П Р О Т О К О Л

№ 8

от проведено редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографска политика на 7 март 2018 г. при следния

---

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Изслушване на министъра на труда и социалната политика относно напредъка по реализацията на приоритетите на Българското председателство на Съвета на ЕС (в изпълнение на т. 4 от Решение на Народното събрание от 1 декември 2017 г., (обн., ДВ, бр. 97 от 5 декември 2017 г.).
3. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 802-01-7, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2018 г. – обсъждане за второ гласуване.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването и Комисията по труда, социалната и демографската политика, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията по труда, социалната и демографска политика Хасан Адемов

* * *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден!
Откривам заседанието на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Дневният ред за днешното заседание е:
1 Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Изслушване на министъра на труда и социалната политика относно напредъка по реализацията на приоритетите на Българското председателство на Съвета на ЕС в изпълнение на т. 4 от Решение на Народното събрание от 1 декември 2017 г. – обн., ДВ, бр. 97 от 5 декември 2017 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 802-01-7, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2018 г. – обсъждане за второ гласуване.
Подлагам дневния ред на гласуване:
За – 19, против и въздържали се – няма.


Преминаваме към точка първа:
ОТГОВОРИ НА АКТУАЛНИ УСТНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА КЪМ МИНИСТЪРА НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Колеги от ГЕРБ, имате думата.
ГАЛЯ ВАСИЛЕВА: Уважаеми господин Председател, господин Министър, колеги! Въпросът ми, господин Министър, е по актуална тема и по-точно: по какъв начин предстоящите промени в Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания ще подобрят съществуващите към момента условия и ред за осъществяване на дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособления и съоръжения и медицински изделия? Какво от това ще допринесе за разширяване на възможностите за интеграция на хората с увреждания?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Василева, наистина Министерството на труда и социалната политика подготвя комплект от документи, свързани с актуализиране на списъка на медицинските изделия, помощни средства и съоръжения, лимитните цени или максималните размери и съответно промени в Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания.
В готовност сме да започнем обществени консултации на тези изменения в Правилника, като най-общо са насочени към промяна в реда за съответно предоставяне и използване на целевите помощи за закупуване на помощни средства, съоръжения и медицински изделия. Предложенията в Правилника са досегашният ред, при който лицето, което има установено право за придобиване на съответното помощно съоръжение или медицинско изделие, да получи съответната полагаща се целева помощ в пари и съответно да отиде при лицензиран доставчик и да закупи съответното медицинско изделие. Всъщност сега се предлага нов ред, който цели облекчаване на лицата, тоест намаляване на необходимостта да посещават многократно, както е сега, Дирекциите за социално подпомагане. Предвижда се директно разплащане от Агенцията за социално подпомагане с доставчиците на медицински изделия, като по този начин считаме, че ще имаме по-голяма сигурност в целевото разходване на средствата, които са целеви помощи, и съответно ще се подобри отчетността, тъй като в момента много често лицата не представят разходооправдателни документи за получените и вероятно изразходвани от тях средства.
Другата промяна, която предвиждаме в Правилника, е актуализиране на така нареченото „Приложение 7“, което предвижда медицинските условия и експлоатационните срокове на различните медицински изделия. Това е свързано с актуализацията на списъка по чл. 35, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания, където споделял съм и друг път, сме предложили допълване на списъка с три нови медицински изделия. Това са съответно инвалидни колички за деца, вертикализатори за деца с увреждания и в това приложение се дават медицинските условия и експлоатационните срокове за тези изделия.
Другото, което предлагаме, е лицата, които са навършили пълнолетие, които като деца са имали двустранно слухово протезиране, да получават целева помощ за двустранно слухово протезиране. По този начин считаме, че с предлаганите промени, в които ще добавим още нещо, се предлага отпускането на тези помощи да става по адрес на местоживеене на лицата, а не по постоянен адрес. Считаме, че с тези промени ще улесним хората с увреждания, които ползват и се нуждаят от медицински изделия и помощни средства, за да преодолеят функционалните дефицити и да имат достоен и независим начин на живот.
Това в общи линии са промените. Скоро предстои да бъдат обект на публично обсъждане.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Госпожице Василева, имате възможност за реплика.
ГАЛЯ ВАСИЛЕВА: Благодаря за отговора.
Ще очаквам с нетърпение да минат към обществено обсъждане, за да ги видим в цялост.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги от БСП за България, заповядайте.
Господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги народни представители, уважаеми гости! Моят въпрос, господин Министър, ще прозвучи малко по-концептуално, но мисля, че в тази Комисия трябва да отговаряме на такива въпроси.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Недялков, рубриката е „Актуални въпроси“. Ако концептуалният въпрос е актуален, имате думата.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Актуален е.
Точно сега, в момента в обществото върви дискусията около концепцията за реформиране на системата за експертизата на работоспособността. Тази дискусия предизвиква няколко въпроса, които са свързани с интеграцията между различните политики и законодателни инициативи, които са обещани и са част от дългосрочната визия на Министерството. Това са Законът за интеграцията на хората с увреждания, новият Закон за социалните услуги, а също така и обещанието за прилагане на пътна карта за съгласуваност на политиките и мерките за уязвимите групи.
Изведнъж се явява „нова регулация на достъпа до социалните плащания на хората с увреждания“, което някак си се разглежда без никаква връзка с другите заявени от Министерството политики през този мандат. Неслучайно съществува този въпрос: какви са целите, които си поставя Министерството с тази реформа? Защото достъпът до социални пенсии и до заетост на хората с увреждания като че ли се изолира като самостоятелен въпрос. Според мен това е напълно необосновано. Поне по мое виждане и виждането на специалисти в Министерството тези усилия не трябва да бъдат самоцелни, а да бъдат обвързани с последствията, до които водят – до всички тези неща, като нормативна база за хората с увреждания. Мисля, че бях ясен.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Недялков.
Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Недялков, благодаря Ви за въпроса. Ще се опитам да изясня каква е интеграцията, както Вие попитахте, между тези инициативи, които Министерството на труда и социалната политика вече е подело, защото имам възможност да казвам, че има работна група, която подготвя изменения в Закона за интеграция на хората с увреждания, която би трябвало до средата на годината да представи своите предложения. Те са свързани преди всичко със задължения, които произтичат от ратифицираната от България Конвенция за правата на хората с увреждания. Същевременно няма да кажа новина, само ще потвърдя, че се работи по Проектозакон за социалните услуги, който трябва да е готов до 15 октомври, съгласно разработена и вече утвърдена Пътна карта на дейностите по този Законопроект.
Предложена е и обсъждана е на 22 февруари пред Вашата Комисия и тази на здравеопазването Концепция за реформиране на експертизата на работоспособността. Къде е връзката? Медицинската експертиза всъщност е отправната точка за състоянието на лицето с увреждане – преценка на вида и степента на увреждане; доколко този функционален дефицит пречи на лицето с увреждане или не му пречи да изпълнява трудова дейност на работното място или професията си. Оттук – социална оценка индивидуализирана в максимална степен, за да определи съответно на какви помощи или интеграционни добавки лицето има право, какви медицински изделия и помощни средства. Съответно какво насочване за започване на работа и какви социални услуги има за лицето, за да се осъществи социалното му включване.
В този смисъл виждам тясна връзка между тези инициативи. Въпрос е наистина как във времето ще бъдат реализирани, защото експертизата на работоспособността с всички условности на въвеждането на това понятие, защото Законът в момента работи с „трайно загубена работоспособност“, съответно на практика ние предлагаме въвеждане на самостоятелна експертиза на работоспособността не като част от медицинска експертиза, както е сега за лицата в трудоспособна възраст, за да може да се прецени дали едно лице с увреждане е загубило или запазило своята трудоспособност и диалогът, разговорът, обсъжданията, които имаме с двете комисии в Народното събрание ще продължат с организацията на и за хората с увреждания, за да търсим оптималното решение. Мисля, че в обсъждането в парламента, пък и в диалога с организациите на и за хората с увреждания не се поставя под съмнение това, че трябва да се въведе биопсихосоциален модел и подход към експертизата, на който се базира и е разработена тази съвременна идеология, която е известна с абревиатурата ICF или класификацията на Световната здравна организация за човешката функционалност, здравето и уврежданията. Работим в тази посока това да е методологичната база. В много голяма степен е съобразена с потребностите на лицето, с нуждата то да взаимодейства с околната и обкръжаващата го среда така, че пълноценно да може да се включва.
На свое място идват специалния Закон за интеграция на хората с увреждания и Закона за социалните услуги, който трябва да предложи социални услуги, които да позволят социалното включване на хората с увреждания.
