П Р О Т О К О Л

№ 18

от проведено извънредно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика,съвместно с Комисията по бюджет и финанси и Комисията по здравеопазването на 2 ноември 2017 г.

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г., № 702-01-40 от 30 октомври 2017 г.
2. Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г., № 702-01-39 от 30 октомври 2017 г.
3. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38 от 30 октомври 2017 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на комисиите, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията по бюджет и финанси госпожа Менда Стоянова.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, след проверка от страна на експертните сътрудници и трите комисии: Комисията по бюджет и финанси, Комисията по здравеопазване и Комисията по труда и социалната политика имат кворум, така че днес можем да открием нашето съвместно заседание на трите комисии.
Предлагам това заседание да протече при следния дневен ред:
1. Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г., № 702-01-40.
2. Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г., № 702-01-39.
3. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38.
Има ли други предложения за дневния ред, допълване или изменение? Не виждам.
Подлагам на гласуване дневния ред, първо от Комисията по бюджет и финанси.
Моля, гласувайте
За – 17, против и въздържали се няма.
Дневният ред от Комисията по бюджет и финанси е приет.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Подлагам на гласуване дневния ред на заседанието на Комисията по труда, социалната и демографска политика, което включва Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и Закона за държавния бюджет.
Който е съгласен да бъде подкрепен този дневен ред, моля да гласува.
Консенсус, благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, членове на Комисията по здравеопазването, имаме необходимия кворум за откриване на днешното заседание и подлагам на гласуване дневния ред, който вече беше оповестен.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 17, без „против“ и „въздържали се“.
Приема се дневният ред.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, предлагам следната процедура, по която да протече днешното заседание.
На първо място, предлагам да преминем по дебатите, така както е по дневния ред, а гласуването на трите бюджета да стане едновременно след приключване на дебатите и отговорите, които ще получим от Министерство на финансите.
Освен това, предлагам да има и регламент в дължината на изказванията, като ще помоля депутатите, без разбира се да ги ограничавам, да се опитат да се вместят поне в рамките на пет минути.
За всички останали гости, мисля че три минути е достатъчно време в стегнат вид да изразят своето становище или въпроси.
Разбира се, тези ограничения няма да ги поставим към гостите – министър Горанов, заместник-министър Ненков и господин Петков, но ще помоля и тримата, както и господин Плочев, разбира се, ще помоля и четиримата да бъдат по-стегнати в изказванията си.
Има ли други предложение по така направеното процедурно предложение.
Да, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Госпожо Председател, имам въпроси и предложения. Съгласно чл. 26 от Закона за нормативните актове и съобразно директива на Европейския съюз, трябва да има един месец за обсъждане на Закона за бюджета, който беше качен в интернет на 23-ти, стоя три дни, вместо 30 дни, и на бегом влиза в парламента. Затова предлагам да отложим заседанието, докато изтече законовия срок и да отговорите на въпроса: защо се нарушава Законът?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Гечев, но мисля, че закъсняхте, тъй като гласувахме дневния ред и той е в ход. Така че няма как да гласувам Вашето процедурно предложение.
Затова подлагам на гласуване моето процедурно предложение в първата му част за гласуване след дебатите.
Комисията по бюджет и финанси, моля да гласува.
За – …, против – …, въздържали се …
Предложението е прието.
Сега гласуваме втората му част, а именно ограничението във времето, което преди малко докладвах.
Моля, гласувайте.
За – …, против – …, въздържали се – …
Предложението е прието.
Заповядайте.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Процедурните предложения, които съобщи госпожа Менда Стоянова, се гласуват от Комисията по здравеопазване.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против – 2, въздържали се – 4.
Приемат се процедурните правила в двете им части.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Подлагам на гласуване процедурните правила, които зачете госпожа Менда Стоянова, за членовете на Комисията по труда, социалната и демографска политика.
Който е съгласен да бъдат подкрепени, моля да гласува.
За – 17, против – няма, въздържали се – 3 .
Приема се процедурното предложение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.


Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2018 г.
Господин Ананиев, заповядайте в качеството на шеф на Надзора и на заместник-министър на Финансите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря.
Уважаеми дами и господа председатели на комисии, уважаеми народни представители, уважаеми министри и заместник-министри, уважаеми гости!
Разходите за функция „Здравеопазване“ по консолидираната Фискална програма за 2018 г. са в размер на 4 млрд. 712 млн. лв., което представлява 4,5% от брутния вътрешен продукт. В сравнение с разходите за 2017 г. през 2018 г. те нарастват с 485 млн. 200 хил. лв., като в това число разходите, които нарастват по бюджета на Националната здравноосигурителна каса са около 407 милиона или точната цифра е 406 млн. 600 хил. лв.
Какви са приоритетите, които сме си заложили с бюджета на Националната здравноосигурителна каса за следващата година?
На първо място е електронното здравеопазване, майчиното и детското здравеопазване, профилактиката и ранната диагностика на заболяванията и качествена медицинска и дентална помощ. През следващите три години, тоест през средносрочната бюджетна прогноза, на която е мотив към днешния Законопроект, ще преследваме и следните цели: създаване на условия и устойчивост на финансовите ресурси, ефективност и контрол на разходване на средствата.
На второ място ще повишим изискванията към контролната дейност, както по отношение на медицинската, така и на финансовата част на изпълнителите на медицинска помощ и аптеките.
На последно място, провеждане на адекватна лекарствена политика насочена към осигуряване на качествени, ефективни и достъпни лекарствени продукти.
Проектобюджетът за 2018 г. на Националната здравноосигурителна каса е съобразен с общата бюджетна рамка. Показателите по този бюджет съответстват на показателите в консолидираната Фискална програма и на държавния бюджет. С него се постига гарантиране плащанията през течение на годината, дейностите които са включени в настоящия пакет от здравни дейности, които финансира Националната здравноосигурителна каса.
Здравноосигурителните приходи са в размер на 3 млрд. 818 млн. 478 хил. лв., от които 2 млрд. 556 млн. 292 хил. лв. са приходи от здравноосигурителни вноски и 1 млрд. 262 млн. 186 хил. лв. са трансфери за здравно осигуряване.
Разчетните средства в приходната част на бюджет от здравноосигурителни вноски са база на 8-процентна осигурителна вноска, като е запазено съотношението между работодател и работник – 60 на 40. Отчетена е увеличението на минималната работна заплата от 460 на 510 лв., както и ежегодното нарастване участието на държавата с 5% за контингента от хора, за които тя се грижи за осигуряването, то докато достигне, разбира се, изискването на чл. 40, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване или се стигне до минималния осигурителен доход.
Общо разходите по Проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса за следващата година са в размер на 3 млрд. 855 млн. 395 хил. лв. Както казах преди малко, увеличението е с 406 млн. 600 хил. лв..
Какви здравноосигурителни плащания ще финансираме? Те са на базата на пакета, който действа от тази година, средствата за здравноосигурителни плащания в размер на 3,662 млн. 060 хил. 700 лв. се предлагат да бъдат разпределени по следния начин: за медицински дейности – 2 млрд. 337 млн. 060 хил. 700 лв., в това число: първични и извънболнична медицинска помощ – 207 мил. 200 хил. лв.; специализирана извънболнична медицинска помощ, включително за комплексно диспансерно наблюдение – 222 млн. 300 хил. лв.; медико-диагностични дейности – 80 млн. лв.; болнична медицинска помощ – 1 млрд. 824 млн. 560 хил. 700 лв.
За дентална дейност: 157 млн. лв.; за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели – 1 млрд. 98 млн. лв. разпределени, както следва: лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение – 718 млн. лв.; лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ – 282 млн. лв., медицински изделия прилагани в болничната медицинска помощ – 98 млн. лв.
За здравноосигурителни плащания за медицинска помощ, оказана в съответствие с Правилата за координация на системата за социална сигурност, по Проекта 2018 г. са разчетени 73 млн. лв.
По отделните направления на здравноосигурителните плащания, предвидени в Законопроекта, се осигуряват следните медицински дейности: в областта на първичната извънболнична медицинска помощ, профилактични прегледи за децата от 0 до 1-годишна възраст – 14 прегледа годишно; за децата от 1 до 2-годишна възраст – четири прегледа годишно; за децата от 2 до 7-годишна възраст – два прегледа годишно; за децата от 7 до 18-годишна възраст – един преглед годишно и извършване имунизация на всяко дете от 0 до 18-годишна възраст, съгласно календара за задължителните имунизации и реимунизации.
Общ брой от около три милиона дейности по Програма „Детско здравеопазване“: диспансерни дейности от 4,4 милиона броя годишно; дейности по профилактично наблюдение и имунизация на здравноосигурените лица над 18-годишна възраст – над 2,5 милиона броя.
В областта на специализираната извънболнична медицинска помощ. Разчетен е общ брой от около 18 милиона специализирани дейности, специализирани извънболнична медицинска помощ, съгласно пакета по чл. 2, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване. Седем милиона първични прегледи; 3,2 милиона – вторични прегледи; за диспансерно наблюдение и по Програмата „Майчино здравеопазване“ – 1,1 милион прегледи; за медицинска експертиза – един милион прегледи; за високоспециализирани дейности, като ехокардиография, ЕЕГ, ЕМГ и други – 716 хиляди дейности; за физиотерапия и рехабилитация – седем милиона дейности.
В областта на медико-диагностичната дейност. Прогнозира се общ брой от около 21 милиона броя медико-диагностични изследвания за осигуряване на диагностичния процес и диспансерното наблюдение.
В областта на болничната медицинска помощ. Осигуряване годишно на общ брой от около два милиона броя хоспитализации по клинични пътеки и 1,300 милиона клинични и амбулаторни процедури.
В областта на денталната помощ. По Законопроекта е заложено осигуряване на 6,5 милиона броя дентални дейности на лица до 18 годишна възраст; по един преглед и до четири лечебни дентални дейности на лица над 18-годишна възраст; по един преглед и до три лечебни дентални дейности.
В хода на преговорите за НРД 2018 г. за денталните дейности ще се търсят възможности, варианти за частично финансиране на протези за лица над 65-годишна възраст, като обхвата на лицата и дейностите ще се уточняват допълнително с Българския зъболекарски съюз в рамките на възможностите на бюджета на Касата.
В областта на лекарствените продукти, медицинските изделия и диетичните храни през 2018 г. НЗОК ще гарантира заплащането на лекарствени продукти за домашно лечение на 282 заболявания и за лечение в условията на болничната медицинска помощ на 585 онкологични и хематологични заболявания, като списъка на лекарствените продукти, заплащани напълно или частично от НЗОК за тези заболявания, включва: лекарствени продукти – 1700 броя заплащани напълно или частично от НЗОК за домашно лечение; лекарствени продукти – 450 броя прилагани в болничната медицинска помощ.
Броят пациенти за 2018 г., който се планира да се обърнат към аптечната мрежа за получаване на лекарствени продукти, заплащане пълно или частично от НЗОК за домашно лечение е около 1,500 милиона здравноосигурени лица.
През 2018 г. е разчетено заплащането за над 33 хиляди здравноосигурени лица на лекарствени продукти, предназначени за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказаната медицинска услуга.
Очакваният брой пациенти за 2018 г. за извънболнична диагностика и лечение с медицински изделия е над 100 хиляди здравноосигурени лица и за болнично лечение – 40 хиляди здравноосигурени лица.
В областта на медицинската помощ, оказана в съответствие с Правилата за координация на системата за социална сигурност. Със средствата от 73 млн. лв. в Проекта на Закона за бюджета за 2018 г. се предвижда да се осигури изпълнение на предвидения за 2018 г. план на плащанията в съответствие с постигнатите споразумения с някои от държавите членки на поредица срещи в нашата страна през настоящата година.
Резервът по бюджета на Националната здравноосигурителна каса предвижда изменението в чл. 26, което е заложена ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване, да бъде намалено от 10 на 3%, което ще даде възможност за по-детайлно, по-аргументирано и по-точно планиране, тоест водене на преговорите с Българския лекарски съюз и с Българския зъболекарски съюз по отношение на Националния рамков договор.
Аз мога да продължа, но може би до тук да спра, за да оставим време за въпроси.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Сигурна съм, господин Ананиев, че можете. Мисля, че информацията беше доста детайлна и достатъчна. Благодаря.
Колеги, преминаваме към дискусиите. Първо да дадем думата на нашите гости, като им напомня, че регламентът за изказвания е три минути.
Доктор Грозев – Български лекарски съюз, заповядайте.
ВЕНЦИСЛАВ ГРОЗЕВ (председател на БЛС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми председателстващи, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри и заместник-министри, уважаеми господин Управител на Националната здравноосигурителна каса!
За да спазя и регламента за трите минути, за които бяхме помолени, ще съкратя уводната част на нашето становище и ще започна директно с конкретиката.
Подкрепяме изразената със Законопроекта визия за неотложна нужда от повишаване на финансовия ресурс на здравеопазване. Многократно сме сочили, че публични разходи на Република България в тази изключително важна за функционирането на държавната сфера са далеч под средното ниво за членовете на Европейския съюз. За съжаление, за пореден път ще отбележим, че в предложения Законопроект не е намерило отражение философията на Националната здравна стратегия, приета с Решение на Народното събрание от 17 декември 2015 г. Концепция и цели за здраве 2020 и Национална здравна стратегия 2020 за постоянно изнасяне на тежестта на медицинската помощ в извънболничния сегмент на системата. Напомняме, че това е приоритет и на рамката за здравна политика на региона, основаващ се на стойности на доказателства „Здраве 2020“.
В навечерието на председателството на Съвета на Европейския съюз от страна на Република България, би следвало да демонстрираме споделянето на общите ценности в Европейския съюз и в региона. Поради изложеното в настоящата точка, настояваме сумите в извънболнична помощ, предвидени в първичната болнична помощ и специализираната такава, отразени в чл. 1, ал. 2, ред „едно, едно, три, едно“ и така нататък, да не Ви отнемам повече от вниманието, здравноосигурителни плащания за първична и извънболнична медицинска помощ, имам предвид общопрактикуващите лекари, да са на стойност 217 милиона.
Здравноосигурителни плащания в специализираната извънболнична медицинска помощ да са в размера на 235 млн. лв..
