П Р О Т О К О Л

№ 8


от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 19 юли 2017 г.

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане, обсъждане и гласуване на проект на решение за приемане на процедурни правила за избор на управител на Националния осигурителен институт.

2. Законопроект за допълнение на Кодекса на труда, № 754-01-40, внесен от Диана Йорданова, Павел Шопов, Светлана Ангелова, Драгомир Стойнев, Крум Зарков, Дора Христова, Албена Найденова, Хасан Адемов, Александър Сабанов и Елхан Кълков на 6 юли 2017 г. – обсъждане за първо гласуване.

3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 754-01-41, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители на 7 юли 2017 г. – обсъждане за първо гласуване.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.

* * *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Дневният ред за днешното заседание:
1. Разглеждане, обсъждане и гласуване на проект на решение за приемане на процедурни правила за избор на управител на Националния осигурителен институт.
2. Законопроект за допълнение на Кодекса на труда, внесен от Диана Йорданова и група народни представители – обсъждане за първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, вносител Мустафа Карадайъ и група народни представители – обсъждане за първо гласуване.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, вносител Корнелия Нинова и група народни представители – обсъждане за първо гласуване.
Има ли други предложения за дневния ред?
Заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, гости! Предложението на Парламентарната група е за отпадане на т. 4 от дневния ред – това е Законопроектът за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители.
Нашите мотиви са следните: Водещата комисия по Законопроекта е правната. Тя не го е предвидила да го гледа в утрешното заседание.
На второ място, няма становище от Министерството на правосъдието.
Поради това ние предлагаме т. 4 от дневния ред да отпадне. След като водещата комисия – Правната, обсъди този Законопроект, да го гледаме и в Комисията по труда, социалната и демографската политика, защото става въпрос за сериозни изменения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Обратно предложение? – Не виждам.
Който е съгласен да бъде подкрепено това предложение, моля да гласува.
За – 11, против – 4, въздържали се – няма.
Предложението се приема.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Може ли да кажа?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Питах за обратно предложение.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Отрицателен вот тогава.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Няма отрицателен вот за процедура.
Който е съгласен да бъдат подкрепени т. 1, 2 и 3 по предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 11, против – 4, въздържал се – 1.
Дневният ред се приема.

По първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА ИЗБОР НА УПРАВИТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ.
Уважаеми колеги, раздаден Ви е Проектът за Процедурни правила за избор на управител на Националния осигурителен институт. Тази процедура се провежда по чл. 93 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Накратко искам да Ви кажа това, което е записано в Процедурните правила.
На първо място, Комисията по труда, социалната и демографската политика приема процедурните правила.
На следващо място, народни представители, парламентарни групи и неправителствени организации чрез народни представители, правят предложения в 14-дневен срок за управител на Националния осигурителен институт. Записано е кои документи са необходими за кандидатстване за тази длъжност, заедно с трите декларации, най-важната, от които е, че си съгласен да бъдеш предложен за управител на Националния осигурителен институт.
След като изтече 14-дневният срок става публичното оповестяване на кандидатурите, като не по-късно от 7 дни от изслушването на специална страница на Комисията по труда, социалната и демографската политика се представят предложените кандидатури. Неправителствени организации и граждани, всички заинтересовани страни могат да правят предложения и забележки, могат да задават въпроси, които по-късно в процедурата за изслушване се оформят от председателя на Комисията и се задават към отделните кандидатури.
На следващо място, прави се проверка на документите за достъп и след това се пристъпва към процедурата по изслушване на кандидатите, като всеки един народен представител има право да задава въпроси в рамките на две минути на кандидатите за управител на Националния осигурителен институт, представени по азбучен ред.
Накрая Комисията по труда, социалната и демографската политика изготвя доклад, който се представя в Деловодството на Народното събрание и в пленарната зала се гласуват предложенията по азбучен ред за управител на Националния осигурителен институт.
Разписани са подробно процедурите, по които става този избор. Вие вероятно сте се запознали с това, което Ви разказах преди малко. Имате думата сега за предложения, промени или някакви бележки по предложените процедурни правила.
Заповядайте, колеги, имате думата.
Ако няма предложения и изказвания, тогава ми позволете да подложа на гласуване Проекта за процедурни правила за избор на управител на Националния осигурителен институт. Знаете, че тази процедура е утре втора точка в дневния ред.
Който е съгласен да бъдат подкрепени процедурните правила за избор на управител на Националния осигурителен институт, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приемат се с консенсус.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Уважаеми колеги, това са предложения за промяна в Кодекса на труда, съответно в Заключителните разпоредби се предлагат промени в Гражданския процесуален кодекс, в Търговския закон, в Закона за гарантиране вземанията на работници и служители при несъстоятелност на работодателя, в Закона за обществените поръчки.
Във Временната комисия, която приключи своето функциониране, от нашата Комисия участват четирима народни представители. Някой иска ли да представи проекта? Поканили сме госпожа Диана Йорданова, не я виждам. Ако няма кой, аз ще се опитам да представя предложения проект.
Уважаеми колеги, предложеният проект за промени в Кодекса на труда и с предложенията за промени в Заключителните разпоредби в други четири закона, са резултат от дейността на Временната комисия, която се занимаваше с въпросите за неизплатените заплати. Вие знаете, че на базата на постигнат консенсус, в рамките на заседанията на тази Комисия се предложи на вниманието на Народното събрание проект, който е консенсусен от членовете на Комисията, които са се подписали под този проект. Една част от предложенията в този формат на Временната комисия, не бяха приети с консенсус, останалите народни представители, членове на Комисията, или народни представители извън тази Комисия, имат възможност да предложат на вниманието на народните представители текстовете, които не са консенсусни.
Това, което се предлага в момента с предложения Законопроект, са промени в Кодекса на труда, които дават възможност за разширяване функциите на Инспекцията по труда след прекратяването на трудовото правоотношение от гледна точка на техните правомощия по издаване на административни наказателни процедури, след прекратяване на трудовото правоотношение.
В промените на Кодекса на труда има и един друг момент, който е свързан с посочване на срок, в който трябва да бъдат изплатени неизплатените заплати и обезщетенията, свързани с тях.