Така виждам връзката между тези няколко инициативи.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Недялков, имате право на реплика.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Благодаря Ви, господин Министър. Аз мисля, че точно в тази насока трябва да бъдат и усилията на Министерството в интегрирането на различните документи и нормативна база върху която се изгражда политиката точно с хората с увреждания, защото те трябва да имат както нормален достъп до социални плащания, така и нормален достъп до различни социални услуги и интегриране в обществото, а така също особено в пътя, по който е поето след обсъждането на Концепцията за реформирането на експертизата на работоспособността трябва да има и много солидна подкрепа на заетост. Именно там трябва да бъдат хвърлени усилията. Надявам се, че усилията ни ще бъдат съвместни. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Недялков.
Господин Министър, ако желаете дуплика? Не желаете.
Колегите от „Обединените патриоти“ ги няма. Използвам възможността да Ви кажа, че почерпката е от господин Поповски, само че той има ангажимент и няма как да присъства. (Шум и реплики.)
Господин Министър, позволете ми аз да Ви задам един въпрос. Всъщност това е въпрос, който постъпи от граждани в Комисията. Вероятно става въпрос за единични случаи или за недоразумение, но гражданите задават въпроса кога ще бъде изплатен втория транш по Наредбата за енергийно подпомагане. Имате ли информация да има такива случаи? Аз мисля, че този въпрос вече отдавна е решен, но има такива въпроси и затова искам да Ви задам този въпрос, за да мога да отговоря.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов, за въпроса.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, всъщност практиката в последните години, не мога с точност да кажа, но със сигурност миналата и тази или по-миналата и тази година е на еднократно плащане на цялата сума за така наречените „целеви помощи за отопление“. Бюджетът на Министерството на труда и социалната политика всъщност разчита така, че помощите да бъдат изплатени еднократно.
Вие сте напълно прав, че Наредбата позволява плащането им на два транша, но за миналата година съответно плащането е било еднократно на цялата сума. Както знаете това е за пет месеца – за отоплителния сезон, по месечна сума, която зависи, разбира се, от цената на тока. Мисля, че за миналата година беше 73 лв. месечно, така че сумата от 360-370 лв., закръглявам, беше изплатена еднократно на всички правоимащи лица. Тоест става дума за целевата помощ за отопление. Така че предстои лятото или началото на есента новото съответно кандидатстване и заплащане на целевите помощи.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Вероятно очакванията са и тази година да се реализират като други години, без да се съобразят с факта, че са получили цялата сума в края на миналата година. Благодаря.
Колеги от ГЕРБ – втори кръг въпроси? Не виждам.
Колеги от „БСП за България“?
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Въпросът ми е свързан с информация, която излезе в средата на миналата седмица. Тя е свързана с изграждането в 29 общини по процедура на Оперативна програма „Региони в растеж“, но понеже по начина, по който е формулирано Вие по един иновативен и координиран начин ще изпълнявате съвместно с МРРБ меките мерки по тази програма. Процедурата се казва „Подкрепа за деинституционализация на социалните услуги за възрастни хора и хора с увреждания“ по Оперативната програма като близо 41 млн. лв. ще бъдат инвестирани в изграждането на такава инфраструктура, свързана със социални услуги за лица с увреждания и възрастни хора.
Въпросът ми е свързан с това, че става въпрос за целеви средства, които ще бъдат отпуснати в 29 общини – най-вероятно на база на Националната стратегия, или на областните стратегии за социални услуги, и необходимостта от създаването на такъв тип социални услуги в конкретните общини.
Понеже в началото на миналия месец нашата парламентарна група в Закона за защита от домашно насилие въведе едно – ние ще го гледаме най-вероятно на Комисия, поставихме изискването в 28 областни центъра да бъдат създадени кризисни центрове, които да са на база на Националната програма за превенция и защита от домашно насилие, която изрично посочва, че необходимостта от създаването на такива кризисни центрове е голямо и тяхната бройка на територията на България не е достатъчна. В тази връзка въпросът ми е свързан: не би ли било добре по тази Оперативна програма „Региони в растеж“ да бъде предвидена и възможността за създаването и изграждането на такива кризисни центрове, а не само посочените, защото това също е свързано с подкрепата на деинституционализацията на социалните услуги за възрастни хора и хора с увреждания?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Клисурска – вероятно имате предвид предложените промени в ЗИД на Закона за домашно насилие?!
Господин Министър, заповядайте. Имате право на отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Позволете ми да започна отговора на Вашия въпрос малко по-отдалеко. През 2016 г. е приета Стратегия за дългосрочна грижа. В началото и по-скоро в средата на месец януари и началото на тази година правителството прие първия План за прилагане на Националната стратегия за дългосрочна грижа за периода 2018 – 2021 г.
Всъщност в този План са предвидени действия и мерки, свързани със създаване на 100 социални услуги, които са насочени към потребностите на хора с увреждания и възрастни хора зависими от грижа, като приоритетни групи в този План са изведени хората с умствена изостаналост, хората с психични разстройства, възрастни хора с деменция. Това са групи, които анализите на Агенцията за социално подпомагане показаха, че имат най-силна потребност, най-много чакащи за такъв тип услуги.
На тази база, на основата на анализ, който Агенцията за социално подпомагане направи в този План е предвидено да бъдат закрити 10 специализирани институции за хора с увреждания и съответно техните потребители да бъдат изведени от тези 10 специализирани институции и да бъдат настанени от нов тип резидентни услуги, които ще бъдат изграждани със средства по Оперативна програма „Региони в растеж“.
След като беше приет плана и след като бяха проведени разговори с Националното сдружение за общините в България, преди по памет десетина дни на първото заседание на Междуведомствената работна група по деинституционализация на дългосрочната грижа бяха утвърдени две пътни карти на услугите, които пътни карти показват точно къде ще бъдат изграждани такива услуги, както Вие казахте в 29 общини.
Това позволи на управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ да издаде насоки за кандидатстване и процедурата по кандидатстване съответно вече е открита, които Вие цитирате. Всъщност с 41 милиона Оперативна програма „Региони в растеж“ ще финансира изграждането на нови услуги. Това са преди всичко домове за грижи, в които всъщност ще бъдат настанени хора с увреждания и възрастни хора. А пък Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ ще финансира така наречените „меки мерки“, с които всъщност ще се осигури персонала, обучението, квалификацията на този персонал, така че да заработят пълноценно новите социални услуги.
Мисля, че по този начин давам отговор на конкретния Ви въпрос: защо всъщност чрез тази схема не могат да бъдат финансирани кризисните центрове, които Вие всъщност сте предложили с промени в Закона? Отново подчертавам, деинституционализацията на дългосрочната грижа – Националната стратегия за дългосрочна грижа и първият План за прилагане на тази Национална стратегия е адресирана конкретно към хора с увреждания. Подчертах: умствени разстройства, умствена изостаналост, психични болести и така нататък и възрастни хора, зависими от грижа. Особено голям интерес има от страна на общините за изграждане на домове за грижи за възрастни хора.
С ресурса, който Вие цитирахте, всъщност се предвижда в рамките на срока за изпълнение на този план, да бъдат развити и да започнат да функционират 100 нови социални услуги. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Клисурска, имате право на реплика.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Министър, благодаря за отговора, който дадохте.
Вие цитирахте стратегическите документи, на база на които държавата и съответно Министерски съвет и Министерството на регионалното развитие и благоустройството рамкира идеите, свързани с реализацията на Оперативна програма „Региони в растеж“. Въпросът ми беше зададен по този начин с оглед на това, че има друг стратегически национален документ и това е Националната програма за превенция и защита от домашно насилие, в която е фиксиран ангажимента на Министерския съвет, респективно Вашето Министерство по отношение на създаването на такива кризисни центрове за лица пострадали от домашно насилие.
В тази връзка се надявам на положителен отговор от Ваша страна, че трябва да помислим и в реализацията на подобни центрове в тази насока с такова съвместно финансиране на изграждането на такива центрове през Оперативна програма „Региони в растеж“, като меките мерки бъдат през Вашето Министерство.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Ще се възползвам само, за да подчертая – всъщност госпожа Клисурска цитира името на схемата „Подкрепа за деинституционализация“. В тази схема не е възможно да се реализира това предложение.
Принципно да, не мога да кажа от името на управляващия орган на Оперативна програма има ли заделени и предвидени средства за това, но кризисните центрове са недостатъчно и съответно трябва да се работи за тяхното увеличаване, за да може децата, които са в такава ситуация, да могат да получат своевременна закрила.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Министър.
„Обединените патриоти“ ги няма.
Господин Ерол Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Признавам си, че малко ме провокирахте с отговора на предишния въпрос, но споменавайки общини и споменавайки деинституционализация – и аз вързах двете неща. Няма да правя паралел, разбира се, защото наскоро излязоха едни смущаващи информации за лошо отношение към деца от страна на персонал в детските градини.
