалната политика е представило писмено становище по разглеждания Законопроект. Ще Ви представя основната част от него.
Първо, ще започна с това, че Министерството на труда и социалната политика винаги е изразявало готовност да обсъжда различни варианти за повишаване доходите на възрастните хора, тъй като техните основни доходи са доходите от пенсии. Безспорно, че усилията ни трябва да бъдат насочени в посока към тяхното повишаване. Считаме обаче, че тази цел трябва да бъде съобразена не само с финансовите възможности на бюджета на държавното обществено осигуряване, но и с основните принципи и възприетата законодателна рамка в областта на социалното осигуряване. Добре известно е, мисля на всички, как се изчисляват пенсиите, кои са параметрите, които влияят върху техния размер и по-конкретно това, че като база за изчисляване на пенсиите се взема средно месечният осигурителен доход на лицето от последните 12 месеца преди отпускане на пенсията. От това следва, че в зависимост от месеца на отпускане на пенсията лицата с еднакъв осигурителен принос получават различни по размер пенсии. Това е заложено в законодателството, във формулата, по която се изчисляват пенсиите. Възприетото законодателно решение да се взема предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията, е свързано с това, че до този момент лицето е участвало в осигуряването, внасяло е осигурителни вноски и неговият доход е отчетен при определянето на средномесечния осигурителен доход за страната. След пенсионирането си, лицата, които не са работили, не да подлежали на осигуряване, нямат принос за нарастването му, поради което е възприето, че няма основание техните пенсии да се определят и преизчисляват в зависимост от този доход. Поради това по повод на периодично поставените на вниманието на Министерството предложения отпуснатите пенсии ежегодно да се преизчисляват със средно осигурителен доход за предходната година, тъй като той ежегодно нараства, сме изразявали становището, че липсва основание за това, тъй като този доход действително нараства, но както беше посочено по-горе в становището, това е резултат от внесените осигурителни вноски на лицата, които упражняват трудова дейност, за която подлежат на осигуряване. За да се избегне изоставането на размерите на пенсиите, отпуснати през предходни години в сравнение с новоотпуснатите, в законодателството ни са предвидени и други механизми. Осъвременяването на пенсиите по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), който се прилагаше до 2016 г., преизчисляването на пенсиите на основание § 53 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на КСО, Обн. ДВ бр. 61 от 2015 г., който ще се приложи от 1 юли 2017 г., което е различно като механизъм, но дава същия резултат, като редом с това индексиране на всички пенсии, което се прилага съгласно законодателството, ежегодно се повишават и минималните размери на пенсиите за трудова дейност, както и на пенсиите, несвързани с трудова дейност.
Тук бих искал чисто концептуално да обърна внимание, че това е общо възприетият начин в осигурителната теория и в практиката на други държави, да се осъвременяват отпуснатите пенсии, като формулата, начинът на осъвременяване, е различен в различните законодателства. Както е добре известно, в нашето законодателство е прието осъвременяването да става по така наречената „Швейцарска формула“ – „Швейцарско правило“, с процент, който се формира като сбор от 50% от нарастването на средния осигурителен доход за предходната година и 50% от индекса на потребителските цени. Това, сравнено с възприетите механизми в други държави, смея да твърдя, че е една от щедрите формули за осъвременяване на отпуснатите пенсии, защото в много от държавите осъвременяването става само с индекса на потребителските цени или, ако този индекс превиши някаква гранична стойност – примерно 5%. Ако това се прилага в България, добре известно е на всички, че ние в последните години имаме дефлация, тоест не би трябвало да имаме осъвременяване на пенсиите, защото индексирането е всъщност средство за поддържане на покупателната способност на вече отпуснатите пенсии. Ако ние се откажем от този законов общоприет механизъм, и решим, че ще преизчисляваме пенсиите с актуален осигурителен доход, това означава, че реално отиваме на правилото осъвременяването на пенсиите да става с темпа нарастване на средно осигурителен доход. Това би дало същия резултат – ако не с 2,4%, а примерно с 5,6% се индексират всички пенсии, тоест с темпа нараства средния осигурителен доход.
Така че обръщам внимание, чисто концептуално, че преизчисляване на пенсии с актуален осигурителен доход, направено, да, в България през 2008 г. със средния осигурителен доход за 2007 г., е непознато в осигурителната теория и практика механизмът, който се прилага за осъвременяване и индексиране, е този, за който споменах – „Швейцарска формула“, петдесет на петдесет или седемдесет и пет към двайсет и пет, или само индекс на потребителските цени. Това е механизмът, с който се поддържа покупателната способност и съответно връзката между стари и нови пенсии.
Това, на което бих обърнал внимание също, е, че към настоящия момент в Кодекса за социално осигуряване съществува възможност за преизчисляване пенсиите за трудова дейност, като при него се запазва средномесечният осигурителен доход, въз основа на който е определен размерът на пенсиите при първоначалното й отпускане. Става дума за възможността лица, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст за инвалидност поради общо заболяване, за инвалидност поради трудова злополука, или професионална болест, да поискат преизчисляване пенсията за придобит осигурителен стаж или осигурителен доход след пенсионирането, ако това е по-благоприятно за тях, възможността лица, на които им е отпусната пенсия, да продължават да се трудят, да продължават да имат принос към осигурителната система, и правото да поискат преизчисляване на пенсията с допълнителния стаж и с допълнителния доход, и да им се отпусне пенсия в по-благоприятен размер, ако това покаже съответно преизчислението. Но обръщам внимание, че се използва средномесечният осигурителен доход при отпускане на пенсията, а не актуалният.
Тук не искам да се впускам в едно противоречие в направеното предложение в Законопроекта, че се предлага отпуснатите до 31 декември 2012 г. пенсии да се преизчислят с осигурителен доход за страната за 2013 г. Посоченият средномесечен осигурителен доход в Проекта на предложение е за 2012 г., вероятно е станала грешка, но това е нещо, което може да се избегне, разбира се. Обръщам само внимание, че ако така остане Законопроектът, това ще е несправедливо за пенсионерите с отпуснати пенсии през 2013 г.
Бих искал да отбележа, че приемането на Законопроекта е свързано с осигуряване на значителен финансов ресурс. Важно е да се има предвид, че осигуряването на необходимите средства за преизчисляването на пенсиите оказва влияние върху разходите надолу не само в годината на преизчисляването, но е и свързано с обезпечаването на необходимите средства за изплащане на новите по-високи размери на пенсиите и през следващите години. Колегите от НОИ ще представят за своето становище разчетите за необходимите средства. Искам да обърна внимание, че дори да се подкрепи и приеме този Законопроект, няма да се постигне равнопоставеност между пенсионерите с отпуснати пенсии в началото на 2014 г. и с тези до 2013 г. Защото Законопроектът не предвижда последващо индексиране на пенсиите след тяхното преизчисляване. Така че нека не се заблуждаваме, че с този Законопроект ще се постигне такова равенство. Не може да се постигне такова равенство, защото всеки месец пенсията на лицата със същия осигурителен принос е по-висок, тъй като съответно средномесечният осигурителен доход – колегите от НОИ ще кажат, всеки месец расте с 4-5 лв., а за една година нарастването е доста по-голямо.
Бих обърнал внимание на още нещо, което не сме записали в становището, а данните го показват. Става дума за преизчисляване на основен размер на пенсията. Както е добре известно към пенсиите в България една голяма част от пенсионерите получават и втора пенсия, получават и добавки. Така че има голяма разлика между основен размер на пенсията и изплащане на размера. Данните показват, че средният изплатен размер на една пенсия за трудова дейност, без тези по чл. 69, отпусната до 2007 г., сега е 328,08 лв. Средният размер на една отпусната пенсия за трудова дейност, изплатен размер – отново го казвам, отпусната през 2016 г., е 324,95 лв. Четири лева по-ниско. Защо? Защото по-възрастните пенсионери, нормално е, при загуба на съпруг/а, да получат така наречената „вдовишка добавка“ – 26,5% от пенсията на починалия съпруг. Средният размер на вдовишките добавки е 65 лв. Броят на получаващите е 739 хил. пенсионери. Тоест, това са хора, които с напредване на възрастта, неизбежно това събитие се случва, отпуска им се добавка от пенсията на починалия съпруг и това води до увеличаване на изплащания размер на пенсията. Така че мисля, че трябва да се вземат под внимание и тези данни, защото, отново казвам, ние сме пред една концептуална дилема – дали да продължаваме да осъвременяваме пенсиите по формулата, която така или иначе е предвидена в законодателството, и която работи – разбира се, имаше един период на замразяване през 2010/2012 г., но от 1 април 2013 г, както знаете, с диференциран размер имаше индексация на пенсиите, или да преминем към нещо, което предполага непрекъснат процес на преизчисляване на пенсиите с актуален осигурителен доход, който няма да постигне желаната равнопоставеност, ще струва огромен ресурс на бюджета.