На следващо място, чл. 417 от Гражданско-процесуалния кодекс, предвижда възможността работници и служители да могат бързо и лесно, по бърза писта да се сдобият с изпълнителни листове, а не да следват по-продължителната, понякога продължаваща с години съдебна процедура.
Следващите промени са свързани с промени в Закона за обществените поръчки, където се забранява на фирми, които имат задължения по отношение на неизплатени заплати към работници и служители, да не могат да участват в провеждането на обществените поръчки. Има и промени в Закона за Фонда за гарантиране на вземания на работници и служители при несъстоятелност на работодателя. Става въпрос за промяна в двата срока. Единият срок е свързан с достъп до гарантираните вземан – от 3 до 6 месеца се предлага да бъде удължен този срок. На следващо място, другият срок е подаване на заявления за получаване на обезщетение – този срок се предлага да бъде удължен от 2 на 3 месеца.
В общи линии това са предложенията. Не казваме, че те са най-съвършените. Вероятно между първо и второ четене ще се наложат и допълнителни корекции, имайки предвид това, което е записано в становищата към отделните проекти. Надявам се да отговорим на очакванията на хората, защото тези, които имат да получават неизплатени заплати, очакват от нас бързи и конкретни решения, за да могат в крайна сметка да получат дължимите, но неизплатени възнаграждения.
Това е, колеги. Вероятно ще има някой от останалите колеги да добави нещо.
Преди това ми позволете да дам думата на нашите гости. Работодателите също са тук и ще имат възможност да изкажат становище.
Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, благодаря за това, че ми дадохте думата. Благодаря още повече за това, че внесохте този Законопроект, инициатори на чието внасяне, обсъждане и приемане, сме аз – Омбудсманът и Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ).
Всъщност промените, за които настояваме, са жизнено важни за хиляди български работници, които страдат от некоректни работодатели за това, че заплатите им се бавят, не се плащат, за това, че се прехвърлят фирми на клошари, за това, че се укриват работодатели, за това, че не могат да получат гарантираните по Закон вземания при несъстоятелност на работодателя. Затова благодаря.
Внесените четири групи предложения, които докладва Председателят, са важни. Те се отнасят до разширяване правомощията на Главна инспекция на труда, бърза писта за снабдяване с изпълнителен лист, защото всеки от Вас сигурно е виждал работници, които по няколко години са съдили работодател, имат изпълнителен лист и само са похарчили едни допълнителни пари. Важни са и промените в ЗОП и отчасти тези, които сте направили за Фонда за гарантиране на вземанията на работници от фалиращи предприятия.
Заедно с моите експерти обаче, моля за внимание, приложихме промените, които прилагане към отворените случаи, които са широко известни и от медиите, и от представянето им от мен и от синдикатите. Искам да Ви кажа, че за работниците в тези отворени 20 случая, които са около 1000 и повече работника, абсолютно нищо не се променя в резултат на направените от Вас предложения. Тоест приемаме едни предложения, които са добри, за които и ние настояваме, но ефектът, който в крайна сметка всеки от нас иска да се случи, да кажем на работника, който е ощетен с няколко заработени заплати: „Ето, ти можеш да ги вземеш“, това е невъзможно. Затова искам да Ви обърна внимание.
След като направих този анализ, проведох още десетки срещи, употребих десетки часове в спорове – бурни, стигащи до скандали, до спокоен разговор – с всяка една от работодателските организации, с Фонда за гарантиране на вземанията от работници в предприятия в несъстоятелност, няколко часа разгорещени спорове, включително…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Манолова, извинявам се, че Ви прекъсвам. Ще Ви моля да говорите по внесения проект.
МАЯ МАНОЛОВА: В тази връзка, тъй като този проект е внесен в резултат на работата на Комисията, да Ви обърна внимание на две предложения, които моля народните представители да внесат между първо и второ четене, които са жизнено важни и които ще имат реално отражение върху неволите на работниците с неплатени заплати.
Първото от тези предложения е забраната да се продават фирми или дружествени дялове, без да са изплатени заплатите на работниците. Масова е практиката с продажбата на фирми на клошари. На нея трябва да й се сложи точка. Аз така и не чух сериозни аргументи защо това да не се случи. След дълги дебати, с уговорката, че текстовете ще бъдат прецизирани, с това предложение се съгласиха отчасти и работодателските организации. Това е най-голямата спирачка срещу некоректни работодатели.
И второто предложение, за което Ви моля и настоявам, срокът между прекратяване на трудовото правоотношение и започването на производство по несъстоятелност, който в момента е условие да се кандидатства за получаване на гарантираните 1200 лв. от държавата през Фонда, да бъде увеличен не на 6 месеца, а на 12 месеца. С тези шест месеца не правим абсолютно нищо.
Моля Ви, представете си: на работника се прекратява трудовото правоотношение, след като не са му платени няколко заплати. След което някой може да започне производство по несъстоятелност срещу неговия работодател. Това не може да е работникът. Тоест работникът чака някой да започне такава процедура, която в съда никога не се развива в рамките на три или шест месеца.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Работодателят е задължен да го направи.
МАЯ МАНОЛОВА: Да, но не го прави. И наказателната отговорност, която е записана в Наказателния кодекс, знаете ли каква е? – Лишаване от свобода до три години, което на юридически превод означава административно наказание, 1000 лв. глоба. Аз съм дала на прокурор, образно казано, няколко такива работодатели. На този в Дупница санкцията му е 1000 лв. глоба.
Освен това, тъй като вчера проведох няколкочасов разговор в присъствието на работодателски организации с госпожа Борисова, която е шефка на Фонда за гарантиране на вземания на работници от фалиращи предприятия, извадихме всички документи и тя, и аз. В крайна сметка и тя се съгласи, че 6-месечното увеличение ще вдигне процента на работниците, които могат да си вземат дължимите гарантирани вземания между 15 и 30%. При положение че средногодишно Фондът дава 1 млн. лв., 15% са още 150 хиляди. Обръщам Ви внимание, че в този Фонд има 250 млн. лв., които са събрани от работодатели. През последните три години вноски не са правени. И тези 250 млн. лв. стоят, а в същото време работници на предприятия, които са в несъстоятелност, не могат да получат и стотинка заради този срок, който е поставен, за да пречи. С шест месеца не правим нищо.
