П Р О Т О К О Л

№ 7

от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографска политика, съвместно с Комисията по здравеопазването, на 22 февруари 2018 г.

---

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне и обсъждане на Концепция за реформиране на системата за експертиза на работоспособността, внесена в Народното събрание на 31 октомври 2017 г. в изпълнение на т. 3 от Решение на Народното събрание от 30 юни 2017 г. (Обн., ДВ. бр. 55 от 2017 г.), с участието на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването и Комисията по труда, социалната и демографската политика, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,33 ч. и ръководено от председателя на Комисията по труда, социалната и демографска политика, Хасан Адемов, и председателя на Комисията по здравеопазването, Даниела Дариткова.
* * *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден!
Откривам съвместното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика и Комисията по здравеопазването.
Дневният ред за днешното заседание:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕФОРМИРАНЕ НА СИСТЕМАТА ЗА ЕКСПЕРТИЗА НА РАБОТОСПОСОБНОСТТА, ВНЕСЕНА В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 31 ОКТОМВРИ 2017 Г. В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА Т. 3 ОТ РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 30 ЮНИ 2017 Г. (ОБН., ДВ. БР. 55 ОТ 2017 Г.), С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЪРА НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА И МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО.
Виждам тук заместник-министъра – госпожа Йорданова. Добре дошли на господин министър Петков, госпожа заместник-министър Йорданова, на госпожа Султанка Петрова и на останалите гости!
Позволете ми, първо, да подложа на гласуване дневния ред. Сега да гласува Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Който е съгласен да бъде подкрепен предложения дневен ред, моля да гласува:
За – 16, против и въздържали се – няма.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми колеги от Комисията по здравеопазване, сега подлагам на гласуване точка единствена от нашия съвместен дневен ред.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми господин Министър, госпожи заместник-министри, уважаеми гости! Първо, позволете да кажа няколко уводни думи за целта на днешното съвместно заседание. Както вече стана ясно от предложения дневен ред, в изпълнение на решение Народното събрание от 30 юни 2017 г., когато имаше дискусия по питане от народни представители, министърът на труда и социалната политика на 31 октомври 2017 г. внесе в Народното събрание Концепция за реформиране на експертизата на работоспособността.
Тука отварям една скоба, за да информирам народните представители и всички, които проявяват интерес към тази тема, че тази Концепция могат да я намерят на страницата на Народното събрание в рубриката „Решение“ на дата 31 октомври 2017 г.
Естествено, тази концепция за реформиране на експертизата на работоспособността предизвика голям обществен и публичен интерес. Затова тази Концепция е разгледана в Националния съвет за експертиза на работоспособността. Доколкото разбирам, предстои тя да бъде разгледана и обсъдена в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. Очевидно е, че е необходима една широка платформа за дискусии, за мнения и за предложения. Ако досега тези дискусии са били на експертно ниво, целта на това заседание е да има дискусии, предложения, мнения и на политическо ниво от там нататък да се търси съгласие по отделните принципи на тази концепция и в рамките на тази календарна година – 2018 г., както е разписано в Концепцията, да се предложат законодателни промени, които да представят и да установят новия модел на експертиза на работоспособността.
Очевидно е, че темата представлява изключителен интерес и затова благодаря на всички, които се отзоваха на днешното заседание. За нас, за вносителите, е изключително важно да намерим онези пресечни точки, които да дадат възможност експертизата на работоспособността да отговори на потребностите на хората с увреждания, защото от качеството на експертизата на работоспособността зависи до голяма степен ефективността на политиките за хората с увреждане, от една страна, и, от друга страна, ефективността на социалните трансфери, които се правят от бюджета всяка една календарна година.
Не знам дали някой си е направил труда да преброи законите и нормативните актове, които са свързани с тази концепция. Те са 18 на брой, още повече че освен тези законодателни и подзаконови нормативни актове, Концепцията има за цел да бъде обвързана с критериите и принципите на Конвенцията за правата на хората с увреждания, Конвенция № 102 на Международната организация на труда и всички останали нормативни актове, както национални, така и международни, свързани с правата на хората с увреждания. Естествено е, че няма как да пропуснем и принципите и критериите на Международната класификация за функционирането на човека, уврежданията и здравето на Световната здравна организация. Всички тези критерии и принципи трябва да намерят своето отражение в законодателни решения, от една страна, и, от друга страна, пак повтарям, в рамките на една широка платформа, която да гарантира възможно най-голям брой различни мнения, които да доведат до ефективност на експертизата на работоспособността.
Тука няма да се спирам на целите. Предлагам колегите от двете министерства да ни представят съответно идеите за медицинска експертиза, от една страна, и за експертиза на работоспособността, от друга, за да може след това, първо, народните представители и след това всеки, който пожелае, да се изкаже. Разбира се, трябва да наложим един регламент за изказванията, за да могат да участват повече присъстващи.
Затова предлагам бързо да преминем, ако сте съгласна тази процедура, към изслушванията на колегите от двете министерства, след това да дадем думата на народните представители, на експертите. Знаете, че Концепцията е изработена от една междуведомствена група с максимален брой представители на Министерството на труда и социалната политика, на Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, Националния осигурителен институт, Агенцията за хората с увреждане, Агенцията за социално подпомагане. Сигурно ще изпусна някоя институция, но максимално широк кръг от институции, които са изготвили тази концепция. Идеята е този отворен документ да бъде обсъден, да бъде детайлно разгледан, за да се избере най-добрият подход за ревизиране на законодателните инициативи.
Приключвам, за да дам възможност на господин Петков да представи идеите.
Заповядайте.
Бисер Петков – министър на труда и социалната политика.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми председатели на парламентарни комисии, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги и гости! Всичко, което каза доктор Адемов, улеснява моята задача, защото той представи най-общо целите на тази концепция, как е подготвена. Припомни, че Концепцията е депозирана в Народното събрание в края на месец октомври в изпълнение на Ваше решение, на решение на Четиридесет и четвъртото народно събрание. Аз искам да започна с благодарност към ръководствата на двете комисии, затова че организираха тази дискусия.
Ще се опитам с помощта на тази мултимедийна презентация накратко да Ви представя съдържанието на Концепцията за реформа на експертизата на работоспособността така, както е внесена в Народното събрание в края на месец октомври.
Три основни части на тази кратка, надявам се, и полезна презентация, която ще визуализира част от идеите в Концепцията.
Откъде сме тръгнали, какво е текущото състояние по отношение на медицинската експертиза? Защото в момента можем да говорим само за медицинска експертиза, част от която е експертизата на трайно намалената работоспособност и съответно основните идеи в Концепцията за реформа на експертиза на работоспособността или по-точно реформа на медицинската експертиза със съответно извеждане на експертизата на работоспособността, като предполагам, че заместник-министър Йорданова след това ще добави какво се прави в другата част, защото там вече има конкретни стъпки – това, което всъщност ще представя на концептуална фаза.
Всъщност, откъде тръгнахме? От това, че тази реформа беше заявена като приоритет в приоритетите за управление на настоящата коалиция, формулирано като подсилване на системата за експертиза на работоспособността, чрез прехвърлянето й в Националния осигурителен институт като инструмент за засилване на контрола върху неправомерното ползване на права от пенсионната система и съответно по-детайлното формулиране на този приоритет като мярка от управленската програма – Мярка 130, която е формулирана като усъвършенстване на системата на медицинска експертиза и експертиза на работоспособността, чрез промяна в законодателството, която да осигури прилагането на нов подход при експертиза на работоспособността, оценява способността на лицето с трайно намалена работоспособност да полага труд и възможностите му за включване на пазара на труда, като се отчита неговото образование, квалификация, знания и опит.
Второто направление е разработване на методики за медицинска експертиза и експертиза на работоспособността, чрез които да се въведат критериите и принципите на Международната класификация на човешката функционалност, уврежданията и здравето или така наречената „ICF“ класификация на Световната здравна организация.
Третата стъпка от тази мярка е институционализиране и осигуряване на капацитет на новата система на национално и териториално ниво за експертиза на работоспособността.
Решението на Народното събрание от месец юни още повече ускори работата по тази концепция. Тя беше изготвена по начина, който припомни доктор Адемов, и внесена в Народното събрание.
Само да припомня, че съгласно действащото законодателство, медицинската експертиза е дейност, при която се установява временна неработоспособност, вида и степента на увреждане на деца до 16 годишна възраст и на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в това число степента на трайно намалена работоспособност на лица в трудоспособна възраст, както и професионалния характер на заболяванията. Както е известно на всички, това се осъществява от териториалните експертни лекарски комисии и съответно Националната експертна лекарска комисия, която има методически и контролни функции, които са в системата на Министерство на здравеопазването.
Какво е текущото състояние по отношение на инвалидните пенсии, защото една от причините, която беше формулирана като необходимост за промяна в медицинската експертиза е свързана именно с инвалидните пенсии? Но аз мисля, че целта, която си поставяме е много по-голяма. Тя е свързана съответно с всички политики, които са адресирани към хората с увреждания, защото експертизата е отправната точка за тези политики и чрез една удачна реформа в тази област можем значително да подобрим политиките и съответно ефективността на разходите средства за подкрепа на хората с увреждания.
Данните са от Националния осигурителен институт. Разбира се, доста са, за да могат да бъдат възприети. Аз само ще отбележа това, че от 2016 г., на практика след 2015 г., когато беше извършена промяна в Кодекса за социално осигуряване и съответно беше прекратено отпускането на социални инвалидни пенсии като втора пенсия, в не пълен размер – 25%, наблюдаваме тенденция на намаляване на броя на инвалидните пенсии. Това е една специфика, която винаги, когато се анализират данните, свързани с инвалидните пенсии, трябва да се отчита, защото, както виждате, имаме 49 хил. 357, а за 2017 г. са 50 хил. 234 – това е ред № 9, пенсионери, които имат като водеща социална пенсия за инвалидност, и 435 хиляди социални инвалидни пенсии. Тоест близо 400 хиляди са тези, по същество, добавки, но се водят като самостоятелни пенсии, които са четвъртинка от пълния размер на социалната пенсия за инвалидност.
След тази законова промяна всъщност забелязваме намаляване на броя на инвалидните пенсии. През 2016 г. те са били 957 хил. 873, в края на 2017 г. са 920 хил. 663, а броят на пенсионерите, получаващи инвалидна пенсия, бележи малък ръст от 517 хиляди в края на 2016 г., закръглявам в хиляди, на 519 хиляди през 2017 г. Разходът, изплащан за инвалидни пенсии от Държавното обществено осигуряване и от държавния бюджет, защото част от разходите след директни трансфери от държавния бюджет за 2017 г. възлизат на 1 млрд. 760 млн. 554 хил. 883 лв.