Позволих си да се отклоня малко от становището, за да каже тези допълнителни неща. Предвид гореизложеното Министерството на труда и социалната политика не подкрепя Проекта на Закона за допълнение и Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-1, внесен от госпожа Корнелия Нинова и група народни представители на 20 април 2017 г.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Министър.
Колеги, от Министерството на финансите има ли представител? Ще Ви моля много накратко да представите Вашето становище, което, пак повтарям, сме го прочели.
РОСИЦА СПАСОВА, началник отдел в Дирекция „Държавни разходи” към Министерството на финансите: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър и Зам.-министри, уважаеми гости! Моите представители имат становището. Няма да го чета, имате го подробно. Кратко за всички ще изясня, че в подкрепа, освен на концептуалните мотиви, които каза Министерството на труда в становището, а и мотивите, свързани с възможностите за неговата практическа реализация. Предложените промени, по информация на Националния осигурителен институт, само до края на 2017 г. предвиждат допълнителни разходи в размер на 480 млн. лв., което предполага актуализация на Закона за държавния бюджет и на бюджета на Закона за държавното обществено осигуряване за 2017 г., тъй като се променят основни показатели в средносрочната прогноза по отношение на годишните закони за бюджета, което по принцип е в правомощията на Министерския съвет, съгласно чл. 87, ал. 2 от Закона за конституцията. Също така целогодишният ефект за 2018 г. предполага допълнителни разходи в размер на около 1 млрд. лв. Тоест направеното предложение, без да са посочени компенсиращи мерки със съответния източник на средства, биха довели до значително увеличаване и недостиг на средства по бюджета на ДОО и допълнителни трансфери от държавния бюджет за покриването му, а също и до нарастване на дефицита на пенсионната система в бъдещ хоризонт, поради което се въздържаме да го подкрепим. По принцип Законопроектът не е съгласуван с действащия пенсионен модел, който господин Министърът представи доста по-изчерпателно.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Госпожо Караиванова, становище на Националния осигурителен институт – краткият вариант.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА, подуправител на НОИ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Министър, госпожо Зам.-министър, колеги от Министерството на финансите, Националния осигурителен институт и Министерството на труда и социалната политика! Няма да повтарям казаното от министър Петков, защото той изчерпа и мотивите на НОИ, които са посочени в становището му. Ние ги подкрепяме. Бих искала само да допълня, че управленската програма на управляващата коалиция е предвидила една стъпка за промяна в Закона на бюджета на държавното обществено осигуряване за увеличение на пенсиите от 1 юли на 180 лв., от 1 октомври, ако се реализира, на 200 лв., така че трябва да се реши. Ако трябва да се случи това преизчисляване на база на средния осигурителен доход, ще се получи голяма разлика в пенсиите на лицата. Пенсиите, които са ограничени на максималния размер, също ще бъдат неравнопоставени спрямо останалите, така че ние не подкрепяме предложения Проект за изменение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от групата народни представители от Коалиция за България. Необходимите средства Министерството на финансите ги каза – месечно те са около 80 млн. лв., в предвид, че не сме сложили увеличението, което се предвижда на 180 лв. от 1 юли и 200 лв. от 1 октомври. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря. Други колеги, които желаят – от тези, които са внесли становища, може и да не са внесли.
Госпожо Гонева, заповядайте – позицията на КНСБ по предложения Законопроект.
АСИЯ ГОНЕВА, КНСБ: Много благодаря за персоналната покана.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Министър, зам.-министри, госпожо Караиванова, колеги, партньори! Позицията на КНСБ няма да изненада никого, освен може би народните представители, които са за първи път народни представители или за първи път членове на тази Комисия, защото не за първи път се обсъжда подобно предложение.
Много подробно бяха изложени и мотивите от Министъра на труда. Само ще поспоря с него по термина „еднакъв принос“. Нямат еднакъв принос хората, които имат еднакъв пенсионен коефициент и еднакъв осигурителен стаж, когато са се пенсионирали в различни години, по простата причина, че хора, които са се пенсионирали преди 10, 20 г., някои и повече години, не са участвали във формирането на осигурителния доход, който ще ползвам аз, ако сега подам молба за последните 12 месеца. Така че няма как да разсъждаваме на тема „Равнопоставеност и справедливост” и да твърдим, че, видите ли, така ще стимулираме хората да се осигуряват, при положение, че на практика правим точно обратното. Ние им казваме: Вие може да се осигурявате на каквото Ви харесва, ако сте самоосигуряващи се, на нещо, което е на светло, и да получавате под масата, ако сте наемни работници, защото след това едни други по-глупави, които са по-честни, са формирали един по-висок доход, ние ще Ви го сложим във формулата и ще Ви отпуснем една пенсия.
Няма друга държава в света, повярвайте ми, в която да се преотпускат пенсии постоянно. Ние това правим. В това число, и с това, за което говори министърът, че допускаме да преопределяме пенсии, когато хората след пенсионирането работят и получават възнаграждение, и формират нов коефициент. Дори им позволяваме да се представят само с нов стаж и не държим сметка какво се случва на тази база.
Ако ние вземем дохода от 2013 г., който е всъщност от 2012 г., и преизчислим спрямо този доход индивидуалните пенсионни коефициенти, какво ще се случи? Плачевен ще е резултатът. Уверявам Ви, че ще е плачевен.
Много Ви моля, уважаеми народни представители, да бъдете много внимателни, когато обсъждаме такива въпроси.
Да кажа и една дума и по онова, което сега управляващото мнозинство предлага.
Господин Гьоков, всички съвременни контрибутивни системи съдържат гарантирани минимални равнища на престациите – една дума, която може би не всички разбират, но аз обичам, да – на всичко, което се плаща. Имаме минимални обезщетения по рисковете, имаме минимални размери на пенсиите по различните видове пенсии.
Ние вчера поздравихме правителството и коалиционните партньори за амбицията да се обърнат към адекватността на пенсиите с една първа такава крачка. Да, с едно голямо особено мнение каза това КНСБ, защото благодарение на това, че всяка година когато ние с Вас обсъждаме бюджета на Държавното обществено осигуряване и Ви уверяваме, че приходите са подценени, че е редно първата година, когато прилагаме едно споразумение между социалните партньори за нов подход на увеличение вече на всички пенсии през формулата, през приноса на всяка година осигурителен стаж, някак си не ни давате достатъчно доверие на това, което Ви казваме. Само, че едни 50 милиона допълнителни приходи вече похарчихме, нали така? Служебното правителство раздаде едни добавчици за Великден. Не е лошо като подход, но това доказва, че наистина може би трябва малко повечко доверие да даваме на социалните партньори, когато те предлагат и обсъждат този въпрос.
И наистина ние подкрепяме този подход, независимо че всъщност минималните пенсии за тази година ще пораснат 10 пъти, защото е толкова – 24 и нещо процента е увеличението, при две и четири, което правим през формулата, но за следващата година, много Ви моля, ние ще Ви направим конкретни предложения, минимумът, който трябва да направим през формулата за всички пенсии, би трябвало да бъде поне едно и две, за да стигнем до това заветно едно и половина малко по-бързо.
И тъй като вече по медиите различни големи експерти по социално осигуряване започнаха да вият, че, видите ли, увеличението на минималните размери на пенсиите сега трябва да го покрием с нови изисквания за възраст и стаж, искам да Ви уверя, че нито КНСБ, нито братската конфедерация от „Подкрепа“ сме готови да подкрепим каквито и да са нови подобни стъпки. Мастилото от споразумението, което сме подписали още не изсъхнало и аз наистина Ви моля да има – и то с правителството, част от правителството, но същият премиер, голяма част от министрите, това нещо е представено пред Европейската комисия, то е, така да се каже, поръсено, така че нека нашите амбиции да бъдат наистина по този начин да увеличаваме пенсиите и, разбира се, редно е да се обърнем и към максималния размер на пенсиите и малко по-раничко, отколкото пише в момента в Закона, там пише 2019 г., ако можем да направим и тази крачка.
И една дума наистина към господин Гьоков, с който ние иначе си имаме спорове и приказка като експерти – борбата с бедността.
Вие сте прав с всички данни, които бяха споменати, но борбата с бедността е нещо изключително сложно. В самото Ваше изказване, наречено „Мотиви“, беше ясно, че там става въпрос и за жилища, за това че имаме материални лишения, не става въпрос само за лишения от доходи, доста комплексен е подходът. Наистина трябва да се борим. Битката с бедността и социалното изключване е през материята, която управлява наистина Министерството на труда и социалната политика и агенциите, които са там, и през Закона за социалните услуги, и през Закона за хората с увреждания – ние с удоволствие ще работим с Вас.