Отворихме заедно с госпожа Борисова директивата, тъй като това е транспонирано европейско законодателство. Обръщам Ви внимание – в директивата срок няма. Това е наше нововъведение, измислено с цел работниците, които имат нужда от заветните 1200 лв., просто да не ги получат.
Така че аз много Ви моля, за да е работещ този срок, генералното решение е изобщо да бъде премахнат, защото предпоставките са тези – да имаш да вземаш пари, и работодателят ти да е неплатежоспособен. Какво значение има в какъв срок започва производството, след като то не е в правомощията на работника? Но ако искате наистина да направите нещо работещо, нека този срок стане 12 месеца. Наистина апелирам и настоявам.
Още повече цитирам, и Вие чухте многократно работодателските организации и Главна инспекция по труда, изнесените от тях данни показват, че неплатените заплати по техни сметки са в рамките на 10 млн. лв. Дори хипотетично всички работници да си вземат неплатените заплати, ще се похарчат 10 млн. лв. от Фонда.
Освен това, за да бъда коректна, аз поех ангажимент пред работодателските организации, тъй като тяхното притеснение е да не се злоупотребява с тези пари, тоест някой да не разиграе сложната схема: наемам си едни работници, фиктивно уж им плащам заплати, после искам да взема от Фонда пари, текстовете да бъдат подобрени, така че да бъде затегнат контролът по това има ли измама и по-точно дали работодателят, който е неплатежоспособен, е развивал дейност в последните 12 месеца, което ще заключи вратата да няма никакви възможности за злоупотреби.
Още веднъж много Ви благодаря. Много се надявам, че ще има народни представители, които да внесат тези предложения между първо и второ четене.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Господин Иванов – накратко позицията на Министерството на труда и социалната политика.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАЙЛО ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, госпожо Омбудсман! Позицията на Министерството на труда и социалната политика е, че подкрепя Законопроекта, с който се предлагат промени в Кодекса на труда, в Гражданско-процесуалния кодекс, в Търговския закон и в Закона за гарантиране вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Също така и в Закона за обществените поръчки, тъй като с него се предоставя допълнителна защита на правата на работниците и служителите, в случаите, когато работодателите не са изплатили дължимите трудови възнаграждения и обезщетения.
По конкретните закони ние сме предоставили писмено нашето становище, така че можете да се запознаете. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря, господин Иванов.
Колеги от Фонда за гарантиране вземанията на работници и служители някой да желае да каже нещо допълнително, освен това, което чухме от госпожа Манолова? – Не виждам.
От работодателите?
Заповядайте. Имали сме възможност да чуем Вашите аргументи, ще Ви моля за резюме от това, което сте ни предоставили като становище.
ДИМИТЪР БРАНКОВ (Българска стопанска камара): Нашите аргументи са представени днес в писмено становище, иначе по конкретните текстове мисля, че до този момент не сме взимали отношение в конкретика.
Считаме, че Законопроектът е крачка напред спрямо предварителните идеи, включително на колеги от синдикатите. Ще спомена може би най-често дискутираната тема – разширяване на обхвата на лицата с права да черпят средства от Фонда за гарантирани вземания. Знаете всички, че категорично всички работодателски организации изразихме позиции в качеството ни на член на Фонда за гарантиране на вземания на работници и служители при несъстоятелност на работодателя. Тук подкрепяме текста на Законопроекта, включително в частта за увеличаване на сроковете, за които говори преди малко госпожа Манолова.
По никакъв начин, длъжен съм отново да го спомена, няма как да се съгласим Фондът да бъде използван като кредитна институция за изплащане на забавени заплати. За това има достатъчно търговски банки, има и държавна банка – Българската банка за развитие.
По отношение на текстовете на внесения Законопроект, не подкрепяме увеличаване на контролните правомощия на Главна инспекция на труда в случай на прекратени трудови отношения. Нашите правни експерти считат, че този тип отношения, дължимост, издължаване на заплати, включително за някои от тях може да има насрещни вземания, влиза в кръга на гражданско-правните отношения, така че няма място за увеличаване на тези правомощия и след това използване на съответните документи, както е предвидено в следващите текстове, като допълнително и разширено основание за влизане в заповедното производство.
Подкрепяме увеличаването на сроковете специално в Закона за гарантираните вземания, като в същото време считаме, че следваше да бъде представена някаква, макар и по-обща оценка на въздействие, така че да си представим горе-долу с колко ще нараснат задълженията на Фонда.
Тук е мястото да спомена, нека да не се счита, че е извън дебатът, използваме участието на госпожа Караиванова, че имаме доста случаи, при които и работници, и работодатели в сговор източват не точно Фонда за гарантирани вземания, но Националния осигурителен институт чрез обезщетения, чрез издадени медицински свидетелства от един и същи номер с едно и също заболяване, което очевидно като честота, като статистика не се потвърждава включително от експертите в здравеопазване, в лекари и т.н. Това не е малка практика и сумите не са малки. Държа да отбележа.
Споменах мисля вече, но не подкрепяме текста на § 5 от Преходните и заключителните разпоредби, с които се създава т. 8 в чл. 147 на Гражданския процесуален кодекс по вече изложените съображения.
Не подкрепяме и § 6, а именно считаме, че неоправдано се смесват институтите на членство, на участие в Търговско дружество, с тези на управлението и представителството. Не е ясен редът и процедурата – всички съдружници ли трябва да участват едновременно в случая при обявяване на овластяването, което се предвижда на съдружниците при обявяване на несъстоятелност, и други конкретни бележки, с които при интерес, при възможност и при желание можете да се запознаете в писменото становище.
Може би с това да приключа.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Бранков.
Заповядайте.
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ (Асоциация на индустриалния капитал в България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители,уважаеми гости, съвсем кратко ще маркирам. Това, което имаме да кажем, не се отличава от казаното дотук.
