П Р О Т О К О Л

№ 15

от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика на 18 октомври 2017 г.

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 754-01-40, внесен от Диана Йорданова, Павел Шопов, Светлана Ангелова, Драгомир Стойнев, Крум Зарков, Дора Христова, Албена Найденова, Хасан Адемов, Александър Сабанов и Елхан Кълков на
6 юли 2017 г. – обсъждане за второ гласуване – продължение.
2. Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2016 г., Доклад по отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2016 г., Годишен доклад и Отчет за дейността на фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система за 2016 г. и Годишен отчет за състоянието на държавния дълг за 2016 г., № 702-00-42, внесен от Министерския съвет на 29 септември 2017 г.
3. Становище на Комисията по труда, социалната и демографската политика относно предложения по проекта на Националната програма на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Хасан Адемов.

* * *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика при следния Дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда,
№ 754-01-40, внесен от Диана Йорданова, Павел Шопов, Светлана Ангелова, Драгомир Стойнев, Крум Зарков, Дора Христова, Албена Найденова, Хасан Адемов, Александър Сабанов и Елхан Кълков на 6 юли 2017 г. – обсъждане за второ гласуване – продължение.
2. Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2016 г., Доклад по отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2016 г., Годишен доклад и Отчет за дейността на фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система за 2016 г. и Годишен отчет за състоянието на държавния дълг за 2016 г., № 702-00-42, внесен от Министерския съвета 29 септември 2017 г.
3. Становище на Комисията по труда, социалната и демографската политика относно предложения по проекта на Националната програма на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема с консенсус. Благодаря Ви.
Колеги, стигнахме до § 6, където продължи в Комисията и отложихме решението на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Междувременно направихме една работна група с представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на правосъдието, Националния осигурителен институт, Главна инспекция по труда – всички възможни институции, които имат отношение към Търговско право бяха поканени, и след една доста сериозна и задълбочена дискусия стигнахме до извода, че, отваряйки Търговския закон, нашата Комисия рискува да приеме текстове, които да не са приемливи от гледна точка на цялостната конструкция на Търговското право. Заради това решихме, ако Вие сте съгласни, разбира се, да поискаме становище от Консултативния съвет по законодателство, председател на който е проф. Огнян Герджиков, известен като специалист, експерт от много високо ниво в областта на Търговското право.
Ще Ви прочета писмото:„До г-н Димитър Главчев, председател на 44-то Народно събрание. Уважаеми господин Председател,
Моля на основание чл. 14, ал. 1 от Правилата за организацията и дейността на Консултативния съвет по законодателството да предоставите на Консултативния съвет по законодателството за обсъждане и изготвяне на мотивирано писмено становище по § 6 от законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 754-01-40, и по-конкретно на предложението между първо и второ четене и предложението на Омбудсмана на Република България, направено на основание чл. 19, ал. 1, т. 6 от Закона за омбудсмана, вх. № 739-02-5, отнасящи се до чл. 625 от Търговския закон.

Уважаеми господин председател,
Бих желал да поясня, че изготвянето на второ гласуване на цитирания законопроект вече е започнало. Бяха проведени две заседания и две работни групи. Казусът, за който народните представители биха искали да бъдат консултирани, се отнася до разширяване кръга на правоимащите лица за подаване на писмена молба за откриване на производство по несъстоятелност. Бяха обсъдени няколко предложения и нито едно от тях не беше подкрепено от народните представители.
Приложено Ви изпращам извлечение от стенограмата от заседанието на КТСДП, проведено на 11.10.2017 г., работния доклад и посочените по-горе предложения. Всички материали по законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 754-01-40, са публикувани на интернет страницата на КТСДП.
С уважение:Д-р Хасан Адемов, Председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика."

Пояснил съм, че изготвянето на второ гласуване на цитирания Законопроект вече е започнало, гласували сме текстове, всички становища ще ги предоставим писмено, ако Комисията реши, на Консултативния съвет.
С други думи, отлагаме разглеждането на този параграф и продължаваме по § 7, ако сте съгласни с това, което Ви казах. Ако има възражения, кажете, ако не – приемаме, че отлагаме този текст с надеждата да получим компетентно становище на Консултативния съвет по законодателството. Съгласни ли сте, колеги?
Искате гласуване? Да, заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Председател, аз също подкрепям този подход, макар да не сте ме питали официално, но искам да Ви обърна внимание на две неща.
Първо, много се надявам даването на становища да не се разточи далече във времето и накрая да се окаже, че преборихме ЧСИ-тата по-лесно от работодателите, които не си плащат заплатите.
