П Р О Т О К О Л

№ 10

от проведено извънредно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 7 септември 2017 г.

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

2. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 702-01-12, внесен от Министерския съвет на 9.08.2017 г. – обсъждане за първо гласуване.


Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 11,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.

* * *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Дневният ред за днешното заседание:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 702-01-12, внесен от Министерски съвет – обсъждане за първо гласуване.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували 16 народни представители: за 16, против и въздържали се няма.
Приема се дневният ред.

Колеги, преди да пристъпим към първа точка от дневния ред ми позволете от името на Комисията по труда, социалната и демографската политика да поднесем букет на министъра на труда и социалната политика. Вчера той имаше рожден ден. Да ни е жив и здрав! Успех в социалната политика!
(Народните представители стават и с ръкопляскания поздравяват министъра на труда, социалната и демографската политика Бисер Петков.)

Преминаваме към точка първа от дневния ред:

Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

По реда на парламентарните групи колегите от ГЕРБ имат право на първия въпрос.
Заповядайте, колеги.
Госпожо Ангелова, имате думата.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Заместник-министър! Моят въпрос към Вас е следният. В контекста на предизвикателствата, свързани с проблема със справянето с младежката безработица какви мерки са предприети в това направление? Налични ли са към момента постигнати резултати? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Министър – имате право на отговор в рамките на 3 минути.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря, господин Председател.
Госпожо Ангелова, благодаря за въпроса.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, наистина младежката безработица е едно от големите предизвикателства на трудовия пазар в Европа и в България, разбира се. Мерките, които правителството взема в тази посока, всъщност те са изведени като приоритети в управленската програма на правителството, част от тях предстои да бъдат инициирани и стартирани.
Това, което мога да кажа, е, че основно по линия на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ се разработват процедури и схеми, които са адресирани конкретно към този сегмент от трудовия пазар – към младежите, като общата сума, която е заделена за тези схеми е над 230 млн.лв. Основно дейностите, които са предвидени, са насочени към обучение, към наставничество на работното място, към повишаване на професионалните умения, разбира се, и към заетост на тези младежи. Това е едната група.
Другата насока, така да се каже, в която са фокусирани тези схеми, е активиране на младежите, защото голяма част от тях на практика не са регистрирани. Тоест, те са към тази група, наричани с тази абревиатура НИЦ, които нито работят, нито се обучават, нито са регистрирани в бюрата по труда. Тук мога да спомена няколко схеми, които са в ход. Всъщност схемите, които целят активиране на младежите, които не са регистрирани, които не се обучават, които не се образоват, са всъщност схемата „Активни и готови за работа“. Клипове за тази схема доскоро вървяха в националните медии. Съответно схемите, които са насочени към създаване на професионални умения и насърчаване на работодателите да наемат съответно младежи. При тях са всъщност две схеми, които са с общ ресурс над 150 млн.лв. Те са насочени към осигуряване на младежка заетост и към повишаване на квалификацията, съответно осигуряване на наставничество и съответно насърчаване на работодателите за наемане на младежи.
Мисля, че на фона на общото ниво на младежка безработица, средното ниво, в Европейския съюз България стои по-добре. По памет ще цитирам, че равнището на младежка безработица в Европейския съюз средно е 16,7%. България е повече от 3-процентни пункта под това ниво, тоест 13,3%. Ще припомня, че и по последните данни на Евростат за общото ниво на безработица, ако то в Европейския съюз средно е 7,71%, в България падна под 6%. Последните данни, които публично бяха оповестени, е 5,9%.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Министър.
Госпожо Ангелова, имате право на реплика в рамките на 2 минути.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Министър, зададох този въпрос, защото безработицата сред младите хора до 29-годишна възраст е най-притеснителна. Това е най-уязвимата група на пазара на труда сред безработните. Затова борбата с нея беше и ще бъде приоритет на това правителство.
Видно от Вашия отговор, стана ясно, че благодарение на активната политика и действие на Министерство на труда и социалната политика има значителни резултати в тази посока. Мерките, които прилага Социалното министерство, вече действат, както и Вие казахте, а и видно от статистиката, безработицата сред младите хора значително намалява. Това е благодарение на Националната програма и на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Господин Министър, имате право на дуплика. Ако желаете, разбира се!
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Аз ще се възползвам от това право. Само да кажа, че в резултат от тези програми, по-скоро схеми, които са по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, всъщност целта е около 30 хиляди младежи на тази възраст – до 29 години, която се води младежка възраст, да получат работа. Целта е голяма част от тези младежи да останат трайно при своите работодатели. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Колеги от БСП за България!
Господин Гьоков, заповядайте – в рамките на 2 минути.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители и гости! Господин Министър, за мен е интересен въпросът с наетите чужденци, граждани на трети държави, за сезонна заетост – до 90 дни.
Аз Ви бях задал такъв въпрос в началото на месец юни, но тогава въпросът беше по-скоро констативен – колко броя разрешения са издадени и така нататък, тогава Вие ми отговорихте, че са издадени разрешения за 922 чужденци. Сега в медиите чета, че 3102 украинци, молдовци и руснаци работят по родното Черноморие като сервитьори, рецепционисти, пикола или помощници в кухнята. Разликата е много голяма, почти три пъти и нагоре. Аз го отдавам на това, че въпросът ми е в началото на месец юни, а сега вече сме в края на сезона – месец септември. Аз от Вас като въпрос и като молба е да оцените фактите, обстоятелствата и цифрите – броят на наетите хора, на наетите чужденци, граждани на трети държави, от двете възможни гледни точки: първата гледна точка е на работодателите, втората е на синдикатите. Разбира се, аз като казвам „двете възможни гледни точки“, за мен най-важна е третата гледна точка – на Министерство на труда и социалната политика.
