П Р О Т О К О Л

№ 3

проведено извънредно заседание на Комисията по труда, социалната и демографска политика на 31 януари 2018 г.

---

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение на Закона за социално подпомагане, № 702-01-59, внесен от Министерски съвет на 22 декември 2017 г. и приет на първо гласуване на 24 януари 2018 г. – обсъждане за второ гласуване.

2. Разглеждане на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен Проект на решение, № 702-00-48, внесена от Министерски съвет на 11 декември 2017 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда, социалната и демографска политика и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 11,40 ч. и ръководено от председателя на комисията Хасан Адемов.

* * *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, уважаеми колеги! Имаме кворум. Откривам днешното заседание.
Точка първа: Законопроект за изменение на Закона за социално подпомагане, с вносител Министерски съвет. Обсъждане за второ гласуване.
Точка втора: разглеждане на актуализирана Стратегия за националната сигурност на Република България с приложен Проект на решение, вносител Министерски съвет.
Който е съгласен да бъде подкрепен дневния ред, моля да гласува:
За 13, против и въздържали се няма.

Преминаваме към точка първа:
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ, № 702-01-59, внесен от Министерски съвет на 22 декември 2017 г. и приет на първо гласуване на 24 януари 2018 г. – обсъждане за второ гласуване.
По заглавието, §1, § 2 и § 3, както и за подразделението „Заключителна разпоредба“ няма направени предложения.
Изказвания? Бележки на вносителите?
Не виждам.
Подлагам на гласуване заглавието на Закона: Закон за изменение на Закона за социално подпомагане, § 1, § 2, § 3 и подразделението за заключителна разпоредба по вносител.
Който е съгласен да бъдат подкрепени, моля да гласува.
ЗАМ.-МИНИСТЪР РОСИЦА ДИМИТРОВА: Подкрепяме.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: За 14, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
По § 4 имам едно предложение. В чл.43в, ал. 2 да отпадне т. б
б) алинея 3 се изменя така:
„(3) Обстоятелствата по ал. 1, т. 4 за българските граждани и юридически лица се установяват служебно от Държавната агенция за закрила на детето“.
Колеги, този текст е вече е публикуван в Държавен вестник. Той е приет с последните промени в Закона за социално подпомагане, така че тук той няма нужда да присъства и затова предлагам да отпадне.
Освен това, в ал. 4 има един израз, който се казва: „официален превод“. Официалният превод предполага да има и неофициален. Затова предлагам да бъде подменен с думите: „легализиран превод на български език“.
Изказвания по тези предложения?
Те са съвсем редакционни.
Който е съгласен да бъдат подкрепени тези предложения за отпадане на точка б, ал. 3 на чл. 43 в. и промяната в редакцията на ал. 4, моля да гласува.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Подкрепяме.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: За 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване § 4 по принцип текста на вносителя с направените предложения, като текст на Комисията.
Който е съгласен да бъде подкрепен текста на Комисията с приетите предложения, моля да гласува.
За 14, против и въздържали се няма.
С това на практика приехме Закона за социално подпомагане на второ четене.
Да благодарим на колегите от Министерството, които присъстваха по тази точка от дневния ред.
Сега преминаваме към точка втора:
АКТУАЛИЗИРАНА СТРАТЕГИЯ ЗА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ С ПРИЛЖЕН ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ, № 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.
Господин Кръстев е тук.
Заповядайте да представите мотивите за Стратегията за национална сигурност и по-точна актуализираната Стратегия и по конкретно частта, която ангажира предметния обхват на дейността на Комисията по труда, социалната и демографска политика.
Заповядайте, господин Кръстев.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание Проект за актуализиране на Стратегията за Национална сигурност на Република България, одобрена от Министерски съвет, с Решение № 759 от 8 декември 2017 г.
Стратегията е подготвена в изпълнение на управленската програма на правителството за периода 2017 – 2021 г. цел 44, мярка 160 и е в контекста на становищата и заключението от заседанието на Консултативния съвет за Национална сигурност при президента на Република България, проведено на 30 май 2017 г., тоест Консултативният съвет се оглавява от президента на Република България. За целта беше създадена със заповед на Министър-председателя № R 128 от 6 юли 2017 г. Междуведомствена работна група, която осъществи своята дейност в пленарен и оперативен състав. Пленарният състав включваше представители на всички министерства, на службите за сигурност и на редица други ведомства. Оперативният състав включваше министерства и ведомства с преки отговорности в сферата на сигурността.
Към края на месец септември, по-точно към 25 септември, беше подготвен Проект на Стратегия, който в периода 28 септември – 20 октомври беше представен на поредица от обществени обсъждания, проведени в София, Видин, Русе, Благоевград, Варна, Пловдив и Велико Търново, като в София се проведоха три обществени обсъждания. Всички обществени обсъждания бяха организирани с водещото участие на университети, като във Видин мероприятието беше организирано от Русенския университет с участието, разбира се, на областни администрации и на общини. Това широко обсъждане даде възможност да бъдат получени редица предложения както по обсъжданите текстове, така и изцяло нови предложения, благодарение на които се оформиха и новите раздели, като: „Киберсигурност“, „Управление при кризи“, „Транспортна сигурност“ и редакции в съществуващите текстове.
Спирам се на това, за да Ви разясня широкия консултативен процес, който беше проведен. В Работната група е включен и представител на Българската академия на науките. Проектът беше обсъден на заседание на Съвета по сигурността на 10 ноември, след което беше проведена съгласувателната процедура и одобрен на заседание на Министерски съвет, проведено на 6 декември.