По първата част. Ние не сме против разширяването на правомощията на ГИТ, считаме го за разумно и обосновано. Има обаче детайли, които трябва да бъдат взети предвид. Когато става дума за дейност на специализирана институция, каквато е тази изпълнителна агенция, трябва да се има предвид, че в нейните правомощия влиза периодът от началото до края на трудовото правоотношение. Тук става дума за нещо различно – за период след края на трудовото правоотношение. Нещо, което досега го няма. Следователно, ако ще въвеждате специална норма, мястото й е в специален закон, а не в общия такъв.
На следващо място, във връзка с това, много е опасна втората част на този въпрос. В цялата история не само на България,а на правораздаването въобще, определянето на задължения по размер винаги, всякога се е извършвало от съд. Сега, с такава норма във вида, в който е направена, ще се даде възможност вземането по размер да бъде определяно от ГИТ. (Реплики) Чакайте, не става дума за това. Става дума за съвсем друго нещо. Става дума за определяне по размер. ГИТ не е институция, която да има правата на съда, за да определя вземане по размер, още повече, че е напълно възможно да има насрещно вземане на работодателя. Тогава ще стане пълна каша, ако тази функция се извади от съда и се даде на ГИТ.
Това по първата част.
Втората. Ние подкрепяме внесеното предложение от народните представители по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Подкрепяме го във вида, в който е внесено. Вярно е, че ще има ръст, той няма да е драматичен, но този ръст, който се отчита сега, той е на база постановените откази. Сиреч само на база лицата, които са поискали и не са имали право, респективно им е отказано. Ако обаче ръстът се съотнесе към всички лица, които биха имали право при увеличения срок, тогава няма да говорим за 30 или 40%, ще говорим за много повече. Така че ние подкрепяме Проекта в този вид, в който е внесен.
Още едно нещо, последно, но не по значение. Трябва да се помисли по темата, защото тя е свързана, работодателят да е извършвал дейност 12 месеца преди несъстоятелността. Това знаете ли как се установява? С декларация на работодателя: „Извършвал съм дейност“. Сещате се какви са правните последици и каква може да бъде достоверността от едно такова нещо. Трябва много по-сериозен документ, доказателство, което да установява, че работодателят наистина е извършвал дейност 12 месеца, за да се пресекат злоупотреби. Какво му пречи на един хубавец да си регистрира фирма, да си назначи приятелите, да изчака 12 месеца, да декларира, че е извършвал дейност и да иска от Фонда да му плаща?
На следващо място, подкрепяме § 8, визиращ Закона за обществените поръчки. За нас той е обоснован и правилен. Нуждае се обаче от още един детайл. Става дума за следната ситуация: работодателят не защото не иска не е платил възнаграждение на своите работници, а защото е изпълнил обществена поръчка, но на него публичният възложител не му е платил. Тогава какво излиза? Работодателят бива наказан за противоправно поведение на възложителя, не негово собствено.
Затова предлагаме да се предвиди една следваща алинея с много семпло съдържание, че тези ограничителни откъм участие обществени поръчки и алинеи не се прилагат, ако кандидатът или участникът има изискуемо вземане за изпълнена обществена поръчка. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Тодоров, заповядайте.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател.
Ние също сме представили писмено становище, така че няма да го преразказвам и ще бъда изключително кратък.
Подкрепяме аргументите на колегите от работодателските организации, които се изказаха. Ние също имаме резерви в по-голяма част от представения Законопроект. Подкрепили сме § 1 и § 4.
Моето изказване ще бъде с малко по-друг нюанс – принципен. Когато в предизборната кампания, която не беше толкова далеч във времето, а преди няколко месеца, срещнахме се с ръководствата на всички политически партии, представители на които сте, един от въпросите, които аз поставих от страна на Българската търговско-промишлена палата, е дали ще спре практиката с предлагане на промени в конкретен закон, който регламентира определена материя, да не се вкарват в Преходните и заключителни разпоредби изменения на редица други закони, които имат съвсем друг предмет и регулират съвсем друг тип обществени отношения. Сега тук виждаме изменения на Търговския закон по тази материя, т. 4, която разбрах, че е отпаднала или отложена, също гледа друг закон, пак във връзка с тази инициатива, други промени в Търговския закон, където пък е друга водещата комисия, вкарва се от една група народни представители, пък друга група вкарва другия законопроект… Това, което беше поставено като въпрос получихме тогава уверения от ръководствата на политическите партии, че ще се спазва една дисциплина, тоест няма с Преходни и заключителни разпоредби да се изменят една камара закони, които регулират съвсем друга група обществени отношения.
Моля и в този случай да се има предвид това нещо – да се фокусирате върху материята, която разглежда Кодекса на труда, а не с Преходни разпоредби да се променят още няколко закона.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви господин Тодоров.
Само искам да Ви кажа, че народните представители добре познават процедурните правила в Народното събрание, може би по-добре и от Вас, съжалявам, че го казвам по този начин, и всеки един от народните представители, който се подписва под тези законопроекти, носи отговорност, включително и за това, което казвате Вие. Така че бъдете спокойни, няма никакъв проблем.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Защото, ако не се съобразяват, има и Конституционен съд.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Шопов, за коректното уточнение.
Колеги, други мнения?
Заповядайте от Министерството на правосъдието.
ДАНИЕЛА БЕЛЧИНА: Министерството на правосъдието подкрепя по принцип предложения Проект за закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Имаме само една принципна бележка във връзка с административно-наказателната отговорност на гражданските дружества по ЗЗД и смятаме,че не могат да носят такава. Иначе подкрепяме и предложените със Заключителните разпоредби на Законопроекта промени в ГПК, в Търговския закон, в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, и в Закона за обществените поръчки. Съображенията ни са развити подробно в писменото становище.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, други?
Синдикатите, имате ли нещо да кажете по проектите? – Не виждам.
Заповядайте сега народните представители, след като чухме институциите.
Господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз да започна, защото бях в тази Комисия, май единствен от присъстващите тук.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Четирима.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Падна голяма работа в тази Комисия и неслучайно беше произведен този нелош продукт. Не е най-радикалното, което очаквахме и ние от „Атака“ и от „Обединените патриоти“ желаехме, но е решение на проблема, който е десетилетен.