Одобрявате ли такъв, както се казва в една реклама – бум, защото сравнявайки го с предишни години, това наистина е бум с толкова много хора на сезонна заетост? Какви са последствията за българския пазар на труда и така нататък? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Господин Министър, имате право на отговор в рамките на 3 минути.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Гьоков, уважаеми госпожи и господа народни представители! Да, наистина потвърждавам данните, които цитира господин Гьоков. Може би отговорът на Вашия въпрос е бил в началото на сезона – някъде през месец юни, юли имаше много голям ръст на регистрацията за сезонна заетост от Агенцията по заетостта. Това се дължи и на облекчената процедура, на улеснената процедура за регистрация на сезонна заетост.
Ще припомня, че с изменение в Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност бяха облекчени значително условията и процедурата за регистрация на сезонна заетост. Отпадна необходимостта, задължението на работодателите да удостоверяват образование и квалификация на тези лица, защото става дума за ниско квалифицирани, по дефиниция, работници. Смея да твърдя, че това също улесни процеса и позволи в началото на туристическия сезон на българското Черноморие да бъде осигурена работна ръка и да компенсира недостига на българска такава работна ръка – на 3200 може би тук някъде спря бройката на издадените разрешения за сезонна работа от Агенцията по заетостта. Доминират, както и Вие споменахте, украинци. По-малка е бройката на молдовци и други трети държави.
Оценката – да, наистина за първа година имаме такъв голям брой регистрирани сезонно заети, но това са хора, които краткосрочно пребивават в България. Това е заетост, която е до 90 дни, която покрива сезонни нужди, в случая нуждите основно на хотелиерите и работодателите по Черноморието, които са затруднени да намерят местна работна ръка. Така че аз ако трябва да изразя гледната точка на Министерство на труда и социалната политика, тя е, че осигурихме промяна в регулациите, която да улесни издаването на разрешението и от там наемането на тези лица със съвместни усилия.
Оценките, които се дават от страна на работодателите и на синдикатите – не смея да се ангажирам, но мисля, че работодателите изразиха удовлетвореност от това, че държавата облекчи процедурите за наемане на сезонна работна ръка. Не мисля, че това е застрашило по някакъв начин местния пазар. Аз и друг път съм имал възможност да кажа, че ние също трябва да се замислим за това защо изнасяме сезонна работна ръка за близките държави, а внасяме от трети държави. Но това са реалностите на пазара на труда. Може би има и конюнктурни фактори, които са действали сега и които може би няма да се проявят в следващи сезони.
Така че това мога да отговоря на Вашия въпрос, който имаше по-скоро оценъчен характер. Нека да приключи наистина сезона. Това, което от страна на работодателите се поставя, че трябва да се осигури заетост за по-дълъг период, защото се получава така, че 3-месечният срок на наетите в началото на сезона вече изтича, сезонът все още не е приключил. Това, което можехме за краткото време от месец май да се направи, беше направено. В началото на месец юни имаше промени в регулациите, които улесниха този процес без да застрашават местния пазар на труда. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Гьоков, имате право на реплика в рамките на 2 минути.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми народни представители и гости! Господин Министър, аз Ви благодаря за оценката, която дадохте. Позволете ми да не се съглася с доста голяма част от това, което казвате – с изключение на фактите и цифрите, които са красноречиви, няма как да ги оценим, но 3102 сезонни, говоря, ако е правилната цифра – аз мисля, че са доста повече, но това няма значение. Може би официално са толкова – 3102 човека, на тези места можеха да работят ниско квалифицирани български работници. Разбира се, че българският пазар на труда няма как да бъде застрашен, защото сигурно 30% от българската работна ръка излезе навън и наистина е основателен въпросът – защо ние изнасяме работна ръка сезонно към съседни и други държави в Европа, а при нас идват да работят от трети страни, нечленки на Европейския съюз. Мож еби работодателите наистина са доволни, защото техният интерес в случая е наистина задоволен. Не съм на същото мнение, не мисля, че са синдикатите в случая, но аз няма да продължавам да развивам въпроса и питането в момента, защото това е тема на един по-сериозен и по-дълъг дебат.
В бъдеще ще помоля да направите анализ на сезонната заетост, и то особено на чужденците от трети държави в България, да ни го представите. Ако Вие не го направите това по собствена инициатива, аз ще го поискам чрез парламентарния контрол – дали е доказана нуждата от този внос, дали българската ниско квалифицирана работна ръка не може да бъде преквалифицирана в тези професии, по които се наемат по морето сезонни работници, дали трябва да действаме в посока да променяме манталитета на българина, който сега гледа с недобро око на сезонната работа и така нататък. Но си мисля, че преди да започнем вноса – такъв, по-сериозен, защото ние от тази година започнахме да правим вноса на работна ръка, и то за сезонна заетост, и то ниско квалифицирана, преди да започнем трябва да си направим един анализ дали да продължаваме в тази посока, или не. Засега Ви благодаря за отговора.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Господин Министър, дуплика – в рамките на 2 минути.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря, господин Председател.
Само ще кажа, че Министерството ще изготви такъв анализ и той ще бъде предоставен на Вашето внимание. Тогава наистина ще имаме една по-пълна картина и надявам се отговор на допълнителните въпроси, които постави господин Гьоков.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Министър.
Следваща е парламентарна група е на Обединени патриоти.
Заповядайте, господин Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Здравейте на всички!
Уважаеми господин Министър, първият наш въпрос от групата на Обединени патриоти е подобен на Гьоков, затова искам малко да изместя акцента във втората част на въпроса – какви мерки ще предприеме Министерството за облекчаване на нормативните изисквания по наемане на висококвалифицирани работници, граждани на трети държави, с така наречената „синя карта“? За нея нещо да кажете, което вероятно ще бъде актуално и за аудиторията. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Господин Министър, имате право на отговор в рамките на 3 минути.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Поповски, уважаеми госпожи и господа народни представители! Да, това е другото направление, по което всъщност може съответно върви размяна на работна ръка от трети държави към държави – членки на Европейския съюз, и в частност на България.