Второ, искам да Ви кажа, тъй като видяхме доста неща в рамките на този дебат, взаимоизключващи се, лашкане от едната крайност до другата, от това изобщо на никого да не се дават обезщетения до това да се развърже Фондът и да дава и на тези работодатели, които имат временни финансови затруднения, което ме кара да съм – не подозрителна, но с изострено внимание по отношение на това какво се случва. Понеже аз не се съмнявам във Вашите добри намерения – на всички членове на Комисията и на председателя г-н Адемов, моля към писмото да се добави един текст, че се очаква бързо становище, тъй като проблемът касае много български граждани.
И да Ви кажа, че каквото и становище да Ви даде Консултативният съвет, отговорността за един Закон винаги е на народните представители.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Естествено, че е така. Аз в личен разговор ще информирам г-н Герджиков и чрез председателя на Народното събрание, колкото е възможно по-бързо да можем да приключим с този проект по известни причини, защото трябва да приключим. Очакванията на хората да получат заплатите си са основателни. Ние обаче не бива да задържаме в Закона останалите части, по които имаме консенсус, и затова подлагам на гласуване отлагането на § 6 до получаване на становище от Консултативния съвет по Законодателството.
Заповядайте, госпожо Русинова.
ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря, господин Адемов.
Аз също бих искала да Ви подкрепя като председател на Комисията, тъй като в крайна сметка наш общ интерес е наистина правата на работниците да бъдат защитени. След разговорите вчера, ме информираха колегите – наистина има доста противоречиви мнения, и за да не нарушим правната норма, считаме, че е в интерес на работниците да процедираме останалите текстове, а този да го оставим, докато получим становище от доц. Герджиков.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Русинова. (Госпожа Мая Манолова иска думата.) Последно.
МАЯ МАНОЛОВА: Не ставайте роби на това дали ще противоречи този текст на друг в Търговския закон! В крайна сметка правните норми се произвеждат и изменят тук, в Народното събрание. Целта на правото е да служи на гражданите, не да робуваме на някакви абстрактни принципи. Важно е да се напишат такива текстове, които да помогнат на хората да стигнат до този Фонд, който се оказва най-недосегаемото нещо в държавата.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Манолова, чета Ви текста. Исках да съкратя времето, оказа се, че трябва да го прочета, за да избегнем тази дискусия.
Казусът, за който народните представители биха искали да бъдат консултирани, а не задължени, се отнася до разширяване кръга на правоимащите лица за подаване на писмена молба за откриване на производство по несъстоятелност.
Бяха обсъдени няколко предложения и нито едно не беше подкрепено от народните представители. Какво да добавя допълнително?
Подлагам на гласуване предложението да отложим разглеждането на § 6 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда до получаване на становището от Консултативния съвет.
Който е съгласен да бъде подкрепено това предложение, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Консенсус – благодаря Ви, колеги.
По § 7 има предложение от народните представители Диана Йорданова и Менда Стоянова, което е оттеглено.
Изказвания?
Госпожо Ангелова, заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Аз имам предложение по § 7 с нова редакция. В една от работните групи възникна идеята и ние се обединихме от тази идея, да отпадне изцяло изискването за наличието на изтекъл период между прекратяване на трудовото правоотношение и вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя. По този начин правото на гарантирани вземания, както и досега, ще могат да се ползват всички лица, които към датата на вписване в търговския регистър на решението за откриване на производство по несъстоятелност, са в трудови правоотношения с предприятието. Право на гарантирани вземания ще имат и всички бивши работници и служители на предприятието, т.е. лица, чиито трудови правоотношения са прекратени преди откриване на производството по несъстоятелност, без значение кога са прекратени правоотношенията им.
Ще предложа на Вашето внимание следния текст:
„1. „В чл. 4, ал. 1 думите „и на които правоотношението:
1. не е прекратено към датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6;
2. е прекратено през последните три месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6.“ се заличават.”.
Ако се приеме тази промяна, предлагаме и промени в чл. 22, а именно:
„3. Член 22 се изменя така:
„Чл. 22. (1) Гарантираните вземания на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 са в размер на последните шест начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения за последните 12 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението по чл. 6.
(2) Максималният месечен размер на гарантираните вземания по ал. 1 се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и не може да бъде по-малък от две и половина минимални работни заплати, установени за страната към датата на вписване на решението в търговския регистър.“.