Ако погледнем данните на следващия слайд за новоотпуснатите инвалидни пенсии през 2017 г., те са общо 28 хил. 945 и са с 2,75% по-малко спрямо 2016 г., като най-много пенсии се отпускат за лица с трайно загубена работоспособност от 50 до 70,99% – 13 323 такива пенсии са отпуснати през 2017 г. Тук бих обърнал внимание, че около половината от получаващите инвалидни пенсии, от пенсионерите, всъщност са в работоспособна възраст – 273 хиляди лица, получаващи инвалидна пенсия в края на 2016 г., в работоспособна възраст – 272 хил. 454, е броят им в края на 2017 г., тоест около половината от пенсионерите, получаващи инвалидни пенсии, са в работоспособна възраст. Голяма част от тях работят. Нямаме официални данни, които да спомена, но по оценки те са повече от 100 хиляди.
Това е една особеност на нашата пенсионна система. Отново искам да обърна внимание, че дори и лицата да навършат законоустановената пенсионна възраст, дори и да имат право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ако изчисленият размер е по-нисък от получаваната инвалидна пенсия, те продължават да получават инвалидна пенсия. Така че половината от получаващите инвалидни пенсии на практика са в надпенсионна възраст. Има държави, има международна класификации, които, когато едно лице навърши съответно пенсионна възраст, автоматически се прекласифицира в пенсия за старост. Бих искал да обърна внимание на тези специфики и това е коментара по текущите данни, които Националният осигурителен институт предоставя.
По отношение на промяната, която се предлага в концепцията. Тя е свързана с разделяне на действащия в момента модел на медицинска експертиза на два етапа: медицинска експертиза, която да установява вида и степента на увреждане, и отделно експертиза на работоспособността. Като медицинската експертиза, както казах, ще определя степента на увреждане и функционалния дефицит на органите и системите, като дейността, както и досега, се организира от Министерството на здравеопазването. Всъщност новият елемент е изграждане на нова система за експертиза на работоспособността, която ще определя възможността лицата в работоспособна възраст, и с установени степен на увреждане и функционален дефицит на органите, да работят. В Концепцията се предлага тези дейности по експертиза на работоспособността да се организират и ръководят от Националния осигурителен институт.
По-конкретно, организацията на тази дейност в Националния осигурителен институт се предлага да се осъществява от комисии за експертиза на работоспособността, които да извършват оценка на работоспособността на лицата в работоспособна възраст, тоест става дума само за лица, които са осигурени лица, които са в работоспособна възраст. Тези комисии да бъдат постоянно действащи, определени на териториален принцип, като разпределението и броят им ще е съобразен със съществуващите структури в системата на НОИ.
Както е известно, сегашните контролни функции, които осигурителния институт осъществява по отношение на експертните решения, се извършват от медицински комисии, които са към териториалните поделения на Националния осигурителен институт и се предвижда в състава на комисиите за експертиза на работоспособността да се включват задължително лекари със специалност трудова медицина или професионална болест, като при необходимост и в зависимост от профила на увреждане могат да се включват и други лекари.
Вторият елемент на Концепцията, освен самата организация, е свързана с методиката за оценка на работоспособността, която следва да е разработена в съответствие с принципите и критериите, които са определени от световната здравна организация в споменатата вече Международна класификация на функционирането, увреждането и здравето, която ICF класификация определя увреждането като комплексен феномен и съчетава медицинския и социалния подход в една концепция. Това, считаме, е същността на реформата, която се предлага.
По отношение на конкретните мерки, които, ако Концепцията бъде подкрепена, следва да бъдат предприети. Разбира се, промяна в законодателството. Вече доктор Адемов спомена, че това предполага промени в доста закони. След промяна в законодателството, институционализиране и осигуряване на капацитет на комисиите за експертиза на работоспособността, като това, което в момента вече работи, е осъществяването на един проект по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, наречен „Експертиза на работоспособността“, който трябва и има планирани дейности, да разработи методика за експертиза на работоспособността, която да е базирана на ICF методологията и в същото време да извърши обучение на членовете на комисиите за прилагане на новата методика.
Разбира се, затова е необходимо време. Конкретно са предложени срокове. Разбира се, те са основни и зависят от това дали ще бъде възприета Концепцията, кога, като до пълна готовност за реформиране и за изграждане на самостоятелна експертиза на работоспособността се предвижда съответно съществуващите звена към Министерство на здравеопазването да продължат да осъществяват оценката на трайно намалената работоспособност.
На следващия слайд е представена схематично идеята на този модел, който съответно предполага оценка на вида и степента на увреждане за всички лица, което да се осъществява от медицинската експертиза, съответно експертизата на работоспособността да бъде адресирана към лицата в работоспособна възраст, които са осигурени, а съответно неосигурените лица и лицата, които са извън работоспособна възраст, на база на оценката на вида и степента на увреждане да се извършва социална оценка, която социална оценка е предвидено да се осъществява, както и сега, от агенция „Социално подпомагане“. Тази социална оценка да бъде комплексна, да бъде индивидуална и да служи за изготвяне на необходимите мерки за подкрепа на лицата с увреждания, свързани с интеграционни добавки, помощни средства, необходими медицински изделия и цялостната подкрепа, която законодателството предвижда.
Това, уважаеми госпожи и господа народни представители, драги гости, е накратко внесената Концепция в края на месец юни в Народното събрание. Благодаря за този интерес, който има към темата, с многобройното участие, присъствие.
За нас е много важно да чуем становищата, както на Народните представители, така и на другите заинтересовани организации, за да може наистина да се стигне до концепция, която да бъде подкрепена и на база на която да се извършват следващите стъпки. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Позволете ми да благодаря, колеги, на министър Петков за информацията, която представи.
Сега ми позволете да дам думата на заместник-министъра на здравеопазването госпожа Светлана Йорданова да представи позицията на Министерството на здравеопазването.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Уважаема доктор Дариткова, уважаеми народни представители! В своето изложение Националният съвет по медицинската експертиза разгледа и одобри предложението на Министерството на здравеопазването по подобряването на сегашния модел на медицинската експертиза, който действа. Първата стъпка вече премина в Народното събрание. Та тази тема вече сме говорили в Здравната комисия, с промяна в чл. 106, което ще даде възможност повече лекари, специалисти в системата на ТЕЛК-овете да упражняват тази дейност и по този начин да се опрости и процедурата да бъде по-бърза и лесна за хората с увреждания.
Очакваме всеки момент промените в Закона за здравето да бъдат публикувани и обнародвани в Държавен вестник, надяваме се, в много скоро време, с което да започна да тече двумесечният срок за превеждане на Закона в действие.
Ние сме готови с промяната в Наредбата на медицинската експертиза, както и с оценката за въздействието и с Правилника за прилагането, по който даже първите консултации предварително започнахме да провеждаме с представителите на хората с увреждания. Надяваме се и сме убедени, че всички промени, които предлагаме в Наредбата за медицинската експертиза, са изцяло в услуга и в помощ на… Извинявайте, Вие още не сте се запознали с предложенията, които ще направим в Наредбата за медицинската експертиза на хората с увреждания. Надявам се, да промените своето мнение, когато я видите.
Това са следващите етапи, които предстоят.
Министър Петков вече споменах че имаме действащ проект, който ще приключи своята работа към края на 2019 г., което ще даде своята основа и база за въвеждане на ICF системата, която вече ще помогне функционалните потребности на хората с увреждания да бъдат разглеждани в този модел. Дебатите по отношение на подобряването на медицинската експертиза тепърва предстоят заедно с хората с увреждания, така че оставаме на разположение. Ако имате необходимост, можем да я предоставим, и отделно, допълнително, в Комисията.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на заместник-министър Йорданова за това, което представи като позиция на Министерството на здравеопазването.
Уважаеми колеги, преди да Ви дам думата за коментари, въпроси, изказвания, мнения, предложения, съображения, искам да се опитам да насочат дискусията в няколко посоки, защото в тази Концепция има няколко възлови въпроси, които са важни. Предполагам, че вносителите на Концепцията имат потребност от това да чуят различен тип мнение.
Първо, дали трябва да има две комисии – една комисия, която да бъде за медицинска експертиза, която да определя степен на увреждане и функционален дефицит на органи и системи, и втората комисия, която да бъде структурирана в Националния осигурителен институт и тя да бъде комисия за експертиза на работоспособността, която определя възможностите на лицата в трудоспособна възраст и с установени степен на увреждане и функционален дефицит на органите и системите, да работи.
Важният въпрос, който възниква, е въпросът: какво ще се случва от тук нататък с хората с увреждания, които имат право на така наречените „инвалидни пенсии“? Трябва да стане ясно, за да няма напрежение в обществото, че Конвенция № 102 на Международната организация на труда, относно обезщетение за инвалидност, Раздел девети на тази конвенция, относно социална сигурност и минимални стандарти, предвижда всяка държава-членка, за която този раздел на конвенцията е в сила, да осигурява обезщетение за инвалидност, съгласно разпоредбите на Раздела. Тоест обезщетенията за инвалидност, съгласно тази конвенция, трябва да бъдат съхранени и по никакъв начин не мога да бъдат премахнати. Това, първо.
Второ, въпросът, който е изключително важен, е, че при сега действащото законодателство експертното решение на ТЕЛК и НЕЛК са универсален ключ към различните социални системи, към много социални системи. Въпросът е: да има такова експертно решение на ТЕЛК, да има промени в останалото законодателство, изобщо, какви идеи имат народните представители и всички останали по тези, разбира се, и други въпроси.
Опитах се да насочат дискусията, защото това са част от спорните моменти. Молбата ми е да се опитаме да спазим регламента, в рамките на три минути всеки да може да участва в дискусията, за да може повече хора да изкажат своите мнения.
Имате думата, уважаеми колеги народни представители.
Професор Михайлов, заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Госпожо председател, Дариткова, господин председател Адемов, уважаеми господин Министър, уважаеми господа заместник-министри! Трябва да бъдем удовлетворени от това, че един такъв сериозен проблем се поставя пред двете комисии и пред представители на обществени организации, на организации на хората с увреждания, но трябва действително да се съгласим с това, което каза доктор Адемов, в насоката на дискусията която ще започне, че съществуват много деликатни въпроси и когато човек се запознае с тази концепция, той си задава няколко основни въпроса.