По памет ще припомня, че за миналата 2016 г. Агенцията по заетостта е издала около 190 решения – мисля, че точният брой е 195, за издаване на разрешения за пребиваване и заетост от типа „синя карта“ на Европейския съюз. Това на фона на общия брой такива разрешения в Европейския съюз всъщност лидер е Германия, която има годишно няколко хиляди такива решения. От останалите държави членки, извън Германия, може да се каже, че България сравнително добре стои. Тоест, има своята позиция. Затруднен съм да цитирам конкретни данни, но това е от една справка, която преди дни гледахме по този въпрос.
Какво може да се направи по отношение на привличане на висококвалифицирана работна ръка от трети държави членки? Режимът по Закона за трудовата мобилност и трудовата миграция предполага работодателите да провеждат пазарен тест, тоест прочуване на пазара на работна ръка преди да получат решения от Агенцията по заетостта за наемане на висококвалифицирано лице от друга държава, извън Европейския съюз. Процедурата може да се рационализира, може да се ускори, защото Агенцията по заетостта е едно от звената в този процес на издаване на разрешение за заетост и пребиваване от типа „синя карта“. Тук участва и МВнР по линия на издаване на визи, и Министерството на вътрешните работи – дирекция „Миграция“, като един анализ показва, че този процес може да бъде облекчен. Ние смятаме да инициираме предложение в тази посока. Какво може да се направи, за да се увеличи броят на висококвалифицираните лица, които българските работодатели при преценка могат да използват. Може да се намали всъщност таксата, която сега е 400 лв. за едно лице. Може и смятаме това да предложим в рамките на работна група по изменение в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност – да отпадне задължението лицето да бъде извън страната, когато кандидатства за издаване на решение или когато му е изтекъл срокът – също е абсурдно да излиза извън страната, за да иска ново разрешение. Сега срокът на разрешени е една година. Смятаме, че увеличаване продължителността на това решение също ще доведе до по-голям интерес за работа в България на висококвалифицирани и като една по-сериозна мярка, която също би могла да облекчи процеса – отпадане на пазарния тест, защото в момента такъв пазарен тест не се извършва и работодателите са освободени от него за една група професии от IT-сектора, които са определени с решение на министъра на труда и социалната политика.
Това, което показват данните – от тези 195 решения, които са издадени за миналата година, 113 са по този списък, който е от IT-сектора, някъде около 80-82 са от други сектори, за които е проведен пазарен тест и той е доказал, че няма местна квалифицирана ръка.
Разбира се, условията в Закона за трудовата миграция и мобилност за конкретен образователен ценз, за съответно ниво на заплащане, което да е съпоставимо и по-високо от средното в съответния сектор за заплата, смятаме, че трябва да остане. Но ако тези мерки бъдат предприети – разбира се, те ще бъдат резултат от законови промени, които Вие ще прецените дали да подкрепите, ще можем да създадем улеснение за българските работодатели, да привличат висококвалифицирана заетост от трети държави. Тъй като констатацията, която мисля, че всички не можем да оспорваме, че липсват висококвалифицирани кадри на българския пазар – местни кадри, които имат необходимата квалификация за търсенето от страна на работодателите. Това е накратко по този въпрос.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Министър.
Искам да припомня на народните представители, че съгласно процедурата за провеждане на блицконтрол по чл. 29 от нашия Правилник, не е необходимо и не е задължително, защото не е възможно да се предостави информация от рода на числови данни и така нататък. Защото в рамките на блицконтрола това няма как да стане. Това е като допълнително разяснение.
Господин Поповски, имате право на реплика.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Благодаря на министъра, отговорът беше достатъчно изчерпателен.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Следващата парламентарна група е на Движението за права и свободи.
Господин министър, ще си позволя да задам въпрос, свързан с договарянето на минималните осигурителни доходи. Знаете, че тази процедура трябва да бъде приключена до края на месец август, за да може в рамките на процедурата по изготвянето на бюджета на ДОО, респективно на Държавния бюджет, да бъдат съобразени тези показатели и тези параметри.
Доколкото имам информация от медиите, работодателите отказаха тази година да участват в преговорите. В този смисъл моят въпрос е свързан с това – какво показа тази година процедурата по договарянето на доходите и от тук нататък какво мислите да предприемете? Съгласно Кодекса на труда министърът на труда и социалната политика има право административно да разпростре административно определено повишаване на минималните осигурителни доходи.
Заповядайте, господин Министър – имате право на отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Да, наистина темата за минималните осигурителни доходи е на дневен ред като част от бюджетната процедура за втора година работодателските организации бойкотираха процеса на договаряне на минималните осигурителни доходи. Това беше ясно преди стартирането му, защото такива декларации бяха направени от национално представителните организации. След това в Министерството бяха получени множество писма от браншови организации. На датите, които трябваше да се проведат срещите, съгласно графика, който по традиция Министерството изготви и предостави, на практика нямаше преговори, присъстваше само едната страна – синдикатите.
В края на месец август инициирах с писма и три срещи с браншови организации, защото позицията на национално представителните организации беше ясна, преговорите се водят на браншово ниво, като отправих покана за срещи към браншовите организации на работодатели, съответно – синдикати, в областите машиностроене, съответно въгледобив и минна индустрия и хранителна промишленост и пивовари. В една от тези срещи присъстваха и трите страни – представителят на съответната браншова организация декларира, че общата позиция, която се изразява, че минималните осигурителни доходи са остаряла концепция, няма я в Европа и работодателите настояват за отпадането й от закона. Синдикалните организации съответно настояваха и привеждаха аргументи защо трябва да продължи договарянето на минималните осигурителни доходи.