И за да оползотворя това, че ми дадохте любезно думата и не ме прекъсвате, господин Председател, ще си позволя на края да оправя една молба. Ще се обърна лично към Вас, защото сте доктор и ще ме разберете. Не поощрявайте, моля Ви, правителството и намеренията за това, че може да се постигне ново решение, с нова методология на оценка на трудоспособността, защото работа върши и махалото, за няколко месеца. Аз вече не помня кога примерно господин Дянков беше министър на финансите, но по негово време той прави декларации как, видите ли, ей сега на, и от тогава колегите работят. Нека да не ги притискаме, нека да си дадем достатъчно време, защото ще направим нови глупости. (Реплики.) Не искам да говоря за този бивш министър.
Искам да кажа и една добра дума за хората, които работят в ТЕЛК-овете. Нека да не ги клеймим всички. Това са хора, които се произнасят по документи. Обаче те носят крайната отговорност. А за да стигнат хората до Комисията, там има една редичка от други предходни хора, които трябва да намерим начин и те да носят отговорност. Разбира се, че има и фалшива документация, но няма фалшиви инвалидни пенсии, уважаеми дами и господа. Колегите отпускат инвалидна пенсия на база на валиден документ. Така че трябва да бъдем внимателни и, пак повтарям, наистина, нека да не пресираме решението на този въпрос, защото сложна е системата, която Световната здравна организация предлага. Тя дава доби резултати, нека да се опитаме да я внедрим, както трябва.
Много благодаря за вниманието, господин Адемов. Виждам, че когато не съм дала писмено становище, нямате основание да ми дадете само две минутки, така че може би така да процедирам и за в бъдеще. Благодаря. Шегата на страна.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Други колеги?
Заповядайте. (Прави жест с ръка.) Този поздрав много не ми харесва, но… По друг начин трябваше да поискате думата.
Краткият вариант на Вашето предложение.
КОСТАДИН НЕНОВ: Благодаря.
Господин Председател, господин Министър! Мислех, че и старите пенсионери са участвали в нарастване на осигурителния доход чрез инфраструктурата. Къде се намираме ние сега, кой го построи това? Ние сме построили и нашите бащи. Тук какво е направено? Изчегъртана е там – една-две петолъчки са изчегъртани и това било…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ще Ви моля по Проекта, а не по петолъчките, защото дискусията е сложна.
КОСТАДИН НЕНОВ: Не, ние имаме участие в железопътни линии, имаме пътища, ние сме образовали това поколение. Имаме електрически мрежи, имаме електростанции, ВЕЦ-ове, ТЕЦ-ове, Атомната електроцентрала, Нефтохимическия комбинат и други предприятия.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Отново се обръщам…
КОСТАДИН НЕНОВ: Те са създадени от нас.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: …с молба, с гореща молба – по Проекта, защото централи… Това е друга дискусия. Тази дискусия сега е по Кодекса за социално осигуряване.
КОСТАДИН НЕНОВ: Но така да се говори, мисля, че това нас ни обижда. И ако моята дъщеря ми каже един ден: Нямаш участие в апартамента, който аз съм й дал, като госпожа Гонева, направо ще я хвана за врата и ще я изпратя на аерогарата. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Други колеги преди народните представители?
Полковник Иванов, заповядайте. Много накратко обаче.
АТАНАС ИВАНОВ: Уважаеми господин Министър, господа заместници, госпожа Караиванов, уважаеми народни представители! Проблемът с преизчисляването на пенсиите е поставен много отдавна. Той бе остро поставен от нас, от Съюза на запасните офицери, още през месец април миналата година, когато беше министър Калфин. След него дойдоха трима министри, вече и господин Петков – четвъртият. Никой не отказваше тогава, че да, това е справедливо и трябва да се направи някакво преизчисляване на пенсиите, за да може тези пенсии, които са отпуснати досега, към края на 2016 г. и края на 2017 г., да бъдат малко повдигнати в сравнение с новоотпусканите, поради ръста на осигурителния доход. Тук беше споменато, че той вече е нараснал близо два пъти от 2007 г. Затова аз считам, че институциите, които дадоха, фактически всички дадоха отрицателно становище – останах с такова впечатление. Мисля, че не бъркам, нали? Така. Добре, какъв е пътят тогава? Кажете! По какъв път да бъдат повишени пенсиите на хората, които са заварени пенсионери? Аз оставам изненадан от изказването на госпожа Гонева. Все пак тя би следвало да защитава своите бивши членове на синдиката, да откажем военнослужещите – тук има едно негативно отношение към отпуснатите пенсии по чл. 69, видите ли, че те били много високи. Смятам, че това не е много точно и справедливо, тъй като средната пенсия и тяхната е 555 лв. по данни на Националния осигурителен институт.
И все пак мен ме вълнува въпросът, ще има ли някакъв изход от това положение? Някой ще се престрашили да каже как да стане? Едно преизчисляване беше направено в 2000 г., когато влезе Кодекса, второ в 2007 г., сега трябва да се направи след 10 години ново преизчисляване на пенсиите. Кажете кой да бъде доходът! Това е големият проблем. Тук се предлага 2013 г., аз така разбрах. Съжалявам, че не съм се запознал със становищата на отделните институции. Може да се помисли да се отиде към друга година, да не е да кажем 2013 г., да се отиде към 2012 г. Но по-нисък осигурителен доход за преизчисляване на пенсиите от 618 лв. няма да достигне своята цел. Няма да достигне! Всички, които сега са заверени с що-годе малко по-висока пенсия от 380-400 лв., ще запазят досегашните си размери. Това е истина! Вземете го, преизчислете го, вижте го и ще бъде точно така.
Мисля, че тази процедура трябва да продължи и сега, когато се прави бюджета за 2018 г., този въпрос да бъде поставен за разглеждане и действително да се направи едно преизчисляване на пенсиите от 1 юли 2018 г. Мисля, че нашето искане не е несправедливо, отговаря на исканията на хората, отговаря на потребностите на хората, не само на техните искания. Вие виждате увеличава се парно, увеличава се топла вода, увеличава се електроенергия, увеличават се цените. Сега, онзи ден, имаше една справка за месата, за сирената, за произведенията и така нататък. Трябва да се има предвид! Не искам сега тук да ви запознавам с някои неща, ще кажете, че си ги измислям. Срещам се с хора, които сега имат по 200-250 лв. пенсия. Ами, той само за парно трябва да плати 150 лв. – и не голям апартамент, един много малък.
Предлагам на членовете на Комисията този въпрос да се разгледа, не знам каква ще бъде процедурата, но да влезе в едно предстоящо, както се казва, изграждане на бюджета на НОИ за следващата година – 2018 г., проблемът за преизчисляването на пенсиите да бъде поставен.
Спомням си, че даже и Вашият предшественик, господин Петков, не мога да си спомня името му сега, той каза, че не са проблем парите за едно преизчисляване на пенсиите. Мисля, че е някъде съветник на някого сега, не знам точно къде. Мисля, че и Вие ще потвърдите това, защото все пак и средната работна заплата в България вече нараства. Може би не всичко отива към нея, в това спор няма, но тя дава възможност за по-големи приходи в бюджета.
Ние даже предлагаме в следващата година, 2018 г., извинявам се за малко удълженото време, да се ползва от 8-10% от така наречения „Сребърен фонд”, който се набира от приватизацията. Той вече има към 3 милиарда и мисля, че от следващата година вече може да се иска неговото използване, а те са към 540 милиона.
Може би ще трябва да отидем към един проблем, да не се плащат коледни и великденски надбавки към 120 милиона и някои други такива процедури, увеличаването на осигурителната вноска… Доколкото си спомням, тя беше навремето 30%. Ние сега като че ли все гледаме да не обидим индустриалците и хората, които…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин полковник, ще Ви помоля да не обидим народните представители, които чакат да се изкажат, нали така?
АТАНАС ИВАНОВ: Извиних се. Казах, че малко удължавам времето, но мисля, че средства могат да се намерят. Затова апелирам този въпрос нека да не бъде закрит, а да бъде открит.
Съжалявам, но Швейцарското правило, с което се увеличават пенсиите не удовлетворява.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Иванов.
АТАНАС ИВАНОВ: Само един момент! Вчера заместник министър-председателят каза, че в следващата година пенсиите ще бъдат увеличени с по-голям процент. С какъв по-голям процент?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Колеги народни представители, имате думата за изказване.
Въпроси към вносителите, мнения, предложения?
