П Р О Т О К О Л

№ 13

от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 4 октомври 2017 г.

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, № 702-01-19, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2017 г. – обсъждане за първо гласуване.
2. Законопроект за възрастните хора, № 754-01-47, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 26 юли 2017 г. – обсъждане за първо гласуване.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда, социалната и демографската политика и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14, 30 ч. и ръководено от председателя на Комисията Хасан Адемов.
* * *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги! Откривам заседанието на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Дневният ред за днешното заседание е:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, № 702-01-19, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2017 г. – обсъждане за първо гласуване.
2. Законопроект за възрастните хора, № 754-01-47, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 26 юли 2017 г. – обсъждане за първо гласуване.
Който е съгласен да бъде подкрепен този дневен ред, моля да гласува.
Гласували 19 народни представители: за – 19, против и въздържали се – няма.
Консенсус, приема се дневният ред.
Само да информирам колегите от Комисията по труда, социалната и демографската политика, че блиц контрола го отложихме за следващото заседание поради отсъствието на министъра, знаете ангажиментите на целия Министерски съвет.

По първа точка – ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ, № 702-01-19, заместник-министърът Росица Димитрова ще представи Проекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ДИМИТРОВА: Да.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми колеги! Уважаеми гости на заседанието! За мен е удоволствие да представя пред Вас одобреното от Министерския съвет изменение и допълнение в Закона за интеграция на хората с увреждания. След детайлен преглед на законодателството и конкретно на Закона за интеграция на хората с увреждания и в изпълнение на решение по т. 30 от Протокол № 28 от 28 юни 2017 г. на Министерския съвет на Република България, са идентифицирани възможности за намаляване на административната, регулаторната тежест.
С Проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания се правят промени, с които се цели по-добро регулиране на изискванията за социална интеграция на хората с увреждания и упражняване на техните права.
Намаляването на административната и регулаторната тежест ще се извърши чрез: намаляване на изискуемите от заявителите документи и въвеждане на задължение за административните органи служебно да събират информация от други институции; част от декларациите да бъдат обединени в една; изискваните до този момент три декларации, с които се доказват определени обстоятелства могат да бъдат обединени в една.
Необходимата информация да бъде събирана служебно от: национална база данни „Население“, Търговския регистър и Националната агенция по приходите. Целите, които си поставихме с предложените и одобрени от Министерския съвет промени в Закона за интеграция на хората с увреждания, са свързани основно с намаляване на административната и регулаторната тежест, която ще се извърши чрез намаляване, отново повтарям, на изискуемите от заявителите документи и въвеждането на задължения за административните органи служебно да събират информация от други институции. Три от декларациите по административната услуга – издаване на удостоверения за регистрация на лицата, осъществяващи дейност по предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения за хора с увреждания и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35г, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания да бъдат обединени в една.
Отпада изискването при подаване на заявление за вписване в регистъра на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления и съоръжения и медицински изделия да предоставят единен идентификационен код и декларация за липса на задължения към Националната агенция за приходите, а същите следва само да я впишат при подаване на заявлението. Също така отпада изискването да се представя списък на медицинските изделия, помощните средства, приспособления и съоръжения, предназначени за хора с увреждания, на хартиен носител, като се въвежда предоставянето да става единствено и само на електронен носител.
Наред с това с Проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания ще са даде възможност на Националната агенция по приходите да предоставя данъчно-осигурителни данни за работодателите и физическите лица в съответствие с разпоредбите на Закона за Националната агенция за приходите или Националната агенция за приходите ще може да предоставя информация относно възстановяването на определен процент от внесените осигурителни вноски от работодатели. Към момента тази информация се предоставя от заинтересованите лица чрез документ, който се попълва от лицата, заверява се териториалните поделения на Националната агенция по приходите. Считаме, че предложеното изменение ще облекчи чувствително административната тежест.
С настоящото предложение за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания се цели синхронизиране и подобряване на нормативната уредба в областта на хората с увреждания, като се извършва прецизиране на някои от действащите текстове. Предоставя се възможността на хората с увреждания при подаването на искането за извършването на социалната оценка да се извършва както от тях самите, така и от упълномощено лице, както и директори на специализирани институции, в които са настанени деца с увреждания. Тук ще си позволя да внеса едно пояснение защо към сегашната редакция на член от Закона за интеграция на хората с увреждания оставаме специализирани институции за деца, в които са настанени деца с увреждания, защото, както знаете, все още не сме закрили абсолютно всички специализирани институции за деца, съществуващи и работещи на територията на Република България.
С актуализирания план по деинституционализация на услугите за деца, който е утвърден октомври 2016 г. и е в процедура на изпълнение са поставени целите до 2020 г. – последователни, поетапно да бъдат закрити останалите домове за деца лишени от родителска грижа на територията на страната и съществуващите до настоящия момент домове за медико-социални грижи за деца.
Затова предлагаме този текст – специализирани институции или социални услуги резидентен тип, в които са настанени децата с увреждания. За осъществяване на функциите по социална интеграция и упражняване правата на хората с увреждания дирекциите „Социално подпомагане“ ще имат възможността за безплатен достъп до Национална база данни „Население“, което ще се осигури чрез споразумение между Министерството на регионалното благоустройството и Агенцията за социално подпомагане. Предложенията са основани на обективен анализ на действащата нормативна уредба и с оглед предприемане на действия за намаляване на административната тежест спрямо гражданите и бизнеса.
Считаме също така, че с тези изменения и допълнения, които предлагаме в Закона за интеграция на хората с увреждания, от една страна, облекчаваме бизнеса и гражданите, но от друга страна, ще подобрим и услугите, които предоставят служителите на Агенция социално подпомагане и нейните териториални структури, както и на Агенцията за хората с увреждания.
Бих си позволила само да идентифицирам заинтересованите страни, които ще се възползват от тези предложени изменения и допълнения на Закона за интеграция на хората с увреждания. Това са: 529 973 лица с увреждания и техните семейства, както споменах; агенциите за социално подпомагане, Агенцията за социално подпомагане чрез 147 дирекции за социално подпомагане; Агенцията за хората с увреждани; също така 328 лица, които осъществяват дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления и съоръжения, и медицински изделия, предназначени за хора с увреждания.
Освен това с промени в текстовете на Закона за интеграция на хората с увреждания ще отпадне и наредбата, свързана с диетичното хранене, тъй като в тази част в промените в членовете се отбелязват всички лица, които имат право на диетично хранене със 71 и над 71% трайно намалена работоспособност, което ще позволи при заявяването на потребността при извършването на социалната оценка, да се предоставят необходимите добавки по помощите за социална интеграция, които са според диференцираните увреждания, определени за хората с увреждания, регламентирани в сегашните текстове на Закона за интеграция на хората с увреждания, съответно Правилника за неговото приложение. В общи линии смятам, че това са основните акценти, които са одобрени за изменение и допълнение в Закона за интеграция на хората с увреждания.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на заместник-министър Димитрова.
Господин Коралски – изпълнителен директор на Агенцията за хора с увреждания, имате ли нещо да добавите?
МИНЧО КОРАЛСКИ: Не. На практика всичко това, което беше като мотиви, беше изложено от заместник-министър Димитрова.
Искам само да кажа, че с тези изменения, които ние правим, отпадат изискванията за предоставяне на идентификационен номер в НАП, отпада и това да ни представят документ за задължения към НАП, като всичко това влиза в една декларация, в едно заявление, което така или иначе до този момент се предоставяше. Там само ни казваха, че са регистрирани по НАП или нямат задължение, а ние вече по съответния ред проверяваме без да изискваме тези документи от лицата. Искам да кажа, че с това възможността човек да се регистрира като доставчик на помощни изделия и медицински изделия в България вероятно става най-либералната, тъй като освен че предоставят изключително малък брой документи това е може би единствената услуга, за която не се заплаща никаква такса.