Така или иначе, факт е, че след изтичане на месец август нямаме договорени прагове в нито една икономическа дейност. До края на месец септември би трябвало да започне процедурата за Законопроекта за бюджета на ДОО за 2018 г. по неговото разглеждане от неговите органи. Първата стъпка, знаете, е Надзорният съвет на Националния осигурителен институт. Тъй като докладът от работната група, която оперативно водеше процеса, който получих в началото на седмицата, все пак предлага да се изчака, тъй като има индикации за все още водене на преговори и възможност в един от секторите да се постигне такова договаряне – този срок ще бъде съответно предоставен. Апропо, имаше едно споразумение между Съюза на птицевъдите, който след това беше оттеглен от национално представителна организация, така че то беше по-скоро прецедент. Това, което предстои да се вземе като решение, е дали да има административно увеличение на сегашните нива, или те да бъдат запазени на тазгодишните нива. Ще припомня, че миналата година нямаше административно увеличение. По-скоро увеличението беше на тези позиции, които бяха на минимална работна заплата и с увеличаване на минималната работна заплата съответно се увеличиха и праговете.
Но това, което се наблюдава, е вече една деформация на Таблицата, Приложение № 1 към Закона за бюджета, защото и сега около 50% от позициите са на минимална работна заплата. Ако не бъдат административно увеличени нивата – 60% ще бъдат на нивото на минималното. Така че въпросът за модовете, както ги наричаме, стои. Смятам, че това ще бъде тема, по която дебатът ще се води в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Трябва да се намери решение. Първо, решение за бюджета за следващата година. Отново казвам, още няма решение, което да споделим. Има различни варианти, правят се оценки какви ще бъдат ефектите от един или друг вариант, все още не е дошъл моментът, падежът да се вземе това решение, но в следващите седмици то трябва да бъде взето. Съответно това, което смятам да предложа на социалните партньори, е тази тема да започне да се дискутира активно в съответния формат, а не само когато стартира бюджетната процедура, да се претеглят всички „за“ и „против“ съществуване или отпадане на модовете и да се вземе съответно решение. Защото явно процесът блокира за втора година и не може така да се оставя. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Министър.
В рамките на репликите искам да направя един коментар в няколко посоки. На първо място, през последните няколко години в препоръките на Европейската комисия – специфичните препоръки към Националната програма за реформи, фигурират текстове, които са в посока на това да се преразгледа наново процедурата по договарянето на минималните осигурителни доходи, доколкото дали трябва да остане в този вид, дали трябва изобщо да се премахне, както предлагат работодателите в България. От друга страна, има противоположната позиция на синдикалните организации, национално представените синдикални организации. Така че този въпрос стои на вниманието на редица правителства, не само на Вашия екип. В този смисъл смятате ли, че е възможно да се промени процедурата и договарянето на минималните осигурителни доходи да не е на национално ниво и да е на ниво браншови професии, така както настояват работодателите? Знам, че синдикатите не са съгласни, но когато има две коренно противоположни мнения, тогава държавата е тази, която трябва да поема отговорност за това как да се процедира от тук нататък.
Затова моят уточняващ въпрос е – смятате ли да приемете една от двете възможни позиции?
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря, д-р Адемов, за уточняващия въпрос.
Наистина този въпрос има различни позиции в синдикатите, има различна практика и при предишни правителства със социалните партньори, има и различна практика на действие от страна на социалните министри в предишни периоди по отношение евентуално на административно увеличение. Но различното от практиката преди, вече втора година, е, че няма договаряне. Ако преди пред социалните министри е стоял въпросът дали за дейностите, в които не е имало преговори, да се разпростре средният процент на увеличение в други дейности, то сега въобще нямаме договаряне.
Това, което смятаме, че трябва още веднъж да се направи, е един анали. Има различни оценки, имаше доскоро и такава специфична препоръка, но тя не остана за тази година по отношение на ефектите от наличието на модовете. Сега също договарянето е на браншово равнище, но то не се провежда и всъщност то ни не са дава от националните организации. Така че лутането на някои браншови организации показва, че всъщност – така и писмата, които бяха получени, бяха с едно и също съдържание, така че решенията се вземат от национално представителните организации. Затова поисках среща на браншово ниво, за да чуя какво мислят. Но всъщност само от една организация дойдоха от браншово ниво и те потвърдиха позицията на национално представителните.
Всъщност проблемът е, че покритието с колективни трудови договори България е сравнително малко. Защото праговете могат да бъдат заменени от колективни трудови договори на браншово ниво, които да регламентират минимални размери на заплащане, защото и досега обикновено минималните осигурителни доходи – там, където имаше КТД и има КТД, се приемат като минимални заплати. Всъщност отпада въобще проблемът, ако стои, че може да се получи надосигуряване, тоест заплатата да ти е по-ниска, а да внасяш за по-висок размер възнаграждение. Практиката е, че КТД възпроизвежда това, което се договори като минимални осигурителни доходи. Но за съжаление колективни трудови договори има в сравнително малки дейности. Стои въпросът, ако отпаднат тези минимални осигурителни доходи, какво става в сектори, в които продължава да има сивота – мисля, че добре се знае, че всъщност все още има сектори в икономиката, и от тук въпросът доколко наистина съществуването на минимални осигурителни доходи води до изсветляване на икономиката, доколко този ефект е изчерпан. Защото има твърдение в обратната посока – че те водят, така че трябва още веднъж сериозно да се анализират плюсовете и минусите по отношение съществуването. Ако те отпаднат, какво може да ги замени, за да не се върнем в близка ситуация до годините, в които бяха въведени и да се възпроизведат същите проблеми. Така че предстои задълбочен анализ, който Министерството смята да инициира още в края на този сезон, за да може да имаме решение преди следващата бюджетна процедура.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Министър.
