П Р О Т О К О Л

№ 9

от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 26 юли 2017 г.

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Кралство Мароко, № 702-02-8, внесен от Министерския съвет на
20 юли 2017 г.
2. Представяне на Проект на програма на българското председателство на Съвета на Европейския съюз през първото шестмесечие на 2018 г. – докладва министърът на труда и социалната политика господин Бисер Петков.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.
* * *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, господин Министър!
Добър ден, уважаеми дами и господа народни представители!
Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Предлагаме следния дневен ред:
1. Разглеждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Кралство Мароко, № 702-02-8, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2017 г.
2. Представяне на Проект на програма на българското председателство на Съвета на Европейския съюз през първото шестмесечие на 2018 г. – докладва министърът на труда и социалната политика господин Бисер Петков.
Който е съгласен да бъде подкрепен така предложеният дневен ред, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема с консенсус.
Господин Министър, Вие ли ще докладвате Спогодбата?
Заповядайте.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости, дами и господа! На Вашето внимание е Проект на Закон за ратифициране на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Кралство Мароко. Разработена е от двете страни при предварителни консултации въз основа на общоприетите принципи и норми на международното право в областта на социалната сигурност. Подписана е на 21 септември 2016 г. в Рабат от госпожа Зорница Русинова в качеството й на министър на труда, социалната и демографската политика и от господин Абдеслам Седики – министър на заетостта и социалните въпроси на Кралство Мароко. Тъй като тя води до финансови ангажименти за Република България и подлежи на ратификация от Народното събрание, след ратификацията спогодбата ще влезе в сила и ще създаде възможност за гражданите, работили и осигурявани в България и Мароко, включително преди влизането й в сила, да реализират социалните си права, тъй като времето, през което български граждани са били осигурявани в Мароко, ще се зачита за осигурителен стаж.
В персоналния обхват на Спогодбата са включени граждани на всяка от отговарящите страни, които са, или са били, подчинени на законодателството на една от страните, тоест са били осигури по съответното законодателство, както и лицата, чиито права произтичат от правата на тези лица.
В материалния обхват от българска страна са включени следните видове обезщетение: парични обезщетения за временна неработоспособност и майчинство; обезщетения и пенсии за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест; пенсии за осигурителен стаж и възраст и пенсии за инвалидност поради общо заболяване; наследствени пенсии, изчислени от тези пенсии, както и парични обезщетения за безработица и помощи при смърт.
Това е материалният обхват на Спогодбата.
По данни на Министерството на вътрешните работи за периода от една година – от 12 август 2014 до 12 август 2015 г., са издадени разрешения за продължително пребиваване в Република България на 39 граждани на Мароко. Към 12 август 2015 г., до която дата имаме актуални данни, постоянно пребиваващите в страната марокански граждани са 164 лица.
По данни на Министерството на външните работи броят на българските граждани, постоянно пребиваващи на територията на Кралство Мароко, е около 300 души.
Това е накратко съдържанието на Спогодбата, която е представена на Вашето внимание за ратификация, като тя е поредната спогодба за социална сигурност, която Българската държава е сключила. Ако не ме лъже паметта, всъщност има 11 действащи спогодби до момента в друга спогодба за социална сигурност, която съответно е в ход – Спогодбата с Република Тунис. Предстои подписване на административното споразумение. Вчера имах среща с българския посланик в Тунис, за да се уговори посещение на министъра на труда и социалните въпроси на Тунис през октомври за подписване на административното споразумение.
От страна на Азербайджан също е заявен интерес за подписване на спогодба. Проведен е кръг от преговори през 2015 г. През месец октомври в Баку ще бъде вторият кръг от преговори. Вчера имах среща с посланичката на Азербайджан в България, която изрази готовност да се продължат преговорите до успешен финал. Това е допълнителна информация, която мога да Ви предоставя, във връзка с действията на Министерството на труда, социалната и демографската политика по отношение на подготовка, преговори и сключване на Спогодба за социална сигурност.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Министър.