Госпожа Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми министри, заместник-министри, госпожо Караиванова, представители на работодателски и синдикални организации, гости! От парламентарната група на ГЕРБ внимателно анализирахме предложението. Подходихме експертно, с нужните актюерски разчети, запознахме се и с подробните становища, разчетите, които ни бяха дадени от Национално осигурителния институт.
Първо, имам едни въпрос към вносителите по отношение на визираният средномесечен осигурителен доход. Вие предлагате преизчисляване на всички отпуснати пенсии до 31 декември 2012 г., като индивидуалният коефициент на лицето се умножи със средномесечния осигурителен доход за страната за 2013 г. Посочили сте, че този средномесечен осигурителен доход е 618,06 лв. Обаче за отчетения период за 2013 г. и публикуван на интернет страниците на Национално осигурителния институт, както и във всички статистически справочници и годишници на НОИ, средномесечният осигурителен доход за 2013 г. е 648,73 лв., а не визираният във Вашия Законопроект 618,06 лв. Така че моят въпрос е – това е една важна грешка в предложения Ви Законопроект, да ми отговорите кой средномесечен осигурителен доход визирате – за 2013 г. или за 2012 г.?
Ще кажа само, че ще бъдем по-обстоятелствени в залата. Няма да подкрепим това предложение. Имаме редица доводи, но също така много важен довод за нас да не бъде подкрепено това предложение, освен казаните в становищата, това е, че обезпечаването на това предложение изисква много голям финансов ресурс – 570 млн. лв. за периода от юли до декември.
Моят въпрос е, от къде предлагате…(Реплики.)
Петстотин и седемдесет милиона лева! Ще Ви кажа защо визирам тази сума – 570 млн. лв., а не 480 млн. лв., господин Недялков, защото ние имаме намерение да повишим минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст на 180 лв. от 1 юли и 200 лв. от 1 октомври. Разчетът за тези средства – 570 лв. са правени на база планирано увеличаване на минималната пенсия. Затова е тази разлика между 480 млн. лв. и 570 млн. лв.
Моят въпрос е, откъде предлагате тези 570 млн. лв. да се вземат до края на годината, за да се обезпечи финансово това предложение? Без актуализация на бюджета на Държаното обществено осигуряване и на държавния бюджет няма как това нещо да стане. Искам да подчертая дебело, че актуализацията на бюджета може да се прави само от Министерския съвет и в този смисъл тази Ваша инициатива е необвързана с правомощията на народни представители да променяте държавния бюджет. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам. (Реплики.)
Накрая ще отговорите като вносител.
Заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Господин Председателю, уважаеми господин Министър! Не исках да бъде като реплика, защото това някак си нажежава нещата, но в разсъжденията, че доходът и цифрата е много голяма, особено за тази година, защото се предвиждат увеличение на два пъти на минималната пенсия на 180 и на 200 лв., като че ли не се връзва със сметките, защото, ако първо се направи преизчисляването, а после се дигне минималният, долният праг, минималната пенсия, то тогава резултатите ще бъдат по-ниско, може би, от 480 млн. лв., и Вие разбирате защо, ако това стане така.
Аз не бих отговорил на въпроса – мисля, че системата на бюджета има достатъчно финансов ресурс, който да направи това нещо. Да, като народни представители не можем да внесем предложение за изменение на бюджета, но можем да приемем или да не приемем бюджет. Въпреки, че съм първа година народен представител, това го знам, то е навсякъде в йерархията и структурата на управлението на държавата.
Би трябвало също така да помислим върху някой от концептуалните виждания. Вдигането на минималната пенсия съответства ли на правилото, че за равен принос в пенсионната система, особено на тези, които са били на най-ниското ниво на заплащате тогава, следва ли, че техният принос ще бъде отчетен? Или този, който сега взима 200 лв. пенсия, и този, който досега е вземал минималната пенсия 165 или 175 лв., са били с еднакъв принос, след като от тук нататък ще получават равни пенсии, дори основни пенсии, към тях да се натрупват.
И другото, мисля, че тази система на преизчисляването на пенсиите, колкото и тя да изглежда едно напрежение, както се изразяват в становищата някой на държавното обществено осигуряване и на държавния бюджет, смятам, че тя създава много по-голяма справедливост при получаването на пенсиите на хората. Смятам го така, защото всички хора считат, че дисбалансите в пенсионната система през времето, за което говори господин Министърът, той е изключителен специалист, но са се получили дисбаланси в цялата пенсионна система. В едно от становището, което сме получили, има даже да се промени цялата пенсионна система, да се мисли за тяхната промяна. Смятам обаче, че това предложение, което е направено от нашата парламентарна група, все пак е решава някой проблеми с дисбалансите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви. Реплики към изказването на господин Недялков?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, господин Недялков! Искам да Ви кажа, че и без това дефицитът на държавното обществено осигуряване е много висок и, ако приемем това предложение, ще натоварим още системата. Нека не забравяме, че близо 50% от парите за пенсии, които се изплащат, са от държавния бюджет и с това предложение още повече ще го натоварим.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Втора реплика? Не виждам.
Господин Недялков, дуплика искате ли?
Заповядайте.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Разбира се, и аз разбирам, че това е така. Но и моето виждане, и моето разбиране, и моята позиция са, че един път завинаги трябва да се оправят диспропорциите в пенсиите, които има. Аз не говоря за еднакви пенсии. Напротив, това правило, което Вие възприемате – да се повишават минималните пенсии на два пъти, повече стеснява праговете, след като отгоре не отваряме и максималната пенсия. Разбирате ли? Този марж още повече се стеснява. Аз говоря наистина за приноса на хората. Но на базата на приноса, който те имат, коефициентите, които са натрупали, те трябва да получат една по-справедлива пенсия, за да могат да живеят по-достойно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря. Други изказвания?
Господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители, уважаеми гости!
Аз няма да оспорвам експертността и да си мерим експертностите тук, защото всеки има някакво виждаме, дори да не е съвсем експерт, но има някакво политическо виждане по въпроса с пенсиите, въобще по доходите на хората в България, и никой в тази зала, и никъде в България, не може да отрече, че проблем има.
Ние от парламентарната група на „БСП за България“ сме предложили едно решение на този проблем. Не напълно решение. Някаква възможност за подобряване на ситуацията с доходите на пенсионерите.
Ясно е, че разходно-покривният модел, който в момента е възприет в България, не може в пълна степен да отрази осигурителния принос на лицата, но в никакъв случай няма как да ме убедите, че един учител, който е дал своя осигурителен принос преди 20 години, преди 2000-та година, преди да се направи прословутата реформа, и е бил на някакво ниво спрямо осигурителния доход по онова време, трябва да получава два пъти по-ниска пенсия, отколкото от един учител, който се е пенсионирал, да речем, предходната година.
Сигурно може да ми изкарате експертни заключения и виждания по въпроса, но от човешка гледна точка, от гледна точка на справедливостта, това няма как да ми го докажете.
Ние сме направили едно предложение. То се приема от обществото и особено от пенсионерите.
В други държави може да има други подходи и начини възприети. Ние, прилагайки тези подходи и начини, швейцарски правила, които ту прилагаме, ту не прилагаме в годините назад, не ни решават проблема, защото задълбочихме разликите между староотпуснатите, старите пенсии и новите пенсии, ако мога така да ги нарека. Твърдите, че нашето предложение е непозната в осигурителната практика при изчисляването на пенсиите. Аз обаче ще задам един въпрос: познато ли е в осигурителната практика на други държави това, което се случи 2000-та година с пенсиите на пенсионерите, които бяха намалени почти в пъти. (Реплики.) Преизчислявани пак също! Можем да твърдим тук, че не е вярно, но аз мога да Ви дам от моите приемни хората, които идват при мен и си носят пенсиите, които са получавали преди това, преди 2000-та година, след нея, и как се развиват пенсиите до момента.
Знам, че, както казвате, има… Господин Министърът каза, че предлагам преизчисляване на основната пенсия. Не, дайте ми по основната пенсия да преизчислим! Добавки ги оставете! Значи, по-нататък ще мислим за всичко останало. Сега са неадекватно ниски пенсиите. Не предлагате никакво решение. Значи, увеличаването на минималните пенсии сега, стигаме тук за гарантиране на минимални размери на престациите. Ами, нима длъжникът в случая има само задължения да гарантира минимални размери? Няма ли задължение към всички останалите да гарантира пенсиите? Включително максималния размер на пенсиите.
Знам, че е хубаво да кажем, че борбата с бедността е през материята, която се управлява от Министерството на труда и социалната политика, но когато се налага да работим с една трета, предмет на тази материя стават една трета и нагоре от българите. Тогава вече става опасно да прехвърляме само на Министерството на труда и социалната политика, тоест на социалното подпомагане.