Мисля, че с това изпълняваме напълно изискванията за максимално облекчаване на режима за регистрация на фирми, които желаят да бъдат доставчици на медицински изделия и помощни средства. Освен това ние правим едно прецизиране на текста – точка пет, на това как трябва да изглеждат помещенията, което се е наложило от практиката, тъй като онези по-общи изисквания на сега съществуващата точка по същество ни пречат да осъществяваме контролни функции, тъй като общите постановки предполагат и по-общи разбирания, което означава по принцип неспазване на изисквания. Това е, което бих желал да кажа.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Коралски.
Колеги, имате думата за изказвания, въпроси към вносителите. Заповядайте.
Докато се концентрирате аз ще се опитам да задам един въпрос, който е свързан с § 1 - в чл. 5. Там е казано, че дирекция „Социално подпомагане“ има право на безплатен достъп“ и така нататък, и така нататък. Какво означава дирекция „Социално подпомагане“ и кой от дирекция „Социално подпомагане“ има право да изисква такава информация? И следващият ми въпрос е: каква е тази информация? Защото се оказва, по начина по който е написан текстът, дирекция „Социално подпомагане“ – каквото и да означава това, „има право да изисква каквато и да е информация от всеки частен и публичен субект“, по начина по който са изписани нещата според мен не става ясно. Мисля, че този текст има нужда от прецизиране.
И следващият ми въпрос е свързан с това, предполагам, не знам, а в хода на съгласувателната процедура различни институции са се произнесли по тези текстове, в това число да кажем и Комисията за защита на личните данни. Не знам дали тя е сезирана, защото каква информация ще изискват от този текст не става ясно. Така, както е написан текстът, могат да изискват всякаква информация и отсрещните субекти са задължени да предоставят изискваната информация. Не казвам, че дирекция „Социално подпомагане“ ще си позволят да злоупотребяват, но, така или иначе, според мен текстовете трябва да бъдат прецизирани от гледна точка на целите, които си поставя Законопроектът, а иначе специално представителите на нашата Парламентарна група ще подкрепим предложения Проект.
Реплики или други изказвания, за да може след това заместник-министър Димитрова да отговори на всички въпроси? Колеги? Не виждам.
Госпожо Димитрова, някакъв коментар на това, което казахте, или може би има нужда от разяснение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Коралски, уважаеми колеги, уважаеми гости! Благодаря Ви, защото пропуснах да спомена, а и нямаше как да го предложим на вниманието на заседание на Министерския съвет, за тези изменения и допълнения в Закона за интеграция на хората с увреждания. Преди това проведохме редовно заседание на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания към Министерския съвет, в който влизат представители на всичките министерства, всичките национално представени организации на хората с увреждания и точно този текст също беше подложен на коментари, на становища, които се изразяваха устно, а преди това от организациите, внесени писмено, и за това каква ще бъде тази информация.
Разбира се, тази информацията единствено и само ще се използва за целите на приложението на Закона при подаване на заявление на лицето да ползва съответните добавки за социална интеграция по закон. Но тази информация е необходима за физически и юридически лица, до които няма служебен достъп съответната дирекция за социално подпомагане. Затова тя се изисква в интерес и само да няма злоупотреби с помощи, да се установи осигурителният статус на съответното лице и да не се получават неправомерно, продължително време социални помощи.
Защото Вие знаете и това е разпоредено още с приемането на Закона за интеграция на хората с увреждания и Правилника за неговото приложение, а при констатиране на нередности лицата се лишават от правото на достъп до подкрепа по разпоредбите на Закона за интеграция за хората с увреждания в продължение на 12 месеца, тоест в рамките на една година.
Кои са дирекциите? Това са структурните поделения на Агенцията за социално подпомагане – 147 в страната. Те и сега боравят с цялата информация, свързана с осигуряването на достъп до социална защита по законите на социалното подпомагане и социалните услуги. Между другото това предложение е в резултат на изведеното от практиката и на анализ на действащата нормативна уредба и е внесено точно от колегите ни от дирекция „Социално подпомагане“.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Коралски, заповядайте и Вие да коментирате този казус, защото той е интересен от гледна точка на това, че има Закон за администрация, който казва кой представлява съответните институции. В случая не всеки социален работник има право на достъп. (Реплика.) Ама, къде е записано това? Няма. Информацията, която се изисква не е записана, а и органът не е записан. Разберете, че това го правя съвършено добронамерено, за да може да се изчистят нещата и да стане ясно на народните представители.
МИНЧО КОРАЛСКИ: По същество тези текстове, които ги виждате, предполагам разбирате, че са свързани с това че сега човек, за да стигне до служба „Социално подпомагане“ или дирекции „Социално подпомагане“ трябва да понесе една огромна папка с документи, които по същество се намират в тези институции, които са изброени тук. Заявявайки своето искане пред дирекцията и голяма част от информацията, която това лице би трябвало да получи, обикаляйки ги всичките тези институции, то би могло да се получи от дирекция „Социално подпомагане“.
Разбира се, Вие сте абсолютно прав, че получаването на тази информация ще бъде в съответствие със Закона за защита на личните данни и на електронното управление, за да може да се запази конфиденциалността на тази информация, както каза заместник-министър Димитрова на заседанието на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, и този въпрос беше поставен. Считаме, че всичко това, което ние ще предложим, е свързано и няма как според нас да противоречи на тези два закона, които посочих преди това. Така че, ако трябва да се прецизира, ние бихме могли да обмислим и народните представители също как да го прецизираме. Това е идеята. Няма как нашите разпоредби, които сами по себе си след това ще влязат в други нормативни актове, да противоречат на тези два закона, а сега знаете, че всеки нормативен акт, включително и наредба на министъра минава през обществено обсъждане.
Мисля, че имаме гаранции за това, че няма да бъдат нарушени права и ние сме казали, че този въпрос в процеса на прилагането ще бъде обсъждан с представители на неправителствена организация. (Реплики.) Самите дирекции също са оператори с лични данни. То е свързано и с, това че те изградиха вече своята информационна система. Да си оператор с лични данни е едно от изискванията, за да може да се работи с тази информационна система.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожа Ангелова пожела думата.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Госпожо Димитрова, Господин Коралски, на мен също ми направи впечатление този текст. Според мен той също е неясен и създава условия за двояко тълкуване, и както е написано в самата справка, която е дадена, и за произвол.
Ние от парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим този Законопроект, защото той е в полза, в подкрепа на лицата с увреждания. Само ще Ви помоля между първо и второ четене да стигнем до някакъв консенсус и текстът на § 1, на чл. 5 – по специално, ал. 5 да бъде прецизиран, за да не създава такива противоречия и двояко тълкуване, и да се съмняват някои лица в самоволия от страна на някои служители от дирекцията „Социално подпомагане“. Както е написано, то това значи до всякакъв вид информация от физически и юридически лица, и от всички лица, от всички служители на дирекция „Социално подпомагане“… (Реплики.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не, не може!
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Може, може! И аз имам тази забележка и ще помоля все пак да се обедините всички, още веднъж да го погледнете. Аз смятам, че може да се обедини в едни по-прецизни текстове. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Доктор Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Димитрова, господин Коралски! Групата на „Обединени патриоти“ ще подкрепи текста, внесен от Министерски съвет, може би с тези малки поправки, но те са експерти с дълъг стаж – д-р Адемов и колежката от ГЕРБ. Да се прецизират текстовете между първо и второ четене и ще имаме стандартното време. Може би тези неща ще бъдат изгладени. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на д-р Поповски.
Други мнения и изказвания?
Заповядайте на микрофона.
АДРИАНА СТОИМЕНОВА: Благодаря, господин Председател!
Колеги, присъстващи, аз съм заместник-председател на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. Както заместник-министър Димитрова съобщи и господин Коралски – Проектът за изменения и допълнения на Закона за хората с увреждания, бе обсъден на заседание на Националния съвет.
Ние приветстваме и честно казано, се радваме, че част от тези услуги ще минат в електронен вариант и хората с увреждания в своите трудности ще спрат да обикалят институции и дирекции. Частта в ал. 5, т. 5, която ни притеснява, е текстът: „и от други държавни и общински органи, както и от физически, и юридически лица, като те са длъжни да я предоставят безплатно в 14-дневен срок от датата на поискването“.