Горното ни предложение е минималната граница, която донякъде би позволила създаване на по-добра среда за оказване на първична и специализирана извънболнична помощ. Констатацията от наша страна е в направление на достъпност и качество на медицинската грижа, но и създаване на мотиви за изпълнителите, за които добре знаем, че са неравностойно възнаградени и напускат страната ни.
Необходимите средства за предложеното повишение могат да бъдат осигурени за сметка на трансфера от НЗОК към НАП, същият по чл. 24, т. 6 от Закона за здравното осигуряване, включително и предвиденият резерв чл. 1, ал. 2, ред „едно три“.
В допълнение на горните мотиви, за необходимата сума, препращаме и към процентното съотношение за увеличение разходи за лекарствени продукти и медицински изделия за сметка на тези в първичната и специализираната извънболнична помощ – чл. 1, ал. 2, ред „едно, едно, три, пет – едно, едно, три, шест“ от Законопроекта.
Само искам да отбележа, че в Законопроекта, който ни прочете и господин Ананиев, относно финансовото обезпечаване на лекарствената ни политика за лекарства за домашно лечение и такива в болничната помощ, са извън стойността на клиничните пътеки. Те са равни на един милиард, действително, но със стойността, която влиза в клинични пътеки, ние наближаваме сумата от 1 млрд. 350 милиона.
Правилата по чл. 3, ал. 3, чл. 4 и ал. 4 от Проектозакона за разпределение на разполагаемите стойности за медицински дейности по районни здравноосигурителни каси от тяхна страна към изпълнителите, следва да бъдат съгласувани със съсловната ни организация. Това е необходимо, тъй като здравноосигурителната система е конфигурирана по начин, който предполага договаряне на дейностите, които се заплащат със средства от бюджета на НЗОК. Тези средства постъпват при съответните изпълнители на медицинска помощ на основание цитираните правила. Поради тази причина, няма как договорният партньор Български лекарски съюз и Български зъболекарски съюз да нямаме влияние в процеса по съгласуване на правилата за разпределение. Противното би означавало разпределението на сумите между изпълнителите да става по непрозрачен, необективен начин, водещ до нефункционалност на системата.
Решенията на Надзорния съвет по § 1 и § 10 от Преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта за разходване на средства от преизпълнението на приходите от здравноосигурителни вноски и неданъчни приходи за разпределение на средства по чл. 1, ал. 2, ред „едно три“, резерв включително и за непредвидени и неотложни разходи, също следва да бъдат приемани след съгласуване със съсловната организация по изложените в предходната точка аргументи.
Противопоставяме се на ограничението в § 11, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта. Считаме, че същото е противоречащо за вложената в чл. 59, ал. 1а от Закона за здравното осигуряване, философия препраща към становище на Комисията по чл. 32, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, както и на изключението въведено в чл. 59б, ал. 7 от Закона за здравното осигуряване. Освен това, би се явило пречка за договорния процес между НЗОК и Българския лекарски съюз, тъй като обезсмисля прецизирането и прегрупирането на …. пакет.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Грозев, ще помоля да завършвате.
ВЕНЦИСЛАВ ГРОЗЕВ: Завършвам. Само искам да поясня в дадения случай относно тази философия, за какво става дума. Ние нямаме нищо напротив и това, което сме говорили с Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса и с нейния председател, включая и с Министерството на здравеопазването, че да, ние ще бъдем и ще подкрепим идеята за неразкриване на нови лечебни заведения, но не и за дейности такива. Не може да няма възможност за разкриване на нови дейности или за дейности, които ще изнесат от извънболничната в болнична помощ и пред така структурирания член, те да се считат за нова дейност, която няма възможност да бъде сключена за финансирането от Националната здравноосигурителна каса. Тук има пълен нонсенс. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Доктор Шарков, заповядайте.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ (председател на БЗС): Благодаря, госпожо Стоянова.
Уважаеми председатели на комисии, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри, уважаеми господа заместник-министри, госпожи заместник-министри, колеги, гости!
Българският зъболекарски съюз е за увеличаване средствата за здраве по линия на задължителното здравно осигуряване. Средствата за дентална помощ, както чухте от господин Ананиев, за тази година са 157 милиона, предложени от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Тези средства в сравнение със средствата, които бяха предложени, и с които разполагаме през 2017 г., ще направя един сравнителен анализ – 2017 г. те представляваха 4,85% от общите здравноосигурителни плащания, а тази година процентите са 4,28, тоест с приблизително 0,6% по-малко. Тези средства са напълно достатъчни за да имаме такъв Национален рамков договор, какъвто имаме в момента. Но аз съм обнадежден от изказването на заместник-министър Ананиев и председател на Надзорния съвет, това което каза, че ще се търси решение за въвеждане на абсолютно нова дейност – това е протезирането на възрастовата група над 65 години. Ние наистина трябва да намерим модус вивенди, може да не започнем от началото на Националния рамков договор, може да започнем от определен период от време, и това вече сме го правили, когато въведохме третата допълнителна дейност за здравноосигурените лица над 18 години, и се надявам, че ще постигнем разумно съгласие. Иначе с този бюджет, такъв какъвто е, който е приблизително равен на миналогодишния бюджет – това съм го обяснил в становището на Българския зъболекарски съюз, което, надявам се, е достигнало до всички Вас, ние не можем да поемем протезирането, а Българският зъболекарски съюз от 19 години говори за протезиране на най неоправданата част от населението, обеззъбените възрастни в нашата страна, обеззъбените наши майки, бащи, дядо и баба.
Благодаря Ви за вниманието, надявам се, че съм се вместил във времето.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Следващият?
Заповядайте, проф. Гетов.
ИЛКО ГЕТОВ (председател на БФС): Госпожо Председател, уважаеми дами и господа председатели на парламентарни комисии, министри, заместник-министри, депутати, управители на държавни институции!
Искам да кажа, че Българският фармацевтичен съюз не търсен и с него не са осъществявани никакви разговори по отношение на рамката на бюджета на Здравната каса за следващата година. Причината, вероятно за това е, че ние не преговаряме за цени и обеми, за разлика от останалите съсловни организации, и тук е моментът да кажа, че официалното становище на нашата организация е, че парите за лекарства за следващата година са под допустимия минимум по следните причини.
Както показа представянето на господин Ананиев, през аптеките годишно минават един милион и половина български граждани и в резултат на това очакваните разходи за 2017 г. са в размер на 1 млрд. 150 милиона, а за следващата година са заложени твърде по малко в размер на един милиард.
Прехвърлените разходи за 2018 г. ще бъдат в размер на 34 млн. лв., което стана ясно от решение на Надзорния съвет на Касата през изтеклата седмица, и ние не виждаме никакви мерки за подобряване на достъпа на пациентите до новите терапии, до лекарства, до фармацевтични услуги и така нататък в заложените параметри на бюджета.
Увеличението от 407 милиона, които са предвидени, за съжаление не са предвидени за подобряване на достъпа на пациентите до лекарствена терапия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказване?
Заповядайте.
МИЛКА ВАСИЛЕВА (председател на Българска асоциация на професионалисти по здравни грижи): Уважаеми госпожи и господа председатели на комисии, уважаеми господа министри, уважаеми Председател на Националната здравноосигурителна каса, заместник министри, уважаеми дами и господа народни представители!
Българска асоциация на професионалисти по здравни грижи не е договорен партньор в Националната здравноосигурителна каса и поради тази причина никой тук не говори за финансиране на здравни грижи или здравни дейности. Аз искрено се надявам, че в по-следващите стъпки, когато вече е приет бюджетът на Националната здравноосигурителна каса и на здравеопазването, като цяло, ще бъдат направени правилните стъпки, така че за здравни услуги да се заплаща подобаващо и професионалисти по здравни грижи да получат достойно заплащане.
Нашите искания вече бяха оповестени в нашето открито писмо и, надявам се, че всички Вие добре осъзнавате, че трябва да бъдат отделени достатъчно средства за да може българските медицински сестри, акушерки, фелдшери, рехабилитатори, лаборанти да останат в България и за следващия бюджет да има за кого Вие действително да давате пари и да изисквате качество на извършената помощ. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Друг желаещ за изказване?
Доктор Киров, заповядайте.
ЛЮБОМИР КИРОВ (председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България): Уважаеми дами и господа колеги!
И този вариант, леко коригиран бюджет на НЗОК в частта извънболнична помощ и особено също в частност в частта „първична извънболнична медицинска помощ или общопрактикуващи лекари“ е крайно незадоволителен като увеличение и не отговаря на добрите думи и пожелания за профилактика, превенция, наблюдение на хронични заболявания казани от господин Ананиев в началото или, ако ги отразява по някакъв начин, то огледалото е твърде криво.
Ние поддържаме нашето искане, както и на голямата роганизация Български лекарски съюз, завишение на бюджета за … с 25 млн. лв., като публично сме изпратили до всички Вас, включително и в медиите, начинът по който да бъдат разпределени тези средства, а това са от някакви стотинки до един, някъде по-малко от два лева върху дейностите и всичко каквото ние правим, така че надяваме се да има корекция.
Няма как на фона на намаляващия брой лекари и нашите сътрудници да не се предприемат действия в тази важна част, която осигурява стимулирането – финансовото на работата, нали това е част от националната сигурност и политика.
Колеги, преди няколко дена моята майка, която е възрастна жена ми разказа как преди много, много години с една кокошка трябвало да се нахрани цяло осемчленно семейство. Не е невъзможно, вярвайте ми! Нахранени, да, донякъде, но всички постоянно гладни и когато излизаш навън в зимата не може да излезеш с един обут крак, а другият да ти е бос. Надявам се, че е ясно какво имам предвид. С частични, половинчати, минимални промени не може да се постигне ефект. Да нашата работа не е показна, но кумулативният здравен ефект върху общественото здраве е огромен. Затова ние сме дали ясни предложения и ясни разчети. Всичко е публично, няма тайни. Разчитаме, надяваме се на Вас, уважаеми дами и господа, с правото, което имате да променяте и да определяте нещата да въведете едни правилни, полезни и за хората като пациенти, включително и нас, и за нас като лекари и нашите сътрудници, промени в този бюджет, който към този момент не е това, което ще осигури по-добро системата за българите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Уважаеми колеги, мисля че от гостите почти всички успяха да се изкажат, не съм пропуснала някой.
Господин Велев, искате думата? Заповядайте, моля да спазвате само регламента.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател!
Половината работодателски организации подкрепиха Проектобюджета, защото виждаме опит за въвеждане на повече ред и ограничаване на разхищенията и злоупотребите, макар и с административни средства. Виждаме увеличаване на двуцифрено на средствата. Препоръките и критиките, които отправихме, бяха свързани с това, че не виждаме достатъчно политики за подобряване на превенцията и доболничната помощ, електронизация на здравеопазването и липсата на пазарни саморегулиращи се механизми за въвеждане на повече ред и достигане дотам ресурсът да бъде използван максимално добре и да стигне дотам, където трябва. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Велев.
Господин Радославов, заповядайте.
ПЛАМЕН РАДОСЛАВОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа председатели на комисии, уважаеми дами и господа депутати, господа министри и заместник-министри, господа управители на НОИ и Националната здравноосигурителна каса!
Аз представлявам Федерация на синдикатите здравеопазване към КНСБ.
Ние сме внесли нашето писмено становище, няма да го чета, не е необходимо да го правя това. Ние виждаме номиналното увеличение на средствата в Националната здравноосигурителна каса, само че ние ги виждаме около 300 милиона, тъй като имаме 100 милиона преизпълнение на бюджета за тази година.
Това са добри неща, сравнително добър бюджет, навсякъде има увеличение по всички параметри, като имаме забележка за две неща.
Първото е § 6 – новите молекули. Не може да се съгласим да не се въвеждат. Нашият представител, ако не се лъжа в Надзора, е гласувал „въздържал се“. Не може да се съгласим да няма нови дейности в болницата. По този начин ние обричаме общинските болници, преди всичко общинските болници на гибел. Единственият начин да се освободят от тази скоба, която ги е хванала финансова, е да увеличат дейностите си, да ги разширят и евентуално нови цени на най-масовите клинични пътеки. Това е начинът за излизане от кризата, в която започват да влизат и областните болници, и то не една и две. Не можем да се съгласим с това, като за частните болници, да, възможно е да има мораториум, но до утвърждаване на национална здравна карта. Не бива да спираме там бизнесът и инвестициите, там където не достигат лечебни и здравни заведения.
С тези няколко думи, макар и несъвършен, би трябвало да подкрепим бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте.
ОЛГА ЧУГУНСКА (БТПП): Уважаеми госпожи и господа председатели, уважаеми дами и господа!
В нашето становище, което сме предали към комисиите, искам да отбележа телеграфно само някои моменти.
В здравеопазването считаме, че има нужда от по-ефективно използване на публичния ресурс. За поредна година наблюдаваме увеличаване на средствата, но това автоматично не гарантира по-високо качество на здравните услуги. Според БТПП е крайно наложително да се подобри контролът върху реално извършените здравни услуги, ограничаване на възможностите за фиктивно оказана медицинска помощ.
По отношение на разпределението на средствата в здравеопазването считаме, че е нужно да се отдели по-голяма тежест на финансирането на извънболничната помощ и засилване на профилактичните прегледи.
Във връзка с гореизложеното, БТПП не подкрепи Проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Бранков.
ДИМИТЪР БРАНКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Също сме представили писмено становище. Много от аргументите вече бяха чути, така че аз няма да вляза в подробности.
Това, което искам да отбележа е, че проведохме няколко срещи със Сдружението на общинските болници. Искам да обърна внимание на катастрофалното положение, в което те се намират – голяма част от тях. По оценка на колегите от Сдружението между 15 и 20 болници до Нова година вероятно няма да оцелеят. Не просто заради натрупани и просрочени задължения…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Бранков, разглеждаме Бюджета на НЗОК.
ДИМИТЪР БРАНКОВ: Точно това имам предвид.Тъй като приемането на бюджета от народните представители на второ гласуване, дава някакъв шанс да бъдат предприети, включително законодателни мерки за тяхното спасяване.