Можем да разсъждаваме по въпроса с пенсиите изключително много и дълго, защото хората, които получават пенсии, остават с чувството за несправедливо отношение към тях. Няма как да ги убедим, че техният осигурителен принос е бил малък и затова получават такива ниски пенсии. Ето чухте, че тук преди това изказващият се каза: ние сме построили тази държава. Най-малкото за това!
Министерството на финансите казаха възможности за практическа реализация – 480 млн. лв. изисква актуализацията на държавното обществено осигуряване на бюджета или на държавния бюджет. А нима увеличаването на минималната пенсия и свързаните с нея пенсии не изисква актуализация на този бюджет? И това дали са 480 милиона или 570 милиона, нашите сметки – аз не твърдя, че пак са окончателни и трайни, смятаме, че трябват около 800 млн. и 1 млрд. лв. на година за това преизчисляване на пенсиите. Ако това, колко процента от държавния бюджет се прехвърлят към държавното обществено осигуряване, вярно, че са де факто и на практика 50 – 51, 52%, но пак ще задам въпроса: дали в държавата се изпълняват ангажименти към осигурителния фонд с внасяне на осигуровките на държавните служители, на всички, за които тя има задължения да ги внася. Ако приспаднем тези задължения от този процент, ще остане доста по-нисък процентът на дотацията на държавното обществено осигуряване.
Няма да продължавам нататък, а само да спомена за …(Реплики.)
Не, аз спирам. Не искам на никого да променям и да… Знам какъв ще бъде резултатът, без значение кой, как гласува – ще знам окончателния резултат. Но лошото е, че и хората знаят окончателния резултат и пак няма да получат нищо насреща.
Дали е грешка 2012 г.? На всички е ясно, че записаното е 618.06 лв. – средно-осигурителният доход за 2012 г. Може би объркването при подготовката на мотивите и сметките са правени върху него при оценка на въздействието. Може би да се има предвид, че през 2013 г. е станал известен, да речем, осигурителният доход за 2012 г. – 618.06 лв.
Спирам до тук. Знам, че ще бъде отхвърлен Законопроектът. Сигурен съм в това. Ако не тук, в залата на Народното събрание, както беше отхвърлен другият Законопроект от днес, но апелирам към управляващата коалиция да търсят решение на въпроса с ниските доходи на пенсионерите.
Значи трудно ще ги залъгваме още толкова години, колкото сме ги залъгвали с тези пенсии. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря. Реплики към изказването.
Заповядайте. Въпрос, реплика или каквото ще да е друго?
ЮЛИЯН ПАПАШИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, Заместник-министър, гости и уважаеми колеги!
Аз имам един въпрос към вносителите на този Законопроект. Как ще оцените внесения от Вас Законопроект след девет, по точно осем дадени писмени становища, едно получено днес тук, от госпожата от КНСБ, как ще установите Вашия Законопроект след тези девет дадени становища, от които едно единствено е само положително – това на КТ „Подкрепа“?
Във Вашите думи още от сега личи, че търсите повече популизма, повече говоренето, повече харесването на избирателите, отколкото постигането на някакъв ефект с приемането на този Законопроект.
Вие сами го казахте – хората много харесват това говорене. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Други реплики?
Заповядайте, господин Константинов.
ИВАЙЛО КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми господин Председател, господин Министър, колеги, гости! Моята реплика е към господин Гьоков и по-скоро към финала на изказването му.
Уверявам Ви господин Гьоков, че няма присъстващ на тази маса, който не мисли за повишаването на доходите на хората. Но Вие не отговорихте на първия въпрос, който Ви постави колежката: как и откъде? Държавният бюджет е един организъм – за да дадем живот на черния дроб, трябва да осакатим бъбрека или сърцето например. Как да се случи? Откъде да ги вземем? Всички ние искаме това да се случи.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други реплики? Не виждам.
Дуплика господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители и гости!
Интересен въпрос ми зададохте. От девет становища – едно положително. Аз само ще Ви задам или ще Ви кажа, ако може би не знаете, не сте длъжни да наблюдавате, но аз си спомням, че така няма нито едно положително становище относно предприемането на бюджетите. Нито на ДОО-то, нито на Здравната каса, нито на държавния бюджет. Включително и в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Но това не Ви пречи на Вас да гласувате „за” тези бюджети. Нали? Ами, така е! Аз не съм видял някоя година да е имало одобрение от Националния съвет за тристранно сътрудничество за бюджетите. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, оставете господин Гьоков…
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Становищата не ме притесняват. Това, което правим ние, не е популизъм. Това са сметки. То е направено веднъж 2007 г., от 2008 г. са преизчислени пенсиите, хората са доволни. Това не е взривило пенсионната система. Не е нарушило баланса в държавата по никакъв начин. Отразило се добре на доходите на пенсионерите.
На въпросите, които ми задавате, Ви отговарям, както смятам за нормално.
Значи, казвате, че мислите за хората, ама аз ще Ви кажа, че само с мислене не става! Трябват и някакви действия. Защото от мислене… През последните осем години от мислене – даже не прилагаха тогавашните правителства, които в по-голямата си част сега са от сегашното правителство, не прилагаха и Швейцарското правило, си спомням, и лишиха пенсионирате от някакви проценти увеличение на пенсията. Или Вие не си го спомняте това?
Откъде ще дойдат от бюджета пари? Ами, аз си спомням, че между другото и тук Асия Гонева Ви каза преди малко, че силно подценявате приходната част на бюджета. Това Ви е практика.
Миналата година при бюджет със сътресения и в не знам си какво, успя бюджетът без да правим някакви актуализации, да извади 1 милиард за саниране, да извади 1 милиард за въоръжения, за ремонтите.
Значи, аз не знам как ми задавате въпрос: черен дроб ли, бял дроб ли, сърце ли. Не знам кое е. Просто казвам, че бюджетът има възможност и дори без актуализация да поеме едно такова увеличаване на пенсиите.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков. (Реплики.)
Няма дуплика. Вие направихте реплика. Той има право на дуплика.
Колеги, други изказвания?
Аз искам да кажа няколко думи. Ще бъда малко по-подробен в залата, когато се обсъжда този Законопроект. Но искам да уточня някой неща, които чухме тук в тази зала.
Първо, няма такъв термин „стари и нови пенсии”. Има пенсии, които са отпуснати в различно време, при различен осигурителен доход.
Второ, няма нито една пенсия, господин Гьоков, запомнете го това нещо, за да може да давате коректни и адекватни отговори на Вашите избиратели. Задават ни ги и на нас. Две хилядната година, ако прочетете тогавашния Кодекс за задължително обществено осигуряване, вече забравих как се казва, в този Кодекс за задължително обществено осигуряване има текстове, които казват, че всички пенсии, тези които Вие наричате „стари”, са осъвременени и когато при осъвременяването на тези пенсии се получи размер на пенсията по-нисък от получавания, остава получаваният размер на пенсията. Така че няма опции за намаляване размера на получаваните пенсии.
На следващо място, искам да направя един коментар и на това, което беше казано тук, че сегашните пенсионери нямат участие в осигурителния принос, в ръста на осигурителния доход. А това е така. Само, че само от осигурителни вноски ли се оформя приходната част на бюджета на държавното обществено осигуряване или има още трансфер, който е близо 50% от Министерството на финансите? Този трансфер, забележете, е от данъци. В тези данъци най-големият инвеститор в държавата е пенсионната система. Нали знаете, че 9 милиарда са разходи за пенсии! Така че трябва да бъдем малко по-внимателни по тази тема, защото 50% идват от данъци в приходната част на бюджета на държавното обществено осигуряване. Четири милиарда и 400 милиона тази година е трансферът от Министерството на финансите към бюджета на държавното обществено осигуряване.
И на последно място, понеже се твърди, че няма нужда от актуализация на бюджета на държавното обществено осигуряване при реализирането на мерките от управленската програма на правителството – тези 200 или 180 лв., 200 лв. до края на годината.
Колеги, това е така, естествено, защото през първите четири месеца или пет месеца на тази година преизпълнението на бюджета е малко над 100 милиона на приходите в бюджета на държавното обществено осигуряване. Само че тук имаме представител на Министерството на финансите, който отговаря за разходни политики, и той ще Ви каже, че всяка година, когато има такова преизпълнение на приходната част на бюджета на държавното обществено осигуряване от осигурителни вноски, тогава трансферът, който се дължи от Министерството на финансите, в края на годината се намалява с изпълнението. Така че на практика с това политическо решение има актуализация на бюджета на държавното обществено осигуряване, макар и под друга форма.
Други изказвания, колеги, или реплики към това, което казах преди малко? Не виждам.
Тогава ми позволете да подложа на гласуване Законопроекта за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-1, с вносител Корнелия Нинова и група народни представители.
