П Р О Т О К О Л

№ 11

от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 13 септември 2017 г.

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на кандидат за управител на Националния осигурителен институт
2. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 702-01-9, внесен от Министерския съвет на 18 юли 2017 г. – обсъждане за първо гласуване.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.

* * *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден!
Ще Ви запозная с дневния ред за днес.
1. Изслушване на кандидат за управител на Националния осигурителен институт.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 702-01-9, внесен от Министерския съвет на 18 юли 2017 г. – обсъждане за първо гласуване.
Моля да гласуваме дневния ред.
Всички са „за“.
Преди да преминем към първа точка, искам да Ви запозная с Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националния осигурителен институт.

„Раздел IV. Изслушване на кандидатите
1. Преди да изслуша предложените кандидати Комисията по труда, социалната и демографската политика проверява представените документи и дали кандидатите отговарят на съответните изисквания за заемане на длъжността, за която е предложен.“
Тази процедура е извършена от Комисията. Кандидатът отговаря на изискванията на процедурните правила.
„2. Изслушването се провежда в открито заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика, което се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.“
Тази процедура също е организирана.
„3. Кандидатите се представят от вносителите на предложенията по азбучен ред на собствените имена на кандидатите за управител – до две минути на кандидат. Представянето включва и данни за специфичната подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата.
4. Кандидатите за управител представят тяхната концепция за дейността на Националния осигурителен институт – до 15 минути на кандидат.
5. Комисията по труда, социалната и демографската политика провежда разисквания по направените предложения. Народните представители поставят поотделно своите въпроси към кандидатите за управител по азбучен ред на собствените имена на кандидатите – до две минути на народен представител за кандидат. След изчерпване на зададените въпроси към съответния кандидат от всички народни представители кандидатът отговаря – до 10 минути.
6. Председателят на Комисията по труда, социалната и демографската политика задава в резюме въпросите на лицата по чл. 93, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на които не е получен отговор.
7. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
8. Комисията изготвя по смисъла на чл. 93, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание доклад от изслушването, в който са представени кандидатите. Ако са изслушани няколко кандидати за длъжността, Комисията по труда, социалната и демографската политика изготвя доклад от изслушването на кандидатите, към който се прилага списък на кандидатите, участвали в изслушването, подреден по азбучен ред на собствените им имена и го внася в Народното събрание. Към доклада се прилагат проекти и решения за избор на всеки кандидат за управител на Националния осигурителен институт.
9. Отказът на кандидат от участие в изслушването не спира процедурата.
Процедурата не спира и когато няма предложен кандидат за длъжността.“
Това са процедурните правила, по които се провежда изслушването за кандидат на Националния осигурителен институт, съгласно приетите от Народното събрание процедурни правила.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА КАНДИДАТ ЗА УПРАВИТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ.
Сега преминаваме към следващата точка от процедурните правила, а именно вносителите на предложението за кандидат за управител на Националния осигурителен институт представят кандидатурата в рамките на две минути.
Госпожо Ангелова, заповядайте да представите кандидатурата на господин Иванов.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин Министър, уважаеми представители представители на работодателски и синдикални организации, уважаеми колеги, гости, медии! Представям на Вашето внимание кандидатурата на Ивайло Цветанов Иванов, която е кандидатура за управител на Национално осигурителния институт, внесена от парламентарната група на ГЕРБ и от парламентарната група на „Обединени патриоти“.
Ивайло Иванов е завършил висше икономическо образование във висш Финансово-стопански институт „Димитър Ценов“ – Свищов, специалност „Финанси и кредит“ през 1993 г., и висше юридическо образование в „Неофит Рилски“ Благоевград през 2008 г.
Професионалният си път започва през 1993 г. като счетоводител, а впоследствие като инспектор в Застрахователно и презастрахователно акционерно дружество „България“.
През периода 1995-1998 г. е директор на Имуществено застраховане и член на Съвета на директорите на ЗПК „Български имоти“ АД. От 1998 г. до 2002 г. работи в Застрахователна компания „Орел“ като заема последователно следните ръководни длъжности: директор маркетинг и продажби, изпълнителен директор и член на Съвета на директорите, прокурист, член на управителния съвет на Гаранционен фонд „Задължително застраховане“, директор регионални структури в Застрахователна компания „Орел“ АД, главен изпълнителен директор на Застрахователна компания „Орел – живот“ АД, член на Съвета на директорите на застрахователна компания „Орел“ АД, и Застрахователна компания „Орел – живот“ АД.
От 2003 г. работи в Агенцията за социално подпомагане като в периода 2003 – 2009 г. е заместник изпълнителен директор, а от 1 септември 2009 г. до 2 юни 2016 г. е изпълнителен директор на Агенцията.
През времето, в което работи в Агенцията за социално подпомагане Ивайло Иванов осъществи успешни реформи довели до оптимизация на организационно-управленската структура на Агенцията и повишаване на ефективността на системата за социално подпомагане.
От 3 юни 2016 г. е заместник министър на труда и социалната политика. Професионалните му качества и компетентности, доказани като ръководител на Агенцията за социално подпомагане му дават предимство и като заместник-министър на труда и социалната политика. Наблюдава и координира дейностите на Агенцията по заетостта, изпълнител на Агенция Главна инспекция по труда, Агенция за социално подпомагане, Националния институт за помирение и арбитраж и успешно съчетава задълженията си като заместник-министър със управител на фонд „Условия на труд“. Осъществява координация при изпълнението и администрирането на Държавната политика по държавното обществено осигуряване. Утвърждава се като професионалист, който познава структурата и дейността на социално осигурителната система, работи за усъвършенстването на междуинституционалните отношения като търси консенсусни подходи за промяна.
Професионалната му подготовка, притежаваните умения, личните достойнства и авторитет в експертните среди му позволяват да поддържа добра конструктивна комуникация с народните представители от всички парламентарни групи – социалните партньори, пенсионерските организации, организациите на и за хората с увреждания, органите на местната власт и други неправителствени организации.
Ивайло Иванов е бил член на надзорния съвет на Национално осигурителния институт през 2012 г., а от 2009 г . до момента е член на управителния съвет на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на Държавната пенсионна система.
Видно от подробната автобиография и предвид резултатите, постигнати в работата му до момента считаме, че Ивайло Иванов притежава необходимите професионални и нравствени качества да заеме позицията управител на Национално осигурителния институт. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря, госпожо Ангелова.
Колеги, преди да дам думата на кандидата за управител на Националния осигурителен институт да представи неговата презентация за развитието на Националния Осигурителен Институт, искам да Ви прочета писмото от председателя на комисията по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп и разкриване на документи за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
„Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия извърши проверка на посоченото в писмото лице.
Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия към настоящия момент не установи принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на Ивайло Цветанов Иванов.“
Това е задължение по процедурните правила и аз прочитам отговора , който коректно беше изпратен от Комисията по досиетата, най-общо казано.
Колеги, сега ми позволете да преминем към следващата точка от процедурните правила – давам думата на кандидата за управител на Националния осигурителен институт да развие и неговата концепция за дейността на Националния осигурителен институт. Времето, което е определено по процедурните правила е до 15 минути.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАЙЛО ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми социални партньори, медии, скъпи гости! Благодаря на всички за възможността да представя своята концепция при изслушването ми за избор на управител на Националния осигурителен институт. Настоящото ми представяне е съобразено с регламента, който е приет от Вас и ще развия своята концепция в рамките на определеното за това време.
Спирам се на три основни момента в периода на управление на Националния осигурителен институт, ако получа мандат от Вас. Основните финансови показатели на бюджета на държавното обществено осигуряване, основни цели, заложени за изпълнение в периода 2017 – 2021 г . и резултатите, към които се стремя и ползите, които ще постигнем за обществото, естествено с Вашата подкрепа и с подкрепата на социалните партньори.