В системата обаче на социалните дейности на услугите има и работещи и функциониращи институции, които са на местно ниво по общини. Като пример мога да посоча Дневен център за деца с увреждания, центрове за настаняване от семеен тип, Център за обществена подкрепа и така нататък. Те са доста такива центрове.
Имайки предвид това лошо отношение аз няма да задам въпроса дали са взети превантивни мерки, или дали сте назначили проверка и не ми се ще Агенцията за закрила на детето примерно да действа като наказателен отряд, да провери на място. Но е може би добре чисто превантивно, използвайки контролните функции, които ги има и специалните дирекции и отделите за закрила на детето не точно да проверят, а да окажат необходимата подкрепа.
И така се оформя въпроса: взети ли са такива мерки да не се случват и да не се правят паралели като лошо отношение към деца в детските градини и лошо отношение към такива деца – без значение дали са с увреждания, или не в социалните центрове? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Господин Министър, имате право на отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Мехмед! Вземам си бележка да не бъда толкова пространен и обстоятелствен в отговорите, защото така провокирам нови въпроси, но ще се опитам да отговаря и на Вашия въпрос.
Да, наистина имаше такива случаи. Те придобиха гласност и съответно предизвикаха реакции от органите за закрила на детето. Макар че органите за закрила на детето са много на брой, аз лично не съм ги изброявал, но четох някъде, че са 17, във всички случаи са двуцифрено число. Само от Държавната агенция за закрила на детето, който е специализиран орган на Министерския съвет, може да осъществява контрол върху спазването на социалните стандарти за услуги за деца. Самата Агенция, както знаете, лицензира социалните услуги за деца и осъществява контрол.
Това, което беше поето от страна на ДАЗД, която е държавна агенция и второстепенен разпоредител към Министерството на труда и социалната политика, е да се извършват проверки във всички над 270 центрове за настаняване от семеен тип превантивно, за да се установи наистина дали се спазват тези стандарти, а не да се реагира постфактум на сигнали на случаи, на които бяхме свидетели в последно време.
Този ангажимент трябва да бъде изпълнен с наистина пределна мобилизация на контролния ресурс на Агенцията, който не е многочислен до средата на годината.
Същевременно Агенцията контролира и дирекциите „Социално подпомагане“ и в частност отделите за закрила на децата, които са към тези дирекции, които са много повече и които, както знаете, осъществяват на общинско ниво политиката по действията по закрила на детето. Така че социалните работници съответно които насочват децата към съответната социална услуга би трябвало и в тази посока са възприети действия за промяна в подзаконовата нормативна уредба, различните методики и така нататък, да бъдат много по-ангажирани със случая на всяко едно дете настанено в социална услуга чрез посещения, наблюдаване на развитието му, социална работа, промяна в мярката, тоест извеждане от този дом – защото това е временна мярка, връщането му в семейството, ако има такава възможност. Тоест, в тази посока върви промяна. Тя е на база на взети решения от Междуведомствената работна група по управление на процеса на деинституционализация на деца, която заседава преди около 20 дни, и тези промени вече са в ход.
Целта е ДАЗД да контролира съответно по-действено спазването на стандартните услуги на деца, а отделите по закрила на детето към дирекциите „Социално подпомагане“ да бъдат ангажирани с развитието на децата, настанени в резидентна грижа не само до входа, когато бъдат настанени, а и след това социалният работник да бъде съпричастен с тяхното развитие, да продължава социалната работа и да предлага съответно мерки за тяхното извеждане. И най-доброто за децата – да бъдат върнати отново в семействата. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Нямам дуплика. Благодаря, господин Министър, може би с леката уговорка, че лошо отношение не е задължително да е само от персонала към децата или потребителите на тази социална услуга, има и доста обратни примери – лошото отношение от страна на децата, настанени в такива домове, защото повечето от тях са и проблемни.
Но ми се щеше и Агенцията да преосмисли понякога и това отношение, защото на места се получават различни сигнали, различна информация. По-скоро го казах като оказване на подкрепа. И наистина да можем да овладеем там кризисни ситуации, защото в такива центрове доста често се получават и такива кризи. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Министър, желаете ли дуплика? Не.
С това приключваме процедурата по точка първа от дневния ред.

По точка втора, господин Министър, имате право да представите:
НАПРЕДЪКА ПО РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ПРИОРИТЕТИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ СЪГЛАСНО РЕШЕНИЕТО НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.

Бързам да Ви информирам, че информацията, която беше предоставена от Министерство на труда и социалната политика е разпределена, както се казва, раздадена на народните представители.
Заповядайте.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Писмената информация която разбирам, че е достигнала до Вас, ми позволява да бъда съвсем кратък в представянето на действията, напредъка, както сме записали в Българското председателство в областта на труда и социалните въпроси през изтеклия месец февруари.
Всъщност София беше домакин и в частност Министерството на труда и социалната политика на първото голямо събитие от календара на Председателството в нашата област. Това е Конференцията на високо ниво за бъдещето на европейските фондове на тема „Инвестициите в хората е пътят напред“, която беше проведена на 15 и 16 февруари в София и която по оценка на многобройните участници – над 350, е преминала много успешно и съответно резултатите от проведените дискусии всъщност са много важни за очертаване на бъдещето на инвестиране в хората на Европа след 2020 г., тоест за социалното измерение на разработената многогодишна финансова рамка на Европейския съюз.
Друго едно събитие, което с удовлетворение мога да споделя с Вас, в края на месец февруари на третия по време на нашето Председателство триалог или седмия триалог, защото четири такива триалога бяха проведени от Естонското председателство, беше постигнат пробив по Директивата за командироване на работниците, която знаете, че е едно политическо досие, което раздели страните – членки на Европейския съюз на Източна и Западна част. Трите институции – Европейска комисия, Съвета и Европейския парламент успяха да сближат позициите си и съответно да договорят балансирано пакет по предложения за споразумение, като задачата на Председателството осигурихме и на трите триалога максимално възможно представителство на ниво заместник-министър беше да запази общия подход на Съвета, който беше постигнат много трудно миналата година. Така че очакваме на 14 март ревизираното предложение да бъде утвърдено и съответно комисиите на Европейския парламент и всъщност да приемем, че вече ревизията на Директивата за командироване на работниците ще бъде финализирана като законодателно предложение, което всички отчитат като една голяма заслуга и голям успех на Българското председателство, защото Комисията не крие това, че много държи на това досие.
Надявам се, и в другите три досиета, които са на етап триалог, да можем да концентрираме следващите месеци ресурса и да постигнем напредък. Става дума за Европейския акт за достъпност, става дума за защитата на работниците от канцерогенни мутагени – пакета 2, по които също интензивно работим и съответно с поглед напред другата седмица предстои първия Съвет ЕПСКО.
В рамките на нашето Председателство на 15 март в Брюксел, в който съответно ще се гледа Директивата за препоръката на Съвета за Европейската рамка за качествено и ефективно чиракуване, с което също беше постигнато съгласие.
За съжаление, големите различия, които между държавите членки по Проекта на Директива за съчетаване на даване на личен и професионален живот не позволиха да включим тази Директива и да постигнем общо подход още на първото заседание на Съвета ЕПСКО. Тоест, преговорите продължават в работните групи с цел такъв общ подход да бъде постигнат за следващото второ заседание на ЕПСКО, което е през месец юни. Това е накратко. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Министър.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
РАБОТЕН ДОКЛАД – ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.

Колеги, по заглавието, § 1 и § 2 няма предложения.
Имате думата. Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона – „Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда“, § 1 и § 2 по вносител.
Който е съгласен да бъдат подкрепени, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се няма.
По § 3 има предложение на народните представители Надя Клисурска и група народни представители.
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, гости! С направените предложения в § 3 и по-следващите целим да постигнем по-добра равнопоставеност по отношение на осиновителите на деца и над петгодишна възраст, като в тази връзка предлагаме право на отпуск да имат осиновителите на деца над петгодишна възраст в размер на 90 дни в рамките на една година от момента, в който е настъпило осиновяването.
Предложението ни е обусловено, на първо място, от факта, че над 80% от децата – ние това сме го коментирали и по време на дебатите на първо четене – 80% от децата, които са в регистъра за осиновяване са над петгодишна възраст. По някакъв начин със сигурност това не е мярката, която ще доведе до поведе осиновявания, но се надяваме да постигнем равнопоставеност по отношение на това родителите, осиновили дете над петгодишна възраст да имат правото на определени дни отпуск, независимо от това, че детето е задължено да посещава училище, независимо от това, че Закона за училищното и предучилищно образование регламентира тази задължителност. В тази връзка сме се ограничили в рамките на 90 дни за ползване на този отпуск, който може да бъде ползван в рамките на годината, за да обхванем всички възможни аспекти на възможността му той да бъде ползван. От една страна в Закона за училищно и предучилищно образование Вие сте прочели мотивите предполагам, но заради стенографския запис и да бъдем максимално всеобхватни, затова ще ги повторя нещата, е регламентирана и самостоятелната форма на обучение на децата в домашни условия. Това в много от случаите, в които деца над петгодишна възраст са осиновени, имат необходимостта от този адаптационен период, свързан с връзката с новото семейство, както и адаптационен по отношение на това, че детето започва своя старт в една училищна среда.