Направи ми впечатление в Комисията, пък и тук циничното отношение, няма друга квалификация, на така наречените „работодателски“ организации. Аз лично за мен не ги признавам. Бизнесът е в дълг по отношение на обществото и това проявление на тази позиция, която сигурно с никой на са се допитали въпросните работодателски организации, тъй като кой знае и кой представляват от десетките хиляди фирми в страната, но всеки може да се легитимира като някакъв. Това е начин за легитимация, според нашето Законодателство. И днес изразяват една позиция, която, според мен, не следва нито да зачитаме, нито да се съобразяваме с нея.
Това, което стана тук, под инициативата на Омбудсмана и на години на политическите сили и партии в Народното събрание в различните му издания, за мен е едно от домашните неща за държавата, както ги наричам, без особен политически заряд, които трябва да се свършат.
Ще завърша с това, че внесените промени са консенсусни и това е най-голямото им достойнство. Затова и ние от „Обединени патриоти“ няма да внасяме промени плюс. Не са най-радикалното и най-силното, което можеше да се очаква, но те ще свършат работа, поне в близките няколко години. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплики, колеги?
Аз имам една реплика.
Господин Шопов, моята реплика е в частта, в която Вие изразихте Вашето отношение към работодателските организации. Социалните партньори са изключително важен елемент, важен инструмент в правенето на политика. В тази Комисия, дори и да не сме задължени да се съобразяваме с тяхното мнение, най-малкото сме задължени, съгласно изискванията на Кодекса на труда, да изслушаме социалните партньори, за да можем да имаме допълнителни аргументи при вземането на решения.
От тази гледна точка в тази Комисия винаги изслушваме работодателските организации, социалните партньори, неправителствените организации, за може в крайна сметка да се опитаме да се обединим около консенсусни решения. Устойчивите решения в тази политика са консенсусните, съгласуваните решения. От тази гледна точка нашето отношение към социалните партньори е такова.
Други реплики? – Не виждам.
Господин Шопов, дуплика? – Не желаете.
Господин Бранков, искате отново думата ли? Започнаха изказванията на народните представители. Дадохме думата на работодатели, на синдикати, на институциите. Сега дискусията е на народните представители. Накрая, ако искате да кажете нещо, ще Ви дам думата.
Други изказвания, колеги?
Госпожо Ангелова, заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Омбудсман, господин Заместник-министър, госпожо Подуправител на НОИ, колеги, гости! Ще бъда съвсем кратка.
Като член на Временната комисия за проучване на случаите на неизплатени заплати по отношение на Законопроекта, който сме внесли, също съм вносител. Ще кажа, че част от тези предложения са дадени от Омбудсмана госпожа Мая Манолова, други са предложени като текстове, усъвършенствани от институциите, които имат отношение към самата материя. Всяко едно от тези предложения многократно сме обсъждали във Временната комисия за проучване на случаите на неизплатени заплати, има много подробни становища от всяка една институция по отношение на всяко едно предложение. Така че ние се обединихме около това, което каза и господин Шопов, към тези консенсусни предложения, които предлагаме в настоящия Законопроект, като основната ни цел беше да предоставим допълнителна защита на работниците и служителите по отношение на конституционното им право да получават трудовите си възнаграждения.
Да, тези предложения, както каза и господин Шопов, не са най-добрите, но те са консенсусни, просто сме направили първата крачка. Между първо и второ четене можем да ги усъвършенстваме, затова ние ще предложим да увеличим срока за предложения по Законопроекта, да не бъде само една седмица, за да може всеки народен представител от съответната парламентарна група да направи своите предложения.
Целта на този Законопроект е именно да помогнем на тези работници и служители, които са в затруднено положение, месеци наред и години не получават своите трудови възнаграждения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Реплики към изказването на госпожа Ангелова? – Не виждам.
Други колеги?
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаема госпожо Омбудсман, госпожо Управител на НОИ, гости и колеги народни представители! Дебатът за некоректните работодатели се води от десетки години за неизплатени възнаграждения, обезщетения, извънреден труд, осигуровка и каквото щете още. Ние приветстваме съгласието на цялото Народно събрание по нашето предложение да се състави тази Комисия. Анализът на самата Комисия показа, че са налице сериозни пропуски в законодателството, които дават възможност на тези непочтени и некоректни работодатели да се възползват от тях.
Тук ще направя една вметка, че не говоря за работодателите, които изпитват финансови затруднения по други причини, а само за некоректните и непочтени работодатели, защото няма друго определение на тези, които правят тези неща, описани в случая в Доклада на комисията.
Комисията работи добре и аз отначало приветствах решението им да излязат със законодателна инициатива, въпреки че в началото това го нямаше в задълженията на Комисията. Но сега виждам, че Комисията направи много хитро това изземане на правомощия, ако мога така да нарека това, което направи със законодателната инициатива, за да обезсили по някакъв начин законодателните инициативи на отделните народни представители и на отделните парламентарни групи, като умишлено съкрати една част, и аз твърдя, че наполовина, от предложенията, които, освен на нашата група, са и на Омбудсмана и на КНСБ, и които са продиктувани от практиката. Сега беше моментът да се реши изцяло проблемът с неплащането на възнагражденията, защото това не е в полза само на самите работници и служители, това е в полза и на коректните работодатели. Те също би трябвало да приветстват такова решаване на проблема, защото другото ги поставя между коректните и некоректните работодатели.
Няма да се спирам на тези неща, които влязоха след доклада на Комисията като законодателна инициатива на група народни представители – всички участници в Комисията. Отново ще потвърдя това, което каза и Мая Манолова, че частично решаваме проблема. Въпреки че не бях член на Комисията, позволих си да присъствам на две или повече заседания, това няма значение, но беше даден един много ярък пример на едно от заседанията. Това е случаят с „Еко скарпе“ ЕООД на италианския гражданин, който в началото на 2017 г. прехвърля дружеството, заедно с прекратилия дейност цех в с. Ветрен, област Пазарджишка, на жена с адресна регистрация в с. Крива бара, област Монтана. И при проверката в Търговския регистър се оказва, че същата жена притежава или участва в управлението на общо 22 фирми.