Законът за бюджета на Държавното обществено осигуряване е основният финансов план на социално-осигурителната система, с който се изпълнява определената за годината държавна осигурителна политика.
На този слайд съм показал основните параметри в приходната и в разходната част на бюджета на Държавното обществено осигуряване и тенденциите по план и отчет за периода 2015 – 2016 г. и отчетни данни за покасовото и изпълнение към 30 юни 2017 г.
В структурата на разходите най-съществен дял имат разходите за пенсии, следвани от разходите за социални помощи и обезщетения. Видно е при изпълнението на Плана на приходите, което се формира от постъпили повече приходи от осигурителни вноски.
През 2016 и 2017 г. се наблюдава тенденцията в темпа на нарастване на разходите, да е по-малък спрямо темпа на нарастване на приходите.
Приетите изменения в Кодекса за социалното осигуряване вследствие на политиката на правителството за гарантирана устойчивост на публичните финанси, доведе до намаляване на разходите, а оттам и на получените допълнителни трансфери от централния бюджет за покриване на недостига от средства на Държавното обществено осигуряване.
При план за 2016 г. от 4 млрд. 719 млн. лв., отчитаме получен трансфер от Държавния бюджет в размер на 4 млрд. 502 млн. лв.
При план за 2017 г. от 4 млрд. 398 хил. лв., към полугодието отчитаме 2 млрд. 200 млн. лв.
За обслужване на клиентите на Националния осигурителен институт ще предприема различни мерки за разкриване на нови и усъвършенстване на съществуващите услуги.
Използването на съвременните технологии и разработването на електрони услуги като възможност за подобряване на обслужването и премахване на административните бариери са основен акцент в дейността на институцията през последните години.
Дигитализацията на социалното осигуряване, помага чувствително за подобряване на обслужването на осигурените лица.
Целта им през този мандат е да усъвършенстваме съществуващите до момента услуги, като разширяваме обхвата на потребителите; лекота при използване на програмите, както и включване на нови параметри, и периоди с данни в самите услуги.
Изключително важно е активирането на достъпа до регистри на други администрации. Както и разработване на системи и функционалности, които да бъдат използвани като обща платформа за електронното управление, за да се изпълнят изискванията, необходими за електронно управление.
Осъществяването на електронно плащане на административни услуги на Националния осигурителен институт през портала на електронното правителство, като се популяризира получаването на персонален идентификационен код от осигурените лица и осигурителите, и необходимостта от представяне на реални сертификати.
Също така проверка на осигурителния стаж и доход на самоосигуряващите се лица за периода след 1 януари 2007 г.
Използване на алтернативни канали за доставка на писма, с цел оптимизиране на разходите и намаляване на притока на клиенти в Националния осигурителен институт.
На следващо място, изключително важно, считам, че е изграждането на ефективни взаимоотношения с партньорите от Националния осигурителен институт. За да затвърдим и подобрим имиджа на Института, от изключителна важност са ефективните взаимоотношения с външни и вътрешни за системата партньори.
Функциониращите регистри по отношение на тяхната необходимост от осигуряване на служебен абонамент на информация, за изпълнение на основните бизнес процеси в Националния осигурителен институт, са една от най-силните страни в тези взаимоотношения. Взаимоотношенията с партньорите би трябвало да са писмено договорени. Тези договорености се организират от публичния сектор – Националната агенция за приходи, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на вътрешните работи, Агенцията за социално подпомагане, Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“, с цел снижаване на разходите за представяне на тези услуги и подобряване на тяхното качество.
Провеждането на редовни работни срещи на експертно ниво с представители на другите организации и пенсионно осигурителни институти от страните членки, с които НОИ има договори, са изключително силна страна за повишаване професионалната компетентност на служителите с цел подобряване на качеството при защита правата на осигурените лица.
„Човешките ресурси“ са силата в една организация. Човешкият капитал, неговата мотивация и непрекъснато подобряване на знанията, изграждат стремеж към високо обществено доверие, повишава организационната култура при спазване на основните принципи в администрирането на политиката на правителството в социалната сфера. Човешкият капитал гарантира законосъобразното управление на бюджета на Държавното обществено осигуряване като стреми към равнопоставеност и справедливост, спрямо категорията осигурени лица.
Отговорност на служителите. Създаването на високи стандарти на поведение и ценности, които ръководството лично спазва и чрез тях мотивира и служителите си към такова поведение, за да затвърди и повиши общественото доверие.
Провежда ефективна информационна политика към гражданите и потребителите, относно функциите и процесите, и предоставените услуги чрез засилване ролята на различни брошури, поставени на видно място в приемните на граждани, и на страницата на Института.
Управление на финансите. Системата за стратегическо планиране и управление на организацията посредством връзката между вложения, процеси, резултати и въздействие, са част от доброто управление на финансите в Института.
Засилване на превенцията и последващия контрол за недопускане на правомерни осигурителни плащания в краткосрочен план, са мерки, които трябва да имат постоянно приложение за постигане на конкретни резултати.
Основното идентифициране на причините и конкретни рискови случаи, върху които трябва да се насочи вниманието на контролните органи в Института.
На управленско ниво да се извърши анализ на групите нарушения и причините за тях от социално-икономически характер, като се работи стратегически и практически за намаляване на тяхното влияние.
Въвеждане на система за измерване на ефикасността на инвестиционните разходи, както и разходите за иновации.
Информационната сигурност. Съгласно Регламент 679/2016 г. на Европейския съюз е необходимо извършване на одит на съответствие на съществуващите в НОИ механизми за контрол спрямо изискванията на международния стандарт към системите за управление на информацията и нейната сигурност. Необходимо е да се направи преглед на документите, политиките, вътрешните правила, които регламентират тези дейности. Информация, която се събира, обработва и предоставя на взаимоотношенията с трети страни е много по обем, чувствително и изцяло лична като данни. Поради тази причина, важността на процесите по управление на тази информация, политика по сигурността и структурата на данните трябва да бъде съобразена с новите общи изисквания на оперативна съвместимост и информационна сигурност на Европа, задължителни за прилагане през 2018 г. Изпълнението на тези дейности задължава ръководителя на организацията да предприеме съответните мерки за увеличаване на отговорност и отчетност на администраторите на лични данни, да прави периодична оценка на риска, както от 2018 г. да обособи функция отговаряща за защита на личните данни срещу посегателството върху тях.
Уважаеми дами и господа народни представители, в края на своята презентация акцентирам върху това, което предстои да постигна при гласуване на мандат от Ваша страна, и той е: високо обществено доверие чрез развитие на партньорство с организациите от публичния сектор; търговските дружества; частните съдебни изпълнители; пенсионните дружества; пенсионерските организации; организации на хората в неравностойно положение; лечебни заведения и много други във връзка с изпълнение на дейността на Института; партньорство с Европейския съюз по въпросите на социалната сигурност и по двустранни спогодби с други държави; разработване на комуникационна стратегия за бъдещите действия, извън предприетите до този момент за популяризиране на електронни услуги, планиране на дни на отворени врати на ръководството на Института, консултационни дни и други информационни и медийни кампании; планиране и подобряване на Управлението на човешките ресурси по прозрачен начин и в съответствие с процесите на стратегическото планиране, разработена политика за привличане и задържане на подготвени кадри, изготвяне на анализи за бъдещи нужди на Института от човешки ресурси в съответствие със Стратегията за организацията и новите дейности, които й предстоят, ръководството, което коректно прилага системата за оценяване на служителите и недопускане на дисбаланс във възнагражденията; припознаване на социалната отговорност, като важен аспект в дейността на Института, планиране на дейности със социална насоченост извън основната мисия на НОИ; споделяне на добри практики с други организации, като: Националната агенция за приходи, Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за социално подпомагане и други социално-осигурителни институции от общността.