Първият, който Вие поставихте: има ли смисъл от разделянето на два етапа, от една страна – експертиза на уврежданията, медицинската експертиза и, от друга страна, експертиза на работоспособността, като това, което е описано в Концепцията, поне това, което ни е представено тука от Министерството на социалната политика и труда, отбелязва, че в тази експертиза за работоспособността отново ще участват основно лекари, специалисти по трудова медицина.
При беглия преглед на обществените нагласи, който си позволих да направя, докато слушах уважаемия господин министър, се вижда, че на 2 ноември 2017 г. организацията на хората с увреждания се е обявила против варианта на тази концепция, който тогава е бил дискутиран, с въпроса, който отново доктор Адемов постави много сериозно и който се решава от Конвенция № 102, както Ви отбелязахте, че в тази концепция не става много ясно, според организацията на хората с увреждания, дали няма да създаде възможност да се загуби инвалидната пенсия, при положение че тези хора ще бъдат, така да се каже – манипулирани, в най-добрия смисъл на тази дума, от Комисията по експертиза на работоспособността и ще бъдат насочени към агенциите по труда.
Тук се изтъква един факт, с който се спекулира в последните месеци. Това направи впечатление и на заседанието на комисията, когато ние разговаряхме по тези въпроси, за обема на инвалидните пенсии. Обемът на инвалидните пенсия в Република България е около 8% от трудоспособното население, а средният процент, според данните на Световната здравна организация, е около 15-16 %. Всеки непредубеден човек, без да е специалист, както доктор Адемов тази област, може да си постави въпроса: дали с това поетапно раздвояване няма в крайна сметка да се търси целта да бъде допълнително ограничен, още повече че и този тези факти, които Вие посочихте са спекулативни, тъй като предполагам, че Вие като висок професионалист си давате сметка, че България се намира в една изключително тежка демографска ситуация в момента, защото Вие сте изтъкнали във Вашата концепция, че възрастта сама по себе си е причина за намаляване на работоспособността, а България е с много сериозно променен възрастов ресурс, в полза на по-възрастни хора – това прави процентът, който цитирах преди малко, доста въпросителен.
Още нещо, което се визира в организацията на лекарите, които работят сега в трудово-експертните лекарски комисии и който според мен е много важно и опира до държавническия поглед върху проблема е, че функционирането на тази концепция ще бъде безоблачно и действително прозрачно тогава, когато наистина се въведе Единната информационна система и Електронната здравна карта – персонална, за всеки български гражданин. Ако това не се случи успоредно, винаги ще има възможност, според данните на тази организация на лекарите, които са ангажирани в този вид експертиза, броят на „фалшивите експертизи“, както те ги наричат, да е не повече от 5%. Но при липса на електронна документация, при липса на проследяване на състоянието на пациента, а и възможност с електронизацията той да бъде много добре обгрижен документационно от съответните комисии, това наистина би дало възможност за реална преценка както на степента на увреждане, така и на неговата ревност.
Така че моите лични поздравления към Вас за опита да бъде създадена Концепция, но това е един много, много дълъг, много болезнен разговор и изискващ включване на други механизми в управленческия ешелон на държавата, за да можем наистина да достигнем до нещо, което ще бъде действително ефикасно. Още повече че във Вашата концепция засягате проблема за профилактиката и рехабилитацията. Това е засегнато и в помпозната Медицинска стратегия, приета преди 3 години, от която обаче стратегия по отношение на профилактика и рехабилитация, по моя лично мнение, изказвам лично мнение, до момента ние нямаме никакви сериозни резултати.
Затова, оставайки с адмирации към Вашия труд и с уважение към професионалните думи на доктор Адемов, аз действително смятам, че тука трябва да се чуят много мнения. Тази дискусия ще бъде много продължителна – професионална, обществена дискусия, за да стигнем до едно единно консенсусно решение в такъв много важен социален въпрос. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, професор Михайлов.
Колеги, искам да припомня на народните представители и на гостите, че дискусия в края на миналата година се проведе в Народното събрание по тази проблематика, под патронажа на председателя на Народното събрание. Така че тези дискусии няма да приключат скоро. Неслучайно в Концепцията е казано, че 2019 г. трябва да бъдат обучени кадри и така нататък. Всички сте прочели Концепцията и знаете за какво става въпрос.
Имате думата колеги и ще помоля само трите минути да ги спазваме.
Господин Христов, заповядайте.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Министър, уважаеми заместник-министри, председатели на комисии, народни представители, уважаеми гости! Концепцията, която разглеждаме днес, беше инициирана след дебат от мен и колегата Гьоков. Благодаря на министъра, че спази обещанието си и тя е факт. Но нека да направим разликата между улеснение и полза. Ние няма да улесним хората с увреждания по абсолютно никакъв начин. По абсолютно никакъв начин ние няма да улесним хората с увреждания, няма да улесните мен, ще улесните Министерството, даже и лекарите няма да улесните.
Какво е „полза“? Хората с увреждания имат нужда от работа и от помощни средства. Това са две елементарни неща. Вие така направихте, че всъщност не направихте от дефекта – ефект, а от ефекта – дефект. Какво визирам? Защитихте хората с увреждания, когато бъдат наети на работа, по такъв начин, че никой не иска да ги наеме, защото после не може да ги уволни. По този начин Вие в крайна сметка защитавате ли техните права, или не ги защитавате? Защото при мен си идва ли хора и са ми казвали, че когато отидат и видят, че имат увреждане им казват „довиждане“, съжалявам, после няма да мога да те уволня, ако реша да те уволнявам.
Второто нещо, помощни средства. Петдесет милиона лева се дават на година за патерици, колички, протези, слухови апарати, очни протези и така нататък. Давам Ви една безплатна идея, която ще спести за следващите 10 години 450 милиона. Как Ви звучат – 450 милиона за 10 години? Добре, нали. Вземете тези 50 милиона за следващата година, направете една фабрика – знаете, че казват, че народ, който не си прави сам хляба – не е народ, и няма да оцелее. Не може ли Министерството да инвестира и сами да си правим тези помощи средства?
Сега ще Ви покажа нещо. Виждате ли тази протеза? Ето, всички да я видят. Две седмици ми се наложи да не идвам на работа, защото протезата ми се счупи. Изтеглих заем от банка, за да си купя протеза и в момента тя е вързана със скоба, която използват за тръби. Не може ли държавата сама да си прави тези протези. Как може фирмите да продължават да крадат от хората с увреждания?! Трябва да си болен мозък, за да правиш такова нещо! Знаете за случая от Силистра на човека, който е без крака, и вместо протеза му занесли галоши. Знаете ли за този случай? Поинтересувайте се! Това са двете неща, които са важни за хората. Уважавам това, което сте направили. Съжалявам, че съм малко превъзбуден.
Това са двете важни неща – тези хора да имат работа и да имат протези, а не да им се налага да ходят като мене да теглят пари от банката, за да могат да идват на работа. Защото, знаете ли, в Правителствена болница, болничен за счупена протеза не дават. Благодаря ви. Съжалявам, ако съм засегнал някой, съжалявам, че съм малко афектиран, но в крайна сметка тези неща рефлектират върху много хора, рефлектират върху мен. И аз искам да видя реални резултати, искам да видя тези хора по улицата, да могат да се движат, защото инфраструктурата в България никога не е била пригодена за хора с увреждания. Никога! Как може в цяла Европа да го направя това нещо, а в България да не е така?!
Знаете ли че преди две години трябваше да се проведе Световно първенство за хора с увреждания тук в България и като дойде комисията да огледа София, казаха, съжаляваме, но не сте пригодени за хора с увреждания.
Не може да продължаваме да отхвърляме тази част от обществото, защото по данни, това са 800 хиляди души. Не може 800 хиляди души да не значат нищо за страната и като правим концепции да улесняваме Министерството.
От сърце Ви моля, направете нещо за нас, хората с увреждания, защото мен ме е срам, че съм народен представител и когато отивам при тези хора да им покажа тази концепция, те искат някакви реални резултати, както казва министър-председателят: реални решения, реални резултати! Това е единственото и това, което Ви казах за помощните средства, за 50 милиона. Ще се инвестират 10 милиона в разработка, другите ще се инвестират в инфраструктура и сами ще започнем да си правим хляба, а не в момента фирмите да продължават да крадат от тези хора. Защото, знаете ли, че някои хора даже не разбират, че имат изписана протеза?! (Реплика извън микрофоните.) Ами, като знаете, какво правим като знаем?! И аз много неща знам.
Член 25 – еднократната помощ! Какво се случва с нея, нали знаете, казвате, улеснихте административно хората с увреждане, а знаете ли, че трябва да отидат и да вземат три документа за 40 лв.? Знаете ли, че ги вписват в Съюза на инвалидите без те да разбират?!
Казвате, че сте правили консултации с организациите за хора с увреждания?! (Реплика извън микрофоните.)
Започнали сте! А нали знаете, че тези организации всъщност събират само пари и нищо не правят за хората с увреждания. Кога тези организации ще почнат да работят за хора с увреждания? Хората с увреждания даже и правата не си знаят!
Извинявам се, доктор Адемов, само още една минута, знам, че излязох от времето.
Това е истината. Аз не говоря неистини. Това е самата истина и по това нещо трябва да се работи. Благодаря Ви много за вниманието. Афектиран съм в момента, но когато това нещо в крайна сметка рефлектира върху мен, е нормално. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ. Благодаря на господин Христов.
Разбира се, че това, което казвате, е много важно. Всички политики за хората с увреждания, като започнем от достъпната среда, минем през помощните технически средства, са много важни политики, но в момента целта на тази дискусия е да се концентрираме върху това как да направим тези политики по-ефективни, а това минава през модела на експертизата на работоспособността. Затова молбата ми е да се концентрираме точно в тази част.
Господин министърът пожела думата.
Заповядайте.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Съвсем накратко. Понеже господин Христов в изказването си засегна много въпроси и проблеми, свързани с потребностите на хората с увреждания, искам да информирам народните представители, че по въпроса, свързан с медицинските изделия и помощните средства и съоръжения заедно с Министерството на здравеопазването, мисля, че вече сме предприели конкретни стъпки. Те бяха обсъждани на последното заседание на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. В ход е актуализация на списъка на помощните средства – медицински изделия, по чл. 35, ал. 1 от ЗИХУ, който Вие първи ми припомнихте, че не е актуализиран от 2008 г., така че до дни този списък ще бъде актуализиран.