(3) Когато вземанията на работниците и служителите по
чл. 4, ал.1, чиито правоотношения са прекратени през последните
12 месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6, са само за начислени, но неизплатени парични обезщетения за сметка на работодателя, дължими по силата на нормативен акт или колективен трудов договор, гарантираното вземане е в размер на неизплатените обезщетения, но не повече от четирикратния размер на минималната работна заплата, установена за страната към датата на прекратяване на трудовото правоотношение.”.
И трета точка: предлагаме чл. 23 да се заличи.
Тези текстове са съгласувани с председателя на Фонда за гарантиране на вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. След това предлагаме т. 2 по вносител да остане, а именно: „В чл. 25 думата „двумесечен” се заменя с „тримесечен”.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, имате думата за изказване.
Министерството на труда и социалната политика? Заповядайте.
ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря, господин Председател.
Изцяло подкрепяме предложението на г-жа Светлана Ангелова, защото с това предложение се разширява кръгът на провоимащите лица и считаме, че това наистина е в интерес на работниците.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други изказвания, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на г-жа Ангелова така, както беше прочетено от нея преди малко.
Който е съгласен да бъде подкрепено, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Сега трябва да гласуваме – подкрепяме предложението на вносителя по принцип и като окончателна редакция на Комисията за § 7 предложението на г-жа Ангелова.
По-нататък е § 8. (Шум и реплики.)
Колеги, тук ми подсказват, че трябва да гласуваме § 7: прието по принцип предложение на вносител с редакцията от предложението на г-жа Ангелова.
Който е съгласен да бъде подкрепен § 7, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Параграф 8: Закон за обществените поръчки.
Тук с представителите, колегите от Агенцията за обществени поръчки, колегите от Главна инспекция по труда се обединихме около текстове. Всъщност по § 8, т. 1 и 2 по вносител не се променят. Има предложение за промяна на т. 3.
Госпожа Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Заместник-министър, гости! Предложението за промяна на т. 3 в Закона за обществените поръчки е именно:
„3. В чл. 58 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1, т. 3 след думите „по чл. 54, ал. 1, т. 6” се добавя „и по чл. 56, ал. 1, т. 4”;
б) алинея 2 се изменя така:
„(2) Удостоверението по чл. 56, ал. 1, т. 4 се издава в 15-дневен срок от получаване на искането от участника, избран за изпълнител.”
По вносител т. 1 и 2 да останат по вносител. Промяната е само в т. 3.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги от Агенцията за обществените поръчки, подкрепяте ли този текст?
ГАЛЯ МАНАСИЕВА: Да. Ние подкрепяме този текст. Това е текстът, който вчера съгласувахме с колегите от Главна инспекция по труда.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Може ли да обясните за какво става реч на народните представители?
ГАЛЯ МАНАСИЕВА: В чл. 58, въпросната ал. 1, т. 3 и в ал. 2 става въпрос, че когато дадено лице, което е избрано за изпълнител в процедура за обществена поръчка, има нарушения, които се свеждат до неплащане на заплати на работниците, и това нарушение е констатирано с акт на Главна инспекция по труда, възложителят не може да сключи договор с такова лице, освен ако то вече е изплатило заплатите, т.е. вече последиците от нарушението са премахнати.
В настоящата ал. 2 на Кодекса на труда, действащата алинея гласи, че – имаше съвсем друго съдържание, че участникът трябва да декларира, че нарушението, което е извършил не е по повод изпълнението на договор за обществена поръчка. Това обаче е почти невъзможно да се докаже, а и всъщност няма никакво значение защо той не плаща заплати – дали в резултат на изпълнение на такъв договор, или на всеки друг, затова се предлага тази алинея да не се запази в този вид. В алинеята, която вместо нея беше предложена по вносител, ставаше въпрос, че когато този участник, избран за изпълнител, има такова нарушение, не е изплатил заплатите, той може да представи доказателства пред възложителя. Ние обаче възразихме срещу такава интерпретация на Закона, тъй като след като има акт от компетентен орган в държавата, който е отишъл на място и е установил, че този работодател не си изплаща заплатите, няма как възложителят да замести този орган и като му се представят неизвестно какви доказателства, да каже: ами, да – той първо не знае какъв е размерът на нарушението, няма откъде да види за кои заплати, на кого, в какви размери и т.н. и няма как всеки един възложител, какъвто и да е той, въз основа на някакви доказателства, да прецени, че това нарушение вече не съществува. Редно е то да бъде констатирано отново от органа, който го е установил и който е компетентен. За целта се споразумяхме за такова решение на ал. 2, в която казваме, че участник, който е избран за изпълнител, има такова нарушение, но смята, че вече го е преодолял като е изплатил заплатите, трябва да представи, т.е. да отиде пред ГИТ или съответната структура, да представи там доказателствата, което, доколкото разбрах, ще въстане отново с проверка на място, заради което е този 15-дневен срок, за да може ГИТ да отиде, да провери доказателствата на място и съответно да издаде чисто удостоверение, и едва тогава с този участник може да се сключи договор.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тоест с този текст преодоляваме разбирането „веднъж длъжник, веднъж нарушител – за цял живот длъжник и нарушител”, така ли?