Уважаеми дами и господа народни представители, благодаря за Вашето внимание. Очаквам Вашите въпроси.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря, господин Иванов.
Уважаеми колеги, по следваща точка от Процедурните правила Комисията по труда, социалната и демографска политика провежда разискване по направените предложения. Народните представители поотделно задават своите въпроси към кандидата за управител на Националния осигурителен институт до две минути, а след това в рамките на 10 минути управителят на Националния осигурителен институт отговоря на всички зададени въпроси.
Колеги, имате думата.
Господин Шопов първи вдигна ръка, след това господин Гьоков.
В рамките на две минути, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви.
Хубава концепция, но за мен остава разочарованието, че ще избираме между по-малко от двама души. Като си спомним избора на председател на Здравната каса, това правило общо-взето се превръща от тук нататък в традиция, което е крайно негативно за нашата демокрация. Този упрек го отправям не толкова към управляващите, а към опозицията, която няма своя кандидат. Затова нека влезна в тази роля – в качеството си на опозиция.
Конкретно към въпросите. Аз имам един конкретен въпрос. Преди 10 – 15 години в зората на нашата демокрация и преход се говореше за намаляване на административната тежест и за съкращаване на личния състав в различните учреждения, намаляване на административното бреме. Виждам едни цифри – 0,79% са разходите на Института, спрямо общите разходи. Това, обаче, изглеждащо много малко – по-малко от 1%, дава 81 млн. 795 хил. лв., което е голяма сума. Тук кандидатът говори за оптимизиране на някои процеси и дейности.
Не мислите ли да намалите личния състав, да направите известни административни съкращения, защото някога непрекъснато се говореше за оптимизация чрез съкращение, и във всяка една предизборна програма и в разни концепции се казваше – това беше част от репертоара, да се заяви с 5%, 10%, 15% – ще съкратим щатните бройки. Тук не влизат модерни технологии, електронни системи за оптимизиране. Чувам, че това означава намаляване на необходимата работна ръка и необходимите служители. Сега вече никой не се сеща да говори за оптимизация по този начин, с който ще се повиши производителността на труда.
От тази гледна точка Ви питам: имате ли намерение да пипнете и да видите какво може да се съкрати от тези цели 3467 души. Този повик за намаляване на администрацията и ангажираните служители в момента продължава да съществува само в едно отношение – да намалим броя на депутатите, и ако може да ги сведем до нула, но в нито една институция вече не съществува дори идеята за намаляване на бюрокрацията. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Шопов.
Други колеги?
Господин Иванов, Вие си записвайте въпросите, след това в рамките на 10 минути, ще имате право на отговор.
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, господин Заместник-министър, уважаеми народни представители и гости! Познавам господин Иванов от 2007 г., като заместник директор на Агенцията за социално подпомагане. Аз съм с впечатление от него, че е безспорен експерт в социалната сфера. Изслушах много внимателно концепцията за управление на НОИ. Съгласен съм с него, що се касае до стандарти за административно обслужване и процедури, услуги, отношения с партньори, информация, сигурност и така нататък. Сигурно ще се справите, господин Иванов. Визията на НОИ се определя от политиката на мнозинството и там е трудна работа да се оправите с пенсионната система в този вид, в който е. Между другото става все по-сложно нейното управление, особено след навлизането на плащанията на пенсиите от втория стълб от частните пенсионни фондове. Дано да имате успех, ще Ви стискаме палци, тя концепцията Ви е до 2020 г., тогава все още няма да са започнали да плащат тези фондове пенсиите, така че добре е и господин Иванов е все още заместник-министър на труда и социалната политика.
Въпросът ми е следният: с интерес гледах едно предаване по „Темата на Нова“, мисля, че беше на 10 септември предаването с надслов „Мамят ли родните подсъдими с измислени болести?“. В него ставаше въпрос за десетки случаи на болести на родни арестанти и подсъдими, които прилагат разни хитрини, за да се бавят и отлагат делата, да се облекчават наказанията им, да си осигуряват алиби. Конкретно случаят беше даден с плевенския прокурор Захариев, обвиняван за рекет. Дотук нищо общо с НОИ, ако не беше този същия прокурор представил документи, с които за различни болести и, заради които излязъл в домашен арест, болен от много неща – клаустрофобия, страхова невроза, порок на сърцето, подагра, некроза на лявата бедрена става и така нататък.
Уважаеми господин Иванов, това ме навежда на мисълта, че в България е възможно да се манипулира експертизата на работоспособността с цел да се придобият облаги от това действие. В случая арестанти да облекчават режима си на задържане. За други пък друго и ако това е единичен случай добре, но аз предполагам, а и не само предполагам, а съм сигурен, че това не е единичен случай, а е много често явление в България. Има хиляди такива други случаи, включително и издаване на болнични на хора, които всъщност не боледуват и не са трудоспособни, но са си платили и получават болнични листове, по които в последствие Националният осигурителен институт изплаща обезщетения за временна нетрудоспособност.
Болничните, ако се доверим на отчетните данни на Националния осигурителен институт с годините нарастват. Две и седемнадесета са повече от 2016 г., поне според отчетите на НОИ, които публикува. Това означава, че или българинът боледува повече или че са налице злоупотреби. Вие как мислите? Ако мислите, че са злоупотреби може ли да ми кажете каква е Вашата визия, какви механизми бихте използвали за ограничаване на такива злоупотреби?
Аз между другото може би ще изслушам Вас и ще задам същия въпрос в парламентарния контрол на министъра на труда и социалната политика и на министъра на здравеопазването.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ще си позволя да Ви прекъсна. Сега задаваме въпроси към кандидати за управител на НОИ.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Да, но казвам, че ще задам и на министрите въпроса. Имам още един въпрос, на който, разбира се, ако искате може да не ми отговаряте, защото е прекалено личен: какво Ви накара от заместник-министър да поискате да станете управител на Националния осигурителен институт? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря, господин Гьоков.
Колеги, имате думата за въпроси. Не виждам.
Аз ще задам един въпрос, много кратък – по-скоро уточняващ.
Господин Иванов, Вашата концепция за управляване на Националния осигурителен институт е за периода 2017 – 2020 г. Член 37, ал. 1 на Кодекса за социално осигуряване, ще Ви го прочета дословно, казва: „(1) Управителят и подуправителят на Националния осигурителен институт се избират от Народното събрание за срок от четири години.“ Вероятно е техническа грешка. Става въпрос за 2017 – 2021 г. Това е уточняващият въпрос, който Ви задавам.
Други въпроси, колеги?
Заповядайте.
РАЛИЦА ДОБРЕВА: Господин Иванов, как оценявате първата година от действието на пенсионната реформа като ефект върху бюджета на ДОО?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Заповядайте.
Други въпроси, колеги?
Господин Иванов, в рамките на 10 минути имате право на отговор на така зададените въпроси.
ИВАЙЛО ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Първият въпрос, който беше зададен, беше от господин Шопов за намаляване на личния състав на Националния осигурителен институт. Това, което искам да отговоря е, че разходите, които Националният осигурителен институт ползва за издръжка, за възнаграждения на персонала, тези 81 милиона, които Вие виждате в таблицата, която е от мен – 795 хиляди, не са само за възнаграждения на персонала, те са и за капиталови разходи, както и за текущата издръжка на самия Национален осигурителен институт и за развитие на дейността на самия институт.
Броят на служителите в Националния осигурителен институт, на работещите в него е 3467. Преди две години беше направена административна реформа и съгласно решенията тогава на правителството, бяха намалени с 10% щатните бройки на всички служители в администрацията, включително и на Националния осигурителен институт. Тогава Националният осигурителен институт е съкратил близо 360 души, за да изпълни тази мярка и това разпореждане.