В тази връзка регламентираме срока на ползване да се ползва и при тези случаи, в които детето е обхванато в самостоятелна форма в къщи още в самото начало на периода на осиновяване, както и ние много добре знаем, че ваканционния период на децата, независимо на каква възраст са, е 90 дни лятната ваканция.
Това също е възможност на родителите, осиновили дете над петгодишна възраст. Не сме го обусловили по някакъв начин в текстовете, както ги предлагаме, но това също е възможност в този период, в който детето е във ваканция да се ползва този 90-дневен отпуск.
В тази връзка са ни предложенията по § 3, които правим и следващите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Реплики, колеги?
Ако няма, аз искам под формата на реплика да задам няколко въпроса, както каза преди малко господин Недялков, от концептуален характер, но не са толкова концептуални, малко по-конкретни са.
Първо, този 90-дневен допълнителен отпуск, или както там беше наречен, не смятате ли, че противопостави родителите на деца, които са в семейства на осиновители и на деца, които са в семейства на биологични родители? Това е първият въпрос.
Вторият въпрос е важен въпрос. Вероятно знаете и ако не знаете искам да припомня и на останалите колеги от Комисията по труда, социалната и демографска политика, че Европейската комисия в момента разглежда и обсъжда Директива, която Директива ще даде възможност на всички родители на деца до 12 годишна възраст да ползват допълнителен отпуск в рамките даже и на повече от Вашите 90, а на четири месеца, като дискусията се движи между два и четири месеца, но това е отделна тема.
Вероятно, господин Министър, Вие може да предоставите повече информация по тази тема. Не знам дали в следващата седмица в рамките на ЕПСКО Съвета на министрите на труда в Брюксел няма да бъде разгледан този въпрос. Така че в този контекст, ако успеете да отговорите, ще Ви бъда благодарен.
Други реплики? Не виждам.
Госпожо Клисурска, заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Благодаря, господин Адемов.
Смятам, че отговорът на първия въпрос е, че по никакъв начин с така предложените изменения на Кодекса на труда и респективно на Кодекса за социално осигуряване няма да противопоставим нещата, свързани с правото на ползване на този отпуск на биологичните родители. Защо? Защото в 90% от случаите – аз съм сигурна даже и много по-голям процент, ако получим справка от Министерството на труда и социалната политика бихме били доволни, но биологичните родители много често целево, в рамките на три месеца използват правото на отпуск за отглеждане на дете още след раждането на своето биологично дете. Ползват отпуск за отглеждане на дете.
В тази връзка този отпуск, който ние въвеждаме за адаптационен период, кореспондира с възможността на биологичните родители към онзи период, който е от раждането на детето до двегодишната му възраст, да ползват такъв подобен отпуск и смятам, че това наше предложение за осиновителите на деца над петгодишна възраст не противопоставя по никакъв начин на биологичните родители.
По отношение на втория Ви въпрос аз благодаря за информацията. Щяхме да засегнем и тази тема, че се води такъв дебат, и се радвам, че точно във връзка с това наше предложение ние сме запознати…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Този дебат е отдавна, не е във връзка с Вашето предложение.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Коментарът ми не е във връзка с нашето предложение, коментара ми е във връзка с това, че намесихте темата днес точно във връзка с нашите предложения, а не че дебата се води отсега. Това имах предвид – общо-взето наистина четиримесечното предложение е за по-висок регламент, но тук пак обуславяме възможността на това родителите да ползват и във ваканционния период съответни дни, които горе-долу са обвързани с този 90 дневен срок.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Изказвания?
Заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! Първо, искам да декларирам, че съм в конфликт на интереси. (Реплики.)
Искам да Ви кажа, че имам опита на това, което ще говоря. Замислете се къде е било това дете досега, преди да бъде осиновено. Не му ли трябва период, в който да усети майчината, бащината, семейната грижа, дори да е било при приемен родител, дори да е било в Център за настаняване от семеен тип или в друга резидентна форма.
Защо казвам това? Защото колкото е по-голямо едно дете – казвам го на базата на личен опит, точно по-голям е периодът, в който то трябва да бъде приспособено към новото семейство. Казвам го, защото често се налага да смени училището, предучилищната форма; трябва да се адаптира към нови учители, едновременно да се адаптира и към новата семейна среда.
Неслучайно, без да съм бил тогава – отсъствах по здравословни причини, но мога да кажа, че този период от 90 дни е що-годе оптимален, за да се обърне внимание на новия член на семейството. Решенията за осиновяване са най-щастливите съдебни решения в България. Там се удовлетворява, от една страна, желанието на детето да бъде осиновено и желанието на едни родители, които искат да го осиновят.
Оттук нататък адаптивният период е много интересен и съществен. Той никак не е за изключване. Защо на родителите на петгодишно дете даваме 365 дни, а когато направи шест години, родителите като че из един път могат да го възприемат като по-голям човек. Това са въпросите, част от моето изказване и наистина са съществени, ако ги разберете отвътре.
В периода на осиновяване на едно дете, семейството търси, има и деца, които, как да кажа... При нашия син – ние го спряхме от осиновяване в чужбина. Той трябваше да бъде подготвен за осиновяване в чужбина, защото дотогава не е станало съчетаване между родителите и това прекрасно дете, което сега имаме. Извинете ме, че разкрих тайната на осиновяването. Все още се вълнувам от тези неща.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплики?
Ще вляза в ролята на човек, който репликира, иначе трябва да се изкажа. Разберете ме правилно, знам, че темата е натоварена с достатъчно голяма емоционална енергия. Знам колко е трудно да се адаптират такива деца, но искам да припомня нещо, което е факт. По-голямата част от осиновените деца в условия на пълно осиновяване са семейства на приемни родители. Тоест те са били в приемна среда. Това, първо.
Второ, преди малко си позволих да кажа, че има известно противопоставяне на децата в приемни семейства и на тези, които са в семейства на биологични родители. И децата, които се отглеждат в семейства на биологични родители, също имат доста проблеми. Например във възрастта, когато започва пубертета. Имат проблеми, когато има грипни ваканции и така нататък и родителите трябва да си останат вкъщи. Има много други проблеми, които са по-различни, разбира се, от проблемите на осиновените деца, но така или иначе и те имат проблеми.
Притеснението ми е да не създадем усещане за противопоставяне между едната и другата група. Тук дори не става въпрос за финансови параметри, става въпрос за философия, защото ако смятаме, че има потребност за адаптиране в семейства на осиновители, не смятате ли че има нужда от такъв отпуск примерно идва детето от провинцията на седем години и трябва да започне училище тук, в София. Как се адаптира това дете без такъв отпуск.
Разбира те ли, винаги може да има ситуации. Въпросът е да говорим на тази тема. Затова си позволих да репликирам, въпросът е да обсъждаме. Неслучайно е дискусията в Европейската комисия. Цялостната философия на този проблем е свързана със съчетаването на семейния и професионалния живот. Това е изключително важно и ако намерим оптималните решения в тази област, мисля, че ще бъдем на висотата на отговорностите на народни представители. Подкрепям философията на такова предложение, но съм притеснен от това, че може да противопоставим едните на другите. (Реплики.)
Госпожа Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Действително тази тема е много емоционална. Както каза и доктор Адемов, трябва да се разграничат емоциите от действителността. Преди години, мисля в Четиридесет и второто народно събрание, направихме промени в Кодекса на труда, поради тези причини, че родителите на осиновени деца трябва да имат възможност за адаптация, защото периодът по време на осиновяване не е достатъчен според някои осиновители.
Приехме промени в Кодекса на труда с и дадохме възможност работещите родители да имат право на платен отпуск в размер на 15 дни – става въпрос за 15 работни дни , или близо един месец за адаптация при осиновяване. (Шум и реплики.)
Презумпцията ни е да имат период на адаптация, като смятаме, че един месец е нормален. Отпускът е за сметка на работодателя. Тогава водихме големи битки с работодателските организации, защото целият този отпуск е за тяхна сметка. Може да се помисли за увеличаването на този отпуск, но Вие предлагате 90 дена и го бъркаме с обезщетението, което се полага от Национално осигурителния институт и влизаме в противопоставяне на децата, които се отглеждат до 18 години в биологично семейство на осиновителите.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Недялков, имате право на дуплика.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Мисля, че няма да създадем неравнопоставеност между хората, които естествено отглеждат децата си в семейството и тези, които са решили да осиновят дете с това, че едните ще получат 90 дни повече, защото ги получават в рамките на първата година.