ГАЛЯ МАНАСИЕВА: Да. Така е.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Русинова.
ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря, господин Председател.
Само да допълня колегата от Агенцията, че всъщност ние отменяме декларативния принцип, който в повечето случаи не се спазваше от работодателите, и реално преди сключване на самия договор, по искане на възложителя, съдия-изпълнителят трябва да предостави удостоверение от ГИТ, че няма влезли в сила наказателни постановления, т.е. ще има за всяка една подобна ситуация реална проверка от страна на Главна инспекция по труда, нещо, което до момента никога не се е правило.
И тъй като все пак това отнема организационно време, в 30-дневния срок за сключване на договор от страна на възложителя, в 15-дневен срок ние ще се вместим с тези проверки. От гледна точка на целесъобразност на този акт, това което ние бихме предложили, е да се сложи един давностен срок от 3 години на влезли в сила постановления, защото, ако има влязло в сила постановление, което е…( Шум и реплики.) Има го, да. Благодаря. В такъв случай е уточнено.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Колеги, други мнения, изказвания по тези текстове? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на г-жа Ангелова, което е направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 – да споменем и този текст от нашия Правилник.
Който е съгласен това предложение да бъде подкрепено, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Благодаря Ви.
Сега, подлагам на гласуване предложението на Комисията заедно с
т. 1 и 2 по вносител и предложението на г-жа Ангелова като предложение на Комисията.
Който е съгласен да бъде подкрепен текстът на Комисията, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Следващ § 9 – Законът да влезе в сила в деня на обнародването в „Държавен вестник”.
Някакви бележки? Не виждам.
Който съгласен да бъде подкрепен § 9 по вносител, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се.
С това приключихме с точка Първа от дневния ред и сме на режим изчакване на становището на Консултативния съвет по Законодателството.
Благодаря на колегите от Министерството на финансите.
Колеги от Министерството на труда, може да останете за трета точка, където приоритетите на България за председателството… (Шум и реплики – предлага се размяна местата на втора и трета точка.)
Колеги, ще свършим много бързо с трета точка, ако позволите да я разменим, за да освободим колегите от Министерството на финансите.
Много накратко, само информативно ще обявим на колегите.
Става въпрос за това, че председателят на Народното събрание е изпратил до всички комисии предложение по отделните секторни политики – това, което ние направихме като изслушване с министъра на труда и социалната политика. Приоритетите, които бяха изведени там, сме ги разпратили по мейлите на всички народни представители. Ако имате допълнителни, други предложения, освен тези които ние сме записали, нашето задължение е тези препоръки и предложения на Комисията да ги изпратим на Комисията за контрол на Европейските фондове, на Кристиан Вигенин, и от там ще има дискусия в Народното събрание по тези приоритети. Това е процедурата, която разглеждаме в рамките на тази точка. Ако имате допълнителни предложения? Не виждам.
Който е съгласен да бъде прието Становището на Комисията по труда, социалната и демографската политика по проекти на Националната програма на българското председателство на Съвета на Европейския съюз, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се с консенсус.
Благодаря Ви, колеги. Ако искате нещо да прибавите?
Четирите приоритета, които Вие сте заложили, сме ги заложили в дискусията по командированите работници, която беше проведена междувременно с министър Петков – също сме я предложили, новата, актуалната тема, така че…
Заповядайте.
ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Бих искала да благодаря изключително много за консенсуса на Комисията, на всички народни представители. Тепърва предстоят, предполагам че част от Вас ще се включат и в регионални обсъждания на територията на цялата страна на приоритетите на българското председателство. Очертава се изключително тежко председателство за нас от гледна точка на законодателна инициатива, така че се надявам със същия консенсус да защитим националния интерес. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Благодаря на колегите от Министерството на финансите за любезното отношение към нашето предложение.
Колеги, имате думата.
Искам да Ви информирам, че преди малко проф. Грозданов ми предостави становище на Фискалния съвет. Понеже сега го представи, не сме го разпространили – ще Ви го пратим по мейлите, по отчетите за тези бюджети, за които говорим. Той е един стегнат, хубав документ, ще бъде от полза за всеки един от народните представители.