Три работодателски организации и КТ „Подкрепа“ вероятно не по-късно от утре ще внесем в Националния съвет за тристранно сътрудничество тази тема и се надявам до тогава да излезем съответно с предложения, които да бъдат подкрепени на второ гласуване.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, колеги народни представители.
Заповядайте, проф. Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
За да не нарушаваме динамиката, няма да правя обръщение към всички присъстващи.
Първото нещо, което ще си позволя да споделя е, че ние от Парламентарната група „БСП за България“ напълно се солидаризираме с мнението на Лекарския съюз, на Организацията на общопрактикуващите лекари, на Фармацевтичния съюз. Още повече, че това съвпада с точки 6 и 7 от заключенията на Фискалния съвет по отношение на оценката на Бюджета на Националната здравноосигурителна каса, където буквално се казва, че „липсват политики и решения аз ограничаване на разходите за лекарства, които достигат до 30% от бюджета на Касата“.
Това, което се случва в Преходните и заключителни разпоредби, че в § 6 – през 2018 г. НЗОК не заплаща, тоест, няма да заплаща за лекарствени продукти с ново непатентно наименование, за което е подадено заявление за включване в Позитивния лекарствен списък, на практика означава отказ от управление на публичните ресурси и поставя абсолютно в неравностойно положение българските граждани по отношение на цитирания в мотивите за предлагането в Бюджета на НЗОК осигуряване на достъпна, качествена и своевременна медицинска помощ.
Следващото нещо, на което бихме искали да обърнем внимание на почитаемите комисии, е § 11 и по-специално точка втора. Ние много пъти сме споделяли с проф. Плочев в нашите първи срещи като директор на Националната здравноосигурителна каса, като управител, че сега съществуващите клинични пътеки инкорпорират в себе си многогодишни единици, които са с абсолютно различна биологична агресия и финансоемкост. Поставянето на акцента на увеличението на бюджета за здравеопазване в рамката към Национална здравноосигурителна каса върху болнична помощ, на практика създава условия отново по същия модел на финансиране да бъдат консумирани средства, които поставят в абсолютно неравностойно положение и едни, и други пациенти и финансирането на отделните лечебни заведения. Като отново, ако се погледне структурата на разходите в отделните лечебни заведения на Националната здравноосигурителна каса се вижда, че тежките … единици попадат в рамките на обгрижване на централните лечебни заведения, които трупат задължения поради високата финансоемкост, а така да се каже ползата от увеличаването отива в ръцете на определени – да ги наречем – „играчи“ в усвояването на средствата от Наицоналната здравноосигурителна каса.
И последното нещо, на което ще обърна внимание и което сподели много правилно според мен проф. Гетов е, че в целия Европейски съюз и това също е отбелязано в точка седма от заключенията на Фискалния съвет, където е записано, че „средствата, които са за лекарства надвишават 30% от бюджета на Касата“, тук, ако направим тази справка и той го цитира проф. Гетов, средствата, които се отделят за лекарства в сравнение с болнична помощ, извънболнична помощ и специализирана извънболнична помощ, на практика достигат 50-55%, което абсолютно не съответства на стандарти в Европейския съюз.
Смятам, че всички тези цитирани факти налагат невъзможността да бъде подкрепен Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Доктор Джафер, заповядайте.
НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми председатели на комисии, уважаеми народни представители, уважаеми гости, уважаеми министри! С огромно съжаление констатирам, че обсъжданият бюджет е без присъствие на здравен министър по определени причини, но имам въпрос към Вас – към министрите, каква е философията на този бюджет? Отговорът е ясен – няма философия. Ще приемем увеличение на средствата с 406 милиона. Миналата година бюджетът на Здравната каса беше увеличен с около 250 милиона.
Без да съм екстрасенс ще Ви кажа, че следващата година по същото време Касата отново ще има дефицит от 300-400 милиона. Протестирам като лаик, който не разбира от счетоводство срещу имагинерното словосъчетание „балансирано бюджетно салдо“. Кое Ви е балансираното? Касата дължи 260 милиона за лечение на български граждани в чужди клиники. Нима този разход не съществува? Искам и отговор например на въпроса колко ще бъдат неразплатените разходи, които са дължими за 2017 г., които ще платите с бюджета за 2018 г., както се случи и тази година?
Не знам доколко е правилно намалението на резерва от 10% на 3? Защото знаете, че философията беше този резерв, така нареченият „малък резерв, оперативен резерв“ да се разпределя, за да реши проблеми, възникнали в рамките на годината в последното тримесечие. Стана традиция още януари, февруари, март ние да говорим за това „Ама, как сега ще разпределим резерва, защото имаме проблеми?“ още в началото на годината. Не знам доколко това е правилно решение.
Господин Ананиев, Вие заявихте и тук разсъждаваме каква е философията на Бюджета, че първият приоритет е електронното здравеопазване, защото всички знаем, че това е контрол, прозрачност при харченето на публичния ресурс. Никъде в този Бюджет не е отбелязано, че ще се направи каквато и да е крачка в тази насока.
На второ място отбелязахте, че профилактиката е следващ приоритет. И къде личи това в бюджетните параметри, които сте ни дали, та отново залагаме свръх хоспитализации над два милиона, може би два милиона 300 хил. лв.? Отново българският гражданин ще предпочита да отиде в болница по всякакви индикации – и социални, и медицински, защото няма възможност да бъде диагностициран и лекуван в извънболничната помощ. Да, българският гражданин ще продължи да бъде немного доплащащият от джоба си, дори да е здравно осигурен не само за медикаменти, и за медицински изделия, и за други дейности и ще бъде късно диагностициран. Та затова твърдя, защото го е казал и по-умен от мен човек, който разбира от финанси, че наливането на средства в неформиран сектор, е антиреформа.
Въпреки това искам само да Ви кажа, че имате текстове, които биха паднали във всеки един съд и това са параграфите 6 и 11, ал. 2, дори мисля, че са противоконституционни, но това е друга тема. Ще поживеем, ще видим. Всъщност, административното налагане на подобни ограничения е признание за невъзможността за справяне със ситуацията от институциите, с нарастващите разходи за лекарства. Няма как да спрем българските граждани да искат да се лекуват с най-доброто в момента. За съжаление няма обаче прогенерична политика, която да освобождава ресурс от тези пари за нови молекули и да дава възможност и новите технологии да бъдат достояние на българските пациенти, така както искаме всички. Благодаря за вниманието. Това са моите въпроси.
ПРЕДС. МЕНДА СТЯНОВА: Благодаря.
Доктор Йорданов, заповядайте.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Уважаеми дами, господин Председателю, уважаеми господа министри, заместник-министри, уважаеми колеги, уважаеми гости! Имам чувството, че последните шест месеца от началото на дейността на това Народно събрание – специално в областта на здравеопазването – са отишли на вятъра. Ние говорихме - и аз мисля, че бяхме разбрани – с ръководството на Министерството на здравеопазването, с ръководството на Здравната каса, говорехме за конкретни политики, които трябваше да намерят своето отражение в предлаганите ни бюджети. За съжаление нищо такова не виждам.
Електронно здравеопазване. Ние бяхме уверявани, че въпросът с електронната медицинска здравноосигурителна карта като че ли оп, оп и ще стане. Тоест, ще бъде решен едва ли не до Нова година. Не виждам такова нещо. Няма предвидени средства за това, а това е алфата и омегата на реформата в здравеопазването. И, уважаеми господин Министър на финансите, ако ние не подкрепим електронното здравеопазване, Вие ще внасяте бюджет на статуквото още дълги години, а ние бюджет на реформите и да направим здравеопазването такова, каквото бихме го искали да бъде в България като страна от Европейския съюз.
Вече стана дума за така наречените „клинични пътеки“, които предизвикват свръххоспитализация. Добре. Няма да ги оценяваме. Нямаме възможност да ги оценим, но голяма част от присъстващите тук бяха преди няколко дни на една Кръгла маса по въпросите на детското здравеопазване и видяхме какво казват експертите – свръхподценени пътеки в областта на детското здравеопазване. Затова се прави едно конкретно предложение. Никой не е оценил конкретно стойността на една клинична пътека, но клиничните пътеки, тези, които касаят и лечението на деца, да бъдат увеличени с 15%. То няма да стигне. Факт е. Но поне ще помогнем тази дейност. Защото Вие казахте, че основен приоритет е демографското състояние на страната. Надлимитна дейност. Говорехме, че ще се оцени, ще дебатираме и че това е нещо, което спира развитието на болничното здравеопазване.
Господин Ананиев, Вие имате приета, фактурирана медицинска дейност за периода април - ноември 2016 г. Тя е приета в Здравната каса. Щом сте я приели, трябва да ми я платите. Аз не говоря за другите надлимитни дейности, които също според мен трябва да се платят, защото те не са надлимитни. Това е извършена медицинска дейност от заведенията за болнична помощ. Така че тази дейност, много Ви моля, трябва да бъде платена. Тя не е в такива размери, че да създаде съществен проблем на бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Доктор Джафер правилно каза „лечение на българските граждани в чужбина“ - ще го има или няма да го има? Така както е направен бюджетът, няма да го има. Поне кажете този приоритет как мислите да го направите? Направили сте един разговор с австрийската каса. „Ами те като че ли казаха, че може да стане да разсрочим плащането.“ Добре, но другите каси? Там задълженията се увеличават.
И вероятно ще приемем - пак казвам, един бюджет на статуквото, но аз съм абсолютно съгласен с мнението на колегите от Лекарския съюз. Защото едно от първите неща в реформата на здравеопазването, това е прехвърляне на тежестта от болничната на извънболничната медицинска помощ. Ами, че то няма пари, за да я извършим тази дейност? Ние го оставяме само на думи.
Нека да си поговорим. Приемете сериозно нашите приоритети наистина да направим здравеопазването такова, каквото трябва да бъде.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Последно от народните представители, заповядайте доктор Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми председатели, уважаеми колеги, уважаеми гости! Все пак браво на финансистите – вдигаме бюджета на НЗОК с 407 милиона, което не се е случвало последните години да вдигнем бюджета наведнъж с повече от 10%. Това не е малко. Друг е въпросът как ще бъдат разпределени тези 407 милиона. Там Лекарският съюз ще има основната роля и експертите на Лекарския съюз при договаряне на цените в новия Рамков договор с НЗОК. Тези проценти, които са искали за ПИМ ПИСИМ са горе-долу разумни и нормални и те са балансирани спрямо увеличението на бюджета.
Друг е въпросът, че ние знаем, че бюджетът е все пак също около 50% от това, което трябва да бъде в разумните нормални европейски държави, където бюджетите на една Каса се движат между 8 и 10% от брутния вътрешен продукт. Ние се движим все още между 4,5%. Разбира се, това не може да стане с магическа пръчка. Подлежи, обект е на коментар в някакви следващи години.
Само припомням на уважаемите гости, че ние сме с 8% здравна вноска, Великобритания е с 12, Германия е с 15% здравна вноска. Затова ни е такъв и глобалния бюджет. И пак, казвам, браво 407 милиона е нещо значимо, стига разумно да ги разпределим с договорните партньори в новия Рамков договор. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Госпожо Таскова, заповядайте.
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Благодаря Ви уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи председатели и господин Председател на Комисия, уважаеми народни представители, уважаеми министри, заместник-министри, скъпи гости! Моето изказване е по-скоро в продължение на изказването на госпожа Джафер относно параграфите 6 и 11, т. 2. Тя каза „Според мен те са противоконституционни“, а според мен те са със сигурност противоконституционни, защото лишават български граждани от възможност за лечение и за лекарства и в нови дейности. Ще продължа нейното изказване „Ще поживеем, ще видим“. Ние дай Боже да сме живи и здрави да поживеем, да видим, но хората ще чакат за тези лекарства. Аз призовавам тук всички колеги да не подкрепим тези текстове, защото има възможност някои да не могат да доживеят да видят.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Мисля, че всички, които желаеха от народните представители успяха да се изкажат.
Господин Ананиев, господин Горанов, кой от двамата ще вземе пръв думата? Явно с това ще приключим дебата по тази точка.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми народни представители! Много критики бяха направени по отношение на Проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса, но може би по някои неща няма достатъчно информация и затова бяха направени тези изводи.
С Проектобюджета за следващата година за Националната здравноосигурителна каса ние осигуряваме без да има през 2018 г. надлимитна дейност, всички необходими средства. Тоест, пакетът дейност, който в момента се прилага през 2017 г., той е осигурен финансово 100 процента, като е отчетена и онази дейност, която няма да бъде заплатена през тази година, което означава, че с ресурса, който ние имаме, първо няма да допуснем надлимитна дейност и, второ, ще имаме възможност да вдигнем цените на редица клинични пътеки, за които се говореше преди малко, включително и детските пътеки. Вместо да създаваме допълнителни дупки с нови разходи, с нови дейности, с нови молекули ние предпочитаме да облечем финансово онова, което българският гражданин не е могъл да получи като услуга, като здравна услуга тази година.
Освен това не знам дали цяла Европа или половин Европа, където се плащат новите молекули на втората или на третата година след като са влезли по Позитивния списък, ние трябва да плащаме още на първия ден? В половината от страните-членки от Европейския съюз новите молекули влизат на третата година, след като са включени в Позитивния списък. Моля това да се знае. Ако искате проверете го и ще разберете, че е точно така.
За лечението на българските граждани в чужбина. Има Директива, в която е записано, че повече от 18 месеца не може да правим разсрочване на плащанията, тоест, излиза срокът за плащанията и Касата трябва да го плати. Досега, до този момент ние нямаме нарушение на това правило. Тези големи цифри, които ги казвате, те са разпрострени в няколко години напред. Ние сме постигнали Споразумение със съответните каси и не само с австрийската, така че до този момент няма нарушение във финансовата дисциплина на Националната здравноосигурителна каса по този въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Ананиев.
Господин Горанов, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми председатели на комисии, уважаеми колеги, уважаеми народни представители, гости на днешното заседание! Дебатът, свързан с бюджетите винаги е много емоционален и натоварен с вероятно много и лични интереси.
Когато говорим за Бюджета на Националната здравноосигурителна каса, не може да разчитаме, че той ще свърши това, което в парламента не е свършено, или което тук е сбъркано.