След обсъждания с организациите на хората с увреждания е предвидено включване на три нови медицински изделия, които са насочени към деца с увреждания – детски колички, детски инвалидни колички, вертикализатори за деца с увреждания, така че в момента заповедта се съгласува от министъра на здравеопазването и в най-скоро време смятам, че ще имаме този акт.
Това, което предложихме Министерство на труда и социалната политика – промени в Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хора с увреждания, за промяна в механизма на изплащане на така наречените „целеви помощи“, с цел по-ефективно изразходване на този не малък ресурс, който Вие коректно казахте, че е около 50 милиона годишно. Вече са в сила промени в наредбата, с които, смея да твърдя, се осъществява един по-ефективен контрол от Агенцията за хората с увреждания върху фирмите, които са вписани в нейния регистър като доставчици на медицински изделия. Факт е, че – може би тук е изпълнителният директор на Агенцията, около 80 фирми, които предоставяха на пазара ортопедични обувки и ги продаваха на максималната цена – 240 лв., а всъщност бяха обикновени обувки, вече са отписани от регистъра.
Така че това са реални действия и аз бих искал да са запознати народните представители. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Министър.
Други колеги народни представители, желаещи да участват в дискусията?
Господин Гьоков, заповядайте.
Регламентът – три минути, важи все още.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: По-малко, обещавам.
Уважаеми господин Председател, госпожо Председател, уважаеми господин Министър, заместник-министри, народни представители и гости! Аз внимателно слушах какво казахте за Концепцията, а между другото и това, което ни е изпратено по електронните пощи го прегледах. Тази концепция се върти в публичното пространство може би повече от две години и нагоре. Аз по принцип одобрявам принципите, които са заложени в Концепцията – да се раздели медицинската и трудовата експертиза една от друга, защото това е първото нещо, което трябва да се направи. Няма как деца и пенсионери да са в общия поток с трудоспособните. Обаче от тук нататък идват проблемите на експертизата, какво точно ще включва трудовата експертиза, как ще се изготвя, как ще се прилага на практика, какви ще са последствията от тази трудова експертиза? Това са все неща, които не са никак ясни и затова хората с увреждания се притесняват, които получават сега такива пенсии, пък и хората, които им предстои за в бъдеще да се пенсионират, защото не са наясно от тук нататък какво става.
Пак казвам: приемам идеите заложени в тази концепция, но има една приказка: „Пътят към ада е осеян с добри намерения“. Дано не сме се запътили към някакво такова място, което не решава проблемите на хората с увреждания, а ги задълбочава, защото иначе идеите са добри. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Павел Шопов.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз ще се опитам да дам своя принос и да направя едно предложение в един от сегментите и то е във връзка със злоупотребите като такива. За тях се говори непрекъснато, обществото буквално е облъчено от темата и се търсят какви ли не палиативни средства, говори са за контрол, надзор. Да, правилно, но аз като юрист ще Ви кажа, тук има и други юристи, тук е и един от най-добрите юристи в България по Наказателно право – господин Нотев, и колегите ще ме разберат.
Когато има особено обществено опасно явление, когато има тенденции в обществото, които са явни, които са безспорни, по отношение на които в обществото има консенсус да бъдат преодолени, се вземат радикални мерки в наказателния закон.
Такива в момента има за решаването на проблемите, които очертахте – и в здравеопазването, и в социалната дейност, по изтичането на пари от Здравната каса, по злоупотреби с помощни средства и още, и още. Тук темите са много.
Затова моето мнение е, споделял съм го и с главния прокурор на Републиката, да бъде създадена една работна група, която да се свърже с юристи – има прекрасни специалисти във факултетите на различните университети, най-вече, разбира се, в Софийския университет, сътрудничество с главна прокуратура, да бъде изработена една глава, която да бъде специализирана по този тип престъпление и деяние, да бъдат формулирани състави, които да бъдат по-високо наказуеми, които да бъдат квалифицирани състави и с тях да се работи. Да бъдат вкарани в затвора ефективно N броя хора за едно или друго престъпление, каквито те извършват, и то по тази глава.
Дотогава, докато това не се случи, докато обществото не тръгне с цялата си репресия, с всичките си възможности да преодолее тези злоупотреби, които са не за милиони, не за стотици милиони, може би за милиарди, ще си говорим само пожелателно и нищо няма да направим. Това е радикалното, силното, мощното средство. Никой няма да ни обвини в прекалена наказателна репресия, много сериозни и силни наказателноправни мерки. Това мисля, че ще бъде прието от всички политически сили. Никой няма да има възражение и ще видите как картината драстично ще се промени. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Шопов.
Вероятно има много по-различни мнения от Вашето, господин Шопов, но така или иначе всеки в тази Комисия и в Народното събрание има право на мнение. Това е Вашето мнение.
Други колеги?
Доктор Поповски, заповядайте.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми колеги, уважаеми председатели на двете комисии, уважаеми господин Министър, госпожо Заместник-министър! Тази реформа наистина е доста назряла. Говорим от много години и обществото наистина обръща внимание – тук даже цифрите, които са цитирани, мога да кажа, 244 милиона през 2000 г. е бил бюджетът на НОИ за хората с инвалидни пенсии, сега е 1 млрд. 700 млн. Но това, че хората стават много, пенсиите не нарастват точно поради тази причина. Професор Михайлов каза преди малко, че фалшивите пенсии вероятно са 5%. Според мен не са 5%. Те са много повече. А съм давал този пример, включително от трибуната – в едно плевенско село, 38 деца при едно джипи, 34 от тях регистрирани с епилепсия.
Знаете, че при децата III група е 350 лв., II група е 450 лв., I група е 930 лв. Ако считаме, че всичките тези деца са само с III група – с най-ниската пенсия от 350 лв., само там държавата загубва 10 хил. лв. в едно плевенско село. И когато ние ревизираме цялата тази система, този човек до мен няма да взима 320 лв. пенсия, а ще взима 600, защото той реално има нужда, а много други хора ползват тази система без да имат нужда.
Знам как в болницата. Аз съм клиничен специалист 27 години, казвал съм го също от трибуната, влизат хора във вътрешни клиники без въобще да са болни и излизат след пет дни с епикриза, че са диабетици на инсулин. Те не са виждали инсулин в живота си, дори се пият и „Сиофор“, дори нямат и лекия тип диабет тип 2.
Така че в България има тежки злоупотреби в тази система. Никой не знае колко процента са. Да си мислим, че са само 5%, не са.
Друг е въпросът как са организирани тези комисии в другите държави. Ние искаме да уеднаквим законодателството. Виждам, че този проект трябва до края на 2019 г. да бъде изпълнен. Там имам едно друго притеснение за Експертизата на работоспособността.
Лекарите, които имаме в България, колегите, които имат специалност по трудова медицина, работят основно в частния сектор. Как ще ги интегрираме да дойдат и да помогнат тук в тази оценка, която е много трудна и много важна, която трябва да се направи на втория етап след медицинската експертиза? И колегите са със специалност „Професионални болести“. Знаем колко са редки. В нашия институт има сигурно двама. Те в цялата страна сигурно са 50 човека, може би не са повече, а дали имат и толкова.
Така че тук ще имаме особена кадрова трудност да можем във втората част на експертизата да набавим тези колеги до края на 2019 г., които да помогнат във втората част на Експертизата на работоспособността.
Ние затова пледираме да се преработят всички ТЕЛК-ове колкото е възможно по-бързо, за да може хората, които са реално болни, да получават по-големи доходи. Това е смисълът на това, което правим и което каза и колегата Христов преди малко – да се правят протезите в България, да се инвестира, ако трябва, с някакво правителствено решение, да не зависим от внос и там да се получават реекспорти и това, което се получава с лекарствата. Много неща могат да бъдат направени в тази посока, защото хората ни, които са реалните бройки хора с увреждания, нямат общодостъпна среда навсякъде. Коментираме го, но не се прави от общини, от държава и така нататък и хората живеят един много труден живот с ниски доходи. В крайна сметка приравнени тези доходи спрямо другите доходи на държавата – заплати в обществения сектор, в частния сектор да не говорим, тези доходи са много ниски.
Това е смисълът. Просто трябва по-бързичко да се действа тук, за да се отсеят реално болните хора от тези, които спекулират в момента и живеят на гърба на системата. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря и аз.
Колеги, много Ви моля да се концентрираме върху Концепцията, защото всички тези неща, които ги казвате в момента, могат да бъдат оспорени по един или друг начин. Аз няма да ги оспорвам в момента. Мога да оспоря абсолютно всичко, което казвате, но целта на тази дискусия е да се концентрираме върху Концепцията, защото, ако продължаваме по този начин да водим дискусията, този законопроект, който се превърна в закон – Закона за здравето, който дава възможност на лекарите да влязат в тези комисии, може въобще да не заработи. Тоест, в един момент може да се окаже, че няма да има хора, които се занимават с Експертиза на работоспособността, с такъв тип заклинания и заплахи.
Съжалявам, че го казвам това нещо, но ми се ще да концентрираме и да акцентираме дискусията върху Експертизата на работоспособността, върху моделите, които са предложени, а от там нататък другите дискусии можем да ги водим, когато съответната тема бъде поставена в дневния ред.
Госпожо Клисарова, заповядайте – имате думата.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, доктор Дариткова, господин Министър, дами, заместник-министри, народни представители, гости! Аз искам точно да направя това – да върна разговора към Концепцията и по-точно към нейната философия.
В основата на философията на тази концепция са двете неща – че ще има отделно медицинска експертиза, и ще има отделно така наречената „Експертиза на трудоспособността“. Само че, само преди малко чух от представената презентация, че по методиката на СЗОК трябва да се съчетаят в една Концепция работоспособността и медицинската експертиза. Според философията на ICF – Международната класификация на функционирането, уврежданията и здравето, там пак също се съчетават работоспособността и експертизата на здравето.
Затова като философия искам да попитам: трябва ли да ги разделяме отделно, или може да има една единна мултифункционална, или както и да я наречем експертиза, в която да участват, разбира се, лекари специалисти, в която да участват и експерти от НОИ, или откъдето би следвало да бъдат? Това няма ли да доведе до забавяне, ако имаме две експертизи, няма ли да доведе до забавяне на решенията на Комисията и да усложни още така или иначе сложната процедура, от една страна, и, от втора страна, няма ли да поддържаме и две администрации? Може би към НОИ няма да е толкова скъпо – не коментирам финансовата страна на въпроса, но не знам дали ще улесним хората, които имат нужда от тези експертизи?