Заповядайте, колеги – четирите компонента: Доклад по отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България.
Първо, за изпълнението на държавния бюджет на Република България.
Заповядайте. Кой ще го представи? Госпожа Светла Костова ли? Заповядайте.
СВЕТЛА КОСТОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Годишният отчет е изготвен на база на данните от годишните отчети за касовото изпълнение на бюджета на първостепенните разпоредители като салдото по Консолидираната фискална програма (КФП) за 2016 г. е положително в размер на 1 млрд. 468.1 млн. лв. Отнесен към БВП излишъкът по КФП за 2016 г. представлява 1,6 от брутния вътрешен продукт.
За сравнение в разчетите към Закона е заложен дефицит за годината в размер на 1 млрд. 800, тоест подобрението е с около 3,3 млрд. лв. Това е първата фискална година с бюджетен излишък след 2008 г.
Факторите за това значително подобрение на салтото през 2006 г. са, от една страна, преизпълнението на разчетите за годината при някои от основните данъци и осигурителни вноски, и от друга, по-ниското усвояване, за съжаление, на разходите основно по сметките за средства от Европейския съюз поради началния етап на изпълнение на проектите за новия програмен период 2014 – 2016 г., които в Програмата на Консолидираната фискална програма бяха заложени доста по-амбициозно.
Съгласно априлските нотификационни таблици за дефицита и дълга на България салдото на сектор „Държавно управление“ за 2016 г. е балансирано, приблизително нула, тоест 0,03% от БВП. За първи път след 2008 г. салдото на сектор „Държавно управление“ е положително.
Само за информация – понеже данните, които се изготвят за октомврийските нотификации все още не са одобрени, тоест тези данни на НСИ за салдото на сектора почти не се променят, тоест почти балансирано салдо, като минимално се променя на минус 0,003, тоест в абсолютните стойности има някъде около 60-70 милиона влошаване, но то е действително незначително.
По отношение на държавния дълг, колегите ще ви запознаят по-подробно, но България е трета след Естония и Люксембург с най-нисък държавен дълг, като относителният дял е 29,5 от брутния вътрешен продукт при референтна стойност, знаете, 60%.
Основните параметри по касовото изпълнение на Консолидираната фискална програма са следните: постъпилите приходи, помощи и дарения по Консолидираната фискална програма за 2016 г. са в размер на 33 млрд. 959.4 млн. лв., което представлява изпълнение 102,9 спрямо годишните разчети. Данъчните приходи възлизат на 26 млрд. 902.7 млн. лв., което представлява изпълнение 103,5% на годишните разчети. Неданъчните приходи са в размер на 4 млрд. 150 млн. лв., което представлява 92,6 изпълнение на годишните разчети, а приходите от помощи и дарения, основно средства от структурните и кохезионните фондове и тези, които са свързани със земеделските фондове за 2016 г., са в размер на 2 млрд. 906.6 млн. лв., което представлява 114,3 спрямо разчета.
Съпоставени с 2015 г. постъпленията бележат номинален ръст от 5,5, тоест 1 млрд. 759.9 млн. лв. Разходите по КФП са в размер на 32 491.4 млн. лв., което представлява 93,3 от годишния разчет. Лихвените плащания са в размер на 734.3 млн. лв. – 91.5 от планираните, текущите нелихвени са 27 млрд. 026 млн. лв. – 100,6% изпълнение на разчета, капиталовите, включително нетният прираст на държавния резерв, са 3 млрд. 871.5 млн. лв. – 63% от разчетите, вноската в общия бюджет е 859.5 млн. лв., което представлява 0,9% от БВП.
Разходите по функционален признак – основните направления на тези разходи и в рамките на бюджетния ресурс 2016 г., са следните: най-голям относителен дял в разходите са средствата за сферата на социалното осигуряване, подпомагане и грижи. Тази функция е в размер на 12 млрд. 038.3 млн. лв. или 13% от БВП. Най-голям относителен дял във функцията са разходи в група „Пенсии“ по бюджетите на ДОО и УПФ, които възлизат на 8 млрд. 763.5 млн. лв. и нарастват с 294.7 млн. лв. – 3,5%, спрямо предходната година. Увеличението се дължи на целогодишното отражение върху разходите от осъвременяването през 2015 г., на осъвременяването през 2016 г. и на увеличението в резултат на по-високите размери на новоотпуснатите спрямо прекратените пенсии, както и на изплатените през април и декември двукратни добавки към пенсиите в общ размер на 98.9 млн. лв.