Аз лично считам, че работещите в Националния осигурителен институт са достатъчни с оглед и на компетенциите, които имат, и задълженията, и с оглед на новите функции, които най-вероятно ще бъдат вменени по експертиза на работоспособността за изпълнение от Националния осигурителен институт. Дори си мисля, че ще е необходимо да се укрепи капацитетът за допълнителни дейности, с които Националният осигурителен институт ще се обвърже.
Що се касае за моята презентация, за вижданията ми, че трябва все повече и повече да се развиват електронните услуги, наистина това е така и това ще бъде и ще се развива, но целта там е по-скоро клиентите да могат да ползват по-добра услуга, по качествена, по бърза, по-ясна и, разбира се, да са убедени, че осигурителните плащания, които получават са точно такива, каквито ги е предвидил законодателят. Това е по първия въпрос.
Вторият въпрос, господин Гьоков. Въпросът, доколкото разбрах е, че има много болнични листове за временна нетрудоспособност, които се и използват неправомерно от различни лица, и те, разбира се, ползват и системата на Националния осигурителен институт и на осигурителните фондове за изплащане на регламентираните плащания. Да, това наистина е един сериозен въпрос. Той за съжаление не касае само Националния осигурителен институт, а касае и цялата осигурителна и социална система, тъй като при наличието на подобни решения и ТЕЛК-ове, на ЛКК, а също така и болнични листове, те дават една възможност, след което като универсален ключ да отключат много врати и да се ползват доста плащания, които и Агенция за социално подпомагане изплаща – интеграционни добавки, знаете, когато е ТЕЛК-ово решение, също така да заобикалят реда.
В тази връзка, това което аз предвиждам да направя и да предприема, ако бъда избран за управител на Националния осигурителен институт, да направя среща с министъра на здравеопазването, както и с управителя на Националната здравноосигурителна каса, за да видим, кои са тези лечебни заведения и каква е тяхната база данни? Къде наистина се издават най-много болнични листове и след направения анализ, разбира се, да направим различни предложения, включително до министъра на труда и социалната политика, до министъра на здравеопазването, евентуално за законодателни промени, които, разбира се, ако Народното събрание одобри, да могат да се предприемат за решаване на този казус.
Следващият въпрос на д-р Адемов – уточняващ въпрос. Прескачам третия въпрос, какво ме накара от заместник-министър – на него ще отговоря накрая.
На д-р Адемов уточняващия въпрос за това наистина, става въпрос за техническа грешка, но концепцията, която съм подготвил за управление на Националния осигурителен институт, всичките тези цели, които съм си поставил, те не са фиксирани със срок, те все пак са в развитие, така че, тя може да се прави. Наистина, може да го третираме като техническа грешка – 2021 г.
Следващият въпрос е как оценявам първата година от действията на пенсионната реформа. Една година е прекалено кратък срок – знаете, че всички промени в Кодекса за социално осигуряване бяха приети през 2015 г. и в тази връзка всички тези промени е твърде рано след една година да се даде точна оценка дали е положително. Това, което мога да кажа, се вижда от данните, които са изнесени, че броя на хората, които са излезли в пенсионна възраст е намалял с 5300 за една година. Независимо, че от силовите ведомства през 2016 г. доста повече хора са предприели тази осигурителна мярка. Това е довело до икономия в бюджета на близо около 100 млн. лв. така че, считам че на този етап тенденцията е в правилната посока. Трябва да мине по-голям срок, за да можем да сме сигурни, в това, за да направим по-конкретен анализ с по-задълбочени цифри.
Въпросът какво ме накара от заместник-министър да се кандидатирам за управител на НОИ? Това, което ме накара е предизвикателството, защото, знаете, че аз съм бил седем години изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане, осем години преди това заместник-изпълнителен директор. Предизвикателството да се работи с голяма система, предизвикателството да се обслужват много хора, да може да се решават пряко техните проблеми, някак си остана в мене и в работата ми в Агенцията за социално подпомагане и може би това беше основния мотив да се съглася, а и да приема доверието, разбира се, на партиите, които ме номинираха за управител на Националния осигурителен институт, и да виждам повече млади хора в системата.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Иванов за отговорите на зададените въпроси.
По следваща точка от процедурните правила – председателят на Комисията по труда, социалната и демографската политика задава в резюме въпросите на лицата по чл. 93, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на които не е получен отговор.
В определения по процедурните правила срок беше получен един въпрос, дори малко след срока, но си позволяваме да го зададем.
„КТ „Подкрепа“ желае да зададе следните въпроси на кандидата за управител на Националния осигурителен институт.
1. Уважаеми господин Иванов, напоследък в общественото пространство се забелязва нарушаване на координацията между отделните институции в работата, на които често осигурените лица не могат своевременно да се възползват от осигурителни права. КТ „Подкрепа“ като представител на осигурените лица иска да знае: какво бихте направили, какви мерки бихте предприели за безпрепятствен достъп до осигурителната система?
2. КТ „Подкрепа“ е притеснена от нарушаването на социалния диалог. Нещо повече, напоследък се забелязва дори отказ от социален диалог в определени сфери.
КТ „Подкрепа“ като национално представителна организация на работниците и служителите иска да знае ще развивате ли социалния диалог в НОИ и какво е Вашето отношение към колективното трудово договаряне, като част от индустриалните отношения?“
Господин Иванов, имате право на отговор.
На мен лично по точка първа не ми е ясно за какво нарушаване на координацията, но вероятно господин Иванов може да отговори. Ако имате нужда от допълнително разяснение на въпроса, колегите са тук могат да разгърнат въпроса, защото по начина, по който е зададен, ако на мен го зададат, трудно ще намеря отговор.
Господин Иванов, Вие?
ИВАЙЛО ИВАНОВ: Да, ще се опитам да отговоря. Разбира се, ако отговорът не е достатъчен, ще се постарая да го допълня.
Благодаря за въпросите на КТ „Подкрепа“.
Основното предназначение на осигурителната система е да подкрепи осигурените лица при настъпване на съответното осигурително събитие. Тоест, при трайна нетрудоспособност – настъпване на осигурително събитие, разбира се, да подкрепи тези лица. Абсолютно недопустимо е, така както аз разбирам въпроса, в случай, че след като законодателят е регламентирал какви да са взаимоотношенията и какви неща да бъдат изплатени, ако има проблеми между институциите и вследствие на работата между институциите, да не могат да се ползват осигурителните права от осигурените лица.
За тази цел лично аз предвиждам, както казах и в своята концепция, да се сключат допълнителни договори, там където е необходимо, с всички организации като: Националната агенция за приходите, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и с всички организации, с които Националният осигурителен институт работи, за да може да се ползва тяхната база данни, за да не можем да допускаме и да лишаваме хората от загуба на осигурителни права, и за по-бързото изплащане, разбира се, и ползване на тези осигурителни права, такива каквито законодателят ги е разписал.
Освен това в моята концепция аз разчитам изключително много да продължи развитието на информационните процеси, за да можем да сведем до минимум субективния риск или субективния елемент в тези процеси, и да стане по-прозрачна осигурителната система, и лицата, които ползват осигурителната система, да са наясно в момента, в който настъпва осигурителното събитие какво те имат право да получат и кога ще го получат. Това е от моя гледна точка, както го виждам по първия въпрос.
По втория въпрос: какво е моето отношение към социалния диалог. Въпросът, разбира се, е лаконичен. Ще се опитам да отговоря. По принцип отношението ми е позитивно, защото в годините, и в работата ми в Министерството на труда и социалната политика няма въпрос в социалната сфера, който да не е обсъден със социалните партньори и да е разгледан от всички страни със социалните партньори, за да може наистина огромните групи и хората, които след това ще се ползват от социалната система да получат най-добро и адекватно обслужване. В тази връзка искам да кажа, че в последните години, и не само в последните години, социалните партньори участват не само в изработването на решенията, които се изготвят и от Министерството на труда, и въобще в Министерството на труда и социалната политика по политиките, а те са инициатори още на стартирането на процесите и започваме тяхното разглеждане още в самото стартиране, което е изключително положително, защото наистина целият процес може да се обхване от начало докрай.