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува със „за”.
Освен тези, които гласуват в момента в залата, заявили „за” са Албена Найденова, Ерол Мехмед и Весела Лечева.
С двамата Калин Поповски и Димитър Гечев, които са „въздържали се“, 10 на 10 – предложението не се приема. Така е по нашия Правилник.
Благодаря Ви за участието в тази дискусия, колеги.
Благодаря на колегите от Министерството на труда и социалната политика и от Министерството на финансите, и от НОИ, и всички останали.

Ще Ви помоля да останете за много важната трета точка:
ОТЧЕТ НА ДЕЙНОСТТА НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ И СОЦИАЛЕН СЪВЕТ.

Къде е господин Дулевски? (Народни представители напускат залата.)
Защо ще отсъствате, колеги, защо тръгвате? Нали искате да бъдете членове на Комисията. По желание е. (Реплики.)
Останете, всеки има проблеми, моля Ви! (Разговори встрани от микрофоните.)
Господин Дулевски, заповядайте.
Извинявайте, колеги! Колеги, моля да седнем около масата!
Господин Дулевски, заповядайте, имате думата.
Заповядайте, колеги, вярно е, че времето напредна, но това е положението, така е в Социалната комисия.
ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисия по труда, социалната и демографската политика! Позволете ми съвсем накратко, тъй като ние сме представили подробен отчет за дейността, да представя само някои основни елементи от този отчет и, след това съм на разположение да отговарям на Вашите въпроси.
Отчетът е структуриран съгласно законовите функции и изисквания пред Икономическия и социален съвет за дейността му, тоест разработване на актове, становища, анализи и резолюции, организиране на консултации и дискусии и поддържане на връзките за сътрудничеството с Европейския икономически и социален комитет и други сродни организации.
По първата част, Икономическият и социален съвет е разработил и показал определени актове, резолюции и становища. Бих ги класифицирал в две основни посоки: едните са насочени към европейската тематика, към глобалните проблеми на Европейския съюз и най-вече към проблемите на Стратегия „Европа 2020“, посветени са на Европейския семестър, на препоръките към България по Националната програма за реформи, също така за ролята и мястото, институционалните механизми за включване на гражданските организации в този семестър. Смея да кажа, че ние търсим области за да не дублираме дейността на останалата част от социалния диалог, тъй като при нас е типично организиран граждански диалог, Икономическият и социален съвет вече четвърта пета година се насочи към една ниша, която стои малко празна в сферата на гражданския и социалния диалог, това е „Европа 2020“, Стратегия „Европа 2020“, Европейският семестър и целият цикъл по наблюдение, което Европейската комисия оказва към България в неговата реализация. Имаме конкретни препоръки, предоставени са, аз няма да се спирам върху тях.
Другата линия на разработените и приети от Съвета актове е свързана с, нека да река така, според нас, най-ключовите проблеми, стратегически на България. И веднага ще кажа, последните две три години, освен проблемите на отделните структурни водещи реформи – здравеопазване, административни, намаляване на пречките пред Бизнеса и така нататък, ние идентифицираме като ключов проблем, с много ограничения пред развитието на страната, демографията и човешкия капитал. Но, искам да поясня – в нашите позиции ние не разбираме демографията само и толкова като увеличаване броя на децата, родени от една жена, или в семейството. Този ефект ще рефлектира след 20 – 25 години върху пазара на труда.
Нашите изследвания и документи, които приемаме, разглеждат демографския проблем и проблемите на човешкия капитал в две посоки. За нас демографският проблем се нарича „миграция”. Но не само външна миграция,, защото понякога се фокусираме само върху напускането на страната, много по-сериозно стои проблемът за нас на вътрешната миграция, обезлюдяването на малките населени места и градчета в страната. В тази връзка сме предоставили на Вашето внимание, позволих си да изпратя до уважаемите членове на Комисията пет акта, един от тях е свързан с миграционните нагласи на завършващите средно образование в България. Втори път ние провеждаме собствено изследване, сред 2200 завършващи ученици, тази година – 2016 г. – 2017 г., които анкетираме в цялата страна, изключително представително, за да разберем намеренията им. Втори път се потвърждава една и съща цифра, много интересно, просто само си позволявам две минути да Ви кажа, средно за страната, от тези, които завършват тази година – випуск 2016 г. – 2017 г., средно две трети от завършващите средно образование в България са с намерение, не че го реализират, са с намерение да напуснат мястото, където живеят. Колкото по-надолу слизаме в малките населени места, толкова се увеличава процентът. За областните градове, малките, установяваме около 80% миграционна нагласа. Пак казвам, правя разлика между реализация, но нагласа.
Второто нещо, което тук…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Извинете, че Ви прекъсвам, защото ще забравя по-късно, съжалявам, че го правя по този начин.
Понеже казахте за тези 80%, такова проучване е направено в Медицинския университет, тук, в София, студенти, които са петокурсници – същият процент, 80% са с нагласи да емигрират в чужбина.
Извинявам се още веднъж.
ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: Само още две реплики да вкарам в това уточнение. Ние направихме много крос анализи. Все пак на фона на общата картина е важно каква е реакцията и психопортретът, нека да кажа, на отделните разрези по успех и причини примерно.
Основната причина, която констатираме сред младежите, които имат намерение да напуснат мястото на живеене след завършване на средно образование, е липсата на подходяща работа и доходи. Това са основните, но те са свързани двете. Колкото, обаче, нараства успехът на ученика, а то е свързано и с по-високото образование на семейството, толкова повече изискването към подходяща работа се увеличава. Интересно също е да споделя с Вас, че около 30% от учениците посочват като причина, като проблем на населеното си място, не доброто образование, което получават. И това се получава втора година – 30% заявяват, че получават не добро образование.
Това са, разбира се, вътрешните миграции.
Що се касае за външната миграция, потенциалът също сме го оценили, той общо-взето се потвърждава от данните, които след това се появяват. Ние наблюдаваме едно увеличено нарастване на желанието за излизане навън, но не казваме миграция, защото първото излизане минава през образование, с нарастване на успеха на децата и с нарастване образованието на родителите.
Установяваме, че има вече нагласи, семействата са причината за нагласите в тези деца.
Второто нещо в тази област, и свършвам, установяваме, че при децата с най-високо образование и с най-висок успех, и с най-високо образование на родителите, причината за напускане на България, най-широко казано – не казвам пак емиграция, да заминат да учат или да живеят, или да работят, причината е, че те търсят по-висок стандарт и доходи. Това е техният отговор – по-висок стандарт и доходи. Те търсят по-трайно излизане. Колкото е по-нисък успехът и образованието на родителите, причината е осигуряване на издръжка на семейството. Хората без образование и техните деца искат да излязат временно от България, да изкарат някакви доходи и да се върнат.
И последното нещо, ние твърдим, че вече се формира феноменът: досегашната емиграция, ражда следващите много интензивни вълни на емиграция. Около 70% от тези деца, които имат намерение да излязат от България, заявяват, че имат близки и роднини, на които могат да разчитат, излизайки от България. Това и дава сигурност и увереност. Така го наричам аз: ефект – емиграцията ражда емиграцията.
И не на последно място, на първо място бих посочил, че на въпроса, или като причина „Защо искаш да излезеш от България?“, вкарали сме към въпроса „Не искаме да живеем в тази страна?“, искам да Ви кажа, че под 4% от децата в България, които имат намерение да заминат в чужбина, отговарят така. За нас това е ясно, че нашите деца, които тръгват към чужбина, не тръгват с някаква ненавист, отвращение или както искате го разберете към България, те излизат по други причини навън и ние наистина в нашите изследвания все се надяваме те да не са емигранти по душа, а просто гурбетчии и от друга гледна точка, добре обучени, които да се върнат някой ден.
Това е едното направление по което работим. Затова съм предложил на Вашето внимание от декември 2015 г. две разширени становища, които касаят политиките към младите хора, комплексни политики – според нас трябва да има обвързаност между политиките, не може само да интегрираме в образованието или само в пазара на труда, тоест комплексни политики към младите хора, както и възможностите за тяхната реализация. Това е първият ключ.
И вторият демографски проблем за нас е качественият. Това е преждевременното напускане на образователната система и изключителното влошено образователно и качествено равнище на подрастващите. България декларира преди години цел в „Европа 2020“ 11% дял на преждевременно напускащи от 18 до 24 години, които са без средно образование, ние настоявахме тогава, пред тогавашното правителство преди години, тази цел да бъде по амбициозна за България, предвид много сериозните ни проблеми, в момента ние вървим към 13 – 13,2, и това са преждевременно напуснали, които нямат средно образование и надолу. Този факт нямаше да бъде толкова притеснителен, защото сме с може би 2 – 2,5-процентни пункта над средноевропейското ниво, ако го няма другия факт. Ако вземем равнището на заетост точно тези 18 – 24 годишни млади хора в България с основно и по-ниско образование и го сравним със средноевропейското спрямо техните връстници, средноевропейското е два пъти, два пъти и нещо по високо. Тоест, ние имаме изключително сериозен проблем с младите хора, които нямат образование и са отпаднали рано или не са обхванати въобще в образователната система.