И питам аз вносителите на Законопроекта и въобще всички нас като народни представители, как решаваме този проблем с това, което предлагаме? Аз твърдя, че по никакъв начин не го решаваме, не прекратяваме тази практика. А тя е една от най-дразнещите практики, които съществуват, наред с това, разбира се, че работниците не си получават заплатите.
Затова ние си позволихме да предложим промени в Търговския закон, като облечем в законодателство това, което предлагат и КНСБ и Омбудсмана. Няма да представям сега нашите предложения в Търговския закон, защото не са предмет на този Законопроект, но искам да кажа, че абсолютно некоректно е от страна на колегите от ГЕРБ с някакви административни хватки да отхвърлят разглеждането на Законопроекта в Комисията. Хайде правете номера в залата, ама тук, в Комисията?!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Другата седмица ще го гледаме.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Отклоняваме се. Другата седмица ще вкарат този Законопроект, после ще се влачи другият. Нека да проведем дебата, да видят хората какви са проблемите, за какво става въпрос и нормални ли са нашите предложения или не, а пък Вие ги отхвърляйки, ако искате. Това си е работа на мнозинството, имате си го, включително и в Комисията. Не знам какво Ви плаши, че нямало становище на Министерството на правосъдието. Аз, доколкото чух, в момента Министерството на правосъдието подкрепя промените в Търговския закон. Поне така казаха. Това чух.
Като финал на говоренето си ще кажа, че ние ще подкрепим всичко това, което предлага Комисията, подкрепили са го и нашите представители в Комисията и са подписали доклада с особено мнение, написали са какво им е особеното мнение, а то е същото, каквото казвам и аз, че то тръгва в някаква посока да решава проблемите с неизплатените заплати, но не стига до края. Смятаме, че когато си казал А и Б, трябва да стигнеш и до Я.
Ще подкрепим Законопроекта, но ще продължим в посока на нашите предложения, за да завършим проблема докрай.
От работодателските организации тук ни се обяснява как всичко е добре. Не е добре! Имаме един Фонд, който натрупа едни пари, има едни некоректни работодатели, които са сигурно една много малка част от работодателите, но ги има, има работници, които не си получават заплатите и сега какво? – Фондът ни цял, работниците ни обаче не си получават дължимото! Какво правим в случая, като не развързваме до края възможността тези хора да си получат заплатите? Или само вдигнахме шума с Комисията, изслушахме хората и нищо не решихме като финал. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря, господин Гьоков.
Реплики?
Госпожо Ангелова, заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Гьоков, не мога да се съглася с Вашето изказване, защото Вие не бяхте член на Временната комисия, не сте присъствали на всички заседания и не знаете как са преминали тези заседания. Предмет на Временната комисия не беше този Законопроект, който в момента ние разглеждаме. Съвсем друга беше дейността на Временната комисия, а именно да събере и да анализира факти и доказателства със случай на неизплатени заплати на работници и служители от недобросъвестни работодатели.
В хода на заседанието на самата Комисия ние взехме единодушно решение народните представители да излезем с консенсусни промени, с които да помогнем на самите работници и служители.
Не мога да се съглася и с Вашите нападки по отношение отмяната на т. 4 от дневния ред, защото това са сериозни промени. По всеки един законопроект трябва да има становища от заинтересованите институции. Най-важното становище за промяната в Търговския закон мисля, че трябва да бъде от Министерството на правосъдието. Такова писмено становище до момента не е постъпило и никой от нас, като народен представител, няма такова становище. Има частични становища от работодателските организации. Водещата комисия е Правната комисия и е редно първо тя да разгледа този Законопроект. Тук не влагам никакъв политически елемент, че този Законопроект по отношение на Търговския закон е внесен от група народни представители от парламентарната група на БСП. Става въпрос действително за сериозна промяна и искаме максимални становища от всички заинтересовани институции. КНСБ и „Подкрепа“ също не са дали официално становище по отношение на този Законопроект и не всички работодателски организации имат. Затова аз мисля, че нашият мотив да отпадне от дневния ред е абсолютно основателен и нямате право да критикувате това наше предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Втора реплика?
Аз искам да Ви репликирам, господин Гьоков, в частта, в която твърдите, че Временната комисия е иззела правомощията на народните представители да го внесат. Тези предложения, или по-голямата част от тях, бяха внесени от КНСБ и от Омбудсмана в Народното събрание към председателя на Народното събрание и всеки един народен представител можеше да припознае която и да е част от тези предложения. Така че Комисията не е иззела, а се е опитала да обобщи част от предложенията, които бяха консенсусно подкрепени в рамките на тези заседания.
Заповядайте за трета реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Има процедура. По въпроса да бъдат разгледани от Правната комисия е ред в правилника.
От кой са били внесени? Не се внасят законопроекти нито от Омбудсмана, нито от профсъюзите, нито от който и да е.
Хайде да сложим нещата под ред. Законопроектите, които гледаме, казано юридически – този пакет от законопроекти за изменение и допълнение на други закони, е внесен от n броя народни представители. И оттук започва процедурата, оттук започва разглеждането. Едно е действието на Комисията, съвсем ново нещо, ново начало в процедурата. Сега ние сме в самото начало на процедурата. Преди първо четене. Затова всички комисии трябва да си разгледат Законопроекта, не само нашата, и да се вкара в дневния ред за разглеждане, тъй като още не сме си свършили работата по Правилника.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Имате право на дуплика, господин Гьоков. Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
Ще се възползвам, разбира се, от правото на дуплика.
Не знам какво ми казахте в момента и с трите реплики, защото аз Ви казах, че този Законопроект, който Вие внасяте, ние ще го подкрепим, но той не решава в цялост проблема с неизплащаните заплати на работниците и служителите. Това дали съм бил член на Комисията, дали Законопроектът е бил предмет на работата на Комисията или не, дали е било единодушно или консенсусно решението, дали отправям нападки за еди-какво си и еди-що си – това няма никакво значение. Сигурно е редно да мине през Правната комисия, ама откога е редно това – от днес, от вчера или по принцип го пише в Правилника? Защото аз мога да Ви дам десетки случаи, когато не е минавало през друга комисия, а сме го разглеждали и в нашата комисия, и в парламентарната зала.