Нашето предложение е този текст специално да бъде прецизиран и това поискване да става в писмен вид мотивирано, и поради каква причина се изисква, за да няма злоупотреби. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Разбрахме се, че този текст има нужда от прецизиране. Вносителят има волята, а колегите, надявам се, също могат да помогнат с експертиза – който каквато има, за да можем да не създаваме условия за тълкуване на текстовете, които са предложени.
Колеги, други мнения? Не виждам.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания с вносител Министерски съвет.
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува.
Гласували 19 народни представители: за – 19, против и въздържали се – няма.
Консенсус. Благодаря Ви, за участието в дискусията и за гласуването.
Ще преминем към следваща точка от дневния ред, а тя е Закона за възрастните хора.
Заповядайте!
МИНЧО КОРАЛСКИ: Господин Адемов, едно обръщение с молба и към Вас, и към всички народни представители: хубаво е да се помисли за достъпността до Народното събрание. В момента липсата на рампи просто си е едно предизвикателство човек да дойде до тука. Вие разбирате за какво става въпрос, не искам да влизам повече в това, но предвид на цялостната реконструкция просто е хубаво това нещо, ако може, да се има предвид.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Коралски.
Уместна бележка.
Колеги, втора точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА.
Вносител – Корнелия Нинова и група народни представители.
Господин Гьоков, Вие ли ще представите Проекта?
Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми господин Коралски! Аз ще представя на вниманието Ви проекта за Закон за възрастните хора. Това е един дълго чакан Закон от близо два милиона българи, които представляват около 30% от хората във България, защото толкова са общо взето хората над 60 години във България.
Нашето убеждение като парламентарна група и като партия е, че подкрепата на хората през целия им жизнен цикъл е една от основните цели на социалната политика. Невинаги обаче младите поколения съумяват да дадат заслужената благодарност и разбиране на предишните поколения, които са давали своя принос към икономическия растеж на страната. Принципите на солидарност, равнопоставеност и достъпност не биха имали тази значимост в социалната политика на България, ако не бяха съпътствани от реални мерки и политики за подкрепа на всички – от най-младите до най-старите.
Нашата политика по отношение подкрепата на възрастните хора за достоен живот е изключително последователна – и като партия, и като парламентарна група. Това е важен Закон според нас. Целта ни е да уредим обществените отношения и провеждането на държавната политика в подкрепа на възрастните хора, и да гарантираме условия за пълноценен и активен живот, и за равното им участие в този обществен живот. Законопроектът не е необходим само за преодоляване на социалните различия на неравнопоставеност и ситуации на социално изключване, каквито несъмнено и безспорно съществуват. Законодателен акт, който ще помага на хората да изживеят достойно своите старини – било то подпомагане от ….
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля да чуем господин Гьоков!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: … социални работници и медицински персонал или пък все още справящи се самостоятелно в ежедневието си.
Това е Закон и за тези, които макар и запазили способността си за самостоятелен, или подпомаган начин на живот се нуждаят от активен социален живот, от възможност да продължат да се развиват като личности макар да не участват вече в трудовия живот.
И не на последно място възрастните хора и най-вече пенсионерите се нуждаят и от инструментите на политиката по социално включване, чрез които те да се чувстват част от обществото, да се ползват от всички социални права и да имат достъп до всички блага, произтичащи от икономическия растеж на страната. Това обаче не е възможно, ако пенсионерите и възрастните хора по принцип са изолирани от процесите на развитие в различните области на социалния живот. Това са най-общите принципи на политиките, които сме заложили в Законопроекта.
Други основни положения, които допълват и допълнително обуславят по-скоро необходимостта от този Законопроект са: първо, нашето разбиране, че възрастните хора не се нуждаят единствено от материална подкрепа, но и от социална такава. Възрастните хора са една от най-важните групи в обществото и те трябва да разбират това – обществото трябва да им го засвидетелства, че хората в предпенсионна възраст имат потенциал, който те трябва да бъдат насърчавани да използват.
Според Проектозакона държавата трябва да гарантира свободата на възрастните хора, да се сдружават, свободно да образуват организации за защита и провеждане на техните интереси и сами да определят условията за встъпване, участие и излизане от тях. Чрез този Законопроект се определят и органите на централно и местно ниво, и механизмите за провеждане на политиката за възрастните хора. Същността на Законопроекта е в подкрепа на възрастните хора, която се реализира чрез разработване и реализиране на програми и мерки за пълноценен и активен живот на възрастните хора чрез грижа за възрастните хора в приемно семейство, насърчителни мерки за възрастните хора и чрез Законопроекта се урежда и финансовото обезпечаване на политиката за подкрепа на възрастните хора.
Ще бъда съвсем кратък с това представяне на Закона. Далеч съм от мисълта, че е изчерпан в цялост Законопроекта, но смятам, че в голяма степен успях да Ви предам посоката и целите, и политиките, които преследваме с него, пък и смятам, че всички народни представители са се запознали с него. Аз прегледах множеството становища, които са се получили в Комисията по отношение Законопроекта, дори съм доволен от това, че всички са си направили труда да прочетат Законопроекта, дори включително приемаме и критиките в него.
Наясно съм с не в полза на Закона становища, но аз настоявам Комисията да го разгледа сериозно, да се произнесе. И ние ще продължим да отстояваме този наш Законопроект, защото смятаме, че нашето общество и хората, които касае, имат нужда от този Законопроект и е крайно време – 27 - 28 години след прехода, те да получат това, което им се полага като отношение на обществото към тях. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Колеги, преди да открия дискусията ми позволете от името на всички членове на Комисията по труда, социалната и демографска политика да поздравим възрастните хора с отминалия международен ден. Всеки вероятно от нас го е направил в своите региони, но така или иначе да се възползваме от възможността да поздравим всички с отминалия международен ден на възрастните хора.
Колеги, от Министерството на труда и социалната политика имате думата да представите Вашето становище. Ние сме го чели, имаме го писмено. Накратко да представите Вашата позиция по този Законопроект.
ЗАМ.-МИНИСТЪР РОСИЦА ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, гости! Становището сме го депозирали и не само до Социалната комисия, а и до другите комисии. Всички приемаме отговорността като представители на институции, като деца на нашите родители, като политика, която е последователна във времето, хоризонтална в своето отражение, че действително демографската криза ни поставя пред едни много отговорни, за съжаление, необратими направления, в които всички ние заедно изграждайки политиката, подобрявайки политиката трябва да бъдем ориентирани.
В това отношение възрастните хора са една от целевите групи, която е приоритетна за Министерството на труда и социалната политика. В същото време всеки ден динамиката ни показва съществуващите услуги колко допълнително трябва да се развиват, да се надграждат и да се обезпечават с други услуги. В тази връзка ще си позволя да кажа пред всички Вас по изпълнение на Националната стратегия за дългосрочна грижа, която и като лична отговорност поемам за това, че се забавихме с първия план за изпълнение на Националната стратегия.
В момента водим широки дискусии и дебати с представители на неправителствените организации, които са специализирани в предоставянето на социални услуги за възрасти и хора с увреждания. С представителите на местните власти, които съгласно Закона за социалното подпомагане и към настоящия момент са над 90% от доставчиците на социални услуги на местно ниво.
Това, което идентифицираме в първия четиригодишен план, е свързано с основните цели на Националната стратегия за дългосрочна грижа – да подобряваме, да разширяваме и да създаваме социални услуги, които да бъдат в подкрепа на възрастните хора и хората с увреждания в домашна среда. Особен акцент и ангажимент на всички ни следва да бъде изпълнението на Стратегията в малките населени места, където достъпът до социални услуги, достъпът до здравни услуги все повече виждаме, че се затруднява по ред причини. От една страна, липсата на човешки ресурс в сферата на медицинските дейности, тоест недостатъчните медицински сестри, както в лечебните и в болничните заведения така, разбира се, и в социалните услуги, а от друга страна, все по-нарастващата необходимост от здравна грижа, която интегрирано, заедно със социалните услуги да се предоставя на хората над 65 години и на възрастните хора в домашна среда.