Когато в едно семейство не се е родило дете, те са хора, които осиновяват. Тогава майката и семейството не са ползвали отпуск по майчинство. Не казвам, че това е компенсация, но това е възможност примерно родилите дете в семейството са ползвали такъв отпуск.
Неслучайно отпускът за осиновяване до пет години следва тази логика. Тази година се дава за осиновяването за пет години, за да се адаптира детето и семейството. Изключвам емоциите.
Трудно се осиновяват деца над десет години в България, но тук няма горна граница, над която това да се дава.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Госпожа Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Няма да бъда многословна, просто искам да Ви кажа няколко неща и по-скоро да Ви призова за размисъл. С предложените изменения и допълнения към Кодекса на труда се премахват някои неравнопоставености между различни осиновители, по-скоро осиновители на деца от различна възрастова група. С така направените предложения обаче ние не премахваме всички неравнопоставености. Затова смятам, че нашето предложение е добро и с това искам да Ви кажа, че в случая няма смисъл да го разглеждаме като предложение на представители от една политическа сила, защото, за съжаление, много често се случва така, че ни упреквате, че нашите предложения не са коректни. Тук по-скоро ми се ще да го разглеждаме в интерес на децата.
Съгласна съм с това, което коментирахме преди малко, че е важно да има дебат по темата. Затова Ви приветствам, все пак да избягаме от политиката и да се насочим повече към децата, защото в мотивите е посочено, че за 2017 г. са осиновени едва 50 деца. Изключително малко е. Може би тук е добре да го разглеждаме това предложение не като някакъв финансов стимул – изобщо не става въпрос за това, а за подкрепа. Ние да покажем, че подкрепяме хората, които, както казахме преди малко, все по-рядко се решават да осиновят деца над 5-годишна възраст, защото една голяма част са с физически увреждания, но да не влизаме в тази тема. Благодаря, Ви колеги и Ви приветствам да гласувате направеното предложение от нашата група. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Реплики, колеги?
Господин Гьоков, имате думата.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Ще бъда много кратък и ще се опитам да не повтарям това, което казаха колегите. Явно е, че с този законопроект узряха управляващите да направим така, че биологичните родители и осиновителите да са по-някакъв начин равнопоставени, поне що се отнася да отпуските по Кодекса на труда. Само че с тези предложения отново не правим тази равнопоставеност, защото ги ограничаваме до пет години. Няма да говоря за това, защото достатъчно казаха колегите. Само че, хайде да си направим една сметка – 50 деца осиновени, 50 родители ще ползват по три месеца – 150 месеца. Страшна загуба за българската държава, страшна загуба за работодателите – не знам за какво говорим. За мен не е без значение фактът, че нашето предложение е подкрепено от Омбудсмана на републиката, тъй като при нея, знаете, че тя е като отдушник на обществените проблеми и този проблем е поставян нееднократно.
Ще Ви прочета едно изречение от нейното становище: „Смятам, че с така направените предложения ще се (имам предвид предложението на Надя Клисурска и група народни представители) гарантира в пълнота правото на осиновеното дете да бъде отглеждано в спокойна, сигурна и пълноценна семейна среда, независимо от възрастта, на която е осиновено“. Пак казвам, за мен не е без значение мнението и становището на Омбудсмана.
Последното, което казвам, е, че аз съм сигурен, че ако сега ние днес не приемем това наше предложение в този му вид или, ако щете, в друг вид, но да предоставим на тези хора осиновители на деца над 5-годишна възраст някаква възможност за адаптация с осиновеното дете – ако не го направим ние днес в тази зала, или не го направим, въпреки че не сме го направили сега в залата на Народното събрание с гласуване, съм сигурен, че ако не утре, вдругиден, може би след година, но това ще бъде направено, както имаше съпротива първоначално и до две години, сега до пет, само че не мога да разбера защо трябва да прескачаме пропастта на крачки. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Други изказвания, колеги?
Искам да ме чуете внимателно! Ще Ви предоставя информация, понеже искахте информация. За тези, които през 2017 г. и 2018 г. са получавали обезщетения. Тук искам да отворя една скоба и да кажа, че осигурителна не се казва, господин Недялков, „майчинство“, а този, за който Вие говорите, се казва „бременност и раждане“. Така че разликата е съществена. Тази тема е много деликатна. Аз не искам да го казвам това, но се налага да го кажа, защото Вие цитирахте това.
Само Ви казвам, обезщетение за осиновени деца през 2017 г. са получавали 373 родители. Вероятно те са били в отпуск по Кодекса на труда. Говоря в момента за обезщетение, защото едва ли някой получават само обезщетение, а той няма как, ако ходи на работа, да ги получава тези обезщетения. От 373 осиновители, 271 са на деца до 2-годишна възраст. Между две и пет годишна възраст са 102-ма. Тук няма да коментирам причините, част от тях бяха казани преди малко от госпожа Желева. Над пет години няма нито един осиновител, който да е получавал обезщетение – 2018 г. – 420 родители, до 2 години – 300, между 2 и 5 години – 120, над 5 години – няма. Няма и осиновени деца. (Реплики.)
Те са малко – то има, ама са малко.
Защото казвам тази статистика?
Първият въпрос, който има нужда от своя отговор е: дали не осиновяват деца над пет години само затова, защото нямат право на отпуск или нямат право на обезщетение? Въобще не съм сигурен, че това не е така. Едва ли някой осиновява деца, за да има право на отпуск и съответно да получава обезщетение. Дали няма други психологически бариери в обществото, които пречат да се осиновяват деца, които преди малко госпожа Желева каза – или са с увреждания, или са, хайде да го кажа направо, от ромски произход. Ако разсъждаваме в цялост по този проблем, може би ще стигнем до други изводи. Това беше моето изказване.
Реплики?
Заповядайте.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, моята реплика към Вас е в това естество. Дори да има един родител, който да осинови след пет години дете, трябва да бъде подкрепен. Разберете ме, всеки един човек останал тук в България трябва да намира що-годе основание в законите, които ние приемаме, да получи достатъчно време, да обърне на това дете, което е над 5 години. Знам много добре целия процес. Моят син е станал сирак на 6 години. При него съдбата е друга, но и такъв човек трябваше да направя всичко възможно, за да остане в България. При мен това, че няма да имам отпуска, или съпругата ми няма да има отпуска, въобще не ме интересува. Ние сме направили адаптацията. Но ето, дори и да се намерят други такива родители, трябва да ги подкрепим. Много е трудно след 5 години да пожелаят дете. Говорил съм с много хора и го знам това като една анкета на общественото мнение. Така е. Вие сте прав, но дори и един да има, нека да има подкрепата, че и за над 5 години има дни отпуска, с които да осигурим адаптация на детето. Това ми е молбата.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: За голямо съжаление в социалното законодателство, а и не само в социалното, съществува един така наречен синдром на границата. Винаги има някаква граница, която стига до този един човек, за който Вие говорите. Разбирате ли?
Съгласен съм с това, което казвате. Това, с което не съм съгласен е, че към аргументите за напускане на страната, прибавяте и този аргумент. Има достатъчно други аргументи. Сега не ми се иска точно ние да прибавяме други аргументи. (Реплика извън микрофоните от народния представител Милко Недялков.)
Колеги, имате думата.
Изказвания? Не виждам.
Вносителите – някакви бележки, господин Министър?
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Мисля, че дебатът беше много изчерпателен по повод предложението, което се внася от госпожа Клисурска и други народни представители. Нашите притеснения са, че ако се приеме това предложение от една хипотеза, доказана – на дискриминация, имам предвид решението на Комисията за защита от дискриминация, можем да се озовем в друга такава хипотеза. Личната история, която сподели господин Недялков, тя наистина мисля, че всеки от нас по някакъв начин засегна дълбоко, но принципът на равнопоставеност, който знаете е един от принципите на осигуряването в Кодекса за социално осигуряване, трябва да се придържаме към него. Това е моят коментар.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Колеги, аз се опитах да предизвикам тази дискусия, не знам дали съм успял. Сега вече трябва да подложим на гласуване това предложение. То всъщност се повтаря в други текстове, почти същото или с малки промени.
Който е съгласен да бъде подкрепено предложението на народните представители Надя Клисурска и група народни представители, моля да гласува.
Предложението на народните представители по § 3.
За – 9, против – 1, въздържали се – 10.
Не се приема предложението.
Подлагам на гласуване предложението на вносителите за § 3.
Който е съгласен да бъде подкрепен § 3 по вносител, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Консенсус, приет е § 3 по вносител.
По § 4 има предложение на народните представители Надя Клисурска и група народни представители.