Считам, че социалният диалог е изключително важен. Разбира се, социалният диалог на ниво Национален осигурителен институт, дотолкова, доколкото социалните партньори са членове на Надзорния съвет и участват и в управлението на Националния осигурителен институт, там той считам, че е на високо ниво и ще продължи, разбира се, да бъде на подобно ниво. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря, господин Иванов.
Колеги, по този начин приключихме с процедурните правила. Няма такава възможност досега в Процедурните правила, които прочетох преди малко, и които бяха обявени преди … не знам, не помня датата кога беше, месец август, имаше възможност в рамките на 7 дни този, който има възможност да зададе въпроси, да ги зададе в Комисията. Това е направено само от колегите от „Подкрепа“. Съгласно процедурните правила нямам право да допусна други въпроси.
След приключване на дискусията въз основа на изслушването Комисията по труда, социалната и демографската политика предлага на Народното събрание да разгледа, обсъди и гласува по реда на Раздел пети – следващият раздел от Процедурните правила, разяснява процедурата по това как трябва да бъде проведено гласуването, което след дискусия се извършва в пленарната зала. От Процедурните правила за условията и за реда за предлагане на кандидати за управител на Националния осигурителен институт, представени публично, оповестяване на документи и изслушването на кандидати в Комисията по труда, социалната и демографска политика, както и процедурата за избор от Народното събрание – кандидатурата на господин Ивайло Цветанов Иванов за управител на Националния осигурителен институт.
Това е, което прави Комисията по труда и социалната политика в рамките на Раздел четвърти от Процедурните правила и от там нататък вече в пленарна зала Народното събрание продължава по следващите раздели от приетите Процедурни правила.
Благодаря Ви, колеги, за участието в дискусията по точка първа.

Сега преминаваме към точка втора от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Вносител е Министерският съвет.
Предложението на Министерския съвет, съгласно Правилника за организация и дейността на Народното събрание, проектите на Министерския съвет задължително се представят от министър или заместник-министър.
Госпожо Петрова, Вие ще зададете въпрос, но преди това ми позволете да изпълня едно приятно задължение.
Първо, от Ваше име да честитя на господин Павел Шопов – рожденика в нашата Комисия – рождения му ден. (Ръкопляскания.) Той навършва една почтена възраст – някъде около 20 и няколко евра, нали така? От името на Комисията му поднасяме един скромен букет, и от името на всички колеги, разбира се. (Ръкопляскания.)
Госпожо Петрова, с голямо извинение, но поводът е приятен, заповядайте да представите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Министерството на труда и социалната политика подкрепя Проекта на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, под № 702-01-9, внесен от Министерския съвет.
Със Законопроекта се предлагат промени, чрез които се засилва надзорът и регулациите на небанковия финансов сектор. Създават се разпоредби, въвеждащи изисквания, които са част от европейското законодателство.
С приложените текстове се усъвършенства и режимът за инвестиране на средства на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, развиват се функциите на банките попечители, повишават се изискванията към осигурителните посредници, повишава се прозрачността на допълнителното пенсионно осигуряване и на осведомеността на осигурените лица.
В Министерството на труда и социалната политика е формирана и работна група, в която участват експерти от Комисията за финансов надзор, Националния осигурителен институт, работодатели и синдикати, пенсионноосигурителни дружества и представители на научните среди. Основната задача на тази работна група е да подготви предложения за промени в Кодекса за социално осигуряване, с което ще бъдат уредени фазата на изплащане на пенсиите от допълнителното задължително пенсионно осигуряване. В тази връзка ще бъдат обсъдени въпросите, свързани с видовете пенсионни плащания, които ще предоставят универсалните и професионалните пенсионни фондове, условията за достъп до тях, както и възможностите за избор на отделните продукти.
Само искам да допълня, че в предложенията Министерството на труда и социалната политика е направило такива в Законопроекта, с които предполагам, че Вие сте се запознали и няма да отделям повече време, за да преминете Вие към същество на Вашата работа. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Колеги, имате думата за изказвания, за въпроси, за мнения по Проекта внесен от Министерския съвет и по становището, което заместник-министър Султанка Петрова представи преди малко.
Заповядайте.
ИРЕНА ДИМОВА: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник-министър. Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи така внесения Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване под № 702-01-9, внесен от Министерския съвет.
Основната цел на Законопроекта е да се даде по-голяма сигурност на осигурените лица, като това е възможно да се осъществи само като се засили контролът и се подобри управлението на пенсионно-осигурителните дружества. Сигурността ще получат осигурените лица като се подобри и оптимизира работата на регулаторния орган на Комисията за финансов надзор.
С този Законопроект най-важното, което е, че се усъвършенстват изискванията към членовете на управителните и контролните органи на Дружеството. Най-същественото е нововъведението и въведеното изискване, както знаем и всички сме чели, е за професионалната квалификация, за добрата репутация, естествено и опит, като по този начин се обезпечава наличието на мнението на членовете на управителните и контролните органи.
Друго съществено е – усъвършенстване на изискванията по отношение на системата за управление на Дружеството и най-вече изискванията по отношение на банката-попечител. Както всички знаем, въвеждат се по-строги изисквания и съответно се регламентира отговорността на банката-попечител за всичките претърпени вреди.
Другото, което наблюдаваме е, че се повишават изискванията и за осигурените посредници, като се запазва отговорността на пенсионното осигурително дружество за действията им. С настоящия Законопроект друго основно важно нещо – усъвършенства се инвестиционната политика, като се дават допълнителни възможности на девирсификация на фондовете. Запазва се възможността на инвестиция в имоти. Тук искам да отбележа нещо важно, изисква се извършване на периодична оценка на тези имоти и дали е постигната доходност с повече от 50 на сто при управлението на Фонда и когато доходността е по-ниска от предвидения критерий пенсионно осигурителното дружество е длъжно да прехвърли собствеността върху имота в срок до 12 месеца.
Най-важното нещо, което е в този Законопроект, тук е решена възможността за свързаните лица. С цел предотвратяване на конфликт на интереси и ограничаване на възможностите за сделки със свързани лица, се предлагат промени, като съществуват и забрана за инвестиране на финансовите инструменти, издадени от пенсионно осигурителни дружества и свързани с него лица, се допълват със забрана за инвестиране във финансови инструменти, които са издадени от лица, част от група, в която пенсионното осигурително дружество е дъщерно дружество.
Както казах, парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи така предложения Законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, имате ли реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Колеги, гости имате възможност за изказвания.
Госпожа Гонева, заповядайте.
АСИЯ ГОНЕВА (КНСБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър! Ще си позволя преди това да злоупотребя и да се върна към предходната точка, за да кажа, че съм удивена от начина, по който изглеждат правилата за изслушване на кандидати затова, защото няма как да се зададат въпроси към една концепция преди някой да я е чул.
Господин Председател, уважаеми народни представители, нямаше как да чуете въпроси дори от членове на върховния орган за управление на Националния осигурителен институт и сега няма как да чуете коментар на удивителния въпрос на рожденика, затова защото няма по света осигурителна институция, която да се издържа с под 1% от … Да, да – няма такава, но ще си говорим тази тема по бюджета на ДОО, когато дойде.
Второто, което бих искала да кажа вече, е по точката към дневния ред – изключително сме разтревожени от начина, по който се процедира при разглеждането на Кодекса за социално осигуряване – един документ, който е приеман и коригиран само и единствено в тази Комисия с едно-единствено изключение и сега един рецидив, който е удивителен.