От трета страна, основен акцент в Националната стратегия за дългосрочна грижа и в политиката за подкрепа в домашна среда е, че чрез развитието и надграждането на този тип социални услуги ние ще предпазим настаняването на възрастни хора и хора с увреждания в институционален тип грижа. Говорейки всички тези неща, се опитвам да очертая, че всички тези направления и политики са застъпени в сегашното действащо законодателство. Тоест те са урегулирани като обществени отношения и по отношение на заетостта, и в Кодекса на труда, и по отношение на дискриминацията без значение на възраст, на пол, които са регламентирани също в законодателството.
По тази причина считаме и сме изразили това становище, депозирано до Комисията, че не е необходимо да се разписва отделен закон за възрастните хора, особено в този вид, в който се преповтарят текстове и разпоредби, съществуващи вече и работещи в сегашното законодателство и основно в Закона за социалното подпомагане и Правилника за неговото приложение, в Закона за интеграция на хората с увреждания, който по първа точка разглеждахме, свързан с интеграционните добавки, които са предложени в Проекта на Закон за възрастните хора. И от трета страна също препратки, които са към Закона за закрила на детето. Конкретно става въпрос за социалната услуга „приемна грижа“.
Факт е обаче, че ние имаме нужда от повече услуги в домашна среда, в дневна форма на предоставяне на социални услуги за възрастни хора и за хора с увреждания. Факт е, че във внесения Законопроект за възрастните хора самата възраст 60 г., считам че с нарастването и на пенсионната възраст може би трябва да се прецизира и да се дефинира. Тоест да дадем една легална дефиниция коя възраст ние считаме за възрастна, защото в други изследвания се считат за възрастни хората над 50 години, тоест и аз вече съм в категорията за възрастни, а в трети – над 55 години, така че политиката и ангажиментите, отговорностите, които всички имаме за подкрепа на възрастните хора, са отговорност, която трябва да следваме, но не считаме, че на този етап е необходим отделен Закон за възрастните хора. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Други колеги, които искат да вземат отношение по предложения Проект?
Заповядайте.
АЛБЕНА НАЙДЕНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Бих искала да кажа, че субекта на този Законопроект е изключително важен, разбира се, тъй като възрастните хора у нас са най-застрашени и уязвими от бедност, от самоизолиране и така нататък, и това беше причината да разгледаме предложенията с повишено внимание.
За съжаление, искам да кажа, че парламентарната група на „Воля“ няма да подкрепи този Проект, тъй като има няколко причини и това са: начинът по който той е предложен води до дублиране на „права“ и „отговорности“, за което госпожа заместник-министърката съобщи преди малко. Регламентирани са в други нормативни актове и в предложената оценка за въздействие е описано, че приемането на Законопроекта няма да доведе до промени в законодателството, а всъщност не е така. Регламентират се политики, съдържащи се в специалното социално законодателство. Няма смисъл да изброявам законите, които се дублират, липсва допълнителна финансова обосновка и като цяло убедителна обосновка на необходимостта от самостоятелен закон.
Същевременно някои от приложените структури, които към момента не съществуват, и могат да бъдат полезни в областта за създаване на клубове за възрастни хора, могат да бъдат регламентирани чрез изменение и допълнение на съществуващото законодателство.
И последно, но не на последно място, са всичките становища, които са предоставени на нашето внимание от съответните институции, които са в лично доказателство с проблема, така че въздържайки се от проблема, който предоставя този Законопроект, не обръщам гръб на проблемите на възрастните хора. Напротив, оставаме убедени, че следва да бъдат третирани с ефективни политики и решителни действия, за които няма съществени пречки, да бъдат извършени със съдействащите в момента нормативни уредби. Благодаря.
ПРЕДС. ХАНАС АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Найденова.
Реплики към изказването на госпожа Албена Найденова? Не виждам.
Заповядайте, господин Генов.
РУМЕН ГЕНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Ние разгледахме в нашата група достатъчно добре този Законопроект. Аз мислех да изтъкна доста аргументи против Закона, което означава, че всъщност ние решихме да не подкрепим Проекта в този му вид. Мислех да изтъкна доста аргументи, но те общо взето съвпадат с аргументите на всички, на становищата, които прочетохме и на другите парламентарни групи, тоест до момента, в които се изказаха.
Основно искам да заостря вниманието на това, че още в чл. 1 от Законопроекта пише, че Законът ще урежда обществените отношения и провеждането на държавната политика в подкрепа на възрастните хора, и гарантирането на условия за пълноценен и ефективен живот и равноправно участие в обществения живот, което означава, че ако по този начин бъде приет Законът, означава, че ние признаваме, че в момента има пречки за провеждането на държавната политика в подкрепа на възрастните хора. Аз лично досега не съм чувал да има пречки, тоест няма такива пречки за провеждане на такава държавна политика. И оттам идва въпросът защо въобще се налага приемането и създаването на такъв специален закон, както и друг път се е случвало доколкото знам. Селектирането на една определена група хора, независимо по какъв критерий, и като ги поставим в привилегировано положение спрямо останалите групи хора би създало по-скоро негативи към тях от страна на останалите групи, отколкото позитиви за тази група.
Освен това в Законопроекта, аз като лекар в чл. 15 прочетох и ме заинтересуваха много постулатите: „Министърът на здравеопазването създава условия за адекватен достъп на възрастните хора до здравни услуги“. Като практикуващ лекар до преди шест месеца и сега по-малко практикуващ, мога да кажа, че възрастните хора нямат проблем с достъпа до здравните услуги. Дори всички знаем, че в едно амбулаторно лечебно заведение е пълно с възрастни хора и това е естествено, защото там заболеваемостта е по-голяма.
След това във втора алинея: „Насърчаване на профилактиката и ранната диагностика с цел превенция, удължаване живота на възрастните хора“. Това само по себе си е несериозно. Не можем да удължаваме и да правим профилактика само на една определена група хора. Профилактиката е цялостен процес, тя е национална политика. Принципно ние няма как да подкрепим в този вид този Закон, защото така предложен той не решава някакви досега неуредени въпроси или как е възникнала необходимостта, с която трябва да приемем Закон, да уреди някакви нови потребности, така че се въздържаме от подкрепата на този Законопроект.
Още повече, че в становището на Министерството на труда и социалната политика достатъчно ясно и категорично е казано, че се подготвя Проект за нов Закон за социалните услуги, така че мисля, че там неща като дебати, като мнения, като идеи ще бъдат по-удачни. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на д-р Генов.
Има ли някой реплики към изказването на д-р Генов?
Заповядайте, госпожо Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители!
Уважаеми господин Генов, Вие започнахте с това, че няма никаква законова пречка за провеждането на държавна политика. Действително е така, че няма пречка но всички пенсионери и възрастни хора, всички сме били заедно с пенсионерските организации по време на техния празник. Заявяваме, че тази грижа е абсолютно недостатъчна към възрастните хора и, когато Вие казвате, че се проявява един дискриминационен характер с този Закон, аз смятам, че най-уязвимите групи от хора са младите хора и възрастните хора от България, които най-тежко понесоха 30-те години преход. Те най-силно са засегнати по отношение на пенсиите, които получават, по отношение на здравните услуги, по отношение на здравния статус, който имат и, разбира се, по отношение на социалния живот, който водят или не могат да водят. Те искат чрез този Закон една допълнителна законова гаранция за отговорностите на всички институции, които отговарят за провеждането на такава политика по отношение на възрастните хора. Те искат чрез този Закон регламентирано да могат да участват също при формирането на политиката по отношение на възрастните хора. Ето защо този Закон, не създава допълнителни пречки, напротив, това е една допълнителна законова гаранция. Искам възрастните хора, а и ние отговаряме на желанието на възрастните хора, освен да участват, да чувстват тази активна грижа от страна на държавата.