Госпожо Караиванова, Националният осигурителен институт също е ангажиран с такъв тип спогодби по принцип, включително и тази. Заповядайте.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА, подуправител на НОИ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин Министър, колеги! Националният осигурителен институт и колегите в Дирекция „Европейски регламент и международни договори” са в готовност да изпълнят и да администрират Спогодбата, която предстои днес да се гласува и приеме.
Бих искала да допълня Министъра само по отношение на персоналния и материалния обхват. В бюджетната прогноза за периода 2018-2020 г. сме предвидили средно годишно около 85 хиляди лева, които са разходи за краткосрочно обезщетение, и 85 хиляди лева разходи за пенсии, тъй като са малко лицата, които пребивават от Мароко на територията на Република България, и биха били подчинени на националното законодателство. С оглед на това, че от материалния обхват отпадат здравните услуги, ефектът върху бюджета на държавното обществено осигуряване в годишен аспект би бил някъде около 35 хиляди лева за допълнителни осигурителни вноски от тези лица, но за бюджета на Здравно осигурителната каса няма, защото няма да има вноски за здравно осигуряване. Това е.
Министърът беше изчерпателен. Разменени са кореспонденции между двете страни. Експертите на Националния осигурителен институт са участвали и при подготовката на формулярите, така че очакваме да изпълняваме Спогодбата. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Караиванова.
Колеги, имате думата за изказвания, въпроси, мнения, съображения.
Искам да кажа няколко думи. Такъв тип спогодби са плод на няколкогодишни усилия от няколко работни групи, ангажирани са и Министерството на външните работи, и Министерството на труда и социалната политика. Текстовете са изпипани, не може да има никакви проблеми.
Имате думата за въпроси, мнения. Не виждам.
Позволете ми да подложа на гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Кралство Мароко, № 702-02-8, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2017 г.
Който е съгласен да подкрепи Законопроекта, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се няма.
Приема се с консенсус.
Благодаря Ви, господин Министър и госпожо Караиванова.



Точка втора:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРОЕКТ НА ПРОГРАМА НА БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ ПЪРВОТО ШЕСТМЕСЕЧИЕ НА 2018 Г.
Пропуснах да отбележа, че на нашето заседание присъства и госпожа Христина Христова, която е съветник по социалните въпроси на вицепремиера Валери Симеонов.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости, дами и господа! Представянето на приоритетите
в областта на заетостта и социалната политика по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз
през първото полугодие на 2018 г. може да се приеме като продължение на отговорите на част от въпросите по време на блиц контрола, които в началото на този месец предоставих.
По-късно, на 13 юли 2017 г., Министерският съвет прие Проект на програма на Република България на председателството на Съвета на Европейския съюз и с решението, с което се приема Програмата, задължи съответните министри да представят Проекта на програма в ресорните комисии на Народното събрание и да проведат обществени обсъждания с представители на синдикални организации, организации на работодателите, браншовите организации, неправителствени, академична общност и други.
В изпълнение на това решение на Министерския съвет, мисля, че Комисията по труда, социалната и демографската политика е първата комисия, която покани министъра, за да представи Проекта на програма, за което Ви благодаря. Предполагам, че в другите комисии Проектът на програма ще се разглежда след месец август, тоест началото на месец септември.
Ще Ви предложа кратка презентация, с която ще визуализираме основните моменти от Проекта на програма, както вече споменах, приета с Решение № 387 на Министерския съвет от 13 юли 2017 г.
Основни цели на България, предвидени в Проекта на програма, целите на България в качеството на председател на Съвета на Европейския съюз, са постигане на ориентирани към бъдещето реални резултати, следвайки принципите на прозрачност и отчетност и реализирайки „отворено към гражданите“ Председателство.
Друга водеща цел е търсене на баланс между специфичните приоритети на държавите членки и стратегическите приоритети на Европейския съюз в активен диалог с гражданите.