Спирам до тук от гледна точка на актовете, за да не отнемам Вашето внимание, знам че денят е много натоварен.
Втората посока на нашата дейност – това са консултациите и дискусиите, които организираме по закон. Стремим се, и аз също се стремя, да не правим просто дискусии или, бих казал, конференции, заради самите конференции да отчетем нещо, а търсим обвързаност. От една страна, ние правим дискусии и консултации с нашите партньори от Европейския икономически и социален комитет, на който и ние сме членове – 12 души от България, за да можем да лобираме чрез тези форуми за България през наши документи, които сме създали.
Давам един пример – направихме такава консултация, д-р Адемов присъстваше, по Европейския стълб за социални права. Този Европейски стълб за социални права, Европейската комисия беше насочила единствено и само за страните към Еврозоната. Доктор Адемов е свидетел, че благодарение на нашата реакция тук, в София, пред нашите партньори от Европейския икономически и социален комитет, ние настояхме това да се разшири и България да бъде включена, да няма Европа на две скорости – Еврозона и извън Еврозона, и това вече, наистина се върви към тази тенденция – Европейският стълб за социални права за всички страни членки, не само за Еврозоната.
И второто нещо, другата посока във Вашите консултации беше свързана с търсене на причините и решения във връзка с нашите констатации, особено за младите хора, и 2016 г. беше посветена на множество регионални срещи на място, в малки градчета предимно, в проблемни райони, срещи, на които искахме да съберем местната власт с младите хора, защото младите хора не знаеха бъдещото, а местната власт не знаеше техните проблеми.
Аз се радвам, че тук има представител на местната власт от Дупница, имахме и в Дупница такъв много сериозен форум, подобен, където беше обявено на децата какво бъдеще има Дупница. Те не знаеха много неща, те бяха много удовлетворени. Децата пък обявиха какво те искат от ръководството на Дупница. Може би ще направим и втора среща за да видим резултатите и така нататък, и се получиха някакви малки стъпки, не казвам големи стъпки. Според нас, срещата между местната власт и завършващите средно образование е необходима и ние се опитваме да играем ролята на някакъв мост, защото децата нямат никаква представа за великите неща, които мислим в районите – инфраструктури, развитие, те просто си мислят как да напуснат.
Също така, давам пример.
Миналата седмица, стремим се поне, да провеждаме консултации и дискусии преди да приемем наш акт, в момента ние разработваме няколко акта. Единият е за преждевременното напускане на образователната система, възможни решения. Миналата седмица организирахме с над 20 представители на директори, учители, институции, заинтересовани страни предварителна консултации. Днес аз тръгнах, но консултацията продължи, може би в петък ще приемем следващия акт, ще Ви го изпратя, разбира се, за професионалното образование и обучение, възможни решения в залата на със сигурност имаше около 20 представители на професионални центрове, професионални училища, Министерството на образованието, на труда, да се произнесат върху нашия документ.
В петък, когато ни е пленарната сесия, преди това, имаме широка консултация върху друг документ, който разработва Икономическия и социален съвет – това е ускоряване подготовката на България за членство в Еврозоната. Миналата седмица имахме също публично изслушване в Европейския икономически и социален комитет, бяхме поканени, присъства и д р Адемов, и министър Петков, по Бялата книга – петте сценария на Европа… (Реплики.)
Да, вече и документи за размисъл, които излязоха, и по нея също разработваме становище, което, дай Боже, да се достигне до консенсус.
Затварям до тук страницата.
Искам да Ви кажа, уважаеми народни представители, че не всичко, разбира се, е идеално гладко, защото в Икономическия и социален съвет равно представителство имат националните работодателски съюзи, лидери и силни личности, от другата страна една трета точно са националните синдикати, воглаве с техните президенти и вицепрезиденти.
И третият сектор, който също е силно представен в Икономическия и социален съвет, за да приемем един акт, за който аз говоря в момента, Законът повелява да се гласува с минимум три четвърти мнозинство от присъстващите. Когато казвам „ние разработваме и приемаме”, не съм сигурен все още в петък дали ще постигнем консенсус по Еврозоната, кога и как, не по ERM 2, Еврозоната, но се надявам, че ще прояви компромис между колегите в Икономическия и социален съвет и съответно ще се получи резултат.
На края ми позволете, не го казвам фамилиарно – аз съм тук може би за 14-ти път в тази зала, да благодаря на Комисията по труда, социалната и демографска политика, преди по труда и социална политика, защото, казвам го съвсем откровено, малко са държавните институции, такива отворени партньори към нашите мероприятия, в които сме срещали разбиране и подкрепа. Институционална и персонална. Не искам да назовавам персонална, но в залата има поне трима, четирима народни представители, с които не работим от днес и в момента не присъстващи в Комисията най-малко още толкова, както и с Министерството на труда и социалната политика, откъдето също срещаме сериозна подкрепа.
Мога да заявя, че ние сме готови, при Ваше желание, дори при Ваша заявка, да продължим този диалог в някакъв разширен формат, в затворени формати по ключови проблеми, както Вие предпочетете, но аз лично мисля, че ще бъде полезно за Вас, уважаеми народни представители, да чуете все пак независимият граждански диалог между работодатели, синдикати и трети сектор, когато я няма другата страна – примерно правителството, как те се опитват да търсят някакви допирни точки, дори и да не стигнат до консенсус, поне това е една ориентация за следващите стъпки в управлението, докъде и как са възможни и докъде и как са невъзможни.
Спирам, доктор Адемов, и се извинявам, ако малко повече говорих. Готов съм да отговоря на всички въпроси.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, професор Дулевски.
Искам да напомня на колегите, че в Икономическия и социален съвет становища се приемат с консенсус. Нали? За да се постигне такъв консенсус, трябва да се положат доста усилия.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения, съображения, изказвания.
Искам да продължа това, което каза господин Дулевски, за тази среща, която беше проведена в петък миналата седмица. Става въпрос, че на 1 март е публикувана от председателя на Европейската комисия, господин Юнкер, Бялата книга за настоящето и бъдещето на Европейския съюз, знаете за петте варианта. Освен това и Документът за размисъл е част от дискусията, която беше проведена.
Каква е идеята? Идеята е, че Европейската комисия се обръща към Икономическия и социален комитет, а те съответно към Икономическия и социален съвет в отделните държави членки, да проведат разширени дискусии, в рамките на които да възникнат различните предложения, различни идеи, тоест дискусията да тръгне отдолу нагоре, за да може, в крайна сметка Европейският парламент да вземе решение, което да бъде адекватно на очакванията на всички европейски граждани. Това беше само като информация.
Това, което искам да Ви кажа, е, че ние с господин Петър Танев, които присъствахме на тази дискусия, решихме на едно от следващите заседания да поканим господин Дулевски и министъра на Европейското развитие Лиляна Павлова и други участници в тази среща, за да може и колегите от двете ресорни комисии да бъдат запознати с тези много важни документи, които са част от предмета и обхвата от дейността на двете комисии.
През следващите седмици ще имаме възможност да организираме една такава среща на двете комисии, в рамките на които да обсъдим тези проблеми.
Това беше като допълнение към това, което чухме до тук.
Други мнения, колеги, други становища?
Господин Михаил Христов, заповядайте.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, проф. Дулевски!
Благодаря за доклада. Аз, като млад човек съм силно заинтересован от него. По мое мнение, Бизнесът и училищата трябва да са много тясно свързани, тъй като безработицата какво е – когато няма търсене, а има голямо предлагане. И мога да Ви дам пример за едно много успешно училище, в което всички завършили са 100% ангажирани в пазара на труда. За съжаление, училището не е към Министерството на образованието, а към Министерството на културата – това е Училището по каменоделство. Тъй като това е една много търсена професия не само в България, но и в чужбина, ето един пример, как Бизнесът и средното образование могат да си помагат. За мен, както казахте Вие, е между местната власт и младите, но като цяло, между Бизнесът и младите, тъй като Бизнесът създава работни места, не училищата. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Господин Гьон, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Нямам въпроси. Искам да кажа, че аз за пореден път слушам такъв доклад от Икономическия и социален съвет. Впечатлен съм от последователността и от работата, от важните теми, които разглеждате, и по които правите анализи и резолюции.