Разбира се, че този Закон – дълга ми е репликата, извинявам се, още две изречения, не може да бъде пълен и всеобхватен по отношение на социалните услуги, които очакват възрастните хора.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Друга реплика?
Заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Иванова, уважаеми представители на неправителствени организации, медии и други! И аз ще взема отношение по отношение на казаното, защото съм провокирана от това, че този Закон е този Законопроект предвижда държавната подкрепа по отношение на възрастните хора и тяхното активно включване в обществения живот.
И тук по никакъв начин не говорим само за социалната грижа и социалната подкрепа на възрастните хора такава, каквато бе дефинирана по някакъв начин в становището на Министерството на труда и социалната политика. Напротив този Законопроект разширява обхвата на участието на възрастните хора в обществения живот и ние го виждаме разписан чрез регламентите свързани със създаване на Национална стратегия за възрастните хора, която стратегия ще има разписани планове за изпълнение в рамките на тригодишен период.
Както казват в становището си от Министерството на труда и социалната политика, подкрепата за възрастните хора и законодателно уредените неща в този аспект е на хоризонтален принцип, така че този Законопроект по никакъв начин няма да противоречи, а напротив допълва донякъде държавната подкрепа по отношение на възрастните хора точно заради заложените хоризонтални принципи. В самия Законопроект са въведени нови институти по отношение на правомощията на възрастните хора за политиките, свързани с тях, и ние го виждаме разписано. Това може да бъде подобрено, това е само една рамка, която между първо и второ четене може да бъде подобрена.
Смятате ли, че възрастните хора живеят добре в България и техните права са защитени достатъчно като регламенти в съществуващото законодателство?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на г-жа Клисурска.
Други реплики? Няма.
Доктор Генов, имате право на дуплика.
РУМЕН ГЕНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, гости! Започвам отзад-напред относно въпроса дали смятам, че възрастните хора живеят добре. Да, някои живеят добре, някои зле. Така е с цялото население в страната – има хора, които живеят добре, които са под 60 годишна възраст, има хора, които живеят много зле, които също са под 60 години.
Мисля, в мотивите пишеше, че са около два милиона от населението на България и това съставлява около 25 – 27%, и около 17% от тях живеят под прага на бедността. Вероятно е така, но това най-вероятно се отнася и за останалите възрастови групи. Нашата претенция в случая е такава, че не може да взимаме една възрастова група и да я слагаме като привилегирована спрямо другите. Защо? След това говорихте дали те имат достатъчно права. Имат! Някой да им е нарушил правата? Няма такъв вариант.
Относно другият въпрос на госпожа Лечева, че медицинската помощ била недостатъчна. Какъв трябва да е критерият, какво значи „достатъчна“ и „недостатъчна“? В поликлиниките има възрастни хора, които идват по два пъти на ден да им се мери кръвното. Ако питаме тях, да, медицинската помощ е недостатъчна, но има други, които смятат, че е абсолютно достатъчна тази помощ. Това е въпрос на национална доктрина, на национални и профилактични скринингови програми. В една национално значима медицинска дейност ние не можем да отделяме отделни групи. (Реплики.)
Ако господин Гьоков има предвид заболеваемостта, която нараства с възрастта, тя е обхваната в профилактичните планове. Тук няма нужда отделно да казваме, че хората над 60 години трябва да подлежат на отделна профилактика – за каква профилактика, също не е ясно. За допълнителните гаранции. То всеки може да иска допълнителни гаранции за медицинска помощ. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други колеги?
Заповядайте, д-р Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми д-р Адемов, уважаеми колеги, уважаеми господин Коралски, госпожо Заместник-министър! Групата на „Обединени патриоти“ също се съобразява с експертното мнение, което общо взето е негативно към този Законопроект, и подкрепям колегата за много неща.
Аз съм действащ лекар и в момента няма дискриминация специално в здравеопазването. Всички са осигурени от държавата – било като пенсионери по възраст, било като пенсионери, като хора с увреждания, или като двойния вариант, когато са пенсионирани по възраст, а след това са минали през ТЕЛК и взимат допълнителни социални помощи и безплатни лекарства по основните диагнози. Освен това потребителските им такси са 1 лв., а не са 2,90 лв., както на останалите граждани. Това също е предвидено в Закона.
Пак казвам, като действащ лекар, не си спомням някой колега от нашата клиника, от нашата болница и спрямо пенсионери, и хора в неравностойно положение да са проявили искане за избор на лекар, на екип, неща, които са несъвместими с лекарския морал. Затова си мисля, че говорим едно и също с колегата, и експертното мнение най-вече натежава и не бихме подкрепили Законопроекта в този му вид. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплики към изказването на доктор Поповски? Няма.
Други колеги?
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми гости!
Аз съм изумен. Чудя се: в Социална комисия ли сме, или в неолиберална сбирка? България е социална държава, така е записано в Конституцията. Един от принципите на социалната политика е подкрепата на уязвимите групи. Възрастните хора са уязвима група заедно с младите хора до 30 години, така че това, което говорите, че едва ли не дискриминираме някой за сметка на други. Изумява ме, че може да се говори така в Комисията по труда и социалната политика. Изненадан съм! Защо мислите така аз не знам. Много се страхувате да не Ви обвинят, че нямате адекватна политика в някоя посока. Ами, държавната политика в подкрепа на възрастните хора я няма. Или пък, ако я има, е неадекватна. Ако беше адекватна, в България нямаше да има 35% от населението бедно и тези 35% основно се формират от възрастните хора.
Тук има представители на техните организации и те ще кажат. Аз съм далеч от мисълта да твърдя, че нашият Закон е идеален или е нещо чрезвичайно, но да казвате, че основна причина за отхвърлянето на Закона е дублирането на права и отговорности, и че в другите законопроекти го имало?!
Спомняте ли си Вие, че миналата година като приемахме Закона за равнопоставеност между жените и мъжете? Там нямаше ли го в другите закони всичко, което беше написано в този Закон?! И като Ви казахме, че го има в другите закони, Вие защо настоявахте да се приеме този Закон? Някой досега, може би година и половина, някой в някой съд да се е позовал на този Законопроект за равнопоставеност между жените и мъжете? Този Закон е необходим. Дали ще приемем този Закон, или както Вие говорите – че ще правим нов Закон за социалното подпомагане, което го слушам от пет години и не го правите, оставам с чувството, че се страхувате някой да не Ви изземе законодателната инициатива. Няма такова нещо!
Предложихме Ви Закон за жестовия език. Отхвърлихте го под предлог, че ще правим някакъв законопроект някога. Минаха повече от шест-седем месеца и не виждам да говорите за такова нещо. Сега отхвърляте този Закон под предлог, че го имало. Наистина било необходимо да се прави нещо за възрастните хора, но как да го правим, що да го правим и къде да го правим?! Нямате идея, нямате времеви хоризонт кога да го направим това нещо!
Госпожо Заместник-министър, това, което казахте, ми прозвуча като реклама на Националната стратегия за дългосрочна грижа и подкрепа в семейна среда, отколкото като критика към Законопроекта. Мисля, че в този Законопроект няма нищо лошо и той систематизира държавната политика, поставена на едни основи по отношение на възрастните хора. Къде е уредено, че в една община общинският съвет и кметът трябва да предоставят на тези хора пенсионерски клубове?! Това всичко е на добрата воля на кмета и на общинския съвет. Нали?
Аз искам да Ви кажа: дай Боже, всекиму да достигне до пенсионна възраст, но разбирате ли, че когато хората излязат в пенсия, за тях животът свършва в България за разлика от другите страни, където не е така. А защо 60 години? Ами, може да го направим 50 г., може да го направим и 100 г., въпросът е, че в ООН има неофициално дефиниране на понятието „възрастен човек“ като за хора над 60 г. От там сме го заимствали това „над 60 г.“, не сме го измислили, защото ни се ще да е 60 г. или 70 г. На някой може да му се ще да е 100 г., както при пенсионирането, да се пенсионира и от там нагоре да са възрастни хора, за да нямаме проблеми с тях. Но проблем с възрастните хора има и той е на дневен ред, а ние трябва да го решаваме, защото българската нация застарява. Той не е само български проблем, а световен. Когато става въпрос за един световен проблем в България, то проблемите, които съществуват в света, са мултиплицирани многократно в България и някой трябва да вземе мерки в тази посока.