Системата на здравеопазване е натоварена с изключително много очаквания и с невероятна неефективност. Неефективност както по отношение на мрежата, неефективност както по отношение на структурата, неефективност както по отношение на разпределението на ресурсите. Като финансов министър задачата ми е относително лесна, тъй като установихме във времето пропорции ясно калкулирани какво влиза в приход на Националната здравноосигурителна каса и не си позволихме в нито един момент в последните години ние да заделяме част от ресурсът, който постъпва в приход на Националната здравноосигурителна каса като резерв или като преходен остатък. Нещо което между другото се случи, когато здравноосигурителната вноска беше увеличена от 6 на 8 на сто.
Доктор Джафер е безкрайно права да коментира, че липсва философия, но тя не трябва да я търси в бюджета. Здравната комисия и обществото трябва да седнат и да кажат колко ресурс ви е необходим, уважаеми господа от Лекарския съюз, Зъболекарския съюз, Фармацевтичния съюз, от Партия „Лидер“, колко ресурс ви е необходим, за да можем да финансираме достатъчно българското здравеопазване. Докато този дебат не се затвори за Финансовото министерство или неговите представители в Надзора на Здравноосигурителната каса, ще стои по категоричен начин въпросът по най-ефективен начин ли харчим парите на българския данъкоплатец, с най-ефективната структура ли го правим и дали Финансовото министерство е виновно за качеството на здравеопазването и отговорът е не.
Българската здравна система е неефективна, пропита от лични корпоративни интереси, от нея се краде много. Докато това не се преодолее чрез законодателни решения, в това число и в структурно отношение, този дебат ще бъде все по-вулгарен и все по-безсмислен.
Понеже заговорихме за философия, исках да добавя тези мои размисли върху бюджета на Здравноосигурителната каса. Но той, бюджетът на Здравноосигурителната каса, е инструментът, който финансира системата. Той не изгражда системата и не може да я промени. Малките опити на Надзора на Здравоосигурителната каса да вкарат елемент на рационалност, да подскажат – говорим за § 6 – че сме стигнали предела на неефективност, който вече не можем да преодолеем, срещат огромна съпротива и претенции за противоконституционност. Знаем, който може да сезира Конституционния съд, ако искате го направете. Ако искате го направете, но знаем и кой има интереси в тази система тя да бъде неефективна и огромно количество ресурси от нея да изтичат. (Реплики.) Аз не твърдя нищо за Вас, така че не се самосезирайте. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Министър.
Колеги, дебатът мисля, че приключи.
Затваряме дебата по тази точка и преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАЙЛО ИВАНОВ: Уважаеми дами и господа, председатели на комисии, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри, уважаеми господа дами заместник-министри, дами и господа! Ще представя пред Вас Проект на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2018 г.
Проектът на Бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2018 г. се основава на тригодишната бюджетна прогноза на правителството за 2018 и 2020 г. и е разработен съобразно бюджетите на Министерство на финансите за съставяне на проектобюджетите за 2018 г.
В Проекта на Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване са заложени следните политики по приходите.
Увеличава се размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 1 процентен пункт.
Запазва се размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на лицата по чл. 69.
Не се предвижда промяна на съотношението между работодател и работник за останалите осигурителни рискове.
Предлага се административно увеличение на минималните осигурителни прагове за 2018 г. с 3,9 на сто и при планираното увеличение на минималната работна заплата с 10,9 на сто.
Средното увеличение на минималните осигурителни прагове през 2018 г. е около 6,8 на сто.
Увеличава се минималната работна заплата от 460 на 510 лв.
Определя се минимален месечен осигурителен доход на самоосигуряващите се лица в размер на 510 лв.
Увеличава се минималният осигурителен доход за земеделски стопани, тютюнопроизводители от 300 на 480 лв.
Запазва се размерът на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица 2 600 лв.
В Проекта са заложени следните политики по разходите.
Повишават се изискуемата възраст и осигурителен стаж при пенсиониране на всички категории труд.
От 1 януари 2018 г. процентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула се увеличава от 1,126 на 1,169. С процент, определен по правилото на чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване, или с 3,8 на сто на всички пенсии.
Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж е възраст и социалната пенсия за старост се увеличават от 1 юли 2018 г. с 3,8 на сто – чл. 100 на Кодекса за социално осигуряване.
Максималният размер на получаваните една и повече песни за новоотпуснати и състояния се запазва в размер на 35 на сто от максималния осигурителен доход – 910 лв.
Увеличава се минималният дневен размер на обезщетението за безработица от 7,20 на 9 лв. и се определя дневен максимален размер 74,29 лв.
Променят се изискванията за право на парично обезщетение за безработица, внесени и дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“, най-малко на 12 месеца от последните 18 месеца.
Променят се изискванията за продължителността на осигурителен стаж, по време на който лицата са били осигурени за безработица за времето след 31 декември 2001 г. при изплащане на парично обезщетение за безработица.
Отпада възможността за получаване на обезщетение за временна неработоспособност след прекратяване на правоотношението.
Увеличава се размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст от 340 на 380 лв.
Определя се максимален размер на гарантираните вземания – 1300 лв.
Разработването на Проекта на консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване по приходите и разходите за 2018 г. се основава на очакваното изпълнение на бюджета за 2017 г. на база на Отчет към месец август.
В Приходната част се очаква да постъпят 6 млрд. 12 млн. лв., които са 360 млн. лв. или 6,4 на сто повече от планираните.
Очакваните разходи са в размер на 10 млрд. 490 млн. лв., които са със 122,5 млн., или 2 на сто повече от планираните.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Иванов, всички са запознати с разходите, така че по-кратичко, ако е възможно.
ИВАЙЛО ИВАНОВ: Средният размер на пенсията на един пенсионер през 2018 г. се предвижда да достигне 362,97 лв., като номиналното нарастване е 5,5 на сто при очакван среден размер за 2017 г. – 343.
Очаква се положителен реален ръст на пенсиите с 4,1 на сто през 2018 г., при прогнозирана стойност на средногодишната хармонизирана инфлация за 2018 г. 1,4 на сто.
Консолидираният проектобюджет на Държавното обществено осигуряване за 2018 г. се очаква да приключи с недостиг в размер на 4 млрд. 186,3 млн. лв. За да се балансира Проектобюджетът на нула, този дефицит следва да се финансира от държавния бюджет под формата на допълнителен трансфер за покриване на недостига от средства.
По проектобюджетите на отделните фондове за 2018 г. резултатите са следните.
По фонд „Пенсии“ имаме недостиг от 3 млрд. 921 млн. лв.
Фонд „Пенсии“ за лицата по чл. 69, недостиг от 81 млн. лв.
Фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“, недостигът е от 100 хил. лв.
По фонд „Трудова злополука и професионална болест“ имаме излишък от 130,20 млн. лв.
Фонд „Общо заболяване и майчинство“ имаме недостиг от 105 млн. лв.
Фонд „Безработица“ имаме недостиг от 124 млн. лв.
По Бюджета на НОИ, остатъкът от 4 млрд.100 млн. лв.
Общият резултат по фондовете и по бюджета на ДОО се балансира на нула.
С § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта се предлагат изменения и допълнения в Част първа - Държавно обществено осигуряване на Кодекса за социално осигуряване, свързани с изпълнение на бюджета на Държавното обществено осигуряване, както и някои промени, свързани с прецизиране на разпоредбите относно правата на осигурените лица. Приключихме. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Само не разбрах. Балансиран бюджет, ама след като държавния е дал 4,5 млрд. Нали така?
ИВАНОВ: Точно така.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към изказвания.
Отново давам думата на гостите, които желаят да се изказват, като им напомням регламента от три минути.
Господин Велев.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Работодателските организации, представителните работодателски организации не подкрепиха бюджета на Държавното обществено осигуряване, в това число и АИКБ, тъй като смятаме, че заложените политики по доходите не стимулират съзидателния висококвалифициран и високопроизводителен труд, а в някои случаи ощетяват хората и насърчават уравниловката, включително поради прекомерната административна намеса на пазара на труда, свързана с минимална работна заплата, минимален осигурителен доход и класове, административно определяни, които са със спорен според нас двупосочен ефект и по отношение на сивия сектор, заради което се въвеждат.
Втората причина да не подкрепим бюджета е трите дни болнични, които остават за сметка на работодателите, които беше временна мярка. Всъщност, те не са за сметка на работодателите, а са за сметка на изрядните хора в трудовия колектив, които плащат на здравите хора с болнични листа, които не можем да ги наречем по друг начин, освен измамници и крадци.
Третата причина е – не виждаме заложени реформи и промени, които да ограничат измамите с инвалидните пенсии. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Друг желаещ за изказване?
Заповядайте на микрофона и се представете.
ГЕОРГИ РУСАНОВ (представител на съюза на пенсионерите в българия): Ние изпратихме нашето становище до комисиите по Бюджет и финанси и до Комисията по социалната политика. Той е раздаден на народните представители и аз не смятам да го повтарям.
Трябва да Ви кажа, че ние защитаваме интересите на пенсионерите за осигурителен стаж и възраст, а не на всички пенсионери. Останалите пенсионерски организации те си имат своя регистрация.
В нашето становище, което Ви изпратихме, ние показахме и какви допълнителни финансови средства ще постъпят през 2018 г. които ще позволят да се преизчислят пенсиите и на пенсионерите за осигурителен стаж и възраст с пенсионноосигурителен доход от 2014 г.
Ние не сме максималисти, отчитаме възможностите на държавното обществено осигуряване и по-точно на пенсионноосигурителните вноски. Считам, че се внасят достатъчно пари за пенсии на осигурените лица, но те се крият и отклоняват. Ако някой от народните представители или Министерството искат да потвърдим това наше становище готови сме да седнем с тях и да вземем цифрите на НОИ и цифрите на Агенцията по приходите и да докажем това наше твърдение.
Бившият министър на труда и социалните грижи в среща и разговор с него аргументирана беше принуден да каже: „Да, 20% от пенсионноосигурителните вноски не стигат до тези, за които са внесени.“
Ние се обръщаме към народните представители да преосмислят предложения Проект за бюджет и да заложат преизчисляване на пенсиите за осигурителен стаж и възраст през 2018 г. с пенсионноосигурителен доход от 2014. Казваме още веднъж: пари от вноските на нашите деца и внуци по пенсионното осигуряване са достатъчно да се направи това преизчисление.
Вие, народните представители…
ПРЕД. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще ви помоля, все пак, да спазвате регламента от три минути.
ГЕОРГИ РУСАНОВ: Последното изречение, съобразявам се.
Вие сами казахте, когато се увеличаваше минималната пенсия до 200 лв., че това е първата крачка за увеличение на пенсиите. Молим Ви с преизчислението на пенсиите за осигурителния стаж и възраст да покажете доблест и, както се казва, научите да ходите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, представете се.
ВАЛЕРИ АПОСТОЛОВ (Конфедерация на труда „Подкрепа“): Уважаеми госпожи, дами и господа, председатели на комисии, уважаеми министри, заместник-министри и управители! Уважаеми народни представители и гости! Конфедерация на труда „Подкрепа“ изрази принципна подкрепа за Проекта на бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2018 г., като обърна внимание обаче за поредна година на три аспекта. А именно, ние настояваме да бъде премахната началната такса, която частните пенсионни фондове начисляват на осигурените лица, тъй като зад тази такса не стои никаква услуга. Ако някой трябва да събира такса за тази услуга, това е НАП.
На следващо място ние настояваме инвестиционната такса да се начислява само върху резултата от инвестициите, а не върху пълната стойност на активите на осигурените лица.
И на трето, последно място, ние казахме, че считаме, че е задължително управляващите и членовете на ръководни органи на пенсионноосигурителните компании да декларират своето имущество пред Сметната палата, тъй като те управляват единствено и само публичен ресурс. Там няма никакви частни средства. Това е публичен ресурс и както всички, които управляват такъв ресурс декларират пред Сметната палата своето имущество, така и пенсионните компании, техните управляващи органи трябва да декларират своето имущество, за да се види какво е състоянието на техните имоти във връзка с управлението на публичните средства. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други желаещи от гостите да вземат отношение по бюджета на ДОО? Няма. Има.
Заповядайте.
ВЕНЕЛИН ЛАКОВ (Национална инициатива „Социална солидарност“): Днес имаше национален митинг на пенсионерите и искам напълно да подкрепя господин Русанов, който изказа нашите виждания, че е крайно необходимо да се преизчислят пенсиите на българските пенсионери. Трябва да се намери начин да се направи това, защото е позорно в Европа да бъдем на последно място и да бъдем председатели на Европейския съюз в продължение на шест месеца. Просто срамно е – затова!
Има резерви в бюджета, даже ние направихме още един алтернативен бюджет, който можеше да се реализира, но съществен момент е това, че може да се увеличи още малко вноската за социално осигуряване, която сега ще трябва да стане, по планиране на бюджета – 19,8%. Деветнадесет цяло и осем процента и там има едни 0,2%, които бяха спестени по времето на Симеон Дянков с малката пица. Би трябвало те да се възстановят и да стане 20%, което ще облекчи по начало всички счетоводни сметки. И това ще даде допълнителни възможност в бюджета да се попълни, така че с 2014 г. спокойно този бюджет може да се направи и то от 1 януари 2018 г. Това е нашето предложение и то е подкрепено от хиляди пенсионери. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Разбрах.
Уважаеми колеги народни представители, имате думата.
Желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми председатели на комисиите, уважаеми министри, уважаеми народни представители и гости! Аз взимам думата, за да декларирам, че парламентарната група на БСП „За България“ няма да подкрепи Проекта за бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2018 г.