Кодексът за социално осигуряване за втори път влиза в Комисията по бюджет и финанси, което ясно показва за КНСБ отношението на правителството към осигурителната система, чиято изконна цел и предмет на нейното създаване е все пак социална. Разбира се, че има финансово измерение, но говорим за една социална система.
Господин Председател, уважаеми дами и господа, пред Вас не мога да декларирам, че КНСБ подкрепя Законопроекта, защото това няма да е докрай вярно. Не мога да кажа и че не го подкрепяме, защото и това няма да е докрай вярно. Повече от две години този Законопроект стои в този си вид, с липсващите съществени части за правата на осигурените лица, подчертавам – съществени, най важните и основни части. И тук искам да отворя скоба и да кажа, че не е вярно, че вторият стълб не плаща – той вече плаща. Той вече плаща и много скоро ще започне да плаща с много големи темпове, така че липсващата фаза на изплащане, липсващата възможност за разнообразие в портфейлите, с които боравят пенсионноосигурителните дружества, за нас е много сериозен недостатък на този Законопроект.
Няма спор, разбира се, че мерките за подобряване на изискванията, повишаване изискванията към хората, които боравят с този огромен ресурс, от който зависят правата на хората и не само правата на хората, а и цялата финансова система в страната, са важни, но това не омаловажава липсата на тези части. Още повече, че в момента работи работна група, която е ангажирана с тази тема, още повече, че има три паралелни законопроекта, които третират въпроси от законопроекта, който е при Вас.
Недостатъци, които съществуват в действащия Законопроект по отношение на начина, по който са определени изискванията към КФН, на начина, по който са определени изискванията към органите за управление на дружествата. Между другото, ще отворя една скоба, защото тук, в тази Комисия има хора, които добре разбират за какво говоря. Разширението на надзорния съвет с хора отвън, което за нас е една положителна мярка, чието основно предназначение е повече прозрачност за обществото, повече сигурност в информацията, която стига до осигурените лица, е гарнирано с по-високи изисквания към тези лица, които ще бъдат привлечени допълнително, отколкото към основните членове на надзорните органи, които между другото нямат никакви оперативни управленски функции, те имат надзирателни функции и не е нужно да са върха на сладоледа в цялата тази материя. За това ще си говорим преди второ четене.
Сега, аз мога с Вас само да споделя, че за жалост на фазата на разглеждането на философията на Закона, моята организация, за съжаление, няма как да изрази категорична и ясна подкрепа към този Законопроект.
По-скоро, ние много се надяваме, още повече при наличието на съпътстващи законопроекти, които третират тази материя, че в хода на работата по този Законопроект, така или иначе, народното представителство и вносителите ще се убедят в нуждата да позабавим още малко нещата, за да можем да съчетаем всички тези, да успоредим усилията да бъдат решени абсолютно всички нужни неща в този Законопроект. Благодаря Ви за възможността да изразя становището си.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз Ви благодаря, госпожо Гонева.
Други колеги?
Господин Абаджиев пожела думата – председател на Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ (Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване): Благодаря.
Уважаеми господин Адемов, уважаеми госпожи и господа народни представители, представители на министерствата, на синдикатите, уважаеми колеги! Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, която имам честта да представлявам, е внесла своето становище – то е поредното становище по този проект. То се намира на страницата на Народното събрание и на страницата на Комисията, с което предполагам, сте се запознали.
Трябва да отбележа, че в това становище ние сме изразили своето принципно отношение към този проект, неговата необходимост, но заедно с това сме отбелязали, така както е правилно за първо четене, основните недостатъци, които ние установяваме на този етап и на които желаем да бъде обърнато внимание.
Преди това искам да кажа, за да бъда коректен, че този проект беше подготвен в една сериозна съвместна работа и с Министерството на финансите и донякъде с Комисията за финансов надзор, и редица предложения са плод на това съвместно обсъждане и наистина намерихме редица правилни решения. Така или иначе, ние считаме, че този закон има място за доработване, има място между първо и второ четене евентуално да се извърши една сериозна работа, за да бъде той наистина такъв проект, който да бъде приложен успешно в дейността на пенсионноосигурителната система и да бъде полезен за тази система и особено на осигурените лица. Какви са тези въпроси, които накратко аз искам отново да подчертая – те са посочени в нашите отношения. Първият въпрос, който тук преди малко бе отбелязан от колежката Ася Гонева, това е, че ние отчитаме, че един, не бих казал, пропуск на проекта е – един недостатък, който го прави не толкова ефективен и необходим, това е липсата на уреждането на фазата на изплащането. По този начин не се уреждат в този проект достатъчно правата на осигурените лица, както във фазата на изплащането, така и във фазата на натрупването. Ние считаме, че проектът щеше да бъде много по-добър, ако тази част беше включена в този проект. Радващото е, че все пак започна работа по тази работна група, която беше създадена и по наша инициатива в Министерството на труда и социалната политика и вярваме, че нейната дейност ще бъде успешна. Пак подчертавам, че липсата на това законово уреждане на тази фаза е сериозен пропуск на този проект.
Друг въпрос, който искам да отбележа, като нещо, което трябва да се вземат мерки и то вероятно между първо и второ четене, че ние установяваме, че някои разпоредби в този нов проект не са в полза на дейността. Тук бих отбелязал, че по отношение на инвестициите на пенсионните фондове, е проблемът с инвестициите. Вярно е, че сега се запази възможността активите на фондовете да могат да бъдат инвестирани в инвестиционни имоти, но заедно с това се включиха разпоредби, които ще създават проблем на пенсионноосигителните дружества и при неизпълнение, без да влизам в подробности, при изпълнение на тези разпоредби да понасят загуби, защото бързо трябва при определена доходност на тези инвестиции да се отърват от тези инвестиции и те ще понасят загуби. Това смятаме, че трябва да се намери едно по-добро решение, така че фондовете да не понасят загуби от тази си дейност.
Другото, което смятаме, че може да бъде по-добре уредено, това е, че в сегашния Проект има многобройни делегации към бъдещи наредби на КФН, което също смятаме, че не много добър подход.
Сериозен проблем е и това, че в шест проекта е налице едно увеличаване на административната тежест в рамките на дейността. Законопроектът съдържа множество общи и абстрактно формулирани разпоредби, оценъчни понятия и така нататък, които ще затрудняват дейността по управлението на пенсионните фондове.
Драстично са засилени според нас и санкционните правомощия на КФН, например възможността да отнемат лиценз на пенсионноосигурително дружество дори в хипотезата на формални и несистемни нарушения и така нататък.
Следващият проблем е относно предвидените в Законопроекта глоби и санкции. Ние неколкократно в различни етапи на обсъждане на различните проекти сме изказвали тази си позиция, че Асоциацията счита за неприемливо необоснованото завишаване на неимуществените санкции спрямо пенсионноосигурителните дружества и персонално към лицата управляващи дружествата, тъй като те се превръщат в санкции несъизмеримо по-високи отколкото тези, налагани на други юридически и физически лица, извършващи подобни или много по-сериозни нарушения.
Накрая, понеже споменах санкциите, тук, преди малко, ще спомена, че едновременно с обсъждането на Проекта за промени в Кодекса за социално осигуряване паралелно се обсъждат други проекти на различни закони, които касаят както дейността на пенсионноосигурителните дружества, така и донякъде дейността, правата и отговорностите на Комисията за финансов надзор и възможностите да се налагат някакви други санкции към пенсионноосигурителните дружества. Такъв закон, в момента се обсъжда на обществено обсъждане, например е Законът за пазарите на финансови инструменти. Тук също има част, която третира дейността и надзора на пенсионните дружества и тяхното санкциониране при изпълнение на европейски директиви и регламенти.