Разходите, извършени в сферата на отбрана и сигурността през 2016 г., са в размер на 3 млрд. 144.5 млн. лв., което представлява 3,4 от БВП. С извършените разходи са обезпечени дейностите по осигуряване националната сигурност, отбраната, опазване на обществения и правовия ред, поддържане на отбранителния потенциал, издръжка на съдебната власт и администрацията на затворите.
Сред основните приоритети за 2016 г. бяха и политиките в сферата на образованието. Общият размер на разходите е 3 млрд. 184.8 млн. лв. или 3,4 от БВП.
През 2016 г. е осигурено приоритетно изпълнение на следните политики: въведена е целодневна организация на учебния ден на учениците в VІІ клас. В максимален размер са използвани възможностите за функциониране на средства от Европейския съюз за целодневна организация на учебния ден в средищните училища и на извънкласните дейности на учениците, предприети са мерки за минимизиране на несъвършенствата при разпределението на средствата по единни разходни стандарти, като е въведен механизъм за осигуряване средства за условно постоянните разходи на звената в системата на средното образование.
Извършените разходи през 2016 г. в здравеопазването са в размер на 4 млрд. 85.5 млн. лв. или 4,4 от БВП.
Разходите за икономически дейности и услуги са в размер на 3 млрд. 381.9 млн. лв. или 3,7 от БВП.
Основните направления, за които са разходвани средствата по функцията са: изграждане на инфраструктурните обекти с национално значение, ремонт и поддържане на съществуващата транспортна мрежа и подпомагане на земеделските производители.
Разходите за функция „Общи държавни служби“ са в размер на 1 млрд. 939.7 млн. лв., което е 2,1 от БВП.
Разходите за дейности по жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда са в размер на 2 млрд. 428.8 млн. лв. – 2,6% от БВП.
Извършените разходи през годината за финансиране в сферата на почивното дело – по-скоро тук са повече разходи за културата, както и за религиозните дейности, са в размер на 693.7 млн. лв. или 0,7% от брутния вътрешен продукт.
Некласифицираните включват лихвените плащания по обслужване на дълга – на общинския и държавния, и са в размер на 734.7 млн. лв., което представлява 0,8% от БВП. Това са ниски разходи, особено сравнени с години назад, по отношение обслужването на държавния дълг.
Бюджетният излишък по Консолидираната фискална програма за 2016 г. е в размер на 1 млрд. 468.1 млн. лв. – 1,6% от брутния вътрешен продукт, който се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 759.2 млн. лв., и излишък по сметките за средства от Европейския съюз в размер на 2 млрд. 227.3 млн. лв.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Колеги, Вие ще добавите ли нещо?
Заповядайте.
ПЕТЯ КУЗЕВА: Съвсем накратко.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Отчетните данни за състоянието на държавния дълг към края на 2016 г., поет от емисии на държавни ценни книжа и договори за заеми, възлиза както следва: номиналният размер е 25,8 млрд. лв. Съгласно чл. 65 от Закона максималният размер не трябва да бъде повече от 26.6 – той е значително под законовото ограничение.
Съотношението на държавния дълг към БВП е 27.8.
Поетият нов държавен дълг е 4.4 млрд. лв., при заложено ограничение в Закона за бюджета 5.3 млрд. лв. В това число е поет дълг 3.9 млрд. лв. външен дълг посредством Средносрочната програма за емитиране на облигации на международните пазари – две еврооблигации с маторитет 7 и 12 години, и в това число 0.5 милиарда вътрешен дълг посредством емисии на държавни ценни книжа на вътрешния пазар.
Политиката по управление на държавния дълг през 2016 г. е съобразена с необходимостта от осигуряване на финансов ресурс от дългови източници за рефинансиране на дълг от предходни години в размер на 1,4 млрд. лв. и за покриване на планирания със Закона за държавния бюджет за 2016 г. бюджетен дефицит. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Колеги?
Господин Малчев, нещо да добавите? Не. Благодаря.
Колеги, въпроси, мнения, изказвания по това, което чухте?
По Закона за публичните финанси тези отчети задължително се съгласуват с Фискалния съвет.
Господин Грозданов – от Фискалния съвет са изпратили становище до председателя на Народното събрание, но ние сега го получаваме. Ще Ви го разпределим още днес.
Господин Грозданов, много накратко. Ако може да отговорите на въпроса защо има разминаване в Консолидираната фискална програма между приходи и разходи, предимно за сметка на разходите, капиталовите разходи – за 2016 г. говоря. Вторият въпрос е, имате ли представа колко са средствата в разходната част, които са разпределени с постановление на Министерския съвет, заобикаляйки Народното събрание, както е по Конституция? Знам, че това са числа, но това са важни въпроси, на които трябва да има отговор.