Третата цел е запазване на единството и солидарността между държавите членки.
На следващо място е търсене на консенсус, компромис и разбирателство между държавите членки.
Като друга цел е насърчаване на партньорствата на всички нива на основата на интегриран подход и съвместно сътрудничество.
Хоризонтални приоритети, които са изведени, са темите за младежта и сигурността.
Както подчерта и министър Павлова по време на заседанието, когато се прие програмата, ние сме в режим „червена линия”, тоест България се очаква вече, като част от Триото и като бъдещ председател на Съвета на Европейския съюз, да бъде много предпазлива в изразяване на собствени позиции по различни теми, които се дискутират в Европейския съюз в различните съвети, комитети, работни групи и т.н. Тоест като председател на Съвета на Европейския съюз ще работим за постигане на тези цели, които са цели на Европейския съюз и съответно председателя, държавата, която е в качеството на председател, би трябвало да бъдат водещи за нея.
Три основни послания са в Проекта на програма. Искам да уточня, че е Проект на програма, защото в края на годината през месец декември, когато ще има по-голяма конкретика по отношение на свършеното от текущия председател – Естонското председателство, ще се приеме окончателният вариант на програма. Проектът на програма, приет през месец юли – три са основните послания, трите Си-та, както са английските наименования на тези послания, консенсус, като фокусът е сигурността, превенцията на радикализация, миграцията, правосъдието, бъдещето на Западните Балкани и устойчив интегриран подход за Дунавския и Черноморския регион.
Второто послание е конкурентоспособност – с фокус върху Единния пазар, подкрепа за предприемачеството, малките и средни предприятия и стартиращите фирми, постигане на икономически растеж и създаване на работни места, задълбочаване на икономическия и паричен съюз, устойчива околна среда и на ефективен Енергиен съюз.
И третото е Кохезия – с фокус върху новата Многогодишна финансова рамка, инвестициите в растеж и заетост, бъдещето на Кохезионната политика след 2020 г. и Европейските структурни и инвестиционни фондове, опростяване и модернизиране на Общата селскостопанска политика и културно наследство.
Социалният вектор, както доктор Адемов често се изразява, ако ми позволи да използвам този термин, присъства отчетливо във вторите послания – конкурентоспособност и кохезия. Въобще социалното измерение е намерило място в програмата и декларацията на триото, съответно и в нашите приоритети.
На следващо място, освен Проекта на програма на България като председател, беше приета и Програма на Съвета на Европейския съюз по време на Естонското, Българското и Австрийското председателство, тоест на триото, като тя беше подписана на 23 юни 2017 г. Акцентите и приоритетите в програмата, покриваща период от година и половина – от 1 юли 2017 г. до края на 2018 г., които са от компетентността на Министерството на труда, социалната и демографската политика, са свързани с Предприемачество и създаване на работни места, Инвестиране в бъдещето и Съюз, който предоставя на всички свои граждани възможности за действие и ги защитава. Това са така изведените акценти и приоритети в общата програма на трите председателства, които имат отношение, релация с областите на компетентност на Министерството на труда, социалната и демографската политика.
По отношение на българското председателство тече активна подготовка, като, разбира се, моторът на тази подготовка е създаденото Министерство за подготовка на председателството на България на Европейския съюз. Ангажирани са всички министерства. Постоянно в дневния ред на правителството има въпроси, свързани с подготовката за българското председателство.
Министерството на труда, социалната и демографската политика също провежда целенасочени, активни действия за подготовка на Председателството. Като приключи етапът на обучение на служителите през месец септември се очаква посещение на експертна група от Генералния секретариат, която ще работи с експерти от Министерството на труда, социалната и демографската политика. В началото на октомври очакваме и генералния директор Мишел Севрос, който също ще посети България.