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, гости! Предложението по § 4, общо взето е последователно, с оглед на направените и изложените мотиви по § 3. Това, което искам да добавя по отношение на аргументацията ни във връзка с възможността на осиновители на деца над 5-годишна възраст да ползват такъв отпуск и това, че в никакъв случай според нас и със сега действащите текстове, които въвеждаме, не смятам, че с тези предложения, които са по вносител, правим и допускаме абсолютна равнопоставеност. Напротив, смятам, че с нашите предложения тази хипотеза на дискриминация, за която беше споменато по § 3, може да бъде изчистена и пак не в пълнотата, в която би трябвало да гоним по отношение на така направените предложения.
Много благодаря, господин Адемов – господин Председател, за точната информация, че в действителност, когато говорим за отпуските за бременност, раждане и осиновяване по чл. 163 от Кодекса на труда, в никакъв случай тук целта не се покрива напълно с отпуска по 164б, както го въвеждаме и така, както правим нашите предложения. Ние сме съгласни с Вас, но възможността да въведем такъв отпуск, в който действително осиновителите на деца над 5 години и да не засегнем биологичните родители, независимо че целево по чл. 163 не попадаме в хипотезите на 164б, смятам, че ще допуснем по-голяма равнопоставеност и не по хипотеза на дискриминация, а точно обратното – хипотеза на по-справедливото решение. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Реплики, колеги?
Госпожа Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Параграф 4 се отнася за отпуск при смърт или тежко заболяване на родител или осиновител. Няма нищо общо с това, което дискутирахме преди малко в § 3.
Така че аз моля, вносителите да се придържат стриктно към предложенията по съответния параграф. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други реплики? Не виждам.
Госпожо Клисурска, дуплика.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Убедена съм, че всички тук в тази зала напълно разбираме дискусията и дебата в същността на това, което искаме да направим и същността на това, което искаме да постигнем.
Взех думата по отношение на това, че по § 3 вече бях направила изказване. Смятам, че действително е важно тези неща да ги изчистваме тук, в тази зала, и да стигнем до едно консенсусно решение по отношение на това кое е по-доброто, по-справедливото, по равнопоставеното и коя хипотеза дискриминира повече. В тази връзка са и нашите предложения. В следващите параграфи ще взема отношение по някои от тях.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Надя Клисурска и група народни представители по § 4.
Който е съгласен да бъде подкрепено предложението, моля да гласува.
За – 9, против – 1, въздържали се – 10.
Не се приема предложението.
Подлагам на гласуване § 4 по вносител.
Който е съгласен да бъде подкрепен § 4, моля да гласува.
За – 19, против – няма, въздържал се – 1.
Параграф 4 по вносител е приет.
По § 5 няма предложение.
Вносителите? Референтите? Няма.
Който е съгласен да бъде подкрепен § 5 по вносител, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се § 5.
По § 6 има предложение на народните представители Надя Клисурска и група народни представители.
Госпожо Клисурска?
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Надя Клисурска и група народни представители.
За – 9, против – 1, въздържали се – 10.
Не се приема.
Заповядайте, госпожо Капитанова.
БОРЯНА КАПИТАНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Използвам случая, че в § 6 изменяме чл. 352, ал. 1 от Кодекса на труда и във връзка с изменението на т. 4, отнасяща се за ползваните неплатени отпуски, искам да Ви обърна внимание, че в действащите точки 2 и 3, използвам термина „ползуваните“. И в тази връзка е моето предложение за редакция – в точки 2 и 3 думите „ползуваните“ да се заменят с „ползваните“, защото в четвърта „ползуваните“ става „ползвани“.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: „Ползваните“ са. (Реплики извън микрофоните.)
„Ползваните“! Хубаво, гледали сте го, ама ето го.
Това е технически въпрос, който може да го решим и то е техническа редакция.
Подлагам на гласуване § 6 по вносител с уговорката, ако има проблеми в това, да ги изчистим тези неща.
За – 20, против и въздържали се – няма.
„Преходни разпоредби“.
Има предложение от народния представител Надя Клисурска и група народни представители.
Заповядайте, за срока.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Предложението ни по § 7 е свързано с изменение на думата „юли“, която да бъде заменена с „април“. Смятаме, че с приемането на Закона в рамките на месец март, както предполагам ще се случи, не е пречка Законът да влезе в сила от 1 април със започване на второто тримесечие, а не както е предвидено в Законопроекта – със започване на третото тримесечие.
Отстраняването на посочената несправедливост не е необходимо да бъде отлагана толкова далеч във времето. Посочената необходимост от промяна на подзаконовата нормативна уредба, която урежда реда, условията и необходимите документи за ползване на отпуските при осиновяване и за изплащане на обезщетение по време на ползването им, може да бъде извършена в рамките на по-разумни срокове, тъй като съществува практиката на ползването на този вид отпуск и към настоящия момент за осиновителите на деца от 2 до 5-годишна възраст.
Влизането в сила на Законопроекта от 1 април ще бъде справедливо към така наречените „заварени случаи“ посочени в § 7, след това и в § 14, в които срокът за използване на отпуските по Кодекса на труда не е изтекъл или съответно е изтекъл, тъй като те до момента на промените са поставени също в хипотезата на дискриминационно положение, но и към вече приетите изменения ще им бъдат създадени редица трудности. Прекъсването на отпуск само няколко месеца след осиновяването на детето ще доведе до редица проблеми – по-бавно адаптиране на детето към новата среда, посещение на детска ясла, което отново променя средата, връщане на работа на осиновителката само за няколко месеца.
Смятам, че с приемането на настоящите изменения трябва да се водим от мотива за създаването на условия за пълноценно отглеждане на осиновените деца и насърчаване на осиновяването на деца в различни възрасти. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Вносителите по това предложение?
Господин Министър?
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Клисурска, и ние искаме Законът да влезе по-бързо в сила, но предложението, смея да кажа, за 1 април е нереалистично, защото, да приемем, че в рамките на месец март Законът бъде приет и обнародван, ние в мотивите сме подчертали, че са необходими промени в две наредби – два подзаконови нормативни актове, а това е Наредбата за работното време, почивките и отпуските и Наредбата за паричните обезщетения от държавното обществено осигуряване.
Вие добре знаете, че по Закона за нормативните актове всеки един проект на нормативен акт трябва да мине обществени консултации – 30 дни, трябва да мине междуведомствено съгласуване преди внасяне в Министерския съвет – 14 дни, и като сложим и другите срокове, считаме, че датата 1 юли, която е предложена за влизане в сила на измененията в Закона, е реалистична.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Малакова.
СНЕЖАНА МАЛАКОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
От името на Националния осигурителен институт категорично се противопоставяме със скъсяването на срока за влизане на промените в Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване, като освен изложените от министъра на труда и социалната политика мотиви, бих помолила да се съобразите и с обстоятелството, че Националният осигурителен институт комуникира с осигурителите, тоест получава данни за изплащане на паричното обезщетение по електронен път, при условие че липсва приетият подзаконов нормативен акт, който да регламентира формулярите, образците, формата на данни, по които да се подават тези данни, свързани с правата на осиновите, няма как да се реализира този обмен.
Националният осигурителен институт има опита и може да започне работата по изграждане на системата в частта, която зависи от него, но нека не забравяме, че 80% от осигурителите – говорим за няколкостотин хиляди осигурители и самоосигуряващи се лица, ползват софтуер, разработен от външни изпълнители, тоест дообогатява се софтуерът за работни заплати и управление на човешките ресурси. Съгласете се, че такива частни субекти, каквито са изпълнителите на софтуерни решения, няма да предприемат действия по промяна на своите софтуерни продукти преди да има нормативно основание за това, респективно, преди да са приети съответните подзаконови нормативни актове.
Така че за нас наистина датата 1 юли е една приемлива дата за започване прилагането на приетите промени.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Надя Клисурска и група народни представители.
За – 7, против – 1, въздържали се – 12.
Не се приема.
Аз имам няколко въпроса към вносителите по този текст.
Първо, § 7 в „Преходните разпоредби“, тоест Вие предлагате „Преходни разпоредби“ в основното тяло на Закона, а в основното тяло на Закона няма хипотеза за това, което се предлага в този ЗИД, тоест тази преходна разпоредба трябва да бъде към ЗИД-а, а не към основното тяло на Закона, където са „Преходни разпоредби“. Това е първият въпрос.
Вторият въпрос е, че тук казвате, че „не е изтекъл към 1 юли 2018 г.“, става въпрос за заварените случаи. Какво означава към 1-ви – 1-ви влиза в хипотезата на… Къде се разбира, че влиза. Вие няма да го тълкувате, ще го тълкуват други.
По какво се разбира „към 1-ви“, дали влиза 1-ви? Знаете, Кодексът за социално осигуряване тръгна към стария вариант, защото там беше фиксиран и е фиксиран срокът сега в новия Кодекс за социално осигуряване. Фиксиран е, да кажем, за втория стълб – родените след 31 декември 1959 г.