Заповядайте.
ПРОФ. БОРИС ГРОЗДАНОВ: Благодаря, господин Председател, за дадената ми възможност да се представя пред Комисията, защото това се случва за първи път, за съжаление. Казвам „за съжаление”, защото нещо ни куца в комуникацията между Фискалния съвет и останалите институции. Това е не само проблем за България, а 40% от фискалните съвети в Европейския съюз имат подобни проблеми.
Господин Председателят съобщи проблема сега и обявява становището на Фискалния съвет по Отчета. Този Отчет е съставен въз основа на изпратено писмо от министъра на финансите и е определен срок за представяне. След като Фискалният съвет го приеме на свое заседание, ние го изпращаме до Министерството на финансите, до председателя на Народното събрание, качваме го на сайта на Фискалния съвет и смятаме, че по-нататък институциите трябва да си задвижат нещата. Но не се получава! И миналата година стана същото. Депутатите от миналия парламент може би си спомнят, че когато се приемаше Бюджетът за 2017 г., не бяха получили размножено становището на Фискалния съвет.
Надявам се – все пак ние сме на година и половина, с времето нещата ще се урегулират и ще имаме по-чести контакти и с Вас. Аз обикновено контактувам с Бюджетната комисия, но вашата Комисия има също бюджет, който трябва по Закон да се оценява от Фискалния съвет, също и на Националната здравно-осигурителна каса. Но сега разбирам, че Вие вече сте разгледали Отчета за НОИ – Държавно-обществено осигуряване, на което аз не съм присъствал, независимо че имаме едно прекрасно становище, с което го подкрепяме, защото ние с НОИ имаме прекрасни отношения, а информацията, която най-много получаваме, е от тях, не от другите институции, които са задължени да ни изпращат информация. Благодаря за дадената ми възможност.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря, господин Професоре.
Колеги, имате думата за изказвания и въпроси.
Господин Гьоков?
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Господин Председател, няма да се изказвам по същество по Отчета, просто ще потвърдя Вашия въпрос – не знам, прекрасно становище в подкрепа на бюджета на Държавното обществено осигуряване, обаче там ние говорихме при приемането му, че той е силно подценен. Резултатът от Отчета е, че там има излишък от колко – близо, по едно време бяха 300, а сега станаха милиард и нещо. Вие казвате, че това е прекрасен Отчет за изпълнение на бюджета, пък има излишък. Оттук следва, че има такъв излишък и в държавния бюджет. И оттук следва логичният въпрос, който зададе председателят. Аз не знам дали към Вас трябва да бъде отправен този въпрос, но някой трябва да отговори, колко пари са преразпределяни чрез постановление на Министерския съвет, а не както е по Закон и по Конституция – чрез държавния бюджет? Това е един изключително интересен въпрос и, пак казвам, някой трябва да отговори на този въпрос! Не знам дали Вие.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, други въпроси и изказвания?
Аз бих разширил въпроса като очакване за следващия бюджет, защото следващият бюджет отново се предвижда да бъде с дефицит, при положение че 2016 г. има излишък, на каква логика стъпва такова едно предложение, но едва ли Вие сте хората, които трябва да отговаряте на този въпрос? В следващите дискусии ще коментираме тази тема, защото два милиарда и половина повече разходи се предвиждат за догодина, а в същия момент има дефицит от един милиард ли? Аз не съм виждал бюджета, но знам, че има такъв дефицит – един процент ли, колко?
Заповядайте.
ПРОФ. БОРИС ГРОЗДАНОВ: По отношение на бюджетния излишък.
Това е един много стар проблем, свързан с изменение на стария Закон за публичните финанси, в който се дава възможност в случаите, когато бюджетът приключва по предварителни данни с превишение на приходите над разходите, Министерският съвет да извършва преразпределението на средствата, с което в действителност започва да се заобикаля Народното събрание, защото този орган определя приходите и разходите, по които всички трябва да се съобразяват. Така беше предвидено и в самия Закон, но беше изменен и дадена такава възможност на Министерския съвет да разпределя със свое решение тези средства.
В последствие ние започнахме да реализираме дефицити и този проблем изчезна, но той се появява наново и се надявам, че в следващите години все повече и по-често ще се появява и това трябва да се регламентира. Мисля, че и в становището си сме посочили този въпрос, защото все пак Народното събрание трябва да разпределя средствата и това, което се случва в края на годината, учудва всички. Виждам, че и Вие сте притеснени от обстоятелството, че ние до края на септември имаме излишък 2,4 – 2,3 милиарда ли беше, и очакваме до края на годината през ноември-декември, тези средства да се обособят и да реализираме минимален излишък, макар че аз очаквам той да е около нулата.