Вчера имахме среща в Министерството с нашите трудови аташета в петте столици, на които също дадохме конкретни указания с какво могат да бъдат полезни и как да подпомагат Министерството във функциите му по председателството. Правим усилия и да подкрепим нашите представители в постоянното представителство в Брюксел. Днес Министерският съвет взе решение за още една бройка аташиран експерт от Европейската комисия, така че надявам се ще имаме капацитет от четирима или петима в постоянното представителство, които да председателстват работните групи и да движат досиетата, за които ще стане ясно по-нататък в презентацията, че са много политически чувствителни и трудни.
В разговорите, които имах с комисаря Мариане Тисен миналата седмица в Талин, тя откровено каза: очаква Ви, господин Министър, много трудно и тежко председателство. Готвим се. Дано с чест да излезем от тази трудна задача.
По отношение на подготовката, това, което се знае, е, че в София Министерството на труда, социалната и демографската политика ще организира 14 събития, сред които са Международната конференция на тема „Бъдещето на труда” на 21 и 22 март 2018 г., неформалното заседание на министрите от ЕПСКО на 17 и 18 април 2018 г., и министерска конференция, която ще предшества неформалния съвет на 16 април на тема „Социална икономика и социално предприемачество”.
Началото на Председателското трио на практика беше отбелязано в Талин на неформалното заседание на Съвета ЕПСКО с подписване на Декларация в областта на равнопоставеността на жените и мъжете, тъй като темата на неформалното заседание е в Талин миналата седмица беше свързана с баланса между участието на жените и мъжете в грижата за децата и зависимите членове на семействата – как да се постигне по-добър баланс, какви политики могат да се провеждат в това отношение, как да се ангажират мъжете повече в изпълняване на тези дейности. Беше подготвена съвместно декларация, която беше подписана от тримата министри на Австрия, Естония и България – това беше символичният старт на триото с подписване на тази декларация.
От тук нататък Програмата се интензифицира в рамките на националния процес за подготовка на Българското председателство в областта на заетостта, трудовата мобилност и социалната политика са определени четири приоритетни теми. Те са, първо, бъдещето на труда. Втората приоритетна тема е възможностите за подкрепа от Европейския и социален фонд след изтичането на настоящия програмен период 2014-2020 г. Третият приоритет са политиките за ранно детско развитие и четвъртият приоритет е насочен към хората с увреждания и ролята им на пълноправни членове на обществото.
Това са четирите приоритетни теми. В някаква степен в началото на месеца аз също ги засегнах, но сега ще се опитам да навляза в малко по-голяма конкретика.
По отношение на първия - бъдещето на труда, изведен е като основен приоритет. Бъдещето, което е планирано, е споменатата конференция на високо ниво по време на Председателството на 21 и 22 март 2018 г., като нашата визия за бъдещето на труда ще бъде свързана с идентифициране на точните умения за новите работни места, по-доброто планиране и обвързване на политиките в областта на образованието, обучението и заетостта и акцент върху младежката заетост, уменията и компетенциите, необходими за труда на бъдещето.
Пак в рамките на този приоритет – бъдещето на труда, са идентифицирани четири направления, по които да се търси развитие по време на Председателството в рамките на дебата по него.
Първото направление е индустриалните отношения.
Второто – новите умения за работа и предприемачество в контекста на Стратегия „Европа 2020“, трудовата мобилност като трето направление и една хоризонтална политика – равните възможности и недопускане на дискриминация. Акцентът по отношение на равнопоставеността между жените и мъжете ще бъде поставен върху ролята на жените в дигиталния свят. Оказва се – може би тези данни са цитирани в предишни наши участия в Комисията, че България е водеща в Европейския съюз по относителен дял на заетите жени в IСT-сектора. Това ни дава правото, основанието да поставим тази тема – ролята на жените в дигиталния свят, в рамките на равните възможности. (Реплики встрани от микрофоните.) И еврокомисар госпожа Габриел, да наскоро, на чиято подкрепа също много разчитаме за подготовката и за провеждането на председателството.