Сега, преди да започна по същество искам да изразя една позиция, че въпреки, че е традиция събирането на трите парламентарни комисии при обсъждането на трите бюджета, смятам, че не са осигурени оптимални условия за работа, дори само за това, че въвеждаме някакви ограничителни процедури и правила. Спирам дотук. Бюджетът на Държавното обществено осигуряване няма да подкрепим поради това, че той не променя несправедливостта в света на българина, затова, че в него липсва визия за решаване на основни проблеми, които стоят пред обществото ни, като демографска криза, икономически застой, бедност, корупция и така нататък. В него не са набелязани… (Реплики.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате пет минути, спокойно си изкажете мисълта.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: В него не са набелязани приоритети и цели, а представлява една хаотична система от палиативни действащи сами за себе си административни мерки в социалната сфера. Няма да подкрепим бюджета, защото след като години наред се прилага неолиберален модел на тежки бюджетни рестрикции и държавата отказва подпомагане на отделни сектори, днес се опитвате да имитирате социална ангажираност, като маскирате и представяте бюджета – и държавния, и на Държавното обществено осигуряване като социални. Но това е фалшива социална ангажираност и няма как да не задам въпроса: какво му е социалното на този бюджет, след като за социални дейности – социално осигуряване, подпомагане и грижи, предвиждате около 12,3% от брутния вътрешен продукт при условие, че миналата година са били 13,3% от брутния вътрешен продукт? Какво му е социалното, като с малки изключения, изразяващи се в незначителни увеличения на социалните плащания те си остават замразени.
Ще си позволя няколко коментара по приходната част. Като цяло политиката по приходите на Държавното обществено осигуряване в Проекта за бюджет нямат сериозна стъпка в посока увеличаване на приходите, което е необходимо, за да се гарантират осигурителните права на осигурените лица и в по-голяма степен да се гарантира баланса в осигурителните фондове. Най-важните параметри на приходите са замразени и няма намек за промяната им в посока на увеличаване. Става въпроса за минимални осигурителни прагове по различните икономически дейности, за максималния осигурителен доход, за осигурителни вноски като цяло и така нататък.
Бюджетът на Държавното обществено осигуряване е подценен и това се превръща в трайна практика и тенденция при изготвянето на бюджета.
Сега аз мога да започна по всички пера на приходите, но няма да се спирам подробно на това. Мога да подлагам на критика и всяка една стъпка в разходната част, но ще се въздържа, това ще го направим в зала. Само ще кажа, че нашата визия и политики, и нашата философия за решаване на проблемите – осигурителните и социални проблеми, стоящи пред обществото ни, коренно се различават от предложеното в този бюджет. И нашата алтернатива ще предложим между първо и второ гласуване по Законопроекта. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Гьоков.
Заповядайте д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господа министри, господа заместник-министри, господин управител и госпожо управител на Националния осигурителен институт – господин Цветков! Аз искам да коментирам само една тема от бюджета на Държавното обществено осигуряване, останалите теми както се казва, когато му дойде времето в пленарна зала.
Искам да коментира проблема с драстичния скок на минималния осигурителен доход за земеделските производители, една тема, която е изключително чувствителна. Аз знам какви са аргументите на вносителите и с една част от тези аргументи съм съгласен, защото трябва да има баланс между приходи и разходи. Но като погледнем бюджета като цяло, независимо от това, че е балансиран от гледна точка на бюджетното салдо, говоря за бюджета на Държавното обществено осигуряване, трансфера, който прави Министерството на финансите към бюджета на Държавното обществено осигуряване, всички го знаете, макар и да намалява с около 200 милиона за следващата година, все пак той е 4 милиарда 200 милиона. Няма нито един фонд на Държавното обществено осигуряване с изключение на Фонда за трудово злополука и професионална болест, който да е балансиран. Забележете, дори и Фонда по чл. 69 за така наречения сектор „Сигурност“, на който осигурителните вноски тази година бяха увеличени с 20% е на дефицит с 82 милиона. Тоест няма нито един фонд, който да е, с изключение на този, който казах, който да е с балансирано бюджетно салдо. И в този момент на фона на всичко това, което казах дотук, драстичното увеличение от 300 на 480 лв. за мен е значително превишаване на темпа на ръст на осигурителните вноски за социално и здравно осигуряване в сравнение с ръста на това, което получават от произведената продукция земеделските производители. Ето това е големият проблем. Не става въпрос, че тези хора не трябва да плащат, защото срещу тези плащания на осигурителни вноски стоят съответните осигурителни права. При 300 лева, колкото е минималният осигурителен доход на земеделски производители и тютюнопроизводители сега техният принос в индивидуалния пенсионен коефициент е малко по-малко от 40%, а при това увеличение ще достигне някъде към 55%
Сега обаче, ако погледнем темповете на ръст на минималния осигурителен доход за земеделски производители и тютюнопроизводители 2002 г. този доход е бил 42 лв. 50 ст. Сега се предвижда, 2018 г. – 480 лв., което е ръст с 11%. Няма такъв друг осигурителен фонд, на който да има такова драстично нарастване.
Пак повтарям, трябва да се търси баланс. Но не забравяйте, уважаеми вносители на Законопроекта на бюджета на Държавното обществено осигуряване, че системата на социално осигуряване освен емпирична система на попълване на някакви графички, на някакви квадратчета с числа, е и социална система – подчертавам дебело. Социалната система е изградена на принципите на солидарност. Къде е балансирането на бюджета на това, което направихте с политическо решение тази година при увеличаването на минималната пенсия за стаж и възраст? Много добре знаете, че за тази година подложката, както се казва, в бюджета на Държавното обществено осигуряване по това перо е 300 милиона. А ни убеждаваха тук вносителите на това предложение, че няма никакво отражение върху бюджета. Няма, ама има 300 милиона за тази година като база за плащането през цялата година.
Затова, съгласяваме се донякъде с мотивите на вносителите, че трябва да има стъпка, но тази стъпка в никакъв случай не трябва да бъде 180 лв. отгоре, малко повече от 50%. Защото вижте, ако през 2017 г. целогодишно земеделския производител и тютюнопроизводителят плаща 1054 лв. 86 ст., ако плаща върху минималния осигурителен доход, сега вече трябва да плаща повече от 1500 лв.
Затова молбата ми е, да не ги пращаме в сивия сектор, да не ги пращаме към системата на социалното подпомагане, да се опитаме да намерим балансирано решение. Знам какъв е отговора на вносителите. Знам, че ще кажат, че всяка година се правят постъпки в тази посока, но молбата ми е, да помислим още веднъж да намерим тази малка стъпка, която ще даде възможност тези вноски да се плащат, а не да ги пратим в сивия сектор.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Последно още някой, който желае да се изкаже по бюджета на ДОО-то? Няма.
Закриваме дебата по тази тема и преминаваме към последната точка
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2018 Г.
Господин Горанов, заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Първо, за секунди допълнение към изказването на д-р Адемов по повод бюджета на Държавното обществено осигуряване. Това, което казвате е точно така, но за да сме безкрайно обективни и честни трябва да обърнем внимание, че размера на осигурителната вноска на земеделските производители, минималният осигурителен доход за земеделските производители и на ниво при което в пъти не се постига размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст. И тук сте прав, че трябва да се разчита на солидарността, защото един земеделски производител, ако през цялото време се осигурява на така определения минимален осигурителен доход неговата пенсия, която той би заслужил по пенсионната формула вероятно ще е между 60 и 80 лв. А разликата до минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 200 лв. се плаща от всички други български пенсионери. Това само за коректността на дебата.
Иначе, съм участвал в доста голяма част от дебатите, свързани с бюджета на Държавното обществено осигуряване в това число и за минималния осигурителен доход за земеделските производители. Не трябва, не трябва да насилваме солидарността. Трябва да търсим баланс и в това отношение и тук съм съгласен с Вас, че стъпката е по рязка, но пък Вие ще си спомните, че многократно именно Вие в качеството си на народен представител сте настоявали за замразяване или задържане на тази стъпка. И ако бяхме правили малки стъпки през годините това увеличение сега нямаше да е толкова рязка стъпката. Спирам по тази тема.
Уважаеми председатели на комисии, уважаеми госпожи и господа народни представители, Законопроектът за Държавния бюджет на Република България за следващата година и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза представят икономическите перспективи и основните допускания, с които правителството борави, изграждайки фискалните цели и приоритети. Използвали сме при съставянето на макроикономическата прогноза данни на Европейската комисия, Европейската централна банка, Световната банка, Международния валутен фонд, като сме съгласували нашите прогнози, заедно с очакванията на тези международни институции. През периода 2018 – 2020 г. ще продължаваме да насочваме усилията си в подкрепа на запазване на икономическата и финансова стабилност и създаване на условия за продължаващ икономически растеж.
Основните параметри на бюджетната рамка за периода
2018–2020 г. според нас са реалистични, съответстват на фискалните цели и на определените в законодателството – национално и европейско, фискални правила.
Растежът на брутния вътрешен продукт за следващите години се очаква да бъде близък до този, който очакваме за 2017 г. – малко под 4 на сто и около 4 на сто, като вътрешното търсене ще остане водещо за повишението на брутния вътрешен продукт както по линия на потреблението, така и по линия на инвестициите.
В края на периода растежа на крайното потребление вероятно ще се забави поради по-ограниченото нарастване на публичното потребление, от една страна и ограничаването на положителната динамика в резултат на пазара на труда в резултат на изчерпването един вид на демографския запас.
Пазарът на труда се очаква да се характеризира с намаляващо ниво на безработица, като през следващата година очакваме тя да се понижи до 6,2 на сто и да продължи да намалява до 2020 г., когато се планира да достигне 5,6 на сто от работната сила.
Коефициентът на икономическата активност ще нарасне с по бавен темп спрямо предходната година поради свиване на потенциала на свободния трудов ресурс.
Прогнозите за инфлацията са тя да бъде около 1,4 на сто през 2018 г., а в края на годината да достигне 1,6 на сто. По-високите стойности се дължат според нас на продължаване на поскъпването на потребителските цени на храните и горивата, както и на засилване на базисната инфлация под влияние на по-високото вътрешно търсене.
Направили сме оценка и за увеличението на минималната акцизна ставка върху тютюневите изделия, като от увеличението й очакваме в края на 2018 г. приноса на нарастването на акциза върху цигарите да бъде 0,1-процентни пункта.
За следващите години 2019 г. и 2020 г. очакваме леко ускоряване на хармонизирания индекс на потребителските цени до 1,7% през 2019 г. и 1,8 на сто през 2020 г. Разбира се, този сценарий е при допускане за по-високи международни цени на петрола и неенергийните суровини и нарастване на вътрешното търсене.
Фискалните цели последните години от 2014 г. насам остават непроменени, като чуха се аргументи за по-бърза консолидация от тази, която сме предвидили. Смятаме, че цикъла позволява да спазим старият график, като по отношение на дефицита и въобще намаляването му, предвиждаме годишни стъпки около 0,4 0,5 на сто годишно за периода 2018–2020 г.
За следващата година, както вероятно сте запознати, предвиждаме дефицит от 1%, който в номинално изражение е приблизително 1 милиард 100 милиона.
За следващите година 2019 г. и 2020 г. поетапно намаляване на превишението на разходите над приходите, като в 2019 г. прогнозираме и ще предложим да бъде 0,5 на сто от брутния вътрешен продукт, а 2020 г. разликата между приходите и разходите в консолидираната фискална програма предлагаме да бъде затворена до нула.
През прогнозния период приходите по консолидираната фискална програма растат номинално във всяка една от годините и това е естествено, свързано, както от една страна, с по-високите номинални размери на брутния вътрешен продукт, така и с мерките за повишаване на събираемостта, за които ще спомена след малко.
Като процент от брутния вътрешен продукт при приходите се наблюдава тенденция на лек спад в относителен дял през втората част на прогнозирания период 2018 – 2020 г.
Може би тук е моментът да спомена с няколко думи какви са основните параметрични промени, свързани с приходната част на бюджета, въпреки че една от тях беше спомената вече в представянето на бюджета на държавното обществено осигуряване. Още през 2015 г. се споразумяхме, ако мога така да го кажа, с национално представените работодателски организации и организациите на работниците и служителите увеличението, което беше предвидено по график в Кодекса за социално осигуряване, свързано с увеличението на осигурителната вноска за Фонд „Пенсии“ или въобще увеличението на вноските за пенсии да бъде прехвърлено от фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване към Държавното обществено осигуряване. Това е втората и последна планирана засега стъпка с увеличение с 1 процентен пункт на вноските за Фонд „Пенсии“.
Единствената друга параметрична мярка в приходната част на бюджета е свързана с достигането след 10-годишното отлагане по регламент, достигане на минималната акцизна ставка върху тютюна като 90-те евро, които трябва да прилагаме още от европейското ни членство изтече 10 годиншият срок на дерогация, която България можеше да ползва и от 2018 г. започваме да прилагаме минималната, а за увеличена спрямо 2017 г. ставка от 90 евро за 1000 къса.
Някои мерки, които предвиждаме, които обаче не са разписани в законодателството, тъй като част от тях са свързани с подзаконова нормативна уредба, са свързани с подобряване на отчетността на продажбите и усъвършенстване на контрола чрез изменения, които изготвихме и приложихме в Наредба № Н-18 за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, като основните промени в Наредбата са свързани с изработване на предварително одобрена от Националната агенция за приходите и Българския институт по метрология схема за всеки конкретен обект на продажба на течни горива, която да отразява всички компоненти на електронната система за продажба на течни горива и връзката между тях. Предвидено е в същата връзка и задължение към лицата да подават данни към Националната агенция за приходите за всяка отпечатана касова бележка. Сроковете, в които лицата следва да приведат дейността си в съответствие с промените са около една година от приемането й, като първият от тях е 30 септември 2018 г.
Дълга тема, много коментирана – намаляване на административната тежест за спазване на законодателството чрез предоставяне на информация от Националната агенция за приходите по служебен път с цел намаляване на административната тежест в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – чл. 87, ал. 11 се въведоха изменения, с които от началото на 2018 г. отпада изискването от административни задължения на лицата да представят пред органите компетентни удостоверения за наличие и липса на данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски. За целите на комплексното административно обслужване органите ще изискват и получават тази информация служебно по електронен път от Националната агенция за приходите, като редът е определен от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
С Решение № 496 от 2017 г. на Министерския съвет всички административни органи са задължени да предприемат необходимите действия за премахване на изискването за предоставяне на хартиен носител от гражданите ти бизнеса на официални удостоверителни документи, включително удостоверения за наличие или липса на задължения на публични държавни вземания събирани от митническите органи, издавано от митниците и удостоверение за наличие и на липса на задължение, издавано от Националната агенция за приходите.