Както миналата беше балансирано, трябва и тази година, и занапред да се стремим към целта, която е поставена до 2020 г., но понеже икономиката силно набира ръст не само у нас, а и в Европа, а ние сме и над средното в Европа, така че все повече ще имаме възможност приходите да увеличават разходите и да постигнем балансиран бюджет, което е наше задължение заради Паричния съвет. Иначе ние бихме могли да си провеждаме съответна политика, както другите държави, и това да се възползва в друго направление. Но в настоящия етап ние сме в такова състояние.
И понеже сме много дисциплинирани, за да Ви освежа, ще кажа, че като идват от Европейската комисия, тъй като ние сме структура към Генерална дирекция на Европейската комисия, като идват при нас за получаване на информация във връзка с развитието на икономиката, във връзка с проектобюджета, във връзка с есенната прогноза, делегацията винаги започва с това: „Ние с удоволствие пристигаме в България за среща с финансовите институции, защото Вие сте много дисциплинирани.“ Всички критерии, които са свързани с Маастрихт се изпълняват, и то сме на челно място.
Единственият ни проблем, който на практика стои пред бюджета, това е ефективността на разходите. Ефективността на бюджетните разходи при нас е голям проблем и дори се работи върху методика, която да определя тази ефективност, защото ние дори нямаме и такава методика за определяне. И преди две седмици от Европейската комисия разглеждаха разходите. Като пример дадоха разходите за здравеопазване. По ефективност на разходите за здравеопазване България е на последно място. На последно място! Във всички останали схеми, които показвахме – второ, четвърто, пето, по средата, когато е ефективност на разходите, което е най-важното, сме на последно място.
По отношение на отчета – Фискалният съвет приема и трите доклада, които са внесени, съгласували сме ги и имаме съответни препоръки, които се отнасят за Министерството на финансите, но мисля, че Вас те не Ви засягат.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, колеги.
Заповядайте.
СВЕТЛА КОСТОВА: Искам все пак да внеса малко яснота и корекция в начина на разходване на средствата по отношение на законовите изисквания.
В новия Закон за публични финанси – нямаме право да харчим преизпълнението на приходите. И това е важно да се знае! Тоест, евентуални допълнителни разходи, които се правят, са в рамките на възможни икономии.
Ще Ви дам един пример от тази година. Бяха планирани средства за отбраната – аз не мога да кажа каква е причината, че се отложиха самите договори, тоест в рамките на тези планирани средства, за сметка на така наречено преструктуриране, се допуска извършването на някои разходи, което също съответства със Закона за държавния бюджет. Това го доказва и самият Доклад. В раздела на държавния бюджет планираните разходи по държавни бюджет, защото ние управляваме реално държавния бюджет, а наблюдаваме изпълнението на другите бюджети, имам предвид социалното осигуряване – като цяло Здравна каса до общински, които имат съвсем други отделни бюджети, при 22 милиарда 411 милиона на разходите по държавния бюджет изпълнението е 21 милиарда 788 милиона. Тоест, разходите са в рамките на планираните средства по държавния бюджет. Това е добре да се знае, защото в Закона за публичните финанси този текст добре е разписан. Това беше.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Преди години имаше един текст, който казваше изрично, че размерът на разходите е до предвидените в бюджета за съответната година разходи.
СВЕТЛА КОСТОВА: Да, това правило не е променено. Ако се наложат допълнителни разходи, това беше в стария Закон, за сметка на преизпълнение на приходите, което в момента не сме си позволили, ние всъщност спестяваме преизпълнението и постигаме по-добро салдо, което подпомага пък управлението на дълга, тоест не формираме допълнителни задължения. По тази причина дългът…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: … което намалява заложения дефицит на практика.
СВЕТЛА КОСТОВА: Точно така.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, изказвания, мнения, въпроси? Не виждам.
Тогава ми позволете да подложа на гласуване: Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2016 г., Доклад по отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2016 г., Годишен доклад и отчет за дейността на Фонд за гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система за 2016 г. и Годишен отчет за състоянието на държавния дълг за 2016 г. с вносител Министерският съвет. Те са под един Законопроект, № 702-00-42.
Който е съгласен да бъдат подкрепени тези отчети и доклади, моля да гласува.
За – 12, без против, въздържали се – 8.
Приемат се.
Благодаря Ви, колеги, за участието в днешното заседание.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,30 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Д-р Хасан Адемов

Стенограф:
Маргарита Крачунова