На второ място, искам да обърна особено внимание, че когато ние говорим от не знам колко години за електронно досие на пациента, за електронно здравеопазване, ами то тогава няма да има фалшификации – то просто ще го има, или ще бъдат намалени до минимум.
На трето място, което на мен ми се струва изключително важно, че в тази Концепция не виждам достатъчно как помагаме на хората с увреждания за тяхната интеграция? Защото, да, те имат степен на увреждане, степен на работоспособност, но, първо, трябва да ги обучим какво могат да работят, как да го работят, достъпна среда и съответно такива предприятия или работни места, насочени за тези хора.
Пак нещо в концепцията. Нека да има малко и за тези деца, за децата с увреждания – да бъдат насочени към дуалната система и още от 16 – 17-годишна възраст да бъдат насочени към правилните работни места, защото не като станат на 18 години да се чудим къде и как да ги отглеждат родителите им. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на професор Клисарова.
Колеги, имате думата.
Други мнения, изказвания?
Заповядайте, доктор Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Ще кажа и аз няколко думи.
Първо, да се обърна към господин Христов и колегите. Нека кажат дали съм права, или не, но мисля, че хората с увреждания нямат никакви претенции спрямо приложената към тях медицинска експертиза. От страна на лекарите едва ли имате някакви големи съществени забележки, тоест те са определили вида, определили са степента и са си свършили своята работа.
Ще Ви кажа защо го казвам. Мисля, че слабостта и това, което ние сме задължени на хората с увреждания, касае работата на Министерството на труда и социалната политика. Това е част от това, което трябва да свърши това Министерство в глобалния аспект на тази система за оценка на работоспособност. Така че Министерството – ето, Вие чухте в лицето на министъра, полагат усилия, координират се с Министерството на здравеопазването, но трябва да се знае, че те трябва максимално бързо да си огледат всички неща, които имат да свършат, да си подредят къщичката и да дадат това, което може да се даде на хората с увреждания приоритетно. Казвам, приоритетно!
Втората институция, която е важна, това е НОИ. Аз мисля, че и НОИ в своята работа също, определяйки помощите и пенсиите, а те работят предимно повече по документи. Мисля, че ако тези документи са точни, тоест НОИ са си и свършил голяма част от работата.
Говорейки, за медицинската експертиза, може би тук е това, което и господин Адемов каза – дали трябва да бъдат две комисии, или да бъде една. Вие виждате, имаше едно предложение преди да излезе документа с Концепцията и в хода на неговото обсъждане се предлага да има една мултидисциплинарна комисия. Мисля, че подкрепяйки това – казвам „подкрепяйки“, в лично качество, трябва да добавя и още нещо. Това е мултидисциплинарна медицинска комисия. Там влизат различни специалисти, за които се каза: как ние ще можем да ги включим в цялата тази система на медицинската експертиза.
Второ, препоръката в тези предложения беше да бъде към Министерството на здравеопазването. Аз все още се колебая и ми е трудно да кажа дали трябва да бъде към Министерството на здравеопазването, или към НОИ, но като здравен работник, мисля, че трябва да бъде към Министерството на здравеопазването тази комисия, защото НОИ има своята специфика. Там, колкото и лекари да има, те не са толкова много. По-скоро НОИ би трябвало да увеличи своята контролна функция, отколкото да се занимава с медицинската част. Лично аз така мисля.
Така че имаше още едно предложение – да бъде на едно гише и то пак да бъде към Министерството на здравеопазването. Знам, че в момента с изключително много ангажименти се ангажира Министерството на здравеопазването. Виждате, навсякъде ври и кипи по ред причини, но мисля, че медицинската експертиза трябва да остане действително в структурата към Министерството на здравеопазването. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на доктор Найденова.
Заповядайте, колеги.
Други мнения?
Реплика ли господин Христов?
Заповядайте.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Искам да уточня нещо. Аз напълно разбирам Концепцията, напълно разбирам, че има нужда от такава промяна, но в крайна сметка експертизата не е ли обвързана и с помощните средства, и с намирането на работа на тези хора? Защото, когато трябва да се вземат помощни средства, те отиват с ТЕЛК и с молба, която удостоверява, че имат нужда от това медицинско изделие. (Реплики извън микрофоните.)
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Дуплика.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Дупликата е чисто добронамерена. Състои се в това, че накрая медицинската експертиза на работоспособността завършва с определяне на това: къде не може да работи самото лице. Изброявайки това, имайки информацията, Бюрото по труда може да каже – да, имаме такива и такива свободни места, които стават за това лице, респективно съответните помощи. Въпросът е, че ние тези три институции трябва да ги свържем заедно. Там е целият проблем.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други мнения колеги?
Желаещи за изказване?
Не виждам от народните представители.
При мен са заявили желание за изказване – по реда на заявленията – господин Павел Савов, след това господин Васил Долапчиев, след това господин Минчо Коралски и доктор Холевич.
Заповядайте, господин Павел Савов и след това господин Васил Велев.
ПАВЕЛ САВОВ: Господин Министър, госпожи и господа народни представители! Искам да благодаря на всички Вас, че е възможна тази среща, на която да изкоментираме един много важен въпрос според мен, а това, е именно концепцията за работоспособността. Въобще никой да не заблуждава, че тази концепция е нещо второстепенно към наредба и така нататък. Ние сме пред един кръстопът – накъде ще поеме в момента социалната политика. Ще Ви кажа и защо.
До момента по един или друг начин ние се придържахме към един модел, който си върви от соца, по-добър или… – тук не коментираме. Оценяват ти увреждането, дават ти там нещо и това е. Оттук нататък обаче отиваме с тази концепция към модерния европейски модел. Отиваш на комисия, която оценява твоята работоспособност и държавата трябва да ти каже, както каза и господин Христов, от там нататък как ще се развиваш – дали ще бъдеш консуматор на социални помощи, или ще бъдеш производител и човек, който плаща данъци. Това обаче може да стане само и единствено чрез постиженията на науката, технологиите и така нататък.
Въпросът ми е такъв: тази комисия какви правомощия ще има, как ще изглежда и как в един момент държавата ще се ангажира за това, хората с увреждания да се върнат обратно в трудовия процес. Казахте, че хората с увреждания са болни. Не! В голямата си част те не са болни, но имат дефицити: двигателни, сензорни, други дефицити, които трябва да се каже ясно – ще можем ли да им помогнем на тези хора да се върнат обратно, или ще трябва да си търсят самите те начин.
Защо казвам това? Аз живея в един обикновен панелен блок на „Симеоновско шосе“ и мога да Ви кажа, че съвсем сам съм си слязъл с рампата, качил съм се на колата, докарал съм се тука. Е, трудно паркирах, ама все пак съм тука. Въпросът е, че в целия този процес участието на държавата е, нали... В нашата Асоциация има членове, както каза и господин Христов, които в момента са си намерили работа като IT-специалисти. Те също теглят кредити, за да си направят достъпен апартамента да излизат, защото вече има с какво да гарантират – с трудовите си договори.
Това е мое лично мнение, не ангажирам никой.
Без да знаем какво седи зад тази комисия, в която се оценява работоспособността, мисля, че просто ще отворим „кутията на Пандора“, защото тук седи вече етичният момент: колко може да поиска един човек с увреждане от държавата да инвестира в него, за да се върне той на трудовия пазар. Защото и това трябва да има някакви нормални рамки. Това, че човек има примерно увреждания, той не може да поиска някакви инвестиции само и само, за да може да отиде да работи. Трябва да се намери балансът. Това е въпрос, който е отбягван много с години и мисля, че започваме много дълъг процес. Това няма да се изчерпи с тази среща.
Последно нещо искам да Ви кажа и мисля да приключа, за да не Ви отегчавам повече. Чух нещо за национално представените организации. Нашата организация се казва БАРИС – нищо не даваме, нищо не раздаваме. Мисля, че вече е време, когато се говори за организациите, да се говори с конкретика – коя организация какво прави, за кой го прави.
Много ще се радвам, ако всички прегърнете идеята и да помогнете на хората с увреждания, защото те имат нужда от помощ, по-далече от политиката, защото в момента сме свидетели на това как благодарение на това, че Наредбата „Асистент за независим живот“ беше бутната в съда, в момента 500 човека в София с увреждания, които работят – над 90%, ще останат реално без асистенти. Това исках да кажа. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Савов.
Колеги, аз знам, че политиките за хората с увреждания са много, проблемите са много, но молбата ми е отново да се концентрираме и в рамките на регламента върху Концепцията, която предлагат колегите от двете министерства.
Господин Васил Долапчиев.
ВАСИЛ ДОЛАПЧИЕВ: Председател съм на Съюза на слепите в България, една от организациите със статут на национално представителна, член на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, орган с консултативни функции към правителството. Говоря от името на колегите – над 150 хиляди български граждани, с различен вид и степен на трайни увреждания.
Апелирам дебата да продължи, тъй като темата е много сериозна, много комплексна и трябва да говорим по нея. Опитите за бързи решения ще бъдат погрешни решения, само до това ще доведат. Благодаря за волята да не влошим статуквото, то и без това не е „цветя и рози“, много е далече от европейските стандарти и практики.
Позовавам се на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, която България ратифицира през 2012 г. – Вие, голяма част от Вас сте били за нея. Член 4 от този документ от нашето национално законодателство гласи, че държавите, страни по тази Конвенция, нямат право през своите политики за хората с увреждания да отнемат права. Дебело подчертавам, че нашето огромно опасение, участвайки в този дебат от много години насам, все повече и повече става ясна картинката, че в крайна сметка промяната ще доведе до отнемане на права. Това е Раздел четвърти в Конвенцията, който не е разписан, по който се мълчи засега.
Връщам се на медицинската част, само я маркирам.
Първо, радвам се, че тук аудиторията е доминиращо медицинска. На XII Генерална асамблея на Световния съюз на слепите имаше доклад на Световната здравна организация, който анализираше причините за нарастващото увреждане в световен мащаб. Това не е само наш проблем, че хората с увреждания нарастват. Много са причините, но една от първите, главните причини, която беше посочена в този доклад беше, че развитието на медицината допринася изключително много до увеличаване броя на хората с увреждания. Парадоксално на пръв поглед, но факт. Поради простата причина, че съвременната медицина позволява да се лекуват определени заболявания да се забавят и така нататък, докато преди това човек просто си умира. Но този човек става човек с увреждане и влиза в схемата на различни подкрепящи политики. От тук нататък проблеми много. Затова че нашият процент на хора с увреждания в България, около който се правят и доста спекулации, ако го третираме коректно, независимо, че е нараснал през последните години – макар, че цифрата от 2014 г. търпи и задържане като ръст и не е извън европейския стандарт в тази област, той даже е под нивата. Като го експонираме върху качеството на живот, стандартът в страната, качеството на медицината, възможностите за профилактика, за медикаментозно лечение и така нататък, няма на какво отгоре той да е по-нисък от средния европейския.