Второто направление са възможностите за подкрепа от Европейския социален фонд след изтичането на настоящия програмен период като целите, които считаме, че трябва да има – това е в рамките на кохезията, е да се подобряват възможностите за заетост, да се съдейства за социалното приобщаване, подкрепа в борба срещу бедността, в насърчаване на образованието, уменията и ученето през целия живот, подкрепа, повишаване на растежа и гарантиране на устойчиви работни места, и в засилване на икономическата, социалната и териториалната кохезия. Също сме заявили, и очакваме потвърждение, и на събития, потвърждаващи този приоритет – конференция по тези въпроси, която ще се проведе в София.
Третият приоритет е политиката за ранно детско развитие като всъщност тя е в контекста намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване чрез подкрепа за децата и семействата, включително интегрирани услуги за ранно детско развитие. Считаме, че България има какво да сподели като опит по тази сравнително нова концепция, която беше реализирана, считаме успешно, с подкрепата на Световната банка – проекта „Социално включване”. Тя има огромен потенциал да се развие като важен инструмент за подкрепа на децата и семействата, затова е изведен като един от приоритетите в областта на заетостта и социалните политики.
Четвъртият приоритет са хората с увреждания, който разглеждаме като ключов приоритет, а именно развитието на възможностите за пълното ползване на всички права и свободи от страна на хората с увреждания, без дискриминация. Съответно има и важни досиета, които са в областта, които ще хармонизират с този приоритет.
Това, което се очертава за българското Председателството, са няколко групи досиета. Разбира се, пълна яснота ще има след като приключи Естонското председателство – какво ще остане за нас, на какъв етап, защото има доста досиета, по които има някакъв напредък, очаква се да се постигне общ подход по време на Естонското председателство, други досиета влизат във фазата на триалозите, където също председателстващата страна има своето участие вече в триалога с Комисията и с Европейския парламент, но това, което към момента е до голяма степен ясно, е, че по време на председателството очакваме сериозно натоварване в областта на социалната политика, свързано с няколко важни и политически чувствителни досиета.
Първо, искам да кажа, че по около 10 досиета се работи в момента. Тук са изведени 3, които в най-голяма степен са политически чувствителни. Това е Директивата за командироването на работниците в рамките на предоставени услуги, по която има ясно очертано противопоставяне между новите държави членки и старите държави членки. Има определени позиции вътре в страната, които са съответно свързани с неприемане на промените в тази Директива, в същото време силно настояване от държави като Германия, Франция за приемане на Директивата.
На последното заседание на ЕПСКО – официално и формално в Люксембург, беше докладван напредък, но малтийското председателство не успя да постигне общ подход. Малки са шансовете това да постигне и Естония.
Другото сериозно досие е свързано с промените в Регламент 883 за координация на системите за социална сигурност. Също трудно досие, с различни позиции. В момента Естонското председателство работи по хармонизирането в областта на семейните помощи. За българското председателство ще останат паричните обезщетения за безработица.
Другото основно досие е Европейски акт за достъпност.
Това са най-проблемните, така да се каже, досиета, най-трудните. Има още няколко, като вече с изясняване на ситуацията в края на годината нашата цел ще бъде свързана с придвижване на някои досиета, постигане на общ подход и значителен напредък, защото ролята и успехът на председателството се оценяват главно по това – какъв напредък в съответните области е постигнала съответната държава председател.
Отделно внимание всъщност обръщаме на Европейския стълб за социалните права (ЕССП), като той беше тема на обсъждане на последното формално заседание на ЕПСКО комитета в Люксембург през месец юни тази година. България изразява принципна подкрепа за инициативата. Тя съвпада с общото разбиране на Съвета и държавите членки, че този Европейски стълб за социалните права е важна стъпка от развитието на социалното измерение в Европейския съюз. Разбира се, там има все още някои открити въпроси, по които се водят преговори за намиране, за постигане на яснота. Това, което в момента се договаря, е съответно обсъждането и приемането на прокламацията, която да бъде постигната в съгласие от Естонското председателство по време на заседанието на ЕПСКО съвета през месец октомври и по време на срещата на Върха Сошилсъмит в Гьотеборг през ноември, да бъде оповестена тази прокламация, което ще бъде политически акт на присъединяване на държавите членки към Европейския стълб за социални права.