Предложили сме изменение в Закона за ограничаване на плащанията в брой – за плащане на данъчни и осигурителни вноски, администрирани от НАП чрез виртуално терминално устройство ПОС, като средствата постъпват директно по сметка на НАП. Тук искам да благодаря на представителите на Българската народна банка без чието съдействие един подобен проект няма да може да бъде успешен, но сме доста напреднали. Създава се възможност администрираните от НАП данъци и осигурителни вноски да бъдат плащани чрез виртуално терминално устройство ПОС, като средствата постъпват директно по сметка на НАП в Българската народна банка. В съответствие с досега заложения принцип в Закона за ограничаване плащанията в брой за тези картови плащания, както и за останалите такива лицата няма да плащат банкови комисионни и такси.
С тези промени, по наше разбиране, значително ще се намали административната тежест и разхода за бизнеса, тъй като ще се осигури удобна и безплатна за лицата алтернатива за плащане на данъци и осигурителни вноски чрез интернет без да е необходимо да бъдат посещавани офисите на Националната агенция за приходите.
Мога дълго да продължа, но, за да не прекалявам с презентацията, няколко думи по отношение на разходите. Знаете, че още в коалиционното споразумение в създаване на това правителство беше предвидено нарастване, като ангажимент, на минималната работна заплата с определени темпове, което, разбира се, не се приема безрезервно от всички социални партньори, но спазваме този график. Част от политическите приоритети на коалицията бяха свързани с продължаване и задълбочаване на реформите в сектор „Образование“. Той е и един от основните разходни акценти в следващата година. Поетият ангажимент за удвояване на учителските заплати се материализира чрез увеличаване на значителен допълнителен ресурс в размер на около 330 милиона по бюджета на сектор „Образование“ за следващата година. Предложили сме с „Преходните и заключителни разпоредби“ на Годишния закон за Бюджета и промяна, подобряване по мнението на министъра на образованието, на системата на делегираните бюджети, като финансирането няма да зависи само от броя на децата и учениците, а ще се отчитат и други фактори, като примерно брой на паралелки и регионални специфики, така че да защитим тези училища, които са подложени под демографски натиск и не можем да повишим по този начин и качеството на средното образование.
Между другото тук мога да споделя и резултатите от целенасочената кампания за завръщане на децата в задължителна училищна възраст обратно в училище. Около 15 000 деца в резултат на съвместната работа на Министерството на труда и социалната политика, Министерство на вътрешните работи и регионалните инспекторати са влезли обратно в българските училища, нещо, което подозирахме, че е голям проблем и самият факт, че за много кратко време - първите няколко месеца от учебната година, успяхме да върнем 15 000 деца в училище, е добър атестат. Тази политика трябва да бъде продължена и отстоявана.
Знаете, дебатът свързан с отбраната и сигурността, изискванията, които се поставят от нашите партньори в НАТО, дебатът свързан с осигуряване на достатъчно ресурс за Българската армия минава и през осигуряване на допълнителни разходи за възнагражденията на лични състав и за осигуряване на финансиране на одобрените от парламента програми за модернизация на въоръжените сили. За периода, за който говорим, са разчетени 678 милиона за покупка на нов тип боен самолет – изтребител. Като всяка от годините са предвидени по 226 милиона. Осигурено е и одобреното от Народното събрание придобиване на многофункционален патрулен кораб за Военноморските сили. За периода по 171 милиона са включени в тригодишната бюджетна прогноза.
Има увеличение на разходите за персонал в голяма част от системите. Съвкупно, ако се сравняват 2017 г. и 2018 г. разходите за персонал нарастват с малко под милиард, като, разбира се, в този показател се включват и осигурителните вноски, които нарастват с 1-процентен пункт.
Виждам, че нямате търпение да приключа, госпожо Председател. Фиксирам се върху балансиращата позиция. Салдото, което предвиждаме за отделните години ще се финансира преобладаващо за сметка на фискалния резерв. В този смисъл дълговата политика на правителството ще бъде относително консервативна.
За следващата година сме предвидили и 1милиард емисии на държавни ценни книжа основно на вътрешния пазар, с които обаче, плюс ресурс разполагаем в сметките на държавата, ще бъде погасен дългов оборот в размер на 1 милиард 600 милиона, което резултативно означава, че нетното финансиране на държавния дълг ще намалее с 600 млн. лв.
Това развитие на фискалния баланс през годините съчетано с операциите по финансиране предполага, че в края на 2020 г., докогато сме разпрострели нашата прогноза, размерът на държавния дълг ще бъде свит както номинално, така и в относително изражение до 20% от брутния вътрешен продукт, което е точно три пъти под Маастрихтските критерии, които предвиждат максимален таван на държавния дълг от 60%. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Министър. Давам старт на дебата. Господин Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми Председателю, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! По предната точка, понеже похвалих финансистите, сега имам един въпрос към министър Горанов, което е интересно да го чуят и другите колеги. Преди около един месец от господин Валентин Златев тук чухме една презентация, точно в тази зала, как в България не се събира около 1 млрд. лв. на годината от неплатен акциз на горивата. Той даде в една строга презентация едни таблици, с едни вопиющи цифри, които са много притеснителни и което се оказва, че наистина около 1 млрд. лв. не се събират, тоест в България на три литра консумирано гориво, един литър е без платен акциз. Само припомням, че около 1 милиард струва недостроената част на магистрала „Хемус“, тоест една магистрала „Хемус“ изчезва всяка година някъде в джобовете на някой без да бъде събрана в Националния бюджет. Има ли идея правителството за някакви промени в законодателството в спешен порядък или с подзаконови нормативни актове, те са достатъчни да се увеличи тази събираемост, защото ние в момента приличаме на Танзания по този показател. Благодаря.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Нямам впечатление в Танзания как се развиват процесите, тъй като нямам интереси към сафари. Мога да споделя, че в годините, особено след края на 2014 г., увеличението на постъпленията от акциз и ДДС номинално е в стотици милиони спрямо съпоставим период преди това.
Вероятно има проблем в търговията с горива, но тук бих насочил Вашето внимание към това, което цитирах като изменение в Наредба Н-18 и контрола върху търговията с горива на дребно. Ако има някакъв проблем, свързан с налозите, които се събират от горива, той трябва да се търси в системата на данъка за добавена стойност, не толкова в акциза. Не знам дали сте запознати, че в Европейския съюз функционира система за данъчни складове и режим на отложено плащане на акциз. Вложителите нямат ангажимент да плащат акциза, той се плаща от лицензираните складодържатели и е гарантиран с гаранция пред Агенция „Митници“. В този смисъл възможността на територията на България да се появи гориво без акциз е то да премине контрабандно през зелена граница буквално. Движението на акциз в режим „отложено плащане на акциз от други държави – членки на Европейския съюз“ се контролира чрез системата, за която Ви споменах. Данъчните складове на територията на страната, в които се произвеждат горива, не са много. Те също са обект на сериозен контрол. Но, да, необходимо е допълнително усилие по отношение на контрола на ДДС върху горивата. Има нужда от още внимание. Усилията ни там са ежедневни и имаме доста добри, да използвам милиционерския жаргон „реализации“. Ще продължим с усилията в тази посока и през 2018 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Министър.
Моля оттук нататък да изчакаме всички въпроси и да отговорите обобщено.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Министър, господа министри, уважаеми колеги! Вие използвахте термин от полицейската практика, а аз ще използвам холивудски филмов термин. Имаше холивудски филм в две части, втората е от 2016 г., казва се „Зрителна измама“. Понеже знам, че имате чувство за хумор и няма да се обидите, ще построя анализа си върху това. Нека да не е „измама“, а да бъде „оптическа илюзия“.
Онова, което се съдържа в бюджета – говоря сериозно, онова, което ни се представя от управляващата коалиция, не е едно и също. Поне може да има различни интерпретации. Да започнем с икономическия растеж. Има ли около 4% – 3 и нещо процента ръст? Да, има. Висок ли е този растеж? Да, за Европа е висок.
Интерпретациите: управлението е стабилно, правим реформи, създаваме условия за висок икономически растеж. Анализ на растежа обаче няма. Анализът на растежа показва друго – че в него няма сериозен принос в политиките на правителството. Растежът не се дължи на инвестиции, на подобрена инвестиционна среда. Основната роля на един кабинет е да създава условия за инвестиции. Те са в долна мъртва точка. Ако има някакъв растеж, той е поради простата причина, че предходната година имаше рязък спад от 6,6 пункта. Растежът е предимно върху износа и върху потреблението.
Веднага ще кажете: „точно така, върху потреблението повишаваме доходите, повишава се потреблението“.
Не реалните доходи повишават потреблението, а ниските лихви.
Да минем по-нататък. В Доклада на Фискалния Ви съвет има едно изречение и аз ще го прочета.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Не е нашият, на правителството, а е на всички този Фискален съвет.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Приемам корекцията. Нека да бъдат в колегиален тон анализът и критиката, защото от това има полза.
За България вътрешните спестявания все още играят ролята на резервоар главно поради относително ниското ниво на инвестиции. Базирането на икономическия растеж на вътрешно потребление и нуждата от по-големи инвестиции като цяло ще действа в посока на намаляване на спестяванията и нуждата от осигуряване на значителни директни чужди инвестиции. Чудесен анализ на Фискалния съвет! Поздравявам Ви!
Цитирах го, за да илюстрирам другата гледна точка относно растежа и заслугите на кабинета. После ще видим какво предлагате в този бюджет, за да се увеличи растежът.
Вие споменахте, че има намаляване на административната тежест. Само с премахване на изискването за свидетелство за съдимост и още няколко мерки, за които Вие споменахте, в бюджетната сфера, знаете много добре, че по никакъв начин няма да повлияе на инвестициите. Нужен е много дързък подход по отношение на реформите в инвестиционната среда, за да се намали чувствително административният натиск върху бизнеса и оттам да тръгнат инвестициите.
Нямаме време за такъв анализ, но исках да се спра точно на този момент, защото той кореспондира с основанието на ДПС да не подкрепим този бюджет. Разбира се, като опозиция, ние не можем да го подкрепим. Основното ни икономическо основание е, че в този бюджет липсва визия за политики за реформиране на основните социални обществени системи и липсват такива политики. И визията липсва, и политиките липсват!
Ако Ви се струва, че терминът „липсва“ е прекален, нека терминът да бъде „недостатъчни“.
Ако Вие увеличавате разходите за възнаграждение в сектор като образованието, ако твърдите, че образованието е основен приоритет на този бюджет, ние питаме: единственият проблем в образованието учителските заплати ли са? Те са ниски, това че ги повишавате е много добре, защото една социална несправедливост трябва да се ликвидира. Учителите са подценени и получават обидно малки възнаграждения. Но същите тези учители не могат да реализират основната функция да обучават учениците, съответно студентите! Кореспондира ли средното образование с нуждите на бизнеса? Излизат ли от средното образование подготвени професионалисти – тези, които няма да продължат да могат да си намерят работа на пазара на труда? Няма да Ви дам отговора, бизнесът ще Ви го даде.
Трябваше ли да ни кажат от Европа, че имаме прекалено много университети, което е по-малката беда? Специалностите, за които плаща бюджетът, тоест студентите, за които плаща, тези ли са необходими на бизнеса? Къде са реформите в тази посока? Как точно е приоритет образованието, като се повишават само учителските заплати?
Доктор Джафер каза: разбираме увеличаването на разходите за здравеопазване като хвалба, а то е да си посипеш главата с пепел, вместо да се хвалиш. Вие прекрасно знаете, че не е плюс за една политика да увеличаваш разходите за нереформирана бюджетна система, а е минус.
Съзнавам, господин Министър, че тези критики не са отправени към Вас, а аз сега говоря на Вас. Също така разбирам, че и Вие ще разберете адресата на тази критика.
Не може да няма реформи в толкова важни обществени сектори, да няма визия за реформи. Няма цялостна визия за корекция на тези сектори, които поглъщат огромен финансов ресурс. За сведение ще Ви кажа: около 700 милиона беше здравният бюджет, когато стартира този вид, тази структура на здравната система – когато се направиха първите реформи. Сега 3 милиарда и половина – пет пъти! Пет пъти ли се повишила услугата? Петстотин процента ли е инфлацията?
Не, просто всяко правителство, в това число и тези, в които ние сме участвали, налива, налива, налива, за да гледаме насреща недоволни лекари – с право недоволни; още по-недоволни пациенти – с още по-голямо право; политиците още по-виновни; финансовият министър най-виновен!
Това са важни неща, защото бюджетът не е счетоводна рамка на финансите на държавата. Ако в бюджета ги няма тези неща, значи ги няма в главите на управляващите. Ако ги няма в главите на управляващите, в тяхната воля да го направят, няма как ние да приемаме онова, което ни се представя като истинска картина. Затова употребих алюзията за оптическата илюзия. Това, което ни се представя, не е това, което е. С този бюджет виждаме, че няма реформи, че няма виждане за реформи, че няма политическа воля, че се наливат грешни пари в сектори, в които това няма да повиши стандарта, няма да повиши качеството на услугата и затова ние сме „против“.
Да не злоупотребявам на нашата прекрасна председателка, ще спра дотук, но има още много неща, които можем да кажем по повод бюджета. Няма да подкрепим този бюджет. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, ще се спра само на някои от нашите бележки, тъй като надявам се да имаме повече време в парламентарната зала.
Ще започна с това, че на практика ние ще влезем в книгата на „Гинес“ – за три часа ще се приемат три бюджета в нарушение на чл. 26 от Закона за нормативните актове.
Други страни и народи в Европа от пролетта – от месец май, господин Горанов, си обсъждат бюджетите, които приеха, а тук това правителство с някакви трикове на 23 октомври публикува в интернет, след три дни сваля, внася в парламента, пришпорва комисиите формално за три часа да претупаме бюджета и няма да се учудя, ако утре през нощта не се приеме бюджетът.
В момента обсъждаме Закон за бюджета в нарушение на законодателството на България и на европейски директиви.
Така или иначе да кажа какъв е основният проблем. Те са най-различни, но основният, скъпи приятели, е следният. Не е нужно да си икономист, за да разбереш следното нещо. Това, с което сме абсолютно несъгласни, изтъкнахме го и миналата година, е, че правителството в абсолютно погрешна посока предлага да се намалява делът на бюджета на Република България в брутния вътрешен продукт. Това е трагична грешка и ще Ви кажа защо.