В тази част имаме две генерални опасения за медицинската експертиза.
Първо, да не стане така в България, тъй като в момента предстои и се пази държавна тайна преработката на Наредбата за медицинската експертиза – работят върху нея националните консултанти и аз бях там член, никой нищо не казва, ще се преосмислят медицинските стандарти в тази област и да не се окаже, че един човек без едно око или без един крак в България е с 35% степен на увреждане, а в Германия той е с 60%. Не бива да допускаме подобна различна оценка от медицинските стандарти, които доминират и са били досега база. Има какво да се изчисти в тази сфера. Някои заболявания трябва да отпаднат и така нататък.
Вторият момент, с който ще приключа темата медицинска експертиза. Отпадането на множествените увреждания, даване на доминант на едно увреждане и минимизиране, нулиране на възможността за второ евентуално и трето констатирано. Да, вярно факт е, че чрез подобен тип оценки на второ и трето увреждане се добавят 2, 3, 5% и се надхвърлят групи. Тази практика трябва да спре. Разберете, че ние сме „за“ всички негативни практики да бъдат преустановени или поне максимално минимизирани и да се завиши контролът. Това трябва да не се допуска, но, няма лекар, който да не се съгласи, че има увреждания и те, за жалост, не са малко, които водят по естествен път до пораждане на вторични заболявания, и то много тежки, които дават една коренно различна функционална картина.
Не случайно съществува термина „хора с множествени увреждания“ и няма как, за да можем да минимизираме групата, да изхвърлим възможността човек да получи оценка за второ увреждане, което да бъде оценено с необходимата тежест – говоря обективно, факт, това е чисто лекарски проблем, и да получи необходимата правилна медицинска оценка на степента на увреждане. Дотук с медицинската проблематика.
По концепцията за експертиза на работоспособността. Нов момент. Ние дълги години водим битка от оценка на неработоспособността, която е бариера за интеграцията, реализацията на хората с увреждания, да преминем към оценка на работоспособността.
Първият проблем, който възниква. Досега практиката и лесната оценка е, че имаше пряка корелация между степента на увреждането и степента на неработоспособност. Системата работеше много смазано, много добре. Сега обаче в концепцията няма грам яснота. Тя впрочем има три части.
Първата е оценка на правата на организацията в законодателството, втората част – проблемите, които са много коректно маркирани, има такива съществени в системата, и една трета част адски мъглява и абстрактна, с много високо ниво на абстрактност – от добри намерения да оценим човешката работоспособност, което е добро начинание само по себе си, но как това ще се случи, първо, говорим само за професионалните – ниво на образование, професионален опит, квалификация и така нататък.
Аз питам: по данните, които има в много официални документи, че те 90% от хората с увреждания не работят и все повече и повече няма да работят в бъдеще. Как ще ги оценяваме неработещите?
Следващото нещо. Не можем да оценим оценката на въздействието, в резултат на увреждането – каква е неговата лична депресия, лична човешка драма? Той може да има образование, може да има опит, но съответно в резултат на увреждането, примери много, когато различните хора реагират по различен начин и едните се мотивират за борба, за жалост, по-малкото, голямата част се отчайват – говоря за тежки форми на увреждания и така нататък, демотивират се – не само да се борят, да се реализират, а да работят. В Европа, средно говорим, за работоспособност. Къде ще работят тези хора? В Европа по официална статистика 15% до 20% максимум, отчитат развитите държави, да работят хората с увреждания. След като му оценим работоспособността къде ще го реализираме? И това, което коментираха колеги – помощно-технически средства на ниско ниво, ниско качество, проблеми със средата и така нататък, негативни стереотипни нагласи в работодателите. Много проблеми.
При анализа, който също е даван в официални документи, ще се ориентирам, но много е тежка темата и не можем да не говорим по нея. Тази група, за която коментираме, да оцените работоспособността – 30% е до осми клас образование – официални държавни данни; 45% е с хуманитарен общ профил, което нищо не значи – няма къде да се реализира, тоест тя самата е негодна да бъде вградена на пазара на труда, който има все повече и повече нарастващи изисквания към човешката работна ръка, защото трудовият пазар не е въпрос на социална политика. Работодателят те взема, за да му носиш ползи за бизнеса и така нататък, тоест един много съществен проблем: как ще стават тези оценки?
И върху четвъртата част, която я няма в тази концепция, това е: кои права ще се отнемат? След като изведнъж от неработоспособни български граждани ще станем, ама най-работоспособните български граждани. Какво ще стане с действащите права? Тъй като интимната мисъл, която прозира от 240 милиона, в Концепцията до милиард и 700 милиона нарастване разходи, плюс други разходи, по други елементи на социалните политики, в крайна сметка трябва да реализираме задачата поне в публичното пространство, и на нас заявена от високи представители на правителството, че около 600 милиона минимум трябва да се икономисат, задачата е тази. Ако това е задачата, животът на хората с увреждания в България няма да стане по-добър, уважаеми народни представители! Апелирам за разум! Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Долапчиев.
Господин Минчо Коралски е следващият изпълнителен директор на Агенцията за хората с увреждания. Молбата ми е да се придържаме към регламента.
Извинявайте, господин Коралски. След това, разбира се, че могат да участват всички желаещи, но приканвам Ви – представителите на институциите – Националният осигурителен институт, Агенцията за хората с увреждания вече има думата, Агенцията за социално подпомагане.
Заповядайте, господин Коралски.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Благодаря, господин Адемов.
Уважаеми госпожи и господа! Аз искам да върнем дискусията все пак върху темата, която разглеждаме и да се опитам да отговоря на някои въпроси дотолкова, доколкото съм участвал в разработването на Концепцията от самото й начало и съм свидетел на всички спорове.
Първо, защо трябваше да се раздели медицинската част от тъй наречената „социална част“? Трябваше да се раздели, защото ние вече ратифицирахме Конвенцията за правата на хората, която отрече медицинската част като водеща. Съгласно т. 2 на чл. 1 човек с увреждане не е човек, който има увреждане, а човек, който в резултат на увреждането среща прегради в своята реализация – социална, обществена и всяка друга.
Така че от тук нататък каквото правим, ние трябва да го правим, за да премахваме прегради, а не да издигаме прегради. От тази гледна точка старият модел на практика какво правеше? Една по същество медицинска комисия слагаше една дамга на човек с увреждане. Аз съм 100% с увреждане, господин Долапчиев, който говори преди мен и той е със 100%, предполагам, че колегата и той е със 100% увреждане. Говоря за трима човека, които на практика са несправедливо натирени като неработоспособни, защото аз не мога да си движа краката, понеже господин Долапчиев, който е бил и Ваш колега – не вижда, или колегата, който е спортист от световна величина, няма ръка.
От тази гледна точка разделянето на вида и степента на увреждане и неработоспособността ще премахне и това, за което говори в началото колегата депутат, че ти няма да отидеш при работодателя като неработоспособен, а отиваш като един нормален човек. Нормално е да те приемат като един нормален човек. Да, действително работодателите не искат да взимат, защото е една защита, която е направена за хора, инвалидизирали се в предприятието, да не могат да бъдат гонени. В резултат на това че са се инвалидизирали, се прехвърля върху всички хора с увреждания, които търсят работа и, естествено, всеки работодател казва: „Откъде накъде, всеки минава през изпитателен срок и мога да го уволня, ако не ми върши работа, а пък за теб трябва да мина една страхотна сага, минаваща през Инспекция на труда и така нататък“. Независимо че ние финансираме изграждане на работни места за хора с увреждания, работодателите не кандидатстват по тази програма, по тази причина.
Но всъщност, кога да работим за работоспособността, аз искам да обърна внимание на нещо, което е в Концепцията. В Концепцията е казано, че работоспособността се определя за определен вид работа. Няма такова понятие като „работоспособност“. Кажете ми на Стивън Хокинг колко му е работоспособността? Ще Ви кажа: 100%! Този човек, който е една икона, или може би е едно олицетворение на човек с увреждане, със запазен мозък, е най-добрият астрофизик на нашето време. Той не може да получи пенсия за инвалидност по простата причина, че той си е 100% работоспособен. Всъщност, това е смяната на парадигмата. От тук нататък да гледаме на човека с увреждане като на човек с възможности, а не като на човек, проблем на обществото, на семейството и всичко останало.
Когато става въпрос за пенсиите и това, за което се притесняват най-вече моите приятели – хората с увреждания, да не би случайно някой да каже: „Ето, ти можеш да чукаш камъни, можеш да носиш нещо, или нещо друго, и следователно няма да ти дадем пенсия“. Обръщам отново внимание, че човек се осигурява за определен вид работа. Когато ти се осигуряваш за определен вид работа и в резултат на тази работа не можеш да я вършиш, поради това че си инвалидизирал, затова ти се отпуска пенсия. Това е азбучна истина и всеки човек, който се занимава с осигурително право, го знае.
По същия начин стои въпросът тогава, когато търсим работа. Очевидно е, че ние не можем да кажем на човека в село „Ръгни колец“ – този хубав израз, да стане компютърен инженер, защото има квалификация, но той казва: „Компютърни фирми и компютър няма на 100 км около мен“ или „Няма къде да отида“. Очевидно е, че работоспособността на човек с увреждане, и то е записано в Концепцията, че когато става въпрос за търсене на работа, работоспособността ще се определя от Агенцията по заетостта, предвид неговата квалификация, умение и всичко останало за конкретна работа, която му предлага.
С това искам да премахна съмненията, че някой ще каже: „Абе ти можеш да работиш много работи, следователно няма да получаваш пенсия“. Както всеки човек, така и хората с увреждане, отивайки в Агенцията по заетостта, излиза от там с работа. Нормално е. И всеки човек с увреждане също няма да излезе оттам с работа. Но какво е човек с увреждане? Един счетоводител с ампутиран крак, който има 70% неработоспособност, какво му пречи на счетоводството? Всички филми, които гледате по телевизията, са пълни с компютърни гении на инвалидни колички, които разбиват всички информационни системи. На един часовникар какво му пречи това? Какво ни пречи например на мен и на Павел Савов да се състезаваме в автомобилното рали и в шампионата на България по автомобилизъм за хора с увреждания, или заедно да сме партньори в отбора по кърлинг на България? Лошото е, че сега в момента нямаме зала.