Ние считаме, че такъв подход е неправилен. Когато се обсъжда един такъв основен Закон на дейността по допълнителното пенсионно осигуряване, по дейността на пенсионноосигурителните дружества и фондовете, то би трябвало всички тези отношения да се уреждат в този Закон, а не същевременно да се обсъждат и други в други закони чрез, хайде да не казвам обидна дума, чрез Преходните и заключителни разпоредби на подобни закони.
Накрая искам да отбележа и ние сме го посочили и в нашето становище, подчертахме го и в Комисията по бюджет и финанси, че сме подготвили и конкретни бележки и предложения в контекста на тези принципни бележки, които Ви представих и ще ги представим в периода между първо и второ четене на Вашето внимание.
Тук веднага се обръщам с молба, която отправихме към Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание. Това е да имаме време между първото и второто четене не само Вие да обсъдите нашите предложения, но ние да видим и други предложения на другите институции, които вероятно ще се появят в този етап, така че в крайна сметка да се вземат и приемат правилните, рационалните и ефективните предложения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСЕН АДЕМОВ: И аз благодаря, господин Абаджиев.
Колеги, господин Апостолов, заповядайте.
ВАЛЕРИ АПОСТОЛОВ (КТ „Подкрепа“): Уважаеми д-р Адемов, дами и господа народни представители! Конфедерация на труда „Подкрепа“ изразява принципна подкрепа на внесения Законопроект. Защо принципна? Защото ние сме съгласни, че с внесения Законопроект се доразвива Законът, естествено в добра посока по отношение на изискванията, които се въвеждат за членовете на управителните съвети на контролните органи. Съгласни сме с въведените системи за финансово управление и контрол, по-конкретно съветите за управление на риска. Съгласни сме, че трябва да има изисквания към вътрешния одит, това е много добро изискване, както и детайлизирането на изискванията към банките-попечители. Ние сме съгласни, че трябва да има, разбира се, и разнообразие в инвестиционните портфейли и новите инвестиции, и новите финансови инструменти. Дотук всичко е наред, както и със съобразяването с европейското законодателство, въвеждането на кода, но не сме съгласни с това, че Законът непрекъснато се приема на парче. Ако погледнем първата страница ще видим вече, че първата страница са само изменения и допълнения на Закона.
Ние като представители, Конфедерация на труда „Подкрепа“ като представители на осигурените лица не сме съгласни с това, което каза и колежката, че липсва фаза на изплащането, не само на изплащането, но и на натрупването. Не е казано какъв ще бъде портфейлът и какво ще бъде неговото разнообразие – как и до какви форми ще може да изберат осигурените лица своите права.
Отново повтарям пред Вас, Конфедерация на труда „Подкрепа“ не е съгласна с таксите, които събират ежемесечно пенсионноосигурителните дружества, защото, ако някой има отговорност за събирането на такси по нашите единни граждански номера и превеждането им на пенсионните дружества е НАП. Ако трябва да се плаща на някой, това е НАП. Тъй като ние ги издържаме чрез нашите данъци, ние не виждаме смисъл в събирането на такива вноски. Отново КТ „Подкрепа“ повтаря това свое изискване. Между първо и второ четене можем да направим предложения.
Това е, господин Адемов. Затова казвам, че изразяваме принципна подкрепа, защото по тази част нямаме изражения, но имаме възражения по липсващите части, които не са направени.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
За разлика от Вас аз имам сериозни възражения, които ще кажа и в зала. Сега ще Ви кажа някои от тях, но искам първо гостите.
Други народни представители? Няма.
Искам да кажа и аз няколко думи. Аз няма да се спирам в детайли на това, което е предложено, но искам да се върна назад във времето. По този Проект има поне петгодишна история. Започва тази история преди пет години – Комисията за финансов надзор заедно с Асоциацията на дружествата с допълнително пенсионно осигуряване изготвиха един проект, който в края на Четиридесет и първия парламент беше приет на първо четене в залата, но тогава предсрочно беше прекратен мандата и не се стигна до второ четене. Аз смея да твърдя, че онзи Проект беше по-добър от следващия Проект, то това е моя лична оценка.
Няма да се спирам и на въпроса: защо не сме водеща комисия? По този въпрос сме говорили в предния парламент достатъчно много, сега няма смисъл да се занимаваме.
Искам да припомня, че през месец април 2016 г. – миналата година, беше качен на сайта на Министерството на финансите един проект за публично обсъждане, но поради сериозната обществена реакция той беше свален. Министърът на финансите реши, че Проектът трябва да бъде разделен на две, условно казано – едната част, която да подготви Министерството на труда и социалната политика, а другата част е тази, която се представя в момента.
В края на миналата година, октомври месец 2016 г. беше внесен проект, който страшно много прилича на този Проект, с изключение на забраната за инвестиции в недвижими имоти. Този Проект е почти копи – пейст на предишния проект, няма кой знае каква разлика.
По отношение на това дали ще подкрепим този Проект или не. Частта, в която се завишават изискванията към надзорните и управителните органи, там няма как да не сме съгласни, но както се казва, трябва да отворим една скоба и да кажем: може да сме съгласни, но имаме възражения. Оказва се, че държавния регулаторен орган в лицето на Комисията за финансов надзор към членовете на регулаторния орган, на Комисията за финансов надзор няма такива изисквания. Само, че те ще изготвят наредби, които ще бъдат изпълнявани от поднадзорните субекти, които, забележете, имат по-висока квалификация, има по-високи изисквания към тях. Това, ако не смятате, че е парадокс, за мен това е абсолютно разминаване между равнопоставеност на субектите, но това е, да кажем по-малкият вариант.
В 78 страници, прочетох ги – 78 страници, 118-а поправка на Кодекса за социално осигуряване. Забележете обаче, че тази 118-а поправка, тези 78 страници идват, както казаха и колегите преди малко, с паралелно други три проекта, които вървят в момента. Една работна група, ама тази работна група знаете ли от колко време е конструирана, не от този екип, а от предишни екипи. Тази работна група трудно се събира, трудно решава тези проблеми и кога ще ги реши?! В последните две години не можа да ги реши, в последните пет години не можа да ги реши – кога ще ги реши не е ясно. От тази гледна точка, като че ли се съгласявам с аргументите на финансовия министър, че в крайна сметка изискванията на Solvency II, на Директивата за платежоспособност II трябва да бъдат по някакъв начин внедрени в българското законодателство, за да не последва наказателна процедура.
Всички тези неща, като че ли са направени с един по специфичен поглед нашенски, български, като е наблегнато на санкциониращите механизми, а не толкова на контролните механизми.
Сега няма да се спирам на добрите страни в Проекта, защото има такива страни, хайде да ги кажа: участието на независими членове. Там също има някакви възражения, но понеже в други, в застрахователните и в другия небанков финансов сектор вече са въведени, един страничен поглед не е излишен, колкото и условно да звучи това.
Няма да се спирам на тезата за имотите. Преди малко господин Абаджиев говори на тази тема, но искам да припомня една директива от 2016 г., която казва, че при оценката на доходността на фондовете не се използва само един инструмент – вземаш един инструмент и използваш доходност. Ами недвижими имоти в рамките на тази година, в която трябва да се продават. Това е толкова динамична величина, че докато решат те да продават… Ами, когато едно дружество е поставено в условия, в които в рамките на една година е принудено, съгласно предложението на Министерство на финансите да продава, нали се сещате, че цените на тези имоти веднага ще тръгнат надолу.
Дали не подготвяме бенефициенти с назовани имена за тези апетитни имоти? Това ще го кажа и в зала без да се притеснявам.