Нямаме идеята, че сме първооткриватели или откриваме топлата вода, но закони за възрастните хора има… Ето, тук ще ме подкрепят, защото и сега ми даваха да чета, че в Австрия, не знам си къде в Европа, а ние да ги отхвърляме с това, че ги имало в другите закони – не го приемам. Извинявам се за емоционалното изказване. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Реплики към изказването на господин Гьоков?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Господин Гьоков, без да се заяждам, защитните Ви тези са в противоположна посока, даже бих казала в грешна посока. Вие говорите, че сме казали, че Законът е дискриминационен. Да, той е дискриминационен по отношение на най-важния текст и това е чл. 3, Вашата дефиниция за възрастен човек. Вие сте казали, че възрастен човек по смисъла на този Закон, е всяко физическо лице след навършване на 60 г. Знаете, че през 2017 г. във България жените се пенсионират на 61 г., мъжете се пенсионират на 64 г. Има много колеги народни представители, които според Вашата дефиниция, са възрастни хора, а всъщност те са в активна дейност. Те нямат нужда от подкрепа, грижи или приемна грижа за възрастен човек, така че просто са несериозни някои текстове, и поради тази причина ние няма да го подкрепим.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Доктор Папашимов – втора реплика.
ЮЛИЯН ПАПАШИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо зам.-министър, уважаеми колеги, гости! Аз не виждам този Законопроект с какво ще подобри състоянието на възрастните хора. Всички тези неща, всички тези проблеми на възрастните хора, за които Вие говорите – че ще се осъществят чрез този Законопроект, колегите преди мен и г-жа зам.-министърката казаха: те са решени в много други наредби, национални програми, бяха цитирани.
Единственото, което може би досега не е съществувало, е фондът за подкрепа на възрастни хора. Това е може би единственото различно, което го няма във всичките тези стратегии, национални, които се грижат за възрастните хора и населението. Това е чопнато от тези неща, събрано е и ми се струва, че е събрано много общо, без да е осмислено както трябва за един Законопроект, и по този начин според мен, в този си вид Законопроектът ще внесе само някакъв хаос в системата.
Другата забележка, която имам, е, че няма никаква финансова обосновка върху този Законопроект. Трябва финансовата обосновка да бъде в цифри. Аз, четейки Законопроекта и финансовата обосновка върху него, не видях да има спомената нито една цифра. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Трета реплика – доктор Генов.
РУМЕН ГЕНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, аз искам да направя една реплика относно учудването на господин Гьоков за това, че не признаваме така наречените „уязвими групи“. Аз не съм казал, че не признаваме така наречените „уязвими групи“, но когато става дума за възрастта, то има анатомофизиологични параметри на възрастта.
Предполагам, че всички ги знаете, всички сте ги учили, или поне от обща култура ги знаете – след юношеството следва зряла възраст, така че след 55 г. следва напреднала възраст, а след 75 г. следва старост. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля Ви.
РУМЕН ГЕНОВ: Не знам на какви критерии отговарят възрастните хора над 60 г. Няма такава анатомофизиологична класификация, това е отделно. А що се отнася до учудването дали някои хора са уязвими с възрастта – да, те са уязвими по различните физиологични единици, и затова профилактиката не може да се прави в определена възрастова група и от-до. Профилактиката се прави за определено заболяване и можем да започнем да следим хората още от 25 г. възраст, за друго заболяване, където пикае, ще го следим след 60 г., а някъде, където пикае след 40 г., започваме да ги следим след 40-та година. Това са различни неща. Това имах да кажа. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Гьоков, имате право на дуплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз продължавам да се изумявам. Не знам какво ми казва Светлана Ангелова с това, че е било записано над 60 г. А групата на младежите как е формирана?! Нали има възрастови граници? Те обиждат ли се, че са млади хора или трябва де обиждаме, че всички сме над 60 г.? Аз мисля, че ако в парламента има 50 човека или 200 човека над 60 г., то трябва да обобщаваме цялата страна с примера от парламента. Какво дискриминационно има в това да определиш 60 г. за… (Шум и реплики.)
Значи, казах Ви откъде идват тези 60 г. – от неофициално приетата възраст за стари хора от Организацията на обединените нации, така е написано, така е прието. Ако искате, ако това Ви е проблемът, да го променим на 55 г. или на 70 г., но ние не асоциираме възрастните хора единствено с пенсионерите. Хората в предпенсионна възраст, които също имат много проблеми, могат да влизат в тази група. Пак казвам, ако възрастта от 60 г. Ви притеснява, дайте да я променим по някакъв начин, да напишем, например, 54 г. и шест месеца. Да напишем, че всяка година – казахте, че всяка година се вдига пенсионната възраст, възрастта на възрастните хора се вдига с два месеца.
Медицинската терминология не ми е ясна, аз не съм лекар – може да има напреднала възраст, може да има старост, ние говорим за възрастни хора и идеята е, че не се върти около профилактични прегледи или медицински. Идеята на Законопроекта е да направим социално включване на тези хора в обществения живот, защото абсолютно са изключени от социалния живот. (Шум, реплики и смях.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля Ви да оставим господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Дори с поправката в Кодекса на труда, с която записахме, че работодателят има право да пенсионира служителя си, също го изключва от социалния живот, въпреки че всички консенсусно го подкрепихме, така че може да критикувате много неща в Законопроекта, но някои от критиките Ви са неоснователни.
Отново повдигате въпроса в репликите си, д-р Папашимов, че били решени въпросите. Аз пак Ви питах в Закона за равнопоставеност между жените и мъжете, не е ли решено и достатъчно, като е записано в Конституцията, че е основен принцип – равнопоставеност. Приехме цял Закон, за да го размахваме пред Европа. Защо?! Нищо че във България няма да има полза от него, а не искате да приемете един Закон, от който ще има полза в България. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Колеги, ще Ви помоля да се концентрираме върху Закона, нали така?
А що се отнася до дискусията за годините – ако питате мен, важното е на колко се чувстваш, а не на колко си записан. Това ще ви го каже след малко господин Русанов, а думата я искаше господин Папашимов.
Заповядайте.
ЮЛИЯН ПАПАШИМОВ: Аз думата я искам само, за да задам един въпрос. Господин Гьоков не ми отговори на два въпроса: не ми каза каква е финансовата рамка и не ми каза с какво този Законопроект, ако го приемем, ще подобри живота на възрастните хора.
Всичките тези нещо, които ги говори, са увредени в други нормативни актове и точно на тези два важни въпроси, които зададох, той не ми отговори. Ако обича, да вземе реплика и да ми отговори. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Под формата на реплика, ако искате.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Не няма да Ви отговарям на въпросите. Прочетете Закона, прочетете мотивите, много добре е написано там и ще ви е ясно. Ако не сте го чели, е друг въпрос. Аз няма да Ви правя финансови сметки – написали сме финансова обосновка и всичко, което се изисква от Правилника на събранието за внасянето на един Законопроект.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други реплики? Не виждам.
Заповядайте – за дуплика.
ЮЛИЯН ПАПАШИМОВ: Много подробно и много добре съм го прочел Законопроекта, така че съм запознат с него, видял съм за какво влиза, видял съм какво цели, видял съм къде се припокрива с другите неща, а финансова рамка трябва винаги да бъде в цифри, господин Гьоков. Ще Ви го напомня, когато приемете някой и друг Законопроект. (Реплика.)
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Добре, благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Смятам, че приоритетите са ключови за всяко едно управление и приоритет на нашата група е борбата със социалната изолация на определени групи, и тяхното включване в активния обществен живот.