Колегите от парламентарната група на „Воля“ са следващите.
Заповядайте, госпожо Найденова.
АЛБЕНА НАЙДЕНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми гости! Моят въпрос е свързан с еднократната помощ, която получават майките със статут на студенти. Към момента тя е 2880 лв., което са 12-месечни минимални работни заплати от 240 лв.
Въпросът ми е – няма ли помощта да се обвърже със сегашната минимална работна заплата? Това, най-напред!
И освен това, през 2016 г. начинът, по който се дават тези помощи към майките студентки е на два транша, което е добре, за да може да се види, че майката е със статут на студент и в следващата година, за която тя кандидатства. Но в същото време в основната промяна, въведена с тази промяна от миналата година, е, че майката не бива да има трудов договор, тоест тя да не е в трудови взаимоотношения с някого към момента, в който тя кандидатства за тази помощ. Това не нарушава ли правата на майките студентки, които биха могли да работят, от една страна?
Това, което искам да попитам още, е, че тази помощ се дава за деца, отглеждани до 1 година, а в същото време регламентът за кандидатстване е, че ако детето е навършило 6 месеца и 2 дни, тя вече няма право да кандидатства за тази помощ. Тоест, до 6 месеца е ограничено кандидатстването за подобна помощ. Би ли могло да се осмисли и този регламент да се промени? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Министър, имате право на отговор. Аз лично се затруднявам в този отговор. Но заповядайте!
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, тук ще припомня, че по отношение на еднократните помощи за майките студентки беше направена промяна, тъй като бяха констатирани злоупотреби. Мисля, че промяната беше от 2015 г. в Закона за семейните помощи за деца, като се въведе изплащането на тези два транша, защото бяха констатирани случаи на записване за студент на жени, които раждат, съответно получаване на помощта и след това на практика оттегляне и непродължаване на образованието. Двата транша всъщност до голяма степен ограничават тези възможности. Това, което искам да уточня, е, че условието да нямат трудов договор, за да получават тази помощ, е по отношение на студентите от редовно обучение, които така или иначе по дефиниция би трябвало да са ежедневно в аудиториите. Макар че има практика и редовни студенти да работят, все пак става дума за редовна форма на обучение.
По отношение размера на помощта, това, което предстои в рамките на бюджетната процедура, е още веднъж обсъждане размерите на семейните помощи за деца – не само за майките студентки, но и за месечните помощи за отглеждане на деца и другите. Те, ако не ме лъже паметта, десет броя по Закона за семейните помощи за деца. В зависимост от бюджетния ресурс съответно търсене на възможности за тяхното повишаване.
Другото, което Министерството е изразило като категорична позиция пред Министерството на финансите, е, че трябва да се завиши доходният критерий, тъй като част от помощите се предоставят след доходен тест. Размерът на този доходен критерий трябва да отчита увеличаването на минималната работна заплата, за да не се ограничи достъпът до подобни семейни помощи. Това мога да отговоря на въпроса. Ако се нуждаете от по-конкретна информация, мога писмено да я предоставя.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Министър.
Госпожо Найденова, имате право на реплика в рамките на две минути.
АЛБЕНА НАЙДЕНОВА: Благодаря на господин министъра.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Преминаваме към втория кръг въпроси.
Колегите от ГЕРБ, заповядайте.
ИРЕНА ДИМОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, зам.-министри, колеги и гости! През месец август 2017 г. Министерство на труда и социалната политика обяви старта на нова Програма за обучение и заетост на безработни лица, а именно Програма „Работа“. Тази програма е бюджетно финансирана и стартира, поне през 2017 г., пилотно в 14 общини от областите с най-висока безработица, а именно Враца, Видин и Монтана.
Като представител на една от тези области бих искала конкретно да Ви попитам за три общини. Безработицата в община Якимово е над 53%, в община Бойчиновци е над 35 % и в община Чипровци е 30% и конкретният ми въпрос към Вас, господин Министър, е колко безработни лица от тези три общини Чипровци, Бойчиновци и Якимово ще бъдат наети и от кога се очаква да започне работа? Най-вече как върви изпълнението на тази програма? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Димова.
Колеги, отново припомням, че конкретни числови данни в рамките на блицконтрола няма как да бъдат дадени. По принцип става въпрос за актуални въпроси, които не могат да бъдат обвързани с числови показатели.
Заповядайте, господин Министър – имате право на отговор в рамките на 3 минути.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Димова! Наистина Програма „Работа“ е важна за Северозападния регион и конкретно за 14 на брой общини, в които стартира пилотно проектът. Аз ще започна отговора на въпроса Ви с по-общо цитиране на данни, които Министерството оповести в края на месец август. От 1 септември в тези 14 общини са сключени договори с 1066 безработни лица от целевите групи. Броят им е по-голям от предварително разчетения, защото част от тях са наети на непълно работно време, тъй като ние предварително разчетохме ресурса от 2 млн.лв. за около 830 лица за четирите месеца до края на годината, 1066 лица е общо за 14-те общини.