Това е представителната част. Важно е, че по-нататък приобщаването към този Европейски стълб за социалните права ще бъде свързан с текуща оценка по комплекс система от индикатори, по които ще се оценява напредъкът, но това е водещата инициатива на президента Юнкер, която беше лансирана 2015 г., ако не се лъжа, като първоначално беше адресирана само към страните членки от Еврозоната, но на практика след това намери подкрепа и с оглед на това Европа да не се разделя на две скорости, на две групи, на практика се говори за прокламиране на този европейски стълб за социални права от всички държави членки.
Това е накратко по отношение на Проекта на програма на българското председателство, приоритетите на Министерството на труда, социалната и демографска политика в областта на заетостта, социалните въпроси, равните възможности като заедно със заместник-министър Русинова, господин Алексей Андреев, който е директор на Дирекция „Европейски въпроси и международно сътрудничество” сме в готовност да отговорим на всички Ваши въпроси.
Благодаря за вниманието!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, имате думата за мнения, въпроси.
Докато се концентрирате…
Господин Министър, ще си позволя да задам един въпрос. Понеже по време на нашето председателство темата „Брекзит” ще набере скорост, смятате ли, че социалните права на европейските граждани, които са работили в Обединеното кралство, по някакъв начин ще бъдат съхранени или, първо, трябва да има общоевропейско решение по този въпрос, за да стигнем до конкретните идеи и предложения? Темата „Брекзит” по време на нашето председателство може ли да намери някакво място и, ако отговорът е „да”, какъв може да бъде приносът на България по време на председателството за генериране на идеи в тази посока? Вие знаете, че има много български граждани, които са работили и продължават да работят в Обединеното кралство. Какво ще се случи след излизането на Великобритания от Европейския съюз, какво ще се случи с нашите студенти? Знам, че това е открита тема, просто каквото е известно на този етап. Има ли възможност тя да бъде включена и инкорпорирана по някакъв начин в тези неща, които чухме преди малко?
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря, господин Председател за въпроса.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, дами и господа! Наистина темата за Брекзит е водеща тема в дневния ред на Европейския съюз. Тя безспорно ще присъства и по време на българското председателство, но всъщност е тема на друг съвет, както знаете и Европейската комисия има специален комисар, който води преговорите с Великобритания по напускането на Европейския съюз. Надявам се да бъдат защитени социалните права на всички граждани на Европейския съюз, които са работили във Великобритания или продължават да работят. Разбира се, че този разговор се води на друго ниво – от страна на българската държава основно ангажирани в него са Министерството на външните работи.
Предлагам госпожа Русинова, ако има повече информация, да допълни отговора, ако позволите.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да. Вероятно еврокомисарят по преговорите за Брекзит и правителството на Великобритания – този министър, който отговаря от тяхна страна, ще излязат с някакво предложение и становище и всички тези мерки ще бъдат разпределени в отделните секторни политики, за да коментираме след това темата. Понеже обаче е актуална, исках да има малко повече яснота и по този въпрос.
Заповядайте, госпожо Русиново.
ЗОРНИЦА РУСИНОВА, заместник-министър: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Наистина темата е изключително актуална и то специално за социалната сфера и свободното движение, тъй като това е един от най-проблематичните въпроси в преговорния процес. Зависи до голяма степен какъв ще е напредъкът и на Естонското председателство. Също ще бъде тема, която ще се повдигне в рамките на нашето председателство. Търсим, първо, общоевропейския консенсус и след това съответно всяка една държава членка ще си намери националните решения.