С този Законопроект смятаме, че държавната подкрепа за възрастните хора, съжалявам, че ще се повторя, до голяма степен разширява обхвата на подкрепата. Смятам, че възрастта, която е посочена в Законопроекта, може да бъде крайъгълен камък на спора – дали Законопроектът е добър, или лош. Но някак си ми навява чувството от всичките коментари, от всичките становища, че нашата парламентарна група внася поредния Законопроект и точно, защото е от нашата парламентарна група той трябва да получи сериозен отпор.
Сериозна аргументация по отношение неприемането на Законопроекта, защото това е Законопроект, който може да бъде подобрен текстово между първо и второ четене, и всичките несъответствия или проблеми, които излагате в момента, могат да бъдат променени. Ние тук говорим за Законопроект, който разширява държавната подкрепа по отношение на една възрастова група, която губи своята работоспособност с навършването на определена възраст, губи своите възможности за обществено участие – такива, каквито са били в други възрасти, и в крайна сметка с какво ни пречи този Закон. Всичките текстове в Законопроекта са продиктувани от срещите с възрастните хора, от срещите с пенсионерските организации по места, които в крайна сметка се чувстват не добре защитени от държавата. Дайте да го променим, така че да стане по-добър и по-съвършен, но не казвайте, че тук текстовете на Законопроекта припокриват други закони. Защото има текстове, които изцяло вкарват нови институти и които разширяват обхвата на държавната подкрепа.
По отношение на финансите ми позволете да кажа две думи. Аз смятам, че пари могат да се намерят стига това да е наш приоритет. Неслучайно виждате, че Законопроектът така, както сме го разписвали и влиза в сила от следващата година. В ръцете на изпълнителната власт е да реши какъв ресурс ще задели за подкрепата на възрастните хора и изпълнението на направленията, заложени в Законопроекта, така че оставяме на Вас да прецените какъв ресурс може да задели държавата по отношение на фонда, който е регламентиран.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ. Благодаря Ви, госпожо Клисурска.
Реплики? Доктор Генов, реплика ли искате? Господин Гьоков е след това.
РУМЕН ГЕНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Сега, аз искам да задам един въпрос относно социалния живот на възрастните хора под формата на реплика: каква е в момента нормативната пречка на свободно сдружаване на – както искаме така да ги наречем, възрастни хора, дали са над 60 г. и така нататък?
Втората част, която в контекста на това, е, че съществуват навсякъде пенсионерски клубове и във вашия Законопроект се предлага създаването на клубове за възрастни хора. Добре, да приемем, че един човек на 60 г. започне да посещава такъв клуб, след това на 65 г. – в кои клубове трябва да ходи? (Реплики.) Аз всъщност като четох Законопроекта накрая, не ми стана ясно това за защита на пенсионерите ли е, или на възрастни хора?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други реплики?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаема, госпожо Клисурска, сега ще Ви прочета едно нещо, което ми беше предоставено преди малко – Федерален Закон за насърчаване на мерките за възрастното поколение или Федерален Закон за възрастните във Австрия.
Възрастни по смисъла на този Закон са: всички лица с австрийско гражданство или гражданство на страна съдоговорител по договора на Европейската икономическа общност с местоживеене в Австрия, първо, които получават какъвто и да е вид пенсия за осъществена собствена дейност на основание Закон или договор, или второ, които са достигнали определена възраст – 55 навършени години за жените и 60 навършени години за мъжете. Може да отговаряте с това от австрийския закон, ако не им хареса българската възраст (60 г.) на колегите.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това прилича на стария Закон за пенсиите, господин Коралски. (Шум, смях и реплики.)
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Благодаря, господин Председател.
Аз сериозно се зачетох наистина каква е европейската практика в това направление и не само в Австрия, но и в Дания, Унгария, Словения, Чехия има така уредени законодателни актове. Така че ние тук не откриваме топлата вода и, ако трябва да говорим по същество, този Законопроект не е съвсем пресен.
Законопроектът седи на вниманието на народните представители и в едно предишно Народно събрание, в две предишни събрания, и тук говорим за волята. Затова, четейки становището на Министерството на труда и социалната политика по отношение на застаряващото население, по отношение на тенденцията, която ще увеличи двойно застаряващото население, не смятаме ли, че политиката в това направление трябва да бъде подобрена? Това трябва да бъде подобрено чрез законодателна инициатива, която ние като народни представители ще решим каква да бъде. И ако говорим за пречката, защото използвам репликата да отговоря, дали свободно се сдружава – да, регламентирано е, но ние в този Законопроект регламентираме възможността тези национално представени органи да участват по някакъв начин във взимането на отношение по законопроектите, които засягат тях. Така че тук даваме възможност на възрастните хора да имат национално представителство, което да защитава техните интереси, вменяваме задължението за създаване на национална стратегия, която е разписана с тригодишни планове.
Смятам, че обосновката я има, а тук говорим за нещо друго – воля. Дали смятаме, че има проблем с това, че възрастното население на България ще се увеличава драстично, и дали сме подкрепили достатъчно тази част от хора българското население.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Клисурска.
Реплики? Нека да бъде кратко, с повече разум и по-малко емоции.
Заповядайте, господин Русанов.
ГЕОРГИ РУСАНОВ: От всички пенсионерски организации – да не се трупат тук и да дойдат на главата на народните представители, се разбрахме да дойде един човек и да изложи неща спокойно и достатъчно. Както виждате няма други представители, ние сме си дисциплинирани хора.
Две дума за това, което чух. Първо, не ме учудват поведението и внушението на лекарите, защото и моята жена и шуреят бяха лекари, и те гледат на всеки човек като пациент. Но ние не искаме да гледаме на хората като на пациенти. И второ, аз съм учил социални науки.
През 2000 г. съм участвал в изготвянето на национален доклад за проблемите на за възрастните хора на България, представен на Мадритската асамблея на ООН-то, специално посветена на тези хора, а там вече така се сменят, че те не знаят какво да поглед, къде да го погледнат. Защото аз мога да Ви представя 80 страници, които работихме тогава, но съжалявам за тези експерти и колегите там, които са учили социални науки, и за техните отношения.
Сега конкретно, първо, не само лекарите, а и останалите разглеждат хората тогава, когато са болни, то им помагат. Когато са нуждаещи се, но не са болни, няма да им помагаме. Слушайте, уреди се Закона за хората с увреждания, както и за децата, разбира се, като две взаимни групи. От тях приблизително само 250 000 са хората, които са пенсионери за стаж и възраст – от общо 1 600 000. Останалите какво да правим? Да ставаме с увреждания, да нямаме политически и обществени права?!
Трябва да се погледне обществено-политическият характер на Закона. Ние сме представители на вносителя и имаме някои критични бележки за подобряване на Закона, даже отпадане на редица текстове, но като цяло поддържаме, че трябва да се разгледа този Закон. Онзи ден говорихме и с омбудсмана. Те също имат един проектозакон, заедно го разглеждаме и на второ четене ще представим общо виждане за тези въпроси, които действително трябва да се решат, за възрастните хора.
Що се касае до медицинските услуги не е така хубава работата, извинявайте, но ако сваля тази протеза – 300 лв. струва, а долната е 180 лв. къде сте го решили този въпрос? Къде? (Реплика.) Не говорим за медицинското обслужване, говорим за политико-общественото положение, както Ви казах, на 1 400 000 възрастни хора и в надзорния съвет на НОИ се решават техните въпроси. Има ли там наш представител? Аз не говоря за инвалидната пенсия, която е социална. А в Националната здравна каса има ли? Колко фрапиращи факти мога да ви изнеса, но не мястото, защото Вие трябва да вникнете и да видите тези факти.