Тук приблизително ще кажа, че за общините, които са от Монтанска област, това са три от петте общини, наистина са с високи равнища на безработица. Броят на сключените договори на наетите лица е около 200, като тук ще си позволя по-конкретно – нещо, което ми направи впечатление от запознаване със справките с резултатите от Агенцията по заетостта, че в една от тези общини – Чипровци, където броят на наетите е някъде около 50, по памет, повече от половината – някъде две трети, нещо, което не е характерно за другите, са наети в частния сектор. Ако си спомняте, заедно с Вас бяхме на информационния ден на 10 август, когато обсъждахме Програмата в областната администрация на Монтана, имаше работодател от Чипровци, който заяви интерес, че ще наеме работници, които ръчно да изработват прочутите чипровски килими. Направи ми впечатление, че шест човека са заявени, постъпват да се обучават и да работят при този работодател. Тоест, община Чипровци от трите общини е тази, при която доминира частният сектор от работните места. Това е добре. Ние на това всъщност разчитахме – да има повече интерес от частните работодатели, някъде около 140 места от тези общо 1066 са в частния сектор, защото там можем да разчитаме на продължаване, на трайна заетост. Тоест, част от тези лица да останат да продължат да работят.
Разбира се, както очаквахме в публичния сектор общините доминират – някъде около 850-860 човека, пак говоря общо за трите области, са наети в общините за обществено-полезни дейности и цялото това многообразие, което съответно позволява Програмата от съответно почистване, поддържане на сгради, на други публични места – до това, което също беше нов елемент в Програмата – предоставяне на услуги, съответно на нуждаещи се хора от този регион. Така че това мога да отговоря на Вашия въпрос.
Програмата стартира навреме, както съответно беше заявено. Това е пилотен проект. За нас ще бъде много важно наистина как ще се използва труда на тези 1066 лица и аз тук разчитам наистина на народните представители от този регион на обратна връзка – ако има някои слабости, да бъдат отстранени. За следващата година ако този пилотен проект докаже своята ефективност, считаме да насочим по-голям ресурс за неговото прилагане в цялата страна – отново общини с високо, над два пъти, равнище на безработица над средната. Финансирането може да се осъществи по линия съответно на първата ос на Оперативната програма. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Министър.
Госпожо Димова, имате право на реплика.
ИРЕНА ДИМОВА: Благодаря Ви и аз, господин Министър! Благодаря и за конкретните цифри. Знаех, че нямам право на това, но както каза господин министърът, бях на представянето и много ме касаеше да видя накъде върви тази програма.
Ще Ви дам първата обратна връзка от този регион, а именно, че получавате поздравления за Вас и екипа Ви за бързата работа за краткото време, с което успяхте да информирате частния сектор и общините за тази програма. Мога да Ви кажа, че наистина ние от Северозапада разчитаме на тази програма да продължи и през другата година. Благодаря Ви, господин министър.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Колегите от „БСП за България“, заповядайте.
Господин Христов!
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър Петков! Въпросът ми е провокиран от Отчета за работа, свършена от Вашето министерство, който получихме, и в същото време – от дисертация, която получих по пощата, 180 страници на тема: „Протезиране и интеграция на хора с ампутации“. Данните вътре са много интересни и в същото време стряскащи. Тук говорим изцяло за помощни средства – 60% от хората с ампутация на долни крайници ползват инвалидна количка, заради неудобството от протезата, 90% от хората с ампутация на долни крайници не се връщат на работа, заради неудобството на протезата. Имаше изнесени около 25 различни питания с данни. Нито един човек са ампутация на долен крайник не се чувства удобно от протезата.
Всъщност въпросът ми е следният: В Списъка с помощните средства и пределните лимити, които Социалното министерство отпуска, не са актуализирани близо 10 години. Догодина ще станат 10 години. В предишни разговори с Вас споменахте, че искате да прехвърлите тази отговорност на Здравната каса. Така реално ще последваме модела на много европейски страни. Но там всъщност какво се прави? Всяка година доставчиците с дистрибуторите и производителите на тези помощни средства се събират със Здравната каса и актуализират цените. Ще Ви дам пример. Максималната сума, която се отпуска за инвалидна количка с електронно управление в България е 3 хил.лв. За тази сума се закупува наистина такава количка, но с нея човек реално не може да излезе на улицата. Една хубава инвалидна количка, с която може да се даде свобода на човек с увреждане струва над 10 хил.лв. Разбира се, това е чужда производство. В България нямаме абсолютно никакво производство на помощни средства и всичко реално е внос от Китай, от Германия и от Великобритания.
Въпросът ми е: Кога ще бъде наистина актуализиран този списък? Какви мерки ще се вземат наистина за интеграция на тези хора с увреждания? От вашия Отчет разбрах, че са интегрирани над 30 хил. души. По какъв начин, като са им дадени асистенти и преводачи, с които да могат да посещават администрация или културни обекти. За мен това не е една истинска интеграция на човек с увреждане. В същото време наетите хора с увреждания са 40. Вижте какво драстично разминаване има всъщност в това нещо! Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Господин Министър, имате право на отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Христов, уважаеми госпожи и господа народни представители! Конкретно на въпроса, който зададе господин Христов – през летния период беше съставена работна група, беше осъществена кореспонденция с Министерството на здравеопазването и съответно на Агенцията за лекарствени средства. Вече сме в напреднал процес на готовност. На 14 септември на насроченото заседание на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания – поканите вече разпратени, има предложения за изменения в Списъка на помощните средства, като целта е да се актуализира този списък. Той, прав е господин Христов от 2008 г., не е актуализиран. Това е доста дълъг период, в който много неща са се променили. Така че имаме подготвено предложение, внасяме го в Консултативния орган – Националният съвет за интеграция на хората с увреждания, на 14 септември и се надявам, че след като бъдат чути и бъде обсъден този списък, той ще бъде утвърден. Процедурата по Закона за интеграция на хората с увреждания е, че се утвърждава от министъра на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на здравеопазване.
Така че по този въпрос се работи с ангажимента, който поехме, въпреки инерцията и трудността системата да бъде задвижена.
Данните, които Вие изнесохте, са много интересни. Аз ще се радвам да имаме достъп до тази дисертация, ако тя е вече защитена и е вече публична.