Първо не е такава политиката на страните от Европейския съюз, където делът на бюджета, ако приемем, че приходи и разходи са приблизително изравнени, е около 43 – 45%, а в някои страни, които искаме да догонваме, със силни социални програми, развито здравеопазване, е към 50%. Българското правителство решава обратно на европейските политики, продължава от миналата година да намалява и ни предлага до 2020 г. ние да слезем на ниво 35,5%! Тоест разлика от десетина процента, което прави при сегашния бюджет около 10 милиарда.
Стигаме ли до извода, уважаеми колеги, че като дял в брутния вътрешен продукт сме далече от финансирането на науката и образованието? Вярно ли е, че здравеопазването като процент от брутния вътрешен продукт също изостава в пъти от европейските показатели? Вярно ли е, че ние не можем да изпълним ангажимента даже за 2% от брутния вътрешен продукт за армията, която е в катастрофално състояние? Ами, то има елементарна аритметика. Няма как да си намаляваш дела на бюджета в брутния вътрешен продукт на България, а да наваксваш в същите проценти във всички сектори, за които говоря, със средните показатели на Европа?! Това е елементарна аритметика, няма какво да говорим!
Това, което ни казва правителството, е обратна тяга, движение в обратна посока, казва ни, че разликата с Европа ще расте. И няма как да не расте, като намаляваш дела на бюджета на брутния вътрешен продукт спрямо средните европейски показатели, всъщност се отдалечаваш от Европа.
Второ, като изрично казваме, че трябва да спазваме ограниченията от Маастрихт и за бюджетен дефицит, и за дълг и така нататък, нямаме обяснение, тъй като тук няма никакви политики, по каква причина се движим към нулев дефицит.
Господа, в Европейския съюз има една страна с излишък на бюджета от две години и това е Германия! От Втората световна война досега и най-развитите страни – Щатите имат четири пет години бюджетен излишък, другите си управляват на бюджетен дефицит от 1, 2, 3%.
Като казах, че се движим с обратна тяга обратно по елементарна аритметика, няма как да стане иначе, вижте какво прави Румъния. Предполагам, че колегите от Министерството на финансите са гледали. Вие да сте видели, че Румъния леко си повишава бюджетния дефицит от 0,8 отива на 2,5; намалява си безработицата, която и в момента е по-ниска от България! Обърнете внимание – това го няма в нашия бюджет – да сте видели, че Румъния е включила 4,84% от брутния вътрешен продукт в инвестиционна програма на румънското правителство. Тук такава няма!
Питам: като как ние ще настигаме Румъния с никакви инвестиционно програми чрез публично-частно партньорство?! Стремежът на правителството с обратна тяга да нулираме бюджетния дефицит?!
Ами, колеги, какво от това като нулирате? Ще влезем в „Гинес“?! Ще рапортуваме на Европа, че сме с нулев дефицит – браво! Само, че от армията: пет самолета летят, от хиляда танка има пет-шест, които припалват от време на време; неокомплектована с 5000 войници в тези смутни времена?!
Недофинансирали сме образованието и науката?! Какво от това като дефицитът е нулев? Други страни и народи решават този въпрос по различен начин, какъвто ние тук въобще не решаваме.
Ако прочетете внимателно текстовете на Проекта на бюджет за 2018 г., няма политики, има констатации. Например: „ще продължава да се влошава търговският баланс на страната“. Добре, все пак правителството не е Национален статистически институт да дава информация. Ние искаме от правителството да ни кажете какво правите, за да не е такава тенденцията.
Вие сте като наблюдател на футболен мач: влошава се дефицитът, но какво правите, за да не се влошава, дами и господа? Къде са Ви секторните политики на българската икономика? Къде са Ви политиките за стимулиране на българския износ? Нямате! Къде са Ви политиките да промените структурата на вноса? Нямате!
Впрочем, може да не Ви прави впечатление, но по интернет или по други средства видите как се обсъждат бюджетите на другите страни – там присъства министърът на икономиката. Къде е министърът на икономиката? Ще Ви кажа защо го няма: този бюджет няма нищо общо с развитието на българската икономика.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев, ще Ви помоля да се ориентирате към приключване.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Последното ми изречение е следното. Запомнете този аргумент: няма как да се свива бюджетът в брутния вътрешен продукт и да не се свиват всички останали показатели за недофинансиране спрямо европейските страни. Влезли сме в капан, от който няма излизане. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще дам думата на Висшия съдебен съвет.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости! От името на Пленума на Висшия съдебен съвет заявявам, че с решение на Пленума и протокол от 26 октомври 2017 г. пленумът е изразил несъгласие относно изготвения от Министерството на финансите Проект за бюджет на съдебната власт за 2018 г. в частта относно разходите.
Заложени са разходи за 2018 г. в размер на 590 млн. лв. Разходите са в размер на 25 млн. лв. повече от миналогодишния бюджет. Считаме, че увеличението на разходната част на бюджета с тази сума покрива единствено по проекта на Министерството на финансите необходимите средства за вече извършената актуализация от 1 септември 2017 г.; не осигурява възможност за ръст на разходите през 2018 г.
Считаме, че предложените параметри от Министерството на финансите не са съобразени с необходимостта от финансово осигуряване на основните функции и дейности. На първо място, в течение на бюджетната процедура беше направено изменение в Закона за съдебната власт – чл. 233, където се предвидиха допълнителни възнаграждения за магистратите и съдебните служители от апелативния специализиран наказателен съд, апелативната специализирана прокуратура и специализираната прокуратура, където по нашите разчети предвидените увеличения в изречение второ на чл. 233, ал. 6 ще доведат до увеличение на разходната част на бюджета ни с около 4 млн. лв.
По изречение първо – предвидено е изменение и задължително заплащане на допълнително възнаграждение на останалите съдии, прокурори и следователи, разчетите все още не сме направили, но по предварителни данни и там ще има увеличение на разходната част на бюджета ни.
Следва да посоча, че във връзка с промените в Наказателния процесуален кодекс, които влизат в сила от 5 ноември 2017 г. , за промяна на подсъдността по редица дела, които се прехвърлят в специализирания наказателен съд, там вече е внесено искане от председателя на съда за увеличаване на магистратската численост с 15 души. Очаква се решение на Съвета по този въпрос, при което ще последва увеличение на числеността на служителите. Това увеличение на магистратската численост на служителите по наши предварителни разчети ще доведе до увеличение около 5 млн. лв.
На следващо място, считаме, че разходната ни част не е съобразена с възнагражденията на съдебните заседатели, тъй като очакваният недостиг за 2018 г. спрямо 2017 г. възлиза на около половин милион лева.
Отделно от това знаете, че беше пусната в експлоатация сградата на тъй нареченото „военно НДК“. За него не са предвидени средства за новопридобитата сграда за плащане на местните данъци и такси и средствата за вода, енергия и поддръжка. Не са разчетени в нашия бюджет.
Отделно, по средствата за плащане на обезщетения по Кодекса на труда и Закона за съдебната власт очакваният недостиг за 2018 г. при така направените разчети е в размер на около 2 млн. лв. Следва да се отбележи, че през 2017 г. недостигът по този параграф се покрива само със средствата от наличности по сметки от предходни години.
Средствата за изплащане на работно облекло – очакваният недостиг по разчетите за 2018 г. е около 2 млн. лв.
Считаме, че с изменението в чл. 233, изречение първо, където се предвиждат други заплащания, разчетите също са около 2 млн. лв. Тези суми не са разчетени в проекта за бюджет на съдебната власт.
По принцип Висшият съдебен съвет при изготвянето на проекта за съдебната власт се е ръководил от актуализираната стратегия и пътната карта към него. Считам, че разработеният проект следва да претърпи своите корекции и за 2018 г. следва да бъде в параметрите около 604 млн. лв., което ще позволи на цялата съдебна система да изпълнява задълженията си, заложени от закона и Конституцията. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Магдалинчев.
Заповядайте.
ДОНЧО БАРБАЛОВ: В рамките на дискусията по бюджета от Сдружението на общините имахме отделна среща с министър Горанов и екипа му, която премина в диалогичен и откровен дух.
Сега ще фиксирам някои неща, които са много важни за общините. От една страна, са предвидени допълнителни средства при взаимоотношенията с общините, които са в общ размер на 3,2 млрд. лв. с 382 млн. лв. повече спрямо миналата година; за делегирани дейности за персонал имаме увеличение с 357,7 млн. лв.; за административен ресурс на общините са предвидени увеличения от 23 млн. лв. Много важно за нас е увеличението в областта на общинското здравеопазване – с 25,5 млн. лв. Това са заплати на медицински персонал. Знаете, общините по принцип имаме голям проблем да привличаме и задържаме тези категории работещи.
Увеличават се средствата за социални дейности с 19,5 милиона; култура – с 12,2.
Има някои неща, които отбелязахме в срещата. За нас би било положително да бъдат променени. Едното е допълнителни средства за административен капацитет на общинската администрация в размер на 20 млн. лв. Друга тема за широка дискусия са общинските пътища. Всички всеки ден пътуваме по тях и знаем, че състоянието им не навсякъде е достатъчно добро. Нашето виждане е да се потърси възможност за отпускане на около 50 милиона допълнително.
Изключително важна тема са по-бедните общини – 103. Знаете, че някои общини са по-добре финансово, други са с по-затруднено положение. Имаме 103 общини в по-тежко финансово състояние, където смятаме, че 8,7 млн. лв. допълнително биха помогнали те да осъществяват своята дейност безпроблемно.
Не на последно място, разбира се, е здравеопазването – общинските болници в труднодостъпни и отдалечени райони, където по наше виждане 18 млн. лв. биха помогнали за подобряване качеството на здравното обслужване в тези райони.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Барбалов.
Господин Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми председател, уважаеми министри, уважаеми колеги народни представители! Министър Горанов, в крайна сметка дават се суми и трябва да знаем за какво се използват и какви са резултатите.
Бюджетна програма за интеграция на хора с увреждания. Като махнем ведомствените разходи, остават 282 милиона. За 282 млн. лв. получаваме следното нещо: интегрирани хора с увреждания чрез, забележете: „посещение в лечебни заведения и културни обекти – 36,500“! Какво ще рече това: водим ги на театър или всъщност ги пращаме на кино?!
Друго, по чл. 28 и 25 от Закона за интеграция на хора с увреждания „наети лица на работа: 54“ – не на ден, не на месец, а на една година. Сигурен съм, че ако тук си извадим телефоните, Вашата прогноза от 54 наети лица с увреждания за година, ще я изпълним, че бихме я и преизпълнили.
Културни обекти, които са адаптирани за хора с увреждания за 2018 г. – 9; за 2019 г. – 9; за 2020 г. – 9! Получаваме за 282 милиона 54 наети лица с увреждания, 36 хиляди адаптирани, както и да се разбира това адаптиране и девет културни обекта, адаптирани за хора с увреждания!
Ако трябва да бъда честен, 282 милиона лева за такова нещо не бих дал! Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, госпожо Таскова.
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Господин Министър, в този дебат основно говорим за разходи. Това е нормално, ние сме народни представители, има представители на всякакви организации и всеки иска по най-добрия начин да бъдат удовлетворени интересите на хората, които представлява.
На мен ми прави впечатление, че много малко говорим за приходите. Съвсем основателно можете да кажете: „Искате много, но откъде да вземем парите!“ Това означава, че нямаме грижа на добър стопанин на държавата.
Вие казвате: „Приходите са повече, защото имаме ръст на икономиката“. Да, имаме ръст на икономиката, но какво става с корупцията и сивата икономика? Защо приходите в бюджета са ниски? Какво всъщност ражда корупцията? Няма нужда да си член на Финансова комисия, за да знаеш, че корупцията и сивата икономика намаляват приходите в бюджета и неоснователно, неефективно и необосновано увеличават разходите му.
Сериозно обръщаме внимание на липсата на желание или ефективни мерки за борба с корупция и сива икономика.
Другото е широка теза, която е болна за цялото общество и зад която правителството застава – демографската криза.
Няма мерки, дори минимални – еднократна помощ за живо родено дете не се променя спрямо минали години. Как ще се борим с тази демографска криза не става ясно в бюджета, а това все пак е специалният закон, който е политикоопределящият инструмент на правителството.
Сериозно впечатление прави и така наречената „административната тежест“. Може би ще остане само с това да не се подават свидетелства за съдимост тук или там, но като административна тежест няма отражение в бюджета.
Благодарим Ви, че връщате децата в училищата, но бюджетът не дава отговор на въпроса, който очаква бизнесът, не дава възможност за подготовка на тези кадри. По нищо тук не става ясно, че ще дадете подготвени за бизнеса кадри.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Ганев.
ПЕТЪР ГАНЕВ: Ще бъда кратък.
Почти всички говорят за разходи, аз ще кажа малко за макрорамката и май единствен ще кажа нещо за намаление на данъците, тъй като не чух това от друг.
Първото, което е много важно според мен, е фискалното салдо, бюджетното салдо и колко бързо консолидирано е. Беше загатната тази тема от господин министъра като критика и като отговор на критика.
Проблемът в моята гледна точка е, че ние вече не консолидираме. Миналата година нямахме дефицит, дори се чудехме за какво да харчим парите накрая – имаше саниране, имаше...
И тази година няма дефицит. Към момента има излишък от 2,4 милиарда към края на октомври. Заложено е в бюджета, че ще са нула на нула и до края на годината най-вероятно ще ги похарчим с очакването, че няма да има друго саниране.
Не зная за какво ще ги похарчим, но така или иначе ние сме в излишък към момента. Бюджетът за следващата година предвижда 1,1 милиарда дефицит. Тоест ние нямаме стъпка над консолидирания. Това е техническа стъпка спрямо нещо, което сме очаквали преди години. Преди три години бяха заложени тези стъпки по 0,5. Имаме разширяване на дефицита от нула в най-добрия случай на 1,1 милиарда.
При положение че имаме рекорден ръст на икономиката за последните години, при положение че имаме повишаване на данъците, всички се фокусират към разходи от 1 милиард. Срещу тях стоят приходни мерки за 500 милиона.