Тук се зачекна това, че в другите страни – Австрия, Франция, има Закон за възрастните хора, нали?! Моите данни са от 2002 г., когато участвахме в Мадритската среща, но в Министерството на труда и социалната политика, ако не са занемарили този архив, сигурно имате по-актуални данни – в колко страни има такива закони или сходни, полагащи, нормативни актове за възрастни хора? Излиза, че ние сме най-неразбраните в това отношение. Как ще отговорят от Европейската комисия, когато ние поставим въпроса при председателството: как се изпълняват подписаните споразумения на България по проблемите на възрастните хора? Ние ще поставим този въпрос, ако не се приеме този Закон. ( Реплика.) Аз ги зная, но и те трябва да ги знаят, защото не само аз съм се учил социални науки. Те са там работят, трябва да ги знаят, има ги тези документи, да ги изровят.
И накрая искам да Ви кажа, че нашите обществено-политически права не са защитени. Вие гледате на нас като на изкуфели, но ние сме готови, ние сме преподавали, ние сме издавали учебници, с които Вие сте израсли, да считаме, че не сме изкуфели. Разбирате ли, че ние в много отношения имаме по-зрели виждания за развитието на обществото и държавата, и поддържаме това развитие с различни за нас средства.
Сега на Вас вероятно Ви е казано как да гласувате. Аз съм в тази социална Комисия от 20 г., а Вие се сменяте на две-три години, нали? (Смее се.) С колегата Адемов и Светлана Ангелова се засичаме тук, но трябва да Ви кажа: ние, възрастните хора, чакахме, чакахме, търпяхме нашите синове и внуци да се сетят…Е, сещат се тия Вашите синове и внуци, но останалите един милион? Ние категорично сме поели да защитим тези наши искания за достойни старини и уважение, и зачитане на нашето обществено-политическо положение в обществото и в семейството. Ако ние сме защитени, ще бъдат защитени над един милион семейства, на които водим внуците на училище, взимаме ги, и така нататък. Нашата задача е да бъдем разбрани. Ние решихме, за да Ви подбутнем, да проведем митинги, на които да…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Моля Ви да говорите по Закона.
ГЕОРГИ РУСИНОВ: По Закона е ясно, кои колко знаем, аз разбрах.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, за разбирането.
ГЕОРГИ РУСИНОВ: И трябва да Ви кажа, че ние във всички областни градове ще проведем тези митинги – национален на 19 октомври, само по Закона за възрастите хора. Така че бъдете разумни като наши деца и внуци, и недейте да се противопоставяме с гражданско неподчинение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре, рекламите в „прайм тайм“ не са от най-евтините както добре знаете, господин Русанов.
И аз благодаря. Само искам да направя една забележка, защото съм много чувствителен на темата Национален осигурителен институти и държавно обществено осигуряване по ред причини – НОИ не се грижи само за възрастните хора, а за всички, включително и за тези преди да се родят. Нали знаете, че НОИ плаща обезщетение за бременност и раждане? (Шум и реплики.) Как да Ви откаже човек такава реплика? (Георги Русанов говори извън микрофона.)
Други изказвания, колеги?
Госпожо заместник-министър, заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР РОСИЦА ДИМИТРОВА: Благодаря ви, господин Адемов.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Русанов! Провокирах се да взема думата и благодаря на господин Адемов, че ми я предостави. От мъдрите слова и многото наука, която сте изчели и сте прилагали в годините, е, че имате такава активност, с която доказвате изпълнението на концепцията за 2012 г. - 2030 г. за активния живот на възрастните. Не мога да приема обаче, че експертизата при подготовката на становището е от незнание, от неспазване на подписани споразумения, тъй като…
Благодаря на г-н Гьоков, че направихте реклама на Националната стратегия за дългосрочна грижа, защото наред с приетото законодателство, което регламентира и подкрепата на възрастните хора, са разработени редица националната стратегически документи. Ще се разработи Национална стратегия за активен живот на възрастните хора с всичките направления, които съпътстват активния живот на всички нас и на възрастните хора. Реклама трябва да правим на националната стратегия за дългосрочна грижа, ама реклама в изпълнение. Точно това ми бяха думите, за които съжалявам, че не съм разбрана правилно. Изказванията и репликите на всички Вас, за което благодаря, бяха точно в подкрепа на ангажимента, на отговорността, на разширяването на достъпа, на възможността възрастни хора над 65 г. и хора с увреждания да получават подкрепа – образователна, социална, здравна. Да, аз също съм запозната с Законопроекта, който беше разписан от Националния съюз на пенсионерите – 2004 г.
Мисля, че не бъркам, аз също съм го гледала този Закон и знам, че наистина възрастни хора искат да имат отделен закон, както имат децата, както имат хората с увреждания. Считам, че за всички е много по-отговорно ние да изпълняваме политики, които да се усещат от хората и целевите групи, и деца, и възрастни, и хора с увреждания.
Внесеният Законопроект ние не го подкрепяме в този вариант, не отхвърляме смисъла да се правят политики, както се правят, да се разширяват и да се усещат от възрастните хора. Затова, г-н Гьоков, не приемам, че нашето становище е критикуващо или отхвърлящо, то е неподкрепящо.
Благодаря, че имах възможността да слушам този дебат. Всички мнения и изказани становища ние ще вземем под внимание, защото те са в интерес на всички нас като общество. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Понеже сме в рубриката „Реклама“ мога да Ви кажа, че през 2014 г. лично аз съм представял Националната стратегия за дългосрочна грижа в Министерския съвет. Да си дойдем на думата, както се казва.
Други изказвания? Не виждам.
Добре, само две изречения, защото г-н Русанов беше изчерпателен.
Заповядайте, господин Недев.
КОСТАДИН НЕДЕВ: Да, благодаря.
Явно е, господин Председател, че Законът трябва да бъде преработен, но силно ме възмути отсрещната страна с д-р Генов, който казва, че всички въпроси за възрастните хора ги имало в други закони, в други правилници, и така нататък. Как е решил въпроса със стоматологичната помощ за възрастните хора? (Реплика.) Това е първото.
Как е решен въпросът с даренията? Защото нашият общ приятел, инж. Москов, който в момента е болен и доскоро беше в болница, а когато го изписват са му сложили на корема епикризата и предложение да внесе 300 лв. дарение. Как е решен този въпрос?! Как е решен въпросът с избор на екипи? В Пловдив има случаи, когато е казано: половината къща ми даваш и те оперирам.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Недев, този Законопроект ще бъде разгледан и в Здравната комисия.
КОСТАДИН НЕДЕВ: Именно нека да бъдат решени тези въпроси, въпросите с пътуванията на тези хора. Както знаете в Унгария всички възрастни пътуват безплатно, а ние си плащаме дори 8 лв. на месец за градския транспорт. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Недев.
Правилникът отиде на заден план, но щом е в интерес на дискусията, добре.
Колеги, заповядайте.
ЮЛИЯН ПАПАШИМОВ: Аз не виждам как този Законопроект, който сега разглеждаме, решава въпроса за денталните услуги на възрастните хора.Той не ги решава по никакъв начин.(Шум и реплики.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля ви!
ЮЛИЯН ПАПАШИМОВ: Тези проблеми възрастните хора и на всички хора в страната се разглеждат в Закона за здравното осигуряване. И по всяка вероятност от следващата година е бъде решен проблемът с така наречените „ченета“ – да отговоря по народному, така че този Закон не решава тези неща, за които Вие ме питате.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Папашимов.
Заповядайте.
РУМЕН ГЕНОВ: Не знам защо господинът смята, че аз съм казал, че всички проблеми на възрастните хора са решени в най-различни нормативни документи.
Моето изказване беше в смисъла, че в момента Вие нямате пречка и няма пречка в достъпа до медицински услуги – какво касата плаща и какво трябва човек сам да си плати е съвсем друг въпрос. (Реплики.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: колеги, моля ви.
Прекратявам дискусията.
Подлагам на гласуване Законопроекта за възрастните хора. който е съгласен този Законопроект да бъде подкрепен, моля да гласува.
Гласували 19 народни представители: за – 8, против – 2, въздържали се – 9.
Законопроектът не е приет.
Благодаря Ви за участието в дискусията и закривам днешното заседание.

(Закрито в 16, 13 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Д-Р ХАСАН АДЕМОВ


Стенограф:
Мария Петрова