Можем ли да направим такъв текст, примерно за случаите след 30 юни 2018 г., за да не изпуснем датата 1-ви. Защото, вярно е, че вносителите тълкуват към 1-ви – чий 1-ви влиза? (Реплики извън микрофоните.)
Нали знаете, че като започнат други хора да тълкуват този текст… (Реплики извън микрофоните.)
Ако греша, поправете ме. Аз поставям въпроса. (Реплики извън микрофоните.)
„До 1 юли включително“ – може ли да напишем, или не може?
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Аз предпочитам юристите да вземат отношение по поставения от Вас въпрос.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз така предпочитам.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: За мен към 1 юли означава, че към 1 юли се преценява дали съответното лице му е изтекъл отпускът, не е изтекъл, но нека госпожа Капитанова или колегите Малакови да вземат отношение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Юристите?
Заповядайте, госпожо Малакова.
ПЕТЯ МАЛАКОВА: Идеята на разпоредбата на ал. 1 е да се види лицата – на 1 юли, което означава, че би могло да се допише думата „включително“, да се прецени на 1 юли те в какъв вид отпуск се намират и дали се намират в отпуск.
Ако са в някои от посочените видове отпуски, които са за бременност, раждане и отглеждане на дете – на 1 юли, те ползват права на основание първата алинея. Ако отпускът, който са ползвали за бременност, раждане или отглеждане на дете е изтекъл преди тази дата, тоест на 1 юли те не са заварени в някои от съществуващите към момента видове отпуски, те ползват права по втората алинея.
Така че от тази гледна точка за нас е важно да се разбира датата 1 юли, че тази – датата, конкретната, на която се преценяват правата, защото това е датата на влизане в сила на Закона. Може би с добавянето на думата „включително“…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тоест Вие държите на текста на вносителя, това ли да разбирам?
ПЕТЯ МАЛАКОВА: Не, не. Би могло да се добави думата „включително“.
НАДЯ КЛИСУРСКА: До 1 юли включително, това е падежната дата, тогава се преценява какви са случаите… (Реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля Ви.
Преди малко госпожа Петя Малакова каза нещо много важно – то е записано в Проекта, че Законът влиза в сила от 1 юли – от 1 юли влиза Законът в сила, тоест от 1 юли ги имат правата, ако не са в хипотезата на заварените случаи. Ако са в хипотезата на заварените случаи, тоест до 30 юни – но това е мое тълкувание, дали се разбира по този начин от текста? (Реплики извън микрофоните.)
Заповядайте, госпожо Капитанова.
БОРЯНА КАПИТАНОВА: Благодаря.
Искам пак да уточним. Срокът е изтекъл до 1 юли 2018 г., включително. Първата хипотеза – чл. 163, отменените, сега действащите текстове. А този допълнителният – изчисляването на отпуска, който ще е по чл. 164б: откога ще почне да тече този срок? Пак ли от 1 юли 2018 г.?
ПЕТЯ МАЛАКОВА: В първата алинея срокът на ползваните отпуски не е изтекъл. Лицата се намират в разрешен отпуск, примерно за бременност и раждане, или за отглеждане на дете. Дете на година и шест месеца е осиновено през месец март, тази година. То се намира в момента по действащото законодателство в разрешен отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст, тоест разрешеният му отпуск е от 1 март до 1 септември, или как се падат тези шест месеца? През месеците март, април, май и юни лицето, на основание действащото законодателство, получава отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст в размер на 380 лв. На 1 юли, на тази дата – 1 юли, влиза в сила новият закон, който предвижда по благоприятни разпоредби. Ние затова искаме да видим. Това лице на 1 юли се намира в стария вид отпуск, използвало е четири месеца, Законът няма обратна сила, но занапред той може да се възползва от новите по-благоприятни разпоредби и тогава ще подаде заявление, считано от 1 юли, на него да му се разреши отпуск в размер на осем месеца – на практика ще ползва, което е разликата до 365 дни по новия ред, и ще получава от 1 юли разрешен отпуск и обезщетение при осиновяване на дете – осем месеца, 90 на сто от неговото възнаграждение. Това е идеята.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Последно, текстът?
ПЕТЯ МАЛАКОВА: Затова датата ни е важна – 1 юли.
БОРЯНА КАПИТАНОВА: Последно ще изчета редакция на алинеи 1 и 2, как ще звучат като редакция на Комисията:
„Работничките и служителките или лицата, на които отпускът поради осиновяване на дете по отменените ал. 6 и 11 на чл. 163 и по ал. 10 в редакцията й до влизането в сила на този закон или по чл. 164 не е изтекъл до 1 юли 2018 г. включително, от тази дата имат право на отпуск по чл. 164б, ал. 1, 2 и 3 за остатъка до 365 дни, но не по-късно от навършване на 5-годишна възраст на детето.“ (Реплики извън микрофоните.)
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Извинявайте, господин Председател. Ако употребим понятието „до 1 юли“, то това значи, че не се включва 1 юли. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: От 1 юли влиза в сила Законът. (Реплики извън микрофоните.)
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Точно така. А и от тази дата той преминава в новия закон. (Реплики извън микрофоните.)
Така е в предложението, господин Генов. Затова държа да остане предложението. Честно Ви казвам, този път държа за предложението. (Реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля Ви.
Последно, някакви бележки към това, което беше прочетено от госпожа Капитанова.
Вносителите? (Реплики извън микрофоните.)
Някой иска ли думата?
Вносителите? (Реплики извън микрофоните.)
БОРЯНА КАПИТАНОВА: То „към 1-ви“ значи и 1-ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Някой иска ли думата към редакцията, която беше прочетена преди малко?
Вносителите?
СНЕЖАНА МАЛАКОВА: Господин Председател, според мен редакцията, в която е внесен текстът е ясна и точна и като правна техника е използвана и в други закони. Датата „към“ означава към тази дата – преценка на права, което означава включително – към тази дата преценявам права – към датата 1 юли преценявам.
Използването на „до“, „после“, „след“, „преди“ каквото и да е в конкретната ситуация, първо, смятам, че ще утежни текста и, второ, няма да допринесе за неговата точност. Тоест понеже неколкократно до мен господин Недялков използва репликата по отношение на софтуера. Не, няма да има проблем със софтуера, софтуерът ще чете това, което се случва на дата 1 юли, по отношение на правата на хората. (Реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тук разбирам, че този текст е бил уточнен с Вас и сега има някаква промяна ли?
СНЕЖАНА МАЛАКОВА: Текстът преди заседание на Комисията действително го коментирахме с госпожа Капитанова, но по принцип аз не виждам проблем с така предложения от вносителите текст. Така че да оставим тогава на решаващия орган – в случая Събранието, да прецени коя дата да впише.
Може и до 1 юли включително, но употребеното понятие „към 1 юли“ няма да промени смисъла на разпоредбата.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И други промени там прочете госпожа Капитанова, които са свързани с отменени…
СНЕЖАНА МАЛАКОВА: Останалите ги приемам, да.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това е по-добре, защото иначе ще си остане да висят там в Закона тези текстове, пък те няма да се прилагат и затова... (Реплики извън микрофоните.)
Добре, колеги, прочитам окончателната редакция.
Предложение за редакция на § 7:
„§ 7 се изменя така:
„§ 7 (1) Работничките и служителките или лицата, на които отпускът поради осиновяване на дете по отменените ал. 6 и 11 на чл. 163 и по ал. 10 в редакцията й до влизането в сила на този закон или по чл. 164 не е изтекъл към 1 юли 2018 г., от тази дата имат право на отпуск по чл. 164б, ал. 1, 2 и 3 за остатъка до 365 дни, но не по-късно от навършване на 5-годишна възраст на детето.
(2) Работничките и служителките или лицата, на които отпускът поради осиновяване на дете по отменените ал. 6 и 11 на чл. 163 и по ал. 10 в редакцията й до влизането в сила на този закон или по чл. 164 е изтекъл към 1 юли 2018 г., от тази дата имат право на отпуск по чл. 164б, ал. 1, 2 и 3 в размер на разликата между 365 дни и сбора от ползваните или полагащите се отпуски поради бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, но не по-късно от навършване на 5-годишна възраст на детето.“
Това ли са текстовете? (Реплики извън микрофоните.)
НАДЯ КЛИСУРСКА: Вие в момента прочетохте предложенията по вносител без абсолютно никаква редакция.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Знаете ли защо ги прочетох? Защото се оспорва редакцията на „до 1 юли 2018 г. включително“.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Именно. Това, което изчетохте в момента, предлагате да гласуваме това, което е по вносител, без направеното предложение от референта.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Последно, колеги юристи, кажете.
Кажете сега какво да правим?
ПЕТЯ МАЛАКОВА: Действително принципно сме говорили, че не е проблем ако думата „към“ е счетено, че е неподходяща от юристите…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Но, госпожа Малакова каза друго преди малко.