Колеги, нека се замислим – като подкрепяме, защо подкрепяме и като не подкрепяме, защо не подкрепяме. Няма да говорим на темата. Сега Валери Апостолов каза, че Ася Гонева не е казала това. Тя е впечатлена от моя остър поглед и тя знае, че аз я прекъсвам от време на време. С цялото ми уважение към нея. Не, че не ги зная, з ще допълня, това казахте Вие. Имаш право на избор на входа, който е абсолютен избор. Исках да стана арбитър между Вас, без да имате нужда от това.
Колеги, на входа на системата имаш право на избор. Имаш право и то на абсурден избор, но това е друга тема, 2015 г. говорихме на тази тема. Избираш между държавното обществено осигуряване, избираш между частните пенсионни фондове – така казва Законът, но нямаш право да избереш рисков профил на твоята инвестиция, на твоите спестявания – това първо.
Второто нещо, това, за което говорят колегите, фазата на изплащане не е регламентирана, но има нещо друго. Във фазата на изплащане какво предлагат пенсионните дружества? Има ли възможност за алтернатива? Имаш ли възможност за избиране на алтернативни пенсионни схеми на пенсионни продукти, които са различни, за да можеш да избираш? Нали казваме, че суверенното право на избора е право на избор на всеки един осигурен? На входа, когато държавата има интерес, имаме право да избираме – знаете какво говоря, а когато интересът на осигурените лица е в избора на пенсионни продукти, тогава има заложено нещо в закона и нямаш право на избор. Мерси за такъв законопроект, уважаеми господин Министър на финансите. Ще му го кажа на него и съм му го казвал, нали така?! Не е моя работа, той се отдръпна и каза: „Министерството на труда и социалната политика се занимава“. Правителството е, което внася проекта, а не Министерството на финансите. Правителството е това, което трябва да има визия, далечна, стратегическа как да се случат тези неща, а не внасяме законопроект, имаме работна група, имаме друг Законопроект за пазарите на финансови инструменти, в който в Преходните и заключителни разпоредби казваме какво и как трябва да се глобяват. Като казвам „глобяват“ се сещам за нещо друго. Трябва да има коментар в Бюджетната комисия, тъй като тя е водеща, не знам дали има колеги тук, които са в Бюджетната комисия. Тя трябва да прецени как аджеба трябва да се финансира тази Комисия за финансов надзор. Народът какво е казал: „и ножът и хляба в една ръка“.
Комисията за финансов надзор издава наредбите, санкционира и в същия момент си пълни бюджета, защото от това зависи съществуването на Комисията. Половината или там, не знам какъв е процентът, идват от собствени приходи, а другата част е от бюджета, от Министерство на финансите. Разбирате, че става въпрос за сериозен конфликт на интереси.
Ето с тези аргументи няма как да подкрепим този Проект. Ние от нашата парламентарна група много подробно го обсъдихме на заседание на групата, ще се въздържим, защото, пак повтарям, няма как да се обявим против онези неща, които са ясни, които са задължителни да бъдат част от българското законодателство с уговорката, че те трябва да важат не само за поднадзорните субекти, а и за тези, които осъществяват контрол, осъществяват регулацията и всичко останало. Това е накратко, което искам да кажа, а в залата дано да имам време да кажа и други аргументи.
Реплики искам да чуя. Ако няма, други изказвания, други мнения, съображения?
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, няма да повтарям всичко, което се каза до момента. Ние сме в същото положение. Обсъдихме го в нашата парламентарна група. Има много добри неща в Закона, които уреждат някои отношения, има и много пропуски в него.
Имах възможността да присъствам на обсъждането на този Законопроект в Националния съвет за тристранно сътрудничество и там не видях въодушевление от този Закон в нито една от страните – нито от синдикатите, нито от работодателските организации. Нашата парламентарна група също ще се въздържи да подкрепи Законопроекта. Може би е необходимо такива поправки в Кодекса за социално осигуряване, такова допълване в Кодекса за социално осигуряване, но не по този начин в непълния му вид.
Последното, което искам да кажа е, да изразя едно недоумение от начина, по който се подхожда при разглеждането на промените в Кодекса за социално осигуряване. Няма да коментирам защо Комисията по труда и социалната политика не е водеща комисия, но ще коментирам това, че ако Кодексът за социално осигуряване, беше в дневния ред и днес, ако не бяхме се забавили с първите два закона, ние можеше да го минем без становището на Комисията по труда и социалната политика. Да оставим това, че не сме водеща комисия, но пък да се разглежда в залата Кодексът за социално осигуряване без Комисията по труда и социалната политика, не виждам никаква логика в това. На този етап може би, както каза господин Абаджиев, нужно е да позабавим малко нещата, може би да се произнесе тази работна група. Не знам дали мнозинството има такава визия и виждане, защото няма да се случи това, ако мнозинството няма такава визия. А е необходимо още време. Пет години сме загубили, ако сега загубим още няколко месеца, няма да бъде фатално, но да направим наистина нещо свястно и работещо. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Реплики към изказването на господин Гьоков? Не виждам.
Други мнения, съображения, изказвания?
Заповядайте.
ЕВГЕНИ ЖИШЕВ (Българска асоциация на лицензираните инвестиционни посредници): Ние сме внесли писмо в Народното събрание, където сме изложили някои аргументи в полза на две основни предложения: едното е да отпадне ограничението от 1% за инвестиции на пенсионните фондове, от активите на пенсионните фондове в акции и облигации, издадени при условията на първично публично предлагане. Тук сме изложили доста аргументи, включително и статистика.
Има и едно второ предложение, то касае делегирането на функции за управление на портфейлите на пенсионни фондове от банки и инвестиционни посредници и управляващи дружества, което също е аргументирано, то се базира на една разработка на Комисията за финансов надзор, която ние намираме за много удачна и, действително, сме много респектирани от нея и считаме, че тя трябва да намери място в редакцията на Проектозакона.
Що се отнася до ограничението от 1% считаме, че то е излишно, тъй като това са възможности за доходоносни инвестиции на пенсионните фондове, няма такива ограничения в световен мащаб, има общи ограничения за инвестиции в един емитент. При нашите условия това са 5%, което се прави с цел диверсификация. В англосаксонските държави изобщо няма такива ограничения.
Комисията за финансов надзор много внимателно преглежда всички проспекти, които са депозирани при тях за одобрение. Най-внимателно се разглеждат всички параметри, рискове, финансови параметри, бизнес програма, така че в това отношение пенсионните фондове са подсигурени. Представете си един голям държавен проект, който бъде реализиран чрез публично предлагане на ценни книжа, който струва милиарди. Сегашните активи на пенсионните фондове ще им позволят те да участват с около 117 милиона в една такава голяма инициатива, тоест тя не би могла да бъде, може би, и успешна. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕНОМ: И аз благодаря.
Други колеги?
Господин Абаджиев, имам един въпрос към Вас. Четири милиона и 400 и колко вече са хиляди в края на миналата година осигурените? (Реплики.)
А колко са средствата по индивидуалните партиди?
НИКОЛА АБАДЖИЕВ: Дванадесет милиарда.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други колеги? Не виждам.
Прекратявам дискусията.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Доктор Адемов, извинявайте, че се намесвам. Това не са осигурените лица. Това са партидите. Има лица с по две партиди.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕНОМ: Да, това е информация от Комисията за финансов надзор. Благодаря.
Колеги, други изказвания, мнения? Не виждам.
Прекратявам дискусията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване с вносител Министерския съвет, № 702-01-9.
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържа ли се – 7.
Комисията по труда, социалната и демографска политика предлага на Народното събрание да бъде подкрепен Кодекса за социално осигуряване с вносител Министерския съвет.
Благодаря Ви, колеги, за участието в Комисията.
Закривам заседанието.


(Закрито в 15,55 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Хасан Адемов



Стенограф:
Галина Мартинова