Добре, аз признавам всичко, което казвате, сигурно е така, само че нямам отговор на основния въпрос: защо ние не решаваме проблема на хората след Комисията.
Да, наистина бяха от април внесени тези предложения от КНСБ и от Омбудсмана. Те назад във времето са били предложения на парламентарната група, включително и на госпожа Манолова, когато е била член на парламентарната група. Дори някои от тях ги няма и в тези предложения.
Ние съвсем коректно изчакахме Комисията да се създаде, създаде се, реши да има законодателна инициатива, изчакахме законодателната инициатива от Комисията да мине по реда си и тогава направихме нашето предложение, почти с Комисията, като видяхме, че не се съдържа в цялост решението на проблема.
Приемам Ви репликите, сигурно сте прави – не съм член на Комисията, не е проблем това по закона, има единодушие, консенсус, всичко, само че не решаваме проблема на хората. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Гьоков, за Вашето мнение.
Колеги, други изказвания, мнения?
Господин Бранков искаше думата.
ДИМИТЪР БРАНКОВ: Уважаеми господин Председател, не за да коментирам личните разбирания на господин Шопов, но само за Ваша информация, аз мисля, че дължим тази информация всички работодателски организации, които сме представители в залата, редът, по който ние доказваме представителност, е най-тежкият от всички държави – членки на Европейския съюз, та всеки четири години. Закон, гласуван от Вас, обсъждан и в НСТС, в който повечето от работодателските организации са изразили резерви. Този ред включва нарушаване на Конвенция № 87 на МОТ, фундаментална конвенция. От стотици конвенции четири са фундаментални. Едната е право на сдружаване – Конвенция № 87. Това се са мои думи, а анализ на еврофондацията „Дъблин“, която условно има статут на агенция към Европейската комисия. Именно техни са заключенията, че България прилага най-тежкият ред в Европа за доказване на представителност, с най-голяма намеса на държавата. А иначе кого и как представляваме е друга тема. Заповядайте на гости в Стопанска камара, ще Ви обясним.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Бранков.
Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изключително съм притеснена от тона на дебата, от опита темата да бъде партизирана и политизирана, защото ще се съглася с казаното от господин Павел Шопов, че проблемите не са леви, десни, ГЕРБ, Патриоти, БСП, това са проблеми на гражданите на България и в тези законопроекти просто няма политика.
Аз разбирам, че едните са управляващо мнозинство, другите са опозиция, но идеята ми на Омбудсман да изработя тези законодателни предложения, да ги предложа чрез председателя на парламентарните групи не беше да си правя пиар, а да има краен резултат. За да има краен резултат, трябва да гласува и парламентарното мнозинство. Поради тази причина на мен ми е важно не да го говоря, защото аз вече съм в позиция, в която хората очакват от мен решение. А това решение ще се случи, ако Вие гласувате този Законопроект.
Така че благодаря, че го внесохте и пак Ви връщам: двете предложения – за фирмите на клошари и за удължаване на срока на 12 месеца, ще направят този Законопроект наистина работещ. Така че всички хора с отворените случаи да кажат: „Благодаря, депутатите приеха и ние сега можем да си вземем по 1200 лв. от Фонда“, или е ясно, че повече фирми няма да се продават на клошари.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова, за Вашето мнение.
Колеги, други изказвания? – Не виждам.
Тогава ми позволете да подложа на гласуване Законопроекта за допълнение на Кодекса на труда с вносители Диана Йорданова и група народни представители.
Който е съгласен този Проект да бъде подкрепен, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
С консенсус е приет Проектът.
Благодаря Ви, колеги, за участието в тази дискусия.
Госпожо Манолова, променете си мнението за Комисията. Комисията разсъждава, разглеждайки всички гледни точки. Това, че някой не бил се съгласил, или добавил нещо, е най-малкият проблем.
МАЯ МАНОЛОВА: Явно съм загубила тренинг да участвам и да слушам подобни дебати.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, преминаваме към трета точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКА И ГРАЖДАНСКА РЕАБИЛИТАЦИЯ НА РЕПРЕСИРАНИ ЛИЦА.
Ако ми позволите аз да го докладвам много накратко.
Този Закон е приет през 1991 г. Оттогава досега е променян 10 пъти, като последната промяна е през м. юни 2016 г. Става въпрос за обявяване на политическа и гражданска реабилитация на лицата, които са били незаконно репресирани, заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода 9 септември 1944 г. – 10 ноември 1990 г.
Предложенията, които сега правим, са много кратки – към групата на правоимащите лица и на тези, които се обявяват за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица, те са 16 групи, предлагаме включването на 17-а: ранени с огнестрелно оръжие по време на митинги или групови протести от органите на Министерството на вътрешните работи.
Това е предложението, което правим. Вие знаете, че срокът за подаване на съответните документи, беше до 2012 г. Сега с тази промяна даваме възможност на тази категория български граждани, които са ранени с огнестрелно оръжие, забележете, срещу тях не е имало наказателно производство, те не са съдени, не са въдворени, срещу тях не е имало наказателни мерки, няма как да има, те са само пострадали, затова предлагаме да бъдат включени в групата на хората за политическа и гражданска реабилитация, съответно да получат обезщетенията, които се падат по този Закон, а те са еднократно обезщетение, плюс добавка към пенсията, ако са в пенсионна възраст, или ако са наследници на тези лица, за които говоря.
Заповядайте, колеги.
Министерството на труда и социалната политика.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАЙЛО ИВАНОВ: Госпожа Петкова ще отговори.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожа Петкова, заповядайте.
КАЛИНА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, Министерството на труда и социалната политика е изразило писмено становище, в което изразява своите съображения относно това, че с направеното предложение се разширява кръгът на правоимащите лица по Закон, като според нас се нарушава един основен принцип – право на добавка към пенсиите да се допуска единствено на лица, които, поради депресия, изобщо не са могли да работят или са работили нискоквалифицирана работа, която не отговаря на тяхното образование.