Това, което и Вие сте подчертавали от парламентарната трибуна, е, че е недопустимо да има в този списък дървени протези, а други съответно да липсват в него. Това е целта и аз се ангажирам да положа максимални усилия до края на този месец да има всъщност утвърден актуализиран списък.
Вече следващата стъпка са лимитите и цялостният механизъм по отпускане на помощни средства.
Миналата седмица разговаряхме с екип на Министерството на здравеопазването по редица въпроси от обща компетентност, включително и този. Аз поддържам становището си, че контролът ще бъде по-добър, ако тази дейност излезе от системата на труда и социалната политика и всъщност се осъществява в системата на здравеопазването, защото отново сме в ситуация, че това, което се предписва от ТЕЛК и от ЕЛКК съответно се изпълнява от социалните служби, които не могат да имат преценка. А разходът и средствата, които се плащат, расте в последните години – вече е 52 млн.лв. годишно, но нямаме убедеността, че всъщност тези пари се използват ефективно. А всъщност за последните три-четири години са нараснали от около 40 млн.лв. на 52 млн.лв. Това е немалък ресурс, който ако се използва ефективно и има действен контрол, мисля, че много по-справедливо може да се насочва и да се покрие една голяма част от цените, които наистина са високи за тези пособия, които реално ползват хората.
Ако не постигнем съгласието с Министерството на здравеопазването, това, което смятам, е да се промени сегашният механизъм, който е тромав и е от много време. Той действа от 2008 г. отново, и съответно да се търси въвеждане и на процедура на централизиран търг, защото е публична тайна, че тези средства, които сега се предоставят като пределни размери – това, което получават хората с увреждания е с много ниска себестойност, но съответно се заплаща в пълния размер. Над 300 са фирмите, регистрирани в Агенцията на хората с увреждания, с които съответно лицата имат право да купуват тези изделия. Вече споменах какъв е ресурсът. Процедурата също е тромава и тежка – лицето получава съответното предписание от здравния орган, отива в Дирекция „Социално подпомагане“, преценява се, издава се решение за отпускане на помощта, съответно в 2-месечен срок, да не бъркам срока се предоставя сумата, с тази сума лицето отива при съответния доставчик, самò би трябвало да го избере, закупува след което трябва да се отчете пред дирекция „Социално подпомагане“. Там всъщност много често са случаите, в които фактурите не идват, особено за по-малки суми и отчетността също не е добра. Така че има работна група, сформирана с моя заповед, също формирана в края на месец юли, която работи по промени в механизма.
Очаквам да получа до началото на месец ноември предложения. Това са възможните варианти. Или оставане в системата на Министерство на труда и социалната политика с промяна в механизмите, контрола или съответно ако бъде постигнато съгласие, преминаване към системата на здравеопазване, където дефинитивно контролът би трябвало да бъде по-добър.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Христов, имате право на реплика.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Господин Министър, благодаря за изчерпателния отговор. Както споменахте, Вие имате работна група. Аз също имам работна група. Тя всъщност с какво се занимава? На мен ми е пределно ясно – България не може да поеме цената на една скъпоструваща инвалидна количка или една протеза за горен крайник, като цените тук на една качествена протеза тръгват от 20 хил.лв. нагоре. С какво се занимавам аз всъщност? В момента искам да реша този проблем, като осигуря на хората протези и инвалидни колички, които съответства всъщност на това, от което имат нужда. Ще ви кажа, че моята работна група има хора с ампутации на горни крайници и с ампутации на долни крайници, и такива, които ползват инвалидни колички. Аз им задавам въпроса: „От какво имате нужда?“. Така че както Вие, така и аз работя усилено в тази посока – наистина хората с увреждания да получат една качествена интеграция чрез тези помощни средства. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Господин министър, ще се възползвате ли от правото на дуплика?
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Само да изкажа желанието си да обединим усилията си, за да се постигне наистина това, което целим.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре, благодаря.
Колеги от Обединените патриоти?
Колеги, припомням, че от 13.00 ч. има пленарно заседание на Народното събрание.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми д-р Адемов, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Вторият въпрос от името на Обединени патриоти е следният. В края на месец юли на интернет страницата на Министерството беше публикувана информация, че Вие сте подписали декларация на Триото председателства в областта равнопоставеността на жените и мъжете заедно с министъра на здравеопазването и труда на Естония и министъра на здравето и въпросите на жените в Австрия. Нещо по-подробно и евентуално поетите бъдещи ангажименти на България във връзка с бъдещото председателство по този въпрос!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Поповски.
Господин Министър, имате право на отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Поповски, уважаеми госпожи и господа народни представители! Наистина по време на неформалната среща на Съвета на министрите на заетостта и социалните въпроси в Талин – 19 и 20 юли 2017 г., беше подписана така наречената „Декларация на действащото Трио председатели на Европейския съюз“ по въпроса за равнопоставеността между мъжете и жените. Всъщност това е един рамков документ, който изхожда от констатацията, че последните години има забавяне на напредъка на общоевропейско ниво по тези въпроси. Все още сегрегацията по пол е явление, което съществува. Целта на тази декларация на триото е да се постави на по-високо ниво като приоритет в дневния ред, на политическия дневен ред на Европейския съюз, като самата тема на неформалната среща беше посветена на подобряване на баланса на равновесието между личния и професионалния – семейния и професионален, живот. Имаше много интересни резултати от изследване на Европейския институт за равнопоставеност на половете, базиран във Вилнюс. Това беше първата крачка на Естонското председателство по тази тема.