Рекорден ръст на икономиката, ръст на приходите в рамките на 450 милиона и въпреки това разширяване на дефицита. Това от моя макроикономическа гледна точка е необосновано. Затова предлагаме две неща. Едното е депутатите и управляващите да гласуват бюджета с нулев дефицит по консолидираната фискална рамка, а не с 1,1 млрд. лв. дефицит. Това е контрапункт на тръгването по румънския сценарий.
От друга страна, отказ от някои от мерките за повишаване на данъци. Едни от тях са безспорни, като покачване на акциза върху цигарите. Няма как – там има европейска директива. Отказ от покачването на пенсионната вноска за Фонд „Пенсии“ и от осигурителните прагове, които на практика са над 300 милиона, които ще излязат от джоба на работещия българин при растяща икономика и излишък към момента.
АТАНАС ИВАНОВ: Коя е причината да бъде поддържан ограничителният таван на осигурителния доход от 2006 г.?
ДОБРИН ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми господа заместник министри! АИКБ и повечето от работодателските организации подкрепиха проекта на държавния бюджет за 2018 г. при обсъждането в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Смятаме, че предложената макроикономическа прогноза е реалистична, изпълнима, подкрепяме запазването на данъчния модел и на данъчните ставки, подкрепяме ниския процент на преразпределителната роля на бюджета от брутния вътрешен продукт. Подкрепяме и разумното управление на държавния дълг. Също така не можем да не подкрепим и определянето като приоритет на образованието и отделянето на допълнителни средства, както науката и културата.
В същото време не сме съгласни и не подкрепяме увеличаването на разходите в не формирани сектори, каквито смятаме, че са сектори „Сигурност“ и по-специално Министерството на Вътрешните работи, както и увеличените разходи за Държавна администрация. Смятаме, че бюджетът може да бъде планиран и изпълнен като балансиран и не подкрепяме заложената в проектобюджета 1-процентен пункт дефицит. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте.
ЛЮБЕН ТОМЕВ: Уважаеми госпожо Председател, уважаеми председатели на комисии, уважаеми депутати, уважаеми господа министри! КНСБ оценява високо положителните промени в бюджетирането през тази година от гледна точка както на технически, така и съдържателно оформление на бюджета, мотивацията, която е заложена в него, като анализи и допълнителни разсъждения в посока на извеждане на приоритети, съответно финансово обезпечаване на тези приоритети. Без да коментирам тези приоритети, разбира се, това е работа на правителството, имаме притеснение по отношение на това, че икономическият растеж може да се окаже недостатъчно, вече беше споменато, подкрепен от инвестициите както вътрешни, така и външни, особено по отношение на външните. Опасенията са ни много големи. Това, което беше споменато от проф. Гечев, разбира се, е също нашата теза за отрицателни оценки, свързани с тенденцията към намаляване на преразпределението, с фискалната консолидация, която считаме също за необоснована към края на периода – постигането на нулев дефицит. Но, това, което не беше споменато е липсата на промяна във философията на данъчната политика, това, което ние отдавна изтъкваме, не само за плоския данък и за въвеждането на минимален необлагаем доход, става въпрос и за съотношението косвени преки данъци. Нещо, което също не подпомага преодоляването на процесите на неравенства в страната – социални, подоходни, както и за преодоляването на бедността. Това са нашите притеснения. Разбира се, оценяваме социалната насоченост на разходите, но специално в разходите по отношение на персонал, считаме, че има определен дисбаланс. Според нас редица структури, както системата на Министерството на земеделието, храните и горите, така и в Министерството на труда и социалната политика, са недостатъчно финансирани. Дори и в сферата на здравеопазването – психиатрични болници, здравни инспекции и други структури, няма да могат да си позволят увеличение на заплатите извън компенсацията за увеличената минимална работна заплата. Затова разчитаме между първо и второ четене този дисбаланс поне отчасти да бъде компенсиран. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Бранков – последно изказване.
ДИМИТЪР БРАНКОВ: Благодаря.
Уважаеми председатели, народни представители и господа Министри, уважаеми колеги! Представили сме становище на Стопанска камара. Позволете само няколко момента от това, което сме отбелязали там.
На първо място, чисто процедурно, очаквахме и миналата и поминалата консултиране на бюджетната рамка, на бюджетната прогноза – пролетната прогноза, в Националния съвет за тристранно сътрудничество, включително на възприетата стъпка за ръст на минималната работна заплата от 510 лв. Длъжен съм да поясня, че изпълнението на това обещание влиза в противоречие с препоръките на Европейската комисия, специфичните препоръки за страната. За поредна година ние нямаме механизъм за минималната работна заплата и по начина, по който очевидно водим дебата – и трите страни, вероятно скоро няма да имаме такъв механизъм.
На следващо място, проектите на програмни бюджети на първостепенните разпоредители. Днес видях например, че Министерството на икономиката са го публикували, но очевидно това трябваше да стане за всички първостепенни разпоредители на много ранен етап – да бъдат проиграни през обществено обсъждане, респективно да бъдат внесени заедно и в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Старо наше предложение, по което очевидно не се работи, по-скоро виждаме стъпки, ако фокусирам Комисията за финансов надзор, върви се в обратната посока, а именно всички държавни такси следва да бъдат приведени към разходно покривния принцип. Знаете, че в Закона за държавните такси в преходните и заключителни разпоредби има дълъг списък.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Бранков, мисля, че обсъждаме Закона за държавния бюджет, а не Закона за КФН.
ДИМИТЪР БРАНКОВ: Ако не виждате връзка на държавните такси с приходната част на бюджета…, мисля, че правя изказване по същество.
Независимо от отбелязаните стъпки по отношение на подобряване на бюджетните взаимоотношения с общините, не виждаме решителни стъпки за финансова децентрализация и споменатото увеличение в отношенията с общините. Ние я приветстваме, тъй като там имаме очевидно натрупани много проблеми.
Не подкрепяме и отказа от ясно перспектива за така наречения „сребърен фонд“ като част от фискалния резерв.
Позволете само едно предложение, което всяка година отправяме. Беше споменато за малко повече фокусиране върху визията, върху целите. Протичащата глобална технологична революция, дигитализацията на икономиката по никакъв начин не кореспондират с финансирането, което за поредна година се задържа на финансирането на Българската академия на науките. Настояваме отново да се обмисли възможността между първо и второ гласуване да бъде възстановено нивото на финансиране от 100 млн. лв. преди 2010 г. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Бранков.
Последно изказване на господин Костов. След това заключителни думи от министъра на финансите.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Благодаря.
Ще бъда максимално кратък. В доста от изказванията става дума за макроикономическата рамка, а доколкото това е в мандата на БНБ да прави такива макроикономически анализи и оценки, макар и в по-краткосрочен хоризонт, отколкото е за целите на бюджета, бих искал само да кажа, че нашите анализи и оценки на базата на моделите, с които работим, потвърждават обосноваността, аргументираността, разумността на очакванията и оценките, които са заложени в средносрочната бюджета прогноза, на която е формулиран бюджета. В допълнение искам да кажа, че нашият анализ показва, че това, което се реализира като бюджетна политика, е съпътстващо или подпомагащо развитието на икономиката, в смисъл, че се провежда една антициклична бюджетна политика, което през призмата на една централна банка е важно. Вижда се и по резултатите, тъй като стана дума за това, че тази година има превишение към момента. Това, дали не трябва да се заложи като задача за следващата година, да не бъде дефицитът пак превишен. Искам да обърна внимание, че когато беше приеман бюджета за тази година, макроикономическите оценки бяха доста по-ниски. Това показва, че като конструкция, начинът, по който държавата си събира приходите и по който ги харчи, действа антициклично и когато икономическият растеж е по-високо, отколкото това, с което е стартирано, се получава точно този резултат – превишение, както й трябва. Когато обаче се прави прогнозата за в бъдеще, очевидно е, че при тези нива, които се очакват, това все не са високи нива, които да означават, че икономиката влиза в по-високите темпове на растеж или да се насочва към прегряване, откъдето да следва заключение, че трябва да се търси по-агресивно свиване на бюджетния дефицит сега и веднага. Това, което е предложено в годините поетапно консолидиране на бюджета, нашата оценка при сегашната информация е, че е полезно.
Понеже стана дума в едно-две изказвания за степента на преразпределение, доколкото това е макроикономически въпрос, а не чисто фискален, си позволявам да се спра. Степента на преразпределение не бива да се оценява на базата на сравнение с други държави. Въпросът е във времето какво искаме да постигнем. Ако искаме нашите деца и внуци да могат да преразпределят повече, трябва сега преразпределението да се ограничи в рамките на тези между 30% и 40%, по-скоро 35-40%, каквото беше през последните 15-20 г. По този начин се поставя основата да има по-голяма част от това, което се създава за подкрепа на предприемачеството. Същото се отнася и за някои други макроикономически параметри, които бяха споменати, например за дефицита по текущата сметка. Терминът „влошаване на дефицита по текущата“ сметка е строго макроикономически и в никакъв случай не бива да се интерпретира през призмата на качествена, емоционална характеристика, тъй като, ако тази икономика трябва да се развива, а оценките показват, че тя стъпва на път на развитие в контекста на това, което се случва в Европейския съюз. Най-добрият вариант е да се разчита не само на собствените спестявания, а и на спестяванията, които биха дошли от чужбина. При идването на спестявания от чужбина, технически означава дефицит по текущата сметка. Това е аритметиката. Така че не бива да се правят заключения, че понеже има влошаване на дефицита, трябва да се предприемат някакви контрамерки. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Костов.
С това закривам дебата по бюджета, но преди това ще дам думата на финансовия министър да отговори на някои от въпросите, които бяха поставени.
Заповядайте, господин Горанов.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател, за това, че имам възможност преди да се закрия дебатът, да кажа няколко думи.
Всички сте свидетели, че в един и същ Законопроект, една и съща рамка може да се изкажат диаметрално противоположни тези и ролята на правителството. Не случайно за него е резервирана ролята да представи финансовата сметка на държавата, тъй като той единствено носи отговорност за нейното изпълнение.
Чухме аргументи и за по-нисък дефицит, чухме искане от левицата за по-голям дефицит, чухме тези за по-голяма преразпределителна роля, която минава през увеличение на данъци, и за намаляване на данъците, което автоматично ще предреши ролята на държавата в икономиката до по-малки размери. Благодаря на Бюджетната комисия и на колегите от другите комисии народни представители, които се включиха в дебата.
Аз като представител на правителството и като човек, който заедно с моя екип съм до голяма степен отговорен за съставянето на фискалната рамка, мога да Ви уверя, че не Ви подвеждаме с този Законопроект и начинът, по който той е съставен, параметрите, които включва, ще даде възможност държавата да продължи да изпълнява своите функции, в това число и някои от политиките, където има по-голям ресурс, тя да го прави по-добре.
Разбира се, дебатът за по-добрата ефективност на разходите, не трябва да се води в Бюджетната комисия, той трябва да се води във всяка една Парламентарна комисия, тъй като предизвикателствата пред ефективността на разходите се свеждат до отговорността на отделните мои колеги в правителството и политиките, които ние налагаме, харчейки този бюджет. Там е резервът, там е и дефицитът на правене на политика.
Тук приемам критиките от страна на представителите на „Движението за права и свободи“, че фокусът трябва да е в това отношение. Но доколко самият финансов план може да създаде реформите, всяка година чувам писани на копирна машина критики, от типа на „бюджетът не съдържа реформи“. Бюджетът е финансовата рамка, реформите трябва да се съдържат в другите закони и да се извършват от моите колеги министри. Приемам критиката от името на цялото правителство, където тя има основание, но не приемам, че фискалната рамка може да извърши реформа в системата примерно на висшето образование. Сигурно е, че ако спрем парите за висше образование, ще закрием висшите училища. Но не това е целта, напротив. По-ефективното насочване на ресурса трябва да е дебат, и то на Образователната комисия.
Уверявам Ви, че така предложеният Законопроект, а и другите два, наричани често малки закони, които формират консолидираната фискална програма, ще дадат възможност наистина държавата да изпълнява своите функции през следващите години. Съвършен бюджет няма. Този е добър. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме Законопроекта за Бюджета на НЗОК.
Бюджетна комисия гласува:
За – 12, против – 9, въздържали се няма.
Законопроектът е приет.
Гласуваме Законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2018 г.
Бюджетна комисия гласува:
За – 12, против – 8, въздържал се – 1.
Законопроектът за бюджета на Държавното обществено осигуряване е приет.
Първо гласуваме Законопроекта за Държавния бюджет на Република България за 2018 г. с включен Проект на ВСС по чл. 1 и чл. 2.
Бюджетна комисия гласува:
За и против няма, въздържали се – 21.
Този вариант на бюджет на Република България не е приет.
Гласуваме по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2018 г. със Становище на Министерския съвет, чл. 1 и чл. 2.
Бюджетна комисия гласува:
За – 12, против – 8, въздържал се – 1.
Законопроектът е приет.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: За Комисията по труда, социалната и демографската политика подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване.
За – 11, против – 7, въздържал се – 1.
Законопроектът е приет.
По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2018 г. с включен Проект на ВСС, по чл. 1 и чл. 2.
За – няма, против – няма, въздържали се – 19.
Законопроектът не се приема.
По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2018 г. със Становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2.
За – 11, против – 7, въздържал се – 1.
Законопроектът е приет.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Комисията по здравеопазване, подлагам на гласуване Законопроект за бюджета на НЗОК за 2018 г.
За – 12, против – 8, въздържал се – 1.
Законопроектът е приет.
Подлагам на гласуване Законопроекта за държавен бюджет с включен Проект на ВСС.
За – 1, против – няма, въздържали се – 20.
Законопроектът не е приет.
Подлагам на гласуване Законопроекта за държавния бюджет заедно със Становището на Министерския съвет.
За – 12, против – 8, въздържал се – 1.
Законопроектът е приет.
Благодаря на всички за участието в днешното заседание.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря на представителите, на гостите и на министрите, които бяха на днешното заседание.
С това приключихме дневния ред и закривам заседанието.


(Закрито в 17,20 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛИ:

Менда Стоянова

Хасан Адемов

Даниела Дариткова


Стенографи:

Емилия Огнянова
Теодора Енчева