Освен това ние изразяваме мнение, че не следва да се предвижда разпоредба, която с обратна сила да дава такива права. Още повече две години, тъй като става въпрос заплащания.
Благодаря. Това са основните ни притеснения.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Петкова.
Други колеги?
Господин Шопов пожела думата. Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ: С най-голямо удоволствие, господин Председател, тук ще влезем отново в много остър сблъсък с ДПС. Както някога имаше вицове, че партизани и ятаци излизат 45 години от горите, сега вече спокойно можем да кажем, че излизат нови и нови правоимащи, или правопретендиращи на групи, поредната група 30-35 години вече, може би 40 след някои събития. Това ДПС го прави периодично. По начало този Закон в добри за ДПС времена беше тяхно дело, създадоха го, за да поддържат илюзията, че те се борят за правата и свободите на български граждани. Тази илюзия, разбира се, успешно се поддържа. Целият този мит битува в обществото и тази политическа партия е основана на тази фалшива и изключително невярна теза. Цялото общество се облъчва с мними престъпления по времето на възродителния процес, който наистина беше възродителен за 99% от българските граждани, които с радост и желание смениха имената, когато българското общество, и прави чест на тогавашните управляващи, че предприеха, може би късно в българската история, но все пак предприеха това действие.
За да се поддържа тази илюзия, за да бъдем ние, българите, държани в състояние на виновност, за да ни карат да си посипваме главите с пепел, периодически се правят подобни инициативи от ДПС. Те са особено успешни тогава, когато са били в коалиция и когато са били поддържани от управляващите, визирам БСП, която, за мое огромно съжаление, и за самата БСП, е огромна грешка на БСП.
Тези промени и нови опити за реванш се правят и с цел да се премери температурата на обществото, да се напипа пулса дали ще има съпротива, дали ще се приеме априори. Разбира се, мобилизират се либералстващи, соросоядски и бих казал всякакви образования от НПО – грантаджийски тип, които сега отново ще нададат глас по пресата, по телевизиите и ще стане един дебат, за да напомним отново за ДПС.
Аз Ви призовавам най-отговорно когато става въпрос за българската чест, за българската история, за истината за онова, което се е случвало, няма леви, десни, няма червени, сили пембяни, оранжеви и други, а винаги съм призовавал към национално отговорна позиция представителите на всички политически сили. Надявам се и опозицията в лицето на БСП, на която наскоро заместник-председателят, уважаемият господин Жаблянов официално заяви, че се родее с някогашната БКП, работническа партия и в историята до Бузлуджа, отново да бъде отговорна, както беше високоотговорна в това време от 80-те години.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Гледайте си Вашата партия. Недейте да говорите за другите партии.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз говоря най-хубави неща за Вашата партия.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Аз избягвам да говоря за Вашата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Говорете.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля Ви.
Господин Шопов, концентрирайте се върху предложението.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Призовавам всички да имат тази високоотговорна национална позиция. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Искам да направя една реплика и да Ви кажа, че този Закон въобще не се отнася единствено и само за членовете на ДПС. Той е внесен в 1991 г. и от братята Неврокопски, които Вие добре познавате. Вижте за какво става въпрос. Аз знам, че не сте чели Закона, или най-малкото непознавате текстовете на този Закон. Вижте за какво става въпрос: „Незаконно задържани в поделенията на Министерството на вътрешните работи и други места“. Членове на ДПС да са били само незаконно задържани? „Въдворявани в трудово-възпитателно общежитие, лагери или други подобни места като принудително трудово мобилизиране, осъдени по наказателни дела, загинали в затвора и трудово-възпитателен арест“. Това да са само членове на ДПС?
Моля Ви, когато говорите за тези неща, да сте предварително запознати с текстовете на Закона и предложените текстове. Може да не сте съгласни, аз не оспорвам Вашето мнение да се съгласите или не, но да се опитате да предадете някакъв етнически характер на този Закон няма как да се получи, защото текстовете не са такива. Те се отнасят за всички български граждани.
Що се отнася до допълнителната категория, за която говорим, аз искам да Ви заведа при тази женичка, която познавам, не става въпрос само за нея. Тя ми казва на един митинг: „Ако искаш да се съблека тук“ и ми показва огнестрелната рана. Аз не съм човекът, който ще докаже дали е огнестрелна или не, тя казва, че има документ, има си съответен ред за това. Говорим за тази категория български граждани. Да се опитаме да предадем на това предложение друг привкус ми се струва, че е по-встрани от темата, която искаме да предложим.
Заповядайте за дуплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз много добре помня онези години, да не се връщам като някои представители в парламента в момента, които се връщат много назад и говорят за тоталитарно минало, за комунизъм и т.н., чиито изказвания никак не одобрявам, защото никому не са нужни. Много добре си спомням братята Неврокопски, много добре си спомням как бяха върнати имената. Много добре си спомням как беше регистрирана ДПС и какво направи в тази връзка Сол Полански, не знам някой спомня ли си кой е той, и защо бяха върнати имената, защо беше регистрирана ДПС и как Конституционният съд с 6 на 6… И така нататък, и така нататък. Тогава този Закон беше точно в тази връзка, при онази шумотевица и по-особена ситуация в страната за връщането на имената. И как оттогава досега непрекъснато трябва да си спомняме, това е лайтмотива, как ДПС свалило Тодор Живков от власт и допринесло много за демократичното настояще на нашата страна.
Този Закон е точно в тази връзка и с тази женичка това умиление няма да ме обхване, която била ранена и т.н., и т.н., и т.н.
Аз продължавам да настоявам за реализъм и за национално отговорна позиция на всички колеги.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Колеги, други изказвания, мнения? Не виждам.
Тогава ми позволете да подложа на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица.
Който е съгласен този Законопроект да бъде подкрепен, моля да гласува.
За – 3, против – 7, въздържали се – 9.
Не се приема.
Колеги, благодаря Ви за участието в днешното заседание.
Закривам заседанието на Комисията.

(Закрито в 15,45 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
д-р Хасан Адемов



Стенограф:
Нина Иванова