По отношение на другите две държави, на които председателството предстои, конкретните дейности, предвидени в тази декларация, специално за България, фокусът ще бъде поставен върху темата за жените в дигиталния свят. Тази тема ще бъде основно нашият принос по този приоритетен въпрос – равновесието между мъжете и жените. Тази тема кореспондира и с един друг приоритет на Българското председателство в областта на заетостта и социалната политика и социалните въпроси. Това е темата за бъдещето на труда в един дигитален свят, в който всъщност вече сме. Този фокус всъщност изхожда от нещо, което може би знаете – че България е държавата – членка на Европейския съюз, с най-висок дял на участие на жените в този сектор – секторът на информационните и комуникационните технологии. Ако не ме лъже паметта, делът на жените, заети в този сектор, в България е над 23% при 16% средно за Европейския съюз.
Това е нещо, на което стъпваме и по което считаме, че може да имаме принос – по тази тема, по този приоритет, с провеждане на изследване. Отново подготовката му започна заедно с Европейския институт по равнопоставеност на половете. Целта е да стигнем до заключение в рамките на Българското председателство. Всъщност смятаме, че така ще се работи и ще се подпомогне по едно от досиетата, които ще бъдат в рамките на Българското председателство, а именно проектът на нова директива на Европейския съюз в тази област – за балансиране отново на семейния и професионалния живот.
Приносът на Австрийското председателство по тази тема, също записан като дейност в Декларацията, е младежта и равенството между половете. Тоест, това е техният фокус, техният акцент. Така че това беше смисълът на Декларацията, която е подписана.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Поповски, реплика?
КАЛИН ПОПОВСКИ: Благодаря и аз. Министърът беше достатъчно изчерпателен, предполагам, че и на колегите е било интересно. Благодаря още веднъж!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
От нашата парламентарна група нямаме втори въпрос.
От парламентарната група на „Воля“? Нямаме.
Господин Министър, благодаря за участието Ви в блицконтрола.

Колеги, преминаваме към точка втора от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 702-01-12, внесен от Министерския съвет на 9.08.2017 г. – обсъждане за първо гласуване.

Господин Занчев, заповядайте да представите Законопроекта накратко.
Искам да припомня на народните представители, че този Законопроект беше разгледан в рамките на 43-тото Народно събрание, в края на мандата му, мина на първо четене в комисии и в пленарна зала. За съжаление, не можа да мине на второ четене.
Между другото в началото на тази година има процедура от Европейската комисия срещу България – знаете за това, поради което трябва да приемем този Законопроект в рамките на следващите няколко седмици.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изменението и допълнението на Кодекса за търговското корабоплаване се налага, за да синхронизираме нашето законодателство с европейското. Този кодекс въвежда изискванията на Директивата 112/2014 на Съвета от 19 декември 2014 г. за прилагане на Европейското споразумение относно определени аспекти на организацията на работното време в сектора на вътрешния воден транспорт, сключено от Европейския съюз за речно корабоплаване, европейската организация на речните превозвачи и Европейската федерация на работниците от транспорта.
За допълнителни разяснения по Закона ще дам думата на колегата.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не, не! В Комисията думата я давам аз.
Благодаря Ви.
Знам, че тук присъства и кап. Живко Петров – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция „Морска администрация“.
Господин Петров, заповядайте, ако имате нещо да добавите. Ние не сме водеща комисия, така че накратко може да ни кажете колко кораба има в България – тази информация, която Вие обичате да предоставяте.
Заповядайте!
ЖИВКО ПЕТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Съвсем накратко по Законопроект. По същество става въпрос за въвеждане в българското законодателство на едно тристранно споразумение, което е изработено и прието през декември 2014 г. и Европейската комисия прави част от Общностното право.
Доколкото в България проблемите с трудовото законодателство на екипажите на кораби, въобще на морските лица, са решавани винаги общо, без да е правено разграничение между такива, упражняващи този труд на море и сега респективно на вътрешни водни пътища или по река Дунав, в момента е необходимо да бъде приет този Законопроект, защото в Споразумението има определени характеристики по отношение продължителността на работния ден, продължителността на седмичното работно време, на почивки и така нататък подробности, които е необходимо да бъдат на равностоен на Кодекса на труда акт, респективно Кодекса на търговското корабоплаване. Това ще даде възможност вече обемното, тъй като то е доста голямо и подробно споразумение, останалите части от него ще бъдат отразени в българското законодателство чрез Наредбата на Министерския съвет на основание на Кодекса на търговското корабоплаване, уреждаща трудовите и приравнените към тях отношения в корабоплаването.
И само още две думи. Това е необходимо да се направи, тъй като по същество професията на хората, работещи на море и на река, се регламентира от две различни институции. На море – това е Международната морска организация към ООН, там се приемат съответните конвенции, там е приета и Морската трудова конвенция и на нейна база са заложените в момента норми в нашето законодателство. По отношение на вътрешните водни пътища тези норми не важат. Там, както казах, важат нормите на това споразумение.
Разбира се, в този Законопроект има и други неща, но те по-скоро касаят други директиви на Европейския съюз по отношение на разследванията на аварии за морски произшествия, структурирането на звено, което и сега съществува, но е необходимо да бъде доуточнено неговото поле на действия и правомощия, за да съответства на Директивата. Съществуват и някои уточнения по отношение на наемането на кораби. Но това са по-скоро технически подробности и не искам в момента да навлизам в тях. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря и аз.
Колеги, имате възможност за изказвания, въпроси и коментари. не виждам желаещи.
Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщенията. Тя по-подробно ще разгледа този Законопроект.
Позволете ми да подложа на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 702-01-12.
Който е съгласен да бъде подкрепен този законопроект, моля да гласува.
Гласували 16 народни представители: за 16, против и въздържали се няма.
Приема се с консенсус.
Благодаря Ви, колеги! Благодаря и на Вас, колеги от Министерството на транспорта!
Закривам заседанието.


(Закрито в 12.45 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д-р Хасан Адемов


Стенограф:
Катя Бешева