Следователно хората с увреждания са хора, които срещат прегради и тези прегради обикновено ги изгражда обществото. Затова, когато говорим как се използва работоспособността – да, ние ще използваме конкретната работоспособност, на конкретния човек, за конкретната работа, която ще му се предложи да работи или да го квалифицираме и всичко останало.
В заключение, за да не отнемам повече време, ще се върна към нещо, което всичко го казаха и аз искам отново да обърна внимание. Прословутата цифровизация на тъй нареченото „електронно правителство“. Всички колеги, които обиколиха Европа и видяха опита там, тъй като обикновено се казва: „Ама тука ще разкарваме човека от една институция в друга, втора, трета и четвърта…“. В другите страни – по на запад от нас, човекът не се разкарва, защото всяка една комисия може да изтегли всички документи и само по една молба на човека, тя може да изтегли документите и да обсъди всичко онова, на което той има право, да види за какво става въпрос, когато говорим за здравното досие, когато говорим за социални помощи и за всичко останало. И тогава човекът не се разкарва. Липсата на подобно електронно правителство – както разкарваме бизнеса с хартийки по канцеларии, по същия начин разкарваме хората с увреждане, разкарваме и майките с деца, поради тази причина аз мисля, че проблемът за разкарването не е проблем на хората с увреждане, той е национален проблем. Много се надявам, че решавайки го за всички, хората с увреждания също няма да се редят на опашки, също ще могат да минат на едно гише, но докато го нямаме това електронно правителство, очевидно няма как да заобиколим Агенцията по заетостта, Агенцията за социално подпомагане, няма как да подминем болницата.
Пропуснах нещо много важно за експертизата, което обсъждахме. Пак ще дам пример с мен, защото няма как да лежиш два месеца в една болница и излизайки от болницата, където, образно казано, са ми обърнали всички органи наопаки и са направили всички възможни изследвания, аз излизам с една епикриза, а след това трябва да отида на ТЕЛК комисия, която да ми каже вид и степен на увреждане, при условие че най-добрите специалисти, които се занимават с моите неврологични проблеми, са били в тази болница. Затова идеята беше, когато човек излиза от болницата, той заедно с епикризата да получи вида и степента на увреждане и просто да не се налага той вече да ходи на ТЕЛК комисията. Тоест ние да му спестим това ходене и от тук нататък вече да видим какви са неговите социални права. Така че в този дух бяха и заложените промени, които гласувахте съвсем наскоро, а и предстоят да бъдат обсъдени с нормативните актове, които са свързани с този двумесечен период, който беше даден по Закона за адаптиране. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Коралски.
Искам, колеги, да Ви предупредя още веднъж да не злоупотребявате с моята добронамереност – да не Ви прекъсвам, защото тази дискусия, както казах в самото начало е отворена, тази дискусия ще продължи и в Националния съвет за интеграция на хората с увреждане, така че ще имате възможност да изразите своите позиции и на други форуми.
Сега ми позволете да дам думата на доктор Холевич.
БОРЯНА ХОЛЕВИЧ (Сдружение на лекарите от ТЕЛК – София): Първо, искам да започна с една реплика на господин Коралски, последните му думи, че едва ли не епикризата, излизайки от болницата, може да служи като експертно решение. Не, не може. Затова, защото човек излиза – след като му се случи някаква злополука или заболяване, инсулт, инфаркт, от болничното заведение с така наречената „временна неработоспособност“, тоест той има право на една година – след тежко заболяване или травма, временна неработоспособност, за което получава болнични. И той не може да получава за едно и също заболяване болнични и инвалидна пенсия. Нали така? Да речем след един инсулт. Той след като бъде изписан – на петия, на десетия ден, колкото е болничното лечение, той има право на една година болнични за домашно лечение, рехабилитация, санаториално лечение, в което време състоянието може така да се подобри, че той изобщо да не стигне до инвалидизиране и човекът да тръгне на работа. Така че няма как да стане това нещо.
Сега по отношение на Концепцията. Тази концепция няма да реши нито един от проблемите на хората с увреждания, напротив, ще усложни безсмислено и ненужно експертизата. Това понятие „работоспособност“ е толкова общо и толкова неопределимо, тоест изобщо не зависимо само от увреждането. То зависи от възрастта, от квалификацията на човека, ако щете и от мързела му, или желанието му да работи и така нататък.
Експертизата трябва да определя онези условия, които биха навредили на човека. Всичко друго, човекът с увреждане, както по Конституция всеки български гражданин трябва да има право и да може да работи. Примерно, един епилептик не би могъл да бъде шофьор в градския транспорт, не би могъл да работи на стълба – това, което би му навредило. Всичко друго човекът защо да не го работи? Ако има съответното образование и квалификация, и желание, разбира се. Така че изобщо тези комисии по работоспособност, състоящи се от всезнаещи лекари по трудова медицина, които съм сигурна, че примерно не могат да различат болест на Пертес от болест на Чандлър, както аз не разбирам нищо от очни болести например, като ортопед. Каква експертиза ще дам? И къде ще ги намерите? В момента я има, я няма 400 души пенсионери в България по трудова медицина и много по-малко са тези по професионални заболявания. Кой е този млад лекар, който ще завърши и ще иде да работи за 500 – 600 лв., за санитарска заплата, в някакви трудови комисии? Това е абсурдно! После, ще ги подготвите за една година, но специалност в медицината се взема за три години, ако не Ви е известно, четири. Как ще вземат специалност за една година? И кой млад лекар ще тръгне да го върши това нещо?! Това просто няма да стане. Не е и работата на НОИ да определя работоспособността. НОИ си има лекари, които са със съответните тесни специалности, отговарящи на всички условия на експерти, защото условията са определени – години трудов стаж и така нататък, за лекар, който работи, взета специалност и пет години стаж по специалността. Тези лекари от НОИ ги имат тези условия. Те проверяват абсолютно всяко едно експертно решение на ТЕЛК и сега. Единственото място, където липсва какъвто и да е било контрол – и затова аз въобще не се учудвам, че може да има плевенско село с деца епилептици, са децата, където практически контрол няма. Само социалните, които нищо не разбират от медицина, осъществяват контрол.
Затова ние сме дали нашите предложения. Даже дадохме цялостен законопроект: какво да се направи в експертизата? Не знам дали някой го е погледнал? Сега пак го предоставих на доктор Дариткова. Контролът трябва да се завиши и да се въведе единна електронна система за нуждите на ТЕЛК и НЕЛК и евентуално Електронната здравна каса. Това ще реши проблеми. Проблемите на хората не са в медицинската експертиза. Те са в това, което се случва с тях след експертизата – липсата на социална политика след експертизата. Така предложената реформа нищо няма да реши. Абсолютно нищо!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Васил Велев е следващият, който е заявил участие в дискусията.
Заповядайте.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ (АИКБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря на ръководствата на двете комисии и на двете министерства за дискусията. Много е важен проблемът. Проблемът е сериозен и го има, и е добре да се обединим, ако може около това, защото чухме и мнение, че всичко е наред. Всичко е наред, а всъщност средствата са нараснали седем пъти и нищо не е наред. Никой не е доволен, освен тези които мамят, освен измамниците. Трябва да е точно обратното – всички да са доволни, а тези, които искат да крадат, да не могат да крадат.
Всеки четвърти пенсионер е с основна пенсия по инвалидност и всяка трета, новоотпусната пенсия е по инвалидност. Всяка трета! Тук се дадоха различни проценти и различни тълкувания. Трябва да се прави разлика между човек с увреждания и инвалидна пенсия, между човек с увреждания и неработоспособен човек. Като процент, хора с пенсии и с инвалидни пенсии, ние сме далеч над средното за Европейския съюз. Правили сме много внимателни проучвания. От две години и работим професионално чрез експерти. Тук е и доктор Георева. Аз бих Ви помолил да дадете думата и на нея, господин Председател, по късно, когато е удобно.
Това, за което говори народният представител господин Павел Шопов е част от проблема, че има сериозни измами, които са за прокурор. Това е част от проблема, това са половината от фалшивите инвалидни пенсии, да ги наречем. Другите не са фалшиви, другите са спазили законодателството инвалидни пенсии на трудоспособни хора, именно поради наслагване на различни увреждания. При това, които даже и не са увреждания, а са норма за възрастта, защото тези, които са по-възрастни чуват по-лошо, но това е норма, това е нормално. Има си крива, ако си в тази крива ти нямаш увреждания, нямаш отклонения. Не е така при нас, обаче. На всичкото отгоре се наслагват различни видове увреждания и се постига една инвалидна пенсия, спазвайки закона за трудоспособни хора. Тоест това е другата част от проблема, извън измамите.
Като резултат имаме огромно разхищение на средства и недостигане на средства за там, където е най-нужно – за реални хора с потребностите, за тяхната адаптация и интеграция, защото има пунктове по които, като че ли всички са съгласни, че трябва да се въведе модел за оценка на Световната здравна организация, ICF абревиатурата се използва. Никой това не го отрече. Тогава няма да има разлика между това – каква степен е в Германия и каква степен в България, при едно и също увреждане. Но има различия, очевидно по това дали да се раздели медицинската от трудовата експертиза, от експертизата на работоспособността. Даже и да е в една комисия, тези две експертизи трябва да се провеждат по различни методики, по различни принципи. Това като че ли е добре да се разбере, защото не е вярно това, което каза госпожата, преждеговоряща. Аз тук чух едни доморасли такива представи от други времена…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Велев, ще Ви помоля без квалификации в името на коректността.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Не, понеже тя направи квалификации.
Завършвам с това, че сме изучили много подробно европейския опит в това отношение. Там не само че има такова разделяне, има и разделяне на хората при оценката на работоспособността им по това дали те могат да полагат труд половин ден – от три до шест часа, или повече от шест часа. В случаите, когато могат да полагат частично труд, те получават частично работна заплата и частично пенсия. Добре е върху това също да се помисли.
Трябва да бъдат подкрепени и насърчени съответно тези, от които това зависи, да отварят такива работни места чрез подпомагане за адаптация на работните места, за да може тези хора да бъдат обществено полезни, да имат самочувствието, че създават стойност за целта, а съответно, ако те могат половин ден да работят, трябва половин ден да им се плаща пенсия. Затова трябва да бъде заделен ресурс – за да се адаптира работното им място, за да имат помощни средства, за да извършват определената операция също трябва да се предвиди ресурс. В това отношение средствата, които в момента се заделят, очевидно са достатъчни, ако те се разходват ефективно. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Велев.