ПЕТЯ МАЛАКОВА: Не, не.
Бихме могли да приемем „до 1 юли 2018 г. включително“.
Включихме се в дискусията впоследствие, тъй като самите народни представители изразиха мнение, че думата „към“ също отразява по адекватен начин идеята. Приемаме и „до 1 юли, включително“ е добър вариант.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Разбрах.
Колеги, не отговорихме на въпроса дали трябва да бъде към ЗИД-а в Преходните разпоредби или към основното тяло на Закона. В тази връзка госпожа Капитанова има друго предложение, което е редакционно, тоест тази Преходна разпоредба да бъде към Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, а не да се отнася към основното тяло в Закона.
БОРЯНА КАПИТАНОВА: Да. И в тази връзка преди § 7 трябва да създадем ново подразделение – Преходни и заключителни разпоредби.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, който е съгласен да бъде подкрепено заглавието на новото подразделение – Преходни и заключителни разпоредби, заедно с текста на вносителя с приетата поправка вместо „към 1 юли 2018 г.“, да бъде „до 1 юли 2018 г. включително“, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се няма.
Приема се.
Нататък – това „Заключителни разпоредби“ трябва да отпадне, нали така? Защото приехме преди малко другия текст.
Който е съгласен да отпадне подразделението „Заключителни разпоредби“ по вносител, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се няма.
Параграф 8.
По § 8 има предложение от народния представител Светлана Ангелова, има и предложение на народните представители Надя Клисурска и група народни представители.
Госпожо Ангелова, заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател! Нашето предложение е свързано и е в пълно съответствие на условията за получаване на парично обезщетение при неизползване на отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст с тези, които са предвидени за родителите, които не използват отпуска за бременност и раждане или за отглеждане на дете до 2-годишна възраст.
Второто ни предложение в § 22ф е прецизиране на разпоредбата на самия § 22ф, ал. 2. Става въпрос за прецизиране.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Вносителите по това предложение?
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Подкрепяме предложението.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, изказвания по това предложение?
Заповядайте, госпожо Клисурска, пак по този параграф.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Предложението ни по § 8 е продължение на обосновката, която направихме във връзка с измененията в Кодекса на труда, със същата философия. Тук действително касае обезщетението, което ще получават осигурените за общо заболяване и майчинство лица и възможността да получат едно справедливо обезщетение, което е регламентирано и при другите в размер на 90%. Това, което ние правим с нашето предложение, е да отпадне – на дете до 5-годишна възраст, и обхватът да обхваща всички деца. Това е нашето предложение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Клисурска.
Колеги, изказвания по това предложение?
Господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Господин Председател, искам да се върна малко назад, след като създадохме раздел „Преходни и заключителни разпоредби“, смятам че в § 7 редакционно трябва да напишем: „В Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса на труда се създава параграф…“, защото…
БОРЯНА КАПИТАНОВА: То ще стане Преходна разпоредба на сегашния ЗИД на Кодекса на труда и просто ще си изменим § 7…
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Добре, не го разбрах това, извинявайте. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, други изказвания не виждам.
Подлагам на гласуване предложение на народните представители Светлана Ангелова и Ралица Добрева.
Който е съгласен да бъде подкрепено това предложение, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се няма.
Предложение от народните представители Надя Клисурска и група народни представители.
Който е съгласен да бъде подкрепено това предложение, моля да гласува.
За – 9, против – 1, въздържали се – 10.
Не се приема.
Госпожо Капитанова, имате думата по редакционните бележки.
БОРЯНА КАПИТАНОВА: В § 8, във връзка с това, което току-що направихме в Кодекса на труда, за да преминат като Преходни разпоредби т. 12 от КСО, трябва да създадем нов параграф със същото съдържание. Подкрепяме текста на вносителя, но последната т. 12 от КСО ще стане нов § 9 със съдържанието, може би трябва да го прочета…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: За редакция на Комисията.
БОРЯНА КАПИТАНОВА: Да, за редакция на Комисията.
„(1) Осигурените за общо заболяване и майчинство лица, които са осиновили дете и на които до 1 юли 2018 г. включително, срокът за изплащане на обезщетение по чл. 50, ал. 5 или 7 или по чл. 53 от Кодекса за социално осигуряване в редакцията им до влизането в сила на този закон не е изтекъл, от тази дата имат право на обезщетение по чл. 53в, ал. 1 или 3 от Кодекса за социално осигуряване за остатъка до 365 дни, но не по-късно от навършване на 5-годишна възраст на детето.
(2) Осигурените за общо заболяване и майчинство лица, които са осиновили дете и на които до 1 юли 2018 г. включително, срокът за изплащане на обезщетение по чл. 50, ал. 5 или 7 или по чл. 53 от Кодекса за социално осигуряване в редакцията им до влизане в сила на този закон е изтекъл, от тази дата имат право на обезщетение по чл. 53в, ал. 1 или 3 от Кодекса за социално осигуряване за остатъка до 365 дни, но не по-късно от навършване на 5-годишна възраст на детето.“
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
От вносителите бележки по текста?
Той е уточнен.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по принцип, заедно с приетото предложение на госпожа Ангелова и госпожа Ралица Добрева с редакцията, която беше прочетена от госпожа Капитанова, като предложение на Комисията.
Който е съгласен да бъде подкрепен текстът на Комисията, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
В Закона за здравното осигуряване има предложение на народните представители Надя Клисурска и група народни представители. Смисълът е пак същият.
Без да влизам в детайли на това предложение, чл. 40, ал. 1 са правата за здравно осигуряване на тези, които плаща държавата. Към тях влизат и тази новата група, за която говорим в момента.
Който е съгласен да бъде подкрепено предложението на госпожа Клисурска и група народни представители, моля да гласува.
За – 9, против – 1, въздържали се – 10.
Предложението не се приема.
Параграф 9 по вносител.
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се § 9.
Параграфи 10 и 11.
По вносител няма предложения.
Вносителите, бележки?
Колеги, подлагам на гласуване параграфи 10 и 11 по вносител.
Който е съгласен да бъдат подкрепени, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Параграф 12.
Предложение в същия смисъл на госпожа Клисурска и група народни представители.
Който е съгласен да бъде подкрепено предложението, моля да гласува.
За – 9, против – 1, въздържали се – 10.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 12 по вносител.
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Параграф 13.
Предложение на госпожа Клисурска в Закона за семейните помощи за деца.
Гласуваме предложението.
За – 9, против – няма, въздържали се 11.
Не се приема.
Подлагам на гласуване § 13 по вносител.
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Параграф 14.
Госпожо Клисурска, заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, с риск да се повторя с част от аргументите по § 7, позволете ми отново искам на основание чл. 84, ал. 2 от ПОДНОС да направя редакционна поправка във връзка с направеното предложение.
Става въпрос за влизане в сила на Закона. Именно поради това, че аз чух добре аргументите на министъра на труда и социалната политика по отношение на необходимите срокове за влизане в сила на Закона и за да може всички подзаконови нормативни актове да бъдат съобразени с това, смятам, че 30-дневните срокове за приемане на становищата по подзаконовите нормативни актове и това, че Законът най-вероятно ще влезе в средата на месец март за разглеждане на второ четене в Народното събрание, смятам, че разумният срок, за да не попаднем в хипотезата и да дадем възможност на тези хора, които ползват обезщетение – и тука влизаме наистина в рамките на Кодекса за социално осигуряване и възможността да ползват по-високото обезщетение, да го направим малко по-напред във времето, считано Законът да влезе в сила от 1 май 2018 г., с оглед споделените аргументи на министъра на труда и социалната политика и с оглед на това всички осиновители на деца да могат да се възползват от по-големия размер на обезщетението в размер на 90% от получаваното от тях средно месечно обезщетение. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Ако приемем това предложение, трябва да се върнем към онези, които ги приехме.
Нека да гласуваме – ако не го приемем, няма да се върнем, а ако го приемем – ще се върнем.
Тук обаче забелязах много интересно. Освен осиновените деца, нужда от адаптация имат и закони, подзаконови нормативни актове и наредби. Това между другото, за релаксация. (Реплики.)
Живи хора и законодателство е различно нещо.
Колеги, подлагам на гласуване редакционното предложение на госпожа Клисурска Законът да влезе в сила от 1 май.
Който е съгласен да бъде подкрепено това предложение, моля да гласува.
За – 7, против – 1, въздържали се – 12.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Надя Клисурска и група народни представители в § 14 думата „юли“ да се замени с „април“.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 7, против – 1, въздържали се – 12.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 14 по вносител.
Който е съгласен да бъде подкрепен § 14 по вносител, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
С това са приети промените в Кодекса на труда.
Благодаря Ви за участието, колеги.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,30 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Д-р Хасан Адемов




Стенографи:

Емилия Огнянова

Красимира Коева