В актуализирания вариант на Стратегията Работната група се придържа условно към текста от 2011 г., който бих казал, че се придържа към една традиция – вече 20 години, поставена от концепцията за Национална сигурност 1998 г. Разбира се, със значително разширяване и задълбочаване на начина, по който се разглеждат тематиките и по който се разписват политиките. Стратегията за Национална сигурност и в този си вид представлява основа за разработване на други стратегии. Тя няма претенцията да изчерпва всички аспекти на сигурността и така, както е записано в т. 76 от нея, тя трябва да послужи като основа за разработването на секторните стратегии и политики за сигурност.
Бих искал да разясня съвсем накратко, с няколко изречения защо се спряхме на 2025 г. Обикновено за стратегиите се слага един период от 10 години. Работната група прецени няколко прогнозируеми политически цикъла в национален мащаб, в европейски мащаб и в страни, които имат силно влияние върху сигурността в разширения Черноморски регион. И от тази гледна точка се спряхме на 2025 г. като достатъчно прогнозируема перспектива за актуализиране на Стратегията. Разбира се, подобно на сегашната актуализация, вероятно преди да изтече срокът на тази Стратегия, ще започне работа по разработването на нова Стратегия за Национална сигурност, която предполагам, че ще трябва да отчита качествено различни и в известен смисъл непрогнозируеми от наши дни събития, процеси в политиката, в технологията, в икономиката, в инфраструктурата, в междуконтинентален мащаб.
Стратегията се разделя основно на констативна част със средата на сигурност, и в част, която бих могъл да нарека политики за сигурност. Третата част визира развитието на системата за Национална сигурност. От гледна точка на въпросите, с които се занимава Постоянната комисия по труда, социалната и демографската политика, бих искал да отбележа, че социалната политика се разглежда в един широк аспект или контекст, като включва не само политиката по труда, по социалното подпомагане и изобщо тези неща, които бих казал са характерни за Министерството на труда и социалната политика, но и здравеопазването, миграционната политика, образованието, интеграционните политики по отношение на малцинствените общности, особено тези, които се намират в маргинализирано или уязвимо социално-икономическо положение.
Така например в т. 30 от Констативната част се оценява миграцията като задълбочаващ се проблем от гледна точка на сигурността. Включен е нов текст, т. 53, който визира непосредствената заплаха за сигурността, произтичаща от демографската криза. Съответно и в политиките за сигурност тези въпроси са отразени като цели. Отново бих искал да подчертая, че на базата на тези констатации, на тези определени насоки за развитие на политиките за сигурност и в отделните сфери, следва да бъдат разработени стратегически документи от Министерството на труда и социалната политика, от Министерство на образованието, Здравеопазването. Всъщност, такива документи има и те не са малко, но те трябва да бъдат съответно актуализирани и да съответстват на Стратегията във вида, който ще бъде приет от този състав на Народното събрание.
Предлагам с това да приключа и ако има въпроси, съм готов да отговаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Кръстев. Ако има въпроси, вероятно имате готовност да отговорите.
Колеги, откривам дискусията.
Заповядайте.
Изказвания? Въпроси?
Искам да кажа няколко думи. Нашата парламентарна група смятаме, че един такъв документ – стратегически, за националната сигурност, трябва да има над партийни измерения, тоест трябва да бъде подкрепено от по-голямата част от българското общество. Защото проблемите на националната сигурност няма как и не бива да бъдат партизирани. Заедно с това имаме бележки по отношение на актуализирания вариант на Стратегията. Те са изразени в другите комисии, по други въпроси, касаещи националната сигурност, извън тези, които касаят социалния вектор. За това ние при първото гласуване ще се въздържим и ако тези предложения, които са направени от нашите колеги в другите комисии – Комисията по вътрешен ред и сигурност, Комисията по отбрана и Здравеопазване – трите комисии, които са се събирали. Имало е сериозна дискусия. Направени са предложения. Ако бъдат приети, ние ще подкрепим проекта за решение. На този етап смятаме, че няма ясно изразена стратегическа цел. По-скоро има доминиране на констативни елементи, отколкото стратегически мерки. От тази гледна точка нашето поведение сега на първо четене ще бъде „въздържали се“. Няма да има второ четене, защото е Стратегия, но се надяваме по някакъв начин предложенията, които правим, да намерят място в актуализирания вариант. Благодаря.
Заповядайте, господин Кръстев.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: По време на заседанието на трите комисии, за които казахте, бяха направени редица предложения, които постъпват вече и в писмен вид, годни за обсъждане, от гледна точка на тяхното включване. Предложения за изцяло, бих казал, заместващ текст, има от Комисията по здравеопазване. Така че тези предложения до голяма степен ще бъдат включени във варианта, който ще влезе в пленарна зала.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, други мнения, изказвания, въпроси? Не виждам.
Тогава ми позволете да подложа на гласуване актуализираната Стратегия за национална сигурност на Република България с приложения проект на решение.
Който е съгласен да бъде подкрепен този проект, моля да гласува.
За 12, против няма, въздържали се 6.
Проектът за решение е приет.
За следващата седмица, пак в тази зала – в 14,15 часа, сряда, трите комисии – по образованието и науката, по труда, социалната и демографска политика и икономическата, организират изслушване на тримата министри във връзка с дуалното образование и обучение. Една тема, която е много актуална. Надявам се на присъствие, за да може да чуем тримата министри и евентуално, ако имаме възможност за дискусия и за предложения.
С това закривам заседанието.

(Закрито в 11,59 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Д-р Хасан Адемов


Стенограф:
Теодора Енчева