Колеги, искам да направя едно уточнение. Това, което е записано в Концепцията и многократно се спомена тук – тези 245 милиона – 2000 г., и тези 1 млрд. 700 милиона – седем пъти увеличение 2016-а ли, 2017-а ли година, са некоректно сравнени. През 2000 г. законодателството е много по различно от това, което е 2017 г. Има много различни права, има Закон за интеграция на хората с увреждания след 2000 г., така че да сравняваме тези две числа е най-малкото некоректно, защото са несъпоставими базите за сравнение. Това трябва да е ясно. За съжаление, не е записано в Концепцията и това поражда усещането за атрактивност на това сравнение. Това не е в интерес на истината и затова си позволявам да направя този кратък коментар.
Думата пожела госпожа Адриана Стоименова.
Други заявки при мен на този етап няма. Ако някой желае, да заповяда. Дискусията е отворена – имаме търпение, имаме желание това да чуем различни мнения.
Сега давам думата на госпожа Адриана Стоименова.
АДРИАНА СТОИМЕНОВА (заместник-председател на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания): Благодаря, господин Председател, госпожо Председател, господин Министър, заместник-министри.
В момента текстът, който се разглежда на Концепцията не е одобрен и не е съгласуван с национално представителните организации. Както беше споменато, на 1 март имаме Национален съвет. За нас, четейки го, се различава и от варианта, който е изработен от работната група под председателството на госпожа доктор Султанка Петрова. Вътре бяха внесени, включително и мерки за борба с корупцията, за тези корупционни практики, за които говори господин Павел Шопов и господин Васил Велев.
Аз ще спазя трите си минути и ще кажа няколко основни неща, защото колеги от национално представителните организации вече говориха.
На първо място, не виждаме каква е ролята на Националния осигурителен институт, с цялото ми уважение, по отношение на оценката на работоспособността и определянето затова дали един човек може да работи, или не. Тук имаме една Агенция по заетостта, която все пак се грижи за квалификация, преквалификация не само на хора с увреждания, а и на други уязвими и неуязвими групи.
Също така Агенцията по заетостта е мястото, където да бъдат кумулирани работните места за хора с увреждания. За нас остава спорен фактът колко от обичайните работодатели са склонни да наемат хора с тежки увреждания, включително и ментални, колко работни места са създадени при обичайни работодатели?
Благодаря Ви, господин Хасан Адемов, че обърнахте внимание, че са несъпоставими цифрите от 2000 г. и от сега – 2018 г. Говорим за минимална работна заплата 2000 г. 90 лв., сега е 510. Сега е 510! За какви проценти, цифри и изследвания говорите, господин Велев, при положение че хората все по-често се разболяват и то от тежки заболявания като рак, диабет и чиято смъртност се развива в много по-големи и високи темпове.
Има много програми, които са за насърчаване на заетостта към обичайни работодатели по отношение на хората с увреждания и те не се използват.
Искам да обърна внимание на системата ICF, защото тя се споменава. В много от европейските държави тази система не е приложена в пълнота или пък въобще не е приложена. Със сигурност Световната здравна организация се опитва да въведе един универсален механизъм за оценка на увреждането, но той не може да бъде приет, защото всеки един човек има своите индивидуални потребности. Поради тази причина дори в Европейската комисия ICF не се прилага, или се прилага в много конкретни и частични моменти.
Тук трябва да допълня също така, че ICF-методиката е част от оценката на една функционалност в цяло. Тук не бих могла да се съглася с господин Минчо Коралски, с цялото ми уважение. Господин Коралски, има заболявания и състояния, в които един човек може да бъде напълно работоспособен, но чисто физически да не може да издържи един осемчасов работен ден.
Също така, с цялото ми уважение към господин Христов, той със сигурно е отличен спортист, но докато олимпийските игри – не е само една, а са две, това означава, че със сигурност има функционални дефицити, които така или иначе все още не могат да бъдат преодолени, така че да има наистина равнопоставеност между един човек с увреждане и един човек, който е без увреждане. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Стоименова, благодаря за Вашето мнение.
Думата е пожелал господин Иван Димитров – председател на Федерация „Спорт за хора със зрителни увреждания“.
Заповядайте.
С молба да не повтаряте това, което чухте досега.
ИВАН ДИМИТРОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Ще бъда много кратък.
Да, наистина Концепцията за реформа в тази сфера е важна, но тя трябва да бъде пълна и изчерпателна. Нещо повече, тази реформа надхвърля мирогледа и хоризонта на един управленски мандат, така че тук трябва и управляващи, и опозиция, и хората с увреждания – един от принципите в Конвенцията за хората с увреждания гласи, че „нищо за тях, без тях“.
Аз искам да кажа следното нещо. Тук много се говори за пенсиите. Нека дебело да подчертая, че тези пенсии, които са инвалидните, те не са пенсии по същество. Те са останали от ком-време, когато държавата е решила така, тоест тези средства се дават на хора с увреждания затова, че те имат увреждане. В цивилизованите страни тези пари не се казват „пенсии“, но те са финансови компенсации за увреждане.
Струва ми се, че тук малко се измества центърът и се говори единствено за пенсии, че човекът щом е в работоспособна възраст, той не трябва да получава пенсия. Както казах, на практика тези средства компенсират отчасти увреждането. Един пример давам. В Кипър има една такава норма, че всеки човек с увреждане – държавата гарантира триста и няколко евро, независимо от доходите, включително един милионер си ги получава. От там насетне, ако човекът няма възможност се прави и за транспорта оценка, и за комуникациите и така нататък.
Също така препоръчвам да се погледне опитът на близки до нас държави като Румъния и Сърбия – как там хората с увреждания получават тази социална подкрепа от държавата.
Другото, което ме смущава – експертиза на работоспособността като понятие. Това означава ли, че когато един човек с увреждане трябва да мине през такава експертиза – всеки един член на обществото трябва да мине на тази експертиза, тоест означава ли, че един човек, ако има два крака, две ръце и две очи, той може да извършва абсолютно всичко? Може ли да бъде и лекар, и полицай, и инженер? Съмнявам се, че е така.
В тази посока също според мен трябва много сериозно да се помисли, защото 28 години нещата единствено вървят сякаш към отнемане на и без това малките права, а права много трудно се добиват, но лесно се вземат, за справка – последните няколко години. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Доктор Георева, заповядайте.
ПЕТЯ ГЕОРЕВА: Благодаря, господин Председател!
Аз съм клиницист – да се представя на колегите, който работи в профилактиката и в превенцията на здравето на работещите. Бих казала, че в сегашния модел на експертиза на работоспособността и изобщо в експертизата на хората с увреждания, ние всички сме длъжници на тези хора с увреждания. За мен лично този модел е изчерпал своята ефективност и поздравявам в това отношение министър Петков, че е поел нелеката задача да прави предложение.
Какво е всъщност в тази Концепция различното и предложенията?
На първо място, предлага се промяна в методиката за вид и степен на увреждане, забележете. Защо? Методиките в европейските страни са подчинени на основен принцип – не се оценяват типичните за възрастта увреждания. В момента преглеждам работещи в предприятията – с 19 заболявания в експертните решения на ТЕЛК. Много от тези заболявания са типични за възрастта. Примерно 60-годишен с увреждане на слуха. Извинявайте, но това е нормално да има леко намаление на слуха на 60 години, дори да не работи при условия на шум, и други такива.
Второто предложение е на промяна на модела. Това е представена на възможност оценката на работоспособността да бъде по отделна методика. От опита ни при проучване на тези методики и работа по тях в европейските страни – Германия, Австрия, мога да Ви кажа, че това е отделна методология и оценка, която също се позовава на точно определени критерии. Без тези критерии ние ще имаме неравнопоставеност на хората с увреждания – ще заемат ли определени работни места, или не.
Третото, много съществено, което е представено за разглеждане, е въвеждане на биопсихосоциалния модел на ICF. Лично аз работих по модела и по въвеждането на този модел и как това – за съжаление, не бях готова със слайдове да Ви покажа – се прави в европейските страни. Този модел е много важен, за да може да не ощетяваме хората с увреждания и да направим цялостна преценка на всички възможни и необходими потребности, които имат те. В момента това липсва в страната. Поради това имаме ощетяване от гледна точка на хората с увреждания.
Не на последно място, изключително важно е тези модели и тези методологии да бъдат приети с консенсус, тъй като отсъствието на биопсихосоциален и въвеждането, отсъствието на методология по оценка на работоспособността, всичко това пречи на колегите, които се занимават на полето на експертизата. Освен това ощетява нашите хора с увреждания. Такъв модел има въведен във всяка една от европейските страни и бившите соцстрани по една или друга форма. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на доктор Георева.
Други заявени изказвания? Не виждам.
Преди да приключим, ако колегите от Министерството на труда и социалната политика и от Министерството на здравеопазването желаят да кажат няколко заключителни думи, имат такава възможност.
Заповядайте, господин Петков.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости и участници в дискусията! Позволявам си да се възползвам от тази възможност, за да благодаря за ползотворната дискусия. Внимателно слушах всички изказали се, чуха се различни гледни точки, което е съвсем нормално. Това ни дава възможност да продължим работата, защото тук имаше изказвания и посока, че Концепцията все още не дава отговор на всички въпроси, а тя трябва да дава този отговор, за да бъде база за по-нататъшната работа. Дискусията, както се разбра, продължава. На 1 март с Националния съвет за интеграция на хората с увреждания ще продължим тази дискусия, така че всички, които не са могли да вземат думата тук, ще имат там тази възможност.
Искам да приключа с това, че нашата цел при разработването на тази Концепция и тази реформа не е да отнемаме права, не е да намаляваме средствата, които се насочват към хората с увреждания, а да направим тяхното разпределение по-ефективно и по-справедливо.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на министър Петков.
Колеги, позволете ми да благодаря на всички, които участваха в дискусията – народни представители, социални партньори, хора с увреждания. Надявам се, че тази дискусия е част от общата платформа. Продължават дискусиите, за да може да се стигне до окончателно законодателно решение.
Благодаря Ви още веднъж, закривам заседанието.

(Закрито в 16,35 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛИ:
Хасан Адемов

Даниела Дариткова



Стенограф:
Красимира Коева