И предният път казах, ще ми се да вземем някоя тема, въпреки че ще е много сложно, по-щекотлива за обществото, не че тези не са такива, които разглеждате, но например – пенсиите, които разглеждахме, въпросът с бедността и пенсиите. Знам, че имате резолюция по бедността, но за пенсиите, за адекватността на пенсиите в съвременните условия, ми се ще нещо такова да направим. Не знам доколко е възможно и доколко може да се постигне въобще консенсус по тези въпрос. Но Ви поздравявам и с удоволствие ще подкрепим Икономическия и социален съвет.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Други мнения и становища?
Заповядайте, господин Дулевски, да отговорите. Коментирайте това, което колегите зададоха, като въпрос.
ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: Благодаря Ви.
Абсолютно съм съгласен, пропуснах наистина Бизнеса. Пропуснах го, защото той е винаги с нас. Така или иначе за мен е невъзможно и опасно, в кавички бих казал, ако аз правя събитие – бил той регионално или някъде другаде, не поканим социалните партньори, защото те са част от Съвета. Така че аз ги приемам като част от организаторите, а социалните партньори са до нас – синдикати и работодатели, и чрез тях да създадем връзката с местната власт и образованието. Аз с много голям интерес, и бих бил благодарен, ако ми дадете координати на това училище, и мога да Ви кажа, че съм готов да направим следваща стъпка – среща, дори да популяризираме, защото пропуснах да Ви кажа, че ние се стремим да популяризираме добрите практики. Ако тази успеваемост е толкова голяма, дори да го вкараме в документ – това е все пак една оценка, уважение на труда на тези хора за реализиране на тези проблеми.
Що се касае до втория въпрос – за темите по пенсионната реформа, при нас е много трудно да се постигне документ – наистина три четвърти мнозинство, казвам го откровено. Можем да организираме дебат, можем да организираме консултация, това е друга форма. Защо непременно трябва винаги всички да стигаме до консенсус? Дори да усетите къде са принципните разделения, аргументи – предполагам, че всички го знаят, между работодателите и синдикатите. Там ще бъде основно. Разбира се, имаме и представители на пенсионерски организации – там също има неща, които ще бъдат разглеждани. Това също е поле за информация. Пак казвам: не винаги консенсусът е възможен. Това е нещо доста трудно, и ако навсякъде говорим за консенсус – дори е съмнително.
Бих завършил със следното.
Доктор Адемов, аз Ви благодаря, че споменахте Бялата книга, но ако позволите само две минути. Понеже излезе следващият Документ за размисъл на Европейската комисия – така нареченият. След Бялата книга Европейската комисия фино вкара три. Ще бъда съвсем откровен. За мен темата, която може би трябва да дискутираме е, каква позиция да заеме България? Моето лично мнение е, че до декември ние не заемем ли позиция, не използваме ли българското председателство, ние ще бъдем във втората част на Европа. Мога да го докажа след документите, които изскочиха. Дори случайно стана това, което Вие казахте. Аз съм се заел, чета от вчера с известно притеснение, нека да бъда откровен.
Какво се случи?
Бялата книга – Юнкер я предложи без сценарии, каза: „Ето Ви я без сценарий, дебатирайте! Ще Ви дадем документи за размисъл.“ Излезе първият за глобализацията, добре. Излезе вторият за социалните измерения, което наистина касае много тясно дейността на уважаваната Комисия. Да, тук наистина включват много неща – така, така, така, социалните измерения, така трябва да бъде Европа, иначе, обаче изведнъж в този документ, излязъл в пространството, вариантите от пет, стават три. От пет възможности, стават три. Третият остана – всички държави заедно да задълбочаваме социалните измерения, обаче вторият е, че тези, които могат да правят повече в социалната област – да правят. И като се чете документът, кои са тези? Ами тези са Еврозоната. Еврозоната започва да се сегментира и то много здраво, нещо повече, в този документ са намерили начини в рамките на договора да прокарат правните норми и казват: „ние можем да използваме инструмента засилено сътрудничество, когато има девет държави, а тях ги има, другите 27 да се съгласите, ние ще си прокараме норми“ и така нататък. В резултат на това те очакват, забележете, в Еврозоната да се постигне сближаване в посока на по-интегрирани пазари, по високи стандарти и така нататък, и така нататък. Но, по притеснителното, лично за мен, аз не говоря от името на институцията, моля да бъда разграничен, говоря като научен работник, по-притеснителен е последният документ, който излезе миналата седмица. Документът е за задълбочаването на икономическия и паричен съюз. Той дойде, когато вицепрезидентът на Европейската комисия дойде в България и каза, че ще отправят предложение към България за Еврозоната, което не можем да откажем. Да, ама в този документ, аз днес няколко пъти го чета и не мога да повярвам на очите си, се говори за институционализиране на Еврозоната. Тук се говори за обособяване на еврогрупата от Европейската комисия. Пак казват – 2020 – 2025 г. ще започнем другите реформи, но еврогрупата излиза извън Европейската комисия предлагат. Те предлагам финансов министър на Еврозоната, който да ръководи еврогрупата, те предлагам европейски валутен фонд, извеждат ролята от 2020 г. на финансовия министър, който е шефа на еврогрупата, и на шефа на Европейската централна банка.
Извинявам се много, но приключвам. Това, което мен ме притесни в някаква степен, ние широко говорим и искаме да влезем в Еврозоната. Да, но в този документ, в който щяха да ни отправят предложение, което не можем да откажем – ние досега си представяхме, обществото си представя, може би това трябва да е информирано обществото, че като изпълним Маастрихтските критерии, а те ги имаме, нали, за дълга и така нататък, да не ги повтарям, ние сме готови. Да, но тук в документа лекичко се казва, че перспектива към присъединяване на еврото има номинално сближаване, тоест те ни казват, трябва да има сближаване кохезии, и номиналното сближаване е да изпълните договора от Маастрихт. Обаче има и реално сближаване, което значи преминаване към висок стандарт на живот и сходни равнища на доходите. Ето Ви го критерия! И в следващия момент ще каже: трябва да има стабилност в този процес. И от тук свършва. Защо? Защото политиките, които те искат да финансират в Еврозоната, д-р Адемов, това което виждам аз, те казват: ние ще използваме средства от европейските социални и инвестиционни фондове, тоест, това което беше общо за Европа, може да влезе в Еврозаната.
И не на последно място, предлагат реформите, които ще се провеждат, които реформи ни ги вкарват през Европейския съвет и Националната програма за развитие, да бъдат обвързани с финансирането от европейските структури и кохезионни фондове. Тоест не както досега се разпределяха средствата – „ние ще Ви кажем какви реформи трябва да правите“. Така го разбирам аз: наблюдаваме Ви през европейския семестър – примерно 2020 г., и ще получавате средства в зависимост от това как ще преценим, как това ще се изпълни в отделната страна, а Еврозоната, може би, ще се обособи отделно.
И затова, приключвам, българското общество – това е много деликатна тема, разбира се, в момента, но тук има нещо много интересно, което се прокарва. От една страни ни казват: „елате в Еврозоната“, от друга страна, обаче като че ли: „елате в чакалнята“ – ERM 2, но за да влезем в ERM 2, Европейската централна банка може да въведе вето, и никой не го знае, в смисъл – обществото. А влезем ли в ERM 2, не се знае колко време ще чакаме. Тоест мисля, че е тук моментът да се погледне по обратен път кои реформи точно иска. Мисля, че няма нищо лошо да подкрепим правителство, ние от граждански сектор, парламент и така нататък, да се постави този път, използвайки българското председателство, малко по-твърдо въпроса и на Брюксел, казвам го съвсем откровено. Аз също съм член на европейска институция – на Европейския икономически и социален комитет, но не може да се тупа топката така. Кажете какви реформи искате от България, кажете какво искате, но гарантирайте, че влизаме в Еврозоната. И тогава да се обединим и започваме да работим. Но така с допълнителни, това са меките критерии, с меки критерии могат доста време да…
Мисля, че това е сериозния дебат, върху който можем да седнем и да говорим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря. Този дебат наистина е интересен и можем да го продължим в рамките на тази обща среща с Икономическата комисия, за която Ви казах преди малко.
Колеги, други мнения? Не виждам.
Този отчет не влиза в пленарната зала, така както е записано в Закона за Икономическия и социален съвет, но това не пречи ние да го подкрепим, да го приемем за сведение, както се казва.
Който е съгласен да бъде подкрепен този отчет, моля да гласува.(Всички народни представители гласуват „за”.)
Приет е с консенсус, така както се приема становище от Икономическия и социален съвет.

Благодаря Ви, колеги, за участието в дискусията. Закривам днешното заседание.

(Закрито в 17,08 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д-р Хасан Адемов


Стенограф:
Маргарита Крачунова