Темата за Брекзит ще има два аспекта по време на нашето председателство – не само социалната, но и темата, която повдигаме по отношение на миналогодишната финансова рамка, тъй като ние сме първото председателство, което ще започне част от дебатите, тъй като там темата „Брекзит” има много измерения, които касаят пряко България по отношение на вноските и преразпределение на фондовете.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Русинова.
Колеги, имате думата. Всеки може да участва в дискусията.
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: Господин Министър, уважаема госпожо Заместник-министър!
Въпросът ми е за някои от акцентите.
Единият е свързан с бъдещето на труда в така заложените приоритети и направления, в които сте развили програмата. Не виждам –или може би те са доразвити по-скоро, поставен въпросът с неравенствата и поляризацията на пазара на труда от гледна точка на това къде седим ние. Дали на този дебат по някакъв начин ще седи на дневен ред в програмата? Другият ми въпрос по отношение на бъдещето на труда е свързан с дигитализацията върху качеството на работните места и в крайна сметка влиянието й върху тях. В тази връзка какви са Вашите виждания?
Другият ми въпрос е косвен. Той е за последния приоритет, който е свързан с хората с увреждания, които да са пълноправни членове на обществото. Въпросът ми е продиктуван от това, че по време на други Ваши изслушвания стана въпрос, че факултативният протокол, с който Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания все още не е ратифициран. Докъде стигна тази процедура и не би ли било нормално това нещо да се случи преди нашето председателство, въпреки че по никакъв начин то не покрива приоритетите ни по време на председателството?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, ако имате и други въпроси, да ги обобщим и тогава да отговори министър Петков, или останалите колеги? Не виждам.
Господин Петков, заповядайте.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря Ви за поставения въпрос.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Безспорно, че аспектите, които бяха посочени, ще бъдат част от разглеждането на този приоритет и част от дневния ред на конференцията, посветена на бъдещето на труда. Както стана дума, за промяната в индустриалните отношения, промяната в начина на полагания труд, как се променят отношенията с новите платформи и начин на работа, който се използва, дигитализацията безспорно, е друг много важен аспект, така че може би в презентацията не сме посочили изчерпателно всички аспекти на тази голяма тема „Бъдещето на труда”, но във всички случаи те ще намерят място при нейното разглеждане и събитията, които ще бъдат посветени. Искам да кажа, че дигитализацията е водещото в разглеждането на тази тема от Естонското председателство. Може би заради това не сме й дали приоритет, за да няма повтаряне, но тя няма как да не бъде част от разглеждането на темата и дигитализацията на труда.
По отношение на приоритета, свързан с равноправното участие на хората с увреждания, имал съм възможност да отговоря на въпроса кога е планирано в плана за действие, съответно приемането на този факултативен протокол – предвидено е за 2020 г. Трудно би било да променим плана за действие и да бъде подписан този факултативен протокол преди началото на председателството.
Нереалистично би било да се поеме този ангажимент. По-скоро това, което при дебатите на тази тема се пое като ангажимент е, да се направи преглед на плана за действие, сроковете й, и по възможност да се ускори изпълнението на целите и мерките на този план. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Колеги, ако нямате други въпроси и коментари?
Европейската тема ще продължи да фигурира и да уплътнява дейността на Народното събрание, а и не само Народното събрание, на България като цяло, затова си позволихме да приключим тази сесия на Народното събрание с тази много важна тема. Благодаря на всички, които участваха в днешното заседание.
Позволихме си от името на Комисията да Ви предоставим – говоря за народните представители, една справка за това, което сме успели да свършим. Изпратена е по имейлите, за да можете да отговаряте на въпроси на избиратели, какво сме свършили в рамките на тази сесия.
Благодаря Ви още веднъж. Това е последното заседание за тази сесия.
Пожелавам на всички ползотворна ваканция!

(Закрито в 16.00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д-Р ХАСАН АДЕМОВ



Стенограф:
Маргарита Крачунова